Entries in the 'Възприемане на реалността' Category

Покой не е нужен

Въпрос: От какво зависи спокойствието и хармонията в душата?

Отговор: Спокойствието и хармонията не са добри състояния за кабалиста.

Въпреки, че съгласно замисъла на творението, ние да се стремим към това, но в човек, който се е насочил към висшата цел, спокойствието предизвиква чувство на непреодолимо отвращение, той не го понася. Затова не трябва да мислим за спокойствието.

Човек преминава през различни състояния. Независимо от това, трябва да се стреми не към покой, а към правилно движение към целта, която постепенно се обновява и ви дава все нови и нови усещания, напълвания.

Въпрос: Но Творецът винаги се намира в покой. За какъв покой става дума?

Отговор: Действително, Творецът или Висшата светлина се намират в пълен покой. Факт е, че Той е не се променя и се отнася към всички с безкрайна любов. Постоянното движение, освен ускорение и изменение, също се наричат покой.

Ако тялото е в състояние на праволинейно движение, тоест не се променя,  се счита за намиращо се в покой – върху него не действа никаква сила, която да го забавя или променя. Така е и тук.

Кабалистите се стараят през цялото време да се движат напред, да се променят, да се напълват, да повишават ускорението си и затова не ни е нужен покой.

В кабала движението напред без ускорение се счита за движение. Можете постоянно да идвате на уроци, да правите нещо година след година – това няма да се счита за движение. Трябва да се стремите да ускорите себе си.

От урока на руски език, 14.01.2018

 

[226312]

Познаването на природата води до познаване на нейния Създател

Природата ни е дадена от Твореца, заради това не е възможно да се прeправи, може само да  се изучи.Като се опитваме да изменим съществуващите в нея закони, ние само нанасяме вреда на себе си. Напротив, трябва щателно да спазваме законите на природата и да се отнасяме към тях като към даденост.

Невъзможно е да подчиним на себе си  Природата, с това само ще се разрушим, затова не си струва дори да опитваме. Човекът трябва да разбира, че живее в система от природни сили и да ги възприема като ангели – вечни, съвършени и с постоянни параметри, зададени свише.

Единствено на човека е дадена свобода на действие, но само с цел опознаване на цялата природа. Свободата на избора трябва да се използва, за да се присъединяваме към всяко действие и закон, към всеки елемент и правило,  което съществува в природата.

Само в това  на човека е предоставена свобода. В такава форма ние изучаваме цялата природа, всички нейни закони и взаимовръзки, цялата висша система. И когато  започнем да разбираме и да чувстваме природата, то според това можем да разберем и почувстваме нейния създател – Твореца, който се намира  вътре в системата на природата  и я напълва. Чрез постигане  системите на природата  ние ще стигнем до сливане с този, Който я е създал.

От урока по статията на Баал а Сулам „Мир“, 24.07.2018

 

[230575]

Господа милиардери!

Какво бих казал на водещите световни магнати за голямата тайна.

Известният професор, писател и публицист Дъглас Рашков разказва на широката публика как най-богатите представители на борсовите кръгове планират да преживеят бъдещите катаклизми. Разговаряйки лично с милиардери от финансовия елит е открил, че те са настроени по-скоро песимистично и „с цялото си богатство и сила не вярват, че могат да повлияят на бъдещето“.

Страхувайки се от мащабни бедствия, съвременните богаташи строят бункери, търсят по-безопасни места на планетата и дори разглеждат възможността за… бягство на Марс. При това не се безпокоят от някаква отделна опасност, а от целия спектър планетарни заплахи в най-различни сфери – икономика, екология, здраве, масова миграция, ядрени конфликти и т.н.

Единственото „решение“ на такива предизвикателства за супер богатите е самоизолацията. Отлично разбирайки, че в случай на всеобща катастрофа парите ще се обезценят, те залагат на частен анклав с лична охрана, подземен автономен комплекс или например, остров в средата на океана.

С една дума, изключително безнадеждни сценарии. Наистина ли всичко е толкова лошо?

Аз бих казал така: умението да се правят много пари и истинското разбиране на големите проблеми на човечеството не са едно и също нещо. В рамките на своята парадигма финансовите асове наистина не виждат други варианти, но това е така, защото не мислят достатъчно мащабно.

Как да спрем цунамито

Ние не еволюираме просто така, нас ни развива Природата. Тя постепенно ни води към равновесие на всички свои нива: неживо, растително, животинско и най-важното, човешко. Да, точно ние, хората, сме на нейната „мушка“, защото сме най-висшата степен на развитие. Тази степен е водеща и определя системните параметри и докато тя е непълноценна, и останалите са непълноценни.

Всъщност пътят към единството започва с Големия взрив, от момента на максималния дисбаланс. Но сега процесът е достигнал до главното ниво на общата система. Такъв е естественият ход на нещата, кабалистите от хилядолетия предупреждават за настоящия етап. Той се характеризира с факта, че за първи път с цялата яснота разкриваме нашата противоположност с Природата.  Тя е единна, а ние сме чудовищно разединени.

Междувременно, общият вектор на движението – тенденцията към равновесие на всички части, остава непроменен. Да се опитваме да вървим в друга посока е не само глупаво, а безполезно. То ще доведе до загуба на време, ресурси и възможности. Напротив, нашата задача е да „плуваме“ заедно с Природата, разбирайки я правилно и реализирайки нашия потенциал в рамките на нейния „сценарий“.

А това означава, че не си струва да разчитаме на спасението на единици. Личното убежище в деня на Страшния съд ще бъде бягство наникъде. Природата живее според строги закони и не можем да я надхитрим и разчувстваме –можем само предварително да се приведем в съответствие с нея. И тогава облаците на хоризонта ще се разсеят. Защото са се сгъстили по определени причини, заради увеличения дисбаланс между нас и ако се справим с тази голяма беда, богатите няма да се нуждаят от „скривалища“ на Земята или на Марс.

