Отменя ли се краят на света?

 

Въпрос: Рав Пинхас Уинстон, автор на повече от 50 книги с религиозно-мистична тематика, заявил, че Израел трябва спешно да се готви за война, която ще се случи на тази земя, а след нея може да настъпи краят на света. Войната може да продължи само 12 минути, но ще обхване  целия свят.

Хората се притеснили и изведнъж забелязали , че всички признаци водят към това. Например, неотдавна по Стената на Плача пропълзяла змия, намерена била жива риба в Мъртво море. А има предсказание на пророка Йехезкеля за появата на живот в мъртвите води преди края на света.

През септември 2018 година се родило червено теленце , – за това се споменава в Тора, като предсказание за края на времената. И ето неотдавна от Стената на плача паднал голям камък, едва не притиснал молеща се жена.

Вие как мислите? Всичко води към края на света от гледна точка на признаците…

Отговор: Признаците, разбира се, са много интересни. Те могат да вълнуват някого. Хората обичат да се занимават с мистика, тя малко гъделичка нервите. Това тревожи, изпълва живота с някакво особено напълване, свойства.

Реплика: И всичко съвпада.

Отговор: Съвпада всичко, което поискаш. Можеш да вземеш Медицинската енциклопедия, „Майн Кампф” , всичко, което искаш,  – всичко съпвада навсякъде, по всякакъв начин. Така работи нашата фантазия. Има ли това някаква основа, реалност?

Успокойте се. Краят на света се отменя. Пренася се в по-далечен период. Както обикновено, това се е случвало много пъти в човечеството, така е и този път.

Въпрос: Тогава за какво се пише, когато се говори за края на света, за войната на Гог от Магог?

Отговор: „Край на света“ на иврит се нарича „соф а-олам“. „Олам“ – от думата „алама“ (скриване). Краят на света означава край на скриването, т.е. начало на разкриването на Твореца от творенията. И нищо повече.

Може ли преди това да има големи страдания? – Да!

Войни? – Да!

Изтребления? – Да!

Но все едно, това няма да бъде краят? Светлината – висшата светлина, божията светлина, не е важно как се нарича, – няма да изгасне. Нашето слънце още дълго ще гори. Ние дотогава ще направим  такива поправяния над себе си, че всичко, което ни изглежда, – като слънце, планети, ние, тази Земя и всичко останало, постепенно ще изчезне от усещанията ни.

Ние сякаш ще преминем в друго състояние. Възможно е това да се има  предвид под „края на света”? Но това е желан край на света, преход в ново измерение.

Тоест, краят на нашия свят  е най-хубавото  събитие, което може да се случи. Ние преминаваме в друго състояние.

Нашата душа – усещането за Твореца – е вечна и няма отношение нито с материята, нито с нищо. Затова материята постепенно изчезва, сякаш се разтваря, става все по-просторна и ние преминаваме в други усещания, в други измерения. За това, по принцип, днес вече говори и физиката.

Така че, не трябва да се страхуваме от това. А ако някой иска по този начин да се прослави – той, разбира се, има възможност.

 

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 20.11.2018

 

[237300]

Домашната работа в Израел ще бъде отменена

Реплика: В Израел се готви преврат в училищната система – ще бъде отменена домашната работа.

Отговор: В този вид, в който до сега децата се занимаваха у дома , аз мисля, че може да се отмени.

Какво ще правят те у дома? Заради това, че няма да им дават домашна работа, те ще станат още по-ограничени чрез интернет и през цялото време ще играят на своите игри: ще убиват някого или ще правят нещо друго в интернет.

Въпрос: Мислите ли, че така ще използват свободното си време?

Отговор: Разбира се. Те и сега така използват свободното си време.

Аз не разбирам, защо не може да се дава домашна работа чрез същия интернет – всички го имат – чрез същите телефони! Защо да не се направи това ?!

Щом те през цялото време са с телефоните, то тогава нека преподавателите да използват тези същите телефони и да започнат с тяхна помощ да възпитават децата. Да им изпращат някакви задачи, да получават отговорите, да обсъждат всичко заедно.

Въпрос: Струва ли си това да се превърне в игра?

Отговор: Разбира се. А така, привидно освобождавайки ги, се освобождавате вие. Сигурен съм, че това ще доведе до още по-трагични резултати.

Аз мисля, че училището трябва да бъде пълно с психолози, които да работят по сериозна, държавна, задълбочена програма. Те трябва да направят всичко, за да изградят човек.

Това означава да му дадат знания за природата, за природата на човека, за еволюцията, за Вселената – като цяло за всичко за света, в който живеем. Детето трябва много добре да знае не това, което е създадено от хората, а това, което е създадено от природата

Ние сме вътре в тази природа и няма къде да отидем. С всеки изминал ден ставаме все по-свързани с нея. Някога ни се струваше, че можем да се отдалечим от нея, можем да бъдем над природата.  А сега започваме да виждаме, че природата постепенно  ни подчинява и всичко, което се опитахме да направим с нея, сега тя ще прави с нас

Въпрос: Трябва ли детето  да разбира  това?

Отговор: Да, защото ние го готвим за бъдещия свят.

Въпрос: Дори най-малкото дете?

Отговор: Да, именно най-малките. Защото ще им бъде много трудно, външните условия на техния живот ще бъдат много лоши: урагани, мусони, земетресения. Земята ще заприлича на планетата, каквато е била педи два-три милиарда години.

Въпрос: И как ще помогне на детето това, че ще знае всички закони на природата?

Отговор: То ще разбере, че може само, със своето поведение, със своето отношение към  себе си, към другите и към природата  да се защити и да направи природата по-мека и удобна, за да може да продължи да съществува в нея.

Детето трябва да осъзнае, че ако не промени отношенията между себе си и другите, защото отношенията между хората са най-висшите отношения, които имаме към обкръжаващия ни свят, тогава няма да имаме място на Земята.

На първо място, трябва да възпитаме човека, а след това той винаги може довърши образованието си. Ако го научим как да се обучава сам и главното, ако го научим на правилно отношение към живота, тогава той ще се научи на всичко останало.

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 21.08.2018

[232622]

Любовта и омразата са винаги заедно

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В духовното има две състояния: любов и омраза. Те се намират заедно. А в нашия свят идват отделно?

Отговор: Не, също заедно. Само че в нашия свят ние не усещаме двете свойства едновременно. Невъзможно е едното без другото. Затова се казва: “От любовта до омразата има една крачка”.

Ако ти обичаш нещо, то в теб едновременно подсъзнателно съществува друга, отрицателна картина: че го ненавиждаш.

От урока на руски език, 25.02.2018
[229590]

Духовния свят и нашите страдания

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Ако правилно съм разбрала, всичко води своето начало от корените в духовния свят и се спуска по клоните в нашия свят.

Тогава излиза,че всичко случващо се сега на Земята, започва своето начало от духовния свят, и всички безчинства и тежки съществувания в материалния свят, са проявления на духовния корен? Тази безграничност на Земята отначало започва в света на корените?

Отговор: Не. Работата е в това, че съществува спускане на духовните корени в нашия свят. И по пътя на това спускане (опитайте се да разберете тази дума) произтича морална деградация на всички духовни сили, докато те не преминат дори такова състояние, което се нарича “разбиване”, когато всички те се променят в противоположните им жестоки, егоистични сили, които наблюдаваме в нашия свят.

Ето това е нашия свят – най-низкия, най-жестокия, абсолютно обратен на духовния.

Въпрос: Може ли по случващото се в нашия свят да съдим за духовните корени?

Отговор: Обърни всичко обратно, омразата в любов – и ще получиш духовното.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 17.04.2018

[229629]

Пералня за еврейския народ

Милиарди хора използват съвременните технологии за облекчаване на живота си, но само някои от тях се опитват да надникнат в бъдещето на технологиите и внимателно да следят тенденциите в развитието.

Да вземем за пример историята на пералните машини, преди изобретяването на които процесът на пране е бил дълъг и тежък: жените обработвали бельото с различни перилни препарати, след което са го изплаквали и сушили.

