Въпрос: Защо казват, че трябва да вярваме, че Творецът чува молитвите от всяка уста?

Отговор: Вярата – това не е концепция, което се използва в нашия свят. Вярата в духовния свят е закон, всъщност свойство. Да се вярва, че Творецът чува молитвите на всеки – това означава, да изучим системата. И макар още да не сме включени реално в нея и да не я усещаме – да виждаме, че сме съединени чрез определена връзка.

Вътре има такава специална връзка като в света на Безкрайността. И отвън, по отношение на мен, тази връзка изглежда разбита, счупена. В съвършената връзка цари светлината на Безкрайността. А в разбитата връзка – аз мисля само за себе си и към ближния усещам не просто безразличие, а истинска омраза. Желая да използвам всички в своя полза, без да се замислям какво ще стане с тях! Това е моята природа.

А съм в състояние да се скрия. Ако се опитам да достигна желаното състояние от нивото на действителното, ако искам да се приближа до нашето съединение и да разкрия това състояние. Което е да се издигна по стъпалата на стълбата, да вляза в духовния свят, в свойството отдаване, и да привличам светене от това състояние, което искам да постигна.

Това светене започва да ми влияе. Ставам като дете, което иска да порастне и в крайна сметка става възрастен, благодарение на своето старание, на желанието си. Стремежът ми ме приближава, привличайки светлина от бъдещето. Тъй като стремежът ми е като магнит, той привлича от това бъдещо състояние слабо светене, което ми въздейства. Ако искам много силно да го постигна и си го представям като желано – това и ще бъде моята молитва.

И ако аз знам, че всяко следващо състояние е все по-силно свързано, се оказва, че моята молитва е обща. Моля за всички, да се съединим и аз съм сред всички останали. И нека между нас да съществува Твореца, взаимната сила на въздействие.

По този начин ние напредваме, привличаме светлината, връщаща към източника. Това се нарича изучаване на Тора, създадена като средство за поправяне на егоистичното начало.

От урока по статия на Рабаш, 24.10.2011

[59048]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Материалът на творението се разделя на няколко нива: неживо, растително, животинско и човешко. И вътре в човека също има няколко нива. Едни водят пасивен начин на живот, без да се отдалечават много от животинския живот. Други са по-напреднали, а някои търсят целта извън пределите на обикновения материален живот.

Но в крайна сметка всички трябва да достигнат единствената цел на творението и тогава всеки от човешките типове ще усети желанието, разбираемо за него. Един ще се стреми към благополучен материален живот, друг ще пожелае да достигне нещо извън пределите на материалното, а ще има и такива, които ще искат да се издигнат над този живот.

Това е многостранно придвижване към една и съща цел, защото всичко се разделя на 4 нива, които съществуват и вътре в човешката степен и ще присъстват до края на поправянето.

И само когато всичко се съединява заедно, се образува едно съвършено желание, без каквито и да било различия. Но засега, в процеса на поправянето, между всички части има големи различия. И най-важното е всеки вид и тип да разкрие целта на творението и да достигне окончателното поправяне.

Той се съединява с останалите на своето ниво – трябва да го направи. Както е казано при пророците, че „ вълкът и агнето ще живеят заедно”, като приятели. До такава степен цялото творение, благодарение на поправения човек, ще получи силата на отдаването и ще се възцари мир на всичките му стъпала.

Затова „любовта към другарите” – това не е красив лозунг, а основното място за нашата работа. Човек трябва да разбира, че мястото на цялата му борба, на цяла атака, централната точка на цялото му усилие за достигане на целта – това е „любовта към другарите”, съсъда, в който ще разкрие висшата сила, Твореца, същността на живота.

Това е единственото, на което е необходимо да се съсредоточи цялото внимание. А всичко останало: учене и всичките други действия се извършват за да се достигне този духовен съсъд – любовта към другарите.

От урока по статията на Рабаш, 27.10.2011

[58910]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Случи се инцидент в Тел Авив, при който жена видяла бездомен човек и решила не само да му даде пари, а действително да му помогне. Тя му намерила работа и се погрижила за него, а след това той я убил…

Отговор: Тя е отнела от скитника свободата на живота. Той си е седял на улицата без да се замисля за времето, дали е утро, ден или вечер, без да мисли какво е и какво ще бъде. Той е бил над времето и пространството, над тревогите.

Хората винаги ще му дадат някоя стотинка и нещо за ядене… Бездомните са особен народ – те не искат да зависят от някого или от нещо. Това е прекрасно усещане: не ме е грижа за нищо.

–      Къде живееш?

–      На земята.

–      Трябва ли да отидеш някъде или да направиш нещо на време?

–      Аз дори нямам часовник. Не ме е грижа колко е часа.

–      Но може би дължиш нещо на някого? Или някой ти дължи нещо?

–      Нищо подобно.

А сега погледнете себе си: трябва да свършите един куп неща на работното място и още хиляди други извън него. Хората ви се обаждат, очаквайки нещо от вас, семейството също очаква своето… Просто си нямате представа какво е да сте бездомен. „Без дом” означава без граници. Пожелавам ви да почувствате поне веднъж тази безгрижност.

Това не е почивен или ваканционен ден, когато също сте затрупани от задължения. При бездомникът всичко е чисто, няма никакви притеснения и пречки в главата си – сякаш лети в облаците на бъдещия свят.

А сега някой се поява и го сваля на земята, затваря го между четири стени и го принуждава да спазва график: събуждане, миене, бръснене, миене на зъбите, обличане… Що за живот е това?

Ние не разбираме тези хора. Те живеят с усещане, което ги издига над материята.

Въпрос: Как можем да помогнем на тези хора?

Отговор: Да помогнеш на някого не означава да отдадеш себе си, така както израелците се опитват да приютят в апартаменти бедоините. Бедоините не искат да живеят между четири стени и затова наново отварят своите палатки срещу новопостроените квартали. Дори ако им предоставиш десетстаен апартамент, те няма да го поискат, защото имат своя идея за дом.

Когато помагаш на някого, трябва да следваш неговите желания, а не своите.

Въпрос: Значи в такъв случай не трябва да им помагаме?

Отговор: Не. Човек разполага с всичко необходимо и от нищо друго не се нуждае. Ако се нуждае от къща, ще си намери. Но той не иска. За него установяването на „свое собствено кътче” е вече ограничение. Това го поставя под натиск. Той обича да спи на различни места без да се притеснява за бъдещето.

В сравнение с него ние не разбираме какво е свободата. Ние сме роби, а той господар.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 27.10.2011

[58896]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Всички красиви описания в Тора ни разказват за една изключително здрава връзка между хората. В духовния свят човек не излиза от материалния Египет, не преминава Червено море и пустинята Синай, и не достига до географските земи на Израел. В духовния свят всичко това символизира различни степени на връзка между душите, между хората, които се свързват вътрешно, в своите желания.

Тора ни разказва за връзката, а не за географията или историята на някоя група, странстваща по земите на Кнаан или Египет. Тя ни описва само връзката, в която разкриваме тези степени. „Иди си от своята земя” означава да излезеш от егоистичните желания, т.е. живота във Вавилон. Трябва да оставиш това желание и да достигнеш до по-голямо, в което се свързваш все по-силно с групата. Това желание се нарича „земята Кнаан” („земя” означа „желание”).

После влизаме в лявата линия, нашите желания се увеличават, злото се разкрива все повече – това се нарича  „спускане в Египет”. А когато се изкачим от това състояние „Египет”, съединявайки се заедно, тогава е казано, че попадаме в „Синайската пустиня”.

След съединяването над всички проблеми, които ни се разкриват, се изкачваме до стъпалото на „земята Израел”. Всичко това са степени на връзка, а не географски места.

Имената са взети от нашия свят, но те описват духовни стъпала. Можем да вземе автобус и да пътуваме от Вавилон до Кнаан, а след това до Египет и обратно, но това няма да бъде духовно пътуване – то ще бъде само материално.

Всичко зависи от това, как, седейки на едно място, изкачваме стъпалата и разкриваме духовните светове в нас. Това се разкрива само съобразно със силата на връзката между нас. След като се обединим, разкриваме духовните стъпала съобразно със силата на нашето обединение.

Свързваме всичките „613 желания” само чрез съединяване. Ако човек не се свърже с другите, той не изпълнява всички „заповеди”, не прави никаква връзка на желанието за получаване. Всички желания са разделени едно от друго в следствие на разбиването и те могат да бъдат свързани само чрез обединение едно с друго.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2011
[57571]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Намираме се в такова скриване, че дори не го усещаме. Възприемаме цялата реалност само вътре в себе си – всичко, което усещаме, е впечатление вътре в нашето егоистично желание, което в действителност не съществува.

В духовния свят няма подобно твърдение като желание за получаване, което получава заради себе си. Ако желанието е насочено към себе си, то не може да получи нищо и остава в тъмнина. Нашето егоистично желание се намира на толкова ниско, нищожно ниво, че можем да почувстваме някаква реалност в него – отпечатък на изглеждащото ни като реалност.

Когато започваме да се развиваме и получаваме по-големи желания и намерения заради отдаване, тогава започваме да усещаме висшата система. А преди това всеки един е сякаш в безсъзнание, усещайки някакъв въображаем свят, в който съществува – като човек, изпаднал в кома, който вижда различни образи в главата си, както се случва в сънищата.

Когато се събудим и възвърнем усещанията си, тогава желанието ни е на друго ниво и притежава намерение заради отдаване. Така разбираме, че чувстваме всичко вътре в своето желание и че няма нищо навън. Всичко, което ни е изглеждало външно, е било усещане вътре в желанието за получаване.

Ние постигаме духовния свят в своето желание за получаване. Неживото, растителното и животинското ниво, всички хора, всички големи светове и всичко, случващо се в тях, са просто изменения в моето желание за получаване, което ме кара да чувствам, че светът се променя. Аз разкривам останалите души, т.е. чуждите желания, за да мога да ги свържа със себе си с намерение заради отдаване. Тогава те стават части от мен, които ми помагат да преценя до каква степен се намирам в отдаване.

Целенасочено съм държан в недоумение, за да мога да не чувствам другите, докато се опитвам да ги приближа по-близо и да ги почувствам като неотделима част от себе си. Ако се опитам да приближа към себе си всичко, което ми изглежда като външна реалност, то мога да поправя своя съсъд за отдаване.

