Ако говорим за новото поколение, за новата епоха, в която съществуваме, то стигаме до още по-важни изводи. Казваме, че всички ние, живеещите на тази планета, сме тясно свързани помежду си и зависим един от друг, че обкръжаващата среда става единна за всички, че ние оказваме влияние на климата, на екологията. Това, което се случва на едно място, предизвиква земетресение или цунами на друго, войната в една страна незабавно се отразява на положението на другите страни…

Виждаме, че не просто трябва да се присъединим към едно или друго общество, или група, а трябва да организираме общо, глобално, интегрално възпитание!

Ако сме свързани заедно, то нашето възпитание и създаденото от нас обкръжение – определящият фактор на нашето развитие – трябва да ни предава еднакви ценности, за да се разбираме един с друг, съхранявайки своята индивидуалност и свобода. В края на краищата, ако дотолкова зависим един от друг, трябва да разберем, да се почувстваме един друг, да станем по-близки!

Цялата работа е в това, че не се разбираме помежду си, както става в семейството, където всеки се оплаква, че не го разбират. Хората не си приличат един с друг, доколкото имат различни ценности, вкусове, отношение към живота…

От една страна, за да разбереш ближния и дори чуждия човек, също е нужно възпитание. А от друга страна, този чужд би трябвало да стане не толкова чужд, след като днешната култура, възпитание, икономика и всички съществуващи структури са така близки и взаимозависими.

Необходимо е да се развие система на глобално, интернационално, международно възпитание и тази голяма световна организация трябва да се грижи за това, всеки човек по света в неговото възпитание, култура, отношение към живота да има нещо общо с другите. Тогава той ще знае как да приеме другия, и в края на краищата хората да се сближат помежду си според своите възгледи и вкусове, да могат да направят своя живот по-безопасен и да достигнат съгласие помежду си.

При което, това ще бъде не просто взаимно разбиране между двама непознати хора, а ще се отрази на международните отношения, на взимането на съдбоносни решения в политиката, икономиката, въоръжаването, във всичко. Трябва да се сближим един с друг и това зависи от това, можем ли да създадем за всички единна система на възпитание.

С други думи, трябва да разберем, че обкръжението като фактор – трябва да стане решение на всички наши проблеми, това е заложено в природата! Ето защо, вместо да се вкарват в затвора и да се изолират хората, извършващи непристойни постъпки, трябва принудително, по съдебен ред, да ги настаняваме в специална среда, която ще ги възпитава и ще направи от тях полезни за обществото хора. А ние, в съответствие с това, ще проверяваме влиянието на обкръжението върху такъв човек и при условие, че той се е поправил, ще го освободим и приведем в обичайно общество.

Този принцип работи и по отношение на децата, на училищата. Трябва да проверим, да разделим различни типове хора и да решим какво подхожда на всеки слой, на всяка възраст. Изхождайки от това, а също и в съответствие с характера и особеностите на човека, и с помощта на цялостното въздействие върху него от обкръжаващото общество, ще можем да му дадем възможност да изрази себе си по оптимален начин.

Тоест пред нас има разностранно, многообразно средство, в което има множество кръгове и различни групи, и трябва да се стараем да приведем човека под влиянието на това или на друго общество, докато той не придобие правилна, хармонична форма.

Подобно е на узрял плод, на който са нужни и топлина, и хлад, и нощ, и ден, и влага, и суша, и светлина, и определено съчетание на минерали. Така и тук, за да може човек да узрее и да се превърне в мек, сладък за всички „плод”, обществото не трябва да го натиска в едно направление, а да му оказва всевъзможни, разнообразни форми на въздействие.

Затова обкръжението – това е единственият фактор, който използваме, за да поправим цялото зло, съществуващо в човека и в човечеството, предизвикано от нашия егоизъм. Трябва само да вземем това средство в свои ръце, да организираме разнообразни форми на обкръжение, съответстващи на културата, образованието, обичаите на нациите, особеностите на тази или друга цивилизация и по такъв начин да намерим подход към всяка част на човешкото общество, към всяка страна, към всеки отделен човек.

От третата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66733]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Творецът не се крие от нас – скрива Го нашият егоизъм. От Него ни отделя противоположната природа. Как да приемем формата на Твореца? Как да стигнем до Него, съгласно свойството за подобие? Как да Го намерим, да открием, че Той се намира в нас?

За това са необходими определени действия. Кой ги извършва? Ние или Той? Ясно е, че трябва сътрудничество за това. Не можем да напредваме без висшата светлина – с Неговите “стряскания” Той иска от нас участие, което се нарича “свободен избор”. В това участие се състои цялата ни работа. Тук ограничения няма, тя е отворена за всички и се осъществява чрез изучаване на кабалистическите първоизточници.

Тези източници могат да станат ”еликсир на живота” или “смъртна отрова” – цялата работа е само в подхода ни.

Ако искам да разкрия злото начало и да го поправя, тогава мога да преуспея и науката кабала ще бъде за мен ”еликсир на живота”. Ще разкрия в себе си ”смъртта” – собствения си егоизъм – и ще искам да го поправя, за да се осъзная за живот.

Ако се уча заради егоистическите си постижения, ако търся знание, сили и величие, власт и т.н., тогава учението само засилва егоизма в мен и моят успех е противоположен на отдаването, при това даже не съзнавам това. Такова обучение се превръща в “смъртна отрова”.

Пътьом минаваме етапи на скриване и разкриване на Твореца. Скриването бива единично и двойно, а разкриването отначало проявява пред нас управление, посредством награждаване и наказание, а след това и вечно управление.

Всъщност, всичко зависи от моите желания. От страната на Твореца няма никакви ограничения, той не се крие и не се открива. Скриват Го моите собствени желания и ако правилно работя с тях, то постепенно те се поправят и в зависимост от това поправяне, разкриват Твореца. Така или иначе, аз сам го скривам от себе си.

Точно така в нашия свят разкриваме много явления, които по-рано не сме забелязвали: нови видове птици, нови видове творчества, нови видове животни… тези неща са съществували и по-рано, но не и за нас. Обаче с времето ставаме възприемчиви, благодарение на чувственото и умственото развитие, под въздействието на обкръжението, което възвеличава нещо в нашите очи, пробужда в нас страстта, властолюбието, тщеславието и ни кара да обръщаме внимание на онова, което по-рано не е имало значение за нас. Всички говорят, че това е важно – и аз попивам чуждите желания. Тава е достатъчно, за да сломя равнодушието: разкривам новите желания и излизам от прикритието относно даденото явление.

Същото засяга науката кабала и Твореца – тук действа същият принцип. Аз съм егоист и нямам достъп до нищо, освен до текущите ”животински въпроси”. И затова, ако искам нещо по-високо, трябва да вляза в съответното обкръжение, което ще ме тласка и направлява към нещо велико.

По такъв начин, всичко зависи от поправянето на желанията. Отначало, за мен не съществува каквото и да е било явление -остава в пълно скритие. След това започвам да разкривам някакво желание, устремено към него, и скритието по малко изчезва, докато не открия нещо ново.

На духовния път търся Твореца, но не като източник на наслада – искам да разкрия Неговото отношение към мен. Тъй като Той желае да се разкрие като Добър и Творящ добро. Работата не е в това, че ще получа от Него – За Него е важно да разкрия как Той се отнася към мен, за да видя Неговата доброта и да се въодушевя, и да се изпълня от това отношение. С това Той ме ”купува”.

Тоест всичките четири етапа на скритието и разкриването се отнасят към неизменното, добро отношение на Твореца, което постепенно разкривам в съответствие със своите съсъди за желания. Разкривайки доброто Му отношение, виждам, че то е съществувало и по-рано – само че аз в своята неизправност не съм усещал, не съм разбирал това. Съответно и сега, когато виждам далеч не във всичко доброто отношение на Твореца, трябва да направя разчет за скриване: нека в тези или в други неща да не виждам доброто отношение, обаче е възможно и тук то да присъства. Възможно е да съм виновен в това, че не виждам Неговата доброта.

От урока по ”Въведение към Учението за Десетте Сфирот”, 17.01.2012

[66692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какъв обем информация е наистина полезен за човека и каква информация му вреди?

Отговор: Ако научим човек на правилно виждане за света, за природата, за него става лесно да възприема всяка информация, защото през цялото време ще я причислява към цялостната, глобална картина на света. И така той няма да има никакви проблеми с потока от информация.

Да предположим, днес от сутринта до вечерта чета и поглъщам действително голямо количество информация на различни теми и проблеми на съвременното общество, науката, финансите и др. Същевременно, основният ми проблем е как да интегрирам тази информация в една единна картина на света.

Как мога да видя във всичко това проявата на един единен закон – желанието на различни егоистични сили да се обединят в единна алтруистична сила по подобие на природата? Как днес се преобразува обществото и личността, които по неволя трябва да преминат към интеграция под въздействието на отрицателни сили, наричани в нашия свят криза? В действителност, кризата – това за нас е доброта.

Този възглед за света дава възможност на човек да пропуска през себе си огромни потоци информация и те, напротив, допълват тази обща картина в него, влизат в обща хармония.

Това е подобно на начина, по който слушате някаква симфония, и чувствате, че в оркестъра липсват някои музикални инструменти. Вие, като експерт, чувствате, че нещо липсва, лошо ви е от това – и изведнъж се появява допълнение и хармония.

Така че, не е проблем. Човек действително може да бъде енциклопедичен, той е способен да поеме в себе си цялата информация, която съществува в природата. Основното е тя да се свързва в него в една единна картина. И тогава, напротив, колкото повече информация получава, толкова повече ще бъде желана тя за него и толкова по-лесно ще я възприема. Той ще допълва тези бели петна, които са се усещали в него като недостатък, като липса на съвършенство.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[66411]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - No Comments→