Entries in the 'Свобода на волята' Category

Когато науката е безсилна, отговаря кабала!

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Защо съществува Вселената? Появяването ни във Вселената е много странно събитие. Суетата на ежедневието ни заставя да приемаме съществуването си като себе разбиращо се. Защо изобщо нещо съществува? Защо точно такива са законите на природата?

Философите са достигнали до антропния принцип, според който нашата конкретна Вселена се проявява по такъв начин заради нашето присъствие в нея в качеството на наблюдатели.

Отговор: Причината за цялото съществуване е мисълта, тя е първична и ражда материята, желанието за напълване на себе си. Предава на това желание, на материята, своите свойства – от какво материята, желанието се устремява да стане подобно на мисълта, на своя Творец.

Реална ли е нашата Вселена? Откъде да знаем, че виждаме наоколо настоящето, а не велика илюзия, създадена от някоя невидима сила? А възможно ли е да сме продукт на преднамерена симулация, а нашата цивилизация да е илюзия, а ние да не сме тези, за каквито се смятаме? Какво се смята за „реално”?

Отговор: Усещаното се проявява в нашите усещания, в нас, и няма никаква възможност да открием какво се намира извън нас. Кабала развива в човека възможността да усеща извън себе си, „вяра над знанието” – и с това дава възможност да се отговори на всички въпроси.

Имаме ли свобода на волята? Управляват ли се действията ни или взимаме решения по собствена воля? Неврохирургията показва, че мозъкът взима решенията преди да сме ги обмислили. Квантовата механика предполага, че живеем във вселена на вероятностите и всеки детерминизъм е невъзможен по принцип.

Отговор: Има свобода на волята да се изследва предназначения за нас път на развитие и да го следваме принудително или осъзнато. Виж статията на Баал а-Сулам „Свобода на волята”.

Съществува ли Бог? Ние не можем да разберем дали съществува Бог или не. Не познаваме вътрешната работа на Вселената, за да правим грандиозни изявления за природата на реалността и за това, не се ли крие зад кулисите висшата сила.

Отговор: Творецът трябва да се разкрие, само така се решава този проблем! Методиката за разкриване на Твореца се нарича Кабала.

Има ли живот след смъртта? Не можем да попитаме мъртвите, остава ни само да гадаем. Материалистите предполагат, че няма живот след смъртта, но е невъзможно това да се уточни по научен път .

Отговор: Биологичният живот се ражда, живее и умира. Вечно е желанието, което бидейки свързано с „биологичното тяло”, трябва да премине етапите на растежа. Нарастването на желанието се извършва с привличането на създалата го сила, Твореца.

Може ли нещо да се възприема обективно? Обкръжаващата среда може да ни наблюдава само през филтъра на нашите чувства и размислите в умовете ни. Всичко усетено е преминало през многослойния филтър на физиологичните и когнитивни процеси. Възприемането на света е субективно.

Единственият начин това да се провери е по някакъв начин света да се види през съзнанието на друг човек. Вселената може да се наблюдава само чрез мозъка и да се интерпретира само субективно.

Отговор: Кабала развива в нас извън телесни органи за усещания, с помощта на които разкриваме истински съществуващата реалност – висшия свят и неговата причина – Твореца. Усилията за обединението в групата предизвикват светлината на поправянето, ОМ, и развиват в човека орган на възприемането извън неговия егоистичен субективен филтър. И това се нарича разкриване на Твореца и висшия свят.

Коя е най-добрата система на ценностите? Никога няма да можем да държим точната граница между „добрите” и „лошите” постъпки. Животът е много по-сложен, отколкото би могла да предположи универсалната система на моралните или абсолютни ценности. Нашите възгледи за лошо и добро се променят.

Отговор: Ние нямаме истински стандарти, и само разкриването на истината извън нас, свойството отдаване и любов, ще ни дадат възможност да измерим себе си спрямо него и да насочваме себе си, своя егоизъм, на любов към творенията.

Какво представляват цифрите? Цифрите ни помагат да си обясним Вселената. Те реални обекти ли са или само описват отношенията, които са присъщи на всички структури?

Отговор: Цифрите са езика за описването на отношенията на две свойства, Твореца и творението, отдаването и получаването. Раждат се от връзката между тях и се измерват от отношенията. Те са езикът за описване на отношенията на Твореца и творенията.

[188162]

Как да станеш свободен?

Нашата представа за понятието, изразено с думата „свобода“, е много мъглива и ако се задълбочим във вътрешното съдържание на тази дума, от нея няма да остане почти нищо. [Баал а-Сулам, „Свобода на волята“]

Как да определим свойството „свобода“? Нима човек, раждайки се, избира нещо?

Например, ако оставя моя малък син или внук в сатята сам, то той сякаш се чувства свободен и обръща всичко с главата надолу. Той мисли, че аз нищо не знам и е абсолютно свободен, докато аз го наблюдавам чрез видео камера. Така че къде тук е свободата?

Възниква въпросът: какво ни ръководи? Тук влизаме в областта на изясняване, от коя точка отчитаме свободата.

Това, което ни се струва свобода е илюзия, която може да се създаде във всеки човек. Пусни го в гората, сякаш е свободен. А всъщност, трудните условия на оцеляване, ще го принудят постоянно да се грижи за себе си. Тялото му ще го задължава да се грижи за него всяка минута от своето съществуване. Така че, свободен ли е или не?

Излиза, че тези действия са му наложени от някой или нещо. Значи, той вече не е свободен.

