Въпрос: Какво трябва да променя в себе си, така че да стана зъбно колелце, работещо безпрепятствено в общия механизъм?

Отговор: Като цяло, в работещия общ механизъм това зъбно колелце определя движението на целия механизъм, а не е малко безполезно колелце. Сега ние се въртим в него против волята си, затова животът ни е пълен със страдание. А ще се въртим с разбиране, така да се каже – с песен на уста? И така какво следва?

Факт е, че когато човек е свързан правилно с целия механизъм, тъй като той му влияе, отдава му мислите си, чувствата, своя труд, той започва да върти този механизъм сам. Човек е все едно Творец на този механизъм. Той се издига до нивото на Висшата сила на природата, на нейния замисъл, на плана й. И тогава в човека възниква съвсем друго ниво на съществуване, на познание, на усещане за вечност, съвършенство, което прониква цялата природа на нейното най-висше ниво. Ето към какво отиваме.

Отиваме към състояние, което дори не можем да си представим. Нямаме никаква представа какво ни очаква. Но това е вече следващия етап, далеч от съвременната практическа психология.

Реплика: Как мога да стана това правилно, добро зъбно колелце?

Отговор: За да направите това, на първо място трябва да преминете през определено количество занятия, да ги адаптирате в себе си, за предпочитане в група, където хората ви съответстват по ниво на развитие, по духовна нагласа и т.н.

След това, под ръководството на инструктор може да започне практическа работа в обсъжданията, в дебатите помежду ви.

След това трябва да създадете своя среда, която ще влияе на вас и вие на нея. И по този начин, системата постепенно се изгражда .

Трябва да разберем, че човечеството е преминало през всички етапи на своето предишно развитие постепенно, в течение на стотици хиляди години, а този етап можем да вземем само за едно поколение. Виждаме как  се развива всичко днес, с каква огромна скорост, тъй като егоизмът е нараснал качествено – достигнал е  своите най-високи нива е висока честотата на промените.

Започнахме нашите беседи с това, че имаме определен набор от класове, лекции, по време на които трябва да получите определени знания, след това – умения. И тогава вече идват практическите занятия и реализация в живота.

Ние не можем просто да „хвърлим“ човека в света, дори и бебето подготвяме за живота почти 20 години. Трябва, най-малко за половин година да направим нещо с човека така, че да започне да реализира себе си по-нататък.

От 7-а беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[68071]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпреки, че сме различни, все пак по някакъв начин се разбираме, както в семейството. Вярно, че това не е лесно. Да кажем, имам родители и жена ми също, всеки от нас има братя и сестри, техните деца, нашите деца. При това трябва да се съобразяваме един с друг, нали сме взаимозависими и от положителната и от отрицателната страна.Така че, не се стремим да се изменяме и променяме един друг.

Разбираемо е, че когато съм срещнал жена, която е възможно, да се отличава от мен като характер, но съгласно други сметки сме решили да бъдем заедно, то с това решение, всъщност, сме признали – дори без думи, че ще водим общ живот, в който не всичко ще бъде гладко.

Налага ни се да отстъпваме един на друг, частично или напълно да се съгласяваме с мнението на другия и т.н. Но от безизходица се съединяваме, защото искаме да създадем семейство, да продължим рода, да се поддържаме един друг.

Такова възпитание, което учи да се разбираме един с друг, не достига на младите двойки. Макар да смятаме, че свободно избираме за себе си най-подходящия спътник, но всъщност сме много различни. При животните подбора на двойката произтича инстинктивно, а хората, доколкото техния разчет е изкривен, искат нещо особено, възможно, дори уникално, не разбирайки, че именно от това възникват трудностите в общуването.

Отсъствието на образование, разбиране и възпитание относно семейния живот и умението да се отстъпва един на друг, ни води до криза на институцията семейство. Сега по-голямата половина на света са неженени. Те не са готови да встъпят в брак и не искат да имат деца, защото чувстват неспособност да се грижат за някой.

Тази криза продължава вече няколко десетки години, а сега сме принудени да решаваме такива проблеми и между страните. Защото всеки от нас, в крайна сметка, се явява и получаващ, и отдаващ, относително съседните държави, както в съпружеската двойка. Затова и на международно ниво трябва да се изучава, как да се отстъпва и как да се обединяват над всички различия и несъгласия. А това никъде не са ни учили.

Как да се направи? Каква е техниката на отстъпването, нали само с отстъпката си показваме добро намерение?

Сега от безизходица се намираме в такава криза, която ни учи на истинските неща. И тази насъщност се чувства от хората така (и в това е нашата надежда), че те няма да тръгнат към “развод”, защото “развод” между държавите означава война.

Надявам се да разберем, че нямаме избор, и трябва да се държим сдържано. Затова сме създали ООН – такова място, където всички могат да се събират и да обсъждат мирното сътрудничество, – и множество други организации, които се занимават с възпитание и здравеопазване.

Например, в Женева има международни организации, за съществуването на които никога не съм предполагал. Да кажем, има комисия за честотите на предаванията, която следи за това, всяка теле- и радиостанция по света да имат своя честота и да не пречат на другите.

Има съвет по пускането на лекарства, медицински препарати и услуги, определящи стандарта в тази област. Благодарение на това можем да се разберем един с друг, и докторът, изпращайки болния на лечение в друга страна, може да обясни на своя колега всички нюанси от изисканите процедури.

Дори има организации, определящи знамето на всяка страна – за да няма еднакви флагове. Съществуват стандарти във всички области, ставаме толкова свързани и близки един с друг, че трябва да се изработят закони, регулиращи всички области на взаимодействие.

И както парламента на всяка страна установява закони на взаимодействие между гражданите, така днес се прави за целия свят. Такива организации съществуват вече няколко години, и без тях на нас ще ни е много трудно.

Но днес проблема се състои не в това, че трябва да определим мястото на всеки. Днес положението е такова, че трябва да построим общ “покрив”, състоящ се от общо разбиране и усещане, че сякаш се намираме в една стая. В такъв случай на нас ще ни е трудно да бъдем заедно, ако между нас няма връзка, и то добра.

Трябва да почувстваме не просто близост, а взаимна зависимост, която да задължи всеки да измени своето отношение към другите. Ние сме зависими, свързани и обединени, желаейки или не, на различни нива – в храната, облеклото, възпитанието, културата, техниката, обезпечаване на енергията, водата и дори въздуха.

Ако някое производство замърси атмосферата, то няма какво да дишаме. Известни са ни съглашенията в Киото, определящи емисиите за производство на отпадъци и замърсяване на атмосферата.

Мисля, че трябва да се представи списък на международни организации и тези въпроси, с които се занимават. Тогава ще почувстваме мащабите на нашата връзка. Част от такива организации се намират в Париж, Лондон и Ню Йорк, но основната маса се разполага в Женева.

Това е много важно, защото дава на човека представа за такава взаимна зависимост, в която трудно може да повярваш. Тя е по-голяма от тази в семейството. В семейството мога да престана да разговарям, да се скарам, дори да се отделя за известно време.

А тук е невъзможно. Получава се, че всички съществуващи страни по света вече се намират в единна мозайка, от която никой не може да излезе и да се държи така, както му се иска. Виждаме, че всеки път, когато някой се опитва да направи някакво самостоятелно движение, нищо не се получава. След определено време той се връща или се ограничава само с думи, като не стига до практически действия, защото в наше време това е неизпълнимо.

От 5-тата беседа за новия живот, 27.12.2011

[67792]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - No Comments→