Entries in the '' Category

Строим обкръжение за всички

каббалист Михаэль ЛайтманНяма схема и ясни интервали от време, измерващи развитието, убеждението, анализа и поправянето на себе си, че от егоисти да станем алтруисти, пропити с любов и ангажираност един към друг. Не трябва да чакаме някакви срокове или смяна на поколенията – могат да настъпят промени по време на живота на нашето поколение. Всичко зависи от желанието на човека за това как той иска да се промени.

А както знаем от раздела „Свобода на волята“, желанието ни изцяло зависи от обкръжението. Ние всички трябва да работим заедно. Човек не може да работи сам над себе си и да се убеждава в нещо – това никога няма да донесе добри резултати. Напротив, ние трябва да изградим обкръжение, общество, което да ни въздейства – и тогава всеки ще се измени. Така че, напред към строителство на добро обкръжение за всички нас! С негова помощ ще се убедим в необходимостта от този път и много бързо ще пожелаем да се изменим, за да ни обедини взаимното поръчителство.

Благодарение на това, обкръжението ще ни въздейства с такава интензивност, че измененията ще придобият стремителен темп. Тъй като те изобщо не зависят от нашите временни рамки.

Неживата, растителна и животинската природа еволюира милиарди години. Такъв е процесът на развитие на егоизма, ние не отговаряме за това – само го реализираме все повече и повече според израстването. Сега обаче силата и темпа на развитие са в наши ръце. Всичко зависи от обкръжението и аз мога да го изградя по изкуствен начин, непрекъснато да го подобрявам, за да става то все по-голямо, по-широко, по-силно в своето въздействие. За това са ми нужни хора на изкуството и учени, социолози и психолози. Трябва да използвам всичко, което има в човечеството, предизвиквайки върху себе си колкото може по-силно и ефективно въздействие.

Тогава, още в живота на това поколение, ще познаем щастливия живот и ще видим това благо, което оставяме на децата си.

Ако в този контекст направим разделение на човешките желания, ние можем да кажем, че като цяло те се разделят на две части:

  • частни желания, свързани с човека лично;
  • обществени желания.

Своите собственни желания човек, в рамките на поправянето, трябва да ограничи до степента, необходима за нормален живот. А своите социални желания, напротив – трябва да разививам колкото е възможно повече, започвайки с най-малкия кръг от другари, а след това да го разширявам, докато с помощта на въздействието на обкръжението не развия себе си до нивото на доброжелателни отношения, участие, отговорност, взаимно поръчителство и любов към целия свят.

Тук трябва да се разбере, че на тези етапи, излизайки от себе си, от своето его и пропивайки се все повече от взаимоотношенията с разширяващите се общности на обществото, аз придобивам повече мъдрост, повече чувства, аз включвам в себе си всички и благодарение на това усещам цялата действителност, цялата природа. По такъв начин разкривам за себе си нова реалност, ново проявление – и живея в него, излизайки от самия себе си и усещайки всичко. Точно това е битие на ниво човек, което ни е подготвила природата. По този начин ние правилно реализираме себе си тук, в този свят.

От 11-а беседа за новия живот, 09.01.2012

[75203]

Всяко твое действие оставя следа…

каббалист Михаэль ЛайтманКазано е: ”Всяко действие оставя следа”. Ние напредваме, благодарение на светлината, възвръщаща ни към източника. А светлината въздейства в зависимост от това, доколко нашите желания са готови за нея. Така все повече се проявява техният строеж.

Изграждането на желание, съответстващо на светлината – е съединението, вътре в което започваме да усещаме светлината. Това постоянно изграждане се развива във все по-голям и по-голям мащаб. Но по целия си път то включва в себе си 4–те стадия на АВАЯ и затова се нарича разкриване на имената на Твореца. Тъй като желанието, съединявайки се във всевъзможни форми, ни демонстрира характера на светлината. Тъкмо в тях ние улавяме светлината, с една дума, слагаме екран на пътя и, и тогава можем да видим, че има светлина.

А ако гледаме светлината през цветно стъкло, то виждаме светлината в цвят, съответстващ на цвета на стъклото. И така откриваме, че в светлината присъстват различни цветове. Нужни са ни инструменти, за да разкрием съществуването на някакво явление и с които да разкрием вътре в това явление всевъзможни свойства.

В това се състои нашата работа. Разлика има само в това, че в научните изследвания на този свят работим с външни инструменти, а в духовните изследвания работим над самите нас, сякаш самият Творец, с помощта на светлината, и променяме себе си. А в зависимост от нашите промени, ние възпроизвеждаме върху себе си всички действия на творението.

Ние не развиваме старите свойства, а постоянно разкриваме нови и затова нашата работа е духовна. Тя е посветена на формирането в човека на свойства, подобни на Твореца – ние напълно разкриваме Неговия характер. А тъй като в нашия свят искаме да получим знания за това, което се случва и кои сме ние, затова ни е необходимо само да развиваме и разширяваме своите природни свойства, в резултат на което възниква науката и техническият прогрес.

В това се състои голямата разлика, тъй като завършвайки възможното развитие в този свят, виждаме, че всъщност нищо не сме постигнали и даже обратното, озовали сме се в задънена улица. Цялото ни усилено развитие ни доведе до това, че отгледахме егоизма си и разкрихме злото на нашата егоистическа приропда до такива мащаби, които станаха непоносими.

Достигнахме до върха на завистта, сладострастието, жаждата за власт, ненависта – цялото зло, което изпитваме към ближния си. Ако по-рано имахме някакви илюзии, че ще станем по добри и ще построим по-добро общество, то сега виждаме, че само страхът от наказание ни спира от това безпощадно да използваме всички за собствена изгода.

Разликата е в това, че в духовната работа разкриваме нови свойства, ставайки подобни на Твореца, а в този свят все по-явно разкриваме неговата природа. Но развитието в плоскостта на този свят и подемът от него, нагоре към Твореца, винаги се случва по тези 4 стадия на АВАЯ, поради което е казано: “Аз своята проява АВАЯ не променям“. Затова всяко извършено от нас действие ни приближава към целта.

От урока от книга “Шамати“, 12.04.2012

[75258]