Човекът, живеещ в нашия свят, трябва да изследва своите желания и намерения, това, което го ръководи, което го притиска, което образува в него днешната картина на света и следващата вътрешна картина на света, която иска да достигне. И тогава ще разбере, че всичките му мисли, свойства, навици, действия, му се налагат отнякъде.

Какво означава „свобода“? Ако можех да сътворя сам себе си, да се поставя в пусто пространство, а около себе си да създам нов свят, и всичко това да бъде организирано от мен, тогава бих бил свободен. Това реално ли е? – Не.

Въпрос: За какво ни е дадена илюзията за свобода?

Отговор: За да продължаваме да съществуваме и действително да намерим свободата, дори и в нашето напълно несвободно състояние.

Реплика: Тоест, сега ни уподобихте на кучето на Павлов. Лампичката светва – тича да яде. И така цял живот.

Отговор: Естествено.

Въпрос: И това за вас е разумен, мислещ човек?

Отговор: Какво означава разумен човек? Човек, който живее, за да обслужва своето тяло и мисли как да го напълни, а то го ръководи, подчинявайки го на себе си. Но над това, което има у животното, му трябва да се напълни с още някакви чувства: романтика, музика, любов, привързаност и подобни. Но и това му се диктува.

Реплика: Най-интересното е, че никой няма да се съгласи с нас.

Отговор: Как няма да се съгласи, след като това е наука? Засега говорим само за психология и физиология, а не за кабала. Обратното, аз се абстрахирам от кабала и говоря само от гледна точка на нормалното човешко битие.

За какво е предназначен нашия свят? Как се върти, функционира? Ние обслужваме нашите желания, които постоянно възникват в нас под действието на някакви вътрешни проблеми, хормони, обкръжаващата среда. Дори не съм свободен в обслужването на самия себе си, дори не знам своите лични желания!

Натъпкан съм с възпитание, всевъзможни детски, юношески идеологии, съществувам в огромния свят, потребявам голямо количество информация, искам или не, но ми влияят различни мнения и прочие. Къде съм аз? Кое тук е мое? Не знам.

Ако познавахме природата на човека, нямаше да ни е необходимо да изследваме нищо, от началото щяхме да знаем какво има в него, какво избира, как да постъпи.

Какво означава – човек избира? От къде в него има възможност да избере нещо и при това да бъде свободен? В природата не съществува такова условие, защото всичко идва и се развива от някъде, под влиянието на някакви външни условия, а след това се трансформира и обработва в нас. От какво бих избрал, ако бях такъв свободен?

Въпрос: Значи, мога да бъда свободен, ако сам съм създал този свят? Още…

Дори и да разбирате, че ви манипулират, вие несъзнателно се подчинявате

ИзследванеВ резултат на планирани експерименти станало ясно, че когато участникът знаел мнението на групата и то било повече от положително, в продължение на час той изменял оценката си на по-висока. Когато човек разбира, че не прилича на другите, той променя мнението си – най-общо, човек се поддава на влиянието на групата.

Други експерименти показали, че единственият показател, по който може да се предскаже отношението на хората към въпроса по икономиите на енергетичните ресурси – това е примерът на поведение на техните съседи.

Но на въпроса защо те икономисват – те превеждали различни доводи, но не и този. Освен това било установено, че хората се карат и оставят най-различен боклук два пъти по-често, когато наблюдават, че не се съблюдава приетата форма на поведение от другите.

Реплика:Така протича и въздействието в група кабалисти: независимо от това, че всеки играе пред другарите си роля на възторжен и устремен към духовното, към човека.

И макар всички да разбират, че той постъпва така като на игра, за да повлияе положително върху тях и да предизвика в тях ревност, завист със своя уж искрен стремеж към целта и да устреми и тях към достигането на духовната цел – независимо от „театъра“, такава игра работи и оказва мощно въздействие върху всеки!

[156984]

Пътят на доброто или пътят на страданията (клип)

Така или иначе, ние сме задължени да стигнем до зададената ни свише цел: или побутвани с огромни страдания, или по хубав, добър път, стремейки се сами към тази цел.И тогава ти започваш да познаваш цялата дълбочина на системата, която се представя пред теб. Тя се превръща за теб в поток, увличащ те напред, но ти сам управляваш неговото течение!

[155703]

С навигатор по пътя на живота

Въпрос: Ако изучавам Кабала, ще узная ли за моите предишни прераждания и за моето бъдеще, така че да внеса малко ред в своя живот? Сега живея само за днес, за този момент, без да знам какво ще се случи утре.

Отговор: На първо място, човек изучава точно в какво му е дадена свобода на избора, къде са нейните граници и доколко може да повлияе на съдбата си. Осъзнава какво го обърква във всяка ситуация и на всяка стъпка. Вижда два пътя пред себе си и има възможността да избира между добрия и лошия път.

Лошият път е пътят на страданието, в който съдбата ни бута и подтиква с всеки изминал ден чрез страдания и сръчквания. Но ние имаме възможността да изберем пътя на Светлината, по който можем да използваме силите на природата, скрити сега от нас и да вървим напред, преди да са ни сполетели удари.

Мъдростта на Кабала ни учи да копнеем за следващата цел постоянно, по такъв начин и форма, че да напредваме по-бързо от ударите, идващи зад нас.

Въпрос: Готов ли е човек да избегне ударите на съдбата?

Отговор: Човек е в състояние да се издигне над удара, както и целият народ.

Въпрос: Възможно ли е да се разбере, каква е следващата „спирка“ по пътя на нашия живот, дори преди да сме я достигнали?

