Ще ни спаси ли стратегическият компас на Европа

В края на март Европейският съюз одобри обща стратегия за сигурност и отбрана, наречена „Стратегически компас на Европейския съюз“.

Програмата включва защита от кибератаки, хибридни заплахи, дезинформация, както и укрепване на военния потенциал на ЕС в случай на възможна агресия. Освен това е планирано и създаването на подразделения за бързо реагиране до 5 000 войници в сътрудничество с НАТО.

По този начин новите военни части ще се конкурират със силите на НАТО, въпреки че този съюз е създаден, за да защитава главно европейските страни. Очевидно Евросъюзът вече не се доверява на НАТО и САЩ и затова се опитва да създаде алтернатива в областта на отбраната и сигурността на своите граници.

Колко успешно може да бъде това?

Мисля, че тази инициатива, насочена към създаване на противовес на НАТО и САЩ в крайна сметка е обречена на провал. Тя само свидетелства колко Европа е разединена, а вътре в ЕС се води постоянна борба за лидерство. Главно между Франция и Германия, които, между другото, са антагонисти.

Германия исторически се стреми към световно господство, а във Франция националният егоизъм е твърде силен. И в резултат на това съюзът, предназначен да обедини европейските страни, на практика демонстрира само тоталното им разединение.

Колкото и тъжно да изглежда, Европа ще преживее още много удари, които ще паднат основно върху Франция и Германия преди да разберат, че стремежът към господство и решаването на проблемите със силови методи няма да доведат до нищо добро. Всъщност и никога не са водили. Стотици години Европа е доминирала в света, заливайки колониите си с кръв, но в крайна сметка колониалните империи се разпаднаха. А двете световни войни, които Европа преживя през 20 век, промениха баланса на силите в света.

Днес водещите европейски страни Франция и Германия се противопоставят на САЩ, Русия, Китай и другите азиатски страни. Тяхната икономическа и политическа мощ вече не е такава, че да могат да претендират за световно господство. И на техния фон Европейският съюз изглежда доста блед.

Ето защо Европа няма бъдеще. Европейският съюз се оказа колос на глинени крака. Той не успя да създаде трайни, приятелски връзки между включените в него страни. И ако те се окажат под заплахата от атака от външен враг, няма да могат да се обединят и да се защитят. Няма да им помогне и техният „стратегически компас“.

Единствената възможност, която остава на Европа е да разбере, че няма друг изход, освен да остави настрана всички свои егоистични амбиции и да започне да изгражда добри връзки между страните. Вместо да търсят възможност за утвърждаване за сметка на другите, да започнат да се учат да живеят в мир и съгласие, правейки тази доктрина доминираща във всички области на живота.

Разбира се, това няма да се случи от днес за утре, но е жизненоважно започването на този процес в близко бъдеще. Не само заради Европа, но и заради целия свят. Не създаването на допълнителни военни части и разработването на нови системи за въоръжаване, а мирът и братската любов между народите трябва да се превърнат в наш стратегически компас, който ще ни покаже правилната посока към щастливо бъдеще.

Въпрос за 43 милиарда долара

Илон Мъск, най-богатият човек в света, предложи да купи социалната мрежа Twitter за 43 милиарда долара. Мъск вярва, че Twitter има потенциал да се превърне в глобална платформа за свобода на словото.

Това предложение разгневи борда на директорите и Мъск получи официален отказ. Но се оказа, че битката не е приключила, тъй като Мъск заяви намерението си да купи цялата компания Twitter.

Ясно е, че въпросът тук е кой в крайна сметка ще контролира социалните мрежи и пресата. И този въпрос е много важен. Защото за обикновения човек именно медиите, както и различните видове социални мрежи са определящите фактори, които формират възприятието му за света.

Би било смешно, ако не беше толкова тъжно. В крайна сметка всъщност няма никаква свобода на словото и печата, в пресата няма и никога не е имало безпристрастна информация. Всеки, който плаща, поръчва „новини“, определяйки за какво ще се говори и от каква  гледна точка ще прoтичат дискусиите в обществото. По този начин се формира общественото мнение. Така е било и винаги ще бъде.

Положителното в тази история е само, че благодарение на Мъск и другите олигарси, борещи се за контрол над медиите, ни се разкри, че не съществува никаква свобода на словото. Видяхме кой е кукловодът, който дърпа конците зад кулисите и определя какви новини ще чуем днес. Ако преди това беше скрито за нас, сега се разкри и стана ясно на кого принадлежат различните вестници или информационни мрежи.

Следващият очакван етап е когато всички олигарси ще се обединят за пълен контрол над информацията. Ще бъде ли истинска катастрофа? Не е задължително. По-старото поколение със сигурност си спомня, че в бившия Съветски съюз централният вестник с най-голям тираж беше „Правда“. Той служеше като официален говорител на комунистическата партия и беше най-популярен в страната. А всички останали вестници препечатваха неговите статии. И това беше по-малка лъжа от всички слухове и спекулации, които заливат пресата днес.

И ако утре контролът над всички медии се окаже в ръцете на Байдън или Тръмп, ако се върне в Белия дом или на други лидери, това няма да промени нищо. Опитват се да ни убедят, че между нас има разлика, но всъщност разлика няма. А има и други, които финансират предизборните кампании на политиците. Те са истинските господари на световните медии. А в тази ситуация няма никаква надежда за свобода на словото.

Въпреки че дори и да имаше, какво би ни казала свободната преса? Че тук и там се водят кръвопролитни войни? Може ли тази преса да даде съвет как да ги спрем, как да спрем спускането ни към бездната и да дадем на света надежда за добро бъдеще?

За да спре поредицата от безкрайни войни и непрекъсната битка за „място под слънцето“, Twitter и другите социални мрежи, а също и медиите трябва постоянно да говорят колко прекрасен живот ни чака, ако спрем да се бием помежду си. И вместо унищожение просто да се допълваме, създавайки хармония.

Трябва да дадем примери от миналото, настоящето и бъдещето за това, което се е случило и може да се случи поради липсата на добри връзки между нас. И какво прекрасно бъдеще ни очаква, ако изградим такива връзки. Точно това са правили кабалистите от всички времена, когато са имали такава възможност. Но за съжаление както преди, така и сега, никой не слуша кабалистите.

Досега нито един лидер, нито един вестник или социална мрежа не се стремят да ни приближат до мира и хармонията. Напротив, всички търсят как да започнат някъде още една война. И затова все още не можем да осъзнаем простия факт: войните, борбата на единия егоизъм с друг егоизъм не обещават нищо хубаво. Доброто бъдеще се крие в нашата добра, вътрешна връзка един с друг, връзката между нашите сърца.

Преходният свят и вечната душа

Подсъзнателно човек винаги мисли за смъртта. Всичко, което създава, има за цел да анулира смъртта по някакъв начин.

Всички наши изследвания, открития, изобретения в крайна сметка са насочени към утвърждаване на себе си във вечността. Да почувстваме, че със смъртта на физическото тяло няма да изпаднем в забвение. Това прониква в цялото ни съществуване.

Ако бяхме вечни или нямахме усещането за край, щяхме да умираме и да не знаем, че е така. И тогава щяхме да имаме съвсем различен живот.

Бихме живели вдъхновено, вдишвайки въздуха с пълни гърди и не бихме чувствали, че трябва да се съобразяваме с неизбежния край. В крайна сметка подсъзнателното усещане за неизбежна смърт означава много за нас.

Това добро ли е или лошо?

Зависи как човек го използва. Ако не се чувствахме смъртни, щяхме да бъдем просто животни. Всеки би си помислил: „След като съществувам в този свят и винаги ще бъде така, мога да взема всичко, което пожелая“.

А ако усещаме, че някой ден идва краят, опитваме се да направим нещо по въпроса. Като правило се стремим да избягаме от тези мисли, искаме да забравим и заради това се впускаме в науката, в творческото търсене, създаваме нещо, измисляме… И всичко е само, за да докажем на смъртта, че я преодоляваме. Това по принцип ни тласка напред.

То идва от дълбините на подсъзнанието и се осъществява не само на животинското, но и на другите нива, до най-висшите духовни нива, на които всичко се решава по различен начин. Там човекът започва да разкрива живота в душата и става независим от живота на тялото.

Когато освен моето физическо тяло, разкривам и духовното си тяло, наречено „душа“ и започвам да се усещам съществуващ в него,  започвам едновременно да усещам колко е временно моето животинско тяло и разбира се, в крайна сметка то трябва просто да умре, обръщайки се отново в нежива материя.

Как да преодолеем страха от смъртта

Като правило човек се бори със страха от смъртта, като се опитва да я забрави, да не мисли за нея, да не размишлява, просто да я изхвърли, да я изтрие от паметта си. Но това не е добре, защото смъртта постоянно напомня за себе си. Около нас постоянно умират хора – от старост, от болести, във война… И просто гледайки по-младите, човек неволно се сравнява с тях, осъзнавайки, че остарява и му остава все по-малко време за живот. Винаги имаме изчисления за края и нищо не можем да направим с това.

Ще ни помогне само издигането на друго ниво на живот – нивото на отдаване. Там ще разкрием ново измерение, ще се издигнем до съвсем различно ниво на съществуване. А старото измерение, основано само на временното биологично съществуване на материята, ще изчезне.

Когато човек премине в следващото състояние, вече нищо няма да го задържа в този свят. И смъртта няма да бъде за него нещо специално, а просто съпътстващ фактор.

Няма ли да има смърт в бъдещето?

Всеки човек, постигайки своето духовно състояние, се издига на по-високо ниво на съществуване. И един ден цялото човечество ще стигне до него.

При това биологичната смърт на нашия животински организъм ще остане, но духовното тяло, което ще придобием, ще бъде безсмъртно, тъй като се намира извън нашата природа, извън нас – в желанието за отдаване, а не за получаване. Това духовно тяло се нарича „душа“.

Душата усеща всички метаморфози не в себе си, а като преминаващи през нея, но в другите. Това не е лесно да се разбере, трябва да се усети. Но в духовното всеки, който отдава на другите, усеща живота си в другите, а не в себе си. Затова няма основание за лична смърт, защото той е в абсолютно отдаване.

Като цяло в духовния свят няма субстанция, която умира, защото през цялото време придобиваш все нови и нови желания за отдаване и в тях усещаш своето съществуване, своя живот. И въпреки, че те не са твои, напълвайки ги, ти ги усещаш като твои.

Това е както когато правиш нещо за малкото си дете и усещаш в това дори повече живот, отколкото когато го правиш за себе си.

А в духовното усещането за физическото тяло бавно се изгубва, пропада, отдалечава се, изчезва и идва усещането за живот в другите.

Нова форма на власт над индивида

Въпрос: Днес в епохата на неолиберализма властта на държавата над индивида постепенно намалява. Това добрo ли е или лошо за човешкото развитие?

Отговор: Не мисля, че властта намалява, защото държавата не отстъпва от позициите си, от властта си, не я прехвърля на индивида.

Реплика: Но човекът се чувства по-свободен, отколкото преди няколкостотин години.

Отговор: Той се чувства така, само защото непрекъснато изобретява всякакви механични машини, играчки, устройства, които му дават илюзията за свобода, но нищо повече. Нима сме свободни? Днес завися от всички: подслушват ме, всеки може да види къде съм, какъв съм и т.н. Къде е свободата?

Реплика: Както и да е, преди няколкостотин години всеки владетел можеше да прави с индивида каквото поиска без никакво наказание. Днес в демократичните страни не е така.

Отговор: Това не означава нищо. Свободата, която имахме преди, днес придоби друга форма. Но това не означава, че сме свободни. Когато пуснеш детето от ръцете си, то тича по тревата и му се струва, че е свободно. А ти го наблюдаваш.

Природата на човека не се е променила, просто властта над хората е приела други форми – още по-ясни, по-строги, по-ограничени. Следят те, знаят всичко за теб!

От телевизионната програма „Духовни състояния“, 22.03.2022г

[296076]

Лице в лице с Твореца

Събитията, които се случват днес в света не оставят съмнение, че не се случват по наша воля. Всички опити да ги прогнозираме или контролираме по някакъв начин се провалят.

И става все по-ясно разбирането, че всъщност всички се управляват от някаква висша сила. В кабала тя се нарича „Творец“. И така, кой е той – Твореца, който се разпорежда с целия ни живот? Защо не го усещаме явно? Защо се е скрил от човечеството?

Всъщност Твореца е разкрит за всички, само че, за да го почувстваме, трябва да променим природата си. Затова е казано: „Не всеки, който пожелае да разкрие Твореца може да го направи“. За това е необходима сериозна работа.

Преди всичко трябва да придобием допълнителни органи на възприятие, които да ни позволят да усетим Твореца. А за това трябва да променим естествените си свойства.

Орган за усещане на Твореца

Трудно ни е да си представим какви трябва да бъдат тези нови органи на възприятие. Знаем, че животните възприемат света по различен от нас начин. Кучетата например имат необикновено развити обоняние и слух, а зрението не е толкова важно за тях. Без да вижда стопанина си, на сто метра от него кучето го чува какво прави и тича към него. А миризмите служат на кучето като карта на света.

Змиите се ръководят само от топлинни усещания. За тях няма нищо друго, само топлина и студ. Но това усещане е толкова развито в змията, че за нея е достатъчно да чувства целия свят, сякаш го вижда с очите си като нас.

Ако искаме да видим света през очите на кучето, трябва да развием слуха и обонянието си като неговото. А за да възприемем света като змията, имаме нужда от остро като нейното усещане за топлина и студ. С други думи, необходимо е да се доближим до тях по свойства.

Как можем да погледнем света през „очите“ на Твореца? В крайна сметка не съвпадаме с него по свойства и затова не го улавяме с нашите сетивни органи. Твореца има такива свойства, че просто минава през нас. Ние не го усещаме, както не усещаме радиовълните, които изпълват етера. За да се свържем с него, трябва да формираме специален орган за усещане, който ще има свойства, подобни на Твореца. Какви са тези свойства? Кой е Твореца?

Погледни света през „очите“ на Твореца

Кабалистите, които са постигнали Твореца казват, че неговото свойство е абсолютно добро, любов, даряване, което се нарича с една дума – „отдаване“. Твореца е готов да отдава всичко и на всички. Ние притежаваме противоположна природа и искаме да получим всичко, което е полезно за нас от всички и колкото е възможно повече.

Всеки ден в нас се събуждат нови желания и във всеки момент искаме едно, после друго, после трето. Това е целият ни живот, всяка секунда да преследваме ново удоволствие. Следователно нашият орган за възприятие най-общо се нарича желание за получаване на наслаждение.

И в това сме абсолютно противоположни на Твореца. Възможно ли е да излезем от тази противоположност и да се приближим до него? Кабала казва, че е възможно. Работата е в това, че освен желанието за получаване на наслаждение, Твореца е заложил във всеки човек желанието да го познае. И в същото време свободата на избор да развие това желание.

Това е началната точка, от която мога да започна да се движа към Твореца. За да го направя, трябва да придобия неговите свойства. Тогава ще почувствам въздействието му като добро и благоприятно.

Свойството на Твореца е отдаване, любов, а моето е точно обратното – получаване. Но ако постигна отдаване и любов, издигайки се над егоизма си – любовта към себе си – и  съм готов да отдавам тази любов на целия свят, тогава ще мога да стана подобен на Твореца и ще мога да го усетя.

Ще започна да го забелязвам във всичко, което се случва в света, във всички действия, във всичко, което получавам и чувствам. Ще видя, че във всичко действа той: една сила, една мисъл, която през цялото време работи върху мен и постепенно ме приближава все повече и повече към себе си. До такава степен, че ще видя, че в света сме само аз и Твореца и няма никой, освен нас.

 

Последната война

Съвременната война е нещо повече от конфронтация между настоящите геополитически интереси на различните държави. На великия повратен момент, на прелома на епохите, тя предвещава, че връзката вече е по-силна от разединението.

Хората страдат и загиват, в новините проблясват градове, лидери, резюмета. Виждаме как се разрушават цветущи страни, как различни сили се опитват да играят своята игра, но зад тях, през тях вече прозира онази обща сила, общата, неразривна мрежа, в която се е превърнало човечеството. Докато частите на цялото се борят за власт, цялото претендира за правата си и изисква единство, каквото все още не сме познали.

Силата като слабост

В съвременния свят има все по-малко възможности да властват със сила един над друг, потискайки съпротивата с наказателни методи. Още малко и ще видим как притежаването на власт преминава в безкръвната сфера на икономически, политически, идеологически отношения. Това ще се случи не защото сме станали по-добри, а защото сме станали по-зрели. Детето взема чуждата играчка без да се замисля за последствията, но с времето се учи да преговаря. Вярно е, че е възможно да се преговаря също и от позицията на сила и слабост, но самото отхвърляне на насилствените методи вече е голяма крачка напред.

Но понякога е много трудно да се направи тази крачка. Понякога изглежда, че е много по-лесно да заграбиш, като в добрите стари времена …

Но скоро светът ще се убеди, че във военните конфликти вече няма                                                                                                                                                                                                                                победители, че съвременните противоречия не се решават със замах, с физически посегателства. Вместо това се изисква системен подход, което означава, че без значение колко си строг, ти си само част от цялостната система и твоите лични интереси могат да бъдат осигурени само с общо съгласие.

Доближихме се до необходимостта от изучаване на тази интегрална наука. От днес и нататък мирът не може да бъде постигнат с война. Самото понятие война се трансформира: кървавите битки по бойните полета отстъпват място на борба за умове, за мироглед, за начин на живот. И тук нищо няма да постигнеш с оръжие. Традиционното завземане на държава от държава, народ от народ е нещо от миналото. Меката сила побеждава твърдата сила.

И в бъдеще ще видим как някогашната твърда власт на човека над човека започва да умира. Хората се раждат не за егоистична принуда, а за взаимодействие, взаимно напълване, взаимно издигане. Вчера това беше немислимо, утре ще стане очевидно.

Ще видим, че светът, истинският свят е правилно сглобена, интегрална мозайка от всички части, тяхната общност, тяхното единство. Но по пътя към него стои човешкият егоизъм, принуждаващ ни да се отдадем на всякакви сериозни, внушителни борби, разделящи държави, народи, семейства, потапяйки ни в бездната на войните. И ако трябва да воюваме, то трябва да воюваме с него – с този вътрешен враг, който не ни позволява да действаме заедно, като едно цяло. Победата над него ще бъде победа за всички.

Така започва основната битка на човечеството – войната за единство.

Вътрешен фронт

Днес всичко в света се гради върху личен интерес, върху изгода за сметка на другите, върху насаждане на своята правота, на собствената воля. Но детството свършва. Всъщност вече свърши. Характеристиките на общата система стават все по-ясни, обратната връзка става все по-широка и по-взискателна, а старият ни локален подход е в противоречие с глобалната реалност. Една част от цялото не може произволно да властва над друга. Това се отразява негативно на всички и води до тотален крах.

И затова всички и всеки ще трябва да отстъпи, да смекчи своите претенции, да обуздае егоизма си така, че една качествено различна сила – силата на единството, неподвластна на никого поотделно – да ни помири и свърже с добри връзки. Това е същността на новата ера, тя принадлежи на всички.

И затова в съвременната война няма смисъл да се търсят добри и лоши, победители и губещи. Необходимо е само бързо да се извлекат поуките от тази трагедия: тя показва недостатък в човешката природа, който е дошло времето да се поправи. Колкото по-рано разберем това, толкова по-бързо ще свърши кошмарът.

В продължение на хиляди години силата на армиите и успехите на бойното поле изковаваха мощ и власт за победителите. В резултат на това сме узрели толкова много, че вече сме способни да преминем от груба сила към смисъл, към същности, към категории взаимоотношения в общата мрежа. Погледнете новото поколение: купува все по-малко за статут, за потребителски обещания и все повече оценява това, което дава връзката с другите. Именно това се крие зад безкрайната и неумела досега онлайн комуникация. Посоката на развитие се промени: това, което е играчка за възрастните, е живот за младите хора.

