Entries in the 'Възприемане на реалността' Category

През филтъра на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казано е: „Всеки осъжда според степента на собствените си недостатъци“. Как да разбираме това?

Отговор: Всеки човек осъжда другите от вътре, от собствените си недостатъци, защото вижда другите през филтъра на своите  егоистични свойства. С други думи, всичко, което вижда наоколо, са неговите собствени качества, които  са отразени от него.

Въпрос: Нима тези ужаси, които се случват в света и се въплъщават  в някакви хора и това всичко е в мен?

Отговор: Всички тези процеси протичат в теб.  Затова те се случват и в света. Ако ти беше поправен, би видял действителността под формата на света на Безкрайността.

Въпрос: Това може ли  да се докаже?

Отговор: Издигни се до това ниво  и го докажи, сам на себе си.

Въпрос: Кабалистът  чувства ли някаква отговорност за това, което се случва?

Отговор: Кабалистът  усеща, че  е отговорен за целия свят.

От  урока на руски  език, 03.12.2017

[226115]

Как да се издигнем над времето?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да се издигнем над времето?

Отговор: За да се издигнеш над времето, трябва да си кажеш, че няма следващ момент. Всичко е в този миг. Живей така – само в един миг. Във всеки момент не се пренасяш в следващия, а в този миг започваш и завършваш, като че ли действително животът свършва.

Тогава ти изведнъж започваш да усещаш как същият този момент започва да се разширява. В него има огромно количество действия, мисли, постъпки, а времето изчезва.

Защото няма време. То е наше субективно усещане.

Въпрос: В такъв случай какво е бъдещето?

Отговор: Бъдещето изобщо не е свързано с времето. Бъдещето е това, което се случва след действието, което извършвам сега. Става въпрос за друго измерение, в което не съществува оста на времето. Оста на времето предполага, че независимо от това, съществувам или не, правя ли нещо или не, времето минава,
върви от само себе си, независимо от мен.

Науката кабала казва, че това не е така и е необходимо да оставиш такова отношение към живота и да решиш, че само ти създаваш своите състояния. Ако не ги създаваш, времето не се движи, нищо не се случва от само себе си от един момент към друг. Момент се нарича, ако си направил нещо в този миг. И така, във всеки следващ.

Ние живеем в свят, който съгласно науката кабала се нарича измислен, въображаем. Основната лъжа, в която живеем се заключава в това, че съществуваме във времето.

Айнщайн действително е извършил революция, заявявайки, че времето е субективно понятие и в него няма нищо абсолютно, което да протича с участието на човека или без него. Времето е вътрешно усещане на човека. Ако се издигнем над егоизма си, то време не съществува.

От беседата за времето, 05.02.2018

Човекът – враг на своето време

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кога времето е враг на човека?

Отговор: Времето не е враг на човека. Човекът е враг на своето време.

Защото в теб има устройство, на което задаваш време – от нула до безкрайност, на всяка една скорост. Времето е изменяемо. Дори физиците говорят за това. Само, все още не е в нашите координати.

Кабала се различава от квантовата физика и другите точни науки с това, че въвежда човека в пространство извън времето, където той може сам да се променя в произволни свои координати. Обаче, за това трябва да придобие съвсем други инструменти, други сетивни органи.

От урока на руски език, 19.03.2017

Изненадите на еволюцията, ч.1

Въпрос: Еволюцията върви напред и човекът продължава да се развива. Какви промени ще настъпят в нас и по какъв начин: постепенно или може изведнъж да  настъпи рязък скок?

Отговор: В природата няма никаквa непридвидимости и случайности, няма изненади. Но някои процеси се разкриват в нас последователно и непрекъснато, а в други промените се натрупват кумулативно, и след това изведнъж се проявяват в рязък скок.

Така наивното дете може да гледа бременната жена и да мисли, че тя просто дебелее все повече и повече. А след това изведнъж започва да ражда и след няколко часа се появява ново създание в света: бебе. Това внезапно събитие ли e или не? Всичко зависи от това, как го гледаш.

Ето така еволюцията се движи напред във всеки случай и във всеки миг. Развитието е непрекъснато и стъпка по стъпка, всичко е само въпрос на това, колко го забелязваме. Но съгласно науката кабала във всяка секунда се разкриват нови информационни записи /решимот/ от състоянието на разбиване, „прегрешението на Адам“, което  се е случило в нашите корени.

Активизират се блокове от егоистична информация, които ускоряват процеса на развитие. Еволюцията е процес на развитие на егоизма на неживо, растително и животинско нивo на общата природа, а също и в човека на същите четири нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Така ние постоянно се развиваме, без скокове. Развитието винаги върви по причинно-следствената верига от състояние в състояние. Изглежда, че изведнъж има резки скокове, когато едно състояние се сменя с друго. В действителност скритите промени дълго са се натрупвали, а след това са се проявили, както при раждането. Ако знаехме какво се случва, резките промени нямаше да бъдат изненада за нас.

Новото състояние е издигане на следваща степен, преход към ново качество. Като зародишът, който е бил част от тялото на майката, а след това изведнъж става самостоятелен и може да съществува извън нея. Това е качествена разлика.

А по-късно, когато порасне и стигне до пълнолетие, става самостоятелен човек и се отделя от бащата и майката, не виждаме в него такива кардинални изменения. Но всъщност, вътре в него се случват качествени промени, когато детето се превръща във възрастен, независим човек, отговорен за себе си и за другите.

Въпрос: Защо наричате еволюцията процес на развитие на егоизма?

Отговор: Защото цялото развитие  става за сметка на растежа на егоизма вътре в човека. И не само в човека, защото цялото творение е желание за наслаждение, което действа само заради своето удовлетворение. Неживата природа, растенията, животните и хората само търсят как да напълнят своето желание по най-оптималния начин: тоест, да вземат предвид всички вътрешни условия и съгласно това да решават какво да правят, за да получат напълване, приятно за техния егоизъм.

Но това егоистично развитие върви не просто линейно от нула до сто процента, а се случва на четири стадия: нежив, растителен, животински и човешки. Когато егоизмът завърши своето развитие на първия стадий, той трябва да премине  на втория, който е качествено различен от предишния, растението се различава от камъка, животното от растението, а човекът от животното.

Промените се натрупват, а след това настъпва скокообразно изменение на качеството. Това са скоковете в процеса на еволюцията на Земята, които определя науката: от първите микроорганизми до животните и човека.

Следва продължение…

От 932та беседа за новия жизвот, 14.12.2017

[219315]

Абсолютната сила на еволюция на природата, ч.1

Въпрос: Каква е тази сила, която кара целия свят да се развива: цялата природа и човека?

Отговор: Ние съществуваме в силово поле, наречено „природа”, което включва в себе си много различни сили.

Разделяме тази сила на нива: неживо, растително, животинско и човек, или съгласно научния подход за нейното изучаване: физика, химия, биология и т. н. Ние определяме тази сила, съгласно оста на своето развитие, като причинно-следствени връзки.

В това поле има такива области, които са неизвестни и неразбираеми за нас. Цялата природа – това е абсолютна сила. Колкото повече ние постигаме реалността и колкото по-дълбоко изследваме природата, толкова повече се убеждаваме, че това е една сила.

Нашето възприятие става все по-интегрално, глобално, и ние вече разбираме, че няма отделно физика, химия, биология, зоология, а всичко  представлява една форма. Само поради ограничеността на нашето възприятие улавяме общата реалност като отделни фрагменти. Просто не сме способни да видим цялото мироздание като една картина, една сила.

Но постепенно, според своето развитие, започваме да разбираме, че това  действително е една картина, една сила, в която се намираме.  И тази сила ни развива и ни дава възможност да я опознаем. Силата, която се нарича „природа”, като че ли сама иска да я опознаем.

Човекът изучава природата според своите свойства, дадени му по рождение и затова той, разбира се, е ограничен от времето, движението, пространството и своето възприятие. Той не е способен да изчисти своя мозък и да го препрограмира наново. Нали човечеството е  резултат от дълга еволюция под въздействието на всевъзможни въздействия и сили в продължение на милиарди години.

Човекът е резултат от развитието на природата и затова възниква въпросът, може ли той, бидейки неразривна, интегрална част от природата, да я изследва? Наистина за това е необходимо да се издигне над природата.

Едва в последно време, на преден план на развитие на науката, започваме да разбираме, че времето и мястото са относителни, а вместо маса  може да бъде енергия. Но енергията е нещо, което може да изчезне, значи, и масата също може да изчезне.

Излиза, че всичките тези безкрайни тонове материя, които виждаме във Вселената, това не е маса, а енергия, т.е. нещо прозрачно и изчезващо. Всъщност, нашата Вселена е пуста!

Освен това, причината и следствието могат да си разменят местата и това, което ни се е струвало причина, може да се окаже следствие и обратно. Възможно е това събитие, което трябва да се случи сега – то и извиква за себе си  причината, а не причината да извиква събитието. Още

Всички желания се получават от Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: По какъв начин желанията, които усещам, са производни на желанието на Твореца? Аз мислех, че се получават от обкръжението.

Отговор: Не, обкръжението е само проводник. Общото желание, в което съществува общо намерение, общата мисъл напълват цялото творение.

Това е и намерението на Твореца, което малко по малко се реализира в нас, и ние постепенно го възприемаме. Всеки от нас и всички заедно изпълняваме действията на Твореца, мисълта на Твореца, замисъла на Твореца. Неговите замисъл, действие, мисъл са едно и също нещо.

Всичко произхожда от Него и няма нищо друго в света, както е казано: „Няма никой освен Него“. Всичко, което Той прави с нас, ние изпълняваме автоматично. Но можем да достигнем състояние, в което, оценявайки Неговите действия, да ги предшестваме с устремяването си към Него.

Тоест, мога да достигна състояние, когато предварително ще желая определени действия на Твореца. Ако моите желания съвпадат с Неговите намерения, ще се окаже, че с Него работим в унисон и моето съзнание тече в Неговото съзнание. В този случай може да се говори за сливане на творението с Твореца.

От урока на руски език, 15.01.2017

[205843]

Ден и нощ в духовното

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представлява смяната на деня и нощта? И има ли аналог на това?

Отговор: В духовния свят няма ден и нощ. Разпространението на светлината в желанието се нарича «ден», а излизането на светлината от желанието – «вечер» и «нощ».

Въпрос: А цикичността? Например, денонощния цикъл?

Отговор: Циклите съществуват, но в други измерения, в други понятия. Човек, който навлиза в духовния свят, преминава през абсолютно друго градуиране – какво е «ден», «нощ», «време», «аз», «свят». Всички определения тотално се променят, преминавайки през ново прераждане.

От урока на руски език, 19.03.2017

[211434]

Абсолютната сила на еволюцията на природата, ч.2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е това висша, абсолютна сила на природата, управляваща цялото мироздание и с какво тя се отличава от основните, известни на науката природни сили: гравитационни, ядрени, електромагнитни?

Отговор: Всички останали сили човекът е разкрил в процеса на развитие на своя разум и те съществуват само на това ниво, където ние съществуваме и изследваме. Aко ние се развивахме в друга форма и на друго ниво, то бихме разкрили други сили, друг свят.

Разликата между всички тези сили и висшата сила на природата е в субективността на тяхното възприемане. Всичко зависи от човека – от нивото на неговото изследване и разбиране. Без него – няма нищо и не може да се каже, че нещо съществува.

Въпрос: Ако гледаме не субективно, а обективно?

Отговор: Това не е възможно, ние не сме способни да направим обективно изследване, защото сме създадени от висшата сила с определени свойства. Ако аз не наблюдавам дадено явление, то не съществува. То се проявява само когато аз го възприемам и във формата, в която го усещам.

Въпрос: А какво, всъщност, съществува?

Отговор: Нищо не съществува, освен една висша сила, лежаща в основата на цялата природа. А ние улавяме тази сила във всевъзможни форми, различни свойства, в зависимост от създаваните от мен форми и свойства.

Въпрос: Излиза, че ние възприемаме тази обща сила във вид на фрагменти, в зависимост от нивото на нашето развитие? И това възприятие ще се измени ли в бъдеще?

Отговор: Всичко зависи от човека, защото светът съществува в неговото възприятие, а освен него има само една висша сила, създаваща целия наш живот, която се нарича „Природа”. Всички открития съществуват вътре в нас, като следствие на една съществуваща сила.

Всичко, което виждам, усещам, мисля, всичко в мен и около мен, всички мои чувства и разум – това е проява на висшата сила. На човека е дадена възможност да се отдели от тази сила и в това отделяне да се чувства съществуващ в определена действителност, която ние наричаме този свят.

Въпрос: Какво е свойството на тази единствена сила?

Отговор: Нейното единствено свойство е отдаването, дарението, еманацията, като извор, който през цялото време дава, дава, дава… Така ние го усещаме. Ние разкриваме не него самия, а неговото отношение към нас, неговото отдаване.

И ние разбираме, че с първото си действие на отдаване тази висша сила е създала в нас способността да чувстваме нейното въздействие и да различаваме нея и себе си, съществуващи извън нея. Именно това разделение ни позволява да усещаме самите себе си и обкръжаващата ни реалност.

От 872-а беседа за новия живот, 27.06.2017

[209922]

Субективността на координатите в нашия свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кабалистът изобщо ли не мисли за бъдещето? Само за настоящето?

Отговор: Всичко зависи от степента на неговото съответствие с Твореца. Ако аз напълно се сливам с Него, то за мен изчезва понятието време като някакъв фактор, и въобще всичко съществуващо. Аз не се променям, а през цялото време се намирам в сливане с Твореца.

Въпрос: Обикновеният човек постоянно мисли, какво ще се случи след минути, след ден, година и т.н., строи някакви планове. Кабалистът изобщо ли не мисли за това?

Отговор: Нормалният човек трябва да се „лекува“, и тогава ще разбере, че координатите на времето, пространството и движението са изключително субективни и се нуждаят от осъзнаване на тяхната субективност, а след това и от поправяне.

Въпрос: Наблюдаваме, че някои процеси в нашия живот все пак са свързани с времето: например, детето е на една година, и докато не изтекат четири години, то няма да навърши пет години.

Отговор: Естествено, съществува време, което протича през нашите координати независимо от нас. Но това е дотолкова, доколкото ти съществуваш в своето животинско тяло и в тези координати, в които има порядък на промяна: вчера, днес, утре и т.н.

Затова не можем да се връщаме в миналото, бъдещето може да се приближи и т.н., но само защото още съществуваме в рамките на този свят. Щом се издигнем над него, ще започнем да се отнасяме към времето, движението и пространството по съвършено друг начин.

От урока на руски език, 19.03. 2017

[211092]

До колко реална е нашата реалност?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие често говорите за поправено възприемане на реалността. Как трябва да се измени моето възприемане на реалността и как това ще повлияе на моя живот?

Отговор: Изследвайки природата, ние откриваме, че различните създания я възприемат по различен начин. Например, пчелата възприема реалността във вид на панорама от множество фрагменти /фасети/, които като че ли не са свързани помежду си. Рибите и птиците имат съвършено уникално възприемане на реалността.

И това се отнася само за зрението, но има такива същества, които възприемат света чрез топлинни вълни, както например змиите. А кучетата възприемат света основно чрез обонянието, а не чрез зрението, както хората. Затова, очевидно е, че всичко се определя от възприемането на реалността.

На нас ни се струва, че ние виждаме пред себе си реалност, но откъде да знаем, че това е истина? В действителност това са само вълни, уловени от нас от безкрайното количество други вълни. Ако ние виждахме в друг спектър, щяхме да възприемем съвършено друга картина.

Науката кабала обяснява, че всъщност, няма такава реалност, каквато ни се представя. Ако ние не се хващаме за днешната картина от реалността, считайки я за неизменна и обективна, а се издигнем над ограниченията на телесните органи на възприятие на човека, то ние ще можем да възприемем реалността извън своето тяло. И тогава ще разберем за множество случващи се около нас явления, които за сега не виждаме и не забелязваме.

Но тези явления ни оказват влияние, даже и да не ги забелязваме. Затова ние не виждаме утрешния ден и не разбираме защо изведнъж се случват някакви събития. Животът на всяка крачка ни поставя въпроси, на които ние нямаме отговори, защото не ни достига за това информация. Затова възприемането на реалността – това е фундаменталният въпрос в науката кабала.

От беседа „Отговори на въпроси за начинаещи”, 24.07.2017

[211231]

На прага на „пост-егоистичната“ ера

Човечеството иска да знае защо и къде живее, каква е тайната на нашия живот и какво ще се случи след него. Откъде идваме, за да се родим в този свят? Къде отиваме след смъртта? Съществуваме ли просто като животни, които не чувстват нищо освен своето биологично, материално съществуване?

Тъй като физиката, химията, биологията, и особено квантовата физика се развиват, разкривайки нови форми на съществуване, откриваме колко сложен е нашият свят. Очевидно той се състои от много сфери, една вътре в друга, и съдържа множество форми на съществуване, които все още не са ни известни.

Живеем в малък фрагмент от реалността и е възможно тази реалност изобщо да не е реална, а само да се генерира в нашето много ограничено съзнание. Струва ни се, че съществуваме във физически тела в големия свят, в огромната Вселена, но всъщност всичко това се появява само в главите ни. Квантовата физика вече намира някои доказателства за това.

Това разбиране е от съществено значение за нашето отношение към живота. Представете си само, колко силно религията променя мирогледа на човека, когато той вярва, че живее в този свят заради евентуалното продължаване на живота след смъртта в някой друг свят.

Това напълно преобръща представата му за живот, което води до войни и конфликти, разделяйки и обединявайки  хората. Това е най-важният въпрос, тъй като изпълва със смисъл нашия биологичен живот в този свят и нещо извън неговите граници, както те ни изглеждат.

Ето защо е много важно да се стигне до правилно възприемане на реалността. И тук сме изправени пред съпротива от религии и всякакви вярвания, нерешителност на хората и науката.

Тази тема е затъмнена и скрита, не е прието да се говори за нея. Защото, ако говорим за това открито, ще има объркване, и това напълно ще преобърне философията на живота на човека, ще промени отношението му към своето съществуване и смисъла на живота. А това не е лесно. (още…)

Какво е създал Бог: тялото или душата?

