„За какво ми е наказанието?“

Хората често питат: „За какво са ми дадени тези нещастия?“ Изведнъж се случва уволнение от работа, тежка болест или смърт на близък човек. Човекът пита: „Какво лошо съм направил, за какво ме наказват?“ Хиляди пъти съм чувал този въпрос от хора, които са идвали при мен за съвет.

Всъщност не е възможно да се разбере защо е дошло нещастието. Не трябва да се ровим в миналото и да търсим причината, като че ли има връзка между нашите действия, възнаграждението и наказанието.

Ако се опитвам да  свържа  миналото и бъдещето, изграждайки причинно-следствена връзка, ще бъде много примитивен, материален подход. Така се разговаря само с малко дете, което не разбира големия. А когато детето порастне (12- 13 год.), трябва да се развива друг начин на мислене.

Не зная защо ми се случват такива събития, те са следствие  от корена на душата ми. Всяко състояние е нещо съвършено ново, всеки миг. Няма никаква връзка с това, което е било преди. Всичко зависи от общата програма за цялото човечество, от общата душа. Всичко идва при мен оттам и аз съм свързан с безкрайно много фактори, определящи съдбата ми.

Възможно е някои части от душата, които са много далеч от мен, да определят това, което ще се случи с мен сега. И обратното, мога да бъда причина за това, което се случва с тях. Ние сме свързани с една обща душа,  Адам.

Разбира се, на просто материално ниво мога да предполагам последствията от моите физически действия. Но изведнъж се случва нещо, от което губя пряката връзка, защото в нашия живот не сме в състояние да отчетем всички параметри. Струва ни се, че трябва да виждаме всички причини, но не е така.

Въпросът е какво да правим, ако  възникне трудна ситуация? Да не се оглеждаме в миналото, а да работим със състоянието, което сме получили сега. Във всеки миг човекът е нов, всеки ден. Няма миг, който да прилича на другия. Това са духовни закони. От духовния свят към нас идват заповеди без никаква връзка с това, което правя в материалния свят.

Това разрушава цялата ни предишна система от представи за възнаграждението и наказанието. Изгражда се нов механизъм, в който сме свързани с истинските причини, с висшето управление, което организира целия ни живот.

Ако ни се случва нещо, не си струва да търсим причината в миналото. Ако дори ми се струва, че съм я намерил, то нима това ще ми помогне? На това основание ще направя още повече грешки в бъдещето.

По-добре е да кажа, че всеки миг идва свише, от корена на душата. И ако искам да си гарантирам нещо хубаво, бързо развитие,  трябва да повлияя на корена на душата си така, че оттам да идват само добри указания.

Миналото е минало и е потънало във вечността, повече не се занимаваме с него. А на мен ми е нужно в сегашното състояние да търся повече съединение с всички. Ако не съм в кабалистична група, сред хора, желаещи да се съединят в единната обща душа на Адам Ришон,  нямам никаква възможност да повлияя на живота си. Просто ще изпълнявам заповедите на висшата програма, без да знам откъде произхождат.

Ако искам да се свържа с духовните си корени,  съм длъжен да се намирам в правилна среда, за да се грижа за човечеството, за групата, привличайки всички към обединение. Тогава ще ми се разкрие системата, в която се намирам и откъдето идват към мен всички заповеди.

Ако се случи нещастие, не бива да се виним и самоизяждаме. Трябва да го приемем такова, кавото е и от това състояние още повече да се съединим с групата. Затова трябва да се намирам сред такива хора, които също искат да повлияят на съдбата си, да я разберат, да се издигнат над нея. Това е възможно.

Виждаме, че в този свят няма възнаграждение и наказание за минали постъпки. Престъпниците живеят прекрасно, а простият работяга, заработващ парчето хляб с пот на челото, страда. Опитва се да намери справедливост. Значи напразно е пропилял сили в неправилна посока. Няма на какво да се научим от този свят, той изцяло е построен върху измама.

Науката кабала ни учи на единствения начин да въздействаме на света – да намеря група от единомишленици и да започна да се обединявам с нея. Само със силата на нашето съединение ще можем да повлияем на висшата сила. И тогава тя ще промени реалността за всички нас.

Ние можем да направим такава революция без нито един войник и изстрел, без никакво насилие, само за сметка на единната висша сила. Ако се съединяваме в десетката, пробуждаме висшата сила да извърши поправяне над нас и над цялото човечество.

Възнаграждението е да се обединим и да почувстваме, че сме десет като един. Наказанието е, че не можем да го направим. Тогава, каквото и да се случи с мен, дори най-страшното, ще кажа, че това състояние е дошло отгоре и  е най- доброто, защото ме подтиква към любов и обединение с моята десятка.

Всеки миг е нов живот, ново състояние, в което трябва да работя в десятката. В такъв случай всякакви  събития, които са ми изпратени, ще възприемам като добри.

В десетката изграждам моята душа. Десетима приятели, желаещи да се съединят (приятел/ хавер от думата съединение/ хибур) изграждат помежду си механизъм, който се нарича душа. В него се разкрива силата на отдаване и любов, обединение, която управлява целото мироздание. Затова се нарича висша сила. Цялата съдба, всички събития ни водят само към реализацията на тази цел.

От програмата новини, 05.08.2019

 

[250672]

Желанията увеличават разума

Мисълта е следствие, породено от желанието. (Баал Сулам, Шамати, статия 153 „Мисълта е следствие от желанието“).

Това  наистина е така, защото най-важното в човека е желанието. И мислите се появяват само, за да  реализират тези  желания.

Желанията се появяват в сърцето и ние слушаме само него. А мозъкът се включва само, когато е необходимо да реализира желанията, които възникват в сърцето. Затова желанието е главното, а умът е само спомагателен инструмент,  как да ги реализираме, как да постигнем желаното.

Следователно човек мисли само за това, за което  в него има желание и не мисли за онова, което не желае.

В нашия свят това е естествено. Можете да се обърнете към всеки човек и по неговото желание да отгатнете, какви са мислите му. Всички негови мисли са насочени само към реализиране на желаното. А в степента, в която в него има йерархия на желанията, можете да се досетите, кои мисли преобладават в него и кои не са толкова важни, с какво е зает в по-голяма степен, и с какво в по-малка. Тоест, желанията практически ни управляват.

Например, той никога не мисли за деня на смъртта, защото не я желае, а напротив, мисли, че е вечен, защото иска да бъде такъв. Тоест, винаги мисли за желаното.

Мисълта е спомагателна, второстепенна. Тя се е развила само, за да желае човекът нещо. И затова той развива разум, за да постигне желаното. Както се казва: за бития дават  двама небити. Защото този, когото бият, принуждават, заставят, става по-умен, защото търси път, по какъв начин как да се реализира.

Така   разумът винаги се увеличава, когато има големи желания. И обратно, ако няма желание, няма и много разум. Ето защо, ако искате да развивате децата си, трябва да събуждате в тях големи желания, а не да ги глезите.

Да глезите, означава да се опитвате да давате на детето нещата предварително, преди то само да ги пожелае. Напротив, нека да пожелае, нека малко да страда, нека да търси по какъв начин да реализира желаното. От това ще се развие умът му. Само така, а не по друг начин.

 

От урока на руски език, 14.04.2019

[249076]

„Троянският кон“ в Европа

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Президентът на Египет Абдел Фатах Сиси написал послание до форум на младите мюсюлмани и до народите на Запада. Въпреки вярата си, той смята въвеждането на ислямски „троянски кон“ в приемащите страни за неприемливо.

Той иска Западът да спре да топли „ислямската змия“ на гърдите си. Той знае колко е опасна нейната отрова, защото Египет я изпитва всеки ден.

Нима не разбира, че целият арабски свят ще му се противопостави и ще започне да го съсипва?

Отговор: В Египет вече е имало такива ръководители. В крайна сметка те убиха Ануар Садат, който искаше мир с Израел.

Но като цяло проблемът ще се реши по друг начин. Няма да има навлизане на една култура в друга култура. Просто тези хора, които идват от арабските страни в Европа, на място на европейската култура ще наложат своята култура и нищо повече. „Има ли демократични избори? Да видим кой ще ги спечели“.

Ние го виждаме. Вече има такива примери: кметът на Лондон е родом от Пакистан и т.н.. По този начин те спокойно ще заменят една култура с друга.

Въпрос: Тоест не с меч, не с война, а тихо с избори?

Отговор: Разбира се. Това време настъпи.

Въпрос: Има ли в това висш сценарий?

Отговор: Има. Казано е в кабала, че синовете на Исмаил ще завладеят Европа и ще царуват в нея.

Въпрос: Това за целия свят ли се отнася?

Отговор: На първо място ще напълнят Европа. А след това те ще тръгнат срещу Израел, и с това ще се свърши. Те ще свършат. Трудно е да се повярва, но ще бъде точно така.

Въпрос: Все пак, точно в Израел ли е краят на всички завързвания, на всички възли?

Всичко се разплита тук, на това парче земя ли?

Отговор: Това не е просто парче земя. То е най-силно заради висшата сила, по волята на която съществува на тази земя. То е най-ефективно, най-велико, защото тази земя има връзка с най-висшия духовен корен.

И затова е олицетворение на тяхното противопоставяне, на егоистичното и алтруистичното и ще се реализира по този начин.

Въпрос: И затова ли решението ще бъде тук?

Отговор: Да. Има много различни варианти. Но има и абсолютна надежда, че това може да бъде много интересно, стабилно, меко решение, когато светът все пак постепенно го прозре.

[240178]

От „Аз“ към „Ние“

Реплика: Специалисти от университета в Калифорния са изяснили, че основният признак за щастливи и успешни отношения е използването от партньорите в разговор на думата „ние“.

Употребата на местоимението „ние“ свидетелства за тясната връзка на хора, които, както се пише, не са податливи на егоизъм в отношенията си и възнамеряват да развиват ползотворно сътрудничество.

Човечеството през цялото време живее в „аз“, с „аз“. И продължава да живее така. Това състояние на  безизходица ли е?

Отговор: Не, „аз“  не е състояние на  безизходица,  защото говори за моята основа: „на какво стоя, накъде се движа, какво искам да направя, да преобразувам на Земята. Затова не мисля, че „аз“ не е добра частица от нашата реч. Напротив, зависи какво  залепвам към това „аз“.

Въпрос: Какво трябва да залепим към „аз“?

Отговор: Аз имам мнение, имам сила, имам възможност, имам добро отношение към другите, искам всичко това да въплътя в себе си. Тогава „аз“ е положителен елемент.

Въпрос: А лошият „аз“  какъв е?

Отговор: Естествено, обратното: когато в името на моето „аз“ искам да използвам другите и така нататък. Точно „аз“ трябва да бъде ясно осъзнато от човека: кой е   неговото „аз“?

Въпрос: Какъв е пътят на човека от „аз“? Накъде  се движи?

Отговор: От „аз“ се придвижваме към „ние“. Но „ние“ съществуваме само и винаги като общност от нашите „аз“. Няма друг начин.

Когато започвам да принизявам себе си пред „ние“, но аз го правя, а не някой друг ми казва безцеремонно „ние“, когато принизявам себе си и казвам „ние“, т.е., готов съм да се свържа с другите хора, знаейки, че заедно ще се получим едно общо „Аз“ – това е вече друго ниво.

Това вече е издигане над малкия „аз“ към големия „Аз“, който включва в себе си „ние“.

От ТВ Програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.12.2018

 

[242951]

Мисълта в служба на желанието

Разумът има особена роля и тя се  крие в неговата способност да увеличава желанието. Тоест не само да реализира желанието, но и да го увеличава.

Ако в човека има малко желание, което няма сила да се прояви и да  го принуди да постигне желаното, то мислейки за това желание, човекът може да го увеличи и разшири, така че то да започне да изисква своето напълване. (Баал Сулам, „Шамати“, статия 153 „Мисълта е следствие на желанието“)

Да кажем, че имам някакво малко желание. Ако концентрирам мислите и вниманието си върху него все повече и повече, то в крайна сметка това желание ще стане в мен преобладаващо, определящо, обсебващо. И ще мисля само, как да го реализирам.

Нещо повече, мислите са необходими не само за осъществяване на желанията, но и за да ги сортират, да  изберат от тях онези, които смятам за важни, за да ги издигна още повече, до степен, в която ще сънувам това желание: кога ще успея да го реализирам, ще получа отговор на него, напълване?

От това следва, че мисълта само обслужва желанието, а желанието е основата, същността на човека. Ако желанието е голямо,  властва над малките желания.

Не само властва, но може и да ги погълне. Малките желания дори могат да изчезнат под влияние на голямото желание. Защото не сме способни да виждаме много желания едновременно. Пред нас възниква едно определено голямо желание, а всички останали сякаш изчезват от погледа ни.

И ако човек иска да увеличи  някое малко желание, може да го направи като постоянно държи мислите си за това желание.

Да предположим, че в живота си имате няколко желания: да спечелите много пари, да пътувате, да се омъжите/ожените – не е важно какво. Това са нормални, обикновени човешки желания.

А заедно с това имате и още и желания за смисъла на живота – кабала. И вие можете да го управлявате. Тоест, колкото повече четете, научавате, развивате в себе си мислите за кабала, изведнъж ще почувствате, че обичайните ви желания минават на второ място, а мисълта за постигане на смисъла на живота става най-голямата и най-преобладаващата, определяща. Ето как работи.

Човекът може да сортира желанията, да ги управлява, да ги насочва и инструктира с помощта на мислите. Затова съществуват мисълта и желанието. И можем да променим себе си по този начин: повече мисли за това, по-малко мисли за друго, повече желания за първото, по-малко желания за другото и т.н. Но това трябва да се контролира и тогава ще управляваме бъдещето си, съдбата си.

Затова е казано, че човек трябва непрекъснато да се занимава с кабала, защото от това постоянно усилие на мисълта ще увеличи духовното желание дотолкова, че то ще преобладава над останалите.

В какво се състои толкова настоятелният съвет да се занимаваме колкото може повече с кабала? Вие ще започнете да мислите за смисъла на живота, за това кой и как ви управлява, как можете сами да започнете да се управлявате, как можете да откриете най-правилните, удобни посоки в живота си. По този начин се освобождавате от ненужните  желания. А желанията, които определят съдбата, ще станат основни  за  вас.

 

От урок на руски език, 14.04.2019

[249088]

Свобода или сметка?

Цялото преимущество на човека над животните се състои в това, че човекът е способен да види далечна цел и затова е готов да се съгласи на известна доза страдание, виждайки в бъдещето компенсиращо възнаграждение. ( Баал Сулам, «Свобода на волята»)

Животното не вижда далечна цел, а човекът вижда.

Всъщност, тук няма нищо освен сметка. Не. Когато, оценяйки ползата, я намираме за предпочитана пред болката и сме съгласни да понесем болка заради бъдещо наслаждение.

Така отиваме на хирургична операция и плащаме за нея много пари или сме готови много да се трудим за придобиване на изгодна специалност. Цялата работа е в сметката, когато отчитайки страданията от очакваното наслаждение, получаваме определен положителен остатък.

Ако не получаваме, не е добре. По принцип, тук няма никаква свобода на волята в нищо, което ни обкръжава. Ние сме като машини, които се стартират според определен алгоритъм, за да избираме във всеки момент оптимално състояние според нашето разбиране, свойства, според всичко, което имаме.

Какво означава оптимално състояние? Това, което ни се струва положително: когато ни е по-добре, по-приятно, по-удобно, по-надеждно. Всъщност, всичко това е условно и няма никакво отношение нито към правдата, нито към истината.

Няма никаква свобода. Аз избирам, защото така съм програмиран, такъв съм създаден: това обичам, а това не. Няма къде да избягам от това. Погледнете как седим. Всеки в удобна за него поза. А ако се преместим на друго кресло, ще изберем друга поза. По принцип как седим, как се държим, е определено отвътре. Ние не избираме тези неща.

Всъщност, тук няма нищо освен сметка, когато извършваме определени усилия, а в замяна изискваме някакви блага. Както човекът, който отива на хирургична операция, плаща за нея много пари или е готов много да се труди за да придобие изгодна специалност.

Значи цялата работа е в сметката, когато отчитайки страданията за очакваното наслаждение, получаваме определен положителен остатък.

Да предположим, че съм работил с пот на челото и съм инвестирал  стоката си на борсата за сто хиляди долара. В резултат на това получавам вместо 100 хиляди долара, 120 хиляди. Това е добре. И тогава са ми казали, че всъщност за това трябва да получа 200 хиляди. И ето аз страдам.

Всичко зависи от много фактори. По принцип, предполагаемата печалба е най- важното.

От урока на руски език, 12.05.2019

[250102]

Нужно ли е да се издигаме над желанията на тялото?

Въпрос: Защо е нужно да се издигаме над желанията на тялото (храна, семейство, секс, пари и т.н.), ако тези желания са под духовното и не са му противоположни?

Отговор: Не е нужно да се издигаме над тях. Кабала има предвид не желанията дадени ни от природата, а егоистичните желания.

А тези, които са дадени  от природата – храна, секс, семейство, богатство, слава, знания, е необходимо просто рационално да използваме, за да достигнем висшата цел.

Но в никакъв случай не е нужно специално да неутрализираме тези желания.

От урока на руски език, 14.04.2019

[249278]

Обкръжението определя съдбата

Въпрос: Откъде идват желанията и как определяме, кои от тях са малки и кои са големи?

Отговор: Желанията се спускат отгоре. И  трябва да определите как да ги сортирате. Трябва да попаднете в среда, която ще ви помогне да отделите важните желания от маловажните. Всичко зависи от обкръжението, в което се намирате.

Прочетете статията на Баал Сулам „Свобода на волята“ за важността на обкръжението. Точно то определя вашата съдба, вашето бъдеще.

Ако попаднете в правилната среда, слушате какво ви  говорят, попивате техните идеи, тези идеи постепенно ще станат ваши и ще започнете да се движите напред с помощта на полученото направление.

Тогава вземате от всички желания най-важните, които се отнасят към това направление, привързвате към тях мислите си, разума си и правилно се развивате.

 

От урок на руски език, 14.04.2019

 

[249136]

Единственост на Твореца, ч.7

Методика за постигане на неизкривения егоизъм

Въпрос: Всички теории за управлението на природата са много разнообразни и представляват съчетаване на противоположности. Тоест, именно при съчетаване на противоположностите, точно между тях се разкрива усещането за нашия свят или Твореца?

Отговор: Не. Не смятам така, защото всички тези свойства са егоистични. Единобожието, многобожието и т.н.човекът е измислил изхождайки от егоизма си, без да го поправя.

Единствената теория, която има право на съществуване, е когато човек излиза от себе си, издига се над себе си и започва вместо себе си да усеща другите и това, което се случва в тях, извън себе си.

Тогава  получава истински обективно впечатление кой е той, къде се намира и какво има наоколо. Тази теория се нарича методика на кабала, т.е.получаване на правилно впечатление от мирозданието, неизкривено от нашия егоизъм.

Следва продължение…

От ТВ програмата „Основи на кабала“, 10.12.2018

[250173]

Съществува ли свобода на избора?

Всички сме устроени така. А онези, които ни се струват безразсъдни и непресметливи – романтиците или жертвоготовните, просто се ръководят от специален вид сметки.

За тях бъдещето се проявява като настояще, толкова явно, че заради него са готови днес на известни, необичайни за другите страдания, които оценяме като жертва, подвиг. (Баал аСулам, „Свобода на волята“)

Въпрос: Оказва се, че няма подвизи?

Отговор: Не. Просто хората нямат друг избор. Всички действия на малодушие или героизъм са програмирани, идват от същността на човека и не са свързани с него самия. Те се отнасят само към системата на управление.

Въпрос: Тоест, хората се ръководят или от удоволствието, или от страданието? И дори когато отиват на смърт?

Отговор: Да предположим, че си гладиатор и крещиш на императора: „Отиващият на смърт, те поздравява!“ Всичко зависи от сметката.

Но всъщност и в този случай организмът съзнателно или подсъзнателно прави сметка. На психолозите е известно, че можете да промените приоритетите за всеки човек, като го научите да прави сметките си така, че и най-големият страхливец да стане герой. В очите на всеки човек бъдещето може да бъде толкова извисено, че човек да се съгласи на всякакви лишения заради него.

От това следва, че няма разлика между хората и животните. И ако е така, то не съществува свободен, разумен избор. Разбира се, че не. Ако се намираме в природа, в която получаването на удоволствие е цел, тогава само изборът на начина на удоволствие се явява избор. А ние бъркаме това със свободата.

От урок по руски, 12.05.2019

[250163]

Защо на някои души им върви, а на други не?

Въпрос от Facebook: Какво са направили душите, за да се родят като ваши деца и внуци? И защо на едни им върви, а на други не?

Отговор: Уверявам ви, че не е голям подарък да бъдат мои деца и внуци. Те са понесли известна тежест от моя живот. В действителност те имат необичаен живот, но той не е нито по-лек, нито по-добър.

Те в никакъв случай не са по-големи късметлии, отколкото другите. Те имат голяма възможност да се поправят, но едновременно с това са получили допълнително огромна егоистична добавка.

Синът ми живее в Канада, той е издател на книги. Голямата ми дъщеря, доктор на биологичните науки, известен човек в света, мечтае да победи рака на женските жлези. Втората ми дъщеря е философ по образование, завършила е факултета по философия (кабала), работи в нашата организация. Доколко са щастливи или не, провървяло ли им е или не – не зная.

Работата е в това, че във всички случаи в живота си човек има това, което му е нужно за постигане на абсолютно пълно духовно състояние. Затова никой няма право да се жалва.

В края на краищата, когато най-малкият, най-нисшият, най-бедният, най-глупавият човек види какви условия са му били предоставени свише, той ще разбере, че тези условия, колкото и невероятни да ни се струват, са най-подходящи за постигане на съвършенство.

От ТВ програмата „Отговори на въпроси от Facebook „, 10.03.2019

[250098]

Подготовка за развитието на душата

В нашия материален свят човек не може да съществува без определени знания за законите на материалната природа, за това какво е полезно и какво е вредно за него в обкръжаващия свят и в обкръжаващите хора. ( Баал Сулам, „В себе си намери Твореца“)

Ние постоянно се стремим да разберем кое е полезно и кое вредно около нас, да се приближим до полезното и да се отдалечим от вредното.

Точно в тази степен душата на човека не може да съществува във Висшия свят, без да придобие знания за неговата природа: кое е вредно, кое е полезно, за каво, как. Благодарение на определен набор от знания човек вече може да съществува във Висшия свят.

В нашия свят му е достатъчно да знае няколко примитивни природни закона. Например, човек живее в гората, познава навиците на хората, животните, растенията. Може да си изкопае бърлога или да се укрие в пещера. Той разбира къде се намира и в съответствие с това действа и съхранява себе си.

Същото е и във Висшия свят. Ако душата на човека не придобива определено количество знания за него, поне като примитивния човек в този свят,  не може да съществува в Духовния свят. Няма да го открие, няма да го усети, няма да може да се адаптира в него. Затова е нужно да придобием определени знания, определени навици и сили и тогава ще можем да съществуваме самостоятелно във Висшия свят така, като и в нашия свят.

В това ни помага науката кабала. Тя ни дава усещане за Висшия свят само тогава, когато можем правилно да работим с тях.

Като начало трябва просто да разберем какво представлява Висшя свят, по какъв начин можем да съществуваме в него, какво е нашето взаимодействие с него. Ние въздействаме на него, той въздейства на нас и така нататък.

Това е подготовката за развитието на душата.

От урока на руски език, 16.06. 2019

 

[250130]

Тайната на черната дупка

Реплика: Черните дупки получиха потвърждение. Там времето спира, не действат законите на физиката, а гравитацията е толкова голяма, че безвъзвратно поглъща всичко, включително и светлината.

Отговор: Физиката на нашия свят не действа там.

Въпрос: Какво ни дава това знание?

Отговор: Фактът, че има граница на времето, пространството, движението. Там действат абсолютно различни закони, до които  не можем да се доближим, не можем да ги изучаваме.

Тоест, можем да предположим евентуално, на базата на това, което имаме, че там всичко е различно. Но по какъв начин е по-различно? Можем да живеем още стотици години и все още да не можем да го разгадаем, защото ние стоим зад радиотелескопите, които направиха  за нас снимка на тази черна дупка.

И ние, с нашите егоистични мозъци, не квантови, а като цяло механични, изследваме това явление. Следователно нищо няма да се получи.

За да влезем в истинско изследване на другия свят, на това, което е вътре в черната дупка, където има съвсем друга физика, ние самите трябва да бъдем други.

Уловихме само нашата вселена до точката на преход към някакво друго пространство. Това е границата на нашето постижение. Така и го наричаме –  „границата“. Границата на времето, границата на пространството. Там няма нищо такова.

Какво има в тези черни дупки, не знаем. Ние нищо не знаем. Само едно е ясно – там всичко се изгубва за нас. Би било интересно  да видим, как бихме изглеждаме от там, ако погледнем нашия свят от това черно око .

Реплика: Наистина интересно! Да погледнем от другия закон нашия закон.

Отговор: Ще изглеждаме много примитивни, намиращи се под нивото на скоростта на светлината. Това е най-примитивното състояние, което може да съществува в природата – по-ниско от скоростта на светлината. Това означава, че съм напълно под властта на механичната светлина. Аз съм им подвластен, аз съм под нейното управление  и съм нищо! Не съществувам! Защото моето „зз“ не се усеща.

Въпрос: Какво ще накара човека да разбере, че когато той се промени и светът се промени?

Отговор: Когато нашият свят се превърне в черна дупка, в която всичко изчезва.

Реплика: Кога човечеството ще стигне до това?

Отговор: До това ще стигнем чрез осъзнаването на злото. И постепенно се доближаваме до него. Затова усещаме еволюцията.

 

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман” , 23.04.2019

 

[248774]

Цитати от Айнщайн. Част 2

Реплика: Моля, коментирайте няколко цитата от Алберт Айнщайн.

Първи цитат: „Само тези, които правят абсурдни опити, могат да постигнат невъзможното“.

Отговор: Да. Невъзможното е абсурдно. Този, който се опитва да постигне нещо с помощта на напълно абсурдни действия, е  съгласен с тях и върви над разума си, което в кабала се нарича „вяра над разума“,  той  може наистина да се движи напред. А останалото е деградация. Вярата също е знание, само че то е винаги над мен.

Въпрос: Тоест, вие не възприемате земната логика…?

Отговор: Земната логика е животинска логика. Това, което мога да осъзная с моя разум, какъвто и да е той, е животински разум, животинска логика.

Айнщайн е бил велик с това, че макар да не е бил кабалист, е мислел като кабалист. Тоест, приемам природата, въпреки моя разум: „Такава скорост, такава маса, – не се променя, постоянна ли е? – Променя се“. Масата се променя. Как може да се променя? Променя се и това е.

Времето може да тече обратно. Защо? Не знаем защо. Нека да приемем, че  е така. Това, което усещаме в нашите органи на чувствата, няма да приемаме априори, като вечна константа.

Цитат: „Този, който иска да види резултатите от своя труд веднага, трябва да стане обущар“.

Отговор: Да, добре казано. Като цяло е добре, когато правиш нещо и на място веднага виждаш резултата. И пари получаваш. И изобщо, завършил си деня си, направил си  ботуши, получил си малко пари, пийнал си, хапнал си и си легнал да спиш – хъркаш спокойно.

Реплика: Но това иска човека. Да сложим отметка: „Денят мина достойно“.

Отговор: Животното го иска. Във всеки от нас животното само това иска! Да легне на пухеното легло, да захърка и това е всичко.

Въпрос: Вие казвате, че това е животинско състояние? А човешкото не е ли такова ?

Отговор: Човекът не може да се успокои с това. Нищо не можеш да направиш! Ти си създаден така, че да не можеш да се успокоиш!

Въпрос: Има ли все пак покой в живота?

Отговор: Не. В живота няма покой. Всичко зависи от природата на човека. Бих искал да има, но няма.

От друга страна, не бих искал! И как можеш да искаш това?!

Цитат: „Всички знаят, че това е невъзможно. Но идва невежа, който не го знае и  прави откритие“.

Отговор: А най-важното , казват  му , че трябва да го направи ето така, а той не може. Той не е съгласен. Той не иска да го прави така.

Въпрос: Но тези, които го казват, знаят ли, че това е невъзможно?

Отговор: Да. А той все пак прави нещо по свой начин, развива го. И в крайна сметка разкрива нов път.

Въпрос: Тоест, Вие смятате, че в науката трябва да идват, в по-голямата си част,  невежи?

Отговор: В науката трябва да идват тези, които могат да отричат науката и всеки път да напредват по този начин.

В крайна сметка, самата наука напредва с вяра над знанията. Като Айнщайн. Като Тесла, въпреки, че за него знаем малко. Такъв тип революционери.

Цитат: „Не зная с какво оръжие ще се води третата световна война, но четвъртата  –  с тояги и камъни“.

Отговор: Това е абсолютно точно, напълно съм съгласен с него. Напълно съгласен!

Аз не мисля, че хората ще се спасят в близката световна война, ако се случи. Това зависи само от изпълнението на историческата функция на евреите. Ако се обединят, тя няма да се случи и ние ще стигнем до обединението по добрия път. А ако не, чрез огромни страдания – за нас и за целия свят.

Въпрос: Вие мислите, че в последната война, ако се случи, човечеството няма да се удържи от прилагането на оръжия за масово унищожение?

Отговор: Това, че няма да се удържи, е абсолютно точно! Всичко зависи само от това, в какви рамки няма да се удържи! Защото има хора, които казват, че може да се водят ограничени атомни войни. Но аз не мога да си представя, че ще могат да се удържат. Все пак днес атомно оръжие имат много държави, които тихо седят и мълчат.

Страхувам се, че Айнщайн е прав. Ако има световна война, тя ще върне човечеството назад  много, много хиляди години.

ОТ ТВ програмата Новини с Михаел Лайтман, 26.02.2019

[243224]

 

Цитати от Айнщайн, част 1

Реплика: Моля, коментирайте няколко цитата от Алберт Айнщайн.

Първи цитат: „Само глупакът има нужда от ред. Геният господства над хаоса“.

Отговор: Да. Защото обикновено човекът се стреми към ред, тъй като не може да обхване това, което е пред него.

А геният, напротив, чувства, че трябва да се разтвори в хаоса и тогава ще види в него вътрешния ред. Не този, който той налага на съществуващия свят, а този, който първоначално съществува вътре в този свят.

Цитат: „Има само два начина да изживееш живота: първият – сякаш чудесата не съществуват, вторият – сякаш наоколо има само чудеса“.

Отговор: Ако чудесата не съществуват, всичко е много просто. Всичко е ясно. На мен също всички искат да ми обяснят: „Защо се мъчиш? Виж, как всичко е написано просто, добре. А ти какво там се опитваш да направиш, странни опити“.

Това е такъв живот, когато се опитваме с нашия разум да обхванем необятното. Но ние предварително казваме: „И какво има там? Всичко е просто, добро“. Прегръщаме всичко с нашия разум.

А другият, когато се разтваряме в духовното, в космоса, когато разбираме, че не сме в състояние да го „излапаме“ и мислим, че можем само да влезем в него, да се разтворим в него.

По този начин приемаме света, като влезем в него. Тоест, при това принизяваме себе си, ума си, възможностите си, виждаме природата над себе си, а не себе си, властващи над природата. Както казва Айнщайн: „Аз съм като малко момче, което събира камъчета на брега на морето“. Само по този начин можем да се включим в природата и да започнем наистина да я разбираме.

Реплика: Тогава, като че ли, казваме: „Наоколо има само чудеса!“.

Отговор: Да. Това е правилният подход. Всъщност има само чудеса.

Защо „чудеса“? Защото не мога да ги обхвана с моя разум. Но когато казвам, че това са чудеса и искам да бъда в тях, тогава започвам да ги разбирам, точно защото се отменям пред тях.

Цитат: „Образованието е това, което остава, след като забравим всичко, което сме учили в училище“.

Отговор: Какво означава образование? Ние формираме или можем да кажем, форматираме нашия мозък. Както пускаме в компютъра определени програми, а след това с помощта на тези програми започваме да обработваме материали, да работим с тях, така е и образованието – то трябва да бъде точно такова. Само по себе си то няма никакво значение. Само след това, когато с негова помощ започвам правилно да се отнасям към живота, тогава започвам да го оценявам.

Въпрос: А какво означава изобщо да забравя образованието?

Отговор: Какво сме учили в училище? Историята, географията, дори математиката не помня, всички тези уравнения не зная. Разбира се, мога да мисля за тях, но по принцип… А в института? Колко ненужно има… Но всичко това е необходимо, за да се развива мозъка. Да го развивам, да го размърдам. Иначе какво? Ще мога само да броя моите кози или крави в стадото? Или трябва все пак да мога да работя с концептуалния апарат?

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 26.02.2019

[243220]

 

Трите периода на растеж на тялото

По отношение на тялото се различават три периода на растеж. Първият е малко състояние. Започва от момента на появяване на тялото в този свят, когато то няма никакви знания.

В това състояние всички знания, които са необходими за съществуването, човек получава от бащата и майката и съществува за сметка на защитаващата сила и мъдростта. (Баал Сулам, „Намери Твореца в теб“)

Висшите същества по отношение на детето – бащата и майката – го раждат, защитават, възпитават, помагат, изправят на крака. В нашия свят той трябва да стигне до състояние, когато ще може сам да се обслужва и да бъде самостоятелен без бащата и майката. Това, разбира се, не е лесно. Но виждаме, че светът така е устроен.

Това е първото състояние. По този период на растеж, както в нашия свят, човекът съществува и във Висшия свят.

Второто малко състояние настъпва, когато човекът порасне и придобие някакви знания, които го предпазват да не навреди на тялото си. В този период той се грижи за себе си заедно с баща си и майка си.

Той вече не е напълно под властта на бащата и майката, които постоянно се грижат за него. В някаква степен става самостоятелен, трябва сам да се грижи за себе си. Например, вече ходи на училище, занимава се сам с нещо, мисли и се грижи за себе си. Но всичко засега е под непрекъснатото попечителство на родителите.

Третото състояние вече е състоянието на възрастен. Характеризира се с това, че човекът вече  е придобил достатъчно знания сили за самостоятелен живот и излиза от опеката на бащата и майката.

Тези три състояния съответстват на детството, юношеството и зрелостта в нашия свят. Детството е напълно под влиянието и властта на родителите. В юношеските години човек вече се опитва да се уподоби на възрастните. А когато завърши този период и той стане възрастен, излиза от опеката на бащата и майката и отпада всякаква необходимост да остане под техния контрол.

Така в идеалния случай трябва да бъдат ясно разграничени детството, юношеството и зрелостта. Тези три степени на ръст в кабала се наричат „ибур“ (зараждане), „еника“ (захранване), „мохин“ (възрастно състояние).

Когато човек се заражда, става вътрешното развитие на плода. След това той се ражда и развива. Периодът на захранване е до момента, в който достигне тринадесетата степен, така наречените тринадесет години. А след това развитието продължава до двадесет години.

На 13 години човек е повече или по-малко самостоятелен, но това вече зависи от заобикалящата го природа и  обществото около него. Обаче на 20 години той трябва да бъде напълно самостоятелен. Разбира се, това не е за нас и за нашето време, но такива периоди на растеж се разграничават според кабала.

И ако вземем предвид нейните съвети, така трябва да реализираме и човешкото общество, за да може човекът ясно да разбере, че до тринадесет годишна възраст е под пълната грижа на бащата и майката. От тринадесет години вече става отговорен за своите постъпки. А от двадесет години трябва да бъде самостоятелен по абсолютно всички въпроси.

Въпрос: За какво тяло става дума? За духовното желание или за материалното биологично тяло?

Отговор: Имат се предвид духовните желания и духовните градации, т.е не години, а степени. Но и в нашия свят можем по същия начин, в съответствие с това, да делим нашия живот на тези степени.

От урока на руски език. 16.06.2019

 

[250168]

Въпроси на децата към Твореца

Въпрос: Писателят и кинодраматург от Рига Михаил Димов предложил на ученици  от шест до десет години да задават на Твореца най-насъщните въпроси, за  най-важното.

Второкласничката Света пита Твореца: „Мога ли с нещо да ти помогна?“

Отговор: Отговарям от името на Твореца. Аз сякаш чета Неговия отговор.

Да-а. На мен, разбира се, не ми достига точно твоята помощ. По принцип, не ми достига от всеки човек, но от всеки поотделно, тоест от теб. Помощта трябва да бъде в това, да Ми помогнеш да поправя света.

Въпрос: „Може ли детството да продължи цял живот?“, – Марик, първи клас.

Отговор: Детство за цял живот! 🙂

Това, разбира се, зависи от характера на човека. Има хора, които си остават деца и те наистина са добри хора. Може да не са добри по характера  за другите, но през цялото време търсят. За тях опознаването на света е огромно поле за действие, стремят се през цялото време нещо да разкрият, нещо да създадат, нещо да направят.

Тоест, детското, което остава във възрастните хора е велико свойство. Това всъщност е подарък. Хубаво е, разбира се, че остава. Но това не зависи от човека, той се ражда такъв.

Въпрос:  Радик, четвърти клас, пита: „Хората толкова страдат на Земята, нима в Твоя ад е още по-лошо?“

Отговор: В ада, като цяло, е още по-лошо.

Адът е угризенията на съвестта,  чувство, от което човекът не може да се скрие. Въпреки, че той вижда и разбира, че всичко което се случва, идва от Твореца, – „Няма никой, освен Него“ – все пак той не може да се освободи от чувствата, от мислите какво изобщо е направил в живота си?

И това не може да припише на Твореца, защото не се е и опитал през живота си да достигне до състояние, когато се издига над управлението на Твореца.

Творецът ни управлява. Човекът трябва да осъзнае, че всичко, което прави, е идвало от Твореца, а не от него. И тогава няма да има за какво да се тревожи, да се изчервява, да страда.

Въпрос:  „Как да живея така, че всички в света да бъдат щастливи?“ – пита Лиза, от втори клас.

Отговор: Има само един път – да разбере какво е щастие, по какъв начин може да стигне до него. Има такава методика, която може да доведе хората до щастие и е необходимо да я приложим в живота си. Ще пораснем и ще я реализираме.

Въпрос:  Игор, четвърти клас, пита: „На Земята има толкова беди и страдания, така че хората да не съжаляват за смъртта?“

Отговор: И това също е вярно. Но не трябва да се мисли така. Разбира се, за хората може да бъде по-лесно да умрат, когато виждат, че напускат такъв ужасен свят, в който няма нищо и всички страдат, и накрая всички умират.

Но е по-добре да не го правят. Има възможност още преди да умрем, да разкрием висшия, вечен, съвършен свят и затова да не умираме, а просто да започнем да го усещаме –  следващия етап на своето съществуване, на своя следващ живот.

Въпрос: Руслан от втори клас пита: „А ако хората не Те обичат, а се страхуват от Теб?“

Отговор: За някои това е добре, те обичат такова отношение на хората към себе си: „Да се страхуват, означава да уважават“.

Но, като цяло това е погрешно. Любовта се нуждае от взаимно разбиране, когато със затворени очи можеш напълно да се отключиш от себе си и да се довериш на любимия. А той ще мисли само за теб, за твоята полза, за твоето благо. И ти ще мислиш само за него. Когато сте така взаимно загрижени един за друг, това е любов.

Въпрос:  Люба от трети клас задава пронизителен въпрос: „А аз съществувам ли всъщност?“

Отговор: Това е сложен въпрос. Аз съществувам само, когато стоя срещу Твореца. Тоест това е Той, а аз съм срещу Него, против Него. Тогава съм аз.

Въпрос:  Вие мислите, че дори на децата това е по-лесно да се обясни, отколкото на възрастните?

Отговор: Разбира се. На децата е много по-лесно да се обяснят всички тези неща, отколкото на възрастните. Те инстинктивно  разбират това.

Реплика: Виждам, че им обяснявате така, както на възрастните.

Отговор: Разбира се! Към децата не трябва да се отнасяме по друг начин.

Реплика: Тоест без глезотии…

Отговор: Не! Тези глезотии са източник на цялото зло в света.

Въпрос: Катя, четвърти клас, пита: „Кога е започнала любовта на Земята?“

Отговор: Любовта е започнала тогава, когато хората са започнали да мразят омразата.

Омразата се проявява естествено в нашата природа. И когато сме започнали да осъзнаваме нейната вреда, крайност, ужасите, които ни носи и сме започнали да я ненавиждаме, тогава постепенно сме намерили любовта.

Въпрос: Саша от втори клас пита: „Ние Твои играчки ли сме?“

Отговор: „Вие сте Мои играчки, – казва Творецът, – абсолютно, напълно. Но вие трябва да го осъзнаете. И тогава ще Ме помолите да бъдете самостоятелни. И Аз ще го направя за вас“.

Въпрос: „Защо, когато обичаш, всичко ти харесва, дори бърканите яйца?“, – пита Степа от втори клас.

Отговор: Когато обичаш, харесваш всичко, дори бърканите яйца, защото любовта покрива всички проблеми. Абсолютно всички! И дори всичко грозно ти се струва красиво, и всичко неприятно – приятно, и всичко безвкусно – вкусно. Защото всичко се покрива с любов. Значи, най-важното е, да не обръщаме внимание, че в света е лошо някъде или някак, а да развиваме любовта.

Въпрос: Вита от втори клас пита: „Защо Ти си сътворил света такъв, че когато мама си скъса чорапогащниците,  плаче?

Отговор: Да… Човекът е малък. И малкото момиче плаче заради свои проблеми, и по-голямото момиче, мама, плаче от проблемите си. И всички имат проблеми. Всичко  е сътворил Творецът, за да могат хората да намерят, какво представлява съвършеното състояние, за да има само радост и любов.

И към това може да се стигне само през сълзите: сълзи в класа, в училище, с приятелките, със скъсани чорапогащници – във всичко.

Въпрос: Миша, в четвърти клас, задава удивителен въпрос: „Как да стана  спомен?“

Отговор: Първо, човек трябва да бъде добър спомен, а не просто спомен. Защото има такива хора, които се запомнят с потръпване, с ужас, с ненавист. Бихме се радвали тези хора да не са съществували и също да не си спомняме за тях.

Трябва да живееш така, че след теб да останат хубави спомени. А това е само, ако правиш добро на хората и оставяш мека, сладка следа след себе си.

Въпрос:  Алик, четвърти клас, пита: „Какво мога да Ти поискам? Та Ти самият знаеш всичко“.

Отговор: Не е важно, че Аз знам всичко. За мен е важно ти да искаш! Защото когато искаш, ти си свързан повече с Мен, и Аз мога да ти дам повече, когато ти искаш. Аз мога още да ти дам моето специално отношение, моята любов, моята топлина. А така просто да ти дам това, което нямаш – ти няма да бъдеш свързан с Мен и затова ще се лишиш от големите, добри, топли усещания в света.

Въпрос: Гоша от четвърти клас казва: „Върни на моите родители детството, за да ми бъда мама приятелка“.

Отговор: Ако би могло да бъдеш с родителите си както със своите другари , това би било много добре от една страна. Но от друга страна, как би се развивал? Кой ще те научи?

Затова трябва да се научим да бъдем с родителите като деца  и да бъдем приятели с родителите, и с нашите приятели, връстници да бъдем съответно приятели и да се учим от тях. Тоест, да получаваме от всички добър пример и да даваме на всички добър пример от себе си.

Въпрос: На какво трябва да се научат родителите в такъв случай?

Отговор: Родителите трябва да се научат да бъдат с децата си другари, приятели. Това е много важно. Понякога се срещат такива семейства и в тях децата се чувстват комфортно, защитено, не ги притискат, не унищожават тяхната самостоятелност. Те растат открито.

 

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.04.2019

 

[247702]

 

Кабала и суфизъм – клони на едно учение

Въпрос: Интересувате ли се от възраждането на суфизма?

В края на краищата, той също е кабала, само че ислямска. И при това по–разбираема, защото е  предназначена за голяма маса хора.

Ако по някакъв начин суфизмът се възроди, ще могат ли тези две течения да съществуват съвместно, без да създават конфронтация?

Отговор: Първо, суфизмът и кабала никога няма да си противоречат. Между тях не може да има никаква конфронтация.

Второ, както суфизмът, така и кабала са в  немилост, тъй като и двете учения са ненавиждани от религиозните дейци  и на исляма, и на юдаизма.

Трето, засега не може да има никаква връзка между суфизма и кабала, защото те се нуждаят от възраждане. Трябва да се вдъхне живот и на едното, и  на другото. Суфизмът е в изгнание.

Срещал съм се със суфисти в Холандия, в Англия, в Америка. Те са били принудени да избягат от Иран и Ирак. Но  бяха възрастни или стари  хора. Не мисля, че сега са в нашия свят. А на практика нямаха ученици.

Но много се надявам, че както в юдаизма се възражда кабала, така и  суфизмът ще се възроди в исляма, и ще се разпространи по целия свят. Тези, които се интересуват от суфизма, ще започнат да се занимават с него. Тези, които се интересуват от кабала, ще започнат да се занимават с нея. Няма значение! Важното е човек да работи над себе си и да се усъвършенства.

Практически и суфизмът, и кабала говорят за  едно и също. Суфизмът, също като  кабала идва от Авраам. Само че, той предал суфизма като вид духовно учение на своя първороден син – Исмаил, а кабала на втория си син – Ицхак. Но, практически, това са сродни методики. В тях няма никакви противоречия. Главното е, те да се развиват и разпространяват.

Но, не  бих съветвал  да се смесват. Дайте им да израснат. А след това  започнете да мислите и разбирате,  дали им подхожда смесване и какво.

От урока на руски език, 09.12.2018

 

[243451]

Вътрешна телепортация

Гледам новини за събитията, които се случват се в страната и по света, и се радвам на разкриващите се грешници. Разкрива се злото егоистично желание, което изисква поправяне. Така крещи егоизмът, зовейки ни: „Защо не ме поправяте?! До какъв предел трябва да се показвам и да потапям в себе си света?“

Радвам се, че най-после светът е започнал малко да се приближава до осъзнаването на злото. Хората вече разбират, че от една страна нищо не могат да направят с егоизма, защото такава е природата на човечеството, но ако не се освободим от него, той ще ни погуби.

Затова те започват да мислят как да се освободят от него. Постепенно изпробват всички средства и виждат, че нито едно от тях не работи. Положението  е безнадеждно.