Светът се впуска в своята последна битка – глобална война с егоизма за добра връзка и единство. И войните, които се водят в света днес, ще бъдат наистина мащабни. Те ще променят отношението на хората към живота, към действителността, един към друг. Подчинявайки се на този импулс, ние ще започнем да изграждаме отново скалата на нашите ценности така, че да съответства на единната система, която съчетава хармонично всички наши противоположности. Всъщност самата тяхна вечна борба ни води до необходимостта от единство – такова единство, в което ще бъде добре за всички.

В крайна сметка ясно виждаме горчивия пример: невъзможно е да се воюва както преди, това е безсмислено, самоубийствено. Не става, вече сме различни. Разбира се, не можем да променим собствената си същност за една нощ, но в нас се забелязва друг вид егоизъм – ферментирал, неволно израстващ от себе си. Ще мине известно време и ще гледаме на света по различен начин, напипвайки все повече и повече истинските форми на връзка в него.

И ако по този път също се наложи да воюваме, изобщо няма да е така – без да убиваме, без да довършваме, без да превръщаме в прах, без омраза, не заради унищожение или поробване. По различен начин: сякаш всеки води своята партия, но за да се слее в крайна сметка в общата партитура. А диригент ще бъде нашето единство, нашият общ стремеж към него.

С една дума, бъдещите сражения ще преминат на вътрешния фронт, в разума и чувствата и постепенно ще станат съзидателни. В крайна сметка мъдростта се умножава именно заради разнообразието от възгледи и мнения, когато всеки се стреми не към себеутвърждаване, а към истината.

Главният въпрос

За да достигнем това ниво, първо трябва да започнем да се ценим един друг, да ценя другите, които не са като мен, осъзнавайки, че ще извлечем реална полза не от раздора, а от сближаването над разногласията. Истината не е с някого, не в част от цялото, а само в положителна връзка между нас – като цяло. И за да стигне до тази истина, всеки трябва да се издигне над себе си.

Да се ​​надяваме, че човечеството ще разгледа този път. Властта на силата вече е отминал етап. Време е за взаимодействие. Вместо да унищожаваме чуждото, трябва да пренесем споровете на по-високо ниво, към източника на всички конфликти. Стигайки до корена, до изконния, егоистичен антагонизъм между нас, заложен в човешката природа, ще разберем, че егоизмът е нашият общ враг. След като се постави диагнозата, лечението може да започне.

И затова основният въпрос сега, основната тенденция, основната задача е: какво да правим със себе си? Как да установим мир (шалом), който ще се превърне във взаимно изпълнение (ашлама) на всички противоположности?

Тук ще ни помогне методиката на интегралното обединение, подготвена от кабалистите.

Да, предстоят още много трудности, пречки и неразбиране. И все пак не трябва пасивно да чакаме подходящия момент, за да преминем към други коловози, към друга парадигма на развитие. Удобният момент никога няма да настъпи. Постоянно нещо ще ни пречи, разсейва, отрича, опровергава, отлага новата ера .

Всъщност тя вече е тук, но ние не отговаряме на нейния дух и от това са всичките ни проблеми! Затова се опитах да нахвърлям щрихите, да очертая контурите на бъдещето, което е пред нас. То вече се е родило, вече проблясва напред, а грозните отблясъци на една изчерпана епоха само нюансират и подчертават идването му.

[295335]

Инженеринг на лъжата

Като правило човек дори не осъзнава, че неговите възгледи и решения са наложени отвън. Доволни сме от картината на въображаемата свобода, докато тя не започне да се пръска по шевовете.

През изминалата година влезе в обръщение нов термин – инженеринг на съзнанието (Consciousness Engineering). За него говорят учените, медиите и разбира се, социалните мрежи. Това, което преди се наричаше манипулация на общественото мнение, промиване на мозъци, тенденциозно представяне, в нашата информационна епоха придобива все по-тънки и хитри форми.

Ключови думи в заглавията, изграждане на фрази, умел фейк, специално подбрани снимки и илюстрации, изработени по поръчка анонимни изследвания – всичко това и още много друго се влива в живота на всеки човек от десетки години. Това вече не е елементарно промиване на мозъците, това е промиване на съзнанието и подсъзнанието. На места авторитарно, на места скрито под маската на плурализма.

Виждаме как крайностите и изключенията идват на мода и се превръщат в норма за няколко години или дори месеци. Виждаме как се приема неприемливото, а основите, напротив, се размиват. Понякога това  произтича от естествени потребности, ускорени от нечия грижа, а понякога е в противоречие със здравия разум и човешката природа.

Подводната част на айсберга обаче, която не виждаме или отказваме да видим, е неизмеримо по-голяма. В крайна сметка ние сме свързани в единна, затворена система и си влияем не само с думите и делата, не само с външните фактори, но и с мислите и намеренията. На първо място с намеренията.

Човекът не е остров
вътре в себе си затворен;
човекът има връзка с континента,
той е част от всичко друго;

Всяка човешка смърт
ме намалява,
аз съм част от цялото човечество.
И затова недей да питаш
за кого бие камбаната:
тя бие за теб.
Джон Дън

Никой не е самодостатъчен, изолиран от света, от останалите. Там,  „под водата“, всички сме свързани. Дори в прост, социален смисъл сме изцяло зависими от обкръжението, буквално програмирани от него.

Защо игнорираме очевидното? Разбираемо е, когато малките деца играят без да поглеждат назад, но защо ние, възрастните, правим същото? Защо умишлено се заблуждаваме с миража на самостоятелността и се поставяме под чуждо влияние?

Честно казано, повечето от нас не се замислят за това. В резултат не силата и принудата, а думите, образите, лозунгите, идеите най-добре контролират съзнанието, контролират нас и света.

Истина за всеки вкус
Сърцата ни са заключени, не можем да свържем кабел от двете страни и да проникнем един в друг, да се почувстваме истински. Думите, звуците, изображенията, примерите са друго нещо, те изграждат връзка. Но връзката е повредена, дефектна, измамна. Изглежда сякаш се разбираме един друг, но всъщност не можем да се разберем. И не искаме. Понеже всичко е пропито с фалш и самонадеяност.

Човек, вкаран сутрин „на топло“, вечерта вече невъзпрепятствано дава интервю в студио, чувствайки се свободно и непринудено. Той е герой на деня, търсен, доволен от себе си. Не се чувства грешен, по-скоро се гордее със случилото се. И даже има фенове.

Като при всеки конфликт, при всяка конфронтация зрителите и читателите гледат първо политическата ориентация на страните, принадлежността им към идеологически и други лагери, а след това решават кой е прав. В смисъл, кой им е по-любим.

Вече няма обективни факти. Всъщност не е и имало. Затънали сме в блато от фрагментирана, откъсната от цялото информация, във фрагментирано възприятие, което изкривява общата картина до неузнаваемост. Лъжите текат във вените на цивилизацията по милиардите нишки, които без прекъсване свързват всички нас.

Още по-лошо, човек няма нужда от истината, ако тя не го устройва. Самият той охотно купува лъжи. Няма значение какви, главното е да се чувства прав, да усеща почва под краката си.

Върху всяка лъжа е написано „истина“ – избирай по твой вкус. И човек избира това, което е добро за егоизма. Избира филтър, който ще сортира постъпващата информация и ще рисува удобни схеми на „реалността“. Нека дори да са негативни, но възможно най-удобни.

Никой не обича истината, защото тя е горчива и неподвластна на убеждения. Тя иска нещо от теб, вместо да те успокоява и утешава. Тя притеснява, вместо да се отдава и да се съгласява. Тя води някъде, вместо да приспива. Кой има нужда от това?

Това е нашият свят: милиарди хора и всеки със своята истина. Или по-скоро всеки със своята лъжа и няма нито съгласие, нито взаимно разбирателство. Дори елементарното състрадание е все по-малко и по-малко.

В такава ситуация могат да направят всичко с нас: да държат някого на къс повод, друг да уморят от глад, някого да изпратят на война, на друг да разкажат за нея. Не е необходимо наистина да се разрешават проблеми, достатъчно е да се манипулира съзнанието, представяйки лъжата за истина. Самата ни природа е предразположена към такива манипулации.

Как да различим истината от лъжата
Възможно ли е това? Можем ли да се издигнем над себе си, над нашите желания и да погледнем на света обективно, безпристрастно?

Така изведнъж, не. Разбира се, че не. Но първо можем да осъзнаем окаяността на нашето състояние и да поискаме да се променим.

Тогава ще видим едно просто нещо: същата тази връзка може да ни направи добра услуга. Засега се оставяме на милостта на егоизма, но е възможно и по друг начин. Може да издигнем, да култивираме човека благодарение на обкръжението. Може да го сложим в такива условия, че самата среда да го стимулира да се развива, да се движи напред, да разбира себе си и другите, да разбира света, в който живее.

Затова кабалистите от хиляди години разработват методика за интегрално взаимодействие, позволяваща на човек да премине от позициите на получаване, на самонаслаждение към ценностите на взаимното отдаване. Освобождавайки се от ограниченията на тесния егоистичен свят, човек постепенно се интегрира в реалния свят. Заедно с другите изучава неговите закони, разбира как действа общата система и как да извлече от нея максимално благо за всички.

Всъщност, издигайки се на системно ниво, ние даваме на системата възможност да се преформатира, да се препрограмира обновявайки се. Егоистичните алгоритми се сменят с противоположни, но този път сами вземаме решение за това. Това наистина е моят избор, това съм истинският аз, а не онзи жалък елемент съзнание, който се контролира от всички, които не са мързеливи. Аз сам решавам да порасна и системата, обкръжението ми помагат в това.

В крайна сметка какво е моето съзнание? Разликата между днешното и вчерашното възприемане на света, междинна картина, която изисква все повече и повече поправяния, докато не се изравни с истината. Ето защо колкото повече отлагаме, толкова повече проблеми натрупваме. И дори да ни изглеждат материални, икономически, екологични, в действителност зад тях стои един основен проблем – егоизмът, който не иска да се избави от лъжите.

Ние наистина не можем да изградим открит канал от сърце към сърце, както между компютри. Но можем да се свържем с това, което е над нас, което ни съединява в единно цяло. Да кажем със „сървъра“, с „изходния код“. Напипвайки, създавайки в себе си този изходен код, ние изграждаме истинска връзка от човек към човек, а не от егоизъм към егоизъм.

Тогава думите спират да ни заблуждават, да ни управляват, защото разбираме тяхната същност. Разбираме се един друг.

И това е истината.

От сърце към сърце

За десетките хиляди години от нашето съществуване така и не успяхме да намерим общ език един с друг. В резултат на това – безкрайни войни, разпадане на семейството, разрив между родители и деца… Но всичко това можеше да се избегне.

Смята се, че речта е основната особеност, която различава човека от животните. Разговорната реч е развила определена когнитивна част от мозъка, ума. А от друга страна точно тя е намалила значението на системата от органите на чувствата. Ние можем да говорим (дали разбираме е друга тема), но чувстваме по-малко другите хора и природата. И това доведе до загуба на връзката с природата, която преди имахме.

Причината е развитието на егоизма в нас, който ни раздели и отдалечи един от друг. Десетки хиляди години нашите отношения се развиваха под влияние на егоистичните желания да властваме над другите, да имаме повече пари от другите, да знаем повече от другите… И едва сега започнахме да осъзнаваме, че тази форма на връзка между нас е неправилна.

Всъщност ние не развиваме връзката между нас, а я изкривяваме. Заради това не можем да се приближим до природата и да се потопим в нея, да установим правилна връзка между нас. И нашият език активно ни помага в това. Той ни служи само за една цел – как да използваме всичко около нас едностранно и всеки заради собствена изгода.

До какво ни доведе това се вижда с просто око. Непрекъснати войни, една от друга по-страшни. Разрушаване на семействата, неразрешими проблеми във възпитанието на децата. Тотално замърсяване на планетата… И ако продължи така, човечеството просто няма да оцелее. Защото такова наше “развитие” е противоположно на природата, абсолютно ѝ противоречи.

Виждаме, че в природата всичко е взаимосвързано, всичко е част от единна система. Неживото, растителното и животинското нива съществуват в хомеостаза, допълвайки и помагайки си едно на друго. И само човекът не само не допълва и не помага на другите, а напротив, стреми се да получи максимална полза, разрушавайки всичко около себе си.

Език мой — враг мой
Технологичният прогрес опрости комуникацията ни, направи я достъпна във всички краища на планетата. Струваше ни се, че използвайки аудио и видео връзка, най-после ще намерим общ език между нас. Но не! Все още установяваме връзка с другите, само за да ги използваме за собствено благо.

Не помага дори стремежът да създадем единен, универсален език на общуване. Младите хора днес активно използват различни емотикони и символи, но те също не ни спасяват. Защото всеки човек има свой вътрешен език, “затворен” за получаване на лична изгода.

Така че, дори целият свят изведнъж да заговори, например на английски, пак няма да се разбираме. Защото връзката, която създаваме, общувайки един с друг, е външна и може да се каже комерсиална. Тя не ни сближава, а ни отдалечава един от друг, дори в семейството.

Днес го виждаме все по-ясно. Усещаме, че ни липсва топлина, сърдечност в отношенията. Че без тях не можем да съществуваме. Жизнено необходимо е да започнем да разговаряме не с думи, а със сърца. Така че това, което казваме да не върви от уста в ухо, а от сърце към сърце.

Нито един външен език не може да ни помогне. Трябва да достигнем до по-дълбока връзка между нас, да стигнем до вътрешно взаимно разбиране. В крайна сметка езикът е само външен инструмент за предаване от един човек на друг на това, което е в сърцето, в чувствата и в желанието му.

Желанието е същността на човека. Това, което искам да реализирам във всяка секунда от моето съществуване, общувайки с другите. И тъй като желанията в мен постоянно се обновяват, трябва непрекъснато да бъда във връзка с другите.

Ще настроя сърцето си на любов
Би било хубаво да се разбираме без думи, но засега не сме способни да го направим. Затова трябва да развием съвсем различен език – език на сърцето, вътрешен, духовен. На този език се говори как да стигнем до единно сърце – обединение на желанията.

Това е език на чувствата, за който не са нужни думи, именно той ни позволява да проникнем във вътрешните, дълбоки слоеве на природата – огромни пространства, изпълнени с чувство. Те ни се разкриват, когато започнем да изграждаме нашите отношения над егоизма, на основата на взаимното отдаване, на доброто отношение един към друг.

На такава правилна връзка между нас трябва да се научим. Като начало трябва да намерим такива думи, които ще ни помогнат да отворим сърцата си и да ги настройваме по такъв начин, че да започнат да говорят на един език. Тогава това, което си предаваме ще влиза не само в ушите, но и в сърцата.

Както е казал Булат Окуджава в стихотворението си: “ще настроя сърцето си на любов, иначе защо живея на тази вечна земя?”

Най-краткият път към мира

Това вече не е шега. С всеки изминал ден ситуацията в Украйна се влошава. Ракетните войски със стратегическо предназначение на Русия са в бойна готовност. Западните държави изпращат боеприпаси и оръжие на украинската армия. Заплахата от ядрена война става все по-очевидна.

Това вече не са само наземни боеве, улични сражения и кибер войни, това е най-лошият вид война, който може да съществува, защото може да доведе до глобална ядрена война.

Баал Сулам, великият кабалист на миналия век пише: “Когато двама човека спорят, се случва единият да вдигне ръка на другия. И когато този вижда, че не може да се справи с противника, вади нож. В отговор първият хваща пистолет. Тогава вторият взема автомат. И виждайки го, първият сяда в танк…”

Така ще продължим, докато започнем да виждаме цялостната картина на света зад локалните войни и конфликти.

В днешния свят не липсват желаещи да драснат клечката и да разпалят огъня на омразата. Вече сме виждали как един локален инцидент може да провокира кървава световна катастрофа, както се случи с убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд от сръбски фанатик в Сараево през юни 1914 година, което стана причина за избухването на Първата световна война.

Духовният корен на войните
Според кабала за войните в нашия свят има по-дълбока причина, отколкото обикновено се смята. Техният корен е в духовния свят.

В съответствие със замисъла на творението, човечеството трябва да стигне до състояние, в което да се почувства “като един човек с едно сърце”. Да стане единно цяло, обединявайки се над всички различия и противоречия, над националности, пол и религии. В това единство то ще разкрие Твореца – висшата сила на отдаване и любов.

Днес тази сила е скрита от нас, защото нашето единство е възпрепятствано от егоизмът ни. Той е нашата природа и затова първоначално е по-силен от нас. И още нещо, всеки ден той расте все повече и повече, разрушава всички наши положителни начинания не позволявайки на сърцата ни да се сближат. Той е причина за всички социални сътресения и войни.

Вижте, вече е 2022 година, а ние все още сме във война, както сме воювали преди хиляди години. Само че сега над нас витае и заплахата от ядрено унищожение, когато с едно натискане на копчето можем да се унищожим веднъж и завинаги.

Какво може да бъде решението?
Войните няма да спрат, ако търсим решение само на материално ниво. Болестта трябва да се лекува в корена, а не да се приема обезболяващо. Това означава не само да изградим добри отношения, виждаме, че заради егоизма изобщо не е възможно да ги установим задълго, а е нужно да се издигнем над него.

Там, на духовното ниво ще получим сила, която ще ни обедини в единно цяло. Защото няма по-голяма сила от любовта и отдаването, тъй като тя е силата на самия Творец и се проявява, когато заедно започнем да воюваме не един с друг, а с егоизма – нашия общ, вечен враг.

Тогава ще започнем да усещаме тази висша сила вътре в нашето обединение и ядрената заплаха, както и всяка друга, просто ще изчезне. Понеже така действаме съгласно замисъла на Твореца и самият той ни помага в това.

За да се издигнем над егоизма и съединявайки сърцата да стигнем до духовно ниво ни е необходима методика, разработена от кабалистите. Те са я усъвършенствали в продължение на хиляди години, за да можем днес да се възползваме и да стигнем до това, за което са мечтали кабалистите от всички поколения –  чрез нашето обединение да получим сливане с Твореца, с висшата сила на любовта и отдаването. Тогава ще спрат всички войни и ще се почувстваме съществуващи във вечно, съвършено състояние, изпълнено с безкрайната светлина на любовта на Твореца.

Свят без елити и плебеи

Когато започнем да осъзнаваме, че целият ни живот е  непрекъснато тичане в кръг, ни се иска  да излезем от него. Но не винаги разбираме как да го направим  и затова продължаваме да живеем както преди.

          
Но днес сме стигнали до такова състояние, че е необходимо да променим предишния си живот. Иначе елитите ще започнат да решават какво да правят с 90% плебеи, които не са нужни на никого.
Глобалната световна криза доведе до това, че милиони хора от целия свят останаха без работа. Преди 100-200 години това щеше да бъде истинска трагедия. Наистина в онези времена, ако човекът не работеше, нямаше какво да яде. Но днес в развитите страни не е нужно да работиш толкова заради прехраната. Има достатъчно евтини хранителни продукти, за да не умре човек от глад.
Аналогична е ситуацията и с дрехите. Преди ако човекът нямаше пари, нямаше какво да облече. Сега в света има толкова много дрехи, че няма никакъв проблем с тях. Дрехите са достатъчно евтини (освен, разбира се, дрехите от световните брандове) и може да се вземат безплатно от  благотворителни базари.
С други думи, днес човекът не трябва да работи с пот на челото, за да удовлетвори базовите си потребности.
Днес съвременните технологии направиха ненужен трудът на хората от много професии. Роботите и автоматизираните производства замениха хората в  много отрасли и те просто станаха ненужни.
И какво да правим с тях? Наистина от почти осем милиарда население, са достатъчни 500 млн, за да обезпечат всички с всичко необходимо. А останалите какво ще правят? Излиза, че от тяхното съществуване няма никакъв рационален смисъл.
Какво бъдеще ни очаква? 
Предлагат се няколко варианта. Единият подход е фашистки, който гласи, че трябва отново да се построят газови камери и пещи и да се повтори Катастрофата, която да очисти тази земя от няколко милиарда души. Нали не са нужни, защо да се съобразяваме с тях?
Не всички са съгласни с този подход. Говорят, че е нехуманно и можем да намалим броя на населението с помощта на наркотици и лекарства, които при дълго използване ще подкопаят здравето на масите.
Съществуват и други методи. Например, да се започнат войни по целия свят, в които да загинат „нужното“ количество хора. Или да се внедри идеология, според която човек не е нужно да се жени и да ражда деца. Еднополовите бракове също могат да помогнат в известна степен. Главното е да се намали броя на населението, което не е нужно на никого.
В крайна сметка „излишните“ хора с течение на времето могат да станат голяма заплаха за съществуването на елитите. Не защото няма да има какво да ядат, макар че в така наречените страни от третия свят гладът е сериозен проблем, а защото няма да има с какво да се заемат. Те ще се окажат съвсем без работа и ще се превърнат в огромен баласт, с който няма какво да се прави. И това е огромен проблем.
Както пише Баал Сулам, великият кабалист на 20 век, в своята статия „Мир в света“: „Докато законите на обществото не удовлетворяват всички, недоволните винаги ще искат да излязат от властта на държавата и ще настояват за смяна на правителството.“
Този проблем е невъзможно да се реши, опирайки се на стари методи. Глобалният свят ни принуждава да създадем абсолютно различна парадигма на мислене. Предишната се базираше на принципа, диктуван от нашия егоизъм – „моето е мое, а твоето е твое“. И виждаме до какво ни доведе.
Без елити и плебеи 
Днес природата ни задължава да достигнем състояние, когато в света няма да има елити и плебеи. Няма да има излишни от гледна точка на капитализма хора. Обществените отношения ще се изграждат на принципите на истинското равенство. Само такава форма гарантира по-нататъшното съществуване на човечеството в съвременния свят, докато не разкрием нова форма на живот между нас.
Възможно ли е това? В крайна сметка колко кръв е пролята през цялата история, а равенство в обществото както не е имало, така няма и сега.
Сигурен съм, че е възможно да се достигне равенство. Но за това трябва кардинално да променим нашето отношение един към друг. Преди всеки се отнасяше към другите, оценявайки ги от гледна точка на получаването на лична изгода. Тези, от които мога да имам някаква полза (няма значение в какъв вид), считах значителни. Останалите се намираха на по-ниско стъпало от моята скала на жизнени ценности.
Естествено, че при такъв подход неравенството се залага в самото начало. И всички опити да се промени това положение са обречени на неуспех. Защото в този случай единият егоизъм се сблъсква с другият егоизъм и по-силният от тях побеждава. Загубилият е естествено недоволен и само търси удобен случай, за да се издигне над победилия.
Но ако променим системата на нашите оценки и започнем да използваме нашия егоизъм по обратния начин – не, за да се издигаме над другите, а всеки да се издига над своето себелюбие и по този начин да достига до равновесие с другите – тогава предишното неравенство ще се ликвидира по естествен начин. Всички ще бъдат равни в своите усилия.
Любовта ще покрие всички прегрешения  
Не трябва да мислим, че това е от категорията невъзможно. Както пише Баал Сулам в своята статия „Мир в света“: “Всички противоречия между получаване заради себе си и отдаване на ближния не са нищо друго, освен просто психология“.
В този случай ще получавам удовлетворение не защото съм се извисил над обкръжаващите, а защото се привързвам към тях все по-силно и по-силно. При това, колкото по-голям моят егоизъм, толкова повече удовлетворение ще получа, издигайки се над него. До такава степен, че между нас ще възникне истинска братска любов.
В кабалистичните книги така е и казано: „Всички прегрешения ще покрие любовта“. Тогава ще изчезне всяко разделяне на елити и плебеи. Ще се издигнем на съвършено различно ниво на съществуване.

КОЙ Е ТВОРЕЦА?

Твореца е всичко, което обобщаваме като „няма никой, освен него“. Той няма название, име, образ, форма. Не е ограничен нито във времето, нито в пространството, абсолютно в нищо. Той е над всички ограничения и светове. Това е всичко, което съществува.

Но въпреки че Твореца запълва всичко, в безкраен диапазон, с безкраен брой звуци и форми, ние трябва да се подготвим, да го възприемем. В крайна сметка, заради връзката си с нас, той иска да ни развие така, че постепенно да пораснем, да разширим сетивата си и да можем да го усетим и разберем с цялата му сила.

За да направим това, трябва безкрайно да развиваме своите органи на възприятие, тоест да излезем от егоизма, който ни ограничава в тесни рамки, заставя ни да оценяваме само от позицията на собствената си полза или вреда. А с такъв подход е невъзможно да се приближим до Твореца, в крайна сметка той е над тази  сметка.

Човекът специално е създаден егоист, за да може, излизайки от тези ограничения, да се поправи с помощта на Твореца и тогава да разбере и почувства какво е направил Твореца за него. По друг начин е невъзможно да се постигне понятието висша сила, защото не сме в измерението, където действа тя: извън желанията за наслаждение, извън пределите на нашия егоизъм, тоест на нашето възприятие.

Ние възприемаме реалността с петте си органа на чувствата, затова виждаме светът такъв. Но Твореца не е ограничен в нищо и не може да бъде почувстван с  материалните органи, с които усещаме светът и вселената, защото всичко  се възприема за сметка на ограниченията. Твореца е силата на отдаване. Той иска да дарява, дава, обича, напълва. Така неговото желание се разкрива спрямо нас, но извън нас ние не можем да кажем нито една дума за него. Ние не знаем  има  той ли мисли и желания. По-скоро не, защото  е над всичко. Съвършеният не може да бъде подвластен на емоции: лоши или добри, в крайна сметка той не е ограничен с нищо.

Следователно  не може да има лоши или добри чувства. Всички наши чувства са предизвикани или от недостиг на нещо или от напълване. Но всичко това не е свойствено за Твореца. Твореца е абсолютното добро, той иска само да изпълни всички с добро.

От ТВ програмата „Основни понятия в науката кабала“. 20.02.2022 г.

[294439]

Милиарди, похарчени за благотворителност

Наричат мултимилиардера Уорън Бъфет „вълшебникът от Омаха“. Неговото състояние днес се оценява на 110,5 милиарда долара. Той е известен също като един от най-големите дарители в историята на човечеството.

През 2006 година Бъфет основал компанията The Commitment to Give (Ангажимент за даване), чрез която предал 30 милиарда долара в благотворителния фонд на Бил и Мелинда Гейтс. Но това не е всичко. Заедно с Бил Гейтс се обърнал към други американски милиардери с предложение да пожертват за благотворителност нито повече, нито по-малко от половината си състояния.

Не всички милиардери възприели този призив с ентусиазъм, въпреки това Бъфет и Гейтс бил подкрепени от Марк Зукърбърг, Тед Търнър, Джордж Лукас, Маккензи Скот и други. Те заявили, че се задължават да пожертват за благотворителност по-голямата част от своите състояния приживе или след смъртта си, подписвайки завещание.

Приятно е, разбира се, да видиш, че най-богатите хора на планетата предават част от своите богатства за нуждите на човечеството, но е тъжно да гледаш как тези средства се използват на практика. В един град за тези пари отварят училище, в друг – болница или още един благотворителен фонд… Но тази целенасочена помощ не подобрява ситуацията като цяло.

Получавайки даром пари или някакви блага, човекът не се променя. Нашето общество не се променя. Ние не ставаме по-дружелюбни и общителни, а в крайна сметка именно добрите отношения са необходими между нас, ако искаме светло бъдеще.

Самото подобряване на материалните условия не ни тласка към духовно развитие. Напротив, веднъж получил нещо безплатно, човекът започва да иска още. По примера на Африка виждаме как милиардите, излети в нея, в крайна сметка, не решиха проблема с бедността, не повишиха образователното ниво на населението, не подобриха медицинското обслужване… Безплатните блага само поквариха хората. Вместо да се възползват от тях за по-нататъшен подем, местните жители очакваха все нови и нови вливания.

Така че, като цяло, благотворителността на милиардерите не само не донесе добро, а напротив, провокира много негативни процеси. Следователно светът би бил много по-добър, ако милиардерите не хвърляха пари, а държаха ръцете си в джобовете.

И намеренията на милиардерите в действителност не бяха да донесат добро на света. Техните пожертвования им позволяваха да се чувстват уважавани и специални. Измислени праведници, които целият свят трябва да носи на ръце. Въпреки, че половината от даренията им ще отидат за реклама на тези дейности, а останалите ще бъдат пропилени.

И спомнете си думите ми, с такива намерения ние ще получим по-голям ад от този, който вече имаме. Защото ако не изграждаме добри отношения между нас, не се грижим да създадем човешки съобщества като интегрална част на природата, в отговор от природата ще дойдат  сурови сили, които ще ни покажат, че действаме неправилно.

За да се превърне светът в общ дом за всички нас, мил, топъл, грижовен и безопасен, трябва да проведем цялостно възпитание. Това е единственото наистина полезно действие. Всички благотворителни милиарди трябва да бъдат насочени към него.

Не само за образование, в което човек е натъпкан с безполезни по същество знания, а за възпитание на сърцата, на човешките взаимоотношения, когато болката на друг се чувства като моя и аз физически не мога да навредя на другия. Защото всички ние, цялото човечество сме едно цяло и любовта към ближния е абсолютно естествена норма на поведение.

И така, ако използваме всички десетки милиарди, дарени за благотворителност, тогава да създадем центрове и медийни канали, които разбираемо да обясняват законите на природата на всеки човек на неговия език и във форма, която той разбира и да го обучават на обединение. Защото обединявайки се, ние постигаме равновесие с цялата природа. По много проста и отдавна известна формула – „възлюби ближния като себе си“.

От реализирането на този закон в живота зависи успеха на всеки от нас поотделно и на целия свят като цяло. И това е първата реална стъпка към промяната на света.

Бъдещето на рекламата е реклама на радостта

Рекламата толкова трайно е навлязла в живота ни, че ни се струва, ако не е в него, в света ще настъпи хаос – няма да знаем какво да ядем и какво да носим. И всичко е така, защото рекламата ни въздейства не само пряко, но и чрез другите хора.

Всъщност всеки от нас е носител на реклама – както в дрехите, така и във вкусовите предпочитания, и дори в поведението. Може да се каже, че реклама е самото общество, в което съм, защото на практика целият ми живот се регулира от ценностите, които са приети в моето обкръжение.

Маркетолозите отдавна са го разбрали и затова се опитват да свързват рекламирания от тях продукт с живота на потребителя. „Кока-кола – вкусът на живота!“ Какво отношение има сладката газирана напитка към най-голямата тайна на битието? Никакво. Но милиардите, които се наливат в рекламата са направили своето и много хора избират Кока-Кола, мислейки че го правят по свой избор.

Преди на занаятчията му беше достатъчна обикновена табела над работилницата: „Ковач“, „Дърводелец“, „Шивач“… И хората се обръщаха към тях когато имаха нужда. А днес буквално сме принудени да купуваме стоки и услуги, от които изобщо не се нуждаем.

Рекламата става все по-агресивна, така маркетолозите се опитват да задържат купувачи. Но колкото по-агресивна, сложна и дори коварна става рекламата, толкова по-малко ефективна е. Хората просто спират да ѝ вярват осъзнавайки, че нейната цел не е доброто на купувача, а печалбата на продавача. И продажбите падат въпреки факта, че понякога половината от стойността на продукта са парите, изхарчени за рекламата му.

Не на последно място роля в намаляването на търсенето на потребителите играе и глобалната криза, заради която човечеството е потънало в глобална депресия. Днес хората са разочаровани почти от всичко. Те не вярват на политиците, не вярват на икономистите и на лекарите, на психолозите и на коучинга. И изобщо не вярват на досадната реклама накрая.

Рекламата има особена роля

В действителност на рекламата е определена специална роля в нашия живот. Все още не сме разбрали истинското ѝ предназначение и се опитваме с нейна помощ просто да накараме някой да купи нещо. Но както виждаме храната, дрехите, автомобилите и другите неща, ако носят някакво удоволствие, то е краткосрочно. И ние сме принудени отново да преследваме удоволствието, което постоянно ни се изплъзва.

Но когато най-накрая осъзнаем от какво се нуждаем най-много, рекламата ще се превърне в реклама на истинските ценности, на добрите отношения между хората. Защото непреходна радост може да ни достави само общуването с други хора. Общуване, в което няма злоба, омраза, черна завист, а има само радост, вдъхновение и повдигане на духа. И с колкото повече хора общуваме, толкова повече различни форми на връзка ще имаме и толкова по-голяма радост ще чувстваме.

Рекламата ще стане инструмент на нашето възпитание, част от огромна образователна система, която ще издигне човека до нови нива на напълване и развитие.

Производителите все още не го вземат предвид. Те мислят, че ще продължим да живеем както преди и предлагат: ако не искаш да си купиш тази дреха, купи си друга. Само купувай! Но днес желанието на човека се променя в основата си и преминава в абсолютно ново качество.

Вместо пари, власт, знания и дори информация, сега човек иска да знае за какво живее. Той сякаш спира по средата на живота си и започва да размишлява. Това желание идва отвътре, защото природата ни променя и не е по силите ни да се противопоставим на тази промяна. Нямаме никаква възможност да променим вътрешното си развитие, да го спрем или да го забавим. Ще се наложи да се съгласим, че процесът ще продължи и ще го чувстваме все по-силно и по-силно.

Производителите вече не могат да се спасят

Ако осъзнаем тази тенденция, постепенно ще започнем да променяме средствата за комуникация и реклама към по-голяма гъвкавост. Производителите днес вече не могат да се спасят, ще трябва да обявят банкрути. Ще бъдат принудени да се свият до необходимото за обществото ниво, а всичко останало ще се свие до безполезност. Защото хората не се нуждаят от хиляди видове шампоани. И няма да можеш да продадеш твоя, защото ще купуват нещо просто и полезно. В края на краищата всичко зависи от това, какво човек счита за свой приоритет.

Ако маркетолозите усетят в хората тази нова потребност от добри връзки между тях, рекламата коренно ще се промени. Тя ще помогне за изграждането на нова, глобална система от вътрешни връзки между хората, когато човек ще получава удоволствие и радост  от обединението с другите хора – чувствено, без никакви граници, над нашия материален живот. И средствата за масова комуникация ще му помагат в това.

Днес това ни се струва неосъществима мечта, но когато започнем да се движим в тази посока ще видим, че самата природа ще ни помогне.

Да затворим кутията на Пандора

Как можем да се излекуваме от коронавируса и да излекуваме целия си живот? Чудим се откъде се зазразяваме с вируса? Просто идва момент, в който се достига до състояние, до такива взаимоотношения между хората, че всички микроби излизат.

Тези вируси не действат срещу нас. Всички те идват от една висша сила с цел да ни поправят, да ни свържат, да ни включат в общо действие. Струва ни се, че вирусът ни разделя, но всъщност няма какво да ни разделя, защото никога не сме били свързани.

И сега, когато всички страдат, това колективно страдание по някакъв начин ни сближава.

Можем да се справим с вируса само при едно условие, ако поправим нашите отношения. В противен случай болестта ще пламва навсякъде, просто от въздуха: на Северния полюс, на изолиран кораб, на който изглежда не е влязъл нито един болен… Не зависи от това, къде се намират хората, а само от отношението им един към друг.

Само като поправим отношенията между нас, ще приспим вируса и той ще заспи отново до следващия път, когато може да се наложи да излезе отново. И ако продължаваме да влошаваме отношението си един към друг, ще излязат още вируси. Всички тези епидемии са следствие от липсата на нашето поправяне в момента. Те ще ни придружават, докато стигнем до окончателното поправяне.

Колкото по-егоистични са нашите отношения, толкова по-страшни ще бъдат вирусите. Затова нека да ги поправим сега, да не чакаме следващите вируси. Настъпи „епохата на вирусите“, на по-хитрите удари на природата, която в съответствие с нашето развитие удря по-изтънчено и точно. Човечеството, нашата техника и технологии се развиват, а заедно с нас се развиват и вирусите, нашите болести.

Но ако се поправим, вирусите сами ще изчезнат. В природата има безброй вредни вируси, но те не се разкрият просто така – ние ги разкриваме. Човечеството само отваря тази кутия на Пандора и със своя егоизъм изважда от там всички отровни змии една по една, според нивото и природата на пробилия егоизъм.

В предишните времена хората бяха по-обикновени и затова не страдаха от съвременни заболявания: мигрена, депресия. В наше време дори животните започнаха да страдат от човешки заболявания, ние напредваме в развитието. Затова трябва да се коригираме, в противен случай ще се разкрият нови, още по-страшни вируси. И ще трябва постоянно да измисляме нови лекарства, но не мисля, че ще успеем да спечелим състезанието. В крайна сметка вирусите ще стават все по-подли и особени.

Човек се развива, но в същото време не може да поумнее и да започне поправяне. В крайна сметка егоизмът на човек расте през цялото време и замъглява погледа му. Той не може да  признае, че е виновен за всичко и търси начин да се спаси от удара, вместо да го поправи в корен.

Природата ни показва, че трябва да се поправим. Вместо правителството, вместо държавната образователна програма, идва малък вирус, който дори не можем да видим и ни възпитава по прекрасен начин. Не се прекланяме хората, пред обществото, но се прекланяме пред микроскопичния вирус и сме готови да му се подчиним. Вирусът решава как да живеем и работим.

Да се ​​надяваме, че постепенно ще придобием разум и чувства, за да разберем кои сме и в каква низост, недостойна за хора, живеем. Може би това ще ни доведе до разкаяние.

От разговор с журналисти, 06.01.2022

[292380]

 

Мъжът на утрешния ден

„Аз помагам вкъщи, не е ли достатъчно?“ – изненадано ще каже главата на средностатистическото семейство в отговор на въпросa какво прави за семейството. Връщайки се вечер от работа, той вечеря със семейството си и в малкото време, което остава преди лягане, може да прочете приказкa на децата. Тежко бреме или добре прекарано време? Отговорът зависи от това, кого от съпрузите питате.

Всеобхватно изследване, проведено от журналисти от списание „Блейзър“ показва, че 39% от израелските мъже не прибират децата от детска градина или училище, 45% от мъжете са заети с мобилния си телефон, докато се грижат за децата, 16% четат на децата преди лягане всеки ден и само 38% помагат на децата с домашните.

Всичко това показва, че в наше време институцията на семейството много се е промени. Понятията бащинство, мъжественост, отговорност за семейството също се промениха. При пещерните хора мъжете ходили на лов, а жените, държащи бебета на гърдите си, събирали плодове. Пещерата е била дом за жената, а мъжът е ловувал и защитавал семейството.

Но с течение на времето мъжът все повече и повече се отделя от дома. Ходи на експедиции, покорява планински върхове, излиза в открития космос… А жената по естествен начин винаги остава привързана към дома с раждането на децата, необходимостта от поддържането на дома, грижата за семейното огнище…

Днес драстично се променихме. Потребностите ни растат толкова бързо, че изискват промяна в разпределението на ролите между мъжа и жената. Сякаш си размениха местата. Все повече жени се отказват от брака, не искат да раждат деца, стават един вид мачо. Семейството ги привлича по-малко от кариерата.

Мъжете, напротив, все по малко и по-малко се възползват от чисто мъжките си качества. Все по-малко и по-малко имат възможност да демонстрират своята мъжественост. Ускореното технологично развитие неутрализира много мъжки функции. Обществото вече не се нуждае от „воин на кон“, достатъчно е да може да извършва кибератаки от лаптоп.

И в семейството ролите на мъжете и жените много се промениха. Ако майката работи, бащата взима децата от детската градина. А ако той е безработен, изхранващият семейството се оказва майката.

Какви ще бъдат последствията от тези явления? Още е рано да говорим за тях. Нашето общество продължава да се променя. И мисля, че в крайна сметка ще настъпи някаква регресия и ще се върнем към старите, естествени семейни ценности.

Защото когато роботите и изкуственият интелект ни изместят от работните места, милиони хора ще станат безработни. Те ще имат много свободно време, което ще отделят за семейството. И това ще изисква преразглеждане на отношенията. Преразпределянето на отговорностите ще се случи естествено. Всеки ще поеме това, което е в съответствие с неговите възможности и ще даде най-голяма полза за семейството.

Мъжете, които обичат да готвят, ще готвят. Жените, които заради своите наклонности и професионални качества могат да печелят добре, ще градят кариера. Разпределянето на ролите ще бъде естествено и гъвкаво.

Мъжът няма да се чувства виновен, че не е достатъчно мъжествен. Мъжествеността му ще се проявява във факта, че се грижи за семейството, като поема повече отговорности. Това ще му донесе голямо удовлетворение. Днес е трудно да се повярва, но точно такъв ще бъде мъжът на бъдещето. Между другото, в полза на това говори обезценяването на мачо образа, което наблюдаваме днес.

Разбира се, ролята на мъжа в новото общество не се свежда само до изпълняване на домакинските и работните задължения. Основната му роля ще бъде да насърчава човечеството към духовно развитие.

Съгласно кабала думата „мъж“ (на иврит „гевер“) произлиза от думата „преодоляване“ («итгабрут»). С други думи, мъж е този, който преодолява своята егоистична природа, придобива висша природа. От любовта и отдаването на другите се издига на стъпалото „Адам“ (от думата „едаме“ – „подобен“ на Твореца). А жената му помага, не се съревновава, а го допълва. И заедно създават духовен съд, в който се разкрива Твореца.

Възгледът на кабала за възпитанието

Кабала разглежда човека и неговото възпитание само по отношение на целта на творението.

Ние съществуваме, за да постигнем определена цел. Тя не се намира  в нашия живот, а в разкриването на общата природа, която се нарича „Творец“. В кабала понятието „природа“ е еквивалентно на понятието „Творец“.

Чрез постигането на общата връзка с цялата глобална природа, не само с това, което сега виждаме и наблюдаваме в нашия малък свят, а с неговата пълна сфера. Започваме да се чувстваме съществуващи вечно и съвършено. Това е нивото, което човек трябва да постигне, при това, през този живот. По принцип затова ни е даден всеки миг на съществуване.

А ние не обучаваме човека на това. Обучаваме го както животното обучава малките си за оцеляване, правилно създаване на семейство, за раждане на потомство. Така от поколение на поколение се занимаваме с живота си на животинско ниво.

Няма значение, че технологиите се развиват, защото докато съществува нашето животинско тяло, искаме да му създадем, както ни се струва, максимално комфортна обстановка. Следователно нивото е животинско, а човекът тук не се различава от животното.

Всъщност категорията „човек“ може да развие в нас усещането за вечно, съвършено състояние, когато всеки се издига над своя малък егоизъм и излиза в общото усещане за цялата природа. Никой не ни учи на това.

Ако искате да издигнете човека, трябва да му покажете друга перспектива: за какво си струва да живее, към какво си струва да насочи усилията си. И ако целият живот за вас е само в животинското тяло, то не ми пука за нищо. Мога да скоча от покрива, мога да правя със себе си каквото си поискам. Никой не го е грижа за мен и мен никой не ме интересува, защото всеки се усеща като малък индивидуалист.

Върху това, по принцип, са изградени всички наши взаимоотношения в обществото: „аз не те докосвам, не ме докосвай и ти“. И това а напълно погрешно.  В крайна сметка от ден на ден разкриваме колко е глобална природата, колко сме взаимосвързани, като в малко село, как действат ефектът на пеперудата, взаимната отговорност и взаимното влияние един върху друг.

От страна на природата разкриваме, че всичко е взаимосвързано и се намира в такава тясна зависимост, от която няма къде да избягаме.

Въпрос: Може би все още не осъзнаваме, че законите на взаимозависимостта се отнасят непосредствено към нашия живот?

Отговор: Дори и да го осъзнаваме, все още не можем да го приемем. Освен това, все още нямаме възможност да стигнем до това осъзнаване.

В днешно време се разкрива науката кабала, която се занимава с това и може да ни даде тази възможност. Но ние сме още в началото на пътя и човечеството още не разбира какво е това.

От ТВ програмата „Близък план. Поколението Лейди Га Га“

[291705]

Четвърта ваксинация

Израел започна да поставя четвърта доза ваксина срещу коронавирус. И хората се питат как е възможно вече две години да се борим с епидемията и да не можем да се справим с нея? Така ли ще продължава до безкрайност, с една ваксинация след друга?

Най-добрите специалисти в целия свят от две години търсят решение, толкова пари са инвестирани в изследвания и все още не можем да победим този мъничък вирус. Всеки път ни поднася изненади.

Факт е, че проблемът не е технически, а биологичен, на човешката структура.  Проблемът е вътре в човека! Защото вирусът е генетичен материал, най-сложното, което имаме. Човешкото тяло, биологичната клетка е най-трудният за изучаване обект, най-трудният материал.

Защо не можем да се справим с коронавируса? Защото не знаем с каква цел се е появил. Не знаем защо съществуват клетките и междуклетъчния обмен.

Не знаем защо съществува всичко, просто знаем че съществува. И затова не можем да разгадаем тайната на живота, смисълът на живота дори на малката клетка. И тъй като не знаем за какво служи всяка клетка в човека и в цялата природа, не разбираме какво се случва.

Не знаем защо дойде коронавируса и затова не можем да го победим. Повява се някакъв нов биологичен материал, който няма собствен живот, но защо е възникнал? Дали е дремел милиони години или изобщо не е съществувал?

Сякаш гледаме някаква неизвестна машина и не разбираме предназначението ѝ, кой я е направил и как може да се използва. Забелязваме вируса само защото започва да ни пречи. Иначе изобщо нямаше да го забележим.

Вирусът е тук, за да ни пробуди да се поправим, тоест да се издигнем над егоизма си, над желанието за получаване на наслаждение за себе си, без да се съобразяваме с желанията на другите хора. Така че, може би, самите ние събуждаме вируса и го принуждаваме да излезе от летаргия?

Ако попитаме вируса какво иска от нас, той би ни отговорил, че има важна мисия. В природата нищо не съществува безцелно, следователно задължението на вируса е да ни оказва отрицателно въздействие. Явно сме извършили действия, заради които сега имаме нужда от въздействието на вируса. Само той може да ни помогне да се поправим.

Затова е много лесно да се освободим от вируса: трябва да започнем да се грижим един за друг, да се сближаваме помежду си и да проверяваме, как влияем на всички вируси около нас. Ще видите, че вирусът ще изчезне. Нека да опитаме! Какво губим? Поне няма да стане по-зле.

Най-важната рецепта е да поправим отношенията между нас, да се приближим един към друг, да изчистим нашето общество от егоистичните закони и така да продължим напред до пълното възстановяване.

[291662]

Как да се научим да управляваме времето си

Много хора чувстват, че времето като че ли изтича между пръстите им. Занимаваме се със спешни, неотложни задачи, оставяме най-важното за по-късно и изведнъж откриваме, че нямаме достатъчно време за него.

Как да използваме времето правилно, за да реализираме всяка минута по най-ефективния начин?

Преди всичко нека да разберем какво означава най-ефективен? Да кажем, че искам да запълня живота си като удовлетворявам основните си желания за храна, секс, семейство, богатство, слава и знания. Тези желания са присъщи на всеки човек в различни комбинации, с които се различаваме един от друг.

Тези комбинации определят целите, които си поставяме в живота. Те обаче могат да се променят през целия ни живот. Всичко зависи от това, какво най-много се цени в моето обкръжение и от степента му на влияние върху мен.

Ако влиянието на моето обкръжение е голямо, то може да пробуди в мен желание за наука или за власт, или за пари, при това дотолкова, че храната, сексът и семейството да загубят за мен предишното значение и аз ще ги използвам, за да постигна слава или власт. А може и обратното.

От обществото зависи как ще се реализира човекът. Въпреки, че неговите естествени наклонности също са много важни и го насочват към реализация в определена, характерна за него област.

И тук винаги има борба между личността и обществото. Личността иска да се реализира колкото може по-пълно с помощта на обществото, а обществото иска да потисне личността и да я използва за свое благо без да взема предвид, доколко е възможно, нейните желания. В крайна сметка личностите нямат за обществото никаква ценност, а само доколко се включват в него.

Така че, ако искам да управлявам времето си, трябва да съм колкото може повече развит както в личен, така и в обществен план, тъй като само във връзката между тях или на границата им ще намеря моята оптимална реализация.

Трябва да почувствам към какво се стреми обществото, каква е целта му и да ги съпоставя с това, към което се стремя според моите естествени наклонности, каква би била моята цел, ако можех да променя целия свят за свое благо и как мога да се реализирам с помощта на моето обкръжение. Тогава може да се каже, че ще управлявам времето си, като го реализирам по най-ефективния начин.

Да се издигнем над времето

Много хора в края на живота си откриват, че са си поставяли неправилни цели. Преследвали са удоволствия, които постоянно са им се изплъзвали и в крайна сметка са се оказали „в пробитото корито“. Останало  им само да съжаляват, че са пропилели напразно живота си.

Те също започват да чувстват, че съществуват висши, непреходни, както е прието да се изразяваме, вечни ценности, които са пренебрегвали. И тези ценности – любов и отдаване, а не получаване, биха могли да направят техния живот съвсем различен. Но те не са успели да управляват правилно времето си, а то почти не е останало …

Ето защо е необходимо хората да се обучават от малки, как да поставят правилни цели в живота си и правилно да използват времето за тяхното постигане. Тогава те могат да се издигнат до ниво на съществуване над времето. В края на краищата времето ни е дадено, за да се издигнем над него. Какво означава това?

