Entries in the 'Възприемане на реалността' Category

Може ли мозъкът да бъде на 100% използван?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Според научните данни, ние използваме едва 3-5% от нашия мозък. Използва ли кабалистът 100% от мозъка си?

Отговор: Не, мозъкът ще се използва повече само тогава, когато станем интегрално взаимно свързани.

Всеки от нас трябва да влезе в система, в която oсвен него, ще има милиарди частици, които също са придобили желание и разум.

Всички ние трябва да се съединим помежду си, отчитайки нашите връзки с помощта на висшата светлина. Едва тогава на човека ще му бъде нужна по-голяма голяма повърхност.на мозъка

Когато се включваме един в друг чрез своите желания и разум, нашият мозък работи като модем. Тогава, както и сега ние имаме само чисто животински желания и реализиране на тези желания.

Въпрос: Означава ли това, че за да обслужвам желанията на милиарди хора, аз ще трябва да включа мозъка си с още допълнителни 97%?

Отговор: Проблемът не е в милиардите хора. Ти трябва да си изясниш много прост интеграл: на един аз мога да дам само чрез това, на друг чрез друго и т.н. Тоест ти започващ да се включваш в безкрайна верига, която трябва да бъде свързана с тебе и ти – с нея, без край, отчитайки всички варианти. А това не може да е по линеен начин, а само в духовен вид!

Но разчетът се осъществява не в разума ни. Разумът се наслагва върху желанието и се получава елементарна, интегрална, взаимно свързана, безкрайна верига.

Именно това изучаваме в науката кабала: връзките между парцуфите, между световете, където всяка частичка, в която се извършва някакво изменение, предизвиква изменение в цялата система.

Всяка промяна предизвиква буквално разтърсване на цялата система. И затова за всички разчети, пресмятания, усещания, как това се прелива в безкрайна вечна хармония, са необходими нашите огромни чувства и разум.

Кабалистът вижда по какъв начин всички частици на общото желание постепенно и постоянно се преразпределят, сякаш морето се прелива в милиарди свои капчици и всичко се усеща заедно. Това се нарича сиянието на Шхина.

От урока на руски език, 21.08.2016
[201445]

Мисли и разум

Мисълта е най-голямата сила. Променяйки своите мисли, човек променя реалността, защото мислите и разумът са първични по отношение на материята и я формират. Колкото човек е по-високо духовно, толкова и силата на мисълта му е по-голяма. Затова няма никакво поправяне, освен поправянето на мислите на човека: какво мисли за себе си, за света, как да се отнася към света.

Каква е природата на мисълта и разума? Къде се раждат мисълта на човека? Как с помощта на мислите да промени себе си и света?

От другата страна на възприятието

каббалист Михаэль ЛайтманНауката кабала обяснява, че никоя духовна работа не предполага никакви физически действия. Всичко трябва да се случва само в желанието на човека. Кабала оперира с факта, че всъщност е създадено само желанието. То може да се управлява свише от Твореца и отдолу, от човека, нищо друго няма.

Струва ни се, че наоколо съществува материален свят, но този свят е призрачен. Той съществува само в нашите вътрешни представи. Така пише Баал аСулам във „Въведение в Книгата Зоар“. От обратната страна на мозъка ни има своеобразен „екран“, който проектира върху себе си всички наши мисли, чувства и ни рисува като че ли някаква реалност, която виждаме пред себе си.

В действителност ние нищо не виждаме. Пред нас като че ли се намира например маса, стена, свят, звезди, галактика, но нищо  не е такова, каквото ни изглежда.

Това е много сложна система от усещания. Задачата на кабала е да излезе отвъд границите на  обичайните ни, земни чувства, да даде на човека правилен поглед върху света, правилно усещане. Затова тази наука се нарича кабала, тоест наука за правилно възприемане на истинската реалност, каква е тя и как се проявява.

Творецът не е предвидил, че човекът ще прави нещо физически, защото целият обкръжаващ ни призрачен свят е илюзия. Така е казано и в Ккнигата Зоар, че когато влизаме в усещането за висшия свят, започваме да разбираме, че всичко предходно е било като в сън.

Въпреки това, дори ако получим духовно зрение, ние оставаме да съществуваме между двата свята и да ги усещаме и двата. Само този обем,  който  възприемаме в нашите земни свойства, се нарича „олам а-медум“ –  измислен,  индуциран от нас илюзорен свят.

А реалният свят, който разкриваме, е нашият истински свят. И между тези два свята има връзка. Човекът усеща цялата илюзия за този свят и цялата истина на висшия. Всичко, което го има в така наречения духовен свят, тоест намиращ се от другата страна на нашите възприятия, нашите илюзии, се отразява в картината на нашия свят и по този начин постепенно ни призовава към разкриването на истинския свят.

Всичко е дадено на човека не за да стои и да прави нещо  физически, с ръце и крака, а да напълни с действия своите желания, защото желанието е истинският материал на творението, освен което нищо друго не е създадено.

Всички физически заповеди, службите в храмовете и др. се отнасят само към вътрешното духовно изпълняване в нашите желания и намерения. И толкова! Затова е казано: „Аз не искам от вас дворци, скъпоценни дрехи, помпозност, които водят само до насилие, до борба за власт. Имам нужда само от чистотата на сърцето, от работата над своите желания“.

Ние ясно трябва да разберем какво означава духовния корен и неговото следствие в нашия свят, как действа върху нашето възприятие, как ни принуждава да виждаме определени физически образи, които ние „като че ли“ усещаме в нашите пет сетивни органа. „Като че ли“, защото всичко това съществува като сън и понякога изглежда дори по-реално, отколкото е истинската реалност.

Обаче всичко това са подсказки към нас от висшия източник, висшия корен, който като много изкусен оператор ни завърта във филм под името „живот“. На нас ни се струва, че живеем в тяло, че си взаимодействаме, че се движим и всичко останало, но само след като малко се събудим, ще открием, че всичко това е било като в сън, както и е казано в Книгата Зоар.

И когато влизаме в контакт с корена, а не със следствието, започваме да разбираме защо се е случило така, защо са ни въртели в този филм, наречен живот, защо той е бил толкова разнообразен и богат на цветове, на звуци и така ни е грабнал. Но всъщност усещаме много малко, буквално микроскопично въздействие, тясно и по дълбочина на възприемането, и по неговия спектър, но за нас изглежда нещо необичайно.

Всичко, което се случва наоколо, се превърта в малкия егоизъм на човека, в  точката, в която всеки от нас усеща този свят. Обаче, след като егоизмът започне да се разширява, усещаме в развиващото се его следващите картини на света, но вече поправени. Понеже егоизмът може да се разширява само поправяйки се! И тогава, освен малка точка, започваме да си представяме още и висшия свят.

Постигаме корените на всичко случващо се с нас и със света, виждаме как можем да взаимодействаме в тази система, да ускоряваме нейното развитие, разширяване, демонстрация на нас. И тогава ни става ясно: това е корен, а това е негово следствие, и влияейки на корена, можем да променим следствието.

По принцип, сега не сме в състояние да променим нашия свят. Това ни става подвластно само тогава, когато задействаме своето влияние на неговия корен. Затова, живеейки в нашия свят, виждаме, че нищо не ни се получава и нищо не можем да направим.

Но когато човечеството достигне до състоянието на пълно откъсване, депресия, безсилие, ще чуе, че има и друг път и той е единственият верен, не пътят през нашия егоизъм, който ни управлява, а пътят на управлението му. И тогава ще можем да се издигнем и да започнем разкриването на истинския свят.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 30.06.2016

[195601]

Да видим доброто: възприемане на реалността според кабала

Всички ние сега виждаме един свят, но всеки от нас може да промени тази реалност, която усеща. Науката кабала е методика за правилното възприятие.

За сметка на своето вътрешно изменение, аз мога да се приведа в друг свят и да видя, че всичко в живота се случва добре и правилно. Всичко изхожда от силите, които ни придвижват към добро.

Аз виждам, че всъщност реалността е много по-широка, отколкото ми изглежда, и в нея всичко се придвижва в направление към добро. И това не е илюзия и не е самоизмама. Доколкото разкривам света и внасям светлина в моя живот, такава картина и виждам пред себе си.

Духовният корен на времето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е разликата между минало, сегашно и бъдеще? Какъв е духовният корен на времето?

Отговор: Работата е в това, че цялата Вселена, цялото човечество, преминавайки през определени етапи на развитие, постоянно се променят.

В действителност няма нито Земя, нито космос, просто ние така си представяме нашето състояние в своя егоизъм (желание). С други думи, светът е отражение на нашето вътрешно състояние.

И във всяко едно такова състояние човекът е друг, затова и кабалистичната методика отчасти се мени, тя все още се развива. Тъй като днес се намираме в стадий, на който нито едно предишно поколение не е било, и затова дописваме към тази методика своята част, своята глава. А нашите потомци – тези, които още ще дойдат до кабала, ще дописват своите глави.

Но, по принцип, ние вече се намираме на етап, когато можем да завършим цялата история.

Духовният корен на времето – е решимот (информационни записи), които са се образували в нас след разбиването.
Някога сме били един единен съсъд, след това сме се разбили и полека лека отново се събираме в един единен съсъд под влияние на постоянно въздействащата върху нас светлина. Постепенното събиране на всички разбити части ни дава усещането за време. В действителност това не е време, а промяна на нашите състояния.

Можем да кажем, че времето е разстоянието между желание и наслаждение.

Да предположим, че трябва да се съберем заедно в централна точка, като един човек с едно сърце.

Искаме или не искаме това, но ние се устремяваме към този център, защото вътре в нас се намира светлината, насочваща ни към него. Времето, за което трябва да достигнем центъра, е 6000 години.
Untitled-1

Затова преди 6000 години нашите решимот са започнали да се движат към центъра.И ние последователно преминаваме през 6000 състояния, които се наричат „6000“ години. В нас то се усеща като време, но в действителност това не е време, а промяна на състоянията.

Какво значи време? Сега се чувствам така, след миг – по друг начин. Разликата между тези две състояния аз наричам «време». Времето не съществува. То е чисто субективно измерение.

Днес на много учени вече им е ясно, че времето може да тече обратно: и напред, и назад. Паденията и подемите, измененията, всички флуктуации в нас ни дават положителното и отрицателното време.

От урока на руски език, 15.05.2016

[193767]

Как да разкрием духовния свят?

Реплика: За Вас говорят, че всичко скривате. Кажете какво има в духовния свят, с какво се занимават хората там и т.н.

Отговор: Ще ви кажа само едно, но не като оправдание. За последните три хиляди и петстотин години, са написани стотици книги. Написани са от велики кабалисти, които са разкрили и изучили висшия свят. Работата не е в мен, макар че към днешния ден аз съм най-малкият и последният от тях по веригата. Така че, ако не казвам нещо, вземете техните книги. Започнете да четете!

Ще разберете по какъв начин да променяте себе си, така че да наблюдавате висшия свят, да го разтягате, да го разбирате и по-дълбоко да прониквате в него.

Затова не съм съгласен, че нищо не казвам. Опитвам да го направя.

Много хора не просто говорят, че Лайтман нищо не казва, а утвърждават, че «той нищо не знае»! Кой е той?! Що за кабала е това? И всякакви подобни.

Интересното е, че хората, които не са изучавали кабала и изобщо не познават предмета, изведнъж изказват мнение за нея! Удивително! Никой не говори за това, което се случва например в ядрената физика или за синтеза на лекарства и прочие.

Това са много сложни неща! А кабала е много, много по-сложна! Освен това, тя се намира извън рамките на нашите обикновени сетивни органи. И изведнъж всеки проявява своята «компетентност» и прави някакви изводи.

Разберете, че кабала е невъзможно да бъде обяснена. Тези, които имат претенции и говорят, че аз нищо не обяснявам, всъщност са прави! Човека може само да бъде научен да отвори очи и да види висшия свят.

Има картини, в които, за да се види изображението, трябва да се разфокусира зрението. Вглеждате се в картината, взирате се и като че ли в нея няма нищо, освен щрихи. И изведнъж започвате да навлизате в нея и там виждате обемно изображение, ходещи динозаври или плаващи патици. Случва се при пълно разфокусиране на зрението.

Науката кабала може да научи човека да разфокусира всичките си сетивни органи! И тогава с всичките си пет сетивни органа ще започнете да се настройвате на следващото, по-вътрешно ниво, да влизате в картината на света и извън неговите предели и да усещате цялото мироздание!

Как мога да ви разкажа всичко това?! Mога само да ви подскажа как да се разфокусирате, така че вместо този свят да усетите висшия свят, да влезете в следващото измерение.

Всъщност, ние съществуваме във всички светове! Нашият свят е най-нисшият и не влиза в тяхната сметка. Пет свята, състоящи се от 125 стъпала, се намират над него и съществуват тук и сега! Само ние не ги усещаме, не ги виждаме, но неосъзнато контактуваме с тях, те ни влияят.

Задачата ни е да разкрием висшия свят, разфокусирайки всичките си егоистични подходи към живота така, че да започнем да възприемаме алтруистичния свят, съществуващ с противоположни закони. Вместо егоизъм – алтруизъм. Вместо ненавист – любов. Вместо грижа за себе си – загриженост за другите. В Тора неслучайно е казано: «Възлюби ближния както самия себе си». Това е общия закон на висшия свят.

Искате да го усетите? Опитайте, потренирайте така да се отнасяте към света. Това е възможно само ако влезете в кръг от такива хора като вас, стремящи се към познаване на истинската реалност.

Когато се съберете заедно и започнете да отработвате такива отношения един към друг – отношения на любов, грижа, внимание, подкрепа, тогава като от мъгла изведнъж ще започне да се проявява обкръжаващият ви скрит свят. На това е основана цялата кабалистична методика.

А да ви разказва за висшият свят няма да може нито един кабалист, защото нямате адекватни вътрешни модели за усещането му.

В нашия свят ние вече се раждаме с модели, даващи ни възможност да го почувстваме и то не с всички. Но ние ги придобиваме! Защо новородените не чуват, а после започват да чуват? Защо не виждат, а после проглеждат? Защото тези модели се раждат в нас постепенно. Ние развиваме сетивните си органи!

Нека да се заемем с това. Кабала означава «получаване» – получаване на възприятията на висшия свят.

От урока на руски език, 20.03.2016

[188553]

Райската градина е вътре в човека

И било, когато сте чули гласа от мрака, а планината е била покрита с огън, приближили се към мен всички предводители на вашите колена и вашите старейшини и казали: “Ето, така ни показа Бог, нашият Всесилен, Твоята слава и Твоето величие, и Неговият глас чухме от огъня.

Днес видяхме, че говори Всесилният с човека, и той остава жив. Но за какво сега да умираме? Та нали ще ни погълне този велик огън; ако продължим да слушаме Божият глас, нашият Всесилен, то ще умрем. Та кой човек, чуващ гласа на Всесилният Бог говорещ от огъня, остава сред живите? Ела и слушай всичко, което ще каже Бог, нашият Всесилен, и ще ни преразкажеш всичко, което ти каже Бог, нашият Всесилен, и ние ще слушаме и изпълняваме!”(Тора, “Дварим”, “Ваетханан”, 5:20-5:24)

В човек става правилно осъзнава на това, че въпреки че духовните свойства са велики, сега към тях започва да се проявява определен подход.

От една страна свише съществува контакт на Твореца с човека, по точно със заложеното в него свойство, наречено “точка в сърцето”, което може да бъде свързано с Висшата сила. От друга страна, към този контакт е необходимо да се подходи постепенно, последователно, поетапно, за да не прегори човек.

Затова човек или група от хора започват да разбират, че движението към целта е дълго и заема, по принцип, целия живот.

За какво живеем?! Човек завършва институт и отива да работи. За него институтът е като трамплин. А в духовното не. Тук ти се намираш в тази същата точка, в която си се родил и съществуваш, обаче тази точка започваш да я разбираш и осъзнаваш по друг начин.

Твоето движение напред се заключава в това, че издигайки се над състоянието си, вътре в него разкриваш, че вече се намираш във Висшия свят, а не на Земята.

Изменяйки отношението към случващото се с теб, ти разкриваш в това състояние Твореца, свойството отдаване и любов, и никъде не трябва да ходиш! Стълбата на подема се намира вътре в теб като постепенно, все по-дълбоко постижение на това, че и сега се намираш в райското състояние.

Тоест, всичко което се случва с човек, са степени на неговото вътрешно постижение в себе си, когато той разкрива, че тъмнината, в която се намира, изчезва и настъпва вътрешно просветление.

Към него достига разбирането, че той всъщност се е намирал и се намира във Висшия свят, в света на Безкрайността, но едва сега започва да го разбира и възприема, защото се изменя отношението му към действителността, неговите свойства се връщат обратно към състоянието, в което вече са били.

А нашият свят?! Човек все още вижда войни, хора, убиващи се един друг, защото в него има общо с тях усещане за съществуване.

И едновременно с това, има усещане за личното си съществуване, когато гледа на тях и разбира, че те са слепи и не чувстват, че всъщност се намират в съвършенство, а виждат само егоистичната си нищожност и нищо повече. А ако те я изменят, то веднага ще почувстват чрез новото свойство на алтруизъм и любов, че се намират в рая.

Затова човек никъде не трябва да ходи, а трябва само вътрешно да се поправя, от ненавист към любов. Това е духовното движение. И в това духовно движение по 125-те стъпала на стълбата на духовните светове е цялата Тора.

Науката кабала говори само за тези трансформации, които човек усеща в себе си, реализирайки методиката на кабалистичното поправяне. Всичко е вътре в човека.

Не е за вярване, че около нас е рай, вечност, съвършенство, Висш свят, свят на Безкрайността!

Баал а-Сулам много добре е описал това в статията “Скриване и разкриване на Твореца”, където се пише, че това, което ти се струва лошо и ужасно в нашия свят, при изменение на вътрешните ти свойства ще стане противоположното: срещу 30-те ужасни видения и усещания на нашия свят ще видиш 30 прекрасни състояния! Всички са щастливи, здрави и доволни.

От Тв програмата “Тайната на вечната книга”, 30.03.2016

[189621]

Кой управлява мозъка?

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Неврохирургът Арнолд Смеянович, занимаващ се с изследване на главния мозък, в едно от интервютата казал: „Аз виждам пред себе си вещество, чиито клетки са изпълнени с такъв обем знания, че ми се иска подобно на Нютон да сваля шапка пред всеки негов изследовател.

Не е ясно как „работи“ той. При всеки един сигнал от нерва, от ухото или очите в него се създава „картинка“. Но как в крайна сметка човек разбира, че това е маймуна, а това свещник, а това е той самият? Ясно е, че мозъкът е много по-мощен от който и да е суперкомпютър. Най-удивителното е, че съзнанието няма място в тялото, а връзката на мозъка и мислите е изобщо дремеща тайна. Вероятно Творецът е този, който я владее.

Отговор: Днес учените вече не се страхуват да говорят за понятието „Творец“, потвърждавайки по този начин, че то е над нашето разбиране, осъзнаване, моделиране.

Тоест те разбират, че в съответствие с определени действия се възбуждат определени области на мозъка и между тях възниква особен тип конфигурационна сложна връзка. А какво следва по-нататък? Те не знаят.

Ето тук кутийка, там кутийка, между тях протича някаква връзка и още някъде нещо, а каква е същността на това е непонятна! Непонятно е какво се случва вътре! Що за мисъл е, която по такъв начин се отпечатва в човека и му дава усещане за съществуване в някакъв обем.

Тя рисува на човека някаква картина, която въздейства върху него, подрежда се в нещо, а той въздейства върху нея и се извършва обработка на информацията. Къде е всичко това? А това го няма в мозъка.

В действителност има един огромен „мозък“, бих го нарекъл силово поле, в което съществува абсолютно всичко! Той се нарича Творец. А ние сме включени към това поле и се намираме постоянно в него: в повече или в по-малко активна степен.

Трябва просто да се опитаме да не ограничаваме сивото вещество или някакви негови малки детайли, а да разберем, че няма нищо освен това поле. За съжаление ние не го възприемаме в пълен обем, не виждаме как всичко е взаимносвързано в едно единно цяло, истинската картина на мирозданието ни се изплъзва. Затова ни се струва, че всичко е непонятно как и откъде.

Но именно разкритието, че свойствата на мозъка са безкрайни и той е само контактна част, биологичен, духовен супер компютър, ще ни доведе до приемането на факта, че в действителност се намираме вътре в Твореца (да наречем това поле Творец). Задача на човечеството е да разкрие нашата комуникация с Него.

Реплика: Нобеловият лауреат по физика и медицина Джон Еклс казва, че ‚мозъкът не произвежда мисли, а само ги възприема отвън. Къде се раждат теориите, хипотезите, откритията – засега не е известно на физиолозите. Аз също мисля, че мозъкът е същество в съществото, тайна скрита със седем печата“.

Отговор: Всичко това е вярно. Така че, трябва да се изучава науката кабала!

Реплика: Великият руски хирург Пирогов е писал: „Мозъкът на отделния човек служи като мисловен орган за световната мисъл. Трябва да признаем, че освен мозъчната мисъл съществува и друга, висша, световна мисъл“.

Отговор: Да. Естествено. Затова всички ние сме свързани чрез т.нар. мозък. Но това вече не е мозък, а душа.

Реплика: Апропо, за душата. Когато попитали академик Смеянович: „Къде е мястото на душата: в главния мозък, в гръбначния мозък, в сърцето?“, той отговорил „Струва ми се, че за тази субстанция не е нужно място. Ако я има, то цялото тяло е неин стопанин“.

Отговор: Не, душата е огромно силово поле, поле на Висшия разум, в което ние съществуваме.

Въпрос: Не трябва ли да кажем къде е нейното място?

Отговор: Първо, във Висшия свят няма място, пространство, движение. Второ, няма ги нашите тела. Това е илюзия, която се рисува в нас. Книгата Зоар и науката кабала открито говорят, че си представяме себе си и нашия свят в много ограничени обеми и форми, които в действителност не съществуват – това е илюзия.

Въпрос: Ще успеят ли академиците да достигнат до това?

Отговор: Не. Умозрително, по някакъв начин те ще се досещат, но научно няма да могат. За това е необходимо да притежават друг начин на виждане.

Постепенно, те ще достигнат до науката кабала, ще отхвърлят своите „сиви вещества“ настрани и ще започнат да постигат света чрез желание за отдаване, желание за получаване.

Сега принципът за постигане на света в тях се извършва чрез разума, а трябва да става чрез едно единно желание, и според степента на включване в което човек започва да постига истинския свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.07.2016

[189955]

Когато науката е безсилна, отговаря кабала!