Да, те сигурно чувстват приближаването на някакво „цунами“, което ще отмие всичко, но навярно не отчитат неговите данни. Проблемът не е в него, проблемът е в нас. И той е разрешим.

Освен това, човечеството вече е узряло за решение. Антагонизмът, който разкъсва всички и всичко, свидетелства за едно: хората трябва да се научат да съществуват съвместно, да преодоляват противоречията, да се сближават, да бъдат едно семейство. Ние се нуждаем от широка, всеобхватна програма за обучение, което да обяснява какво е това равновесие в човечеството и как да го постигнем. Нуждаем се от световна мрежа, която да формира Човека, утвърждавайки ценностите на единството, издигаща ни на ново ниво, без лъжи и лицемерия.

 За изпълнението на тази задача са повече от достатъчни милиардите, които се изразходват днес за потенциалното спасение на отделни семейства. С други думи, виждайки реалната ситуация, богатите могат да спасят света, вместо напразно да се опитват да спасят себе си. При това, те ще запазят социално- икономическия си статус и  няма да се налага да прекарат цели години или да прекарат  остатъка от живота си в „балони“, ефективността и безопасността на които вече предизвикват в тях много въпроси и съмнения.

А от друга страна, какво може да се очаква от милиардерите? През целия си живот те се поставят в центъра на вселената, умножават огромните си капитали и затова за тях е наистина много труден глобалния подход.

Какво е това единството, което ще реши всички проблеми?

Равновесието в природата не е диктат на силните, не е принуждаване на слабите и не е политическа сделка. То е неотменим закон за взаимодействието на частите на цялото. На човешко ниво то се реализира само по общо съгласие, когато хората са готови да променят себе си, своето отношение към околните.

Равновесие за нас е същността на общото желание, в едно сърце. Идентичността на всеки придобива истински смисъл и се реализира в общността. Всеки може да се издигне над различията и конфликтите. Всеки на първо място поддържа единството и го укрепва. А всички заедно създаваме многообразна човешка мозайка, мрежа,  пропита от неразривна взаимовръзка, която ни настройва на „по-високи честоти“ и ни открива целия свят. Свят на взаимно отдаване.

Тук лежи дълбоката причина за събитията, които съпътстват нашето израстване. Тук виждаме най-накрая нашия път като цяло, а не отделните му сегменти. Тук детайлите и щрихите се оформят в единна картина на всеобщо равновесие. Тук съответстваме на Природата и по този начин отменяме строгите „възпитателни мерки“ от нейна страна. Наистина, тя трябва да ни възпитава, ако не го правим сами, не растем по собствено желание, без ексцесии.

Господа милиардери, вие напразно отричате глобалното решение. Защото то е единственият път за спасение на всички и на всеки. Спасение от себе си. Нашата основна  заплаха е собственият ни необуздан егоизъм. Когато се справим с него, ще решим всички задачи, които Природата поставя пред нас. Правилният отговор не е в бягството, а в обучението.

Обучение по обединение.

[231049]

Четирите езика на системата на мирозданието

Езикът е средство за свързване на елементите на творението. Например, има език за компютърно програмиране.  Компютърът e набор от всякакви видове запаметяващи елементи, а как да бъдат свързани помежду си и в каква последователност, в каква взаимна връзка да се пускат, се нарича език.

На различните нива на развитие се изискват различни езици. Когато бях студент изучавахме езици за програмиране, които днес вече са забравени, никой не ги знае и не е чувал за тях. А днешните езици се адаптират съобразно съвременните задачи и съвременните компютри.

Съществува голямо разнообразие от езици. Един език е предназначен за игра на шах с компютър, друг за биологични изследвания, трети за поставяне на някакви въпроси и т.н. Тоест, езикът описва взаимодействието на елементите на системата.

Системата на мирозданието е една, но има четири нива: първо, второ, трето, четвърто. И всяко ниво има свой език, макар че всичко, което се извършва на едно от тях, е подобно на това, което става на другите нива, но в различни форми, в различни материи.

Независимо, че на всички нива действат едни и същи закони, то въплъщавайки се в нежива, растителна, животинска и човешка материя, те изглеждат съвсем различни. И естествено езикът, който ги описва, много силно се променя.

Например, във Вселената си взаимодействат неживи елементи на природата, безбройни по количество, но елементарни по качество. От друга страна, ако вземем човешкото общество, то в сравнение със звездите и галактиките е малко по количество, но най-висше по качество.

И затова езикът за описване на тяхното поведение и взаимодействие е различен.  Затова и съществуват четири езика за описване на правилното взаимодействие с природата.

Обаче в кабала всичките четири езика могат да бъдат приложени за всяко ниво:  най-нисшето и най-висшето,  просто ги употребяваме за описване на природата на всички нейни нива на размесване. Това е много интересно, защото например в компютърните програми е невъзможно така да се прави. Те имат напълно различни задачи, различни подходи, части от програми. А тук няма.

Кабалистът, който описва някаква система, прилага езика на кабала, след това преминава на езика на Танаха, след това на езика на законите (алахот), и накрая на езика на сказанията. Той може да използва всички абсолютно произволно в зависимост от това, как му е най-удобно да опише нещата.

И той има право на това, тъй като системата на мирозданието е устроена по комбинаторен признак. Тя цялата е усукана, комбинаторна, съединена, със сложен състав. Затова част от всяка система може да се опише с езика на нивото „човек” (това е най-високото ниво, нивото на кабалистичния език), а друга част, на нивото на най-простия език, езика на законите. И така нататък.

И ние работим така. Но когато изучаваме тази система, влизаме в нея, започваме да я усещаме, за нас няма значение какъв е езикът. Всеки от тях влиза в нас и става език на чувствата, на усещанията.

Ако трябва да предадем нещо на другите, по някакъв начин да се съхрани тази система, какво да се направи с нея, тогава се използва език, а вътре в мен езикът не ми е необходим. Или ако чета нещо, за мен не е важно на кой от четирите езика е, тъй като вътре в мен цялата информация се преобразува в езика на чувствата.

По този начин, четирите езика на кабала описват цялата система, но освен тях съществуват още 70 езика, защото тялото на всяко духовно явление или образ, или   обект, или мирозданието, се състои от 70 части.

Всички те включват 7 сфирот (хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут), всяка от които на свой ред се състои от 10 сфирот. Всичко: 7 по 10 = 70. Ако искаме да опишем нещо характерно за една от тези подсистеми, се оказва, че трябва да използваме някакъв специфичен език.

В кабала това практически не се използва, но трябва да знаем, че е възможно да се направи специален превод на определен език – алгоритъм, който ще бъде разбран само с това специфично малко звено в общата система на общата душа.

От урока на руски език, 24.07.2016

[198494]

Истина и лъжа от гледната точка на кабала

Въпрос: Когато вземат решения, хората разчитат на някакъв модел на света, който се е образувал в главата им. Всеки модел в някаква степен е лъжлив, защото отразява само определени свойства на действителността.

Бихме искали да разберем в каква част този модел е лъжлив и в каква е истински, макар и в процентно отношениие. Какво означава истина и лъжа по отношение на природата, на модела, в който ние я отразяваме?

Отговор: Кабала  разлежда две системи: висша (духовна) и нисша (материална).

Във висшата система всички интегрално сме свързани  един с друг, затова в нея не може да има никакви независими състояния.Това е идеалното ниво, така нареченият свят на Безкрайността, на съвършенството, на което  всички обекти от нашия свят, намирайки се на духовно стъпало, усещат своята пълна взаимна свързаност и съдба, постигат я и  затова правилно взаимодействат  по между си.

Това е идеалната система, в която всички нейни части се намират в много точна взаимно съгласувана връзка, която е описана в кабала.

Науката кабала говори за това, че в резултат на материалната еволюция, ние трябва да достигнем до тази система. Именно това ни очаква занапред. Или сами ще пожелаем да ускорим пътя на нейното разкриване в нас – в чувствата и в раума. Или на това ще ни научат ударите на съдбата – това, което виждаме сега. Така човечеството напредва.

Под съгласуваната, идеална висша система, се намира нашият свят, който се е образувал в   резултат на постепенна деградация и спускане на тази система по 125 стъпала  до  най-ниското   ниво –  това, на което днес  усещаме себе си, че  в него живем.

В този свят ние  се чувстваме абсолютно несвързани един с друг  с добри връзки, а ако  нещо  ни    свързва, то това е само  нашият  егоизъм. Всички наши усещания  са насочени само към използването на всичко  и  всички заради нашия личен интерес.

Естествено, истина ние можем да наречем само това, което съществува на висшето ниво. А това, което съществува на нашето ниво е абсолютна лъжа, защото всичко, което днес ни движи е личният егоизъм на всяко творение, който ни заслепява, отдалечава ни един от друг, заставя ни да се използваме един друг, доколкото е възможно.

Това и е „истина и лъжа” според кабала.

В нашия свят изобщо няма истина. Тя може да съществува само при хората, които постигат пълна взаимовръзка с природата, тоест с висшата система, която се опитват да разкрият в себе си. И тогава те се отнасят към всичко заобикалящо ги със съвсем   различни   стремежи: на дружба, любов, сътрудничество, взаимовръзки.

За това по принцип и се говори в Тора в оригиналната ѝ форма, макар че за съжаление, никой не го възприема на сериозно, а само на думи. В това е разликата между истина и лъжа.

Истина и лъжа не са субективните утвърждавания на човека, на когото нещо се струва истина, а друго лъжа.

Когато напълно съгласуваната система, обединената система на всички видове творения – нежива, растителна, животинска природа и човек се намират в хармонична взаимовръзка помежду си, – това се нарича истина, а абсолютно противоположното състояние  се нарича лъжа. А между тях има всички възможни степени – с малко повече истина, с малко повече лъжа.

 

От ТВ програмата „Заедно за главното. Александър Жданов“, 08.12.2017

 

[220403]

Оплачете се на този, който ни е създал

Светът започва да чувства, че е стигнал да задънена улица. Изяснява се, че  няма никаква демокрация, либерализъм. До къде стигнахме заради това, че позволихме на средствата за масова инормация и олигархията свободно да безчинстват?

След десетки години те отново ще се съберат в Давос и ще провъзгласят:”Сега 99% от целия капитал се намира в 1% от населението и скоро  всичките 100% ще преминат в наши ръце. Всички останали могат да умрат от глад. Нас, разбира се ни е жал за тях, но какво да се прави, това е егоистичният път на развитие, – ако не ви харесва, оплачете се на Твореца.”

Богатите сами ще кажат: ”Вие искате промени, но това не е в нашите ръце. Ние не сме виновни, и ние сме такива егоисти, както всички. Вие на наше място бихте направили същото Всички пари са се натрупали при нас, защото желанието    за наслаждение така ни е задължило да действаме. Оплачете се на този, който ни е създал”. И тогава тези нещастници, у които не е останала нито трошичка, може да разберат, че трябва да се обърнат към Твореца.

От урока по статията „Предисловие към Книгата Зоар“, 25.01.2018

 

[221013]

Може ли кабала да ни спаси от депресия?

Въпрос: Може ли силата на светлината, заложена в кабала да ме спасти от депресия?

Отговор: Ако вашата депресия съществува на физиологично ниво  поради недостиг на определени химически  вещества, то имате нужда от точно тези  химически добавки. Днес това явление се среща много често.

Но ако депресията произлиза от вътрешно неравновесие съм сигурен, че тя се напълва чрез кабала. Човекът преминава в нова система на равновесие. Той започва да уравновесява положителната и отрицателната система и така действа върху него.

Необходимо    му е правилно обкръжение, което да го поддържа и учител, който да  обяснява как да  се сдобие с правилно сливане на положителните и отрицателните свойства. Той трябва да слуша учителя  и да се опитва да изпълнява неговите препоръки.

Методиката на кабала издига човека над всички проблеми. Но кабала подчертава, че проблемите още ще съществуват и ще възникват   нови, за да  може човекът да ги уравновесява   с  дясната линия.

Въпрос: Излиза, че това е  чисто психологически проблем?

Отговор: Всички проблеми са психологически. Ако човекът постоянно получва заради себе си, той по принцип е ограничен и не може да се наслаждава.

Въпрос: Науката кабала предлага нова  форма на  наслаждение – отдаване. Ако  мисля постоянно за  другите и отдавам, то ще бъда ли щастлив?

Отговор: Състоянието на  наслаждение  от отдаване трябва и да се достигне. Но ако се появи такава възможност, тогава ти наистина ще си безкрайно щастлив, можеш да отдаваш колкото ти се иска и при това да се наслаждаваш. В този случай е правилна самата концепция за щастие, както при майката, която иска всичко да отдаде на детето.

Ако човекът се намира в правилна група, то от ваимното отдаване един на друг те започват  не само да усещат щастие и духовен подем, но и да разкриват между себе си Твореца.

.

От урока на руски  език, 17.12.2017

 

[223341]

Осъзнавам моето зло

Въпрос от Facebook: “ Аз никого не обичам и  ясно го разбирам. Още повече, и себе си не мога да търпя. Тежко ми е да живея с това. Вие пишете, че трябва да осъзная своето зло. Е, ето аз го осъзнавам – какво следва? „

Отговор:  По нататък  трябва да се издигна над него, да моля за поправяне. Нали  за това се е появило то.

На всяко стъпало кабалистът последователно преминава три състояния: осъзнаване на злото, откъсване от злото и привличане към доброто. Разбира се, първият етап добавя горчивина, тъй като  трябва да почувствам своето „падение” и вътрешно да му се възпротивя. А после започвам да работя над себе си, с помощта на групата, издърпвайки се от тази яма, от този затвор на егоизма.

Отново и отново се оказвам в неговите затвори, и всеки път другарите  трябва да ми дойдат на помощ, да ми спуснат въже. Да се изкача по него сам аз нямам сили, но мога здраво да се хвана  и те ще ме издърпат.

Затова, ако вече осъзнавам своето зло, то трява да разбера: време е да търся другари, както Йосиф, който блуждаейки   в полето казва: ”Своите братя  аз търся”

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.02.2018

 

[223594]

 

Имаме ли охрана свише? ч. 2

Въпрос: Ако природата се грижи за нас както майката за децата си,  трябва ли да ни защитава и пази от всички неприятности?

Отговор: Зародишът в майката се развива под управлението на действащите в него сили, сто процента зависейки от висшата система. Тази система има цел да го отгледа и доведе до раждане.

В майчината система действат противоположни сили, защото всичко се ражда от взаимодействието на две сили – положителната и отрицателната. Затова има системи за поглъщане и отделяне на вещества и всички те се контролират от тялото на майката, което има пълна власт над тялото на ембриона.

На нас ни се струва, че зародишът усеща от майката само добро. В действителност на него му действат противоположни сили – строги, мощни, борещи се една с друга. Едната сила заставя зародиша да се разширява и расте, а другата го притиска и свива. Това е буквално като дишането, вдишване и издишване, или биенето на сърцето.

Има множество невидими за нас действия, но развитието винаги върви за сметка на две противоположни сили: плюс и минус. Материалът се намира между тях, като под кръстосан огън. Животът на зародиша не е толкова безоблачен, както на нас ни се струва, а съвсем не е лесен. Той инстинктивно се съпротивлява и съгласява с майката, изпълнявайки множество действия. Той води истинска война, за да получи правилните сили и да изхвърли от себе си всички чужди елементи. Зародишът извършва голяма работа по изясняване, поглъщане и отделяне. Не бива да мислим, че той девет месеца нищо не прави и расте пасивно, а майката върши всичко за него.

Всеки ден той извършва огромна работа под въздействието на противоположни сили, докато не изваят от него нужната външна и вътрешна форма и го подготвят за раждането.

Зародишът преминава в майката пълна подготовка, така че роден, вече не се нуждае от нищо, освен от външна енергия, храна и напълване на клетките с памет. Всъщност, в него вече има всичко необходимо, завоювано от него в нелеката борба – и на страната на майката, и против нея. Той има силата на екрана и съкращението, работата по изясняването и синтеза. Това е истинска вътрешна война, без която зародишът не може да расте.

Всъщност, зародишът чувства всичко. След първите три дни на „абсорбция на семето“ и последващите четиресет дни на формиране на плода, той вече става човек, който поглъща и обработва информация. Това вече не е просто натрупване на клетки, а човек.

Дори все още намирайки се в майката, в особена комуникация с нея, той абсорбира чрез нея и не чрез нея информация от външната среда. Когато излиза и се ражда, започва да усеща външния свят. Това вече е нова степен на съществуване.

Следва продължение…

Имаме ли охрана свише? ч. 3

Имаме ли охрана свише? ч. 5

Предишни публикации:

Имаме ли охрана свише? ч. 1

От 818- та беседа за новия живот, 26.01.2017

[204595]

Лъжа и истина, ч. 4

Въпрос: Любовта и истината винаги ли са неразделни?

Отговор: Любовта обитава сърцето, а истината главата. Любовта трябва да идва от сърцето, тоест, нужно ми е да променя всичките му свойства, всичките мои желания, за да ги насоча към благото на любимия. Това се нарича „отворено сърце“.

А истината вече я измервам по отношение на нивото на развитие на човека – колко му е полезно да чуе, колко може да почувства,  да разбере и да се отнеса към него по съответния начин. Възможно е да ми се наложи да скрия нещо от него, а може дори да излъжа, ако от цялото си любящо сърце виждам, че за него ще бъде по- добре.

Човекът, който търси истината, постоянно се проверява в каква лъжа се намира.

Въпрос: Защо човекът е привлечен от истината? Защо тя е ценна за него?

Отговор: В него започва да говори информационният ген от висшето стъпало. Висшата сила се нарича „истина“. Думата „истина“ се състои от буквите „алеф, мем, таф“, тоест обхваща цялата азбука: от началото до края. Това е общото име на Твореца, добрият и носещ добро, абсолютната любов и отдаване извън себе си. Нужно е да се замислим как поне малко да му съответстваме. На това ни учи науката кабала.

Има хора, в които се пробуждат информационните гени. Очевидно в основата си са били близо до Твореца, затова в тях са останали съответните „записи“. И сега тези гени започват да говорят в тях и да ги притеглят към разкриване на свойствата на Твореца.

Този ген се нарича „точка в сърцето“- желание за разкриване на истината. Без значение каква ще бъде, важното е да бъде истина. Дори ако ми е неприятна, все едно, аз се стремя към нея, както е казано „ Купи истина и не я продавай“.

Въпрос: Познавам много хора, които изобщо не вярват в Бог и въпреки това са много силно привлечени от истината. Как се получава така?

Отговор: Стремежът към истината изобщо не е свързан с вярата. Всеки търсещ истината е поканен да отиде и да я разкрие. Науката кабала няма отношение към религиите, но стремежът към истината е задължително условие.

Следва продължение…

Предишни публикации:

Лъжа и истина, ч. 1

От 918- та беседа за новия живот, 16.11.2017

[217137]

Да ракриеш смисъла на живота

Въпрос:  Вие цял живот се занимавате с изучаване нa смисъла на живота. Но нима  всеки  няма  свой смисъл на живота?

Отговор: Правилно. Ние сме абсолютно различни един от друг и всеки има свой смисъл на живота. Но за  да  го намери, има система, наречена „кабала“, която дава в ръцете ни инструмент, с който да постигнем своя смисъл на живота.

Всеки има своя душа, свой източник на душата, свое предназначение, свой път към целта, към постигане на смисъла на живота и затова всеки върви по своя път.

Но все пак, необходимо е да знаем как да вървим, за да не се окажем в задънена  улица, за да не пропаднем някъде, да не се отклоним нито  с един градус, който да се превърне след това в голямо отклонение.

За да се постигне правилно целта, са нужни определени указатели, умения, опорни точки  по пътя, направление, азимут, карта  – всичко, което е необходимо на пътешественика. С това  го снабдява кабала.

Кабала позволява да разкрием навигатора в  нашия живот, вътре в нас. И тогава ние като в машина, която с  помощта на навигатора се  насочва към зададената точка,  виждаме  по какъв начин да се движим, накъде, как да не се отклоним в страни, да намерим най-краткия път за достигане на всичко най-хубаво, към правилната цел в живота, за да може навигаторът да ни покаже в какво е  тя!

А целта на живота е една: максимално комфортно състояние за всеки от нас. Но  за всеки то е индивидуално, свое, защото  всеки има своя душа, свой източник, свой набор от  параметри. И затова, за да стигне до най– комфортното състояние, всеки трябва да мине  по свой собствен път, отправяйки се към своята точка.

Успех! Елате и разберете как се прави !

От ТВ програма „Новини  с Михаел Лайтман“, 19.10.2017

 

[217521]

 

Трансформация на възприемането на света

Въпрос: В кабала  много често  се споменава понятието „махсом” – границата между материалния  и духовния свят. Защо   наричат махсом   психологическа бариера? Как това се свързва с психологията?

Отговор: Науката кабала се занимава с трансформацията на възприемането на света, в който живеем.

Ако аз съм преживял в този свят определен бтой години, то  в мен вече съществува определен запис на тази информация. Работата е в това, че моите органи на чувствата са се адаптирали  към този свят, придобили са определена посока, път на възприемане, реакции.

Моето  възприемане и  реакции са свързани помежду си във всички пет органа на чувствата и образуват една картина, която след това се запечатва у мен в разума и паметта, и това използвам.

От вътре в мен изплуват някакви картини, а аз ги сравнявам с това, което имам. Това сравнение  ми дава някакъв резултат. Тоест, аз дори не мога да кажа как опознавам този свят, той просто живее вътре в мен и се   проектира отвън. Това  е и  нашата сегашна психология.

Какво прави науката кабала? Заедно  с това, че усещаме нашия свят в обичайния му вид, както и всички животни, кабала осъществява в  нас вътрешна трансформация. Аз започвам да възприемам света не в свойството получаване за себе си, пресмятайки по какъв начин мога да  спечеля от това, което сега виждам; как мога да отблъсна  това, което ми е неприятно и да приближа това, което ми е приятно.

Защото всичко, което е пред мен, моят егоизъм веднага разделя на две части: приятно и неприятно. Доколкото ми е приятно всяко усещане, цвят, звук, форма, текстура, не е важно какво,  аз  го приближавам към себе си. А  това, което ми е неприятно, отдалечавам от себе си. И така  в мен се получава не плосък, а обемен свят.

Егоизмът  автоматично сортира абсолютно всичко, а след това ми представя картина на света, само в себе си Докато това не се отпечата  върху моето желание, аз не го разбирам, не мога да го усетя.

На нас ни се струва, че виждаме обективно  обкръжаващия ни свят.Но ние виждаме само това, на което реагира нашето желание, нашият егоизъм и в зависимост от  неговата реакция на нещо отвън възприемаме всичко в положителен или в отрицателен вид. Това и ни дава възможност да разпознаваме предмети, вещи и какво представляват  самите  те.

Казват, че извън нас няма нищо, освен висшата светлина. Тогава си представете, че висшата светлина, въздействайки на егоизма предизвиква у всички нас впечатления, реакции, усещания.Така ние съществуваме.

Това е  картината, която   получаваме в нашето нормално егоистично изображение.

Но има още и обратната картина, която може да се получи не в егоистичното, а в  моето алтруистично изображение, когато аз не искам да възприемам всичко така, както го вижда моят егоизъм. Аз искам да виждам нещата такива, каквито  са извън мен.

И тук науката кабала казва: извън теб има само  висша светлина и няма нито неживи предмети, нито растения, нито животни, нито хора. Тогава как виждам и чувствам всичко? Работата е в това, че твоето еогистично желание според своята дълбочина   се състои от четири части: неживо, растително, животинско и човешко.И  затова в тях  усещаш такива следствия.

Ако искаш да  ги усещаш в противоположен вид, издигни се над егоизма и работи над любовта към усещанията, обратни на теб. Тогава ти ще изпитваш съвсем други чувства

Тези обратни усещания ще виждаш вече не   във вид на хора, животни , растения, или нежива природа, а  в проявяването на Твореца, на светлината в твоите желания.

Над съкращението  (цимцум алеф), над екрана (масах), в този вид, в който ти ще можеш да се адаптираш към възприемането извън себе си, над себе си, в свойството отдаване, ти ще видиш същите  тези свои желания, само че в обратен вид, в отразената светлина. Съвкупността от желанията в отразената светлина ще бъде за теб образа на Твореца. Ти ще видиш своето съчетаване с Него.

В степента, в която  със своите желания ще можеш да бъдеш по-близо до Твореца, у теб възниква обемна картина и ти Го постигаш  – свойството отдаване, любов, доколкото сам генерираш  в себе си тези свойства.

Въпрос: А сега ние получаваме плоска картина на света? Само ни се струва, че е обемна?

Отговор: Не, тя се различава по всякакви егоистични свойства. Та нали всичко, което има в света е само твоят егоизъм и висшата светлина.

Висшата светлина е аморфна, постоянна. А егоизмът през цялото време се движи или  в своите егоистически параметри, или обратно – в алтруистическите свойства на отдаване. Затова ти усещаш или нашия свят, или Висшия свят. И то не зависи от това, живееш ли своя животински живот или не.

От  урока на руски  език, 03.09.2017

[218330]

Единната сила на еволюцията на природата, ч.3

Висшата сила създава в нас способността да се почувстваме  отделени от нея именно, за да ни даде възможност да я опознаем като отдаваща, добра, като свой източник.

Въпрос: Защо ни е нужно това?

Отговор: Ние усещаме такава потребност, защото зависим от тази сила.  Разкриваме, че нашият живот в този свят е много ограничен и страдаме от това. Тези страдания ни принуждават да търсим причината, а причината е в нея, в тази единствена сила. Затова  искаме да я опознаем, за да подобрим своето състояние.

Има хора, които изследват общата сила на природата и изясняват, че това е силата на доброто, желаеща да ни доведе до съвършенство. Но за това е нужно първо  да осъзнаем своето зло, защото не е възможно да достигнем доброто, без да опознаем неговата противоположност, тоест злото. Това е възможно само на базата на контраста, на принципното различие на доброто от злото в нашите усещания.

Ние искаме да чувстваме доброто, добрите състояния и щом почувстваме неприятности, веднага се опитваме да се затворим и да се отдалечим от това усещане. И тогава, освен чувствата, ни се налага да задействаме и нашия разум, който може да ни посъветва да избегнем лошото. Така развиваме чувствата и разума.

 По естествен начин  се опитваме да се отдалечим от неприятните усещания и да се приближим до приятните. През хилядите години на своето развитие, от най-примитивните форми на живот и до този момент, когато откриваме себе си в XXI век,  постепенно изграждаме в нас нов механизъм, позволяващ ни да разберем и почувстваме как трябва да действаме.

В резултат на това, ние изграждаме за себе си форма на съществуване, максимално удобна от всички възможни. Опитваме се да използваме общата сила на природата, в която съществуваме, за да ни бъде добре, съгласно нашето разбиране. Всъщност в това се състои нашата работа в този живот.

Именно с тази цел ние развиваме наука, култура, образование, психология, философия, история… Всъщност,  просто искаме да разберем как да се чувстваме по-добре. Нали стремежът към приятните усещания е основната потребността на човека, неговото природно „желание да се наслади”.

 Кабала  е физика на по-високо ниво, в по-развито възприятие, „физика на бъдещето”. В конвенциолналната физика не се говори за това, че самият наблюдател трябва да промени своите свойства. В теорията на относителността наблюдателят може да се променя в съответствие със състоянието, относно времето, движението, разстоянието, но въпреки това, той  не се променя. Неговата психология е една и съща.

 Правилната комбинация от физика и психология  е, когато се говори не за възприемане на реалността, а за това кой я възприема и какви правилни настройки могат да се направят в човека, за да почувства новия свят. Това вече е следващият етап от развитието на теорията на относителността. Защото не времето, движението и мястото се променят извън наблюдателя, а самият наблюдател се променя основно, поправяйки своята вътрешна настройка.

 И тогава в нашия свят нищо не остава  постоянно: всичко става относително и временно. Човекът променя всички свои свойства и променя самата реалност. А след това ние се издигаме още по-високо. Кабала казва, че реалността всъщност няма никаква форма, а всичко зависи от възприятието на наблюдателя.

И така, можем да обобщим: силата на развитието на природата е постоянна и вечна. А ние съществуваме вътре в нея в различни променящи се свойства и трябва да разберем: какво е постоянно и какво се променя в нас и в заобикалящата ни реалност, трябва да се научим да  различаваме едното от другото.

Постоянната сила е природата или висшата сила, Творецът, а променящата се  сила  е човекът, наблюдаващ природата. Цялата действителност, която вижда този наблюдател, е пряко следствие от неговите вътрешни свойства. Ако  променим човека, ще променим и света, който той усеща.

От 872-а беседа за новия живот, 27.06.2018

27.06.2017

 

[210089]

През филтъра на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казано е: „Всеки осъжда според степента на собствените си недостатъци“. Как да разбираме това?

Отговор: Всеки човек осъжда другите от вътре, от собствените си недостатъци, защото вижда другите през филтъра на своите  егоистични свойства. С други думи, всичко, което вижда наоколо, са неговите собствени качества, които  са отразени от него.

Въпрос: Нима тези ужаси, които се случват в света и се въплъщават  в някакви хора и това всичко е в мен?

Отговор: Всички тези процеси протичат в теб.  Затова те се случват и в света. Ако ти беше поправен, би видял действителността под формата на света на Безкрайността.

Въпрос: Това може ли  да се докаже?

Отговор: Издигни се до това ниво  и го докажи, сам на себе си.

Въпрос: Кабалистът  чувства ли някаква отговорност за това, което се случва?

Отговор: Кабалистът  усеща, че  е отговорен за целия свят.

От  урока на руски  език, 03.12.2017

[226115]

Как да се издигнем над времето?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да се издигнем над времето?

Отговор: За да се издигнеш над времето, трябва да си кажеш, че няма следващ момент. Всичко е в този миг. Живей така – само в един миг. Във всеки момент не се пренасяш в следващия, а в този миг започваш и завършваш, като че ли действително животът свършва.

Тогава ти изведнъж започваш да усещаш как същият този момент започва да се разширява. В него има огромно количество действия, мисли, постъпки, а времето изчезва.

Защото няма време. То е наше субективно усещане.

Въпрос: В такъв случай какво е бъдещето?

Отговор: Бъдещето изобщо не е свързано с времето. Бъдещето е това, което се случва след действието, което извършвам сега. Става въпрос за друго измерение, в което не съществува оста на времето. Оста на времето предполага, че независимо от това, съществувам или не, правя ли нещо или не, времето минава,
върви от само себе си, независимо от мен.

Науката кабала казва, че това не е така и е необходимо да оставиш такова отношение към живота и да решиш, че само ти създаваш своите състояния. Ако не ги създаваш, времето не се движи, нищо не се случва от само себе си от един момент към друг. Момент се нарича, ако си направил нещо в този миг. И така, във всеки следващ.

Ние живеем в свят, който съгласно науката кабала се нарича измислен, въображаем. Основната лъжа, в която живеем се заключава в това, че съществуваме във времето.

Айнщайн действително е извършил революция, заявявайки, че времето е субективно понятие и в него няма нищо абсолютно, което да протича с участието на човека или без него. Времето е вътрешно усещане на човека. Ако се издигнем над егоизма си, то време не съществува.

От беседата за времето, 05.02.2018

Човекът – враг на своето време

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кога времето е враг на човека?

Отговор: Времето не е враг на човека. Човекът е враг на своето време.

Защото в теб има устройство, на което задаваш време – от нула до безкрайност, на всяка една скорост. Времето е изменяемо. Дори физиците говорят за това. Само, все още не е в нашите координати.

Кабала се различава от квантовата физика и другите точни науки с това, че въвежда човека в пространство извън времето, където той може сам да се променя в произволни свои координати. Обаче, за това трябва да придобие съвсем други инструменти, други сетивни органи.

От урока на руски език, 19.03.2017

Изненадите на еволюцията, ч.1

Въпрос: Еволюцията върви напред и човекът продължава да се развива. Какви промени ще настъпят в нас и по какъв начин: постепенно или може изведнъж да  настъпи рязък скок?

Отговор: В природата няма никаквa непридвидимости и случайности, няма изненади. Но някои процеси се разкриват в нас последователно и непрекъснато, а в други промените се натрупват кумулативно, и след това изведнъж се проявяват в рязък скок.

Така наивното дете може да гледа бременната жена и да мисли, че тя просто дебелее все повече и повече. А след това изведнъж започва да ражда и след няколко часа се появява ново създание в света: бебе. Това внезапно събитие ли e или не? Всичко зависи от това, как го гледаш.

Ето така еволюцията се движи напред във всеки случай и във всеки миг. Развитието е непрекъснато и стъпка по стъпка, всичко е само въпрос на това, колко го забелязваме. Но съгласно науката кабала във всяка секунда се разкриват нови информационни записи /решимот/ от състоянието на разбиване, „прегрешението на Адам“, което  се е случило в нашите корени.

Активизират се блокове от егоистична информация, които ускоряват процеса на развитие. Еволюцията е процес на развитие на егоизма на неживо, растително и животинско нивo на общата природа, а също и в човека на същите четири нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Така ние постоянно се развиваме, без скокове. Развитието винаги върви по причинно-следствената верига от състояние в състояние. Изглежда, че изведнъж има резки скокове, когато едно състояние се сменя с друго. В действителност скритите промени дълго са се натрупвали, а след това са се проявили, както при раждането. Ако знаехме какво се случва, резките промени нямаше да бъдат изненада за нас.

Новото състояние е издигане на следваща степен, преход към ново качество. Като зародишът, който е бил част от тялото на майката, а след това изведнъж става самостоятелен и може да съществува извън нея. Това е качествена разлика.

