Човек в този свят прилича на някого, който се заблудил в полето. В наше време по същия начин можем да видим цялото човечество като една голяма маса хора, които блуждаят в мрака по огромното поле на живота, загубили всякакви ориентири.

Изходът от кризисното състояние, създало се в резултат на егоистичното ни развитие, е в създаването на интегрално общество, т.е. в търсене на хора, осъзнали сегашната ситуация като задънена улица, и това, че единственото нейно решение се намира в установяване на интегрални връзки между хората.

В този случай полето на живота от диво, пусто поле се превръща в благословено поле, тъй като в него хората желаят, чрез работа над своя егоизъм, да достигнат свойствата на взаимно отдаване, тоест подобие s Природата. Техният път в този случай се нарича “Пътят на отдаване”.

А тъй като егоистичната ни природа се намира в пълно противоречие с този път, има само един начин да вървим по него – да бъдем в група за интегрално възпитание, в която се развива “любов към другарите” и където всеки може да помогне на другаря си да се движи напред именно по този път.

[72484]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Въпрос: Трябва ли всеки член на групата точно да знае какво именно липсва на всеки конкретен другар и с какво е възможно да му се помогне, или е достатъчно да се ограничим с общото понятие “любов към другаря”?

Отговор: В стандартното общество човек може да помогне на другия само там, където има богати и бедни, умни и глупави, силни и слаби и т.н. Но ако всички са равни, то как можем да си помогнем взаимно?

Но има нещо, което не достига на всички – доброто настроение. Ако настроението е лошо, то няма да помогнат нито богатство, нито мъдрост. Само друг човек може да повдигне настроението, за да усети другарят отново прилив на жизнени сили и да почувства, че целта да се обединим е близка.

Излиза, че всеки член на групата трябва да обръща внимание на настроението на своя другар, и в случай на необходимост – да го повдига. Защото именно настроението е винаги това, което всеки може да допълни в другия.

[72516]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Известно е, че ако човек със стремеж да достигне свойството отдаване и любов постоянно се намира сред хора, игнориращи закона на интегралното развитие на обществото и дори активно противящи се на него и на хората, които реализират егото си, тогава той постепенно ще се съгласи с мнението им, тъй като обкръжението влияе върху него с това, че техните мисли, при взаимното им общуване, се смесват с неговите мисли.

Затова няма друг път, освен да създаде собствена група с определени рамки, т.е. отделен колектив, в който да няма хора с идеи, различни от идеите на тази група. Освен това, членовете на този колектив трябва всеки път да си припомнят целите на тази група, за да не се влекат след другите хора, т.к. природата на човека е такава, че той обича да върви след мнозинството.

Ако такава група се отдели от останалите хора, т.е. няма никаква свързаност с другите хора в техния път, а всички контакти се ограничават само до материални въпроси, тогава чуждите идеи и мнения няма да оказват влияние върху групата.

Но ако човек, вървящ по пътя на интегралното възпитание, се намира сред хора, не приемащи този път, и започва да разговаря и да спори с тях, тогава неговите възгледи веднага се смесват с техните и, независимо от волята му, подсъзнателно, техните идеи проникват в неговото съзнание до степен, че човекът престава да си дава сметка, че това вече не са неговите, а чужди възгледи.

Ако той не се отдели от чуждите мнения, то ще забрави за пътя към свойството отдаване и отново ще падне под властта на егоизма. И само в група, където господстват принципите на любовта към ближния, човекът може да черпи сили за борба срещу идеите и мнението на целия свят. Затова е необходимо щателно да се пазим от егоистичното обкръжение, чак до промяна на местоживеене, месторабота и т.н., за да не попаднем под чуждо влияние.

От горепосоченото можем да осъзнаем ползата от група, която може да създаде абсолютно различна атмосфера, в която е възможно постигане на свойството отдаване.

[72584]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Конгрес в Харков. Урок  №4

Въпрос: В нашата група има “духовна комисия”. Там избират трима мъже, които през седмицата трябва да повдигат важността на целта в групата. Казвате, че присъствието на жените винаги е допълнителна помощ. Може ли да присъстват в тази духовна комисия още три жени от женската част?

Отговор: Не, не трябва. Когато мъжете говорят за своите духовни проблеми, те трябва да изяснават това отделно. Необходимо е да намерите друго място и да решавате каквито и да са въпроси заедно, но не тогава, когато те решават това в своята изключително мъжка компания.

Не трябва да правите това! Няма да се получи!

Ние, човечеството, не случайно сме разделени на две така точни части: мъжка и женска. Това разделяне и отделяне идва отгоре-надолу, както Творецът от творението. Това са два свята. Изобщо е невъзможно да ги сединиш и съпоставиш.

Обединението между мъжа и жената става само чрез Твореца, иначе обединение няма. Затова в нашия свят виждаме към какво води всичко това.

Така, както всичко ставащо наоколо можем да уравновесим само чрез Твореца, така и нашите семейства може да се уравновесят само ако приемаме като необходимо условието, че Творецът трябва да бъде между нас: както между мен и другаря, така и между мен и моята съпруга. Ако Го няма, не може да има никаква връзка между нас. Като резултат, вървим към това.

Но общи събрания на мъжете и жените наистина трябва да има, а също и отделно мъжки и женски. И жените трябва да мислят за това, как да се обединяват помежду си и как да помагат на мъжете.

От 4-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86362]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - No Comments→

Ако за теб другарите станат по-важни от теб самия и на първо място се грижиш те да разкрият духовното, а не ти самият, то това показва величието, което предаваш на Твореца. Тъй като с това ти искаш да Му доставиш удоволствие.

За Него удоволствие е да се разкрие. Той може да се разкрие само в желания, които са подобни Нему, т.е. в отдаващите желания, съответстващи на Неговото отдаване. А онзи, който отдава, достига до сливане с Твореца, съгласно подобието на техните свойства.

Но в теб самия не може да има съсъди за отдаване. Те са възможни само ако вземеш странични желания – и колкото са ти по-чужди трзи желания, толкова по-добре. Учениците на раби Шимон са изпитвали ненавист един към друг преди да започнат да учат. Представи си какви огромни желания са поправяли те, издигайки ги в отдаване към Твореца, за да може Той да осъществи в тях Своето отдаване.

Ето и ти, желаейки да достигнеш любовта на Твореца, се стараеш да обичаш ближния, другарите. Съгласен се да вземеш всичките им желания и да ги издигнеш за поправяне към Твореца. С други думи, готов си да станеш техен слуга, проводник между тях и Твореца. А ти се ползваш само от екрана и затова ставаш като майка за тях, Бина, която няма нищо. Това се нарича ”царство на свещенослужителите”, нямащи си свой район. Творецът е цялото им състояние. А ти само провеждаш през себе си Неговата светлина за другите и благодарение на това постигаш сливане с Него.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 27.08.2012

[86763]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Конгрес в Харков. Урок №7

Въпрос: За сметка на какво расте точката в сърцето? От какво се състои тя? От какво се образува Човек в човека?

Отговор: Точката в сърцето е наша отправна точка, от която започва раждането на Човека както от капка семе. Всичко останало се присъединява към тази точка в сърцето от онова, което човек избере от обкръжението, от своите другари.

Въпрос: Какво прихващаме от обкръжението?

Отговор: Струва си да се вземат само положителните свойства от обкръжението. Защото поръчителството е създадено, за да се вземе всичко положително от обкръжението.

Въпрос: Как може човек да измери, че това е неговата точка, и че в нея той вече е микроскопичен Човек и че расте?

Отговор: Въз основа на това, доколко той се съединява с групата и работи заедно с нея над обединението. В резултат, всичко, случващо се в обединението, се присъединява към неговата точка в сърцето.

Въпрос: Вие говорихте за това, че Творецът дава и отнема силите, а човек се чувства като парцал, развяван от вятъра…

Отговор: Светлината дава и отнема силите в съответствие с човешките действия. А ако човек се чувства като парцал – това вече е добре. Това означава, че от този момент нататък той вече може да не бъде като парцал.

Отначало идва осъзнаване на злото, ръководено от егото. След това преминава следващият етап на осъзнаване на злото, когато разбира, че ако той е егоист, то с него си играят отгоре и го друсат до тогава, докато не изтупат от парцала всичкото зло.

А след това, когато той започне да разбира кое за какво е, тогава вече придобива свободна воля и се опитва заедно с колектива да реши този проблем.

От 7-ми урок на конгреса в Харков, 19.08.2012

[86972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Ако кабала говори за духовния свят, означава ли това, че тя не признава реалността на нашето материално тяло?

Отговор: Сегашните ти усещания са истински. Ако не вярваш, ощипи се както трябва и веднага ще усетиш, че съществуваш в тяло. Но посредством особени действия, които позволяват да се поправи възприятието, можеш да усетиш себе си в съвършено друго състояние.

Картината на света е доста относителна и зависи от усещанията ти. Дори съществуването на твоето тяло също възприемаш по чувство – чрез осезанието. То обхваща вътрешните органи и всичко, до което се докосваш.

Като цяло, можем да си го представим като някакъв чувствителен механизъм, настроен на определена честота. Хайде да разширим тази скала, дайте да раздвижим пределите и дълбочината на проникващите ни усещания. Ако направиш това – твоят свят ще се промени и ще възприемаш своето тяло вече по друг начин.

Всичко зависи от усещанията и науката кабала те учи как да преведеш своите органи за възприемане в режим на възприемане, наричащ се ”свят на Безкрайността”.

Днес си ограничен да възприемаш определена реалност. Възприемаш този свят, себе си в него, седем милиарда други хора, животни, растения и т.н. Тъкмо това са твоите предели. А освен това, си ограничен и от това, че не забелязваш нито причините, нито следствията, нито действащите сили. По същия начин детето, виждайки пред себе си части от конструктора, не забелязва заложените в тях логика и взаимната връзка.

Банковите обирджии разпръскват във въздуха особен вид газ, за да виждат лазерните лъчи на устройствата за охрана. Ето и ние искаме да проследим онези връзки, които са опънати в духовния свят. Оправяйки се с тези взаимни връзки, ще можеш да подредиш своя живот, като начало поне в този свят.

Но и това все още не е всичко. Тъй като тялото ти ”е изрисувано” в твоите усещания. Промени ги, настрой ги на нова честота и тогава е възможно тялото да се промени, ще приеме друга, вечна форма.

Всичко зависи от настройката на сетивните ти органи и ти можеш да ги издигнеш до нивото на духовните аналози, които се наричат: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Ампин и Малхут. Тогава те ще работят не да получават, не на абсорбиране, а на отдаване, на отделяне и тогава ще станат вечни.

Излиза, че възприемането на реалността е много важна работа. Не случайно искаме детето ни първо да се запознае със света, в който живее. Преди да започне да експериментира, нека първо да се запознае, какво е вредно и какво е полезно, към какво си струва да се стреми, а към какво – не, да стои настрана. Преди всичко, го поставяме в правилна позиция пред обкръжението.

От тук ми е ясно как трябва да действам: кое е най-добро за мен – да разкрия цялата реалност, правилно да се поставя пред действащите в нея сили. Тъй като днес аз съм като младенец, риткам с крачета и ръчички, не чувайки и не виждайки. И затова трябва да придобия допълнителни усещания.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 31.08.2012

[87227]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: От какъв материал можем да изградим духовния съсъд между нас?

Отговор: Нашият съсъд е връзката между нас. Аз самият не съм съсъд, а съм само отрицателни частици, от които трябва да се отблъсна. Трябва да се отблъсна от самия себе си, от своето ”Аз”, посрещайки другаря си. Във връзката, образувала се между нас, се намира моята душа.

А другарят ми прави същото по отношение на мен и духовното разкриване се случва между нас. Цялата тази област между нас всъщност е нашият духовен съсъд (кли). А ние самите сме само отрицателни частици, които повече не ни трябват – ние сме нашият егоизъм, над който сме изградили съсъд за отдаване.

Но сме изградили този съсъд извън егоизма – той се състои от нашата взаимно отразена светлина, моята и на другаря ми. Вътре в този съсъд ще се проявят духовните явления, в това поле на нашите взаимни усилия: в отразената светлина ще се разкрие пряката светлина.

Аз самият съм само тяло на парцуфа, а над него изграждам главата, в която се разкрива цялата отразена и пряка светлина. Разбира се, че имаме нужда от тяло, над което да построим глава. Но основното е главата, която означава вече човешкото стъпало, прибавяне на разчет.

Затова задачата е да създадем това взаимно поле, да запълним пространството между нас с нашата отразена светлина, с нашето отдаване. И тогава според отдаденото количество отразена светлина, милосърдието, с което изпълвам света – в него постепенно се разкрива Творецът. Разкрива се в същите тези желания, които сега преднамерено ми се представят като чужди, за да полагам повече усилия за отдаване.

Представи си, че целият свят е заселен с твои, собствени деца. Нима би работил независимо от всичко? Ти не би могъл. Не можеш да се отнесеш към собственото си дете като към чуждо, а още повече да го ненавиждаш.

Но ако се стараеш да се отнасяш към другарите си като към собствени, то тези усилия ще ти донесат духовни усещания. Затова е заповядано да възлюбиш ближния като себе си.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 08.08.2012

[86956]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - No Comments→