Нашата глупост има цел

Един от най-сложните въпроси, който съпътства човечеството през цялата му история е: защо най-разумният вид живот на планетата не може разумно да управлява живота си?

След всяка катастрофа, след всеки катаклизъм и огромно бедствие ние анализираме, разсъждаваме и правим изводи, напразно опитвайки се да разберем как можем да избегнем повторението им. И всеки път задължително отново попадаме в същия капан на суета и недалновидност, които ни водят до поредната беда.

И така, защо най-разумният вид същества на Земята продължава да върви по пътя на безумието, неспособен да установи щастлив живот за себе си?

Да опознаеш цялата вселена

Изненадващо, отговорът на този въпрос не е в нашия характер, нито в нашата интелигентност. Отговорът е в нашата цел, целта на нашето съществуване.

Ако се развивахме според законите на Дарвин за еволюцията, тоест естествено, нямаше да правим грешките, които правим. Бихме били като животни, които знаят кога и какво трябва да правят, затова много видове са живели и оцелели  милиони години с много малко промени.

Но освен физическото съществуване, човечеството има и друга цел – ние трябва да опознаем цялата вселена. Да разберем защо съществува, как се е зародила, защо и как постига целта си.

А за да разберем как всичко е устроено и работи, трябва съзнателно, по свое желание да се свържем с всичко, което съществува във вселената. Виждаме как еволюцията напредва от простото към сложното, от едноклетъчното същество към трилиони клетки, работещи в синхрон, за да поддържат сложни организми, като нашия например.

Така и нашето съзнание трябва постепенно да еволюира от зацикляне само върху себе си до грижа за цялото човечество, за цялата планета и накрая за всичко съществуващо. Разкривайки при това Твореца, Висшата сила, която стои зад цялата тази външна картина на заобикалящия ни свят, който ни се струва хаотичен, разединен и без цел.

Крайната цел на хаоса

Но това е целта на хаоса. Целта му е да ни накара да осъзнаем глупостта си. Която е в това, че упорито отказваме да видим вече очевидния за мнозина факт – всички ние, цялото човечество и цялата вселена сме свързани в единен организъм.

И независимо дали ни харесва или не, но ние, точно ние сме отговорни за всичко, което се случва в света. Всички заедно и всеки поотделно. И ако не осъзнаем тази взаимосвързаност и взаимозависимост и не започнем да се държим по правилния начин, ще разрушим всичко.

Но, за съжаление, все още не го осъзнаваме и се държим така, като че ли нищо не зависи от нас. Всъщност така се държат животните, които просто следват инстинктите си. Но те не вредят на общата система на природата. Всяко от тях действа на своето ниво, без да нарушава връзката между нейните части.

Ние следваме капризите си и правим всичко, което ни хрумне. Разумът ни отказва да признае взаимосвързаността и взаимозависимостта на всички части на заобикалящата ни действителност и дори се съпротивляваме заради нашето его.

Затова вярваме, че можем да игнорираме всичко и всички и правим каквото поискаме, като по този начин внасяме дисбаланс в природата. И резултатът е този хаотичен, объркан свят, в който живеем, където всеки се опитва да наложи волята си на другите и дори да ги унищожи.

Като един човек с едно сърце

Положението е толкова лошо, че докато не осъзнаем нашата обща взаимосвързаност и предназначение в общата система на мирозданието и не започнем да го изпълняваме, нямаме шанс да се доближим до правилното възприемане на себе си и на света. Няма да можем нито да разберем света, в който живеем, нито да разкрием по какви закони всъщност съществува и защо.

Днес стигнахме до състоянието, когато физическото ни съществуване зависи пряко от духовното ни развитие. А то е в нашето обединение като единен организъм, който кабалистите са описали „като един човек с едно сърце“. От това зависи дали бъдещето ни ще бъде светло и безоблачно.

Аз съм това, което мисля за другите

Колко щастливо бихме живели, ако можехме да видим как всъщност ни влияе отношението ни към хората и света около нас. Както негативното, така и позитивното.

Но по някаква причина е скрито от нас. И продължаваме да се държим безразлично към другите без да разбираме, защо изведнъж светът стана толкова враждебен.

А работата е там, че намирайки се в затворената система на природата, ние сме нейната основна част. И природата реагира на нас по съответния начин. Ако човек разпространява негативизъм около себе си, той получава отговор от системата. Например коронавирусът, който ако изчезне, ще се смени с друга беда.

Все пак системата е фокусирана върху нас и затова няма шанс да се откупим от нея с малко кръв. Все пак ще трябва вътрешно да пораснем, за да отговаряме на нейните изисквания, да бъдем нейна интегрална част, съзидаваща, а не разрушаваща и внасяща дисбаланс с поведението си. Затова ако не се вземем в ръце, може да заплатим ужасна цена.

Абсолютът не приема оправдания

В крайна сметка природата по своята същност е абсолют, неизменност. Ако човек стъпи на покрива, тя няма да се смили и да отмени за секунда закона за гравитацията. И въпреки, че отчита нашето развитие и нашия избор, тя изобщо не ги отчита по начина, по който си представяме.

Природата не приема оправдания. Тя съди не по това, което сме, а по това, на което сме способни със съзнателното усилие, което отличава човека от животното. И няма да ни позволи да се върнем в миналото.

Старият свят приближи своя залез, имам предвид края на егоистичните отношения между нас. Можем да опитаме да продължим да ги практикуваме, но в системен смисъл те приключиха. Сега ни носят само вреда, само разрушение, само болка. С други думи, те увеличават дисбаланса в природата с тежки последици. И ако днес не извлечем уроците с желание за промяна, то утре ще ги научим с горчиви сълзи.

Отлагането е като смърт

В крайна сметка всичко зависи от нашия стремеж към единство, към добра взаимосвързаност. Когато го приемем и започнем да го реализираме, цялата система ще ни помогне. Но не по-рано. Отлагането само влошава нещата, оправданията са безполезни.

Обаче това изобщо не означава, че сега трябва да се побратимявам с някого, да тичам на помощ на някого, да жертвам, да утешавам. Не. В крайна сметка аз съм човек, короната на творението.

Аз влияя на системата с моето отношение, с мисълта ми за другите. А физическото действие вече е следствие, резултат от моята вътрешна работа.

Сега гледам света, хората около мен и малко от тях харесвам наистина. Някои са ми противни, отвратителни, някои тайно или явно мразя. Или да кажем, че не мога да понасям. Като цяло милиардите хора нищо не значат за мен, не предизвикват нищо в мен, освен сметки за полза или вреда. И сега какво?

Сега има над какво да работя. Сега мога да се хвана за тези мисли, за негатива към другите и да не го пускам в системата. Разбира се, аз изобщо не съм ангел и все още не съм станал по-добър, но спирам посланието си на изхода. Вече не съм готов да заразявам системата с моя „вирус“.

В кабала това вътрешно действие се нарича „съкращаване“ и е много трудно. Ако полагам подобни усилия, разбирайки моята роля в общата мрежа, вече е стъпка напред, заявка за зрялост. Защото започвам от себе си, а не от другите, започвам от корена, а не от следствието. Вече не съм дете и системата реагира положително на това. Особено, ако не съм единствен.

Системен ефект

Разбира се, това не е просто. Не мога просто да започна да се отнасям добре с другите. Не мога да се убедя, че грешните са прави. Природата ми е по-силна от мен и ще надделее. Но когато осъзная, че работата не е в тях, а в мен, получавам помощ от самата система. Моят мъничък положителен импулс се връща към мен стократно, точно както  негативът се връща с  коронавируса.

Системата е обвързана с човека. Той върви в неравновесие – тя върви в неравновесие. И обратното, когато той се устремява към равновесие, тя се устремява заедно с него на всичките си нива.

Затова най-важни са мисълта, намерението, отношението. Самата мисъл за отдаване вече е действие, а практическото действие просто го завършва, когато е необходимо. Така преминавайки от отрицателни към положителни мисли, спасяваме всички, целия свят от цялото зло.

Това изобщо не е преувеличение, а системен ефект, резултатите от който ще видим много бързо, само ако започнем да действаме вътрешно. Няма нужда да търсим възможности, ресурси, гръмки лозунги, демонстрации. Трябва само да разбираме общата картина и да намерим в себе си точката на прилагане на усилията.

Какво не можем да видим с новия космически телескоп

От незапомнени времена човечеството иска да погледне „отвъд хоризонта“, да разкрие тайната на произхода на живота. Най-добрите умове на човечество се отдавали на това, изразходвани са огромни средства и усилия, но тайната за произхода на Вселената остава неразкрита.

Съвременните технологии многократно разшириха възможностите на човека в познаването на света около нас и опитите за разгадаване на битието стават все по-чести. Един от тях е създаването на космическия телескоп от ново поколение „Джеймс Уеб“, наречен така в чест на втория ръководител на НАСА.

Разработването на новия телескоп отне 24 години, бяха изразходвани 10 милиарда долара и накрая той беше изстрелян в космоса. НАСА планира да замени остарелия телескоп „Хъбъл“, който е в космоса вече 30 години.

Историческо откритие

Новият телескоп е 100 пъти по-мощен от „Хъбъл“ и предаваните от него снимки са много по-ясни от всички, получени преди него. „Уеб“ вече направи откритие, което научната общественост определи като историческо. Той откри най-старата галактика във Вселената, която е на 13,5 милиарда години. Тоест е възникнала само 300 милиона години след Големия взрив.

За учените това беше повод за огромна радост. „Уеб“ е специално проектиран да ни покаже първите галактики, образувани след Големия взрив. „Написахме историята на Вселената за 14 милиарда глави, но тази първа глава липсваше“, каза астрофизикът на НАСА Амбър Стоун.

Телескоп от нов тип

Не се съмнявам, че снимките на новия телескоп наистина изглеждат потресаващо и новите открития са точно зад ъгъла. Но колкото и мощни да са инструментите на „Уеб“, те не могат да открият силите, създали Вселената и нас. Дори ако успеем да стигнем до началния момент на Големия взрив.

За да открием силите, създали материалната вселена, се нуждаем от съвсем различен тип телескоп. И неговото действие не е основано на получаване, а на отдаване.

В космическия телескоп входящата светлина се отразява от огледала и се фокусира в централна точка, създаваща изображение. По подобен начин силите, създали Вселената, също могат да бъдат открити чрез обединение, но само обединение на силите на отдаване, а не на получаване.

Тези сили идват от по-висш от нашия, материален свят, ограничен в рамките на личните интереси. И именно тези сили, лишени от егоистични намерения, пораждат живота.

Силите, действащи въз основа на егоистични мотиви не могат да създадат нищо положително. Те могат само да поглъщат, като черна дупка. Животът се създава само от силите на любовта, силите на отдаване. Вижте как силата на любовта на майката вдъхва живот на още нероденото бебе.

По същия начин духовните сили, силите на любовта и отдаването, в които няма дори намек за егоистичен стремеж, създават и поддържат живота във Вселената и самата Вселена.

Честотата на безкористната любов

Ние още не усещаме тези сили. Нашият егоизъм не ни позволява да го направим. В крайна сметка цялото ни възприятие е изградено според закона за подобие по свойствата. И нашите сетивни органи възприемат само онова, което съответства на диапазона на тяхното възприятие. А силите на отдаване са абсолютно противоположни на егоизма и затова не сме способни да ги почувстваме.

