Хората, които могат да предсказват бъдещето, винаги предизвикват интерес в нас. Дори ги гледаме с известна доза завист. Струва ни се, че ако можехме да предсказваме бъдещето, бихме могли да променим живота си към по-добро. 

Но всъщност познаването на бъдещето няма да ни помогне да поправим света или себе си. Ето защо кабала не се занимава с предсказания.

И каква е ползата, ако зная бъдещето? Нормалният човек е устроен така, че за него е по-добре да не знае какво го чака. Например, защо би искал да знае за предстоящите нещастия? Нима човек би искал да знае, че ще умре след няколко месеца?

Представете си какъв живот би имал след такава новина. Ако е сигурен, че предсказанието ще се сбъдне, това означава, че ще съкрати живота си за този период – от днес до деня на смъртта. Какво хубаво има в това?

Затова не си струва да завиждаме на гадателите. Освен това, обикновено животът им не е много добър. Те не са толкова щастливи, колкото обикновените хора.

Ако човекът наисина иска добро бъдеще за себе си и своите близки, трябва да го изгради в настоящето, сега, във всеки следващ миг. Тези негови действия ще определят по-нататък живота и бъдещето му.

От една страна това явление обаче съществува и съществува, за да ни обърка още повече. А от друга страна за да ни приближи до разбирането, че в природата има сили, излизащи от рамките на неживото, растителното и животинското ниво, до които сме ограничени.

И това ни кара да се замислим как наистина можем да се научим да управляваме нашето бъдеще, за да не бъдем в този живот просто като стадо, което отива на заколение, а да можем да балансираме и да формираме бъдещето си във всеки един момент и за по-дълъг период от време.

Преди всичко трябва да получим сили, които ще ни издигнат над природата и ще ни позволят да я управляваме. В природата действат две сили: добро и зло. Намирайки се между тях, ние с тяхна помощ формираме нашето състояние.

Ако се научим да управляваме тези две сили, използвайки ги като юзди и се държим на добрия път, към ясна цел, към абсолютна хармония с природата, ще можем да видим всичко. 

Пред нас ще се разкрие светът на безкрайността и ще го видим от край до карй. Но само при условие, че вземем юздите на управление в наши ръце и започнем да реализираме програмата на творението, идентифицирайки се с всичко, което се случва. 

В този случай бъдещето ще ни се разкрие и ние ще го разкрием със собствени сили. Светът ще ни се разкрие в момента, в който достигнем някакво вътрешно равновесие между доброто и злото.

Засега се намираме под властта на негативната, егоистична сила. Тя ни заключва в своя пашкул, в своята черупка и ние виждаме само нашия ограничен живот в този тленен свят.

Ако искаме да разкрием за себе си нов свят и да влезем в безкрайното измерение, трябва да добавим в него положителната сила, която ще ни разкрие нови хоризонти. Това е мощната сила на участието, любовта, която ни помага да излезем от черупките си и да почувстваме цялата вселена.

Тогава ще започнем да живеем едновременно във всичко времена: минало, настояще и бъдеще, защото в това състояние, когато балансираме положителната и отрицателната сили, времето изчезва. И човекът става безсмъртен, защото се включва в баланса между двете вечно съществуващи сили – добро и зло, и започва да живее в друга реалност, не в животинското тяло, а в душата, която е вечна.

Тялото на човека е просто биологична маса, както при всяко животно. Неживата, растителната и животинската степени на природата живеят и умират, погълнати от егоизма си всеки ден. В деня на нашето раждане вече сме обречени на смърт. Но душата не е!

Душата е равновесие между две сили: добро и зло в средната линия. И това равновесие е любовта, която е вечна. Нейното постигане е нашето бъдеще и нашата съдба.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Курсът „психология на щастието“ счупи рекордите по популярност в Йейлския университет – за него се записаха над 1200 студенти.

Човечеството упорито се стреми към щастие, покорявайки нови върхове, но всеки път, правейки равносметка, нещо не ни достига. Защо? Ние сме единственият интелигентен вид на планетата с огромен потенциал и в същото време най-нещастният.

Задълбочено изучавахме собствената си психология, похарчихме стотици милиони долари за изследвания, създадохме цяла наука за щастието, но така и не сме го „хванали за опашката“.

Вярно е, че през последните десетилетия бяха разрушени много митове и заблуди. Например учените установиха, че богатството и консуматорството са само заместители на щастието, а гените и външните обстоятелства не са всички негови компоненти.

Нещо повече, мащабни проучвания показаха, че щастието не е само психологичен феномен, а по-скоро наше общо достояние, пряко произтичащо от добрите, хармонични отношения между хората.

През последните години прочетох много доклади, разгледах статистически данни и видях как учените поставят все нови и нови щрихи върху картината на човешкото щастие. Въпреки, че всъщност тя е очертана отдавна.

Накратко, „щастието е любов“. Казано съвсем не от поет, а от харвардския професор Джордж Вейлънт, чийто екип обработва 75-годишни статистически данни за пет поколения. Това определение ми хареса. Много други изследователи го повтарят.

По този начин постепенно се избавяме от илюзиите. Психологическите упражнения за учениците, разбира се, имат определен ефект, но много по-ценен е ключовият фактор – позитивната среда, пропита от взаимна грижа и подкрепа. Тя оказва огромно влияние върху тонуса, здравето и чувството за щастие.

Но защо тези открития не ни помагат да станем по-щастливи? Защо теорията, подкрепена с множество емпирични доказателства, не успява да направи кардинален пробив?

Защото в търсенето на щастие се сблъскваме със собствената си природа… и безсилно отпускаме ръце. Тя е господар, тя ни води и общо взето не се интересува от фактите и разума. Можем само да я смекчим, успокоим, „умиротворим“ за известно време, но в основата си тя е ненаситна.

Психологията спира дотук, след като е достигнала естествените си граници. И тогава започва науката кабала, която ни позволява да подчиним човешкия егоизъм, да се измъкнем изпод властта му и да намерим щастието на друго ниво. Щастие, което не е ограничено от задушаващата сила на себелюбието, безгранично щастие.

Надявам се, че някой ден Йейл ще говори за това. 

С уважение Майкъл Лайтман

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Понятието „училище“ в съвременния му смисъл се появява едва през втората половина на XVIII вek по време на индустриалната революция. Повсеместното преминаване към машинно производство създаде огромно търсене на работници и училището започна да осигурява „на конвейр“ работна ръка за индустрията.

Но днес този модел е не само остарял, той отдавна е изживял своята потребност! И не става дума за това, че изискванията към работещите в предприятията са се променили.

Принципите на училищната система са сбъркани от самото начало. Те не възпитават у детето правилно отношение към себе си и към света. Резултатът от това е плачевен и ние го виждаме с очите си: образователното ниво е по-ниско от всякога, нивото на насилие и омраза между нас е извън граници, семействата се разпадат, състоянието на екологията е катастрофално… Можем да изброяваме дълго.

Ето защо днес се нуждаем от напълно нов подход към възпитанието и образованието. Какъв е той? На първо място, това е промяна на приоритетите – възпитанието да изпревари обучението.

Защо? Защото без това е невъзможно да оцелеем в новия, глобален, интегрален свят.

Трябва да заменим всички наши образователни програми „Опазване на околната среда“ с образователни програми „Човекът, като неразделна част от природата“. В края на краищата не става въпрос за почистване на природата от замърсяване или за възстановяване на екосистемата, а за създаване на интегрална система, в която всичко е „една природа“, а не „човек и природа“.

Нуждаем се от нова парадигма на света, която да внуши на всички разбирането, че благосъстоянието на всяка клетка и всеки орган, от индивида до държавата, зависи от сътрудничеството и грижата за общото благо.

Във всички образователни институции, от детските градини до университетите, в учебната програма трябва да се въведе нов предмет – взаимна отговорност или взаимно поръчителство.

Ето и основните му принципи:

Възпитание на индивида

Предназначението на училището не се ограничава до предаване на сухи знания за получаване на диплома. Училището трябва да възпитава човек, който разбира обективната реалност на света и който да може да преодолява отчуждението, да умее да изгражда силни и здрави връзки с другите хора.

Влияние на обкръжаващата среда

Детското обкръжение е основният фактор, който оказва влияние върху детето. Ето защо е необходимо да се създаде мини-общество сред децата, малко семейство, в което всеки да се грижи за всеки . Детето, израснало в такава среда, разбира колко е важно да се изгражда същото общество и извън класната стая. Децата растат под влиянието на родители, учители, средства за масова информация и външното обкръжение. В повечето случаи примерите, които детето получава от тази среда, не съответстват на принципите на поръчителството. Ето защо трябва да се погрижим на детето да се дават положителни примери.

Възпитателят

Не учителят е този, който управлява образователния процес, а възпитателят. Той трябва да бъде възприеман от учениците като „един от тях“. Само тогава той ще може постепенно да повишава нивото на тяхното съзнание. Принципът „един от нас“ работи добре, когато децата и възпитателите общуват „в кръг„ и разговарят като равни.

Удължен учебен ден

Учебният ден продължава в групова допълнителна подготовка. През целия ден децата са заедно във всички дейности – учене, отдих, хранене и игри.

Общият успех

Успехът на възпитателния процес се определя от постигането на уважение един към друг и интегриране в единна хармонична система. Успехът на всяко дете се измерва с приноса му към обединението на общността и с резултатите, постигнати от групата като цяло. В такава хармонична система, всяко дете може да намери своето специално място и да реализира скрития в него потенциал. Така се създава среда, в която цари приятелство и сътрудничество, вместо съперничество.

Стил на учене

Необходимо е да се редуват  традиционният стил на учене по маси и чинове, с ученето в кръг. 

Малки учебни групи с няколко преподаватели

За предпочитане е всяка група да бъде придружавана от двама преподаватели и психолог, специализиран в областта на груповата и социалната психология.

Ролята на учителя

Учителят обучава децата и заедно с тях преминава през училищната програма. Той трябва да бъде възприеман като приятел, а не като страшилище. Изкуството на учителя е да създаде особена атмосфера на любопитство, в която децата са нетърпеливи да научат повече за света. Добре работеща техника е обсъждането в общи беседи.

Учене чрез игра

Чрез играта децата се развиват и разкриват взаимовръзките в материята. Чрез играта детето опознава света по-добре, тъй като най-успешното учене е ученето чрез преживяване. Ето защо  е необходимо да се използват игрите като основен метод при работата с деца. Принципите, които са заложени в него са: моят успех зависи от другите, успехът на другите зависи от мен, за да постигнем резултат, е необходимо да вървим един към друг.

Образователни екскурзии

Веднъж седмично да се организират екскурзии: сред природата, в парка, във фабрика или завод, в зоологическа градина или земеделски район, във филмово студио или снимачна площадка, в театър, в операционна зала, в болница, в родилен дом, в държавни учреждения, в музей, в старчески дом и т.н. Полезно ще бъде всяко място, където децата могат да се срещнат с реалния живот. Екскурзията трябва да бъде придружена от обяснения, последвани от съвместно обсъждане на видяното. Такива екскурзии ще подготвят детето за интегриране в „големия“ свят.

По-големият учи по-малкия

Най-горните класове се заемат да подпомагат по-долните, а последните от своя страна учат още по-малките и т.н. Благодарение на това всички се чувстват равностойни партньори в общия процес, наречен живот. Основното знание, което трябва да се усвои, е свързано със системата на отношения между хората.

Ситуации от ежедневието

Като част от учебния процес децата трябва да упражняват всички ситуации, които възникват в реалния ежедневен живот. Те трябва да се научат да анализират проявите на завист, борбата за власт, измамата и други ситуации. Това ще помогне на детето да се отнася с разбиране и емпатия към другите. То ще осъзнае, че другите също могат да бъдат прави, въпреки че в този момент не е съгласно с тяхното мнение. То ще осъзнае, че утре и то може да се окаже в подобна ситуация и че всеки човек и всяко мнение имат място на този свят. В резултат, това ще му помогне да се отнася към останалите с търпение и разбиране.

Анализ на поведението

Дейностите, в които участват децата, се заснемат и след това се гледат заедно. По този начин децата свикват да виждат себе си отстрани и да реагират адекватно в различни ситуации. Освен това те се научават да изследват вътрешните си промени и развиват способност за самоанализ.

Родителска подкрепа

Процесът на обучение се осъществява с подкрепата и участието на родителите. Ценностите, които се възпитават в училище, трябва да бъдат активно подкрепяни в семейството. За да се заздрави веригата дете-родител-възпитател е нужно да се организират редовни срещи-дебати с родителите.

Подготовка за семеен живот от ранното юношество 

От 11-годишна възраст децата започват да се подготвят за бъдещия семеен живот. Приоритетната тема на обучението е „Разбиране на психологията на противоположния пол – основа за разбирателство в семейството“.

Курсове за възрастни

За да се адаптира към интегралния свят, човек трябва да премине през процес на обучение. Всеки човек трябва да придобие знания за тази световна интегрална система и да може да използва тези знания на практика. Дори не става въпрос за дисциплините, които ще бъдат включени в програмата за обучение, основното е подходът. Същите история и география, представени в проекцията на интегралния свят, ще помогнат за радикална промяна на светогледа на учениците.

За интеграцията в новата реалност са необходими знания по социология, психология, биология и дори физиология: „човекът като интегрална система“, „взаимодействие на системите „човек“ и „общество“. Разнообразните системи на заобикалящия свят и взаимодействието на човека с тях – всичко това ще помогне на човека и обществото да се адаптират в глобалния свят.

Основното е да се научим да виждаме пълната картина на света. В този свят не съществуват изолирано физика, география, биология, човек, правителство, общество. Всичко това е едно неразделно цяло. Всички – и преподаватели, и работници – се нуждаят от интегрално ограмотяване! Без това знание човечеството се държи като раков тумор. Ние изяждаме самите себе си. Изхвърляме храна и в същото време гладуваме. Разработваме лекарства и усъвършенстваме оръжия. Говорим за хуманност и в същото време подлагаме хората на електрически шокове.

Какво би станало, ако променим егоистичния мироглед с интегрален? Ако използваме продуктите по предназначение и следователно произвеждаме по-малко? Ако спрем да произвеждаме оръжия и отбранителни средства? Ако намалим разходите за полиция, затвори и адвокати? Защото тогава съвсем естествено ще има милиони… безработни.

Програма за заетост

Днес един от всеки трима души на планетата е беден или безработен. Безработицата е един от основните фактори за увеличаване на броя на разводите, депресията, престъпността и липсата на социална стабилност.

Икономическият спад удря не само джобовете на гражданите, но и тяхното психическо здраве. Депресията се увеличава. По данни на СЗО депресията заема първо място сред заболяванията, като изпреварва онкологичните и сърдечносъдовите заболявания.

Ето защо е необходимо да се започне работа по нов модел на програма за заетост. Същността на този модел е процесът на социална адаптация. Такива програми са необходими като инструмент за промяна на социалното съзнание на обществото като цяло. Негативният образ на безработните, който днес цари в обществото, трябва да изчезне. Това ще върне на безработните хора предишното им самочувствие и солидарност с обществото. Чувствата на огорчение, обреченост и горчивина, които могат да доведат до безпокойство и отчаяние, ще бъдат заменени с чувство за принадлежност и чувство за дълг.

Програмата на курса трябва да включва следните дисциплини: „Съвременни социални промени“, „Ново социално мислене“, „Развитие на междуличностния диалог“, „Създаване на семеен бюджет“ и др. Курсовете по интегрално образование са и място за придобиване на професията възпитател, учител, инструктор. Не е нужно да работите повече – трябва да се научите на интеграция и взаимно сътрудничество.

Курсове за служители на предприятия

Изследванията показват, че съвместните дейности укрепват връзките между служителите и носят осезаеми ползи за цялото предприятие. В същото време слабите връзки и борбата завласт водят до неуспехи и провали. Ето защо основната цел на курса за служители на предприятия е да научи на колективно мислене и съвместно вземане на решения. В резултат на това комуникацията ще започне да се подобрява, както в рамките на производствения екип, така и между екипа и ръководството на предприятието. Новата атмосфера ще доведе до повишаване на мотивацията, удовлетворение от работата, съпричастност и лична отговорност. Екипът ще почувства важността и стойността на всеки служител. Вследствие на това ще се засили връзката на служителите с предприятието, ще се увеличат икономията на ресурси и производителността на труда, ще се подобри опазването на околната среда, ще се подобри системата на взаимоотношения с доставчици, клиенти и др.

В рамките на интегралното образование е възможно да се предлагат допълнителни курсове за предприятията: „лична, семейна и обществена психология“, „отношения между деца и родители“, „брачни отношения“, „рационално домакинство“.

Курсове за пенсионери

Населението на света застарява. Според прогнозите на ООН до 2045 г. хората на възраст 60 години ще бъдат повече от тийнейджърите под 14 години. Нараства и броят на дълголетниците на възраст 100 и повече години. През 2009 г. те са били 454 000. Експертите на ООН смятат, че след 40 години те ще бъдат над 4 000 000. Това е нормален, естествен процес. Въпросът е: как да помогнем на възрастните хора да се интегрират в новия глобален свят? Как можем да направим така, че нашите родители, баби и дядовци да не се чувстват откъснати от новата глобална реалност? В края на краищата в света няма нищо излишно или ненужно.

Отдавна е известно, че много от болестите и неразположенията на възрастните хора възникват в резултат на самотата, чувството за ненужност, откъсването от децата и внуците. Все повече доказателства показват, че социалните връзки имат решаващо влияние върху здравето на индивида и обществото. Правилните взаимоотношения в обществото увеличават продължителността на пълноценния, радостен живот. Днес това е по-актуално от всякога, тъй като светът се движи към състоянието „всички сме едно семейство“.

Курсът, който включва всички аспекти на правилното взаимодействие в интегралния свят, ще компенсира онова, което днес липсва на нашите възрастни: социална активност, възможност за предаване на натрупания опит, ефективно взаимодействие с новото поколение и най-важното – уважение и любов от страна на децата, внуците и цялото общество. Програмата на курса включва много компоненти от обичайния курс за „възрастни“, като се отчитат особеностите, характерни за хората в пенсионна възраст.

Рехабилитация на затворници

Броят на затворниците в много страни по света непрекъснато нараства. Броят на затворниците рецидивисти също нараства. Не е тайна, че вместо да се поправи, човек в затвора развива криминални умения и връзки. В резултат на това затворът се превръща в наказание не само за престъпника, но и за обществото като цяло. Необходима е специална програма за обучение, за да се реабилитират затворниците. Затворът не трябва да бъде място за наказание, а място за превъзпитание. 

Програмата трябва да включва: психология, обществени науки, икономика, брак и семейство, управление на кризи и родителство. Преподавателите трябва да бъдат опитни педагози и психолози. Учебният процес включва работа с учебни материали и полагане на изпити. На по-напреднал етап лишените от свобода, които успешно са завършили курса, могат да бъдат наети като обучители на непълнолетни затворници. Взаимодействието между реабилитирания възрастен и непълнолетните правонарушители ще бъде ефективно средство за превъзпитание. Успешното завършване на такива курсове може да бъде решаващ фактор за намаляване на присъдите или за предсрочно освобождаване.

Няма съмнение, че по този начин ще бъде възможно да се прекъсне порочният кръг, в който попада извършителят на престъпление. За това, което се случва със света, са виновни всички. Няма престъпници, няма жертви, всеки е абсолютно еднакво отговорен за лошото и доброто. Защото живеем в интегрален свят, а свойството на интегралния свят е „кръгът“, отсъствието на начало и край. Следователно няма кой да бъде обвиняван – всички явления в човешкото общество са провокирани от всички.

Трябва да проумеем същността на цялата интегрална система и да започнем да се отнасяме към всички по различен начин.

Вземане на решения

В идеалния случай решенията трябва да се вземат на кръглата маса, когато всеки може да погледне в очите на всеки. Днес всички ние – както правителствата, така и обикновените граждани – се налага да осъзнаем, че няма друг начин за решаване на социалните проблеми, освен да обсъдим нуждите на всички заедно на кръглата маса (ако не физически, то метафорично). На маса, на която никой не командва, всички са равни и имат еднакъв статут.

Трябва да помним, че всички зависим един от друг и сме отговорни един за друг като членове на едно семейство. Проблемите, които ни застигат на всяка крачка, не са причини, а симптоми на истинската болест – липсата на сплотеност и взаимна отговорност един за друг. Ето защо днес е най-важно да решим проблемите си във формат „кръгла маса,“ един по един, по реда на приоритетите. По този начин постепенно ще изградим общество, което ще се ръководи от принципа на взаимното спонсориране.

Под „кръгла маса„ разбираме механизъм за вземане на решения по въпроси, които засягат интересите на всички социални групи в обществото, както и място, където тези социални групи се срещат помежду си. За да решим минималния проблем и да осигурим задоволяване на потребностите на всички, трябва да седнем заедно – икономисти, политици, социолози и т.н., както и народни представители – на една „кръгла маса“ и да помислим кои са сега основните потребности на нашето голямо семейство.

На първо място е нужно да се изготви списък на националните приоритети. Механизмът на съставянето му трябва да бъде абсолютно прозрачен и ориентиран към постигане на максимално благосъстояние на всички слоеве от населението – само в този случай решението на кръглата маса ще получи широка подкрепа от обществото. Въз основа на този ред на приоритетите, следва да се формира държавният бюджет, наред с други неща.

Средства за масова информация

Изследванията в областта на психологията и социалните науки показват, че обкръжаващата среда е решаващ фактор за човешкото развитие и в крайна сметка определя ценностната скала на човека. Обществото, в което се намираме, диктува модата, потребителската култура, външния ни вид, свободното ни време. Социалните норми, според които се държим и дори посоката на мислите ни са продиктувани основно от средата. А медиите играят важна роля за формирането на общественото мнение. Днес, с напредването на технологиите, достъпността, скоростта и обхватът на разпространение на информация са наистина неограничени. Това може да донесе както безценни ползи, така и непоправими вреди.

Твърдението, че медиите са само носител на информация, а не на идеология, не издържа проверката. И ние го виждаме на всяка крачка. Един от най-острите проблеми на съвременните медии е проблемът с насилието. Сериалите, музикалните клипове, филмите и дори анимационните филми, които заливат интернет, са изпълнени със сцени на насилие и жестокост. Не толкова отдавна редица анимационни филми, с които са израснали цели поколения, бяха забранени за показване на деца.

Но забраните няма да решат проблема. Необходимо е пълно преориентиране на медиите. Жестокостта, индивидуализмът и конкуренцията трябва да отстъпят място на съпричастността, сътрудничеството и доверието. Ето защо е толкова важно медиите да вземат активно участие в разпространението на концепциите на ново социално мислене.

Става дума за един напълно различен свят, за едно различно човечество. Това наистина е интегрално взаимодействие на всеки с всеки, но то се случва най-вече с одобрението и внимателната, съпричастна подкрепа на медиите. Това е най-важното нещо. По медиите можем да преценим дали сме близо до тази цел или сме далеч от нея. Към днешна дата, уви, ние сме противоположни на интегралността.

 

 

 

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Понякога в живота се случват събития, които сякаш са подготвени от някого, а в други случаи, напротив, изглеждат като нелеп инцидент. В източните философии и религии съществува понятието „карма“. Арабска поговорка гласи: „Не можеш да избягаш от това, което ти е отредено свише“.

Но дали съдбата ни наистина е предопределена, като вече заснет филм или може да бъде променена?

Кабалистите казват, че целият житейски сценарий е написан предварително, но човек сам определя под каква форма ще се спусне върху него. За разлика от неживата материя, растенията и животните, които са във властта на „сляпата съдба“, т.е. на безусловното висше управление на природата,  на човека е дадена свободна воля.

Съгласно теорията на Дарвин, както и на някои други програми, в процеса на еволюцията природата движи всичко. Но човекът, за разлика от всички останали, може да вземе съдбата си в свои ръце. Ако не го направи, той живее като животно, намиращо се под абсолютния контрол на природата, без да има възможност да повлияе на съдбата си, в която всичко е предварително предопределено.

Човекът в този случай реагира инстинктивно на всички събития в живота, без да внася нищо ново от себе си. Той е като машина, чието поведение е известно предварително.

Но ако внимателно изучим всички наши системи: психология, физиология, всички наши свойства, бихме могли да прозрем нашите решения и реакции към всички житейски ситуации.

Засега вярваме повече в кармата мислейки, че всички страдания и наслаждения, които изпитваме, ни се изпращат в зависимост от извършените грехове или добри дела.

В действителност ние сме само като машина, която се влияе от определени външни фактори и сили. И само те определят какво ще се случи, докато от нея нищо не зависи. Така живеят 99,99% от всички хора по света.

Но сред тях има и хора, които разбират, че кармата няма нищо общо. Те могат да вземат съдбата в свои ръце и да реагират не инстинктивно, въз основа на естествените си свойства, а да се издигнат над изконната си природа, дори да ѝ противодействат. Такова поведение е съвсем различно от поведението на обикновените хора.

По принцип човек може да излезе от тази автоматична предопределеност. Това е много трудно, но е възможно въпреки, че не е по силите на самия човек, а се случва с помощта на специална сила, която съществува в природата и се нарича „светлина,  връщаща към източника“. (Как да я привлечем към себе си е отделна тема).

Тази сила започва да действа върху нас, когато искаме да се издигнем над собствената си природата. Вътре в нашата природа всички сме просто роботи, действащи според зададена програма.

Ако привлечем тази особена сила към себе си,  придобиваме допълнителна, по-висша природа – отдаване, обединение, любов. Това ново свойство ще започне да ни развива, ще бъде допълнение към нашите лични качества и програма на живот.

Тогава ще спрем да вървим инстинктивно по течението, което ни носи от раждането до смъртта. Ще започнем да живеем по различен начин: във взаимодействие с новото  за нас управление, висшето управление на природата, реагирайки на неговото влияние и постигайки съвсем различни резултати в живота.

Вече няма да е необходимо да вярваме в кармата. Ще разбираме ясно причините и следствията от нашите постъпки. А плашещата с неопределеността си съдба ще се превърне  в поредица от планирани събития, които ще изградим със собствените си ръце.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Ако разберем историята на нашето развитие, неговата тенденция и осъзнаем, че природата ни води към хармония, към това човекът да възстанови равновесието в нея, вместо да предизвиква обратния ефект, тогава ще знаем как трябва да се отнасяме към природата на нейното неживо, растително, животинско и най-вече на човешко, т.е. на социално ниво; как трябва да изградим нашето общество, така че то да влияе на цялата природа и да я доведе до хармония.

Когато започнем това движение, всичко около нас и вътре в нас веднага ще стане балансирано: здравето, психологията, физиологията на човека, отношенията със семейството, децата, околните, с държавата и света. И в същото време всички закони на света, включително екологията и климатът, ще се балансират.

Ще започнем да усещаме цялостното движение на природата – над материята, над времето и пространството. Днес дори физиците говорят за това по принцип: всичко зависи от всеки от нас, тоест от наблюдателя.

Ако променим наблюдателя, ако му дадем друго свойство, противоположно на омразата, т.е. любовта и той успее да управлява тези две свойства по средната линия, ще се издигне над нашата природа и ще започне да изпитва състояние на вечност, на съвършенство.

Тогава наистина ще разберем към какво ни тласка тази наша природа, защото нейният план е много по-висш от това, което собственият ни малък разум е в състояние да осъзнае. Ето до какво ще стигнем.

От беседата: „Телефонът звъни. Как да направя революция“

[308178]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Човек прекарва в сън една трета от живота си и през цялото това време сънува, въпреки че не помни повечето от сънищата.

Много митове и приказки са натрупани около сънищата, това явление е вълнувало човечеството през цялата му история. Да разшифроват сънищата са се опитвали древните римляни и гърци. Но досега този феномен остава загадка. И така, какво са сънищата? Откъде и за какво идват?

Сънищата са сериозна работа

За сънищата се говори и в Тора: сънят на Яков, сънищата на Фараона и неговите министри. Сънят е естествено явление, но понякога възприемаме сънищата като нещо несериозно, като някакви нереални видения.

Кабалистите казват, че в съня мозъкът обобщава цялата информация, която е получена през деня и това възприемаме като сънища. Тези данни, определени вибрации, възникващи в мозъка без връзка с реалната материя, получават специални форми и затова виждаме необичайни картини: хора, животни, странни събития.

Всичко това е следствие от факта, че сънят, за разлика от реалността, няма материална основа. В него всичко се случва сякаш във въздуха, без връзка с нашите конкретни желания. Освен това в съня може да се проявят желанията, които бихме искали да реализираме, но не можем. А също и страховете, от които не можем да се освободим, всякакви фантазии, преживени приятни и неприятни преживявания.

Сред тях има и такива, за които бихме искали да забравим. Може би в реалния живот сме успели, но подсъзнателно те още живеят в нас. Следователно когато спим, откъсвайки се от реалния свят и когато обкръжаващата ни среда не ни влияе, всички тези страхове и преживявания се събуждат в нас и оживяват в съня.

Сънищата могат много да разкажат за човека: за неговото вътрешно състояние, желания, мисли, всякакви планове, страхове, пречки. Когато е под хипноза, той може да се изследва и да се извлече много информация от него. В това състояние човек губи контрол над себе си и се отваря за изследване.

Има ли пророчески сънища?

Във всеки от нас има вече заложена програма за всичко, което ще се случи с него до края на този живот, а може би и по-нататък. И ако човек има специални способности, които му позволяват да види бъдещето, тогава той може да го предскаже. В реалния живот бъдещите състояния още не са се проявили, но можем да ги видим в сънищата.

В историята има такива пророци. Хората през вековете са ги използвали, но накрая обикновено са ги убивали заради нежелани прогнози. И не е случайно, че бъдещето е скрито от нас. Защото ако човек знае бъдещето си, той просто ще се самоубие, защото животът му би изгубил смисъл. Затова природата ни е лишила от способността да виждаме бъдещето.

С помощта на науката кабала имаме възможност да подобрим бъдещето си. Можем да се издигнем над програмираната ни съдба при условие, че се издигнем на нивото, където е съставена тази програма на бъдещето, можем да проникнем в този „компютър“, в правилната папка и да препрограмираме живота си.

Тогава ще можем сами да планираме предстоящите междинни етапи и да променим всички състояния, през които преминаваме, с изключение на последното. Крайното състояние се отнася до по-високото ниво, което не можем да постигнем сега.

Науката кабала ни обяснява, че това е най-доброто, съвършено състояние. И ако искаме да напреднем към него по добрия път, трябва да го изучим и от това да разберем как постепенно да реализираме това прекрасно бъдеще на всеки етап от нашето развитие.

Понеже започвайки от днес, аз вече мога да привлека към мен фрагменти от доброто бъдеще и да ги реализирам точно сега в живота си. С това се занимава науката кабала, като ни обучава как да реализираме нашето добро бъдеще.

Не можем без сън

Човек не може да живее без сън. След няколко безсънни нощи той започва да губи разсъдъка си, мозъкът не е в състояние да функционира без почивки за сън.

Факт е, че нямаме друга възможност да преминем от състояние в състояние, без да ги разделим със сън. Ако го обясним с термините на науката кабала, то състоянието на човека, духовното стъпало, на което той се намира се дели на две части: горна, която се нарича ГАР и долна, която се нарича ВАК.

В горната част човек е буден и действа активно, получава и отдава, обменя чувствена и интелектуална информация с обкръжението си. Но за да промени активното си състояние, има нужда от почивка за сън. И сънят е като най-долната част на стъпалото, ВАК, изчезването на светлината хохма.

Това е подобно на автомобил със стандартна скоростна кутия, която през цялото време трябва да преминава през неутралната предавка при прехода от първа скорост към втора и от втора към трета. Между тях винаги има неутрална скорост, това е сънят.

Не е случайно, че хората спят по 8-10 часа в денонощието. Който спи по-малко от 6-7 часа вече се чувства зле. И това може да бъде дори духовна пречка. Но самият сън и сънищата са материални явления, които се отнасят към нашия егоизъм.  В тях няма нищо духовно.

Въпреки това не може да се каже, че в съня си човека става като животно, той е просто спящ човек. И няма значение дали вижда сънищата си или не, главното е, че те преминават през него. Затова той се събужда готов за следващия ден. А по време на съня природата е подготвила в него всички инструменти, необходими за изпълнение на новата задача.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Здраве | Add Comment/Ask Question→

 

Великият кабалист на 20 век Баал Сулам пише в своята статия „Свобода на волята“:

„Въпреки, че всеки от нас има своя вътрешна основа, в действителност нейните сили се проявяват само под въздействие на обкръжението. И в обществото човек е като глина в ръцете на грънчар“.

Тоест именно обществото формира нашите вкусове и навици, въпреки че ни се струва, че ние сами ги избираме. Ето защо изборът на обкръжение играе решаваща роля в нашия живот. Всъщност от обществото, което сме избрали, зависи цялата ни  бъдеща съдба.

Както пише Баал Сулам: „Първоначално на човек е дадена свобода да избере среда от такива книги и учители, които да предизвикат в него добри мисли. И ако не го направи, а е готов да влезе във всяка произволна среда и да чете всяка случайна книга, то непременно ще попадне в лошо обкръжение или ще прекара време в четене на безполезни книги, които са повече и те са много по-приятни.

В резултат на това образованието му задължително ще стане ужасно и той ще започне да извършва глупави постъпки. И разбира се, той ще бъде наказан не за лошите мисли и дела, за които няма избор, а за това, че не е избрал добро обкръжение“.

Какво да изберем?

Когато на един от моите уроци изучавахме тази статия, един мой ученик попита с недоумение: „Каква е целта на онези, които в последно време се опитват да променят социалните приоритети, поставяйки под въпрос ценностите, които са приети за даденост в продължение на хиляди години?

В крайна сметка мъжете днес искат да бъдат жени, жените искат да бъдат мъже, децата искат да бъдат третирани като котки, а учителите трябва да изпълняват всякакви капризи на децата. До какво ще ни доведе това? До какво можем да стигнем?“

На това отговорих просто и директно: „Ако това продължи, ще станем по-лоши от животните във всички отношения“ И обясних, че ние, хората, имаме свойства, които превъзхождат нивото на животните. Това ни е дало възможност да развием културата, науката, изкуството, етиката, държавността, тоест всичко, което наричаме цивилизация.

Когато обаче използваме неправилно тези качества, не според тяхното предназначение, ние деградираме и ставаме по-лоши от всяко животно. Например когато прилагаме човешкия морал към животинските инстинкти.

Инстинктите действат в нас по същия начин, както във всяко животно и нямат нищо общо с морала. Но ако започнем да разсъждаваме дали проявата на нашите природни инстинкти е морална или не, по този начин изкривяваме възприятието си и създаваме изкривяване в социалните отношения.

Животните не си задават въпроси за пола и не се чудят към какъв вид принадлежат. Те са просто такива, каквито ги е създала природата. И когато приписваме морал на биологията, която е царство на чисто природните инстинкти, създаваме объркване и объркваме себе си. Което се отразява негативно на нашите взаимоотношения.

Да се издигнем над реалността

Ние, хората, можем да се издигаме над реалността или да паднем под нея. Ако спрем да се занимаваме с животинското ниво и съсредоточим вниманието си върху човешкото ниво, тоест върху подобряване на обществото чрез по-голяма сплотеност и взаимна грижа един за друг, по този начин ще издигнем човечеството над цялото творение. Така ще дадем положителен принос на света, в който живеем.

И обратното, ако вместо това се занимаваме само с нашето биологично ниво, ще паднем на ниво дори по-ниско от животинското, защото с това ще разрушим нашето общество, ще развратим морала и дори ще навредим на биологичното си тяло.

Единственият начин да оправим всичко е да започнем да се занимаваме не с телесните проблеми, а с проблемите на ниво Човек. Ако се погрижим за повишаване на социалното сближаване и взаимната отговорност, хората ще придобият твърдост в разбирането кои са и как трябва да се държат.

Това ще направи по-спокойни и щастливи всички. Ще почувстваме такава връзка помежду си, ще се издигнем на такова ниво на нашето единство, че ще спрем да се чудим дали сме мъже, жени или котки.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Човек не може да оцени истинското си състояние и да определи дали е в състояние на духовен подем или обратното – в духовно падение.

Понеже той може и да чувства, че е в духовно падение, но всъщност с това Твореца иска да му покаже неговото истинско състояние, че без самонаслаждение той не е в състояние да направи нищо и веднага изпада в униние или дори в депресия или гняв, защото тялото му не получава достатъчно наслаждение от такъв живот.

Но всъщност това е духовен подем, тъй като човек по това време е по-близо до истината, отколкото преди, когато просто се е чувствал добре като дете на този свят.

Затова е казано: увеличаващият разума увеличава скръбта. И обратното, когато той мисли, че е в духовно извисяване, може би е във фалшиво състояние на обикновено самонаслаждение и самодоволство.

И само този, който чувства Твореца и единствено неговата власт над всички създания, може правилно да оцени състоянието, в което се намира.

Изхождайки от казаното по-горе не е трудно да се разбере, че колкото повече човек се движи напред, работейки над себе си в опити да поправи собствения си егоизъм, колкото повече усилия полага, толкова повече с всеки опит, с всеки изминал ден, с всяка премината страница, се разочарова от възможността да постигне нещо.

И колкото повече се отчайва в опитите си, толкова повече са неговите претенции към Твореца с искане да го спаси от тази черна бездна (затвора на желанията на собственото тяло), в която усеща, че се намира.

И това се случва до момента, когато опитвайки всичките си възможности, правейки всичко, което е по силите му, човек не се убеди, че не е в състояние да си помогне, че само Твореца, единственият, който създава всички тези препятствия, може да направи така, че човека да бъде принуден да се обърне към него за помощ, да иска да намери връзка с него.

И затова молбата трябва да дойде от дълбините на сърцето, което е невъзможно, докато човек не премине през всичките си възможности и не се убеди, че е безсилен. Едва тогава той е способен на молба, идваща от дълбините на цялото му същество, която се е превърнала в единственото му желание, тъй като е убеден, че само чудо свише може да го спаси от най-големия враг – собственото „аз“. Само на такава молитва отговаря Твореца и заменя егоистичното сърце с духовно, „каменното сърце с живо сърце“.

И докато Твореца не го поправи, колкото повече напредва човека, толкова по-лош става в собствените си очи и усещания. Но всъщност той винаги е бил такъв! Просто вече разбирайки до известна степен свойствата на духовните светове, той все повече чувства колко е противоположен на тях в своите желания.

Но ако човек, въпреки чувството на умора и безнадеждност в опитите си да се справи със собствени сили със своето тяло, както и след като е направил всички изчисления и не вижда изход от собственото си състояние, все пак може с усилията на разума, с осъзнаването на истинската причина за тези чувства, да създаде в себе си оптимистично и радостно настроение, свидетелстващо за това, че той вярва в справедливостта именно на такова устройство на света и в добрината на Твореца, то с това той става духовно подходящ за възприемане на светлината на Твореца, тъй като изгражда своето отношение към случващото се над чувствата на егоистичния разум.

И в живота на духовно напредващия няма по-ценен момент от този, в който той усеща, че е изчерпал всичките си сили, като е направил всичко, което може да си представи и не е постигнал това, което желае. Защото само в този миг е в състояние искрено да се обърне към Твореца от дълбините на сърцето си, защото окончателно се е убедил, че всичките му усилия вече няма да му помогнат с нищо.

Но преди да изчерпи изцяло силите си в търсенето на изход от своето състояние, той все още е сигурен, че има възможност сам да постигне желаното и не може да излъже себе си, и искрено да се моли за спасение. Тъй като егоизмът изпреварва мислите му и го убеждава, че трябва да укрепва усилията си.

Следователно, омаловажавайки собственото си „аз“, човек просто се привежда в съответствие с истинското състояние на света, в който не съществува нищо, освен волята на единственият Творец. Но ако човек не е стигнал в своите усещания до такова състояние, той няма право да действа така, сякаш в света съществува само Твореца и да стои със скръстени ръце.

Следователно е възможно да стигне до усещането, че в света няма никой, освен Твореца единствено след упорита работа и развитие на съответните стремежи в себе си. И само достигайки във всички свои усещания до явно сливане с Твореца, тоест издигайки се до нивото на света Ацилиут, човек постига единствеността на Твореца и тогава, разбира се, действа в съответствие с тази истинска реалност.

Преди да достигне това състояние, той е длъжен да действа в съответствие с нивото, на което се намира, а не с това, което може само да си представи в своите фантазии и мечти.

Истинската работа над себе си в такова състояние трябва да бъде съчетана с вяра в собствените сили в началото на работата и с факта, че постигнатото в резултат на неговите усилия би било постигнато и без тях, тъй като от самото начало цялата вселена се развива според плана на Твореца, неговия план на сътворението. Но човек трябва да мисли по този начин само след като е изпълнил всичко, което е зависело от него.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Молитва | Add Comment/Ask Question→

 

Реплика: Веднъж попитали суфиския мистик Мансур ал-Халадж: „Как да се освободим от нашите привързаности?“ Мансур отишъл до най-близката колона на храма, хванал я и завикал: „Помощ! Спасете ме! Освободете ме от колоната!“

Тогава той попитал: „Мислите ли, че аз държа колоната или колоната ме държи?“ “Разбира се, че сам я държиш“, отговорили му. „Същото е с всички ваши привързаности. Те са вашите „вериги“. Но не  те ви държат, а вие сами се вкопчвате в тях“, казал той. — Пуснете ги и веднага ще бъдете свободни.

Отговор: Много е трудно! Да ги пуснеш означава да се освободиш от егоизма. Това не е просто някаква дребна привързаност, а нашата природа, която ни оковава с вериги.

Реплика: Тоест всички „вериги“, „стълбове“, за които се хващаме – всичко това е егоизъм, който ни привлича и грабва. А аз си помислих, че можем да поговорим как малко да се отделим от всички привързаности и да станем свободни …

Отговор: Наречете го привързаности, но всъщност това е цялата ни природа.

Въпрос: Излиза, че не можем да бъдем свободни?

Отговор: Можем. Но не можем сами да станем свободни.

Въпрос: Тоест ние сами не можем да се отблъснаме и избягаме от тази „колона“?

Отговор: Не! Няма начин!

Въпрос: Тогава как да избягаме от нея? Как можем да се откъснем от тази „колона“, от всичките си привързаности?

Отговор: Само с помощта на висша сила, която ни е създала такива егоисти и ни е приковала с „вериги“ към тази „колона“. И само ако помолим тази висша сила, убедим я, дори я принудим да ни разкове, тогава, надявам се, това ще помогне.

Въпрос: Какво имате предвид под „колона“?

Отговор: Егоизмът  ни привързва към това, което намираме за приятно.

Въпрос: Това са всички желания на този свят ли? Това са всичките ни привързаности? Пари, слава, власт и всичко останало?

Отговор: Абсолютно всичко.

Въпрос: Тоест ние сами не можем да се откъснем от тях, само по-висшата сила ли може да ни помогне?

Отговор: Да.

Въпрос: Каква трябва да бъде молбата ни?

Отговор: „Освободи ни!“ И нищо повече.

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 22.09.2022 г

[307115]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Всички потенциални родители искат детето им да се роди здраво, красиво, да има добър характер и остър ум. Но не всички родители знаят, че това зависи в не малка степен от тяхното поведение по време на бременността на майката.

Всички чувства и мисли на майката се предават на бъдещото ѝ бебе. След като се роди, то възприема света само чрез нея. Детето през цялото време иска да „диша“ чрез нея, да чувства уханието ѝ. Майката е посредник между него и света около него.

Вътреутробното развитие определя основите за всичко, което следва. В този период можем да вложим в човека всичко необходимо така, че по-късно той вече да бъде предразположен към добър, благополучен и хармоничен живот.

За детето в майчината утроба трябва да се осигури максимално комфортна обстановка. Трябва да се напълни не само с хранителни вещества, но и с положителна информация.

В крайна сметка здравето на нероденото дете зависи не само от това дали майката пие или пуши по време на бременността. Както показват изследванията на учени от Калифорнийския университет в Ървайн, психологическото състояние на майката оказва огромно влияние върху развитието на плода.

Деца, родени от майки, които не са изпитвали депресия по време и след раждането, са били абсолютно здрави. А депресивното състояние на майката по време на бременността води до факта, че след раждането децата също са депресирани и склонни към забавено психоневротично развитие.

Много важна роля в това играят отношенията между бъдещите родители. Ако те не са добри, това определено ще се отрази на детето им. А ако мъжът се отнася лошо към жената, ругае я, това ще формира в детето негативно отношение към бащата.

Няма значение, че не разбира думите. Детето и майката са единна система и негативното въздействие върху нея, виковете към майката, ругаенето и още повече физическото въздействие, ще принуди детето да защитава средата, в която се намира. И това ще създаде известно изкривяване в него.

То ще трябва да противопостави нещо на отрицателното въздействие, за да го неутрализира. И ще се наложи през цялото време да формира в себе си негативно отношение към външните негативни фактори и техните източници, към тези, които го заобикалят.

Впоследствие, когато детето порасне, това ще се изрази в него като склонност към насилие, грубо поведение. То няма да знае към кого точно да насочи тези импулси и затова просто ще се държи агресивно. И ако майка му е била под силен натиск от обкръжението, то детето ще бъде лишено от самочувствие и за него ще бъде много трудно да стане самостоятелно.

Какво трябва да се направи в такива ситуации?

Няма изход, трябва да се научим как да изграждаме между нас добри, топли отношения. От тях зависи бъдещето на нашите деца. Бебето в утробата също усеща топлината на връзката между родителите и това създава допълнителна сила, която го развива. То ще се развива по-добре, защото тогава ще се отворят всичките му органи за възприятие.

Понеже когато човек се страхува от нещо, той се свива, затваря се от външната среда, иска да се скрие някъде. И обратно, когато се отнасят с него добре, с любов, то сякаш се отваря, разкрива.

Това се случва с плода в утробата на майката. Към още нероденото дете е важно да се отнасяте като към възрастен и да се обръщате към него така, сякаш се обръщате към възрастен човек и искате да му разкриете най-големите тайни на живота, да му разкажете за най-висшите и прекрасни неща.

И не бива да забравяме, че дори родено, детето остава привързано към майката. Просто освен тази връзка, придобива връзка и с външния свят. Затова дори когато майка му остарее и умре, умира само нейното тяло, а връзката ѝ с детето остава завинаги и то остава свързано с целия свят чрез нея.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

В стремежа си да постигнат военно превъзходство, водещите страни в света активно разработват все нови видове оръжия.

Хиперзвукови ракети, способни да летят с пет пъти по-висока скорост от скоростта на звука, което ги прави много трудни за прихващане. Лазерни оръжия, унищожаващи различни транспортни средства, включително самолети и ракети, с насочен лазерен лъч.

Тектонични оръжия, задвижвани от енергията на литосферата, анихилационни оръжия, базирани на реакцията на анихилация на материя и антиматерия. Радиочестотни, климатични, генетични оръжия … Всички тези и много други видове оръжия се основават на използването на природни явления и физични процеси.

Обаче, ако в природата те съществуват, за да осигурят живот и еволюция, то ние, хората, ги използваме за създаването на инструменти за смърт и разрушения, за да доминираме над другите и над самата природа. Така човешката природа влиза в конфликт с природата на вселената, в резултат на което страдат всички.

Живот или смърт?

 

В природата всичко съществува в абсолютна хармония. Хомеостазата, саморегулацията поддържат динамично равновесие между всички части на природата, премахвайки възникващия дисбаланс. Затова нито едно живо същество не унищожава другите същества нарочно, а само в случай на непосредствена опасност за себе си. Като в цяло всичко в природата съществува в баланс, осигурявайки благополучното съществуване на нашата вселена и всичко, което е в нея.

И само човекът, използвайки откритите от него закони на природата, умишлено вреди и на себе си, и на природата. Целта му не е просто да се запази, а в голяма степен да доминира над другите и то колкото е възможно по-дълго. Разумът, с който толкова се гордеем, е в пълно подчинение на егоистичното желание да властва над всички. Което води до разрушителни действия, както по отношение на природата, така и по отношение на себе си.

С други думи, природата на вселената създава и поддържа живота, а природата на човека сее смърт. И ние нищо не можем да направим по въпроса. Можем да подписваме мирни договори и да заявяваме, че няма да воюваме, но никога няма да можем да удържим на думата си. Нашата човешка природа, егоизмът ще ни подбужда да нарушим всяко споразумение, което подпишем, веднага щом видим възможност да получим повече от договореното, без да рискуваме предишните ползи.

Дисбалансът, който внасяме в природата с нашите действия, предизвиква негативна ответна реакция в нея. Учестяването на земетресенията, вулканичните изригвания, ураганите и цунамитата – всички тези природни бедствия са резултат от разрушителната човешка дейност.

Понеже човечеството е на върха на природната пирамида и всичко, което правим, както доброто, така и лошото, пряко влияе на нисшите нива на природата – неживо, растително и животинско. И не е трудно да предвидим как ще завърши тази конфронтация между природата на вселената и природата на човека.

Затова единственото, което можем да направим, за да спрем падането ни в бездната на самоунищожението, е да променим човешката си природа. Тази мисъл може да ни озадачи или дори да ни изплаши, но виждаме, че нищо друго не работи. В крайна сметка нямаме друг избор, освен да се съгласим да променим самата си същност – егоизма.

В крайна сметка точно егоизмът не ни позволява да постигнем хармония в живота, дори не ни дава да видим тази хармония в природата, представяйки нейното съществуване само като непрекъсната междувидова борба за оцеляване. И всичко това, само защото сме в пълна противоположност на хармонията.

Единственият ни шанс

 

Човешкото общество е вид какафония от индивиди, борещи се един с друг за превъзходство. Докато природата е съвършено организиран ред. И ако в нас имаше поне малко хармония, щяхме да видим, че всичко около нас е хармонично, освен самите нас.

Затова единственият ни шанс е да започнем да създаваме тази хармония. Можем, разбира се, да продължим да удряме главата си в стената, докато не се убедим, че никакви силови методи не работят, но можем да започнем да го правим сега.

Като решение хармонията може да изглежда неубедителна и дори непривлекателна, защото не ни дава превъзходство над другите. Но ако помислим ще видим, че ползите от нея са много повече от всичко, което всеки човек може да постигне сам. Защото хармонията означава, че всеки подкрепя всички останали и всеки подкрепя всеки. Тоест вместо да работя само за себе си, работя за другите, а всички останали работят за мен.

По принцип отдавна го правим. Защото работейки, всеки от нас произвежда много повече, отколкото потребява и произведените от нас излишъци се потребяват от всички останали. Така че в общи линии в света има изобилие. И причината да има много хора в нужда не е защото на някой нещо не достига, а защото някои хора отказват на другите това, от което те имат нужда. Това им дава усещане за власт и превъзходство. Така работи нашето его – унижавайки другите, то получава по-голямо удоволствие.

И все пак заедно можем да го променим. Можем да променим ценностната система на обществото, ако започнем да ценим и възвеличаваме не тези, които повече са взели, а тези, които повече са дали на другите. Дали са не пари, не материални ценности въпреки, че и това може да се случи, ако някой от тях има много. Трябва да се ценят тези, които са дали на другите своята грижа за тях, своите усилия, топлината на душата си.

И тогава резултатите ще надхвърлят всички очаквания. Трябва само да започнем да действаме в тази посока. Светът потъва във все по-голям хаос и вече не можем да игнорираме необходимостта от хармонизиране на нашите отношения. Природата разполага с достатъчно средства, за да ни накара да признаем поражението си в борбата с нея. Нека да не чакаме тяхното приложение и да се съгласим да започнем да променяме не природата, а себе си.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Страховете много тровят живота ни. Необходими са сили, време и здраве, за да се борим с тях, но никога не успяваме да ги победим окончателно.

От всички наши страхове, може би най-силният е да загубим уважението на другите, да бъдем опозорени. За повечето от нас самоуважението е по-важно от всичко останало на света. Ако го загубим, често предпочитаме да умрем.

Никой друг биологичен вид, освен човека, не притежава този страх. Животните мислят само как да живеят живота си в максимален физически комфорт. Срещайки по-силно животно, те се оттеглят без колебание и със сигурност без смущение.

Обаче ние, хората, можем да решим да се противопоставим на по-силните от нас с надеждата, че ще бъдем уважавани за това или защото се срамуваме да признаем, че сме по-слаби от някой друг. Подобно поведение, водено от потребността от уважение, има бъдещи последици.

Проклятие или двигател на развитието?

Въпреки всички проблеми, които ни носи стремежът към уважение, той е и двигател на човешкото развитие.  Ако не беше желанието да надминем другите, нямаше да развием цивилизация и щяхме да останем същите диваци като нашите предци, които са живели в пещери и са спали на дърветата, от страх да не бъдат изядени от животни.

Да вземем за пример осем годишното момче, което скоро изкачи връх Ел Капитан с баща си. Изкачването на тази 914 метрова скала в националния парк Йосемити, Калифорния, е едно от най-трудните изпитания за алпинистите по целия свят. Какво е накарало бащата на момчето да подложи сина си на такъв риск? Стремежът към слава, преследването на почести. Както по-късно казва бащата: „Каква невероятна седмица! Толкова съм горд със Сам! (това е името на момчето).“

Очевидно за много хора уважението на другите означава много повече от физическото им съществуване, а в някои случаи дори повече от живота на децата им.

Колкото по-далеч преминаваме от животинското ниво към човешкото, толкова повече ценим уважението и толкова по-малко се съобразяваме с физическото си съществуване. Завиждаме на някой, който е постигнал нещо, което смятаме за достойно за признание, защото сами жадуваме за такова признание.

Някои дори завиждат на известни хора, живели преди много поколения като велики владетели или завоеватели. Други искат да станат най-велики в своята област на знание и се надяват постиженията им да се помнят дълго след смъртта им. Понякога желанието за признание дори кара хората да извършват неприлични действия. Но като цяло желанието за уважение не е отрицателно по своята същност.

Във всичко, включително и в желанието за уважение, има положителна цел. В преследването на уважение, ние преразглеждаме и усъвършенстваме нашите ценности и цели. Стремежът към уважение  ни издига от физическите желания към духовните и в крайна сметка ни кара да се откажем от самата си природа, защото се срамуваме от нейния егоцентризъм.

Когато това се случи и егоистичният ни стремеж към уважение ни води до желанието да станем безкористни, ние осъзнаваме, че ако не беше този стремеж към уважение, нямаше да стигнем до такава възвишена и благородна цел.

Тогава страхът ще изчезне

Докато преразглеждаме ценностите си отново и отново, стигаме до осъзнаването, че преодоляването на желанието за уважение и прехвърлянето на вниманието от себе си към другите е най-почтената, забележителна и достойна цел. Човек, който е стигнал до това, вече няма да преследва уважение и ще избегне проблемите, свързани с това желание.

Освен това такъв човек ще бъде добър с другите, не за да спечели уважението им, a защото самата доброта е най-достойното за уважение качество.

Обществото ни внушава всякакви представи за това, какво е достойно за уважение и какво не. И често, действайки съгласно тази представа, вредим на себе си или на другите.

Но човек, който се издига над зависимостта от уважението на обществото, няма да бъде повлиян от мимолетни негативни представи за това, което е достойно за уважение. Такъв човек ще чувства, че подчинението на собствения егоизъм е най-нечестното състояние, а грижата за другите е достойна за най-голямо възхищение.

Когато извършването на забележителна постъпка само по себе си подтикне човека към действие, страхът ще изчезне и светът ще стане прекрасно място за живот.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание, Възприемане на реалността, Интегрално възпитание | Add Comment/Ask Question→

 

Трудността при представянето и изучаването на кабала се състои в това, че духовният свят няма подобие в нашия свят и дори ако обектът на изучаване стане ясен, то е временно, тъй като се възприема в духовната част на нашето съзнание, която постоянно се обновява свише.

И затова материалът, усвоен по-рано, отново изглежда на човек като абсолютно неясен. В зависимост от настроението и духовното състояние, текстът може да изглежда на читателя или пълен с дълбок смисъл, или абсолютно безсмислен.

Не трябва да се отчайваме, че отново няма да разберем това, което е било толкова ясно вчера. Не трябва да се отчайваме, че текстът като цяло е неразбираем, изглежда странен, нелогичен и т.н. Кабала ни учи не да знаем теорията, а да започнем да виждаме и усещаме, а личното съзерцание и постигането на висшите духовни сили, светлината, стъпалата ще дадат абсолютно знание!

Избрани фрагменти от книгата на Михаел Лайтман „Постигане на висшите светове“

Поколенията на планетата продължават да се сменят и всяко от тях се пита за смисъла на живота, особено по време на войни, глобални страдания или поредица от неуспехи, които ни връхлитат. За какво живеем този живот, който ни струва толкова скъпо с незначителните си радости, че приемаме липсата на страдания за щастие?

„Не по своя воля си се родил, не по своя воля живееш, не по своя воля умираш“ – се казва в Тора. Всяко поколение има предназначена за него собствена горчива чаша, а за последното тя не е само една: сред нас има хора, преживели несгодите на сталинските времена, оцелели от Втората световна война, от периода на следвоенните години. Нашият живот наистина е по-тежък от смъртта и ненапразно е казано „Не по своя воля живееш“.

Природата ни е създала и сме принудени да съществуваме с качествата, които имаме, като полуразумни същества: разумни сме само в това, че можем да осъзнаем, че действаме чрез онези черти и свойства на характера, с които сме създадени, но не можем да вървим срещу тях. И ако сме подвластни на природата си, не ни е ясно накъде може да ни завлече тя – необуздана, неразумна, постоянно сблъскваща едни хора с други и цели народи в злобна борба, подобно на диви зверове, в името на победата на инстинктите. Но, донякъде подсъзнателно, нашата представа за себе си като разумни същест­ва не е съгласна с този възглед.

Ако има висша сила, която ни е създала, защо не я усещаме, защо тя се крие от нас? Та нали, ако знаехме какво иска от нас, не бихме правили грешки в живота си и не бихме получавали за наказание страдания!

Колко по-лесно щеше да бъде, ако Твореца не се криеше от нас, а можеше да бъде явно усетен и видян от всеки. Ако нямаше никакви съмнения в съществуването му, щяхме да виждаме и чувстваме върху себе си и заобикалящия ни свят неговото управление, да осъзнаваме причината и целта на сътворението си, да виждаме последствията от постъпките си, неговата реакция. Предварително, чрез диалог с него, бихме могли да изясняваме всичките си проблеми, да молим за помощ, да търсим защита и съвет, да се оплакваме и да искаме обяснение защо постъпва така с нас, да се съветваме за бъдещето. Ако се намираме пос­тоянно във връзка с Твореца и се съветваме с него, можем да променяме себе си, което би било угодно за него и добро за нас.

Както децата, които от момента на раждането си усещат своя­та майка (а Твореца би се усещал не по-малко близо, защото човек би го чувствал като източник на раждането си, като свой родител, като причина за съществуването си и за бъдещите си състояния), така и ние още „от пелените“ бихме могли постоянно да общуваме с него и да се учим правилно да живеем, виждайки неговата реакция на нашите постъпки и дори на намеренията ни.

Щеше да отпадне необходимостта от правителства, училища, възпитатели. Би се стигнало до прекрасно, леко съществуване на народите в името на явна за всички цел – духовно сближение, реално усещане и виждане на създателя.

Всички биха се ръководили в действията си от ясно разбирае­ми духовни закони – от законите за действие на духовните светове, наричани заповеди, които естествено биха изпълнявали, тъй като щяха да видят, че в противен случай ще нанесат вреда на себе си. Така, както например човек не би се хвърлил в огъня или от високо, като знае, че ще си навреди.

Ако всички явно виждаха Твореца и това как ни управлява, как управлява света, мирозданието, не би ни било трудно да изпълняваме и най-тежката работа, виждайки какви големи изгоди ни носи тя. Например, безкористно да даваме всичко, което имаме на непознати и далечни за нас хора, без изобщо да мис­лим за себе си в настоящето, нито за бъдещето. Защото щяхме да виждаме управлението свише, щяхме да виждаме полезните следствия от нашите алтруистични постъпки, до каква степен всички сме подвластни на добрия и вечен Творец.

Колко естествено би било (и колко противоестествено, и невъзможно в нашето сегашно състояние, при скрито управление) с цялата си душа да се отдадем на Твореца, да отдадем във власт­та му мислите и желанията си, без да се оглеждаме и проверяваме, да бъдем такива, каквито той поиска, изобщо да не се грижим за себе си нито за миг, напълно да се откъснем мислено от себе си, да престанем изобщо да се усещаме, да пренесем всичките си чувства извън себе си – в него, да се опитаме да се слеем с него, да живеем с неговите чувства, мисли и желания.

От всичко, казано по-горе, става ясно, че в нашия свят ни липсва само едно – усещането за Твореца!

И само в това човек трябва да вижда целта си в нашия свят и само в името на това трябва да положи всичките си усилия, защото само в усещането на Твореца е нашето спасение, както от всички нещастия на този живот, така и от духовната смърт, в името на духовното безсмъртие, без завръщане повече в този свят. Методиката за търсене на усещането на Твореца се нарича кабала.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment/Ask Question→

 

В наше време светът се променя толкова бързо, че не успяваме да следваме промените. Освен това скоростта на тези промени нараства експоненциално.

Постоянно се появяват много нови технологии. Всяка от тях обещава да направи света по-добър, но като правило тяхното въвеждане води до негативни последици за околната среда. Безконтролното добиване на полезни изкопаеми за производството на суровини води до изтощаване на земята. Добавете към това замърсяването на въздуха, водата и почвата, от които зависи живота на Земята, включително на нашия с вас и обещаното благо вече не е толкова привлекателно.

Въпреки това, независимо дали ни харесва или не, промените все още се случват и не е по силите ни да спрем този процес. Виждаме, че климатът става все по-неустойчив и агресивен. По целия свят пламват войни, които могат да доведат до катастрофални последствия в планетарен мащаб. Икономиките се сриват една след друга поради рязко покачващите се цени и задаващият се дефицит. И това е само на повърхността.

Хаос или ред?
За да разберем какво се случва с нас днес и как да се справим с него, трябва да разберем каква е целта на тези промени. На първо място е необходимо да се определи тяхната посока.

Общоприето е, че хаотичните промени водят до ентропия, както научно се нарича пълният хаос. В действителност обаче промените, които наблюдаваме в природата изобщо не са хаотични, напротив, всичко се движи към хармония и баланс. Тоест към по-равномерно разпределение на всички нейни части, в това число и на хората, тоест ние с вас.

Защото затворената система може да съществува само когато е в състояние на равновесие. А дисбалансът предизвиква в нея сили, които се стремят да я доведат до състояние на равновесие. И когато това се случи, всичко се успокоява, точно както вятърът се  успокоява, когато плътността на въздуха стане по-равномерна и разликата в налягането изчезва. Следователно това, което учените смятат за ентропия, всъщност е ред от по-високо ниво.

Единствената константа в нашия живот
Нашата вселена е възникнала в момент на най-малко равновесие. В един момент налягането е надвишило прага на задържане и точката, в която е била компресирана вселената, е избухнала. Оттогава всичко се движи към увеличаване на баланса и хармонията. Това представлява еволюцията. Тоест целта на всичко, което се случва, е да ни доведе до състояние на хармония.

И тъй като това ние не го усещаме (или не искаме да го усетим), природата продължава да ни тласка с катаклизми към равновесие. Така че единственото, в което можем да бъдем абсолютно сигурни е, че днес няма да бъде като вчера и утре няма да бъде като днес. Промяната е единствената константа в нашия живот.

Природата не се предава
Защо не можем да видим този процес като хармонизиране и считаме случващото се с нас за хаос?

Факт е, че ние активно се съпротивляваме на този процес. Нашият егоизъм иска да остане в рамките на познатото и да усеща промените безопасни и контролируеми. Но тъй като светът не се държи така, както ни се иска, ние се опитваме да го променим. И когато се провалим, чувстваме света враждебен.

Ние се борим с природата, но тя няма намерение да се предава. Когато се опитваме да задържаме развитието ѝ, в нея се натрупва налягане, което в крайна сметка се взривява и ние не знаем как да го избегнем. Докато ако оставим промените да се случат с естественото им темпо, няма да ги усещаме враждебни.

Хармонията и балансът обаче са последното, което иска нашият егоизъм. Нашият егоизъм иска да бъде независим и неповторим. Той иска всичко да се върти около него. И това отново противоречи на стремежа на природата към баланс и ни води до конфликт с нея.

Светлина в края на тунела
Но колкото и да се напрягаме, природата все пак ще ни принуди да играем по нейните правила и ще доведе всичко да пълно равновесие. Днес все още се надяваме, че ще се появят мъдри владетели, които ще подредят всичко както трябва. И не разбираме, че самата концепция за власт в ръцете на малоброен елит противоречи на хода на еволюцията и затова е обречена на провал.

Въпросът не е  кой ще управлява, а как ще управлява, каква ще бъде целта на това управление. В природата няма вертикална власт и затова тя не трябва да съществува и в човешкото общество.

Всичко, което съществува в природата, е равновесие и хармония. Затова ако  приведем обществото в съответствие с начина, по който е организирана природата, ще видим светлина в края на тунела. Ще почувстваме, че природата ни подкрепя и животът ни ще се превърне в приятна разходка.

Но ако продължим да вървим срещу природата и да изстискваме сокове от нея и един от друг, то и природните катаклизми като ответна реакция, и нашите войни един с друг ще бъдат все по-интензивни и кръвопролитни. Докато тези, които оцелеят в този хаос не се откажат от своя егоизъм и не се съгласят, че равновесието и хармонията с природата и един с друг са единственият възможен начин за съществуване.

 

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

„Истината е в очите на гледащия“ гласи известна поговорка. И съм сигурен, че всеки неведнъж  се е убеждавал във валидността на това твърдение.

Когато се убедих за пореден път, останах разочарован, защото разбрах, че истината изобщо не съществува. Особено в епохата на фалшиви новини, когато е почти невъзможно да се различи истината от лъжата.

И така, как можем да определим на кого да вярваме? Как да намерим истинския път, когато всичко около нас изглежда лъжливо?

В кабала е дадено много просто определение за истината. Истината е грижата за другите. Твореца е свойството любов и отдаване и Той е създал света от любов към всички творения. А истина (на иврит „емет“) е едно от имената Му. Следователно истината е Твореца, тя е доброто отношение към другите. И всяко друго отношение към хората е малко или много лъжа.

Добротата, грижата за другите означава, че се отнасям към хората сърдечно и с любов, грижа се за тяхното благо. В същото време в началото не е нужно да знам какво е добро за тях и какво не.

Въпросът не е в това, какво знам и какво не знам, а как се отнасям към тях. И въз основа на моето отношение, показвайки грижа за другите хора, ще зная точно как да се отнасям към тях по начин, който е в тяхна полза. Наистина в тяхна полза.

Това не е лесно, защото нашата изконна природа е егоизъм, който ми заповядва да се грижа само за себе си. При това той е толкова коварен, че дори не ми хрумва, че когато се грижа за другите, го правя за мое добро. И ако ми дойде такава мисъл, егоизмът веднага ми подсказва как да скрия истинските си намерения. Не е много приятно да осъзнаеш, че си егоист.

Оказва се, че единствената истинска реалност в нашия свят е лицемерието. В крайна сметка ненапразно се казва, че само децата и пияниците казват истината.

Не всичко обаче е толкова мрачно. Можем да опитомим вродения ни егоизъм и да станем наистина искрени, добри хора. Вярно  е, че не можем да го направим сами.

За да го направим, трябва да създадем социална среда, макар и малка в началото, в която постоянно да виждам примери за доброта. Да виждам, че има хора, които са по-мили и добри от мен. И завистта към тях ще ми помогне да преодолея сегашното си егоцентрично отношение, сякаш да се издигна над него. И аз също ще започна искрено да се грижа за другите.

Нищо, че в началото тази грижа няма да бъде напълно искрена. Тя просто не може да бъде различна, защото такава е нашата изконна природа. С течение на времето обаче ще се научим да използваме егоизма си в полза на другите хора.

Главното е да започнем да действаме в тази посока. И тогава ще видим как самият Творец ще започне да ни помага. Ще се появат сили, разбиране, искрени чувства.

Промяната ще започне да се усеща в цялото общество. То ще става все по-доброжелателно. Омразата и агресията ще изчезнат, любовта и грижата за ближния ще ги заменят. И всеобщото благоденствие от утопия ще се превърне в реалност.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Вълна от небивала жега покри планетата. В Европа навсякъде пламват пожари, броят на починалите от жегите вече е хиляди. Само в Испания и Португалия, са регистрирани повече от 1000 смъртни случая, предизвикани от жегите без да се броят тези във Франция и Италия.

Във Великобритания жегата счупи всички температурни рекорди. В страната е обявена максимална степен на опасност. В Лондон пожари, причинени от необичайната топлина, унищожиха 41 къщи за един ден. На практика вече сме стигнали до извода, че земята буквално гори под краката ни.
Учените спорят и кой е прав?
Според някои учени, ако не спрем да отделяме парникови газове, топлинните вълни ще зачестят и ще бъдат придружени от по-високи температури. Не всички обаче са съгласни с тези изводи.
Повече от хиляда учени от цял свят подписаха „Световната декларация за климата“, призоваваща за прекратяване на паниката. Според тях емисиите на парникови газове нямат толкова драматичен ефект, какъвто се опитват да представят политиците, които печелят точки от „спасяването на човечеството“.
В документа се казва още, че глобалната борба срещу въглеродния диоксид е просто глупост, тъй като CO2 изобщо не е замърсител. Допълнителният въглероден диоксид във въздуха допринася за растежа на глобалната растителна биомаса и увеличава добивите на селскостопанските култури в целия свят.
Мога да кажа, че в този спор и двете страни са прави, но само частично. Човешката дейност наистина оказва сериозно влияние върху климата и върху планетата като цяло, но не индустриалната дейност, а вътрешната. Нашите мисли, нашето отношение един към друг – това е основният фактор, който влияе върху всичко, което се случва с нас и планетата.
Планетата не е изгорена от пожари
Според Кабала светът е устроен като пирамида, на върха на която се намираме ние, човечеството. И това, че сме на върха на пирамидата на творението означава, че всичко, което правим, се спуска според пирамидалната структура отгоре надолу. И достигайки най-ниското, неодушевено ниво на реалността, нашата дейност я променя. Но това е само следствие от отношенията ни един към друг и към света.
Ние не го усещаме, но отношенията ни пряко влияят върху това, какъв ще бъде животът на нашата планета. Ако излъчваме враждебност, това създава негативни промени в цялата система, което се проявява и във все по-екстремни климатични и геоложки явления.
С други думи, когато човешките взаимоотношения излязат от равновесие, всичко излиза от равновесие. И ако отношенията ни станат екстремни, всичко става екстремно. Когато станем жестоки, всичко става жестоко. И обратното, ако започнем да се отнасяме един към друг с любов, цялата природа се успокоява, на всички нейни нива.
Но засега виждаме, че всяко лято последствията от връзката между нас и света стават все по-екстремни. И така ще продължи, докато не осъзнаем факта, че във взаимосвързаната йерархична система, в която съществуваме, който и да е отгоре, определя състоянието на останалата част от системата. С други думи, затова че целият свят е в треска, само ти и аз сме виновни. Нашата неприязън и ненавист един към друг.
Променете омразата с любов
Всъщност бяхме по-добри, отколкото сме днес. Просто преди бяхме по-малко и съответно имаше по-малко елементи, които излъчват враждебност. И освен това в миналото отношенията между хората са били по-малко токсични, отколкото днес. И въпреки че днес има по-малко войни от всякога, нивото на подозрение и отчуждение между хората се е увеличило многократно и продължава стремително да расте.
Вече е достигнато такова ниво, че хората не могат да се доверят дори на членовете на семейството си. Вижте колко много станаха разводите, домашното насилие и насилието в обществото. Всичко е на рекордно високо ниво.
Дори интернет, който привидно сме измислили, за да събираме хората, се използва за заблуда, експлоатация и злоупотреба с тях. Световната мрежа е ясно доказателство, че всичко, което създаваме, дори и с добри намерения, в крайна сметка се използва от нас един срещу друг.
Така че няма какво да се учудваме, че природата реагира негативно на нашата негативност. Затова, ако искаме времето да стане по-хладно, ледниците да не се топят и бурите да утихнат, трябва да охладим нашия огъня и да успокоим бурите между нас.
Взаимна грижа, взаимна отговорност или поне осъзнаването, че зависим един от друг и пряко влияем върху всичко, което се случва на планетата – от това се нуждаем, за да спре земята да гори под краката ни, а омразата в сърцата ни да бъде заменена с любов.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Един от най-сложните въпроси, който съпътства човечеството през цялата му история е: защо най-разумният вид живот на планетата не може разумно да управлява живота си?

След всяка катастрофа, след всеки катаклизъм и огромно бедствие ние анализираме, разсъждаваме и правим изводи, напразно опитвайки се да разберем как можем да избегнем повторението им. И всеки път задължително отново попадаме в същия капан на суета и недалновидност, които ни водят до поредната беда.

И така, защо най-разумният вид същества на Земята продължава да върви по пътя на безумието, неспособен да установи щастлив живот за себе си?

Да опознаеш цялата вселена

Изненадващо, отговорът на този въпрос не е в нашия характер, нито в нашата интелигентност. Отговорът е в нашата цел, целта на нашето съществуване.

Ако се развивахме според законите на Дарвин за еволюцията, тоест естествено, нямаше да правим грешките, които правим. Бихме били като животни, които знаят кога и какво трябва да правят, затова много видове са живели и оцелели  милиони години с много малко промени.

Но освен физическото съществуване, човечеството има и друга цел – ние трябва да опознаем цялата вселена. Да разберем защо съществува, как се е зародила, защо и как постига целта си.

А за да разберем как всичко е устроено и работи, трябва съзнателно, по свое желание да се свържем с всичко, което съществува във вселената. Виждаме как еволюцията напредва от простото към сложното, от едноклетъчното същество към трилиони клетки, работещи в синхрон, за да поддържат сложни организми, като нашия например.

Така и нашето съзнание трябва постепенно да еволюира от зацикляне само върху себе си до грижа за цялото човечество, за цялата планета и накрая за всичко съществуващо. Разкривайки при това Твореца, Висшата сила, която стои зад цялата тази външна картина на заобикалящия ни свят, който ни се струва хаотичен, разединен и без цел.

Крайната цел на хаоса

Но това е целта на хаоса. Целта му е да ни накара да осъзнаем глупостта си. Която е в това, че упорито отказваме да видим вече очевидния за мнозина факт – всички ние, цялото човечество и цялата вселена сме свързани в единен организъм.

И независимо дали ни харесва или не, но ние, точно ние сме отговорни за всичко, което се случва в света. Всички заедно и всеки поотделно. И ако не осъзнаем тази взаимосвързаност и взаимозависимост и не започнем да се държим по правилния начин, ще разрушим всичко.

Но, за съжаление, все още не го осъзнаваме и се държим така, като че ли нищо не зависи от нас. Всъщност така се държат животните, които просто следват инстинктите си. Но те не вредят на общата система на природата. Всяко от тях действа на своето ниво, без да нарушава връзката между нейните части.

Ние следваме капризите си и правим всичко, което ни хрумне. Разумът ни отказва да признае взаимосвързаността и взаимозависимостта на всички части на заобикалящата ни действителност и дори се съпротивляваме заради нашето его.

Затова вярваме, че можем да игнорираме всичко и всички и правим каквото поискаме, като по този начин внасяме дисбаланс в природата. И резултатът е този хаотичен, объркан свят, в който живеем, където всеки се опитва да наложи волята си на другите и дори да ги унищожи.

Като един човек с едно сърце

Положението е толкова лошо, че докато не осъзнаем нашата обща взаимосвързаност и предназначение в общата система на мирозданието и не започнем да го изпълняваме, нямаме шанс да се доближим до правилното възприемане на себе си и на света. Няма да можем нито да разберем света, в който живеем, нито да разкрием по какви закони всъщност съществува и защо.

Днес стигнахме до състоянието, когато физическото ни съществуване зависи пряко от духовното ни развитие. А то е в нашето обединение като единен организъм, който кабалистите са описали „като един човек с едно сърце“. От това зависи дали бъдещето ни ще бъде светло и безоблачно.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Колко щастливо бихме живели, ако можехме да видим как всъщност ни влияе отношението ни към хората и света около нас. Както негативното, така и позитивното.

Но по някаква причина е скрито от нас. И продължаваме да се държим безразлично към другите без да разбираме, защо изведнъж светът стана толкова враждебен.

А работата е там, че намирайки се в затворената система на природата, ние сме нейната основна част. И природата реагира на нас по съответния начин. Ако човек разпространява негативизъм около себе си, той получава отговор от системата. Например коронавирусът, който ако изчезне, ще се смени с друга беда.

Все пак системата е фокусирана върху нас и затова няма шанс да се откупим от нея с малко кръв. Все пак ще трябва вътрешно да пораснем, за да отговаряме на нейните изисквания, да бъдем нейна интегрална част, съзидаваща, а не разрушаваща и внасяща дисбаланс с поведението си. Затова ако не се вземем в ръце, може да заплатим ужасна цена.

