Въпрос: Какви са предпочитаните разговори в групата по интегрално обучение и кои не?

Отговор: Образно казано, говорим само за дружба и любов.

Не изследваме нашите състояния, защото всички те се намират на животинско ниво.

Първо трябва да се издигнем на ниво ”Човек”, да създадем неговия обществен образ, нашето общо свойство на отдаване и любов, отношението ни един към друг. Можем да разсъждаваме само на нивото на тази мрежа от правилни взаимоотношения между нас и само за това, което укрепва нашето съвместно състояние.

Защо? Защото укрепвайки се в него, започваме да генерираме или да освещаваме сегашното си животинско състояние и то също започва да се променя. Само и единствено чрез висшето състояние можем да променим сегашното си нищожно състояние. Всички конфликти или постепенно ще започнат да изчезват, или да се изострят, преди да изчезнат, и на този фон само развиваме нашето съвместяване.

От беседата за интегрално възпитание, 04.03.2012

[88484]

Filed under: Възпитание на децата, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Какво се разбира под образа “Адам”: мисълта или визуалния образ?

Отговор: Под образа “Адам” се разбират две части: желанията и мислите, т.к. ние се състоим от сърце и разум.

Трябва да се разбере, че желанията ни са първични, те диктуват хода на нашите мисли. А мислите в нас се развиват според желанията.

Както се казва в поговорката “колкото повече те бият, толкова по-умен ставаш”, защото желанието да се измъкнеш от страданията развиват човека и той става по-находчив, по-умен, търси възможност или по някакъв начин да се избави от страданията, или да се напълни с желаното. Затова разумът, колкото и да е висок и уважаван от нас, е само слуга на желанията и е предназначен само да ги обслужва.

Но ако е така, значи трябва да си поставим някакви по-високи желания. Тогава и нашият разум ще се приповдигне, за да ги достигне. Да предположим, че в група от десет човека искаме да се издигнем до такова ниво, че да имаме едни и същи желания – над телесните и материалните.

Материалните желания, всичко, отнасящо се до нашия живот, оставяме вкъщи. В момента, в който групата се събере, влезе в помещението, студиото, класната стая, които могат да се нарекат лаборатория – край. Вратата се затваря, няма никакъв външен свят, има ни само нас, сякаш летящи с някакъв звездолет неизвестно накъде и за колко дълго време. За нас сега не съществуват понятия нито за време, нито за проблемите от този живот – нищо.

Задаваме си друга цел – как да извадим от всички нас онази структура, която се нарича “Адам”.

Какви желания можем да имаме? – За сливане, за всеобщо съединяване, защото се стремим да се превърнем в едно цяло.

Тъй че разбираме, че тази структура ще бъде подобна на Природата, която днес все повече и повече ни се явява като нещо интегрално, цялостно, единно. Тъй че ще се чувстваме по-добре и по-комфортно.

Ще започнем да разбираме тази Природа. Ще започнем да я четем. Тогава, ако ще гледаме на природата, изхождайки от тази единна, интегрална система, която създаваме, ще започнем естествено да я възприемаме, инстинктивно да я следваме, и ще видим, че трябва да се организираме по съвсем друг начин дори на своето еснафско, материално ниво.

Нека да си зададем такива желания, т.е. да поискаме да се издигнем над себе си, въпреки всичките ни земни пориви и надежди.

Трябва да се извисим, да увеличим нашето общо интегрално “нещо” над всичко останало и земно. В това трябва изцяло да се подкрепяме взаимно.

Oт беседата за интегрално възпитание, 02.03.2012

[87850]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам", Практическо обединение - No Comments→

Конгрес в Харков. Урок №3

Въпрос: На семинара вчера някои от кръговете не са били в състояние да постигнат взаимно съгласие. Как да достигнем до взаимно съгласие по време на семинара днес. Къде грешим?

Отговор: Не мисля, че допускате каквато и да е грешка, както не може да се каже, че детето е допуснало грешка. Това е естествен растеж и се нарича възпитание на народа (ерата).

