Трябва да се разбере, че всички усещащи се наоколо промени, ни се дават като помощ, тъй като без тях ние не бихме се помръднали от място. Срещат се сред всички състояния – много изнурителни, продължаващи по няколко дни, и на човек му се струва, че те не доставят никакво удоволствие и никаква полза.

Има дни, когато човек се усеща като абсолютно животно. Но всъщност, не е негова работа да прави оценка на самото състояние – трябва само правилно да се използва, и да се извлече от него някаква полза. И е възможно той да остане в такова състояние до края на живота си – състоянията се дават отгоре. Но реакцията на човека е лично негова.

Затова винаги трябва да се проверява и оценява същността на състоянието, не по самото него, а по своята реакция на него. И съответно с това решение – добро ли е това състояние или не. Възможно е, самите състояния да не се променят, но човек през цялото време различно реагира на тях и се опитва да намери начин и различни уловки, за да се издигне над тях.

И независимо, че състоянието си е все същото, той продължава упорито да се бори, за да достигне до някакво отдаване, до обединение, да се доближи до Твореца. И затова тъкмо той оценява такова състояние, което му дават, за да усети дори най-малкото желание, позволяващо му да напредва.

Той е благодарен, че не се е откъснал съвсем, а Творецът му е дал желание и сили да се закачи за края на подаденото му въже, и очаква, че всеки път ще го водят на такова място, където може да приложи усилия. И това му е достатъчно – той не иска повече.

Тъкмо, в най-сериозната работа се нуждаят от най-малката подкрепа – само да не се отделят. А от този момент и по-нататък – всичко вече е в ръцете на човека.

Затова, е много важно да си създадеш ред и програма за обучение, за разпространение, за работа в групата и през цялото време да се връщаш в правилната диря, поне няколко пъти на ден, ако имаш разбира се възможност.

Всичко е в ръцете на човека и той сам трябва да реши, какво е за него ден – и какво е нощ. Ако му е хвърлен спасителния край на въжето – това трябва да е началото на деня… И няма значение, какви състояния му изпращат отгоре – важното е, как той сам се подкрепя. Как се приготвя: ”Аз сам пробуждам изгрева!”

Въпрос: Каква трябва да е моята реакция към моите състояния?

Отговор: Ако аз не попадам в съвършено безсъзнателно състояние, когато изобщо забравям за духовното и започвам да мисля като всеки случаен човек, ако ми е дадено някакво усещане, че съществува работа за Твореца, цел на живота, средство наричащо се кабала такива мисли и желания, поне не голямо подсещане – това е единственото, което ми трябва.

А състоянието може да бъде най-лошото – това е не е важно. Достатъчно е да извърша своята работа, а всички останали условия не са важни. Аз искам само едно: ”всичко, каквото и да е само и само да не се откажа”. Ако аз държа края на въжето, за което от сега нататък мога да се държа и да израствам от всякакви състояния – от най-тежките, но свързани с целта даже с някакви противоположни образи – това е достатъчно.

От урока по статия от книгата Шамати, 25.01.2012

[67583]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Как да събудим завист в групата към авторите на книгата Зоар, за да пожелаем да се уподобим на тях и да достигнем тяхното ниво?

Отговор: Това е много трудно. Те са много далечни и неразбираеми за нас. При това ние въобще не можем да разберем, какво представлява от само себе си човек, който разбира цялото творение, намира се в пространство, пълно със светлина, където му се разкриват законите, управляващи цялото сътворение, зад пределите на нашия свят, да пребивава в разбиране и усещане за цялата природа – великият Разум и Замисъл, довеждащ всичко до действие, опознаващо онази хармония, в която всичките части на творението са свързани помежду си.

По принцип, ние тъкмо от това изпитваме наслаждаване. Тъй като си мислим, че наслаждаването – е чувствено и желанието да се насладим, като че ли разбира единствено езика на усещанията, чувствените впечатления, но това не е съвсем така, защото, чувственото впечатление той получава от светлината Хохма.

Това малко ни обърква и ние не напълно разбираме, какво е това. Но продължителното наслаждаване – това е наслаждаване от постигане на системата на Висшето управление, където се разкрива Твореца. Тъй като ние не постигаме абстрактната форма и същността, облечена в материя – свойството отдаване, облечено в нашия материал – в получаващата материя.

Затова Творецът (Боре) се нарича ”Ела”/ БО и ”и Виж”/ РЕ, доколкото ние отиваме и виждаме, постигаме. Но ние постигаме светлината Хохма – как тя се облича в цялата системата и я управлява във всичките и части от край до край. Ние виждаме доколко тези части са раздвоени и отделени една от друга от егото си, от разликата в свойствата, и доколко те са свързани помежду си и поддържат един друг в такива форми, проявени и допълнени, че ние дори не можем да си ги представим, че това може да ги свърже или да ги допълни. Именно съединяването на противоположностите дава огромната радост и постигане на съвършенството.

Така е и всичко в нашия живот. Да допуснем, че гледаш някакъв филм или виждаш някаква ситуация. Ти се впечатляваш именно от онова, че отначало действащите лица са били раздвоени, противопоставяха се един на друг, страдали са – и изведнъж настъпва помирение. Това е причината за цялото въодушевяване на човека – да речем, че има някаква несправедливост, а след това справедливостта възтържествува, и тем подобни ситуации. Върху това са изградени всички произведения.

Това произлиза от същия този висш корен: отначало ние виждаме и постигаме огромното разделение, съществуващо в цялата система между частите и, а след това постигаме съвършенството и. Когато от раздвояване се постига съвършенство, както е казано: ”Всичките престъпления любовта ще ги заличи” – от това идва постижението, разбиране и благодарността към Твореца.

От урока по книгата „Зоар“, 24.01.2012

[67467]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Добави коментар/Задай въпрос→

Публикация: Как човек се справя с повтарящи се проблеми? Свиква ли той с тях, ако в интервалите нещата се подобряват? – Оказва се, че е точно обратното. Ако човек многократно губи работата си и намира в промеждутъците временна работа –чувството му за благополучие от ден на ден постоянно намалява, човек се чувства все по-нещастен.

Тъй като доброто настроение, предизвикано от положителни преживявания, по принцип е по-малко продължително, отколкото спадът на настроението поради отрицателни преживявания, за да съхрани емоционалното си равновесие, човек трябва да изпитва повече позитивни импулси. Вероятно затова хората, често неосъзнато, подобряват настроението си чрез обмен на положителни емоции в рамките на социалните контакти.

Пример за това е чувството за благодарност. Оказва се, че да се култивира чувство на благодарност е много ефективна стратегия, позволяваща не само дългосрочно да се поддържа чувство на вътрешно удовлетворение, но и прави усещането за благополучие по-интензивно.

И не само собственото, но и това на човека, към когото изпитвате благодарност. Емоционалното удовлетворение има много голямо значение. Нищо чудно, че американските политици и психолози напълно сериозно обсъждат въпроса, дали не е време в традиционните отчети за положението на нацията да се въведат нови индикатори, отразяващи степента на общата удовлетвореност на населението от живота. Вероятно е този показател да се окаже по-важен, отколкото статистиката за промяната на брутния вътрешен продукт.

Коментар: Е, постепенно взе да се прояснява, че за човек е важно 1) Да даде на животинското си тяло необходимото и 2) Да усети щастие, което в най-лека форма се проявява във вид на благодарност, обща удовлетвореност на обществото и не зависи от материалното благосъстояние, ако се задоволява нивото на разумно потребление.

[67635]

Публикувано в: Здраве, Криза, глобализация | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Защо е станало разбиване на желанието във висшите светове?

Отговор: Разбиването е в това, че в мен е имало намерение за отдаване – а е станало заради себе си, и чувствам, разбиване!

Преди съм се сдържал от егоистичното получаване по свое желание, по свое решение – контролирал съм се. И изведнъж моето „аз“ сякаш изчезва – вече не съм стопанин на себе си.

Именно в това се заключава днешната световна криза: повече не управляваме ситуацията. Кризата не е в това, че в някакои области възникват неуредици. Още не разбираме природата на целия този безпорядък, внесен от кризата. А той е именно в това, че човек изгубва власт над произтичащото.

Преди съм властвал над всички със своя егоизъм. Налагало ми се е да се боря против някой друг егоизъм, и така сме воювали един с друг – единият печели, другият губи, и след това обратното. Но ни е била съвършено ясна тази борба. Не е важно, че понякога съм грешал – но съм виждал, че управлявам случващото се. И поради това, то не се е наричало криза.

Всички лични кризи, които са се случили дотогава – това все още не е криза. Кризата е в това, че ти губиш всякаква способност да разбираш и управляваш ситуацията. Изведнъж се появява някаква чужда власт над теб, а ти не я разбираш, не знаеш законите по които тя действа – нищо! Ето какво се случва с нас днес.

Затова, за да се премине тази криза, трябва да се търси как отново да си върнем властта над произтичащото. Сякаш моята кола е престанала да слуша кормилото, и аз търся как да си върна управлението. Преди всичко, в такава ситуация, трябва да спреш! Защото някога си имал контрол, а сега си го изгубил.

И така, ние спираме – тоест повече не използваме егоизма така, както преди. А ако сами не искаме да направим това изменение, то природата прави това заради нас и ни разрушава. Това става днес: закриват фабрики, хората остават без работа, всичко се руши и търпи банкрут едно след друго.

Природата го прави, за да съкрати мащабите на този безпорядък и да ни успокои със сила, ако ние не сме способни да направим това сами. За да може сега, в това по-спокойно, съкратено състояние, да започнем да разбираме и изясняваме, за сметка на какво можем да го контролираме.

Висшата сила иска ние да управляваме. Преди, тя ни е давала да властваме с помощта на егоизма – през цялото време е нараствала нашия егоизъм и така ни е заставяла да се развиваме. Но сега трябва да вземем властта в свои ръце – вместо висшата сила и така, както нея.

Такава задача стои пред нас днес. В търсене на нови средства на управление, ще изясним, че за сметка на егоизма не можем да властваме. Това просто вече не работи – ти въртиш кормилото, а колата абсолютно не реагира. Освен това, двигателят заглъхва! С все сила даваш газ, но колата не се движи.

Силата на желанието в своята пряка егоистична форма – вече не действа. И какво може да се направи?

Оказва се, че има друга система – сякаш друг тип автомобил, не просто на бензин, а хибрид – с електрически двигател. Ето на такъв друг тип двигател трябва да преминем. Чрез интегралната система и връзката между всички – ще пуснем новия двигател. Няма друг изход, старият вече не работи.

Дори не си представяме, колко обратна система е това – още не сме започнали да се запознаваме с нейните закони, и с това, което става в нея. Засега стоим буквално в очакване на произтичащото, за да привикнем помалко към новия свят, и слушаме някакви отделени звуци от ставащото зад стената. И дори това ни се отдава с огромни усилия…

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 24.01.2012

[67470]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Трябва ли аз, като психолог, да разяснявам на хората реалната картина за това, че бъдещето ще бъде само по-лошо, а ние им предлагаме някакво решение?

Отговор: Ако говорите за семейния конфликт и неговото решение, то тук всичко е много просто. Бих организирал курсове, които ще обучават на психология: на взаимна психология за всеки и психология изобщо.

Коментар: Но истината е непоносима за хората…

Отговор: Не съм съгласен с това. Истината, все едно може да се понесе, ако знам, че съм такъв по природа: обичам да поизлъжа, да открада, да измамя другите, да ги използвам в своя полза, не искам да виждам недостатъците си, но неизбежно забелязвам недостатъците на близките си, на жена си. И тя има същите проблеми, като всеки друг човек. Длъжни сме да обмислим всичко това, всичко да разберем.

Възможно е и трябва да се създадават филми и телевизионни предавания, които ще показват примери за откровения на съпрузи, когато хората се разкриват един на друг напълно обективно, без да се стесняват от нищо.

Тези два биологически организма, два психологически обекта живеят заедно. Те си разказват един на друг как се чувства всеки от тях и как чувства другия. Този разговор ги води в крайна сметка към един обективен поглед на себе си, на пратньора и на нещо общо между тях.

Сега всичко трябва да се приведе в максимално добро състояние, с разбирането, че такава е природата и нищо не може да се направи с това. И, ако  ти ще се възмущаваш, това няма да има край.

Аз живея с жена си повече от 40 години. Разбира се, че за това време не веднъж сме се опитвали да покажем един на друг нашите слабости, упреквахме се и в крайна сметка, всеки си оставаше на своето.

Това „своето“ остава в хората и ние трябва да се издигнем над него, защото е невъзможно да променим нашата природата – на това трябва да бъдем научени.

Издигайки се, вие започвате да виждате, че всичко е отрицателно, всички лични и общи недостатъци при правилен сблъсък се сливат в нещо добро. И се оказва, че не случайно сте се събрали заедно и се допълвате взаимно.

Над всички несъответствия и противоречия вие се опитвате да създадете зона на комфорт за вътрешното съществуване на всеки от вас и зона на комфорт за общото ви съществуване – такава, че вие дори не можете да си представите внезапно възникналото ваше ново семейство.

Това означава, че всеки си има своето – и това е дадено от природата. Всеки съпруг е съгласен с това, което съществува в партньора и те заедно изграждат общо съгласие, издигайки се над себе си. Това е тяхното общо съгласие – над егоизма, който те не докосват, мисля, че е напълно постижимо. За това не е нужно да се променя обкръжаващата среда и всичко останало. Това е просто една нормална работа с всяка двойка.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67503]

Публикувано в: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Добави коментар/Задай въпрос→

В продължение на десетки хиляди години до днес сме се развивали по волята на съдбата – и фактически с това нищо не сме достигнали. А психологията – науката за човека, за неговата природа и вътрешен свят, съществува само от около сто години.

До нейната поява не сме считали за нужно да изучаваме своето поведение и сме се развивали подобно на животни по волята на случая. Едва сега чувстваме необходимост от знания за човека, за обществото и обкръжението, за това как да го създадем, и как правилно да организираме своя живот.

Самото понятие „живот извън тялото“ малко се свързва с мистиката, но няма никакво отношение към нея. То означава развитие на погледа върху себе си, сякаш отстрани, възможност да видиш света с очите на друг човек. С това в нас се появява възможността да се разбираме един с друг -точно това, което трябва да умеем.

На мъжа е трудно да погледне света през очите на жената. Но практически всеки от нас живее в семейство и разбира необходимостта от неговото създаване, – иначе ще умрем, както динозаврите. Трябва да имаме деца и да ги възпитаваме. Затова за нас е важно да разберем психологията на противоположния пол и да изясним за себе си, не само как правилно да живеем, но и как да се наслаждаваме на този живот.

Включвайки се един в друг, получаваме втората половина на света. Така сме устроени. И това се нарича „живот извън тялото“, т.е. получаваме допълнително възприятие отвън. До този момент съм се развивал егоистично вътре в своето тяло и съм се стремил, колкото се може повече да напълня себе си и колкото се може по-малко да приемам знанието, мнението и възгледите на ближния.

Днес, кризата, в която се оказва въвлечен целия свят, ме задължава да стана част от ближния, да приема неговата гледна точка, неговия възглед и неговия вътрешен свят. И тогава, сякаш, излизам извън себе си и ставам част от останалите хора. По този начин придобивам желанията и мислите на цялото човечество – всички негови възможности. Сякаш излизам от своето собствено тяло и получавам възможност да усетя цялата действителност.

Тук старата епоха отстъпва място на новата, на съвсем друго усещане на действителността. Сега в мен се появява възможност да виждам и усещам действителността не вътре в своето ограничено възприятие, а чрез общото усещане и разбиране, натрупано от цялото човечество.

Ако се сближавам с всички останали хора и получавам възпитание в обществото, представено в цялата негова широта и разнообразие, то получавам възможност да видя света в целия спектър на усещания и възприятия, а не само лично. Сега в мен са включени всички хора, и моята палитра за света става по-богата.

От 3-та беседа за новия живот, 29.12.2011

[66971]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на действителността, Душа и тяло, Криза, глобализация | Добави коментар/Задай въпрос→

Ние не разбираме какво означава да се наслаждаваме от отдаването. Целта на творението е да се насладят сътворените. И те действително ще се насладят – въпросът е само: как?

Ние не разбираме че желанията, които усещаме днес, са ни абсолютно чужди и отделени от нас. Наслаждаването от отдаването – не е удоволствие от това, че някой друг се наслаждава. Това би било просто бизнес, изгоден и за двамата.

А ако се наслаждавам от това, че на него му е добре, дори ако на мен ми е много зле, но аз превъзмогвам себе си, както родителите, които жертват всичко заради децата си – това също е отдаване. В духовния свят възникват такива желания, които дори ни е трудно да си ги представим. Може само да даваме приблизителни примери – като материални клони спрямо корените.

Затова трябва максимално да се постараем да си представим, доколко това особено понятие е отделено от привичното и изисква психологическо преобръщане. Целият свят се преобръща в съзнанието ни и тогава разкриваме нещо съвсем ново.

Това изисква вътрешни усилия и откъсване от обкръжението, готовност за бягство от текущото състояние, да скочиш в Червено море, да загубиш главата си, да изхвърлиш всичко, което имаш, да останеш абсолютно гол и беззащитен и да приемеш всичко, каквото и да е то – само и само да е дошло свише.

Трябва така да се подготвим за конгреса в Арава и ако можем да се удържим в такова състояние, ще достигнем пробив в тази черна тъмнина, към водите на Червено море и ще престъпим през всичко, каквото и да ни се разкрие там.

От урока по писма на Рабаш, 16.01.2012

[66595]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок | Добави коментар/Задай въпрос→

Баал а-Сулам ”Предговор към ТЕС”: Можем да видим Твореца само при скриване на лика, т.е. само от обратната Му страна, подобно на човек, който вижда своя приятел отзад и затова може да се усъмни, мислейки си: ”Може би това е някой друг”? По този път, изборът винаги се намира в ръцете на човека: ще изпълни ли желанието на Твореца, или ще наруши Неговото желание.

Скривайки се, Твореца ни предоставя възможността да се съмняваме, а значи и да действаме. Ако Творецът се беше открил, ние бихме станали Негови роби, ”негови роботи”, безусловно изпълняващи волята Му. Разкриването Му автоматично би ни задължило на това. Тъй като между нас и светлината нямаше да има ”прекъсвач”, позволяващ ни да се уподобим на Твореца самостоятелно.

Но Творецът ни дава усещане за скриване: Той не просто се скрива, а ни дава да усетим, че Него го няма. При това, ние можем да изпълняваме Неговата воля така, сякаш Него го има – да действаме вместо Него. С това Той ни дава възможност да изпълняваме неговите действия. За нас това е шанс, място за работа и гордост, че ние можем да разрешим своите съмнения във висшето управление.

Но откъде да съберем сили за тази работа, ако Той е скрит от мене? Тук трябва да се разбере, че скриването – е нещо като ” черна светлина”, която изгражда в желанията и мислите ми особена форма, очертанията на скрития Творец, отсъствието на когото аз се мъча да запълня.

Ако тази форма ми беше разкрита, то аз безропотно бих изпълнявал Неговата воля. Как да създам в себе си тази форма на Твореца, за да ме задължава тя към действие в Негово отсъствие? Аз трябва да сформирам вътре в себе си Неговия образ – само тогава ще ми се отдаде да изпълня замисленото.

Постепенно, човек изгражда в себе си подобието на Твореца. И Творецът все повече му показва, на каква дълбочина и в какви форми Той се скрива. Така напредваме, докато не построим всичко, което Творецът желае. И тогава ще се уподобим на Него по свойства.

По такъв начин, работата не е в самото изпълнение на волята на Твореца. Нашето получаващо желание и различните форми на получаване – това е само средство. А основното е, че така ние създаваме в нас подобие на Твореца.

От урока по ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 23.01.2012

[67375]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Румъния вече цяла седмица е обхваната от вълнения. В Букурещ те придобиха ожесточен характер. Нашите другари от там са много разтревожени. Общо взето, как трябва да се отнасяме към страданията, които изпитва света?

Отговор: Ние трябва само да разпространяваме материали за обединение. И  тук има няколко правила:

• Ние с никого не се смесваме;
• Ние не сме нито ”за“,  нито ”против”;
• Ние, като възпитатели, се отнасяме към хората много деликатно и без преструвки.

