Entries in the '' Category

Не бъди прав – бъди добър

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво да направя, ако се радвам на кризата, защото тя показва нашата правота?

Отговор: Ние сме прави в това, че светът не вижда решение на кризата. Въпреки това, ако бяхме в състояние да обясним на широката аудитория това, което се случва, тогава нямаше да я превземат нещастията. Хората биха достигнали до много по-дълбоко и широко разбиране на текущите събития и биха знаели какво да правят.

Човек днес страда от ударите. А бихме могли да смекчим нещастията му чрез обяснения, поправяне и взаимно включване. А сега това облекчение, което бихме могли да му предадем, се обръща към нас като омраза. Хората сами не знаят за какво ни мразят, но е факт, че днес е дошло времето да се поправим за широката аудитория – особено в Израел и малко по целия свят. И като резултат, ние изпитваме удари върху себе си.

И да видим на какво ще се радваш, когато твоята небрежност, недоглеждането ти ще те ударят като бумеранг. Между другото, това се отнася до всеки от нас. Баал а-Сулам пише в „Предисловие към книгата Зоар“, п.69:

„В това поколение всички унищожители на народите по света надигат глава, искат главно да унищожат и изтребят синовете на Израел, както са казали мъдреците: „Всички бедствия идват в света само заради народа на Израел“. С други думи, те предизвикват бедност, насилие, грабежи, убийства и унищожение в целия свят.“

Седи си човека и се радва на бедите в света: „Аз нали ви казвах. Сега виждате ли, че съм бил прав?“. До каква степен е зловонен егоизмът. Разбира се, той е във всеки от нас, но не трябва да му даваме юздите и да приемаме неговият девиз да е написан на нашия банер. Не трябва да седим и да не правим нищо, гледайки как хората страдат. Нима може така да се отнасяме към света? И да не би мястото на такъв човек да е сред нашите другарите?

От урок по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 02.09.2012

[87364]

Прощавайте, фантазии

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Тяло и душа“: Умозрителната логика ни е забранена. Всеки, който прибягва до нея, нарушава забраната за използването на идоли.

Ако си представям нещо, което не се възприема от моите сетивни органи, това се нарича „идолопоклонство“.

Това обяснява в какви заблуждения живее цялото човечество. Моят анализ трябва да бъде пределно ясен. Той трябва да се основава на реални данни, на това, което е в ръцете ми, а не на фантазии и спекулации. Само такова възприятие и такъв подход ще ме принуди да се изменя и да видя – в реални усещания, „в ръцете си“ – новия свят. Всичко останало е игра на въображението.

Само ако престана да фантазирам и призная, че няма нищо отвъд петте сетива, че мога да се ръководя единствено от това, което виждам – това ще ме принуди да разширя диапазона на своите усещания. И затова забраната за „фантазии“ е необходима за вътрешните изменения, чрез които ще разкрия висшия свят в своите разширени сетивни органи.

Въпрос: Но това никой не го разбира!

Отговор: Вярно. Въпреки това, има такова нещо – осъзнаване на злото. Едва когато човек достигне до края, до предела, когато действително му стане непоносимо, тогава той се отваря за промени.

Човечеството трябва да стигне до дъното на всички религии и вярвания. Оттук – съвременният религиозен фанатизъм във всичките му форми. Това е мястото, където хората трябва да дадат цялостен израз на всички тези подходи към живота. Едва тогава ще бъдат в състояние да преминат от край до край и да разкрият истината – простата, материалистична истина, която се основава единствено на проучване и възприятие в сетивните органи.

Това е науката Кабала: никаква мистика, никакви химери. Така магарето стои пред яслите: или има храна, или няма. Няма други варианти. В крайна сметка, хората ще открият, че техните вярвания не им дават храна, не им дават нищо. Пързаляш се,  не можеш нито да живееш, нито да умреш. Няма да ти позволят да осигуриш битието в чувствата си – и тогава трябва да ги смениш.

Първоначално ние се представяме в чувствата на този свят и разбираме тук, без да изменяме възприятието си. А след това започваме да се плъзгаме и тогава чувствата се сгъстяват, намаляват, смазват ни, ограничават ни. Приличат на родилните мъки: светът е потънал в тъмнина, в бедност, в проблеми и опасности, и поради липсата на избор, трябва да бягам от тези чувства. Защото в тях чувствам смърт, в тях съм неспособен да изпълнявам повече своята дейност. Тук не става дума за вяра в нещо по-добро „от другата страна“ – аз не живея сега. Надеждата за задгробен свят вече не помага.