Но ако създадем отношения между нас на основата на отдаване и безкористна любов, ще съответстваме на силите, създали Вселената и ще можем да ги открием. Както радиоприемника приема радиовълни, настройвайки се на съответните им честоти.

Така че само след като се издигнем над личния егоизъм, създавайки правилна „честота“, веднага ще открием силите, съществуващи на тази „дължина на вълната“ и ще можем да започнем да взаимодействаме с тях, да изучаваме тяхната природа, посока, свойства…

Тогава ще разкрием, че всички тези сили идват от един източник, от Твореца. И придобивайки ги, ставаме подобни на него. Но можем да го направим само заедно, обединявайки се над разединяващия ни егоизъм.

Тогава ще разберем как можем да поправим грешките и да приведем живота си в съответствие със силите, които го създават. И ще можем да изградим нашето общество така, че да бъде стабилно, безопасно и благоприятно за всички.

На ръба на колективно самоубийство ли сме?

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че човечеството е на ръба на колективно самоубийство. Както съобщава The Guardian, Гутериш се обърна със заявление към министрите от 40 държави, събрани за обсъждане на климатичната криза.

В това заявление той казва: „Половината човечество е в опасна зона поради наводнения, суша, разрушителни бури и горски пожари. Нито една държава не е застрахована от подобни бедствия. Ние обаче продължаваме да сме зависими от изкопаемите горива“.

Г-н Гутериш добави: „Ние имаме избор. Колективно действие или колективно самоубийство. Всичко е в нашите ръце“.

Нашият избор
Всъщност не бих се изненадал, ако човечеството загине в катаклизъм. Нашето его не ни позволява да мислим за никого, освен за себе си. С нашето отношение и безразсъдно потребление на продукти и ресурси, „защото утре ще умрем“, гибелта ни е неизбежна.

Но преди да дойде нашият край, човечеството го очакват много катаклизми. През почивните дни в Европа, Северна Америка и Южна Америка бушуваха горски пожари. Рекордна жега обхвана целия континент от Португалия до Великобритания.

Сушата в Африка, горещата вълна в Индия и Южна Азия и безброй едновременни бедствия, за които The Guardian не съобщава, едва ли са прелюдия към това, което предстои.

Ще видим как Земята се обръща отвътре навън. Хората ще търсят подслон, но няма да има къде да избягат, освен да се заровят в земята. Ако не се обединим и не се издигнем над нашето его, гибелта на човечеството ще бъде неизбежна.

Г-н Гутериш също добави, че според него решението е в насърчаването на възобновяемите енергийни източници. Той заяви, че „развитите страни трябва да изискват незабавно предоставяне на инвестиции и помощи. Те са необходими за разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници“.

Генералният секретар на ООН поиска банките „да променят остарелите си принципи и политики, за да поемат повече рискове“ и да инвестират във възобновяеми енергийни източници“.

Игра на една врата
Тук нашите мнения се разминават диаметрално. Не съм виждал нито едно доказателство, че възобновяемите енергийни източници подобряват климата. Доколкото разбирам, програмата на деня по отношение на  климатичните промени има за цел да привлече финансите на световните играчи и да ги разпредели между техните поддръжници.

Освен прехвърляне на пари на борците за промяна на климата, не виждам никакви реални действия. По принцип те казват така: „Дайте ни пари, ние знаем какво да правим с тях“. Това е уговорена игра, игра на една врата и нищо добро няма да излезе от нея.

Можем да преминем на електомобили и да се откажем от бензина, да използваме слънчеви батерии за получаване на електричество и да забраним въглищата, но това няма да спре климатичните промени.

ООН е арена за гръмки думи, празно разклащане на въздуха и нищо друго. Тя е сборище от тайни агенти от цял свят, а не място за реални позитивни действия, подобряващи света. Затова, ако някой възлага надежди на ООН или нейните представители, не се залъгвайте, няма да има полза от тях.

Единствената надежда
Ако не искаме да се върнем в каменния век, единствената ни надежда е да си помогнем един на друг да се издигнем над нашето его. Не можем да се контролираме сами, но можем да си помогнем взаимно.

Егоизмът е основата на човешката природа, в нас няма по-могъща сила. Заради егоизма хората предпочитат да умрат, вместо да признаят поражение. И тези хора наистина могат да устроят колективно самоубийство за всички нас.

Ако обаче успеем да  насочим гнева си не един към друг, а към собственото си его, което ни настройва един срещу друг, тогава имаме шанс.

Трябва да нарисуваме ясна картина на нашето бъдеще, без никакви филтри, разкрасявания и самозаблуда. Трябва да осъзнаем какво подготвяме за нас и за нашите деца и да гледаме трезво към бъдещето. Тогава може би ще се появи решимостта да се издигнем нагоре.

Можем да избегнем предстоящия апокалипсис и да стигнем до едно по-здраво, грижовно и в резултат на това щастливо човешко общество.

Управляващият мисълта управлява всичко

Мисъл и желание – дисбалансът между тези две системи създава много проблеми. Човек, който е неспособен да ги контролира, в крайна сметка се откъсва от реалността. Изчезва в алкохола, наркотиците, затваря се в себе си. Опитвайки се да контактува възможно най-малко с външния свят, той развива защитни модели на поведение, ограждайки се от околните със стена от безразличие, лицемерие, презрение…

Как да се научим да съчетаваме правилно мисълта и желанието така, че да не си противоречат, а де се допълват?

Силата на мисълта
Човечеството се развива в продължение на десетки хиляди години и главното в нашето развитие е силата на мисълта. Точно способността да се мисли, основно отличава човека от останалите нива на природата: неживо, растително и животинско.

Като цяло умственото ни развитие трябва да съответства на физическото. Ако интелектът надвишава физическите възможности, тялото е болно от нещо. И обратното, ако човекът е физически развит, но няма съответните умствени способности, той може да представлява опасност за обществото. Представете си какво може да се случи, ако възрастен спортист е с разум на двегодишно дете.

Следователно мисълта и желанието винаги трябва да съвпадат, да се съпоставят. Силата на мисълта не трябва да надвишава физическите възможности, а физическите възможности не трябва да надвишават силата на мисълта. Ако това условие е изпълнено, човек е в хармония със себе си. Той може да реализира своите желания и в същото време да разбира кои от тях си заслужава да реализира, а кои не.

По този начин зад силата на мисълта стои разбирането: какво искам, кои желания мога да реализирам и кои не мога, а кои изобщо не си струва да реализирам. Тоест мисълта обслужва желанията, които формират основата на моето Аз.

Именно мисълта разкрива какво искам. Тя сортира желанията, проверява ги и дава резултат: „Това са желанията, които трябва да реализирам. Някои веднага, други по-късно, а останалите в по-далечно бъдеще“. Мисълта също и отхвърля някои желания: „Това е много опасно. Не си струва да се заемаш с него, ще си навлечеш нещастие, срам и други проблеми, чак до болести и смърт“.

Мисълта сортира всичко: тези желания са лесни, а тези трудни, тези са дългосрочни, а другите краткосрочни, тези зависят само от мен, а тези и от обкръжението.

С една дума, мисълта не действа сама по себе си, тя сякаш се издига над желанията и ме насочва към правилна реализация на тяхната полезна част. Невъзможно е мисълта да се разглежда самостоятелно, изолирана от реалността. Мисълта е предназначена просто да ми помогне да управлявам желанията си.

С помощта на мисълта мога да култивирам някакво желание така, че то да се засили, да изпъкне, да придобие важност, да ме притисне. И обратното, мога да отслабя, да „умъртвя“ желанието ако се убедя, че е непродуктивно.

По този начин, въпреки че мисълта е продукт на желанието, когато управлявам мисълта, мога да управлявам желанието. Но именно желанията са моето вътрешно Аз. И всъщност да научиш човека правилно да използва желанията и мислите, означава да го формираш. В крайна сметка всичко останало е само резултат от дейността на този механизъм.

Управление чрез мисълта
Това разбиране има дългосрочни последствия. Например, ако искам да откажа тютюнопушенето, мога със силата на мисълта да се убедя, че този навик е изключително вреден за мен. Разглеждам различни илюстрации, чета статистики за болестите и смъртните случаи от тютюнопушене, давам на моето желание такива доказателства, които вместо с удоволствие да го напълнят със страх. И постепенно обезсилвам желанието си да пуша.

По същия начин мога да управлявам всичко области на живота. Има много случаи, когато хора, които мислено се настройват за положителни промени, наистина ги получават.

Разбира се, ще бъде трудно да се пренастроим сами. Човек се нуждае от група съмишленици. Все пак всички си влияем, независимо дали искаме или не. Следователно много зависим от обкръжението, което избираме.

Организирайки за себе си група хора, които искат да се научат как правилно да използват силата на мисълта, човек всъщност придобива власт. Понеже силата на мисълта е силата на властта. Властта на човека над себе си, на човека над човека…

Кабала отива още по-далеч в това отношение утвърждавайки, че чрез силата на мисълта можем да придобием сила, контрол над нашата взаимовръзка с универсалните, духовни сили на природата. Те са тези, които ни водят през живота. Следователно след като се научим с помощта на мислите да управляваме желанията си, можем коренно да променим живота си и да заживеем в абсолютна хармония със себе си и света около нас.

Мрежа от положителни и отрицателни сили

Въпрос: Генът е единица за наследственост в живия организъм, а геномът е съвкупността от цялата ДНК, която носи цялата информация за живия организъм. Какво представлява геномът на душата?

Отговор: Нашият свят се състои от всякакви физически сили, работещи по такъв начин, че всяка иска да доминира над другата. Мрежата от тези сили, преплетени на ниво нежива, растителна, животинска и дори човешка природа, тоест мислите и чувствата, е егоистична, в която всяка иска да подчини другите.

А има сили, които действат в обратен ред, само че ние не ги забелязваме, не ги виждаме, не ги усещаме. Те действат в обратна посока и са готови не да се състезават помежду си, а да спазват определени взаимодействия, да си помагат. Ние обикновено наричаме тези сили духовни, защото не наблюдаваме такива сили в материалния свят.

Ние виждаме плюс и минус, но това са материални сили. Но отношенията между хората могат да бъдат положителни и отрицателни.

Нашият свят е съвкупност от отрицателни сили, защото го възприемаме по този начин. А ако поискаме да усетим неговата втора, положителна половина, тоест, положителните отношения на силите и мислите един към друг, тогава би трябвало да се променим.

Науката кабала обяснява как да се променим, за да започнем да чувстваме положителните сили, тоест силите на доброто, правилното отношение един към друг, обединението на един с друг. Това е целта на изследванията в кабала: как го правим, изучаваме, как достигаме до това и се развиваме в него.

[300360]

Aми ако грешим за климата?

Дебатът на учените какво ни очаква – глобално затопляне или не по-малко захлаждане – не само че не отслабва, но и набира сила.

Проучване след проучване дават противоречиви резултати, оставайки без отговор въпроса: къде в крайна сметка трябва да се преместим, на север или на юг?

Затопляне или захлаждане?