Въпрос: Следвайки непроверената идея за произхода на човека, вие твърдите, че човекът е произлязъл от маймуната. Може би Баал а-Сулам също е грешал. Защо противоречите на Библията, в която се казва, че човек е създаден от Бога по негов образ и подобие?

Отговор: За това, че човекът е възникнал от маймуната, пише не само Баал а-Сулам, но и много други кабалисти.

Факт е, че когато говорим за човека, трябва да разберем какъв човек имаме предвид. Ако това е човек от нашия свят, от плът и кръв, то в такъв случай ние говорим за животинското и трябва напълно да се съглася с това, което е посочено в научните книги.

Още 300 години преди Дарвин, през XV-XVI век, великият кабалист Ари пише, че човек се явява следващият стадий след маймуната, която е един междинен етап между животинската природа и човека.
Още >

Реалност или субективна илюзия?

Въпрос: Още в Талмуда е било написано, че всеки съди според степента на своята непоправеност. Това означава, че още тогава хора са разбирали, че, променяйки своите свойства, ще могат да видят света.

Може ли да се каже, че другите са ми дадени само за да проверя върху тях своето отношения към тях? И как да използвам за напредването това, че в другите виждам винаги отрицателното, а в себе си винаги положителното?

Отговор: Външният свят съществува само в теб и ти не можеш да кажеш съществували той извън теб.

Например, ако човек днес съществува, а утре вече няма да го има: светът ще съществува или не? Това не може да се каже. Никой не може да твърди това, включително и Нютон, защото по отношение на всеки един от нас, всичко това е абсолютно субективна илюзия.

Може да се каже, че ние виждаме как един човек умира, а светът продължава да съществува. Но къде той продължава да съществува, в какво? – В тези, които продължават да съществуват, светът съществува.

Но по отношение на този, който е умрял, ние нищо не можем да твърдим, защото не се намираме в неговите усещания.

Затова човек е и създаден такъв, за да преработи своето отношение към другите. Това за него е индикатор за излизане от себе си в усещането на висшия свят, извън себе си. Света извън човека и се явява висшия свят.

От урока на руски език, 18.09.2016

[198786]

Как постигаме природата?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: За какво всъщност в природата е реализиран принципът на холографията? Защо не го чувстваме?

Отговор: Всичко, което ни заобикаля, ние разбираме чрез нашите сетивни органи и затова разбирането е относно постигащия. Затова не можем да кажем, че разбираме природата обективно.

Да кажем, че се стремим да я постигнем в десетично измерение, защото така сме създадени и по друг начин не усещаме и не разбираме. Защото нашият ум, нашият чувствен апарат е устроен по определена система. И ако той е бил създаден по различен начин, вероятно бихме мислили и възприемали това, в което съществуваме, по друг начин.

Трудно е да се каже как би ни изглеждала Вселената. Това е невъзможно да се опише, защото всичко, което се възприема, се отразява в съзнанието на човека. А без него не може да се каже как би изглеждало то.

От урока на руски език, 25.12.2016

[205159]

Равносметката от 2016 година: Светът търси нови пътища

каббалист Михаэль ЛайтманЕволюцията върви напред: развива се неживата, растителната, животинската природа и човечеството, всеки със своята скорост. Но проблемът е в това, че хората не знаят, че тяхното развитие върви съгласно програмата, заложена в природата.

На тях им се струва, че като че ли се развиват сами, по свое желание. В действителност, ние може да правим планове, но светът се върти в своя посока.

Подобно на това, както в Русия направиха опит, завъртайки хората от феодализъм към социализъм, за няколко десетилетия, но след това все пак трябваше да се върнат, защото този опит не успя.

И в други страни са правили опити да променят хода на развитието, няма държава в света, която да е вървяла по прав път. Защото никой не е запознат със законите на природата, и затова развитието върви по обиколен път.

В последно време до света започват да достигат няколко глобални проблема, в които той се оказва. Ние не знаем как да се развиваме по-нататък, тъй като егоизмът се е изчерпал и е спрял да ни стимулира към развитие. Няма го това състезание, което съществуваше преди. Младото поколение не иска да живее така, както са живели предшествениците му.

Всички предишни поколения, през цялата хилядолетна история на човечеството, са се развивали за сметка на това, че са искали все повече и повече. А днес не е така: младото поколение не се стреми към онези ценности, които са почитали техните родители. Да, и ние не можем да осигурим работа на всички.

Те не искат да учат, всеки погребан в смартфона си и нищо друго не го интересува. Въпреки това, ние трябва да им осигурим всичко необходимо: облекло, храна. Липсва връзката между мястото на работа и доходите.

Преди всичко има много хора, които почти не работят и много получават по силата на вече съществуващи причини. А от друга страна, има хора, които не работят, но получават помощ за живеене, считат я за достатъчна и не искат нищо повече. Изгубена е връзката между работата и доходите, а също е изчезнало удоволствието и от едното, и от другото.

Човекът не получава удоволствие нито от работата, нито от доходите, нито от семейството, нито от децата, от нищо. В крайна сметка, се получава, че няма причина да живее, остават само наркотиците. Затова в последно време протича легализация на наркотиците, в противен случай хората ще направят революция и размирици в цялата страна.

Въпрос: В каква посока се движи светът днес?

Отговор: Светът търси… Но е безполезно да се търсят нови неща в старата плоскост. Светът е в глобална криза. Всичко е в безизходица, всичко свършва, защото нашият егоизъм вече не ни тласка към постижения в материалната сфера. И какво да правим?

Ето тук трябва да разберем, че достигането на следващата степен в развитието може да стане само по пътя на обединението. Това се случва в природата. Необходимо е да се издигнем!

Въпрос: Какво ще бъде новото наслаждение в новия свят?

Отговор: Новото наслаждение ще бъде разкриването на висшия свят, вечността и съвършенството, съществуването на човека в ново измерение. Това може да изглежда нереално и фантастично, но така ще бъде.

Вътрешното постигане на човека в неговата природа ще стане съвършено ново, ще му позволи да излезе от своето тяло и да види света не чрез ограничените си телесни органи на възприемане, а над тях. И тогава той ще почувства вечния, съвършен свят.

Нашият егоизъм, недоволството от живота и неспособността да го напълним ще ни тласне на тази степен. Стоим точно пред този пробив, който можем много лесно да осъществим, ако се обединим. Чрез нашето обединение ще можем да излезем на следващото ниво на съществуване.

Хората чувстват, че реалността става сюрреалистична и се променя, само не разбират как. Те още не могат да я почувстват, тъй като тя не съществува в нашите органи на възприемане. Ние трябва да развием нови органи на чувствата.

Въпрос: Как тази прекрасна мечта за един нов свят се свързва с днешната реалност?

Отговор: Тя чудесно се свързва, защото всъщност търсим напълване, искаме да се чувстваме съвършени, високи, живеещи не напразно. Искаме да излезем извън пределите на своето материално тяло, което някога непременно ще умре.

Кабала има методика, която е способна да ни направи вечни и съвършени, да разкрие пред нас цялото мироздание, да ни издигне над границите на живота и смъртта, над всички ограничения.

По този начин не губим нищо от това, което имаме днес, но в допълнение придобиваме съвършенство и вечност. Това е възможно, необходимо е само да получим допълнителни, вътрешни органи на чувствата, за да можем да излезем от себе си и да почувстваме реалността, която се намира отвън.

Въпрос: Тази мечта привлича много хора, но те се нуждаят от доказателства, че това работи. Вие можете ли да го докажете?

Отговор: Как може да се докаже това на този, който няма духовни органи за възприемане? Да кажем, че се опитваме да убедим човек, сляп по рождение, че трябва да му направим операция за придобиване на зрение. А той не разбира какво означава да вижда. На него му се струва, че и сега всичко чувства.

Ето също така е невъзможно да се обясни на човека, че е лишен от възприемане на външния свят, не зависещ от неговото тяло и позволяващ му да се чувства вечен и съвършен. Да се надяваме, че през 2017 година ще успеем да предадем това на хората, и главно на евреите, за да разберат в какво се състои тяхната отговорност.

От беседата за равносметката от 2016 г., 25.12.2016 г.

[199791]

Може ли мозъкът да бъде на 100% използван?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Според научните данни, ние използваме едва 3-5% от нашия мозък. Използва ли кабалистът 100% от мозъка си?

Отговор: Не, мозъкът ще се използва повече само тогава, когато станем интегрално взаимно свързани.

Всеки от нас трябва да влезе в система, в която oсвен него, ще има милиарди частици, които също са придобили желание и разум.

Всички ние трябва да се съединим помежду си, отчитайки нашите връзки с помощта на висшата светлина. Едва тогава на човека ще му бъде нужна по-голяма голяма повърхност на мозъка

Когато се включваме един в друг чрез своите желания и разум, нашият мозък работи като модем. Тогава, както и сега ние имаме само чисто животински желания и реализиране на тези желания.

Въпрос: Означава ли това, че за да обслужвам желанията на милиарди хора, аз ще трябва да включа мозъка си с още допълнителни 97%?

Отговор: Проблемът не е в милиардите хора. Ти трябва да си изясниш много прост интеграл: на един аз мога да дам само чрез това, на друг чрез друго и т.н. Тоест ти започващ да се включваш в безкрайна верига, която трябва да бъде свързана с тебе и ти – с нея, без край, отчитайки всички варианти. А това не може да е по линеен начин, а само в духовен вид!

