Въпрос: 43 годишният баща на пет деца Джъстин Смит, създал свой канал в YouTube. Той разбрал, че по друг начин не може да разговоря с децата си, защото те през цялото време гледат смартфоните си.

В този канал той разказва за себе си: къде работи, как пътува по света. Той мисли, че и по-нататъшната комуникация с децата ще бъде такава, т.е. пропастта ще бъде толкова голяма, че няма да можем да говорим директно с децата. Трябва да бъдем там, където са те. Какво мислите?

Отговор: Мисля, че това е абсолютно вярно. При децата вниманието се е преместило само върху екрана. Те не виждат света, не виждат пейзажите. Извеждаш ги сред природата, а те гледат смартфона.

Качват се на самолет – не се интересуват от самолета, пътуват с параход – не се интересуват от парахода. През цялото време са в екраните си. Но ако на екрана им покажете самолет – интересено, параход – интересено, пейзаж – интересено. Само на екрана! Тоест, те имат напълно различно възприятие и това трябва да се има предвид. А какво можете да направите?

Реплика: Да предположим, че за тях изчезват пейзажите. Но в резултат на това ще изчезнат и татко, и мама.

Отговор: Не! Ето ги татко, мама –  те са пред мен на екрана. За детето е ясно, че са пред него. А когато вижда човек пред себе си, той е неясен.

Те  седят в кафене или някъде другаде, не разговарят помежду си, а комуникират само чрез своите смартфони. Как можем да избягаме от това? Какво можете да направите? Няма връщане назад.

Целият ни свят е виртуален. Каква е разликата? Или виждам мама и татко на този екран, който ми изглежда съществуващ (но и той не съществува – в мен се появява някакво изображение), или ги виждам на моя смартфон. От гледна точка на кабала това няма значение. Това е само чувство.

Променихме малко нашите усещанията, децата се приближиха до клиповото мислене. Трябва само да се адаптираме към това. Няма друг начин.

И колкото по-бързо се адаптираме, толкова по-бързо ще осъществим контакт с децата. И изведнъж ще открием, че в този смартфон, когато се появим там, говорещите глави на татко и мама, можем да им предадем всичко, което искаме, всякакъв филм! И те ще го разберат – това е важното. В противен случай няма да ни разберат. Говорите с детето, а то гледа в джаджата си.

Въпрос: Не мислите ли, че просто са им отнели детството?

Отговор: Нищо не е отнето! За тях това е детството. И скоро детството ще бъде още по-виртуално. Какво искаш? Да се върнат в пещерите?

Забележка: Бих искал да се върнат в дворовете …

Отговор: Няма нужда да отиват никъде! Това са вашите носталгични спомени. А за тях не е така. За тях носталгията е само по смартфона. Давайте им всеки път все по-умни смартфони и готово, повече нищо не им трябва.

Въпрос: До какво в крайна сметка ще доведе това?

Отговор: До това, човекът да разбере, че може да възприема целия свят през екрана, а самият свят не съществува. Не съществува! Водопади – ето, намерих водопади на екрана и това намерих, и друго намерих. Всичко, за което ми говорят, всичко за което чувам, го виждам пред себе си.

Между другото, няма нужда да ходя никъде. А защо? Имам всичко пред себе си. На моя екран е цялата Вселена, цялато малка Земя, всичко. Така е добре! Мога да се обадя на всеки приятел, да поговоря с него. Не е нужно някъде да се срещаме. Най-много можем да се съберем заедно веднъж. И за какво? За да може  всеки да гледа в екрана си?

Сигурен съм, че човечеството ще създаде други инструменти, вместо тези малки телефони, с които ще виждаме пред себе  много повече неща – със специални очила, без очила или нещо друго. Ще се почувстваме в себе си.

Всъщност всичко това е приближаване към истинския свят. Не към нашия механичен, който също възприемаме в самите нас. Ние не знаем какво има пред нас, просто в нас се формира такава картина.

Някакви различни сили рисуват картината на тази реалност в мен. Защо тогава да не се откъсна от тази реалност? Защо изобщо са ми нужни тези стени? Защо?! Ние можем да живеем в съвсем различно състояние.

Реплика: Но човек обича да пътува по света …

Отговор: Ще го създадем и ще го направим, ще пътешестваме!

Въпрос: И чувството ще бъде същото?

Отговор: И още как! Къде мога да пътувам на моите годините?! С бастун? А така, ще бъда като маймунка, ще скачам по лианите, ще плувам, ще се потопя в океана! Ще правя всичко! Това ще бъда аз.

Въпрос: И това е добре?

Отговор: Защо не? И сега живеем в илюзорен свят. А тогава ще бъдем в реалността, която самите ние създаваме.

Човечеството в крайна сметка ще стигне до състояние, в което ще се нуждае само от смартфон и нещо минимално, за да задоволи животинското си тяло. Какво от това е лошо?

Роботите ще работят, за да можем да се напълним с нещо, докато гледаме в смартфона, няма значение с какво, а всичко останало е там. История, география, комуникация, пътешествия, полети, романи, всичко, което искам, всичко е вътре. Защо ми e всичко това отвън? Защо да създавам големи кули, всичко това?!

Много добре! Приветствам този свят. Не ме боли за внуците, щастлив съм за тях! Защото, по принцип, те ще създадат много по-добър свят, отколкото са получили от нас.

От ТВ програма “Новини с Михаел Лайтман“, 09.04.2019

[246326]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата | Add Comment →