Така пристъпваме към работата, съгласно принципа ”любовта ще покрие всички престъпления  ”: необходимо е да се постигне договаряне за обединяване, за умиротворяване. Това не означава, че всички успокоени се разотиват по домовете – в такъв случай щe се окаже, че сякаш сме против демонстрантите. Не, ние сме за промени. Но в историята подобни методи никога не са довеждали към нещо добро.

Пред очите си имаме подобни примери – Египет, Тунис и други като тях. Каква беше ползата от стихийните безредици в Лондон? Подобен подход не води към нищо хубаво. Египет бе обхванат от разруха и си остана в нищетата. Така, че безредиците няма да помогнат.

Затова трябва да раздадем обяснителни брошури с материали за поръчителството и с нашите препоръки: разговори, кръгли маси, интегрално възпитание.

Но преди всичко, трябва накратко да се охарактеризира сегашната ситуация: защо се случва това?

В този случай, ние не се обявяваме срещу правителството или срещу някой друг. Става дума за естествен процес, за етап от нашето закономерно развитие, където светът става глобален и взаимосвързан.

Какво да правим? – Да се адаптираме към новите условия. Тъй като друг изход нямаме, интегралната мрежа вече се изявява. По-рано се адаптирахме инстинктивно, а сега трябва да се адаптираме осъзнато, да постигнем съответствие с променящия се свят. Такова е нашето нова стъпало на развитие.

А по-нататък ние обясняваме, как да бъде направено това: посредством интегралното възпитание, с помощта на добро обкръжение, което да убеди всеки от необходимостта за обединение с останалите.

Румъния е доста хомогенна, в нея няма други култури – това не е Америка и не е обединена Европа. Затова е много по-лесно да се говори за обединение.

Такъв подход ще умиротвори народа, ще заздрави държавата, ще осигури на хората работа. Те ще се издигнат до осъзнаване, ще разберат, какво се случва, и сами ще видят, че това е добро за тях, за страната и народа, и за техните деца.

Като цяло, ние приканваме всички към всеобщо обединение, и нищо повече. Тук няма скрити ”дългове”, мръсни номера, опит за забогатяване за чужда сметка. Напротив, нека всичко да направят сами, нека да организират обучението и да изградят обкръжение, съгласно природните закони, в сътрудничество с психолози.

Ето какво трябва да предлагаме, тъй като редица държави стоят на прага на същите конфликти .

От урока по ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 22.01.2012

[67215]

Публикувано в: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация | Добави коментар/Задай въпрос→

Изяснявайки си някои неща, пред нас възниква въпрос: ”Какво трябва да променим в себе си, за да придобием по-голямо сходство с природата?” Защото, ако постигнем хармония и равновесие с нея, ще усетим комфорт, удовлетворение и покой. Ще престанем да усещаме нейния натиск, който се изразява в растящи, като  лавина, проблеми, в разпалването на войни, раздори, разводи в семействата, болести, епидемии и други природни катаклизми. Така че, какво трябва да променим в нас?

Търсейки отговор на този въпрос достигаме до изследване на човешката природа. Вътрешната природа на човека е желанието: да живееш, да се чувстваш добре, да се наслаждаваш т.е. постоянно желание за напълване. И част от тези желания, в известна степен, са празни. Да речем, аз искам да почивам – това означава, че аз искам да напълня желанието за почивка, а ако ми се иска да ям, то аз желая да напълня желанието към храната.

Обикновено аз имам желание към храна, секс, семейство, пари, слава и знания. Тези желания са основни, включващи в себе си всички останали. Всяко желание, удовлетворяващо потребностите на моето тяло – от храна, продължаване на човешкия род, и желанията ”на човека ”в мен – към богатство, власт и знание, се делят на много други желания и на техните производни. И ако нямам избор, и разбирам, че с помощта на тези желания си струва да се обединя с другите хора, за да стана подобен на силите на природата (на единния закон) , то ще трябва да поправя всяко свое желание.

В крайна сметка, всички тези желания взети заедно се наричат ”Желание за наслаждение” или ”желание за получаване на напълване”. Към какво трябва да ги насоча, за да ги поправя? Те трябва да бъдат насочени за благото на всички. А ако напълвам само себе си, то такова желание се нарича ”егоистично”. Затова всяко свое желание аз насочвам към общото благо и приемам само това, което ще бъде полезно за всички.

Получава се така, че ние нямаме друг избор. Ако всички ние сме като едно семейство, то аз трябва да се съобразявам с всички и да мисля за всички, като за едно цяло. Затова всяко свое желание трябва да отправям към всички. Тук и възниква проблемът: как да постигна това?

Дори и да разбирам това, а и учените го потвърждават (а психолозите, социолозите и политолозите в един глас, заявяват, че това е верно и нямаме друг изход), и от своя жизнен опит виждам, че други методи няма, то моята природа винаги мисли по друг начин. Тя смята, че преди всичко, трябва да получавам за себе си и да задоволявам своите потребности, а не да се грижа за другите. Може би да трябва да се грижа за тях, но и аз да имам полза от това.

Обаче това не е достатъчно. Тъй като, по отношение на своето семейство, аз  не смятам така. В поправеното семейство аз едновременно мисля за всички , като за един човек, и не се чудя, как да им направя добро, така че на мен да ми е добре от това.

И законът желае да ни задължи да имаме предвид всички, като един, целия свят като едно семейство, за да започнем да свикваме с това. Какво трябва да направим за това? Всеки от нас трябва да се грижи за всички и всички заедно да построим такава система за ново интегрално възпитание, която да ни съедини и, посредством различни въздействия и занятия, да докаже, че други пътища няма.

От 4-та беседа за новия живот, 01.01.2012

[67161]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата | Добави коментар/Задай въпрос→

Родени сме с единственото желание да се наслаждаваме, като всичко друго в живота не е важно за нас. По същия начин бебето, излизащо от майчината утроба, мисли само за себе си, чувства само себе си, без да усеща външния свят.

Но след няколко седмици, то започва да отваря си очите, да чува, постепенно задейства сетивата си и възприема заобикалящите го. И така, то постига това, което желае да получи от обкръжението /преди всичко от майка си/, за да задоволи потребностите си.

Трябва да разберем, че егоистичното желание, което имаме по рождение, ни е дадено специално, за да можем с помощта на навика, станал втора природа, да изградим над него, друго, алтруистично свойство – свойството отдаване и обединение.

Днес се намираме в противоположно състояние – разделени сме, всеки иска да се възползва от другия, никой не се съобразява с никого и плюс това, всички се намираме в противоречия и разногласия помежду си. Но природата преднамерено е създала в нас такова отрицателно свойство, за да може, използвайки намиращите се в наше разположение сили , именно от него да изградим положителна и добра връзка помежду си.