Но разчетът се осъществява не в разума ни. Разумът се наслагва върху желанието и се получава елементарна, интегрална, взаимно свързана, безкрайна верига.

Именно това изучаваме в науката кабала: връзките между парцуфите, между световете, където всяка частичка, в която се извършва някакво изменение, предизвиква изменение в цялата система.

Всяка промяна предизвиква буквално разтърсване на цялата система. И затова за всички разчети, пресмятания, усещания, как това се прелива в безкрайна вечна хармония, са необходими нашите огромни чувства и разум.

Кабалистът вижда по какъв начин всички частици на общото желание постепенно и постоянно се преразпределят, сякаш морето се прелива в милиарди свои капчици и всичко се усеща заедно. Това се нарича сиянието на Шхина.

От урока на руски език, 21.08.2016
[201445]

Мисли и разум

Мисълта е най-голямата сила. Променяйки своите мисли, човек променя реалността, защото мислите и разумът са първични по отношение на материята и я формират. Колкото човек е по-високо духовно, толкова и силата на мисълта му е по-голяма. Затова няма никакво поправяне, освен поправянето на мислите на човека: какво мисли за себе си, за света, как да се отнася към света.

Каква е природата на мисълта и разума? Къде се раждат мисълта на човека? Как с помощта на мислите да промени себе си и света?

От другата страна на възприятието

каббалист Михаэль ЛайтманНауката кабала обяснява, че никоя духовна работа не предполага никакви физически действия. Всичко трябва да се случва само в желанието на човека. Кабала оперира с факта, че всъщност е създадено само желанието. То може да се управлява свише от Твореца и отдолу, от човека, нищо друго няма.

Струва ни се, че наоколо съществува материален свят, но този свят е призрачен. Той съществува само в нашите вътрешни представи. Така пише Баал аСулам във „Въведение в Книгата Зоар“. От обратната страна на мозъка ни има своеобразен „екран“, който проектира върху себе си всички наши мисли, чувства и ни рисува като че ли някаква реалност, която виждаме пред себе си.

В действителност ние нищо не виждаме. Пред нас като че ли се намира например маса, стена, свят, звезди, галактика, но нищо  не е такова, каквото ни изглежда.

Това е много сложна система от усещания. Задачата на кабала е да излезе отвъд границите на  обичайните ни, земни чувства, да даде на човека правилен поглед върху света, правилно усещане. Затова тази наука се нарича кабала, тоест наука за правилно възприемане на истинската реалност, каква е тя и как се проявява.

Творецът не е предвидил, че човекът ще прави нещо физически, защото целият обкръжаващ ни призрачен свят е илюзия. Така е казано и в Ккнигата Зоар, че когато влизаме в усещането за висшия свят, започваме да разбираме, че всичко предходно е било като в сън.

Въпреки това, дори ако получим духовно зрение, ние оставаме да съществуваме между двата свята и да ги усещаме и двата. Само този обем,  който  възприемаме в нашите земни свойства, се нарича „олам а-медум“ –  измислен,  индуциран от нас илюзорен свят.

А реалният свят, който разкриваме, е нашият истински свят. И между тези два свята има връзка. Човекът усеща цялата илюзия за този свят и цялата истина на висшия. Всичко, което го има в така наречения духовен свят, тоест намиращ се от другата страна на нашите възприятия, нашите илюзии, се отразява в картината на нашия свят и по този начин постепенно ни призовава към разкриването на истинския свят.

Всичко е дадено на човека не за да стои и да прави нещо  физически, с ръце и крака, а да напълни с действия своите желания, защото желанието е истинският материал на творението, освен което нищо друго не е създадено.

Всички физически заповеди, службите в храмовете и др. се отнасят само към вътрешното духовно изпълняване в нашите желания и намерения. И толкова! Затова е казано: „Аз не искам от вас дворци, скъпоценни дрехи, помпозност, които водят само до насилие, до борба за власт. Имам нужда само от чистотата на сърцето, от работата над своите желания“.

Ние ясно трябва да разберем какво означава духовния корен и неговото следствие в нашия свят, как действа върху нашето възприятие, как ни принуждава да виждаме определени физически образи, които ние „като че ли“ усещаме в нашите пет сетивни органа. „Като че ли“, защото всичко това съществува като сън и понякога изглежда дори по-реално, отколкото е истинската реалност.

