Интегралното възпитание на човечеството

Цикъл от беседи на проф. Михаел Лайтман с психолога Анатолий Улянов

От стенограмата на 7-ма беседа

14 декември 2011 г.

Злото, облечено като добро

Въпрос: В методиката за интегрално възпитание не трябва да дават на човека отрицателен съвет, чрез лош пример. В психологията всичко става малко по-иначе: идва човекът, разказва за своите беди и веднага започва да се изяснява, че не постъпва правилно. Всъщност, се докосва до своята зла, недобра част, която после се опитва да поправи.

Отговор: Ние имаме съвсем друг подход – няма зло! В света, изобщо няма зло! Цялата природа, макар и да ни се струва зла е само затова, че неправилно я използваме. Ако я използваме по друг начин, то това ще бъде абсолютното добро. И същият егоизъм можем да използваме в полза, а не във вреда.

Ако противопоставя на себе си своя собствен егоизъм, тоест, започна да го изследвам и да работя с него като с инструмент на своето издигане над него, то той ще стане за мен като отправна точка, еталон, спрямо който измервам себе си – доколко се издигам, доколко се променям.

Гледам на своя егоизъм като на зададена ми отрицателна същност, която именно аз трябва правилно да облека в напълно противоположното му намерение, да използвам всичко това за отдаване, за любов, за връзка. Тогава егоизмът постоянно ще ми е в помощ, през цялото време ще ме подтиква, подбужда, ще ме тегли някъде встрани, а в противовес на това, през цялото време ще се усъвършенствам, издигайки се над него. Така той ще ми стане “помощник” срещу мен.

Знаем, че всяка проследяваща система, всяка развиваща се система трябва да се състои от две противоположни сили. И тези взаимно противоположни сили, уравновесявайки се една-друга, стигат до най-добрия резултат, към общия знаменател. (more…)

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→

Въпрос: Защо не мога да си спомня Твореца?

Отговор: Защото не изпитваш нужда от Него. Когато имаш нужда от някого, ти си спомняш за него. Егоизмът го прави лесно.

Въпрос: До каква степен трябва да ме пречупи Той, за да Го помня наистина. Защото каквото и да правя – нищо не помага.

Отговор: Не може да бъде – винаги е възможно да добавиш усилие в обединяването, в грижата за групата, за другарите. Става дума за вътрешни усилия, които не зависят от това, колко е натоварен денят ти и колко физически сили са ти останали. Тук проблемът е в чувствителността: през цялото време се стараеш да не се отделяш от другарите си, да ги държиш на фокус и да разкриеш бъдещето си в тях.

Реплика: На конгреса имахме такова обкръжение, благоприятно за вътрешна работа. Свише сякаш ни дадоха да я пробваме на вкус – а сега почти нищо не остана, освен опечатък в съзнанието…

Отговор: Нима това не е достатъчно, за да се пробудиш?

Реплика: Не. Защото желанието те подчинява.

Отговор: Наистина ли? Сега, когато помниш това състояние и малко съжаляваш, че си е отишло – нима не можеш да си зададеш някои действия? Нима не можете да се ангажирате с нещо един към друг – да встъпите в съюз, в поръчителство?

Какво ще се случи, ако не го направите? Трябва да се опитвате – тогава ще почувствате безсилие и ще разкриете необходимост от Твореца като партньор. Приемайте Го. Едва когато Моисей стигнал до дъното, Творецът му казал: „Да отидем при Фараона“. Моисей израства в дома на Фараона, там е възпитан, бил е като любим принц, постигал е големи успехи, благодарение на егоизма си. А сега той иска точно обратното – той сякаш не познава чичо си и отива при него като чужденец: „Няма нищо общо между нас. Ти си Фараон и аз се отнасям към теб като към Фараон, не като към чичо.”

Реплика: Но желанието отхвърля този подход. Дори и да осъзнаеш необходимостта от третия фактор, то няма да ти позволи да се обърнеш към него…

Отговор: Още малко усилия и ще разкриеш необходимостта от Твореца. Сега Той не ти е нужен, не вярваш, че Той може да ти помогне, че Той съществува и властва над всичко, че Той е този, който организира живота ти, който ожесточи сърцето на Фараона. Не свързваш едното с другото.

Въпрос: Как да покрием тази разлика във връзката, когато с разума разбирам, а желанието има нужда от друго?

Отговор: Тук ще помогне само опитът в работата, само постоянството и последователността. А ако си се отчаял, ако си готов да си тръгнеш, ако можеш да си позволиш да седиш без да правиш нищо – преди всичко с разум и сърце – ако не се обръщаш към другарите си за помощ… Намери такива, които още не са си тръгнали и са готови да ти помогнат. Търси своята пътеводна точка – Моше, който може да установи връзка с Твореца.

Нищо не можеш да направиш, невъзможно е да работиш против желанието. Обаче сме длъжни да мобилизираме такива сили и средства, които изглежда биха поддържали желанието, но по пътя се обръщат в своята противоположност.

Въпрос: Как става това? Теоретически всичко е ясно, а в действителност?

Отговор: Тук няма достатъчно яснота. Трябва да продължим да работим и да рушим, да рушим своето желание. Ще стане ясно защо пробиваме стената? А след това, удряйки по стената, изведнъж ще поумнееш и ще разбереш как да извикаш Твореца на помощ. А Той ще сломи съпротивата.

Но сега ти не се обръщаш към Него, не осъзнаваш необходимостта от това. Прилагайки усилие за обединение, още не си изгубил достатъчно, за да повикаш Твореца. Вместо това, отстъпваш настрани, сякаш си вложил 100 долара и си готов да се примириш с тяхната загуба, макар и да съжаляваш малко.

Но какво би станало, ако вложиш всичко, което имаш, цялото си имущество? Тогава не би могъл да отстъпиш и би се стремил да направиш всичко възможно, за да успееш.