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Защо съществува Вселената? Появяването ни във Вселената е много странно събитие. Суетата на ежедневието ни заставя да приемаме съществуването си като себе разбиращо се. Защо изобщо нещо съществува? Защо точно такива са законите на природата?

Философите са достигнали до антропния принцип, според който нашата конкретна Вселена се проявява по такъв начин заради нашето присъствие в нея в качеството на наблюдатели.

Отговор: Причината за цялото съществуване е мисълта, тя е първична и ражда материята, желанието за напълване на себе си. Предава на това желание, на материята, своите свойства – от какво материята, желанието се устремява да стане подобно на мисълта, на своя Творец.

Реална ли е нашата Вселена? Откъде да знаем, че виждаме наоколо настоящето, а не велика илюзия, създадена от някоя невидима сила? А възможно ли е да сме продукт на преднамерена симулация, а нашата цивилизация да е илюзия, а ние да не сме тези, за каквито се смятаме? Какво се смята за „реално”?

Отговор: Усещаното се проявява в нашите усещания, в нас, и няма никаква възможност да открием какво се намира извън нас. Кабала развива в човека възможността да усеща извън себе си, „вяра над знанието” – и с това дава възможност да се отговори на всички въпроси.

Имаме ли свобода на волята? Управляват ли се действията ни или взимаме решения по собствена воля? Неврохирургията показва, че мозъкът взима решенията преди да сме ги обмислили. Квантовата механика предполага, че живеем във вселена на вероятностите и всеки детерминизъм е невъзможен по принцип.

Отговор: Има свобода на волята да се изследва предназначения за нас път на развитие и да го следваме принудително или осъзнато. Виж статията на Баал а-Сулам „Свобода на волята”.

Съществува ли Бог? Ние не можем да разберем дали съществува Бог или не. Не познаваме вътрешната работа на Вселената, за да правим грандиозни изявления за природата на реалността и за това, не се ли крие зад кулисите висшата сила.

Отговор: Творецът трябва да се разкрие, само така се решава този проблем! Методиката за разкриване на Твореца се нарича Кабала.

Има ли живот след смъртта? Не можем да попитаме мъртвите, остава ни само да гадаем. Материалистите предполагат, че няма живот след смъртта, но е невъзможно това да се уточни по научен път .

Отговор: Биологичният живот се ражда, живее и умира. Вечно е желанието, което бидейки свързано с „биологичното тяло”, трябва да премине етапите на растежа. Нарастването на желанието се извършва с привличането на създалата го сила, Твореца.

Може ли нещо да се възприема обективно? Обкръжаващата среда може да ни наблюдава само през филтъра на нашите чувства и размислите в умовете ни. Всичко усетено е преминало през многослойния филтър на физиологичните и когнитивни процеси. Възприемането на света е субективно.

Единственият начин това да се провери е по някакъв начин света да се види през съзнанието на друг човек. Вселената може да се наблюдава само чрез мозъка и да се интерпретира само субективно.

Отговор: Кабала развива в нас извън телесни органи за усещания, с помощта на които разкриваме истински съществуващата реалност – висшия свят и неговата причина – Твореца. Усилията за обединението в групата предизвикват светлината на поправянето, ОМ, и развиват в човека орган на възприемането извън неговия егоистичен субективен филтър. И това се нарича разкриване на Твореца и висшия свят.

Коя е най-добрата система на ценностите? Никога няма да можем да държим точната граница между „добрите” и „лошите” постъпки. Животът е много по-сложен, отколкото би могла да предположи универсалната система на моралните или абсолютни ценности. Нашите възгледи за лошо и добро се променят.

Отговор: Ние нямаме истински стандарти, и само разкриването на истината извън нас, свойството отдаване и любов, ще ни дадат възможност да измерим себе си спрямо него и да насочваме себе си, своя егоизъм, на любов към творенията.

Какво представляват цифрите? Цифрите ни помагат да си обясним Вселената. Те реални обекти ли са или само описват отношенията, които са присъщи на всички структури?

Отговор: Цифрите са езика за описването на отношенията на две свойства, Твореца и творението, отдаването и получаването. Раждат се от връзката между тях и се измерват от отношенията. Те са езикът за описване на отношенията на Твореца и творенията.

[188162]

Карл Юнг за главната опасност

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: На яве излезе едно от последните интервюта на психоаналитика Карл Юнг, в което му задават въпроса: „През 30-те години Вие предсказахте, че ще има Втората световна война. Сега можете ли да кажете, че идва Трета световна война?“ Карл Юнг отговорил, че „не вижда нервни признаци за това“.

По-нататък той казал: „Повече се нуждаем от психологията, от разбирането на човешката природа, защото единствената съществуваща опасност  е самият човек. Той е голямата опасност. А за съжаление не осъзнаваме това. Ние нищо не знаем за човека, знаем нищожно малко. Трябва да изучаваме психиката на човека, защото ние сме източникът на възможното идващо зло“.

Отговор: Психиката на човека е източникът на всичко, което ни очаква в бъдеще. Сигурен съм, че както по-рано сме преминали от механични машини към електрически, от електрически машини към компютърни, сега ще преминем от компютърни системи към 3D-технологии и постепенно ще се убедим, че всичко това въобще не е нещо, с което трябва да се занимаваме.

Всичко това е външно, грубо. Трябва да се занимаваме с нашата система, с  човека вътре в себе си.

Вътре в нас се намира цялата тайна на природата. Светът се постига и се рисува вътре в човек.

Виждаме това също и от много изследвания, провеждани в частност с космонавти. В материалите на изследванията са предоставени огромно количество интересни данни за промяната на човешката психика в космоса, при възвръщането на Земята и т.н., които нямат никаква научна обосновка.

Постепенно се натрупват сериозни сведения за това, как човекът в други условия получава напълно различно зрение, друг слух, той вижда на разстояние 300 км пясъчник, в който играят деца, или внезапно чува това, което мисли намиращият се до него приятел. Затова трябва да изучим човека, вътре в когото се намира цялата тайна на природата.

Движението по посока на ниските нива на природата – животинско, растително, неживо , е неестествено движение на развитието на науката. Науката трябва да се развива по-високо! А по-високо от човека е само неговата психика. Това е постижение на самия човек. Именно от неговата психика, психология е и изходът на следващото ниво.

Кабала  е висша психология. Тя разяснява от какви нива на познание се състои човекът, какви нива на познание все още трябва да се развият в него и как именно чрез тези нива да се издигнем от усещането на този свят, който виждаме и строим в себе си, до усещането на Висшия свят, който също трябва да построим в себе си. В това е целият проблем.

И войната тук няма място. Да вдигаме шум с оръжия, танкове и самолети?! Всичко това са играчки за деца. Трябва да престанем с тях, защото човечеството трябва да се устреми вече към нещо по-развито, по-необходимо.

Аз все пак се надявам, че ще има пробив в правилното направление и ще престанем да мислим за Трета световна война. Така или иначе войната нищо не решава, както и кризата.

Затова нека да се заемем с най-висшето, с което можем да се занимаваме , с човешката психика.

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 12.04.2016

[181673]

Духовният и материалният свят

каббалист Михаэль ЛайтманВ мирозданието съществуват два противоположни свята: материалният свят, съставен от желанието за получаване и духовният свят, съставен от желанието за отдаване.

Желанието за получаване на наслаждение се явява централно свойство на материалния свят. Нашият свят ни е даден в усещанията на петте ни сетивни органа, състоящи се от това желание, а човешкият разум им помага да варират.

Съществува и друго състояние, което ние можем да създадем, намирайки се в този най-нисш свят с това, че ще започнем да изменяме природата му, неговата материя от свойството получаване на свойството отдаване. И тогава ще видим материята в съвършено друг вид, в друг облик, друг план – материя, работеща извън себе си, за отдаване.

В нашия свят няма такова свойство, тъй като всичко, което усещам тук, усещам защото това влиза в моите сетивни органи. А духовния свят е устроен инверсно, в състоянието, когато аз излизам от себе си и усещам всичко извън себе си.

Но ние не разбираме как можем да усещаме нещо извън себе си. Ако аз виждам нещо, то това се намира в пространството, което моите сетивни органи постигат, включват, усещат. А как мога да усетя това, което те не чувстват? С други думи, в човека съществува граничен праг за постигане на света в неговите сетивни органи.

А духовния свят се постига и се рисува в нашите усещания, които работят на принципа „извън себе си“. Затова се създава нов сетивен орган, който усеща другия: аз чувствам какво се намира в него, какво усеща. Може да се направи само тогава, когато човек получава свойството любов.

В нашия свят любов е самонаслаждение от храна, секс, семейство, деца, няма значение какво. Ние обичаме тези източници на удоволствие, тъй като те предизвикват в нас особено възбуждане, което усещаме като нещо приятно.

Но истинската любов предполага да обичаш не себе си и в себе си, а обекта извън мен. И тогава се получава, че аз мога да чувствам това, което чувства той. Ако придобия възможност да усещам нещо извън мен, тогава това се нарича обединение на духовните свойства – свойство отдаване: истинска любов, когато мога да обичам каквото обича другия, а не, което на мен ми харесва. Тук е отличието на единия свят от другия.

Трудно е да се обясни това, тъй като през цялото време се изплъзва от начинаещите. Но постепенно, преодолявайки всевъзможни пречки, трудности, провеждайки тренировки, ще можем да достигнем състояние, когато действително ще започнем да усещаме какво обича или не обича другия, без всякакво отношение към себе си!

Но как да го направим без отношение към себе си? И тук науката кабала казва, че трябва да се направи някакво поправяне, допълване, подготовка. Това означава, че аз правя съкращаване на себе си, тъй наречения цимцум, и не включвам в своите усещания – в сърцето, в разума и мислите, нищо, което има в мен.

Издигам се над себе си и ставам абсолютно неутрален, все едно лично не съществувам, а съществува само някой друг. Аз влизам в него и го усещам в него самия такъв, какъвто той се усеща самия себе си. Ето тук в мен възниква възможност да се издигна до нивото на духовния сензор – духовния съсъд (кли).

Постига се по пътя на тренировка, която е много проста: стоя заедно с моите приятели и се занимаваме с това, че всеки се опитва да се анулира пред другите, да излезе от себе си и да се опита да влезе в тях.

Това е особена практика, която се осъществява с помощта на сила, наречена Висша светлина. Ако се опитаме да се съединим помежду си над нашия егоизъм, то върху нас действително слиза особена Висша светлина – алтруистична сила, която ни позволява да излезем от себе си. И тогава създаваме извън себе си общо поле, в което съществуваме като едно единно цяло.

Тази практика се нарича „семинар“. С помощта на такива семинари ние извикваме върху себе си обкръжаващата светлина (ор макиф), която ни повдига над нашата природа и ни дава възможност да се включим един в друг. Ето тогава започваме чрез другите да усещаме Висшия свят, новото пространство – свойството отдаване и любов, свойството на пребиваване извън себе си, над себе си.

От урока на руски език, 21.02.2016

[181498]

Намерението и влиянието му на реалността

Въпрос: Много хора знаят, че ако искат да реализират себе си, живота си, то преди всяко едно действие е много важно за минутка да се спрат и да се замислят: „Какво всъщност искам да спечеля от своите действия?“ – и тогава да престъпят към изпълнението.

Действително ли настройката на това, което желая да постигна, намерението преди действието, има силата да въздейства на реалността и може да ми помогне да достигна желаното?

Отговор: Намерение се нарича това, което желая да достигна в края. Тогава всичките ми действия по пътя са насочени към състоянието, което искам да достигна.

Не говоря за земните намерения. Кабалистът работи с Висшата сила, която властва над цялата реалност и постоянно се намира във връзка с Нея. Той вижда цялата реалност, като изхождаща от тази сила, която рисува в него цялата действителност: и вътрешната – как той усеща себе си, и външната, която възприема в петте си сетивни органа.

Затова взимам под внимание само тази сила, тъй като тя е единствената сила, формираща реалността. И моето намерение е насочено само към тази сила: как през цялото време се съсредоточавам на нея и се приближавам към нея, как във всяка ситуация от живота ми, било то с добри или лоши хора, или с вътрешните ми състояния, или с живите, растителните и неживите обекти – всичко, което усещам, го отнасям към същата тази Висша сила, създаваща ми тази реалност.

Аз се намирам буквално в някакъв филм, който ми създава тази сила. Част от този филм усещам като въртящ се около мен, а част – намиращ се в мен, във вид на реакциите ми на самия филм. И всичко това прави Висшата сила: и вътре в мен, и отвън.

Доколкото съм длъжен във всяка минута от живота си да осъзнавам и да бъда слят с Висшата сила, формираща моята реалност около мен и вътре в мен, дотолкова това се явява моето намерение.

Тогава започвам да научавам какво прави с мен Висшата сила, превеждайки ме чрез всевъзможни състояния – външни и вътрешни, т.е. реакциите ми на тях.

На основата на всяко състояние, външно и вътрешно заедно, аз трябва да установя, че няма никой друг освен тази сила и че е добра и правеща добро, защото прави всички, дори най-плашещото и неприятно, само, за да се обърна към нея, като създаваща всяко състояние, тъй като тя е първа и последна. Тоест всичко, случващо се в миналото, настоящето и бъдещето се прави от Висшата сила.

Аз започвам да достигам до такова състояние, че живея вътре в това намерение и целта ми е през цялото време да живея в него, и заедно с това трябва да изпълнявам всевъзможни действия, която тази същата сила формира в мен: и в духовния свят, и в материалния свят.

Всъщност това е животът ми. Аз печеля от това, че разпознавам вътре тази сила, какво иска тя от мен, как ме формира, как създава висшия свят, как го постигам и т.н. Аз се придвижвам в две плоскости: към този свят трябва да се отнасям като изхождащ от висшето, а към висшия свят, като издигащ се към него от долу.

Аз постоянно така живея. Тогава отношението ми към моята реалност се нарича намерение. В книгите на кабалистите са описани множество намерения: как трябва да се отнасям към всяка една стъпка на своя път, в живота си.

С помощта на намерението формирам своята реалност. Ако се съединя с Висшата сила, която ми създава цялата тази реалност – и материалната, и духовната – то вече живея в един свят, а не в два, защото всичко изхожда от тази Висша сила и няма никой освен Нея.

Тогава влияя на своята реалност за добро; аз я строя, защото всъщност реалността не съществува – всичко зависи от това, как аз я изграждам.

От 695-а беседа от нов живот, 18.02.2016

[182344]

Реалността на Вселената

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Група известни американски учени се събрали в „Американския музей по естествена история“ в Ню Йорк за обсъждане на теми, които звучат доста фантастично.

В частности там се говорило, че нашата Вселена ни се струва реална, но в последните години все по-голям брой учени започват да задават въпроса, не се ли явява обкръжаващия ни свят само резултат от сложна симулация. Не сме ли ние и всичко около нас просто точки в данните на някаква космическа холограма.

Отговор: Нашият свят не е холограма, а особена система от сили, която по такъв начин се представя пред нас и се изобразява на съществуващия в нас екран.

Извън мен няма свят и всичко, което виждам наоколо, се намира в мен: и ти, и всички останали. Получава се, че играя с някакви образи, които сякаш съществуват извън мен.

Всъщност, извън мен има само едно свойство – свойството на пълната любов и отдаване, което се нарича „Творец“. Кабалистите описват това много просто, като даденост.

А ако попиташ: „А аз?“ – А ти чувстваш същото относително себе си, както и всеки.

Така че, съществуваш ли? – Относително мен съществуваш ти, относително теб съществувам аз. Много ни е трудно да разберем това. Още дълго ще плуваме в своето въображение. Но нищо не се получава докато не влезем в правилната картина на света и тогава ще видим всичко това.

В кабала е казано: „Това, което ще ви се разкрие, ще се разкрие на вас и на никой друг. И само така ще бъде“.

Въпрос: Тоест науката няма да разкрие това?

Отговор: Невъзможно. Ние засега нямаме съответните свойства, за да определим правилно и да си представим истинското мироздание.

Може да се каже, че това е „матрица“, вътре в която живеем. И това не е фантастика. Живеем в система от сили, рисуваща в нас, на нашия вътрешен екран, различни изображения, които всъщност не съществуват. Както на екрана на телевизора електрическите сигнали рисуват всевъзможни изображения, така и става вътре в нас.

Учените ще стигнат до това, че всички техни предположения са без доказателства и нищо няма да дадат на човека. Във всеки случай, науката се ограничава с това, че тя постига всичко в нашите пет земни, материални сетивни органи.

Длъжни сме да се повдигнем над тях, да придобием нов сетивен орган, позволяващ ни да излезем „извън себе си“. И тогава започваме да усещаме истинското мироздание, не възмутено от нашите егоистични свойства.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 07.04.2016

[181524]

Силата на мислите, ч.3

каббалист Михаэль ЛайтманЖивотът в многоизмерния свят

Въпрос: С какво се отличава силата на висшия, интегрален разум, от простия, човешки, „линеен“ и какви възможности дава той?

Отговор: Силата на интегралния разум ни позволява да излезем от нашата степен на „плоския“ материален свят и да започнем да живеем в пространство с безкраен брой измерения.

Има насекоми, които пълзят по повърхността и не чувстват височината. А има такива, които дори не пълзят и затова не усещат повърхността, а само една точка. Ето така и човешкия живот е ограничен в трите измерения, от които не можем да се измъкнем.

Но благодарение на висшата сила ние излизаме в N-мерния духовен свят и можем да видим всичко, ставащо в миналото, настоящето и бъдещето. Аз получавам възможност да изследвам своя живот: миналия, настоящия и бъдещия, освобождавайки се от понятията на триизмерното пространство и време, от времевата ос, в която живея сега. Тъй като се отъждествявам и се сливам с реалността, която е над движението, времето и пространството.

Въпрос: Как тези промени влияят на повседневния живот на човека, на неговите планове и мисли?

Отговор: Аз започвам да устройвам живота си, в това число и обичайното си ежедневие, съгласно законите на висшия свят, по съвсем други разчети, ценности, програми, цели, съответстващи на многомерното духовно измерение.

Намирам се във висшата, затворена, интегрална сила, за която не съществува минало, настояще и бъдеще, никаква разлика между действията. Тя пребивава в абсолютен покой и не различава състоянията, не чувства понякога нещо повече, понякога по-малко, а именно това усещане създава в нас усещането за време.

Обикновено ние различаваме времената, защото ни се струва, че сега у нас има по-малко, а след секунда ще имаме повече, или обратното. Аз се оказвам в състояние, където няма нищо, освен висшата сила, управляваща всичко. Тази сила не може да се променя, тъй като тя е абсолютно добра.

И ако аз сам, със своите свойства, ставам подобен на тази сила, то се оказвам във света на Безкрайността. Започвам да разкривам, че целия свят всъщност, съм аз самия. Всички камъни, растения, животни, хора – са части от мен самия, отпечатъци от моето желание, части от висшия свят, на които трябва да помогна за да се повдигнат на степента на съвършеното и вечно съществуване. Човек, който така усеща света, се нарича кабалист.

Въпрос: Ако има сила на мислите по-висока, от човешката – една мисъл, запълваща цялото творение, цялата природа, то как се променя повседневния живот на човека, постигащ тази мисъл? С какво се отличава той от обикновените хора?

Отговор: Такъв човек иска да съедини двата свята: висшия свят, който той сега е разкрил, и нисшия свят, усещан от него чрез животинското му тяло. Той мисли как да издигне нисшия свят до нивото на висшия свят.

Нисшия свят е този, който всички ние усещаме в своите лични мисли, телесни сетивни органи, материални желания. Ако човек започва да усеща висшия свят, то той още от сутринта мисли за това как да направи целия си живот още по-приближен към висшия свят и включен в него.

Не е възможно да се обясни повече… Казано е: „Вкусете и ще се убедите колко прекрасен е Твореца“. Трябва да се разкрие висшата сила и тогава ще стане ясно за какво говоря – иначе, не.

Въпрос: Но това ще бъде хубаво усещане?

Отговор: ДА! Това мога да заявя с цялата си увереност. Няма нищо по-добро от това, вместо целия този свят да усещаш поне малка частица от висшия свят.

От 688-та беседа за нов живот, 09.02.2016

[177944]

Други публикации на тази тема:

Силата на мислите, ч.1

Силата на мислите, ч.2

Няма нищо по-силно от мислите, ч. 1

Да се научиш да мислиш

Въпрос: Как нашите мисли влияят на живота ни?

Отговор: Всичко се определя от силата на мислите. Струва ни се, че са важни действията, но всъщност няма нищо по-силно от мислите.

Какво отличава камъните от растенията, растенията от животните, животните от хората? – Само силата на мислите. Ако се измерваме по физическа сила, то животните ще се считат за много по-силни от хората.

Само мисълта издига човека над всички същества. А мисълта зависи от желанието. Колкото по-силно е желанието, толкова по-мощна мисъл е необходима за неговото напълване и обслужване.

Както желанието на детето е неразвито и се нуждае от неголямо напълване, така и мислите му са кратки. Но представете си какво ще се случи, ако желанието е по-голямо от мислите: например, желанието е 10 грама, а силата на мислите – 5 грама.

Тогава детето ще може да върши неразумни постъпки, тъй като неговата мисъл не покрива и не контролира желанието му. Това дете ще бъде в опасност. Затова през цялото време учим детето как да се държи, стараейки се желанието му да не излиза извън контрола на мислите.

Въпрос: Възможно ли е да се научим да мислим?

Отговор: Ние през цялото време учим детето на това. Дори животните така обучават своите малки. Неведнъж съм гледал документални филми за лъвицата, която извежда малките си извън леговището, обучавайки ги как да се държат в открития свят, какво могат да правят и какво не. Тя им показва как да ловят плячка и от какво да се страхуват.

Животните имат природни инстинкти, помагащи им да се държат правилно. А децата нямат такива инстинкти и е необходимо да ги напълним с разум, с мисъл.

Детето може да отиде до ръба и да падне. А животното не пада, в него има вътрешни сили, които го предпазват. Инстинктът е мислена програма в човека или животното, която действа подсъзнателно, неволно.

В човека почти няма такива мислени програми, които се наричат инстинкти. На човекът му е необходимо да придобие програми, които няма да го ограничават, а ще го издигат на по-високо стъпало.

Ако в нас действаха същите програмирани инстинкти, както при животните, които да не ни позволяват да паднем и да се приближим до опасност, ние никога не бихме могли да се издигнем до по-високо, човешко ниво. Но тъй като човек е готов да се подложи на опасност, да рискува да изгуби живота си, той може да се издигне на по-високо от своето ниво. Защото изкачването от стъпало на стъпало означава загуба на предишния себе си, за да се изкачиш по-високо. Затова човекът няма природни инстинкти, както при животните, за да ни се осигури възможност за развитие.

От 689-та беседа за нов живот, 09.02.2016 г.

[179491]

Цялата еволюция е развитие на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кабала утвърждава, че нашият свят се е образувал в резултата на това, че световете са се спуснали от света на Безкрайността по 125- те стъпала. Кога се е случило от гледна точка на времето?

Отговор: За време може да се говори само започвайки с момента на създаване на нашата Вселена, а до тогава време не е имало. Това се потвърждава от последните открития на квантовата физика. Нашият свят е възникнал преди около 14 милиарда години. До този момент времето не е съществувало, в духовното няма време.

Започвайки от големия взрив, върви развитието на нашия егоизъм. Елементарните частици са започнали да се свързват в атоми за сметка на своя егоизъм, желанието да съществуват, да приближат към себе си полезното и да отделят вредното. Тази сила накарала атомите да се свържат в молекули, в кристали, минерали. Така е започнала да се формира Вселената.

Десет милиарда години Вселената се е развивала на неживо ниво, докато в нея не е започнало да се формира земното кълбо от газовия облак. То продължило неживото си развитие, докато преди милиард години на повърхността на земята не са възникнали първите примитивни форми на живот — начало на растителния свят.

След растителния свят е възникнал животинския, а след това човека. Цялата тази еволюция се е движела за сметка на вътрешната сила, скриваща се във всяко създание — неговият егоизъм.

„Егоизмът“ на веществото се определя от неговата валентност и сложността на строежа на атома. Има такива слабо егоистични вещества като кислорода, водорода. Техните атоми са много прости. А има вещества, атомите, на които са много сложни и са свързани с голям брой елементи: електрони, протони, неутрони.

В края на периодичната таблица на елементите има дори такива вещества, които започват да излъчват от себе си енергия и затова се наричат радиоактивни. Това вече е развитие до стъпалото на връзката с обкръжаващия свят, приближаващо ги към растително стъпало. Растението е основано на активното взаимодействие с обкръжаваща среда.

Тоест, ние виждаме, че съществува определен процес, придвижващ еволюциятата и водещ материята от неживото към растителното стъпало. Междинни форми между неживото и растителното са коралите, „живите“ камъни.

И в еволюцията между животното и човека има междина форма — маймуната. Кабала е наука, която се основава на откритията на хората, и няма никакво отношение към религията.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016
[180504]

Обективно възприемане на света

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Учените направиха поредното откритие: всички обекти- от автомобили, птици, човешки лица до буквите на азбуката изглеждат съвършено различно в очите на хората, запознати с тях, в сравнение с тези, които току що са ги видели.

Отговор: Науката кабала се отличава от другите науки с това, че веднага показва на човека света на следващото ниво и затова всичките днешни и бъдещи изследвания, които за егоизма винаги се явяват като някакви открития и новини, в кабала не се смятат за новини и открития.

Кабала веднага ни дава егоистична и едновременно над егоистична основа на възприятието, и затова всичко, което съществува на тези две нива и помежду им, човек, изучаващ кабала започва да възприема абсолютно правилно.

Светът не притежава свое лице, своя форма, изглед, затова мярката на възприятието зависи само от човека — доколкото той се поставя в абсолютно обективно състояние, тоест, се издига над всичките си усещания.

Защото всичко, което усещаме ние усещаме в своите желания, свойства, чувства. Ако нашите свойства се променят, бихме виждали дърветата, небето, птиците, земята, хората и всичко обкръжаващо ни не такива, каквито ни се представят сега. Това зависи от нашите вътрешни свойства.

Да речем, ако при нас дойде човек от друга планета, то той би възприел всичко съществуващо на Земята съвсем различно, отколкото ние виждаме в своите свойства.

Затова не може да се каже, че светът притежава някакви определени обективни, независими от нас форми, видове, свойства, закони. Всичко това се разкрива и съществува само относно самия човек.

Нека да се запознаем с обектите, със света по-дълбоко: какво представляват сами по себе си! И тогава ще открием, че спираме да виждаме нашия свят, а вместо него започваме да виждаме висшия, духовен свят: силите, взаимовръзките, вътрешните свойства, които се рисуват в нас като обикновени материални обекти.

А ако проникнем по-дълбоко, ще спрем да виждаме материалните обекти, няма ги. Ние ще видим само свойства, а не материални тела.

Например, човекът е женен вече почти 40 години. За тези години той е свикнал да вижда вместо своята жена някакъв образ. И тя по същия начин го възприема-  като образ, който се получава от изучаването на човека, неговите свойства, взаимни отношения и всичко останало. Както се казва, хората свикват, не забелязват някакви неща един в друг и т.н.

Донякъде може да се уподоби с това, какво би се случило с нас, ако бихме започнали да изучаваме свойствата на Висшия свят. Ние просто щяхме да виждаме него вместо нашия свят.

Както жената вижда своя мъж съвсем не такъв, както би го видял страничния човек, защото за нея той е някакъв образ — по-вътрешен, отколкото външен. Така и ние бихме видели вътрешния образ на нашия свят, който се нарича „Висш свят“. Ние бихме видели сили, свойства, а не външните обвивки, които ни рисуват нашите пет сетивни органа.

Всеки един от нас може да го направи. Трябва само да изучаваш Висшия свят, и тогава в теб ще се появят адекватни на него вътрешни свойства. Ти ще започнеш да го усещаш такъв, какъвто е всъщност. А нашият образен свят на обекти ще изчезне.

Въпрос: Значи, ако на плоскостта на този свят аз виждам маса, стена, Вас и така нататък, то издигайки се над плоскостта, ще видя сили?

Отговор: Да. Сили, рисуващи в теб такива обекти, които всъщност не съществуват.

От ТВ предаване „Новини с Михаел Лайтман „10.03.2016

[179253]

Силата на мислите, ч.1

Разумът обслужва желанието

Въпрос: Кабала говори за голямата сила на човешките мисли, което се потвърждава от много научни изследвания.

Известен е ефектът плацебо, при който болните получават празна таблетка, която няма никакво медицинско въздействие, а резултатът е много подобен на лечението с истинско лекарство.

Съвременната роботика произвежда роботи, които могат да четат човешки мисли и да изпълняват желаното действие. Какво е мисълта и какъв е механизма на нейното действие?

Отговор: Материалът на творението е желание за наслаждение, което се дели на четири части по своята мощност. Първите три части на желанието са нежива, растителна и животинска, които имат физически образи в този свят. Неживото ниво се проявява във вид на камъни, минерали, метали, всички елементи от таблицата на Менделеев.

Неживото желание се характеризира със своята пасивност. Цялата му сила е съсредоточена в удържането в статично състояние, без да се променя. Това желание е много малко и иска само да се съхрани такова, каквото е.

След това желанието се развива, расте, докато материалите не започнат да излъчват, както радиоактивните вещества. В тях се проявяват по-големи признаци на вътрешен живот, които дори излизат навън.

Междинната степен между неживата материя и растенията са коралите, „живите“ камъни, в които се проявява и започва да се развива усещане за живот. Растението живее и умира, променя се с течение на времето, усеща околната среда. Дори има изследвания, които доказват, че растението чувства дали към него се приближава добър или лош човек.

Растението се нуждае от въздух, храна, то има и по-активна връзка с околната среда. След това желанието се развива още, от растително се превръща в животинско. Има хищни растения, които хващат плячка и се хранят с нея. Животинско ниво са всички животни, включително и човешкото тяло.

Колкото по-голямо е желанието за наслаждение, толкова повече то се нуждае от силата на мисълта, за да поддържа своя живот в най-добро и безопасно състояние. Това много добре се вижда при самонаблюдение: как седя, лежа. Каквото и да правя, аз през цялото време мисля за това как да напълня своето животинско тяло, тоест да получа по-голямо удоволствие и по-малко страдание.

И тъй като моето желание ме принуждава да търся максимална полза за себе си при минимален резултат, то в мен започва да се развива силата на мисълта. Преди всичко ми е нужна памет, за да помня къде ми е било добре и къде зле. Аз трябва практически да реализирам силата на мисълта, за да предвидя доброто и лошото, да се приближа до полезното и да се отдалеча от вредното.

Започвам активно да се свързвам с обкръжението: търся добро общество и избягвам лошото. Необходимо е да мога да оценя, как съм спечелил в миналото, за да спечеля в настоящето и бъдещето, затова започвам да чувствам времето относително моето напълване.

Развива се силата на мисълта, която е изцяло подчинена на напълването на желанието и призвана да се грижи за това желанието да не страда, а да бъде щастливо. Това много добре се вижда при животните и малките деца, а при възрастните хора е прикрито, тъй като те скриват своите истински желания.

Ако искам да получа нещо от теб не го изисквам директно, а действам по заобиколен път, моето желание за наслаждение се сблъсква с твоето желание за наслаждение и ние започваме игра, за да не почувства другия, че аз искам да го използвам. Аз се преструвам, че искам да напълня твоето желание, а в действителност напълвам своето.

Силата на моите мисли отчита твоето егоистично желание, което естествено не ти позволява да работиш за мен. Но аз се опитвам да те изследвам и да те завъртя така, че ти все пак да напълниш моето желание.

Ако наистина е необходимо, то аз съм готов също да направя нещо за теб като компенсация. Така се развива връзката между нас и нашия разум. Вижда се как детето докато расте, се учи на всички тези хитрости. Ние не го осъзнаваме, но именно към това е насочен целият човешки ум.

От 688-та беседа за новия живот, 09.02.2016

[177716]

Следващи публикации на тази тема:

Силата на мислите, ч.2

Силата на мислите, ч.3

Силата на мислите, ч. 2

Линейна и интегрална природа

Човекът стои на най- високото стъпало на развитие по своя разум по отношение на останалите части на природата. И заради това е способен да изследва останалите нива на природата – неживо, растително и животинско. Животинските и растителните клетки, минералите са на по-ниско ниво от човешкия разум, затова можем да ги изучаваме.

Камъкът, растението или животното нищо не могат да скрият от човека. Аз разбирам тяхното поведение, а те не са способни да разберат моите мисли и замисли, защото съм много по-хитър и развит от тях. А да изследваш мисълта на друг човек е много по- сложно. Тук се изисква специално изследване, което се нарича „психология“.

Психологията не е „наука“, защото е много трудно да изследваме мисълта на човек с помощта на мислите на изследователя, човек също като него. Затова психологията не е точна наука, а само предположения, основани на натрупания опит.

Съществува сила на мислите, по-висша от човешката и ако се повдигнем на нейното ниво, ще можем да изследваме човешкото мислене. Принципът е, че не може да изучим което и да е явление от неговото собствено ниво. Неживото не може да изучи неживото, а растителното вече може.

За да разберем бебето, трябва да пораснем поне до десет годишна възраст. Тогава тези деца се намират на различни нива на развитие, буквално както животното и растението, и на по- голямото можем да доверим по-малкото.

Проблемът с човека е, че той се явява последно стъпало над неживата, растителната и животинската природа, над което няма никой. От своето ниво не мога да проверявам и изследвам себе си, за да разбера кой съм аз. За това ми е необходимо да се издигна на по-висока степен, недостъпна за простата психология.

Ако с помощта на науката кабала се издигна на нивото на висшите сили, на общата интегрална природа, висша относно нашата обичайна „линейна“ природа, от нейното ниво ще мога да разбера мотивите на човешките мисли. Предварително ще мога да определя моите действия ще донесат ли очакваната полза или не.

Въпрос: Какво означава да се издигна на нивото на висшата интегрална природа? Каква мисъл има там?

Отговор: На това ниво се намира мисълта, която се разпорежда с нас, системата на нашето управление. Ако познаваме тази система и започнем да получаваме нейните мисли, ще разберем какво иска човек, каква е неговата природа, какво го движи.

Ще започнем да изследваме какво иска от нас управляващата ни природа, която се нарича Творец и как човек може да съответства на нейните действия и заповеди. Той ще може да провери правилно ли изпълнява нейните изисквания.

Проблемът е в това, че нашият разум не е интегрален, обхващаш цялата природа, а е линеен, ограничен, точно както при малките деца. Той винаги действа в един ограничен аспект, а не на нивото на цялата система на ръководство и управление като цяло. Затова е необходимо да се изучава науката кабала и да се проникне във висшата психология.

Всъщност науката кабала е материалистична психология, която трябва правилно и пряко да изучим, за да се разберем, че става дума за степените на човека, само че на по-високо, над обичайното ниво . Относно това ниво, днешното може да се нарече животинско.

Мисълта, която е над човека, е силата на Твореца. Творецът е мисълта, запълваща цялата природа и свързваща всичките ѝ части заедно. Затова е мисъл на единството, съединението, интегралността. Целият свят е включен в единна система и ако аз се включа в тази мисъл ще зная миналото, настоящето и бъдещето, контролирайки цялата система. Всички части на тази система са еднакво важни за мен.

Желанието, действащо в системата, всички части, които са свързани една с друга, се наричат висша сила или Творец. В степента, в която ставам подобен на общата природа, съединявайки се с всички и отдавайки на всички, мога да опозная тази висша природа и дори да я управлявам. Издигам се от степента на човека на висшето ниво, наречено Творец и мога да го изследвам. Макар че, на пръв поглед ,за това се изисква да се издигна още по-високо от него, аз имам възможност да го постигна благодарение на силата на сливането, силата на любовта. Такава чудесна възможност е предоставена на човека.

От 688- та беседа за новия живот, 09.02.2016

[177868]

Други публикации на тази тема:

Силата на мислите, ч.1

Силата на мислите, ч.3

Програмата на живота, част 5

каббалист Михаэль ЛайтманБягане с препятствия

Въпрос: В бъдеще, новите технологични открития ще подобрят нашите органи за възприятие. Вместо очила ще носим чип, имплантиран в очите, а вместо телефон – чип в ухото или мозъка. Този процес ще доведе ли до напредък за човешкия род?

Отговор: Хората не се развиват по този начин. Вместо напредък, това ще даде възможност на другите да ни контролират. Ако в мозъка ни е имплантиран компютър или мобилен телефон, би било възможно някой да се свърже с нас и да ни прожектира филм, който да замести реалността. И така, през остатъка от живота си да лежим в леглото, мислейки, че пътешестваме по света.

А как можем да бъдем сигурни, дори и без да имаме чип, имплантиран в мозъка, че нашият свят днес не е халюцинация? Живеем в матрица, в програма. Човешкият напредък е възможен, не с помощта на високи технологии, но само в резултат на вътрешно развитие. С помощта на науката кабала ние се научаваме да възприемаме ново ниво, висшия свят, който е съвършен и вечен.

Кабала развива в нас нов орган за възприятие – любов към ближния. Чрез него ние постепенно започваме да усещаме един нов свят. Трябва само да преодолеем една психологическа бариера. И тя е възможна за преодоляване, тъй като не е стена, а само малко препятствие, като при бягането с препятствия. Заедно можем да прескочим тази психологическа бариера и да започнем да усещаме нова реалност.

Когато го направим, ще открием, че всичко зависи от нашето отношение. Ако отношението ни към другите се влоши, ще се върнем обратно към нивото на този свят, т.е. ще паднем от горното измерение. Обаче ако поправим отношението си към другите, отново ще се издигнем на нивото на висшия свят.

От предаването „Нов живот“ по KabTV 9/8/15

[167633]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 1

Програмата на живота, част 2

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 4