Мисля, че се получиха отлични резултати на семинара вчера, независимо от факта, че не всички групи говориха. Може би те са твърде срамежливи, за да споделят своите заключения. Необходимо е да разберем, че въпреки еднаквите фрази на групите, все още мислим по различен начин и си представяме тези думи по свой собствен начин.

В крайна сметка, съединявайки се в групата, стигаме такова състояние, което се нарича ,,Обща молитва”, когато всички общи фрази, които са така различни за всеки човек, се обединяват в общото интегрално желание. Това е необходимо да достигнем.

От 3-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.12

[86167]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Практическо обединение - No Comments→

Конгрес в Харков. Семинар №3

В нашето състояние искането към Твореца (молитвата) може да бъде само колективнo. В противен случай, Творецът не ни чува. Той чува само когато хората се обединят и достигнат до единно мнение, като един човек с едно сърце, разум, защото те създават групово желание.

Какво искат те? Той да ги поправи, издигне, удовлетвори и т. н.

Сам никой не е достатъчен, такава молитва не означава нищо. Можеш да крещиш колкото си искаш, но това ще бъде гласът на викащия в пустинята. Ако десет човека се съберат, без значение как те крещят, дори и лъжливо, молитвата им ще бъде взета под внимание, тъй като те се опитват да се свържат един с друг.

От 3-тия семинар на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86185]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Може ли да посветите един от семинарите на конгреса за обсъждане на пречките, които препятстват обединението ни? Всъщност, от една страна, това пречи, а от друга страна, е необходимо, защото трябва да се радваме, че откриваме стена между нас.

Отговор: Ние по никакъв начин не мислим за смущенията като за нарушаващи обединението ни. Наричаме ги пречки, защото те изглеждат такива в нашия егоизъм. Но в действителност ги възприемаме като необходимо условие за растеж. Без тях е невъзможно да се издигнем.

Разбира се, трябва да ги приемаме с радост, защото те съществуват само за това. Ако човек е включен в нашето възпитание, образование, той, независимо от пречките, като реагира правилно на тях, с тяхна помощ непременно ще се издигне.

Това е много важно, защото техниката на повдигане над пречките е най-често използваната. Тук няма никакво друго средство, за да се издигнем.

От виртуалния урок, 12.08.2012

[85653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Как нашето обединение е основа за разкриване на духовните етапи?

Отговор: Всеки етап е свят, който чувстваш, свят, изтъкан от връзката между всички души. Първоначалното свързване, произтичащо от света на Безкрайността, постепенно намалява, докато не претърпява разпадане и не е разбито напълно в нашия свят. И сега оттук започва изкачването по същите тези етапи на свързване. Само трябва да го покажеш.

“Материал” на душите е желанието за получаване, а връзката между тях е точно тази система, която ние изучаваме. Десет сфирот, духовни парцуфи – всичко това са различни начини за връзка между душите.

Като цяло, от това се създава единното цяло, когато се издигаме към Малхут, света на Безкрайността и всички връзки на 100% са пропити от отдаването, без никакви пречки и недостиг. Тогава съпротивата изчезва при прехода между нас и връзката се осъществява с безкрайна скорост, незабавно. Това е състоянието на Безкрайността.

В крайна сметка, сливането означава нещо просто: това, което е в мен – в същия миг е в теб, и обратно. Тази комуникация е безгранична, не се ограничава от рамките на времето и съпротивата на егоизма. „Резисторът“ между нас изчезва и желанията ни свободно си взаимодействат в своята цялост.

Въпрос: Как трябва да стане това на семинарите?

Отговор: Сливането ни на семинарите – това е усилие: искаме да се включим един в друг толкова тясно, колкото можем изобщо да си представим, така че всеки да загуби усещането за себе си и да почувстваме единното желание, единната мисъл, единното цяло. Въз основа на тези усилия, от гледна точка на единството, ние мислим за решаването на въпроса, поставен от учителя. Тъй като ключът се крие именно там, в обединението.

Към това се стремим по време на семинарите – с помощта на обединението да намерим отговора. Всеки път в търсене на решение ние искаме да го открием чрез единството, без привличане на някаква логика. Още повече, сега няма логично да проучваме и анализираме думите на кабалистите.