Разликата тук не е количествена, а качествена. Внезапно, след като дълго време си чукал по сърцето на другаря си, опитвайки се да се обединиш с всички, независимо от всичко, откриваш, че не можеш повече да продължаваш така. И все пак продължаваш още и още, и когато изчерпиш силите си – в същата тази точка се разкрива Творецът. „Сега ще поискам от Него да ни свърже един с друг. Вече чувствам общата система и злото начало – взаимната омраза. И сега искам там да разкрия Твореца. Вече Го виждам – Той ни устройва всичко това, Той съвсем преднамерено е ожесточил сърцето на Фараона. И сега ще Го задължа да действа.

Но даже разбирайки това, не можеш веднага да го задължиш. Трябва всички твои желания, всички намерения да построиш в повече или по-малък порядък. Нима Творецът не иска да ти даде благо? Но на Него му е нужен целият съсъд, пълен с правилни нужди.

Въпрос: Значи трябва просто да продължаваме да бием в една точка?

Отговор: Не е лесно – точката се мени през цялото време. Всеки път тя е малко по-различна, по-дълбока, по-взаимосвързана с всички останали точки. Тъй като постоянно се издигаш.

Въпрос: А какво да правя с вредите, които постоянно причинявам на другарите си по пътя?

Отговор: Носиш само полза. Тъй като над желанията си се стараеш да добавиш нещо към общото единство. Така че защо  наричаш това вреда?

Реплика: Вреда е, защото не ми се отдава да се грижа мислено за тях, да ги поддържам в продължение на целия ден.

Отговор: Така е, защото Творецът ти „подлага крак“. Именно Той ожесточава сърцето ти – сърцето на Фараона. Но над това ти полагаш усилие, подобно на Моисей, който не се съгласява с Фараона. Това са твои усилия, а ожесточаването на сърцето на цялата група е от Твореца. Така че какво се палиш? Всичко е наред.

Реплика: Знам, че трябва да дам нещо по-различно на другарите си – и не мога…

Отговор: И Фараонът, т.е. злото начало, ненавистта сред другарите, и самата група с нейната бъдеща любов – всичко това е Творецът. Той ни се представя под такава форма, за да ни привлече към обединение с Него.

От урока по статията “Даряването на Тора”, 25.09.2012

[89036]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Средство за духовен напредък е работата в група, с помощта на която разбираме дали искаме да се съединим един с друг. И като резултат откриваме, че сме напълно неспособни на съединение и не го искаме, безусловно отхвърляме взаимната връзка.

Природата ни въстава срещу тази връзка. Готови сме да изтърпим всичко, но не и това. Има такива отношения, които дори са ни приятни и сами се стремим към тях. Но сърцето ни никога няма да се съгласи на такова свързване с другарите, в което всеки служи на всички останали.

Само такава връзка се нарича съединение, където всеки като елемент сякаш е споен в електронната схема или компонент в двигателя. Така е във всяка съвършена система, където всеки елемент принадлежи към цялата система и трябва да върши своята работа и отговорности по отношение на останалите части.

За целта, трябва да се откажем от егоизма си. Хора, при които егоизмът не е много развит, са готови да бъдат заедно с останалите и те лесно могат да се сближават, да се чувстват един друг, да бъдат приятели. Но колкото повече се развива човек, толкова повече расте неговият егоизъм и му става все по-трудно да се съедини с другите. Той изобщо не чувства, че има другари.

Някога, дори преди няколко десетилетия, хората се чувстваха близки един с друг. А днес, всеки е сам. Ние дори не обръщаме внимание как всеки се затваря в своята си ниша. Крием се зад компютърните екрани и смятаме това за връзка. Така ни е удобно и по-добре! И такова е станало цялото човечество!

За да се насърчат хората към съединение, има различни методики, основани главно на нацизма, фашизма, фундаментализма. Всичко това е предназначено да пробуди в масите чувство за солидарност. Това малко спира тяхното психическо развитие и те стават по-лесни за управление.

Но в духовния напредък, напротив, двата противоположни подхода се съчетават един с друг. От една страна, човек трябва да е много добре развит, голям индивидуалист. Всеки има нужда да се чувства напълно изолиран и несвързан с никого. Той въобще сякаш не принадлежи на този свят, толкова се е отделил от него.

А от друга страна от нас се изисква да се обединим с такава сила, че всеки да отмени изцяло себе си – за разлика от желанието му да отмени другите. Това е най-нереалистичното искане, което може да бъде само в нашия свят, което е в противоречие с цялата тенденция на човешкото развитие. След като цялото човечество, с нарастването на егоизма, става все по-разпокъсано. Всеки все повече се отдалечава от другите и се крие зад компютъра или мобилния си телефон, зад стените на дома си.

Всеки живее в създадената за себе си ниша. А от нас изведнъж се иска обратното: да излезем от нишата си и да се съединим със сърце и душа. И всичко това трябва да направим не по принуда, а сами да го пожелаем! След като разкриваме, че единството е най-висшата ценност.

И това не носи някаква изгода, с изключение на това, че в това се крие истината. Затова е изключително трудно да се приближим към тези ценности на отдаване и любов, ако вътре в себе си, в своите чувства не намираме за това никакво оправдание.

Но на този принцип работи висшия свят! И за да вземем тези ценности, съвършено обратни на нашите днес, ние трябва да привлечем на помощ към себе си висшата сила, която ще ни повлияе и ще ни измени.

За това трябва да бъде и молитвата по време на обучение. Всички ние изучаваме действия, които се случват на по-висока степен: действието отдаване, любов, съединение – работа на системата от души. Това не е някаква мъртва механична система, а жива – система от чувства и разум, работещи по закона на отдаването.

Ние изучаваме в какви отношения се намират желанията, свързани с взаимното отдаване и искаме да се уподобим на тях, т.е. да ги опознаем, да се свържем с тях, да влезем в същото това състояние. По такъв начин ние доближаваме себе си до това състояние, предизвикваме върху себе си въздействието на сила, която се нарича светлина, възвръщаща към източника.

За тези висши състояния трябва да мислим по време на уроците – за това, как егоистичните желания всеотдайно работят във взаимното отдаване един на друг.

От урока по книгата Зоар, 19.09.2012

[88732]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Баал а-Сулам, “Даряването на Тора”: В действителност за човек, който все още пребивава в природата на творението, няма абсолютно никаква разлика между любовта към Твореца и любовта към ближния, така, както всичко, което се намира извън него, е нереално.

Аз не мога да почувствам ближния сам по себе си. Усещам го, доколко съм зависим от него. С други думи, чувствам не ближния като такъв, а своята зависимост от него: колко мога да загубя, ако се случи нещо с него.

Ние се ръководим само от такива изчисления, за какво е всичко. Дори майката се грижи за детето си, чувствайки каква вреда могат да й нанесат неговите беди и проблеми. Това е мярката за това, което наричаме „любов“. „Аз те обичам“ – означава: аз завися от теб. И затова това съвсем не е духовна, а материална любов: наслаждавам се от някого и се страхувам да не му се случи беда, защото това ми носи болка. Обичам този, с когото ми е добре. Или е синът ми, или той ми доставя удоволствие.

Говорим обаче за нещо друго – за това, как тръгвайки от любов към творението, да придобием любов към Твореца. И макар да използваме за пример майчината любов в нашия свят, ние наистина не знаем какво е любовта на човешко ниво.

Трябва да изградим любовта като съвършено ново свойство. Самата дума е подвеждаща, а е необходимо да се предпазваме от грешки. Става дума за съвсем различни отношения и детайли на възприятието, за отдаване, идващо от мен навън – към това, което се намира извън пределите на моите чувства. Днес чувствам всеки, мога да почувствам всичко, което се случва в света, само от изчисляването на печалбата или от страх от вреди. Желанието за получаване търси източник на наслаждение или се въздържа от това, което може да му навреди. Само тези неща са в мен, а всичко останало, което не се отнася до моето удоволствие или страданието ми, аз не чувствам.

В крайна сметка, „чувствителният ми елемент“ е желанието за наслаждение. То е този „екран“, който показва картината на моята реалност. В този режим на показване мога да видя само нещата, които се вписват в мащаба на личния ми интерес – дали като полза и вреда, достигайки до страданието. И има неща, които не чувствам, защото те не ми носят нито наслаждение, нито болка – например, различните полета, вълни, рентгенови лъчи и др. Но по степента на развитие разпознаваме все повече неща, които си струва да се вземат предвид, тъй като те могат да донесат полза или вреда.

Същото важи и за другарската любов: не знаем какво е това, не я различаваме с днешните си сетива. Човек би си помислил, защо? Не е ли чудесно, когато те обичат? Но не става дума за любовта на приятелите ми към мен, а за моята любов към тях, когато им отдавам всичко от себе си, грижа се за тях, помагам им. Кой в този свят се нуждае от такава любов? Е, ако те ме обичаха и ме обслужваха – това е друга работа: „Аз съм свободен за вашата любов, моля… Кой е първи?“

Но говорим за прехода към нивото на любов към Твореца, за поръчителството. Целта на творението – да обича ближния си. И се наслаждаваме при това отдаване. Само не отдаване за наслаждение – напротив, правим го против волята си, за да го преодолеем.

Така че, трябва просто да обърнем повече внимание на правилното тълкуване на нашата работа в групата. Не трябва да я тълкуваме в съответствие с обичайния си стереотип от този свят. Интимност, любов, обединение – всички тези понятия имат място само над летвата за преодоляване, над Махсом. А до тогава нищо не преодолявам – просто преминавам през период на обучение.

От урока по статията “Даряването на Тора”, 24.09.2012

[88932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, Предисловие към ”Паним Мейрот”, п.5: Няма по-голямо опасение или страх, от това, че човек няма да устои и ще отиде да търгува кабала на пазара. Не се надявай да намериш купувачи сред народа, защото тази наука ще бъде презирана в очите на хората – тъй като с нейна помощ не може да се натрупа нито богатство, нито почести. И затова всеки, който поиска да влезе, нека дойде и да влезе. И мнозина ще блуждаят, и тогава ще се умножи знанието в онези, които са достойни за това.

В продължение на много поколения науката кабала се е смятала за мистика, подобно на картите Таро, на благословенията и проклятията, на черната магия, духовете, бесовете и на всичко останало, на каквото е способна човешката фантазия. Векове, хората са смятали, че тези средства позволяват да се управлява света, да побеждават, да се обогатяват, да властват и т.н. И затова много са онези, които са искали да разберат и да овладеят свръх естествените сили, които като че ли се крият в тях. Всеки мечтае да го споходи успеха и да се издигне над останалите – това е ясно.

А след това и към науката кабала са се отнасяли съответствено: ”Евреите имат тайна мъдрост, даваща могъщество”…Масоните, всякакъв вид секти – кой само не е подливал масло в огъня? Измислиците са били безкрайни и само кабалистите са скривали истината. Затова никой не е знаел, че кабала е всъщност наука за обединяване на хората.

Днес, когато всички разбираме, какво е това наука кабала, човечеството постепенно се разделя с обкръжаващия я мистичен ореол – и като следствие, повече не се нуждае от нея. ”За какво ми е това? Да се обединява! Аз разчитах на някаква хватка, фокус, на предсказания за борсов успех, на цяр за всички болести, на чудотворни средства. А обединението между хората си го оставете за вас – на мен то не ми трябва, дори да ми го подхвърлите.”