Днес неволите падат върху портфейлите ни, а утре ще се стоварят върху душата, източникът на жизненост, и заедно с науката Кабала, ще подтикнат хората в цял свят към разбирането, че трябва да сменят възприятието си. Главното в него е желанието за получаване. И хората ще трябва да го заменят с желание за отдаване, не вярвайки повече на това, което не виждат лично, което не знаят от опит. Фантазиите ще спрат да помагат. Хората ще се развият достатъчно, за да почувстват: единственият начин е да изменят собствените си чувства.

Точно това е осъзнаване на злото – злото начало, което Творецът е създал заедно с „Тора“, т.е. с метода за поправяне, с поправящата сила на светлината, която позволява да се достигне доброто начало. Това са трите състояния, трите етапа по пътя.

От урок по статията „Тяло и душа“, 31.08.2012

[87252]

Молба да не се бавим на „входа“ и „изхода“!

каббалист Михаэль ЛайтманПисано е, че „краят на действието е заключен вече в първоначалния замисъл“. Така е установено от Твореца и също така трябва да се действа от страна на творението, което иска да достигне целта на своето създаване.

Краят на нашето действие е сливане с Твореца. А сливане е възможно благодарение на подобието по свойства – придобиване на свойството отдаване, за да има съсъдът същите свойства като светлината. Подобие по свойства постигаме благодарение на това, че достигаме до любов към ближния, която реализираме в групата с другарите. В групата има всички условия, за да разкрием тази любов при взаимна подкрепа, разбиране и  участие.

Главното е, че по такъв начин притегляме към себе си светлината, възвръщаща към източника, която влияе на групата в състояния, когато тя се стреми да достигне подобие на светлината. Тоест групата иска да бъде свързана, хомогенна, единна, като един човек с едно сърце, където всички са насочени към една цел и всеки се включва във всички.

В такъв случай съответстваме на светлината. И с колкото по-голяма сила се съединяваме, преодолявайки егоизма си, безразличието, взаимното отхвърляне и търканията, толкова по-силно ни въздейства светлината, разкривайки в нас една единна система. Тогава този общ организъм, желанията и намериенията ни, се съединяват помежду си, превръщат се в тяло на нашата душа. А светлината, напълвайки това общо желание, се нарича светлина на душата. Така разкриваме своя първи духовен парцуф, нашата първа духовна степен.

Нека се опитаме да си представим това състояние и по такъв начин ще очакваме светлината, която ще изпълни това.

Но прочитайки едно изречение, чувстваме, че вече сме се отдалечили от правилното намерение – и сега отново трябва да се върнем в него. Така на всяко изречение трябва да проверяваме с какво вътрешно състояние влизаме в него. При тази форма, постоянно ще генерираме в себе си „вход“ и „изход“ от намерението. И тогава няма да ни се налага да преминаваме през продължителни възходи и падения, а ще напредваме през цялото време в такива постоянни мигновени подеми и падения.

От урока по книгата „Зоар“, 28.08.2012

[87041]

Любов към другарите (3)

Възлюби ближния както себе си – това е основният закон на интегралната природа на човешкото общество. Спазвайки го, изпълняваме всички закони на природата или, казано по друг начин, всички закони на природата са включени в този закон. Излиза, че няма какво повече да правим?

Целта на природата е да приведем всички нейни части в пълна хармония и равновесие. С това човек постига максимално комфортно състояние. А различните събития, през които трябва да преминем, се реализират само затова, човек съзнателно да достигне такова състояние.

Целта на природата и нейният път към постигането на тази цел – тях трябва да изследваме и да следваме. В това е залогът за успешен живот. Постоянната подкрепа на този принцип от науката ще ни даде сигурност в пътя, убеденост в това, че в него сме подсигурени от подкрепата на законите на природата. Осъзнаване на успеха, когато изпълняваме закона на природата, или на нещастията, когато не го спазваме, трябва да се усеща от нас като трепет и страх. В това е гаранцията за нашия добър път.

Затова трябва да осъзнаваме законите на природата като обективни и определящи, за това да ги спазваме съзнателно. Именно в тяхното съзнателно изпълняване се съдържа особеността на развитието на нивото „Човек“ от нивото „Животно“. Всички предишни стъпала на нашето развитие сме преминавали неосъзнато, гонени напред от развитието на егоизма в нас. А днес природата ни принуждава да се развиваме самостоятелно, осъзнато, над егоизма, овладявайки противоположните на него свойства: отдаването и любовта.

Как все пак човек може да получи това ново свойство – желанието да отдава, като едновременно с това разбере, че желанието да получава за себе си много му вреди? Това противоречи на човешката природа – той не може да прави нищо, от което да няма собствено изгода.

Съществува само един изход – няколко човека, които имат стремеж да избягат от властта на егоизма да се съберат заедно в една група. Всеки член на тази група трябва да нивелира себе си спрямо другите. Тъй като всеки член на тази група има стремеж да достигне свойството отдаване и любов и на тях им липсва само силата да го реализират, тогава, обединени в група и потиснали егоизма си спрямо другарите, те ще създадат новата същност. Защото ако, например, в групата има десет члена, то тази същност ще има сила 10 пъти по-голяма, отколкото на всеки поотделно.

Но това ще се случи само при условие, че тези, които са се събрали в група, мислят за това, как да потиснат егоизма си, а не за това, как да го напълнят. А от любовта към другарите всеки ще може да усети стремеж да изпълни закона на природата, защото чрез това той привежда цялата природа в равновесие и хармония.

[72521]

Любов към другарите (2)

Да изясним няколко въпроса, свързани с понятието “обич към другарите”:

1. С какво се обосновава необходимостта от постигане на любов към другарите?

2. Трябва ли да избирам другарите и те да избират мен?

3. Трябва ли всеки от другарите открито да изявява чувствата си спрямо останалите членове на групата или е достатъчно това, че той усеща любовта към тях в сърцето си, без да демонстрира това чувство външно, а да остане скромен и да не се хвали с постижението си?

Без съмнение, всеки трябва открито да показва към другарите любовта, която се намира в сърцето му, защото откровената изява на това чувство може да събуди сърцата на другарите към същото. В резултат на това, другарите се съединяват в общо чувство, което ще бъде много по-голямо, отколкото аритметичната сума на чувствата им.

По този начин всеки член от групата ще усети силно чувство на обич към другарите и ще усети необходимост в разширяване на това чувство. Ако членове на групата не показват открито чувствата си, тогава те няма да могат да се проникнат от общата колективна сила и да преодолеят личния си егоизъм.

В този случай е много трудно да оцениш положително другаря и всеки мисли, че именно той е праведник и че само той обича другарите си, а те не му се отплащат с взаимност. Получава се, че човек има прекалено малко сили, за да може да достигне любов към другаря, явно да прояви чувствата си, а не да ги крие.

Необходимо е постоянно да си напомняме за целта на съществуването на групата, в противен случай егоизмът на човек ще се постарае да замъгли целта, защото винаги се грижи само за собствената изгода.

Групата е необходима на човек за това, да достигне такова свойство, при което той е погълнат от мисълта за доставяне на удоволствие на другарите си, без да иска нищо в замяна, а не за това, групата да му помага, да напълва неговите егоистични желания. Защото ако всеки член на групата разчита само на помощта на другите, тогава такава група се основава на егоизма и само го увеличава. Тогава човек вижда в групата само средство за удовлетворяване на своите егоистични потребности.

Затова трябва да се помни, че групата трябва да се гради върху любов към ближния. Всеки член на групата трябва да получи от нея любовта към ближния и омразата към своя егоизъм. При положение, че човек вижда, че другарят му се старае да потисне своя егоизъм, това ще му даде допълнителни сили за борба със собствения егоизъм. Намеренията на всички другари ще се слеят в едно цяло. И ако в дадената група има 10 човека, тогава всеки от тях получава силите на всичките десет другари, които потискат егоизма си и се стремят към любовта към ближния.

А ако членовете на групата, в резултат на лъжлива скромност, не изявяват своите чувства един към друг, тогава няма да се получи усилване на техните чувства и постепенно всеки от тях губи желанието да върви към любов към ближния и се връща към любов към себе си.

[72489]