Ще я изградим осмислено и осъзнато, и така ще достигнем обединение, създавайки образа на Човека, подобен на общия закон на природата,  насочен към отдаване – добър и любящ.

И тогава ще разберем, че този закон не е лош, че всички онези зли сили, чието въздействие чувстваме сега върху себе си като нещастия, разводи в семействата, пристрастяване към наркотици, терор, страх от заплаха за атомна война, противопоставяне между страните, болести, екологична, икономическа и финансова кризи, които приемаме за отрицателни въздействия от страна на природата, са ни нужни, за да им противопоставим силите на отдаване, силите на нашата любов и нашето обединение. И ако днес усещаме въздействието на този единен закон като отрицателно, то е само, защото сме противоположни на него.

Така се случва и в ежедневния живот. Ако ме връхлитат студ или жега, трябва да разбера какво следва да направя, за да балансирам тези аномалии и да направя температурата нормална. Ако се гмуркам под вода, изпитвам големи натоварвания от налягането, а изкачвайки се високо в планината, чувствам недостиг на кислород и ми е трудно да дишам И тогава компенсирам тези отклонения, за да се уравновеся с природата.

Кое средство може да ни помогне да постигнем хармония с природата, която днес ни демонстрира различни неблагоприятни въздействия? Усещаме как ударите се сипят отвсякъде. Човечеството се чувства обединено пред лицето на надвисналата над него всеобща заплаха.

Затова разбираме, че нашите свойства са противоположни на свойствата на природата и трябва да компенсираме и да работим срещу свойствата си. И ако в същото време, когато природата ни оказва отрицателно въздействие, успеем да преодолеем себе си, да се поправим и да ѝ съответстваме според възможностите си, ще усещаме подобни въздействия като положителни и уравновесени.

И тогава ще се решат екологичните проблеми, ще се оправят взаимоотношенията в семействата, ще укрепнат връзките между страните, икономиката ще тръгне нагоре и животът ни ще стане щастлив и комфортен. Ето защо ни дават постепенно да извършим промяна в себе си и помежду си, за да може по този начин да се приближим към общата природа и да се почувстваме във всестранна хармония с нея.

От 4-тата беседа за новия живот, 01.01.2012

[67354]

Публикувано в: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Какво ни кара да „си създаваме идоли“ – да приписваме духовни качества на материалните предмети и действия?

Отговор: Ние сме като деца:  всеки върви с биберона си, с куклата си, с играчката си. За малките е необходима връзка с нещо такова, за което може да се държат. Те се нуждаят от нещо познато, свързано с дома на родителите, близко и успокояващо.

Всеки човек, оказвал се на ново, непознато място, не знае как да се държи, как да говори, какво да очаква. Той се чувства неудобно, не може да заспи, нервничи… Не е като у дома: всичко е обичайно, разбираемо и удобно, с близките си говорим на един език.

Така сме устроени и така стоят нещата в духовния свят, откъдето произлиза всичко това. Как можем да се намираме в ситуация, с която не съвпадаме по фази? За да научи и разбере ситуацията, на човек му трябва опора от обикновени символи. Колкото по-далече са хората от духовното, колкото по-слаби се чувстват, толкова по-силно зависят от външни атрибути. Масите в по-голяма степен, личността – в по-малка.

Следователно, всички външни традиции на юдаизма водят началото си от времето на разрушаването на Храма. Дотогава, материалните символи са били просто ненужни, тъй като човек е живеел в духовния свят.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 15.01.2012

[67149]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала и религия | Добави коментар/Задай въпрос→

Съобщение: Докато главите на водещите световни сили се опитват да намерят изход от икономическата криза, а финансистите се стремят да разберат нейната същност, учени от Транс-Байкалския държавен университет решили да вникнат във… физическата природа на парите. Те създали хипотеза, че финансите  не са нищо друго, а специфичен вид материя и затова се подчиняват на класическите закони на физиката.

Изследователите дошли до извода, че ако под термина „криза“ се разбира рязкото изменение на свойствата на отворената система, то този процес неизбежно ще доведе до появата на нова, възможно по-съвършена и подредена структура на самата система. С други думи, колкото по-силно избухне икономическата криза, толкова по-силна и надеждна  впоследствие ще стане световната икономика.

Парите са материя. Следователно, според физическите закони, парите съществуват в определена временна координата и притежават някаква енергия. В резултат се предлага следната формула: „Парите – това е време, разделено на енергия“. Всичко е просто: парите за определен период от време определят движението на социалните и политически отношения, и в действителност, сами са носители на енергия.

Въз основа на тази теза, учените твърдят, например, че концентрацията на обема на пари на едно място води до намаляване на тяхната енергия. Те не трябва да залежават, а трябва да работят независимо от това, дали става дума за семеен или държавен бюджет.

Взаимната зависимост на енергията и парите е лесна за обяснение. „Ако енергията на парите се материализира изключително в производство на продукти, то техния бърз растеж може да доведе до обезценяване, пренастройка на парите (криза на свръхпроизводството, инфлация, девалвация). Освен това от „магическата“ формула следва зависимост на парите от времето: колкото повече пари има в човек или в държава, толкова повече време е нужно да бъдат похарчени, да „се разсеят“.

Учените са уверени: приемането на парите като особена форма на материята, съществуваща в материален и виртуален вид, въз основа на общите закони за движение, взаимодействие и преобразуване на материята, може да се изчисли и предвиди движението и енергията на финансите в мащабите на страна или отделни региони. С други думи, на икономистите, управляващи паричния поток, неизбежно ще се наложи да седнат над учебниците по физика.

Коментар: Парите са точно отражение на нашите желания – егоистични, ако са насочени към личен доход, или алтруистични, ако са насочени в полза на обществото. От нас зависи тяхното приложение. Те ще останат като индикатор за обмен на желания, дори ако изчезнат в своя материален вид и останат само под формата на непаричен обмен. Това е измерението на нашите отношения. Затова корекцията на кризата зависи от обучението на хората.

[67268]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Как изглежда групата, която е вече в духовното?

Отговор: Външно няма да се забелязва нищо, всички ще изглеждат като обикновени хора. А вътре ще става всичко онова, за което ние четем в кабалистическите книги. Ще видиш същите лица, но ще се отнасяш към тях по друг начин.

Ще чувстваш мрежата на вътрешната връзка между всички – тъкмо тя ще образува онова място, в което ще се разкрие духовния свят. Сякаш си получил фенерче, включваш го и започваш да виждаш дърветата, камъните, хората, животните – целия свят.

Това светещо фенерче е твоето добро отношение към останалите, взаимното поръчителство, което ти усещаш към тях. В това взаимно поръчителство, което произлиза от теб, започваш да проявяваш висшата система и виждаш, че в нея, направо пред теб, има дървета, животни, хора, които по-рано не си забелязвал.