Така хората се отказват от тази мъдрост – и тук се проявява момента на истината: тъй като нашия егоизъм наистина отхвърля науката кабала – науката за обединението и не я приема. Такова е естественото отношение: човек отбягва подобните, разпръсква вестта за единство, ненавижда, презира я, като нещо мерзко. Но след това ще види, че друг изход няма. Към това ще го доведат различните фактори: разпространение, проблемите, разбирането, че изхода от кризата е в обединението.

”Но как да стане това? От къде да вземем нужните сили. Какъв е редът на действията?” Е, тогава хората ще преоткрият науката кабала, като мъдрост на обединението – в нейния правилен и истински вид.

Революцията свързана с тази наука, трябва да се осъществи именно днес и ние сме задължени да ускорим нейния ход на развитие. А всеобщото презрение охранява кабала, за да може към нея да се присъединят само онези, които наистина желаят да се обединят и прилагат нужните старания – всеки според силите си. Така около кабала се образуват външните кръгове…

От урока Предисловие към ”Паним Мейрот”, 20.09.2012

[88720]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - No Comments→

Ако по време на падение не извършваш правилните действия, издигаш пред себе си двойна бариера. Едната бариера е трябвало да я преодолееш при разкриването на новата празнота. Но ти си я отблъснал и си казал, че не е по силите ти да я преодолееш.

Сега ще ти се наложи да чакаш дотогава, докато Творецът отново не те призове, т.е. в теб ще се разкрият нови условия за поправяне на този същия проблем, но в друг вариант. Творецът подменя един ангел, една сила с друга и дава на човек нова възможност за напредък.

Човек действа вътре в съвършената система и е задължен да изпълни своята част, зависеща от него, за да подсигури съществуването на цялата система и нейния напредък в осъществяване на целта. Това движение се осъществява от цялата система, където всеки елемент се пробужда и зависи от останалите съгласно реда на поправянето отдолу нагоре, по веригата на информационните гени (решимот).

Ако човек не реализира своето решимо, какво ще се случи? Получава се така, че другите ще бъдат принудени да изпълнят неговите задължения вместо него. С това, човек нанася огромна вреда на всички, ако не изпълнява тези задачи, които се разкриват пред него. С това вреди на цялата система, на цялата група. Той не дава на групата да напредва и сякаш я извежда в кръговете за наказания, карайки я да прави допълнителни поправяния, за да изпълни онова, което той не е отработил.

Те са принудени да го влачат на раменете си, с една дума, както в боя, когато тежко ранения се налага да бъде носен на носилка. Това е много печално състояние за групата.

Доколкото цялата система е затворена и изходът на решимото определя кой трябва да действа първи, а кой след това, и как сме свързани помежду си, то всичките ни действия са зависими и следват едно от другото. От онова, че не си изпълнил навреме задачата си, преклоняваш себе си и целия свят в посока на обвинението, вместо в посока на оправданието. Ти стоиш на стрелката на везната и я накланяш ту в едната, ту в другата посока, носейки отговорност за целия свят.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 24.09.2012

[88939]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да се усети правилната връзка?

Отговор: Правилната връзка е само тогава, когато усещаме връзката помежду ни, а не самия себе си. Това е точно обратното на случващото се днес.

Ако не се обвързваме със себе си, ще почувстваме връзката между нас, т.е. общият орган, който живее и съществува. Всеки един от нас няма да се чувства като отделна клетка, a ще се усеща включен в цялото тяло, и ще дава от себе си, докато не се почувства част от цялото тяло. Това ще означава достигане на връзка помежду ни.

Колективното чувство на живота в общия организъм, който не принадлежи на един човек, а е резултат от връзката между нас, това чувство се нарича Творец.

Нарича се Адам (един човек), неговото завършено състояние се нарича Творец, светлината на живота, силата на взаимното отдаване.

От сутрешния урок по писмо на Рабаш, 20.09.2012

[88654]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Системата от връзки помежду ни се разкрива постепенно, благодарение на факта, че се свързваме. В тази обща мрежа чувстваме нашите желания, които постепенно започват да се обединяват, както и общата сила, изграждаща се в тях.

Тази сила е Светлината, която се разкрива чрез нашите желания и е образът на Даващия, който е от външната страна. Ние Го изграждаме и разкриваме. Това изображение е наречено Творец (Боре), което означава ела и виж (Бо-Ре от иврит)

Творецът съществува само ако го изградим в своите желания, намерения, стремежи и усилия.

Може да изглежда странно, тъй като е казано: “Аз съм първият, Аз съм и последният”, “Няма никой, освен Него”, “Неговата слава изпълва целия свят”. И след всичко това се казва, че човекът изгражда Твореца?

Все още се подготвяме да повярваме, че трябва да разкрием Твореца, който е скрит като със завеса, която се движи и Го скрива. Но това само ни показва, че ние сме тези, които изграждат формата, с която наричаме Твореца.

От  урок пописмо на Рабаш, 20.09.2012

[88661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Днес хората вече разбират, че световните дела ще се влошават. И въпреки това, науката кабала е все така далечна за масите, както преди. Как да скъсим това разстояние? И за какво е необходимо това?

Отговор: За да предостави както на нас, така и на човечеството, възможност за прилагане на усилия. Това откъсване позволява на нас и на обществото да въведем взаимна работа по отношенията ни един към друг. Дистанцията е създадена специално – тук трябва да приложиш знанията си, осъзнаването си, своето разбиране.

Струва ни се, че това пречи за продължаването на естествения процес? Някога маймуните са слезли от дърветата. С времето те станали примитивни хора. След това следва епохата на робовладелците, средновековието, капитализма. И днес, когато той завършва своя период с крах, хората биха могли да осъзнаят необходимостта от доброволно обединение. Тогава защо развитието да не продължи автоматично?

Защото тогава няма да има човек. Това ще бъде все същата тази маймуна, слязла от дървото и задвижвана от своя егоизъм. Ние не осъзнаваме, че сме напълно подвластни на себелюбието. Ако ми бяха показали системата, в която се намирам, бих видял, че не правя нищо сам. При такива обстоятелства творение не се образува. Прекарай когото си искаш през филтъра на самостоятелността и от него нищо няма да остане – само една Висша сила, която съществува изначално.

”Как да създадем човека?” – ето в какво се състои въпросът. Да създадеш човек може само ако му предоставиш неосветено място, малко знания и малко сили, за да може именно в мрак, без да знае каквото и да е, без разбиране, той да намери начин да се издигне над своята природа и да изгради нещо противоположно на самия себе си. Тогава той ще пожелае да вземе от Твореца нужните му части, доброволно подчинявайки се на обкръжението, което ще го задължава към това. И благодарение на такава съвместна работа той ще може да придобие свръх естествена форма – онази, която лежи над неговото естество. Тъкмо тя се нарича ”човек” (Адам) – форма, която той е създал, без да използва решимот, останали в него от маймуната.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним Мейрот”, 19.09.2012

[88590]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Какви са предпочитаните разговори в групата по интегрално обучение и кои не?

Отговор: Образно казано, говорим само за дружба и любов.

Не изследваме нашите състояния, защото всички те се намират на животинско ниво.

Първо трябва да се издигнем на ниво ”Човек”, да създадем неговия обществен образ, нашето общо свойство на отдаване и любов, отношението ни един към друг. Можем да разсъждаваме само на нивото на тази мрежа от правилни взаимоотношения между нас и само за това, което укрепва нашето съвместно състояние.

Защо? Защото укрепвайки се в него, започваме да генерираме или да освещаваме сегашното си животинско състояние и то също започва да се променя. Само и единствено чрез висшето състояние можем да променим сегашното си нищожно състояние. Всички конфликти или постепенно ще започнат да изчезват, или да се изострят, преди да изчезнат, и на този фон само развиваме нашето съвместяване.

От беседата за интегрално възпитание, 04.03.2012

[88484]

Filed under: Възпитание на децата, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Как групата може да ме пробуди?

Отговор: В това се състои част от нашето поръчителство. Трябва да чувствам, че ако не пробудя другите, то и те няма да направят същото за мен. Тъкмо в това е основният проблем, защо заспиваме и не напредваме, и изоставаме от света. Вместо да теглим света след себе си към поправяне, ние изчакваме, докато светът не прояви до край своето заболяване, разбиването.

Ако в някой твой близък, например в детето ти, се проявява ден след ден някаква опасна болест и то се чувства все по-зле – ти би ли чакал спокойно до пълното му влошаване? Нима не би търсил лекарство за него и не би настоявал да го изпие?

Преживяваш ли така за целия свят? Ако не, то не изпълняваш своята мисия. Групата не те пробужда, и ти не я пробуждаш.

От урока по писмо от Рабаш, 14.09.2012

[88533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Сега около 30% от активните жени и мъже на възраст от 30 до 40 години на въпроса “Трябва ли да се създават семейства?” отговарят „А защо?“. Това означава, че те дори не разбират защо е необходимо това.

Казваме, че природата ни въвежда в интегрална част на нивото „Човек“. Жизнена необходимост ли е семейството на това ниво?

Отговор: Когато сме макар и малко по-назад в интегралната схема, чувстваме, че се връщаме назад към природата, а следователно и към факта, че отново има нужда от семейство.

На въпроса „А защо?“ – отговаряме, че природата все пак ще ни доведе до това състояние с ударите на съдбата. Ако можем правилно да разпределим отговорностите, в съответствие с интегралните закони за преминаването между всички членове на обществото, ще дойдем до такова състояние, където децата, взаимните отговорности, семейните задължения, няма да се усещат като огромна тежест от мъжете и жените.

За това можем да говорим, но не в началото на обучението, а по степента, до която хората са пропити с живота в групата, издигат се над себе си, усещат интегралността. Тогава можем да обсъдим какво е възможно  да се добави към тази интегралност, не просто теоретизиране, фантазиране в групата, а от нашия живот. Може би отношенията ни с непознати по време на работа? А къде още и в какво? Какво ще стане, ако помислим за интегрално семейство?

И тогава започваме да фантазираме в области, които са ни подвластни. Какво означава семейство? Защо то е в основата на цялото човешко общество? И не само на човешкото, но и на животинското, тъй като всички животни действат инстинктивно в това отношение: те нямат никакви претенции едно към друго, без недомлъвки, без разводи. Те ясно разбират чрез определени, по принцип хормонални параметри, кои от тях си подхождат едно на друго. Така трябва да бъде и при нас.

В това отношение не трябва да се различаваме от животните. Веднага щом изключим от нашето ежедневие влиянието на Холивуд, модата на някои невероятни стандарти, които не са необходими на никого, освен на тези, които ги предписват, за да печелят от това, човек постепенно, особено под влияние на интегралното образование и възпитание, започва да чувства своите лични, физически нужди, искания.

Той започва да чувства това, което лично му харесва, а не това, което му налагат холивудските канони. Той има различен поглед върху жените, на това, как ще се чувства удобно и добре с тях. Той се спуска от неудържимото пиене, от безцелната смяна на партньорите, към по-естествено ниво и става просто природен, естествен, но не и примитивен човек.

Сега можете да говорите с човека за това, че ако използваш вътрешните си инстинкти като животно, предизвикваш ги още повече в себе си, ще видиш какво в действителност ти харесва на теб, а не на някой друг – не това, което някъде, по някакъв начин си изкопирал от някакви герои и героини. Нека да изберем от теб именно тази субстанция – този образ, с който си се представяш отстрани.

Тогава за мъжа това ще бъде образ на жена: подобна по нещо на майка, по нещо – на съпруга, по нещо – на някаква подкрепа, на нещо удобно, меко, надеждно, грижовно, символизиращо домашното огнище.

Като говорим на тези теми в мъжка, а може би и в смесена група, постепенно предизвикваме в мъжа такива дремещи, заспали чувства, такива вътрешни инстинктивни, животински пориви, когато определяш по миризмата дали  този партньор е подходящ или не.

Когато по този начин пробуждаме естествените чувства във всеки мъж и жена, а не ограбени от рекламата, от модата и всичко останало, тогава те започват да осъзнават колко те трябва да бъдат различни. Те виждат, че в действителност преследват съвсем ненужни образи, предписани от Холивуд или нещо още, просто за престиж, да покажем себе си чрез специални партньори и т.н. Това означава, че е абсолютно погрешно.

Освен това, ако говорим за общество на разумно потребление, за общество на почти равни доходи, то тогава изчезва стълбата на конкуренцията от всякакъв вид и остава само биологичният компонент – как хората могат да се обърнат един към друг като нормални, естествени, природни партньори.

В това отношение ще ни бъде относително лесно да ги обединим заедно. Особено ако те се намират постоянно в групата и всеки ден общуват помежду си по метода на интегралното възпитание, след това остава само един единствен въпрос – за биологичната съвместимост.

От беседата за интегралното възпитание, 05.03.2012

[88571]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Какво да направя, ако нищо не ми помага да се пробудя и ме обхваща пълно безразличие?

Отговор: Трябва да се разбере, че дори ако не мога да се пробудя отвътре, все още мога да изиграя външно пробуждане и по този начин да пробудя другарите си вътрешно. Ако говорим за величието на Твореца, ще се запалим и ще се пробудим. И така е във всички действия. Достатъчно е, срещу заплащане, артисти да изиграят пред мен театрална сцена за възхищението и вдъхновението от духовната цел и аз съм впечатлен от това.

Има история за кабалист, живеещ в едно еврейско селище, който канил в дома си певци и улични музиканти, за да свирят за него. Жена му се карала, защо им дава последните пари, които имали, защото след това те самите няма да имат какво да ядат. А той отговарял, че няма с какво друго да съживи душата си.

Жената се чудела как те могат да го вдъхновяват – та той е голям човек, уважаван равин, а те са просто скитници и пияници, които сега ще купят водка с получените от него пари и ще се напият. Но той отговарял, че това не е важно. Те му свирят за пари, защото искат да пият, а той слуша, за да се пробуди за духовна работа.

Така че, трябва да намериш другари, които да играят пред теб, дори от личен интерес – главното е да те вдъхновят.

От урока по писмо на Рабаш, 14.09.2012

[88530]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво да правя, ако в мен не възниква желание да моля за обединението на другарите, а тъкмо обратно?

Отговор: Това е знак, че не си се подготвил. Преди всичко, трябва да принизиш гордостта си, да се принизиш пред обкръжението и да започнеш да усещаш, че другарите ти са велики хора, вървящи напред. А ти си останал сам някъде там, далеко, с една дума, спящото бебе, което са го забравили в количката.

Всички вече са заминали далече напред, а ти в своята гордост си мислиш, че си особен и затова си се откъснал толкова напред. Но не – те са напреднали, а ти си останал назад. Трябва преди всичко да осъзнаеш това. Откъсването от връзката с обкръжението е първата причина за всички неуспехи.

Целият проблем е в това, че във вас няма желаниe, напрежениe. Така е, защото не анализирате това, което е важно. Трябва постоянно да се прилагат усилия за това. Ако мисля за нещо през цялото време, то става най-важното за мен и аз няма да забравя за него по време на учението.

А освен това, цялата група, като едно цяло трябва да работи така, че да пробужда във всеки важността на духовната цел. Това се нарича взаимно поръчителство, когато си внушаваме един на друг, че няма нищо по-важно от отдаването. Ако всички се намират в летаргичен сън, то един човек не може да върви срещу силата на цялата група и той също заспива.

Проблемът е в това, че сте свикнали да се движите с чуждо гориво – вместо, всеки да пробужда останалите, а след това от тях да получава много повече, отколкото е вложил. Групата трябва да работи с усилвателя на всяко частно желание.

Но аз виждам, че всички чакат кога аз ще накарам този кораб да се движи от моите викове и налягане. А без това той лениво се поклаща на вълните и чака кога ще го тикнат напред. Щом престана да тикам, тутакси всички поглеждат към мен, защо съм спрял. В такава форма не е възможно да се напредва.

От урока по книгата  “Зоар”, 11.09.2012

[88296]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Творецът е създал желанието за наслаждение, пребиваващо в света на Безкрайността – единственото творение, ”създадено от нищото” и слято с Твореца. Така то изглежда от страна на Твореца.

А след това, с помощта на особени действия, Творецът е отделил със сила това творение от себе си и между тях се образувала преграда, разделяща тези две свойства: получаване и отдаване. Сега между тях има разлика от 125 стъпала и творението е с една дума като орган, който е отделен от тялото, който е загубил своята чувствителност.

Затова не усещаме какво е това връзка с Твореца, отрязани сме от Него като орган от тялото. И ако човек не получи пробуждане отгоре, то никога не би се замислил за това, а би живял като всяко едно животно.

Човек  е онова устремяване към висшето, пробуждащо в нас желанието да станем подобни на Твореца и свързани с Него. Без това пробуждане ще останем на неживото, растителното или животинското стъпало на развитието. А стъпалото човек се определя от това, че ние сами се стремим към Твореца. Тогава това ниво може да се нарече човешко, тъй като Адам (човек) означава ”подобен” (доме) на Твореца.

Това пробуждане се нарича ”точка в сърцето” и ни дава право да се наричаме Исраел – Човек, ”устремен направо към Твореца”. На такъв човек е възложена работа, която да го върне обратно при Твореца с помощта на собствени усилия и всякакви други упражнения, които се наричат Тора и заповеди. Тора е светлина, възвръщаща ни към Източника, която въздейства на желанието за наслаждение, и го превръща в отдаващо.