Както знаем, вулканичните изригвания са придружени от отделянето на горещи газове в атмосферата, които я нагряват. Но в същото време огромно количество пепел попада в атмосферата, което блокира преминаването на слънчевите лъчи. В резултат на това планетата се охлажда. А моделирането на климата въз основа на вулканичната дейност не дава еднозначен отговор дали вулканите затоплят Земята или я охлаждат.

Не е ясно и как влияе на климата замърсяването на атмосферата с вредни промишлени емисии. Няма съмнение, че мръсният въздух е вреден. Но изследване, проведено от Националната океанска и атмосферна  администрация на САЩ, дава много интересни резултати.

През последните две десетилетия в Европа и САЩ броят на замърсяващите частици и капчици е намалял с 50%. И това е довело до увеличаване с 33% на броя на бурите в Атлантическия океан. А в Тихоокеанския регион се случило обратното. Поради аерозолното замърсяване на въздуха в Китай и Индия, в Тихия океан има по-малко урагани.

Как да се справим с климатичните промени? Да пречистим въздуха и да загреем планетата или да продължаваме да замърсяваме атмосферата, за да охладим Земята? Или може все пак да се опитаме по някакъв начин да пречистим атмосферата, съкращавайки емисиите на въглероден диоксид, но по такъв начин, че да не предизвикаме глобално затопляне?

Всички тези въпроси изглеждат неразрешими, но само защото са зададени неправилно. Задавайки ги се опитваме да „лекуваме“ симптомите, а не болестта. Но както това не работи в медицината, така не работи и с климата.

Какво казва науката кабала

Науката кабала казва, че основната „болест“, която предизвиква тези проблеми, е поведението на човека. Опитвайки се да получим максимална полза, ние безпощадно експлоатираме природните ресурси. Съревновавайки се кой ще може да експлоатира планетата по-ефективно и по-бързо, напълно игнорираме факта, че с това режем клона, на който седим.

За да излезе от климатичната криза, човечеството трябва да проведе дискусия на кръгла маса и съвместно да приоритизира дейността си. Заедно да решим от какво има и от какво няма нужда всеки човек и да осигурим на  всеки само необходимото за нормалното съществуване .

Трябва да се научим да живеем така, както живее цялата природа. Нещо повече, да се научим сами, по собствено желание. Защото ако природата  започне да ни учи, което вече на практика започна да прави със зачестилите земетресения, цунами, масови пожари, урагани и така нататък, обучението ще бъде много болезнено за нас.

Основната ни грешка

Основната ни грешка при решаването на глобалните проблеми, включително и на проблемите с климата е, че се опитваме да намерим решение поотделно. Отнасяме се към проблема като към частен. Но днес няма нито един проблем, който да не засяга целия свят.

Вижте недостига на храна в целия свят, предизвикан от войната в Украйна. Вижте глобалните прекъсвания на доставките на стоки поради факта, че товарен кораб е преградил Суецкия канал. Ръстът на инфлацията в развитите страни предизвиква скок на цените в целия свят. Появяването на вирус в една страна и мигновеното му разпространение във всички страни. Намаляването на производството на компютърни чипове в Тайван води до спиране на фабриките за електроника в целия свят. Този списък може да продължи много дълго.

Нито един от тези проблеми не можем да решим, защото всеки се опитва да  спаси себе си, вместо да се опитва да спаси всички.

Обаче ако започнем да мислим заедно, ще намерим решение на всичките си проблеми. Защото това не са климатични проблеми, епидемии или инфлация, а са проблеми на връзката между нас.

Ако в общуването си престанем да се използваме егоистично и започнем да се отнасяме към другия с братска любов, колкото и високопарно да звучи, ще открием, че нямаме никакви проблеми.

Ще можем максимално да съкратим производството и пак ще имаме достатъчно от всичко, за да задоволим потребностите на всеки. Ако спрем да се конкурираме, няма да има причина да разрушаваме планетата. Ще можем да намалим емисиите въглероден диоксид, отпадъците и да намалим аерозолното замърсяване на атмосферата без да се страхуваме, че това ще доведе до глобално затопляне или охлаждане.

Единна система и единен закон

Науката кабала казва, че цялата природа е единна, интегрална система. И нейният единен закон гласи, че всички нейни системи трябва да бъдат в равновесие.

А ние, човечеството, сме главната част от тази система, И затова именно от нас зависят всички нейни останали части: нежива, растителна и животинска.

Всички тези части функционират, ръководени от предварително зададена програма на ниво инстинкти. Само човека има свобода на волята да се отнася към другите по собствен избор. А както виждаме, този избор е направен неправилно. И системата реагира строго на внесеното несъответствие.

Ако спрем да внасяме дисбаланс в системата, тя няма да има нужда да ни подтиква към поправяне със своите катаклизми.

Ето защо не трябва да се тревожим за намаляване на замърсяването, а за подобряване на нашите взаимоотношения. Ако установим добри връзки  в целия свят, всички проблеми ще изчезнат, сякаш никога не са съществували.

Никога не е късно да започнете живота си отново

Има мнение, че любовта, бурята от чувства и други подобни са за младите. Че хората на средна възраст вече не трябва да се занимават с подобни „глупости“. Но това изобщо не е така.

На четиридесет години дори е по-лесно да се намери истински партньор в живота, отколкото например на двадесет, защото има по-голяма вътрешна готовност за брак. Изглежда, че в зряла възраст е по-трудно човек да реши да пусне непознат в своя вече установен живот, но всъщност е обратното.

В крайна сметка младите хора са по-податливи на натиска на обществото, а с годините човек се освобождава от него. Той вече не се интересува от мнението на заобикалящите го: какво ще помислят, какво ще кажат за него. Той, разбира се, има свои навици, но те са свързани с обикновения живот.

Когато дойде прозрението

Най-важното тук е да се освободим от натиска на обществото, от наложените ни стандарти и ценности.  За възрастният човек е много по-лесно да го направи. Той вече разбира, че всички тези „ценности“ са пълна измама. Докато младите хора се опитват да бъдат в съответствие със стандартите на средата.

Точно в зряла възраст човек иска да коригира в живота си това, което не е успял в младостта си, да подреди живота си по-правилно. Неслучайно в наше време продължителността на живота се удвои. Само преди сто години средната продължителност на живота беше около четиридесет години, а днес е около осемдесет. Точно затова са ни дадени тези години, за да започнем живота си отново и да имаме време да направим корекции.

В младостта си мъжът вярва, че ако е сам, ще успее да си осигури комфортен живот по най-простия, най-бърз и надежден начин. Дългосрочната връзка с жена, когато ще бъде принуден да се съобразява с нея, ще му създаде много допълнителни проблеми. Затова предпочита леки краткотрайни връзки, които не го задължават с нищо.

Има едно но

Всичко в неговите сметки би било правилно, ако не беше едно нещо – нашата природа е желание да се наслаждаваме. И с течение на времето човек открива, че самотата не може да му осигури удоволствието от живота, на което е разчитал. И тогава той започва да усеща огромна празнота в себе си, която не може да запълни, когато е сам.

Той трябва да напълни някой друг и да получи наслаждение от това, а този друг да напълни него и с това също да се наслади. С други думи, човек има нужда от любов, от вътрешна, духовна близост с другия човек. Когато всеки сякаш живее в другия.

И ако човек осъзнае всичко това, всичко останало ще се подреди. Той няма да се интересува дали жената има деца от друг брак, дали е по-възрастна от него с десет години или по-млада с двадесет, всичко това няма да има никакво значение. Способността да напълни най-вътрешната му потребност, макар и засега по най-егоистичния начин, ще бъде толкова решаваща за него, че той ще избере само тази жена.

А фактът, че съдбата ще му донесе заедно с нея чужди деца и някакви други трудности, очевидно самата ситуацията му дава  възможност най-добре да се напълни. Следователно, наслаждавайки се на връзката с жената, човек ще приеме всички съпътстващи фактори като естествен ход на нещата.

Освен това доброто му отношение към децата на неговата избраница ще му достави допълнително удоволствие. А когато обичаш, точно към това се стремиш. И жената на свой ред ще иска да достави удоволствие на съпруга си. Това взаимно желание ще създаде синергията, която в крайна сметка многократно ще засили любовта.

Любовта ще покрие всички прегрешения

И тогава, както е казано от кабалистите, любовта ще покрие всички прегрешения. Всички проблеми, неудовлетвореност и недоразумения отминават, когато между хората възникне любов. И на каквато и възраст да е човек, влюбвайки се става тийнейджърът, който е бил когато се е влюбил за първи път. И зрелите хора ще предприемат тази стъпка дори по-лесно, отколкото младите. Всъщност те дори са по-големи деца от самите деца.

Учените предупреждават: очаква ни глад

Учените не за първи път прогнозират световен глад и планетарни катастрофи. Можем ли само пасивно да чакаме  ужасните им прогнози да се сбъднат? Или е по силите ни да променим нещо?

През 1972 година група учени от отдела за системна динамика на MIT Sloan School of Management на Масачузетския технологичен институт под ръководството на Денис Медоуз направили компютърни изчисления за граинците на растежа на световната икономика и населението на Земята.

Изводът, който прави Медоуз:

След като населението и глобалната икономика надхвърлят физическите  възможности на Земята, ни остават само два пътя: или неизбежният колапс, причинен от ескалацията на дефицити и кризи, или доброволният социален избор на контролиран спад в производството.

След 30 години, през 2002 година, направили повторно тези изчисления, отчитайки новите данни, базирани на по-съвършени математически модели и с помощта на по-мощни компютри. Но резултатите на практика останали  същите.

Изчисленията показали, че приблизително през 2025 г. човечеството ще влезе в най-мащабната криза в своята история. В същото време не само промишленото производство, но и хранителните ресурси ще започнат рязко да намаляват. С други думи, човечеството е застрашено от глад.

Замърсяването на околната среда ще расте експоненциално. В резултат на това, населението на планетата рязко ще намалее. В действителност това означава глад, епидемии, бедствия, войни и революции.

И това вече не са смътните предсказания на ясновидците и абстрактните разсъждения на Малтус. Това е ясна и задълбочена научна прогноза, която не може да бъде пренебрегната. Въпреки това през последните 50 години човечеството успява да игнорира наближаващата изчислена катастрофа.

Неизбежна ли е катастрофата?

През последните 30 години използвахме една трета от всички природни ресурси, загубихме 80% от всички гори и броят им продължава да намалява. От 15-те океански рибни зони в 13-те на практика няма риба.

Слушаме тази информация и не я чуваме. Повечето просто не мислят за нея, не искат да слушат „депресивни предположения“. И дори когато някои проблеми достигнат до хората, те са склонни да обвиняват правителствата или някакви външни сили за тях.

Те не подозират и не искат да чуят, че кризисните явления изразяват само законите на природата и за да се справим с тях, трябва поне да знаем тези закони.

Разбира се, в това имат вина и транснационалните корпорации, които с помощта на рекламата пропагандират идеологията на потреблението. Те се водят единствено от желанието да получат максимална печалба. И оправдават щетите, които причиняват, като казват, че осигуряват на света електричество, храна и работни места за милиони хора.

В същото време мълчат, че с подобни технологии и качеството на продуктите нашите деца и внуци просто нямат шанс да оцелеят.

И така, на кого са нужни такива индустрии и техните продукти, ако те застрашават самото съществуване на човечеството?

