От „Аз“ към „Ние“

Реплика: Специалисти от университета в Калифорния са изяснили, че основният признак за щастливи и успешни отношения е използването от партньорите в разговор на думата „ние“.

Употребата на местоимението „ние“ свидетелства за тясната връзка на хора, които, както се пише, не са податливи на егоизъм в отношенията си и възнамеряват да развиват ползотворно сътрудничество.

Човечеството през цялото време живее в „аз“, с „аз“. И продължава да живее така. Това състояние на  безизходица ли е?

Отговор: Не, „аз“  не е състояние на  безизходица,  защото говори за моята основа: „на какво стоя, накъде се движа, какво искам да направя, да преобразувам на Земята. Затова не мисля, че „аз“ не е добра частица от нашата реч. Напротив, зависи какво  залепвам към това „аз“.

Въпрос: Какво трябва да залепим към „аз“?

Отговор: Аз имам мнение, имам сила, имам възможност, имам добро отношение към другите, искам всичко това да въплътя в себе си. Тогава „аз“ е положителен елемент.

Въпрос: А лошият „аз“  какъв е?

Отговор: Естествено, обратното: когато в името на моето „аз“ искам да използвам другите и така нататък. Точно „аз“ трябва да бъде ясно осъзнато от човека: кой е   неговото „аз“?

Въпрос: Какъв е пътят на човека от „аз“? Накъде  се движи?

Отговор: От „аз“ се придвижваме към „ние“. Но „ние“ съществуваме само и винаги като общност от нашите „аз“. Няма друг начин.

Когато започвам да принизявам себе си пред „ние“, но аз го правя, а не някой друг ми казва безцеремонно „ние“, когато принизявам себе си и казвам „ние“, т.е., готов съм да се свържа с другите хора, знаейки, че заедно ще се получим едно общо „Аз“ – това е вече друго ниво.

Това вече е издигане над малкия „аз“ към големия „Аз“, който включва в себе си „ние“.

От ТВ Програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.12.2018

 

[242951]

Мисълта в служба на желанието

Разумът има особена роля и тя се  крие в неговата способността да увеличава желанието. Тоест не само да реализира желанието, но и да го увеличава.

Ако в човека има малко желание, което няма сила да се прояви и да  го принуди да постигне желаното, то мислейки за това желание, човекът може да го увеличи и разшири, така че то да започне да изисква своето напълване. (Баал Сулам, „Шамати“, статия 153 „Мисълта е следствие на желанието“)

Да кажем, че имам някакво малко желание. Ако концентрирам мислите и вниманието си върху него все повече и повече, то в крайна сметка това желание ще стане в мен преобладаващо, определящо, обсебващо. И ще мисля само, как да го реализирам.

Нещо повече, мислите са необходими не само за осъществяване на желанията, но и за да ги сортират, да  изберат от тях онези, които смятам за важни, за да ги издигна още повече, до степен, в която ще сънувам това желание: кога ще успея да го реализирам, ще получа отговор на него, напълване?

От това следва, че мисълта само обслужва желанието, а желанието е основата, същността на човека. Ако желанието е голямо,  властва над малките желания.

Не само властва, но може и да ги погълне. Малките желания дори могат да изчезнат под влияние на голямото желание. Защото не сме способни да виждаме много желания едновременно. Пред нас възниква едно определено голямо желание, а всички останали сякаш изчезват от погледа ни.

И ако човек иска да увеличи  някое малко желание, може да го направи като постоянно държи мислите си за това желание.

Да предположим, че в живота си имате няколко желания: да спечелите много пари, да пътувате, да се омъжите/ожените – не е важно какво. Това са нормални, обикновени човешки желания.

А заедно с това имате и още и желания за смисъла на живота – кабала. И вие можете да го управлявате. Тоест, колкото повече четете, научавате, развивате в себе си мислите за кабала, изведнъж ще почувствате, че обичайните ви желания минават на второ място, а мисълта за постигане на смисъла на живота става най-голямата и най-преобладаващата, определяща. Ето как работи.

Човекът може да сортира желанията, да ги управлява, да ги насочва и инструктира с помощта на мислите. Затова съществуват мисълта и желанието. И можем да променим себе си по този начин: повече мисли за това, по-малко мисли за друго, повече желания за първото, по-малко желания за другото и т.н. Но това трябва да се контролира и тогава ще управляваме бъдещето си, съдбата си.

Затова е казано, че човек трябва непрекъснато да се занимава с кабала, защото от това постоянно усилие на мисълта ще увеличи духовното желание дотолкова, че то ще преобладава над останалите.

В какво се състои толкова настоятелният съвет да се занимаваме колкото може повече с кабала? Вие ще започнете да мислите за смисъла на живота, за това кой и как ви управлява, как можете сами да започнете да се управлявате, как можете да откриете най-правилните, удобни посоки в живота си. По този начин се освобождавате от ненужните  желания. А желанията, които определят съдбата, ще станат основни  за  вас.

 

От урок на руски език, 14.04.2019

[249088]

Свобода или сметка?

Цялото преимущество на човека над животните се състои в това, че човекът е способен да види далечна цел и затова е готов да се съгласи на известна доза страдание, виждайки в бъдещето компенсиращо възнаграждение. ( Баал Сулам, «Свобода на волята»)

Животното не вижда далечна цел, а човекът вижда.

Всъщност, тук няма нищо освен сметка. Не. Когато, оценяйки ползата, я намираме за предпочитана пред болката и сме съгласни да понесем болка заради бъдещо наслаждение.

Така отиваме на хирургична операция и плащаме за нея много пари или сме готови много да се трудим за придобиване на изгодна специалност. Цялата работа е в сметката, когато отчитайки страданията от очакваното наслаждение, получаваме определен положителен остатък.

Ако не получаваме, не е добре. По принцип, тук няма никаква свобода на волята в нищо, което ни обкръжава. Ние сме като машини, които се стартират според определен алгоритъм, за да избираме във всеки момент оптимално състояние според нашето разбиране, свойства, според всичко, което имаме.

Какво означава оптимално състояние? Това, което ни се струва положително: когато ни е по-добре, по-приятно, по-удобно, по-надеждно. Всъщност, всичко това е условно и няма никакво отношение нито към правдата, нито към истината.

Няма никаква свобода. Аз избирам, защото така съм програмиран, такъв съм създаден: това обичам, а това не. Няма къде да избягам от това. Погледнете как седим. Всеки в удобна за него поза. А ако се преместим на друго кресло, ще изберем друга поза. По принцип как седим, как се държим, е определено отвътре. Ние не избираме тези неща.

Всъщност, тук няма нищо освен сметка, когато извършваме определени усилия, а в замяна изискваме някакви блага. Както човекът, който отива на хирургична операция, плаща за нея много пари или е готов много да се труди за да придобие изгодна специалност.

Значи цялата работа е в сметката, когато отчитайки страданията за очакваното наслаждение, получаваме определен положителен остатък.

Да предположим, че съм работил с пот на челото и съм инвестирал  стоката си на борсата за сто хиляди долара. В резултат на това получавам вместо 100 хиляди долара, 120 хиляди. Това е добре. И тогава са ми казали, че всъщност за това трябва да получа 200 хиляди. И ето аз страдам.

Всичко зависи от много фактори. По принцип, предполагаемата печалба е най- важното.

От урока на руски език, 12.05.2019

[250102]

Нужно ли е да се издигаме над желанията на тялото?

Въпрос: Защо е нужно да се издигаме над желанията на тялото (храна, семейство, секс, пари и т.н.), ако тези желания са под духовното и не са му противоположни?

Отговор: Не е нужно да се издигаме над тях. Кабала има предвид не желанията дадени ни от природата, а егоистичните желания.

А тези, които са дадени  от природата – храна, секс, семейство, богатство, слава, знания, е необходимо просто рационално да използваме, за да достигнем висшата цел.

Но в никакъв случай не е нужно специално да неутрализираме тези желания.

От урока на руски език, 14.04.2019

[249278]

Обкръжението определя съдбата

Въпрос: Откъде идват желанията и как определяме, кои от тях са малки и кои са големи?

Отговор: Желанията се спускат отгоре. И  трябва да определите как да ги сортирате. Трябва да попаднете в среда, която ще ви помогне да отделите важните желания от маловажните. Всичко зависи от обкръжението, в което се намирате.

Прочетете статията на Баал Сулам „Свобода на волята“ за важността на обкръжението. Точно то определя вашата съдба, вашето бъдеще.

Ако попаднете в правилната среда, слушате какво ви  говорят, попивате техните идеи, тези идеи постепенно ще станат ваши и ще започнете да се движите напред с помощта на полученото направление.

Тогава вземате от всички желания най-важните, които се отнасят към това направление, привързвате към тях мислите си, разума си и правилно се развивате.

 

От урок на руски език, 14.04.2019

 

[249136]

Единственост на Твореца, ч.7

Методика за постигане на неизкривения егоизъм

Въпрос: Всички теории за управлението на природата са много разнообразни и представляват съчетаване на противоположности. Тоест, именно при съчетаване на противоположностите, точно между тях се разкрива усещането за нашия свят или Твореца?

Отговор: Не. Не смятам така, защото всички тези свойства са егоистични. Единобожието, многобожието и т.н.човекът е измислил изхождайки от егоизма си, без да го поправя.

Единствената теория, която има право на съществуване, е когато човек излиза от себе си, издига се над себе си и започва вместо себе си да усеща другите и това, което се случва в тях, извън себе си.

Тогава  получава истински обективно впечатление кой е той, къде се намира и какво има наоколо. Тази теория се нарича методика на кабала, т.е.получаване на правилно впечатление от мирозданието, неизкривено от нашия егоизъм.

Следва продължение…

От ТВ програмата „Основи на кабала“, 10.12.2018

[250173]

Съществува ли свобода на избора?

Всички сме устроени така. А онези, които ни се струват безразсъдни и непресметливи – романтиците или жертвоготовните, просто се ръководят от специален вид сметки.

За тях бъдещето се проявява като настояще, толкова явно, че заради него са готови днес на известни, необичайни за другите страдания, които оценяме като жертва, подвиг. (Баал аСулам, „Свобода на волята“)

Въпрос: Оказва се, че няма подвизи?

Отговор: Не. Просто хората нямат друг избор. Всички действия на малодушие или героизъм са програмирани, идват от същността на човека и не са свързани с него самия. Те се отнасят само към системата на управление.

Въпрос: Тоест, хората се ръководят или от удоволствието, или от страданието? И дори когато отиват на смърт?

Отговор: Да предположим, че си гладиатор и крещиш на императора: „Отиващият на смърт, те поздравява!“ Всичко зависи от сметката.

Но всъщност и в този случай организмът съзнателно или подсъзнателно прави сметка. На психолозите е известно, че можете да промените приоритетите за всеки човек, като го научите да прави сметките си така, че и най-големият страхливец да стане герой. В очите на всеки човек бъдещето може да бъде толкова извисено, че човек да се съгласи на всякакви лишения заради него.

От това следва, че няма разлика между хората и животните. И ако е така, то не съществува свободен, разумен избор. Разбира се, че не. Ако се намираме в природа, в която получаването на удоволствие е цел, тогава само изборът на начина на удоволствие се явява избор. А ние бъркаме това със свободата.

От урок по руски, 12.05.2019

[250163]

Защо на някои души им върви, а на други не?

Въпрос от Facebook: Какво са направили душите, за да се родят като ваши деца и внуци? И защо на едни им върви, а на други не?

Отговор: Уверявам ви, че не е голям подарък да бъдат мои деца и внуци. Те са понесли известна тежест от моя живот. В действителност те имат необичаен живот, но той не е нито по-лек, нито по-добър.

Те в никакъв случай не са по-големи късметлии, отколкото другите. Те имат голяма възможност да се поправят, но едновременно с това са получили допълнително огромна егоистична добавка.

Синът ми живее в Канада, той е издател на книги. Голямата ми дъщеря, доктор на биологичните науки, известен човек в света, мечтае да победи рака на женските жлези. Втората ми дъщеря е философ по образование, завършила е факултета по философия (кабала), работи в нашата организация. Доколко са щастливи или не, провървяло ли им е или не – не зная.

Работата е в това, че във всички случаи в живота си човек има това, което му е нужно за постигане на абсолютно пълно духовно състояние. Затова никой няма право да се жалва.

В края на краищата, когато най-малкият, най-нисшият, най-бедният, най-глупавият човек види какви условия са му били предоставени свише, той ще разбере, че тези условия, колкото и невероятни да ни се струват, са най-подходящи за постигане на съвършенство.

От ТВ програмата „Отговори на въпроси от Facebook „, 10.03.2019

[250098]

Подготовка за развитието на душата

В нашия материален свят човек не може да съществува без определени знания за законите на материалната природа, за това какво е полезно и какво е вредно за него в обкръжаващия свят и в обкръжаващите хора. ( Баал Сулам, „В себе си намери Твореца“)

Ние постоянно се стремим да разберем кое е полезно и кое вредно около нас, да се приближим до полезното и да се отдалечим от вредното.

Точно в тази степен душата на човека не може да съществува във Висшия свят, без да придобие знания за неговата природа: кое е вредно, кое е полезно, за каво, как. Благодарение на определен набор от знания човек вече може да съществува във Висшия свят.

В нашия свят му е достатъчно да знае няколко примитивни природни закона. Например, човек живее в гората, познава навиците на хората, животните, растенията. Може да си изкопае бърлога или да се укрие в пещера. Той разбира къде се намира и в съответствие с това действа и съхранява себе си.

Същото е и във Висшия свят. Ако душата на човека не придобива определено количество знания за него, поне като примитивния човек в този свят,  не може да съществува в Духовния свят. Няма да го открие, няма да го усети, няма да може да се адаптира в него. Затова е нужно да придобием определени знания, определени навици и сили и тогава ще можем да съществуваме самостоятелно във Висшия свят така, като и в нашия свят.

В това ни помага науката кабала. Тя ни дава усещане за Висшия свят само тогава, когато можем правилно да работим с тях.

Като начало трябва просто да разберем какво представлява Висшя свят, по какъв начин можем да съществуваме в него, какво е нашето взаимодействие с него. Ние въздействаме на него, той въздейства на нас и така нататък.

Това е подготовката за развитието на душата.

От урока на руски език, 16.06. 2019

 

[250130]

Тайната на черната дупка

Реплика: Черните дупки получиха потвърждение. Там времето спира, не действат законите на физиката, а гравитацията е толкова голяма, че безвъзвратно поглъща всичко, включително и светлината.

Отговор: Физиката на нашия свят не действа там.

Въпрос: Какво ни дава това знание?

Отговор: Фактът, че има граница на времето, пространството, движението. Там действат абсолютно различни закони, до които  не можем да се доближим, не можем да ги изучаваме.

Тоест, можем да предположим евентуално, на базата на това, което имаме, че там всичко е различно. Но по какъв начин е по-различно? Можем да живеем още стотици години и все още да не можем да го разгадаем, защото ние стоим зад радиотелескопите, които направиха  за нас снимка на тази черна дупка.

И ние, с нашите егоистични мозъци, не квантови, а като цяло механични, изследваме това явление. Следователно нищо няма да се получи.

За да влезем в истинско изследване на другия свят, на това, което е вътре в черната дупка, където има съвсем друга физика, ние самите трябва да бъдем други.

Уловихме само нашата вселена до точката на преход към някакво друго пространство. Това е границата на нашето постижение. Така и го наричаме –  „границата“. Границата на времето, границата на пространството. Там няма нищо такова.

Какво има в тези черни дупки, не знаем. Ние нищо не знаем. Само едно е ясно – там всичко се изгубва за нас. Би било интересно  да видим, как бихме изглеждаме от там, ако погледнем нашия свят от това черно око .

Реплика: Наистина интересно! Да погледнем от другия закон нашия закон.

Отговор: Ще изглеждаме много примитивни, намиращи се под нивото на скоростта на светлината. Това е най-примитивното състояние, което може да съществува в природата – по-ниско от скоростта на светлината. Това означава, че съм напълно под властта на механичната светлина. Аз съм им подвластен, аз съм под нейното управление  и съм нищо! Не съществувам! Защото моето „зз“ не се усеща.

Въпрос: Какво ще накара човека да разбере, че когато той се промени и светът се промени?

Отговор: Когато нашият свят се превърне в черна дупка, в която всичко изчезва.

Реплика: Кога човечеството ще стигне до това?

Отговор: До това ще стигнем чрез осъзнаването на злото. И постепенно се доближаваме до него. Затова усещаме еволюцията.

 

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман” , 23.04.2019

 

[248774]

Цитати от Айнщайн. Част 2

Реплика: Моля, коментирайте няколко цитата от Алберт Айнщайн.

Първи цитат: „Само тези, които правят абсурдни опити, могат да постигнат невъзможното“.

Отговор: Да. Невъзможното е абсурдно. Този, който се опитва да постигне нещо с помощта на напълно абсурдни действия, е  съгласен с тях и върви над разума си, което в кабала се нарича „вяра над разума“,  той  може наистина да се движи напред. А останалото е деградация. Вярата също е знание, само че то е винаги над мен.

Въпрос: Тоест, вие не възприемате земната логика…?

Отговор: Земната логика е животинска логика. Това, което мога да осъзная с моя разум, какъвто и да е той, е животински разум, животинска логика.

Айнщайн е бил велик с това, че макар да не е бил кабалист, е мислел като кабалист. Тоест, приемам природата, въпреки моя разум: „Такава скорост, такава маса, – не се променя, постоянна ли е? – Променя се“. Масата се променя. Как може да се променя? Променя се и това е.

Времето може да тече обратно. Защо? Не знаем защо. Нека да приемем, че  е така. Това, което усещаме в нашите органи на чувствата, няма да приемаме априори, като вечна константа.

Цитат: „Този, който иска да види резултатите от своя труд веднага, трябва да стане обущар“.

Отговор: Да, добре казано. Като цяло е добре, когато правиш нещо и на място веднага виждаш резултата. И пари получаваш. И изобщо, завършил си деня си, направил си  ботуши, получил си малко пари, пийнал си, хапнал си и си легнал да спиш – хъркаш спокойно.

Реплика: Но това иска човека. Да сложим отметка: „Денят мина достойно“.

Отговор: Животното го иска. Във всеки от нас животното само това иска! Да легне на пухеното легло, да захърка и това е всичко.

Въпрос: Вие казвате, че това е животинско състояние? А човешкото не е ли такова ?

Отговор: Човекът не може да се успокои с това. Нищо не можеш да направиш! Ти си създаден така, че да не можеш да се успокоиш!

Въпрос: Има ли все пак покой в живота?

Отговор: Не. В живота няма покой. Всичко зависи от природата на човека. Бих искал да има, но няма.

От друга страна, не бих искал! И как можеш да искаш това?!

Цитат: „Всички знаят, че това е невъзможно. Но идва невежа, който не го знае и  прави откритие“.

Отговор: А най-важното , казват  му , че трябва да го направи ето така, а той не може. Той не е съгласен. Той не иска да го прави така.

Въпрос: Но тези, които го казват, знаят ли, че това е невъзможно?

Отговор: Да. А той все пак прави нещо по свой начин, развива го. И в крайна сметка разкрива нов път.

Въпрос: Тоест, Вие смятате, че в науката трябва да идват, в по-голямата си част,  невежи?

Отговор: В науката трябва да идват тези, които могат да отричат науката и всеки път да напредват по този начин.

В крайна сметка, самата наука напредва с вяра над знанията. Като Айнщайн. Като Тесла, въпреки, че за него знаем малко. Такъв тип революционери.

Цитат: „Не зная с какво оръжие ще се води третата световна война, но четвъртата  –  с тояги и камъни“.

Отговор: Това е абсолютно точно, напълно съм съгласен с него. Напълно съгласен!

Аз не мисля, че хората ще се спасят в близката световна война, ако се случи. Това зависи само от изпълнението на историческата функция на евреите. Ако се обединят, тя няма да се случи и ние ще стигнем до обединението по добрия път. А ако не, чрез огромни страдания – за нас и за целия свят.

Въпрос: Вие мислите, че в последната война, ако се случи, човечеството няма да се удържи от прилагането на оръжия за масово унищожение?

Отговор: Това, че няма да се удържи, е абсолютно точно! Всичко зависи само от това, в какви рамки няма да се удържи! Защото има хора, които казват, че може да се водят ограничени атомни войни. Но аз не мога да си представя, че ще могат да се удържат. Все пак днес атомно оръжие имат много държави, които тихо седят и мълчат.

Страхувам се, че Айнщайн е прав. Ако има световна война, тя ще върне човечеството назад  много, много хиляди години.

ОТ ТВ програмата Новини с Михаел Лайтман, 26.02.2019

[243224]

 

Цитати от Айнщайн, част 1

Реплика: Моля, коментирайте няколко цитата от Алберт Айнщайн.

Първи цитат: „Само глупакът има нужда от ред. Геният господства над хаоса“.

Отговор: Да. Защото обикновено човекът се стреми към ред, тъй като не може да обхване това, което е пред него.

А геният, напротив, чувства, че трябва да се разтвори в хаоса и тогава ще види в него вътрешния ред. Не този, който той налага на съществуващия свят, а този, който първоначално съществува вътре в този свят.

Цитат: „Има само два начина да изживееш живота: първият – сякаш чудесата не съществуват, вторият – сякаш наоколо има само чудеса“.

Отговор: Ако чудесата не съществуват, всичко е много просто. Всичко е ясно. На мен също всички искат да ми обяснят: „Защо се мъчиш? Виж, как всичко е написано просто, добре. А ти какво там се опитваш да направиш, странни опити“.

Това е такъв живот, когато се опитваме с нашия разум да обхванем необятното. Но ние предварително казваме: „И какво има там? Всичко е просто, добро“. Прегръщаме всичко с нашия разум.

А другият, когато се разтваряме в духовното, в космоса, когато разбираме, че не сме в състояние да го „излапаме“ и мислим, че можем само да влезем в него, да се разтворим в него.

По този начин приемаме света, като влезем в него. Тоест, при това принизяваме себе си, ума си, възможностите си, виждаме природата над себе си, а не себе си, властващи над природата. Както казва Айнщайн: „Аз съм като малко момче, което събира камъчета на брега на морето“. Само по този начин можем да се включим в природата и да започнем наистина да я разбираме.

Реплика: Тогава, като че ли, казваме: „Наоколо има само чудеса!“.

Отговор: Да. Това е правилният подход. Всъщност има само чудеса.

Защо „чудеса“? Защото не мога да ги обхвана с моя разум. Но когато казвам, че това са чудеса и искам да бъда в тях, тогава започвам да ги разбирам, точно защото се отменям пред тях.

Цитат: „Образованието е това, което остава, след като забравим всичко, което сме учили в училище“.

Отговор: Какво означава образование? Ние формираме или можем да кажем, форматираме нашия мозък. Както пускаме в компютъра определени програми, а след това с помощта на тези програми започваме да обработваме материали, да работим с тях, така е и образованието – то трябва да бъде точно такова. Само по себе си то няма никакво значение. Само след това, когато с негова помощ започвам правилно да се отнасям към живота, тогава започвам да го оценявам.

Въпрос: А какво означава изобщо да забравя образованието?

Отговор: Какво сме учили в училище? Историята, географията, дори математиката не помня, всички тези уравнения не зная. Разбира се, мога да мисля за тях, но по принцип… А в института? Колко ненужно има… Но всичко това е необходимо, за да се развива мозъка. Да го развивам, да го размърдам. Иначе какво? Ще мога само да броя моите кози или крави в стадото? Или трябва все пак да мога да работя с концептуалния апарат?

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 26.02.2019

[243220]

 

Трите периода на растеж на тялото

По отношение на тялото се различават три периода на растеж. Първият е малко състояние. Започва от момента на появяване на тялото в този свят, когато то няма никакви знания.

В това състояние всички знания, които са необходими за съществуването, човек получава от бащата и майката и съществува за сметка на защитаващата сила и мъдростта. (Баал Сулам, „Намери Твореца в теб“)

Висшите същества по отношение на детето – бащата и майката – го раждат, защитават, възпитават, помагат, изправят на крака. В нашия свят той трябва да стигне до състояние, когато ще може сам да се обслужва и да бъде самостоятелен без бащата и майката. Това, разбира се, не е лесно. Но виждаме, че светът така е устроен.

Това е първото състояние. По този период на растеж, както в нашия свят, човекът съществува и във Висшия свят.

Второто малко състояние настъпва, когато човекът порасне и придобие някакви знания, които го предпазват да не навреди на тялото си. В този период той се грижи за себе си заедно с баща си и майка си.

Той вече не е напълно под властта на бащата и майката, които постоянно се грижат за него. В някаква степен става самостоятелен, трябва сам да се грижи за себе си. Например, вече ходи на училище, занимава се сам с нещо, мисли и се грижи за себе си. Но всичко засега е под непрекъснатото попечителство на родителите.

Третото състояние вече е състоянието на възрастен. Характеризира се с това, че човекът вече  е придобил достатъчно знания сили за самостоятелен живот и излиза от опеката на бащата и майката.

Тези три състояния съответстват на детството, юношеството и зрелостта в нашия свят. Детството е напълно под влиянието и властта на родителите. В юношеските години човек вече се опитва да се уподоби на възрастните. А когато завърши този период и той стане възрастен, излиза от опеката на бащата и майката и отпада всякаква необходимост да остане под техния контрол.

Така в идеалния случай трябва да бъдат ясно разграничени детството, юношеството и зрелостта. Тези три степени на ръст в кабала се наричат „ибур“ (зараждане), „еника“ (захранване), „мохин“ (възрастно състояние).

Когато човек се заражда, става вътрешното развитие на плода. След това той се ражда и развива. Периодът на захранване е до момента, в който достигне тринадесетата степен, така наречените тринадесет години. А след това развитието продължава до двадесет години.

На 13 години човек е повече или по-малко самостоятелен, но това вече зависи от заобикалящата го природа и  обществото около него. Обаче на 20 години той трябва да бъде напълно самостоятелен. Разбира се, това не е за нас и за нашето време, но такива периоди на растеж се разграничават според кабала.

И ако вземем предвид нейните съвети, така трябва да реализираме и човешкото общество, за да може човекът ясно да разбере, че до тринадесет годишна възраст е под пълната грижа на бащата и майката. От тринадесет години вече става отговорен за своите постъпки. А от двадесет години трябва да бъде самостоятелен по абсолютно всички въпроси.

Въпрос: За какво тяло става дума? За духовното желание или за материалното биологично тяло?

Отговор: Имат се предвид духовните желания и духовните градации, т.е не години, а степени. Но и в нашия свят можем по същия начин, в съответствие с това, да делим нашия живот на тези степени.

От урока на руски език. 16.06.2019

 

[250168]

Въпроси на децата към Твореца

Въпрос: Писателят и кинодраматург от Рига Михаил Димов предложил на ученици  от шест до десет години да задават на Твореца най-насъщните въпроси, за  най-важното.

Второкласничката Света пита Твореца: „Мога ли с нещо да ти помогна?“

Отговор: Отговарям от името на Твореца. Аз сякаш чета Неговия отговор.

Да-а. На мен, разбира се, не ми достига точно твоята помощ. По принцип, не ми достига от всеки човек, но от всеки поотделно, тоест от теб. Помощта трябва да бъде в това, да Ми помогнеш да поправя света.

Въпрос: „Може ли детството да продължи цял живот?“, – Марик, първи клас.

Отговор: Детство за цял живот! 🙂

Това, разбира се, зависи от характера на човека. Има хора, които си остават деца и те наистина са добри хора. Може да не са добри по характера  за другите, но през цялото време търсят. За тях опознаването на света е огромно поле за действие, стремят се през цялото време нещо да разкрият, нещо да създадат, нещо да направят.

Тоест, детското, което остава във възрастните хора е велико свойство. Това всъщност е подарък. Хубаво е, разбира се, че остава. Но това не зависи от човека, той се ражда такъв.

Въпрос:  Радик, четвърти клас, пита: „Хората толкова страдат на Земята, нима в Твоя ад е още по-лошо?“

Отговор: В ада, като цяло, е още по-лошо.

Адът е угризенията на съвестта,  чувство, от което човекът не може да се скрие. Въпреки, че той вижда и разбира, че всичко което се случва, идва от Твореца, – „Няма никой, освен Него“ – все пак той не може да се освободи от чувствата, от мислите какво изобщо е направил в живота си?

И това не може да припише на Твореца, защото не се е и опитал през живота си да достигне до състояние, когато се издига над управлението на Твореца.

Творецът ни управлява. Човекът трябва да осъзнае, че всичко, което прави, е идвало от Твореца, а не от него. И тогава няма да има за какво да се тревожи, да се изчервява, да страда.

Въпрос:  „Как да живея така, че всички в света да бъдат щастливи?“ – пита Лиза, от втори клас.

Отговор: Има само един път – да разбере какво е щастие, по какъв начин може да стигне до него. Има такава методика, която може да доведе хората до щастие и е необходимо да я приложим в живота си. Ще пораснем и ще я реализираме.

Въпрос:  Игор, четвърти клас, пита: „На Земята има толкова беди и страдания, така че хората да не съжаляват за смъртта?“

Отговор: И това също е вярно. Но не трябва да се мисли така. Разбира се, за хората може да бъде по-лесно да умрат, когато виждат, че напускат такъв ужасен свят, в който няма нищо и всички страдат, и накрая всички умират.

Но е по-добре да не го правят. Има възможност още преди да умрем, да разкрием висшия, вечен, съвършен свят и затова да не умираме, а просто да започнем да го усещаме –  следващия етап на своето съществуване, на своя следващ живот.

Въпрос: Руслан от втори клас пита: „А ако хората не Те обичат, а се страхуват от Теб?“

Отговор: За някои това е добре, те обичат такова отношение на хората към себе си: „Да се страхуват, означава да уважават“.

Но, като цяло това е погрешно. Любовта се нуждае от взаимно разбиране, когато със затворени очи можеш напълно да се отключиш от себе си и да се довериш на любимия. А той ще мисли само за теб, за твоята полза, за твоето благо. И ти ще мислиш само за него. Когато сте така взаимно загрижени един за друг, това е любов.

Въпрос:  Люба от трети клас задава пронизителен въпрос: „А аз съществувам ли всъщност?“

Отговор: Това е сложен въпрос. Аз съществувам само, когато стоя срещу Твореца. Тоест това е Той, а аз съм срещу Него, против Него. Тогава съм аз.

Въпрос:  Вие мислите, че дори на децата това е по-лесно да се обясни, отколкото на възрастните?

Отговор: Разбира се. На децата е много по-лесно да се обяснят всички тези неща, отколкото на възрастните. Те инстинктивно  разбират това.

Реплика: Виждам, че им обяснявате така, както на възрастните.

Отговор: Разбира се! Към децата не трябва да се отнасяме по друг начин.

Реплика: Тоест без глезотии…

Отговор: Не! Тези глезотии са източник на цялото зло в света.

Въпрос: Катя, четвърти клас, пита: „Кога е започнала любовта на Земята?“

Отговор: Любовта е започнала тогава, когато хората са започнали да мразят омразата.

Омразата се проявява естествено в нашата природа. И когато сме започнали да осъзнаваме нейната вреда, крайност, ужасите, които ни носи и сме започнали да я ненавиждаме, тогава постепенно сме намерили любовта.

Въпрос: Саша от втори клас пита: „Ние Твои играчки ли сме?“

Отговор: „Вие сте Мои играчки, – казва Творецът, – абсолютно, напълно. Но вие трябва да го осъзнаете. И тогава ще Ме помолите да бъдете самостоятелни. И Аз ще го направя за вас“.

Въпрос: „Защо, когато обичаш, всичко ти харесва, дори бърканите яйца?“, – пита Степа от втори клас.

Отговор: Когато обичаш, харесваш всичко, дори бърканите яйца, защото любовта покрива всички проблеми. Абсолютно всички! И дори всичко грозно ти се струва красиво, и всичко неприятно – приятно, и всичко безвкусно – вкусно. Защото всичко се покрива с любов. Значи, най-важното е, да не обръщаме внимание, че в света е лошо някъде или някак, а да развиваме любовта.

Въпрос: Вита от втори клас пита: „Защо Ти си сътворил света такъв, че когато мама си скъса чорапогащниците,  плаче?

Отговор: Да… Човекът е малък. И малкото момиче плаче заради свои проблеми, и по-голямото момиче, мама, плаче от проблемите си. И всички имат проблеми. Всичко  е сътворил Творецът, за да могат хората да намерят, какво представлява съвършеното състояние, за да има само радост и любов.

И към това може да се стигне само през сълзите: сълзи в класа, в училище, с приятелките, със скъсани чорапогащници – във всичко.

Въпрос: Миша, в четвърти клас, задава удивителен въпрос: „Как да стана  спомен?“

Отговор: Първо, човек трябва да бъде добър спомен, а не просто спомен. Защото има такива хора, които се запомнят с потръпване, с ужас, с ненавист. Бихме се радвали тези хора да не са съществували и също да не си спомняме за тях.

Трябва да живееш така, че след теб да останат хубави спомени. А това е само, ако правиш добро на хората и оставяш мека, сладка следа след себе си.

Въпрос:  Алик, четвърти клас, пита: „Какво мога да Ти поискам? Та Ти самият знаеш всичко“.

Отговор: Не е важно, че Аз знам всичко. За мен е важно ти да искаш! Защото когато искаш, ти си свързан повече с Мен, и Аз мога да ти дам повече, когато ти искаш. Аз мога още да ти дам моето специално отношение, моята любов, моята топлина. А така просто да ти дам това, което нямаш – ти няма да бъдеш свързан с Мен и затова ще се лишиш от големите, добри, топли усещания в света.

Въпрос: Гоша от четвърти клас казва: „Върни на моите родители детството, за да ми бъда мама приятелка“.

Отговор: Ако би могло да бъдеш с родителите си както със своите другари , това би било много добре от една страна. Но от друга страна, как би се развивал? Кой ще те научи?

Затова трябва да се научим да бъдем с родителите като деца  и да бъдем приятели с родителите, и с нашите приятели, връстници да бъдем съответно приятели и да се учим от тях. Тоест, да получаваме от всички добър пример и да даваме на всички добър пример от себе си.

Въпрос: На какво трябва да се научат родителите в такъв случай?

Отговор: Родителите трябва да се научат да бъдат с децата си другари, приятели. Това е много важно. Понякога се срещат такива семейства и в тях децата се чувстват комфортно, защитено, не ги притискат, не унищожават тяхната самостоятелност. Те растат открито.

 

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.04.2019

 

[247702]

 

Кабала и суфизъм – клони на едно учение

Въпрос: Интересувате ли се от възраждането на суфизма?

В края на краищата, той също е кабала, само че ислямска. И при това по–разбираема, защото е  предназначена за голяма маса хора.

Ако по някакъв начин суфизмът се възроди, ще могат ли тези две течения да съществуват съвместно, без да създават конфронтация?

Отговор: Първо, суфизмът и кабала никога няма да си противоречат. Между тях не може да има никаква конфронтация.

Второ, както суфизмът, така и кабала са в  немилост, тъй като и двете учения са ненавиждани от религиозните дейци  и на исляма, и на юдаизма.

Трето, засега не може да има никаква връзка между суфизма и кабала, защото те се нуждаят от възраждане. Трябва да се вдъхне живот и на едното, и  на другото. Суфизмът е в изгнание.

Срещал съм се със суфисти в Холандия, в Англия, в Америка. Те са били принудени да избягат от Иран и Ирак. Но  бяха възрастни или стари  хора. Не мисля, че сега са в нашия свят. А на практика нямаха ученици.

Но много се надявам, че както в юдаизма се възражда кабала, така и  суфизмът ще се възроди в исляма, и ще се разпространи по целия свят. Тези, които се интересуват от суфизма, ще започнат да се занимават с него. Тези, които се интересуват от кабала, ще започнат да се занимават с нея. Няма значение! Важното е човек да работи над себе си и да се усъвършенства.

Практически и суфизмът, и кабала говорят за  едно и също. Суфизмът, също като  кабала идва от Авраам. Само че, той предал суфизма като вид духовно учение на своя първороден син – Исмаил, а кабала на втория си син – Ицхак. Но, практически, това са сродни методики. В тях няма никакви противоречия. Главното е, те да се развиват и разпространяват.

Но, не  бих съветвал  да се смесват. Дайте им да израснат. А след това  започнете да мислите и разбирате,  дали им подхожда смесване и какво.

От урока на руски език, 09.12.2018

 

[243451]

Вътрешна телепортация

Гледам новини за събитията, които се случват се в страната и по света, и се радвам на разкриващите се грешници. Разкрива се злото егоистично желание, което изисква поправяне. Така крещи егоизмът, зовейки ни: „Защо не ме поправяте?! До какъв предел трябва да се показвам и да потапям в себе си света?“

Радвам се, че най-после светът е започнал малко да се приближава до осъзнаването на злото. Хората вече разбират, че от една страна нищо не могат да направят с егоизма, защото такава е природата на човечеството, но ако не се освободим от него, той ще ни погуби.

Затова те започват да мислят как да се освободят от него. Постепенно изпробват всички средства и виждат, че нито едно от тях не работи. Положението  е безнадеждно.

Ние сме някъде в покрайнините на Галактиката, въртящи се около звезда  джудже на миниатюрната планета Земя, напълно потопени в глупостите на нашите отпадъци. Животът свършва без никаква перспектива. Ние сме сами във Вселената, а скоро и на планетата Земя няма да има живот. Както се казва, гасете светлините…

Така излиза, ако гледаме трезво на нещата. Това вече е осъзнаване на злото, от което можем да започнем да мислим, какво да правим. Може някой да ни даде съвет как да се спасим. Тогава ухото започва да чува вълни, които преди не е възприемало – за това, че има живот зад пределите на нашата реалност.

Нашата реалност е многослойна. Разкриването на горния слой над нашата реалност зависи от възприятието ни. Ако променим нашето вътрешното възприемане на реалността, изведнъж ще открием, че живеем в друг свят. Буквално се  случва телепортация и изведнъж се чувствам в друго състояние, на друго място.

И всичко това е, защото съм променил ценностите си и съм започнал да живея в друг свят. За този свят казват, че съществува само, за  да го оставим. Само за това съществуват Вселената, Земното кълбо и хората на земята – за да избягат от тук. Това като цяло е измислен свят, а ние ще живеем в реалния свят.

Само от този ъгъл гледам новините, затова не проливам сълзи. Как да накараме реалността да се промени? Тя ще се промени, само ако всеки от нас се промени. Реалността зависи от мен и се усеща в мен. Затова двама гледат едно и също, но единият плаче, а другият се радва. Всичко зависи от това, в каква светлина виждат случващото се. Аз възприемам всичко като необходими крачки към поправянето, които ни приближават към доброто.

От урока по статията на Баал Сулам „Последното поколение“, 05.04.2019

[244166]

Възпитаване на детето през смартфона

Въпрос: 43 годишният баща на пет деца Джъстин Смит, създал свой канал в YouTube. Той разбрал, че по друг начин не може да разговоря с децата си, защото те през цялото време гледат смартфоните си.

В този канал той разказва за себе си: къде работи, как пътува по света. Той мисли, че и по-нататъшната комуникация с децата ще бъде такава, т.е. пропастта ще бъде толкова голяма, че няма да можем да говорим директно с децата. Трябва да бъдем там, където са те. Какво мислите?

Отговор: Мисля, че това е абсолютно вярно. При децата вниманието се е преместило само върху екрана. Те не виждат света, не виждат пейзажите. Извеждаш ги сред природата, а те гледат смартфона.

Качват се на самолет – не се интересуват от самолета, пътуват с параход – не се интересуват от парахода. През цялото време са в екраните си. Но ако на екрана им покажете самолет – интересено, параход – интересено, пейзаж – интересено. Само на екрана! Тоест, те имат напълно различно възприятие и това трябва да се има предвид. А какво можете да направите?

Реплика: Да предположим, че за тях изчезват пейзажите. Но в резултат на това ще изчезнат и татко, и мама.

Отговор: Не! Ето ги татко, мама –  те са пред мен на екрана. За детето е ясно, че са пред него. А когато вижда човек пред себе си, той е неясен.

Те  седят в кафене или някъде другаде, не разговарят помежду си, а комуникират само чрез своите смартфони. Как можем да избягаме от това? Какво можете да направите? Няма връщане назад.

Целият ни свят е виртуален. Каква е разликата? Или виждам мама и татко на този екран, който ми изглежда съществуващ (но и той не съществува – в мен се появява някакво изображение), или ги виждам на моя смартфон. От гледна точка на кабала това няма значение. Това е само чувство.

Променихме малко нашите усещанията, децата се приближиха до клиповото мислене. Трябва само да се адаптираме към това. Няма друг начин.

И колкото по-бързо се адаптираме, толкова по-бързо ще осъществим контакт с децата. И изведнъж ще открием, че в този смартфон, когато се появим там, говорещите глави на татко и мама, можем да им предадем всичко, което искаме, всякакъв филм! И те ще го разберат – това е важното. В противен случай няма да ни разберат. Говорите с детето, а то гледа в джаджата си.

Въпрос: Не мислите ли, че просто са им отнели детството?

Отговор: Нищо не е отнето! За тях това е детството. И скоро детството ще бъде още по-виртуално. Какво искаш? Да се върнат в пещерите?

Забележка: Бих искал да се върнат в дворовете …

Отговор: Няма нужда да отиват никъде! Това са вашите носталгични спомени. А за тях не е така. За тях носталгията е само по смартфона. Давайте им всеки път все по-умни смартфони и готово, повече нищо не им трябва.

Въпрос: До какво в крайна сметка ще доведе това?

Отговор: До това, човекът да разбере, че може да възприема целия свят през екрана, а самият свят не съществува. Не съществува! Водопади – ето, намерих водопади на екрана и това намерих, и друго намерих. Всичко, за което ми говорят, всичко за което чувам, го виждам пред себе си.

Между другото, няма нужда да ходя никъде. А защо? Имам всичко пред себе си. На моя екран е цялата Вселена, цялато малка Земя, всичко. Така е добре! Мога да се обадя на всеки приятел, да поговоря с него. Не е нужно някъде да се срещаме. Най-много можем да се съберем заедно веднъж. И за какво? За да може  всеки да гледа в екрана си?

Сигурен съм, че човечеството ще създаде други инструменти, вместо тези малки телефони, с които ще виждаме пред себе  много повече неща – със специални очила, без очила или нещо друго. Ще се почувстваме в себе си.

Всъщност всичко това е приближаване към истинския свят. Не към нашия механичен, който също възприемаме в самите нас. Ние не знаем какво има пред нас, просто в нас се формира такава картина.

Някакви различни сили рисуват картината на тази реалност в мен. Защо тогава да не се откъсна от тази реалност? Защо изобщо са ми нужни тези стени? Защо?! Ние можем да живеем в съвсем различно състояние.

Реплика: Но човек обича да пътува по света …

Отговор: Ще го създадем и ще го направим, ще пътешестваме!

Въпрос: И чувството ще бъде същото?

Отговор: И още как! Къде мога да пътувам на моите годините?! С бастун? А така, ще бъда като маймунка, ще скачам по лианите, ще плувам, ще се потопя в океана! Ще правя всичко! Това ще бъда аз.

Въпрос: И това е добре?

Отговор: Защо не? И сега живеем в илюзорен свят. А тогава ще бъдем в реалността, която самите ние създаваме.

Човечеството в крайна сметка ще стигне до състояние, в което ще се нуждае само от смартфон и нещо минимално, за да задоволи животинското си тяло. Какво от това е лошо?

Роботите ще работят, за да можем да се напълним с нещо, докато гледаме в смартфона, няма значение с какво, а всичко останало е там. История, география, комуникация, пътешествия, полети, романи, всичко, което искам, всичко е вътре. Защо ми e всичко това отвън? Защо да създавам големи кули, всичко това?!

Много добре! Приветствам този свят. Не ме боли за внуците, щастлив съм за тях! Защото, по принцип, те ще създадат много по-добър свят, отколкото са получили от нас.

От ТВ програма “Новини с Михаел Лайтман“, 09.04.2019

[246326]

Поклонници и поклоннички

Въпрос: Фенка на южнокорейска музикална група решила да ги превърне в една хармонична клетка: «Всички фенове обичат да събират снимки на любими изпълнители и групи, а аз реших да покажа нагледно чрез биологията, как можем да видим една група през призмата на жив организъм». И след това тя разпределила всички участници според ролята, която играят в групата и определила за всеки участник специфична клетъчна органела.

Можем ли да използваме работата на клетката като модел за построяване на група или общество?

Отговор: По принцип, да. Знаем, че всеки организъм трябва да се състои от части, които са взаимно противоположни, но в името на съществуването и за да образуват определен сложно съставен интегрален организъм, те трябва да влязат в определена връзка помежду си.

Връзката се основава на това, че всеки от нас подчинява себе си на общото мнение, на общата задача, общата цел, т.е. в определен смисъл всеки принизява себе си, дори в известна степен се унижава, несъмнено се ограничава, но за сметка на това се получава един сложен, многофункционален, доста жив организъм, който може постоянно да се намира във всевъзможни състояния, да играе с тях и по такъв начин да създава от себе си съвършено различна проява на своите вътрешни свойства. При това, тези прояви ще бъдат вече съставни, качествени.

Получава се нещо като огромен музикален инструмент, оркестър. Техните емоции, прояви, усещания – всичко това се съединява заедно и придава особен колорит на групата.

Въпрос: Когато се зараждала клетката с ядро от безядрената клетка, тя се образувала под въздействие на агресивна среда. Как човешкият организъм може да се организира така, че това да не е агресивна среда, а положително въздействие, положителен стремеж?

Отговор: Невъзможно е без отрицателни въздействия. Трябва да има някакъв общ за всички враг, благодарение на който те ще започнат да се съединяват. Невъзможно е да се съединят чрез положително въздействие, тъй като цялата материя е егоистична.

Затова, за да бъде преодолян егоизма, ми е нужно огромно външно въздействие, заплаха. Тогава вероятно ще успея да подчиня себе си на останалите, да допуснем на тази група и да вляза в нея така, че те да видят ползата в това, че съм готов да отменя себе си пред тях и да навляза в тях като абсолютна интегрална част.

Въпрос: Значи, сега такова обединение между обществата е просто невъзможно?

Отговор: Невъзможно е, напълно невъзможно. Обществото трябва да чувства заплаха от унищожаване и само тогава ще бъде способно да помисли да се обедини интегрално, защото всяко обединение е основано на подчиняване на себе си на другите.

Реплика: В човешкото общество, в колектива, в отбора, е напълно възможно човек, който изпълнява определена функция, в определен момент да каже: «Край, достатъчно, уморих се, повече не мога».

Отговор: Не. Когато хората започнат да се съединяват помежду си, те продължават да работят така, че обединението между тях им оказва положително въздействие, те виждат прогрес, положителен резултат.

Ако в началото сме били принудени да бягаме от смъртта, то сега, когато започваме да се съединяваме, виждаме пред себе си нов живот, ново стъпало. Това е друга работа. Тук вече се появяват всевъзможни положителни съставни, тласкащи напред. Първоначалното състояние е, разбира се, само страх от смъртта, т.е. бягство от смъртта.

Въпрос: Как от гледна точка на кабала се нарича това състояние, което те придобиват по време на взаимодействието в групата?

Отговор: Обединение, когато всеки започва да вижда в другия част от себе си и да разбира, че без съединение с другите няма да почувства новия живот. Чувства се живот на ново ниво. Няма как да го предадеш на тези, които не го чувстват, защото трябва настина да отмениш себе си, да навлезеш в другите, да се съединиш с тях и във взаимната връзка да усетиш абсолютно ново състояние, новия живот.

Това е там, където усещаш другите, вместо себе си. И това чувство е поразително, то излиза над рамките на нашия живот, защото личния, индивидуалния живот – е усещане на себе си, а тук започваме да чувстваме другите и да приемем именно тях за свой живот. Тоест всичко, което съществува извън мен се нарича духовен живот, а това, което съществува в мен е земен живот.

Но аз не съм в състояние да навляза в това състояние, да отменя себе си, дори ако ми обещават неземни блага и усещания. Не съм в състояние да преодолея егоизма си, който ме възпрепятства да се съединя с другите. Необходим е много особен тласък напред, който се обезпечава само от огромен страх.

Но страхът може да бъде преодолян много лесно: ако човек е поставен в такава група предварително, иска да се свърже с другите, да отиде при тях, да участва с тях и т.н. Но, така или иначе, влизането в групата наистина е придружено от страха да бъдеш изгонен, което означава буквално духовна смърт за него.

Мотивацията е прекрасна, защото в същото време започвам да усещам живота извън мен.

Чувствайки себе си, аз чувствам моя животински живот, който ще завърши ако не днес, то утре. А когато излизам от себе си, когато започвам да усещам живота извън себе си – той е вечен, съвършен.

От телевизионната програма „Новини с Махаел Лайтман“, 02/12/2018

[239814]

Накъде лети експресът на живота ни?

Реплика: Учените казват: «Цифровизацията се ускорява, но проблемът е, че не знаем накъде точно лети този експрес. Разбираме, че много от процесите ще протичат по-бързо и това ще преобърне живота ни. Не знаем нищо освен скоростта, с която се движим.»

Отговор: Винаги така сме се развивали. Нима човечеството някога е поръчвало програмата на развитието си? Болшевиките искаха да строят комунизъм. И какво се получи от това? Созиалистите – социализъм. Капиталистите – капитализъм. И  кое от това се получи?

Човечеството никога не е създавало някакви собствени планове, а след това да ги въплъщава в живота. Кога са гласували, въплъщавали и след това се е получавало? Нито веднъж в живота не се е случвало, никога в историята. Сега правим същото. Само времето се ускорява и нищо повече.

Въпрос: Ако човекът има целия арсенал от инструменти и знае пътя, винаги ли в края ще има някаква грешка?

Отговор: Каква грешка? Всичко се получава наобратно! Грешка с точност до обратното.

Въпрос: Защо това не води до още по-голямо разрушение?

Отговор: Съществуват защитни природни сили, които спъват нас, неразумните, и навреме  обръщат експреса на историята в друга посока. Превеждат ни на други пътища, за да не паднем в пропастта заедно с нашата композиция.

Въпрос: Тоест, първоначалмо вървим по неверен път?

Отговор: Ние все едно, вървим по пътя, по който природата трябва да ни движи. А това, че сме съгласни или не сме съгласни с нея,  говори само за комфорта на този път. Или пътувате в мек вагон, или в буфера между вагоните, или на покрива.

Реплика: И на някакъв завой съдбата ще ни обърне на някаква страна?

Отговор: Никъде няма да ви обърне. Тя ви води където трябва.

Реплика: Изследователите казват, че хората наистина се страхуват да изгубят работните си места в този свят на хаос, когато с развитието на технологиите професиите им ще станат ненужни.

Отговор: Това ще бъде във всеки случай.

Реплика: Този страх поражда опасни ситуации в обществото, които не могат да се потушат със силови методи. Някои от експертите казват, че «Хората трябва не просто да се преквалифицират, да им се даде друга професия като смяна на остарялата, а трябва да ги внедрят в система за постоянно обучение през целия им живот.»

Отговор: Правилно. Това казва науката кабала вече в продължение на дълги години. Ние трябва да ги възпитаваме, да създаваме огромни предприятия за превъзпитаване на хората. Там ще има класове по занаяти, музика, танци, всякакви игри, психология и какво ли още не. Основното е, че ще се подчиняват на едно – на връзката между хората, на добрата връзка. Това е. Нищо повече не е необходимо.

Реплика: Учените казват, че «вътрешната готовност към промяна на всеки човек зависи от това, дали ще можем да предложим на хората някаква переспектива».

Отговор: Това е переспективата. Когато бъдем свързани помежду си, ще започнем да усещаме в тази връзка нови явления в живота, нови степени в живота, нашият нов живот – животът, който ще ни издигне над времето, над физическите ни състояния. Ще навлезем в съвсем друга област.

Реплика: Учените продължават: «Необходимо е да им представим някаква переспектива, но не знаем каква».

Отговор: Вечност, съвършенство, благост, огромни достижения, постижения, изход в ново пространство. Всичко това трябва да дадем на хората. Това трябва да им покажем – за какво е създаден човека, до какво трябва да стигне, какво трябва да започне да усеща, защо това е пред него, как го постига? Именно чрез правилната връзка между хората.

Именно във връзката между хората, във «възлюби ближния като себе си», когато започнеш да ввървиш към доброто, към правилния контакт с другите, в този контакт откриваш изхода за следващия свят.

Реплика: Тоест, светът просто се разрушава пред нас от всички страни…

Отговор: Нищо не се разрушава! Обратно, преминаваме на следващо ниво. Нищо не разрушаваме.

Въпрос: Директорът по хуманитарна политика на голям руски университет Александър Асмолов казва: «Бедата ни е в това,че учим хората да се адаптират. Не да се променят  заедно със света, а само да се приспособяват към текущите условия. Това намалява готовността на човека към предизвикателствата, които не е имал».

Как да помогнем на човека да се променя, а не да се адаптира?

Отговор: Няма към какво да се адаптираме. Нашият свят става такъв, че когато постоянно се адаптираме към него, навлизаме в задънена улица. Тогава падаме заедно със света. А ние трябва да се отделим, да започнем да се издигаме. Това зависи само от добрите връзки помежду ни. Това е. Затова правилният резултат от всички наши занятия с обществото, с това поколение, трябва да бъде в това,  те да могат да се обединят помежду си и в обединението да започнат да усещат следващото ниво на мирозданието.

Реплика: Учените казват, че «нашата психика е способна на работа в условията на постоянни промени. Във всеки човек са заложени уникални възможности за рефлексия, критично осмисляне на света, промяна на стереотипите. Главното е, че в нас е заложена толерантност към неопределеността». Излиза, че отвътре човек вече е готов за новото състояние. И какво ще послужи като стартово копче, тригер?

Отговор: Изходът е разкриване на науката кабала на света. Няма друго. Защото не съществува друга методика, дори подобна на тази. Това е първото. Второ, хората трябва да стигнат до състояние, в което ще бъдат съгласни да слушат.

Реплика: Можем ли да дадем желание на човек, който има вътрешно готова цялостна структура, има потенциал, остава само да направи крачка напред?

Отговор: Той трябва ясно да си зададе въпроса: «В какво е смисълът на живота?»

Смисълът на живота е в постигането на неговата цел. А целта не е в самия живот. Смисълът на живота е над тялото. Именно него трябва да постигнем.

От ТВ програмата «Новини с Михаел Лайтман», 27.01.2019

[244088]

Насекомите, нашите мисли и хармонията

Реплика: Продължава масовото измиране на насекомите. Тяхното намаляване може да доведе до катастрофален колапс, така казват учените. В продължение на две десетилетия са изчезнали повече от 40% от видовете. Отивайки си, те ще вземат със себе си и другите животни.

След тях ще пострадат птиците, влечугите, амфибиите, рибите и разбира се, човека. Ще се увеличи броят на хлебарките, мухите – това  пишат.

Отговор: Земята постепенно умира.

Реплика: Пчелите изчезват. Казват, че това е основанието, че ще стане лошо.

Отговор: Разбира се. Защото пчелите са необходими в процеса на размножаването на растителния свят. Това е проблем!

Въпрос:  Може ли е да бъде спряно с научни методи, както сега се опитват да го правят?

Отговор: Не, не може да се направи така. По никакъв начин. Да се направят изкуствени пчели?..

Въпрос:  Тоест,  вие не вярвате в системата „пчели – роботи”?

Отговор:  Аз не вярвам в никакви изобретения на човека, в които се инвестират милиарди. Аз не вярвам, че те могат да помогнат да се спре моралното падение на човечеството, падението на човечеството в неговите отношенията един към друг, да помогнат на човечеството да оцелее. Човечеството върви към състояние, когато  само ще се погребе.

Всички тези научни изобретения, напротив, ни объркват. Ако ги нямаше, отдавна щяхме да си зададем въпроса: „Какво да правим?!”

Въпрос: Тоест, те ни дават надежда?

Отговор: Да. Преминаваме през всичко това в науката, вярвайки, че ако вложим милиарди долари, всичко ще бъде наред, че ще измислят всичко за нас и ние ще продължим да почиваме върху лаврите. Няма да се получи.

Ние трябва да разберем, че само промяната ни към света, към себе си, между нас ще направи света интегрален и ще възстанови всичко, което е необходимо за правилното интегрално развитие на природата. Природата е затворена система и ако в тази система нарушаваме нейната интегралност, никой няма да я запълни.

Въпрос: Дори ако я нарушаваме с мисли, не само с действия?

Отговор: Разбира се! Но работата е в това, че ние още се надяваме, ще мислим: „Ще изградим оранжерии. Една оранжерия може да замени милион хектара земя. И всичко ще бъде нормално. В оранжерията нищо не трябва, ще ги опрашваме, нещо ще направим“.

Реплика: Такива предложения, между другото, има…

Отговор: Да, разбира се, аз ги разбирам. Но няма да се получи! Природата действа много мъдро. Тя трябва да ни доведе до определено състояние – за да се променим. Ние да се променим! Не просто да поправим това, което сме развалили, ние трябва да се променим! А не искаме.

Ние правим всичко, продължаваме да се разселваме по целия свят, опитваме се да покорим природата, опитваме се по някакъв начин да напълним егоизма си и в крайна сметка никой не е щастлив.

Реплика: Цялото човечество уважава учените, нобеловите лауреати, професорите, които правят различни изследвания, изобретяват нещо. Но когато говоря с вас, имам усещането, че те са като деца. Не разбират най-важното.

Отговор: Приветствам науката само във вида, в който ни позволява да видим интегралността на природата, където всичко е затворено, всичко е взаимно зависимо. Усещането на интегралността, на хармонията на природата е много важно за човека. Изхождайки от това, той сам започва да се стреми към хармония, към интегралност.

Затова е необходимо да се говори, тези постижения, тези изводи трябва да вземем от науката, и по такъв начин да ги въведем в човешкото общество. Всички останали научни постижения в крайна сметка няма да донесат на човека никакво щастие.

Реплика: И всички изводи, които по научен път могат да ни доведат до нещо, са несъстоятелни?

Отговор: Към нищо! Само към нещастие, което все пак ще те доведе до състояние, когато ще бъдеш принуден да се промениш.

Въпрос: Какво да се прави, за да не изчезнат насекомите, за да бъде нормална екологията.

Отговор: Трябва само да се обясни на човека, че той е интегрално същество и е задължен да се приведе към правилно взаимодействие с природата. И тогава ще видим, както се говори в Библията, че всичко, абсолютно всички животни, растения, нежива природа ще стигнат до хармония, след човека. „И ще живее мирно вълкът с агнето, и малкото дете ще ги храни”.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”. 12.03.2019

[246228]