През 1782 година англичанинът Хенри Сиджиър изобретил перална машина с барабан, с дървени пръчки и ръчка за въртене на механизма. Барабанът с бельо се пълнел с вода през дупките. Така прането от изморителен труд се превърнало в относително просто и лесно занятие.

Оттогава продължава еволюцията на пералните машини и въпреки, че основният принцип остава непроменен, всеки нов етап добавя нещо ново: електрически двигател, таймер, дренажна помпа, избор на програма за пране, кутийка за сипване на перилен препарат и омекотител, центрофуга и др.

Пералните машини притежавали явни преимущества и отговаряли на всички нужди: прането се изпирало по-добре, процесът на пране станал по-бърз и икономичен, свеждайки до нула необходимостта от физически усилия. Благодарение на тази модернизация днес ние можем да хвърлим мръсното бельо в пералнята, да натиснем бутона и да отидем да пием кафе.

Представете си пералня от XVIII век, която да предлага подобно чудо на техниката…

Щипка мисъл

Човечествотои все още не осъзнава, че и то, подобно на тази пералня е поробено с каторжна работа, въпреки че вече е изобретена «машина», която може кардинално да улесни живота му. От края на Втората световна война егоистичните желания неимоверно нарастнаха и ни принудиха капитално да обезпечим своите нужди във всички сфери. Днес, само ако се научим да живеем заедно, никой няма да изпитва никакви материални недостатъци. Има всичко и всичко е в изобилие. Западният свят използва това вече десетки години.

И все пак нещо липсва. Като че ли петното не се отмива от парадната риза. Като че ли готвачът е забравил да подправи главното блюдо. Не всички чувстват това, но много са готови да признаят, че не са доволни от живота си. Гнетят ги най-различни проблеми, гложди ги вътрешен дискомфорт, неустроеност, разминаване с очакванията, а често те просто не намират смисъл в предстоящето – същата тази подправка, без която ястието губи вкуса си.

Какво не е наред? Накратко, всичко е заради неправилните отношения между хората. Всъщност взаимното разбирателството е велико изкуство. Но егоцентризмът расте и ние не знаем как да се справим с него. Вместо да създаваме здрави връзки и да се наслаждаваме съвместно на плода на човешкия разум, ние само се тъпчем взаимно и търсим възможност да се възползваме и живеем за сметка на другите, дори и заради кратковременно наслаждение.

Достатъчна е капка елементарен здрав разум, за да видим, че така не можем да продължаваме повече. С тези темпове себелюбието бързо ще ни въвлече в безсмисленна война за оцеляване. Нашите взаимоотношения са толкова развалени, че нашето въображение скоро няма да бъде достатъчно, за да им предаде вид на благополучие.

В режим на  обединение

За да използвате пералнята, не е необходимо да знаете точно как работи. Изобретенията са дело на единици, а техните изобретения служат на милиарди. И никой не разбира това по-добре от еврейският народ, който вечно е в авангарда на човечеството, вечно търси новото и оказва огромно влияние върху всички, въпреки своята малобройност.

Точно днес можем да дадем на хората социална иновиация, която ще сложи край на «каторгата» – всеобщото отдалечаване един от друг – и да направим света единен. По-добър, по-истински, без егоистични игри. Защото имаме уникална методика за обединение на хората, лесна и ефективна програма за издигане над користолюбието, над всичко, което ни разединява, към истинско взаимодействие, към братство, към единно семейство.

В това обединение не трябва да бъдем големи специалисти, трябва само да «натиснем правилния бутон». Например, сядаме в общ кръг и за начало обсъждаме нашата взаимовръзка на различни нива, в различни сфери, цялостната, неразривна връзка, която изисква постоянно внимание, за да се изравнят дисбалансите и да ни доведат до позитивно отношение един към друг. Когато се проникнем от нея, постепенно, на вълни, започваме да усещаме топлината, която е необходима за едно задружно семейство, общество, социум, на всеки поотделно и на всички заедно. И тогава нещо започва да се изчиства, да се изяснява – и работата потръгва.

Така човек изпира своето «мръсно бельо» – жаждата за изгода, съперничеството, равнодушието, презрението, омразата към другите. Смекчаваме се, изчистваме се, изграждаме правилни връзки, стабилизираме контактите си и изведнъж откриваме цял свят, за който никога не сме и подозирали.  Да, затова е необходимо някои неща да «изтръгнем» от собственото си его, други неща трябва да «дезинфекцираме», а след това «да изплакнем» и «изсушим» както трябва. Ще се наложи да се завъртим, да се въртим в кръг, да се разделим с пластовете на егоизма, но безболезнено, мирно, «комфортно». А накрая ще станем не просто по-чисти, а ще станем, в известен смисъл, нови. Наистина нови.

Тази технология еврейският народ е взел от основната структура на природата. Всичко в нея се стреми към равновесие и човешката степен не трябва да бъде изключение. Напротив, тя трябва да овенчае великата система на мирозданието и да ѝ предаде съвършенство. Помислете: без нас, всичко това би било безсмислено. И затова страдаме и не ненамираме правилната връзка: самата система и висшето ни предназначение не ни дават покой.

Затова, нека да действаме според инструкцията: събираме прането, избираме програма за обединение и започваме нашия кръг. Само той може да ни «изпере» до белота, до нормални човешки взаимоотношения, да «отмие» целия инат, цялата враждебност. И тогава, гледайки се един друг, дори няма да разберем как сме могли да живеем без любов.

[238286]

Истински диамант

Въпрос: Психолозите си задават въпроса: „Защо най–ненужните за човека вещи – диаманти, злато – се ценят толкова?“ И веднага отговарят: „Именно изключителните, прецизно изработени украшения могат да спасят вашата индивидуалност в този свят на всеобща глобализация“.

Кажете, какво е за човека – „Аз притежавам това, което другите не притежават“?

Отговор: Това е само защото диамантите и златото се приемат от хората като нещо, което носи увереност, като скъпоценност. И в какво се изразява тази скъпоценност? В това, че така я оценяват другите, нищо повече.

Въпрос: В блокирания Ленинград скъпоценност е бил късче хляб. И това наистина е  ценност. Защо се нуждаем от всички тези дрънкулки?

Отговор: За да оценим живота! Само за това! Но това ще мине. Мисля, че ще достигнем до състояние, в което ще се появят съвсем различни носители на ценности.

Всъщност истинският носител на ценност е духовният екран. Това е най-важното. Това е личното, духовно постижение на човека. Никой няма да ти го отнеме, няма на кого да го продадеш, не можеш да го предадеш, дава ти смисъл за съществуване, и най-важното – вход към вечния живот.

Въпрос: Тогава всички тези дрънкулки ще се превърнат в дрънкулки?

Отговор: Те няма да струват нищо, точно както всичко в нашия свят. Когато започнем да овладяваме  Висшия свят, на мястото на нашите пари и нашите ценности, ще дойдат духовните пари.

А духовните пари са „кесеф“ („кисуф“ – „покриване“) – не напълване на егоизма, а покриване на егоизма, слагане на екран над него.

Как ще го измерваме? Това е индивидуално.

Как ще го обменяме? Невъзможно е да се обменя само чрез връзка с Твореца.

Затова аз съм толкова богат, колкото мога да присъединя всички към себе си, да вляза в тях и да ги напълня. Свързването с другите, напълването на другите е моето богатство.

Тоест, къде е моето „гърненце“, което напълвам? То е във всички останали. И то е  вечно, съвършено, никъде не изчезва. Това е мое.

Въпрос: Кое в тези отношения е най-скъпото, най-големият диамант?

Отговор: С какво качество напълвам другите хора: нефеш, руах, нешама, хая, ехида. Себе си не напълвам, само отдавам. Аз съм инструмент за напълване. Това е много интересно.

Въпрос: Кое в духовните взаимоотношения е еквивалент на златото, диамантите, простите дрънкулки?

Отговор: Властта! Диамантите, златото, дрънкулките, какво и да е, са власт, власт над другите. Ако съм в пустинята и на Земята няма никакви хора, тези дрънкулки или злато нищо не ми дават.

Властта над другите е богатството в нашия свят. А властта над себе си, която ме съединява  с Твореца, е духовното богатство.

Въпрос: Властта над себе си е власт над  егоизма ми?

Отговор: Да. Това е  екранът.

[236841]

Остър отпор на икономистите

„Виждам как се сгъстяват буреносните облаци и се страхувам, че работата по предотвратяване на кризата не е приключила“. Дейвид Липтън, зам. главен секретар на МВФ.

В началото на новата година световните икономисти дават изключително мрачни прогнози. Вината, разбира се, се хвърля на който и на каквото е удобно, само не на самите тях. Тези хора добре са се устроили: всякаква критика по техен адрес е неефективна, защото те оперират с термини и модели, от които повечето от нас нищо не разбират.

И тогава ме питат: как можете да оценявате икономиката и дори да критикувате някого, без да сте специалист? Защо да слушаме вас, а не професионалните икономисти?

Моят отговор е прост: точно икономистите не си струва да слушаме, защото виждаме резултата от тяхната работа. Не трябва да разбираме икономиката като научна дисциплина, за да оценим реалната икономика, в която всички живеем. Именно тяхната наука, обслужваща елита, ни доведе до непрекъсната криза. В съответствие с нейните канони, ние работим все повече и получаваме все по-малко удоволствие.

За какво ни е икономика, която повече от десет години е неспособна да излезе от конвулсиите, да не говорим за това, да ни ги обясни популярно? За какво ни е икономика, която откровено служи на миниатюрно малцинство? Защо в XXI век човек работи все повече, а получава все по-малко? Как стана така, че поколението на бащите беше по-богато и по- обезпечено от сегашното? Говорят ни за „изтичане“ на богатството отгоре в масите, но в действителност то се натрупва по сметките на богаташите, които вече не знаят какво да правят с тях.

Каква е логиката, каква е ползата от такава икономика? Ние изтощаваме земните ресурси, изпиваме сока на хората. Откъсваме от дома нашите деца от ранна детска възраст, за да могат и двамата съпрузи да работят, в противен случай не могат да изхранят семейството.

В действителност, ние построихме за нас робство под името Economics, а надзирателите-икономисти ни облъчват от своите храмове за прелестите на свободния пазар, въпреки, че тяхната „религия“ отдавна не е в крак с развитието на човека и социума.

Не, съвременната икономика трябва да бъде различна – социално ориентирана, балансирана, стабилна. Тя трябва да произлиза от единството на човешкото общество, от неразривната спойка на социалните и стопанските отношения, от стремежът за растеж на човека, а не от портфейла му. Или ще разберем това, и ще започнем да реформираме нашата вазимовръзка, или старата, остаряла икономика ще ни задушава с потребителската парадигма, докато не изчерпи всичко до дъно и не погребе и нас, и земното кълбо.

Това е естествено за егоизма: тесни са му условностите, стреми се към свобода и изобщо не се замисля за последствията. Дайте власт на фармацевтичните компании и те ще ни лекуват от раждането до смъртта, без да ни оставят да бъдем здрави. Дайте власт на юристите и те биха регулирали всички сфери, така че през целия си живот ще работим, за да плащаме искове един към друг. Дайте власт на икономистите и „невидимата ръка на пазара“ ще стане най-лошият диктатор в историята.

Икономиката трябва да бъде интегрална

Днес Economics прави разрушителни, опустошителни действия в най-различни области: във всеобщата задлъжнялост, в пенсионната катастрофа, в студентските кредити, в производството на безполезни стоки и услуги, в екологията, в отношенията, в душите на хората. Време е вече да отворим очи.

Защото икономиката е нещо повече от пътя на парите между портфейла, магазина и банката. Истинската икономика се определя от човешката природа, човешките отношения и обхваща всички нива на нашата дейност.

Не разбирайки това, ние „отиваме в минуса“ от самото начало, не изпълняваме дори основните изисквания. Плащаме ли на природата за това, което вземаме от нея? Възстановяваме ли на земята реколтата, която е произвела? Ако отговорът е не, то нашата икономика вече е неправилна, погрешна, и дисбалансите постоянно нарастват. Всъщност, трябва да плащаме за всичко, дори за въздуха, който дишаме.

Как да платя? На кого? Със сигурност не на правителствата и корпорациите.

Тук имаме нужда от наука, която е в състояние да води точен отчет на всичко, което потребява и да дава на  всеки поотделно и на обществото като цяло, във всички сфери на живота. Нашето домакинство е цялата планета и цялото човечество. Нашите сметки трябва да бъдат глобални и далеч не само парични.

Оказва се, че ние дори не си представяме какво е истинска икономика, която ни позволява да изграждаме правилни отношения в нашата обща, неделима система, сведена до всеобхватен бюджет не за сметка един на друг, не във вреда на бъдещото поколение и която да процъфтява така, че всеки да може да се реализира пълноценно в полза на всички.

Такава икономика ще намерим само в науката кабала. Единствено тя е универсална, не работи с деривати и безкрайни абревиатури, не с всички тези изкуствени, изсмукани от пръстите инструменти и показатели, а с истински знания за нашето естество и за света, в който живеем.

Основната ни грешка е, че сме разделени и търсим полза за сметка на другите. Сегашната икономика, в крайна сметка, е само математически апарат, който обслужва умишлени егоистични амбиции и позволява поддържането на система за изпомпване на богатствата към върха. Днес тази „наука“ прави пари от парите, от въздуха, вече е напълно откъсната от реалността.

Междувременно, по отношение на природата, човечеството е единно цяло, общ, жив, динамичен организъм. Глобализацията е факт, искаме или не. И затова икономиката повече не може да се базира на лъжливо, фрагментирано възприятие. Такъв подход води до крах, въпреки, че икономистите стократно са прави и ще останат прави, докато всичко не се разпадне окончателно.

Веднъж по тази тема се откъсна вик от душата на Ели Ципори, заместник главен редактор и водещ журналист на израелското икономическо издание Globes:

„И тогава ние забелязваме презрение и насмешка от „икономистите“ или „експертите по икономика“ по отношение на всеки, който не мисли като тях, към този, който на пръв поглед не разбира икономика и не я е изучавал. Икономическият „журналист“ на централния телевизионен канал превръща икономиката в „учение“ в „наука“, в някакви неприложими истини. Който не ги спазва е глупак, който е по-добре да не мрънка, да не се опозори.

Лозунгите са толкова прекрасни: необходимо е правителството по-малко да се намесва, трябва да има много по-голяма конкуренция, няма нужда от работнически комитети и няма нужда от организация на трудовата заетост, а трябва само свободен, свободен, свободен пазар – и всичко ще се реши от само себе си чрез качеството на действащите в него „сили“. Цените ще станат по-ниски, работниците ще получават повече пари, разцвета ще бъде чудесен и всички ще бъдат доволни. А който не е доволен, той е просто комунист, болшевик или плебей, който нищо не разбира от съвременна капиталистическа икономика.

Дойде време да се освободим от мнението на всички тези коментатори и специалисти, които смятат, че голямата част от публиката е икономически неграмотна, защото не е изучавала икономика и не разбира от бюджети, дефицити, БВП, ръст, разходи и други безсмислици от този род.

Публиката може би  не разбира от всичко това, но отлично разбира едно: икономиката, която специалистите тълкуват по каналите на медиите, същата икономика, която по думите им работи за хората и просперитетът от която изтича към тях, по своята същност работи против тях, обезценява техните заплати, повишава цените на потребяваните от тях стоки и позволява на много малка част безгранично да забогатява – понякога за тяхна сметка.

Какви сме били глупаци, купени от пропагандата и безрезервно повярвали на специалистите само защото те ни се представят като такива“.

На съвременният свят са нужни кабалисти – икономисти от ново ниво, разбиращи принципите на безкористното, прогресивно управление. Икономиката трябва да се основава на реална, естествена основа, така че да осигури на обществото здрава жизнена дейност. В противен случай гръмотевичните облаци ще гръмнат със страшна сила.

 

[238460]

 

Управление чрез мозъка

Реплика: Новите изследвания показват, че човешкият мозък много по-емоционално реагира на лошите действия, извършени от други хора. Следователно за нас е по-лесно да обвиняваме, отколкото да направим комплимент.