Премълчаването на проблема обаче се обяснява не само с ползите от транснационалните корпорации. Нито политиците, нито обществените личности, нито дори мнозинството учени виждат реален изход от създалата се ситуация. Така че защо, мислят те, напразно да плашим хората?

Но има много сериозна причина за безпокойство. Нашият общ кораб почти потъва. Глобалната икономическа криза обхваща все повече нови сфери. И нито политиците, нито икономистите бяха готови за това.

Дори нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц признава:

Ясно е, че страните са обречени на катастрофа, ако намалят разходите, а също и ако не го направят.

Светът се промени

Колкото повече се приближаваме до колапса на световната икономическа и социална система, толкова по-силно усещаме общата зависимост един от друг.

Както се посочва в доклада на Експертната комисия на ООН, „… провалът на икономиката на една държава сега води до глобална рецесия или депресия“. Светът се промени.

Вече няма външни работи“, пише Хавиер Солана, бивш генерален секретар на НАТО, „всичко стана национално, дори лично. Проблемите на другите вече са наши проблеми, вече не можем да ги гледаме с безразличие или да се надяваме да извлечем полза от тях.

Откъде да вземем енергийни източници?

Развитието на световната криза е особено силно повлияно от ограничените запаси от въглеводороди и в резултат на това постоянното покачване на цената на енергията.

Според МВФ увеличението на цената на барел петрол с 10 долара намалява световния БВП с 0,6% годишно. И въпреки, че петролът в близко бъдеще няма да свърши, ограничеността и трудния достъп до останалите запаси вече намаляват световния БВП, което забавя растежа му.

Академик Ибрахим Гулиев казва:

Времето на абсолютна хегемония на въглеводородите в историята на цивилизацията изтича. Оптимистите уверяват, че няма за какво да се притеснявате през следващите 30-40 години, но хората, които са по-осведомени и следователно по-предпазливи, дават срок от 10-15 години, не повече.

Според Международната агенция по енергетика производството на петрол в света непрекъснато намалява в 580 от 800-те големи петролни находища. През последното десетилетие в света са произведени повече от два пъти  въглеводороди, отколкото се съдържат в новооткритите находища. А откриването на нови находища се случва все по-рядко и стават все по-малки.

Алтернативните източници на енергия също не решават проблема. Възвръщаемостта на енергията при използването им варира само от 1,3 до 1,9. Освен това някои видове алтернативна енергия са вредни за околната среда не по-малко от традиционното изгаряне на въглеводороди.

Вече се вижда дъното

Изчерпват се не само запасите от петрол, но и всички други земни ресурси. По данни на организацията Global Footprint Network днес човечеството изразходва 50% повече ресурси, отколкото Земята е в състояние да възпроизведе.

Това се отнася за плодородна земя, горски ресурси, вода, която се напълва естествено във водоемите, трева в пасищата, морски и сладководни рибни запаси. Човечеството изсмуква всички сокове от Земята и дъното вече се вижда.

Превърнахме се в крадци, които крадат от бъдещите поколения, но идва моментът, в който няма да има от кого да крадем. Мотото на Мичурин „Ние не можем да чакаме ласки от природата, наша задача е да й ги вземем“ ни доведе до ръба на пропастта.

Изведнъж се оказа, че не може безкрайно да вземаме всичко, от което се нуждаем, че човекът изобщо не е цар на природата и не властва над нея, въпреки че се намира на върха.

Продължавайки да действа по старата схема, човечеството рискува да остане на отровена планета без никакви ресурси, с гладни тълпи от хора, въоръжени с ядрени оръжия. Малко вероятно е ползите от модернизацията да оправдаят този риск.

Екология и глад

Но ако изчерпването на петролните запаси може да ни лиши от енергия, то екологичните проблеми могат да ни лишат от храна и дори от въздух. И следователно, екологичната опасност е не по-малко страшна от проблема с ресурсите.

Учените все още не са стигнали до консенсус дали глобалното затопляне е следствие от човешката дейност. Но този спор не променя нищо в ужасяващата статистика на природните бедствия. По данни на ООН в сравнение с 1970 г. броят на природните бедствия се е увеличил пет пъти. Това свързват с промяната на климата.

Броят цунамита, земетресения, вулканични изригвания, торнадо и други природни бедствия също нараства. И тъй като всички екологични проблеми са взаимосвързани, в крайна сметка това ще доведе до хранителна криза по веригата, тоест до глад.

Има изход!

И все пак има изход от създалото се положение. Трябва да създадем възможно най-бързо широка мрежа от образователни институции, в които цялото население на Земята да се обучава на принципите на живота в глобалния, интегрален, взаимозависим свят. Свят, в който вместо омраза и ожесточена конкуренция има любов към ближния и взаимопомощ.

За да се направи това, също така е необходимо да създадете подходяща среда, включително медии, виртуална среда, култура, театър, музика, филми, песни, книги и т.н. Всичко трябва да разказва на човека за новия свят. И въпреки, че все още не живеем в него, трябва да започнем да играем, както играем с децата си.

И макар да звучи утопично, но именно така ще се издигнем на по-високо, по-зряло, по-сериозно ниво и от там ще изградим система, която ще ни влияе.

Ние знаем каква власт има околната среда над човека. Виждайки добри примери навсякъде, постепенно ще започнем да ги следваме. Навикът става втора природа и вече ще се държим по различен от сега начин  в името на децата ни, в името на безопасността и доброто бъдеще.

Така постепенно целият свят ще се превърне в едно голямо, дружно семейство. И животът ще бъде наистина проспериращ и безопасен.

Да, човешката общност е изключително многостранна. Има много различни религии и вярвания, навици и поведенчески модели, нрави и обичаи. Но въпреки това можем да започнем да се отнасяме към всички сектори на човешкото общество с уважение и разбиране, давайки на всеки човек възможност да живее достойно и по начина, по който е живял преди.

Възпитателният процес, който трябва да започнем, ще ни позволи да не слагаме всички под общ знаменател, като насила изглаждаме различията и насилствено насаждаме хомогенна култура. Начинът на живот, с който човек е свикнал днес, ще остане и утре. Нужно е просто да установим добронамерени отношения помежду си.

А поетапното образование ще промени човека и ще доведе до фундаментални промени в социалната и държавна структура, до сътрудничество между народите, до премахване на границите между държавите, а след това до премахване на самите държави и образуване на единно, „кръгло“ човечество на земното кълбо.

Междувременно не е нужно да въвеждаме никакви нови рамки и закони, с изключение на едно: всичко, което правим, трябва да бъде в полза на интегралното човечество. В такъв свободен формат ще градим бъдещето си само благодарение на влиянието на добро обкръжение, което носи  на човека чувство за ангажираност, готовност за отстъпки и грижа за другите, до появата на любов към ближния.

Разводът и изключителната лекота на битието

Разводът днес се превърна в много разпространена и обикновена процедура. Повечето бракове се разпадат още през първата или втората година от съвместния живот.

Има дори мнение, че бракът може би вече се е изчерпал, защото животът е пълен с изкушения и е много трудно да устоиш на опитите да започнеш живот с нов партньор.

Жена, която има проспериращо семейство – любящ съпруг, деца – изведнъж чувства, че вече не обича съпруга си. Той е прекрасен съпруг, забележителен баща, но това не е важно, тя просто не го обича.

Това никога не е било характерно за жената. Преди, живеейки с мъж, жената се привързваше към него, чувстваше, че той е нейната защита и опора. Но днес всичко свърши и не можем да обвиняваме жената за това, такъв е естественият резултат от нашето развитие.

И тъй като това е природен феномен, първо трябва да го изучим, а след това да видим какво трябва да се направи в тази ситуация.

От частното към общото
Днес човечеството достигна до такъв етап на развитие, на който се прекъсват всички частни, лични връзки. Природата е глобална и извеждайки ни от частната рамка на семейството, тя иска отново да намерим семейни връзки, но вече на друго ниво.

Всеки помни усещането от първата любов, предизвикващо необикновено силни чувства. Заради любимия човек сме готови на всичко и единственото ни желание е винаги да сме с него. Така се създават семействата. Обаче по-късно това усещане за любов, като правило, изчезва. И винаги със съжаление си спомняме времето, когато любовта на своите криле ни издигаше нагоре.

Защо в природата има състояние на влюбеност, което изчезва, карайки ни след това да го търсим до края на живота си?

Природата иска да постигнем истинската любов като се изключим от егоистичната, която не е способна на дълго съществуване. Трябва да заменим този инстинктивен контакт, постигнат чрез естествения стремеж към противоположния пол с по-дълбока връзка.

В обикновения живот когато любовта си тръгва, остават уважението, привързаността, грижата за децата, за общия дом. Освен това е удобно да бъдем заедно, защото можем да си помагаме в живота, да се подкрепяме в старостта.

Но днес тези стимули вече не са достатъчни. За да запазим семейството, имаме нужда от висш стимул, точно както трябва да постигнем мир и съгласие в целия свят, в противен случай просто няма да оцелеем.

Основната печалба
И установявайки добри връзки в целия свят, изведнъж ще открием, че основната печалба изобщо не е в материалното благополучие, то е било само повод да ни подтикне към установяване на добри отношения.

Всъщност откриваме, че в тази връзка има съвсем ново усещане, което ни отключва от материалния живот. Разкрива ни се такова напълване, каквото никога досега не сме изпитвали. Сякаш започваме да се реем във въздуха, усещаме необикновена лекота на битието и не усещаме смъртта.

Трудно е да си го представим, защото никога досега не сме се чувствали така. Затова природата просто ни тласка един към друг със страдания, принуждава ни да променим нашите отношения, докато не сме унищожили себе си и нея. И ние се обединяваме от безизходица, но в крайна сметка ще разкрием цялата красота на тази нова връзка.

Същото се случва и в семейството. Сега се мразим, не искаме да общуваме и искаме да се разведем. Но когато всеки от нас усети, че в света не достига точно любов, в него възниква потребност и желание да обича. Човек ще почувства какво висше, никога не усещано до сега от тях напълване носи любовта и ще изгради такива отношения в семейството си.

Тогава за нас вече няма да има значение, че след години ще остареем и че няма да бъдем толкова красиви, както преди. Няма да ни интересува какъв характер и какви навици има половинката ни. Просто няма да го забелязваме. Ще изпитваме тази първоначална влюбеност, но по различен начин…

Всичко това обаче става само след като се научим да изграждаме взаимоотношенията си, свързвайки се с целия свят за това.

Как се самозалъгваме

В психологията съществува понятието вътрешен диалог със себе си. В същото време някои смятат, че разговорът със себе си  е нещо като полезна процедура, в която може да изясним някои важни неща за себе си. А други мислят, че вътрешният диалог е отклонение и дори признак за лудост.

Кое е повече в разговора със себе си – позлата или вредата?

Ако отхвърлим наистина патологичните случаи, разговорът със себе си не е нищо друго, освен самозаблуда. Аз винаги съм вътре в егоизма си, затова оценявам всичко само от неговата позиция и не мога да направя друго.

Аз лъжа също и себе си. Културата и възпитанието,  получени от моето обкръжение, по същество са фалшиви ценности. Заради тях се отнасям към себе си като към враг, защото другите през цялото време ме учат как трябва да изглеждам.

