Имаме ли охрана свише? Ч.1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Понякога дори и в най-нерелигиозните хора възниква усещането, че някаква сила свише ги пази, помага им да излязат невредими от най-опасните ситуации.

А понякога ни застигат такива тежки състояния, че ни се струва, че сякаш там горе са ни забравили или че никога не е имало никаква висша сила, която да ни пази.

Съвременният човек все по-малко вярва в охраната свише. Има ли я наистина?

Отговор: Не само имаме охрана свише, но ние изобщо се намираме в този свят като зародиш в лоното на майката – в система, свързваща ни по всички параметри, без да ни оставя и една степен на свобода.

Системата не ни позволява да направим и най-малкото свободно движение: нито физическо, нито душевно, нито умствено, нито сърдечно. Всичко е свързано в твърда система с железни връзки и не можем дори и да си помислим за каквато и да е свобода.

Това е сила, свързваща ни с хиляди връзки – скрита е от нас и затова ни се струва, че сме свободни и волни да правим каквото си искаме. Бъдещето ни, постъпките ни реакцията на тяхната обща система – всичко е покрито с мрака на неизвестността.

Защо природата крие всичко това от нас? За да можем сами да разкрием системата, в която се намираме, да я проучим, да я почувстваме, да я разберем до такава степен, че да станем неразривна, интегрална нейна част, в едно съзнание с нея, в едно желание и чувство. В това е предназначението на човека и целта на неговото съществуване в този свят.

От 818 беседа за новия живот, 26.01.2017

[204569]

Еволюцията е на финалната права

каббалист Михаэль ЛайтманОт брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, Швейцария – 2006 г.): Доколкото действието на алтруистичните сили на света ще го водят към равновесие с Природата, тя ще получи естествена подкрепа във вид на отслабване на всички прояви на кризата.

Природата реагира чувствително на алтруистичните изменения в човека, защото те са в посока на подобие с нея. Все по-голямото подобие с Природата ще доведе до промяна на обкръжаващата ни природа и обществото.

Човекът със своето поправяне влияе на цялата нежива, растителна и животинска природа, която се издига и спуска заедно с него.

Затова щом започнем да поправяме обществото, с това поправяме цялата обща система, и неживото, растителното и животинското ниво достигат равновесие. Защото тяхното неравновесие е само последствие от прегрешението на първия човек, заради което до сега се развиваме в егоистична форма.

Въпрос: Кризата действително ли ще отслабне или просто ще се научим да се справяме с нея?

Отговор: Ще почувстваме как кризата утихва, изчезва и можем да продължим да съществуваме спокойно и уравновесено. Крайното поправяне трябва да настъпи на всички нива, включвайки и този свят. И тогава този свят ще започне да изчезва, защото не остава повече егоизъм и всичко ще бъде заради отдаване.

Материалната форма, в която виждаме света, днес се проявява като отражение на нашия егоизъм. А ако няма егоизъм, няма да видим този свят. Превръщайки всичките ни желание в отдаване ще видим тяхното отражение, тоест висшия свят.

Ще останем да съществуваме в него, докато и висшият свят не се издигне до света на Безкрайността. А какво ще бъде след това, все още не знаем. Но вече се намираме на финалния стадий на този процес.

Въпрос: Как можем да обясним, че природата ще се успокои от това, че човешкото общество ще се поправи? Каква е връзката между тях?

Отговор: Природата се стреми към равновесие и ако човекът съответства на природата, ще настъпи общо равновесие. Цялата природа е равнозначна на висшата сила, на формата на Твореца. И затова ако се стремим към сливане по свойствата с висшата сила, с това оживяваме цялата система и всички нива ще се изменят: неживата, растителната и животинската.

Разбира се, природата ще се успокои, но първо човекът трябва да се измени. А всякакви други опити да се оправи екологията няма да помогнат. Разрушаваме природата именно с лошите отношение между хората – само в тях е причината за глобалното затопляне, изригването на вулканите и земетресенията.

Трябва да плуваме по течението на природата. Светът трябва да се поправи и да се движи към поправянето по пътя на естествената еволюция. Така че хайде да се присъединим към този процес и тогава ще можем да способстваме за поправянето и вместо дългия път на страданията ще тръгнем по бързия и добър път на светлината.

От урока по брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, 2006 г.) 05.02.2017
[204403]

Когато уравновесим себе си, уравновесяваме света

каббалист Михаэль ЛайтманОт брошурата „Кризата и нейното решение“ (форумът в Ароса, Швейцария – 2006 г.):

Развитието на човешкото общество, глобализацията ни е принудила да разглеждаме света като състоящо се от противоположности едно, общо цяло. Съвършенството на света е в единството на неговите елементи.

Това се постига само със съвместно съществуване на частите на природата, когато всяка част работи заради живота на цялата система. Тъй като цялата природа, освен човека, строго изпълнява своето предназначение, то е очевидна висшата цел на природата – задвижването на човека към съвършенство, към свойството отдаване. Това е програмата за управление на природата.

Изследвайки еволюцията на вселената, развитието на живота на повърхността на Земното кълбо, изясняваме, че всичко е излязло от една точка. Въпреки че процесът на развитие винаги включва в себе си две противоположни сили.

Силата на растежа кара всички частици да се отделят една от друга и всяка една да се развива индивидуално в своя уникален егоизъм, противоположен на останалите. А заедно с това има втора сила, която през цялото време  връща природата към свързване и единство на всички части.

Всяка форма на живот: дишането, биенето на пулса, съдържа в себе си две противоположни сили, намиращи се в съюз една с друга. Ние не винаги виждаме тази хармония и наричаме едната сила лоша, а другата добра. Но всъщност всичко е относително.

Тези две сили действат във всичко. Дори вътре в миниатюрния атом има две противоположни сили, пребиваващи в единство и затова структурата, наречена „атом“ може да съществува. А още повече, по степента на усложняване на материала, в него се появяват все по-противоречащи една на друга частици.

Затова, изследвайки природата, виждаме, че за всяко явление задължително съществува противоположното на него, и тези две форми се поддържат една друга и си позволяват да съществуват.

Всяко явление съществува именно за сметка на своята противоположност. Затова, за да разберем творението, трябва да разберем закона за единството, по който в крайна сметка всичко се свързва и природата се разглежда като едно цяло. Не е правилно да се приема само едната страна и да се отхвърля другата.

Ако предпочитаме едното пред другото, то това само показва нашата вътрешна неуравновесеност: в чувствата, в разума, в подхода, в нашето вътрешно развитие.

Излиза, че човешкото същество не съответства на цялата природа. Неживата материя, растенията и животните съществуват в равновесие с природата и през цялото време се стараят да го запазят. Природата ги защитава и те сами се грижат за себе си. Ако не беше намесата на човека, то всичко би живяло в хармония.

Човекът първоначално излиза от животинската степен и се издига на степента Адам, тоест „подобен на Твореца“ (доме), за сметка нарушаването на този вътрешен баланс. Това му е разрешено, за да може сам да възстанови своето вътрешно равновесие и да поправи света около себе си.

Със своето вътрешно поправяне той ще възстанови общото равновесие в природата на всички нейни нива: неживо, растително и животинско, които сега са повредени само вследствие намесата на човека.

Програмата за управление е много проста: да позволи на човека да се развива от една сила, наречена зло, егоистично начало, а след това да му даде възможност да уравновеси този егоизъм със силата на доброто, алтруистичното начало. Това добро начало човек трябва да заработи със своя труд, така както си набавя храна, дрехи, строи дом, обезпечава семейството, стреми се да напълни своите телесни желания.

И същото се случва на по-високото стъпало: злото начало ни извежда от равновесие и изисква да го балансираме. А това е възможно само ако заработим доброто начало – силата, противоположна на егоизма. Така ще постигнем равновесие. Това е, което се изисква от човека и е записано в програмата на природата, програмата на висшето управление. А дали ще се случи по-рано или по-късно зависи от нас, от това доколко използваме науката кабала.

Използвайки  науката кабала, достигаме до разбирането, че нашият живот зависи от равновесието, а не от увличането само по едната сила. С това ние само привличаме противоположната ѝ негативна сила и никога няма да достигнем добър живот.

Може да се трудим без да скръстваме ръце, от сутрин до вечер, да се съревноваваме и развиваме, да се стремим да получим напълване за своя егоизъм: желание за храна, секс, семейство, пари, почести, знания. Но никога няма да можем да напълним тези желания.

Защото тяхното напълване е възможно само при условие, че придобием втората, противоположна на егоизма сила, която ще го уравновеси. И тогава егото ще се удовлетвори и ще стане съвършено, работейки заедно със силата на доброто, допълвайки се едно друго и достигайки до средната линия.

Всичко това е записано в програмата на природата и ние постепенно ще стигнем до него.  Ще трябва да преживеем доста удари, за да разберем, че надеждата да се напълним егоистично е горчива заблуда. В крайна сметка, ще разкрием, че силата на злото се поправя само с противопоставянето й на силата на доброто. Тази добра сила съществува в природата, но ние трябва да я извлечем и поставим срещу силата на злото и с това да възстановим равновесието.

Вътре в човека, намиращ се във властта на злото, ще започне да управлява и добрата сила, а тяхното равновесие се нарича „средна линия“. И тогава наистина ще стигнем до съвършен живот. Природата ни задължава да реализираме тази програма и разбира се, ще ни се наложи да го направим.

Науката кабала ни обяснява целия този процес и неговото завършване, и ако се вслушаме, и се стараем да го изпълним, макар и частично, ще се предпазим от много удари по този път. Защото, в противен случай, ще ни се наложи да се движим по пътя на естествената еволюция, пътя на страданията, за да си изясним, че само със силата на злото е невъзможно да балансираме живота си и се нуждаем от противоположната сила.

