Въпрос: Писателят и кинодраматург от Рига Михаил Димов предложил на ученици  от шест до десет години да задават на Твореца най-насъщните въпроси, за  най-важното.

Второкласничката Света пита Твореца: „Мога ли с нещо да ти помогна?“

Отговор: Отговарям от името на Твореца. Аз сякаш чета Неговия отговор.

Да-а. На мен, разбира се, не ми достига точно твоята помощ. По принцип, не ми достига от всеки човек, но от всеки поотделно, тоест от теб. Помощта трябва да бъде в това, да Ми помогнеш да поправя света.

Въпрос: „Може ли детството да продължи цял живот?“, – Марик, първи клас.

Отговор: Детство за цял живот! 🙂

Това, разбира се, зависи от характера на човека. Има хора, които си остават деца и те наистина са добри хора. Може да не са добри по характера  за другите, но през цялото време търсят. За тях опознаването на света е огромно поле за действие, стремят се през цялото време нещо да разкрият, нещо да създадат, нещо да направят.

Тоест, детското, което остава във възрастните хора е велико свойство. Това всъщност е подарък. Хубаво е, разбира се, че остава. Но това не зависи от човека, той се ражда такъв.

Въпрос:  Радик, четвърти клас, пита: „Хората толкова страдат на Земята, нима в Твоя ад е още по-лошо?“

Отговор: В ада, като цяло, е още по-лошо.

Адът е угризенията на съвестта,  чувство, от което човекът не може да се скрие. Въпреки, че той вижда и разбира, че всичко което се случва, идва от Твореца, – „Няма никой, освен Него“ – все пак той не може да се освободи от чувствата, от мислите какво изобщо е направил в живота си?

И това не може да припише на Твореца, защото не се е и опитал през живота си да достигне до състояние, когато се издига над управлението на Твореца.

Творецът ни управлява. Човекът трябва да осъзнае, че всичко, което прави, е идвало от Твореца, а не от него. И тогава няма да има за какво да се тревожи, да се изчервява, да страда.

Въпрос:  „Как да живея така, че всички в света да бъдат щастливи?“ – пита Лиза, от втори клас.

Отговор: Има само един път – да разбере какво е щастие, по какъв начин може да стигне до него. Има такава методика, която може да доведе хората до щастие и е необходимо да я приложим в живота си. Ще пораснем и ще я реализираме.

Въпрос:  Игор, четвърти клас, пита: „На Земята има толкова беди и страдания, така че хората да не съжаляват за смъртта?“

Отговор: И това също е вярно. Но не трябва да се мисли така. Разбира се, за хората може да бъде по-лесно да умрат, когато виждат, че напускат такъв ужасен свят, в който няма нищо и всички страдат, и накрая всички умират.

Но е по-добре да не го правят. Има възможност още преди да умрем, да разкрием висшия, вечен, съвършен свят и затова да не умираме, а просто да започнем да го усещаме –  следващия етап на своето съществуване, на своя следващ живот.

Въпрос: Руслан от втори клас пита: „А ако хората не Те обичат, а се страхуват от Теб?“

Отговор: За някои това е добре, те обичат такова отношение на хората към себе си: „Да се страхуват, означава да уважават“.

Но, като цяло това е погрешно. Любовта се нуждае от взаимно разбиране, когато със затворени очи можеш напълно да се отключиш от себе си и да се довериш на любимия. А той ще мисли само за теб, за твоята полза, за твоето благо. И ти ще мислиш само за него. Когато сте така взаимно загрижени един за друг, това е любов.

Въпрос:  Люба от трети клас задава пронизителен въпрос: „А аз съществувам ли всъщност?“

Отговор: Това е сложен въпрос. Аз съществувам само, когато стоя срещу Твореца. Тоест това е Той, а аз съм срещу Него, против Него. Тогава съм аз.

Въпрос:  Вие мислите, че дори на децата това е по-лесно да се обясни, отколкото на възрастните?

Отговор: Разбира се. На децата е много по-лесно да се обяснят всички тези неща, отколкото на възрастните. Те инстинктивно  разбират това.

Реплика: Виждам, че им обяснявате така, както на възрастните.

Отговор: Разбира се! Към децата не трябва да се отнасяме по друг начин.

Реплика: Тоест без глезотии…

Отговор: Не! Тези глезотии са източник на цялото зло в света.

Въпрос: Катя, четвърти клас, пита: „Кога е започнала любовта на Земята?“

Отговор: Любовта е започнала тогава, когато хората са започнали да мразят омразата.

Омразата се проявява естествено в нашата природа. И когато сме започнали да осъзнаваме нейната вреда, крайност, ужасите, които ни носи и сме започнали да я ненавиждаме, тогава постепенно сме намерили любовта.

Въпрос: Саша от втори клас пита: „Ние Твои играчки ли сме?“

Отговор: „Вие сте Мои играчки, – казва Творецът, – абсолютно, напълно. Но вие трябва да го осъзнаете. И тогава ще Ме помолите да бъдете самостоятелни. И Аз ще го направя за вас“.

Въпрос: „Защо, когато обичаш, всичко ти харесва, дори бърканите яйца?“, – пита Степа от втори клас.

Отговор: Когато обичаш, харесваш всичко, дори бърканите яйца, защото любовта покрива всички проблеми. Абсолютно всички! И дори всичко грозно ти се струва красиво, и всичко неприятно – приятно, и всичко безвкусно – вкусно. Защото всичко се покрива с любов. Значи, най-важното е, да не обръщаме внимание, че в света е лошо някъде или някак, а да развиваме любовта.

Въпрос: Вита от втори клас пита: „Защо Ти си сътворил света такъв, че когато мама си скъса чорапогащниците,  плаче?

Отговор: Да… Човекът е малък. И малкото момиче плаче заради свои проблеми, и по-голямото момиче, мама, плаче от проблемите си. И всички имат проблеми. Всичко  е сътворил Творецът, за да могат хората да намерят, какво представлява съвършеното състояние, за да има само радост и любов.

И към това може да се стигне само през сълзите: сълзи в класа, в училище, с приятелките, със скъсани чорапогащници – във всичко.

Въпрос: Миша, в четвърти клас, задава удивителен въпрос: „Как да стана  спомен?“

Отговор: Първо, човек трябва да бъде добър спомен, а не просто спомен. Защото има такива хора, които се запомнят с потръпване, с ужас, с ненавист. Бихме се радвали тези хора да не са съществували и също да не си спомняме за тях.

Трябва да живееш така, че след теб да останат хубави спомени. А това е само, ако правиш добро на хората и оставяш мека, сладка следа след себе си.

Въпрос:  Алик, четвърти клас, пита: „Какво мога да Ти поискам? Та Ти самият знаеш всичко“.

Отговор: Не е важно, че Аз знам всичко. За мен е важно ти да искаш! Защото когато искаш, ти си свързан повече с Мен, и Аз мога да ти дам повече, когато ти искаш. Аз мога още да ти дам моето специално отношение, моята любов, моята топлина. А така просто да ти дам това, което нямаш – ти няма да бъдеш свързан с Мен и затова ще се лишиш от големите, добри, топли усещания в света.

Въпрос: Гоша от четвърти клас казва: „Върни на моите родители детството, за да ми бъда мама приятелка“.

Отговор: Ако би могло да бъдеш с родителите си както със своите другари , това би било много добре от една страна. Но от друга страна, как би се развивал? Кой ще те научи?

Затова трябва да се научим да бъдем с родителите като деца  и да бъдем приятели с родителите, и с нашите приятели, връстници да бъдем съответно приятели и да се учим от тях. Тоест, да получаваме от всички добър пример и да даваме на всички добър пример от себе си.

Въпрос: На какво трябва да се научат родителите в такъв случай?

Отговор: Родителите трябва да се научат да бъдат с децата си другари, приятели. Това е много важно. Понякога се срещат такива семейства и в тях децата се чувстват комфортно, защитено, не ги притискат, не унищожават тяхната самостоятелност. Те растат открито.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.04.2019

[247702]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - No Comments→

Въпрос: 43 годишният баща на пет деца Джъстин Смит, създал свой канал в YouTube. Той разбрал, че по друг начин не може да разговоря с децата си, защото те през цялото време гледат смартфоните си.

В този канал той разказва за себе си: къде работи, как пътува по света. Той мисли, че и по-нататъшната комуникация с децата ще бъде такава, т.е. пропастта ще бъде толкова голяма, че няма да можем да говорим директно с децата. Трябва да бъдем там, където са те. Какво мислите?

Отговор: Мисля, че това е абсолютно вярно. При децата вниманието се е преместило само върху екрана. Те не виждат света, не виждат пейзажите. Извеждаш ги сред природата, а те гледат смартфона.

Качват се на самолет – не се интересуват от самолета, пътуват с параход – не се интересуват от парахода. През цялото време са в екраните си. Но ако на екрана им покажете самолет – интересено, параход – интересено, пейзаж – интересено. Само на екрана! Тоест, те имат напълно различно възприятие и това трябва да се има предвид. А какво можете да направите?

Реплика: Да предположим, че за тях изчезват пейзажите. Но в резултат на това ще изчезнат и татко, и мама.

Отговор: Не! Ето ги татко, мама –  те са пред мен на екрана. За детето е ясно, че са пред него. А когато вижда човек пред себе си, той е неясен.

Те  седят в кафене или някъде другаде, не разговарят помежду си, а комуникират само чрез своите смартфони. Как можем да избягаме от това? Какво можете да направите? Няма връщане назад.

Целият ни свят е виртуален. Каква е разликата? Или виждам мама и татко на този екран, който ми изглежда съществуващ (но и той не съществува – в мен се появява някакво изображение), или ги виждам на моя смартфон. От гледна точка на кабала това няма значение. Това е само чувство.

Променихме малко нашите усещанията, децата се приближиха до клиповото мислене. Трябва само да се адаптираме към това. Няма друг начин.

И колкото по-бързо се адаптираме, толкова по-бързо ще осъществим контакт с децата. И изведнъж ще открием, че в този смартфон, когато се появим там, говорещите глави на татко и мама, можем да им предадем всичко, което искаме, всякакъв филм! И те ще го разберат – това е важното. В противен случай няма да ни разберат. Говорите с детето, а то гледа в джаджата си.

Въпрос: Не мислите ли, че просто са им отнели детството?

Отговор: Нищо не е отнето! За тях това е детството. И скоро детството ще бъде още по-виртуално. Какво искаш? Да се върнат в пещерите?

Забележка: Бих искал да се върнат в дворовете …

Отговор: Няма нужда да отиват никъде! Това са вашите носталгични спомени. А за тях не е така. За тях носталгията е само по смартфона. Давайте им всеки път все по-умни смартфони и готово, повече нищо не им трябва.

Въпрос: До какво в крайна сметка ще доведе това?

Отговор: До това, човекът да разбере, че може да възприема целия свят през екрана, а самият свят не съществува. Не съществува! Водопади – ето, намерих водопади на екрана и това намерих, и друго намерих. Всичко, за което ми говорят, всичко за което чувам, го виждам пред себе си.

Между другото, няма нужда да ходя никъде. А защо? Имам всичко пред себе си. На моя екран е цялата Вселена, цялато малка Земя, всичко. Така е добре! Мога да се обадя на всеки приятел, да поговоря с него. Не е нужно някъде да се срещаме. Най-много можем да се съберем заедно веднъж. И за какво? За да може  всеки да гледа в екрана си?

Сигурен съм, че човечеството ще създаде други инструменти, вместо тези малки телефони, с които ще виждаме пред себе  много повече неща – със специални очила, без очила или нещо друго. Ще се почувстваме в себе си.

Всъщност всичко това е приближаване към истинския свят. Не към нашия механичен, който също възприемаме в самите нас. Ние не знаем какво има пред нас, просто в нас се формира такава картина.

Някакви различни сили рисуват картината на тази реалност в мен. Защо тогава да не се откъсна от тази реалност? Защо изобщо са ми нужни тези стени? Защо?! Ние можем да живеем в съвсем различно състояние.

Реплика: Но човек обича да пътува по света …

Отговор: Ще го създадем и ще го направим, ще пътешестваме!

Въпрос: И чувството ще бъде същото?

Отговор: И още как! Къде мога да пътувам на моите годините?! С бастун? А така, ще бъда като маймунка, ще скачам по лианите, ще плувам, ще се потопя в океана! Ще правя всичко! Това ще бъда аз.

Въпрос: И това е добре?

Отговор: Защо не? И сега живеем в илюзорен свят. А тогава ще бъдем в реалността, която самите ние създаваме.

Човечеството в крайна сметка ще стигне до състояние, в което ще се нуждае само от смартфон и нещо минимално, за да задоволи животинското си тяло. Какво от това е лошо?

Роботите ще работят, за да можем да се напълним с нещо, докато гледаме в смартфона, няма значение с какво, а всичко останало е там. История, география, комуникация, пътешествия, полети, романи, всичко, което искам, всичко е вътре. Защо ми e всичко това отвън? Защо да създавам големи кули, всичко това?!

Много добре! Приветствам този свят. Не ме боли за внуците, щастлив съм за тях! Защото, по принцип, те ще създадат много по-добър свят, отколкото са получили от нас.

От ТВ програма “Новини с Михаел Лайтман“, 09.04.2019

[246326]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Фенка на южнокорейска музикална група решила да ги превърне в една хармонична клетка: «Всички фенове обичат да събират снимки на любими изпълнители и групи, а аз реших да покажа нагледно чрез биологията, как можем да видим една група през призмата на жив организъм». И след това тя разпределила всички участници според ролята, която играят в групата и определила за всеки участник специфична клетъчна органела.

Можем ли да използваме работата на клетката като модел за построяване на група или общество?

Отговор: По принцип, да. Знаем, че всеки организъм трябва да се състои от части, които са взаимно противоположни, но в името на съществуването и за да образуват определен сложно съставен интегрален организъм, те трябва да влязат в определена връзка помежду си.

Връзката се основава на това, че всеки от нас подчинява себе си на общото мнение, на общата задача, общата цел, т.е. в определен смисъл всеки принизява себе си, дори в известна степен се унижава, несъмнено се ограничава, но за сметка на това се получава един сложен, многофункционален, доста жив организъм, който може постоянно да се намира във всевъзможни състояния, да играе с тях и по такъв начин да създава от себе си съвършено различна проява на своите вътрешни свойства. При това, тези прояви ще бъдат вече съставни, качествени.

Получава се нещо като огромен музикален инструмент, оркестър. Техните емоции, прояви, усещания – всичко това се съединява заедно и придава особен колорит на групата.

Въпрос: Когато се зараждала клетката с ядро от безядрената клетка, тя се образувала под въздействие на агресивна среда. Как човешкият организъм може да се организира така, че това да не е агресивна среда, а положително въздействие, положителен стремеж?

Отговор: Невъзможно е без отрицателни въздействия. Трябва да има някакъв общ за всички враг, благодарение на който те ще започнат да се съединяват. Невъзможно е да се съединят чрез положително въздействие, тъй като цялата материя е егоистична.

Затова, за да бъде преодолян егоизма, ми е нужно огромно външно въздействие, заплаха. Тогава вероятно ще успея да подчиня себе си на останалите, да допуснем на тази група и да вляза в нея така, че те да видят ползата в това, че съм готов да отменя себе си пред тях и да навляза в тях като абсолютна интегрална част.

Въпрос: Значи, сега такова обединение между обществата е просто невъзможно?

Отговор: Невъзможно е, напълно невъзможно. Обществото трябва да чувства заплаха от унищожаване и само тогава ще бъде способно да помисли да се обедини интегрално, защото всяко обединение е основано на подчиняване на себе си на другите.

Реплика: В човешкото общество, в колектива, в отбора, е напълно възможно човек, който изпълнява определена функция, в определен момент да каже: «Край, достатъчно, уморих се, повече не мога».

Отговор: Не. Когато хората започнат да се съединяват помежду си, те продължават да работят така, че обединението между тях им оказва положително въздействие, те виждат прогрес, положителен резултат.

Ако в началото сме били принудени да бягаме от смъртта, то сега, когато започваме да се съединяваме, виждаме пред себе си нов живот, ново стъпало. Това е друга работа. Тук вече се появяват всевъзможни положителни съставни, тласкащи напред. Първоначалното състояние е, разбира се, само страх от смъртта, т.е. бягство от смъртта.

Въпрос: Как от гледна точка на кабала се нарича това състояние, което те придобиват по време на взаимодействието в групата?

Отговор: Обединение, когато всеки започва да вижда в другия част от себе си и да разбира, че без съединение с другите няма да почувства новия живот. Чувства се живот на ново ниво. Няма как да го предадеш на тези, които не го чувстват, защото трябва настина да отмениш себе си, да навлезеш в другите, да се съединиш с тях и във взаимната връзка да усетиш абсолютно ново състояние, новия живот.

Това е там, където усещаш другите, вместо себе си. И това чувство е поразително, то излиза над рамките на нашия живот, защото личния, индивидуалния живот – е усещане на себе си, а тук започваме да чувстваме другите и да приемем именно тях за свой живот. Тоест всичко, което съществува извън мен се нарича духовен живот, а това, което съществува в мен е земен живот.

Но аз не съм в състояние да навляза в това състояние, да отменя себе си, дори ако ми обещават неземни блага и усещания. Не съм в състояние да преодолея егоизма си, който ме възпрепятства да се съединя с другите. Необходим е много особен тласък напред, който се обезпечава само от огромен страх.

Но страхът може да бъде преодолян много лесно: ако човек е поставен в такава група предварително, иска да се свърже с другите, да отиде при тях, да участва с тях и т.н. Но, така или иначе, влизането в групата наистина е придружено от страха да бъдеш изгонен, което означава буквално духовна смърт за него.

Мотивацията е прекрасна, защото в същото време започвам да усещам живота извън мен.

Чувствайки себе си, аз чувствам моя животински живот, който ще завърши ако не днес, то утре. А когато излизам от себе си, когато започвам да усещам живота извън себе си – той е вечен, съвършен.

От телевизионната програма “Новини с Махаел Лайтман”, 02/12/2018

[239814]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - No Comments→

Реплика: В своето  време античният “топ мениджър” е дал съвети как да се управляват робите. Той е извел няколко принципа, които както в древността по отношение на роба, така и  в наше време  по отношение на свободния работник, работят по същия начин.

Първият принцип: не се увличайте по изграждането на екип. Не купувайте твърде много роби от една и съща среда или от една и съща националност.

Въпреки, че на пръв поглед може да изглежда изкушаващо да имате работници, които са в състояние да сътрудничат и лесно да намерят общ език, в бъдеще това може да доведе до много големи проблеми. Или ще се борят за почивка, ще мързелуват на работа, ще седнат да бърборят,  или напротив, ще спорят, ще противодействат и ще се противопоставят.

Отговор: Съгласен съм. Ако искате да управлявате хората, трябва винаги да бъдете между тях. Тоест вие ​​да бъдете свързващият елемент на всички служители.

Реплика:  Вторият принцип: обръщайте внимание на характера,  а не само на уменията.

Струва си да обърнете внимание на характера на роба, който възнамерявате да купите. Изглежда ли ви нерешителен или слаб, или, обратно – безразсъден и нагъл? В първия случай той ще бъде в депресия, без воля, а смелият и безразсъдният ще бъде просто неуправляем.

Отговор: В първия случай  работникът  ще бъде напълно привързан към вас, няма да има никаква инициатива.  А във втория – той ще направи това, което смята за необходимо. Дори няма да може да чуе какво му заповядвате.

Разбира се, това са крайни състояния. Като цяло човек трябва да бъде възпитан. Просто  купуването на роб не означава нищо. Ако има междинно състояние, тип вътрешна организация, то след това също трябва да бъде обучаван. Вече може да бъде обучен, защото е някакъв среден тип.

Реплика: Следващият  принцип:  помнете, че има неща, които можете да направите сами. Избягвайте да се показвате и да се хвалите, използвайте робите само за целта, която поставя собственика.

Отговор: Използвайте ги там, където са необходими. А ако не са необходими, се опитайте сами да свършите работата.

Не попадайте в пълна зависимост от тях. Не се увличайте от ръководенето, защото само ще заповядате тук и там, за всяко малко нещо, от което се нуждаете, и ще се занимавате само с писане на заповеди.

Това не е компютър, където всяка най-малка команда трябва да бъде описана правилно, подробно, по специален алгоритъм и т.н. С хората трябва да се работи  по различен начин. Привличайте ги там, където са необходими. А когато няма нужда от тях, се опитайте да я свършите сами. Това ще бъде бързо, без думи, без никакво предаване на команди и контрол, т.е. много по-ефективно и икономично.

Реплика:  Следващият  принцип:  накарайте робите да ви обичат.

Отговор:  Разбира се, това винаги е добре, защото това, което не се купува  с пари, се купува  с  любов.

Много по-изгодно е, отколкото за пари. Тогава човекът се опитва да направи това, което искаш и то му доставя удоволствие. Тоест, той го иска и това е част от неговото възнаграждение.

Въпрос: Как може да се купи любовта на сътрудника?

Отговор:  Любовта се купува с грижи, отстъпки, подходящо отношение, въпреки че е  роб,  както към човек, т.е. с издигане на неговото робско достойнство до човешко ниво. Когато се отнасяш с него по този начин, той започва много да го цени.

Реплика: Следващият принцип: организацията на работата е много важна. Всеки роб трябва да има ясни отговорности. Това създава частна система на отчетност и осигурява напрегната  работа, защото те знаят, че ако някаква работа не е свършена, трябва да отговорят  за това.

Отговор: Да. Но това вече зависи от собственика. Факт е, че в Тора например е казано: “Този, който купува роб, придобива господар.”

