Entries in the '' Категория

В ролята на свързващи

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казвате, че на първо място трябва да поставим желанието на масите, на народа, а не собствените духовни стремежи. Но днес аз се грижа именно за своя подем и за неговите цели правя разпространение. Как да осъществя този вътрешен обрат?

Отговор: Трябва да разбирам: всичко, което ще се случи с мен, зависи от другите хора, от това, доколко ще ги приближа към Източника. А за това трябва да ги приближа към себе си – и тогава те ще ми придадат вярното желание, за да се обърна към Твореца. И затова те изведнъж стават важни за мен.

На следващият етап ще открия, че това са мои части, а след това ще се изясни, че именно те са и моята душа. Отпада всяка необходимост в моето Аз: даже да гори в огън – само да ги обезпечавам, това е най-важното. Предишното самосъзнание изчезва: моята горна половина се отнася към Твореца, долната – към творението, а аз стоя по средата, в неутралната средна третина на Тиферет, която съществува само за това, за да свързва тези две половини. С нея нищо не трябва да се прави.

Въпрос: Излиза, че се включваме към масите, за да се проникнем от техните желания и да ги обслужваме, след това работим помежду си, а отговор получаваме въобще отнякъде отгоре. Доста объркана схема…

Отговор: Схемата е проста: горе – плюс, долу – минус, а ти осигуряваш входа по средата и отваряш пътя.

Може да се илюстрира това и иначе – във вид на кран. Отляво – положителното налягане (+P), отдясно – отрицателното (-P), а ти определяш, какво ще се получи на изхода. От едната страна е народа, от другата – светлината, а по средата – Бней Барух (ББ).

Именно така е устроена природата. Това е напълно нормална, естествена схема. Нека да я отбележим с термините на науката кабала. На върха се намират Кетер (К) и Хохма (Х), по средата – Бина (Б), подразделяща се на Галгалта ве-Ейнаим (ГЕ) и АХАП, а долу –ЗОН. Горе до половината на Бина се простира системата на Твореца, а долу се намират низшите, а между тях – Бней Барух (ББ). Все същото е: горе плюс, долу минус, а ти между тях, и кранът е в твои ръце.

Това е и нашата работа. Обединяваме се в група, за да съответстваме на светлината, а долу построяваме системата на разпространение, носеща посланието за любов към ближния, за единство. Така се съединяваме с народа, за да доставим удоволствие на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 06.04.2012

[74641]

Изгубени ли сме…?

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Среща на върха на ООН, посветена на проблемите на устойчивото развитие, Декларация под названието „Състоянието на планетата“: На човечеството му остават само десет години, през които все още може да избегне глобалната екологична катастрофа с необратими последствия.

Изследванията показват, че бъдещото съществуване на екосистемите в този вид, в който през последните столетия са поддържали благополучието на човешката цивилизация, е в голяма опасност. Ако човечеството не обедини усилията си, тогава най-вероятно ще станем свидетели на гибелта на екосистемите, предупреждават учените, които са се подписали под документа. Цивилизацията ни ще остане без вода и храна, биологичното разнообразие и другите ресурси ще бъдат заплашени от изчезване. Когато тези ресурси намалеят драстично заради „икономическата, екологичната и социалната криза“, има голяма вероятност от „хуманитарна катастрофа от глобален мащаб“.

През последните десетилетия в света станаха 3 важни промени:

1. зад процесите на планетарно ниво стоят хората;

2. стана ясно, че много от процесите на Земята са взаимно свързани, което прави хората уязвими пред внезапните кризи;

3. сегашните методи за контрол на околната среда показаха своята неефективност.

Извод от декларацията: За да се промени положението не е достатъчно само да се внедрят нови технологии. Необходимо е да се променят ценностите, убежденията и целите. Този стремеж вероятно ще изисква радикални и мащабни реформи.

Реплика: Освен безнадеждните призиви и декларации, възможно ли е нещо действително да се предприеме или, както предсказва кабала, сами ще станем свидетели на собствената си гибел?

[74817]

Причина за кризита – човекът

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (В.Соболев, д.и.н., проф.): В основата на всички заплахи – е самия човек. Нас ни учеха, че човекът е рационално същество, приема най-добрите решения и в пазарната икономика е идеалния икономически субект. Обаче, цяла плеяда от Нобелови лауреати по икономика доказаха обратното: на човека е присъщо да греши, и следователно, последствията от неговите действия могат да бъдат катастрофални.

Финансовите инструменти са се увеличили бързо поради банална алчност. Предлагат ти бонбон във формата на капиталов инструмент, обещаващ огромна печалба и ти го поглъщаш, включвайки се в безумното състезание на колективния егоизъм в преследване на страхотно забогатяване. Но после се оказва, че в пропастта си паднал не само ти…

Забележка: Това е, което всички ние вече отдавна сме научили, само дето методика за изменение на човешкатаприрода няма у никого, а ако не изменим природата си, ние всички заедно се приближаваме към собственото си унищожение.

Посъветвайте ни, как да представим на човечеството метода за интегрално възпитание като единствено средство за спасение?

[74914]

Право на обида

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В процеса на взаимодействие между хората възникват много силни емоционални преживявания, както отрицателни, така и положителни. Как и къде човек трябва да ги реализира: непосредствено в групата или извън нея?

Отговор: Както му харесва, стига те да изхождат от интегралния поглед на света. Ако те изхождат от интегралния поглед на света, човек няма да може да навреди на друг. Да говори, да изкрещи нещо обидно, да види някакво отрицателно действие или следствие – да, но да причини зло – не.

Забележка: Ако човек е загубил самообладание и е изрекъл ужасни неща за някого, дали е необходимо да завърши това с помирение или по-добре да го отложи за известно време?

Отговор: Не е възможно незабавно да се заглади всичко, казвайки: „Подайте си ръце, прегърнете се“. Това трябва да бъде изяснено. Напълно е възможно всеки от нас да има право на избухване, а останалите да имат право да се обидят. Всичко това е вярно, всичко е нормално, както се случва с децата, които макар и да обичаме, но понякога сме готови, не знам какво да направим, дотолкова непоносимо е тяхното поведение. Това виждаме и при животните: удари, влияние от страна на майката върху потомството и.

Няма от какво да се срамуваме. Има определени граници, при които избухванията и обидите са допустими. Трябва да проучваме тези неща, доколкото ние все още само усъвършенстваме възпитателния процес, а не се намираме вече в  неговото окончателно състояние.

От беседата за интегралното възпитание, 26.02.2012

[74752]