Правилната молитва

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Урок №3

Правилната молитва трябва да се състои от две части:

1. От благодарност, от възхвала на Твореца, че ни е довел в групата, съединил ни е, образувал е от нас общо цяло; за това, че откликва на нашите промеждутъчни глупави и умни искания и капризи. Иначе към кого да се обръщаме?

    2. От настоятелната молба един за друг, а не за себе си. Тъй като, ако всички се обединим правилно, то тази молба един за друг вече няма смисъл, тъй като веднага се превръща в молба за Твореца, т.е. ние желаем да се обърнем към Него.

Задължително условие трябва да бъде разбирането, че само Творецът може да отговори на нашата молба. Той е единствено съществуващ, единствено реагиращ и действащ в цялата система на мирозданието.

При това трябва да страдаме, че в нас има огромно желание, а ние засега не сме получили отговор на него.

А в последствие, когато получавам отговор на своята молба, то усещам радост, наслаждение, напълване. Разликата между големината на страдание в момента на молитвата (не животинска за себе си, а за благото на творението и Твореца) и моето наслаждение при получаване на отговор, представлява количеството и качеството на тази радост, която ме напълва, т.е. групата.

Затова, колкото повече усилия влагаме в правилното оформяне на желанието към светлината, толкова ще застанем по-наблизо и по-бързо ще преминем пътя към формиране на вярното желание, на което светлината ще отвърне с влизане в него. Така ще се удостоим с разкриване на Твореца.

И не е важно колко красиво ще бъде формулирано това желание, облечено в някакви възвишени думи. Има значение само едно – искреността на сърцето в молбата за другарите, за групата, за света, за Твореца. Тогава моето желание действително ще стане желание за отдаване, на което светлината ще реагира мигновено по закона за подобие на свойствата.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187817]

Какъвто е народът, такъв е и неговият лидер

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: В духовното Моше е главата, а народът – тялото. Затова задачата на Моше е да присъедини народа към себе си. И ако трябва да говорим за истинския лидер, то това е най-тежката работа, пълна с болка, кръв и сълзи.

Отговор: В егоистичния свят всичко става съвършено обратно: лидерът предпочита властта и парите. А в движението към целта изглежда по-друг начин.

Прочетете “Псалмите“ на цар Давид, където той или възхвалява Твореца, или пише за собствената си нищожност. Това е съвършено различен подход.

Цар Давид от сутрин до вечер е зает само с поправянето на своя народ, с това да го приближи все повече към свойството на отдаване и любов. Той е централният организатор на народа, като едно единно алтруистично цяло. Неговата задача е да събере цялата маса в едно семейство.

Това е работата за всички министри, за всички държавни системи, загриженост за това как да се управлява огромната маса хора, така че да могат в последствие да се сближат и да почувстват себе си като едно общо цяло.

И той е отговорен пред висшата сила, пред Твореца. Какво вътрешно напрежение трябва да има, вътрешна самодисциплина, за да може всяка секунда от живота, без отпускане, да си посветен на това?! Невероятно. Това е крайно взискателна, много сериозна работа над себе си.

Защото тук трябва да се вземе предвид всичко: как спиш, ядеш и се обличаш, как разговаряш, какво правиш, – къде е твоята глава във всяка една секунда от времето. При това тя постоянно трябва да се намира само в състоянието на подем. Както тиктака часовника: още секунда, още и още, така и в него това постоянно трябва да тиктака.

Ако попитаме човека от нашия свят, готов ли е той да стане такъв лидер, то той ще отговори : ‘‘Не. Това е такава височина и задължение. Аз дори не мога да се доближа до тях‘‘.

Затова преди лидерите в Израел са се назначавали от Твореца или пророка, тоест са били на такова ниво, когато в нищо не са принадлежели на себе си.

А днес всичко се обърнало наопаки: корупция, алчност за плячка, най-важното е да си построим някаква вила или да се сдобием с някакъв остров. С това Творецът показва на народа, че всичко свърши, необходимо е да се върши работа над себе си, защото лидерите, които днес порастват от масите, не могат да бъдат други.

Излиза, че масите трябва да се променят, приемайки  върху себе си сериозното задължение за нравствена промяна, или нищо няма да се получи и бъдещите лидери ще бъдат много по-лоши, отколкото сегашните.

Припомняйки си лидерите с 50 годишна давност, ние говорим какви идеалисти са били. Така ни се струваше тогава. Но всъщност, всички те са били носители на същите егоистични идеали. Но тогава все пак е преобладавало разбирането‚ че ‘‘щастие е да умреш за родината“, а днес преобладават само сметките, всичко останало не е важно.

Сега народът започва постепенно да разбира, че се намира в идеологическа безизходност и че е необходимо нещо да се направи. Колкото и да сменяме марионетките в правителството, в полицията, сред съдиите, те винаги ще бъдат най-егоистични и продажни.

Затова народът трябва де се промени сам. Само по такъв начин той ще може да промени цялата среда, която изцяло е изживяла себе си.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 27.05.2015

[168065]

Великите кабалисти и техните трудове

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Одеса „В кръга на единството“. Урок 1

За първи път кабала била разкрита преди 5776 години от човек, който се казвал Адам. Той описал това в книгата „Тайната сила“ (“Разиель аМалах“). От Адам е започнала плеядата на поколенията кабалисти, и всичко, което са извършили те до нашето време, ние можем да обобщим.

Сред тях са били различни по тип хора: някои се занимавали с определена тясна специализация в познанието на кабала, някои са я изяснявали на особени нива.

А е имало и такива, целта, на които било да привлекат максимално количество хора към разкриването на тази система на управлението. Именно те са ни особено важни и скъпи, защото с тяхна помощ ние можем да достигнем онова, към което вече започваме да се стремим.