Защо ми е диета? Защо трябва да изглеждам красиво? Защо правя усилия в работата? За да умират другите от завист, защото имам вила и хубава кола и почивам на Малдивите?

Кой съм всъщност?
Използвам целия си живот, за да служа на другите. През цялото време се самозалъгвам, защото не знам какво наистина е добро за мен. Живея по чужди заповеди, вместо да разбера за какво трябва да живея и да се насоча към истинската цел на моя живот, наистина важна и скъпа, която ще изпълни сърцето и желанията. В противен случай, както пишат кабалистите, човек стига до края на живота си без да е реализирал и половината от своите желания.

На практика животът, който живея, не е моят живот. Другите си играят с мен от сутрин до вечер и от вечер до сутрин. Всъщност аз съм просто техен роб. Дори сам със себе си съм принуден да служа на тези ценности, да изпълнявам тези закони и указания, които другите са вградили в мен.

В същото време дори не зная кой съм всъщност. Не познавам себе си. Възпитанието, културата, навиците съм получил от предишните поколения, от родителите, училището и те са създали в мен лъжлива личност. И всъщност не знам кой съм аз.

Всички желания, които усещам, са на така нареченото животинско ниво, те обслужват само животинското ми тяло. Дори стремежът към богатство, власт и знания е предназначен, в крайна сметка да осигури комфортно съществуване на тялото ми. Не чувствам в себе си желания от нивото Човек, защото не знам какво е това. Аз съм просто биологична машина, програмирана от обкръжението през целия си живот да извършва определени действия.

При такива условия мога ли да имам връзка с истинското си Аз? Разбира се, че не. Въпреки че във всеки човек тази точка съществува. Но тя е скрита под слой от нагласи, получени от другите. Нагласи, които ме карат да разбирам отношенията с други хора, докато аз все още не съм разбрал себе си.

Раждането на Човека

 В резултат на това през цялото време се оглеждам в другите. Но какво виждам? Много разочаровани от живота, депресирани хора. За да забравят, те се обръщат към наркотиците, влизат „в обувките на Сатаната“, опитват се да се задържат на повърхността, но нима някой от тях наистина е доволен от живота си?

Милиард фанатици искат да поробят целия свят, милиард други искат да го унищожат с война, а трети милиард искат да подчинят всички с помощта на парите. До какво ще ни доведе това, ако не осъзнаем злото в нас, което ни заставя да извършваме всички ужаси, които виждаме днес в света и не започнем да търсим в себе си Човека?

Разбира се, няма да е лесно. Защото Човекът още не се е родил във всеки от нас. В нас живее само неговият зародиш, така наречената малка точка в сърцето. Човекът се появява само при съединяването на тази точка с други такива точки. Съединение въпреки омразата, завистта, желание да потискаме, да подчиняваме другите – всичко, което е нашето зло начало. Просто трябва да се отърсим от тази повърхностна обвивка.

И тогава съединяването на нашите сърца ще създаде съвсем различна реалност. Истинска, а не лъжлива, рисувана днес от нашето зло начало, от нашия егоизъм.

 

Защо вече не ме обичат?

Къде отива детството, в какви градове? И как да намерим начин да попаднем там отново?“ Помните ли тази песен в изпълнение на Алла Пугачова? Много от нас си спомнят детството с лека тъга и не биха имали нищо против още веднъж да се потопят в неговата безгрижна атмосфера. Отново да почувстват любовта и грижата на родителите. Да си спомнят веселите игри и безгрижните дни, прекарани с приятели…

Защо природата, погрижила се за оранжерийните условия за новороденото бебе, появило се на бял свят, се „проваля“  и не продължава същото грижовно отношение към възрастните? Защо всичко е устроено така, че в периода на своето развитие детето  усеща добро отношение от околните, а след като порасне, сякаш лети с ускорение към стена? Вместо приветливост и ангажираност, открива студенина и дори враждебност.

Той би искал да продължи да се държи като дете, без да чувства отговорност, да получава прошка за лудориите и да се наслаждава на първоначално доброто отношение на другите. Но това не се случва. Напротив, всички започват да изискват нещо от него: „Къде са резултатите? Защо не си направил това, което е трябвало да направиш? А ако не си го направил, няма да получиш нищо…“ Около двадесетгодишна възраст човекът вече не получава това снизхождение, с което е свикнал през годините на детството и юношеството.

Но изглежда, че всичко трябва да бъде наобратно. Ние сме достатъчно разумни хора, използваме знанията си, за да променяме света, правейки го по-добър и комфортен. Защо не го оптимизираме и по отношение на възрастния човек? Дори и след двадесет години той да има дружелюбно, приветливо обкръжение, в което всички се отнасят с любов един към друг.

Защо природата, която ни е развила чрез еволюцията, все пак е решила, че трябва да страдаме и да се променяме именно под натиска на тези страдания? Какво иска от нас? Какво ни пречи да продължим здравословно, положително развитие? И случвало ли се е това някога?

Защо сме загубили това, което сме имали?

Ако погледнем към историята на древните времена ще видим, че нашите предци са живели наистина така – едно племе, една общност, в която всички са се грижили за всички. Тази формация може да се нарече комунистическа или примитивна, няма значение. Мъжете заедно са ходили на лов, за да обезпечат общността с храна, а жените заедно са готвили храната и заедно са се грижили за децата. Дори днес в различни краища на света може да се види нещо подобно.

Какво се случи след това? Защо не продължихме да се развиваме така, само в по-големи мащаби? Защо това не се превърна в основа за последващите постижения в техниката и технологията, културата и образованието? Защо не запазихме това прекрасно обкръжение? Какво лошо имаше в тези отношения? Какво се промени?

Факт е, че през цялата история расте личният егоизъм на човека. В резултат на това се отдалечихме един от друг и започнахме да виждаме околните вече не като братя, а като конкуренти, съперници. Човекът иска да ги победи, да има власт над тях, да ги продаде в робство или да ги експлоатира. Краят на съвместната собственост, съвместното домакинство откри пътя към насилието и грабежа.

За разлика от човека, животните се подчиняват на инстинктите и са лишени от егоизъм. Всички техни желания в крайна сметка са насочени само към обезпечаване на комфортни условия на съществуване. Разбира се, те се убиват едно друго. Но не причиняват зло на другия, получавайки удоволствие от това.

А човекът е надарен с „излишък от желания“, на които абсолютните закони на природата не придават ясна посока. Този излишък му се дава за свободно приложение: „прави каквото искаш“. Човекът има някаква свобода на действията, която му позволява да се издигне над животинската природа.

Виждаме обаче, че не умеем да използваме правилно свойствата си извън животинското ниво и в крайна сметка ставаме по-лоши от животните. И вместо добър, щастлив живот, получаваме обратния резултат.

Излишната храна, която изхвърляме, може да нахрани целия свят. Със средствата, които се изразходват днес за въоръжаване, е възможно да се построят къщи с басейни за всички хора. Но егоизмът не вижда в това никаква полза за себе си. И в резултат на това стотици милиони хора в света гладуват, а десетки хиляди умират във войни по целия свят.

Нашият егоизъм поглъща огромни богатства, не позволява да се освободят и използват за изграждането на добър живот. Но ако спрем надпреварата във въоръжаването, сложим край на разточителството и поне малко се съобразим с неотложните нужди на човечеството, ще се окаже, че щастливият живот е точно зад ъгъла. Дори днес  да изглежда утопия.

Но това не е утопия
Днес можем да започнем да живеем по различен начин, когато всеки ще получава всичко необходимо за нормален живот и ще се грижи за другите. Затова трябва само да се научим да използваме егоизма си по различен начин. Той няма да изчезне никъде – завистта, страстта, суетата, властолюбието, огромните знания, хитростта – всички те ще останат, но ще ги използваме за благото на цялото човечество. Това е ново, много интересно и увлекателно приключение, което ни предстои.

В същото време никой не казва, че трябва да се ограничаваме с удовлетворяването само на основните потребности: храна, секс, семейство, подслон, безопасност, здраве, образование и други подобни. Просто всеобщото издигане над прага на бедността не е пределът на мечтите. Ние можем постепенно да повишим нивото на живот в целия свят, но вече в равновесие с природата. Тогава няма да бъдем подложени на удари от нейна страна и ще можем да увеличим благосъстоянието си до безкрайност.

Ще бъдат взети предвид специалните, лични нужди на всеки човек. Компютърните технологии позволяват лесно да го направим дори сега. Така, че в крайна сметка никой няма да се тревожи за насъщните си нужди.

За правилността и неправилността на своето поведение човекът ще разбира от реакцията на другите, които го одобряват или не го одобряват. Ако намерението на човека е за благото на обществото, той ще се ползва с всеобщо уважение, а ако не е, социалният натиск ще го накара да промени поведението си.

Няма да има нужда човека да се притиска или да лежи в затвор. Осъждането от приятелите, роднините и околните ще бъде единственото и много важно средство за въздействие.

За някои това може да изглежда утопично, но щом започнем да правим първите крачки в тази посока ще видим, че самата природа ще ни помага. И в никой вече няма да възникне въпроса: защо вече не ме обичат?

 

Животът е само бягство от края му?

„Не се тревожи и бъди щастлив, всичко ще бъде добре“ се пее в известна песен. Но това е песен. А как е в живота? Може ли животът ни наистина да бъде безгрижен и щастлив?

Всеизвестен факт е, че животът започва и свършва. И този край на живота вече помрачава нашето съществуване. При това много по-силно при нас, отколкото например при животните, които не усещат края на своето съществуване.

Мислите за неизбежността на смъртта започват да ни посещават още от детството. Дете на 7 – 10 години вече започва да се замисля за смъртта и тези мисли много го тревожат. Затова е важно да можем правилно да обясним на детето какво е смъртта и защо е неизбежна.

Въпреки това, като правило, ние се опитваме да се измъкнем от този въпрос, опитваме се да го задушим така, че изобщо да не се появява в нас. Но понякога той възниква, пораждайки много трудни въпроси.

„За какво живея? Защо? Какъв е смисълът на живота ми? Ако всичко неизбежно свършва, тогава има ли полза от това, което правя в живота? За какво ми е дадено това усещане за края?“ И ако не мога да намеря отговори на тези въпроси, се старая просто да забравя за тях, потапяйки се в кръговрата на ежедневните дела.

Животът ще ни принуди

Но 90% от цялата човешка дейност е просто безполезна работа. С нея само унищожаваме планетата, опустошавайки нейните недра и нанасяйки вреда на екологията. Оправдаваме се, казвайки, че ако не го правим, какво изобщо ще правим. Защото тогава ще се наложи да живеем с вечния въпрос, че не сме вечни, който просто ни разрушава.

И за да го избегнем, създадохме всякакви обществени системи, които работят по начин, който ни кара докато правим „много важни“ неща, да забравим за този въпрос. И колкото по-далеч отиваме, толкова по-ужасно заети ставаме. Защото подсъзнателно самите ние го искаме.

Животът не го изисква от нас. Ние го правим такъв, да ни принуждава през цялото време да се въртим, да тичаме и да го запълваме така, че дори да нямаме време за почивка. В крайна сметка, ако почивката ми не е ограничена по време, както по време на отпуск и съм свободен от работа, това вече е проблем.