Защо? Защото трябва да ги командваш и това те задължава. Но ако не им заповядваш, ще стигнеш до такова състояние, когато той ще те командва или ще ти донесе големи загуби. Само ти ще бъдеш виновен за това. Да бъдеш собственик на роби е много сериозна и тежка работа.

Необходимо е да се разбере и осъзнае това. Много по-трудно е да управляваш, отколкото да работиш сам и да изпълняваш някаква малка работа. Вижте колко милиарди души са готови да вършат работа на конвейер. А малко хора биха искали да ръководят и освен това, не са способни да го направят.

Реплика:  Античният “топ мениджър” добавя, че е необходимо да се разделят робите на групи от по десет души, защото по-големите асоциации ще бъдат проблемни за надзорниците.

Тези групи е необходимо да бъдат разпределени в цялото имение и работата трябва да бъде организирана така, че работниците да не остават сами или по двойки, за да могат да се следят.

От друга страна, проблемът с големите групи е, че хората не чувстват лична отговорност, тя сякаш се разтварят в общата маса. А екипът с правилно подбрана големина ги кара да се конкурират и да разкриват  тези, които работят небрежно. Това означава, че работата в десетка  е най-оптималната форма.

Отговор:  Да.  Напълно съм съгласен. Това всъщност е най-оптималната форма, това е цялостното състояние на колектива, цялостното състояние на всяка общност в природата.

Реплика: Следващият принцип, за който говори античният „топ мениджър” е: „Отделяйте внимание на възпитанието на началниците”.

Той пише, да се обучават нови мениджъри на неща, които им помагат да бъдат по-морални. По-специално, забранява им да използват робите за други неща, освен за тези, които са свързани с интересите на собственика. В противен случай новите мениджъри ще използват позицията си, за да принуждават робите да изпълняват техни лични поръчки, докато робите трябва да работят само в имението върху задачите, които са поставени отгоре.

Той подчертава, че управляващият роби трябва да получава същата храна като самите роби. Така, че след тежък ден всички да седнат заедно и да ядат заедно едно и също. За да няма такова нещо, че умореният  роб след изтощителен труд да вижда как началникът яде специални ястия.

Отговор: По време на тези трапези всички да чувстват, че са заедно, въпреки че той е техен началник във всичко останало.  Там, където е работата, той е шефът. Там, където има храна и почивка, той  е същият,  като тях.

Това обединява колективите и дава на робите усещането, че ги зачитат,  гледат на тях като на важна единица в тази група, в обществото,  отнасят се към  тях не като към роби, а с отговорност, и ги ценят, че  по този начин отдават и уважават домакина. Това е много важно.

Реплика:  Като продължение на сплотяването и обединяването с робите, той казва: почивайте заедно с робите. Какво участие ще вземете в тържествата,  зависи само от вас.

Той цитира за пример свой приятел, който организира великолепен празник, докато се уединява в тих ъгъл, защото не му харесва. А “топ мениджърът”, напротив, играе, пие, пее, танцува – прави всичко, но само тази вечер. На следващата сутрин отново е строг.

Отговор: Това означава, че всеки изпълнява своята функция. Но когато тази функция ви позволява да бъдете заедно, тогава той е заедно с всички. Това е вярно.

Реплика: Един от последните принципи: не се превръщайте в роб на робите си.

Има много неща, които вашите роби могат да направят, за да спечелят малки победи над вас в ежедневието. Именно с такова дребно непокорство ви предстои да се сблъсквате всеки ден. Постоянно ви изпитват, наблюдават,  какво и къде могат да грабнат. И ще трябва непрекъснато да намалявате властта си, докато не бъдете напълно изяден от робите, които ще се отнасят към вас с все по-голямо презрение.

Отговор: Тук вече има проблем с шефа, който ясно разграничава, кога е шеф, кога е приятел,  дава да се разбере къде е тази граница, и те се съгласяват, чувстват, че нещо може, а друго не може и т.н.

Може  дори да има състояния, когато трябва да ги накаже физически. Те все пак трябва да чувстват, че в това е техен шеф и господар, а в онова,  е техен другар и приятел, разбира ги и се грижи за тях. Също както при животните. Не можеш да направиш нищо. Те трябва да чувстват ръката, силата. Това им дава увереност. Но в същото време трябва да искате лоялност от тях.

Реплика: Тоест,  необходимо е  разделение: в работата – строгост, дисциплина,  а в  личните отношения …

Отговор: И в работата също: непрекъснато добавяйте свобода към строгата дисциплина с 10-20%, за да им дадете малко усилия сами да покажат своята лоялност, своето участие.

Реплика: И последно: не мислете, че всичко това не ви засяга. Това вече го казва наш съвременник за случилото се в античните времена.

Отговор: Абсолютно вярно! Това е взаимодействието между хората. То е близо до семейните отношения в двойката. Подсъзнателно искаме другият да изпълни нашите желания, предварително да познава вкусовете ни и да живее, за да ни угоди. Нима всеки не  иска това? Оказва се, че всички сме егоисти? Ангели ли сме? Не. Подсъзнателно го очакваме от другия.

Сега въпросът е: по какъв начин да взаимодействам с другия, за да се чувства той щастлив до мен? И тук трябва да вземем целия списък, да го преработим по отношение на семейството и ще видим, че не са далеч едно от друго. Каква е разликата? Взаимност. Аз към теб, а ти – към мен, ние се отнасяме един към друг така,  както господарят към роба, и робът към господаря,  и тогава и на двамата ни е добре.

Готов съм да бъда твой роб, готов съм да приема, че си мой господар, ако си готов на същото от твоя страна и тогава сме щастливи един с друг. Просто използваме човешката природа правилно.

Защото разумно разбираме, че всеки от нас е егоист и побеждаваме нашия егоизъм в правилната връзка между нас. Това не е лесно. То може да съхрани отношенията в продължение на десетилетия и никога няма да приличате на друг, а през цялото време ще привнасяте нови нюанси.

Въпрос: Какво трябва да бъде посланието в компанията, за да  не се чувства никой като роб и никой да не се чувства като господар?

Отговор: Това трябва да бъде възпитателната работа, а тя  много трудна.

Ще имаме този античен специалист по организацията на робовладелското предприятие, той ще бъде във всеки днешен екип,  – и в министерството, и в завода, и вкъщи, навсякъде ще заложи правилните взаимоотношения. Най-важното е балансът. Това може да се научи. Ще се опитаме.

От телевизионната програма “Новини с Михаел Лайтман”, 19.12.2018

[243540]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Коментар: В Израел се появи ново забавление – отвориха стаи на гнева. “Тук можете да направите всичко, което родителите са ви забранявали като дете ”, казват организаторите.

Посетители не липсват. Представители на всички сфери на живота идват да изпускат парата – от уважавани адвокати до влюбени двойки. Тоест идва човек, взема кошница като в супермаркета, слага в нея всички предмети, влиза в специална стая и започва да ги чупи, докато не освободи “парата”.

Отговор: Смятам, че това  разбира се, е варварство. Това е абсолютно неприемливо, особено в еврейския народ. И между другото, е забранено от религията. Забранено е да се унищожава нещо, създадено от човека или природата, ако не е животозастрашаващо.

Освен това не мисля, че по този начин човек се възпитава на добро поведение и качества. Не мисля, че така изпуска парата. Напротив, той натрупва следващата порция гняв в себе си, която ще се наложи да изпусне неизвестно къде и как. Аз не бих позволил да се прави това.

Човек още повече трупа в себе си гняв, напрежение, противоречие. Няма как да се справи с тях. Проверявано е столетия наред. Хората, които се завръщат от война, където се убиват взаимно, внасят много лоши свойства в своя народ. Нищо хубаво няма в това. След това отнема години, за да се възстановяват.

Въпрос: Има ли гнева вътрешен духовен корен?

Отговор: Много лош.

Въпрос: А как да работим с него?

Отговор: Само с любов. Но не като разбиваме съдове.

Въпрос: А как да работим с любов към гнева?

Отговор: С музика, общуване, това е нещо съвсем различно от размахването на пръчка и  разбиването на саксии.

Въпрос: Ако вместо стая на гнева е възможно да се създаде нещо, което да преобразува гнева в любов, какво бихте отворили? Как бихте нарекли тази стая?

Отговор: Бих ги завел в парна баня с добър теляк, който добре да ги „нашиба с клонки“  и да изпусне от тях парата. Да ги накара да плуват в студен басейн, а след това отново в парната баня и така няколко пъти. С добър масаж. „Машинният валяк“  да се разходи добре по тях и да изпусне цялата тази натрупана „пара“. Би било добре както за тялото, така и за душата.

Щях да ги намачкам така, че след сауната и масажа, след студени, горещи, контрастни душове, да се наспят добре и от това напрежението в тях би спаднало. Това първо.

Второ – нужно е общуване от друг тип. Аз бих провел с тях няколко добри сеанса: как да не се въздържат, а напротив, как да се уверят, че всички проблеми в теб се съчетават в правилната форма – така, че да не се уморяваш от тях, да не се страхуваш да ги чуеш и приемеш, така че да се отнасяш към тях отвисоко, като дете, което разказва на майка си какво се е случило с него в училище. Необходимо е да се обучават такива “малки деца”.

Забележка: Това е хитростта на живота, която всеки иска, от млад до стар …

Отговор: Да. Но вижте какво правим?! – Позволяваме на техните детински, жестоки, животински инстинкти да тържествуват.

Човек може да се защитава не когато нещо го сполети, а той стои под него и се защитава, а когато се издигне над проблема.

Трябва да разберем откъде идват всички страдания, защо идват. Да направим така, че проблемите да не ни застигат. Това не е нужно.

И какво можем да направим,  когато ни сполетят, да знаем как да ги използваме правилно? Както в бойните изкуства – когато използваш силата на врага, за да я обърнеш срещу него.

Въпрос: Тогава защо ни сполетяват негативни събития и емоции, които предизвикват гняв?

Отговор: За да можем да ги превърнем в положителни. Това е всичко. В противен случай няма никакъв смисъл от тях. Само по този начин можем да стигнем до положителното – ако можем да превърнем негативното в положително. И трябва да го умеем, да се научим на това. А всичко започва с парна баня.

От телевизионната програма “Новини с Михаел Лайтман”, 02/03/2019

[244197]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Реплика: По света се разпространява нова тенденция, която е концентрирана в научния свят на университетска Америка. Стотици университети в цялата страна поддържат система, която поощрява студентите да правят доноси за своите съседи, често анонимно.

В Университета в Мичиган са писани доноси за поддръжници на Доналд Тръмп. За университетския вестник за това, че  отделял малко внимание на трансджендърите и цветните студенти. Написали са донос за човек, който е направил снежен човек. Все пак, снежният човек е бял, значи, това е предизвикателство към черните.

Съществува съдийски екип, който се състои  от студенти, малко учители и от полицията, която преценява всички тези събития.

Всички тези истории възникват въпреки американските закони. Изчезването на свободата започва от академичните среди. Тоест, унищожаването на обществото започва с неговата образователна глава.