Такива действия се наричат заповеди и те се случват за сметка на особена сила, наречена светлина, възвръщаща към Източника. Тази светлина се състои от 613 светлини, въздействащи на 613 желания, поправяйки ги, и с това премахва преградата между творението и Твореца. Разделящата сила се превръща в противоположното, в сила на единството. Тя увеличава 620 пъти това първоначалното сливане, което съществува изначално, до нашето разделяне в света на Безкрайността.

От урок по книгата “Зоар”, 13.09.2012

[88401]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Може ли поне с няколко думи да се покаже какво очаква човека в духовния свят?

Отговор: Невъзможно е усещанията в духовния свят да се опишат. Как да се предаде на човек, който възприема само чрез днешните си, земни сетива, усещането за безкрайност, подем над времето, когато противоположните полюси са свързани помежду си, а миналото, настоящето и бъдещето се сливат в една точка?

Това е такова пространство, в което изменяш гледната си точка на един милиметър и вече виждаш абсолютно друг свят. Още на един милиметър – и още един нов свят. Всичко зависи от позицията ти към света на Безкрайността. Ти сам избираш ъгъла на виждане и веднага ти се разкрива друг срез от безкрайната реалност.

Но това е невъзможно да бъде обяснено, тъй като тези картини не съдържат нашите обичайни изображения. Може да научим човека на духовната механика, по какъв начин се извършва прехода от едно състояние в друго, как да изпълнява действията. Но е невъзможно да му се предаде какво ще чувства – за това той трябва да е готов за духовно усещане.

На всяка духовна степен се извършва необикновено разширение на познанието и усещанията, които нямат аналог в нашия свят. Няма изразни средства, с които може да се предаде то – нито с музика, нито с цветове.

Колко художници са се опитвали да достигнат това в последните етапи от развитието на живописта, в импресионизма, но цялото това течение е спряло и не е могло да продължи повече. Човек не притежава по-големи средства да изрази вътрешния си свят.

От беседата на тема “Разпространение на кабала”, 07.09.2012

[88453]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво ще стане, когато се съединим? Как ще работи това?

Отговор: Това е такова съединение, което се изгражда над усещането за раздяла. Тъй като ние сами сме го постигнали, а постижението се основава на сравнението на двете противоположни състояния. При техния конфликт, в съпротивлението между тях разкриваме своето постижение.

То е като резистор в електрическата верига, който сякаш се противопоставя на връзката между две точки, поставя препятствие между тях. Но ако свържем тази мрежа с двата полюса, създавайки потенциална разлика, то именно чрез това съпротивление, можем да разберем що за разлика е това: какво има в единия полюс и какво има в другия, анализирайки техните различия и отношения един към друг. Всичко това се изяснява именно чрез съпротивлението, по силата на противопоставянето.

На тази основа е построена системата на живота – от съединението на противоположни частици. След това, тези частици започват да се съединяват в атоми, атомите в молекули – всичко се съединява на основата на противоположните свойства: плюс – минус.

Благодарение на различните съединения между положителните и отрицателните елементи възникват различни материали. Такива вътрешни противоположни свойства са характерни за всяко вещество, за всички елементи от Менделеевата таблица. И поради това, тази връзка между плюса и минуса е много сложна и разнообразна. В нея има такива специални свойства, които превръщат тези структури в живи клетки. Това вече не е статична система, където плюса и минуса са свързани с неизменни отношения помежду си, а такава, в която това отношение започва да се изменя. Оттук възниква основата на живота.

На нисшия сега се дава възможност не просто да съществува в сливане с висшия, както в самото начало в света на Безкрайността или в раздяла с Него, както след спускането на световете до този свят – но започва и да изпълнява собствени действия по отношение на висшия. Това вече е изменение от неживо на растително ниво, а след това на животинско и накрая – човешко. Така се извършва подем по стъпалата.

По този начин възниква животът в нашия свят, а точно така става и в духовния свят, при напредване на човека и премахване на преградите, които го отделят от Твореца.

От урока по “Статия към завършване на книгата Зоар”, 13.09.2012

[88394]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да достигнем до хората, ако те не са готови да ни чуят?

Отговор: Няма никакъв проблем да достигнем до всички. След като нишките на взаимовръзките са разпънати между всички нас и те са на твое разположение – моля, влияй, въздействай на тази мрежа отвътре. Никой в света, освен в тези, които имат точка в сърцето, няма толкова мощен достъп до вътрешната мрежа на връзките между хората.

Всички взаимосвързани, целият свят блуждае в общите чувства и мисли – но на материално, „животинско“ ниво. Що се отнася до силите, които променят реалността, до там не достига нито един от седемте милиарда души – всички те са под контрол.

Можеш да действаш активно във вътрешната мрежа, свързваща всички заедно, при условие, че искаш да го направиш правилно, да допринесеш за нейния напредък, развитие и разкриване на хората. Тогава можеш да се включиш към тази мрежа и да добавяш в нея своето желание, молитвата си. Моля – имаш възможност, защото имаш точка в сърцето, както и всички останали другари по целия свят.

Всички сме свързани с тази вътрешна мрежа и чрез нея насърчаваме доброто развитие. За да може светът да напредва не под влияние на негативни импулси, ние самите поне малко дърпаме напред. Колкото ние помагаме на Силата на природата, наречена „Творец“, да движи света, толкова привеждаме негативното подтикване отзад в позитив, който ни води напред. В Кабала това се нарича „склонявам себе си и целия свят към чашата на оправданието“. В резултат, болезнените убождания и ударите в гърба се сменят с приятни приключения по пътя напред.

Въпрос: Значи работата не е в думите, които казвам на някого. Дори и човекът да не вслуша, ако имам правилно намерение, то работи ли отвътре?