Може да се каже, че целият ни живот е бягство от въпроса за това, че всичко свършва. Виждаме обаче, че днес изградената от нас система спира да работи. Младите хора вече не искат да бъдат прекалено заети. Не искат да приемат нашия начин на живот, да се занимаваме с безполезни неща, само за да не мислим за смисъла на живота.

Вместо това младите хора се опитват да подсладят живота си с наркотици, алкохол и различни развлечения. И се оказва, че сме на границата на две епохи, на прага на нова ера, която изисква от нас изцяло нов подход към живота.

И няма къде да избягаме, все пак ще трябва да намерим отговор на въпроса за смисъла на живота. И тогава животът ни ще се промени напълно. Днес нашите дейности са насочени главно към задоволяване на нуждите на нашето биологично тяло. Въпреки, че исканията на нивото Човек са много по-високи. Но откъде да вземем сили, за да променим приоритетите?

Откъде да вземем сили?

В цялата вселена действат две сили: силата на отдаване и силата на получаване, плюс и минус. Ние сме управлявани от силата за получаване, желанието да получим максимално удоволствие с минимални усилия и затова нашият живот е ограничен и краен. Колко може да получите от някого или от нещо? Не мога да получавам неограничено всичко, което поискам. Само разглезеното дете, което родителите обичат с абсолютна любов, може да получи всичко от тях, но и техните възможности са ограничени.

И желанията ми също ще растат още и още, защото съм в развиващо се общество, което постоянно измисля все нови и нови напълвания на желанието за получаване на удоволствия. Но и тяхното получаване винаги е крайно и затова хората се потапят в наркотици, депресия и т.н. Те виждат, че колкото и да се стараят, няма да се напълнят и  в крайна сметка усещат празнота.

Такава е силата за получаване, тя е силна, но много ограничена. Докато силата на отдаване не е. Защото можеш да отдаваш на всички неограничено. И ако получавам от това полза, добро настроение, усещане за пълнота в живота, то бих отдавал с радост.

Но проблемът е, че сме устроени по такъв начин, че от получаването усещаме наслаждение, но не и от отдаването. Получаваме наслаждение от отдаването само, ако е насочено към нашите деца, близки и любими. Тогава усещаме, че колкото повече отдаваме, толкова повече се наслаждаваме. Но това са само частни случаи и дори в тях отдаването е ограничено по време, защото се намираме в материален свят.

А какъв щеше да бъде животът ни, ако го организирахме не със силата на получаване, а със силата на отдаване? Ако всички се раждахме и можехме да развием в себе си силата на отдаване и да живеем според тази парадигма? Тогава вече нямаше да се чувстваме ограничени, нямаше да зависим от времето.

Щяхме да чувстваме времето по различен начин, не в постоянното усещане на липса на пълнота, когато усещам времето между това, което искам и когато получавам желаното. Напротив, тогава времето щеше да се свие до нула, тъй като щеше да се измерва между момента, когато искам да отдам и когато отдавам.

С други думи, тогава усещането за време щеше да изчезне. И животът ни щеше да придобие съвсем различен характер, извън времето и пространството. И щяхме да спрем да го възприемаме като бягство от неизбежния край, защото и краят като такъв вече нямаше да съществува.

Ще ни спаси ли стратегическият компас на Европа

В края на март Европейският съюз одобри обща стратегия за сигурност и отбрана, наречена „Стратегически компас на Европейския съюз“.

Програмата включва защита от кибератаки, хибридни заплахи, дезинформация, както и укрепване на военния потенциал на ЕС в случай на възможна агресия. Освен това е планирано и създаването на подразделения за бързо реагиране до 5 000 войници в сътрудничество с НАТО.

По този начин новите военни части ще се конкурират със силите на НАТО, въпреки че този съюз е създаден, за да защитава главно европейските страни. Очевидно Евросъюзът вече не се доверява на НАТО и САЩ и затова се опитва да създаде алтернатива в областта на отбраната и сигурността на своите граници.

Колко успешно може да бъде това?

Мисля, че тази инициатива, насочена към създаване на противовес на НАТО и САЩ в крайна сметка е обречена на провал. Тя само свидетелства колко Европа е разединена, а вътре в ЕС се води постоянна борба за лидерство. Главно между Франция и Германия, които, между другото, са антагонисти.

Германия исторически се стреми към световно господство, а във Франция националният егоизъм е твърде силен. И в резултат на това съюзът, предназначен да обедини европейските страни, на практика демонстрира само тоталното им разединение.

Колкото и тъжно да изглежда, Европа ще преживее още много удари, които ще паднат основно върху Франция и Германия преди да разберат, че стремежът към господство и решаването на проблемите със силови методи няма да доведат до нищо добро. Всъщност и никога не са водили. Стотици години Европа е доминирала в света, заливайки колониите си с кръв, но в крайна сметка колониалните империи се разпаднаха. А двете световни войни, които Европа преживя през 20 век, промениха баланса на силите в света.

Днес водещите европейски страни Франция и Германия се противопоставят на САЩ, Русия, Китай и другите азиатски страни. Тяхната икономическа и политическа мощ вече не е такава, че да могат да претендират за световно господство. И на техния фон Европейският съюз изглежда доста блед.

Ето защо Европа няма бъдеще. Европейският съюз се оказа колос на глинени крака. Той не успя да създаде трайни, приятелски връзки между включените в него страни. И ако те се окажат под заплахата от атака от външен враг, няма да могат да се обединят и да се защитят. Няма да им помогне и техният „стратегически компас“.

Единствената възможност, която остава на Европа е да разбере, че няма друг изход, освен да остави настрана всички свои егоистични амбиции и да започне да изгражда добри връзки между страните. Вместо да търсят възможност за утвърждаване за сметка на другите, да започнат да се учат да живеят в мир и съгласие, правейки тази доктрина доминираща във всички области на живота.

Разбира се, това няма да се случи от днес за утре, но е жизненоважно започването на този процес в близко бъдеще. Не само заради Европа, но и заради целия свят. Не създаването на допълнителни военни части и разработването на нови системи за въоръжаване, а мирът и братската любов между народите трябва да се превърнат в наш стратегически компас, който ще ни покаже правилната посока към щастливо бъдеще.

Въпрос за 43 милиарда долара

Илон Мъск, най-богатият човек в света, предложи да купи социалната мрежа Twitter за 43 милиарда долара. Мъск вярва, че Twitter има потенциал да се превърне в глобална платформа за свобода на словото.

Това предложение разгневи борда на директорите и Мъск получи официален отказ. Но се оказа, че битката не е приключила, тъй като Мъск заяви намерението си да купи цялата компания Twitter.

Ясно е, че въпросът тук е кой в крайна сметка ще контролира социалните мрежи и пресата. И този въпрос е много важен. Защото за обикновения човек именно медиите, както и различните видове социални мрежи са определящите фактори, които формират възприятието му за света.

Би било смешно, ако не беше толкова тъжно. В крайна сметка всъщност няма никаква свобода на словото и печата, в пресата няма и никога не е имало безпристрастна информация. Всеки, който плаща, поръчва „новини“, определяйки за какво ще се говори и от каква  гледна точка ще прoтичат дискусиите в обществото. По този начин се формира общественото мнение. Така е било и винаги ще бъде.

Положителното в тази история е само, че благодарение на Мъск и другите олигарси, борещи се за контрол над медиите, ни се разкри, че не съществува никаква свобода на словото. Видяхме кой е кукловодът, който дърпа конците зад кулисите и определя какви новини ще чуем днес. Ако преди това беше скрито за нас, сега се разкри и стана ясно на кого принадлежат различните вестници или информационни мрежи.

Следващият очакван етап е когато всички олигарси ще се обединят за пълен контрол над информацията. Ще бъде ли истинска катастрофа? Не е задължително. По-старото поколение със сигурност си спомня, че в бившия Съветски съюз централният вестник с най-голям тираж беше „Правда“. Той служеше като официален говорител на комунистическата партия и беше най-популярен в страната. А всички останали вестници препечатваха неговите статии. И това беше по-малка лъжа от всички слухове и спекулации, които заливат пресата днес.

И ако утре контролът над всички медии се окаже в ръцете на Байдън или Тръмп, ако се върне в Белия дом или на други лидери, това няма да промени нищо. Опитват се да ни убедят, че между нас има разлика, но всъщност разлика няма. А има и други, които финансират предизборните кампании на политиците. Те са истинските господари на световните медии. А в тази ситуация няма никаква надежда за свобода на словото.

Въпреки че дори и да имаше, какво би ни казала свободната преса? Че тук и там се водят кръвопролитни войни? Може ли тази преса да даде съвет как да ги спрем, как да спрем спускането ни към бездната и да дадем на света надежда за добро бъдеще?

За да спре поредицата от безкрайни войни и непрекъсната битка за „място под слънцето“, Twitter и другите социални мрежи, а също и медиите трябва постоянно да говорят колко прекрасен живот ни чака, ако спрем да се бием помежду си. И вместо унищожение просто да се допълваме, създавайки хармония.

Трябва да дадем примери от миналото, настоящето и бъдещето за това, което се е случило и може да се случи поради липсата на добри връзки между нас. И какво прекрасно бъдеще ни очаква, ако изградим такива връзки. Точно това са правили кабалистите от всички времена, когато са имали такава възможност. Но за съжаление както преди, така и сега, никой не слуша кабалистите.

Досега нито един лидер, нито един вестник или социална мрежа не се стремят да ни приближат до мира и хармонията. Напротив, всички търсят как да започнат някъде още една война. И затова все още не можем да осъзнаем простия факт: войните, борбата на единия егоизъм с друг егоизъм не обещават нищо хубаво. Доброто бъдеще се крие в нашата добра, вътрешна връзка един с друг, връзката между нашите сърца.

Преходният свят и вечната душа

Подсъзнателно човек винаги мисли за смъртта. Всичко, което създава, има за цел да анулира смъртта по някакъв начин.

Всички наши изследвания, открития, изобретения в крайна сметка са насочени към утвърждаване на себе си във вечността. Да почувстваме, че със смъртта на физическото тяло няма да изпаднем в забвение. Това прониква в цялото ни съществуване.

Ако бяхме вечни или нямахме усещането за край, щяхме да умираме и да не знаем, че е така. И тогава щяхме да имаме съвсем различен живот.

Бихме живели вдъхновено, вдишвайки въздуха с пълни гърди и не бихме чувствали, че трябва да се съобразяваме с неизбежния край. В крайна сметка подсъзнателното усещане за неизбежна смърт означава много за нас.

Това добро ли е или лошо?

Зависи как човек го използва. Ако не се чувствахме смъртни, щяхме да бъдем просто животни. Всеки би си помислил: „След като съществувам в този свят и винаги ще бъде така, мога да взема всичко, което пожелая“.

А ако усещаме, че някой ден идва краят, опитваме се да направим нещо по въпроса. Като правило се стремим да избягаме от тези мисли, искаме да забравим и заради това се впускаме в науката, в творческото търсене, създаваме нещо, измисляме… И всичко е само, за да докажем на смъртта, че я преодоляваме. Това по принцип ни тласка напред.

То идва от дълбините на подсъзнанието и се осъществява не само на животинското, но и на другите нива, до най-висшите духовни нива, на които всичко се решава по различен начин. Там човекът започва да разкрива живота в душата и става независим от живота на тялото.