Отговор: Това е естествено за студентската среда, защото тя отдавна е мутирала. И то е абсолютно обратното на това, което трябва да има в тази среда. Къде е плурализмът? Къде е свободата? Всичко става наобратно.

Американските университети и като цяло университетите по цял свят, са станали просто непоносими, заради своята ултра-либералност, екстра либералност, заради факта, че всичко е позволено и всичко е разрешено, и затова няма никакви рамки. А без рамки човекът е такова животно, че с него не е възможно да се справиш.

Студентите се хвалят, че могат да направят всичко наобратно. Какво наобратно?! Няма значение какво, важното е да бъде обратното. Всъщност, това е идеология, която си поставя за цел да унищожи всичко, което има, и какво ще стане — не е важно. Не се оглеждай за нищо — напред! Не мисли за  последиците, това ще те предизвика.

Даден е старт на такова движение, което наистина може да унищожи общество, най-малко, законите, по които действа обществото. Това движение е в състояние да промени всички закони, да постави под съмнение всички ценности и т.н. Това, което се случва, е невероятно!

Реплика: От друга страна, изследователите казват, че когато няма останали външни еталони на истината, можеш да разчиташ само на себе си.

Отговор: Това наистина е така. Вие питате: “На базата на какво се появиха всички ултралиберални течения?” На базата на предположението, че обществото само се възпитава.

Въпрос: Какво решение предлага кабала, ако говорим за академичната среда, където цари хаос, където всичко е преобърнато?

Отговор: Обществото трябва да продължи напред въз основа на това, което е било преди. Иначе как може да знае къде отива? Може би следващата стъпка е крачка в бездната,  ние го виждаме в обществото. Но това няма значение за тях. Напротив, счита се за прогресивно: колкото съм по-разрушителен днес, толкова по-прогресивен съм .

Те вървят изцяло в противоположната посока. Вижте, правят доноси един за друг! И какво от това? Искаш да унищожиш мнението на другите? Това ли е плурализъм, това ли е либерализъм, това ли е демокрация? Съвсем не! Цялото това студентско братство, се  промени само напълно.

Това изисква сериозно разтърсване. Аз не мисля, че днес ще чуят нещо. Все още са толкова самоуверени, че е просто невъзможно.

Всичко е объркано в целия свят: и в обществото, и във всичко. Невъзможно е да се издърпа една нишка. Какво ще стане с останалите? Никой не може да спре да спонсорира. Всички са свързани един с друг.

Ще се мине през голяма икономическа криза и тя ще постави всичко по местата. Всичко ще бъде преработено, пренаредено съгласно истинското, правилното решение — кое е от полза за човечеството, и кое не е.

А след това трябва да се започне от начало: за какво да учат, какво човечеството трябва да изградим с тяхна помощ, как  трябва да участват в общия живот на човечеството?

Затова трябва да се знае, накъде да върви обществото. В крайна сметка, то трябва да върви към обединение. Това, според мен, е ясно за всички. Светът трябва да стане глобален. Самата природа ни насочва към това: неживата, растителната, животинска и в крайна сметка, човешката. Всичките нива на природата вървят към обща глобализация, към обща взаимна връзка.

Това означава, че студентите, като най-прогресивен, млад елемент на обществото, трябва да се насърчават точно за това, трябва да вървят пред всички точно с този флаг.

Трябва по някакъв начин да се обединим. Как можем да стигнем до обединение? Това означава да работим за обединение, а не за разединение! Защото всичко, което правите сега, особено доносите, е насочено към разединението на обществото. Къде е общата шапка, която трябва да ни покрие и заради нея да работим, и тя да ни свърже?

Въпреки факта, че всички сме различни и толкова противоположни в обществото, все пак, ние се обединяваме над всички противоположности. Това е изкуство — съединяването на противоположностите. Не е взаимно унищожаване, не е по средата, където се съгласяваме и минута след това отново се разединяваме. Не.

Това трябва да бъде обединение в трите линии: ти имаш собствено мнение, аз имам собствено мнение, и ние изграждаме от тези две мнения средна линия, в която по никакъв начин не се отказваме от своите мнения.

Това е цяла система и една много сериозна наука. Именно това трябва да постигнем.

От ТВ програмата “Новнини с Михаел Лайтман”, 02.12.2018

[239828]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Реплика: В Япония имало следния случай: малко момиченце израснало в непълно семейство. След като тръгнала на училище, се затворила в себе си. Оказало се, че е станала жертва. Съучениците ѝ започнали да я дразнят, че няма баща.

Майката много се развълнувала. Учителите не ѝ помогнали и тя се обърнала към агенция, която дава различни герои под наем. Избрала един от кандидатите: добър, позитивен, грижовен човек. Той бил актьор, който влязъл в ролята на баща и я играл пред момичето в продължение на десет години. През уикендите те ходели на кино, в парка, разхождали се, разговаряли, заедно ходили на срещи в училище. И било видно как момичето от затворено, плахо дете постепенно разцъфнало, станало по-уверено.

Така се появила нова тенденция – „бащи под наем“, фалшиви бащи, които, влизайки в роля, осигуряват както на възрастните, така и на децата, увереност и подходящо обкръжение.

Отговор: Ние разбираме колко е важно това за детето. И в същото време може да бъде много важно за жената – майката на това момиче.

Между другото, такива отношения могат да бъдат много по-дълбоки и много по-близки от естествените взаимоотношения в семейството, когато си мислиш, че всичко вече е твое, някак не те интересува, обезсърчава те. И кой обръща внимание на другия? Влизаш в апартамента, хвърляш обувките си, сядаш на масата или в креслото си.

А тук състоянието на вътрешна отдалеченост настройва на особена близост – не само контролирана, а развиваща, която трябва да се поддържа и постоянно да се укрепва. И това е много по-ценно, отколкото отношенията в нормалния брак.

Затова между тях могат да се развият много интересни отношения. Дори не интимна, а чисто вътрешна подкрепа именно благодарение на това, че те не са мъж и жена, а просто „сътрудници“ по създаването на особени семейни отношения.

Реплика: Фалшивият баща говорел на момичето, че я обича, дори и вътрешно да разбирал, че това е конфликт и всъщност не е така. Но това, че ѝ е говорил емоционално, включвайки се в това състояние, помогнало за развитието не само на отношенията, но и на формирането на човека.

Отговор: Имаме ли право така да се отнасяме с детето? Да го лъжем?

Реплика: Да, защото последствията могат да бъдат различни. Той казва: минаха 10 години и аз разбирам какво може да се случи, ако истината се разкрие. 80% от мен смятат, че момичето ще бъде благодарно за целия път на грижи и внимание, който съм ѝ дал. 20% казват, че тя ще бъде опустошена, разрушена и много изгубена“.

Отговор: Той трябва да изчака, докато тя се омъжи и го замени съпругът ѝ. Трябва да я придружава, докато тя не бъде с друг мъж. Защото сега той за нея е и мъж, и баща, и всичко друго. Затова той не може да я остави така.

Реплика: Има и друга тенденция, според която е много популярна услугата възрастни мъже да се наемат като наставници. Канят ги да придружават млади хора, момичета, защото могат да им предадат опит, някакви знания.

Отговор: Аз много го подкрепям. Това е необходимо на нашето общество, защото никой в детството си не е получил от своите родители правилно наставление за живота. Това е цяла методика, философия за приемане на живота, за правилна адаптация към него и т.н. Съвременните деца го нямат, няма от къде да го получат: нито от телевизията, нито от компютъра, още по-малко от училище, от никъде.

Въпрос: Какви институции трябва да има около човека, за да израсне хармонична личност?

Отговор: За това е необходима много ясна възпитателна програма, която непрекъснато ще се провежда с него и с неговите верни учители, наставници, възпитатели.

Когато в едно време, в едно направление, ще работят и семейството, и обществото и групата от млади, в която той се намира, и средствата за масова информация, тогава може да се каже, че хората растат така, както трябва.

Въпрос: Какво ще възпитат те?

Отговор: Правилно поведение в „човешкото стадо“. И е желателно да го направят на нивото на инстинкта.

Въпрос: Какви закони трябва да действат в „човешкото стадо“?

Отговор: “Homo homini lupus est”. „Човек за човека е вълк“ – само че обратното.

Тоест, да се научи човека, че трябва да живее „в стадо“. А в стадото всички се поддържат, разбират важността на всеки, доколко всеки от тях носи определена обществена, семейна тежест и затова всички са важни. Вълците живеят много добре заедно.

Въпрос: Може ли да кажем в края: „Човекът да стане вълк, за да бъде човек“?

Отговор: Вълк – това е много хубаво, той ще знае как да държи в стадото. Това са много добри обстоятелства, състояния, когато има ясна субординация от горе до долу: родителите са горе, децата са долу, внуците още по-долу и така нататък, но всички се грижат отдолу нагоре един за друг.

Из ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 25.11.2018

[238692]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Реплика: Загадъчната японска душа е много различна от европейската. И мъдреците са много различни от европейските, и тяхната мъдрост е различна. Ако може, коментирайте няколко изказвания на японски мъдреци.

„По-добре е да бъдеш враг на добър човек, отколкото приятел на лош.“

Отговор: Вярно е, за теб е по-полезно. От добрия човек можеш да научиш много. Да бъдеш приятел на лошия, разбира се е най-лошото от всичко.

Реплика: „Този, който иска да се издигне нагоре, измисля стълбата.“

Отговор: Да, ще намери как да се издигне.

Реплика: „Мъжът и жената трябва да бъдат като ръцете и очите: когато ръцете са болни, очите плачат, а когато очите плачат – ръцете избърсват сълзите.“

Отговор: Красиво!

Реплика: „Слънцето не знае правилното. Слънцето не знае грешното. Слънцето свети без цел да стопли някого.“ Така ли е?

Отговор: Всичко зависи от това, как го гледаме. Всичко е относно човека – без цел, с цел.

Реплика: Ако говорим за топлината на Твореца, произлизаща от него, нима това не е цел?

Отговор: Всичко е абсолютно обмислено и предварително предвидено. Изхождайки от крайната цел, от крайното състояние, към нас идват всички междинни състояния, движещи ни към тази цел.

Реплика: „Дори ако мечът ти е необходим веднъж в живота, трябва  да го носиш винаги.“

Отговор: Да, вярно. Точно защото ще го носиш винаги, ще бъдеш готов да го използваш веднъж в живота си.

Реплика: „Горестта е като скъсана рокля, трябва да я оставиш вкъщи.“ Но човек не може да не показва печал…

Отговор: Това е култура на отношение към света, към живота. Тоест, нищо няма да ме разколебае.

Реплика: „Когато има любов, язвите от шарката са толкова красиви, колкото трапчинките на бузите.“

Отговор: Да, любовта изглажда абсолютно всичко. „Всички прегрешения се покриват от любовта.“

Реплика: „Никой не се спъва, докато лежи в постелята.“

Отговор: Най- добре е да се лежи.