Отговор: Със сигурност е възможно, защото мъдростта на Кабала отваря и разкрива пред нас цялата програма и с помощта на духовните сили откриваме в каква форма трябва да сме свързани, за да достигнем следващия етап, да преминем през него плавно и лесно.

Кабала ни дава възможност да напредваме в живота така, като че ли имаме Навигатор, който постоянно ни казва кой е най-добрият път, кога да свием надясно, и кога наляво. Разкрива ни цялата карта от миналото и бъдещето и изобщо всяка секунда в историята на човечеството и не само историята на този свят, но и между земните прераждания.

Човечеството сега е достигнало до специално състояние в цялата си история, то се намира в задънена улица. Но всъщност това е добро състояние, защото в края на краищата ни задължава да осъзнаем къде сме и защо това се случва. Тази критична ситуация ще ни принуди да си изясним въпроса за смисъла на живота ни. Тогава ще открием какво трябва да направим и ще видим каква награда ще получим в замяна.

От програма за радиостанция 103FM, 15. 02. 2015 г.

[155438]

Следващото стъпало в еволюцията е духовното

laitman_2010-12-05_8711_usВъпрос: Получава се, така че следващото стъпало в еволюцията е духовното, тоест, развитието на душата в нас?

Отговор: Следващото стъпало в нашето развитие се нарича висш свят.

Въпрос: Но еволюцията на природата става извън нашето желание и не предполага свобода на избора?

Отговор: Свобода е дадена само в избора на пътя, по който ние вървим към целта. Но всеки човек трябва да развие душа.

Това е както в училище, където има деца които се учат добре и се наслаждават на живота. А има такива, които не искат да учат и получават наказания и страдат. Но, в края на краищата, те също завършват училище: с добро или с наказания. Така и ние можем да вървим към развитие на душата по всевъзможни пътища, но крайният резултат вече е предопределен.

Въпрос: Значи, трябва да развия душа през живота си в този свят? Тя не е някаква абстракция, съществуваща някъде в друг свят?

Отговор: Развиваме своята душа в този свят, защото душата, това е силата на отдаване и любов, съединение с другите. Затова мога да я развия само в това време, когато съм егоист, преодолявам своето его и се приближавам към другите хора. Само с такова действие, с такива стремежи, развивам в себе си нова сила на единство и съединяване с другите, която се нарича „душа“.

Въпрос: Излиза, че развитието на душа е просто развитие на нови свойства?

Отговор: Душа означава развиване на нови, алтруистични свойства. Душата е силата на отдаване в човека, която сега я няма в него. Има само нейният зародиш, малко зрънце, потенциална сила.

Но аз мога да развия този потенциал така, че той да се превърне в действена сила. Според това как този потенциал ще се реализира в действие, започвам да разкривам пред себе си нов свят.

В новото свойство ще видя нов свят, както днес виждам този свят в своя егоизъм. А висшия, духовен свят се вижда в свойството отдаване.

Толкова реално, както сега виждаме само този свят и живеем в него със своите тела, ние ще започнем да живеем в духовния свят със своите души.

От програмата по радио 103FM, 01.02.2015

[154886]

Хората прекалено много зависят от чуждото мнение

laitman_2010-05_ny_70b7fd56e8_bПроучване: Еволюционният процес е довел до това – хората да се ориентират повече спрямо мнението на другите, отколкото според своите собствени инстинкти. Това поражда така нареченото „стадно чувство“ и понижава  чувствителността към промени в средата. Стадното чувство може да заставя човека да приема неправилни решения.

Оказва се, че е много лесно да се попадне под влиянието на другите. Стадният инстинкт води до това, че хората започват да копират действията на другите, а не да правят собствен избор. В много ситуации това е полезно. В същото време, ако личните убеждения противоречат на мнението на другите, възниква проблем.

Реплика: Човек въобще, никога и в нищо няма свое лично мнение, а всичко, което се е оформило в него, е продукт на обкръжаващата го среда. Ако той иска да има свое мнение – това е възможно, когато го получи при разкриването на Твореца. В самия човек има само желание да придобие мнение. Затова няма нито един човек, освен кабалиста, със свое мнение.

[150739]

Източник на човешките мисли

Цитат: „Великата грешка на индивидуалистичната психология се заключава в предположението, че сякаш човек е този, който мисли…

Вътре в човека, съвсем не мисли той, а неговата социална група: източникът на мисълта му съвсем не е в него, а в социалната му среда, в която той живее, диша, той може да мисли само така, както се концентрират в неговия мозък влиянията на обкръжаващата го социална среда”.

(Основи на социологията, 1885) Професор Ludwig Gumplowicz (1838-1909) – икономист, юрист, един от основателите на европейската социология.

[138152]

Свобода на волята – какво е това?

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Прието е да се смята, че свободата на волята е една от най-важните ценности на човека. Но притежаваме ли наистина свобода на волята? Има ли човекът свобода на волята, може ли да действа в съответствие със собствените желания или неговото поведение напълно се определя от условията на съществуването му и от въздействащите върху него разнообразни фактори на средата?

От една страна, при разглеждане на обикновените произволни действия (искам да вдигна ръка и я повдигам), свободата на волята ни се струва очевидна. Но при това разглеждане хората не се различават от животните. Основната проява на свободата се явява личният избор от множеството реални възможности на поведението.

Въздействащите ни при това фактори нерядко си противоречат или се допълват един друг и е невъзможно да се пресметне еднозначният алгоритъм на тези отношения. Към тези фактори се отнася нашата цел, формираща се в процеса на развитие на личността, отношението с другите хора, моментните пробуждания и много други.