До степента, в която събирам външните, чуждите желания (неживо, растително, животинско и човешко) в едно, в един духовен организъм, който има „мозък, кости, сухожилия, тъкани, кожа” (моца, ацамот, гидин, басар, ор) или „корен, душа, тяло, одежди, дворци” (шореш, нешама, гуф, левуш, ейхаля), така измервам своето приближаване до истината. Всъщност няма никой освен мен, който усеща цялата реалност вътре в себе си и така изгражда съсъд, в който да възприема Твореца.

Аз трябва да съединя всички части заедно, докато всички те станат като „един човек с едно сърце” и всички, които са ми изглеждали като чужди, станат част от моята душа. Така всеки един напредва без да обезпокоява другите. Всеки един изгражда свой собствен свят на своята собствена плоскост, в своя разрез, постигайки го като свой вътрешен свят. А Творецът напълва този свят, т.е. човекът е в сливане със светлината, с Твореца, който го напълва.

От урока по писмо на Рабаш, 12.10.2011
[57427]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос от английския блог: Защо отделяте толкова време и сили за разглеждането на такива въпроси от материалния живот, като икономическата и световна криза? Като новак в изучаването на науката кабала,струва ми се, че това противоречи на онова, за което ни говореха на курса за начинаещи, относно ”духовния” и ”материалния” живот.

Отговор: Целта на пребиваването ни в този свят на мнима реалност, усещана в свойството ”получаване”, се заключава в това, да разкрием другата реалност, усещана в свойството отдаване и любов. За това ни довеждат при учителя и групата, за да се опитаме да се съединим с тях в едно цяло, като по този начин бихме предизвикали проявата на висшата светлина и бихме разкрили света на отдаването.

А днес освен групата, целият наш свят се разкрива, като една група, която открива в себе си егоизма, който и вреди и постепенно осъзнава, че е толкова вреден, че желае да се освободи от него. А ние трябва да разкажем, че това е напълно възможно и как трябва да се направи – да не се изучава Кабала, а да изучаваме нашия свят, като глобална, интегрална, затворена система, която все повече се събира в едно цяло и как трябва да построим човешкото общество на основата на взаимното поръчителство.

Ако им помагаме, тогава и ние израстваме, защото нямаме друго предназначение. За това пише Баал а-Сулам в статията ”Даряването на Тора”, ”Поръчителство” и др.

[58908]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Мир в Света”: Цялата трудност се състои в промяната на нашата природа: от желание за получаване за себе си в желание за отдаване на ближния, тъй като тези две неща взаимно се отричат. И затова тази програма се приема като фантастична…

Тази трудност ние още не осъзнаваме истински. Попитай хората от улицата, и те ще ти кажат: „”Какво сложно има в това? Ние умеем да помагаме на другите”. Някои си признават, че егоизмът в някаква си степен е свойствен за човешката природа – но не повече. Ние все още не усещаме нужда, да преминем от получаване към отдаване.

Обаче кризата в случая ще ни покаже, че просто сме задължени да го направим. Иначе няма да оцелеем – ще загубим дори онова, което имаме днес, и ще се самоубием. Безизходицата ни принуждава все пак да анализираме ситуацията: имаме ли възможност да се обединим в единна система, както това го изисква Природата? Или не? Възможно ли е да не сме в състояние да се справим с това условие и да се обречем на гибел?

В края на краищата, може и това да се случи. Някога динозаврите не са съумели да се приспособят към новите условия, а сега и ние се озовахме в подобно положение. Пред очите ни изчезват много видове растения и животни. Та можеби и на човешкия род да е съдено да изчезне. Разсъждавайки, ние населяваме една малка планета в задния двор на галактиката и е възможно по плана на Природата, да трябва да отстъпим място на някакъв друг вид с по-голям потенциал и тегло, който ще се впише по-добре в тази мащабна картина.

И така се оглеждаме в ситуацията: нашето естество е еоистично, а Природата ни поставя условия за взаимно отдаване и изисква да се сплотим в едно цяло. Това изискване на общата система ще се проявява все по-ясно. Притиснати между желанието и действителността, ние се подлагаме на тежко ”пресиране”.

И ето, на помощ ни идва науката кабала. Нея сякаш я ”спускат отгоре”. Ако нямахме тази методика, позволяваща ни да призовем силата за поправяне и за изкачването на ново стъпало, ние наистина бихме измрели като динозаврите. Тъй като не бихме имали и най-малко понятие за това, което се случва и каква е в действителност програмата на Природата.

Има условие, което на пръв поглед е неизпълнимо. Ние не можем да се обединим. Какво можем да направим? Остава само да развържем войните и конфликтите. Когато човек няма друг изход, той е готов на всичко – само и само да изчезнат съмненията. Неопределеността за нас е нетърпима. По-добре е да започне война и да умрем. В края на краищата ние се движим в някаква посока и това е главното. Щом сме приели такова решение, то вече е без значение, ще останем ли живи или не – процесът е започнат. Това е много по-лесно, отколкото да се лутаме в мъглата. Неопределеността ни разкъсва на части и да се изтърпи това е просто невъзможно.

Ето защо в света, днес се разкрива науката кабала – разкрива се ”изкуствено”, отгоре, по веригата на кабалистите, посредством някои паралелни програми. По пътя на естественото развитие нямаше да ни се удаде да я разкрием и да извършим поправянето. Тъй като в сегашната ситуация прехода от получаване към отдаване в действителност ни се струва за нереален.

От урока ”Мир в света”, 25.10.2011

[58659]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Ние през цялото време работим със своето егоистическо желание, което действа съгласно своето природно свойство – желанието да получи напълване, което е наш, единствен материал. А ние чакаме, да дойде светлината за поправяне и да добави на това желание – намерение за отдаване.

Трябва да се разделя желанието от намерението. С желанието за наслаждаване аз винаги имам възможността да работя и да напредвам, и за това е написано: ”Направи всичко, което е по силите ти!”. Но намерението за отдаване на ближния или на Твореца – идва в резултат на въздействието на обкръжаващата светлина. Нея трябва да молим.

Тоест, аз вече имам половината от духовния съсъд – желанието да се насладя. Аз не го пренебрегвам, не го отменям, а само искам да му сменя намерението. Ако човек правилно разделя своето отношение към действието и намерението, то винаги ще му се отдаде да извърши някакви действия или работа – и в същото време, когато духовното го привлича, и когато не го привлича, но му помага силата на съюза, заключена в миналото.

Той винаги може да се обърне с молитва, с молба за правилно намерение, за да се присъедини то към неговото действие и да определи духовното му качество. Така напредва човек.

И когато започне повече да разбира, да усеща, да навлиза в духовния свят, то вижда, че няма голяма разлика между духовното и материалното. Изисква се само психологическа промяна в човека, за да усети духовното.

От нас не се иска да зачеркнем изминалата част от живота си и да отменим всичките си основи. От всичко това само трябва да се извлече намерението и да се приведе в изпълнение.

Затова, човек е щастлив от това, че е излязъл от Египет и е изнесъл от там множество съсъди, желания, много сили. А от друга страна той е пълен с егоистически чувства и намерения, които са противоположни на истината. Над това той сега започва да работи. От това състояние, започва работата и затова то се смята за точка на духовното раждане.

Човек усеща, че ”ние днес сме се събрали всички” – пред Твореца, със своите повредени желания, които можем да Му предявим, като готови за поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Мнение (Л. Еделкоорт, най-влиятелният дизайнер, прогнозиращ тенденции): Сега най-важното събитие за обществото е краят на ерата на индивидуализма. По естествен начин се приближихме един към друг, за да работим заедно, да обменяме опит, да бъдем партньори, да бъдем отбор, да създаваме съвместни предприятия, да работим заедно над проектите.

Това може коренно да промени политиката, икономиката, армията, полицията, правителството, едрия бизнес. Пирамидата на властта е готова всеки момент да рухне – сега това няма да е пирамида, а по-скоро здание с тераси. Хората ще имат естествена необходимост един от друг.

Реплика: Появяването на такива мнения в последно време става тенденция – това радва и дава увереност, че се сближават вижданията за бъдещото единение на хората по света.

[58839]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Казано е, че всеки ден трябва да видим себе си като отново излизащи от Египет. За да търсим в себе си разкриване на злото, за да изпитаме нужда от Тора. Светлината, възвръщаща към източника. Ако човек достигне до такова състояние – от този момент той започва да живее , застава на правилния път.

А ако не чувства потребност от поправяне, ако не се чувства с разбито желание. Егото, Фараона, съсъдите, които са взети от Египет, от държавата, в която той разкрива злото си за връзка с другите . То той няма с какво да дойде до Синайската планина. Защото тук идват само, за да се съединят.

Ако сме готови за това – то получаваме Тора . Светлината на поправянето, която извършва свързването ни. И за това е казано: „Днес сте се събрали всички…“ Ако това го няма – то няма точка, от която да се започне.

Затова преди всичко ни е нужна най-простата работа, на която сме способни, в своето състояние. А възможност да започнем работа ни дава именно този материален свят, в който мога да извършвам действия, дори без правилното намерение. И затова отивам да се свържа с другарите си, въпреки че не чувствам никакво желание. Или преследвам някакви егоистични цели и се надявам чрез това да спечеля нещо.

За тази цел сме поставени в материалния свят и от него започваме извисяването. Всеки път се опитваме все по-естествено да играем в духовно състояние. И с това привличаме към себе си светлината, връщаща към източника. Защото духовния свят се крие и ако се стремим към него, това вече е достатъчно, за да привлечем светлината оттам.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58796]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

За да ни пробудят към по-напреднали състояния, тези напреднали състояния започват да ни светят от далеч – от там ни свети нещо хубаво. Да кажем, на детето от далеч му показват сладолед. А на него от това му става не по-добре, а по-зле – защото го дразнят с този сладолед, който то няма!

Така и ние. И тогава започваме да се стремим напред. Нашето сегашно състояние ни се струва лошо, и ние се устремяваме към по-добро състояние – и така напредваме.

Винаги ни се разкрива все по-напреднало, високо, духовно стъпало, и в нас възниква проблем с него. И ако на детето му е ясно, че ще му бъде добре, ако получи сладолед, то при нас това не е съвсем ясно, защото нашето състояние е обратно на духовното напредване. И затова се усещаме в падение, в неприятни състояния. Затова ни трябват допълнителни средства за поддръжка: група, учене, за да се убедим, че пред нас свети по-доброто бъдеще.

От урока по Книгата „Зоар“, 26.10.2011

[58802]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как да доведем до хората необходимостта от обединение, ако те още не виждат неговите реални плодове? Защото това е лудост – да работиш, без да виждаш резултати.

Отговор: Разбира се, науката кабала не предлага да се действа без гориво и далеч от резултатите. Трябва да построим такова обкръжение, такова общество, което ще обезпечава на човека гориво за неговото отдаване. Обкръжението трябва да ми влияе така, че аз да поискам да се присъединя към него и да се насладя на отдаването на него. Именно обществото ще ме зареди със силите, които са необходими за това.

Кой ще построи такова общество? Това е наше задължение. Ние, представляващите един процент от човечеството, трябва да сформираме обкръжение за себе си и за целия свят, утвърждавайки в него такива ценности, за да иска човек да служи на другите и да получава удовлетворение от това. Няма да му бъде трудно – напротив, отдаването ще му стане необходимо, той ще открие в него своя прелест и възможност да заслужи всеобщо уважение. Това е много по-висока отплата, отколкото паричната награда или друго „бонбонче“. Защото тази духовна награда се дава от признание, почит и поощрение от страна на обкръжаващите.

Излиза, че човек има гориво и той се наслаждава на всеки миг на отдаване – много повече, отколкото се наслаждаваме днес от получаването. Още повече, това го подтиква да приложи още повече усилия за благото на обществото. Защото това си заслужава, той веднага чувства колко е хубаво това. Духовната светлина – това е светлината на наслаждението, разпространяваща се в даващия, когато той извършва отдаване. Така че, науката кабала не те оставя опустошен – ти излизаш на такова ниво, когато наслаждението те напълва по време на действието.

Тук може да се зададе въпросът за намерението, но за масите сега той не стои. Засега става дума за егоистичното намерение ло-лишма. Обществото може буквално да задължи човека към отдаване – при това не със силата, а с нравите.

В своя живот много от нещата, които правя, са за да заслужа уважението на обкръжаващите. Заради това прилагам огромни усилия и харча много пари. Да вземем за пример моят гардероб: на кого е нужно всичко това? Лично на мен ли? Не, това е моят дан към общоприетите норми. А нима не мога да си купя прост, евтин автомобил, който не изисква няколко години каторжен труд? Но не, избирам си престижна марка, за да може да събирам очите на съседите си.

И така е във всичко, било то покупка на жилище, брак, раждане на деца, във всеки детайл от живота. Ако само знаехме своите истински потребности…Винаги се проверявам по ценностите на обкръжението, като роб съм на другите. Какво представлява телевизията, тя просто ме зарибява със старанието на тези, които искат да спечелят от мен.

Но нима извършвам отдаване, купувайки техните стоки и услуги? Те ме разрушават. Вечно мисля за какво да похарча пари – на кого ги давам? А ако умеехме да отдаваме за благото на обкръжаващите, за благото на общата система, то бих се наслаждавал на това, както сега се наслаждавам, изпълнявайки егоистичното желание на поредния търговец, който ми се натрапва. Бих влагал усилия в обкръжението и то би ми отговаряло с взаимност, поддържайки ме в моменти на слабост обезпечавайки ме с необходимото…

Какво получаваме днес от магнатите, които ни засипват със стоки? Нищо. Отвори си очите и виж какво става в света. 99% от твоите усилия отиват за егоистичните желания на обкръжаващите. Затова пък в общество на поръчителство ти би служил на обкръжение, построено на принципа на равенството, ще изпитваш увереност и покой, ще получаваш в отговор топло, сърдечно отношение.

Трудно е да се опише картината на днешния разпад в сърцата и ума. Попаднали сме в най-лошото робство, дословно сме хипнотизирани, програмирани върху безкрайната конкуренция: още не всичко е купено, още не всички са останали назад – заставят те да работиш не отстъпвайки и не отхвърляйки този закон. Обществото те притиска ежесекундно. Струва ти се, че се трудиш заради семейството, заради децата, заради себе си – какво ти! Това е само илюзия.

Ако погледнем от страната на това, което сме изградили – ще  открием ужасни неща. Всички тези системи се базират само на егоистичния натиск един на друг.

От урока по статията “Мир в света”, 25.10.2011

[58634]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

В статията ”Мир в света” Баал а-Сулам разбира същността на предстоящия преход, който издига човечеството на нова степен:

“Макар на пръв поглед програмата да е фантастична, но, ориентирайки се, ще разберем, че всяко противоречие между получаването за себе си и отдаването на ближния се явява единствено психологическо. Получаването за себе си, макар то да ни се представя в различни форми, се определя от една дума: наслаждение.”

Днес това вече е ясно. Естеството ни, разумът и чувството, всяка клетка на тялото ни се стреми към напълване. Това може да се усеща просто като прилив на жизнени сили, но може да приеме и други форми, докато не излезе на психологическо ниво, където го определяме като наслада. Ако ръката ми лежи неподвижно на масата, то не се наслаждава тя, а аз. Така или иначе напълването за нас е винаги наслаждение. Само това искаме всички ние.

Оттук и въпросът: ако материята ми иска единствено да напълни себе си, за да изпита наслаждение, то способен ли съм да поддържам връзка с другите? Способен ли съм, по волята на Природата, да участвам в живота на общата система и заедно с това да се наслаждавам? Ако това е осъществимо, ако Баал а-Сулам казва, че това е психологически момент, то възможно е да се объркам, да надхитря себе си. Защото психологията, както се нарича – е житейско дело. В крайна сметка, изпълнявайки изискването на Природата, ще се наслаждавам сам и ще наслаждавам другите на нова, глобална степен на битието.

“Какво човек получава за себе си в нашия свят? Ако се предположи, че за своя живот достига 20% наслаждение в сравнение с 80% страдание, то при съпоставката на едното с другото ще остане 60% страдание без всякаква отплата”.

Правейки правилния разчет, човек не би понесъл такъв живот. По най-естествен начин веднага би решил да приключи с него. Аритметиката тук е проста:”наслаждение, минус страдание, е равно на…” – след което следва решение и незабавна реализация. Но не правим точния разчет и затова продължаваме да живеем.

“Обаче всичко, казано по-горе, се отнася към личния разчет, когато човек работи за себе си. При разчет в световен мащаб индивидът, напротив, ще произвежда повече, отколкото получава за собственото си съществуване и наслаждение. Ако посоката се промени от получаване за себе си на отдаване, човек ще се наслаждава от всичко свое изработено без многочислените страдания.”

Ако правим разчет: колко можем да получим в отговор от целия свят затова че му даваме – тогава си заслужава да се живее.

По такъв начин, всичко зависи от ясния, точен, прозрачен разчет: какво имам от получаването и отдаването. При което Баал а-Сулам говори тук единствено за материалния разчет, поставяйки в скоби духовния. В нашия свят всеки така или иначе страда и се примирява с това. Обаче ако нагледно се демонстрира на човек всички негови ”доходи” и ”разходи”, ще разбере, че го обират до кости. От друга страна, в духовен смисъл, може да се запише за сметка на вечния живот, несравним с жалкото животинско съществование.

И така, пред нас е психологически проблем и в този източник трябва да го разглеждаме като поправяне на света. Всички тези разчети, а дори и възможности, откриващи се благодарение на кабалистичната методика, са обусловени от възпитанието. И означава, че трябва да създадем система на просвещение и възпитание – и тогава светът, намиращ се в отчаяно положение, ще разбере, че в крайна сметка се оказва в точката на старта, по пътя на ново начало.

От урок по статия ”Мир в света”, 25.10.2011

[58639]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Човек трябва да направи това, на което е способен за обединението, опитвайки се да достигне отдаване. И в резултат на материалните си, егоистични усилия, ще почувства доколко, в крайна сметка, не желае това обединение, не желае единството, поръчителството, не желае да стане един човек с едно сърце, не виждайки в това никаква изгода. Всичко това го отблъсква.

Така разкрива желанията си, изискващи поправяне – създадените от Твореца като ”зло начало” в човека. И след това разкриване ще започне да вижда как му помагат отгоре, независимо от цялото му нежелание.

Разкриването на злото идва свише, като част от процеса на поправяне. Творецът сключва съюз с човека, че няма да го остави, че ще му помага да напредва. Нека човекът не желае обединението, нека то да го отблъсква, но като поддръжка получава вдъхновение от предходното състояние, в което е приложил усилията си за напредване.

Така постепенно идва до това, че по малко му се открехва, какво е това отдаване, сила на любовта. Започва да разбира, че неговата задача – е само да разкрие потребността в нея. И тогава вече има възможност осъзнато или неосъзнато да разбере, да почувства, да крещи и да моли за сила за поправяне.

Към правилното желание се присъединява правилната молба (МА”Н) – потребност да се излезе от това състояние и да се премине в по-добро. Това желание може да бъде още егоистично, което се нарича ”ло лишма”, но то вече съответства на правилния път.

Така по малко, стъпка по стъпка, човек изяснява желанията и намеренията си. Разбира се, не самият той определя етапите на развитието си, а те се пробуждат съгласно заложените в тях информационни гени (решимот). Висшата сила, светлината ръководи всички тези процеси. А на човек му е необходимо единствено да се стреми напред през цялото време и даже да извършва най-малките действия, които макар и малко да го предвижат напред.

И тогава ще достигне желаното: ще получи светлината, възвръщаща към източника, да придобие намерение за отдаване, да се напълни с отразена светлина, даващи усещане за духовен живот – живот в отдаване.

От урок по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58793]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Съобщение: В арабския свят може да намерите рядко срещана оценка за готовността на Израел да плати толкова висока цена за войник.

Сирийският публицист Халас Джалаби в саудитски вестник: “У нас правителството стреля в теб, а Израел се старае да върне дори изгнилите кости. Може би, проблемът е в нас? За войника Шалит, Шалит – човекът, с когото са били заети всички политици и военни на вражеската страна.”

Хамас се противопоставя на жестокото потушаване на демонстрации в Сирия. “Кой е враг и кой приятел? Ще успеем ли да разберем, че нашият проблем е вътрешен, и че израелският въпрос играе второстепенна роля? Ще разберем ли, че се завоюваме един друг много по жестоко, отколкото Израел? С всяка сделка гръмогласно заявяваме, че сме разбили Израел и че става въпрос за решаващия бой, за сделката на десетилетието. Ние – сме народ, който обича да се посмее, не е ли истина? 11 октомври ( денят за обявяване на сделката) трябва да се приеме със съболезнования и сълзи, въздишайки за положението на арабския народ”.

Кувейтската журналистка Акбал Ал- Ахмад се осмелила да изкаже във вестник “Ал Кабас” непопулярно мнение: ” Шалит, ти имаш късмет с родина…Иска ни се, всички да бъдем като теб… Алах да те благослови за твоята родина, Шалит. Знаете ли, защо завиждам на Шалит?… Защото бих искала да бъда на неговото място?… Защото неговата родина цени човека и му придава важност…В нашия арабски свят властта убива, арестува и скрива слънчевата светлина от своите поданици, мъже и жени…

Моля се ден и нощ, да бъда както Шалит в моята страна… средствата за масова информация да се интересуват от мен… Искам да приличам на Шалит и нека да бъде оказан натиск във всички форми и способи, за да се върна в лоното на семейството, ако се разделя с него заради своята родина. Твоето щастие, Шалит, е че ти си гражданин на родината си, притежаваш важност и ценност. Твое щастие е, че целият свят, а не само твоята Родина, наблюдават за теб от първия ден на твоя плен…Шалит, ти имаш късмет с родината”.

[58462]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Вие казвате, че масите трябва да седнат и да учат, а разбирате ли, че масите въобще нe сa в състояние да научат нещо?

Отговор: Работата е там, че в Европа, също и САЩ в близко време ще се стане унищожаване на средната класа, а това са –  умните и образовани хора, а не възрастните –  те са и ще бъдат най-активните строители на новото общество на взаимно поръчителство.

Те са в състояние бързо да проумеят истинския смисъл на случващото се с развитието на човешкото общество – неговото движение към единение (глобалност и интегралност), и решението на всички проблеми – нашето съответствие с този закон за развитие на обществото.

[58686]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - No Comments→

Мнение: (Д. Кеза, Депутат на Европарламента, антиглобалист): Намираме се в началото на преходен период, който няма прецеденти в историята.

Днес е ясно, че е невъзможно развитие вътре в тясната система от ресурси – светът е достигнал пределите на развитие. Въглища, нефт, уран – всички ресурси на планетата са почти изчерпани и е само въпрос на време кога те окончателно ще свършат. Всичко, към което сме привикнали, ще се промени. Цивилизацията на парите изчезва.

Това действително е глобална криза. В това число и енергетична криза. Дори и водата използваме в повече, отколкото природата е способна да ни даде. Произвеждаме отпадъци, които не могат да бъдат преработени. Изменили сме курса на самата природа.

Трябва да разберем, че предишната демокрация умира. В Европа половината от населението не ходи да гласува – трябва да създаваме нова система на представителство и това движение трябва да идва отдолу. Под знамето на самоограничение на себе си и собствения начин на живот. Нужна е културна, организирана, политическа революция.

Става въпрос не за гладуващите. Но дори тези, които могат да се ограничат, не мислят за това. Защото ни манипулират, мамят ни! Хората се превръщат в инструменти за покупки. Телевизията по 24 часа ни говори, че трябва да купуваме, че нашата скала от ценности е покупателната ни способност.

Трябва да се национализират средствата за масова информация (СМИ), защото те са тези, които формират фундаменталните права на хората, и не могат да бъдат приватизирани. Трябва да се национализират банките, освобождаващи парите. Губим контрол над парите.

Ние сме гражданите на държавата. Ръководителите на няколкото световни банки – това са уважавани престъпници, влиятелни политици, тъй като те имат реална власт над парите.

Откъде произлиза основната заплаха на планетата? – от Уол-стрийт и САЩ. Доларът вече умря, в  САЩ – фалити, но добре въоръжени фалити. Всички икономически атаки са провокирани, за да намалее суверинитета на европейската валута и Европа като цяло. Защото реално днес еврото е по-силно, отколкото доларът – дори и да е само защото дългът на ЕС е по-нисък, отколкото този на САЩ.

Реплика: Все повече хора започват да осъзнават, че бъдещето е възможно само в рамките на икономика на разумно (необходимо) потребление, в пълно подобие и равновесие с природата, в обединение на всички по принципа на взаимно поръчителство. Приближаваме се към това, за което кабалистите са говорили хиляди години назад.

[58543]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: Експерти от Цюрихския университет са стигнали до заключение, че цялата световна икономика се ръководи от една гигантска корпорация. След анализ на движението на капитали е установено, че контролният пакет акции в “корпорация Земя” го владеят 1318 компании, на части, което представлява 60% от общите приходи.

Списъкът откриват британския Barclayis, френския АХА и швейцарския UBS, американските компании, Merrill Lynsh, немската Deutsche Bank. Това е същото корпоративно чудовище, против властта на което протестираха на Wall Street. Неговите вътрешни връзки във вид на пресичащи се активи са толкова силни, че когато се разделят дори в едно място, може да произтече взрив.

Изхождайки от това, образа на кукловода, дърпащ конците, губи смисъл. Би ли се появила криза, ако  съществуваше световно правителство в сянка, състоящо се от банкери и инвеститори, фактически? – Връзките толкова оковават, че тази тясна бизнес-корпорация не е в състояние да осъществява никакво управление. А опитите в условия на криза да се осъществява такова управление, водят само до задълбочаване на кризата. И ако тази свръх-корпорация не управлява, то е време да се сменят правилата на играта.