Отговор: Разбира се. Не е необходимо да са те чули с ушите. Все пак трябва да пробуждаме хората чрез външни средства, но истинското, най-силното разпространение се осъществява, разбира се, чрез вътрешната мрежа. Ако укрепвахме вътрешната връзка между нас, светът щеше да бъде различен.

Това повдига въпроса: колко сили трябва да отдаваме за усилване на вътрешната ни връзка и колко за външна? Ако наистина можехме ефективно да вложим цялата си енергия във вътрешната връзка – така бихме и направили. Но не сме в състояние за това, така че преминаваме и към външна връзка, която отново ни помага да се обединим и да взаимодействаме.

От урока по статията “Мир в света”, 13.09.2012

[88314]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как да не нанесем вреда със своите действия, тъй като аз все още нямам правилно намерение за отдаване и действам с неправилно намерение?

Отговор: Основното е, че прилагаш усилие да достигнеш до правилното намерение. Да допуснем, че малкото дете е искало да почерпи майка си и хванало чинията, за да и я поднесе, а по пътя я е счупило. Но неговото намерение е било добро, правилно – това означава, че е извършило добра, правилна постъпка, независимо, че е счупило чинията. На чинията никой не и обръща внимание, всички гледат неговото намерение. От къде да знаем защо се е счупила и на какво е трябвало да се научи то?

А ние гледаме своите желания и си мислим, че Творецът ни осъжда според тях. Това съвсем не е така, Той съди по нашите намерения, тъй като предварително е известно, че ще счупиш чинията. Това не е никакъв проблем, тъй като веднага е станало ясно, че не си способен да извършиш това действие правилно. Но основното е, че си работил върху своето намерение.

През духовния филтър преминават само намеренията, а самите действия, т.е. промяната на желанията и тяхната реализация, остават от тази страна на екрана. Отчитат се само намеренията! Аз съм приложил толкова сили да извърша хиляди различни работи, но през филтриращата мрежа са преминали само моите намерения. От страната, където се намирам, мога да работя като луд – това е без значение! А на духовния екран ще са показани само моите намерения.

Затова не разбираме какво се случва. Направили сме толкова много, а къде са резултатите? Но трябва да се види дали тези действия са съпроводени от правилни намерения или не? Може би не си приложил намерение, а това означава, че нищо не си направил!

И това е, което остава на човек, когато приключи жизненият му път. Светът се населява от седем милиарда човека, но колко правилни намерения от всички тях преминават през филтъра и се включват в духовния отчет? Нула. За това е казано: ”Дойдох Аз и не намерих нито един човек”. Човек се нарича намерението, а не физическите действия. Духовният филтър очиства всичко, което се случва, и остава само намерението. Получава се чиста и красива картина, сякаш нищо не се случва в този свят.

И не е страшно, че за сега не умееш да достигнеш правилното намерение. Главно е колко сили си вложил, опитвайки се да се задържиш в него при условия, които не са зависили от теб. Възможно е да е било програмирано ти да сбъркаш. Тъй като не си единствен – трябва да се включиш в общата мрежа, в която действат различни условия. Тоест резултатът не зависи от теб, а само усилията.

Затова този, който гледа нашата действителност с очите на намерението, започва да вижда съвсем друг свят. Той се доближава до картината на духовния свят – светът на намеренията. Всички молби са за намерението, по намерението се определят делата и съединението се случва в намеренията. Всичко се оценя по намеренията – доколко те са силни и чисти, и доколко са объркани с мръсотия.

Намерението е производно от действието: негова много по-вътрешна степен или негов резултат. А самото действие няма какво да се гледа.

От урок по статия от книгата “Зоар”, 12.09.2012

[88235]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Как да проверя доколко молбата ми е правилна?

Отговор: Нямаш такава възможност за проверка, тъй като за такава оценка трябва да знаеш коя молба е правилна, за да я сравниш с твоята, която е неправилна, и да направиш разлика.

Единственото, което можеш, е да търсиш начин за сливане. Сливане означава, че молбата е била правилна. Стреми се да си представяш това състояние и така проверявай. Но това се отнася повече към усещанията, тъй като всяка молитва се заражда от чувствата, а не от разумното разбиране.

Молитва се нарича МА”Н (женски води) и посочва доколко моето желание да се насладя е готово да се съедини с желанието за отдаване в една молба. Произтича само отмяна от страна на желанието за наслаждаване, което се присъединява към желанието за отдаване.

Тъй като с желанието си да се насладя искам това, което е добро за мен. А желанието за отдаване, което мога да намеря в своя свят – това е желанието на групата. И ако желанието на групата става по-високо за мен от моето собствено, това означава, че се издигам както Малхут в Бина. Включвам се в Бина, в желанието на другарите и съм готов с всички сили да действам така, както е нужно на тях. А ако не ми се отдаде, то за това си има молитва.

И е разбираемо, че не мога да го изпълня, тъй като моето желание да се насладя постоянно расте. Затова всеки път издигам молитва, МА”Н. Аз искам да издигна своята Малхут в Бина – да се включа към желанието на останалите и да им служа, за да мога чрез това да достигна до служене на Твореца, от Бина да се издигна в Кетер, но не мога да направя това.

За да се осъществи това, моля в своята молитва. Моля се да дойде светлината, възвръщаща ни към Източника, и да ми помогне да се присъединя към Бина, към отдаването, към вярата над знанието, за да стане за мен сливането със свойството отдаване повече от това с Малхут, по-високо от моите собствени желания и разсъждения.

А ако не чувствам в себе си потребността от такова сливане с групата, това означава, че не съм мислил за това преди и не съм се подготвял за молитва. Добре, с какво съм дошъл на урока? Какво още може да се направи, освен това? Всичките ми желания, мисли, устреми, дела – всичко, което образува моето ”Аз”, преди всичко това, трябва да издигна молба за служене на ближния. Това е най-първото поправяне.

От урока по книгата “Зоар”, 11.09.2012

[88155]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→