Когато освен моето физическо тяло, разкривам и духовното си тяло, наречено „душа“ и започвам да се усещам съществуващ в него,  започвам едновременно да усещам колко е временно моето животинско тяло и разбира се, в крайна сметка то трябва просто да умре, обръщайки се отново в нежива материя.

Как да преодолеем страха от смъртта

Като правило човек се бори със страха от смъртта, като се опитва да я забрави, да не мисли за нея, да не размишлява, просто да я изхвърли, да я изтрие от паметта си. Но това не е добре, защото смъртта постоянно напомня за себе си. Около нас постоянно умират хора – от старост, от болести, във война… И просто гледайки по-младите, човек неволно се сравнява с тях, осъзнавайки, че остарява и му остава все по-малко време за живот. Винаги имаме изчисления за края и нищо не можем да направим с това.

Ще ни помогне само издигането на друго ниво на живот – нивото на отдаване. Там ще разкрием ново измерение, ще се издигнем до съвсем различно ниво на съществуване. А старото измерение, основано само на временното биологично съществуване на материята, ще изчезне.

Когато човек премине в следващото състояние, вече нищо няма да го задържа в този свят. И смъртта няма да бъде за него нещо специално, а просто съпътстващ фактор.

Няма ли да има смърт в бъдещето?

Всеки човек, постигайки своето духовно състояние, се издига на по-високо ниво на съществуване. И един ден цялото човечество ще стигне до него.

При това биологичната смърт на нашия животински организъм ще остане, но духовното тяло, което ще придобием, ще бъде безсмъртно, тъй като се намира извън нашата природа, извън нас – в желанието за отдаване, а не за получаване. Това духовно тяло се нарича „душа“.

Душата усеща всички метаморфози не в себе си, а като преминаващи през нея, но в другите. Това не е лесно да се разбере, трябва да се усети. Но в духовното всеки, който отдава на другите, усеща живота си в другите, а не в себе си. Затова няма основание за лична смърт, защото той е в абсолютно отдаване.

Като цяло в духовния свят няма субстанция, която умира, защото през цялото време придобиваш все нови и нови желания за отдаване и в тях усещаш своето съществуване, своя живот. И въпреки, че те не са твои, напълвайки ги, ти ги усещаш като твои.

Това е както когато правиш нещо за малкото си дете и усещаш в това дори повече живот, отколкото когато го правиш за себе си.

А в духовното усещането за физическото тяло бавно се изгубва, пропада, отдалечава се, изчезва и идва усещането за живот в другите.

Нова форма на власт над индивида

Въпрос: Днес в епохата на неолиберализма властта на държавата над индивида постепенно намалява. Това добрo ли е или лошо за човешкото развитие?

Отговор: Не мисля, че властта намалява, защото държавата не отстъпва от позициите си, от властта си, не я прехвърля на индивида.

Реплика: Но човекът се чувства по-свободен, отколкото преди няколкостотин години.

Отговор: Той се чувства така, само защото непрекъснато изобретява всякакви механични машини, играчки, устройства, които му дават илюзията за свобода, но нищо повече. Нима сме свободни? Днес завися от всички: подслушват ме, всеки може да види къде съм, какъв съм и т.н. Къде е свободата?

Реплика: Както и да е, преди няколкостотин години всеки владетел можеше да прави с индивида каквото поиска без никакво наказание. Днес в демократичните страни не е така.

Отговор: Това не означава нищо. Свободата, която имахме преди, днес придоби друга форма. Но това не означава, че сме свободни. Когато пуснеш детето от ръцете си, то тича по тревата и му се струва, че е свободно. А ти го наблюдаваш.

Природата на човека не се е променила, просто властта над хората е приела други форми – още по-ясни, по-строги, по-ограничени. Следят те, знаят всичко за теб!

От телевизионната програма „Духовни състояния“, 22.03.2022г

[296076]

Лице в лице с Твореца

Събитията, които се случват днес в света не оставят съмнение, че не се случват по наша воля. Всички опити да ги прогнозираме или контролираме по някакъв начин се провалят.

И става все по-ясно разбирането, че всъщност всички се управляват от някаква висша сила. В кабала тя се нарича „Творец“. И така, кой е той – Твореца, който се разпорежда с целия ни живот? Защо не го усещаме явно? Защо се е скрил от човечеството?

Всъщност Твореца е разкрит за всички, само че, за да го почувстваме, трябва да променим природата си. Затова е казано: „Не всеки, който пожелае да разкрие Твореца може да го направи“. За това е необходима сериозна работа.

Преди всичко трябва да придобием допълнителни органи на възприятие, които да ни позволят да усетим Твореца. А за това трябва да променим естествените си свойства.

Орган за усещане на Твореца

Трудно ни е да си представим какви трябва да бъдат тези нови органи на възприятие. Знаем, че животните възприемат света по различен от нас начин. Кучетата например имат необикновено развити обоняние и слух, а зрението не е толкова важно за тях. Без да вижда стопанина си, на сто метра от него кучето го чува какво прави и тича към него. А миризмите служат на кучето като карта на света.

Змиите се ръководят само от топлинни усещания. За тях няма нищо друго, само топлина и студ. Но това усещане е толкова развито в змията, че за нея е достатъчно да чувства целия свят, сякаш го вижда с очите си като нас.

Ако искаме да видим света през очите на кучето, трябва да развием слуха и обонянието си като неговото. А за да възприемем света като змията, имаме нужда от остро като нейното усещане за топлина и студ. С други думи, необходимо е да се доближим до тях по свойства.

Как можем да погледнем света през „очите“ на Твореца? В крайна сметка не съвпадаме с него по свойства и затова не го улавяме с нашите сетивни органи. Твореца има такива свойства, че просто минава през нас. Ние не го усещаме, както не усещаме радиовълните, които изпълват етера. За да се свържем с него, трябва да формираме специален орган за усещане, който ще има свойства, подобни на Твореца. Какви са тези свойства? Кой е Твореца?

Погледни света през „очите“ на Твореца

Кабалистите, които са постигнали Твореца казват, че неговото свойство е абсолютно добро, любов, даряване, което се нарича с една дума – „отдаване“. Твореца е готов да отдава всичко и на всички. Ние притежаваме противоположна природа и искаме да получим всичко, което е полезно за нас от всички и колкото е възможно повече.

Всеки ден в нас се събуждат нови желания и във всеки момент искаме едно, после друго, после трето. Това е целият ни живот, всяка секунда да преследваме ново удоволствие. Следователно нашият орган за възприятие най-общо се нарича желание за получаване на наслаждение.

И в това сме абсолютно противоположни на Твореца. Възможно ли е да излезем от тази противоположност и да се приближим до него? Кабала казва, че е възможно. Работата е в това, че освен желанието за получаване на наслаждение, Твореца е заложил във всеки човек желанието да го познае. И в същото време свободата на избор да развие това желание.

Това е началната точка, от която мога да започна да се движа към Твореца. За да го направя, трябва да придобия неговите свойства. Тогава ще почувствам въздействието му като добро и благоприятно.

Свойството на Твореца е отдаване, любов, а моето е точно обратното – получаване. Но ако постигна отдаване и любов, издигайки се над егоизма си – любовта към себе си – и  съм готов да отдавам тази любов на целия свят, тогава ще мога да стана подобен на Твореца и ще мога да го усетя.

Ще започна да го забелязвам във всичко, което се случва в света, във всички действия, във всичко, което получавам и чувствам. Ще видя, че във всичко действа той: една сила, една мисъл, която през цялото време работи върху мен и постепенно ме приближава все повече и повече към себе си. До такава степен, че ще видя, че в света сме само аз и Твореца и няма никой, освен нас.

 

Последната война

Съвременната война е нещо повече от конфронтация между настоящите геополитически интереси на различните държави. На великия повратен момент, на прелома на епохите, тя предвещава, че връзката вече е по-силна от разединението.

Хората страдат и загиват, в новините проблясват градове, лидери, резюмета. Виждаме как се разрушават цветущи страни, как различни сили се опитват да играят своята игра, но зад тях, през тях вече прозира онази обща сила, общата, неразривна мрежа, в която се е превърнало човечеството. Докато частите на цялото се борят за власт, цялото претендира за правата си и изисква единство, каквото все още не сме познали.

Силата като слабост

В съвременния свят има все по-малко възможности да властват със сила един над друг, потискайки съпротивата с наказателни методи. Още малко и ще видим как притежаването на власт преминава в безкръвната сфера на икономически, политически, идеологически отношения. Това ще се случи не защото сме станали по-добри, а защото сме станали по-зрели. Детето взема чуждата играчка без да се замисля за последствията, но с времето се учи да преговаря. Вярно е, че е възможно да се преговаря също и от позицията на сила и слабост, но самото отхвърляне на насилствените методи вече е голяма крачка напред.

Но понякога е много трудно да се направи тази крачка. Понякога изглежда, че е много по-лесно да заграбиш, като в добрите стари времена …

Но скоро светът ще се убеди, че във военните конфликти вече няма                                                                                                                                                                                                                                победители, че съвременните противоречия не се решават със замах, с физически посегателства. Вместо това се изисква системен подход, което означава, че без значение колко си строг, ти си само част от цялостната система и твоите лични интереси могат да бъдат осигурени само с общо съгласие.

Доближихме се до необходимостта от изучаване на тази интегрална наука. От днес и нататък мирът не може да бъде постигнат с война. Самото понятие война се трансформира: кървавите битки по бойните полета отстъпват място на борба за умове, за мироглед, за начин на живот. И тук нищо няма да постигнеш с оръжие. Традиционното завземане на държава от държава, народ от народ е нещо от миналото. Меката сила побеждава твърдата сила.

И в бъдеще ще видим как някогашната твърда власт на човека над човека започва да умира. Хората се раждат не за егоистична принуда, а за взаимодействие, взаимно напълване, взаимно издигане. Вчера това беше немислимо, утре ще стане очевидно.

Ще видим, че светът, истинският свят е правилно сглобена, интегрална мозайка от всички части, тяхната общност, тяхното единство. Но по пътя към него стои човешкият егоизъм, принуждаващ ни да се отдадем на всякакви сериозни, внушителни борби, разделящи държави, народи, семейства, потапяйки ни в бездната на войните. И ако трябва да воюваме, то трябва да воюваме с него – с този вътрешен враг, който не ни позволява да действаме заедно, като едно цяло. Победата над него ще бъде победа за всички.

Така започва основната битка на човечеството – войната за единство.

Вътрешен фронт

Днес всичко в света се гради върху личен интерес, върху изгода за сметка на другите, върху насаждане на своята правота, на собствената воля. Но детството свършва. Всъщност вече свърши. Характеристиките на общата система стават все по-ясни, обратната връзка става все по-широка и по-взискателна, а старият ни локален подход е в противоречие с глобалната реалност. Една част от цялото не може произволно да властва над друга. Това се отразява негативно на всички и води до тотален крах.

И затова всички и всеки ще трябва да отстъпи, да смекчи своите претенции, да обуздае егоизма си така, че една качествено различна сила – силата на единството, неподвластна на никого поотделно – да ни помири и свърже с добри връзки. Това е същността на новата ера, тя принадлежи на всички.