Само че, всички тези неживи предмети, растения, животни и хора, не са материални, както в нашия свят, а са духовни. Такава картина се разкрива пред теб. От тук са всички онези познати лица наоколо, но ти разкриваш вътрешната връзка между тях.

Някога, много отдавна, гледах филм за обир на диамантена борса. В него крадците пръскаха с боядисващ спрей, и в тази мъгла се виждаха лазерните лъчи, включващи сигнализацията, ако някой пресича стаята.

Ето и ти сякаш разпръскваш около себе си такъв спрей, като облак от душевно отношение, усещане за обединение, поръчителство, и в него се проявяват лазерните лъчи, съединяващи ни един  друг – виждаш как те преминават и свързват всички заедно.

Ти разкриваш структурата на отношенията, виждаш как тя действа и управлява всичко. Ти разбираш, че в крайна сметка, тя движи всичко.

Сега виждаш, как всички се движат, но не разбираш, какви сили ги задействат. А тогава, изведнъж започваш да усещаш и физически, и вътрешно, сякаш някаква ръка влиза вътре в куклата и започва да я движи. Това означава да разкриеш висшето управление.

И съответно, се учиш как сам да съответстваш на тази система за управление – както движенията на добър кон се съгласуват с желанията на  ездача.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 20.01.2012

[67079]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Добави коментар/Задай въпрос→

Целият процес на нашето развитие преминава под влияние на обкръжаващата среда. И ако тази среда не съществува – човек не би се развивал, дори независимо от заложените в него решимот. Има известни примери, когато деца, оставени в гората, се развиват така, както и живеещите там животни, придобивайки техния характер, болести, желания и мисли. Дори имат такава продължителност на живота, както тези животни, сред които се намират – дотолкова тяхното тяло е привикнало към такъв начин на живот.

Известни са случаи, когато са намирали 6-9-годишни деца, израснали в гората, и те са живели толкова години, колкото и животните, сред които са расли: 12 или 20 години – не повече. И независимо, че в последствие са им обезпечили добро ниво на живот и са се грижели за тях. Тези деца са боледували от същите болести, каквито и животните, държали са се като тях и са живели същото количество години.

С други думи, нашето тяло е много зависимо от обществото, в което се развиваме, и в този смисъл човек се явява много гъвкав. Да вземем за пример кучето или котката, които живеят с нас хиляди години. Те са привикнали с човека и, разбира се, вече не могат да живеят в гората, като другите диви животни, в тях се изработва друг характер. Те и тяхното потомство приемат друго отношение към човека и към обкръжаващата среда. Но въпреки това, не са толкова гъвкави. Защото човек, попадащ в някаква среда, притежавайки много по-голяма възприемчивост, е подложен на по-голямо въздействие на средата, бих казал дори съдбовно. В сравнение с животното, което привиква да живее заедно с човека – човекът много по-силно привиква към живота на животно.

И така, всички ние зависим от своето обкръжение. Затова занимавайки се с възпитание, преди всичко, трябва да обърнем внимание на обкръжението като фактор, влияещ на развитието на човека. От това зависи цялото му бъдеще. Сменяйки обкръжението, с това сами изменяме своя характер, желания, жизнена парадигма. Затова трябва да бъдем внимателни, добре да помислим, проверим и притеглим, в каква среда попадаме, с какви хора прекарваме времето си, на кого се връчваме.

Трябва да научим човека да разбира това, което го обкръжава, да му обясним, доколко той е зависим от обкръжаващата среда, а също, как тя влияе на неговия живот.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66626]

Публикувано в: Възпитание, Възпитание на децата | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Всеки път, когато казвате, че хората ще се откажат от излишното производство, в мен възникват съмнения.

Отговор: Те няма да се откажат. Обкръжението трябва така да въздейства на човек, че той просто да престане да се занимава с това. Както аз не се занимавам с детски игри, защото съм вече възрастен и ме интересува нещо друго – така и тук. Ние волю-неволю ще започнем да се занимаваме с по-важни за нас неща, по-напълващи ни.

Според това, как ще се променям, аз ще изисквам все по-фини напълвания, така че вече няма да ме интересува закупуването на ултра-модерен автомобил или модна дреха от известен дизайнер.

Изведнъж ще разбера, че забравям за това, както ученият, който се забравя в своята работа, в увлечението си и усеща напълване от това, че е зает със своите формули или изследване на мишки – и това е всичко за него! Каква разлика има за него какво яде или как е облечен?! – ето, такъв е образът на задълбочения в нещо човек.

В днешно време съществува дори такава, нарочно пренебрежителна мода (не е важно какво ядеш и как се обличаш), когато хора на културата и други кръгове искат да покажат, че те са малко, така да се каже, над нашия свят.

В това има определен смисъл – желанието да покажа, че имам други грижи, други интереси и не ми е до смокинга с папионката. Цялата тази мода: дънки с дупки и така нататък – са загатвания за някакъв вътрешен стремеж към нещо и пренебрежение към външното.

Грозните татуировки, пръстени, обеци на различни места – не са украшения за човека, а опит да изразят своето вътрешно състояние чрез такива външни образи.

Това е преходен процес, когато трябва наистина да осъзная цялата незначителност на такива опити и тяхната глупост.

Но въпреки това, е и добър пример за въздействието на обкръжението върху личността. Всичко това е данък на модата. Нищо не можеш да направиш. Докато не отмине – или в резултат на кризата, или в следствие на възхода – нищо няма да се получи.

От беседата по интегралното възпитание, 14.12.2011

[67072]

Публикувано в: Въпрос-отговор | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Какво означава способността да “чувстваме света чрез всички“?

Отговор: Ако съм включен в другите, чувствам това, което те чувстват и мисля за това, което те мислят, е ясно, че притежавам способности, няколко пъти по-големи от тези на обикновения човек. Аз съм много по-широк, способен повече да включвам в себе си. В крайна сметка, нашето възприятие на всяко явление зависи от броя на параметрите, които сме способни да усвоим, от гледна точка на резолюцията.

Броят на параметрите зависи от това, доколко в мен са включени противоположни неща. Поради разликата между тях, аз различавам отделните части и мога да построя от тях, като с Lego, много варианти. В същото време разбирам от какво се състоят тези структури и по какво едната се отличава от другата.

И, ако приетите от мен чувства и разум от другите хора, се абсорбират в мен, ставам притежател на различни и противоположни свойства. След това възприемам света по-многостранен и по отношение на предишното плоско възприятие той изглежда като изход в друго измерение.

Психологически това е едно изцяло ново възприятие, един нов свят. Така аз се издигам над ограниченията на тялото, свързани с категориите на времето, движението и пространството, тъй като аз съм включен в човечеството. Получавам неговото общо чувство, неговия съзидателен разум – данните, идващи до нас от природата.