За цялата история на развитието на човечеството, повечето от кабалисти са писали своите трудове на ниво, което днес на нас ни е трудно да разберем. Но най-великия кабалист живял през XVI век, Ари, действително успял да обобщи и да разясни тази наука.

Той е вложил в системата огромна съкровищница от знания, и ние получихме от него вече готова матрица, на която се базира цялата кабала. До него мнозина са се опитвали да го направят, но не са успели.

Така че няма по-близък  до нас човек отколкото Ари по дух, по важност, по това, колко много е направил той за нас. Той е умрял много млад, на 38 години, оставяйки след себе си цяло наследство.

400 години по късно, след Ари, в началото на XX век се появява друг велик кабалист, Баал аСулам. Нито един от живелите преди него кабалисти не е могъл толкова популярно и достъпно да приложи системата от знания на Ари, както той. Затова ние използваме трудовете на Баал аСулам, написани относително просто, на съвременен език. Именно той се явява опора в нашите знания.

Освен това, неговият по-голям син, моят учител Рабаш, допълнил трудовете на своя баща с принципи за нашата вътрешна работа. Баал аСулам пишеше основно, за системата на висшия свят и вътрешната му психология.

А моят учител в своите статии разяснява, как можем на практика да започнем да усещаме духовният свят, какво е необходимо да се направи, за да го чувстваме и възприемаме, да систематизираме в себе си, да създаваме нови органи на усещанията и по този начин да вървим напред.

Ако ние нямахме трудовете на Рабаш, то четейки Баал аСулама, ние бихме се наслаждавали на логиката, простота, красотата и хармонията на неговото представяне на висшия свят и влиянието на тази система върху нас, но нямаше да знаем по какъв начин да я достигнем. Това и обясняват трудовете на моят учител.

Кабалистите описват висшият свят и нашият свят, представляващ сам по себе си най-низкото, малко стъпало, отрязано от духовния свят, като единна система, която работи в абсолютна хармония.

В нашият свят единствено подобие на тази система се явява напълно здрав човешки организъм, в който и сърцето, и разумът, и всички функции на кръвоносната, нервната, лимфната и другите системи работят в хармония и унисон.

Те се поддържат една друга, в тях няма нищо излишно, и само правилното взаимно функциониране създава възможност да усетим системата и да я изучим.

[168724]

Как да се обръщаме към Твореца?

Въпрос: Как да се обръщам към Твореца, да Му се моля, ако не Го усещам? Написаното в книгите и молитвеника го смятам за вярно, тъй като казахте, че е написано от кабалисти от „Аншей Кнесет Агдола“. Но аз си представям написаното в съвършено земни образи.

Отговор: Ние не усещаме Твореца и затова по неволя си Го представяме в земни форми. Затова, ако искаме да Го постигнем или правилно да си представим към кого да се обърнем, за да се обърнем именно към Него, е необходимо предварително да се приближим  към разбирането „Кой е Той“ – да започнем да постигаме Неговите свойства.

За постепенното разкриване на Твореца от човека е създаден и този свят, от който постепенно, в степента на придобиване на свойствата на отдаване, т.е. подобие с Твореца, започваме да рисуваме в себе си правилната представа за Него по правилото: „От любов към творенията към любов към Твореца“.

А иначе ще се обръщаме не към Твореца, а към Неговата противоположност, в своя егоизъм, към Фараона, и съответно да Го молим за земни напълвания, а не за придобиване на свойствата на отдаване и любов от нас.

Затова Баал а-Сулам пише, че поначало е невъзможно да си представим Твореца и затова Му се молим.

И само в степента на усилията, насочени към връзка с приятелите, които предизвикват върху нас въздействието на Ор Макиф (ОМ) – светлината на Тора, връщаща към Твореца, Източника, свойството на отдаване и любов – в човека се проявява „образа на Твореца“, като единствената висша сила, така както в малкото дете се образува образа на родителите като нещо цяло, надеждно, защитено, източник на него и целия свят.

Затова започващите да изучават кабала се отделят от религиозния подход за Твореца, ако са били приучени към него, и сякаш оставят религиозния път.

Но след поправянето на първото ниво на собствения егоизъм, на собственото поправяне в група от приятели, на сближаване с тях, при изпълняване на указанията на кабалистите за връзка с приятелите в група, привличайки, с опитите си да се сближи с приятелите, светлината, връщаща към Източника, ОМ, той се приближава към изпълняване на общото правило на Тора „възлюби ближния като себе си“; и непременно и само под въздействието на светлината ОМ, единственият спасител и поправящ, започва да усеща присъствието на Твореца в света.

Така са продължили поправянето и постигането на Твореца, в степента на подобие с Него, нашите праотци.

А след това настъпва периода на синовете: когато усещането на Твореца, чрез сплотяването в група, става все по-явно, възниква порив на обръщане към Него, към усещане като на Източник на целия живот, на своите свойства и постъпки. И затова човек става напълно „вързан“ във връзка с Твореца, тъй като усеща, че Творецът управлява всичките му мисли, желания и действия.

А на него, на човека, му е оставено и му остава само да моли Твореца за своя правилен избор в мислите, желанията и действията, тъй като той сякаш желае да изпревари Твореца в стремежа си да се уподоби на Него. Този период на поправяне на природата на човека се нарича „Период на синовете“. И за него е казано: „Победиха ме моите синове“, т.е. те Ме изпреварват в стремежите си за подобие с Мен…

[183889]

Как да намерим своето предназначение? (клип)

Всеки човек е длъжен да намери своето място в общата интегрална система, да намери своето предназначение в живота, именно към това ни тласка Природата. Затова човек не трябва да се бои да остави своя топъл ъгъл, своята гонитба за дребни наслаждения в този свят, а да се задълбочи в изучаване на устройството на общата интегрална система на мирозданието, да се заеме с изучаване на науката кабала. Кабала издига човека на такова равнище на самопознание, така че той леко да може да намери смисъл в своя живот и напълно да се реализира.

[176161]

 

Кой е Творецът?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кой е Творецът?

Отговор: Творецът е висшата сила, която съдържа в себе си цялата система на мирозданието, управлява я, храни я, както оживяващата сила на материалното тяло.

Нашето физическо тяло се състои от всевъзможни органи и клетки, абсолютно взаимосвързани помежду си. По тях протича някаква оживяваща сила, която се нарича „живот“. А ако тя изчезне, тялото умира.

Такава оживяваща сила напълва цялата природа и се нарича Творец. Тя не е само дихание на живота в природата, но и я управлява, създава, реконструира, постоянно променя творението, усъвършенства го и по такъв начин води към определена цел, зададена изначално от тази сила.

Въпрос: Какво е творение?

Отговор: Творение се нарича желанието да се насладиш, което съществува във всеки от нас в нежив, животински, растителен и човешки облик. Това желание съставлява целия материал на творението, а всичко, което го оживява, се нарича Творец или сила на творението.

Затова всичко, каквото и да е, се състои само от две свойства: от желание за наслаждение и от силата, която оживява това желание и го поддържа на определено ниво.

Въпрос: Къде отива после тази сила от човека?

Отговор: Тя или се намалява, или се увеличава. Ако се намалява, пада от човешкото и животинското ниво на растително, то човек умира. След това умира растителното ниво, остава само неживото. А след това неживото ниво постепенно се разсипва на прах.

Реплика: Получава се, че силата на Твореца влиза в материята, свързва я заедно и я оживява. От какво зависи, че тя изведнъж пропада?

Отговор: От много причини. Това вече е цяла система. Работата е в това, че пропадайки от една материя, тя създава друга, тъй като енергията не се губи, а се разсипва на съставните си части.

Въпрос: Тоест материята не може да съществува без оживяващата сила?

Отговор: Оживяващата сила е първична. Тя е създала материята, дала ѝ е живот и я превежда през всички промени чак до крайното състояние.

За да се облекат свойствата на Твореца в материята, тя трябва да ги придобие, да стане тяхно вместилище.

От урока на руски език, 13.03.2016

[183952]

Какъв е смисълът на земния живот?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако в миналия си живот човекът се е занимавал с кабала, какво ще му даде това в следващия кръгооборот?

Отговор: Ако в материалния живот човекът вече е бил на някакво определено духовно стъпало, това означава, че не трябва повече да се връща в земно състояние.

А ако има определена мисия спрямо другите хора, той може да се върне тук. Но това вече е работа на висшето управление.

Човек, намиращ се на определено духовно стъпало, връщайки се в този свят или дори да не се връща, по правило продължава възвисяването си, съединявайки се с другите части на общата душа – общата система.

Въпрос: Може ли той да се погрижи за това, че да не се връща обратно?

Отговор: Не. Разберете, че когато видим истинската система на управление, ние напълно се съгласяваме с нея и нямаме възможност да се пазарим. Виждаме, че всичко се извършва по абсолютно правилни и справедливи закони.
Земният живот има смисъл само, за да можем да се издигнем на следващо ниво на съществуване, да се извисим към него и да достигнем вечността, съвършенството още докато сме в този живот.

Първо, това състояние не се подава на никакви сравнения с нашите сегашни усещания.

Второ, нашият свят („ол́ам“ – от думата „алам́а“ скриване) – е призрачен и съществува само благодарение на скриването. От нас сякаш засенчват истинската картина на света и ни показват нещо, което се намира в сянка. В действителност нашият свят не съществува. Веднага след като се поправим, вече няма да се нуждаем от състояние, наречено „земен живот“.

При това ние променяме земното си състояние в този живот без да се ограничаваме в каквото и да е, без рискове, постигайки едновременно следващото висше стъпало. И докато тялото ни е живо, ние съществуваме и в двата свята. А когато тялото умира, ще реагираме абсолютно спокойно, тъй като ще се намираме вече в друг свят.

Както казваше моят учителРабаш: „Както вечер си сваляш ризата и я хвърляш за пране, така ще захвърляш и тялото си като за пране“.

Въпрос: Какво ще се случи с материалния свят след като всички души се съединят с Твореца? Каква ще стане с планетата ни? Ще съществуват ли парите, банките, небостъргачите?

Отговор: Нищо от това няма да съществува, защото нашият свят съществува само във въображението ни. Това е илюзорна реалност, която ни е дадена в сегашните сетивни органи и се възпроизвежда само в желанията ни. А извън желанията тя не съществува. Има само една обща светлина, която може да се възприема само в съответните развити нови сетивни органи.

От урока на руски език, 01.11.2015
[170777]

Призванието на човека (клип)

Въпрос на Ина от Рига: Тръгнах да търся своето предназначение и го намерих изключително в любимата си работа. Кажете, в правилна посока ли съм тръгнала? Може би съм намерила призванието, а съм изгубила предназначението? Как в такъв случай да вървя напред?…

[176224]

Съюз, сключен на планината Синай, ч. 1

Въпрос: Какъв е съюзът, който Творецът сключва с народа на Израел на планината Синай?

Отговор: Не трябва да си представяме събитията на планината Синай сякаш са холивудски филм. Става дума за законите на природата. Тора е вечна, което значи, че и сега живеем вътре в тази система. Това не е ситуация, която възниква веднъж и изчезва.

Казано е, че даряването на Тора се случва всеки ден. Има се предвид особена сила, която е скрита в природата, наричаща се „Творец“. Това е добра сила, която се разкрива при условие, че човек иска да я разкрие. Всичко зависи от желанието на човека.

Ние сме създадени от злото, егоистичната сила, както е казано: „Творецът създал злото начало“. Висшата сила ни е създала противоположна на себе си, зли егоисти, всеки от които мисли само за себе си и не е способен да помисли за другите.

Силата на егоизма, действаща в нас, представлява цялата ни природа. Не сме способни да бъдем други. Нужно е да осъзнаем и приемем този факт, за да видим всичко в правилна светлина, за да проверим природата си и за да установим, че това е най-определящото, изначално дадено ни свойство.

Затова, ако човек не поправи себе си, няма смисъл да се чака от него добро отношение към другите: нито към неживата природата, нито към растенията, нито към животните и още повече към хората.

А ако той прави нещо добро за другите, то е само защото разчита да получи някаква изгода за себе си. В такава форма той може да бъде сякаш „добър“, но това не е добро към ближния, а неговото по-хитро използване.

Така живеем и не е важно за какви видове взаимоотношения се говори: за любов между родители и деца, майка към своето дете, младеж и девойка, които се съединяват, за да създадат семейство, или народ, обединен от общи граници и родна земя.

Каквото и да е, всеки мисли само за собствено благо. И когато строим между нас система от връзки, то те винаги трябва да бъдат организирани така, че всеки да получи от тях някаква полза.

Това е характерно именно за човека, като владеещ най-големия егоизъм, който с нищо не е уравновесен. На по-ниските нива на природата: неживата, растителната и животинската съществува равновесие, където минуса винаги се уравновеся с плюса. Read more

За какво живея? Ч. 3

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Далеч от безцелността

И така, Адам е намерил пътя за постигането на целта и смисъла на живота, системата на живота, която стои зад този свят и ни управлява. Точно така някога сме започнали да изучаваме човешкото тяло и сме открили в него множество изключително сложни и разнообразни системи, свързани по хиляди начини, за които и днес знаем много малко.

Освен това, нашите тела се свързват помежду си, а също и с неживата, растителната и животинската природа в този свят, със земната екология, с цялата Вселена. Според астрофизиците тя представлява единен замисъл, който действа и приема сегашния си облик в нашите усещания. Изследвайки тази сфера, учените по естествен начин придобиват повишена чувствителност към нея.

Ето така Адам е открил, че ако искаме да намерим смисъла на живота и неговата цел, то трябва да разкрием общата система, природата, мрежата, свързваща ни в едно. Всъщност, цялата природа по своето устройство и развитие ни подтиква към това, да поискаме да я разкрием. Да поискаме от любопитство, нарастващо до такава степен, че в нас се установява постоянна болка, „точка в сърцето“.

Тогава наистина си задавам въпроса: “За какво живея?“ Животът ми като че ли се пилее без никаква цел. Предварително виждам смъртта пред мен, така че, за защо е всичко това?

И ето, в наши дни,  почти 6000 години след Адам, много хора наистина си задават този въпрос. Потъват в отчаяние, в наркотици. Действително им е трудно да живеят, защото въпросът силно ги угнетява, унижава ги, буквално ги лишава от човешки облик, превръщайки всеки в безжизнен, бездуховен „чувал“…

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183872]

Предходни съобщения по темата:

За какво живея? Ч. 1

За какво живея? Ч. 2

Учител и ученик – висш и нисш

И на мен също се разгневи Бог заради вас и каза: „Ти също няма да излезеш от тук! Исус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там (в Земята на Израел). Утвърди го, защото той ще раздели наследството на Израел.

А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават. [Тора, „Второзаконие“, „Дварим“, 1:37 – 1:39]

По времето на четирийсетгодишното „скитане в пустинята“ човек напълно отработва тези свойства, с които, след получаването на Тора, започва духовния си път до постигане на нивото Бина пред входа в Земята на Израел. Всички тези свойства сега трябва да придобият съвършено нов облик – получаване заради отдаване, и затова се счита, че поколението умира.

Въпрос: Какво означава за ученика преодоляване на пътя до планината Синай, а след това от планината Синай до Бина и изход на следващото стъпало?

Отговор: Ученикът прави тези действия относно учителя като все повече и повече се отменя пред него. До него достига разбирането, че всичко, което по-рано е считал за правилно, е абсолютно невярно. Така се случва винаги с низшата степен по отношение на висшата.

Ученикът вижда учителя в нов вид, който едва сега започва да се разкрива от ученика, а по-рано той не е разбирал това и не го е чувствал. Той не може да оцени учителя си. Както е казано: „Всеки, отричащ висшия, го отрича, защото той е нисш“.

Въпрос: Какво означава бунт на народа против Моше, т.е. бунт по отношение на учителя?

Отговор: Това е естествено! Те не могат да се съгласят с това, което сега им се предлага. В такъв случай учителят умира.

В нашия свят той умира физически, а на духовните степени за ученика – духовно. Когато ученикът престане да използва учителя като най-висш, като водещ напред, тогава този човек за него умира в смисъла, че престава да бъде водещ. А във физическия вид, ако ученикът не се нуждае повече от учителя, то той няма какво повече да прави в този свят.

Всяка степен съществува за нисшестоящите.  Изхождайки от тази ясна връзка, за учителя няма смисъл да остане в материалния свят, ако в учениците му нямат потребност от него.

