Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Поправянето на отношенията в кабалистичната група от любов към самия себе си на любов към ближния, е възможно само с помощта на онази висша сила, която е създала „злото начало”, нашия егоизъм.

Само тя може да превърне злото начало в добро, както е написано: „Аз съм създал злото начало и съм дал Тора за неговото поправяне” – казал Творецът – „защото заключената в нея светлина възвръща към източника”, т.е. към обединение и любов.

Всъщност ние и сега се намираме в правилната реалност –  в тясна връзка помежду си, като частите на едно тяло, във взаимна любов със създалата ни висша сила, пълни с блага и изобилие. Трябва само да се пробудим за усещането и осъзнаването на тази реалност, като човек в безсъзнание, който трябва само да се съвземе, за да се усеща жив.

Това пробуждане, оживяващата ни сила, светлината, възвръщаща ни към източника, можем да получим само в случай, че се съберем заедно.

В групата ние се стремим да бъдем винаги във връзка и любов помежду си, да се издигнем над естествените си егоистични чувства. Заедно четем книгата Зоар.

Тази Книга ни разказва за обединението помежду ни, за нашето поправено състояние и затова съвместното четене на книгата Зоар с намерение да достигнем единство пробужда светлината, която ни връща от небитието.

Постепенно ние започваме да чувстваме връзката и в тази връзка усещаме Твореца. По такъв начин достигаме до реализация на същността на науката кабала, разкриването на Твореца от творението.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е това гематрия в духовното?

Отговор: Гематрия – това е определено вътрешно състояние на човека, на неговата душа, състоящо се от желание (съсъд, кли) и светлина, напълване.

Сборът от всички усещания, впечатления, състояния, спомени и намерения – в крайна сметка състоянието на душата, изразено под формата на букви или последователност от букви, се нарича гематрия. Това е форма на запис на определено състояние на душата.

Да допуснем, че аз мога да ви изсвиря мелодия или песен, която отразява моето състояние. Това е гематрия. Мога да ви нарисувам някаква буква, символ – и това също е гематрия.

Аз ви предавам своето усещане, своето състояние. Аз го записвам. Това е подобно на решимо (информационен запис на състоянието ).

В духовното няма нищо друго, освен състоянието на светлината и желанието (кли), състоянието на подобие между тях, с помощта на екрана, на намерението. Всичко останало са методи за изразяване на това състояние.

От урока по книгата Зоар, 15.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Науката кабала и философията

Там, където завършва философията (егоистичните измислици, ограничени в своя егоизъм, в разума на човека) – там започва науката кабала.

Това означава, че философите са изследвали само до нивото на кръговете (докъдето ги е допуснал техният егоизъм, в ограничението си да виждат само за себе си), а оттам и нагоре, те не знаят нищо.

Макар, че в своите познания са (дори) под нивото на тези кръгове (които изследват с разума и усещат с чувство в своето егоистично постижение), повечето от тях много се объркват (тъй като не виждат цялата картина на мирозданието, неговите причини и цели) и сами признават това.

А науката кабала започва от мястото, където завършва тяхната (ограничена от егоизма) премъдрост, т.е. от нивото на кръговете (на човешкото постижение) и нагоре.

Раби Нахман от Бреслав. Сихот Моаран, 225.

Filed under: Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Как можем всички заедно да изгладим неравностите по духовния път и да го направим равен, ако всеки, по различно време, преминава през подеми и падения?

Отговор: Това е направено за да не преминаваме в синхрон и да си помагаме един на друг.

Но ако след някое голямо събитие (например конгрес) заедно паднем, ще ни е нужна някаква външна, чужда сила, която да ни помогне.

Ако бяхме построили истинското общество, нямаше да паднем. Щяхме да се поддържаме и уравновесяваме един друг като органи, поддържащи баланс вътре в здравото тяло.

Но на нас се разкрива недостатък в равновесието на по-висока степен, егото расте и ни води към дисбаланс. Какво може да се направи ако това се случва?

Необходима ни е някаква външна система, по отношение на която да се провери равновесието, да се подравним и отново да се съединим.

Разкрива ни се недостиг на обединение, който е причина за всички проблеми. И сега е нужен някакъв чужд, външен фактор, който да ни помогне да се съединим на нова степен, разкриващ преди всичко „грешниците”.

За това ни е необходим „Стимулатор” – ежедневен въпросник, на който всички отговарят. Той ще ни помогне да построим системата, където всеки ще се нуждае да изрази отношение, а тя в отговор ще ни повлияе.

Откъде ли тази система ще вземе сила да ни подейства? От това, че ние сами сме я построили, вложили сме своите усилия! Това работи както взаимоспомагателна каса.

От урок по статия на Рабаш, 15.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

С развитието на човечеството материалният живот става все по-устроен, но човек чувства себе си все по-празен. И тогава наричаме себе си „грешници”, защото, усещайки страданията, неминуемо обвиняваме за това Твореца.

Само когато Творецът ни носи наслаждение, можем да Го оправдаем, както са казали мъдреците: ”Праведник е този, който оправдава Създателя, т. е. Този, който управлява света справедливо”

Тоест, нужно ни е да поправим себе си, така че да почувстваме, че Висшата сила, която ни управлява, ни носи добро, а не злото, което усещаме днес.

Животът ни се дели на две части: живот на тялото и живот на човека като част от социума, обществото, което ни обкръжава. И можем да поправим себе си, така че във всичките си отношения да почувстваме живота си съвършен.

Човек, поправящ възприятието си, се нарича праведник, защото ще оправдае Твореца, когато вижда правилното Му управление.