Оказва се, че за да похвалим човека, трябва да задействаме зоната в мозъка, която отговаря за аналитичното мислене, а за обидите и осъжданията са ни достатъчни чистите емоции и спонтанните чувства.

Получава се, че за всичко е виновен мозъкът. А вие казвате: „За всичко е виновен егоизмът“.

Отговор: Мозъкът е просто машинка. Той не произвежда нищо. Но в крайна сметка, когато четем информацията, ние виждаме, че да се говори нещо положително за друг човек е по-трудно, отколкото да се говори  отрицателно.

Отрицателното е чиста емоция, а емоциите са нашият егоизъм в чист вид. Затова ние не се нуждаем от енергия, за да го използваме. А за да направим някакви положителни изводи за друг човек, е необходима много голяма вътрешна работа. И разбира се, човекът не е предразположен към това.

Въпрос: Тоест всички тези безумни, напълно необясними войни, които сега се водят, са сблъсък на емоции?

Отговор: Разбира се! Нима това е здрав смисъл?

Въпрос: И вие казвате, че трябва да се издигнем над емоциите, но веднага твърдите, че е невъзможно.

Отговор: Невъзможно е. А как  можеш да се издигнеш над тях, когато емоциите, това сме ние? Без емоции ние не сме хора, ние сме компютри. И така не можем да действаме

Въпрос: Значи човечеството през цялото време ще воюва?

Отговор: Докато не промени  своите емоции, не промени егоизма, не го поправи. Ето защо пред нас е период на поправяне на егоизма. Той е много труден, но светъл, хубав. И тук се  разкрива кабала като методика  за поправянето на егоизма.

Въпрос: Тоест всичко, до което е необходимо да достигнем, е осъзнаването на злото, на егоизма? И това ли е всичко?

Отговор: Всичко. А какво друго е необходимо? Освен него, в света няма никакво зло. И всичко ще се подреди добре.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 18.12.2018

[240065]

Имаме ли бъдеще?

Въпрос: Казват, че Земята  е ядосана на човечеството. През лятото имаше изключителни горещини. Учените направиха изследвания и установиха, че повишаването на температурите с един градус, води до увеличаване броя на самоубийствата с един 1%.

Как се отнасяте към това, че природата все повече и повече поставя под натиск човечеството?

Отговор: Работата е в това, че в природата има запас от устойчивост. Тоест, тя издържа, сякаш постепенно абсорбира в себе си, а след това започва да връща обратно, когато ние преминаваме  някаква нейна бариера, някаква нейна граница, която първоначално не знаем в какво се изразява.

Или ние влияем на природата с нашите мисли, или плюс това, с нашите  действия и с каквото искаш, неразбираемо защо. И изведнъж започваме да виждаме какво се случва със Земното кълбо.

Въпрос: До какво може да доведе това?

Отговор: Напълно е възможно да ни очаква най-страшната зима, с ужасни студове. И това не е жега, това е много по-лошо, защото, когато всичко е сковано от лед, целият живот замръзва.

Ако изведнъж удари по Южна Европа, по Африка и така нататък с минус 30, минус 40 градуса, това е катастрофа.

Въпрос: И какво да правим?

Отговор: Спасението, всъщност, е в човечеството. Ние трябва  да се върнем към нормално взаимодействие между нас и между нас и  природата. Ние не можем да продължаваме да задръстваме морето и земята и да правим всичко, което искаме. Иначе човечеството в тази форма няма бъдеще. Но за него това не е важно.

Тогава природата сериозно ще ни бие, не само с температурни скокове. Ще има сериозни проблеми: наводнения, изригвания на вулкани, земетресения.

Човечество трябва да разбере формулата за равновесие на живота на Земята. Интересно е, на какъв етап човечеството най-накрая ще започне  да слуша кабалистите –  по какъв начин да стигне до равновесие с природата. А това е възможно само по пътя на добрите взаимоотношения между хората.

Когато хората свържат едното с другото, тогава за нас ще бъде по-лесно да обясним какво да правим.

[238342]

За ползата от изпитанията

В живота на всеки човек настъпва период, когато детските илюзии отстъпват място на реалността. В живота на човечеството това се случва точно сега.

Историята на човешката цивилизация датира от хиляди години. И въпреки, че „декорите“  през това време да са  били много, сцените на действие всеки път са подобни. Раждал се човек, жевеел и както излиза, и умирал.

При много се е случвало така, удовлетворявали са се с малко, по желание или по неволя. Други са се „хващали“ за нещо и са се впускали в преследване на пари, слава, власт. Някой е завладявал сърца, друг е подчинявал умове,  някой е знаел мярката, някой е „минавал през трупове“. Някого е прелъстявала философията, на някого са му трябвали знания за света и заради тях се е отказвал от други блага.

Но във всяко поколение е имало единици – особени, странни хора, в които е сработвал друг контур, горял е друг огън. Като кост в гърлото е стоял въпросът: „ За какво живея?“

Не, те са били нормални хора, живеели са като всички, не са се отклонявали с „предписани“ наслади. Но дори и с пари, дори и във  власт, са замирали вътрешно  и са си задавали този проклет въпрос…

А може би не проклет, а радостен? Как да проверим? В какво е смисълът на живота?

Под погледите на идолите

Авраам – знатен свещеник в Древен Вавилон, син на самия придворен жрец, изведнъж се отвръща от идолите, за които е имало голямо търсене на неговата сергия и се замисля за живота, за нещо голямо.

„И започнал да размишлява ден и нощ: как колелото може да се върти без управляващ? Кой го върти? Та нали не може да се върти само? Никой не го е учил и вразумявал. И той бил хвърлен в Ур Халдейски в средата на група от идолопоклонници“. /Рамбам/

Духовните открития не се случват сами по себе си. Те са предшествани от въпроси, съмнения, страдания. Първо трябва да излезем от уютната ниша, да разбием идолите в себе си – общопризнатите „истини“ и да се впуснем в търсене, изследване по трънливия път на познанието.

В същност, това е „бунт на кораба“, въстание срещу привичния образ на мислите, срещу „правилния“ поглед върху света и дори срещу собствената си природа, която се бои от такива въпроси и се дърпа от тях.

С една дума, Авраам е встъпил в противопоставяне с цар Нимрод. Именно благодарение на това е станал Авраам.

Нимрод за вавилонците не е бил просто цар и диктатор. Той е бил „бог на земята“, олицетворение на абсолютната сила и власт. Никой не е можел да се сравни с него по могъщество и коварство. От него са се страхували, пред него са благоговеели. Да му се хвърли предизвикателство, е означавало предварително да се обречеш на гибел.

Обаче, Авраам вече е излязъл от влиянието на покварените човешки взаимовръзки с техните богчета. Той не е бил наивен, не е витаел в облаците, съвсем не е вървял към сигурна смърт. Вървял е към живот на отдаване и любов. Изучавал е свойствата на духовната координатна система.

Той е пробивал към новото и старото не е властало над него. Събирайки единомишленици, ги е отвел далеч от Вавилон, от закостенялото световъзприятие. В крайна сметка е „обърнал“ цялата история на човечеството.

Така науката кабала за първи път се е отворила за света и е демонстрирала колосалния си потенциал. Малко са тези, които могат да го оценят и реализират, но от тогава се е появила алтернативата на егоистичния път и той е престанал да бъде единствената опция по подразбиране.

Да убиеш египтянина

Огромна сила притежават единиците, замислящи се за смисъла. Мойсей, както и Авраам, е  имал в живота си „всичко“. Той е бил по-близо до Фараона, отколкото Авраам до Нимрод. Но веднъж буквално се събудил. Потърсил същността, огледал се настрани, разгледал себе си и открил, че целият му живот е подчинен на Фараона, на егоизма, на користта, на изгодата за сметка на другите. Той мислел, че властва над египтяните, а се оказало, че им служи, на тези жреци на себелюбието и егоцентризма. Оказало се, че те са около него и в него. Да, да, в самия него – подкупват го с хубав живот в клетката на егоизма.