Реплика: „Давай път на глупаците и на лудите.“

Отговор: Да, вярно. Защото останалите могат да те разберат, а тези – не.

Реплика: „Когато родителите се трудят, а децата се наслаждават на живота, внуците ще просят милостиня.“

Отговор: Вярно е. Не бива да се дава на децата нищо безплатно. Трябва да се подтикват с всички сили да придобиват специалност и да овладяват живота, така че докато съществуваш, те вече сами да са се изградили. Това се нарича любов към децата.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 25.12.2018

[241211]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Реплика: В различни страни по цял свят расте потребността от сурогатно доброволчество. През последните години в Канада придобива все по-голяма привлекателност за бъдещите родители, които търсят алтруистични сурогатни майки.

Съгласно статистиката, по примера на същата тази Канада, ръстът на тези услуги е нараснал с 400% за последните 10 години.

Самите майки, които оказват услугата безвъзмездно, имат свои семейства, много деца. Те казват, че сурогатното майчинство е опит, който променя целия живот. Това може отчасти да обясни, защо заради това жените жертват времето си, потенциално и телата си.

Те казват: „Не мога да си представя живота без деца, дори в ролята на сурогатна майка. Това е като да връщаш светлината в света. Раждам дете за тези джентълмени, но освен това оставям следа в този свят“.

Отговор: Това е огромна услуга за хората, които се обичат, но не могат да имат деца по друг начин. Разбира се, това е огромна услуга.

Въпрос: Каква връзка има между детето и сурогатната майка, с родната майка? Коя всъщност е майката?

Отговор: Майка е тази, която отглежда. Майка е тази, след която детето върви, която се грижи за него, към която то изпитва привързаност, необходимост и т.н…

Въпрос: Коя е идеалната майка?

Отговор: Тази, която умее правилно да го възпитава, е идеалната майка.

Въпрос: Какво трябва да влага майката в детето, какво да предава, за да израсне хармонична личност?

Отговор: На първо място е любовта, отговорността и разбира се, саможертвата.

Освен това, работа над себе си, знание за какво подготвя детето, по какъв начин да го обучава, да го постави на крака и съпровожда през първите години от живота му. Как правилно година след година да изгражда в него самостоятелност и всеки път по малко да отстъпва на заден план, така че то да расте, да не го притиска.

Нужна е мъдра жена, която да може така да постави себе си, че на детето да му бъде добре и топло до нея. В същото време детето ще разбира, че майка му се грижи добре за него, тоест ще настройва своите любов и изисквания.

Реплика: В днешно време много семейства наемат бавачки, които идват, грижат се за децата и прекарват с тях повече време, отколкото собствените им родители. Възниква много плътна връзка между детето и бавачката. То расте под нейната опека, в рамките на нейното възпитание и така малко се разграничава от родителите.

Отговор: Всичко зависи от това, как се организира средата, в която детето расте. Не е задължително майка му през цялото време да седи до него и постоянно да се върти около него. Това може обратно, да развали детето.

Реплика: Сега се движим в някакъв нов модел на света, в който имаме всичко, всички услуги под наем. Всичко се купува в „супермаркета“: майка под наем, баща под наем, дядо под наем. Детето расте в социум от такива „продукти“, които родителят е взел от „супермаркета“.

Отговор: Лично аз не виждам в това никакъв проблем, тъй като във всеки случай всичко е под наем, само зависи как се разплащаме и доколко това ни е ясно или не. Ясно е, че ако отделям внимание на моя син, то е защото съм му баща.

Тук също има проблем – доколко го обичам и доколко трябва да прилагам усилия в обратното, да бъда твърд и последователен. Има баща, а има и възпитател.

Същото е и с майката. Майката може да бъде хранеща, сгряваща, грижлива, а може да бъде изискваща, наставляваща. Това са различни функции.

Изучаваме това от духовните обекти. Имаме духовни баща и майка, които се разделят на две части: баща – горна и долна система и майка – горна и долна система. Всичките четири системи влияят на детето и в това се разделят функциите им. Това е много интересна, сложна система.

Как влияят бащата и майката с горните си свойства и с долните си свойства. Или как се заменят с други хора, които трябва да изпълнят горните или долните свойства и от бащата, и от майката, и в никакъв случай не трябва да се бъркат. Така и се наричат „Аба ве-Има“, „Исраел Саба ве-Твуна“. Това са много сериозни, големи духовни обекти и всичките четири са насочени към развитието и възпитанието на душата.

Въпрос: Как човек да се прилепи към елементите, наречени „баща и майка“?

Отговор: В духовното ние се отменяме и в тази степен всичките четири духовни обекта ни възпитават. В нашия свят те трябва да бъдат създадени и да функционират по този начин по отношение на детето. На човечеството му предстои да го разкрие и изгради, да създаде такава система за обслужване на децата.

А сега съм много радостен, че има сурогатни майки, жени, които могат да окажат такава услуга на двойки, които по някаква причина не могат да имат деца.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.12.2018

[240482]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Реплика: Един от най-големите проблеми на съвременното общество е стресът на работното място. Може да се занимавате с всякаква работа и в някакъв момент да настъпи изтощение, не толкова физическо, колкото емоционално. Дори емоционално прегаряне.

Учените казват: „За да победите постоянния стрес на работното място, практикувайте състрадателност и осъзнатост“. Тоест, прегарянето на работа, хроничните болести, са свързани с неправилния начин на живот, който може да се нарече чумата на ХХI век.

Ключът към победата над прегарянето и свързаните с него заболявания е състраданието. Основното послание на въпросното състрадание е: „Ако се чувствате зле, ако сте в стрес, изтощени – помогнете на ближния. Проявете състрадание и ще се почувствате по-добре“.

Отговор: За това няма да срещнеш никаква съпротива и самото твое действие, на първо място ще излекува теб.

Въпрос: За да се отнасям така към другите, на първо място, нужно ли е да проявя състрадание към себе си?

Отговор: В противен случай няма да тръгнеш към другите хора, за да направиш нещо за тях. Нуждаеш се от някаква основа, причина, за да започнеш изведнъж да се отнасяш добре към другите. А за това е необходимо да убедиш себе си, че имаш нужда от това за собствено добро, като самозащита.

Реплика: Когато сме под стрес, тялото активира вътре всички процеси и мускулна активност в състояние „удряй и бягай“. А когато проявяваме състрадание, тялото се отпуска и действа по противоположна система. Успокояваме се.

Учените добавят, че освен състрадание трябва да използваме емпатия, тоест включване в хората, разбиране на техните ситуации, и по този начин да компенсираме стреса.

Отговор: Това не е лесно. Работата е в това, че не обучаваме хората как правилно да отдават, затова при нас възниква голям проблем. Принуждават ни да отдаваме на всякакви видове работа: независимо дали обработвам парче метал на струга или се грижа за крави, или се занимавам с пари, не е важно къде и как. Дори ако се занимавам с хора.

Не ни обучават да отдаваме. Обучават ни: „свършѝ си бързо работата и си получѝ възнаграждението“. А това не е правилно. Защото в този случай възниква противоречие между самата работа и моя стремеж да взема нещо от нея. Тоест, самата работа  за мен не е източник за напълване, а източник на опустошение.

Ако си върша работата по начин, по който чувствам, че отдавам, аз се напълвам, ще имам прекрасно настроение и в началото, и по средата, и в края на работата. Но не е лесно да се научат хората на това. Това е поправяне на моята природа.

Каквато и да е работа, на каквато и да е длъжност, където и да е, аз работя с удоволствие, чувствайки, че отдавам, аз се напълвам. Това е изкуство или науката за напълването, за получаването – науката кабала.

Въпрос: Какво е „да отдавам“?

Отговор: Ако се занимавам с моите деца и трябва през цялото време да им отдавам всичко, ще чувствам ли, че се опустошавам? – Не. Съвсем не. Защото аз и така отивам на работа заради тях, правя всичко заради тях.

Значи, целият проблем е само  да почувствам чуждия, другия близък.  А на това трябва да се науча. Необходимо е да обучаваме човека за системата, в която се намираме, че всъщност сме в интегрална система на връзки между нас и всеки, който напълва другия, чрез него напълва себе си.

Трябва просто да разкрием тази система, да започнем да я усещаме. И тогава за мен няма да има никаква разлика между чуждия и близкия. Ще чувствам, че всички сме в една система.

Въпрос: Вие обяснявахте в какво е разликата между животинската и духовната енергия: при животинския обмен на енергия, който се случва в обикновения живот, един отдава, а друг получава, тоест някой се опустошава, а някой се напълва. А при духовния обмен не е така. Енергията преминава през всички, като напълва всички и не спира в някой.

Как да стигнем до това? Как да се научим от какви точки се състои работата, за да започне човек да прилага тази методика?

Отговор: Аз съветвам хората да дойдат при нас на занятия и да се учат как да работят в истински колектив: когато отдавайки на другите, напълвам себе си, и така всеки от нас. В крайна сметка стигаме до състояние, когато всеки увеличава напълването в зависимост от броя на хората в групата.

Той чувства, че когато идва на работа уморен, след сън и т.н., той получава огромна енергия и излиза с горящи очи, бодър след осем или десет часа работа. И се прибира вкъщи пълен с енергия. И от вечерта мисли, как ще се върне на работа. И всичките негови роднини, семейство, се радват да го виждат и срещат такъв.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“

[238953]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос от Facebook: Ако през цялото време отдаваш нещо на човек и в замяна не получаваш от него нищо от това, което искаш, оказва ли се, че те използват?

Отговор: От една страна, това може и да е правилно. А от друга  страна, може би това е добре.

Ако този човек ми е любим и аз му отдавам, а той  дори грубо се възползва от мен, то моята любов може да скрива неговото отношение и аз все още  да го обичам.

Реплика: Но на мен ми е обидно…

Отговор: Може би е обидно, а може би не е. Може да съм съгласен с  това. А ако показвам недоволството си,  той ще спре да получава от мен и аз няма да мога да му отдавам. Следователно, аз няма да мога да проявявам своята любов и ще страдам от това.

Въпрос: Кой човек не страда от несподелена любов? Ние обичаме, а нас – не…

Отговор: Не. Бих казал, че истинската любов не изисква никакъв отговор. Тя трябва да се постигне.

Безусловната любов, най–висшата любов  се нарича ”ахава халута” –абсолютна любов, когато не искаш нищо в замяна.

А как можеш да знаеш, че нищо не искаш в замяна? Ако в отговор ти правят абсолютно противоположното… Затова в точката на абсолютната любов се събират любовта и омразата и те се допълват една с друга.

Това е висша степен, когато човек достига обичайната любов, после в отговор получава много големи удари и все едно се издига над тях все повече и повече. Тоест, омразата помага за постигане на още по -голяма любов, дава на човека възможност да се издигне над това.

Защото ако той наистина обича изцяло, не би чувствал ненавист в отговор. И затова ненавистта, която  усеща, е насочена само към издигане над своята природа.