Не трябва да се обвиняват в това учениците, тъй като това обстоятелство е несъмнено и естествено! Свише върху тях се спуска такова напътствие, че им се струва, че могат прекрасно да се справят без учителя. Те вече са получили каквото им трябва, разбрали са всичко, и сега сякаш знаят как да продължат по-нататък. Той дори до известна степен ги забавя и ги разсейва.

Същото се случва и по отношение на Моше. На народа му се струва, че той вече им е отдал всичко, те вече не различават следващите степени и следващите възможности, и затова той умира.

Въпрос: Какво тогава означава за учениците „умиране на поколенията“?

Отговор: Ако те се издигат на следващото стъпало, то трябва да преминат състояния, когато всичките им предишни желания, каквито и непоправени да са били, сега трябва да умрат, т.е. да приемат ново ниво – получаване заради отдаване.

Надявам се, че всичко това ще го разберат, узнаят, почувстват и изживеят, и тогава ще влезем в Земята на Израел.

Въпрос: Какво трябва да прави ученика, за да се учи от миналото? В крайна сметка все още се учим от него, за да не умре поколението.

Отговор: Ние на нищо не можем да се научим. На нас просто ни разказват за това, а ние така или иначе ще пренебрегваме и ще се противим срещу Моше, който ни води напред. И това ще се повтаря и повтаря във всеки човек.

Въпрос: Вие също ли сте въставали против учителя си?

Отговор: Разбира се. Без това не може да се продължи напред. Затова и той ми казваше: „Разбирам, че всичките ти нещастия в живота се случват заради мен“.

Висшият действително разбира това. А после действа заради нисшия: или го бие с болка в сърцето, както ние наказваме малките деца, или чака, докато порасне.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 06.01.2016

[183530]

Методиката на любовта: от Адам до наши дни, ч. 2

Конгрес в Ню Джърси. Урок № 6

Поправянето, с помощта на което може да се компенсира силата на егоизма и да се получи цялостна картина, пълно усещане за цялата реалност, идва към човечеството стъпаловидно, тъй като хората от поколение на поколение се раждат все по-егоистични, по-груби.

Въз основа на това, което им се разкрива според нивото на егоизма, те развиват своята природа, своето обкръжение, семейство, технологии, работа, човешко общество, преминаващо през различни форми.

Адам Ришон пръв е разкрил тази методика, доколкото е могъл, и я е предал на своите ученици. Във всички следващи двадесет поколения от него до Авраам, следващия велик кабалист, хората са се занимавали с лично разкриване на духовното, допълвайки лявата линия /отрицателната, егоистична сила/ с дясната линия /алтруистичната сила/.

Но във времето на Авраам, в Древен Вавилон, тази система е спряла да работи, защото егото със скок се е издигнало на ново стъпало. До тогава хората са живели добре, но изведнъж са усетили, че не са способни да подредят отношения един с друг. Авраам, знаейки за тази наука все пак се е затруднявал да реши какво е необходимо да се прави, докато не му се разкрило, че решението се крие в обединението.

Затова не от Адам Ришон, а именно от Авраам сме получили зачатъка на принципа „Възлюби ближния както себе си“. Авраам е събрал група ученици, които са използвали неговата методика.

Но тяхното обединение е било все още в лека форма, не толкова изяснено и с желаната дълбочина, според сравнително малкият егоизъм, съществуващ в Древен Вавилон. Тъй като егото им е било все още леко, те по този начин са се справяли с него.

Но техните отношения все още е било невъзможно да се нарекат любов, защото не може да има такова чувство като любов, ако няма омраза. Винаги едното трябва да бъде срещу другото. Не може по друг начин да се разкрие никакво явление, освен от неговата противоположна форма, защото винаги преимуществото на светлината се разкрива от тъмнината.

Следва продължение…

От урок № 6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187661]

За какво живея? Ч. 2

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Какво е „творение“?

Не е тайна, че в ежедневието постоянно си взаимодействаме. Обаче Адам разкрива нещо повече – глобалната система на нашите взаимовръзки, неразривна и всеобхващаща.

В клетките на тялото, в своите мисли и желания, иначе казано, в целия диапазон на неживата, растителната, животинската и човешката природа в човека, всеки от нас е свързан с всеки. Свързан изцяло и напълно.

Като цяло ние представляваме интегрална, глобална система, която Адам е нарекъл „душа“. Тя включва в себе си всичко: живота ни, нашата нежива материя, растителната, животинската и човешката природа, нашата психология, духовното ни стъпало.

И още: Адам е открил, че тази система умишлено е извадена от равновесие, за да доведе творението в състояние на съвършенство.

„Творение“ не са всички нива на природата в нашия свят. „Творение“ се нарича този същия въпрос за същността на живота, пробуждащ се в човека: „За какво живея?“

Ето защо в науката кабала Адам е наречен „първият човек“ (Адам Ришон). Той първи е разкрил този въпрос и отговора му, първи е открил общата система и ни е разказал за това в книгата си „Ангел Разиел“. „Разиел“ означава скритата в природата, още неизвестна ни сила.

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183813]

Предходни съобщения по темата:

За какво живея? Ч. 1

За какво живея? Ч.1

Конгрес в Америка. Предварителен урок № 1

Въпросът на Адам

От ден на ден става все по-ясно, че не разбираме света, в който живеем.

И това е добре, така и трябва да бъде. В крайна сметка хората започват да търсят нещо. И те го търсят не в този свят, вече не им е толкова интересно как да се благоустрояват в него все по-добре и по-добре.

Постепенно придобиват разум и се замислят за нещо друго, не само за причините за неуспехите си в живота, а за какво им е той всъщност. Какво ги движи? За какво живеят?