Тогава Мойсей убил египтянина в себе си и веднага се оказал в „опозиция“, стъпил на пътя на съпротивлението. Наложило му се е да избяга при Итро и да започне всичко отначало, от нулата, за да стигне до истината. Заекващ, съмняващ се, той изобщо не е планирал да стане предводител на народа. Но разбрал, че това е повелята на времето, че въпросът не е във Фараона, а в човечеството, което е под петата на егоизма и вечно избира кървавия път.

Мойсей е въстанал против царя египетски, който шепне на човека: „Няма никой, освен мен“. Изправил се е срещу властта на егоизма, горделивостта, вечното разединение и от тази точка начертал нова линия в човешката история, пътя на цялостния народ, наречен „Исраел“.

Само така  можеш да се развиваш – в издигане над себе си, в противоборство с противниците. Те ни придават сили, заставят ни да работим, да дерзаем, да се протягаме нагоре. А всъщност, не самите те, а единният закон на Природата, нейната фундаментална диалектика, ни изпращаща тръни, за които би следвало да благодарим…

Пътят през вековете

Мойсей дал на народа мощен импулс, превел го  до ново състояние, позволяващо му да стъпи на земята на Израел. С други думи, с желание за отдаване и да се настани, обоснове, и изгради в него. Народът на Израел тръгнал нататък: строил е Храмове на любовта, падал е в ненавист и междуособици, навличал си е външни врагове – вавилонци, гърци, римляни. Цивилизациите и империите все повече са затягали пръстена, разорявали са страната, убивали са, изгонвали са от вътрешния съюз на сърцата и са извиквали ответен порив за единство. Всеки път са връщали евреите към корена, към наследството на Авраам, към планината от ненавист (Сина), под която са стояли на стан, готови да загинат, но да не се предадат.

Това наследство е заложено в еврейския народ много дълбоко – в гените, в епигенетиката, в системните параметри, на нивото BIOS. И този порив е неизкореним, защото служи като противовес на разрушителните сили на цялото човечество. От зората на човечеството той се колебае между две тенденции – към разединение и към сплотяване. Тяхната амплитуда е нараствала хилядолетия, докато светът не се е събрал най-накрая в единно глобално кълбо, раздирано от непримирими противоречия.

Народът на Израел междувременно е преживял най-дългото изгнание от единството – две хиляди години, пропити от болка и страдание. За това време евреите се разсеяли по цялата земя, по всички „територии“ на човешкия егоизъм и без сами да осъзнават, се разпръснали в общата системна мрежа, готова да ги приеме, новите алтруистични кодове.

Тъй като това, което е започнал Авраам, не трябва завинаги да остане съдба за единици. Човечеството е единен организъм и ние започваме да разбираме това.

Епохата на края на илюзиите

Ако от тук, от XXI век се огледаме към изминатия път, ще видим, че историята ни е водела към задънена улица. По-точно, към изходния конфликт на Авраам и Нимрод, в който те не могат просто да се разделят, да си тръгнат, да вървят напред по пътя си.

Навремето Нимрод е бил за прогреса, за новите технологии (особено в строителството на вавилонските кули), дори за свободата според неговото разбиране. Да, нека човекът да е стопанин на живота си, нека да строи кула до небесата, че дори те да обслужват неговите искания.

А Авраам като че ли обратно, задържал „движението към щастието“, обяснявайки, че зад него се крие разрушителен потенциал, че това не е никакво съзидание, защото на егоизма ще му бъде малко и накрая, на руините на своите „постижения“, ще остане без нищо.

Може да се строи само на твърдия фундамент на нерушимите добри взаимовръзки между нас. И тогава – това е автентичен прогрес, движение напред, любов към ближния, а не използване на другия….

Обаче, светогледът на Нимрод, разбира се, е надделял и неговите последователи, също от времето на разселващите се по целия свят, са достигнали в наши дни пределите на развитието. Днес на глобуса не е останало повече място. Човешкият егоизъм е изчерпан и за първи път започва да търпи неуспехи. Преди той с бурни изблици е разкъсвал оковите, а сега, пренаситен, се доварява в собствен сос.

Ние разбира се, градим планове за бъдещето, но това е тактика, а не стратегия. Решаваме проблемите по реда на тяхното постъпване, но твърде много отлагаме за после – за нашите деца. Не виждаме напред нещо високо, струващо големи усилия, примамващо.

Свободата се изражда в потребителство, мечтите се отегчават, светът се свива. Съвременните технологии го показват като на длан. Остава впечатлението, че планетата се е „обърнала наопаки“ и сега живеем не на нея, а в нея. Вместо хоризонт имаме запашкулваща се, затваряща се „картинка“, обозрима, ясна, динамична, но неспособна да учуди с нищо. Глобална, но не сближаваща хората истински.

След  Авраaм

До това ни е довело нашето его и никой друг. Довели са ни страданията, бедствията, деретата, минните полета, кривите пътища на безкрайните амбиции, ненаситността, раздора. През цялото това време човечеството е отхвърляло прекия вектор на Авраам към единение, надявайки се, че ще може, някак си, да мине и без него. Но колкото и да строи идилия върху слогани и лозунги, все едно, получава се, че е върху нечии кости съвсем не е идилия.

Тази експанзия на човешкото естество не е могла да продължава вечно. Още щом светът станал „кръгъл“, линейният път завършил. И станал в цял ръст въпросът на Авраам: какво задвижва сферата на нашите страсти? Какво има зад нея? Какъв е смисълът ѝ?

Подобно на Алиса, израстваме от приказката, от фантазиите и миналите си стремежи. Нимрод още ни държи в желязна хватка, изисквайки „да се върне в реалността“, но Аврам се събужда, той не е подвластен на стари догми. Всичко се връща към него, към открития от него закон за всеобщото единство, с който така и не сме се научили да работим.

Затова, в наши дни кабала става достояние на милиони хора по целия свят. Те разбират, че пътят на Авраам не са обичаи и традиции, не е обещание за задгробни блага, а именно път, по който може да се върви! Нещо повече, вече няма време за празни приказки.

Кабала е нужна тогава, когато се обострят вътрешните противоречия, а те се обострят и още как! Тя е нужна, когато изчезват обичайните ориентири и ни е нужна помощ, ръководство, за да преминем „между теснините“,  тя е нужна на тези, които вече реално, или все още подсъзнателно, се чувстват в задънена улица, и това се приема не като проклятие, а като шанс, от който е необходимо да се възползваме.

[216277]

Кризата през 2020 година

Реплика: През 2002 година ние с вас пътувахме из Америка и вие вече говорехте за кризата, която се случи през 2008 година. След това, през 2006 година в Ароса, вие също предупредихте, че ще има криза.

А сега казват, че през 2020 година светът ще се изправи пред суперкриза. Анализаторите прогнозират масови безредици, недостиг на храна. За разлика от 2008 година, последствията от новата криза ще бъдат мащабни социални вълнения в света, особено в  САЩ.

Отговор: По принцип, кризата отдавна е узряла. Днес е много лесно да се направи глобална криза. Чрез банковата система можеш за един миг да затвориш всичко и хората няма да имат нищо, защото всичко е в банката. Дори ако имат налични пари, не зная кой ще ги приема.

Магазините ще опустеят, защото ще се страхуват да внасят там стоки, за да не започнат хората да грабят, поради липсата на възможност да купуват дори със собствените си пари.

Всичко е изградено върху доста изкуствена система от връзки между нас, която ние сме създали. Ето кое ще доведе до огромни проблеми и  сривове.

Като цяло, светът го очакват големи сътресения и всичко това трябва да се случи.

Въпрос: Смятате ли, че всичко е закономерно?

Отговор: Ако не е това, то ще има война. Какво е по-добре – изберете сами. В противен случай човечеството няма да се стресне. Това е само средство.

Въпрос: От какво ще се стресне човечество?

Отговор: Човечество  ще се стресне от страдания, естествено. От нищо друго,  защото човешкият егоизъм възприема само доброто или лошото.

Въпрос:  Защо го стряскат?

Отговор:  За да се вразуми най-накрая.

Въпрос:  За това са нужни удари?

Отговор: И още какви! Ние виждаме, че малките удари нищо не изясняват. Ние виждаме какво се случва: земетресение в Индонезия, горски пожар в Америка, тероризъм в Израел, в Седиземно море потъват бежанци от Африка… На кого му пука? На никого, освен на техните близки.

Когато няма да има какво да ям, тогава ще се развълнувам. И тогава вече ще мисля:” А какво да правя?”

Въпрос: Какво да правим? Как да избегнем кризата?

Отговор: Да установим  добра връзка между нас. Тогава изобщо няма да има криза. Кризата е само за да се вразумим, да видим в каква интегрална система от връзки се намираме и как да направим така, че всички да бъдат свързани в добра система от сили, добри взаимоотношения. За това трябва да възпитаваме себе си, да разберем и усетим тази система.

Кабала говори за това, че трябва да се просвещаваме, да се занимаваме с обучение, с възпитание на хората, за да видят в каква система от естествени връзки се намират по неволя и не могат  да избягат от нея.

И в резултат на това, човечеството ще започне да се отнася един към друг по различен начин и всичко ще се успокои. Ние ще можем да установим добри връзки помежду си, няма да се експлоатираме един друг. Ще разберем, че се намираме в една система и затова всички зависим един от друг, всички сме равни и в еднаква степен важни.

Визията на тази глобална, интегрална система на взаимовръзки между нас ще промени не само  нашето съзнание, но и  ще изгради от нас друго човечество. Но това е необходимо да направим или ние, като се образоваме, или природата ще го направи, вече с нейните твърди методи.

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 02.10.2018

 

[236767]

Къде е адът?

Реплика: Южнокорейците са развили следното качество: по време на работа те трябва да работят непрекъснато. Тяхната ефективност трябва да бъде 100%. Срамно е да не се изпълнява дневната норма, срамно е да се боледува, срамно е да не се прави нищо.

И това ги води до депресия, ужасни нервни сривове, самоубийства. В това отношение те са измислили нещо, което се нарича „затвор  вътре в мен“.

Близо до гора, на 90 километра от Сеул, има затворническа сграда, в която  влизат за два или три дни. Условията в затвора са: слагат ги в изолатор, дават им килимче за  йога, дават им тетрадка, писалка …

За мен е интересна психологията на човека, търсенето на свобода.  А се оказва, че тя е в затвора.

Отговор: Тя е в затвора. Когато не се насилвате и не се принуждавате да тичате по целия свят, имате физическа свобода.

Това е много интересно състояние: да се заключиш в стая, да получаваш хляб  два или три пъти на ден и нищо друго. Дори и книги. Без радио, телевизия и всичко останало. Ти си сам. Ето, вижте какво ще правите, колко ще можете да живеете по този начин с мислите си, с плановете си. Това е добре…

Въпрос: Какво трябва да мисли човек в такива състояния?

Отговор: Защо живея? За какво съществувам? Какво става с мен? Кой ми заповядва, определя съдбата ми? Какво съм направил с живота си? Как ще свърши той? Какво ще стане след това? И ако не след това, тогава какво ще оставя на потомците си?

Има специална молитва, преди човек да умре, наречена водач, когато той много сериозно преминава през целия си живот и го преглежда: направил ли е нещо или не. От една страна, той го отнася към Твореца, а от друга страна, към себе си. Като цяло се подготвя за сериозна противопоставяне със съдията.

Когато му  показват живота, който е преминал, той вижда, че в действителност е бил подтикван към познаването на Твореца, към познаването на природата, към правилните действия, така че да осъзнае тяхната реалност и т.н. А той е избирал друга посока.

Реплика: Обикновено човек оправдава живота си, като казва: „Аз преживях живота си щастливо“.

Отговор: Това е за момента. На всеки човек, когато отиде в съда, му изглежда, че ще оправдае себе си, защото всеки човек е близък със себе си. Но всъщност, нито един човек няма възможност да се оправдае. Никаква!

А този, който си мисли, че е праведен, се сблъсква с такова невероятно обвинение, че дори не може да си го представи.

Друго нещо е, че ние неправилно си представяме наградата, наказанието, обвинението, насърчението. Но когато пред човека преминава целият му живот… Това, в края на краищата, не отнема време, това вече е духовно измерение. И когато той вижда и разбира не това, което е направил, а това, което е мислил … Тук вече, приятелю мой…

Реплика: Става страшно,  честно казано …

Отговор: Това е чистилището, реално, сериозно. Това е истинският ад. Това са съжаления, угризения – не за миналото, а за да поправиш свойствата си и да се устремиш към бъдещето.

И след това ти предлагат: „И така, приятелю, да повторим? Само избирай за себе си сериозни условия, за да направиш нещо наистина“. И човекът отново се гмурка в нашия живот, в същия момент забравя за всичко, което му се е случило, и това объркване започва отново.

Реплика: Това е, както казват, влиза ангелът на забравата – и това е всичко?

Отговор: Да. Ангелът удря човека и той забравя всичко. Това е особено поправяне. Има 13 черти на лицето, които определят нашето поправяне. Човекът получава удар не по носа, а в точката под носа (т.нар. „урха“) и всичко забравя.

Въпрос: Защо забравя всичко? Защо не продължава високите си размишления?

Отговор: За да действа по свободен начин.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 27.11.2018

[238482]

Възможно ли е да се уплашат убийците?

Терорът е силен и безстрашен. Терористът не се страхува да умре. В този случай се налага да се изобретяват мерки за влияние, които са по-лоши от смъртта за него. И тук се оказва, че нашият арсенал е празен. Ние сме цивилизовани хора, не можем да отговорим на терористите със същата монета. И какво остава за нас?

Да унищожим къщата на семейството му? Но това изобщо не е наказание, защото за тях ще бъде построено ново, по-добро от първото. Още по-лошо, ако остане жив, ще се наслади на славата на герой, ще яде, ще пие, ще поддържа атмосфера на омраза и дори ще получи диплома за висше образование в затвора.

Не можем да направим нищо по въпроса. Милиарди отиват при палестинските терористи и техните семейства, целия свят знае за това, но какво означава нашата кръв за него?

Ако хората в „световната общност“ са равнодушни към нашите нещастия, това ще ни позволи да направим нещо. Но те изобщо не са безразлични, не ни оставят без внимание, те внимателно ни наблюдават и не ни позволяват да направим стъпка без вик, гняв, заплахи и дори реални санкции. В резултат на това се появи парадокс: всеки може да убива евреин, а ние не можем да докосваме никого с пръст.

Прочети още

Откъси от сутрешния урок 09.10.2018

каббалист Михаэль ЛайтманОт урокът по подготовка за виртуалния конгрес

Висшата реалност е една — това е Творецът, освен когото нищо не съществува. Творецът е мисъл, замисъл на творението, който се проявява относно нас като излъчващ добро, любов.

Но, за да бъдем творения и да усещаме Твореца, ние трябва да съществуваме в противоположното на него свойство. В края на краищата, всичко се възприема само от противоположното състояние, както тъмнината от светлината и светлината от тъмнината.

Съществува само една мисъл на Твореца, вътре в която ние живеем, плуваме в нейното течение и освен това няма нищо. Казано е, че „С една мисъл е сътворено всичко“. Но сътвореното вече съществува извън тази мисъл, замисъл. Творецът е създал обратно изображение на себе си, като печат и неговия отпечатък.

Ние постепенно се развиваме вътре в това изображение до такава степен, че се чувстваме противоположни на светлината на Твореца. А нашата задача е в това, да не се опитваме да унищожим нашите изначални, егоистични, противоположни на Създателя и дори вредни за нас свойства, а да се издигнем над тях.

Тогава, от една страна ние ще бъдем противоположни на Твореца, което се нарича лява линия в нашето постижение, а от друга страна, подобни на Твореца, което се нарича дясна линия. От тези две линии ние създаваме за себе си „кли“, средната линия.

Този духовен съсъд, орган на усещания, ще бъде самостоятелен, тъй като ние не унищожаваме нашата противоположност, не се опитваме да я нивелираме. Но в същото време, в дясната линия, през цялото време се опитваме да се уподобим на Твореца.

Върху връзката на тези две линии ще изградим свой орган на усещане, средна линия, така наречената вяра над знанието, любов над омразата, обединение и единство над разединението и отхвърлянето.