От ТВ програмата “Новинии с Михаел Лайтман”, 31.07.2018

[232420]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Реплика: След 5-10 години изпълнителните директори ще трябва да се занимават с проблемите на щастието. Позициите, за които ще се търсят лидери, ще се наричат по различен начин, например мениджър „по мечти” или напротив, мениджър „по унищожение”.

Но същността остава същата: човек, който трябва непрекъснато да движи компанията към  промени и следователно, да унищожи установения ред.

Отговор: Тук е необходимо да се работи предварително.

Факт е, че човекът трябва да се чувства щастлив, иначе от работата му ще има малко полза. Затова трябва непременно да му дадем усещане за щастие, напълване, връзка с другите хора, защото щастието зависи само от атмосферата, в която съществува.

Той трябва да чувства, че се намира в добра атмосфера на взаимна подкрепа, че може напълно да разчита на своята компания и на екипа си.

Това, може би, е най-важното. И затова трябва да работим с екипа. Да създаваме за хората, работещи в предприятието, своя собствена общност на взаимна зависимост, където чувстват подкрепа, вдъхновение от колегите си; когато са доволни те се гордеят, разбират какво щастие е за тях да бъдат в този екип; когато техните деца, съпрузи или съпруги ги разбират и одобряват. Това означава много.

Мисля, че ако в бъдеще  не се създава такава среда за човека, той няма да се задържа на работа, неговата производителност ще намалее, ще бъде безразличен към съдбата на компанията, в която работи, и като цяло няма да може да бъде “купен”. Основното е, че няма да можете да го купите за пари. Тук не става дума толкова за пари, колкото за атмосфера на радост, щастие, отстъпчивост, взаимна помощ, която той усеща.

Това изисква възпитание, напълно различен подход, различна организация на производството, субординация – не остава нищо от това, която е било в миналото.

Човекът е индивидуално същество и той трябва да чувства, от една страна своята индивидуалност, а от друга страна, абсолютната подкрепа на екипа, когато има нужда от нея.

В отношенията между хората всички трябва да бъдат равни. Това е връзката между хората, а не между гражданите или между изпълнителите.

Но най-важното е хората да имат една обща велика цел: защо го правят, какво постигат с това.

Необходимо е да се даде на човека постепенно да почувства, че тази методика го води до абсолютното състояние, до абсолютното щастие, до чувство за нещо много голямо, вечно, съвършено, което му позволява да види съвсем различен свят, да изгради себе си, децата и семейството си в абсолютно различна форма.

Към това трябва постепенно да водим човека. И тогава той ще разбере, че не просто флиртуват с него на работното място, за да го направят още по-продуктивен, а правят от него велик майстор, за да почувства пълнотата на живота.

Въпрос: За какво трябва да мечтае изпълнителният директор, който е професионален мечтател, т.е. мениджър “на мечтите” или мениджър “на разрушението”? Какво трябва да иска да унищожи и какво да построи?

Отговор: Едното е невъзможно без другото. Той първо трябва да даде мечта, посока, да  каже  какво сме се събрали да правим, за да може всеки по някакъв начин да се доближи до тази мечта, да я приеме за себе си като наистина желано състояние, а след това, доколкото сме осъзнали необходимостта от нея, ще бъдем готови да унищожим настоящето в името на по-светло бъдеще.

От ТВ програма”Новини с М.Лайтман”, 03.08.2018г

[232130]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Реплика: В Израел се готви преврат в училищната система – ще бъде отменена домашната работа.

Отговор: В този вид, в който до сега децата се занимаваха у дома , аз мисля, че може да се отмени.

Какво ще правят те у дома? Заради това, че няма да им дават домашна работа, те ще станат още по-ограничени чрез интернет и през цялото време ще играят на своите игри: ще убиват някого или ще правят нещо друго в интернет.

Въпрос: Мислите ли, че така ще използват свободното си време?

Отговор: Разбира се. Те и сега така използват свободното си време.

Аз не разбирам, защо не може да се дава домашна работа чрез същия интернет – всички го имат – чрез същите телефони! Защо да не се направи това ?!

Щом те през цялото време са с телефоните, то тогава нека преподавателите да използват тези същите телефони и да започнат с тяхна помощ да възпитават децата. Да им изпращат някакви задачи, да получават отговорите, да обсъждат всичко заедно.

Въпрос: Струва ли си това да се превърне в игра?

Отговор: Разбира се. А така, привидно освобождавайки ги, се освобождавате вие. Сигурен съм, че това ще доведе до още по-трагични резултати.

Аз мисля, че училището трябва да бъде пълно с психолози, които да работят по сериозна, държавна, задълбочена програма. Те трябва да направят всичко, за да изградят човек.

Това означава да му дадат знания за природата, за природата на човека, за еволюцията, за Вселената – като цяло за всичко за света, в който живеем. Детето трябва много добре да знае не това, което е създадено от хората, а това, което е създадено от природата.

Ние сме вътре в тази природа и няма къде да отидем. С всеки изминал ден ставаме все по-свързани с нея. Някога ни се струваше, че можем да се отдалечим от нея, можем да бъдем над природата.  А сега започваме да виждаме, че природата постепенно  ни подчинява и всичко, което се опитахме да направим с нея, сега тя ще прави с нас.

Въпрос: Трябва ли детето  да разбира  това?

Отговор: Да, защото ние го готвим за бъдещия свят.

Въпрос: Дори най-малкото дете?

Отговор: Да, именно най-малките. Защото ще им бъде много трудно, външните условия на техния живот ще бъдат много лоши: урагани, мусони, земетресения. Земята ще заприлича на планетата, каквато е била педи два-три милиарда години.

Въпрос: И как ще помогне на детето това, че ще знае всички закони на природата?

Отговор: То ще разбере, че може само, със своето поведение, със своето отношение към  себе си, към другите и към природата  да се защити и да направи природата по-мека и удобна, за да може да продължи да съществува в нея.

Детето трябва да осъзнае, че ако не промени отношенията между себе си и другите, защото отношенията между хората са най-висшите отношения, които имаме към обкръжаващия ни свят, тогава няма да имаме място на Земята.

На първо място, трябва да възпитаме човека, а след това той винаги може довърши образованието си. Ако го научим как да се обучава сам и главното, ако го научим на правилно отношение към живота, тогава той ще се научи на всичко останало.

От ТВ програма “Новини с Михаел Лайтман”, 21.08.2018

[232622]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Деца - No Comments→

Въпрос: Във Франция седемгодишно дете съобщило в Туитър, че иска да се самоубие. Той със сълзи на очи разказал: „Аз съм на седем години. От много време едно момче ме бие. Сега той бие и малкия ми брат. Казах на мама, че искам да отида при Бог и да умра. Не мога повече.“

Средствата за масова информация са разпространили това в Швеция, Франция и Белгия. Надигнала се голяма шумотевица. Оказало се, че в тези три страни 30% от децата страдат от насилие в училище.

ЮНЕСКО е публикувало информация, че всяко трето дете по света е подложено на насилие от страна на съучениците си. Цифрата е плашеща, 246 милиона деца по целия свят.

Виждаме, че сега децата или извършават самоубийство, или искат да завършат живота си със самоубийство. По целия свят се разпространяват вирусни игри в интернет, където децата играят на „син кит“, извършват някакви нелепи постъпки под въздействие или на внушения, или от желание да разберат това, което е зад прага на този живот.

Защо в тази ранна възраст у децата възникват такива решения?

Отговор: Точно в тази възраст  възникват. От шест- седемгодишна възраст и нататък, човек започва да усеща въпроса за смисъла на живота. На него, разбира се, няма отговор. То вижда, че всички възрастни живеят като навити играчки.

По такъв начин то ясно усеща, че и то също трябва да работи със себе си по този начин: да става, да ходи, да ражда деца, да ги възпитава, да работи, да се връща в къщи, да върви нанякъде, нещо, по някакъв начин, а след това да умре.

На шест- седемгодишна възраст е просто невероятно да приемеш такава картина на света, такова човечество, такъв живот. Напълно естествено е, че възниква въпросът, че няма смисъл в живота. И тогава, най- доброто е просто да се избави от него.

Реплика: Човек, който взема такова решение, би трябвало да се чувства абсолютно самотен, беззащитен.

Отговор: Вътрешно се чувства самотен. И няма с кого да го сподели, защото това е негово вътрешно чувство и не може особено да разказва за него. То не му дава възможност да се разкрие.

Въпрос: Но в лабиринта на живота винаги има някакви задънени коридори, а има коридори, които водят до другата страна. Как малкото човече да намери този коридор?

Отговор: Затова в нашето поколение се разкрива науката кабала и хората вече започват да усещат състоянието на безизходност. В крайна сметка, с науката кабала трябва да се срещне  и разочарованото поколение, което ще намери чрез науката кабала смисъла на живота, входа във висшия свят, във висшия живот.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 15.11.2018

[238122]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Реплика: В Америка е създаден прецедент: компаниите дават едноседмичен отпуск на служителите си, когато  си купуват потомство – кучета, за да свикнат с тях, да ги обгрижват, да им организират бита.

Колички за домашни любимци, разкрасяване за домашни любимци, кучешка терапия, кучешка ароматерапия, кучешка йога, кучешка църква, шест най-добри басейни за кучета, които можете да купите през тази година.

Изследователите казват, че в САЩ   културата вече не е за обслужване на кучетата, а цялата култура  са кучетата.

Отговор: Кучешка култура – това звучи добре!

Реплика: С това се занимава класата „средна плюс“, която може да си го позволи.

Обикновено, когато жена ражда деца, тя има само две седмици след раждането, а след това оставя детето на медицинска сестра, в ясла и т.н., и бяга на работа. Ние вървим към замяната на децата от кученца.

Отговор: Да. Но от друга страна, човечеството не губи желанието си да се грижи за някого. Помните ли играчката тамагочи? През цялото време трябваше да го храня или нещо такова.

Трябва да разберем, че за човека е свойствено да се привързва. Той, все още, се привързва неволно – към апартамента си, към аромати, към всичко! Аз виждам в това огромен вътрешен, но още неосъзнат копнеж за общуване между хората, който, за съжаление, не получава своето нормално изразяване, изход.

И за това заместваме хората с животни. По принцип, не сме стигнали много далеч. Но във вида, в който съществува моето куче, аз го чувствам като приятел и той ме чувства като приятел, и стопанин, и ние сме си взаимно   предани.

На практика знаем, че хората, които имат домашни животни, се хранят от една и съща чиния с тях. Те не чувстват никаква разлика между себе си и животното, защото тази връзка е на животинско ниво.  Тук не се изисква висок изказ, постижения, напрежение, участие.  Аз се принизявам до нивото на животното, аз към него и то към мен, и на нас ни е добре.

Да се надяваме, че този период ще отмине, а той ще отмине непременно, защото човечеството еволюира и ние ще сме принудени, все пак, да стигнем до контакт помежду си. А това с животните, постепенно ще изчезне. Както всяка друга част от еволюцията и движението към низшите в крайна сметка ще изчезне. Няма да ни интересуват нито котките, нито кучетата, нито папагалите, нито хамстерите и така нататък.

Въпрос: Ще имаме ли такъв стремеж един към друг? Ще го открием ли? Ще го разкрием ли?

Отговор: Ние ще открием, че, все пак, ни липсва общуването. Телефони, виртуални връзки, кучета, самотни квартири, самотни пейки в парковете и така нататък – всичко ще отмине, защото ние се променяме, искаме ли или не. Дайте на времето да свърши своето.

От ТВ програмата “Новини с Михаэлем Лайтманом”, 27.08.2018

[234036]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос:  5 октомври e Международен ден на усмивката.

През 1963 година, един посредствен художник рисувал картини и нищо не предвещавало влизането му в историята, докато към него не се обърнала рекламната служба на  една голяма компания и го помолила да измисли лого  на компанията.

Той веднага измислил жълтия емотикон, усмихващото се жълто лице. Тя толкова допаднала на вкуса не само на самата компания и на нейните служители, че те започнали да я поставят върху тениски, писалки, чанти.

Оттук са тръгнали емотиконите и веднага са се разпръснали десетки хиляди копия. Ние виждаме как те набират скорост и усмивката е най–популярният емотикон.

Каква роля играе усмивката в живота на човека? Защо я използваме толкова рядко в наши дни?

Отговор:  Не, ние я използваме навсякъде. Ако хората искат нещо да рекламират, да ви излъжат, да спечелят за ваша сметка, да направят нещо, изгодно за тях, то, естествено, те се усмихват.

Ако ние се усмихваме един на друг, както се усмихваме на нашите малките деца, тогава, разбира се, светът щеше да бъде друг.

Въпрос: Може ли да се използва усмивката като инструмент, който ще стартира механизма на положителните отношения между хората?

Отговор: Не. Само, ако на хората се заплаща за това.

Въпрос: Творецът може ли да се усмихва?

Отговор: Творецът не се усмихва, ако може така да се каже. Той има толкова открито сърце, от което постоянно произтича само добро, че тук няма място за усмивка.

Въпрос:  А може ли през Международния ден на усмивката да се пусне някаква образователна, тренировъчна програма, за да се научат хората да се отнасят един към друг така, както майката към детето си? Защото майката се усмихва на детето си искрено, с цялото си сърце.

Отговор:  Не. За това трябва да чувстваме, че сме  наистина взаимно свързани, че сме много по-близки, отколкото братята и сестрите, че сме толкова свързани един с друг душевно, че всеки от нас действително  е като майка с дете. Всеки от нас!

Това ние можем да почувстваме, но трябва и да го разкрием. Но, когато почувстваме нашето истинско състояние, тогава ще видим, че тук има място не само за усмивка, а също за много внимателно, нежно отношение към другия, за да се постараем да създадем в него максимален комфорт.

Въпрос:  Как да разкрием това?

Отговор: Това е невъзможно да се разкрие самият човек. Трябва и втори, за да го разбере, трябва непременно да е в сътрудничество, в развитие на такива взаимоотношения. Това не е лесно.

Въпрос: Какво бихте пожелали на хората в деня на усмивката?

Отговор: Нека да се опитаме на тази вълна да им обясним, как наистина да преминат от усмивки към такова вътрешно общуване един с друг, че да се стопли сърцето, да се отпусне и да позволи в него да влезе топлия, добър поток.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 03.10.2018

[234772]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Реплика: В света стават много трагични събития. В частност, в Америка казват: “Ние не знаем как да спрем масовите убийства, извършени от деца. Всяко следващо произшествие намалява прага на следващото. Днес ние се оказахме в центъра на бавния разгул  на масовите убийства”.

Разгулът  продължава и нови хора се замислят за извършване на масови убийства, за да привличат внимание към техните „обиди и недоволство“.

Отговор: Това е и причината за всякакви произшествия. Хората искат да обърнат вниманието към себе си, за могат другите да видят, че те са в  безизходица, в неразрешим конфликт и никой не може да им помогне да го разрешат.

Реплика:  Учените казват: „Днес  ние наблюдаваме , че в този разгул участват момчета, които по-рано са се занимавали с химически реактиви в мазетата на своите домове. Сега проблемът не е, че имаме безкрайно много превъзбудени момчета, а в това, че има много хората, които нямат нужда да се превъзбудят, за да извършат такива масови убийства.“

Отговор:  Всичко е следствие от факта, че хората не разбират смисъла на живота си,  какво е пред тях.  Те търсят изход от своето безполезно съществуване и не го намират. Искат да привлекат към себе си внимание – не разбират как.

Те се опитват да разрешат някакви вътрешни конфликти и не намират възможност. Те гледат своите родители и виждат техния  безполезен,  тежък, труден живот.  Те гледат своите връстници и виждат, че отстрани това изглежда скучно.

Факт е, че ние сме в такова състояние, когато нашето поколение вече е готово  за изход към следващото ниво на развитие, разбиране на природата, усещане на силите, които ни управляват, към извън егоистичното, друго пространство. А ние все още сме тук и това много ни потиска.

Това състояние ще продължава дотогава, докато хората не разберат, че е възможен изход в друго пространство, в друга сфера, в друга реалност.

Всички тези момчета по своята природа не са глупави, не са вредни, не са престъпници. Просто при тях по такъв начин се задейства вътрешното налягане, което, по принцип, ги тласка към следващото ниво, но те не разбират къде е то и как да стигнат.

Въпрос: На какво трябва да учим човека?

Отговор:  Как да излезем  от парадигмата на нашия свят, от състоянието, когато усещаме този филм, който се върти в нашия мозък. Ние трябва да сменим програмата.

Във всички страни по  света ще има още много такива конфликти.

Това ще доведе до обща криза на човечеството, когато то ще каже: „Стига! Всичко, което сме направили днес е без изход, порочно. Ние трябва да изберем друг път. Как да се издигнем над това, което правим? Можем да продължим да го правим, но то не ни води никъде“.

И тук науката кабала трябва да даде своя отговор.

От ТВ програмата` “Новини с Михаел Лайтман”, 15.11.2018

[237999]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Трудностите на децата са по вина на бащите. Готови ли сме да поемем нашата отговорност и да погледнем истината в очите? Един от признаците на системния провал на Запада се превърна в мащабен спад на сексуалните отношения сред младите хора.

“Нашата култура никога не е била по-търпима към секса, – констатира списанието The Atlnantic, – но сексът при американските тийнейджъри и млади хора е намалял”.

В рамките само на едно поколение, от 1991 до 2017 година, частта на гимназистите от горните класова, които имат полови контакти, който надхвърляше половината, тръгна в обратна посока, намаля от 54 на 40 процента.

Аз мога да обобщя така: ние атакувахме основния инстинкт от различни страни и го притиснахме в ъгъла.

Преди всичко, ние юридически регулирахме сферата на ухажване и сексуални контакти. Един неприличен поглед, една необмислена фраза, един неочакван порив, може да струват много скъпо. Мъжът трябва да бъде изключително внимателен на работа, в кафенето, на танци – навсякъде, където влиза в контакт с жени, дори ако в мислите си няма „нищо такова“.

Изискването за ясно записано съгласие за полов контакт в различните му етапи, също не добавя страст и романтика.

Нашата прогресивност не знае граници: понякога хомосексуалността и лесбийството  се представят като нещо по-почтено и легитимно от традиционния секс.

Заплетени сме в собствените си свободи: от една страна са „идеалите“ на сексуалното разкрепостяване, които заставят мъжете да се хвалят с много партньорки, от друга страна, някои от тях чак на 40–50 години узряват за брак и отглеждане на деца. А други изобщо не искат да се женят, дори и ако най-накрая са се изнесли от родителите си.

За младите днес е много по-лесно, както морално, така и материално, да получат еднократен секс на определени места, където се отдават на своя инстинкт като животни.

С една дума, за сто години ценностите са променени безвъзвратно. Ние създадохме нови правила на играта, нови стандарти, нова култура на отношения и в резултат на това, както се оказа, сексуално се замъглихме.

Най-мощният импулс в този процес стана разпадането на семейната институция. Тя вече не е необходима нито на мъжете, нито на жените. Всеки може да се обезпечи самостоятелно. Децата като продължение на работата, занаятите, професиите, също вече не са необходими.

От основния инстинкт са отстранени всички покрития и „тежести“ – остана само животинското наслаждение, раздаващо анахронизъм.

Повратен момент

Може леко да съм засилил цветовете, но всичко върви към това. Пред нас е обществото на самотници, деца от епруветки и други прелести на непрекъснато развиващото се его. А това означава, че така ще бъде.

Мислите ли, че съм съкрушен? Не, далеч съм от отчаянието. Еволюцията продължава и е безсмислено да се борим с нея, трябва да я разберем. Защото тя все по-ясно ни показва какви сме, все по-отчетливо разкрива същността на нашия егоизъм.

Всъщност, човечеството като вид, постепенно се самоубива. Не защото игнорира ключови повици, а защото се лишава от стимули за просперитет. Развитието ни е довело до момента, в който осъзнаваме нашето зло и виждаме, че собствената ни природа ни води към бездна.

А това означава, че непременно трябва да се променим.

Как? Чрез връзка с тази сила, която ни е създала, с Природата. Всъщност, тя ни отвежда до „стената“,  но не за да ни довърши.

Просто е дошъл специален етап на израстване, който отдавна е описан в науката кабала: човечеството се осъзнава като едно цяло и открива ключов проблем – разрушената взаимовръзка между хората.

Невъзможно е да продължим да се отнасяме един към друг потребителски – нито в икономиката, нито в политиката, нито в социалната сфера, нито в секса.

Защото сексът е основна част от човешкото общество, подсъзнателна основа на взаимовръзката. В наши дни стремителният ръст на егоизма буквално е „смачкал“ и „надупчил“ тази сфера.

Сега ние „си стреляме в краката“ – изкривяваме естествените до този момент отношения. И въпреки, че намеренията ни са като че ли добри, в крайна сметка жените ще страдат все повече и повече.

За съжаление, нашето общество първоначално е изградено по такъв начин, че не е в състояние да изработи правилно отношение към секса, към отношенията между половете. Невъзможно е да изтрием различията им, да ги неутрализираме, колкото и да се стараем.

Опитвайки се да насади изкуствено равенство, без да разбира природата на нещата, съвременната демокрация извращава естествените механизми и предизвика растеж на патогенни клетки, които поглъщат всичко здраво и естествено.

Така идеологическият неолиберализъм постепенно унищожава обществото под лозунгите за всеобщо благо.

В същото време, Европа е наводнена от имигранти от мюсюлманските страни, където всичко е много традиционно. Те никога няма да се влеят в западната култура и няма да се интегрират в тенденцията на саморазпадане. В дългосрочен план те няма да обогатят самоубийствената европейска култура, а ще я заменят.

Между две начала

Време е вече да разчетем подсказванията на Природата. Ние сме затънали в неправилни взаимовръзки. Егоизмът лесно ни заблуждава, разделя, обръща ни един срещу друг. Неговият апетит няма ограничение.

По принцип, няма нищо ново, но в наши дни ние сме позволили на обществото законно да наруши правилата. Отворили сме люковете и водата залива трюма. Това е парадоксът на егоистичната патология.

Обществото е болно и болестта отнема все повече сили. Ето защо младите хора губят драйв и се събират в Мрежата  почти от ранно детство. Тази криза има за цел да ни разкрие колко много ни липсва това, което ще ни обедини, не виртуално и сексуално, а истински.

Сега ние говорим за изконната сила а Природата, от която възникват противоположните начала: мъжко и женско. Развивайки се в нашия свят, те не могат правилно да взаимодействат, защото са егоистични. И под това противостояние ние изграждаме обществото.

Лимитите на егоистичното развитие обаче са изчерпани. Ние вече приближаваме до нова социална и семейна структура, вече осъзнаваме, чувстваме, че трябва да променим негативната сила на егоизма с позитивната сила на самата Природа.

Понякога се случва така, че сам бързаш за операция, нетърпелив си пред лекарите: „Кога!?“, бързаш да минеш под ножа… Защото те боли. Защото искаш да живееш.

Човечеството сега е в същата ситуация, макар, че е дезориентирано от наркотичното опиянение на медиите. Обаче, ако честно си дадем сметка за случващото се, ще напипаме вярното решение и ще се „запишем за операция“.

Тогава можем да започнем социални промени, да разработим принципи за ново възпитание, да намерим общи интереси, да определим общи цели. След като се разделим с деградиращия елит, с неговите разрушителни послания, ние ще се учим от Природата без сътресения, без революции – ще се променяме отвътре, приближавайки се един към друг.

Да, това е хирургична намеса в собствената ни природа, операция на егоизма. Но ние имаме науката кабала, а тя има средствата, които ще помогнат на всеки и на обществото като цяло да преживеят тази  трансформация „на крака“, без страдание и ексцесии.

В крайна сметка, ние просто трябва да променим отношението си, да пропуснем през нашата връзка друг системен сигнал, носещ послание за единство.

Нищо повече  не е необходимо, всичко останалото постепенно ще се подреди под тази система и ние ще получим здраво, проспериращо общество.

[237855]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Водещите европейски лидери не са обременени от грижа в какъв свят ще  трябва да живеят техните деца. Ръководителите на четирите стълба на ЕС –  Германия, Англия, Франция и Италия нямат деца. Бездетен е и ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Оказва ли влияние това на техния мироглед?

Определено. Човекът без деца има друго виждане, други вътрешни импулси и пориви. Социалните инстинкти действат в него по друг начин.

Не случайно споменах инстинктите. Защото отговорността за семейството и децата е естествен инстинкт, част от нашата природа. На неговата основа се изграждат отношенията към племето, към народа, към държавата –  към всичко, което е изразено в пълнотата на думата родина.

Човекът без потомство е лишен от категорията „след това“ – след мен, отделно от мен, от мен и нататък. Липсва му цял комплекс от усещания, цял диапазон от възприятия. Тази част в него не е задействана, не е включена. Сигналната граница е мъртва.

Няма да помогнат никакви уловки и обяснения, това не може да се обясни. На глухия не можеш да обясниш какво е звук. Кучето никога няма да може да разбере птицата. Има неща, които може само да се почувстват, да се преживеят, да ги изпиташ върху себе си и по никакъв друг начин.

Бездетните лидери играят в политиката като деца без здрава, зряла отговорност за тези, които управляват. Те могат да са умни, образовани, талантливи, но все едно – не чувстват в пълна степен населението, обществото, народа.  Неслучайно самото понятие народ става неприемливо за неолибералните умове.

И сега президентът на Франция Макрон ни чете морал за това, че „национализмът е предателство към патриотизма“… С други думи, да изпитваш отговорност или гордост за своя народ, за своята история, за своята държава е порочно и неморално, защото не може да поставяш собствените си интереси над интересите на другите.

Символично е, че разпънати от тези „безпотомствени“ водачи, най-големите европейски икономики буквално „доят“ континента в своя полза, без да мислят какво ще бъде по-нататък. На думи всичко е много правилно, но в действителност се получава когнитивен дисонанс, защото в егоистичния свят приказките за общите интереси се ползват от тези, на които е изгодно да размиват границите и традициите.

Съвременният космополизъм на международния капитал подчинява икономиката и съзнанието на хората, като се крие зад ярките лозунги на общочовешките ценности. Но богатството при това някак си се концертира в самата връхушка, в обществото растат напрежението и  разслоението, а  антисемитизмът се завърта точно там, където най-много се говори за толерантност. Във Франция например, неговият официален прираст през последните девет месеца е 69%.

Европейският елит е лицемерен, морално безплоден, той няма стратегия, а само тактика за изиграване и задържане на властта. Той не се идентифицира с бъдещето на този континент и  чисто и просто го експлоатира, изсмуквайки соковете на населението.

В резултат на това хората губят предишните си ориентири, спират да създават семейства и да раждат деца. Някои не искат, други не могат да си го позволят. Все повече европейки принципно избягват майчинството. Сред родените през 70те години са повече от една четвърт. Според данни на ООН през следващите 40 години коренното население на Европа ще намалее със 100 милиона човека!

По същество това е континент без бъдеще. Всъщност – не, с мюсюлманско бъдеще.

Разбират ли европейците накъде вървят нещата? Изглежда, че са ги научили да не мислят. Докато Европейският съюз преминава през точката, от която връщане няма, хората, заети с мимолетни сензациии, потопени в потребление, намират реализация в туризма, или например в спорта, който за много хора днес заменя религията. Да, съвременното поколение се надява да живее не до 120, а до 150 години. Как? Благодарение на здравословния начин на живот и технологията. Защо? За какво? Очевидно, за да умрат здрави…

Измамената, кастрирана демокрация лишава народите от сили, дух, общност, призвание, идентичност, а хората от „потомство“, от идеи за развитие, от утрешния ден, за посока и цел. Няма вече „свои“, „близки“, за които  би си струвало да се живее, работи, тревожи, да се търпят лишения. „Свои“ сега сякаш са си всички. А в резултат на това, всички са чужди и европеецът остава  насаме със своя егоизъм, без „род и племе“ сред море от лъжи и илюзии. Семейството като опора, като котва, като платно, като социален институт, като изконно понятие, като усещане  – отмира.

Но какво да правим, ако без семейство човекът по природа не може да съществува нормално, да процъфтява, да продължава рода във всеки един смисъл. Без близки сякаш съм като незавършен, недозрял, непълноценен. Именно семейството в зората на моя живот ми показва тази безкористна любов, която ще трябва да предам нататък, да я даря на другите, включително и на моето потомство, на своето „след това“. Родните хора са моята връзка с вечността. Без деца тя се прекъсва и аз подсъзнателно преминавам към друга сметка.

При еврейския народ, по законите на Тора, нежененият мъж не може да бъде лидер. И сега ние разбираме, че работата тук не е в „отметката“ за хупа и сватба,  а е в готовността да отговаряш за другите. Да отговаряш не като началник или командир, а именно като ключова фигура, на която народът е доверил своята съдба.

Проблемът дори не е в самите деца, а в приемствеността, в  цялостния процес на развитие на човечеството, който ние много смътно си представяме. Предумишленото отказване от основни изисквания на обществото ме лишава от възможността правилно  да участвам в  него, а също и по стъпалата на управлението. Този закон никак не се е променил и в наши дни.

Европа, която се е откъснала от корените си, се е объркала в лявата идеология. Толкова се е объркала, че там дори не се забелязва реален демократичен отговор с връщане назад, след достигане на края. Напротив, краят здраво се е закрепил в съзнанието на много хора като център на техните убеждения. Те вярват, че могат да се обединят на основата на красиви думи. И затова аз не чакам нищо добро от европейската „безпотомственост“. Всъщност, сама по себе си тя представлява  не демокрация, не „власт на народа“, а незрялост и безплодност на елита.

Европа, а и целият свят днес се нуждаят от истинска демокрация – общество на равни, развити хора, обединение с общи интереси и обща цел. Хора, които формират общо поле на единство и любов. Те нямат лидери според нашето разбиране на думата, а само водачи, мъдри, неотровени от властта, които не правят култ от себе си, не си присвояват правото на истина като последна инстанция. Никакви парвенюта – всичко е „кръгло” и  цяло, но изобщо не е безлично.

Такова общество се управлява само от единството, производно на нашите усилия. Общата лодка сама се насочва по пътя, общата система показва и обучава как да се издигнем над конфликтите не за сметка на другия.

Как да стигнем до това? Със сигурност не с „порив към щастие“. Необходими са години на възпитание. И все още ги имаме в запас, ако започнем сега.

Още по-печално е да виждаме как недалновидните, безотговорни, лишени от перспектива лидери вкарват хората в устата на противоречията, в резултат на което ще стане експлозия.

[236412]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Световната здравна организация е включила в своя списък от болести и разстройства зависимостта от видео игрите. Човекът се счита за зависим от игра, ако отделя голяма част от своето време „до такава степен че игрите преобладават над останалите жизнени интереси.“

Каква е основата на това, човек толкова да се прилепва към играта, че тя да стане за него живот?

Отговор: А какво е нашият свят? – Също е игра.

Когато няма нищо друго, човекът сменя едното за другото.  А играта, в която влиза, го подчинява, той е в нея, получава отдаване от нея, въздейства върху нея. За него това е най-близкия спектър от връзки, събития, взаимност.

Той участва активно! Хората харчат много пари и са готови просто да живеят в това.

Въпрос: Смятате ли, че това е болест?

Отговор: Вярвам, че всяко хоби, ако не отклонява от целта на творението, може да има място в свободното време, но извън това вече е болест.

Въпрос: Може ли да се победи тази болест?

Отговор: Не мисля, че човек доброволно ще се откаже от нея. Защото да замениш приказния свят с реалния, е просто да крадеш от себе си живота.

Реплика: А за него животът е игра…

Отговор: Всъщност не е игра, а е неговия живот! А нашият живот е глупава игра.

Реплика: Вие през цялото време говорите само за едно: само когато човекът стигне до истинския смисъл на живота, всичко това за него ще стане като детски игри.

Отговор: Това ще изчезне от само себе си. Защото перспективата за разкриване на истинският свят, вечността, съвършенството ще засенчи всички игри, всичко, което той има днес.

Въпрос: Може би затова игрите днес съществуват, за да го подтикнат към това?

Отговор: Няма да го подтикнат, а просто ще облекчат времето, докато човечеството осъзнае в какво безнадеждно, крайно състояние се намира.

Въпрос: И кога ще дойде това време?

Отговор: Това зависи от два фактора: когато човечеството ще се настрада и когато кабалистите могат да се доближат до него и да обяснят, в какво се състои проблема.

От Тв. Програмата “Новини с Михаел Лайтман“, 20.06.2018

[231630]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - No Comments→