Обаче всичко това са подсказки към нас от висшия източник, висшия корен, който като много изкусен оператор ни завърта във филм под името „живот“. На нас ни се струва, че живеем в тяло, че си взаимодействаме, че се движим и всичко останало, но само след като малко се събудим, ще открием, че всичко това е било като в сън, както и е казано в Книгата Зоар.

И когато влизаме в контакт с корена, а не със следствието, започваме да разбираме защо се е случило така, защо са ни въртели в този филм, наречен живот, защо той е бил толкова разнообразен и богат на цветове, на звуци и така ни е грабнал. Но всъщност усещаме много малко, буквално микроскопично въздействие, тясно и по дълбочина на възприемането, и по неговия спектър, но за нас изглежда нещо необичайно.

Всичко, което се случва наоколо, се превърта в малкия егоизъм на човека, в  точката, в която всеки от нас усеща този свят. Обаче, след като егоизмът започне да се разширява, усещаме в развиващото се его следващите картини на света, но вече поправени. Понеже егоизмът може да се разширява само поправяйки се! И тогава, освен малка точка, започваме да си представяме още и висшия свят.

Постигаме корените на всичко случващо се с нас и със света, виждаме как можем да взаимодействаме в тази система, да ускоряваме нейното развитие, разширяване, демонстрация на нас. И тогава ни става ясно: това е корен, а това е негово следствие, и влияейки на корена, можем да променим следствието.

По принцип, сега не сме в състояние да променим нашия свят. Това ни става подвластно само тогава, когато задействаме своето влияние на неговия корен. Затова, живеейки в нашия свят, виждаме, че нищо не ни се получава и нищо не можем да направим.

Но когато човечеството достигне до състоянието на пълно откъсване, депресия, безсилие, ще чуе, че има и друг път и той е единственият верен, не пътят през нашия егоизъм, който ни управлява, а пътят на управлението му. И тогава ще можем да се издигнем и да започнем разкриването на истинския свят.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 30.06.2016

[195601]

Да видим доброто: възприемане на реалността според кабала

Всички ние сега виждаме един свят, но всеки от нас може да промени тази реалност, която усеща. Науката кабала е методика за правилното възприятие.

За сметка на своето вътрешно изменение, аз мога да се приведа в друг свят и да видя, че всичко в живота се случва добре и правилно. Всичко изхожда от силите, които ни придвижват към добро.

Аз виждам, че всъщност реалността е много по-широка, отколкото ми изглежда, и в нея всичко се придвижва в направление към добро. И това не е илюзия и не е самоизмама. Доколкото разкривам света и внасям светлина в моя живот, такава картина и виждам пред себе си.

Духовният корен на времето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е разликата между минало, сегашно и бъдеще? Какъв е духовният корен на времето?

Отговор: Работата е в това, че цялата Вселена, цялото човечество, преминавайки през определени етапи на развитие, постоянно се променят.

В действителност няма нито Земя, нито космос, просто ние така си представяме нашето състояние в своя егоизъм (желание). С други думи, светът е отражение на нашето вътрешно състояние.

И във всяко едно такова състояние човекът е друг, затова и кабалистичната методика отчасти се мени, тя все още се развива. Тъй като днес се намираме в стадий, на който нито едно предишно поколение не е било, и затова дописваме към тази методика своята част, своята глава. А нашите потомци – тези, които още ще дойдат до кабала, ще дописват своите глави.

Но, по принцип, ние вече се намираме на етап, когато можем да завършим цялата история.

Духовният корен на времето – е решимот (информационни записи), които са се образували в нас след разбиването.
Някога сме били един единен съсъд, след това сме се разбили и полека лека отново се събираме в един единен съсъд под влияние на постоянно въздействащата върху нас светлина. Постепенното събиране на всички разбити части ни дава усещането за време. В действителност това не е време, а промяна на нашите състояния.

Можем да кажем, че времето е разстоянието между желание и наслаждение.

Да предположим, че трябва да се съберем заедно в централна точка, като един човек с едно сърце.

Искаме или не искаме това, но ние се устремяваме към този център, защото вътре в нас се намира светлината, насочваща ни към него. Времето, за което трябва да достигнем центъра, е 6000 години.
Untitled-1

Затова преди 6000 години нашите решимот са започнали да се движат към центъра.И ние последователно преминаваме през 6000 състояния, които се наричат „6000“ години. В нас то се усеща като време, но в действителност това не е време, а промяна на състоянията.

Какво значи време? Сега се чувствам така, след миг – по друг начин. Разликата между тези две състояния аз наричам «време». Времето не съществува. То е чисто субективно измерение.

Днес на много учени вече им е ясно, че времето може да тече обратно: и напред, и назад. Паденията и подемите, измененията, всички флуктуации в нас ни дават положителното и отрицателното време.

От урока на руски език, 15.05.2016

[193767]