И затова в съвременната война няма смисъл да се търсят добри и лоши, победители и губещи. Необходимо е само бързо да се извлекат поуките от тази трагедия: тя показва недостатък в човешката природа, който е дошло времето да се поправи. Колкото по-рано разберем това, толкова по-бързо ще свърши кошмарът.

В продължение на хиляди години силата на армиите и успехите на бойното поле изковаваха мощ и власт за победителите. В резултат на това сме узрели толкова много, че вече сме способни да преминем от груба сила към смисъл, към същности, към категории взаимоотношения в общата мрежа. Погледнете новото поколение: купува все по-малко за статут, за потребителски обещания и все повече оценява това, което дава връзката с другите. Именно това се крие зад безкрайната и неумела досега онлайн комуникация. Посоката на развитие се промени: това, което е играчка за възрастните, е живот за младите хора.

Светът се впуска в своята последна битка – глобална война с егоизма за добра връзка и единство. И войните, които се водят в света днес, ще бъдат наистина мащабни. Те ще променят отношението на хората към живота, към действителността, един към друг. Подчинявайки се на този импулс, ние ще започнем да изграждаме отново скалата на нашите ценности така, че да съответства на единната система, която съчетава хармонично всички наши противоположности. Всъщност самата тяхна вечна борба ни води до необходимостта от единство – такова единство, в което ще бъде добре за всички.

В крайна сметка ясно виждаме горчивия пример: невъзможно е да се воюва както преди, това е безсмислено, самоубийствено. Не става, вече сме различни. Разбира се, не можем да променим собствената си същност за една нощ, но в нас се забелязва друг вид егоизъм – ферментирал, неволно израстващ от себе си. Ще мине известно време и ще гледаме на света по различен начин, напипвайки все повече и повече истинските форми на връзка в него.

И ако по този път също се наложи да воюваме, изобщо няма да е така – без да убиваме, без да довършваме, без да превръщаме в прах, без омраза, не заради унищожение или поробване. По различен начин: сякаш всеки води своята партия, но за да се слее в крайна сметка в общата партитура. А диригент ще бъде нашето единство, нашият общ стремеж към него.

С една дума, бъдещите сражения ще преминат на вътрешния фронт, в разума и чувствата и постепенно ще станат съзидателни. В крайна сметка мъдростта се умножава именно заради разнообразието от възгледи и мнения, когато всеки се стреми не към себеутвърждаване, а към истината.

Главният въпрос

За да достигнем това ниво, първо трябва да започнем да се ценим един друг, да ценя другите, които не са като мен, осъзнавайки, че ще извлечем реална полза не от раздора, а от сближаването над разногласията. Истината не е с някого, не в част от цялото, а само в положителна връзка между нас – като цяло. И за да стигне до тази истина, всеки трябва да се издигне над себе си.

Да се ​​надяваме, че човечеството ще разгледа този път. Властта на силата вече е отминал етап. Време е за взаимодействие. Вместо да унищожаваме чуждото, трябва да пренесем споровете на по-високо ниво, към източника на всички конфликти. Стигайки до корена, до изконния, егоистичен антагонизъм между нас, заложен в човешката природа, ще разберем, че егоизмът е нашият общ враг. След като се постави диагнозата, лечението може да започне.

И затова основният въпрос сега, основната тенденция, основната задача е: какво да правим със себе си? Как да установим мир (шалом), който ще се превърне във взаимно изпълнение (ашлама) на всички противоположности?

Тук ще ни помогне методиката на интегралното обединение, подготвена от кабалистите.

Да, предстоят още много трудности, пречки и неразбиране. И все пак не трябва пасивно да чакаме подходящия момент, за да преминем към други коловози, към друга парадигма на развитие. Удобният момент никога няма да настъпи. Постоянно нещо ще ни пречи, разсейва, отрича, опровергава, отлага новата ера .

Всъщност тя вече е тук, но ние не отговаряме на нейния дух и от това са всичките ни проблеми! Затова се опитах да нахвърлям щрихите, да очертая контурите на бъдещето, което е пред нас. То вече се е родило, вече проблясва напред, а грозните отблясъци на една изчерпана епоха само нюансират и подчертават идването му.

[295335]

Инженеринг на лъжата

Като правило човек дори не осъзнава, че неговите възгледи и решения са наложени отвън. Доволни сме от картината на въображаемата свобода, докато тя не започне да се пръска по шевовете.

През изминалата година влезе в обръщение нов термин – инженеринг на съзнанието (Consciousness Engineering). За него говорят учените, медиите и разбира се, социалните мрежи. Това, което преди се наричаше манипулация на общественото мнение, промиване на мозъци, тенденциозно представяне, в нашата информационна епоха придобива все по-тънки и хитри форми.

Ключови думи в заглавията, изграждане на фрази, умел фейк, специално подбрани снимки и илюстрации, изработени по поръчка анонимни изследвания – всичко това и още много друго се влива в живота на всеки човек от десетки години. Това вече не е елементарно промиване на мозъците, това е промиване на съзнанието и подсъзнанието. На места авторитарно, на места скрито под маската на плурализма.

Виждаме как крайностите и изключенията идват на мода и се превръщат в норма за няколко години или дори месеци. Виждаме как се приема неприемливото, а основите, напротив, се размиват. Понякога това  произтича от естествени потребности, ускорени от нечия грижа, а понякога е в противоречие със здравия разум и човешката природа.

Подводната част на айсберга обаче, която не виждаме или отказваме да видим, е неизмеримо по-голяма. В крайна сметка ние сме свързани в единна, затворена система и си влияем не само с думите и делата, не само с външните фактори, но и с мислите и намеренията. На първо място с намеренията.

Човекът не е остров
вътре в себе си затворен;
човекът има връзка с континента,
той е част от всичко друго;

Всяка човешка смърт
ме намалява,
аз съм част от цялото човечество.
И затова недей да питаш
за кого бие камбаната:
тя бие за теб.
Джон Дън

Никой не е самодостатъчен, изолиран от света, от останалите. Там,  „под водата“, всички сме свързани. Дори в прост, социален смисъл сме изцяло зависими от обкръжението, буквално програмирани от него.

Защо игнорираме очевидното? Разбираемо е, когато малките деца играят без да поглеждат назад, но защо ние, възрастните, правим същото? Защо умишлено се заблуждаваме с миража на самостоятелността и се поставяме под чуждо влияние?

Честно казано, повечето от нас не се замислят за това. В резултат не силата и принудата, а думите, образите, лозунгите, идеите най-добре контролират съзнанието, контролират нас и света.

Истина за всеки вкус
Сърцата ни са заключени, не можем да свържем кабел от двете страни и да проникнем един в друг, да се почувстваме истински. Думите, звуците, изображенията, примерите са друго нещо, те изграждат връзка. Но връзката е повредена, дефектна, измамна. Изглежда сякаш се разбираме един друг, но всъщност не можем да се разберем. И не искаме. Понеже всичко е пропито с фалш и самонадеяност.

Човек, вкаран сутрин „на топло“, вечерта вече невъзпрепятствано дава интервю в студио, чувствайки се свободно и непринудено. Той е герой на деня, търсен, доволен от себе си. Не се чувства грешен, по-скоро се гордее със случилото се. И даже има фенове.

Като при всеки конфликт, при всяка конфронтация зрителите и читателите гледат първо политическата ориентация на страните, принадлежността им към идеологически и други лагери, а след това решават кой е прав. В смисъл, кой им е по-любим.

Вече няма обективни факти. Всъщност не е и имало. Затънали сме в блато от фрагментирана, откъсната от цялото информация, във фрагментирано възприятие, което изкривява общата картина до неузнаваемост. Лъжите текат във вените на цивилизацията по милиардите нишки, които без прекъсване свързват всички нас.

Още по-лошо, човек няма нужда от истината, ако тя не го устройва. Самият той охотно купува лъжи. Няма значение какви, главното е да се чувства прав, да усеща почва под краката си.

Върху всяка лъжа е написано „истина“ – избирай по твой вкус. И човек избира това, което е добро за егоизма. Избира филтър, който ще сортира постъпващата информация и ще рисува удобни схеми на „реалността“. Нека дори да са негативни, но възможно най-удобни.

Никой не обича истината, защото тя е горчива и неподвластна на убеждения. Тя иска нещо от теб, вместо да те успокоява и утешава. Тя притеснява, вместо да се отдава и да се съгласява. Тя води някъде, вместо да приспива. Кой има нужда от това?

Това е нашият свят: милиарди хора и всеки със своята истина. Или по-скоро всеки със своята лъжа и няма нито съгласие, нито взаимно разбирателство. Дори елементарното състрадание е все по-малко и по-малко.

В такава ситуация могат да направят всичко с нас: да държат някого на къс повод, друг да уморят от глад, някого да изпратят на война, на друг да разкажат за нея. Не е необходимо наистина да се разрешават проблеми, достатъчно е да се манипулира съзнанието, представяйки лъжата за истина. Самата ни природа е предразположена към такива манипулации.

Как да различим истината от лъжата
Възможно ли е това? Можем ли да се издигнем над себе си, над нашите желания и да погледнем на света обективно, безпристрастно?

Така изведнъж, не. Разбира се, че не. Но първо можем да осъзнаем окаяността на нашето състояние и да поискаме да се променим.

Тогава ще видим едно просто нещо: същата тази връзка може да ни направи добра услуга. Засега се оставяме на милостта на егоизма, но е възможно и по друг начин. Може да издигнем, да култивираме човека благодарение на обкръжението. Може да го сложим в такива условия, че самата среда да го стимулира да се развива, да се движи напред, да разбира себе си и другите, да разбира света, в който живее.

Затова кабалистите от хиляди години разработват методика за интегрално взаимодействие, позволяваща на човек да премине от позициите на получаване, на самонаслаждение към ценностите на взаимното отдаване. Освобождавайки се от ограниченията на тесния егоистичен свят, човек постепенно се интегрира в реалния свят. Заедно с другите изучава неговите закони, разбира как действа общата система и как да извлече от нея максимално благо за всички.

Всъщност, издигайки се на системно ниво, ние даваме на системата възможност да се преформатира, да се препрограмира обновявайки се. Егоистичните алгоритми се сменят с противоположни, но този път сами вземаме решение за това. Това наистина е моят избор, това съм истинският аз, а не онзи жалък елемент съзнание, който се контролира от всички, които не са мързеливи. Аз сам решавам да порасна и системата, обкръжението ми помагат в това.

В крайна сметка какво е моето съзнание? Разликата между днешното и вчерашното възприемане на света, междинна картина, която изисква все повече и повече поправяния, докато не се изравни с истината. Ето защо колкото повече отлагаме, толкова повече проблеми натрупваме. И дори да ни изглеждат материални, икономически, екологични, в действителност зад тях стои един основен проблем – егоизмът, който не иска да се избави от лъжите.

Ние наистина не можем да изградим открит канал от сърце към сърце, както между компютри. Но можем да се свържем с това, което е над нас, което ни съединява в единно цяло. Да кажем със „сървъра“, с „изходния код“. Напипвайки, създавайки в себе си този изходен код, ние изграждаме истинска връзка от човек към човек, а не от егоизъм към егоизъм.

Тогава думите спират да ни заблуждават, да ни управляват, защото разбираме тяхната същност. Разбираме се един друг.

И това е истината.