Свободата се състои не в игнориране на всички тези фактори, а в способността за формиране на взаимодействие с тяхното цялостно поведение, насочено към водещата цел. Игнорирането им не е проява на свобода на волята от тях, а произвол. Произволът се различава от свободата на волята не само в отсъствието на прогноза за резултатите от своето поведение (тази прогноза може да е и погрешна), но и от отсъствие на самата настройка за такава прогноза.

Свободата на волята е свободата на избор от много потенциални възможности и тя е ограничена само от цялостното усещане на самия себе си, на своята личност, на своя образ “Аз”, което не я прави безпределна, но я напълва със смисъл. Това може да се окаже парадоксално, но именно такова ограничение определя свободата на волята на човек, за разлика от произвола и за разлика от животните, които имат физиологическо усещане за себе си, но нямат образ “Аз”.

Човекът не може да бъде свободен от самия себе си, той трябва да бъде в мир с представата за себе си. Ако човекът няма усещане за себе си и не е формиран образ “Аз”, той няма какво да прави с предоставената му свобода, тя ще се излее в разрушаващ произвол и в страха от това, той може да предпочете зависимостта от другите, което е дълбок проблем на личността.

Реплика: В нашия свят няма свобода на волята. Тя е възможна само при наличието на възможността човек да се издигне над природата на нашия свят (егоизма), която напълно определя нашите решения и поведение. Виж за свобода на волята…

[136098]

Личната връзка с Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как мога да отговарям за другите, ако не мога да отговарям дори за себе си?

Отговор: Тъкмо за сметка на това, че се отдаваш да служиш на другите, ти ставаш отговорен за всички. Сам за себе си ти не съществуваш, а само за другите.

Така работи законът за поръчителство, при което другите не притежават свободен избор. Аз определям тяхното състояние и свобода и затова поемам отговорността и съм готов да издържа вместо тях.

Всичко случващо се зависи само от мен: каквото и да се случи, добро или зло. Аз присъединявам всички, като свой нисш парцуф, и решавам за всички.

Това не е ли нагло от моя страна да мисля така? Не, не е нагло. Ако всички сме равни, то всеки от нас има своя лична връзка с Твореца, а не чрез другите. А всички останали вървят след мен.

Тъй като в мен има точка в сърцето – мое място в корена, което не принадлежи на никой друг. И такова уникално място има във всеки. Затова всеки може да каже, че само той се разпорежда с неговите свойства, с корена на неговата душа – и никой, освен него.

Всеки има свое особено свойство, а всичко останало идва от взаимното включване с останалите. Но от това уникално, персонално свойство, аз се съединявам като с пряка нишка с Твореца и в това съм преди всички. Ако не съм аз, то останалите няма да бъдат съвършени. Само аз мога да поправя това свойство, като го съединя с останалото човечество, т.е. със всички останали свойства на Малхут от света на Безкрайността.

Да допуснем, в Малхут от света на Безкрайността има седем милиарда части, и всяка част е свързана с Твореца в специално специфично свойство. А всички останали мои качества зависят от включването ми към останалите седем милиарда.

От урока по статия ”Даряване на Тора”, 27.05.2014 

[135974]

Развитие по собствена инициатива и без нея

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: С какво се отличава развитието на човечеството по собствена инициатива и без такава?

Отговор: Ако по време на еволюцията са се случвали някакви не особено големи промени при животните и растителните видове, ние разбираме, че конят или кравата не са могли много да се променят по собствено желание и това е в резултат от въздействието на околната среда или на някакви мутации.

Но себе си смятаме за развиващи се по собствена инициатива, прогресиращи от поколение на поколения поради своята мъдрост, науката, промяната на обществения строй. Благодарение на добрата храна, човек станал по-висок, увеличили се качеството на живота му и неговата продължителност. Дори резултатите от медицинските изследвания са станали други.

И предполагаме, че всичко това е наша заслуга, тъй като ние прилагаме усилията. Но ние учим, че цялата материя е желание за наслаждение. Тя през цялото време се старае максимално да се доближи до напълване и да се отдалечи от страданията при всечи случай, във всяко състояние, в оптимален вид според това, доколко вижда бъдещата перспектива.

На това влияят възпитанието, науката, но по същността си, човек избира хубавото за себе си и се опитва да отбегне лошото. Затова нас напълно ни управляват свише, с помощта на наслажденията и страданията, намирайки се между тези две юзди, и нямаме никаква свобода на волята, сякаш човек не съществува.

В такава форма сме напредвали до сега, независимо, че се гордеем със своите високи постижения в културата, изкуството, науката, строителството. Но за сега всичко това е без намесата на човека. Човек просто е търсил максимална изгода за самия себе си при външните и вътрешните условия, създадени за него от Твореца.

Затова човек все нещо е променял и правил, като малко дете, на което са дали играчка и то си играе с нея. Но в човек, освен това, се развива и чувството за осъзнаване на злото. На неживо, растително и животинско стъпало той се е развивал инстинктивно, като животно. А на човешко стъпало е търсил кое е по-доброто и кое по- лошо за него.

Животното не размишлява, то винаги знае, как да действа. Осъзнаването на ситуацията и заповедта идват при него едновременно. А при човека – не, и затова му се налага да развива науките, за да разбере как да действа оптимално в дадения момент.

Това означава, че ние се развиваме в процес, наричащ се ”беито” – ”в определеното време”. И бихме продължили да живеем така, ако не бяхме се озовали пред тези големи проблеми. Свише вече не ни дават указания как да действаме, не ни подсказват никакви решения.