Абсолютът не приема оправдания

В крайна сметка природата по своята същност е абсолют, неизменност. Ако човек стъпи на покрива, тя няма да се смили и да отмени за секунда закона за гравитацията. И въпреки, че отчита нашето развитие и нашия избор, тя изобщо не ги отчита по начина, по който си представяме.

Природата не приема оправдания. Тя съди не по това, което сме, а по това, на което сме способни със съзнателното усилие, което отличава човека от животното. И няма да ни позволи да се върнем в миналото.

Старият свят приближи своя залез, имам предвид края на егоистичните отношения между нас. Можем да опитаме да продължим да ги практикуваме, но в системен смисъл те приключиха. Сега ни носят само вреда, само разрушение, само болка. С други думи, те увеличават дисбаланса в природата с тежки последици. И ако днес не извлечем уроците с желание за промяна, то утре ще ги научим с горчиви сълзи.

Отлагането е като смърт

В крайна сметка всичко зависи от нашия стремеж към единство, към добра взаимосвързаност. Когато го приемем и започнем да го реализираме, цялата система ще ни помогне. Но не по-рано. Отлагането само влошава нещата, оправданията са безполезни.

Обаче това изобщо не означава, че сега трябва да се побратимявам с някого, да тичам на помощ на някого, да жертвам, да утешавам. Не. В крайна сметка аз съм човек, короната на творението.

Аз влияя на системата с моето отношение, с мисълта ми за другите. А физическото действие вече е следствие, резултат от моята вътрешна работа.

Сега гледам света, хората около мен и малко от тях харесвам наистина. Някои са ми противни, отвратителни, някои тайно или явно мразя. Или да кажем, че не мога да понасям. Като цяло милиардите хора нищо не значат за мен, не предизвикват нищо в мен, освен сметки за полза или вреда. И сега какво?

Сега има над какво да работя. Сега мога да се хвана за тези мисли, за негатива към другите и да не го пускам в системата. Разбира се, аз изобщо не съм ангел и все още не съм станал по-добър, но спирам посланието си на изхода. Вече не съм готов да заразявам системата с моя „вирус“.

В кабала това вътрешно действие се нарича „съкращаване“ и е много трудно. Ако полагам подобни усилия, разбирайки моята роля в общата мрежа, вече е стъпка напред, заявка за зрялост. Защото започвам от себе си, а не от другите, започвам от корена, а не от следствието. Вече не съм дете и системата реагира положително на това. Особено, ако не съм единствен.

Системен ефект

Разбира се, това не е просто. Не мога просто да започна да се отнасям добре с другите. Не мога да се убедя, че грешните са прави. Природата ми е по-силна от мен и ще надделее. Но когато осъзная, че работата не е в тях, а в мен, получавам помощ от самата система. Моят мъничък положителен импулс се връща към мен стократно, точно както  негативът се връща с  коронавируса.

Системата е обвързана с човека. Той върви в неравновесие – тя върви в неравновесие. И обратното, когато той се устремява към равновесие, тя се устремява заедно с него на всичките си нива.

Затова най-важни са мисълта, намерението, отношението. Самата мисъл за отдаване вече е действие, а практическото действие просто го завършва, когато е необходимо. Така преминавайки от отрицателни към положителни мисли, спасяваме всички, целия свят от цялото зло.

Това изобщо не е преувеличение, а системен ефект, резултатите от който ще видим много бързо, само ако започнем да действаме вътрешно. Няма нужда да търсим възможности, ресурси, гръмки лозунги, демонстрации. Трябва само да разбираме общата картина и да намерим в себе си точката на прилагане на усилията.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

От незапомнени времена човечеството иска да погледне „отвъд хоризонта“, да разкрие тайната на произхода на живота. Най-добрите умове на човечество се отдавали на това, изразходвани са огромни средства и усилия, но тайната за произхода на Вселената остава неразкрита.

Съвременните технологии многократно разшириха възможностите на човека в познаването на света около нас и опитите за разгадаване на битието стават все по-чести. Един от тях е създаването на космическия телескоп от ново поколение „Джеймс Уеб“, наречен така в чест на втория ръководител на НАСА.

Разработването на новия телескоп отне 24 години, бяха изразходвани 10 милиарда долара и накрая той беше изстрелян в космоса. НАСА планира да замени остарелия телескоп „Хъбъл“, който е в космоса вече 30 години.

Историческо откритие

Новият телескоп е 100 пъти по-мощен от „Хъбъл“ и предаваните от него снимки са много по-ясни от всички, получени преди него. „Уеб“ вече направи откритие, което научната общественост определи като историческо. Той откри най-старата галактика във Вселената, която е на 13,5 милиарда години. Тоест е възникнала само 300 милиона години след Големия взрив.

За учените това беше повод за огромна радост. „Уеб“ е специално проектиран да ни покаже първите галактики, образувани след Големия взрив. „Написахме историята на Вселената за 14 милиарда глави, но тази първа глава липсваше“, каза астрофизикът на НАСА Амбър Стоун.

Телескоп от нов тип

Не се съмнявам, че снимките на новия телескоп наистина изглеждат потресаващо и новите открития са точно зад ъгъла. Но колкото и мощни да са инструментите на „Уеб“, те не могат да открият силите, създали Вселената и нас. Дори ако успеем да стигнем до началния момент на Големия взрив.

За да открием силите, създали материалната вселена, се нуждаем от съвсем различен тип телескоп. И неговото действие не е основано на получаване, а на отдаване.

В космическия телескоп входящата светлина се отразява от огледала и се фокусира в централна точка, създаваща изображение. По подобен начин силите, създали Вселената, също могат да бъдат открити чрез обединение, но само обединение на силите на отдаване, а не на получаване.

Тези сили идват от по-висш от нашия, материален свят, ограничен в рамките на личните интереси. И именно тези сили, лишени от егоистични намерения, пораждат живота.

Силите, действащи въз основа на егоистични мотиви не могат да създадат нищо положително. Те могат само да поглъщат, като черна дупка. Животът се създава само от силите на любовта, силите на отдаване. Вижте как силата на любовта на майката вдъхва живот на още нероденото бебе.

По същия начин духовните сили, силите на любовта и отдаването, в които няма дори намек за егоистичен стремеж, създават и поддържат живота във Вселената и самата Вселена.

Честотата на безкористната любов

Ние още не усещаме тези сили. Нашият егоизъм не ни позволява да го направим. В крайна сметка цялото ни възприятие е изградено според закона за подобие по свойствата. И нашите сетивни органи възприемат само онова, което съответства на диапазона на тяхното възприятие. А силите на отдаване са абсолютно противоположни на егоизма и затова не сме способни да ги почувстваме.

Но ако създадем отношения между нас на основата на отдаване и безкористна любов, ще съответстваме на силите, създали Вселената и ще можем да ги открием. Както радиоприемника приема радиовълни, настройвайки се на съответните им честоти.

Така че само след като се издигнем над личния егоизъм, създавайки правилна „честота“, веднага ще открием силите, съществуващи на тази „дължина на вълната“ и ще можем да започнем да взаимодействаме с тях, да изучаваме тяхната природа, посока, свойства…

Тогава ще разкрием, че всички тези сили идват от един източник, от Твореца. И придобивайки ги, ставаме подобни на него. Но можем да го направим само заедно, обединявайки се над разединяващия ни егоизъм.

Тогава ще разберем как можем да поправим грешките и да приведем живота си в съответствие със силите, които го създават. И ще можем да изградим нашето общество така, че да бъде стабилно, безопасно и благоприятно за всички.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че човечеството е на ръба на колективно самоубийство. Както съобщава The Guardian, Гутериш се обърна със заявление към министрите от 40 държави, събрани за обсъждане на климатичната криза.

В това заявление той казва: „Половината човечество е в опасна зона поради наводнения, суша, разрушителни бури и горски пожари. Нито една държава не е застрахована от подобни бедствия. Ние обаче продължаваме да сме зависими от изкопаемите горива“.

Г-н Гутериш добави: „Ние имаме избор. Колективно действие или колективно самоубийство. Всичко е в нашите ръце“.

Нашият избор
Всъщност не бих се изненадал, ако човечеството загине в катаклизъм. Нашето его не ни позволява да мислим за никого, освен за себе си. С нашето отношение и безразсъдно потребление на продукти и ресурси, „защото утре ще умрем“, гибелта ни е неизбежна.

Но преди да дойде нашият край, човечеството го очакват много катаклизми. През почивните дни в Европа, Северна Америка и Южна Америка бушуваха горски пожари. Рекордна жега обхвана целия континент от Португалия до Великобритания.

Сушата в Африка, горещата вълна в Индия и Южна Азия и безброй едновременни бедствия, за които The Guardian не съобщава, едва ли са прелюдия към това, което предстои.

Ще видим как Земята се обръща отвътре навън. Хората ще търсят подслон, но няма да има къде да избягат, освен да се заровят в земята. Ако не се обединим и не се издигнем над нашето его, гибелта на човечеството ще бъде неизбежна.

Г-н Гутериш също добави, че според него решението е в насърчаването на възобновяемите енергийни източници. Той заяви, че „развитите страни трябва да изискват незабавно предоставяне на инвестиции и помощи. Те са необходими за разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници“.

Генералният секретар на ООН поиска банките „да променят остарелите си принципи и политики, за да поемат повече рискове“ и да инвестират във възобновяеми енергийни източници“.

Игра на една врата
Тук нашите мнения се разминават диаметрално. Не съм виждал нито едно доказателство, че възобновяемите енергийни източници подобряват климата. Доколкото разбирам, програмата на деня по отношение на  климатичните промени има за цел да привлече финансите на световните играчи и да ги разпредели между техните поддръжници.

Освен прехвърляне на пари на борците за промяна на климата, не виждам никакви реални действия. По принцип те казват така: „Дайте ни пари, ние знаем какво да правим с тях“. Това е уговорена игра, игра на една врата и нищо добро няма да излезе от нея.

Можем да преминем на електомобили и да се откажем от бензина, да използваме слънчеви батерии за получаване на електричество и да забраним въглищата, но това няма да спре климатичните промени.

ООН е арена за гръмки думи, празно разклащане на въздуха и нищо друго. Тя е сборище от тайни агенти от цял свят, а не място за реални позитивни действия, подобряващи света. Затова, ако някой възлага надежди на ООН или нейните представители, не се залъгвайте, няма да има полза от тях.

Единствената надежда
Ако не искаме да се върнем в каменния век, единствената ни надежда е да си помогнем един на друг да се издигнем над нашето его. Не можем да се контролираме сами, но можем да си помогнем взаимно.

Егоизмът е основата на човешката природа, в нас няма по-могъща сила. Заради егоизма хората предпочитат да умрат, вместо да признаят поражение. И тези хора наистина могат да устроят колективно самоубийство за всички нас.

Ако обаче успеем да  насочим гнева си не един към друг, а към собственото си его, което ни настройва един срещу друг, тогава имаме шанс.

Трябва да нарисуваме ясна картина на нашето бъдеще, без никакви филтри, разкрасявания и самозаблуда. Трябва да осъзнаем какво подготвяме за нас и за нашите деца и да гледаме трезво към бъдещето. Тогава може би ще се появи решимостта да се издигнем нагоре.

Можем да избегнем предстоящия апокалипсис и да стигнем до едно по-здраво, грижовно и в резултат на това щастливо човешко общество.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→