В крайна сметка, човек осъзнава, че не той е господар на природата, а Природата е висшата сила на света, пред която трябва да наведем глава и да съблюдаваме нейните закони.
Това са правилата на природата, с които е необходимо да съобразяваме нашите действия през целия си живот:

• Природата работи на слънчева светлина
• Природата използва само необходимата енергия
• Природата дава форма в съответствие с функцията
• Природата рециклира всичко
• Природата възнаграждава сътрудничеството
• Природата се основава на разнообразието
• Природата изисква опит в местните условия
• Природата ограничава всички излишества отвътре
• Природата разкрива силата на ограниченията

А кабала обяснява, че при спазването на тези закони, се превръщаме от вредни, в неутрални същества. И ако поправим своите егоистични свойства от антиприродни на алтруистични, то ще се издигнем на висше (вечно и съвършено) ниво на природата.

Източник:  Сайт на интегралното образование

[78015]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какъв обем информация е наистина полезен за човека и каква информация му вреди?

Отговор: Ако научим човек на правилно виждане за света, за природата, за него става лесно да възприема всяка информация, защото през цялото време ще я причислява към цялостната, глобална картина на света. И така той няма да има никакви проблеми с потока от информация.

Да предположим, днес от сутринта до вечерта чета и поглъщам действително голямо количество информация на различни теми и проблеми на съвременното общество, науката, финансите и др. Същевременно, основният ми проблем е как да интегрирам тази информация в една единна картина на света.

Как мога да видя във всичко това проявата на един единен закон – желанието на различни егоистични сили да се обединят в единна алтруистична сила по подобие на природата? Как днес се преобразува обществото и личността, които по неволя трябва да преминат към интеграция под въздействието на отрицателни сили, наричани в нашия свят криза? В действителност, кризата – това за нас е доброта.

Този възглед за света дава възможност на човек да пропуска през себе си огромни потоци информация и те, напротив, допълват тази обща картина в него, влизат в обща хармония.

Това е подобно на начина, по който слушате някаква симфония, и чувствате, че в оркестъра липсват някои музикални инструменти. Вие, като експерт, чувствате, че нещо липсва, лошо ви е от това – и изведнъж се появява допълнение и хармония.

Така че, не е проблем. Човек действително може да бъде енциклопедичен, той е способен да поеме в себе си цялата информация, която съществува в природата. Основното е тя да се свързва в него в една единна картина. И тогава, напротив, колкото повече информация получава, толкова повече ще бъде желана тя за него и толкова по-лесно ще я възприема. Той ще допълва тези бели петна, които са се усещали в него като недостатък, като липса на съвършенство.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[66411]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - No Comments→

Книгата Зоар е разкрита само в нашите времена, тъй като сега вече сме преминали през неживото, растителното и животинското нива на нашето развитие и сме достигнали до човешкото ниво (човек, „адам” – от думата „едоме”, която означава „подобен” на Твореца). Затова, сега ние чувстваме криза, безпомощност, отчаяние и разочарование в живота ни. Затова именно Книгата Зоар ни се разкрива: така че, ние да можем да осъзнаем нашата връзка, да постигнем същата система на обединение между нас, такава каквото съществува в Малхут на Безкрайността, където всички ние сме свързани като едно цяло.

Първият етап на поправяне е наречен „не прави на друг това, което мразиш”. Това е нивото на Хафец Хесед (да не искаш нищо за себе си), „възнаграждение от страха (трепета)”. Вторият етап на поправяне е дори по-висок – това е нивото на „обичай ближния като самия себе си”, „възнаграждение от любов”, получаване с цел отдаване. Ние тепърва трябва да извършим тези поправяния и те двете се осъществяват в отношенията между хората.

Тогава Творецът се разкрива в нашите правилни взаимоотношения до степента, в която ние обичаме и отдаваме на ближния, както е написано „От любов към ближния, към любов към Твореца”. Нито едно поправяне не може да бъде извършено по никакъв друг начин, освен чрез осъществяването му в група от Кабалисти (т.е. тези, които желаят да постигнат нивото човек) .

Във взаимоотношенията между тях те изграждат система на Малхут на Безкрайността, тъй като искат да почувстват Светлината на Безкрайността, Твореца в нея. Книгата Зоар  трябва да ни даде силата за това, желанието за вътрешно постигане. Затова, когато четем Зоар, трябва да се опитаме да сме в намерението, че всички сме едно цяло, че нашите точки в сърцата, желанията за духовното са обединени като едно. От тези общи желания ние изграждаме нашите духовни съсъди, Шхина, Малхут на Безкрайността, в които ще почувстваме Твореца.

Трябва да почувстваме, че всички сме заедно, като авторите на Книгата Зоар – групата на Раби Шимон,  и в тази система на свързване ние трябва да се опитаме да си представим, за какво ни говори Книгата. В крайна сметка, единственото нещо, за което е писано в Книгата Зоар е връзката между нас. Въпреки че, това е описано в различни форми и образи, които изглежда, че са от този свят, единствено силите на нашата душа са описани в Книгата Зоар.

От ежедневния урок по книга Зоар, 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Целият свят, както говори Баал Сулам, е едно семейство.

Затова системата, която искаме да създадем, трябва да работи над всеки човек като над кабалистична група, за да го доведе до нови връзки, ново отношение към самия себе си, към другарите си и целия свят.

Ние искаме да реализираме цялото това изграждане в Интернет – така, че всички да бъдем свързани в една система, независимо от езика за нейното ползване, от местоположението и т.н. – система, която сама по себе може да ни придвижи.

С други думи, ние искаме да построим изкуствена система за духовна връзка между нас – подобно на връзката, съществуваща между душите, която ние желаем да достигнем.

Кабалистите ни съветват: влез в група, започни да създаваш в нея отношения и ти постепенно ще реализираш такива връзки, както в духовното.

Откъс от беседата за социалната мрежа, 04.04.2010

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Ние искаме да построим глобална система, която да стане нова връзка на човечеството.

Тя ще започне да въвежда хората в такива ситуации, от които те ще си изяснят, че е по-изгодно, вследствие законите на природата, да бъдат отдаващи и близки с другите, чак до усещането на всички, че са единен организъм.

Това ще бъде обучаваща система: намирайки се в нея, човек ще започне да усеща, че тя поетапно го обучава относно законите и правилата на новото общество.

Тези закони ние извличаме от разбирането на общата природа, част от която се явяваме .

Уподобяването на Основния закон, (Заповедите за любов към ближния) е общо и първоначално. Всички останали са производни от него. (Виж статията на БС “Една заповед”).

В тази система ще се развиват такива връзки, които ще я направят виртуална духовна държава.

Хората ще внесат във виртуалната връзка духовна съставяща, тъй като в тази система хората ще започнат да създават помежду си връзки, присъщи дори на нашия обикновен живот.

От осъзнаване на новите правилни отношения, те ще започнат да създават делови, семейни и прочие връзки.

В тази система постепенно ще се развият всички форми на връзки между хората – до такава степен, че в бъдеще тя ще замени всичките системи на егоистични връзки, които сега сякаш съединяват хората, а всъщност още повече ги разделят и противопоставят един на друг.

Тази система е съвършено различна по своята природа, цел и влияние върху всеки човек.

В нея трябва да бъде заложен интелект, т.е. способност хората да се самообучават и обучават, използвайки я, да се дават препоръки на тези, които я привеждат в действие и да се вслушват в техните пожелания, какви изменения трябва да се осъществят във връзките между нас, така че постепенно да се предвижим към все по – тесни връзки помежду си, включително до връзки над егоизма.

Откъс от беседата за социалната мрежа, 04.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Каква е връзката между книгата Зоар и глобалната природа?

Отговор: Книгата Зоар обяснява как да се свържа с глобалната, съвършена природа и как да моля, да искам, да извлека тази особена обединяваща сила, за да ми подейства.

Книгата Зоар е свързващото звено между мен и глобалната природа. Иначе човекът в този свят няма връзка с нея.

Сега откривам, че природата е глобална, че целият свят е глобално село и всички сме свързани заедно, и аз завися от всички.

Ако аз завися от всички, то искам да бъда сред тях такъв, каквито са те, да стана приятел с всички, да се отнасям с добро към тях, за да се отнасят и те по същия начин с мен. Как да направя това?

За целта ми е необходима някаква инструкция за връзка. Трябва да знам как да се свържа с тях. Да допуснем, че има група хора.

Необходимо е да знам как да установя връзка с тях, да се сближа, да разговарям с тях, да разбера какво им е нужно от мен и какво аз бих искал от тях.

Цялата тази система, наречена „книгата Зоар”, е система за връзка между човека и природата, за да може природата (или Творецът) да въздейства на човека и да го направи интегрална част от нея.

Откъс от урока по книгата Зоар, 05.03.2010

Filed under: Зоар - No Comments→

Въпрос: Казано е, че книгата Зоар трябва да се изучава само заедно с станалите, стремейки се към обединение на всички точки в сърцeтo.

Но това е много трудно да се съвмести, защото книгата Зоар се възприема като нещо много лично, вътрешно и как да се свържe това заедно с всички останали души?

Отговор: Действително, за да мисля за обединение с другите, аз трябва да се намирам в дясната линия, в отдаване, излизане от себе си, а лявата линия – това е мое лично, вътрешно търсене на всичко, за което говори книгата Зоар, всички тези свойства вътре в мен.

Тези две линии не се съединяват заедно, дясната – излизане от себе си, а лявата изучаване в себе си. Дясната – целия свят е извън мен, а аз съм само точка от душата. Лявата – целия свят е в мен и нищо освен мен.

Да съедини тези две линии може само висшата, обкръжаващата ни светлина! А докато това се случи, ние сме длъжни да се опитваме да ги съвместим, виждайки, че това е невъзможно и тогава да очакваме това съединение свише.

Това противоречие ще расте в нас все повече и повече и всеки ще го почувства в пълна сила.

Ние ще преминем през множество състояния – понякога в нас ще се получава нещо, понякога – не, понякога ще говорим за обединение, а понякога само за своите вътрешни впечатления, сякаш започвам да усещам цялото мироздание вътре в себе си.

Аз чета книгата Зоар и чувствам как всичко вътре в мен се отразява – но без всякаква връзка с другите и забравям за всички останали.

Трябва да се премине през двете противоположни състояния, докато не се появи третия компонент и съедини двата предходни – това се нарича, когато Творецът (средната линия) се облича в човека.

Откъс от урока по книгата Зоар, 01.01.2009

Filed under: Зоар - No Comments→

Въпрос: Защо предстоящият конгрес се нарича „Зоар – на народа“?

Отговoр: Зоар – това е най-голямата светлина, идваща към нас от системата Арих Анпин, светлина, която ни поправя.

„На народа“-означава,че ние искаме да се съберем заедно, както е написано: „Аз се намирам в своя народ“- в тези, които се обединят като едно цяло, за да разкрият в това съединение Твореца-светлина, любов и отдаване.

Затова конгресът има такова название. Ние се стараем да се сближим и да съберем, както се казва, раздробените части, а светлината да ни подейства и спои всички заедно, да стане клей, който ще влезе между нас.

Така светлината на Зоар влияе на хората, затова конгресът се нарича „Зоар – на народа“. В това няма нищо мистично.

Говорим за поправка на човека, обществото, света. Аз си мисля , че тук който и да било, едва ли може да възрази…Кабала разкрива за човека само полезното и доброто.

Откъс от урока по „Предговор на книга Зоар“ 08.02.2010

Filed under: Зоар - No Comments→

Въпрос: Излиза, че всички усилия на човека в опитите му да разбере за себе си ли получава или отдава, не допринасят с нищо за неговото духовно придвижване?

Отговор: Кабалистите ни съветват:

– да изберем обкръжение, което ще ни помогне да осъзнаем важността на вътрешното постижение,

– да обичаме своите другари, да се съединим с тях, представяйки си ги като частици от своята душа,

– чрез съвместен, вътрешен стремеж, чрез четенето на книгата Зоар, да се опитаме да разгледаме в себе си свойството отдаване,

– да вярваме, че с това ние привличаме поправящата ни светлина (ОМ).

Средства:

– наставник, който през цялото време те насочва как правилно да четеш,

– другари, увеличащи стремежа ти да разкриеш в себе си духовните сили,

– книги, чрез работата над които откриваш висшата, вътрешна реалност,

– разпространение, за да привлечеш повече хора, които още по-силно ще укрепят обкръжението и едновременно с това стремежа на всеки към висшата цел.

Практическата реализация се осъществява по време на изучаването на книгата Зоар. Това е единственото съприкосновение със светлината връщаща към източника.

През това време ти се намираш между два свята – висшия и низшия и се стараеш да намериш връзка между тях.

Откъс от урока по книгата Зоар, 13.01.2010

Filed under: Зоар - No Comments→

Човек трябва да бъде духовен психолог сам на себе си, по всяко време да следи, в каква посока той накланя своята „везна” – към добро или зло, а също така да анализира и работи с всички свои свойства.

Нужно ни е да проверим всяко свое свойство – какво представлява само по себе си и къде в крайна сметка е неговото място.Чрез тях ние започваме да усещаме Твореца.

Системата, за която се разказва в книгата Зоар е система за управление и контрол на нашите свойства, а Творецът е този, който осъществява всички действия вътре в тези свойства.

Той ни говори: „Познайте Ме – чрез тези свойства, техните действия и цялата тази система. Друго място за среща между нас няма. Сега аз ви разказвам някаква история.

Започнете чрез нея да узнавате за Мене – какви свойства съм създал, как съм ги свързал между себе си, по какъв начин вие можете да пристъпите към тяхната проверка.

Така постепенно вие изяснявате системата, нейното устройство и работа и тогава ще познаете силата, привеждаща я в действие. Така ние ще се опознаем един друг.

Тази система е все още връзка между Мен и вас. А в края на изправянето тя напълно ще изчезне, та нали повече няма какво да се скрива и свързва – ще има вече всеобща връзка.

Откъс от урока по книгата „Зоар” 17.01.2010

Filed under: Зоар - No Comments→

Развитият човек се отличава с това, че е готов дълго и много да страда за да постигне целта си, която е велика и точно поради това изисква много усилия и време за да бъде постигната.

С това се определя нивото на развитие на човека – колко сили той е готов да вложи и колко време, за да се удостои с награда, защото е способен да си представи цел, която заслужава това.

Виждаме в нашия свят, че има хора, които живеят от случайна заработка.

Сутрин те излизат от къщи, намират каквато и да е работа, заработват от нея, за да се изхранят и се връщат обратно в къщи.

Някога имах съсед, който казваше: «Днес имам 50 шекела и това ни стига, за да отидем цялото семейство на море. Стигат за садвичи за целия ден, можем да си позволим почивка.

Аз се удивлявах: «А утре?!» А той отговаряше: «Нали има за днес!». Ето ви и отношение към живота!

А друг излиза от дома си потопен в грижи. Питаш го: «Да не се е случило нещо? Да не би да нямаш храна за семейството?» – «О-о не, всичко е наред», «А какъв е проблема?» И той започва да ти разказва за «световните» проблеми, или за такива които могат да се случат след няколко години.

А ако му предложиш почивка със семейството му на море, той и там не ще може да се отдели от мислите си.

Колкото по-развит е човек, толкова по-широк е кръгът на неговите грижи. Колкото по-голяма е целта му, толкова повече и по-дълго е готов да страда, за да я постигне.

Така е и по отношение на духовното: достига го само този, който се намира на неговия път, който без да се съсредоточава на собствената си критика и несъгласие е готов да влага сили и да чака години, защото целта стои по-високо от целия негов живот.

Единственното, което му е нужно, това е усещането, че той върви към тази цел и не е важно кога ще я постигне: сега, незабавно или в безкрайността. Ако получим такова усещане – значи сме поправили своите келим.

Ако целта ми е да постигна отдаване – то аз въобще не питам за възнаграждението.

Искам да почувствам, че нищо освен нея не ми трябва и не ми е важно кога ще я постигна – когато и ще да е… И това означава, че аз съм вече в нея!

Така човек навлиза в духовното, а съвършенството усеща като потопен в океан от доброта.

Filed under: Духовност - No Comments→

Често пристъпвайки към четене на книгата Зоар, човек се намира в „спящо” състояние и трябва да се настрои за четене, за проникване в материала.

От правилното си намерение, как да се определи, да промени посоката и да се подтикне в определената посока, натам и започва четене на книгата.

Затова е важно да разграничи своите чувства и мисли от земното и да ги събере отново в този ключ, с който е написана книгата Зоар.

Има много варианти да приведеш себе си в порядък, да се подготвиш за четене на текст от книгата Зоар. Ето още един от тях: създадено е само едно – желание, което да се напълни от светлината, от Твореца.

С това желание можеш да напълниш в себе си, в цялата негова големина, за да си по-голям, по-високо, по-силен, властващ над другите – измервайки напълването в себе си.

Това желание може да напълниш извън себе си, напълвайки другите, колкото повече ти напълваш, ти се напълваш с усещането за напълване на другите – измерваш това напълване в себе си, т.е. по този начин ти се напълваш сам.

И в двата случая ти използваш дебелината, 5-те нива (ломтей) на желания, към себе си или към другите.

В книгата Зоар се говори за усещанията в желанията за отдаване. В книгата Зоар се казва, че желанието да напълниш себе си е противоестествено, защото естественото, това е Творецът, а не както ние сме свикнали да усещаме, затова защото в такова усещане сме се родили.

Filed under: Зоар - No Comments→

Човекът, който може да се включи в група, работи за обединяване желанията на всички другари към една цел, за да достигне единство с останалите в обединяване на желанията и в разкриване в обединеното единно желание на единното свойство на взаимовръзка и любов, т.е. Творецът (това свойство е и Творецът), лети заедно със всички в този порив напред, в поривът, който създава в нас четенето на книгата Зоар.

Който не се включва в това вътрешно движение, ще бъде изхвърлен навън посредством силата на влияние на книгата Зоар. Защото книгата Зоар прави селекция: този, който се стреми към обединение остава и още по-силно се устремява към целта, става все по-силен и устремен, а този който не се стреми към обединение, за достигане на целта, ще бъде изхвърлен навън от силата на движението, изтласкан от групата.

Книгата Зоар носи в себе си сила, която привлича човека към центъра, нейната сила създава групата и затова тя е била написана именно от групата на най-великите кабалисти в историята.

Затова, с пристъпване към четене на книгата Зоар, всеки е длъжен отново да провери своето включване по отношение на целта, както е казано при получаване на Тора: “Да бъдем като един човек с едно сърце” – това е условието за разкриване на духовното.

Или по друг начин казано: “Тук ще бъде мястото на вашето погребение”, вас ще ви изхвърли същата тази духовна сила във вашия мъртъв свят.

Докато бяхме в последните години на периода на подготовка, ние не усещахме върху себе си такава строга селекция в процеса на изучаване на Кабала.

Но силата на книгата Зоар веднага определя, кой е задно с нея и кой е против нея. И само по този принцип се съди човекът “кой е към живота и кой е към духовната смърт”.

Откъс от урока по книгата Зоар, 01.01.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Когато книгата Зоар е била скрита от хората, от времето на нейното написване и до нейното разкриване (от 2-ри до 13-ти век), никой не я е наричал скрита, за нея въобще не се е знаело!

Днес всеки човек по света може свободно да закупи книгата Зоар и да я чете. Защо тя се нарича тайна, скрита?

В тази книга има всичко. Зоар може да ни разкрие този и висшия свят в цялата им пълнота. Тя е написана за нивото на всичките 125 степени постижения на цялото мироздание, разказва ни за всичките наши пътища.

Проблемът е само това, колко тази книга е скрита, скрита за самия човек, който не е способен да се концентрира, да се настрои правилно, за да види описваното в книгата.

Читателят естествено сам не е способен, както при други четения, да постави себе си пред текста. Той се обърква в него, виждайки в текста образи от нашия свят, историята и географията, физиологията и анатомията. Той свърза понятия, обекти и действия със свойте земни разбирания.

Представете си електрическо устройство с много проводници и детайли, които вие свързвате неправилно. Нима можете някога да го приведете в действие? Разбира се че не!

Проблемът е в това, че всичко се намира пред нас, но ние не можем да го разкрием, неспособни сме правилно да задействаме нито себе си, нито тази система, която съединяваме в себе си неправилно. В нас няма правилен подход към книгата Зоар.

Човек е длъжен постоянно, до и по време на четенето да се учи да настройва себе си на нов фокус, разбиране, виждане и да се придвижва в това поетапно.

Настройката е задължителна, защото ако той просто отвори книгата Зоар и започне да чете, той само ще се обърка и след това ще му бъде много трудно да поправи това объркване и да се върне в началото.

Затова цялата трудност се състои в това, правилно да навлезне в книгата Зоар.

И затова книгата Зоар се съпровожда с материали по настройка на нашия инструмент за възприемане – душата.

Откъс от урока по “Въведение в книгата Зоар”, 21.12.2009

Filed under: Зоар - No Comments→

Да бъдеш религиозен означава да постъпваш в полза на ближния. Защото Творецът е такъв. Като при това, всеки е длъжен да достигне такова отношение към ближния. Мисията на религиозният е да помага на хората да станат такива.

Религиозният човек се определя според отношението му към другите хора, а не към обредите. Поведение само според обредите унижава Твореца и религията в очите на невярващите. То дава на невярващия невярна представа за религията. Виж статията на Балл аСулам “Същност и цел на религията”.

Не съществува религия освен Кабала. Всички земни религии са егоистични образования, чиято задача е абсолютно егоистична. Всички религии само разделят хората, те са създадени за да ги управляват. А истинската цел на религията трябва да бъде изкореняването на егоизма в човека!

Религията трябва да създаде условия, така че човек да може да се преобърне, както преобръщат почвата когато копаят. Религията трябва да създаде среда, която да принуди всеки човек да измени своето мислене, жизнените си ценности. Да принуди – защото иначе човек не може да се измени сам, колкото и да се старае.

Религията първо трябва да постави всички на еднакво ниво, независимо от религиозното им звание, общественото или материалното им ниво – цар и роб, богаташ и бедняк, всички са равни. Оценката на всеки е само според любовта му към ближния, а не според обредите които извършва.

Не е възможно религиозният човек да презира другите (нерелигиозните, с друга вяра, чужденци).

Краят на религията се състои в това, че хората започват да я възвеличават, като по този начин възвеличават и самите себе си, като че ли и принадлежат. По такъв начин религията се превръща в още една власт!

Религията – това е лична връзка с Твореца, произхождаща от усещането на себе си, като сливащ се с цялото човечество. И затова Религията представлява лично, частно дело на човека и не подлежи на оценка отвън.

Мисията на религизният човек е да внесе в нашият свят усещане на Твореца, висшия живот.

Откъс от урока по статията “Същност на религията и нейната цел”

Filed under: Сутрешни Уроци - No Comments→

Зоар: “Коя е тази дето се издига от пустинята, като стълбове дим?” (“Песен на песните”) В това време, когато Исраел вървяха през пустинята.

Кога човек по своя духовен път преминава състояния на мрак, на опустошение, на разни проблеми и над всичко това трябва всеки път да открива свойството отдаване.

Шхина вървеше пред тях, а те я следваха.

Ако човек моли за помощ, за да има защо да напредва и е избрал да следва не своята егоистична природа, а да върви след Твореца, тогава вижда “огнен стълб” и “облака на славата”, знаци които му помагат да се издига по духовните стъпала.

Шхина вървеше начело, т.е.тяхната единствена мисъл беше, как да се обединят в едно събрание на душите, наречено Шхина.

Шхина вървеше, а всички облаци на величие заедно с нея. И когато Шхина се възнасяше, възнасяше се и Исраел, както е казано: “И когато се издига облак над Скинией”.

И когато тя се издигаше, облакът се издигаше до висините. И всички живеещи по света виждаха, и питайки произнасяха: „Коя е тази, издигаща се от пустинята, като стълб дим?”

Желанията, способни да следват Шхина вървят след нея. А тези, които все още не са способни да я следват, се наричат “народите на света” – но и за тях има разкриване и те тези желания във всеки издигащ се, също напредват.

Така се развива човек, изяснявайки си кои негови желания се наричат “исраел” (право към Твореца), “народите на света” (сега не може да ги поправи), “клипот” (въобще непригодни за поправяне до края на цялостното поправяне) – човек всеки път сортира желанията си, прави от тях жертвоприношение, повдига жертвения дим, т.е. обръща ги от използване “заради себе си” в “заради Твореца”.

Димът (ашан – което се превежда като “свят-година-душа”), това е отразена светлина.

Ако човек така работи върху себе си – сортира желанията си и ги присъединява към Твореца, достигайки подобие с Него, то той повдига отразената светлина и така отваря пред себе си проход към следващото стъпало, т.е. всеки път разкрива за себе си нов свят, нова година, нова душа.

Filed under: Зоар - No Comments→

В нас има много желания и ние сме длъжни да ги сортираме.Част от желанията ние можем да съотнесем към одаването,свързано с ближния.

Ако въпреки това, което разбирам, че всичките ми желания са за самонаслаждение и други желания в мене няма, аз мога да ги използвам за връзка с други души, а това означава , че мога да работя с тях в средната линия , в екрана „де-хирик“.

От една страна, това е желание, за получаване на наслаждение, а от друга страна, аз мога да работя с тях заради отдаване. Аз съединявам дясната и лявата линии, използвайки съединението им заради връзката с ближния.

Това се нарича молитва за обществото, което аз издигам и получавам свише сила, позволяваща ми да създам правилна връзка.

Аз съм способен да пожелая, щото така да се случи. Това означава, че аз издигам МАН и получавам сила, наричаща се „ключ“ (мифтеха), разкриваща ми небесата – висшият свят.

Но има и такива желания или части от желания, в които не съм способен да се съединя с другите. Аз мога това да направя само до някаква граница, но не повече.

Затова тези желания или части от желания аз отсичам и изхвърлям в канализацията. Аз засега не работя с тях.

Възможно е впоследствие в мене да има сили и аз виждам,че ако не ги използвам за да се свържа с други души, то много губя и причинявам също толкова зло.

Но за сега не осъзнавам в тях зло, а само виждам, че не съм способен с тях да работя и ги отхвърлям.

А с тези желания, които съм способен да използвам заради връзка с близките, аз работя в партньорство.Това партньорство се нарича „екран де –хирик“.

Така човек през цялото време работи вътре в себе си, сортирайки свойте желания, сили и свойства, обединявайки ги в различни групи, така че всеки път да създава от тях особено отношение към ближния.

На него му се струва, че това е ближния, но всеки път вижда, че в действителност това е част от самия него.

По такъв начин,той се старае да се издигне от тази въображаема картина към духовният свят, където разкрива, че всички ние сме свързани в едно тяло – Обща душа.

Такова е условието за разкриване на Твореца, Висшата сила – за да представим себе си като „един човек с едно сърце“.

От урока по книгата Зоар, 09.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Въпрос: Как човек може да моли да отдава, ако той не знае какво е това?

Отговор: Духовният растеж е подобен на развитието на дете, на което е достатъчно само да участва в процеса. Това е естествено развитие, детето по естествен начин разкрива света.

На него му е нужно да опита всичко на вкус, всичко да хване в ръка, всичко да узнае, всичко да нареди и да потроши. То самото не знае какво прави – движи го природата.

А след като опита всичко, детето започва да мисли и да построява връзки между нещата, започва да разбира и да иска.

Така сме и ние в своето духовно равитие. Колкото и умни да изглеждаме, колкото и сериозни предмети да обсъждаме – не това ни развива.

Учи се не този, който е умен. Точно като малките деца, ние възбуждаме върху себе силата на развитие – същата тази сила, която развива и детето.

Затова до молитва за отдаване човек е длъжен да достигне сам. Няма такова копче, което да натиснеш, за да се „примолиш” за достъп във висшия свят.

Ако в теб гори искане, стремеж – ти неволно го изразяваш в себе си. „Молитва” – това е работа в сърцето, най-дълбокото желание на сърцето, за което ти може би и не се досещаш.

Нима можеш да принудиш себе си за молитва? Не можеш да задължиш сърцето. И затова ни е нужна тази сила, развиваща ни в материалния и духовния свят. Именно тя постоянно променя нашите желания.

Светлината ги е създала, светлината ги проявява и трансформира със своето въздействие. Затова нашата задача е да привлечем към себе си светлината, с помощта на книгите и учебните занятия.

По нашите сили е да предизвикаме отклик – обръщайки се към източника на светлината, за да ни развие по-бързо. Това е единственото средство.

Природата ни развива по предварителна програма, в планирани срокове, обаче от определен етап в историята на човека, процесът може да се ускори.

В наше време сме способни да активизираме силата на поправянето, за да може тя да ни въздейства още по-интензивно.

Науката кабала е този „прибор”, това средство, което ни позволява да достигнем до това.

Работата тук не е да разберем повече. Достатъчно е, подобно на неуморно дете да „ритаме и да блъскаме с крака и ръце” в рамките на кабалистичната методика, в уроците и разпространението.

Ние усилваме светлината не с деловитост и дълбокомислие, а в опита ни да се устремим към нея.

Въпроси и отговори, уроци и обсъждане – всичко това е само игра с нас. Така и детето: ти играеш с него, а в същото време в него се пробужда нещо, което го развива. Това се нарича „светлина, възвръщаща към Източника”.

Няма значение, умен ли е човек или глупав, флегматичен или чувствителен. В края на краищата, който работи активно, той се движи по-бързо напред.

От подготовка към урока, 11.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Ако човек правилно организира в себе си тези три вътрешни свойства: “свещ”, “масло” и “фитил”, то тогава стига до състояние, което се нарича “Ханука” (от думите “хану ко” – “спряхме се тук”), т.е. кратък отдих посредата на пътя.

“Масло”, това е нашият материал, желанието да се насладим, съдържанието на съда (кли). Но то не е способно само да се запали от светлината, която привличаме отвън, а само с помощта на фитила.

Фитилът трябва да се намира в маслото, а също така и да излиза извън него. Той символизира екрана, който ние строим извън егоистичното желание (извън маслото).

Тази част от егоистичното желание, която сме способни да включим вътре в екрана, тоест маслото, което е просмукано във фитила, само то може да свети, да бъде в съприкосновение с висшата светлина.

Но това може да стане само при условие, че маслото може не просто да проникне вътре във фитила, а да се издигне над нивото на маслото, егоизма, към среща с Бина, към светлината, отдаването! Само тогава то може да свети!

Светлината изхожда от горният край на фитила, там, където той излиза навън и губи връзка с маслото, с егоизма.

Отразената светлина, огъня, издигащ се отдолу нагоре достига до Кетер в десетте сфирот на отразената светлина, и там почти се разкъсва връзката между отразената светлина и силата на получаващия желание, егоизъм, от когото идва силата на горенето.

Маслото се издига нагоре по фитила, и чак там се достига контакт, подобие на свойствата между маслото във фитила и светлината.

Именно заедно те могат да светят. Светлината не може да се проявии, докато не се съедини с фитила и маслото вътре в него.

Представяйки си запалена свещ, можем да разберем вътрешната работа на човека: какво трябва да направим със себе си, за да може душата ни да достигне подобие със светлината, Твореца.

Желанието не изчезва, но цялото то трябва да се присъедини към екрана, към фитила. От него създаваме своята средна линия, доколкото сме способни да внесем маслото-желание вътре във фитила.

В екрана може да се включи само малка част от желанието. Фитила символизира тази сърцевина, тънката нишка, според която се измерва съответствието на желанието ни със светлината.

Екранът, средната линия, се строи от тези две сили: маслото и фитила, лявата и дясната. Дясната линия е отдаването, светлината, а лявата е получаването, маслото.

Средната линия, която създаваме от двете висши свойства (получаване и отдаване) се нарича душа.

От урока по писмото на Рабаш от 13.12.2009

Filed under: Духовност - No Comments→

Въпрос: Ако човек, четейки книгата Зоар, съумее за миг да улови контактната точка с Твореца, то как може да я задържи?

Отговор: Той ще се задържи в нея при условие, че няма да се бои от нищо, което ще последва и ще бъде готов отново и отново да създава тази връзка при всякакви условия, които ще възникват пред него.

Ако той се бои до смърт, така че да загуби усещането за връзка, значи той не усеща увереност и е недостатъчно съединен с другите.

А освен това, той не разбира, че неговото предвижване протича в свойството отдаване, което през цялото време расте, развива се и се усилва в него.

И то не може да се развива, ако аз се боя и сковавам в себе си. Ако аз се безпокоя за своето бъдеще, значи, че в мен действа егоизма, а не желанието за отдаване…

Filed under: Зоар - No Comments→