Сега сами трябва да призовем бъдещите състояния, изпреварвайки ги със своята молитва и с ”добрите си дела”. И тук вече имаме нужда от нова наука, която да върви срещу природата ни, защото сега ни се налага да вземем върху себе си работата на Твореца.

Затова трябва да получим ”част от божественото свише”. Ако Творецът не ни го дава, то трябва по някакъв начин да си го изпросим от Него – да вземем свише някаква нова програма, съгласно която да продължим да напредваме. Това означава, че ни е необходима душа – онази част, която ни позволява да разберем, как да продължим своето съществуване в тези нови условия.

По единия или по другия път – ”в определеното времето” или ”ускорявайки го” – ще бъдем принудени да овладеем тази програма: новият порядък на работа, решения, съзнание, усещане, да се въоръжим със сили, за да можем от днес нататък да продължим своя напредък вече не инстинктивно, а самостоятелно. Затова идва науката кабала и ни обяснява всичко това. Разберете, че ние се намираме в нова епоха.

От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 15.04.2014

[133649]

Кой управлява марионетката?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато на човек му стане ясно, че напълно е под властта на егоистичното желание да получава и е просто марионетка, която няма каквато и да е свобода на волята, какво трябва да направи?

Отговор: Разкриват ти, че и ръцете, и краката ти са изцяло вързани и в нищо нямаш избор. Ти не можеш дори да обърнеш погледа си от едно на друго място сам.

Нямаш никаква свобода за движение – нито в мислите, нито в желанията. Всички твои клетки, всички системи, целият мозък и сърце се намират под властта на чужда сила. Само една мисъл, в която ти осъзнаваш робството си, умишлено стига до теб, за да можеш да излезеш на свобода, ако желаеш.

За тази цел, ти трябва да приемеш тази власт по собствено желание. В това е разликата между Фараона и Твореца. Затова Творецът ти организира уроци, за да разбереш, че всички желания, които ти се изпращат, са лоши дотогава, докато ти не се съгласиш с тях. А веднага щом се съгласиш, те се превръщат в хубави. В такава форма ти се освобождаваш от робството и излизаш на свобода.

Всичко зависи от това, как приемаш висшето управление: като власт на Фараона или на Твореца.

От урока по писмо на Рабаш, 18.04.2013

[133390]

Избирай, с кого ще дружиш

каббалист Михаэль ЛайтманБаал a-Сулам, „Свобода на волята“: Независимо, че всеки има ”своя основа” – на практика, във всеки един случай силите се разкриват само посредством обкръжението. Само с избора на обкръжение се определя властта на човека над самия себе си, за която е достоен за възнаграждение или за наказание. Но след като е избрал обкръжението, той е отдаден в ръцете му, като глина в ръцете на грънчаря.

Възможността да избере правилно обкръжение е дадена единствено на онези хора, които имат точка в сърцето. Тъй като, сега им предстои да се развият на стъпалото Човек (Адам), подобен (доме) на Твореца. Тъкмо хората, в които се е пробудила тази точка, коренът на тяхната душа, получават импулс да встъпят в правилно обкръжение. И тогава, те трябва да решат за себе си: ще направят ли това или не.

И това е свободният избор – между получаващото желание и точката, ”зачатието” на отдаващото желание, не от него самото, а неговата обратна страна. При наличие на тези ”полюси” аз мога да избирам. Как? Като се закрепвам в правилното обкръжение. С това искам да засиля единия фактор, в противовес на другия.

А ако нямам такава втора точка, ако целият аз съм само едно получаващо желание, то и ще движи моя ”избор”. В такъв случай, като куче, душещо нещо на улицата, преследвам собствената си изгода – и това е всичко.

Въпрос: Но в същото време, в рамките на интегралното образование ние предлагаме ли, на хората, сами да си създават по-доброто обкръжение.

Отговор: Вярно, да се създава по-добро обкръжение за тяхното желание за получаване, а не за точката в сърцето. Така, че човек да знае: в общия кръг, в единението можем да подобрим своя материален живот.

Но всъщност, точка в сърцето има всеки, тя е заложена във всяко желание, на една или друга дълбочина. За това е казано: ”Всички ще Ме познаят, и мало и голямо”. И затова, организирайки и събирайки хората, провеждайки към тях светлината, възвръщаща към Източника, ние форсираме пробуждането на тази точка, за да започне тя да ”изплува” нагоре. И един път човек, преминал през курса по интегралната методика, ще ни каже, че иска да изучава науката кабала. Защо? И той самият не знае – изведнъж му се е приискало…

Така или иначе, интегралните групи не са кабалистично обкръжение, тъй като те нямат лява линия. Ние се грижим за тях, като за свои питомци, обучавайки ги на добри взаимоотношения, на отзивчивост и обединение, но без вътрешни препятствия от страна на егоизма, ”усещащ”, накъде вървят работите. А за по-сериозната работа ние говорим в своята среда.

От урок по статията ”Свобода на волята”,04.12.2013

[122183]

От какво се започва Човекът

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да видим около себе си свойства, сфирот, а не хора?

Отговор: А за какво ти е да виждаш хората, в нашия земен смисъл на тази дума? За какво са ти лицата? Нима, плътта означава нещо? Тя не ни казва нищо за човека.

А честно казано, скоро ще престанем да обръщаме внимание и на свойствата на характера. Тъй като, човек ги получава с раждането или ги приема от обкръжението. Това не е той самият.

На света са го създали родителите, обучава ли са го в тези или в други учреждения, които той не е избирал и цял живот го е обкръжавала тази или друга среда. Като резултат, днес виждаме в негово лице някакво същество, създадено по определен модел. Такъв са го ”създали” и такъв ще преживее живота от началото до края.