Природата е много сложна. Изследвайки я, прониквайки в дълбините ѝ, виждаме колко всичко в нея е взаимосвързано. Иска ни се да намерим в нея някаква закономерност, изящна и всеобхващаща, но като че ли всеки път пред нас се открива нова бездна, такива дълбочини, които едва ли ще се подадат на постигане. Във всеки случай, за нашия поглед те изглеждат безкрайни.

И все пак, нещо отвътре гнети човека, държи го и не го пуска, особено в днешно време, когато развитието на човечеството излиза на нов етап.

Днес, без да знае какво живее, човек не може да съществува. Всичко му става трудно, макар че животът като че ли се облекчава. В съвременния свят е лесно да се купи къща, да се купят или изперат дрехите, да се намери готова храна. Дори ако не работиш, можеш да получиш подкрепа. Само преди няколко стотин години всичко е изглеждало различно.

Обаче ние се сблъскваме с други затруднения, заради въпроса „защо?“. Баал а-Сулам го определя като въпроса за смисъла на живота. Този проблем безпокои човечеството от хилядолетия.

Особено е безпокоял човек на име Адам, живял преди 5776 години. И той е разкрил същността, за какво живеем, каква е причината за живота и неговата цел, каква съдба ни води, бута ни от раждането до смъртта по личната пътека на всеки и по общочовешкия път?

А още Адам е разбрал, че всички сме свързани помежду си с безброй нишки и определяме съдбата един на друг.

Следва продължение…

От предварителния урок № 1 на конгреса в Америка, 19.05.2016

[183808]

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 2

каббалист Михаэль ЛайтманОткритието на Адам

Има методика, мъдрост, наука, която говори за това, че освен негативната сила на нашия егоизъм съществува още една, позитивната сила. Тя е скрита, но ние можем да я разкрием и да я използваме в качеството ѝ на противовес на негативната, така че двете противоположни сили заедно да се намират в равновесие, в хармония помежду си.

Тази методика се нарича „наука кабала”. Тя е открита от Адам и затова той е наречен „Първият Човек” /Адам Ришон/ . „Първи“  заради откритието си, а „Човек”, защото се е уподобил на втората сила. „Адам” означава „подобен” /доме / .

От една страна, той е бил егоист като нас, а от друга, е получил от Природата позитивната сила, а с нея и възможността за анализиране на  разликата в потенциалите,  за да се пресмятат и да се взимат решения, съчетавайки двете сили заедно. По този начин той  е станал подобен  на общата Природа, в която те действат.

Адам е написал книгата „Скритата сила” / „Разиел а-Малах” /  и е предал методиката на следващите поколения, които продължили да я разработват.

Пробивът на Авраам

След двадесет поколения Авраам е изучил тяхното наследство и е извършил нов пробив. Дотогава науката кабала е позволявала на човека да прониква в дълбините на Природата и да се учи да извлича от нея положителната сила. Авраам  е разкрил възможността не просто да проявява и извлича от нея позитива от Природата, но да го противопоставя на негатива на нашето изконно естество. Това вече е  методиката за реализация.

Авраам е живял в Древен Вавилон по времето на тежката криза, когато хората поискали да построят „кула до небето”, с други думи, са имали драматичен скок на егоизма, отрицателната сила. Те търсили някакво решение , но не намерили, защото забравили как да се разбират един друг, сякаш заговорили на различни езици.

Тогава Авраам, един от най-големите вавилонски жреци, образован и уважаван човек, започнал да изследва това явление, за да намери изход. И открил, че можем да изявим, да разкрием позитива от Природата и да го използваме. Как?  Чрез обединение, дори в началото то да е изкуствено.

От Авраам започва началото на понятието „десятка” / минян / . В написаната от него „Книга за Сътворението” / Сефер Ецира /  всичко се върти около числото десет. Оказало се, че ако десет човека се стараят да се сближат помежду си над собствения егоизъм, то техните усилия, призвани да потискат егото и по някакъв начин да изведат навън положителната сила, действат като „помпа”, изпомпваща от дълбините на Природата скрития там позитив.

 В резултат на това, ако всеки в десятката „притиска” своя егоизъм, желаейки да отдели положителната сила,  внезапно тя се появява, разкрива се и действа сред тях,  до такава степен, че е способна да уравновеси негатива.

Така десятката става „стопанин“ на двете противоположни сили, без да се ограничава, подобно на човечеството в нашия свят, на една единствена отрицателна сила. Тези хора започват да усещат, да възприемат общата система, наречена „система на висшия свят”, където двете сили балансирано  си взаимодействат.

Следва продължение…

От 727-а беседа за нов живот, 17.05.2016

[183985]

Предишни публикации:

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 1

 

Новият Всемирен потоп

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Според предупреждението на Международната хуманитарна организация към 2060 година над един милиард човека ще се окажат под заплахата от потоп.

В частност се посочват районите на САЩ, Индия, Китай, Бангладеш и други страни, които ги очакват катастрофални наводнения, в резултат на повишаване на морското ниво, ураганни приливи и екстремни климатични условия.

Нима ще се повтори библейският потоп?

Отговор: Мисля, че потопът ще се случи много по-рано.

Земята и моретo постепенно ще се променят и това изменение ще се съпровожда от изригване на вулкани, земетресения, наводнения. Работата е в това, че Природата няма да търпи на Земята такова егоистично същество като Човека. Ние самите, с отношението си един към друг предизвикваме отрицателно движение в Природата.

Реплика: В доклада е казано, че бедните ще пострадат повече от всички останали. А богатите имат застраховки, възможност да се преместят, да се спасят.