Това управление първоначално е било добро и справедливо, но ние сме създадени егоисти и възприемаме отрицателно, със знак минус, всичко от обкръжаващото ни положително поле на отдаване, Твореца, защото сме Му противоположни.

Нашата задача е да поправим себе си и да направим своето възприятие положително. Работейки по този начин, все повече разширяваме своето възприятие от малък „плюс”, до все по-голям, докато не се превърне в такъв безкраен плюс, какъвто е самият Творец.

Тези степени на моето приближаване към Него в усещането за добро управление на света и количествено, и качествено, по размер и сила, са степени на „праведност”.

Баал Сулам  пише в писмо (№ 59), че „праведникът изпитва непрекъсващо наслаждение, благославяйки за това Твореца, който създава за него добър и радостен свят”. Как е възможно да се чувствам зле и при това да оправдавам Твореца! Кабала не призовава към ограничения.

Всичко се определя само в усещанията на човека, в дълбочината на сърцето. Ако се чувства зле, той неизбежно ще ругае Твореца, а ако е добре –  ще го благославя.

Затова ни е нужно да поправим себе си, така че да усетим Неговото отдаване и добрина, и тогава безусловно ще станем  праведници. Праведник не е този, който покорно приема страданията, а този, който поправя себе си, за да усети истината!

От урока по книгата „Шамати (Чуто)”, 13.08.2010 г.

Filed under: Без категория - No Comments→

Въпрос: Освен желание да разбера Зоар, искам много да запомня дефинициите на думите, за да ги свържа една с друга. Но какво да правя, ако през цялото време ги забравям?

Отговор: Ти трябва да изискваш усещания! Много добре, че забравяш! Кабалистите са се молели да забравят всяка минута това, което са учили.

Тъй като между степените винаги има разрив,  всичко постигнато на предишната степен се забравя и се изтрива от усещанията и паметта.

Ние постигаме усещания в поправените си желания. Всички имена и названия, за които четем в Зоар – АВАЯ, Елоким, във всички възможни съчетания и проявления – се разкриват в поправените желания.

Когато те се разкрият едно след друго в желанието ми, аз започвам да работя с усещанията си, както в нашия свят.

На човек му се струва, че усещането е по-малко важно, отколкото разума. Но усещането идва и се съединява с разума, за да му помогне и служи.

Изучаваме всички части на „Учение за Десетте сфирот”, за да пробуди в нас, на основата на всичките тези знания, изискването за усещане. Защото „учене”, означава „съединение”, а „знание” – това е сливане (зивуг).

От урока по книгата  Зоар, 11.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Аз съм обикновен човек и желая просто да живея спокойно. Получавам житейски удари от време на време, но никога не съм се замислял за смисъла на живота. Виждам хора, изучаващи кабала и това им действа добре. Но аз само искам да живея спокойно. Трябва ли и аз да уча кабала?

Отговор: Да, трябва. Това е така, защото кабала ще ти покаже как да постигнеш спокоен живот. Не е необходимо да търсиш Твореца, бъдещия свят или духовните светове. Но онзи, който желае това, ще го получи.

Тъй като мъдростта на кабала води човек към хармония с всичко, всеки ще получи онова състояние, което желае. Нарича се МАН, който „засища в пустинята” (в празното желание за получаване) и всеки ще усети в него желания вкус.

Желаеш спокоен живот? Давай! Обратно, желаеш живот пълен с приключения – ще получиш и него.

Въпрос: Ами ако искам един милион долара?

Отговор: Един милион долара е усещане за удоволствие, а не количество зелени банкноти. Ще получиш наслада като от милион долара. Така просто се измерва до какво степен сме напълнени.

От урока на тема  “Актуалност в светлината на кабала – 10.08.2010г.

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - No Comments→

За да постигне Зоар, човек трябва да отвори пролука, която води до сърцето му. И тази склонност да разбираме  с ума си ни е дадена, за да можем да ù се съпротивляваме и да желаем Зоар да се разкрие в сърцето. В противен случай – няма да се получи.

Необходимо е да направим „пролука в сърцето”, така че, текстът на книгата Зоар да бъде усетен във вътрешните постижения, в желанието, а не само във външния разум, където човек свързва думите. В крайна сметка, външната картина, която човек си представя в ума, запомня значението на думите и изгражда логически връзки между тях,  не му позволява постоянно да се стреми да усети Зоар.

Такъв подход е обречен на провал. Човек получава напълване от факта, че той привидно е свързал няколко неща в ума си и проблемът е решен за него. Той няма никакво съжаление или желание да чувства или да постига. Той научава външните (разбираеми за него) определения от книгата и изгражда „Лего” от тях, като ги свързва едно с друго.

Само при условие, че човек вече усеща какво е написано в книгата Зоар и желае да свърже усещанията, той може да погледне думите в текста и да свърже усещанията спрямо тези думи. Ако няма усещания е по-добре да не използваме ума и само да чакаме „прекрасната сила” (Сгула), съдържаща се в книгата Зоар, да повлияе.

От урока по книгата Зоар, 11.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Мъжете имат група, която ги поддържа във всяко състояние. А какво да прави жената в нейните “падения”? Откъде да вземе сили да се противопостави на развитието на егоизма, причиняващ духовно падение, безразличие, депресия, отсъствие на величието на целта “отдаване”?

Отговор: В течение на много години, на всеки женски урок ми задаваха подобни въпроси. Но сега, за тях има практически и действащ отговор: нашият духовен стимулатор, който ние строим заедно.

Жените трябва да участват в него също като мъжете, защото всичките ни желания се събират в общо желание, Кли, чиято големина ще определи нашето право да разкрием светлината на Твореца.

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→