Това не е истинският той, тук нищо не е за негова сметка. В него няма зрънце от което и да е исконно, свое – нито в свойствата на тялото му, нито в чертите на характера му. Всичко, същността е следствие на това, което той, така или иначе, е получил от другите…

Човекът в мен започва от онова, което получавам свише. Ако влизам в група и прилагам в нея усилия, то и те са предизвикани от съответстващото обучение. Това също е само възпитание. Но, ако аз започвам да получавам ”просветване” свише, благодарение на което, в мен се раждат нови свойства, противоположни на досегашните, това вече е зачатък на ново творение и то няма отношение към моето тяло или характер. Затова и душата се нарича ”Божествена част, свише”.

Ето, излиза, че външният вид и поведението на човека, абсолютно за нищо не говорят. Значение има само неговото влагане в групата, неговото старание за тях, възможно е да получи отклик, свише и ще придобие онова, което се нарича Човек (Адам).

А дотогава, той не е Човек, в него няма нищо от истинския себе си. Ако в продължение на целия си живот, не е поправил нито едно свое желание, с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, то като че, не е живял. Тъй като, неговата духовна сметка е празна, той участва само в историческия еволюционен процес, наред с всички. Тук нищо не измерваш, не оценяваш, не претегляш на духовните „везни“…

Има само една уговорка: човекът е живял ненапразно живота си, дори да не се е поправил, ако е спомогнал за поправянето на другите, ако ги е доближил до истината. Върху това, във всеки случай, си струва да се работи, колкото се може повече. ”Задачата на живота, пише Баал а-Сулам в ”Трудове за последното поколение” се състои в това да се удостоим със сливането с Твореца, точно съблюдавайки условието да се действа само в Негова полза или да се удостои множеството, за да отидат към сливането с Него”.

От урок по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 26.11.2013

[121570]

Duty-Free зона в средата на Тиферет

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо на Твореца е било нужно преходно звено – Исраел между Него и творението Му?

Отговор: Самият материал е Малхут, желанието за наслаждение, което умее само да реагира на приятно или неприятно праволинейно въздействие и по зададен образ. Това не може да допринесе за обновяването на природата.

Ако аз съм изградил някаква механична, електрическа система, която реагира на моите въздействия – това не се нарича ново творение. Тъй като тази система е изградена за сметка на моя замисъл, на моето чувство, разум и отношение. И ако съм построил всичко точно, ако аз съм нейният творец и тя изцяло е в моите ръце, то тази система е част от мен самия, в нея няма нищо ново. Както съм искал, така и съм го направил.

Затова неживата, растителната, животинската природа и хората, водещи особено материално съществуване, директно управлявани отгоре, не се наричат творения. Ако ги убодат – те викат „Ой!“, ако ги помилват – наслаждават се: ”Ах…” И освен ”Ой“ и „Ах” нищо друго не могат да направят: или страдат, или се наслаждават.

Реакцията на наслаждение или страдание е очевидна и предопределена предварително за всеки. Но къде е тук творението?

Творение е онзи, който носи частица от Твореца и затова в нея се появява вече някакво противопоставяне, противоречие, разрив, делта между свойствата на Твореца и творението. Ако можем да работим правилно с тези две части, то между тях възниква област на свободна воля – това е такова особено място, където не зависим от Твореца и не зависим от  направения от Него материал, намиращ се на границата с Него.

Тази неутрална зона се нарича ”средната третина на Тиферет”. Тъкмо тя се смята за истинското творение. До такова състояние трябва да достигнем и ние, но в крайна сметка вече разбираме къде трябва да го търсим, как да се настройваме към него. Някъде по средата, между Твореца и творението (т.е. не от самото творение, а от материала), има такова състояние, което включва тези две противоположности и в същото време, не зависи нито от едната, нито от другата.

Не ни е ясно, как може такова нещо да съществува, но постепенно достигаме това състояние. Работейки с широка част от хора, ние работим с материала на творението. А Творецът е онази сила, с помощта на която искаме да изпълним действие. Затова, за сметка на такива действия, ние правим от себе си ”творения”. Такова нещо още не се е случвало в историята, този процес започна в наши дни. Само тогава ще можем да се наречем човек, истински Адам, подобен (доме) на Твореца.

От подготовка към урока, 26.08.2013

[116084]

В белезници

каббалист Михаэль ЛайтманПроблемът е в това, че сме „хванати в белезници“, хванати в мрежа, която ни обвързва, заключва ни и определя всичките ни ценности. Принудени сме, длъжни сме да се обличаме по определен начин, да ядем определени продукти, да работим според предписанията, да се държим, както е прието, да се придържаме към стандартния начин на мислене.

Нямаме собствени вкусове, а имаме нрави, с които ни е „натъпкало“ обществото. То определя възгледите ни и делата ни, то и сега ни въздейства чрез канали, някои от които нито е възможно да разпознаем, нито да проследим. Безсилни сме да ги затапим с някакъв защитен механизм, блокиращ мислите и желанията на голямото обкръжение.

В резултат човек изобщо не знае кой е. Поставен е в система, програмирана и запълнена с послания, които изначално нямат отношение към нея. Нищо не може да се направи срещу това, то не може да се преживее, да бъде извадено от нас. Дори желанието да се изскубнеш от това менгеме също е заложено в нас от системата. Излиза, че в мен са струпани огромни напластявания от мисли и желания, които не са мои, а мен изобщо ме няма.

Една единствена точка в сърцето, ако тя въпреки всичко изпъкне в мен, без оглед на това, че съм подвластен и „направен“ от обкръжението, ми дава възможност да направя и изградя в себе си нещо, независещо от никого, нещо, обусловено от друг свят.

В моя свят съм вече „завършен“, „изпечен“: тук никога няма да постигна собствено чувство и разум, самостоятелни действия. Поначало те не могат и да бъдат мои, защото всичко, което представлявам, съм получил от другите, от света.

И все пак, тази „маймуна“ е способна да приеме различна форма – формата Човек (Адам), подобен (доме) на Твореца. Ако в сърцето ми е изпъкнала точка, мога, прилагайки собствени усилия в особено обкръжение, да я развивам. Мога в единия свят да изграждам друг съвсем различен свят. В средата на нашия свят създавам „мехур“ и в него се развивам свободно при положение, че реализирам свободната си воля.

И тогава също се подчинявам, но вече се подчинявам сам, по свое желание, според собственото си решение, прекланяйки се пред новото си, уникално обкръжение с уникалните му ценности. Такъв е единственият път. В останалото нямам нищо свое.

Съответно, подчинявайки се на въздействието на външното си обкръжение, се намирам в „изгнание“. И обратно, поставяйки се под въздействие на особеното обкръжение, се старая да избягам от изгнанието и, като резултат, се освобождавам от влиянието на външното „бюргерско“, егоистично общество.

Оттук става ясно, че за народа Израел изгнанието означава откат под въздействието на външния, широк свят и усвояване на външните нрави, външните ценности, подменящи любовта към ближния, както към себе си. От друга страна, полагайки усилия да излезем от изгнанието, изграждаме такова обкръжение, което ще бъде проникнато от ценностите на отдаването и любовта. Това е възможно посредством самата наука кабала или с помощта на интегралното образование. Така или иначе, средството е едно – обкръжението, което поставя единството над всичко.

Oт урока по статията „Изгнание и oсвобождение“, 12.08.2013

[114392]

Меки ресори за прогрес на човечеството

каббалист Михаэль ЛайтманПриродата не се променя – променя се нашето възприятие на природата, степента на нейното разкриване. Човекът се променя, става по-умен, получава по мощни и по-фини инструменти за изследване и затова все по-дълбоко изучава природата. Самата природа не се променя – мени се човек и разкрива в нея нови явления, нови закони, свойства, връзки.

В реалността нищо не се променя – всички промени се случват само по отношение на нас. Човек въобще не прави нищо сам. Или напълно го управляват свише, без каквото и да е участие от негова страна, или го управляват с негово собствено участие. С това участие, той може само да ускори развитието.

Но като ускорявам собственото си развитие, с това аз влияя на целия свят, тъй като съм интегрална част от голяма интегрална система. Затова всички останали нейни части също се менят заедно с мен.

Да допуснем, че сега за месец съм напреднал така, както би трябвало да напредна за сто години (ние с вас напредваме с такава скорост), но нима останалият свят може да остане на място? Със себе си теглим целия свят и ускоряваме неговото развитие, поправянето му. Променя се също и цялата картина: формата на живота ни, формата на напредване. Напредваме бързо, добре, меко, вместо да се тресем по неравните дупки в каруцата, получавайки подутини и синини, в такива проблеми и страдания, които ни преследват по време на цялото изгнание.

Всичко това зависи само от нас! Това означава, че Исраел (стремящите се направо към Твореца) ускорява, освещава времето. Състоянието край на поправянето (Гмар Тикун) е твърдо установено – това е закон. Но всички останали състояния, макар и да се случват съгласно същия този закон за развитие, човек сам определя тяхната скорост, характер, усещането си за тях. Ние трябва да вярваме, че това е така във всяка точка от пътя и едновременно с това, че всичко се определя от Твореца и че „Няма никой освен Него“.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.07.2013

[112761]

Как да убедим човек да се промени

каббалист Михаэль ЛайтманИзследване: Съвсем не е лесно да изменим навиците си. Но има начин. По време на експеримента студентите поставяли призиви за изключване на климатиците, когато не са нужни. Имало три вида призиви:

1. Спестявайте пари

2. Пазете планетата

3. Бъдете добри граждани

Но никой не изключвал климатика си по-често от преди.

Но на призива:

4. Съседите ви правят това по-добре от вас – хората започнали да изключват климатиците си.

Това е потвърждение на феномена „социално доказателство“.

Хората се отзовават положително, ако ги убедите, че останалите правят така. Ние се намираме под влиянието на други хора и затова най-лесният начин да убедите някой човек да измени поведението си е използването на силата на обкръжението.

Реплика: Кабала използва това велико свойство влияние на обкръжението върху човека за неговото поправяне. Под влияние на обкръжението човек е готов да извърши дори алтруистични действия. И затова, ако бъде поставен в правилна среда, той ще е готов да и се подчинява без каквото и да е предварително съгласие. Затова вместо въздействие върху човека, ние трябва да създаваме около него правилното обкръжение.

[111041]

Недъга на несъгласието

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Мир в света“: Ценността на всеки човек в обществото не се определя от това колко е добър, а от това доколко служи на обществото като цяло. И обратно, оценяваме злото във всеки човек в зависимост от вредата, която нанася на обществото, а не по личните му качества. В цялото се съдържа и това, което е и в частното, в общото благо е благото на всеки. Който вреди на общността, той вреди и на себе си. А който носи благо на общността, носи благо и на себе си.