Тези две обратни свойства през цялото време се увеличават в степента на нашето развитие, което се определя от тяхната противоположност. Увеличавайки светлината, ние увеличаваме тъмнината. А колкото е по голяма тъмнина, толкова по силно тя ни принуждава да призоваваме повече светлина.

* * *
В Книгата Зоар е казано, че „Няма друга светлината, освен тази, която идва от тъмнината“. Първична относно нас се явява тъмнината, злото, егоизма, осъзнаването на нашата зла природа. А светлината, отдаването, любовта, са вторични в тази степен, в която сме способни да ги създадем, над нашата тъмнина.

В зависимост от това, до колко можем да подчиним нашия егоизъм, да се издигнем над него, без да го изтриваме и унищожаваме, ние създаваме потенциална разлика между егоизма и отдаването, омразата и любовта, които определят мощността, номера на нашата духовна степен.

* * *
Служенето на Твореца се извършва само от тъмнината. Тъмнината е забележително свойство, което ме тласка към Твореца, не ми дава покой. Тя определя кой съм аз в действителност. В края на краищата, творението започва с това, че Творецът създава егоизъм, зло. „Само от злото се ражда благо“, казва Книгата Зоар. Доколкото човек издига Твореца в своите очи, дотолкова той самият се издига над своето зло.

Затова съвършенството се проявява в правилната съвместимост на доброто и злото: не в лявата линия, в егоизма и не в дясната линия, в свойството любов, а именно в средната линия. Правилно манипулирайки с лявата и дясната линия, ние изграждаме средната линия.

* * *
Злото е нашият велик помощник, в края на краищата, само от злото можем да почувстваме потребност от доброто и да се обърнем към доброто. Затова няма благо, което не се излъчва от злото и в това благо се извисява величието на Твореца. Такива големи егоисти като нас се сещат за Твореца само, когато им е зле. Правилната работа със злото и доброто е съвършената служба на Твореца.

[234591]

Защо децата не искат да живеят

Въпрос: Във Франция седемгодишно дете съобщило в Туитър, че иска да се самоубие. Той със сълзи на очи разказал: „Аз съм на седем години. От много време едно момче ме бие. Сега той бие и малкия ми брат. Казах на мама, че искам да отида при Бог и да умра. Не мога повече.“

Средствата за масова информация са разпространили това в Швеция, Франция и Белгия. Надигнала се голяма шумотевица. Оказало се, че в тези три страни 30% от децата страдат от насилие в училище.

ЮНЕСКО е публикувало информация, че всяко трето дете по света е подложено на насилие от страна на съучениците си. Цифрата е плашеща, 246 милиона деца по целия свят.

Виждаме, че сега децата или извършават самоубийство, или искат да завършат живота си със самоубийство. По целия свят се разпространяват вирусни игри в интернет, където децата играят на „син кит“, извършват някакви нелепи постъпки под въздействие или на внушения, или от желание да разберат това, което е зад прага на този живот.

Защо в тази ранна възраст у децата възникват такива решения?

Отговор: Точно в тази възраст  възникват. От шест- седемгодишна възраст и нататък, човек започва да усеща въпроса за смисъла на живота. На него, разбира се, няма отговор. То вижда, че всички възрастни живеят като навити играчки.

По такъв начин то ясно усеща, че и то също трябва да работи със себе си по този начин: да става, да ходи, да ражда деца, да ги възпитава, да работи, да се връща в къщи, да върви нанякъде, нещо, по някакъв начин, а след това да умре.

На шест- седемгодишна възраст е просто невероятно да приемеш такава картина на света, такова човечество, такъв живот. Напълно естествено е, че възниква въпросът, че няма смисъл в живота. И тогава, най- доброто е просто да се избави от него.

Реплика: Човек, който взема такова решение, би трябвало да се чувства абсолютно самотен, беззащитен.

Отговор: Вътрешно се чувства самотен. И няма с кого да го сподели, защото това е негово вътрешно чувство и не може особено да разказва за него. То не му дава възможност да се разкрие.

Въпрос: Но в лабиринта на живота винаги има някакви задънени коридори, а има коридори, които водят до другата страна. Как малкото човече да намери този коридор?

Отговор: Затова в нашето поколение се разкрива науката кабала и хората вече започват да усещат състоянието на безизходност. В крайна сметка, с науката кабала трябва да се срещне  и разочарованото поколение, което ще намери чрез науката кабала смисъла на живота, входа във висшия свят, във висшия живот.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 15.11.2018

 

[238122]

Накъде върви Европа?

Въпрос: Днес  Европа се превръща в горещ континент. Във Великобритания – страх от неуправляемия хаос след окончателното излизане от ЕС. Във Франция „жълтите жилетки“ започват да завладяват Франция.

 В Германия  преход от епохата Меркел  към нещо друго, все още неразбираемо. В  Испания  на регионалните избори в Андалусия преди всички излитат ултра десните.

Полша, Унгария, Чехия, Словакия изглежда ще излязат от Европейския съюз. Какво става там?

Отговор: Нищо не става. Колкото по-бързо се разбягат, толкова по-добре. Аз съм говорил за това много пъти?

Реплика: Вие понякога казвате, че да се разбягат не е изход.

Отговор: За егоистите? Това  непременно е изход. Така и е казано, ”сборище от  негодници – лошо за тях, лошо и за света“. Негодници – има се предвид егоисти. Напротив, нека да се разбягат – тук един егоист, там един, там един.

Въпрос: Вие смятате, че ако сега Европейският съюз сега приеме решение – „Хайде сега мирно да се разделим“, това би било най-гениалното решение?

Отговор: Те няма да могат да го направят. Те ще го направят чрез световна война.

Въпрос: Предполагате, че може да бъде така?

Отговор: Мисля, че ще бъде така. Те не са в състояние, те не могат да управляват себе си и своя егоизъм. Аз виждам как се разделят с Англия. Виждам с каква злост те ще освободят държавата от себе си, с какви контрибуции!

Въпрос: Тоест, те смятат това за предателство.

Отговор: Разбира се!

Ако аз съм осъзнал, че това е във вреда на моя народ, аз искам доброволно да изляза  и ние така сме се договаряли по принцип помежду си, на доброволни начала и така нататък, то защо сега ми поставят такива глоби, такива условия, че буквално, аз трябва  да изляза разорен от това състояние. Кой би се съгласил с това?

Въпрос: Тоест няма да се съгласят и така ще се приближават към война?

Отговор:  Те ще направят такъв своя развод, че нито една държава, включително Германия,  няма да може да спечели от това!

Нито една държава! И обратното – тези, които най-много са спечелили от тази работа, те най-много ще пострадат. Ще останат разрушени, в руини!

Въпрос: Защо му трябва това на Твореца, кажете, моля?

Отговор:  Да покаже егоизма, какво струва той. За да демонстрира егоизма на всички свои ползватели … какво  е това ”аз ”. А-а, искате да си имате работа с мен? Ето какво ви нося!”

Въпрос: Тоест аз винаги ви довеждам до война, да?

Отговор:  Да, иначе няма да могат правилно да се  разпръснат.

Въпрос: Какъв е изходът от това състояние? Може ли да бъде  нещо мирно?

Отговор:  Аз не мисля, че ще имат сили, разум, воля. От къде ще я вземат ?! Това  са природни закони!

От къде  ще я вземат? Те няма да могат правилно да се разделят, спокойно. Това е като семейство, което се развежда.

Въпрос: И после наемат адвокат, едната страна унищожава  другата.

Отговор:  Да. От това печелят Америка, Русия, Китай. Тези, които наблюдават схватката.

Реплика: Ако сега изведнъж там биха били някакви умни глави, стратегически …

Отговор:  Там ги няма. Ние го виждаме…

Реплика: Времето на лидерите  някак си завърши…

Отговор:  Разбира се. Като цяло завърши, особено в Европа. Настъпва времето на събранията, на великото събрание. На човечеството му трябва могъща група от хора ( 100-200 човека). Нито тори, нито комунисти, нито социалисти и така нататък, заседаващи там някъде, с такива тоги, с които се представят пред всички.

Нужни са наистина могъщи,  духовно силни хора, които ще могат да се договорят, да се издигнат над своя егоизъм, да се съединят помежду си и да построят помежду си такава система от сили, която ще може да управлява човечеството.

Въпрос: Как човечеството ще се съгласи с  това?

Отговор:  То няма да има друг изход. Или  ще се съгласи, или световна война. И след това ще се съгласят.

Въпрос: В какво изразява   се  Изходът за Европа, ако тя изведнъж намери сили?

Отговор: Европа е най–напредналият континент, мешана туршия такава от езици, страни, нации.

Изходът от това състояние може да е само в по-голямото обединение, правилното, наистина  доброволно обединение, а не така както те са го създавали –  привличали, завличали страните и поставяли условия.

Тук те трябва да се съединят при други условия – при условието на абсолютно единство не  ”аз на теб – ти на мен“ и по средата там някъде се договаряме”, такова няма. Никакво диктуване, нищо!

Но това може да бъде само след като е създадено такова единно правителство, европейско, което може да влияе на цяла Европа, което със своя първи декрет ще заяви всеобщо задължително, възпитание на всички европейци.

Въпрос: На единния европеец?

Отговор: Дори не на  единния европеец, а на единния човек.

И когато те направят това, ще разберат при какви условия могат да приемат емигранти, въобще какво да правят. Тогава у тях  всичко ще се преобразува. И тези, които не съответстват на това ще преминат, превъзпитание.

Въпрос: Ако има такъв обединен, единен европеец, няма ли да обезцени това характера на  всяка страна, всяка нация? Не отнема ли?

Отговор: Нищо няма да обезцени. Създава се една единна общност – европеец. А не просто там французинът се хвали пред италианеца, а немецът пред Източна Европа и така нататък.

Това го няма, не. Трябва да има сериозно възпитание в единство. Самата структура е готова за това, само е необходима методика и нея я има. Напред европейци! Иначе… иначе лошо!

От ТВ Програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 18.12.2018

[239120]

Какво иска кабалистът?

Въпрос: Защо не мога да се откъсна от кабала?

Отговор: И защо да се откъснеш? Какво друго  остава в живота на човека? Ако аз някога бях се откъснал от кабала, какво щях да правя по цял ден? С какво бих се занимавал? За какво щях да живея? Просто бих пропилявал годините? Да кажем, още година-две. И по-нататък какво

Въпрос: С какво вие живеете днес? Какво ви движи?

Отговор: Ако в денонощието имаше четиридесет часа, за мен би било още по-добре.

Въпрос: Какво искате да постигнете, какво още не сте постигнали?

Отговор: Аз бих искал всички хора да са започнали да разкриват Висшия свят. Тогава нашият свят ще стане друг.

Въпрос: Кабалистите от това ли се наслаждават?

Отговор: Това е една душа! Затова кабалистите получават огромна радост, когато други хора са привличат към този процес, започват да разбират, усещат, възприемат, напълват се с невероятна информация — състояния извън времето, вечността, съвършенството.

При това кабалистът чувства как тласка хората към Създателя, предизвиква в Него специално състояние.

Въпрос: А това, че тези хора са вашите ученици, носи ли ви особена радост?

Отговор: Не. Аз не чувствам, че това са „мои“ ученици. Аз отдавам и това е. Нямам усещане, че това е „мое“. Аз искам всички да имат възможност за излизане в следващото измерение и копнея това да се случи.

На хората давам всичко, което мога. А по-нататък, това не е мое, това е тяхно.

От урока на руски език, 18.02.2018

 

[229387]

Как да докажем съществуване на Висшия свят?

Въпрос: Защо духовността не оставя в границите на материалното, егоистично възприятие никакви доказателства? На какво да разчита човек без доказателства?

Отговор: А, вие на нищо не разчитайте. Нашият свят по никакъв начин не може да бъде доказателство за съществуване на Висшия свят. Може да убеждавате вашето куче или котка в каквото поискате, от това нищо няма да излезе, все пак тя ще открадне парче месо.

При това то ще маха с опашка и ще ви гледа предано в очите, защото с нищо не е виновно. Виновни сте вие, защото не разбирате природата на животното.

Ние трябва задължително да разберем, че преминаването във Висшия свят се намира в получаването на свойството отдаване.

Никакви доказателства няма и не може да има. Не си мислете, че някъде има доказателство за съществуването на Висшия свят, на душата, на живота след смъртта.

За да разбере това, човекът трябва да се издигне на по-висше ниво, да го намери в този живот и тогава няма да чувствате никакъв преход между двата свята.

От урока на руски език, 01.04.2018 г.

[231113]

Творецът прави всичко

Въпрос: Как Творецът, добър и творящ добро, е измислил всички извращения, които се случват в света? Как кабалистите разглеждат това?

Отговор: Кабалистите разглеждат това като абсолютно добро. Те виждат от собствения си опит, колкото са слаби и не могат да направят нищо, всичко прави Творецът. Като и да се въртиш и да казваш:“ Това съм аз, аз, аз“ – всички действия идват от Твореца.

Проблемът е само в това, сред всички влияния върху нас, да започнем изграждането на система за правилно въздействие на обратна връзка, но само чрез групата. А преди това, ти нищо не можеш да направиш. Така че, ние трябва да имаме правилно отношение към света и разбиране, че да се промени нещо е възможно само чрез обединяване на хора в тяхното общо намерение, насочено към целта на творението.

От урока на руски език, 17.06.2018

 

[235232]

Културата на 21 век: кучета вместо деца

Реплика: В Америка е създаден прецедент: компаниите дават едноседмичен отпуск на служителите си, когато  си купуват потомство – кучета, за да свикнат с тях, да ги обгрижват, да им организират бита.

Колички за домашни любимци, разкрасяване за домашни любимци, кучешка терапия, кучешка ароматерапия, кучешка йога, кучешка църква, шест най-добри басейни за кучета, които можете да купите през тази година.

Изследователите казват, че в САЩ   културата вече не е за обслужване на кучетата, а цялата култура  са кучетата.

Отговор: Кучешка култура – това звучи добре!

Реплика: С това се занимава класата „средна плюс“, която може да си го позволи.

Обикновено, когато жена ражда деца, тя има само две седмици след раждането, а след това оставя детето на медицинска сестра, в ясла и т.н., и бяга на работа. Ние вървим към замяната на децата от кученца.

Отговор: Да. Но от друга страна, човечеството не губи желанието си да се грижи за някого. Помните ли играчката тамагочи? През цялото време трябваше да го храня или нещо такова.

Трябва да разберем, че за човека е свойствено да се привързва. Той, все още, се привързва неволно – към апартамента си, към аромати, към всичко! Аз виждам в това огромен вътрешен, но още неосъзнат копнеж за общуване между хората, който, за съжаление, не получава своето нормално изразяване, изход.

И за това заместваме хората с животни. По принцип, не сме стигнали много далеч. Но във вида, в който съществува моето куче, аз го чувствам като приятел и той ме чувства като приятел, и стопанин, и ние сме си взаимно   предани.

На практика знаем, че хората, които имат домашни животни, се хранят от една и съща чиния с тях. Те не чувстват никаква разлика между себе си и животното, защото тази връзка е на животинско ниво.  Тук не се изисква висок изказ, постижения, напрежение, участие.  Аз се принизявам до нивото на животното, аз към него и то към мен, и на нас ни е добре.

Да се надяваме, че този период ще отмине, а той ще отмине непременно, защото човечеството еволюира и ние ще сме принудени, все пак, да стигнем до контакт помежду си. А това с животните, постепенно ще изчезне. Както всяка друга част от еволюцията и движението към низшите в крайна сметка ще изчезне. Няма да ни интересуват нито котките, нито кучетата, нито папагалите, нито хамстерите и така нататък.

Въпрос: Ще имаме ли такъв стремеж един към друг? Ще го открием ли? Ще го разкрием ли?

Отговор: Ние ще открием, че, все пак, ни липсва общуването. Телефони, виртуални връзки, кучета, самотни квартири, самотни пейки в парковете и така нататък – всичко ще отмине, защото ние се променяме, искаме ли или не. Дайте на времето да свърши своето.

От ТВ програмата „Новини с Михаэлем Лайтманом“, 27.08.2018

 

[234036]