Въпрос: За да опише нашето състояние, Баал а-Сулам дава пример с червей, който живее в ряпа, и в края на краищата излиза на светлина. Например, два червея решават заедно да излязат от ряпата. Но по пътя единият от тях попада в отчаяние. Защо се случва това?

Отговор: Това се случва защото Творецът  изпраща ’’трудности в сърцето”, а червеят не е съгласен. “Защо? Защо има трудности по пътя? Защо не е по друг начин?”  Гордостта е тази, която снижава човека и го изхвърля от пътя.

Въпрос: Какво трябва да направи в тази ситуация другият червеѝ?

Отговор: Да се опита да помогне колкото може. Но не е по силите му да върши работата на друг.

Главното тук е да наведе глава, да снижи нос и да приеме неизменните закони на природата. Днес не ги разбира и няма значение колко силно крещи – нищо няма да промени. Може да проклина закона за гравитацията, нима от това ще стане ”по – добър” и ще спре да ти въздейства?

Необходимо е да разберем, че се намираме в свят с неизменни закони и само спазвайки ги, можем да напредваме. Съпротивлявайки се, законите ще работят по съответен начин. Това е разликата между пътя на Тора и пътя на страданието.

Едно и също се случва и в нашия свят, но тук живеем в общество със изкуствени закони, за това всичко изглежда като покупко-продажба, че всичко може да се “удвои“,  и само трябва да изчакаме подходящия момент.

От друга страна, погледнато в посоката на Твореца, откриваме, че няма нищо фиксирано и абсолютно. Или работим с Него по добър начин, или по лош начин – междинен вариант няма.

Така когато червеят  усети “трудностите в сърцето“, необходимо е да разбере, че няма избор. Проблемът е в празните надежди, че лошото състояние ще отмине от самосебе си, и доброто ще доѝде само. Помнете казаното: “Това, което умът не направи, времето ще направи.“ Но това ще се случи само полагайки усилия през това време, въпреки ума и липсата за разбиране на случващото се.

По време на буря няма смисъл да се седи и чака доброто време. Необходимо е да реагирам, макар и объркано, без да разбирам, деѝствайки, да положа усилие. Тогава времето ще направи това, което умът не може.

С други думи, с повече деѝствие, правим това, което умът би направил без забавяне.

От 4-a част от Ежедневния Урок по Кабала от 12/7/12 “Въведение към книгата Зоар“

[82783]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →