Създадени сме от «желание за наслаждение» и за да направим каквото и да е действие, физическо или ментално, ни е необходима енергия под формата на «наслаждение».

С други думи, в нашия свят нищо не се движи без егоистичен стимул.

Осъзнато или не, всичко измерваме в «желанието си за наслаждение» и, според оценката на това желание, всяка вещ придобива «свои» качества: цвят, тегло, височина, отдалеченост.

За да действаме успешно в този свят е нужно да имаме правилна скала за ценностите, с други думи – настройка на «желанието за наслаждение » – на това учим и децата си: да се стремят към добро и да избягват лошото. Да избягваме злото – това означава да нямаме енергия да работим за него.

Но в «желанието за наслаждение» няма никаква мотивация за постигане на духовното – «желанието за отдаване»! Тъй като духовният свят  е  противоположен на мен – това е желание да отдавам, а не да получавам.

В мен такова свойство изобщо няма и затова не усещам духовния свят. Мога да «видя» само това, което се оценява в «желанието за наслаждение» като повече или по-малко ценно, определяйки го като близко, важно за мен или далечно, не толкова важно.

А в духовното, в «свойството отдаване» всички критерии, мисли, действия са основани само на отдаването. Но моето «желание за наслаждение» не разбира какво е това.

Отдаването преминава покрай мен като невидимо излъчване, което изобщо не усещам. Цели светове и действия се случват редом с мен, а аз в своето «желание за наслаждение» не ги забелязвам, като животно, което не разбира усещанията на човека.

Какво мога да направя, ако аз съм създаден такъв? За мен остават незабележими всички светове и главно този, който ме управлява -самия Творец!

За да почувствам това, ми е нужно да започна да ценя «свойството отдаване». Затова ни е дадено и оръжие: книги, учител и другари – за да ми внушат важността на отдаването.

Макар на мен и да не ми се струва така! Но те така говорят, а за мен е важно тяхното мнение. Така съм създаден, че попивам влиянието на обкръжението и за мен става важно това, което е важно за обкръжението.

Затова дори отдаването, което за мен няма никаква ценност, започва да става важно, ако говорят за това – важно в моето «желание за наслаждение»! Като добра придобивка!

И съм готов да прилагам усилие, за да привлека висшата светлина, носеща ми «желание за отдаване», защото това е важно за моето «желание за получаване». В кабала това се нарича духовна работа за себе си – «ло ли шма».

Но привлечената от мен висша светлина ме изменя и заменя «желанието да се насладя» на «желание да насладя» (от ло ли шма към ли шма) – и аз влизам в усещане на висшия свят!

От урока по статията от книгата “Шамати”, 30.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →