Как да спрем “омагьосания ден” (клип)

Днес много хора по целия свят се чувстват като герой от известния филм „Омагьосан ден“, който преживява един и същи ден отново и отново.

[278696]

Война и мир на противоположностите

Нека да признаем, че не може да има само един полюс

Човек от раждането си дели света на две части: добра и лоша. Вярно е, че има и на пръв поглед неутрални неща, но с тях може да се играе в ръцете на една от страните. Критериите за полза и вреда, независимо дали искаме или не, са в основата на нашите оценки и определят нашето възприятие.

В крайна сметка разглеждам всичко относно мен, разпределям всичко по скалата между добро и лошо. Целият ни живот пулсира върху промените в баланса между двата полюса.

От незапомнени времена човечеството живее с идеята за двете начала и тяхната вечна борба. Но осъзнаваме ли днес, когато конфликтите излизат на глобално ниво, че тази борба е необходима? Осъзнаваме ли, че цялостността се формира именно от противоположностите, благодарение на съзидателното им противопоставяне?

Еврейският народ първоначално е бил създаден на този принцип. Преди хиляди години методиката на Авраам ясно, на практика, е показала как да съчетаваме двете начала в себе си и между нас така, че тяхната борба да не поражда разногласие, а единство. В тази методика изборът не е между плюса и минуса, изборът е да ги допълним взаимно и правилно да се издигнем над тях.

В нашата епоха идеологическите, културните, социалните пукнатини обхващат целия свят, а политиците и управляващите, както обикновено, се възползват от това, убеждавайки хората, че истината е само в от едната страна. Но истината не може да бъде едностранна. Невъзможно е един полюс, един лагер, един поглед да унищожи напълно противника. Това ще бъде пир по време на чума. „Затова, че си удавил, са те удавил, и в крайна сметка, тези, които са те удавили, сами ще се удавят“ –  казано е в „Думите на праотците“. Враждебността няма да има край и ще ни доведе до колапс, ако не се научим да се обединяваме над противоположностите. И двете изискват цялата „сцена“ за себе си, а в същото време нито едната от тях не иска да слезе от сцената – историческа и човешка.

Как да управляваме общото им действие?

Съгласие без отстъпки

Някой ден това ще се учи в първи клас, в детската градина – как да установяваме мир между две противоположни желания, свойства, мнения, процеси. Без спорове, без нестабилни и напрегнати компромиси, без да се жертва здравето, семейството, страната, обществото. Накратко, съвсем не така, както правим сега, убедени в своята правота и непогрешимост.

Главното е да се разбере: става дума за двете фундаментални сили на природата – „север“ и „юг“, които не могат една без друга. Неслучайно в развитите страни пред очите ни се оформят два лагера, разделени поравно. Те не са в състояние да се споразумеят, но и не могат да се освободят един от друг. Защото зад всеки стои самата Природа.

Единственият безкръвен и адекватен изход от тази ситуация е издигането към общи ценности, заради които двете страни са готови да действат заедно. Здраво общество, искрени отношения, гарантирано бъдеще за децата и внуците, атмосфера на топлота и грижа между нас – всичко това е много по-важно от нашите днешни „свети принципи“. Без тях раздорите ще разрушат всичко, което изграждаме.

Затова се издигаме над тях като сплотено семейство. Изобщо не капитулираме, не даваме победата, все още твърдо стоим на своето. Но в същото време разбираме, че нашата истина е само част от истината и че общото благополучие винаги е по-важно от личния триумф. Каква може да бъде победата в семейството? В семейството нечия победа е поражение, дори да си трикратно прав.

Именно на тези принципи, ако обществото е достатъчно узряло и готово да приеме, може да се основава новото бъдеще, в което противоположностите, колкото и да е странно, ще се допълват и ще са от полза за всички. Затова е необходимо „само“ да мислим и чувстваме по отношение на общото благо, на общия свят, на общото човешко  семейство. Да не дърпаме одеялото един от друг, а вътрешно да се приближим така, че да има достатъчно за всички.

Това не е „философия“, а цяла наука – науката кабала. По нея някога е живял еврейският народ и предстои да разберем какви подеми и падения е преживял по пътя си като пионер. Но сега, в глобалната епоха, в целия свят може по-лесно и по-бързо да усвоим тази наука за истинския баланс. Това, което се е давало с голяма трудност в древността, днес се проявява в лесен, адаптиран вид, като ученически учебник, с достъпни и нагледни неща, които преди най-добрите умове на човечеството не са могли да си представят.

Помирение на непримиримите

Двама се държат за „общо одеяло“ и всеки казва: „Цялото е мое!“. Този пример кабалистите са дали преди хиляди години. Днес вече разбираме: има се предвид два принципа в човека и в обществото, които ни разкъсват на части и ни разделят на различните страни на барикадите. Само едно ще ги примири: подемът към единно цяло, в което двата полюса, оставайки противоположни, създават общо поле на връзка и изграждат съвършенство върху антагонизма, върху непримиримия контраст.

Не можем да се измъкнем от тази диалектика, но можем да улесним процеса, ако го стартираме сами, без да чакаме стимули. В края на краищата „стимул“  е от латинското stimulus – острата пръчка на пастира. По-добре без нея.

Представете си: седят двама непримирими хора, но разбират основите на съществуването на света и започват да се договарят, как да се разбират помежду си в общата система, независимо дали е семейство, работа, социална сфера или дори политика. Но вече различна политика, която служи на общото благо, а не на личните интереси.

Малко по малко ще се научим на системен подход, ще се почувстваме един друг, ще почувстваме нашата взаимосвързаност и ще видим в нея огромни възможности – отново за всички, а не за някой поотделно. Нещо повече, ще започнем да се ценим осъзнавайки, че само в съвместния просперитет всеки ще намери своето лично пълно щастие. Истинският позитив винаги е общо достояние. В крайна сметка, нашето взаимно допълване е съвършенство.

И обратното, голямата омраза води до голяма безизходица. Невъзможно е да продължим да живеем от криза на криза, от беда на беда, от война на война, с надеждата, че ще се избавим от другите, нежеланите. Това, разбира се, е възможно, но фатално. Дните на монарсите свършиха, мъдростта на лидерите се обезцени, потребителската демокрация на обикновените хора разцепва западните общества, сцената е изпълнена с крайности от всякакъв вид. Утре те ще се превърнат в норма и ще отстъпят място на още по-големи крайности.

Това няма да има край. Надеждата за „хуманизъм“ не е нищо повече от самозаблуда. Ние сме затънали в разединение, вместо да пропускаме между полюсите на противоположностите ток на добра връзка.  Природата ни демонстрира навсякъде тази връзка в общата верига. Елементарна схема: плюс, минус и съпротивление между тях. В нашия случай, съпротивление срещу егоизма. Балансирайки го, можем да регулираме силата и качеството на единството между нас. И това е достъпно за всички. Всеки има този потенциал. Защото всички сме части от едно цяло.

Между полюсите и над тях

Целият свят е разпънат между два полюса, два края на безкрайна скала. Те се проявяват в различните пластове на природата и на човешко ниво придобиват своето изконно качество, истинско значение. Развитието на човека последователно води към факта, че той в крайна сметка правилно затваря веригата, поставяйки благото на другите над своето собствено.

Отне ни хиляди години, за да започнем поне малко да разбираме същността на закона за любовта към ближните – ключов принцип на науката кабала, който толкова дълго изглеждаше като абстракция. Това е Законът на природата, в него няма нищо нравоучително, нищо утопично. Той е абсолютен, неизменен и универсален. Когато го игнорираме, предизвиква раздор. Когато го следваме, въдворява мир.

Да го следваме, означава да разкрием нашата взаимна противоположност и да се допълним взаимно до пълно съвършенство. От нашите немислими противоречия да създадем едно цяло. В началото под натиска на бедствието, след това по желание, по волята на сърцето, в радост. Няма лоши и добри, няма повече или по-малко важни, няма прави и виновни – има само динамично качествено равновесие, непрекъснато биене на общото ни сърце, биещо между двата полюса.

И дори все още да сме безкрайно далеч от такива отношения, но вече ги виждаме, вече можем да поставим диагноза и да приемем лечение. Въпреки „детската градина“ наоколо, много от нас пораснаха, пораснаха от илюзиите. За първи път светът стои пред избор, който преди беше възможен само за един малък народ, полагащ пътя.

За да направим този избор, не е необходимо да ходим на площади или в избирателни секции. Той винаги е тук, отворен за всички и за всеки. Той вече израства отвътре, от сплита на корените, от връзката между нас. Нека да спрем да парадираме с различията си или обратно, да ги игнорираме. Прекрасно е да сме различни само, ако се издигнем до нашето общо сърце.

 [280144]

Какво е съзнанието

Въпрос: Може ли да се разделят понятия като съзнание, разум, интелект? Или са едно и също нещо.

Отговор: Съзнанието е възможно само когато усещаме не само информационното поле, но и неговият източник. Доколкото чувстваме този източник, в нас се формират неговите образи и това се нарича наше съзнание.

Съзнанието може да бъде висше, може да бъде обикновено, низше, което се придобива от детството с възпитанието, влиянието на обкръжаващата среда и т.н. А съзнанието, което можем да развием в нас е допълнително възприятие, усещано не само в нашето естествено желание за получаване, но и в придобитото намерение за отдаване.

И тогава ще започнем да усещаме информационното поле. На практика всичко, което изследваме, всичко, което ни е интересно да знаем, е в какво поле се намираме, тъй като именно то формира цялостната картина на света в нас. Аз и цялата картина на света.

Аз усещам вас, усещам света около мен, всичко, което е там. Откъде това идва в мен? Ясно е, че е в мен. Ясно е, че сега говоря на практика със себе си, като с огледало. Ако ми е интересно да разбера какво е съзнанието, първо трябва да разбера: с кого имам работа, какво е това поле? Какви са неговите характеристики, неговите първопричини за въздействие върху мен, какво иска от мен, защо ме е създало такъв – с ограничено възприятие?

Защо трябва да преминавам такива етапи на развитие, за да го почувствам повече? Защо освен съзнанието, има разум и чувства. Защо, приближавайки или отдалечавайки се от това поле, в мен възникват положителни или отрицателни усещания. Които може би перчат на моите изследвания?

Ако обвържете изследванията на учен в областта на химията или физиката с някакви чувства – той обича това или не, това му е приятно, а това – не, – тогава как те могат да му пречат? Той трябва да се издигне над чувствата си, за да изследва обективно всички тези явления.

Съзнание се нарича това, как възприемам себе си под въздействието на обкръжаващото поле. Съзнанието е образ на полето, което ми влияе. Неговото желание, намерение, планове е всичко, което се опитвам да възприема от него, да разбера какво иска природата от мен.

Ако, в крайна сметка, по някакъв начин формирам всичко това в мен, мога да го нарека моето съзнание.

Въпрос: Сега някои изследователи говорят за информационното поле като за основа, а други говорят за полето на съзнанието. Но ако информационното поле съществува обективно, то е невъзможно да се говори за съзнанието без обекта, който възприема тази информация?

Отговор: Като кабалист трябва да кажа, че нищо обективно не съществува. Всичко съществува само по отношение на човека, който го възприема. А какво е извън човека, дори не можем да кажем. Нямаме нито уреди, нито възможности да излезем от себе си и да започнем да възприемаме това, което е извън нас. Това не ни е дадено.

От ТВ програмата „Срещи с кабала“, 03.01.2019

[279632]

Чърчил: победни принципи (клип)

Преди 147 години е роден мъж, когото гражданите на Великобритания нарекоха най-великият британец в историята – известният премиер Уинстън Чърчил. Все още се изучават победните принципи, които са го водили в живота.

[255945]

Ще бъдем първите в новата история на човечеството

Ние можем да се свържем истински, да се разбираме един с друг само въз основа на интегралното взаимно отдаване. Всичко останало ни разделя, дори да ни свързва.

Съществува понятието интеграция. То идва от латинското integratio – изпълване, integer – цяло. В науката кабала аналогичният термин (התכללות) се базира на ивритски корен със същия смисъл – общност, цяло (כלל).

По своята същност интеграцията е фундаментален принцип, необходим за разбирането на света и успешната самореализация в него. За да бъде животът ни приятен и ползотворен, трябва „само“ правилно да се свържат всички части на цялото така, че да не се сблъскват една с друга, а да се допълват взаимно.

Какво ни пречи да го направим в настоящия етап на развитие, когато системният срив вече крещи за себе си на всяко кръстовище?

По пътя към цялото

Всички произлизаме от единна, взаимосвързана система. Ние живеем и се развиваме в нея, под нейното насочено влияние. В продължение на хилядолетия хората бяха тласкани от мощен двигател – егоизъм, растящ от поколение на поколение. Тази сила ни разкъса на части, разцепи, разпръсна ни все повече и повече, докато не покрихме планетата и не открихме, че няма къде да избягаме един от друг.

Иска ми се Земята беше десет пъти по-голяма. Тогава щеше да стигне за нашата епоха. Но потомците ни все пак биха стигнали да същата патова ситуация, когато заплахата от масово взаимно унищожение витае във въздуха и хората свикват с нейния тръпчив дух.

Ние не се допълваме един друг. С цялата ни омраза, със самоубийствения арсенал от оръжия, ние вървим в повика на егоизма отлично осъзнавайки, че нашите деца са затънали в същото блато, над което виси взривоопасната мъгла от човешки страсти.

Никога досега човечеството не се е озовавало в такава непроходима задънена улица. Отлично виждаме накъде вървят нещата, но не се опитваме да променим нищо. Защото трябва да променим себе си, а това е много по-трудно, отколкото да направим ядрено-екологичен апокалипсис и жалка шепа от нас да започне всичко отначало.

Тук се проявява важността на интеграцията в нейното кабалистично разбиране. Досега неумело свързвахме частите на цялото, налагайки ги една върху друга, отрязвайки това, което ни се струва излишно, оставяйки пропуски и изхвърляйки фрагменти, за които не намирахме място. Подобна „интеграция“ е добра само за известно време, докато ненаситната човешка природа не наруши нейната крехка, измъчена, измислена конструкция. Което означава, че ни трябва нещо друго, нещо повече.

Неслучайно в кабала „интеграция“ не е просто свързване на части, а взаимното им включване. Не просто мозайка, а пъзел. Всички наши различия и противоречия, всички завои и остри ъгли са всъщност начални условия за сближаване, обратната страна на общата картина. Разбира се, щеше да бъде по-лесно, ако бяхме „правоъгълни“.

Но тогава това би било елементарна „геометрия“, комбинаторика, сума от части без искра и без смисъл. Истинското единство се изгражда върху комбинацията от противоположности, докато се издигаме над тях към ново качество, към нов поглед към себе си и към света.

Сега, когато частите от световния пъзел са разпръснати без ред пред нас, е време да приложим методиката, която ще ги разположи по местата им, ще ги интегрира, ще ги включи една в друга и ще създаде истинско единство с равни възможности, равни отговорности и равно взаимно отдаване.

Защото изпълването е именно отдаването, грижата за другите, за общността, в която всички са достатъчно развити, за да се отворят един за друг, да се подкрепят един друг и да се издигат над разединението. Само така, създавайки интегрално обкръжение, съчетавайки се, прониквайки се от другите, ще си осигурим добро бъдеще.

Това не изисква специални таланти, специални ресурси, специални разходи. Това изисква преди всичко различно отношение. Когато се научим да се разбираме, да се чувстваме, да се включваме един в друг, тогава ще имаме общ език, общ мироглед и най-накрая ще излезем от егоистичната безизходица.

Последни и първи

Интеграционните процеси започнаха в началото на XX век под формата на глобализация, която здраво свърза човечеството в единно кълбо, но не чрез хармонично допълване, а чрез потребителската икономика, банковата система, технологиите и средствата за масова комуникация. В резултат на това сме заедно, но разделени.

Тази ситуация два пъти беше разрушена от световните войни и Трета световна, разбира се, няма да изненада никого. Системата окончателно се затвори около нашето „кълбо“ и тази система е фундаментално погрешна.

Не може да разчитаме на „времето“, което държи целия свят. Време е да сглобим пъзела интегрално. Все още не знаем как, все още не виждаме картината на сплотеното общество, в което няма разделение на свои и чужди, но това не пречи да започнем. Първокласникът, който сяда зад чина, също не знае докъде ще стигне. Важното е да иска да учи. Желанието е първото условие за успех, методиката е неговият залог.

По този път ще започнем да разбираме много неща. Първо, до каква степен всички зависят един от друг. При това не само икономически и социално, но и вътрешно. Мислите и настроенията се разхождат по света и в каквито и опаковки да ги обвиват, почти всички са негативни, егоистични, разрушителни. Всъщност те ни разделят, понякога по „детски“, абсолютно заблуждаващи критерии.

Второ, ще видим, че взаимозависимостта не е проклятие и не е присъда. Напротив, никой не може да бъде щастлив сам и дори да се изолира от света, никой няма да може да си осигури всичко необходимо, особено в наши дни. Нуждаем се един от друг. Ние сме неразделни. Необходимо е само да разберем и правилно да задействаме тази връзка, без утопични идеали, прагматично и честно, без да крием недостатъците, а компенсирайки ги съвместно. Когато връзката е проникната от взаимотдаването, всички са щастливи.

Трето, осъзнаваме, че единствената пречка по пътя към това сме самите ние. Дори не осъзнавайки необходимостта и  историческата неизбежност на интеграцията, ние следваме предишния курс чрез безкрайно разглобяване и голямо клане. Ние сме като хипнотизирани от процеса на разпадане, заслепени от егоизма с неговата „истина“

Но ако истината триумфира върху развалините и руините, това е лъжа! Истинската истина, тази, която е една за всички, се крие във взаимното разбирателство, взаимодействието, взаимовключването. И може да се докаже само чрез дела, примери, които ще предизвика след себе си.

В крайна сметка ще видим едно просто нещо: различията между нас са необходими и важни. Не трябва да се страхуваме, скриваме, игнорираме или да ги разпалваме. Трябва да ги признаем и да се издигнем над тях към общата картина, към цялото, към обществото, в което контрастите взаимно се допълват, включват се един в друг и създават живо, топло човешко единство.

Днес, в разгара на егоистичната глобализация, има всички условия за това. Можем да променим себе си и по този начин да променим света. Имаме на разположение точна, ясна, проверена методика. Ако я използваме, ще успеем. Ако не я използваме, пак ще се върнем към нея, преминавайки през кръга на страданието. Ако се поизмъчи, егоизмът ще стане по-сговорчив. Само да не страда…

Нашата епоха кабала нарича „последното поколение“. „Последно“ защото вече е способно да сложи край на предишната изчерпана парадигма и да застане на интегралния път.

Но възможността и реалността не винаги съвпадат. Ако пропуснем шанса, децата ни ще бъдат изправени пред същото предизвикателство, но при много по-сурови обстоятелства. Ако все пак се събудим и започнем да действаме, ще бъдем първи в новата история на човечеството.

 

[279148]

Честит празник скъпи жени! (клип)

Скъпи жени, възползвайки се от възможността, която ми дава женският празник – 8 март. Искам да Ви пожелая всичко, всичко най-хубаво. Правилни промени във вашите съдби, за да се радвате на живота, да се радвате на това, което се случва във вашите семейства – с децата, роднините, близките, със света – във всичко около Вас.

Ако светът се развиваше според желанието на жените, той щеше да бъде съвсем различен и ние го разбираме. Но за съжаление в света трябва да се разкрие злото. То се разкрива чрез мъжете. Затова основната работа по поправянето е чрез мъжете. Но без жените мъжете не биха могли в нищо да успеят.

Затова много, много се надявам, че Вие ще помогнете на мъжете с всичко възможно, за да успеят в поправянето на света. Вашата съдба е такава, Вашата задача, Вашата част е да им помогнете така, че светът да се промени към по-добро. Без Вас той няма да се промени към добро и само ще пада, и пада надолу. А с Вас имаме надежда, че светът сам ще излезе от това състояние на падение и ще започне подем.

Много се радвам, че с всяка година все повече и повече жени идват да изучават света и методиката за поправянето му, и жените, които я изучават, точно в тях и е заложена тази част от света, която ще му помогне да се справи с тези сили, които ще издигнат света от неговото падение. И разбира се, виждайки колко жени са привлечени от кабала, ми става радостно и съм сигурен, че ще постигнем правилното състояние на света. И всичко това – благодарение именно на Вас.

Пожелавам Ви щастие и здраве, и Ви желая всичко, всичко най-добро, най-хубаво. Пожелавам Ви, Вашите мисли и Вашите желания да се въплътят в нашия свят, за да може висшата сила да премине през Вас и да се спусне в нашия свят, и да го напълни. И тогава ще видим, че Твореца именно чрез жените управлява този свят и го води към добро състояние. Успех на всички нас в това. Благодаря Ви!

[20210308]

Как да намерим сродна душа? (клип)

“Нито на майката, нито на жената, нито на брата, нито на собствените деца не можеш да се довериш така, както на истинския приятел”. Индийска мъдрост.

Какво е това, което ни кара да търсим истински приятел?

[277766]

Ода за завистта

Тъй като всички сме социални създания, чувството за завист е познато на всеки от първа ръка. Но можем ли наистина да оценим завистта? Не онова детско раздразнение, която натоварва сърцето с безплоден товар, а мощният източник на енергия, който трябва да бъде насочен в полза на работа?

– Виж тези момчета, – казваше мама. – Те са добри, добре им се получава. И ти можеш да го направиш също толкова добре.

От детството се нуждаем от примери, насърчаващи ни да постигнем нещо повече. Човек се развива, завиждайки на другите – понякога осъзнато, понякога неосъзнато. За да се движи напред, трябва всеки път да се проникне от впечатлението от следващото състояние и да се устреми към него. Новото стъпало започва с това, че си го представяш, искаш го, завиждаш на онези, които го имат. Можеш да завиждаш дори на  себе си от бъдещето. Но без тези ярки илюстрации от днес не можеш да го направиш.

Завистта е лоша, когато изисква да принизиш „самозабравилите се от обкръжението ти или да слезеш на нивото на лошата среда. Но, ако искаш да станеш като най-добрите около теб, тогава завистта е полезно и незаменимо средство, което те подтиква към подем.

Помня, че родителите ми купуваха списания за наука и технологии, за медицина. Домът ни беше пълен с плочи, след това започна ерата на телевизията. Пред мен се откриваше свят, привличащ с безброй възможности и разпалващ желания. До сълзи завиждах на космонавтите: „Как може това да се случва без мен?“. Завистта ме буташе напред, опъвайки здраво платната на надеждата.

Ако вземеш завистта от детето, какво ще остане? Растение. Въпреки, че дори растението е от думата расти, то първоначално е пропито от образа на своята бъдеща зрялост.

Всяко постижение, всяка стъпка започва с потенциала, който се разкрива на човека, свири на струните вътре в него и предизвиква завист. Оттук и всички наши детски игри, в които се чувстваме по-силни, по-умни, по-възрастни, в нещо по-добри. Оттук са и нашите стремежи и амбиции.

Но човешкият егоизъм не спи и си присвоява този порив, яхва тази вълна, принуждавайки те да се съревноваваш,  да дърпаш одеялото към себе си, да мачкаш другите, да ходиш по главите им, да воюваш, да унищожаваш. Това, което би могло да бъде добро, е опорочено и извратено. Когато се комбинира с егоизъм, завистта става разрушителна.

Природата ни е дала съкровище, а ние го развалихме, както и другите ѝ дарове. Животните се хранят едно с друго инстинктивно от насъщна необходимост, без доминиране, без желание да унижат някого, да навредят на някого. Човек от завист е готов да изкорени, да унищожи целия свят, само за да постави другите „на място“.

„Нека не аз да завиждам, а на мен да завиждат“ – това е жалкото мерило на нашите усилия. От хилядолетия егоизмът расте в хората, предизвиквайки войни, довеждайки до смърт цели цивилизации. Понякога, задушавайки се в страданието, ние спираме, успокояваме се. Но не за дълго. Новата касапница е само въпрос на време.

На тъмно

„Душата на човека е свещ на Твореца“

Мишлей

Лоша завист е, когато виждаме свещите на другите и усърдно ги гасим.

А добра завист е, когато се запалваме един от друг.

Може да си кажем, че няма защо да страдаме. Нека всички да са добре. Нека всички да бъдат вътрешно развити, толерантни, благосклонни, дори на елементарно ниво, за да живеем заедно в мир, правилно да използваме ресурсите и де се подкрепяме един друг.

Но нашата природа е структурирана по различен начин: тя се фокусира върху това, което имат другите и го сравнява със собствените ни достояния. Чуждото вади очите. Не може всички да бъдат добре, защото не го искаме. Ако всички са удовлетворени, то никой не е удовлетворен. Поне в нещо трябва да се откроявам, за да могат другите свещи да избледняват на фона на моята. А още по-добре е другите да угаснат. Нека завистта да свети в другите, а не светлината.

Така че, духайки свещите на другите, ние гасим нашите…

В този затворен кръг, в тези тъмни сенки на егоизма човечеството броди от незапомнени времена. Няма значение какво искам. Важното е какво ще ме издигне над другите. Моята цел не е да стана по-добър, а да стана по-добър от другите. И това разваля всичко.

При такива отношения е невъзможно да се изгради нормален живот. Дори на теория. Например, на мен и на съседа ми дават нов Кадилак. Аз търся разлики и не намирам. Абсолютно еднакви модели са. Всичко е абсолютно същото. Но поне в нещо неговият Кадилак трябва да бъде по-зле от моя. Поне с драскотина. Откъде се взе тя?…

Или да кажем, че всички получават по един милион в сметките си, без данъци и условия. Милионът, разбира се, е страхотен. Но гледайки другите,  все повече се убеждавам, че съм го похарчил погрешно. Глупаво се получи. По-добре да бяха дали хиляда, но само на мен…

Може да се бориш с природата си колкото искаш, но тя е по-силна, по-хитра, по-изобретателна. „Не искам да се показвам пред никого, не искам да се хваля с нищо, не искам да изпитвам завист и да бъда обект на завист…“ Чакай, а каква е тази твоя снимка във Фейсбук? За какво ти е нов модел смартфон? Сигурен ли си, че винаги критикуваш другите принципно, а не защото те, за разлика от теб, са успели да спечелят без последствия? И дори да си бял и пухкав, не гледаш ли какво правят другите? Не сравняваш ли успехите им с твоите в търсене на приятни различия?

Завистта не е порок

„Малцина от нас могат да понесат щастието. Имам предвид щастието на ближния“.

Марк Твен

Завистта може да тлее или да избухне, но във всеки случай рядко я използваме правилно. И проблемът не е в нея, проблемът е в нас. Нашите ужасни критерии са лишени от здрав разум, да не говорим за истинска човечност. Нашият тесен „перископски“ поглед не ни позволява да видим единния свят. Егоистичното възприятие го разчленява на фрагменти, разделяйки и насочвайки  хората към безкрайна надпревара за „личен успех“.

 Този „успех“ не е нищо повече от общ провал. Целият съвременен свят е формиран от тесни интереси. Той стои върху борбата за власт и статус, върху антагонизма, върху завистта, която изисква да се издигаме не над себе си, а над другите.

И спасението е само едно – единство.

Когато хората са сплотени, те не си завиждат „черно“. Напротив, стремят се да осигурят всичко необходимо един на друг, виждайки във взаимното отдаване залог за общ и личен успех. Единството не просто ни смекчава, то променя скалата на приоритетите, осветява качествено различни ценности и ориентири, насочва човека към развитие. И много улеснява живота, защото в общата грижа за другите всеки се чувства защитен, всеки е сигурен в днешния и утрешния ден, всеки има кауза, радост, цел.

Благодарение на единството всичко се трансформира, проявява се в друга светлина. Съвсем различен е животът: наистина съм необходим и ценен, и се радвам на това. Съвсем различни са критериите: не търсим нарцистично превъзходство, не съдим по себе си, ценим добрата връзка. Съвсем различно е обществото: не завиждаме за успехите на другите и в отдаване се стремим да ги повторим, да ги надскочим.

Мога да завиждам на учени, художници, артисти, дърводелци, спортисти – и това няма да навреди на никого. В крайна сметка се гордеем не с това, което имаме, а с това, което даваме на другите. И това ни помирява, окрилява, вдъхновява, възвисява всички.

Няма нужда от нравоучения и аскетизъм. Завиждайте здравословно, завиждайте повече, завиждайте по-силно. В крайна сметка това е бяла завист, напълнена с общ подем, общ смисъл, светлина. Тя не настоява за насилие, а ни призовава един към друг, към прекрасен, пълноценен живот. Трябва само да се държим заедно, въпреки всички различия, издигайки се над тях. Ако се отнасяме правилно един към друг, значи завиждаме правилно.

 [278767]

Извънземните са между нас (клип)

Днес много отговорни учени говорят, че извънземните вече ходят между нас. Професор Хаим Ешед, той, между другото, ръководи космическата програма на Израел, достатъчно голям учен, твърди, че те са тук, но излизат извън рамките на времето и пространството и затова не са открити от нас. Заради това, че сме недостатъчно развити, за да ги приемем и разберем. Така казва той.

Те са предотвратили няколко ядрени катастрофи, неутрализирали са ги. Помолили да не се публикува, че са тук, тъй като не искат да се развива масова истерия и така нататък. Той казва: “Ако бях казал това преди пет години, щяха да ме вкарат в лудница.”…

[276368]

Очаква ни добро бъдеще

Колкото и да пренебрегваме същността на промените, те няма да отстъпят. Когато новото се бори с обичайното, въпросът не е в резултата от борбата, а в нейната продължителност.

Основният урок от миналата година е, че трябва спешно да се научим да мислим един за друг. Имам предвид да се грижим един за друг. В противен случай, дори и по някакъв фантастичен начин да правя всичко правилно, винаги ще има хора, които ще добавят лъжичка катран и ще развалят всичко. Или сам ще прецакам себе си и другите. Не е задължително да е от зло, а просто от невежество. Понеже никой от нас наистина не знае, как да живеем заедно в условията на глобален свят и глобални проблеми.

Нямаше да мислим за това, ако не беше пандемията. Тя волно-неволно ни накара да се огледаме наоколо и да видим, че сме твърде различни, твърде противоречиви и трябва да направим нещо по въпроса. Не разбира се, да подстригваме всички с един гребен. Има нужда от друго решение, което ще позволи на всеки да бъде себе си и в същото време да живее щастливо.

Защото точно това искаме – да бъдем щастливи, радостни, процъфтяващи, обичани. И колкото и да е странно, именно бедите на глобалния свят ни показват пътя към това добро бъдеще.

Година за размисъл

В борбата срещу коронавируса човечеството неволно откри, че грипът е победен. Макар и само в този сезон и на твърде висока цена. Но преди една година всички бихме казали, че е невъзможно.

Всъщност глобалният свят, със своята взаимозависимост ни предоставя не само заплахи, но и методи за тяхното решаване. „Вие сте в нова система от взаимоотношения – каза той. – И в тази система има различни закони, различни критерии и приоритети. Тогава ги проучете!“

Не е трудно да направим първите изводи: виждаме, че всяка страна, всяко общество, всяко семейство се бори с пандемията по свой начин и в крайна сметка се грижи само за себе си. Това важи за всички – от рекордьорите по ваксиниране до антиваксърите. И това е естествено, защото не сме се научили да действаме по друг начин. Въпреки, че имахме цяла година за размисъл.

Цяла година, използвайки остарели методи, човечеството се опитваше да реши глобалния проблем локално. В резултат на това времето минава, а ние все още живеем в илюзиите на миналото и таим напразни надежди да се върнем в него. Нашето лечение е погрешно в основата си. Сблъсквайки се с предизвикателството на новата епоха, се опитваме да се барикадираме от нея с ваксини и да останем същите.

Няма да стане. Новата епоха изисква повече. Тя изисква да започнем от себе си.

Етап на отричане

Представете си: консилиум от лекари стои до леглото на болен и не иска да признае, че не може да го спаси с традиционни методи. Защото да го спаси, не означава да удължи агонията, а да го излекува. И новото средство е в това, че първо самите лекари трябва да се променят, да се свържат вътрешно. Тогава, ставайки единно цяло, заедно ще проникнат в корена на проблема, който се изплъзва на всеки поотделно.

Това показва болестта на пациента. За това говори пандемията, която е обхванала цялото човечество. За да се стигне до корена ѝ, трябва самите ние да се променим, да се свържем истински. Вчера преследвахме лични цели, стремяхме се към личен успех, а днес дойде времето на единен свят, на единна интегрална цел и общ успех на всички.

Само не казвайте, че е невъзможно. Това е просто необичайно. Преди не мислехме по този начин, не вярвахме, смятахме, че е утопия. Но всъщност всички хубави неща в началото са били утопия. Освен това започна зле, защото трябваше да си пробие път през старото и закостенялото. Дори най-плавните исторически преходи не са лесни, да не говорим за резките скокове.

В началото на 2021 година все още е трудно да се забележи, но старите парадигми започват да се разпадат. В интегралния свят няма нищо лично, локално, очертано от ясна плътна линия. Всички влияят на всеки, всеки влияе на всички. И затова, да се възползват един от друг, е като да копаят общ гроб. Напротив, трябва да взаимодействаме правилно в един стремеж, в едно желание, като по този начин разкриваме самата единна природа, в която живеем. Човешката взаимовръзка решава всичко.

Светът сега е в процес на отричане на тази реалност. Дори без да се опитваме да разберем и реализираме новата концепция за съществуване, ако я забележим, я заклеймяваме като нереализуема, противоестествена, наивна и т.н. Както се казва: „не съм я чел, но я осъждам“.

На следващият етап, който вече е близо, ще започнем да разбираме. Ние не говорим за някакво абстрактно или формално обединение, а за реално, системно, всеобхватно единство на природата, в която човек, според неговата степен на развитие, трябва да участва сам, съзнателно и съзидателно.

Осъзнавайки това, ще спрем да се страхуваме от промените. В крайна сметка загубата на личните интереси изобщо не означава обезличаване. Напротив, на този общ път ще процъфтява индивидуалността и уникалността на всеки. И тогава ще видим, че нашето предишно егоистично „лично“ всъщност е изравнило и обезценило нашия потенциал, като го е вкарало в рамките на празното, безцелно консуматорство.

Моментът на истината

Смяната на епохите е неумолима. Старият свят вече не съществува. Отлетяхме от него преди година, но искаме да се върнем, вкарвайки новите реалности в старите шаблони. Но не можем да сложим новия свят в прокрустово ложе *, не можем да го опаковаме в клетките на съзнанието, свикнало с фрагментирано възприемане на детайлите. Той е един и трябва да отразим тази единна картина  в себе си – в обществото, в отношенията между нас.

Докато отхвърляме предизвикателствата, кризата няма да свърши. Тя просто ще приема различни форми. Това е кризата на целия ни предишен живот. Всички външни стимули, с които ни глезеше, вече не са актуални, не са релевантни. Стигнахме до момента на истината, до напълно различни ценности, дълбоки, непреходни, способни вътрешно да обединят всички, независимо от различията и конфликтите. И тъй като не сме се доближили до тях, не можем да продължим.

Новият свят няма да бъде добър с нас, докато не го разберем и не го приемем. Защото в него вече няма егоизъм, а взаимно отдаване – двигателят на прогреса. Можем да живеем в него добре само заедно. Не за сметка на другия, не в своето уютно ъгълче, а в общия дом, в общото семейство. И дори то да не е онова, с което сме свикнали, нямаме друг избор.

Историята върви по свой път, откази не се приемат. Сега всичко зависи от качеството на нашите връзки, от вътрешното сближаване между нас. То е нашето лекарство, издигащо ни над всички болести и препятствия по пътя. То не просто ни предпазва от беди, но и дава на живота ни нови стимули, нови радости, нов вкус и нов смисъл.

Нека да оставим познатото зад нас. Доброто бъдеще не е такова, каквото си го представяхме. То е каквото трябва да бъде.

* Изкуствена мярка, към която безполезно се нагажда нещо с насилствени мерки/ бележка на перводача

[20210218]

Сърцето на майката

Сърцето на майката се намира в централната точка на цялото мироздание и в материалното, и в духовното. Понеже именно от тази точка се случва духовното и материалното раждане. Няма нищо по-силно от майчиното сърце –  то е най-чувствителната, най-важната точка в цялата реалност. Твореца е създал желанието, което е в основата на сърцето на майката.

Следователно, ако жените започнат да мислят поне малко за обединение, те вече се докосват до тази централна точка на цялото мироздание, откъдето е започнало раждането на цялото човечество, общата душа. Светът ще стигне до поправяне само за сметка на жените.

Жената има огромна сила, която ражда, развива, организира. И обратното, ако жената не участва в това поправяне, тя се превръща в причина за раздори, в място отдалечаване и зло. Затова много се надявам, че жените ще се обединят и ще донесат на човечеството мир, спокойствие, единство.

От урока за жените, 29.08.2020
[270082]

Пет принципа на оздравяването (клип)

Петте принципа на оздравяването са:

1. Не си болен, а оздравяваш.

2. Не четеш за болестта и влизаш в ново обкръжение.

3. Няма нито вчера, нито утре, а само днес, това е единственият ти ден.

4. Ако действието, което си задължен да извършиш, ти е трудно, го направи два пъти.