Имам възможност да разбера чувството и разума, свързани с природата и намиращи се в нея като мой корен. От там идва цялото развитие в този свят. В това развитие аз виждам, че се връщам към това място, към този корен на чувства и разум в природата, от който се е развила цялата верига на сътворението: неживото, растителното, животинското и аз – човека, който достига корена и по този начин затваря кръга на развитието.

Искам да подчертая, че не случайно природата ни тласка към състояние на взаимно поръчителство, така че буквално да загубим своите частни свойства. Ние не ги губим, а само се издигаме над тях, защото те са материални, отнасящи се към животинското ниво.

Всичко частно в мен се отнася до грижа за тялото, за да може то да просъществува определеното му време по най-добър начин. А развитието се състои в това, ние да се издигнем от грижа за тялото до обща грижа. Тази споделена грижа ни дава напълно различни свойства – не телесни. Благодарение на тях, аз разкривам програмата и целта на сътворението, намерението на природата, в която нито един елемент не се развива случайно – всичко се движи в съответствие с програмата. И аз мога да разбера тази програма.

Веднага щом се устремявам към интегралната визия, свързвайки се с други хора, незабавно започвам да долавям тази интегрална визия, сменям очилата си на кръгли, на интегрални. Виждам цялата природа, вместо да я получавам от тесен канал на тялото ми – какво е добро или лошо за мен: ядене, спане, развлечения и др.. Не, аз не живея за това! Живея на ниво, което не зависи от тялото ми и вече гледам на природата, която е над тялото. Сякаш не се намирам в тяло: съдя, проверявам, контролирам от позицията на общочовешкия разум и чувства. Тази степен коренно се различава от сегашната.

Сега аз съм просто едно развито животно – в определени рамки и неизвестно, в добра или лоша страна. А благодарение на включването в световния разум аз достигам едно ново измерение. Аз качествено променям възприятието си за света, в който живея. Той става истински, тъй като аз вече не гледам на света през тесния егоистичен процеп, притегляйки полезното и отхвърляйки вредното, а буквално излизам през него навън и живея в света. А там възприятието е абсолютно друго: не през егоистичното сито, през което виждам само това, което е полезно или вредно за мен, а извън зависимостта от себе си. Това се нарича ново измерение, присъщо на човека.

И тогава, действително, разкривам разума и чувствата, които се намират там, в светлото състояние извън моето тяло, зад стена с тясна пукнатина, през която гледам. Аз разбирам целия процес и целта на сътворението.

Нашите изследвания показват, че това е вярно, че то е нещо неуловимо за нас. Но ние започваме да осъзнаваме, че очевидно, това ниво съществува. Можем да го сравним с тъмната материя: тя съществува, но ние не я възприемаме, а тя е 90% от цялата материя, която съществува във Вселената.

Така че, общото чувство и разум, които се намират във Вселената, ние за сега не можем да разкрием. Въпреки това учените, които изучават космоса, говорят за присъствието на мощно чувство и разум, като звуци, които ние не можем да доловим, а само чуваме като някакъв шум. Ние не можем да разкрием тези явления, защото те се отнасят до по-висше от нас измерение.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66964]

Публикувано в: Възпитание на децата, Възприемане на действителността, Душа и тяло, Общата душа "Адам", Поръчителство | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Задачата на психологическата част на курса за интегрално възпитание е да научи хората да общуват един с друг, да се слушат помежду си и да създават пълноценен, дълбок контакт помежду си. Как да се направи това?

Отговор: Ние трябва да разберем какво е това контакт между хората.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Например, днес физически те се харесват, физиологически са доволни един от друг, удобно им е заедно. За сега им е удобно… Детето – това е нещо средно, общо, което ги свързва заедно.

Когато човек влиза в контакт с другите той трябва ясно да види нещо общо между тях, че взаимно са свързани. Това е не просто някакво пресичане, а обща чувствена, физиологическа, физическа, обществена, културна област, където те не само се докосват, а сякаш се припокриват един друг.

Всеки човек представлява сам по себе си „кръг“. И когато той се напасва на „кръга“ на друг човек, така те могат да бъдат в дълбок и многостранен контакт.

На първо място, ние трябва да разберем, че в наше време контактът между двама души, техните частни кръгове, не се докосват помежду се, защото егоизмът на всеки е нараснал до окончателното му състояние и това, което става в моя кръг, не е включено в другите кръгове. Аз се чувствам толкова специален, индивидуалист, егоист, че другият не го възприемам като личност, която може да има също собствени интереси и потребности. За мен това е просто обект за потребление. Ако това ме интересува, тогава влизам в контакт с него, но не като личност с личност, която има своя кръг от интереси и вътрешен свят, а като потребител на източника и нищо повече.

Това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така ни е удобно: всеки си има своя собствен мобилен телефон, компютър и поща, и ние се крием зад тях и с това замъгляваме абсолютната ни отделеност един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности, а ние криейки се зад мониторите, уж комуникираме и при това си измисляме нови мерки за поведение и правила. Но всичко това се случва виртуално, без да се докосваме чувствено до никакви кръгове. Измисляме си нов език, скриваме се зад някакви други форми, друга обвивка, представяйки се в Интернет абсолютно не тези, които сме. Поставяме вместо своето лице, всякакви аватари, подписваме се с други имена. Тоест, хората играят без да разкриват себе си. И на егоизма това му харесва, удобно му е и му е добре.

Основната ни задача е да изясним дали хората имат нещо общо – и не просто в двама, а между всички, тъй като ние говорим за интегрално общество, към което природата ни подтиква или със страдания или с доброволно осъзнаване и устременост към това светло състояние на човечеството. Ето защо, определяйки какво общо има между всички нас, ние ще бъдем в състояние да контактуваме на чувствено ниво, няма да се крием един от друг, а напротив, ще се опитваме да се открием.

Всеки ще разкрие вътрешното си „аз“ и ще го постави над външното – над този начин, над името, фамилията, бащиното, над своята специалност, над всички видове външни навици, обичаи, език и всичко останало. Моят чувствен свят ще се издигне над обичайното ми физическо състояние, дадено ми от природата. Това трябва да развиваме в човека.

Ето защо, трябва да покажем на хората, че в единението между нас, в наслагването на частните кръгове помежду си, сцеплението им един към друг в единен механизъм, ние не се превръщаме в роботи. Не откриваме себе си за удари от другите, както в известната фраза “ разтвори душата си, за да плюят в нея”. Ние правим това, за да може във взаимното ни интегрално движение, когато сме като единен аналогов механизъм, да постигнем конкретна цел, да  се роди нещо ново – както двама се съединяват, за да създадат потомство.

Но тук ние раждаме всички заедно, изграждаме съвършено ново състояние на човечеството, в което не трябва да се крием, да се страхуваме, да се стремим да ограбим другите и за сметка на това да издигнем себе си. Напротив, подемът ни ще бъде общ – именно в това наше общо „чедо“ което ще ценим и тачим, постоянно да расте и да се развива.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

[66828]

Публикувано в: Възпитание на децата | Добави коментар/Задай въпрос→

Новото състояние на интегралното общество се характеризира не с личността на всеки, а именно с това, което възниква между нас, над нас, сякаш извън нас. При което се издигаме от нашето животинско ниво на следващото ниво, което се нарича Човек – „Адам“.

