Въпрос: Когато получавам, за да отдавам, изобилието минава ли през мен? Мога ли да се наслаждавам от него?

Отговор: Ти не се наслаждаваш от изобилието, което преминава през теб. Тъй като това е съвсем друго изобилие, което не прилича на егоистичното напълване. С една дума, ти си гост, искаш да опиташ от вкусния пирог, за да доставиш удоволствие на стопанина, който го е приготвил. Очакваме пирогът да има същия вкус – но не е така.

Въпрос: Но когато обичам някого безкористно, забравяйки за себе си, все пак това усещане се появява в мен. Любовта е предназначена за друг, но я усещам именно аз.

Отговор: Да, усещането се появява в теб, но то се състои от няколко параметра. Така, както получаваш наслаждение, желаейки да отдаваш на любимия.

Представи си: има получаващо желание на Твореца и получаващо желание на творението – ти се явяваш като такова. Ти трябва да усетиш Неговото получаващо желание, да почувстваш как Той иска да извърши отдаване към теб, да усвоиш в себе си това получаващо желание и да Го насладиш.

Основно, ти изпитваш наслаждение в ”главата си”, т.е. в желанието, получено от Него. И излиза, че имено там, в Неговото желание правиш разчет: ”Доколко ще мога да Го напълня?  – съответно дотолкова, доколкото задействам своето получаващо желание”. С други думи, в своето желание усещаш до каква степен Го напълваш,  а това вече е обличане в светлината хасадим.

В крайна сметка, става дума за наслаждение от съвсем друг род.

Въпрос: Как тогава възниква разединението, щом всичко е в мен?

Отговор: Намерението прекарва различието между едното и другото. Когато в твоята ”глава” гори стремеж за отдаване на Твореца, съответно и наслаждението става друго.

Въпрос: Това може ли да се сравни с любовта към собственото дете? Давам ли му аз пирога, преди дори да съм го опитал?

Отговор: Не, наслаждението преминава през теб, но сега всичко се определя от неговото желание, а не от твоето.

Въпрос: Как тогава да прекарам това разграничаване между мен и него?

Отговор: На първия етап се издигаме над собственото желание и едва на втория етап можем да възприемем чуждото, като го направим свое.

За да насладя Стопанина, трябва да усетя Неговото наслаждение, да усетя доколко Той се наслаждава от това, че отдава на мен и какво наслаждение трябва да получа от Него. Трябва да усетя, че наслаждението е дошло от Него и е подарено с любов, а не просто така.

Посредством тази любов Той ми предава чувството за срам, което ми помага да се справя със сегашната ситуация и да я разбера, за да изградя друго отношение. Аз вземам Неговите наслаждения, получавам ги за Него, но правя разчет не за ”пирога”, а за това отдаване. ”Пирог” е най-ниското ниво нефеш де-нефеш, а наслаждението, което аз Му доставям, е целият НаРаНХаЙ.

Ето къде трябва да се пазя, за да не преувелича нещо за себе си: ”Тъй като доставям удоволствие на самия Творец! Само вижте как Той се наслаждава с мен!” Ето тук е заложен основният разчет, а не в ”пирога”, който са ти дали само като средство, позволяващо да насладиш връзките с всички светове. Разчетът е в главата на парцуфа обърнат на взаимоотношението с Твореца.

И затова е необходимо да знаеш кой е всъщност Творецът, как Той действа, как да Го наслаждаваш. Тъй като неговите съсъди/желания са безкрайни. Как да се запазиш в такава ситуация? В сравнение с нея, преките наслаждения са не повече от искра, създаваща желанието, докато всичко останало се основава на величието на Даващия.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 27.06.2012

[81523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →