Въпрос: Говорите за това, че в съвременния свят трябва да се откриват „курсове по любов“, а не да разчитаме на нейното случайно появяване. С какво започва такова обучение?

Отговор: Преди всичко, група от пет-десет двойки трябва да бъдат обучавани за основите на човешката природа. Трябва да им се обясни какво представлява егоизма ни сам по себе си и как се развива, какво е било и как е еволюирало семейството в древни времена, в Средновековието, в епохата на Новото време и съвременното постмодерно време.

По същество, нашето егоистично желание за наслаждение се явява двигател на този процес, изменяйки се и предизвиквайки за живот нови форми на семейни отношения.

По-рано не са очаквали някакви особени прояви на чувства, доколкото егоизмът е бил малък и не е изисквал да се удовлетвори до висотата на любовта. Било му е достатъчно простото участие, удовлетворявал се е от привичния начин на живот, съгласно който мъжът вземал жена от родното племе или от родното село, или следвал волята на родителите и никой не виждал в това какъвто и да е проблем.

Но днес в това вземат участие факторите на съвременната култура и средствата за масова информация, а младежта е развита както никога до сега – тя с всичките си фибри усеща широкия свят и не може да се размине със случайни стечения на обстоятелствата. Многобройните произведения на изкуството, интернет и телевизията демонстрират толкова много примери за търсене на партньор и взаимоотношения с него, измени и разочарования, стълкновения и съревнования на това поприще, че съвместния живот придоби много сложен аспект.

Егоизмът ни нарасна до такава степен, че ни обърква и ни върти както си иска. Не знаем вече как ще я караме с него. И затова трябва просто да се научим да го управляваме, да го обуздаваме, без да го намаляваме, което по принцип е невъзможно, а да го удовлетворяваме по такъв начин, че не той да се разпорежда с нас, а ние с него.

За това е необходимо всеки да се приповдигне над своята природа, да бъде сам на себе си психолог, а също и да разбира партньора си, който на свой ред действа по същия начин. И тогава ние с него взаимодействаме на две нива:

• От разум към разум, на висотата на Човека.
• От сърце към сърце, на нивото на егоизма. Тъй като „сърцето“ е хранилището на желанията и страстите ни.

Ние разбираме че притежаваме разум и чувства – системи, които трябва във всеки да се уравновесяват така, че умът да превъзхожда над сърцето. Тогава всеки ще знае, как правилно да взаимодейства и да се взаимовключва с другите, по пътя на взаимното разбиране и сближаване на желанията.

Ако именно така пристъпваме към работата, то ставаме зряла двойка изследователи. При това не става дума за възраст или опит, а за самия подход, който предава уравновесен вид върху нещата дори на ученик от горните класове. Това е истинската зрялост.

А между другото, днес има и 40 и 50 годишни двойки, които се държат като деца и предявяват един на друг нереални, „детински“ претенции, подобно на малчугани, които могат само да искат от майка си развлечения.

Не, ние трябва да познаем предела, ограниченията на всеки, да се запознаем с неговата вътрешна система. Тогава ще мога да разбирам доколко мога да се сближавам с партньора, къде трябва да се спра, да съхраня дистанция, а къде мога да се включа в него или истински да се слея с него. Като правило се учим на това след многобройни жизнени беди, на основата на печалния опит на грешките, показващи ни, за какво е по-добре изобщо да не говорим между нас, с какво можем да се разминем и в какво с него сме действително заедно.

Нашето общо поле може да бъде разделено на тези три части, на тези три вида отношения. Аз се старая да се приповдигна над егоизма си и трояко да се отнасям към естеството на ближния:

• Там, където не се съприкосновявам с него;
• В нещо намираме точки на съприкосновение;
• В нещо достигаме до сливане на сърцата.

Но по-нататък се появява въпросът: как да възприемем това наше поле? Как да съчетаем тези три части в мен и в него? Как да се грижим постоянно за все по-осъзнато, по-смислено сближаване и съединение? Как да развиваме любовта по „сметка“ – т.е. въз основа на отчитане на интересите един на друг? Тъй като любовта – е нашият общ „питомец“, който отглеждаме чрез взаимните ни отстъпки.

Отговори на тези въпроси даваме заедно.

Въпрос: Какво усеща партньорът в това общо поле, на своята обща „територия“?

Отговор: Първо – да оставим частната територия, тя лежи зад всеки от нас – нещо много съкровено, дълбоко, сякаш родствени от детството си хора или врязали се в душата спомени. Не засягаме тази област един в друг.

Второ – нашата обща „територия“, където можем да обсъждаме е мястото на избора, засега неутрално, което трябва да подобряваме през цялото време.

И трето – на „територията“ на любовта ние сме включени един в друг, там ни свързва общо чувство.

Що се отнася до общата „територия“, ние искаме да продължим сближаването, за да я присъединим в бъдеще към „територията“ на любовта. При това от самото начало трябва да осъзнаваме, че всеки един от съпрузите е абсолютен егоист, не желаещ нищо да дава на другия и стремящ се да извлече от него наслаждения на 100%. Изначално всеки буквално си „присвоява“ другия. А след това тези две полета, два кръга на интересите ни започват постепенно да се кръстосват.

Повтарям, сближаването се строи на основата на взаимни отстъпки, които се опитваме да правим всеки път с все по-голямо преодоляване. Ние си поверяваме непрекъснати разумни разчети на това, до каква степен можем още да се сближим между себе си. Ако има чувство – много добре, а ако е изчезнало, разумът продължава да следи за случващото се. Това е безспирен механизъм, „компютър“ в мен и в партньора и двамата знаем, че вървим към все по-голямо сближаване, взаимовключване и сливане един с друг. Всеки път още и още, колкото е възможно това.

Такива са плановете ни, и каквото и да правим в живота, всички негови ситуации приемаме не като случайности, а като възможности, шансове за постепенна консолидация.

При това разумът развива в нас чувство. Аз чувствам колко е важен партньора ми, колко е уникален. И той така се отнася към мен. Заедно можем да обобщаваме отношенията си, ние сме взаимно свързани и верни един на друг. Партньорът за мен е особена личност, открояваща се сред всички останали. С него се намирам в такава връзка, която не съм имал с никого досега. Между нас цари такава взаимност, че ние ставаме едно цяло.

Оттук произтичат взаимопомощта, взаимната поддръжка, взаимното разбиране, постоянните старания да покажа на партньора си, колко ми е приятно да се склоня, да му отстъпя, да му оставя повече пространство. Така напредваме.

Това изисква постоянна работа над собствения егоизъм, но всеки получава поддръжка от партньора. Има за какво да говорим, има на какво да се учим един от друг.

И главното тук е – да действаме разумно, под контрол на разума. На това трябва да се упражняваме. Тъй като правило, човек се стеснява да включи разума си и в същото време се стеснява да прояви любовта си. Бои се да си открие душата, за да не плюят в нея, бои се, че чувствата му ще бъдат осмени.

И затова трябва да изучим човека, както трябва: кой е той и що е. Едва тогава взаимоотношенията ни ще бъдат естествени и ще престанем да се стесняваме от собствената си природа. Напротив, ще се стараем да работим здраво и зряло с нея, между нас няма да остане недоразбиране, недомлъвки и „детски“ нелепи заобиколки, свойствени за младите двойки, които често попадат в мрежата на гордостта и надменността. Напротив, дори младата двойка ще бъде „възрастна“ по своите разсъждения, по подхода си към живота.

Поради липсата на такова обучение по любов, ние губим много, не знаем как да построим отношенията и предаваме същите тези неверни шаблони на своите деца. Безусловно, ако им покажем верния път, то поне подрастващото поколение ще получи неоценим подарък, който ще му обезпечи щастлив живот.

Въпрос: Една част от полето вие нарекохте „територия на любовта“. Какво е това?

Отговор: Тук между нас цари съгласие. Вече сме преодолели съвместната работа, всеки над себе си и над другите – и сме станали пълноценни партньори. До такава степен, че различията между нас изчезват. Обикновено хората чувстват нещо подобно по отношение на общото имущество, към внуците, към децата – към нещо такова, което произтича от двамата, в което са станали единни.

Например, заедно сме създали деца. Това се отнася към нас двамата, и това вече не е имущество, което по принцип можем да разделим. Изобщо, дори от философска гледна точка е интересно, защо продължението на любовта на двама става нещо единно, включващо и двамата. Но така или иначе децата – са областта на нашите общи интереси и съответно, общи чувства. Оттук, каквото и да се случи ние можем да възобновяваме нашата връзка, наново да завързваме обсъждания и да пускаме общи филизи.

Ето ви пример за обща „територия“: любов, която ми е на сърцето, и я има и в партньора ми. Нашето дете е като трети фактор, където можем заедно да отгледаме своята любов.

А освен това ние не се ограничаваме от такъв „трети фактор“ и отделяме в сърцата си място един за друг. Както я чувствам в сърцето си, така и тя ме чувства в сърцето си. Там, на тази обща „територия“ в нас има някакво общо усещане, разбиране, съгласие, там между нас вече е сключен „съюз“, „договор“ за в бъдеще. От тази „територия“ аз не мога да я отделя и тя не може да ме отдели. Там с нея сме „вкоренени“, крепко „вкопани“ в земята и това чувство вече няма къде да се дене.

Ето към какво чувство трябва да достигнем. То се нарича „абсолютна любов“ или съюз. И в нашите беседи трябва понякога да правим акцент на реалността на тази взаимна любов.

От 43-а беседа за новия живот, 30.07.2012

[107853]

Публикувано в: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Какво означава подем на низшия към висшия?

Отговор: Подемът към висшия зависи от това, доколко нисшият ще може да се отмени относно висшия. Разбира се, той прави това за сметка на светлината, възвръщаща ни към източника, а не на собствени вътрешни манипулации. Той има само края на въженцето – Творецът го довежда при правилното обкръжение, при добрата съдба и казва: ”Вземи я!” Ако ти си съумял да се хванеш за тази точка и започнеш да работиш с нея, това означава, че ще постигнеш успех.

Подемът зависи от това, което ти самият смяташ за подем. Ако поне веднъж на ден помислиш добре за някой от другарите си, както никога дотогава, то това вече е голяма радост, това показва твоята качествена вътрешна промяна. Трябва да се грижиш в сърцето си така, че всеки от другарите ти в десятката през цялото време да се грижи за такъв подем – в това се състои взаимното поддържане и поръчителството. Ако ти преживяваш за това, другарите ти да изпитват такива чувства и да се грижат един за друг, то твоето вълнение ще им се предаде.

За някои това е лесно, а за други не, затова се събираме заедно и със своето обединяване взаимно се допълваме. На онези, на които им е тежко от отегчаващия егоизъм, добавят към групата (десятката) силата на желанието (авиют). А усещащото се днес вдъхновение, т.е. въздействието на светлината, добавят тази светлина към групата.

Такава възможност ни предоставя разбиването на съсъдите. Сега в това разбито състояние аз не мога да приема светлината, не мога да се изправя срещу Нея – между нас няма никаква връзка. Но аз се съединявам с другаря си в една единица, където единият влага силата на грубото егоистическо желание, авиюта, а вторият, своето вдъхновение от духовното.

Единият дърпа нагоре, а другия – надолу, но ние сме свързани заедно. На дърпащия се нагоре му въздейства светлината, възвръщаща ни към Източника, а благодарение на това, че сме свързани в една система, тя въздейства и на мен. Как е възможно това? Работата е там, че сме разбили границата (махсом) между нас, в нашите отношения, ние сме извършили работата, вложили сме нашите усилия за унищожаване на пропастта между нас. То е равнозначно на това, че сме поставили екран на егоистичното получаване на светлината и сега тя може да ни влияе.

Светлината въздейства на оня, който я е заслужил, тъй като той в дадения момент се намира в подем, а чрез него влияе и на мен. И дори сега да не сме чак толкова близки, както преди, и не сме споени в една връзка, но ние сме сключили съюз, договаряйки се, че с всички сили ще укрепваме нашата връзка и ще събаряме стената между нас.

Излиза, че разбиването е просто подарък свише, палката, която през цялото време трябва да целуваме. То ни позволява през цялото време да сме съединени с другите и дори в най-лошото ни състояние да се свързваме със светлината. Ако аз губя връзката си с останалите, то аз имам договор, по който сега се намирам във връзка със светлината за сметка на онези, които сега се намират в подем и могат да я привлекат.

Така всеки действа по отношение на останалите. Това е особена връзка между разбитите желания и се нарича този свят. Той съвсем не е онова, което сега виждаме пред нас и чувстваме, не нашия животински егоизъм, а система, специално условие, позволяващо ни да се свържем с Висшия. Защото съгласно нашето състояние, изобщо нищо не ни се полага, но въпреки това ние получаваме тази връзка: По условията на другарския съюз или за сметка на нашето съединение, или благодарение на взаимната ни подкрепа.

Ако на другарите не им достига силата на желанието, аз им добавям тази сила чрез своето падение. А те ми помагат да предам своето желание и да се държа, с една дума като здрави, грижещи се за болен. Тази взаимна помощ, която си осигуряваме един на друг тъкмо в такова раздвоено състояние, всичките тези условия се наричат този свят, благодарение на който ние постигаме контакт със светлината, възвръщаща ни към Източника.

Затова съветите и указанията на кабалистите са съсредоточени в тази една точка: като в състояние на пълна изолация да съумеем да се присъединим към светлината.

От урока по книгата Зоар, 20.05.2013

[107942]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Добави коментар/Задай въпрос→

Баал а-Сулам, “Поръчителство”: Човек е способен да помогне на всички хора на света при подема по стъпалата на любовта към ближния. Стъпалото, което постига с делата си, малко или голямо, накрая се добавя към бъдещата сметка и скланя света към чашата на заслугите. И обратно, достатъчно е само едно нарушение, когато човек не е успял да обладае своето себелюбие, за да склони себе си и целия свят към чашата на вината.

Оттук виждаме, че кабалистите разглеждат действителността като единна система. Разбира се, накланяйки са към това или онова ”блюдо”, с това човек накланя и целия свят. Неговото действие не може да не засегне, да не отрази, да не повлияе на всички останали механизми и всички части на цялото, от първото до последното. Днес ние разкриваме това в реалността на нашия свят, а всъщност всички светове, включително и нашият, представляват една неразривна система.

И затова отговорността за верния избор, за накланянето към “чашата на заслугите” трябва да се осъзнава в мащаба на цялата система. Аз трябва да разбирам за какво отговарям в дадения момент, грижейки се за поправянето. И своята грижа, тревога аз трябва да умножа съгласно това, доколко мога да си представя общата картина.

Проявявайки себелюбието, човек ”облекчава” чашата на заслугите и сякаш смъква от нея онова, което другите са сложили. Като не се удържа от своите дребни страсти, той отхвърля целия свят назад.

Постоянно се намираме в тази система. Достатъчно е да се предвижиш на няколко милиметра – и я преместваш цялата. Но съществува и механизъм за намаляване – ”филтри” на скритието (аламот), или световете (оламот).

В света на Безкрайността системата се разкрива тотално, в цялата си висота и дълбочина. И съответно, всеки, намиращ се там, е длъжен да бъде стопанин на цялата система, усещайки я и вярно управлявайки я на сто процента, без каквато и да е грешка, подобно на Твореца. Там ние напълно Му съответстваме и сме слети с Него.

От друга страна, при спускането по стъпалата от Безкрайността, наша отговорност и задължение е да се интегрираме в системата със своите разбирания, усещания, което зависи от сегашното ни ниво. Ние все едно отговаряме за системата като цяло, защото това е качествена, а не количествена характеристика – но вече в по-малка степен.

Например, аз отговарям за ”почистването” на цялата система, ти за боядисването, друг за електрическата инсталация, друг за климатиците и т.н. С това реализирам уникалността, заложена в моята душа – тъй като без мен, никой няма да покрие онази част, която съм длъжен да изпълня, активирайки системата със своя ключ. Без мен тя не би достигнала съвършенство, защото тя е интегрална по природа.

По такъв начин, всяко стъпало ми добавя допълнителна отговорност: аз сякаш замествам Твореца в различните аспекти и справяйки се със системата, започвам да разбирам, да Го усещам, да Му се уподобявам.

А всъщност системата представлява отношението между другарите. Освен това, друго няма. В другарите, в човечеството, в неживата, растителната и животинската природа разкриваме всичко. Това означава, че като допълнение на нашия свят, ние трябва да разкрием връзката между всички части на неговата реалност. Комплексът от връзки се явяват висшите светове, взаимното отдаване, системата на Вселената. С една дума, слагаме си особени очила и виждаме всички връзки на взаимосвързаните елементи.

Но тази система се проявява постепенно, за сега в десятките, а след това все по-широко и по-задълбочено, в такива рамки, за които нищо не сме знаели. По-рано връзката между нас е била съвсем незабележима, трудно различима, но с времето напредва в разбирането и усещането, в най-различни форми.

Така се свързваме и разкриваме системата с действащите в нея сили, които като цяло представляват Твореца, поддържащ целия този комплекс. Разкриваме формата в материята на желанието – формата, която всъщност е Творецът. Той се проявява тъкмо в материала, а не в абстрактните форми и не в същността.

От урок по статията ”Поръчителство”, 20.05.2013

[107843]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Добави коментар/Задай въпрос→

Целта на творението е да получи цялото наслаждение, което Творецът иска да му даде. Но за какво наслаждение става въпрос? Творецът не може да даде на творението по-малко стъпало от своето собствено – иначе това не се смята за отдаване, не се нарича любов. Отношението на Твореца към творението се определя от правилото: ”Възлюби ближния, като самия себе си”. Той изисква това от теб, но ти имаш правото да попиташ: а Той самият прави ли така или не? Ако е така, то такъв закон задължително трябва да съществува в природата.

Такъв закон наистина има! Това е отношението на Кетер към Малхут: любов, като към самия себе си. А Малхут трябва да постигне в отразената светлина такава любов към ближния, както към самата себе си. Това се нарича отдаване един към друг, взаимна любов. Всичко е толкова просто и директно.

Творецът е съвършен, Той целият е любов и отдаване, и така праволинейно Той се отнася към творението. Затова Неговото отношение се нарича четири стадия на пряката светлина.

Но Творението не е способно да са завърне обратно по този път към Твореца и да придобие такава форма, тъй като в четирите стадия на пряката светлина то само получава от Него. А за да отговори на Твореца със същото  отношение, творението трябва да премине през целия кръг на развитие, до самия край на поправянето.

Защото става дума за отношение. Работата не е в получаването на наслаждение от Твореца, а в това, как аз го усещам, с каква благодарност отговарям на даващия. С получаването на насладата няма проблем – Малхут на света на Безкрайността го е получила, но това е предизвикало съкращаването. Творецът и е дал такава искра още в първия стадий на пряката светлина, от което тя се чувства задължена да отговори с взаимност. Тя не иска просто така да получава.

Затова от първия стадий (алеф) се получава вторият (бет) – иначе всичко щеше да приключи още в стадий номер едно. Излиза, че проблемът не е в това, да получи от Твореца, а в това, че се чувства задължена да Му върне подаръка, но няма какво да подари! Какво можеш да Му дадеш? Не можеш да Му върнеш получената от Него светлина, сякаш връщаш на Хазяина чинията с угощението, за да я изяде Той самият. Това е невъзможно, та нали пред теб е самият Творец!

Той ти показва своето добро отношение, разкривайки се като наслаждение в твоите желания. Но какво цениш ти в това: Неговото отношение към теб, любовта или само удоволствието, без да зачиташ Твореца? Да допуснем, че ти поднасям твоето любимо ястие, а ти се отказваш от него: заради самото ястие или заради любовта, с която ти го донасям не си готов да го приемеш?

Но ако в ресторанта ти поднесат това ястие, би го приел без каквото и да е колебание и би се наслаждавал на вкуса му. А от мен не искаш да го приемеш, защото не можеш да отговориш на моето отношение, на любовта ми. Тъкмо на любовта ти правиш съкращение, нея ти не можеш да изтърпиш, тъй като тя изисква взаимност.

Ти трябва да се съобразиш с любовта, да направиш разчет – тъкмо тя поражда срама в теб. Относно почерпката ти не изпитваш срам, тъй като си мислиш, че щом Творецът те е създал, то трябва и да те нахрани и да те напои. Това се разбира от самосебе си. Но ти няма с какво да отговориш на Неговата любов! И затова от първото съкращение (Цимцум алеф) и по-нататък ти проверяваш, започваш да търсиш, какво да правиш с тази любов: какво е това любов, как се разкрива, от къде се взема, каква е връзката между нея и наслаждаването вътре в твоето желание, каква част от светлината НАРАНХАЙ представлява тя?

А когато в света Некудим достигнеш състоянието, в което ти се струва, че вече можеш да получаваш заради отдаването, но се разбиваш, то цялото това разбиване е заради любовта: поради това, че не си я взел под внимание. Нейният корен засега не ти е ясен, тъй като тя се отнася към Твореца – любовта идва от Него при теб, това е Негово усещане. Тя събужда в теб някакви неразбираеми реакции.

Ти не разбираш какво е това чувство, недоумяваш защо изведнъж изпитваш срам, неудобство, и нямаш сила да го изтърпиш. Целият този срам възниква срещу любовта: Той те обича, а ти не можеш да го понасяш, до такава степен, че започваш да се караш с Него, само и само да разрушиш неприятното усещане, че усещаш Неговата любов.

Разбиването на съсъдите ни дава възможността да изложим ненавистта си срещу любовта. И затова планината Синай е послужила като начало за образуването на народа. А без подготовката в Египет и египетското изгнание и без странстването из пустинята, ние не бихме започнали тази работа. Затова е казано ”Обичай Твореца с цялото си сърце”, което изразява цялата същност на обединението.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 17.05.2013

[107736]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: На каква основа Вие правите изводи, какво ще се случи със света, с човека, с взаимоотношенията между хората? Какво лежи в основата на вашите прогнози?

Отговор: По принцип, много предсказват, че следващото крайно състояние на човечеството – това е състояние на равноправие, взаимна зависимост, защото виждаме, как светът се стреми към това. Нима някой е можел да повярва преди петдесет години, че в Америка ще има президент от афроамерикански произход? Това е било невероятно!

Природата постоянно се движи към равновесие от всякакъв тип: спад в налягането, разлика в температурата – всичко върви към равновесие.

Същото е с човешкото общество. Доколкото съответстваме на тази обща тенденция на природата, доколкото  проумеем, че разкриващата се днес всеобща зависимост ни тласка към общо равновесие, толкова по-просто ще стигнем към това състояние по лекия път, който се нарича ”с малко кръв”.

Въпрос: Може ли да се каже, че Вашите прогнози са построени на етапите на развитие на човешкия егоизъм?

Отговор: Разбира се. Аз не съм гадател, аз съм изследовател. По принцип моята специалност – това е изследване на егоизма като основа на природата на цялото човечество и обкръжаващата ни природа.

Но в човечеството този егоизъм се развива в отрицателна страна. Ако в неживата, растителната и животинската природа той се развива в полза за самия обект, то в човека се развива в негова вреда. Въпросът е в това, докога егоизмът ще тласка човека напред, показвайки му, че вече му вреди, и в човека възникне конфликт между движението напред и отрицание на това движение? Когато човек стигне до това състояние, тогава възникват всевъзможни революции, войни и други проблеми.

От ТВ програма ”Глобална криза”, 19.03.2013

[107614]

Публикувано в: Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Добави коментар/Задай въпрос→

Истинската реалност – това е Творецът, т.е. Той съществува сам по себе си, извън зависимостта от някаква допълнителна сила. Просто съществува и това е! А съществуването на всяка друга реалност освен Творецът, зависи от две противоположни сили.

Нито една от тях самостоятелно не може да обезпечи това съществуване – само със своето съединение те пораждат зърното на нашата временна, изкуствена, краткосрочна реалност, която се нарича творение (брия), доколкото се намира зад пределите (бар), извън Твореца, съществувайки само при определени условия. Тази изкуствена реалност е нашият настоящ живот.

Творецът ни е дал възможност да разберем и съединим творението отдолу нагоре, с помощта на тези две противоположни сили: отдаване и получаване. По такъв начин, изпълваме мирозданието, създадено при разпространението на тези две сили отгоре надолу, добавяйки към него собствено съгласие отдолу нагоре. Излиза, че ние сякаш оживяваме изкуствено творение, създадено от Твореца, правейки го реално.

С нашето съгласие, че приемаме плана на Твореца, за да може на всяка стъпка отдолу нагоре да съберем себе си от тези две противоположни сили, предаваме на творението реална сила, явявайки се като партньори на Твореца при равни условия на същото стъпало. Ние вземаме Неговия разум, Неговото направление, Неговото отношение, и този висш божествен разум и отношение, и ги добавяме към формите, разпространяващи се отгоре надолу – поради, което  те сякаш се издигат отдолу нагоре.

Двете форми: получаване и отдаване идват при нас вече готови. Ние не сме отговорни за злата, егоистична природа и още повече, за добрата природа на отдаване. Но със своя стремеж към добри свойства, внасяме своя собствен принос, достигайки разбиране, знания, добавяйки своeто лично отношение, обединяващо се с Твореца.

Имат значение не двете сили: получаване и отдаване, а тяхното съединение, следствие, ”производно” – като понятие за единство, раждащо се от работата на разума и сърцето.

От урока по писмо на Рабаш, 16.05.2013

[107568]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок | Добави коментар/Задай въпрос→

Съобщение: Работодателите започнали да откриват свободни места за менажери за добро настроение – специалистите трябва да следят за физическото и психологичното здраве на сътрудниците, да поддържат благоприятна атмосфера в колектива и по този начин да способстват за успешна работа на цялата компания.

Кръгът от задълженията на такива специалисти е доста широк. Той включва провеждане на корпоративни вечеринки, занимания с физкултура и спорт, консултации по здравословно хранене и психологични тестове, помощ по възстановяване на работоспособността на сътрудниците, поддържане на приятна атмосфера във фирмите и дори грижа за цветята в офисните помещения.

Корпоративните вечеринки сближават. Тяхното организиране е задължение на менажера по доброто настроение. С една дума, менажерът по доброто настроение трябва да бъде специален работник, наставник, психолог, специалист по фън-шуй, инициативен, администратор по организиране на събития в една длъжност. А значи – креативен, открит за експерименти, общителен, чувствителен, способен да взема решения и да разрешава конфликти. И разбира се, да бъде винаги в добро настроение.

Реплика: Интегралното възпитание говори за това, че именно специалисти в тази област ще бъдат най-търсените хора в света. Именно те знаят как да създават колективи по подобие на все повече проявяващата се интегрална зависимост между хората. Именно и само в такива колективи на хората ще им е добре, а извън тях – винаги ще им е зле!

[107575]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Кое говори за напредъка на човек: това, че с всеки изминат ден той чувства все по-голямо отблъскване от другарите си или ако все повече ги цени?

Отговор: Напредъкът не зависи нито от едното, нито от другото – той се заключава в това, доколко човек може да „изтъче“ правилната картина, правилно да съчетае отблъскването с привличането. Отблъскването произлиза от злото начало, привличането – от доброто, а човек решава какво да избере. Той създава това съединение, преплитане – работи като тъкач, изместващ совалката на стана.

Всичко зависи от това, как ще съедини двете противоположни сили: дали ще разбере, че отблъскването е точно толкова необходимо, колкото и привличането. Той трябва да разкрие, че всички сили, които се проявяват в него по отношение към висшия – са винаги благословение, за наше благо. Няма нищо друго в света – нищо вредно не съществува в света, но всичко зависи от това, ще успее ли човек да види това, да го оправдае.

Ще успее ли така да примири две противоборстващи сили, че не само да ги съедини, а да започне да строи от тях нова реалност. Това е нова психологическа картина на света, която той тъче от тези две сили, като от две нишки.

Тази реалност не съществува сама по себе си. Цялата реалност: и въображаема, и истинска съществува само при условие, че започнем да я виждаме, че я създаваме сами. Затова трябва да се постараем да съединим всички сили и да ги заставим да работят заедно – в това се състои нашата работа.

В такава светлина, в такъв аспект трябва да разглеждаме цялата Тора, цялата история на човечеството, цялото развитие, което се заключва в това, от двете сили, разкрили се на Авраам, да построим духовната реалност. Успехът ще зависи от това, доколко ще ни се отдаде да ги съединим заедно: злото начало с доброто – да направим всичко заради тяхното свързване, заради единството.

От урок по писмо на Рабаш, 16.05.2013

[107629]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Как се взима решение от ”десятките” (тренировъчната духовна група от 10 човека): просто по болшинството гласове или всички трябва да са съгласни?

Отговор: Ако има някакво ”мнозинство” – това вече не се нарича ”десятка’’. Десятката, това е човек с едно сърце, за какво болшинство може да става въпрос? ”Минян” се състои от 10 човека, ако всички са обединени в едно сърце и от една молитва. Как тогава десетицата може да приема някакво решение, щом една част не е съгласна с него в сърцето?

Не можеш да се правиш на герой, примирявайки се с решението на другарите си, без да зачиташ своето несъгласие. В духовното насилие няма! Само с общо съгласие може да се приеме някакво решение в десетката, иначе такова понятие като ’’десетица” не съществува. Всичко в нея трябва да е като едно.

За разлика от това, духовната дирекция приема решенията с ”убедително” мнозинство на гласовете, например 8 от десет гласа. Тъй като там влизат хора с различни мнения по различни въпроси, отнасящи се за нашия свят, и те изясняват, как да ги решат. Те не вземат решения относно духовната работа.

Това са хора, вземащи решения, какво ще консумираме на трапезите, какъв ще е дневният ред, коя статия ще изучаваме на утрешния урок и аз дори не ги питам предварително какво решение са приели. Но десятката се отнася само и единствено към духовното обединение в един човек с едно сърце.

От урока по писма на Рабаш, 16.05.2013

[107626]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Известно е, че мислите се предават на разстояние. Според науката, достатъчни са само 10% от общия брой хора, които мислят и се усещат по определен начин, за да започне това да се разпространява като вирус между останалите.

Отговор: Става дума за егоистичните мисли. Естествено, може да се направи така, че в хората да се появи усещане за онова, за което вие си говорите във вашите кръгове, дори те изобщо да не са запознати с онова, което ще чуят. Те просто започват да чуват.

Така се случва обикновено с всички мисли – хората започват сами да се досещат. Онова, за което сега ние говорим, след няколко месеца те започват да чуват от различните медии или от хората на улицата.

Това се случва, защото се намираме в единна система. Но това не означава, че хората ще се заинтересуват от това, което са чули. Те постепенно ще свикват с това, като напредват активно. Това ще им отнеме доста време, това е дълъг период на развитие – тъкмо това и наблюдаваме сега. Разпространяването на мисли в света, дори от егоистични подбуди – това е естествен процес, който всъщност винаги е имал своето място.

От ТВ програмата ”Мъдростта на тълпата”, 06.05.2013 

[107477]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на действителността | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Какво означава ”избран народ”? За какво е избран? За това да страда?

Отговор: Той е избран за особена работа по света, и тази избраност се е проявявала в продължение на цялата история. Да, неговата мисия е тежка и се осъществява по различни начини.

В началото еврейския народ дал на света ”Тора” – връзката с Твореца. Различни части на общата Малхут, наречени ”народите на света”, са приели тази връзка в изменени форми. Те са изгубили първоначалната идея и са я обърнали за собствена изгода, всеки според своя дух.

Така са възникнали религиите: християнство, ислям и юдаизъм, след разрушаването на Храма. Оттук са тръгнали всевъзможните вярвания и техники, част от които са се зародили още преди Авраам.

Като цяло, Божествената идея се тълкува по свой начин във всеки от седемдесетте основни разбити съсъди, а също и в техните ”деца”. Да и всички ние различно си представяме своята жизнена парадигма, своите взаимоотношения със света и с божественото. Всеки се отнася към живота  по свой начин.

Що се отнася до избрания народ: дори и неговите съсъди да са разбити, благодарение на минала подготовка в тях е заложена способност за действие, насочена към поправяне. Защото обкръжаващата светлина (ор макиф) придвижва човечеството напред и развива тези съсъди, този народ по особен начин. Работата не е в приятното или неприятното на такъв път, а именно в неговата особеност. И дори да се проявява в тежки форми, нищо не може да се направи.

Какво ли не се е случвало в историята на този народ, къде ли не са го отхвърляли, какво ли не са правили с него. И така, той стига до ”финала”, на последния етап от себереализацията. Този етап може да отнеме още десетки години и да бъде съпроводен от процеси, за които не си струва да се говори… Но ситуацията е именно такава и ”финалът” се строи.

Такова е следствието от миналата подготовка на тези съсъди: в тях има искри от разбиването, и затова те реагират различно на светлината, възвръщаща към Източника. Светлината пада върху всички по равно, едновременно всеки народ се пробужда съобразно своята специфика, всеки се движи по своя път. Светлината слиза до всички, но темповете и характера на промените за всеки е различен.

Ако можеше да видиш обкръжаващата светлина, идваща навреме и тласкаща напред цялото човечество и ако познаваше вътрешната същност на всеки народ, нямаше да ти се налага да гледаш новините. И така би знаел какво трябва да се случи с всеки народ, с всеки човек…

Въпрос: И все пак, какво е избраният народ? Кой принадлежи към него?

Отговор: Става въпрос за група съсъди – желания с определена ”дълбочина” (авиют). Те са съединени в група, за да осъществяват обща, съвместна работа и така да се напредват. В този народ се крие искра, отделена от егоистичното желание – искра, която в бъдеще може да бъде насочена към силата отдаване, растяща в общото желание на човек.

Въпрос: Има ли това отношение към тези, които живеят в Израел?

Отговор: Не зависи от географското местоположение. Въпреки това, в земята на Израел за този народ има особени обкръжаващи и съответно, вътрешни условия, отличаващи се от тези, в които живеят другите части на народа, пръснати по целия свят.

Като цяло, съществува порядък на развитие на различните части на човечеството: нашата световна група, след това народа на Израел, живеещ в земята на Израел, след това народа на Израел, живеещ извън нея, и след това всички жители на света – и пак така в порядъка на своята близост към поправянето.

Някога народът на Израел е представлявал поправени съсъди, намиращи се над махсом, зад парса. А след това те са преминали разбиване и са изпаднали в егоистично намерение – за да се смесят с АХАП  и  да достигнат още по-високо общо стъпало за поправяне на света.

До разрушаването на Втория храм тези съсъди са се отнасяли към Галгалта ве-Енаим. Необходимо е било да се разбият и да се внедрят в съсъдите на народите на света – именно първо на тях Творецът е искал да даде Тора. А народът на Израел е представлявал подготвителен етап, преходно звено. Той е трябвало да премине през всички перипетии на своята съдба, за да може сега накрая да помогне за поправянето на света. Това и се опитваме да направим – да бъдем авангард, пионери по пътя. И затова еврейският народ е получил възможност да се върне в Израел – за да може оттук, уподобявайки се на корените, да започне поправяне.

Въпрос: Има ли някаква святост в земята на Израел в географски смисъл?

Отговор: Не. Просто връзката с нея, дори на неживо ниво, вече съдържа алтруистично намерение.Човекът (Адам) освещава земята, Човекът (Адам) освещава неживата, растителната и животинската природа. Но ние не се отнасяме към категорията ”Адам”, представляваме ”животинска” категория, при това разбита. И затова ”земята на Израел”, т.е. получаващото желание на неживо ниво, не е свято. Аз не го прикрепвам към себе си и не го освещавам. Живея в земята на Израел само защото така ми е удобно. Ако оттук ме ”изгонят”, ще избягам на друго място, както се е случило преди две хиляди години.

По време на конгреса в Ню Джърси се срещнах с много израелци и никой от тях не искаше да се връща, освен няколко души свързани с нас. Социологическите проучвания показват, че евреите в САЩ се отдалечават от Израел, не искат да се свързват с него. Те предпочитат да бъдат просто американски евреи, подобно на представителите на други народи. И дори се сърдят, когато пиша в блога си, но такива са статистическите анкети, на които те сами отговарят. И същото нещо виждам от своите беседи и лекции, проведени в Америка.

Разбира се, в нищо не ги обвинявам. Това е съвършено естествено: живеейки в някаква страна, егоистично се привързваш към нея и искаш там да ти е добре. А за страната, свързана с произхода ти, си спомняш веднъж на няколко години. Повечето американски евреи, с които се срещнах, са от тези, които никога не са били в Израел. Действително, какво да правят тук?

Въпрос:  Така необходимо ли е да живееш в Израел, за да завършиш поправянето?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че човек, който го тегли духовното, има привличане и към земята на Израел. Все пак има нещо тук. Тази тяга не може да се обясни с думи, тя е предизвикана от тази искра, която е заложена в нас. И затова тук идват хора, изучаващи кабала, дори които не са евреи. Те чувстват, че тук има източник, нещо друго, особено място, в което чувстваш себе си така, както никъде другаде. Работата не е в динамиката и в качеството на външния живот, а в много по-дълбоки причини…

От урока по писмо на Рабаш, 14.05.2013

[107411] 

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Израел и народите по света | Добави коментар/Задай въпрос→

Конгрес в Ню-Джърси. Урок №1

Въпрос: Какво дава на човек разкриването на Твореца?

Отговор: Разкривайки Твореца, човек постига една висша сила, действаща в цялото мироздание. От това всичко му става ясно и разбираемо. Той вижда цялата реалност, в която няма начало и край, а има само едно статично състояние. Това единствено състояние обяснява всичко на човек, той постига висшето измерение и в него не остават каквито и да е въпроси.

Той живее над времето, движението, пространството, в него няма разделяне на минало, настояще и бъдеще. Тази реалност съществува извън нашето физическо тяло.

Тялото ни е живо, ако в него бие пулс – така то възприема реалността, чувствайки себе си във времето: в миналото, настоящето и бъдещето. Но когато излизаме извън границите на тялото си, всичко това изчезва. И тогава се оказваме в положението на Твореца.

Сега питате: и какво ще стане тогава? Но такъв въпрос няма, защото всички наши въпроси произлизат от недостига, от желанието за наслаждение, което се стремим да наситим. Когато се включваме в желанието за отдаване, всички въпроси изчезват. Сливаме се в една обща сила. Трябва да почувстваме това и то ще ни даде отговор на всички наши въпроси, а с думи не можем да го изразим.

Когато аз влязох в духовно усещане, то ми отговори на всичко. Този въпрос произлиза не от празно любопитство, а от добро желание. Разкрийте духовното и ще видите всичко. За това е написано: „Вкусете и ще видите колко добър е Творецът“. А докато не вкусим това усещане, е невъзможно да го видим и не е възможно да го обясним. Когато постигнем това, всичко ще се проясни от самосебе си.

От 1-я урок на конгреса в Ню-Джърси “От Аз към Ние и заедно към Единство”, 10.05.2013

[107399]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Конгреси и събития | Добави коментар/Задай въпрос→

Конгреса в Ню-Джърси. Урок №3

Въпрос: Вие казвате, че трябва да се стараем да съзираме Твореца зад всичко, включително и в мислите и чувствата. Но когато се случва нещо лошо, е много трудно да се държим за Него и още повече, да се измъкваме нагоре от подобни състояния. Защо Творецът ни поставя в такива условия, над които не сме способни да се издигнем? С разума си разбирам, че трябва да се издигна, но това е невъзможно.

Отговор: Няма такива състояния, над които да не можем да се издигнем. Всяко състояние точно съответства на сегашното ни ниво и ни позволява да го преодолеем. Ако, влагайки всичките си сили, търпим неуспех, това означава, че не сме подготвили достатъчно базата.

Да кажем, че сега ти предстои изпит, който много искаш да вземеш успешно. Но не си се подготвил достатъчно и затова, колкото и да се ”потиш”, колкото и да мислиш върху въпросите, това няма да ти помогне. Тогава, какъв е смисълът да се оплакваш, че си вложил всичките си сили и не си сполучил?

Затова, човечеството и всеки от нас се развива съгласно програмата и ако правилно подготвяме себе си и обкръжението, то не може да не ни се отдаде да преодолеем всяко едно състояние по пътя си. Тъй като те идват поетапно, съответстващи на строгия план и ние получаваме всичко необходимо, за да сме готови за тях.

От урок №3 на конгреса в Ню-Джърси ”От Аз към Ние, към Единство”, 10.05.2013

[107404]

Публикувано в: Духовна работа, Конгреси и събития | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Кабалистите пишат за категорията ”Исраел”, в която всички са взаимосвързани и изцяло зависещи един от друг. Каква е тази категория? Кой се отнася към нея?

Отговор: Ще ти разкрия тайната: вчера през деня аз не бях ”Исраел”. До вечерта състоянието ми малко се промени: аз стигнах до ”Йерусалим”, после се спуснах към ”долината”, след това се срещнах с ”лъвовете”, после се издигнах към ”небесата”, полетях…

А днес сутринта, събуждайки се, вече не се отнасях нито към ”Исраел”, нито дори и към ”народите на света” – аз бях просто ”Животно”…

Изобщо, ”Исраел” (ישראל) се нарича желанието за получаване, което се самонасочва ”направо към Твореца” (яшар-Ел – ישר-אל).

Ако ме питаш за каквато и да е субстанция на белтъка, то аз не знам към коя от категориите се отнася тя. Първо трябва да се провери нейното желание и намерение – тогава ще бъде ясно, явява ли се тя ”Исраел”, и ако да, то на какво ниво. Да речем, че пред теб седи грък по рождение и евреин по рождение, но ако погледнеш вътре, гъркът може да се окаже ”Исраел”, а евреят –”грешник” от ”животинското” стъпало.

Всичко се решава от желанието и мощта на намерението. И разбира се, ”Исраел” първи се поправят. Ако в мен има част от ”Исраел” и част от ”народите на света” – от самосебе си първо поправям по-чистите съсъди.

Този ред се проектира и в нашия свят: тук, желаете или не, ние се отнасяме към ”Исраел” и сме длъжни да се поправим сега.

Но в духовен смисъл евреите също се делят на две части: ”Исраел” и ”народите на света”. Колко представители на ”Исраел”, ще съберем между еврейския народ? Може би 1000 от 12 – 14 милиона…

Въпрос: Тогава кой трябва да поеме върху себе си отговорността да стане ”Народът на Исраел”, ”като един човек с едно сърце”?

Отговор: Онзи, който се чувства част от този народ. Това вече са вътрешни детайли на възприятието, те не могат да бъдат оценени с думи и не можеш да ги определиш по паспорт.

Въпрос: И вие вчера не бяхте с този народ?

Отговор: Не. Вчера вечерта бях в числото на ”народите на света”, а тази сутрин се събудих ”животно”. Но се надявам, че през деня ще бъда ”добро момче” и ще израста до стъпалото на ”велик първосвещеник”.

Но по време на работата, разбира се, ще ми се наложи да падам, да се свличам – едва ли не до състоянието на Аман и на другите злодеи. Те ще се ”облекат” в мен и аз ще се почувствам като тях самите, истински ще се вживея в тези образи, описани в Тора.

Защото Тора очертава вътрешните контури, описва вътрешните роли, които трябва да изиграем по пътя на подобие с Твореца. Аз няма да мога да Му се уподобя на 100%, ако не премина през душите на Амон, Хитлер, Фараона и т.н. Трябва да се вживея в тях, а също и в онези чисти образи на отдаване, които им се противопоставят. И само тогава ще се поправя истински.

Проблемът не е в това, просто да се събудиш ”животно”. Ако всичко се ограничава с това, то аз съм ”извън играта”. Изобщо, духовният път и тялото не може да се свързват с онова, което виждаш сега с твоя материален поглед. Това е жестока грешка. Никога не съди по външните ”картинки” и по усещанията на тялото – съди само по намеренията и желанията.

В цялата реалност има само желание за получаване, желание за отдаване и намерение, които поправят желанието за получаване така, че то да стане отдаващо.

Това е всичко. Освен това, няма нищо повече – само три параметъра: светлина, съсъд и екран между тях.

Въпрос: А как стои въпросът относно 600-те хиляди, за които пише Баал а-Сулам в статията ”Поръчителство”? Трябва ли все пак те да се пробудят и да се обединят по пътя към поправянето?

Отговор: Все пак ще ти издам една тайна: веднъж да се добереш до такива състояния, в които да ти потрябват 600 хиляди поръчители – и ще ги намериш. Те изведнъж ще се появят пред теб, като в сън…

От урока по статията “Поръчителство”, 07.05.2013

[106924]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Израел и народите по света, Поръчителство | Добави коментар/Задай въпрос→

Мнение (Б. Акунин, писател, изтоковед): Опитах се да видя нашия живот през очите на бъдещия човек. Погледнах – и изтръпнах. В каква дива епоха живеем, господа! Най-напредничавата ни наука и огромна част от доходите ни се използват за изобретения и производство на оръжия за унищожения.

Усърдно унищожаваме планетата, на която живеем. Непрекъснато мъчим и унижаваме себеподобните си. Бог знае как възпитаваме децата си. Понятие нямаме как функционира тялото ни, а мозъкът ни е въобще тайна зад седем печата. Цената на човешкия живот даже в развитите страни е малка, а в неразвитите – нищожна. Цели социални слоеве и дори народи живеят в позорна нищета.

Страните, като правило, се управляват от не най-добрите представители на населението – такава система за отрицателен отбор сме разработили. Планетата изобилства от престъпници, които затварят в специални затвори, където лошите хора стават още по-лоши. Ние сме невежи, жестоки и 99% живеят по животински маниер: ядем, мигаме с очи, произвеждаме потомство и после умираме.

[106842]

Публикувано в: Криза, глобализация | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: На духовния път разкривам егоизма в себе си и едновременно с това ми е приятно – тъй като съм устремен към нещо друго…

Отговор: Ако се наслаждавам на страданията, дори и да ме свързват с Твореца, това вече е нечистота, която се нарича клипа, „черупка“, която съхранява плода по време на зреенето. Тя ме предпазва, за да мога все пак да се намирам във връзка с Твореца, но все пак е недостойно състояние. Тъй като в страданията виждам подслаждането – обещаното разкриване на Твореца. Чувствам, че те идват от Него, защото в противен случай Той не би могъл да привлече вниманието ми. И ако оправдавам тази егоистична сладост, ако се наслаждавам от нея, означава, че съм в нечистота.

И възниква въпрос: до каква степен мога да изпитвам страдания в текущото състояние и същевременно да осъзнавам неговата необходимост за връзка с Твореца? Как да не попадам под властта на наслаждението от тези страдания? Как да се спрем, в момента на съприкосновение с него и веднага да преведем процеса в правилното русло?

Защото продължавайки да се стремя към сладостите, се отпускам, поддавам се на коварството на егоизма, който подобно на змия ме съблазнява с този „елей“ на целеустремените страдания. Оттук произлизат всевъзможните религии и вярвания, основани на „праведните мъки“.

Въпрос: Как да насочим процеса в правилното русло?

Отговор: За това моля Твореца, Добрия и Творящия добро. Той иска във връзката ми с Него да ми бъде добре, към Него да ме води доброто. Но как да направя това?

Ако в егоистичното си желание усещам пустота, заплаха, беди, мрак, тогава, разбира се, от безизходност то търси източника на злото – нека това бъде дори Творецът, то си спомня за някаква висша Първопричина, от която изхожда всичко.

Но какво става, ако се наслаждавам, ако желанието ми е препълнено, ако целият свят сякаш лежи в краката ми? Животът ми е напълно наред, обезпечен съм на сто процента, в сейфа ми лежат златни кюлчета, абсолютно здрав съм, пълен съм със сили и енергия, която имам къде да прилагам…

Това закрива Твореца от мен, блокира мисълта ми за Него. Ако страданията и опустошението ме тласкат към Него, то наслажденията, напротив, ме отделят от Него.

Оттук следва въпросът: по какъв път предпочитам да напредвам? Чрез страдания или чрез наслаждения? Тъй като при такава постановка трудният път е точно пътят на наслажденията, които ме „окупират“, затварят всички възможности за мен. Когато в живота не изпитвам какъвто и да е недостиг, мога ли да мисля за Висшата сила?

Е, излиза, че пътят на ускорението съвсем не е прост, в сравнение с естествения път. Движейки се „по разписание“, аз мога да бъда доволен със собствени сили. Страданията, пустотата на егоистичните желания ме тласкат към Твореца. Но в нас се появява избор само при ускорение.

И ако искам ускорение, когато ми е добре, то се нуждая от група. Собственото ми желание е „нахранено“ и „неподемно“ – така, че са ми нужни другари, необходими са ми допълнителни желания, отвън. Само като се включвам към тях ще мога да напредвам.

И колкото повече напредвам към окончателното поправяне, толкова повече се нуждая от външни желания. Тъй като вътрешните се запълват мълниеносно и ме отклоняват от верния курс.

Въпрос: Кога се разкрива Творецът по този път?

Отговор: Когато поискаш да направиш съкращение на Него. С други думи, когато престанеш да Го искаш и пожелаеш да проявиш своето отдаване към Него. Защото когато искаш Неговото разкриване, ти искаш да разкриеш свойството отдаване – истинското, а не „комерсиално“, когато даваш едно, за да получиш друго. Това е отдаване, заради получаване. От друга страна, започвайки да отдаваш, ако не получаваш, заради получаването, ти се запознаваш със свойствата на Твореца. А по-нататък, получавайки заради отдаването, ти вече на дело „обрисуваш“ в себе си контурите, свойствата на Твореца и Го опознаваш.

И така, именно чрез обкръжението човек реализира своя свободен избор.

От урока по статията “Поръчителство”, 02.05.2013

[106522]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Добави коментар/Задай въпрос→

Баал а-Сулам, “Поръчителство”: Ако единици от народа на Исраел извършат предателство и без да се съобразяват с ближния, се върнат в мръсотията на себелюбието, това ще накара всеки от народа да се грижи сам за себе си. Тъй като тези единици няма изобщо да го пожалят. Тогава, от самосебе си, ще стане невъзможно изпълнението на заповедта за любов към ближния за целия народ на Исраел.

Тук става дума за ненарушимото взаимно поръчителства, буквално за кръгово поръчителство, което свързва всички в едно цяло толкова здраво и неразривно, че от това зависи животът и смъртта на всеки. Достатъчно е само един да го наруши – и всички са обречени. Това вече е нещо повече от обичайната взаимозависимост. И затова всеки в групата трябва да разбира: такова е неоспоримото условие. Работата тук не е в лицата на другарите, не в техния характер и навици – всичко това не ме интересува. Главното е образувам ли с тях такава система на взаимно поръчителство или не?

При това никой от нас не знае какво се случва с другия. Сякаш всеки отговаря за своята тапа, запушваща дъното на общата лодка, но това никой не го забелязва, никой дори не усеща какво прави сам. Изваждайки своята запушалка, аз не забелязвам, че нашата лодка потъва. Ние работим в условия на пълно скритие и трябва да проявяваме отговорност, да се устремяваме към сливане и единство, трябва да не забравяме, че зависим от висшия – само Той ще ни опази и обедини.

Усилията по пътя ще ни помогнат да разберем какво още не ни достига.

Заради онези, които свалят товара от плещите си, останалите също остават в блатото на себелюбието. Тъй като без тяхната помощ народът не ще може да изпълни заповедта за любов към ближния, като към самия себе си.

Трябва да достигна такова състояние, когато се нуждая от Тора, от методиката, за да се обединя с другарите. Това е моята цел и само за това се грижа. Единството с другарите в моите очи придобива най-висша ценност, и за да не им навредя, за да не ги предам, ми е нужна помощта на Твореца, на Тора.

Напълно съм предан на групата и се страхувам само от едно – как да не навредя на другарите. И тогава моля Твореца: ”Помогни ми да се въздържа да не навредя. Само това ми трябва от Теб, нищо повече.”

За сега не мисля как да Му доставя удоволствие. Това стъпало все още е далече от мен и тревожейки се за него сега, е все едно, че не се тревожа за нищо. На ред сега при мен е не любов към Твореца, а към творението, към другарите.

Но сам не съм способен на това, аз само ги ненавиждам, завиждам им, отхвърлям ги, безучастен съм към тях, забравям за тях всяка секунда. И затова моля свише за сили, за да бъда предан на другарите си, да мога да отговарям за тях и да правя всичко, което зависи от мен, само и само да се включа с цялото си сърце към групата. Нека не остане нищо от мен, освен тази велика, неуморима грижа, преизпълваща всичките ми помисли и чувства. Само за това моля свише, знаейки, че сам не ще се удържа в такова самоотдаване. Само това очаквам, надявайки се на помощ, която ще дойде и няма да ме остави – да мога да пазя другарите си.

Такава е първата основа, първото стъпало, което трябва да достигнем. И ако наистина желая това, то се удостоявам с получаването на Тора. Защото в този случай наистина се нуждая от светлината, възвръщаща към Източника, която ще съедини моите разбити съсъди – желания, ще поправи душата ми, за да стане тя ”лодка” за всички. В нея аз ще държа и ще опазвам другарите си, уверен в това, че няма да им се случи нищо лошо.

От урок по сттията ”Поръчителство”, 05.05.2013

[106731]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Отстрани може да ни се стори, че сме въвлечени в луда надпревара за обединение, любов и отдаване. На какво всъщност разчитаме? Как да си представим възнаграждението?

Отговор: За тези усилия аз ще получа душа.

Или живея и умирам подобно на животно, само че без да ме изяждат другите животни, а се разлагам в прахта; или придобивам душа и живея вечно. При това, не след смъртта и не след избавяне от животинското тяло, а сега, в този живот, в този свят.

Например, растенията не чувстват това, което чувстват животните. Животинското съществуване е многократно по-богато от растителното. И точно така ”висшето двуного” не разбира, че в крайна сметка живее телесен живот, а би могло да придобие вечността.

Как да обясним, че вечният живот е безкраен: че не съм ограничен нито от тялото си, нито от своите желания, нито от времето и движението – от нищо. Издигам се над всички тези ограничения, излизам от собствените си предели.

Как така? Много просто. За мен вече всичко са приготвили: разбили са цялото на части. Всяка от тези части усеща своите граници и ограничения. Но ако тя иска да излезе извън тях – то моля. И този излаз извън ограниченията е същността на обединението с останалите.

Вървя срещу своето животинско желание, над него придобивам Човешко желание, висше желание – с други думи, нов съсъд. И в него виждам и усещам живот без ограничения. В него няма предели, поставени от времето и пространството, няма го днешното ми ”аз”. Тъй като духовният свят съвсем не е моето ”аз”. Там се води съревнование за повече единство, за по-голямо отдаване, водещо към безкрайността, към безкрайното измерение.

Това трябва да достигнем всички. Не можем да се ограничим с нещо по-малко. На това ни задължава целта на творението, неговата програма, съвременната криза, целият ни живот. И проблемът е само в това, как да организираме това дело. Всички необходими сили са приготвени, в очакване са – тогава какво чакаш, използвай ги. Но ние не искаме да ги привлечем и реализираме…

И все пак, каквото не е направил разумът, ще го направи времето. Така че все още нищо не е загубено и от всяко ”животно” все още може да излезе Човек.

От урок по статията ”Поръчителство”, 05.05.2013

[106809]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Душа и тяло, Ежедневен урок | Добави коментар/Задай въпрос→

Баал a-Сулам, “Поръчителство”: Даряването на Тора по необходимост е било отложено до изхода от Египет, когато синовете на Израел станали народ. Тогава всички техни потребности се оказали в ръцете им и те престанали да зависят един от друг. По този начин те се оказали способни да вземат участие в поръчителството и им била дадена Тора.

Нужно ми е голямо егоистично желание под названието „Египет“ и ми е нужно вътрешно решение. Сила за реализирането му нямам, но затова пък имам сили за анализ и извод: искам да изляза от този Египет, трябва да се издигна над него.

И в известна степен вече чувствам, че това е възможно – ако получа помощ свише. По време на своя анализ разбирам, че духовният напредък е не нещо друго, а взаимовключване между всички в един съсъд и неговото поправяне от светлината.

Тази светлина ми е нужна. Съгласен съм да направя всичко, което зависи от мен, разбирам необходимостта и целесъобразността на случващото се – и тогава се нуждая само от светлината.

В такъв случай съм готов за получаване на Тора, т.е. методиката за поправяне. Тъй като имам всичко, което е нужно за това: съсъд -желание от нужната величина, потребност, осъзнаване на необходимостта от поправяне, обединение, а също така и вътрешна борба със самия себе си за единство и против него.

Вече разбирам и усещам всичко това, съгласявам се с духовния път и го желая. Не достига само светлината, възвръщаща към Източника. И съм готов да работя с всички елементи, които имам на разположение, за да задължа светлината да ми въздейства.

Тогава достигам до решаващата точка: от моя страна съм вложил всички усилия за първи контакт – и най-накрая се доксовам до висшата светлина.

Тук е важно да помним: не Творецът взема решение дали да ми даде светлината, възвръщаща към Източника – а аз сам определям това. И затова няма какво да чакам милост свише. „Глупецът седи със скръстени ръце и се самоизяжда“. Свише нищо няма да дойде просто така – именно аз откривам всички врати. И макар и да говорим за взаимоотношенията на човека с висшия, на практика аз сам го формирам. Висшата светлина пребивава в абсолютен покой и всичко зависи само от моя съсъд-желание. Ако отворя „вентила“, „клапана“, „крана“, тогава идва висшата светлина и прави необходимото действие.

Всичко зависи от човека, от неговите усилия, от връзката му с първоизточниците, с учителя, с групата, с разпространението. Всичко се инициира отдолу. Ако долу, в мен, има достатъчно силно, правилно желание, то разтваря всички врати и задейства духовните сили отгоре. Основата на всичко е подготовка от страна на низшия.

От урока по статията “Поръчителство”, 05.05.2013

[106734]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Защо хората продължават да са настроени против кабала, защо е необходимо да скриваме откъде са нашите знания, за да ни чуят дори и малко?

Отговор: Кабала е противник на егоизма, а егоизмът е цялата наша природа.

Кабала, за разлика от религиите, говори не за разделение на народите, а за тяхното обединение, всички заедно в едно цяло, като ”възлюби другия както себе си”.

Кабала отрича всякаква мистика, нейна цел се явява разкритието на висшите сили, Твореца, за всеки в този живот. С това тя явно показва, че се явява единственото знание, което е основано на висшата сила на Природата, а не на нашите предположения. Дори днес самата наука се разкрива като догадка, в която всичко е условно.

[106603]

Публикувано в: Кабала, Кабала и другите науки, Кабала и религия | Добави коментар/Задай въпрос→