Егоизмът не ни позволява да разберем това и да го приемем, защото изкривява картината. Но ако погледнем безпристрастно на нещата, обективно, ще ни се наложи да се съгласим, че всичко е точно така. Ако се ръководим от обикновената логика – разбира се, че точно така трябва и да бъде. Тъй като природата по същество е единен интегрален механизъм и сама по себе си, всяка част в него зависи от всички, а системата като цяло зависи от всичките си части заедно. В такъв случай, разбира се, че общото и частното са едно и също.

Въпрос: Но в този механизъм отделното зъбно колелце няма свобода на избор. Тогава, какъв е смисълът да се говори дали е  добро или лошо?

Отговор: Наистина, самото зъбно колело няма свободна воля. То не може да решава, да се върти ли или не за благото на обществото. Всички изпълняват това, което им е предопределено отгоре.

Но в тази система има механизъм, аналогичен на сцеплението: Цялата работа е в това, доколко аз вътрешно се сцеплявам с ”двигателя”, за да се въртя заедно с него, без никакви въпроси.

Въпрос: Значи, свободна воля все пак има?

Отговор: Тя е в това, да желая да се въртя, или да не се въртя. Моята свобода е в съгласието. А при всички случаи ще работя – или по ”принуда”, под натиск ”на въртене”, или по желание, с радост.

Като цяло, системата е съвършена и действа със 100% КПД, но аз я усещам, възприемам според своето съгласие с нейната работа. Освен това, така я виждат и останалите, и затова в крайна сметка всички ние усещаме личния и обществен недъг на несъгласието – индивидуалния и системния.

Но това ни възприятие по никакъв начин не се отразява на системата като такава.

Въпрос: Как да ускорим поправянето?

Отговор: Да пожелаете да се съгласите със системата, с движението на нейните части. В моето усещане това ще промени всичко. Аз нищо не добавям и не премахвам в истинската реалност – разликата е само в това, доколко картината и е изкривена от ”кривото огледало” на моя егоизъм.

Целият ми живот се разстила на това платно, в зависимост от това, как ”рисувам” себе си относно вечната система, без да се  съгласявам с нея в този или в онзи случай. И тази картина наричам ”моя свят”. Всъщност тя – снимката – е отпечатък на моето несъгласие с изначалната Природа, с абсолютната любов. Цялото ми битие е проекция на някакъв екран, отразяващ това ”несъвпадане на мненията”. Не виждам истинската система, не виждам нищо, освен собствените си вътрешни пороци.

Въпрос: Нима съществува такова обособено от цялото възприятие мое, собствено ”кътче”?

Отговор: Да. Аз усещам своите желания според противоположността им на системата. По такъв начин, моят свят, както и духовната реалност, също се състои от 613 части, но всяка от тях ми се струва противоположна на цялото.

Тази противоположност се подразделя на 125 стъпала, или стъпала на съответствие/ несъответствие. Сега сякаш се намирам зад последното 125 стъпало – напълно откъснат, в пълно неразбиране. А след това, в зависимост от изкачването, на всяко следващо стъпало ще разкривам своето несъответствие на системата и поправяйки тези недъзи, ще се приближавам към ”съвършена вяра”, към пълно сливане.

И така, за сега виждам и усещам само себе си – относно онова състояние, което искат да ми покажат. Разбира се, като сравнение веднага ми предлагат света на Безкрайността, идеалната система на Природата, на Твореца. Това е невъзможно, за сега мога да уловя само частица от това разминаване, подобно на дете, което го стимулират да се учи добре в своя клас, и в случай на успех, го честват като отличник.

И заедно с това, трябва да помним: сега аз виждам само себе си и нищо по вече.

От урок по статия ”Мир в света”, 24.06.2013

[110682]

За свободата на мисълта

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се състои моята свобода на избор по отношение на мислите ми?

Отговор: Всички мисли, които са в мен сега, цялото разбиране и усещанията, всички данни, които сякаш “сканирам” и после обработвам: синтезирам и анализирам – това са параметри, дадени свише. Какво чувствам, как чувствам, какви решения ще взема – всичко това е вече предопределено отгоре, включително до този момент. Сега се питам: какво ще бъде от тук нататък? Ето в това “какво ще е нататък” съществува такъв параметър, който се нарича “моята свобода на избор”.

Свободата на избор по отношение на мислите се състои във външното желание и външния разум, принадлежащ на групата. След разбиването съм се разпаднал на две части. Едната част, с моето усещане се намира извън мен, а втората част възприемам вътрешно, като самия себе си. По такъв начин възникват моите вътрешен разум и сърце – самият аз, и външният разум и сърце, тоест групата. Всичко, което ми е необходимо, е да започна да съединявам тези две части заедно, в един съсъд.

И тогава започва борбата в мен, проблемите, в което се състои целият ред на работа и цялото поправяне. Тъй като се опитвам да се примиря с тази част, която през цялото време ми демонстрира своята съпротива и противоположност, аз чувствам потребност от Твореца – единственият, който може да съедини тези две части заедно. И колкото по-силно се нуждая от това, Той да примири тези две противоположности, в тази степен се съгласявам с Твореца, с Неговата природа, с Неговото съществуване, с Неговата власт, с това да ме управлява това свойство.

Колкото повече се старая да се отменя пред групата, толкова по-очевидно разбирам, че не съм готов да се преклоня пред другите. В резултат, до такава степен насилвам себе си, за да си изясня окончателно, че не съм готов да се склоня при никакви условия. Стигам до такава ненавист, която е като планината Синай (“сина” – ненавист). Но за сметка на това, че толкова много пъти съм се опитвал да се отменя, осъзнавам, че трябва да направя това и чувствам необходимост от помощта на висшата сила.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 19.04.2013

[105639]