Отговор: Естественно! Но засега е така. А след това няма да е същото. Стихийните бедствия ще засегнат абсолютно всички.

Освен това, проблеми се очакват не само в екологията. Ще има падения в много насоки. И в бизнеса и в световната търговия, отношенията в семейството, културата, науката – егоизмът убива всичко, прераства в раков тумор, който опустошава дори себе си.

Въпрос: Понякога, когато ви слушам не знам това за добрo ли е или злo?

Отговор: Това е хубаво, когато се случва в малък мащаб и човечеството веднага реагира: „Разбрахме! Трябва да се променим, да корегираме поведението си“. А ако продължава така десетки години, тогава вече е лошо и то говори не за прозорливост и чувствителност при хората, а за тяхното тъпоумие.

Въпрос: В света има ли разбиране за случващото се?

Отговор: Абсолютно никакво.Кабала, която дава методиката за изход от кризата, се намира в немилост. Независимо от огромните ни усилия да разказваме на всички за нея, се натъкваме на стена от неверие, отблъскване, злословие. Много се изказват против нас, без да разбират с какво се занимаваме. Така тях ги води проявяващият се отвътре егоизъм и те несъзнателно му се подчиняват. Това не води до нищо хубаво.
Не искам да звучи нескромно, но преди много години предсказахме и всички днешни катастрофи, и напълването на Европа с емигранти. Уморих се да говоря за това. Нищо не помага.

Въпрос: Но нали Творецът е добър, и Творящ добро?

Отговор: Добър е само в случай, че се намираме с Него във взаимна връзка. А над нас, за съжаление, оказва натиск само противоположната на Него егоистична сила. Затова не трябва да чакаме добро от Него и няма на кого да се молим.

Ние трябва да променим себе си! Трябва да молим от сърце и само за едно: за обединение. Тъй като цялата Тора е система, която е настроена само на взаимната любов. Както е казано: „Създадох злото и дадох Тора за неговото поправяне, защото светлината в нея води до добро“.

Творецът действително е свойството любов, което трябва да развием и да внесем във взаимоотношенията между нас, защото основният закона на Тора е „Възлюби ближния като себе си“. Но никой в света не се занимава с това.

Кабалистите могат да крещят за това, колкото им е угодно. Те се опитват да реализират между себе си методиката за единение, но е трудно да се направи това в малка група. Ако с това се захване целият народ, то разбира се, всичко вече би било по-различно. Но той е длъжен да го направи и да даде пример на цялото човечество, който светът изисква от нас.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 17.05.2016

[183973]

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманРаби Шимон Бар Йохай / Рашби / е една от централните личности в културата на еврейския народ. Същевременно ние знаем за него много малко. Известно е, че той е живял в средата на 2-ри век и е бил ученик на раби Акива. Той се отнася към танаите – мъдреците кабалисти от периода на написването на Мишна.

Раби Шимон е автор на Книгата Зоар. Според традициите, той е умрял в деня на празника Ла ба-Омер, и затова на този ден гроба му в планината Мерон се посещава от огромни маси хора.

Каква е духовната роля на раби Шимон? Какво е внесъл той в нашето развитие от гледната точка на науката кабала?

До сватбата няма да зарасне

Колкото и да се стараем да разберем света и себе си в него, ние още не сме уловили вярната връзка между нас и обкръжаващия свят. Това се вижда от самия ни живот – той е хаотичен, не умеем грамотно да управляваме себе си, да управляваме човешкото общество. Хората, страните – всички са безпомощни пред тази беда.

Именно тук се крие същността на нашите проблеми: изследвайки реалността, ние само все повече се убеждаваме, че не я разбираме. Добре би било това изследване да ни доведе до нещо, и е напълно нормално, ако по пътя към истината за пореден път се убеждаваме в собственото си невежество.

Обаче в действителност ние се движим в съвсем друго направление. Развивайки се на базата на своя егоизъм, на своето лошо начало, от година на година ставаме все по-лоши, отдалечаваме се един от друг в семейните, социалните, държавните, международните и други отношения. И не виждаме възможности за балансиране на тази тенденция.

Като резултат , с течение на времето пред нас възниква тъжна картина: ние сякаш сме погълнати от някаква зла сила, която властва над нас. За това е казано: „Аз създадох злото начало”. Цялото ни творение е именно злото начало, егоизмът, мислещ само за себе си, зачитайки само себе си и действащ за сметка на ближния, без никакви компромиси. Ако би могъл, той би се възцарил над всички, заради самото наслаждение.

А освен това, нашият егоизъм е късоглед. Да допуснем, че правилните връзки с другите ще ми донесат полза в бъдещето, сега аз и на това не съм способен. Защото мен ме движи само една, лоша, егоистична сила, която не желае дълго да чака.

Представете си, че майката говори на двете си деца: „Разбирайте се помежду си, поиграйте си заедно”. Но не, къде ти, те просто не могат…

Същото става и между възрастните хора, включително и между народите. Политиците организират на тази почва „солидни„ шоу прояви, но всъщност , това не са повече от детски боричкания на пясъчника, когато всички си пречат и се лишават от възможността да се насладят заедно.

При тях идват мъдреците кабалисти и им казват: „Хайде да направим така, че на всеки да бъде добре. Ние можем да изградим вашите отношения по добър начин чрез развиващите игри. Кабала обяснява как става това”. Но никой не желае да слуша, точно както вироглавите деца пропускат всички съвети покрай ушите си.

Но ако детските обиди „до сватбата ще зараснат”, раздорите между възрастните оказват негативно влияние на целия свят, а в наши дни се отразяват и на екологията, предизвиквайки различен вид стихийни бедствия. Да не говорим за промишлеността, търговията и социалните аспекти: престъпност, наркомания, статистика на разводите и т.н.