Без обединение няма никакъв смисъл да седим в кръг. За какво ни е нужен тогава? За интелигентен разговор или научен дебат? Не, задачата е само да се реализира обединение между нас на нивото на чувствата, за да създаде то ново качество. И тогава в общото усещане ще се състави представата.

Семинарът е предназначен за да се създаде общ съсъд, принадлежащ към по-високата степен. Опитваме се с всички средства да я достигнем. Е, ако няма решение, значи не сме успели.

Безполезно е да се напомня за обединението по пътя – то трябва да е първоначалната настройка. Възможно ли е да дойдем на семинар, не за да се обединим, и в това единство да открием следващото стъпало или поне решението на въпроса, който води към него?

От урока по статия на Рабаш, 13.07.2012

[83843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Каква е връзката между центъра на групата и разпространението към целия свят?

Отговор: Преди всичко, трябва да се стремим към центъра на групата, за да изпълним великото правило на Тора – любов към ближния. Иначе това няма да бъде център.

Чрез тази централна точка, където започва изяснението и се извършва краят на поправянето, чрез тези усещания аз се отнасям към цялата действителност и към целия свят (99%). Нали искам да видя цялото човечество в тази централна точка, и обезателно ще го видя!

Доколкото поправям себе си в центъра на групата със своето отношение към целия свят (99%), с всички положителни и отрицателни свойства, които се разкриват в него, всички натрупали се в мен мнения и усещания – в тази степен виждам цялото човечество в този център, вече поправено и готово за моята реализация. По такъв начин аз ще действам от вътрешната част на света навън, и с това създавам духовно разпространение. Така мога да видя доколко ефективно то помага на света и как светът се придвижва и променя.

Външната форма се съхранява такава, в каквато трябва да съществува този свят до самия край на поправянето, докато тази въображаема реалност не изчезне от нашето възприятие. Затова ни е необходимо да влагаме усилия и за външно разпространение. Така ще можем да определим правилно отношение към вътрешното и външното, и да разпределим своите сили. Нашите оценки се променят.

Тоест центърът на групата – това е точка, към която се стремим преди всичко, сякаш се събираме от всички светове на БЕА в Малхут на света Ацилут. А след това от Малхут на света Ацилут се стараем да включим в себе си всички желания, цялата реалност и да ги издигнем по-високо, разкриваме още повече подобни свойства, наречени Зеир Анпин, ИШСУТ, Бина и т.н. С тези нови свойства и разбиране все повече поправяме и устройваме Шхина, събирането на всички души.

Нали обръщайки се към нея със своите поправени свойства, аз сякаш я строя, присъединявам се като полезна, активна част. Шхина се радва, че повече не трябва да отделя от себе си своя орган, а може да го върне и присъедини към себе си.

От урока на тема “За семинара”, 22.05.2012

[78658]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Колко време трябва да продължи семинара, тъй като настъпва момент, когато силите са на изчерпване?

Отговор: На последния семинар усетих, че централната група загря и достигна до общо движение, до започване на работата по обединение едва след 50–та минута.

Това е липса на подготовка и надежда, че аз ще сътворя нещо.

А аз нищо не мога да сътворя. Само предлагам темата, подтиквам, настройвам всички, като музикален инструмент, а вашата работа е да свирите. Но вие не успяхте да се настроите бързо и да се разсвирите.

За да осъществите това, трябва да се изолирате от самите себе си, да се докоснете до другите, да се съберете заедно, да си представите, че всички сте пресовани в едно тясно пространство. След това трябва малко да се отдръпнете и да запълните мястото с любов така, че да останете напълно единни и чрез това обединение да започнете обсъждането.

А тук до началото на обсъждането нямаше никакво обединение, никаква подготовка към семинара, независимо, че преди това обсъждахме такава тема. Всички излязоха в почивка и почивката изтри всичко. Като цяло, публиката не беше подготвена!

Хората трябва да отиват на семинар като на особено събитие. Те трябва да разбират как да се подготвят за него и да се включват към него. Трябва да преживяват всяка една минута, ако тя минава без обединение, с помощта на което те обсъждат и започват да усещат онова, за което говорят.