Ние сме някъде в покрайнините на Галактиката, въртящи се около звезда  джудже на миниатюрната планета Земя, напълно потопени в глупостите на нашите отпадъци. Животът свършва без никаква перспектива. Ние сме сами във Вселената, а скоро и на планетата Земя няма да има живот. Както се казва, гасете светлините…

Така излиза, ако гледаме трезво на нещата. Това вече е осъзнаване на злото, от което можем да започнем да мислим, какво да правим. Може някой да ни даде съвет как да се спасим. Тогава ухото започва да чува вълни, които преди не е възприемало – за това, че има живот зад пределите на нашата реалност.

Нашата реалност е многослойна. Разкриването на горния слой над нашата реалност зависи от възприятието ни. Ако променим нашето вътрешното възприемане на реалността, изведнъж ще открием, че живеем в друг свят. Буквално се  случва телепортация и изведнъж се чувствам в друго състояние, на друго място.

И всичко това е, защото съм променил ценностите си и съм започнал да живея в друг свят. За този свят казват, че съществува само, за  да го оставим. Само за това съществуват Вселената, Земното кълбо и хората на земята – за да избягат от тук. Това като цяло е измислен свят, а ние ще живеем в реалния свят.

Само от този ъгъл гледам новините, затова не проливам сълзи. Как да накараме реалността да се промени? Тя ще се промени, само ако всеки от нас се промени. Реалността зависи от мен и се усеща в мен. Затова двама гледат едно и също, но единият плаче, а другият се радва. Всичко зависи от това, в каква светлина виждат случващото се. Аз възприемам всичко като необходими крачки към поправянето, които ни приближават към доброто.

От урока по статията на Баал Сулам „Последното поколение“, 05.04.2019

[244166]

Възпитаване на детето през смартфона

Въпрос: 43 годишният баща на пет деца Джъстин Смит, създал свой канал в YouTube. Той разбрал, че по друг начин не може да разговоря с децата си, защото те през цялото време гледат смартфоните си.

В този канал той разказва за себе си: къде работи, как пътува по света. Той мисли, че и по-нататъшната комуникация с децата ще бъде такава, т.е. пропастта ще бъде толкова голяма, че няма да можем да говорим директно с децата. Трябва да бъдем там, където са те. Какво мислите?

Отговор: Мисля, че това е абсолютно вярно. При децата вниманието се е преместило само върху екрана. Те не виждат света, не виждат пейзажите. Извеждаш ги сред природата, а те гледат смартфона.

Качват се на самолет – не се интересуват от самолета, пътуват с параход – не се интересуват от парахода. През цялото време са в екраните си. Но ако на екрана им покажете самолет – интересено, параход – интересено, пейзаж – интересено. Само на екрана! Тоест, те имат напълно различно възприятие и това трябва да се има предвид. А какво можете да направите?

Реплика: Да предположим, че за тях изчезват пейзажите. Но в резултат на това ще изчезнат и татко, и мама.

Отговор: Не! Ето ги татко, мама –  те са пред мен на екрана. За детето е ясно, че са пред него. А когато вижда човек пред себе си, той е неясен.

Те  седят в кафене или някъде другаде, не разговарят помежду си, а комуникират само чрез своите смартфони. Как можем да избягаме от това? Какво можете да направите? Няма връщане назад.

Целият ни свят е виртуален. Каква е разликата? Или виждам мама и татко на този екран, който ми изглежда съществуващ (но и той не съществува – в мен се появява някакво изображение), или ги виждам на моя смартфон. От гледна точка на кабала това няма значение. Това е само чувство.

Променихме малко нашите усещанията, децата се приближиха до клиповото мислене. Трябва само да се адаптираме към това. Няма друг начин.

И колкото по-бързо се адаптираме, толкова по-бързо ще осъществим контакт с децата. И изведнъж ще открием, че в този смартфон, когато се появим там, говорещите глави на татко и мама, можем да им предадем всичко, което искаме, всякакъв филм! И те ще го разберат – това е важното. В противен случай няма да ни разберат. Говорите с детето, а то гледа в джаджата си.

Въпрос: Не мислите ли, че просто са им отнели детството?

Отговор: Нищо не е отнето! За тях това е детството. И скоро детството ще бъде още по-виртуално. Какво искаш? Да се върнат в пещерите?

Забележка: Бих искал да се върнат в дворовете …

Отговор: Няма нужда да отиват никъде! Това са вашите носталгични спомени. А за тях не е така. За тях носталгията е само по смартфона. Давайте им всеки път все по-умни смартфони и готово, повече нищо не им трябва.

Въпрос: До какво в крайна сметка ще доведе това?

Отговор: До това, човекът да разбере, че може да възприема целия свят през екрана, а самият свят не съществува. Не съществува! Водопади – ето, намерих водопади на екрана и това намерих, и друго намерих. Всичко, за което ми говорят, всичко за което чувам, го виждам пред себе си.

Между другото, няма нужда да ходя никъде. А защо? Имам всичко пред себе си. На моя екран е цялата Вселена, цялато малка Земя, всичко. Така е добре! Мога да се обадя на всеки приятел, да поговоря с него. Не е нужно някъде да се срещаме. Най-много можем да се съберем заедно веднъж. И за какво? За да може  всеки да гледа в екрана си?

Сигурен съм, че човечеството ще създаде други инструменти, вместо тези малки телефони, с които ще виждаме пред себе  много повече неща – със специални очила, без очила или нещо друго. Ще се почувстваме в себе си.

Всъщност всичко това е приближаване към истинския свят. Не към нашия механичен, който също възприемаме в самите нас. Ние не знаем какво има пред нас, просто в нас се формира такава картина.

Някакви различни сили рисуват картината на тази реалност в мен. Защо тогава да не се откъсна от тази реалност? Защо изобщо са ми нужни тези стени? Защо?! Ние можем да живеем в съвсем различно състояние.

Реплика: Но човек обича да пътува по света …

Отговор: Ще го създадем и ще го направим, ще пътешестваме!

Въпрос: И чувството ще бъде същото?

Отговор: И още как! Къде мога да пътувам на моите годините?! С бастун? А така, ще бъда като маймунка, ще скачам по лианите, ще плувам, ще се потопя в океана! Ще правя всичко! Това ще бъда аз.

Въпрос: И това е добре?

Отговор: Защо не? И сега живеем в илюзорен свят. А тогава ще бъдем в реалността, която самите ние създаваме.

Човечеството в крайна сметка ще стигне до състояние, в което ще се нуждае само от смартфон и нещо минимално, за да задоволи животинското си тяло. Какво от това е лошо?

Роботите ще работят, за да можем да се напълним с нещо, докато гледаме в смартфона, няма значение с какво, а всичко останало е там. История, география, комуникация, пътешествия, полети, романи, всичко, което искам, всичко е вътре. Защо ми e всичко това отвън? Защо да създавам големи кули, всичко това?!

Много добре! Приветствам този свят. Не ме боли за внуците, щастлив съм за тях! Защото, по принцип, те ще създадат много по-добър свят, отколкото са получили от нас.

От ТВ програма “Новини с Михаел Лайтман“, 09.04.2019

[246326]