Следва продължение…

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 2

[183978]

Тайните на вечната книга. Творецът е между нас (клип)

Цялата природа, цялото човечество, това са мои вътрешни свойства. Целият свят това съм аз, обърнат на опъки. Ако аз мога да се настроя по такъв начин, така че да се отнасям към света с абсолютно добро, тогава през него ще видя Твореца.

[156129]

Войната на половете, част 4

Адам и Ева се връщат в Райската градина

Въпрос: Какви оръжия използват мъжете и жените във войната помежду си?

Отговор: За тази война мъжът и жената използват много широк спектър от оръжия, като се започне от съдилищата, затворите, общественото порицание, през роднините и децата, докато не се стигне до последната инстанция: изясняване на отношенията в спалнята.

Но работата е в това, че сега бягаме от тази война и не искаме да я водим. Затова младите хора не искат да създават семейство или се женят на много късна възраст. Вече не сме така зависими от семейството, както преди, защото държавата, обществото са в подкрепа на семейството и частично запълват това, което трябва да даде мъжа.

Жената с модерното домашно оборудване по-малко се нуждае от физическата сила на мъжа и не зависи от него. А мъжът по-малко зависи от жената, защото има микровълнова фурна, полуфабрикати.

Мъжете и жените все повече се отдалечават един от друг. Затова, ако все пак искаме да запазим семейството в правилната форма на съществуване на човечеството, е необходимо да стигнем до такова съединение между мъжа и жената, когато Шхина, висшата сила на природата, ще се разкрие между тях.

И затова е необходимо специално образование, което ще ни научи да се свързваме или поне да започнем да се приближаваме един към друг. Днес между мъжете и жените възниква физически разрив и точно тук е нужно да се намеси интегралното възпитание и да започне да го намалява, сближавайки противоположните страни.

Трябва да се обясни на мъжете и жените колко много губят от своето отделяне и колко много могат да спечелят от правилното свързване, а също да се научат как да го постигат. При правилно свързване Шхина се разкрива между нас, това е съвсем различно ниво, усещане за живот, което се нарича Рай. Адам и Ева се връщат в Райската градина!

А ако не го правим, то губим не само възможността да живеем в Рая, но и изобщо целия живот, защото никой не е доволен от него.

Въпрос: Съпрузите, които живеят в Рая все още ли ще водят война помежду си?

Отговор: Те няма да воюват, защото ще се допълват над цялото разкриващо се зло. Всички престъпления ще се покрият с любов.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016 г.

[182444]

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч. 3

Трети, но не излишен

Въпрос: Има две качества: мъжко и женско, които се съединяват едно с друго. А вие добавяте и някакъв трети, висш фактор?

Отговор: Този фактор е най-важният. Мъжът и жената се свързват именно заради него, за да се слеят с него и да достигнат неговата степен. Заради тази цел съществуваме на тази земя, правим всички поправяния и се свързваме помежду си.

Третият фактор е висшата сила, която се нарича „Творец“ или „любов“. Усещането за любов се постига чрез взаимно допълване, когато всеки се чувства напълно отдаден на партньора. Ако ние съществуваме само заради напълването на другия, получаваме силата на любовта.

Въпрос: Това ли е силата, която търсим цял живот?

Отговор: Ние мечтаем за силата на любовта, но се заблуждаваме, очаквайки да я намерим между нашите тела, а не между душите.

Въпрос: Нима е лошо мъжете и жените да получават удоволствие от срещите един с друг?

Отговор: Сексуалното удоволствие е едно от основните материални удоволствия след храната, без която не можем да съществуваме. Но след като човек е осигурил необходимото за своето съществуване, той мисли само за секс.

Въпрос: По какво се различава наслаждението от силната истинска любов, в която се включва третият, висш фактор?

Отговор: Наслаждението от истинската любов се нарича Рай. Ние сме толкова предани един на друг, че аз търся само как да напълня другия, за да се разкрие между нас силата на любовта, която се нарича Творец.

А днес изискваме един от друг любов по егоистичен начин, което е противоположно на любовта. Ние трябва да се издигнем над своя егоизъм и тогава, вместо да изискваме любов от другия, ние ще я показваме, тоест любовта не е в получаването, а в отдаването.

Човек, Адам, означава „подобен“ на висшата сила, на Твореца толкова, че се намира в съвършенство. А съвършенство може да достигне само за сметка на това, че се съединява с жена. Когато те двамата се отменят един пред друг, над своя егоизъм, след това се свързват във взаимно отдаване.

Това може да се изразява във всякакви материални действия, но всеки от тях трябва да бъде в намерение да отдава на другия, за да се разкрие между нас Творецът. Както е казано: Мъжът и жената и Шхина между тях“. Само в такава форма можем да достигнем съвършенство, на това ни учи науката кабала.

Въпрос: Обикновеният мъж иска да притежава всички жени, които вижда около себе си. А духовният мъж вече не иска ли това?

Отговор: Той иска същото, но не в материална форма. Той иска да вземе цялата женска сила, съществуваща във Вселената и цялата мъжка сила, и да се допълнят една друга.

И така, всички мъже и всички жени работят само за да се допълнят помежду си и в това взаимно допълване и свързване, в центъра на човечеството ще се разкрие духовния свят, духовната сила, висшата сила на Твореца.

Творецът ни е създал в такъв вид и към него се връщаме. И тогава, в точката на връзката между нас и Твореца, ние достигаме любовта.

От 708 беседа за новия живот, 31.03.2016 г.

[183608]

Предходни съобщения по темата:

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч.2

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч.1

Война на половете, ч.3