От виртуалния урок, 27.05.2012

[79601]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Съществува ли наша обща реалност или всеки си строи собствена?

Отговор: Съществува наша обща реалност, подобнa на тази, в която и сега се усещаме като живеещи в един свят, но всеки го възприема различно. Дори не можем да оценим с какво се различава нашето усещане за света. Не сме способни в своята плоскост да проникнем в желанието на другите: не мога да вляза в твоето желание, а ти в моето. Всеки има своя основна точка, определяща неговата индивидуалност, получена от Твореца.

Творецът е наш общ знаменател, обединяващ фактор. Само чрез Него можем да се свързваме един с друг. Затова центърът на групата е началната точка на тази област, „Мястото”, което се нарича Творец, или желанието, в което Той се разкрива.

Само в тази централна точка сме способни да се разбираме един с друг и заедно с това да открием, че никога няма да почувстваме какво всъщност се случва вътре в желанието на другаря и какво той усеща. Съединяваме се един с друг само с помощта на Твореца – дори и сега, но неосъзнато!

От урок на тема ”За семинара”, 24.05.2012

[78885]

Filed under: Духовна работа, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Какво е това „център на групата”?

Отговор: Център на групата – това е център на цялата ни действителност, най-вече нейната духовна точка. Действителността съществува не сама по себе си, а във възприятието на човека, който я постига. Да постигна реалността така, че тя да се оформи образно в мен, може само в центъра на групата – там, където анулирам своя егоизъм и се обединявам на равно с останалите.

При това, преднамерено се променям в нашите отношения: понякога се прекланям пред другарите си, виждайки в тях най-добрите хора на поколението, а понякога се възвишавам, за да им дам нещо от мен. В резултат, гледайки на групата отгоре или отдолу, изграждам равно отношение към нея. Равенството изначално не съществува, то е плод на моята работа.

От една страна, с всички сили се стремя да бъда над другарите си, за да им помагам, а от друга страна, слагам себе си по-ниско от останалите, за да живея само от онова, което получавам чрез тях. И благодарение на тези два полюса внезапно откривам какво е това, да си равен, независимо, че по-рано не съм си го поставял за цел и не съм забелязвал тази точка.

Виждам себе си безкрайно високо и едновременно с това безкрайно по-ниско от другарите си – и изведнъж намирам онзи център на групата, където всички са равни, разкривам, че той съществува в реалността.

Моят материален живот се отдръпва назад и остава само предаността, поръчителството, сливането с останалите. Усещайки това, привличам все повече и повече светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина, която запълва цялото „пространство” на моите свойства. Разкривайки все повече сили, все повече подкрепа, все повече загриженост от околните, чувствам, че ме формират – това всъщност е „центърът на групата”.

В него наистина откривам групата, другарите. И няма значение какво те разкриват сами – в моята реалност всичко си е тъкмо така. Тъй като светът на Безкрайността вече съществува, а спускането в този свят е само за да изградим в нас стълба със стъпала към духовното разкриване, осъзнаване, разбиране, усещания. Когато тези стъпала се появяват в човек и той започва да се изкачва по тях, тогава той вече не зависи от никого: всички са достигнали до края на поправянето, аз стоя пред мястото, където царства светлината на Безкрайността и всичко зависи от мен, цялата действителност е в мен. Там разкривам истината. Но тази истина зависи и от моето собствено влагане, от моята преданост към групата, учителя, първоизточника, която трябва да се проявява на дело.

Няма нищо, освен „центърът на групата”. Откривам, че той трябва да стане център за целия свят – място за събиране на всички души, на всички повреди и поправяния. Това е Малхут на света на Безкрайността, с всичко, което и предстои да побере, да включи в себе си. Казано иначе, когато човек се отдава на тази Малхут, на Шхина, желаейки да станат неразделна част, той сам става Малхут и с това предизвиква нейното обединяване с останалите девет първи сфирот, т.е. с всички светове, чак до Безкрайността. По този начин напредваме.

От урок на тема „За семинара”, 22.05.2012

[78599]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Практическо обединение - No Comments→