Преди всичко трябва да разберем, че времето е усещане в нашето тяло, извън тялото времето не съществува. Времето е много субективно, вътрешно възприятие на човека, защото така функционира нашето тяло. Всъщност ние измерваме времето според честотата на дишане, сърдечният ритъм, скоростта на метаболизма, тоест според живота на нашето тяло.

Но след като се изключа от функционирането на физиологичното си тяло, мога да се издигна към различна времева ос. Тя вече няма да е времето, а броят действия, които мога да извърша всеки път. И изобщо не зависи от времето.

Трудно е да си го представим, но такова измерение съществува. Дори Айнщайн е казал, че времето е относително. Можеш да го разтеглиш или свиеш, а дори и да го спреш. Ако придобием допълнителна система на възприятие – според действията отдаване и получаване – на входовете и изходите на тази система ще започнем да усещаме съвсем различен живот – извън времето и пространството.

Нова матрица на възприятието

Нашият свят е разделен на четири нива: неживо, растително, животинска природа и човешко ниво, но не в неговото материално въплъщение, а в духовната сфера. В крайна сметка с какво се различаваме от животните? – С нашата вътрешна същност, с нашето вътрешно развитие, а физиологично принадлежим към същия животински свят.

Затова трябва да излезем отвъд пределите на понятието време, движение, пространство, присъщи на тези три нива – неживо, растително и животинско, и да живеем на нивото Човек. Това ниво засега е непостижимо за нас, но то ни очаква.

На това ниво получаването на  удоволствие не зависи от времето, не е ограничено от пространството – това са само искрени отношения между хората, любов към ближния. Те дават на човека истинско наслаждение, напълвайки и  издигайки го над животинското ниво към усещането за вечен живот. Това ниво не е в нашия свят. Трябва да го разпознаем, да го сформираме и да живеем в него. Защото не е свързано с нашето тяло, а с ново осъзнаване, с нова „матрица“ на възприятието.

Затова, ако искаме да се научим да управляваме времето си, трябва да се издигнем над него – към реализиране на своето духовно ниво, степента Човек – отдаване и любов.

Мозъкът е връзка с разума на Вселената

Въпрос: Изследвайки човешкия мозък, учените се опитали да намерят там механизъм, който контролира човек и използва всички възможности на мозъка. Но така и не намерили отговор. Може би са търсили на грешното място?

Отговор: Разбира се, на грешното. Нашият мозък е много сериозна предавателна връзка както между нас, така и между всеки един от нас и външния разум на Вселената.

Реално всички души са свързани в много сложна мрежа от взаимно общуване, nе само хората и не просто на нивото на нашия свят по количеството на неговата информация, а на ниво на много по-дълбока и по-обемна информационна връзка.

Затова да се говори, че бихме могли да открием в човекa източниците на неговите действия, мисли, чувства, решения, желания, всичко, което му се случва, е напълно погрешно. Всички тези невидими, незабележими връзки минават през нас, през милиарди други души и тела и се връщат отново. Това е огромен общ цял организъм, когото не познаваме и не усещаме.

Но кабалистите го усещат. Те  се намират в пълно постигане на работата на този организъм. Нарича се сияние на Шхина, сияние на цялата Вселена, общо желание и обща мисъл, където цялото човечество се обединява в стремежи и мисли на най-високо ниво в поправеното си състояние заедно с Твореца.
И в крайна сметка това трябва да  постигне всеки човек. И тогава ще знаем това, което са искали да разберат учените. В противен случай никога няма да имаме пълна информация.

Въпрос: Можем ли да кажем, че изучавайки мозъка, учените търсят корена на нашия произход?

Отговор: Да. Но в мозъка като цяло няма нищо. Мозъкът е много малък приемник на информация. По принцип работата на всяка клетка в тялото се определя от организма, но за да знае клетката какво изисква тялото от нея, в нея има малко устройство, което я адаптира към общия организъм. И това е нашият мозък.

 [291223]

Откажете се от лошия навик да бъдете нещастни

Веднъж говорих с Джейн Гудол, която 45 години изучава живота на шимпанзетата в Националния парк Гомбе Стрийм в Танзания. Почти две години е живяла с шимпанзетата, които са я приели в стадото си.

Попитах я кое е основното чувство, което е изпитала през времето, прекарано с маймуните, които са я приели като своя в гората, където няма хора.

И тя отговори: „Между тях усещах любовта. Въпреки че през цялото време крещяха и изясняваха нещо помежду си, но всичко беше само за да пробудят любов. И започнах да разкривам същото в дърветата, в гората, в небето, в земята…“

Без да е сантиментална, пристигайки в африканската джунгла от градската джунгла, Джейн постепенно разкрива, че цялата природа е изпълнена с любов. И се оказва абсолютно права.

Любовта не се купува с пари
Тук обаче имаме огромен проблем. Любовта съществува в природата, но как да я постигнем между нас? И ако не любов, то поне добри отношения, без които човечеството просто не може да продължи да съществува. Не е възможно да те принудя да ме обичаш. Мога да платя и да купя всичко, но не и любов. За пари можем да получим вежливо отношение, почит, но любовта е абсолютно особено чувство, което заслужава да бъде отделено от всички останали човешки чувства.

Доброто отношение възниква между хората, когато се нуждаят един от друг и с общо съгласие се използват взаимно заради постигането на някакви цели. При това между тях може да възникне и взаимно доверие. Но ако на някой от тях му струва да плати повече или да даде по-голямо напълване и наслаждение, всяко доверие и преданост могат моментално да изчезнат. В живота има много такива примери.

И това наше поведение в крайна сметка доведе до факта, че заставаме един срещу друг с ядрени бомби зад гърба си. А в космоса кръжат спътници, пълни с оръжия, готови да бъдат използвани при първа заповед. Дори не говоря за конвенционалните оръжия. Добавете към това международния тероризъм, локалните войни и престъпността и ще видите, че имаме всички основания сериозно да се тревожим за живота си.

Докато животът не е свършил
Картината обаче няма да изглежда толкова мрачна, ако разберем причините за появата ѝ. Приближихме се до ръба на пропастта, за да се ужасим и да се отдалечим от него осъзнавайки, че нямаме друг избор, освен да променим отношенията си от омраза към любов.

И това вече не е някакъв частен проблем, който може да бъде отхвърлен. Нито една страна, колкото богата и развита да е, не може да се справи нито с външните, нито с вътрешните проблеми, породени от омразата. Все по-нарастващата пропаст между богатите и бедните рано или късно ще доведе до това, че бедните ще излязат на улицата и ще започнат да мачкат богатите, като същевременно ще разрушат и самата държава.

И няма значение колко пари и хранителни резерви имат в запас държавите. С липсата на ангажираност, която съществува между нас, имаме свят, в който половината просто умират от глад, а другата половина изхвърлят повече продукти, отколкото са необходими, за да нахранят първата половина. И те не могат да се споразумеят помежду си, защото не мислят един за друг.

Ето защо днес постигането на всеобща любов не е красив лозунг, а жизнена необходимост. Не ви харесва думата „любов“? Изтъркана ли е вече? Тогава я заменете с взаимно участие, грижа един за друг. Най-важното е, че просто сме задължени да стигнем до това, в противен случай животът на Земята ще свърши.

Седем милиарда чаши чай
Но ако това е общ закон за съществуване на човечеството, как да започнем да живеем според него? За да го направя, трябва да се чувствам свързан с целия свят. Не е нужно да познавам лицата на всички, но вътре в мен трябва да имам усещането, че сме заедно и се грижа за всеки като за себе си.

Наливам си чаша чай и се тревожа, дали всички останали също имат. До  такава степен, че ако другите нямат колкото искат, да не взема и за себе си. Като майка, която докато не нахрани детето си и не се убеди, че е сито, здраво и доволно, не може да се занимава със себе си. Тя просто не е в състояние да мисли за себе си, докато то има нужда от нещо. Нужно да се научим как да преминем от нашия пълен егоизъм към това противоположно състояние.

Колко много добро можем да направим заедно
Виждаме, че живеем в специална епоха. Никога досега в нашата история природата, всички вътрешни и външни условия не са изисквали от нас да се променим. Винаги вървяхме напред с нарастващия си егоизъм, разоравахме този свят и го приспособявахме към себе си.

И сега, за първи път в историята, трябва да приспособим себе си, да си дадем глобално и интегрално възпитание, което ще ни научи да мислим един за друг и да бъдем „добри деца“, както в детската градина. Защото без това, нашата „градина“ вече не може да съществува.

Ако се обърнем към специалисти: социолози, психолози, те ще кажат, че трябва да започнем с малки групи. В тях да се провеждат разговори, обучения, съвместни мероприятия, за да видят хората колко е добре да бъдат заедно, колко печели човек, ако около него има грижовни хора. Колко много добро можем да направим заедно: да се отпуснем, да прекарваме приятно времето си, да се подкрепяме взаимно.

Благодарение на взаимното участие, на добрата връзка между нас, можем да се освободим от много проблеми и грижи. Ще изградим друга промишленост, не материално-техническа, а вътрешна, духовна. Точно както изградихме съвременния технологичен свят за сметка на егоизма, който ни тласкаше към външно развитие. Сега заемайки се с вътрешното развитие, ще изградим нов свят между нас – вътрешен.

Там ще има нови технологии, всякакви иновации и всички ще бъдат в отношенията между нас. Ще видим, че в тези добри, мили отношения се открива цял свят, изпълнен с най-различни усещания. И за такъв контакт няма да ни трябват нито интернет, нито други линии за комуникация. Ще бъдем свързани на чувствено ниво. До такава степен, че ще започнем да се усещаме един друг както майка дете.

В резултат на това всеки ще стане всички! Всички чувствено ще се включат в него и той ще започне да усеща какво се случва в тях, а те какво се случва в него. Ще постигнем взаимно участие и обща, интегрална връзка. И ще можем да почувстваме това, за което говори Джейн Гудол и много други, че любовта е наистина всеобщ, световен закон, който съществува в природата. И всеки ще усети вътрешните си сили и всеобщата любов, която царува в природата.