Съвременната криза има за цел да ни доведе до разбирането за правилна взаимовръзка и взаимозависимост. И това не е в икономиката по съвременен образец. В крайна сметка, реалната икономика, лишена от ”балони” и излишества – това са няколко процента от световното население, произвеждащи необходимите стоки, които действително са ни нужни: продукти, дрехи, жилище и т.н. Всичко останало – вече не е икономика, а начин за подвеждане на хората и извличане на полза от тях. Само една малка част от целия този пазар осигурява нашите насъщни потребности.

Но днес истината излиза на бял свят. Хората остават без работа, особено младежите. Те не знаят какво да правят със себе си, в тях твърдо се установява нова, изкривена представа за живота, и след определено време изгубват способността да се трудят. Нещо повече, не са в състояние да създадат семейство и да живеят нормален живот. Вместо това, формират за себе си нова култура с нови развлечения.

Казано накратко, става въпрос за глобална социална беда. Днес тя ярко се проявява в Европа, едновременно на опашката стоят милиарди хора от други страни, включвайки Китай и Индия. САЩ също не е изключение. Тук като пример може да се приведе Детройт, превърнал се в един вид ”призрачен град”.

Всичко това ни води към ново общество и ако не го преразгледаме, ако не обясним на хората, как занапред трябва да се организират, с какво да се занимават, то те ще започнат да живеят в градските джунгли, както животните в гората. Тогава човечеството ще стигне до поправяне не по пътя на интегралното образование, а по пътя на страданието.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 07.03.2013   

[102188] 

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →