Защо децата не искат да живеят

Въпрос: Във Франция седемгодишно дете съобщило в Туитър, че иска да се самоубие. Той със сълзи на очи разказал: „Аз съм на седем години. От много време едно момче ме бие. Сега той бие и малкия ми брат. Казах на мама, че искам да отида при Бог и да умра. Не мога повече.“

Средствата за масова информация са разпространили това в Швеция, Франция и Белгия. Надигнала се голяма шумотевица. Оказало се, че в тези три страни 30% от децата страдат от насилие в училище.

ЮНЕСКО е публикувало информация, че всяко трето дете по света е подложено на насилие от страна на съучениците си. Цифрата е плашеща, 246 милиона деца по целия свят.

Виждаме, че сега децата или извършават самоубийство, или искат да завършат живота си със самоубийство. По целия свят се разпространяват вирусни игри в интернет, където децата играят на „син кит“, извършват някакви нелепи постъпки под въздействие или на внушения, или от желание да разберат това, което е зад прага на този живот.

Защо в тази ранна възраст у децата възникват такива решения?

Отговор: Точно в тази възраст  възникват. От шест- седемгодишна възраст и нататък, човек започва да усеща въпроса за смисъла на живота. На него, разбира се, няма отговор. То вижда, че всички възрастни живеят като навити играчки.

По такъв начин то ясно усеща, че и то също трябва да работи със себе си по този начин: да става, да ходи, да ражда деца, да ги възпитава, да работи, да се връща в къщи, да върви нанякъде, нещо, по някакъв начин, а след това да умре.

На шест- седемгодишна възраст е просто невероятно да приемеш такава картина на света, такова човечество, такъв живот. Напълно естествено е, че възниква въпросът, че няма смисъл в живота. И тогава, най- доброто е просто да се избави от него.

Реплика: Човек, който взема такова решение, би трябвало да се чувства абсолютно самотен, беззащитен.

Отговор: Вътрешно се чувства самотен. И няма с кого да го сподели, защото това е негово вътрешно чувство и не може особено да разказва за него. То не му дава възможност да се разкрие.

Въпрос: Но в лабиринта на живота винаги има някакви задънени коридори, а има коридори, които водят до другата страна. Как малкото човече да намери този коридор?

Отговор: Затова в нашето поколение се разкрива науката кабала и хората вече започват да усещат състоянието на безизходност. В крайна сметка, с науката кабала трябва да се срещне  и разочарованото поколение, което ще намери чрез науката кабала смисъла на живота, входа във висшия свят, във висшия живот.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 15.11.2018

 

[238122]

Накъде върви Европа?

Въпрос: Днес  Европа се превръща в горещ континент. Във Великобритания – страх от неуправляемия хаос след окончателното излизане от ЕС. Във Франция „жълтите жилетки“ започват да завладяват Франция.

 В Германия  преход от епохата Меркел  към нещо друго, все още неразбираемо. В  Испания  на регионалните избори в Андалусия преди всички излитат ултра десните.

Полша, Унгария, Чехия, Словакия изглежда ще излязат от Европейския съюз. Какво става там?

Отговор: Нищо не става. Колкото по-бързо се разбягат, толкова по-добре. Аз съм говорил за това много пъти?

Реплика: Вие понякога казвате, че да се разбягат не е изход.

Отговор: За егоистите? Това  непременно е изход. Така и е казано, ”сборище от  негодници – лошо за тях, лошо и за света“. Негодници – има се предвид егоисти. Напротив, нека да се разбягат – тук един егоист, там един, там един.

Въпрос: Вие смятате, че ако сега Европейският съюз сега приеме решение – „Хайде сега мирно да се разделим“, това би било най-гениалното решение?

Отговор: Те няма да могат да го направят. Те ще го направят чрез световна война.

Въпрос: Предполагате, че може да бъде така?

Отговор: Мисля, че ще бъде така. Те не са в състояние, те не могат да управляват себе си и своя егоизъм. Аз виждам как се разделят с Англия. Виждам с каква злост те ще освободят държавата от себе си, с какви контрибуции!

Въпрос: Тоест, те смятат това за предателство.

Отговор: Разбира се!

Ако аз съм осъзнал, че това е във вреда на моя народ, аз искам доброволно да изляза  и ние така сме се договаряли по принцип помежду си, на доброволни начала и така нататък, то защо сега ми поставят такива глоби, такива условия, че буквално, аз трябва  да изляза разорен от това състояние. Кой би се съгласил с това?

Въпрос: Тоест няма да се съгласят и така ще се приближават към война?

Отговор:  Те ще направят такъв своя развод, че нито една държава, включително Германия,  няма да може да спечели от това!

Нито една държава! И обратното – тези, които най-много са спечелили от тази работа, те най-много ще пострадат. Ще останат разрушени, в руини!

Въпрос: Защо му трябва това на Твореца, кажете, моля?

Отговор:  Да покаже егоизма, какво струва той. За да демонстрира егоизма на всички свои ползватели … какво  е това ”аз ”. А-а, искате да си имате работа с мен? Ето какво ви нося!”

Въпрос: Тоест аз винаги ви довеждам до война, да?

Отговор:  Да, иначе няма да могат правилно да се  разпръснат.

Въпрос: Какъв е изходът от това състояние? Може ли да бъде  нещо мирно?

Отговор:  Аз не мисля, че ще имат сили, разум, воля. От къде ще я вземат ?! Това  са природни закони!

От къде  ще я вземат? Те няма да могат правилно да се разделят, спокойно. Това е като семейство, което се развежда.

Въпрос: И после наемат адвокат, едната страна унищожава  другата.

Отговор:  Да. От това печелят Америка, Русия, Китай. Тези, които наблюдават схватката.

Реплика: Ако сега изведнъж там биха били някакви умни глави, стратегически …

Отговор:  Там ги няма. Ние го виждаме…

Реплика: Времето на лидерите  някак си завърши…

Отговор:  Разбира се. Като цяло завърши, особено в Европа. Настъпва времето на събранията, на великото събрание. На човечеството му трябва могъща група от хора ( 100-200 човека). Нито тори, нито комунисти, нито социалисти и така нататък, заседаващи там някъде, с такива тоги, с които се представят пред всички.

Нужни са наистина могъщи,  духовно силни хора, които ще могат да се договорят, да се издигнат над своя егоизъм, да се съединят помежду си и да построят помежду си такава система от сили, която ще може да управлява човечеството.

Въпрос: Как човечеството ще се съгласи с  това?

Отговор:  То няма да има друг изход. Или  ще се съгласи, или световна война. И след това ще се съгласят.

Въпрос: В какво изразява   се  Изходът за Европа, ако тя изведнъж намери сили?

Отговор: Европа е най–напредналият континент, мешана туршия такава от езици, страни, нации.

Изходът от това състояние може да е само в по-голямото обединение, правилното, наистина  доброволно обединение, а не така както те са го създавали –  привличали, завличали страните и поставяли условия.

Тук те трябва да се съединят при други условия – при условието на абсолютно единство не  ”аз на теб – ти на мен“ и по средата там някъде се договаряме”, такова няма. Никакво диктуване, нищо!

Но това може да бъде само след като е създадено такова единно правителство, европейско, което може да влияе на цяла Европа, което със своя първи декрет ще заяви всеобщо задължително, възпитание на всички европейци.

Въпрос: На единния европеец?

Отговор: Дори не на  единния европеец, а на единния човек.

И когато те направят това, ще разберат при какви условия могат да приемат емигранти, въобще какво да правят. Тогава у тях  всичко ще се преобразува. И тези, които не съответстват на това ще преминат, превъзпитание.

Въпрос: Ако има такъв обединен, единен европеец, няма ли да обезцени това характера на  всяка страна, всяка нация? Не отнема ли?

Отговор: Нищо няма да обезцени. Създава се една единна общност – европеец. А не просто там французинът се хвали пред италианеца, а немецът пред Източна Европа и така нататък.

Това го няма, не. Трябва да има сериозно възпитание в единство. Самата структура е готова за това, само е необходима методика и нея я има. Напред европейци! Иначе… иначе лошо!

От ТВ Програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 18.12.2018

[239120]

Какво иска кабалистът?

Въпрос: Защо не мога да се откъсна от кабала?

Отговор: И защо да се откъснеш? Какво друго  остава в живота на човека? Ако аз някога бях се откъснал от кабала, какво щях да правя по цял ден? С какво бих се занимавал? За какво щях да живея? Просто бих пропилявал годините? Да кажем, още година-две. И по-нататък какво

Въпрос: С какво вие живеете днес? Какво ви движи?

Отговор: Ако в денонощието имаше четиридесет часа, за мен би било още по-добре.

Въпрос: Какво искате да постигнете, какво още не сте постигнали?

Отговор: Аз бих искал всички хора да са започнали да разкриват Висшия свят. Тогава нашият свят ще стане друг.

Въпрос: Кабалистите от това ли се наслаждават?

Отговор: Това е една душа! Затова кабалистите получават огромна радост, когато други хора са привличат към този процес, започват да разбират, усещат, възприемат, напълват се с невероятна информация — състояния извън времето, вечността, съвършенството.

При това кабалистът чувства как тласка хората към Създателя, предизвиква в Него специално състояние.

Въпрос: А това, че тези хора са вашите ученици, носи ли ви особена радост?

Отговор: Не. Аз не чувствам, че това са „мои“ ученици. Аз отдавам и това е. Нямам усещане, че това е „мое“. Аз искам всички да имат възможност за излизане в следващото измерение и копнея това да се случи.

На хората давам всичко, което мога. А по-нататък, това не е мое, това е тяхно.

От урока на руски език, 18.02.2018

 

[229387]

Как да докажем съществуване на Висшия свят?

Въпрос: Защо духовността не оставя в границите на материалното, егоистично възприятие никакви доказателства? На какво да разчита човек без доказателства?

Отговор: А, вие на нищо не разчитайте. Нашият свят по никакъв начин не може да бъде доказателство за съществуване на Висшия свят. Може да убеждавате вашето куче или котка в каквото поискате, от това нищо няма да излезе, все пак тя ще открадне парче месо.

При това то ще маха с опашка и ще ви гледа предано в очите, защото с нищо не е виновно. Виновни сте вие, защото не разбирате природата на животното.

Ние трябва задължително да разберем, че преминаването във Висшия свят се намира в получаването на свойството отдаване.

Никакви доказателства няма и не може да има. Не си мислете, че някъде има доказателство за съществуването на Висшия свят, на душата, на живота след смъртта.

За да разбере това, човекът трябва да се издигне на по-висше ниво, да го намери в този живот и тогава няма да чувствате никакъв преход между двата свята.

От урока на руски език, 01.04.2018 г.

[231113]

Творецът прави всичко

Въпрос: Как Творецът, добър и творящ добро, е измислил всички извращения, които се случват в света? Как кабалистите разглеждат това?

Отговор: Кабалистите разглеждат това като абсолютно добро. Те виждат от собствения си опит, колкото са слаби и не могат да направят нищо, всичко прави Творецът. Като и да се въртиш и да казваш:“ Това съм аз, аз, аз“ – всички действия идват от Твореца.

Проблемът е само в това, сред всички влияния върху нас, да започнем изграждането на система за правилно въздействие на обратна връзка, но само чрез групата. А преди това, ти нищо не можеш да направиш. Така че, ние трябва да имаме правилно отношение към света и разбиране, че да се промени нещо е възможно само чрез обединяване на хора в тяхното общо намерение, насочено към целта на творението.

От урока на руски език, 17.06.2018

 

[235232]

Културата на 21 век: кучета вместо деца

Реплика: В Америка е създаден прецедент: компаниите дават едноседмичен отпуск на служителите си, когато  си купуват потомство – кучета, за да свикнат с тях, да ги обгрижват, да им организират бита.

Колички за домашни любимци, разкрасяване за домашни любимци, кучешка терапия, кучешка ароматерапия, кучешка йога, кучешка църква, шест най-добри басейни за кучета, които можете да купите през тази година.

Изследователите казват, че в САЩ   културата вече не е за обслужване на кучетата, а цялата култура  са кучетата.

Отговор: Кучешка култура – това звучи добре!

Реплика: С това се занимава класата „средна плюс“, която може да си го позволи.

Обикновено, когато жена ражда деца, тя има само две седмици след раждането, а след това оставя детето на медицинска сестра, в ясла и т.н., и бяга на работа. Ние вървим към замяната на децата от кученца.

Отговор: Да. Но от друга страна, човечеството не губи желанието си да се грижи за някого. Помните ли играчката тамагочи? През цялото време трябваше да го храня или нещо такова.

Трябва да разберем, че за човека е свойствено да се привързва. Той, все още, се привързва неволно – към апартамента си, към аромати, към всичко! Аз виждам в това огромен вътрешен, но още неосъзнат копнеж за общуване между хората, който, за съжаление, не получава своето нормално изразяване, изход.

И за това заместваме хората с животни. По принцип, не сме стигнали много далеч. Но във вида, в който съществува моето куче, аз го чувствам като приятел и той ме чувства като приятел, и стопанин, и ние сме си взаимно   предани.

На практика знаем, че хората, които имат домашни животни, се хранят от една и съща чиния с тях. Те не чувстват никаква разлика между себе си и животното, защото тази връзка е на животинско ниво.  Тук не се изисква висок изказ, постижения, напрежение, участие.  Аз се принизявам до нивото на животното, аз към него и то към мен, и на нас ни е добре.

Да се надяваме, че този период ще отмине, а той ще отмине непременно, защото човечеството еволюира и ние ще сме принудени, все пак, да стигнем до контакт помежду си. А това с животните, постепенно ще изчезне. Както всяка друга част от еволюцията и движението към низшите в крайна сметка ще изчезне. Няма да ни интересуват нито котките, нито кучетата, нито папагалите, нито хамстерите и така нататък.

Въпрос: Ще имаме ли такъв стремеж един към друг? Ще го открием ли? Ще го разкрием ли?

Отговор: Ние ще открием, че, все пак, ни липсва общуването. Телефони, виртуални връзки, кучета, самотни квартири, самотни пейки в парковете и така нататък – всичко ще отмине, защото ние се променяме, искаме ли или не. Дайте на времето да свърши своето.

От ТВ програмата „Новини с Михаэлем Лайтманом“, 27.08.2018

 

[234036]

 

Ден на усмивката

Въпрос:  5 октомври e Международен ден на усмивката.

През 1963 година, един посредствен художник рисувал картини и нищо не предвещавало влизането му в историята, докато към него не се обърнала рекламната служба на  една голяма компания и го помолила да измисли лого  на компанията.

Той веднага измислил жълтия емотикон, усмихващото се жълто лице. Тя толкова допаднала на вкуса не само на самата компания и на нейните служители, че те започнали да я поставят върху тениски, писалки, чанти.

Оттук са тръгнали емотиконите и веднага са се разпръснали десетки хиляди копия. Ние виждаме как те набират скорост и усмивката е най–популярният емотикон.

Каква роля играе усмивката в живота на човека? Защо я използваме толкова рядко в наши дни?

Отговор:  Не, ние я използваме навсякъде. Ако хората искат нещо да рекламират, да ви излъжат, да спечелят за ваша сметка, да направят нещо, изгодно за тях, то, естествено, те се усмихват.

Ако ние се усмихваме един на друг, както се усмихваме на нашите малките деца, тогава, разбира се, светът щеше да бъде друг.

Въпрос: Може ли да се използва усмивката като инструмент, който ще стартира механизма на положителните отношения между хората?

Отговор: Не. Само, ако на хората се заплаща за това.

Въпрос: Творецът може ли да се усмихва?

Отговор: Творецът не се усмихва, ако може така да се каже. Той има толкова открито сърце, от което постоянно произтича само добро, че тук няма място за усмивка.

Въпрос:  А може ли през Международния ден на усмивката да се пусне някаква образователна, тренировъчна програма, за да се научат хората да се отнасят един към друг така, както майката към детето си? Защото майката се усмихва на детето си искрено, с цялото си сърце.

Отговор:  Не. За това трябва да чувстваме, че сме  наистина взаимно свързани, че сме много по-близки, отколкото братята и сестрите, че сме толкова свързани един с друг душевно, че всеки от нас действително  е като майка с дете. Всеки от нас!

Това ние можем да почувстваме, но трябва и да го разкрием. Но, когато почувстваме нашето истинско състояние, тогава ще видим, че тук има място не само за усмивка, а също за много внимателно, нежно отношение към другия, за да се постараем да създадем в него максимален комфорт.

Въпрос:  Как да разкрием това?

Отговор: Това е невъзможно да се разкрие самият човек. Трябва и втори, за да го разбере, трябва непременно да е в сътрудничество, в развитие на такива взаимоотношения. Това не е лесно.

Въпрос: Какво бихте пожелали на хората в деня на усмивката?

Отговор: Нека да се опитаме на тази вълна да им обясним, как наистина да преминат от усмивки към такова вътрешно общуване един с друг, че да се стопли сърцето, да се отпусне и да позволи в него да влезе топлия, добър поток.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 03.10.2018

[234772]

Как да спрем децата убийци

Реплика: В света стават много трагични събития. В частност, в Америка казват: “Ние не знаем как да спрем масовите убийства, извършени от деца. Всяко следващо произшествие намалява прага на следващото. Днес ние се оказахме в центъра на бавния разгул  на масовите убийства”.

Разгулът  продължава и нови хора се замислят за извършване на масови убийства, за да привличат внимание към техните „обиди и недоволство“.

Отговор: Това е и причината за всякакви произшествия. Хората искат да обърнат вниманието към себе си, за могат другите да видят, че те са в  безизходица, в неразрешим конфликт и никой не може да им помогне да го разрешат.

Реплика:  Учените казват: „Днес  ние наблюдаваме , че в този разгул участват момчета, които по-рано са се занимавали с химически реактиви в мазетата на своите домове. Сега проблемът не е, че имаме безкрайно много превъзбудени момчета, а в това, че има много хората, които нямат нужда да се превъзбудят, за да извършат такива масови убийства.“

Отговор:  Всичко е следствие от факта, че хората не разбират смисъла на живота си,  какво е пред тях.  Те търсят изход от своето безполезно съществуване и не го намират. Искат да привлекат към себе си внимание – не разбират как.

Те се опитват да разрешат някакви вътрешни конфликти и не намират възможност. Те гледат своите родители и виждат техния  безполезен,  тежък, труден живот.  Те гледат своите връстници и виждат, че отстрани това изглежда скучно.

Факт е, че ние сме в такова състояние, когато нашето поколение вече е готово  за изход към следващото ниво на развитие, разбиране на природата, усещане на силите, които ни управляват, към извън егоистичното, друго пространство. А ние все още сме тук и това много ни потиска.

Това състояние ще продължава дотогава, докато хората не разберат, че е възможен изход в друго пространство, в друга сфера, в друга реалност.

Всички тези момчета по своята природа не са глупави, не са вредни, не са престъпници. Просто при тях по такъв начин се задейства вътрешното налягане, което, по принцип, ги тласка към следващото ниво, но те не разбират къде е то и как да стигнат.

Въпрос: На какво трябва да учим човека?

Отговор:  Как да излезем  от парадигмата на нашия свят, от състоянието, когато усещаме този филм, който се върти в нашия мозък. Ние трябва да сменим програмата.

Във всички страни по  света ще има още много такива конфликти.

Това ще доведе до обща криза на човечеството, когато то ще каже: „Стига! Всичко, което сме направили днес е без изход, порочно. Ние трябва да изберем друг път. Как да се издигнем над това, което правим? Можем да продължим да го правим, но то не ни води никъде“.

И тук науката кабала трябва да даде своя отговор.

От ТВ програмата` „Новини с Михаел Лайтман“, 15.11.2018

[237999]

Защо нашата храна е с толкова ниско качество?

Кръгла маса на независими мнения. Берлин. 2006г.

Въпрос: Защо храната, която ядем  е с такова ниско качество?

Отговор: Нашата храна не може да бъде с хубаво, естествено качество, защото ние се стремим да нахраним целия свят, милиарди хора.

 В резултат сме принудени да разработваме всевъзможни генетични форми, за да не се разваля бързо нашата храна и въпреки отдалечаването ни от природата, нейният вкус да е близък до природния. Затова по-голямата част от нашата храна носи в себе си различни генетични добавки, целият и вкус и мирис е изкуствен.

Поради това ние наблюдаваме ускореното израстване на новото поколение. Защо то расте толкова бързо, с различни отклонения и така се отличава от предишното? Защото ядем храна с много генетични  добавки и изменения.

От друга страна обаче, за съжаление, нямаме изход. За да се нахранят милиарди, да се достави  храна на милиарди в добър вид и да стигне за всички, ние сме длъжни да действаме така.

Нямаме изход,  докато човечеството не промени своя подход към живота, да се грижим повече за себе си, за своите ценности, за ценностите на своя живот и да не преследваме само една цел –да спечелим колкото може повече от всичко. Едва тогава ще можем да преустановим участието на генетиката в приготвянето на нашата храна.

Именно трансформацията на общественото съзнание от егоизъм към общото благо на човека, ще доведе също до промяна в областта на приготвяне на вкусна и здравословна храна. Както обикновено, егоизмът е коренът  на целия проблем и на това ниво, в сферата на храната, която ядем или в това, към какво ни тласкат, рекламирайки напълно нездравословни продукти наистина вредни  и отровни. Някой печели от това.

Кръгла маса на независими мнения. Берлин.09.09.2006

[236123

Главната тайна на полезната информация

Въпрос: Известно е, че този който притежава информацията, притежава всичко. Но през последните години, с развитието на новите технологии, информацията става не само много, а твърде много! И е много трудно  да се управлява. Психолозите казват, че хората получават информационен стрес.

Какво е това информация? Защо толкова я искаме ? И защо, разбирайки, че е боклук, се страхуваме да я загубим?

Отговор:  Ние се храним с този “боклук“, тоест с „отпадъци“. За нас да изгубим „отпадъците“, означава да изгубим хранителната си среда. От това се страхува човечеството.

То не може да абсорбира правилната, правдивата, естествената информация, говореща за актуалността, за необходимостта, за истината. То може да се храни точно с такива жълтички, сивички новини, да препира „мръсното бельо“. С  това живее.

Така съвременното общество възпита човечеството. И ние виждаме какво се случва с него. Разбира се, ако премахнем целия този фалш и оставим само истината, хората ще ревнат. А какво ще консумират?

Въпрос: Кое тегли човека към информация? Какво търси той зад информацията?

Отговор: Съвременният човек не може без нея. Това е тази среда, в която той съществува. Това е все едно да го откъснеш от дома му, от близките му, от работата му, от каквото и да било. А от информацията – още повече, защото тя го напълва отвътре.

Без да получава информация, съвременният човек просто ще полудее.

Въпрос: Какво е правилна информация?

Отговор: Правилната информация  е тази, която разкрива, какво съм аз в този свят в степента, в която мога  да внеса положително влияние върху него и чрез света, обратно да повлияя на на себе си.

Въпрос: Вие казвате, че правилната, правдивата, истинната информация ще бъде  негодна за консумация, нежелателна?

Отговор: Човекът не иска да слуша истината! Истината боли. Истината е неприятна.

Той желае да чува това, което му се иска: малко клюки, малко секс, малко да го сплашат, малко да се зарадва. Всичко това е дозирано, нали се управлява от всички тези специалисти.

Въпрос: Какво e информация за кабалиста?

Отговор: За кабалиста информация e съвсем друго. Той не се интересува за какво се карат хората по кабеларките или по другите средства за свързване. Той се интересува от връзката с Висшата сила, от която произлизат всички действия, всички условия, всички събития в нашия свят.

Когато човек има тази връзка, нищо друго не му трябва. Тя му дава възможност да бъде във всичко и навсякъде, едновременно и в двата свята.

Въпрос: Да допуснем, че са дали във вашите ръце всички медии. Как бихте подавали информацията? Каква информация?

Отговор: Аз бих оставил същото, което има и сега, и малко по малко, с управлявани дози бих въвеждал „лекарството“, тоест по-правилната информация, която поддържа правилните изменения в човека, развива в него усет към истината, към самоконтрола и така нататък.

За да започне човекът правилно да се адаптира в заобикалящия го свят и да разбира каква е неговата природа, каква е природата на заобикалящия го свят, какво трябва да постигне…

Ние, кабалистите, очакваме, кога човечеството ще достигне до осъзнаване на злото. Да осъзнае, че  се намира в зло, в лъжа, че се храни със заместители.

В степента, в която осъзнаем, че това е гадост, буквално отрова, тогава, в същата степен, ще можем постепенно да заменим  фалшивата информация с правилна, която ще ни възпитава.

Защо да получавам информация? За да имам своя представа за света и да се променям в съответствие с новия свят. Тази информация трябва да бъде правилна, правдива, и най-важното – грижовна.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 25.11.2018

 

[238127]

Вече не ни трябват живи модели

Реплика: Виртуални супермодели пресъздават живи модели.

Отговор: Разбира се! Защото виртуално можете  да създадете перфектни форми за всеки вкус.

Но хората разбират, че всичко това е изкуствено и няма никаква стойност. Представете си, че можем да изваем пред нас не виртуален модел, а реален. Тук пред мен стои човек и мога да го извая както искам. А може би, дори и себе си.

Ние също сме виртуални. Съставени сме от клетки, от сили. Това са само вектори, които ни се рисуват в нашите сетива.

Виждам нещо пред себе си, но всичко е вътре в мен. От всички вектори, мозъкът ми създава определен образ в мен. Така че, каква е разликата между това, което виждам в мозъка си, или освен това, аз също мисля, че е пред мен? В това, че мога да го докосна, да хвана? ..

Въпрос: Каква е разликата между виртуалния свят, който рисуваме, правим дигитален и виртуалния свят, който създава мозъкът за нас?

Отговор: Разлика е само в нашата представа. Няма друг начин. И едното, и другото са виртуални. Има само степен на виртуалност: към която сме свикнали и към която не сме свикнали..

Ако имаме рентгеново зрение, термично зрение, на други честоти, в други диапазони, ние ще възприемаме света по различен начин. Не бих чувствал стената като нещо, което стои на пътя на моето зрение или другите ми органи на усещане. Ако сетивата ми не се сблъскват с препятствия, ще чувствам, че светът е съвсем различен.

Така че, всичко зависи от модела, който имаме в мозъка си. Просто в този момент ние сме програмирани от природата така, че да усещаме само тесен диапазон от това, което действително съществува.

Реплика: Пластичните хирурзи казват, че жените искат да си правят пластични операции не за да приличат на тези, които са били в младостта си, а  да бъдат такива, каквито ги  прави фоторедакторът в социалните мрежи.

Отговор: И какво от това? Всичко това е външно. Трябва да погледнем човека вътрешно и тогава ще видим, какво ценим в него, какво трябва да се промени и какво не, какво е красиво и какво не е. И той сам ще го види и ще се опита да се промени.

И ние ще го оценяваме по истинското му състояние по отношение на другите: колко е добър, готов ли е за общуване с другите, или обратното. Това е най-важното! Такъв портрет трябва да видим в човека, а не да гледаме външното.

Въпрос: Вие говорите за вътрешния образ на човека, че е добър, отзивчив и така нататък. И няма ли той да се страхува да не съответства на това?

Отговор: Не, напротив! С удоволствие се откъсни от това, което си днес, от това отвратително, злобно нещо в теб! Защо не? И с това спечелѝ целия свят със твоята доброта и твоето разбиране за света. А какво ще кажеш за факта, че през цялото време ще бъдеш красив на външен вид, докато такъв красив не те сложат в ковчег?…

Реплика:  Хората се страхуват да бъдат добри, защото смятат, че ще ги използват.

Отговор: Ако човек е наистина добър, не можете да го използвате. Защото няма да успеете. Ако той наистина е поправен, няма да имате никакъв контакт с него, за да изпълни той вашите егоистични желания.

Той няма да може да ви разбере и вие няма да можете да му посочите, поръчате, да му изпратите някаква програма, за да я изпълнява. Защото той не е този, не е ваш!  Той е различен! Има други мисли, други причини за действие, други задачи, други цели. Вие виждате, че той прави нещо, а защо го прави, тълкувате по свой собствен начин.

Въпрос: А каква е мотивацията на действията му?

Отговор: Абсолютното добро.

Абсолютното добро е когато виждаш света от край до край и виждаш каква наистина е вечната, съвършената полза за всеки от съществуващите в света.

Въпрос: Възможно ли е да се създаде мода на поправен човек?

Отговор: О-о! Ако може да се създаде такава мода!

Това е съвсем различен поглед към света. Това са съвсем различни мисли, желания, действия, които се виждат отстрани по различен начин. В края на краищата, всеки човек вижда в степента на своята непоправеност или в степента на своята поправеност. Затова не ги виждат. Ние интерпретиране всички хора под себе си.

Въпрос: Ще бъде ли заменен истинският виртуален свят?

Отговор: Ще бъде. Но за това трябва добре да пострадаме.

Трябва да разберем, че нашият свят е обърнат отвътре навън, че в него има абсолютно зло и че ние трябва да поправим себе си, а светът няма какво да поправи. И когато започнем да поправяме себе си, ще започнем да виждаме нашия свят различен.

Ние ще започнем да виждаме в него напълно различни, други сили, обекти, връзки … Внезапно всичко се разкрива… Така, като малко дете, – то не разбира какво се случва между възрастните. То гледа от едно на друго, от едно на друго – не разбира. Така сме и ние. Ще започнем да разкриваме света.

От ТВ програмата „Новини от Михаел Лайтман”, 16.09.2018

[236596]

Сексуална антиреволюция

Трудностите на децата са по вина на бащите. Готови ли сме да поемем нашата отговорност и да погледнем истината в очите? Един от признаците на системния провал на Запада се превърна в мащабен спад на сексуалните отношения сред младите хора.

„Нашата култура никога не е била по-търпима към секса, – констатира списанието The Atlnantic, – но сексът при американските тийнейджъри и млади хора е намалял“.

В рамките само на едно поколение, от 1991 до 2017 година, частта на гимназистите от горните класова, които имат полови контакти, който надхвърляше половината, тръгна в обратна посока, намаля от 54 на 40 процента.

Аз мога да обобщя така: ние атакувахме основния инстинкт от различни страни и го притиснахме в ъгъла.

Преди всичко, ние юридически регулирахме сферата на ухажване и сексуални контакти. Един неприличен поглед, една необмислена фраза, един неочакван порив, може да струват много скъпо. Мъжът трябва да бъде изключително внимателен на работа, в кафенето, на танци – навсякъде, където влиза в контакт с жени, дори ако в мислите си няма „нищо такова“.

Изискването за ясно записано съгласие за полов контакт в различните му етапи, също не добавя страст и романтика.

Нашата прогресивност не знае граници: понякога хомосексуалността и лесбийството  се представят като нещо по-почтено и легитимно от традиционния секс.

Заплетени сме в собствените си свободи: от една страна са „идеалите“ на сексуалното разкрепостяване, които заставят мъжете да се хвалят с много партньорки, от друга страна, някои от тях чак на 40–50 години узряват за брак и отглеждане на деца. А други изобщо не искат да се женят, дори и ако най-накрая са се изнесли от родителите си.

За младите днес е много по-лесно, както морално, така и материално, да получат еднократен секс на определени места, където се отдават на своя инстинкт като животни.

С една дума, за сто години ценностите са променени безвъзвратно. Ние създадохме нови правила на играта, нови стандарти, нова култура на отношения и в резултат на това, както се оказа, сексуално се замъглихме.

Най-мощният импулс в този процес стана разпадането на семейната институция. Тя вече не е необходима нито на мъжете, нито на жените. Всеки може да се обезпечи самостоятелно. Децата като продължение на работата, занаятите, професиите, също вече не са необходими.

От основния инстинкт са отстранени всички покрития и „тежести“ – остана само животинското наслаждение, раздаващо анахронизъм.

Повратен момент

Може леко да съм засилил цветовете, но всичко върви към това. Пред нас е обществото на самотници, деца от епруветки и други прелести на непрекъснато развиващото се его. А това означава, че така ще бъде.

Мислите ли, че съм съкрушен? Не, далеч съм от отчаянието. Еволюцията продължава и е безсмислено да се борим с нея, трябва да я разберем. Защото тя все по-ясно ни показва какви сме, все по-отчетливо разкрива същността на нашия егоизъм.

Всъщност, човечеството като вид, постепенно се самоубива. Не защото игнорира ключови повици, а защото се лишава от стимули за просперитет. Развитието ни е довело до момента, в който осъзнаваме нашето зло и виждаме, че собствената ни природа ни води към бездна.

А това означава, че непременно трябва да се променим.

Как? Чрез връзка с тази сила, която ни е създала, с Природата. Всъщност, тя ни отвежда до „стената“,  но не за да ни довърши.

Просто е дошъл специален етап на израстване, който отдавна е описан в науката кабала: човечеството се осъзнава като едно цяло и открива ключов проблем – разрушената взаимовръзка между хората.

Невъзможно е да продължим да се отнасяме един към друг потребителски – нито в икономиката, нито в политиката, нито в социалната сфера, нито в секса.

Защото сексът е основна част от човешкото общество, подсъзнателна основа на взаимовръзката. В наши дни стремителният ръст на егоизма буквално е „смачкал“ и „надупчил“ тази сфера.

Сега ние „си стреляме в краката“ – изкривяваме естествените до този момент отношения. И въпреки, че намеренията ни са като че ли добри, в крайна сметка жените ще страдат все повече и повече.

За съжаление, нашето общество първоначално е изградено по такъв начин, че не е в състояние да изработи правилно отношение към секса, към отношенията между половете. Невъзможно е да изтрием различията им, да ги неутрализираме, колкото и да се стараем.

Опитвайки се да насади изкуствено равенство, без да разбира природата на нещата, съвременната демокрация извращава естествените механизми и предизвика растеж на патогенни клетки, които поглъщат всичко здраво и естествено.

Така идеологическият неолиберализъм постепенно унищожава обществото под лозунгите за всеобщо благо.

В същото време, Европа е наводнена от имигранти от мюсюлманските страни, където всичко е много традиционно. Те никога няма да се влеят в западната култура и няма да се интегрират в тенденцията на саморазпадане. В дългосрочен план те няма да обогатят самоубийствената европейска култура, а ще я заменят.

Между две начала

Време е вече да разчетем подсказванията на Природата. Ние сме затънали в неправилни взаимовръзки. Егоизмът лесно ни заблуждава, разделя, обръща ни един срещу друг. Неговият апетит няма ограничение.

По принцип, няма нищо ново, но в наши дни ние сме позволили на обществото законно да наруши правилата. Отворили сме люковете и водата залива трюма. Това е парадоксът на егоистичната патология.

Обществото е болно и болестта отнема все повече сили. Ето защо младите хора губят драйв и се събират в Мрежата  почти от ранно детство. Тази криза има за цел да ни разкрие колко много ни липсва това, което ще ни обедини, не виртуално и сексуално, а истински.

Сега ние говорим за изконната сила а Природата, от която възникват противоположните начала: мъжко и женско. Развивайки се в нашия свят, те не могат правилно да взаимодействат, защото са егоистични. И под това противостояние ние изграждаме обществото.

Лимитите на егоистичното развитие обаче са изчерпани. Ние вече приближаваме до нова социална и семейна структура, вече осъзнаваме, чувстваме, че трябва да променим негативната сила на егоизма с позитивната сила на самата Природа.

Понякога се случва така, че сам бързаш за операция, нетърпелив си пред лекарите: „Кога!?“, бързаш да минеш под ножа… Защото те боли. Защото искаш да живееш.

Човечеството сега е в същата ситуация, макар, че е дезориентирано от наркотичното опиянение на медиите. Обаче, ако честно си дадем сметка за случващото се, ще напипаме вярното решение и ще се „запишем за операция“.

Тогава можем да започнем социални промени, да разработим принципи за ново възпитание, да намерим общи интереси, да определим общи цели. След като се разделим с деградиращия елит, с неговите разрушителни послания, ние ще се учим от Природата без сътресения, без революции – ще се променяме отвътре, приближавайки се един към друг.

Да, това е хирургична намеса в собствената ни природа, операция на егоизма. Но ние имаме науката кабала, а тя има средствата, които ще помогнат на всеки и на обществото като цяло да преживеят тази  трансформация „на крака“, без страдание и ексцесии.

В крайна сметка, ние просто трябва да променим отношението си, да пропуснем през нашата връзка друг системен сигнал, носещ послание за единство.

Нищо повече  не е необходимо, всичко останалото постепенно ще се подреди под тази система и ние ще получим здраво, проспериращо общество.

[237855]

Уникалнотo послание от всяка душа

Желаещият да работи за Твореца трябва да се включи във всички творения, тоест, да усети техните желания, да се присъедини към всички души,  включвайки се в тях, а тях в себе си.

За себе си той оставя само това, което му е необходимо за съединяване с Твореца, а цялото му останало желание се включва в общото творение. Желанието ни се дава само с такава цел, за да се включим към всички.

А за това е необходимо да се съединя с всички творения и да ги издигна към корена им. Получава се така, че във всеки от нас остава само точката в сърцето, а всички останали свойства, желания, намерения са ни нужни само, за да се свържем с всички, чрез точката в сърцето да свържем всички с Твореца и чрез тази точка в сърцето да преведем отговора от Твореца обратно към всички останали.

Човекът, работещ по този начин се нарича „Адам“ и събира огромния съсъд на единната душа. Такъв човек може да стане всеки от нас, защото всеки има своя точка в сърцето, чрез която се свързва с Твореца, превеждайки от всички към Твореца и от Твореца към всички именно свойственото му уникално послание.

Излиза, че всеки човек се явява пълноценен Адам и цялата, създадена от Твореца конструкция, душа, принадлежи на всеки. Но у всеки тя е специфична, свързана чрез неговата точка в сърцето.

Давайки на всеки от нас точка в сърцето, Творецът е позволил да присъединим всичко останало към нея, правейки я специфична, частна, лична душа на всеки. А след това всички точки в сърцето се съединяват заедно в едно общо кли „АДАМ“.

От сутрешния урок, 08.10.2018

[234539]

Вярата e съсъд на отдаване

Въпрос: Какво означава: вярата е съсъд на отдаване?

Отговор: Работата е в това, че вярата е свойството отдаване, свойството Бина. Има обикновена вяра и пълна вяра („емуна шлема“), която се напълва със  знание.

Тоест, вярата не е крайно състояние. Тя е инструмент за постигане на Твореца и с този инструмент човекът разкрива Твореца като източник на светлината, която го напълва, и му позволява да види всички творения във всички светове, във всички времена, над всички ограничения.

При това, отразената светлина (ор хозер) трябва да бъде равна на пряката светлина (ор яшар).

Въпрос: Да стигнем до вярата, до свойството отдаване – това ли е да стигнем до  желанието да получим това свойство?

Отговор: Да, аз искам да получа свойството вяра, а не да казвам: „Аз вярвам!“. Над това трябва много да се работи. Целият ни път е придобиване на свойството вяра или на отразената светлина. А след това, в това свойство влиза вече всичко, включително и любовта.

Любовта е следващата, по-дълбока степен, когато цялата светлина влиза в свойството вяра на човека, в свойството отдаване, т.е. пряката светлина се облича в отразената светлина.

И всичко това се осъществява вътре в групата, иначе  няма да можеш да направиш нито едно движение, нито едно действие.

От ТВ програмата „Последното поколение“, 22.03.2018

[234694]

Как да управляваме живота си

Реплика: Известният коуч и бизнес-консултант Ерик Бертран Ларсен е разработил технология, основана на неговия опит в армията, която се нарича „Адска седмица“.

Ларсен смята, че има три модела на високоефективни култури, това са армията, бизнесът и спортът. Армията може да ни научи да излизаме извън пределите на нашите възможности, за да разберем, че сме способни на повече.

От спортистите може да се научим правилно да вървим към целта. Освен това, спортът учи, че победата не се постига под светлините на прожекторите на финалната права, а само чрез ежедневни усилени тренировки.

А според вас, разумът само обслужва желанията.

Отговор: Не трябва да вървим срещу желанията. Човекът  нищо не може да направи с тях. Мога само да разделя моето желание: от едно да станат две, вместо две – четири и така нататък. Ще стане верижна реакция. Единственото, което мога да направя с желанието, е да предпочета по-висше желание пред него. А това зависи от обкръжаващото ме общество.

За това, ако съм в група, в която вместо моите желания си поставям за цел по-висши желания, аз спокойно мога  да се освободя от моите лоши желания и да приема техните добри желания.

Армията, спортът и бизнесът – всички те са насилие над себе си. А аз не искам насилие над мен. Слабичък съм. Защо трябва да влизам в такива страшни състояния? Тялото не ги обича.

Въпрос: Има различни рецепти. Какъв е ключът на кабалистичната методика, за да кажем: „Момчета, не търсете там“?

Отговор: Ключът или тайната са само в обкръжаващото общество. И в нищо друго! Ако попадна в правилното общество и това общество знае как да ме подразни, да ме привлече с всякакви намеци, като дете, да прави с мен такива упражнения, то тогава техните манипулации могат да направят с мен всичко, което искат.

Кабала призовава, на първо място, да се изгради правилно общество, в което всеки да може да продължи напред.

Въпрос:  Можете ли да назовете няколко правила, от които да се ръководи  това общество, за да може да се вземат за модел, който хората ще следват?

Отговор: Кабалистичното общество е много просто. То е изградено на принципа на постепенното сближаване между хората над техния личен, дребен, тесен егоизъм.

Те правят определени упражнения, наречени семинари, в които обсъждат това, опитват се да се сближат, да  се разкрият един пред друг.

Този път предполага издигане над естествения егоизъм на човека, в противоречие с неговата егоистична природа.

Човекът изведнъж започва да осъзнава, че сякаш влиза в някакъв асансьор, който го издига над нашата природа.

Той, като че ли, се отделя от Земята, влиза в такова състояние, сякаш е в „космически асансьор“, издига се все по-високо и по-високо, излиза извън границите на нашата Вселена и влиза в съвършено различна вселена – обратна на нашата, антиегоистична, където всичко е изградено върху свойството отдаване и любов, вместо присъщото ни свойство получаване и ненавист.

Тази постепенна трансформация се случва с човека под постоянното, все по-променящо се  влияние на обществото.

Този модел е постоянен, за цял живот и за всички животи, защото издига човека над нивото на живот и смърт.

Човекът чувства това, вижда, възприема! Той се издига над нашата егоистична природа и заради това се издига над нивото на нашата животинска форма на живот и смърт. Той не се възприема като съществуващ в това тяло, а започва да се възприема като енергийна единица, наричана „душа“.

Аз говоря за методиката, която позволява на човека да се издигне над себе си, да направи от себе си нещо вечно съществуващо, неегоистично,  да се запознае с Твореца,  да разкрие Висшия свят, да излезе извън пределите на малкото, тясно пространство, в което съществуваме. Ако към това той има не просто празно любопитство, а някакъв вътрешен копнеж, тогава с него може да се работи.

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 03.10.2018

 

[237937]

 

Паденията трябва да се уважават

Въпрос: За сметка на какво се натрупва потенциала на душата?

Отговор: За сметка на паденията, когато в човека се разкрива нов егоистичен слой.  Например, аз съм се издигнал на метър, а ме хвърлят в егоизма на два метра. След това съм се издигнал в свойството алтруизъм на два метра, а падам три метра дълбоко в егото и така нататък.

За сметка на паденията, аз придобивам по-голям егоизъм и по този начин мога да се издигна още повече, но не по-високо от нивото на моето его. Ако съм бил на „минус два“, се издигам на „плюс два“; от „минус три“ на „плюс три“, но не повече.

Затова паденията са толкова важни. Трябва да ги уважаваме, да ги обичаме въпреки, че са много неприятни състояния – изключване от реалността, отсъствие на всякакви сили и т.н. Но от друга страна, са много полезни, паденията възпитават.

От урока на руски език, 10.06.2018

[235092]

Как да спасим света от наркотиците?

Кръгла маса на независимите мнения. Берлин, 2006 г.

Въпрос: Ако по някакъв невероятен начин можем да спасим света от наркотиците, това ще прекрати ли страданията? Или, може би, причина за пагубните навици не са наркотиците, а отношенията между хората?

Отговор: Развитието на егоизма в човека, което продължава вече почти 6000 години, непрекъснато го принуждава да търси все по-голямо напълване.  Хората искат все повече и повече. Това ги мотивира да развиват човешкото общество и по този начин предизвикват прогрес, развитие във всички сфери, на всички нива на човешката дейност в своето общество.

В резултат на нашето 6 000-годишно егоистично развитие, ние се отчайваме от възможността някога да се напълним. Дори децата, които  растат днес, гледат света и за разлика от нас, вече не изпитват желание да живеят в него.

Те веднага се потапят в отчаяние, наркотици, депресии и самоубийства, защото зад гърба им са миналите кръгообороти, миналият ни живот и те виждат, че няма с какво да се напълнят, че този свят не им дава никакво напълване. Затова се обръщат към наркотиците – просто за да забравят за живота, да се изключат от този жалък живот и да не усещат неговата пустота. Така се случва в света на безнадеждност.

Затова нашият свят е бичуван от наркотици, разводи и самоубийства. Егото води човека към края на неговото развитие и сега той трябва да премине в алтруистичния свят, в който повече няма да напълва себе си с постоянни опити да привлече нещо. Напротив, напълването ще произтича от отдаване.

В отдаването няма ограничения и с това ще положим начало на нов живот, на ново общество. Надявам се, че това ще се сбъдне. Тогава ще премахнем всички бедствия – и самоубийствата, и депресиите, и екологичните катастрофи, и всичко останало, включително  наркотиците.

Кръгла маса на независимите мнения, Берлин, 09.09.2006 г.

[234392]

Последното средство

Молитвата е единственото, последното, основното средство, с помощта на което постигаме това, което искаме и сме задължени да достигнем. Защото нашата природа е желание  да се насладим само егоистично, тоест да напълним себе си, без каквото и да е усещане за ближния.

Неведнъж сме се убеждавали, че нашето желание работи непрекъснато само за собствена изгода. Нямаме никакъв шанс да излезем от него, да се променим и да станем подобни на Твореца.

Творецът има обратното желание – да обича, да отдава от себе си навън, на другите. Ние дори не можем да си го представим. Опитваме се някак да си представим, но винаги се получава неправилно.  Нашата природа не ни позволява да се облечем в желание за отдаване.

Още преди да отдаде нещо на другия, човекът прави сметка, какво ще спечели от това.  Затова, цялото му „отдаване“ е лъжливо и користно. Той може да изпълни само външно действие по отдаване, което в същността си винаги е действие по получаване.

Докато не го осъзнаем, не изследваме себе си и не се убедим, че нямаме и най-малки шансове да се откъснем от природата си и да достигнем до друга природа, минава много време, множество състояния, разочарования, така наречените „падения“.  Опитвайки се да достигнем намерение за отдаване, отново и отново се откриваме в егоизма си.

Буквално се изкачваме на планината с царския дворец и се стараем да се уподобим на царя, но всеки път се появяват жестоките стражи и не ни дават да влезем.  Ние, като че ли правим няколко крачки напред, с огромни усилия се изкачваме по планината, но царските охранители ни отблъскват обратно.

Ако след много действия осъзнавам, че имам работа с царските стражи, то започвам да мисля: „Може би това е правилната работа и доброто състояние?“. Исках да стана като царя, буквално като малко дете, което се опитва да подражава на възрастните и с това да достави удоволствие на родителите. Няма значение, че при него не се получава, с това то носи много радост на родителите си.

Може би точно така се случва между нас и Твореца и не е нужно повече? Възможно е това да е правилното действие по отдаване и няма какво повече да желая?  Още щом престана да искам, наистина ще разкрия духовното състояние.

Все пак имаме цел да се слеем с Твореца. Как проверявам, че съм достигнал крайното състояние, ако не се сравнявам с Царя, не изпълнявам действия за Негово удоволствие?

Всяко едно изменение е възможно само с помощта на сили, получени от Твореца. Той е създал желанието за наслада, а след това го е снабдил с егоистично намерение, с егоизъм. Чувстваме как егоизмът властва в нас, запълвайки цялото пространство. Очевидно е, че не е по силите на човека да промени себе си.

Човекът се оказва пред този факт, виждайки истинската форма на творението, намиращо се под пълната власт на Твореца. Единственото, което остава е молбата, молитвата.

В края на краищата, ние учим как да се обърнем към Твореца, защото, ако ни се удаде да го убедим да ни помогне, то всичко ще бъде наред. Можем да не се съмняваме в успеха.

В крайна сметка, човек стига до решението, че само молитвата ще му помогне. Това изисква от него особено отношение към творението. Цялото творение трябва да разглеждаме като една система, в която човек се учи да формира своето обръщение към Твореца. Обръщението трябва да излиза от дълбините на сърцето, от истинското вътрешно желание, без всякакви допълнителни сметки.

Моето желание е егоистично, за самонаслаждение. Да се издигне до потребността за отдаване, е възможно само за сметка на влиянието на обкръжението. Ако не беше прегрешението с дървото на познанието, на разбиването на общата душа, то никога не бихме могли да станем подобни на Твореца. Целта на разбиването е в това, че вместо едно цялостно желание, аз чувствам множество желания, които възприемам като чужди и затова мога да се впечатля от тях.

Ако завиждам на приятелите, аз се заразявам от техния пример на отдаване и по такъв начин получавам потребност да стана такъв, като тях, да се издигна над себе си. Завистта ме заставя да се променя. Потребността от промяна мога да получа само от обкръжението.

Ние изграждаме общество, в което всички помагат с пример за отдаване  така, че да се пробуди добрата завист във всеки, потребността да станеш по-отдаващ, свързан с групата. Тази потребност се нарича МАН (женски води), молитва, защото моето желание, женското свойство, Малхут, иска да се облече в намерение за отдаване, в свойство Бина и да привлича светлината, възвръщаща към източника, която извършва поправяне.

От тук се вижда, че главното е обкръжението, работата на обществото върху човека, вдъхновяващо го за отдаване и привеждащо го към обща молитва. Всички духовни състояния се достигат само с молитва, издигане на МАН, молба за уподобяване с Бина и Кетер, и независимо от природата си, желание да се наслади, да извърши действия, същността на които е отдаване.

От урока на тема „Молитва“, 28.09.2018

[234079]

Сбогуване с Европа

 

Тя е още тук, но нещо в нея е изгубено завинаги, и всички го чувстваме. Застаряващата Европа се спъна в това, което някога  вдъхваше живот в нея.

Старият свят е затънал в противоречия. След като се закле във вярност на демокрацията, той се подчини на брюкселските функционери, които никой не е избирал. Възхвалява равенството, но дивидентите отиват в Германия. Приютява имигранти, които не признават неговите ценности. Приятел е с Иран и се кара с Америка.

Не може да се споразумее за общ бюджет. Бори се за плурализъм, но нарича „популисти“ всички, които не са съгласни с неолибералния курс. В ход е непосредствената пропаганда и новинарството. Населението е отстъпило, но това не помага. Локомотивите се забавят, югът се разклаща, изтокът се опира. Англия вече и сама не знае какво е по-добре: да напусне или да остане.

Така свършва великата епоха. Настъпват нови времена и за първи път от хилядолетия Европа не е напълно готова за тях.

Наблюдавайки отстрани конвулсиите ѝ, някои предпочитат да подценяват значението им. Други иронизират, присмиват се, подиграват се. Трудно е да вдигнем глава и да видим истинското значение на събитията.

А в действителност не Европейският съюз се натъква на вътрешни конфликти. Този европейски дух, центърът на цивилизацията, идеологическият авангард на човечеството, умират на руините на своята мощ. Европа вече не е център на света – по-скоро е център на миграцията. Тя губи от тези, които някога е завладяла: Китай, Индия, Азия като цяло. Тръмп я избутва в ъгъла. Нейните елити и правителства предават своите народи. „Гостите“ започват да доминират.

Падението на Европа е разпад на вековни фундаменти. Основата, върху която е установен съвременния свят, е разбита. Защото Европа е източникът на култура в продължение на хиляди години, от дните на древния Рим. Много от нас, и ние също, черпихме от него. Философия, религия, мироглед, наука, образование, подход към живота, прогрес – всичко започна оттук, разпространи се на другите континенти и държави, мина през колониализма и много пъти израсна върху различни почви… Но сега умира.

Изчерпана е вътрешната, трансцендентална основа, заложена в нашите гени. Всички сме от Европа, дори и ако никога не сме били там. Изгубим ли нея, губим част от себе си.

Повече от един континент

На какво се основава Европа вече 2000 години? Какво вдъхна живот в нея, даде ѝ сили?

Ако влезем вътре, в сърцето ѝ, ще намерим еврейско наследство, заимствано веднъж и трансформирано според влиянието на времето и човешката природа. Неслучайно периодът на образуване на Европа днес се нарича „юдео-християнски“ въпреки, че това определение е объркващо. Ако махнем всички завеси, то в идеологическия, концептуален смисъл, Европа е получила първоначалния си тласък от кабала.

„Платон и неговите предшественици са похитили външната обвивка на науката кабала, посвещавайки много време на учениците на пророците. Те откраднали основите на науката на кабала и ги облекли в дрехи, които не им принадлежат“.

Това пише кабалистът от миналия век, Баал аСулам.

„Моят учител Питагор, бащата на философията, е приел своето учението от кабалистите. Той пръв е превел думата кабала, непозната на съвременниците му, на гръцки с думата философия „.

Това е казал известният немски учен и хуманист Йохан Райхлин, който е живял преди петстотин години. Той е повторен от Реймънд Лулий, писател и изследовател от XIII век:

„Науките като теология, философия и математика вземат своите принципи и корени от нея (кабала), затова всички тези науки са подчинени на тази мъдрост и техните принципи и правила са подчинени на нейните принципи и правила, и заради това тяхната обосновка не е достатъчна без нея“.

Не само религията, но самата сърцевина, самата същност на западната цивилизация се е родила в периода, когато кабалистичното учение е докоснало нейните кълнове. Този контакт се е превърнал в катализатор за нова епоха, нов свят, в глобалния стадий на който живеем с вас. Европа се е обединявала и разпадала, падала е и се е изправяла, но постоянно е била устремена напред, пробивайки в бъдещето, борейки се, незадоволявайки се с постигнатото.

Нейният дух на пионерство е поразявал и подчинявал другите народи. Да, той е бил жесток, ненаситен, но повеждал всички след себе си. Америка също е негово творение. Дори Европа да е наследила от кабалистите само искра и то преиначена, но дори този заряд е достатъчен за дълго време и за безпрецедентен възход.

В епохата на Ренесанса европейците преосмислят основите си и откриват, че техният корен е в кабала. Затова в прав текст пишат основателите на европейското Възраждане. Италианският учен Джовани Пико делла Мирандола, който специално изучава иврит, за да изследва кабалистични трудове, признава:

„Истинското тълкуване на Закона, което беше разкрито на Мойсей… се нарича кабала„.

Всъщност, философите неоплатоници са основали през онези времена кабалистично училище. Както казва съвременният учен Джефри Сатиновър, те „подлагат кабала на строго изследване, част от тях я изучават тайно, друга част – открито, някои дори са платили с живота си за тези усилия“. За съжаление, тяхната смелост и научна коректност не са били оценени нито от европейците, нито от еврейския народ.

По един или друг начин, Европа изминава дълъг път, по който евреите я придружават постоянно. Обменът на способности продължава векове. И тогава, с първите проблясъци на либералните свободи, еврейското участие приема колосален мащаб.

„Израел се разхожда из Европа като слънце: където свети, от земята израства нов живот, а там, откъдето се отдалечава, всичко изчезва“.

Така свидетелства Вернер Зомбат, немски икономист и един от водещите европейски социолози от началото на XX век.

Но нищо не трае вечно. Нашето време стана за Европа не просто преходен етап – то увенча нейните постижения и пише епилог. Да, все още живеем в този „епос“, но няма да има продължение. Ще има още нещо.

Как точно ще продължи процесът? Новата ера отново зависи от нас – от народа на Израел. Какво да направим, в този свят всичко е „обвързано“ с евреите.

Еврейска основа

„Винаги ни е необходима солидарност с Израел, каза президентът на Чехия Милош Земан, говорейки в Парламента пред парламентаристите. – Когато предаваме Израел, ние предаваме себе си“.

Изглеждаше, че Европа е на върха, на границата със съвършенството, на прага на пълното единство, но само след няколко години трябваше да осмисли причините за своето фиаско. И тази рефлексия подсъзнателно я води към нас – към тези, с които започна всичко.

Поддръжниците на Земан, обаче, са твърде малко. Точно както и преди хиляди години, европейците не са наясно с произхода на своята цивилизация, не разбират ролята на еврейското наследство и… не обичат евреите. Антисемитските настроения стават все по-силни по целия Стар свят. Заплахите постоянно се увеличават и идват далеч не само от мюсюлманите. Що се отнася до европейската политика по отношение на Израел, едно може да се каже в нейна защита – това все още не е BDS /Антиизраелско движение Boycott, Divest, and Sanctions/.

Нека, както и Земан, да бъдем честни: Европа постепенно стига до обичайното заключение, че за нейните неприятности сме виновни ние. Един ден тя ще го каже на глас, без колебание и ще създаде условия за нов Холокост.

Какво не сме ѝ дали? Защо всичко се връща в този кръг? Може ли това да бъде предотвратено?

Да, отговаря науката кабала. Може и трябва. Преди две хиляди години преживяхме най-тежкото духовно падение в нашата история и затова не можахме да дадем на Европа главното – разбирането за това, какво е истинско единство. Европа винаги разбира нашето послание за него не точно, извращава го, прилага го във вреда. Не е изключение и Европейският съюз, който сега преминава през осъзнаване на собственото си зло.

Така че, преди отново сочещият пръст да бъде показан на евреите, е необходимо да се вземат мерки.

Не, не можем да обясним на европейците, че не са прави. Когато ни гледат, те чувстват вътрешна правота, която категорично свидетелства за това, че евреите са виновни „по дефиниция“, поради факта на своето еврейство. Коренът на това е в подсъзнанието, в общия духовен багаж на поколенията. Цялата европейска история е наситена с тази ненавист. Подвели сме ги и въпреки, че не разбират как и в какво, те няма да ни слушат.

Въпреки това, можем да им покажем от какво те наистина се нуждаят, общочовешко единство без губещи. Истински просперитет без разплата за наивност. Когато народите го видят със собствените си очи, осъждането в сърцата им ще бъде заменено с надежда. Те ще почувстват, че си струва да се държат за нас, да вървят след нас. Защото имаме духовна основа, с помощта на която всеки ще бъде спасен.

Да, самите ние още не осъзнаваме възможността, която ни предлага кабала. В продължение на две хиляди години напълно забравихме за нея. Ами, време е да си спомним. Защото това не е просто наука, това е нещото, което ни свързва заедно, това е нашата основа – за разлика от европейската, непоколебимата. Благодарение на нея ще се обновим и ще заемем нашето място в света. Благодарение на нея сбогуването със старата Европа ще стане пролог към истинско единство.

[237949]

Смехът помага да живея

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Известно е, че смехът помага да живеем. Учените смятат, че смехът изпълнява важна социална функция и обединява хората.

Може ли е да се каже, че смехът обединява хората?

Отговор: Смехът в нашия свят е израз на задоволство. Това може да бъде егоистично удовлетворение, саркастично, злобно, напълно непочтено, защото егоизмът се проявява в прост, неподправен вид. Смехът е по-скоро проява на радостта на егоизма.

Въпрос: Какви са корените на смеха?

Отговор: Самодоволство. Себеудовлетворение. Като правило, във всичко, което виждам, бих казал, че то е злобно.

Въпрос: Има ли по-високо състояние – добър смях?

Отговор: Добрият смях в кабала се основава на разбирането, на противоположността ни на Твореца, но когато човек едновременно с това осъзнава, как може да промени това. Както Сара е казала при раждането на Ицхак: „Творецът ме накара да се засмея“. Това вече е голяма стъпка.

В същото време се проявява нещо много добро, хубаво и радостно, което се основава на пълната невъзможност на това явление. Ето защо смехът е съединяване на две противоположности.

Всичко добро и положително може да произлиза само от лошото, вредното и тъмното.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 17.04.2018
[229118]