А по-късно, когато порасне и стигне до пълнолетие, става самостоятелен човек и се отделя от бащата и майката, не виждаме в него такива кардинални изменения. Но всъщност, вътре в него се случват качествени промени, когато детето се превръща във възрастен, независим човек, отговорен за себе си и за другите.

Въпрос: Защо наричате еволюцията процес на развитие на егоизма?

Отговор: Защото цялото развитие  става за сметка на растежа на егоизма вътре в човека. И не само в човека, защото цялото творение е желание за наслаждение, което действа само заради своето удовлетворение. Неживата природа, растенията, животните и хората само търсят как да напълнят своето желание по най-оптималния начин: тоест, да вземат предвид всички вътрешни условия и съгласно това да решават какво да правят, за да получат напълване, приятно за техния егоизъм.

Но това егоистично развитие върви не просто линейно от нула до сто процента, а се случва на четири стадия: нежив, растителен, животински и човешки. Когато егоизмът завърши своето развитие на първия стадий, той трябва да премине  на втория, който е качествено различен от предишния, растението се различава от камъка, животното от растението, а човекът от животното.

Промените се натрупват, а след това настъпва скокообразно изменение на качеството. Това са скоковете в процеса на еволюцията на Земята, които определя науката: от първите микроорганизми до животните и човека.

Следва продължение…

От 932та беседа за новия жизвот, 14.12.2017

[219315]

Абсолютната сила на еволюция на природата, ч.1

Въпрос: Каква е тази сила, която кара целия свят да се развива: цялата природа и човека?

Отговор: Ние съществуваме в силово поле, наречено „природа”, което включва в себе си много различни сили.

Разделяме тази сила на нива: неживо, растително, животинско и човек, или съгласно научния подход за нейното изучаване: физика, химия, биология и т. н. Ние определяме тази сила, съгласно оста на своето развитие, като причинно-следствени връзки.

В това поле има такива области, които са неизвестни и неразбираеми за нас. Цялата природа – това е абсолютна сила. Колкото повече ние постигаме реалността и колкото по-дълбоко изследваме природата, толкова повече се убеждаваме, че това е една сила.

Нашето възприятие става все по-интегрално, глобално, и ние вече разбираме, че няма отделно физика, химия, биология, зоология, а всичко  представлява една форма. Само поради ограничеността на нашето възприятие улавяме общата реалност като отделни фрагменти. Просто не сме способни да видим цялото мироздание като една картина, една сила.

Но постепенно, според своето развитие, започваме да разбираме, че това  действително е една картина, една сила, в която се намираме.  И тази сила ни развива и ни дава възможност да я опознаем. Силата, която се нарича „природа”, като че ли сама иска да я опознаем.

Човекът изучава природата според своите свойства, дадени му по рождение и затова той, разбира се, е ограничен от времето, движението, пространството и своето възприятие. Той не е способен да изчисти своя мозък и да го препрограмира наново. Нали човечеството е  резултат от дълга еволюция под въздействието на всевъзможни въздействия и сили в продължение на милиарди години.

Човекът е резултат от развитието на природата и затова възниква въпросът, може ли той, бидейки неразривна, интегрална част от природата, да я изследва? Наистина за това е необходимо да се издигне над природата.

Едва в последно време, на преден план на развитие на науката, започваме да разбираме, че времето и мястото са относителни, а вместо маса  може да бъде енергия. Но енергията е нещо, което може да изчезне, значи, и масата също може да изчезне.

Излиза, че всичките тези безкрайни тонове материя, които виждаме във Вселената, това не е маса, а енергия, т.е. нещо прозрачно и изчезващо. Всъщност, нашата Вселена е пуста!

Освен това, причината и следствието могат да си разменят местата и това, което ни се е струвало причина, може да се окаже следствие и обратно. Възможно е това събитие, което трябва да се случи сега – то и извиква за себе си  причината, а не причината да извиква събитието. Още

Всички желания се получават от Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: По какъв начин желанията, които усещам, са производни на желанието на Твореца? Аз мислех, че се получават от обкръжението.

Отговор: Не, обкръжението е само проводник. Общото желание, в което съществува общо намерение, общата мисъл напълват цялото творение.

Това е и намерението на Твореца, което малко по малко се реализира в нас, и ние постепенно го възприемаме. Всеки от нас и всички заедно изпълняваме действията на Твореца, мисълта на Твореца, замисъла на Твореца. Неговите замисъл, действие, мисъл са едно и също нещо.

Всичко произхожда от Него и няма нищо друго в света, както е казано: „Няма никой освен Него“. Всичко, което Той прави с нас, ние изпълняваме автоматично. Но можем да достигнем състояние, в което, оценявайки Неговите действия, да ги предшестваме с устремяването си към Него.

Тоест, мога да достигна състояние, когато предварително ще желая определени действия на Твореца. Ако моите желания съвпадат с Неговите намерения, ще се окаже, че с Него работим в унисон и моето съзнание тече в Неговото съзнание. В този случай може да се говори за сливане на творението с Твореца.

От урока на руски език, 15.01.2017

[205843]

Ден и нощ в духовното

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представлява смяната на деня и нощта? И има ли аналог на това?

Отговор: В духовния свят няма ден и нощ. Разпространението на светлината в желанието се нарича «ден», а излизането на светлината от желанието – «вечер» и «нощ».

Въпрос: А цикичността? Например, денонощния цикъл?

Отговор: Циклите съществуват, но в други измерения, в други понятия. Човек, който навлиза в духовния свят, преминава през абсолютно друго градуиране – какво е «ден», «нощ», «време», «аз», «свят». Всички определения тотално се променят, преминавайки през ново прераждане.

От урока на руски език, 19.03.2017

[211434]