Реплика: Изводът е неочакван – светът никой не го ръководи, нито евреите, нито богаташи, нито правителства- и това е вярно. Светът го управлява Природата или Творецът, а ние можем да влияем не на програмата за развитие на света, а на това, в какъв вид ще се прояви пред нас, повече или по-малко доброжелателна към нас – ще преминем ли към следващото наше задължително състояние, общество на всеобщо поръчителство, през нацистки режим, 3-та световна война, унищожаване на голяма част от човечеството, или просто към общество на поръчителство и разумно потребление.

[58370]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Постижението е вътрешно и няма нищо извън нас. Всичко, което сякаш ни заобикаля, е просто временна илюзия, включително този въображаем свят и дори духовният свят. Но в духовния свят поне знаем, че нещо само ни изглежда като външно, защото нашето его го отблъсква.

Включваме желанията на другите само доколкото сме способни да засенчим егото си и да го скрием, да му дадем намерение заради отдаване и да направим това според принципа „обичай ближния както себе си“, закона на светлината.

Символът на всички тези поправяния е особена конструкция, наречена Сука, която ни показва как да изградим сянката. Моят вътрешен човек ще седи вътре в Суката и ще вземе четирите символа на Сукот със себе си: три, принадлежащи на Зеир Анпин (Лулав, Адасим и Аравот), и четвъртия (Етрог), принадлежащ на Малхут. Той ще ги свърже заедно и ще започне да ги люлее: надясно, наляво, напред, назад, нагоре и надолу – във всичките шест посоки, които съответстват на шестте Сфирот на Зеир Анпин (ВАК). И в същото време той е вътре в Суката, където нейните три стени съответстват на трите Сфирот на Хесед-Гвура-Теферет (ХAГAТ). Сфира Нецах е покривът на Суката, а Сфира Ход е дъното.

Излиза, че човек се съединява със Зеир Анпин напълно, който представлява висшите свойства на отдаване. И когато той се свърже с всички тези свойства във всички посоки, тоест във всички свойства на ВАК на Зеир Анпин, докато той самият представлява Малхут, тогава той поправя и съединява всички тези свойства заедно.

И всичко това се прави благодарение на сянката, която може или да скрива, или да разкрива. Скриваща сянка е, когато работим против нашето зло начало, егоистичното желание. А разкриващата сянка е, когато ние самите пишем буквите на нашата работа, сякаш използвайки черно мастило на бял лист. Така създаваме различни форми на скриване, които са подобни на светлината. Постепенно цялата тъмнина става светлина, поради създаването на различни сенки (например, под формата на криле).

Човек не се свързва със светлината, а с нейните форми, и обратно, скривайки себе си от светлината с помощта на сенките, той изгражда форми, подобни на светлината, на отдаване. Това е нашата работа. Работим, докато не постигнем подобие на формата и сливане (Зивуг) със светлината с помощта на всички сенки, всички форми на тъмнина, „буквите“, и сблъсъци със светлината. И накрая цялата тъмнина ще блести като светлина.

Нашата работа е да създадем форми на тъмнина, букви като черни линии и криви, и да ги направим подобни на под Сука. И цялата ни работа лежи в това, да намерим как да изградим това покритие върху себе си и да стоим в неговата сянка, която ще ни позволи да постигнем светлината. Цялата обкръжаваща светлина, която ни достига и остава над покрива на Суката, ни въздейства по такъв начин, че формите на тъмнина блестят като светлина за нас.

От урок по статия на Рабаш, 12.10.2011

[57423]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Проблемът е в това, че човек, даже много години занимавайки се с кабала, не може да осъзнае, че цялата Тора се реализира само във връзката между хората. Това толкова ни отблъсква, че го забравяме всеки миг. Готови сме да се занимаваме с всичко, но само не и с това!

Това е първото препятствие на пътя. И тук всичко зависи от построяването на обкръжение, което постоянно ще удържа човека в правилната линия. Само вътре в групата, във връзката с другарите – и именно във вътрешната, а не във външната, в задълбочаването на тази връзка, разкриваме духовния свят. Защото духовният свят – това е взаимната връзка помежду ни.

Постепенно развиваме тази връзка етап след етап и привличаме светлината, възвръщаща към източника, желаейки между нас скрито да се възцари общата сила на отдаване, която се нарича Творец. Ние искаме да Го разкрием, за да поправи Той връзката помежду ни.

И тогава, вътре в нашите желания, ще се разкрие такава връзка и взаимно отдаване, каквито присъстват в самата висша светлина, за да може съсъда-желанието и светлината да станат равни. Това се нарича сливане на творенията с Твореца.

Трябва да пренесем ударението от цялата работа – върху групата, връзките между нас, нашите желания и мисли, отнасящи се към взаимното отдаване, за да може всички мисли, освен само най-необходимите, отнасящи се към поддържане на животинското тяло, да бъдат насочени към благото на ближния. И тогава относително бързо ще минем всички етапи до достигане на целта за разкриване на силите на отдаване или разкриване на Твореца от творенията.

Главното е да се насочим така, че да имаме ясна и точно определена линия на работа, която е само в съединяването между творенията. А това отнема дълго време, защото това е работа срещу своя егоизъм, разочароване, отсяване на всевъзможни други пътища, подходи и средства. И в това минава много време.

Но след като човек вземе такова решение, тоест светлината го довежда до такова състояние и го насочва към връзката между творенията – след това, той вече застава на правилния път.

От урока по статията на Рабаш, 24.10.2011

[58515]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→