5. Бъди постоянен, решителен и упорит.

Какви действия трябва да извършиш, за да приложиш тези принципи?

1.Всяка сутрин, ставайки, независимо от настроението и самочувствието, се усмихваш и на глас благодариш на Твореца, мирозданието. В началото механично. После, когато привикнеш, ще минава през сърцето.

2. До половин час – дишане, упражнения за дишане през диафрагмата.

3. Минимум едно осъзнато добро действие по отношение на някого.

4.Минимум 20 минути ходене извън дома.

5.Минимум половин час учене. Да изучаваш нещо ново, да е свързано с някаква наука.

Най-тежкият момент в излекуването ще бъде тогава, когато се почувстваш вече добре и трябва да намериш сили, въпреки всичко, да продължиш да изпълняваш петте условия.

Кабала заменя всичко това с едно намерение за добри мисли към всички. И всичко. Постоянно да бъдеш с добри мисли към всички хора! Така лекуваш себе си.

 

[274850]

Сънят в материалното и в духовното

Сънят в нашия живот е много сериозна дейност на мозъка, при която той обработва и съхранява цялата налична в него информация, натрупана за ден, а може би и за няколко дни. Мозъкът я поставя и сортира в архива си. При този процес възникват всякакви хаотични връзки, затова понякога сънищата ни се струват нереални.

Всъщност, в съня се случват много силни действия и решения. Мозъкът работи много интензивно на дълбоки, вътрешни нива, които все още не можем да изследваме. А когато тази информация вече е складирана, подсъзнателно вътрешно осъзната, човек е готов да се събуди.

Винаги виждаме сънища. Те непрекъснато преминават през нас, защото са блуждаещи процеси в нашия мозък.

И човек вече е готов за следващия ден, за следващото правилно възприемане на информацията въз основа на предишния ден и съня, който е преживял, т.е. към преоценка на информацията, възникнала по време на съня. По този начин сънят, изключвайки те от реалността, ти позволява правилно да рестартираш и да преминеш към ново състояние с нова оценка на реалността.

В духовния свят е същото, защото нашият свят е отражение на духовния свят.

В духовното, без да заспиваме и да се изключваме от реалността, както в нашия свят, ние съзнателно се издигаме на следващата степен, като че ли в следващия ден. Откъсвайки се от предишната степен и все още неиздигнали се на следващата степен, се намираме между тях и искаме съзнателно да прехвърлим едното в другото. Това е и нощта между два дни.

Но намирайки се между двете реалности можем да почувстваме състояния, за които вътрешно не сме готови. Можем да почувстваме неща, които все още не са влезли в нашето разбиране и да видим неща, за които още не сме готови. Още не сме готови за това.

Ето защо сънищата са много особено, красиво състояние, от което можем по-късно да направим дълбоки изводи, да стигнем до нови стремежи.

От ТВ програмата „Силата на книгата Зоар“ №5

[278131]

Ренесанс на любовта

За любовта са написани огромен брой книги, снимани са много филми, направени са много изследвания, но тя все още остава загадка. Става все по-трудно и по-трудно да изграждаме отношения между половете.

Дори когато между двама човека „прескочи искра“ и сърцата са „пронизани от стрела“, минава известно време и влюбените започват да се съмняват в истинността и силата на чувствата си.

В природата любовта е логична

В природата всичко е много по-лесно. Животните създават двойки в определен период, избирайки партньора по ясни признаци и критерии. Защото тяхната сметка е проста: ще донесе ли любовният съюз най-доброто потомство. Кой е по-подходящ за това, също е ясно. Който е по-силен или по-дебел, или по-млад, или по-високо по статус, той е по-добър. Природата не оставя тук място за грешки.

При хората всичко в този смисъл е много объркано и проблематично. От една страна, можем да се издигнем над животинския алгоритъм, а от друга, можем да паднем още по-ниско, защото не можем да изградим нашите отношения дори на нивото, каквото е при животните. Животните не грешат, а ние колкото повече се развиваме, толкова повече грешим.

Затова е много желателно да разберем каква е добавката, която ни издига над животинското ниво и ни позволява или да се издигнем над него, или да паднем. Защо природата ни е направила такива? Става въпрос за най-силният инстинкт – сексуалната потребност следва веднага след потребността от храна. Човек не може да живее без храна, но ако храната е обезпечена, той веднага се устремява в търсене на партньор и секс.

Виражът на „основния инстинкт“

Бедата е, че този най-мощен инстинкт е „разфокусиран“. С храната всичко е ясно, главното е да се наситим, без значение с какво, дори и въпреки навиците си. Но „основният инстинкт“ на човека е объркан: от една страна, той се нуждае просто от секс, като на животинско ниво. И тъй като се нуждае от него, не поставя специални условия и е готов на компромис, само за да задоволи страстта си. А от друга страна, освен секс, той търси и някаква вътрешна връзка.

И тук партньорите правят грешки, не знаейки как да съчетаят двете искания. От „животинска“ гледна точка критериите са ясни: партньорът трябва да бъде от моята среда, със сходни навици, възпитание, хранителни навици (обикновено това важи за мъжете), сходни жизнени ценности… Мъжете в миналото не са гледали други неща, когато са избирали жените си.

Не случайно в животинския свят самките не се отличават с привлекателност, а напротив, самците са „красиви“. Тук не става въпрос за външна красота, а за физическо здраве, което и преди е било основен критерий.

Що се отнася до многократно възпятата любов, нейното „победоносно шествие“ не започва веднага. При хората при сключването на брак тя не е била разпространена и търсена, оставайки за забавление на аристократите, нещо като „съперничество на самците“, подобно на аналогичното поведение в животинския свят.

Като цяло, мъжът на практика е купувал жената, а след като тя е започвала да се грижи за него, в него са започвали да проникват чувства и той се е привързвал към нея. В повечето случаи е било въпрос просто на свикване. Това е било в естеството на нещата и докато егоизмът се е удържал в естествени рамки, хората са подхождали към семейния живот просто, практично и делово.

Обаче с времето кривата на егоистичното развитие е тръгнала нагоре и периодът на Средновековието е белязан от нов „тренд“. Отначало той е обхваща висшите слоеве на обществото, защото егото им расте по-бързо, а след това постепенно прониква и в другите слоеве. Но все пак, дори и днес може да видим, че хората в някои държави се отнасят към тази страна на живота просто, без големи въпроси, без да се бъркат в суматохата на чувствата. И между другото, доста добре се справят в това отношение в сравнение с тези, които са ги изпреварили в развитието на егоизма.

Стандарти на виртуалното битие

Днес нарасналото егоистично желание изисква от нас не сериозни, дългосрочни и дълбоки чувства, не любов, а моментни, силни емоции, които веднага след като преживеем, тръгваме да търсим нови. Също толкова ярки и мимолетни.

Само преди някакви сто години сме били далеч от това, а днес сме изненадани да открием колко бързо приключи шествието на любовта по света. С всяка изминала година ставаме все по-малко способни да създадаваме добра, трайна връзка между партньорите. Семейната институция се разпада и навлизаме в нова фаза.

Егоизмът ни се разви до такава степен, че вече не можем и не се опитваме да създадем директна връзка между нас. Вече е по-лесно да общуваме по телефон, в интернет. Струва ни се, че така имаме по-голям шанс да опазим егото си от щети. И дори и да протягаме романтични нишки между нас, някаква вътрешна защита сработва и не ни позволява истински да се разкрием един пред друг.

Каквото и да мислим, това са фактите. Желанието вътре в нас ни гложди, но не можем да го удовлетворим. В душата си, може би искам да се отдам изцяло на усещането за сливане с душата на моя партньор, но вече не мога да го направя. Просто съм неспособен. В мен има вътрешна бариера, която не ми позволява да се разкрия. Нещо повече, виждам, че същото се случва с моя партньор. Той също се затваря, криейки се зад различни маски, които е много трудно да свали.

В крайна сметка целият ни живот се състои от виртуални връзки. Особено днес, когато коронавирусът ни изпрати по домовете. Целият ни ден преминава в телефонни разговори, електронна кореспонденция, коментари в социалните мрежи.

Такава рутина сме изградили въз основа на вътрешната потребност от „филтрирана“ връзка чрез различни устройства. Нашият егоизъм, който те обслужват, изисква точно такива, делови отношения, когато оценяваме всичко по най-рационалния начин.

Гледам хората около мен и се чудя какво ще кажат. Ръководя се от „виртуалното битие“. И се оказва, че в крайна сметка не само не съм способен да познавам и изучавам противоположния пол, но дори не познавам душата си, вътрешните си искания.

И затова нашето общуване се свежда до празнословие и има външен, общоприет характер. Разменяме безсмислени фрази, дори не се опитваме да се потопим по-дълбоко. В това „плискане в плитки води“ няма никаква сериозна връзка. Човек вече не е в състояние да я създаде, защото не е в състояние да се разкрие и освен това не знае какво сам представлява там, вътре.

А ако сам не мога да се разкрия, какво мога да дам на другия?

Тук се сблъскваме с проблема на човека, който не познава себе си. Особено днес, когато нашият нарастващ егоизъм модернизира света, заради което животът ни става все по-примитивен.

Уподобили се на компютри, преминаваме към най-простите двоични формули на взаимодействие и светоусещане. Дълбоките чувства нямат място. От „аналогов“ формат всичко преминава на „цифров“. Вместо на хармонията на много части и компоненти, ние се подчиняваме на процесите на простите алгоритми – само те някак ни напълват.

Връщане „в детството“

За да променим това, трябва да върнем човека „в детството“, в истинската простота, в първичната любов, подобна на любовта на майката и детето. Тогава ще можем отново да усетим дълбоката, вътрешна връзка. Всъщност, във връзката с партньора търся същия източник на любов, който някога за мен е била майката, но вече на друго ниво.

Отношенията между хората са централен проблем в днешно време. И точно тяхната промяна трябва да стане основа на поправянето на света. Можете да започнете тази промяна с изграждането на правилна връзка в семейството. Всъщност, това вече е насъщна потребност, защото хората изпитват неудовлетвореност от семейния живот. Те вече не са в състояние да направят ясно разграничение между секса и духовната връзка (която може да се нарече любов). Затова трябва отново да се учим правилно да съчетаваме едното с другото.

И става ясно, че без налагането в нашия живот на принципа на любовта към ближния като към себе си, не може да има никаква правилна връзка. Понеже истинската любов, духовната връзка, е когато всеки се наслаждава на другия, отдава му цялата топлина на своето сърце, радва се на неговата радост повече, отколкото на своята.

 

Пътечката между доброто и злото

Трябва постоянно да търсим как да балансираме всички лоши свойства в нас, като ги компенсираме със свойствата на светлината. „Любовта ще покрие всички престъпления“, тоест всеки път трябва да  изграждаме правилната връзка между всички части: вътре в нас самите и между нас и обкръжаващата среда.

В Тора са описани законите за това, как трябва да се отнасяме към неживата природа, растенията, животните, хората и висшата сила, Твореца, тоест как да организираме всички пет нива на желанието така, че природата да приеме формата на сфера, съвършенство.

Опитвайки се да създадем такава съвършена форма, ние разкриваме нейния източник, висшата сила, която е създала всичко. Нашият живот започва с Големия взрив, с пълното разбиване, с отрицателната сила, разпръснала всички частици във всички направления. И след това, когато частиците се съберат и се включат една в друга, започва творението.

Така трябва да виждаме нашата работа: да съберем всички противоположни части на природата и да ги свържем така, че да се поддържат  взаимно.

Злото не изчезва, защото доброто не съществува без зло. Докато човечеството не го разбере, ще се приближава към война. Защото ние не разбираме законите на природата, според които нашето разединение само ще расте, а над него ние трябва да стигнем до обединение и единство.

Малкото дете може да приема само доброто. Но възрастният човек разбира, че е невъзможно без проблеми. Според степента на своето развитие той осъзнава, че злото не е отвън, а вътре в него и за да поправи злото, трябва да го компенсира с любов, с обединение. Няма нищо друго, освен разделение и обединение.

„Мир“ (шалом) означава „съвършенство“ (шлемут), запълване. Злото си остава, защото е дошло от Твореца. Но ние молим Твореца да ни даде втората сила, добрата, за да построим средната линия между доброто и злото. Както Твореца няма отношение нито към злото, нито към доброто, така и ние не се отнасяме към доброто или злото, а само искаме да застанем между тях в средната линия.

В тази средна линия ние все повече разкриваме Твореца, работейки заедно с него. Покривайки цялото зло, което се разкрива, с добро, стигаме до средната линия и разбираме, че всичко е било, за да разкрием Твореца и да установим връзка с Него. Затова чрез отношението „любовта ще покрие всички прегрешения“ ние изграждаме връзка с Твореца и постигаме сливане с Него.

От урока за подготовка за конгреса, 08.02.2021

[278085]

Кое ще победи – егоизмът на човека или любовта… (клип)

Знаете ли, какво е „ваксинен национализъм”? Когато се разработва ваксина само за себе си, на първо място за себе си. Когато няма общо съгласие заедно да се създаде ваксина за всички, когато всичко се държи в тайна, когато всеки работи, не за бързото възстановяване на здравето на хората, а за политиката, за националните интереси. Това сега съществува в света, така се разработва ваксина.

Защо не се случва следното: да се съберат някъде най-великите човешки мозъци и целият свят да работи само за тях, да мисли само за тях, за да могат колкото може по-бързо да създадат ваксина. Ваксината би излязла десетки, стотици пъти по-бързо, отколкото сега…

[271995]

Мъглив проход

Когато пътят е в мъгла, първо трябва здраво да се хванем за ръце, за да не се изгубим поотделно. Живяхме с коронавируса една година, време е да си научим уроците. Какво научихме? До какво стигнахме? Разбираме ли какво предизвикателство ни е отправено? Готови ли сме за това, което ни очаква?

Всъщност, научихме много. На първо място осъзнахме, че всички наши основи са нестабилни и ненадеждни. Осъзнахме колко здраво сме свързани и как не искаме да признаем тази връзка. Разбрахме на какво сме способни и на какво не сме. Разбрахме колко струват нашите принципи и ценности и кой ги има.

Все още не осъзнаваме какви промени се случват с нас. В края на краищата, през тази година трябваше значително да намалим изискванията си към живота, летвите и очакванията си. Представете си: поръчвате пълен обяд в ресторант, а получавате салата. Първоначално възмущението ви е огромно, но няма друг ресторант, а магазините в града вече са затворени и не се знае кога ще отворят. С течение на времето продължават да ви сервират салати и неохотно свиквате…

Така е и с коронавируса: въпреки нервите и неприятностите, ние вече малко се успокоихме, поехме удара и „минахме в защита“. Да, ще трябва да продължим да живеем с него, неизвестно колко време, без никакви гаранции за бъдещето.

Пред нас е мъгла със съмнителни просветлявания. Може да се окаже, че 2021 година ще премине през нас още по-чувствително от миналата. Какво ще кажем за нея следващата зима? Ще продължим ли да вървим в неизвестност или малко ще излезем от мъглата?

Струва ни се, че малко зависи от нас. Но от друга страна, има нещо, което зависи само от нас.

Граници на самодържеца

На тесногръдия човек, по принцип, всичко му е ясно. Геният се съмнява дори в основите. Детето не се грижи особено за утрешния ден, защото живее в кръг от светлина – любовта и грижата на близките си хора. Границите на този кръг са много различни. Възрастният човек, напротив, вижда много по-сложна картина.

Кръгът на нашия живот до 2020 година беше ясен и разбираем. Но ето, дойде беда и ни въведе за ръка в един зрял, интегрален свят, където всичко зависи от всички, на всяко ниво, във всяка област. Границите на кръга се размиха, обхванаха планетата, но не изчезнаха и продължават да ни притискат с всякакви ограничения.

Парадоксалното е, че карантината стесни жизненото ни пространство, но хоризонтите, напротив, се разшириха. Преди ние, като деца, бяхме ограничени, но не го забелязвахме. Сега виждаме границите релефно засенчени от пандемията. Тези граници съществуваха и вчера, но не ги забелязвахме. Ясният вчерашен ден ни подведе, а днешната несигурност просто разкрива истината: ние сме ограничени, защото не разбираме законите на взаимосвързания свят. И може би този пласт от реалността все още не ни е познат, но поне започваме да си даваме сметка за него.

Излиза, че за една година не сме се върнали назад, а сме се придвижили напред. Нашата предишна детска увереност беше плод на незнание, на скрити граници на възприятие. Сега, когато те започнаха да се проявяват, ние се чувстваме затворени и в същото време започваме да порастваме, да надничаме от детството.

Пандемията ни показва колко е ограничен човек и колко важни неща са останали извън полезрението му. Невидимата за погледа заплаха проби цялата ни защита и стигна до всички, спря планетата. В резултат на това осъзнаваме  малко по малко, че живеем не само в света, но и в Природата, в нейната неразривно сързана система, в мрежата от нейните сили и закони. И ако човекът се нарича цар на природата, венец на творението, то е дошло време да разберем какво стои зад всичко това. Да разберем не заради спорта, а за да продължим напред.

Преди всичко, нека да признаем фактите. Открихме, че сме напълно зависими от Природата и сме в нейната власт. Нейният „цар“ изобщо не е самодържец и най-накрая започва да го разбира.

Всъщност, станахме не по-ограничени, а по-осведомени. Може би дори малко по-умни. И с цената на това, нашата несигурност е в следващия момент. Така сред мъглата отваряме очи.

Като цяло, истината сама по себе си вече е голямо достижение. Илюзиите се разсейват, падат пиедесталите на догмите и стереотипите, разпадат се митовете – нима това е лошо? Напротив,  чудесно е, подтиква ни да разберем себе си и света, в който живеем. Всъщност, като цяло не знаем почти нищо за него.

И въпросът съвсем не е в това, какво има в центъра на Земята или колко галактики има във Вселената. Ние сме абсолютни невежи в най-важното – в глобалната мрежа на взаимосвързаност, която прониква през всички нива на Природата и през всички нейни части. Ние не знаем за това, което ни свързва извън времето и пространството – вътрешно, неизбежно, системно. Оказва се, че същността ни е убягнала. И това откритие има колосална ценност. То свидетелства за факта, че ние растем и напивайки границите на сегашния етап на развитие, за първи път се докосваме до следващия етап.

Краят на безразсъдството

Всъщност, властта на Природата не е проблем. Проблемът е, че не разбираме Природата, не разбираме как да живеем в нея, как да се свързваме правилно с нейната интегрална единна цялост. Това и е задачата на човечеството, „венецът на творението“ – да изгради между нас такива връзки, които ще позволят да се създаде позитивна връзка с Природата. Неслучайно всички древни учения говорят за това, защото преди хората са били по-близо до  нея и по-добре са разбирали нейните изисквания.

Вярвам, че 2021 година ще разнищи бъркотията в главите и сърцата ни и ще постави тази задача на първо място. Мъглата на несигурността няма да изчезне веднага, но ще разберем как да действаме заедно, за да създадем нови, истински човешки отношения, превръщайки обществото в единно, хармонично цяло, в подобие на самата Природа. Повярвайте, това веднага ще ни донесе голяма радост и облекчение. Защото вътрешно ще се издигнем над водовъртежа от събития, ще  намерим перспектива, ще поемем по правилния курс и ще видим първите резултати.

Най-важното сега е здравия, трезв подход, който няма да позволи предизвикателствата на времето да бъдат замъглени с лъжи и празни надежди. Няма нищо случайно в събитията и няма никакъв шанс да се върнем в детството. Игрите свършиха. Това вече е очевидно и „цялото кралско войнство“ от лъжливи медии няма да го скрие от нас.

Човечеството се чувства изтощено, изцедено като че ли от коронавируса, но в действителност е от лудостта от излишни потребности, които ни лишиха от нормален живот, положителни емоции, участие, разбирателство, истинска увереност в утрешния ден. Някой ден ще си признаем, че до 2020 година бавно полудявахме…

Отрезвяването вече започна. Човечеството, „царят на природата“ се превръща в гол крал пред очите ни. Лъжата постепенно изчезва, измива се от дъжда от проблеми и разкрива истината – раздробен свят, съсипан от егоизма. Остават ни все по-малко възможности да живеем по стария начин и в един прекрасен ден ще се почувстваме голи, лишени от обичайните „дрехи“ от статус, имущество, социална йерархия и дори социално разделение. Кризата изравнява всички.

Тогава ще пробваме други „дрехи“ – взаимно отдаване, топлина, единство. Всичко, което трябва да култивираме между нас още сега.

Без това ваксината няма да помогне. Понеже нямаме работа с коронавируса, а с Природата. И тя няма да отстъпи. По един или друг начин, ще продължи да пробужда човечеството да се замисли: „Какво ми е? Какво лекарство ще ме излекува?“

Това лекарство не се предлага от фармацевтите. Няма лечение за порастването. Трябва да го приемем в душата си.

[277439]

Лари Кинг и Михаел Лайтман (клип)

Какво се случва с нас след смъртта?  Какво се случва  с душата? Боите ли се от смъртта?

[168634]

Какво трябва да дадем на децата

От ранна възраст детето трябва да знае, че в човека не остава нищо друго, освен добрите дела, които е извършил.

На децата трябва да се даде добро възпитание, минимално, нормално право на съществуване. Малко над средното, но не повече от това. За да бъдат длъжни да полагат усилия, за да печелят, за да бъдат длъжни да съхранят себе си и семейството си, за да се предпазят от всички проблеми. Защото без това човек се увлича и вече не знае какво да прави и къде да избяга.

Реплика: Това развращава хората.

Отговор: Нищо не остава в човека! Абсолютно нищо, освен добрите дела. A добрите дела са само това, че е успял да тласне този свят към обединение. Това е всичко! Само това може по някакъв начин наистина да бъде записано в душата му. В душата му! Защото, участвайки в обединението на света, той включва своята душа, своите вътрешни свойства. Затова остава в него и смъртта няма власт над това.

Въпрос: Какво е обединението на света? Какво действие е?

Отговор: Това е взаимният стремеж на хората, дори на земно ниво, да си помагат един на друг. А най-важното е, в сближаването между тях да се разкрие висшия разум, висшето свойство, висшата сила – Твореца, тоест свойството отдаване и любов. Ако те насочат хората към него, това наистина ще остане с тях и ще бъде техният вечен, огромен принос в развитието на собствената им душа.

[23012021]

Осем принципа на успешните родители (клип)

В последно време широко разпространение са получили различни методики, които като че ли позволяват да се възпитат успешни деца.

[274008]