Не напразно Адам се описва в древните източници като един събирателен образ, от който се предполага, че сме произлезли, вътрешно разделени след неговото грехопадение (възникване на егоизма), който е разбил този образ на множество части, и всяка частичка – това е всеки от нас.

Сега, въпреки егоизма, който се намира между нас като разединяваща, отблъскваща сила, трябва да се издигнем над него – не да го унищожаваме, а напротив, да го използваме за подем, защото ако между нас няма взаимно отблъскваща сила, няма да имаме стимул да я преодолеем именно чрез подем над нея. А в подема над нея ще се съединим.

Тоест, това е силата на нашето егоистично разделяне, дори и да ни се струва, че ни носи вреда, всъщност ни е в полза. Тя принудително ще ни издигне над самите нас, над нашето животинско ниво – егоистичния път на развитие, който в настоящо време приключва. Наричаме го животински, защото той инстинктивно се развива в нас така, както и всички предишни стадии на развитие, които сме преминали в процеса на еволюция.

Сега възниква следващият етап на развитие на човечеството – осъзнат, когато се явяваме като общ образ „Адам“, който трябва да се събере, извисявайки се над егоизма, съединявайки се помежду си, припокривайки се един с друг в един единен механизъм и допълвайки се. В това ще ни помогне егоизма и трябва да се отнесем правилно към него.

Такава картина може да се наблюдава по примера на правилното семейство, където двама възрастни, сериозни хора с висока степен на осъзнаване, разбират и различието помежду си, и възможността за създаване на общо поле на припокриване един с друг. Наслагването на един кръг върху друг, тяхното общо пресичане, общият сегмент между тях, се нарича семейство. Най-идеалното е, когато двата кръга напълно се припокриват един друг.

Едновременно не просто се припокриваме на животинско ниво, а се издигаме духовно към състоянието „Адам“, към възникване на нещо средно между нас – резултата на нашите усилия. Припокриването на единия кръг с другия не означава, че някой потиска някого или двамата изчезват. Възниква нещо трето, средно, състоящо се от другите двама, от техния стремеж да бъдат заедно въпреки егоизма, който е против това.

Това не е просто състояние. То трябва да бъде обрисувано, описано и човек да се опита чувствено да се въведе в него.

Интегралното възпитание се заключава в това, да се прояви в човека това трето състояние. То е скрито в своя зародиш, дълбоко вътре в нас, трябва осъзнато да го извлечем от себе си и да се издигнем на това ниво.

В процеса на еволюцията сме се развили от нежива природа към растителна и животинска. В днешния ден човек с нищо не се отличава от животното, с изключение на това, че е развил науката, техниката и културата.

А тук се има предвид съвършено друго ниво на познание, усещания, проникване в природата, раждането от нас на състоянието „Адам“, което никога не е било в нас. Във всеки от нас съществува само отломък от това общо състояние, което трябва да достигнем, събирайки всички отломки заедно.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

[66825]

Публикувано в: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" | Добави коментар/Задай въпрос→

Въпрос: Как да се подготвим за конгреса в пустинята, така че както е казано: „изцяло да отменим себе си”?

Отговор: Отначало трябва да разбереш какво означава това: „да отмениш себе си” – да престанеш да съществуваш? А какво тогава ще остане?

„Аз” – това е моят разум и чувства, ум и сърце. Ако това ми бъде отнето, то ще ми остане само животинското тяло – какво по нататък? Но и моят разум и чувства – също не зависят от мен. Такъв съм се родил, получил съм възпитание, изваяли са ме по някакъв начин – нима това съм аз самият? От какво да се откажа – къде тук съм „Аз”, когото трябва да отменя?

Ако все още не усещаш това, то и няма какво да отменяш. Но ако се каниш чрез групата да се прилепиш към Твореца, както е казано: „от любов към творението – към любов към Твореца”, и откриваш отблъскване и ненавист, то тъкмо в това и трябва да се принизиш. Това е то „Аз” – разкриващ своята истинска същност: съпротивляваща се и нежелаеща да се съедини.

Това е силата на разбиването, скрита в мен – същият този „запис” (решимот), информация, дошла при мен от разбиването. Някога съм бил свързан с останалите, а сега пробуждам тази връзка и проверявам – намирам ли се в нея или не? И благодарение на усещаната връзка или на нейното отсъствие, на желанието за нея или не желанието, започвам да изяснявам това разбито „решимо”.

Ако изяснявам, че стоя срещу всички останали – това вече е първата проява на Фараона. Но ако не си приложил такива усилия, то няма да го разкриеш. Може би, ти дори още не си влязъл в Египет или се намираш там, но засега не са завършили твоите „седем сити години”? И засега просто получаваш удоволствие от общите трапези, събранията на другарите, от приятното обкръжение, харесва ти да бъдеш с всички заедно и с любовта на другарите.

А когато свършат „седемте тучни години”, започват да се разкриват проблемите, нещастията, споровете и безредиците. Но човек не бяга от това, а осъзнава, че всичко това му се дава специално. И независимо че усеща отблъскване, ненавист и пренебрежение към такова общество, все пак се старае да го преодолее. Тогава настъпва такъв момент (ако преди това  не изостави този път), когато започва да усеща в това важност, разбира, че няма избор и че така трябва да бъде.

Така той се озовава право срещу Фараона. И всичко това е вътрешна работа, отвън тя може да бъде съвсем незабележима. Това е период за прилагане на усилия и осъзнаване, че той нищо не може да направи – тъй като това е Творецът, който му разкрива силата на разбиването, за което е казано: „Да отидем при фараона, тъй като Аз ожесточих сърцето му”.

Творецът показва на човека, доколко той е слаб и не е способен да издържи това изискване: да обича ближния. Той няма представа какво още може да направи и е готов на всичко, само и само да постигне братската любов. Съгласен е да премине през всичките „10 египетски наказания”, да премине Червено море, да приеме условието за взаимно обединение и поръчителство, за да получи силата на светлината, връщаща го към Източника, наречен Тора – за да поправи себе си и да постигне любов към творенията, а чрез нея да достигне до любовта към Твореца.

Представяте си каква подкрепа и грижа трябва да получи той от обкръжението и свише, за да не избяга със своя егоизъм, който всеки път се укрепва и се стоварва отгоре му. Той трябва да види, че „един срещу друг ги е създал Творецът”: има само „тояга и змей” (отдаване и егоизъм) и няма нищо по средата – или едното, или другото.

От урока по книгата „Шамати“,  19.01.2012

[66932]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Добави коментар/Задай въпрос→