Целта на природата, програмата на нейното управление, не е в това да ни доведе от силата на злото към силата на доброто или обратното, а в установяване на равновесие между тях.

От урока по брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, 2016 г.), 16.01.2017 г.

[201152]

„Да няма мъжка дреха на жената“

каббалист Михаэль ЛайтманДа няма мъжка дреха на жената и мъжът да не облича женска рокля, тъй като това е мерзост пред Бога твоя Всесилен, за всеки, който върши това. (Тора, „Дварим“, „Ки Теце“, 22:05).

За желанията, наричащи се женски, и желанията, наричащи се мъжки, е характерно отделно състояние. Женските желания, са главно егоистични. Те могат да бъдат поправени само ако рядом с жената има мъж. А мъжките желания, това вече са желания за отдаване, дори повече – намерения.

Затова жената не трябва да остава без мъж. Женското желание трябва да е или под надзора на бащата, или на съпруга. А свободната жена, т.е. свободно желание не би трябвало да има, тъй като без правилно намерение то ще бъде егоистично. Такова (желание) в народа не може да бъде. Това действа като закон.

Затова днешното състояние на човечеството и обществото са абсолютно противоположни на правилното състояние.

Ако жената «облича мъжка дреха», това означава, че тя се държи свободно, като мъж, което представлява източник на всички проблеми в обществото. Но това произлиза от необходимостта от поправяне на вътрешните желания, които винаги са женски, а намеренията са мъжки. Затова мъжът трябва винаги да «покрива» жената (желанието) със своето намерение.

Ако мъжът «облича женска дреха», това означава, че се спуска до ниво, на което вместо да работи за отдаване, започва да работи за получаване. И това е ужасна деградация.

Мъж на иврит е «гевер» – от думата «габрут» – «усилие», т.е. преодоляващ с усилия своя егоизъм и опитващ се през цялото време да се настрои за Твореца. А ако не, то той се намира на много низко, животинско ниво. И така е казано: «Всички са подобни на животни».

А жената – това вече е състояние, когато ти усещаш своя егоизъм, опитваш се да направиш нещо, но не можеш. Затова ти трябва да «се омъжиш», т.е. да намериш мъжкото намерение.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 28.09.2016

[204196]

Кой е създал религията?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Facebook: Буда не е създавал религия. Христос не е създавал религия. А кой я е създал и с каква цел?

Отговор: В света съществуват три религии: юдаизъм, християнство и ислям.

Будизмът и всички останали източни учения не са религии, а течения, методики. Те съществуват сами по себе си, без да претендират за нещо и без да налагат нищо на другите.

Религиите са създадени като егоистично копие на науката кабала и са дошли до нас в замяна на кабалистичния принцип „възлюби ближния както себе си“. Кабала учи само на това, как да достигнем до любов към ближния. Това се нарича истински, вътрешен юдаизъм.

Но когато започнали да изпълняват този принцип в малък народ, открили, че веднага щом го реализираш, започваш да се сблъскваш с такива проблеми, които разкъсват народа на части.

Принципът „възлюби ближния както себе си“ възбужда в човека огромни егоистични желания и вътрешни импулси. В историята те са описани като юдейските войни. Започвайки от десети век до нашата ера, в течение на десетки векове в народа са се извършвали ужасни неща, постоянна междоусобна братоубийствена война.

И макар хората да са се борили някак да се удържат на нивото „възлюби ближния както себе си“, са видели, че не могат. Затова кабалистите, които във времената на цар Давид, Соломон и на други царе, управлявали страната, постепенно започнали да отпускат висшето ниво, за да не предявяват такива високи изисквания за изпълняването на това правило пред човека.

Защо хората не са могли да го издържат? Защото по замисъла на закона на Природата е следвало човекът да се спусне до най-ниското егоистично ниво. Затова, достигайки най-висшата степен на любов към ближния (Първият храм), те веднага започнали да падат.

Така и е трябвало да бъде според програмата на творението. Било е нужно да запазят това ниво, но нe са могли. Тогава мъдреците на Синедриона, стоящи начело на народа, разбрали, че няма да могат да удържат народа на такова високо ниво, че не е в състояние да оцелее нито физически, нито духовно.

Така постепенно всичко е стигнало до нивото, когато народът вместо духовните закони, започнал да изпълнява обичайни земни действия. Например, ако те обичам, то ти показвам това във вид на материален подарък; ако смятам да създам с някого нещо общо, то създаваме тази общност не вътрешно, а външно. Или вместо да поправя себе си, човекът започнал да се мие в басейн (миква) и т.н.

По такъв начин всичко преминало от вътрешната потребност да изпълняват закона „възлюби ближния“, от подема над своя егоизъм, към по-външни действия, които хората също започнали да наричат заповеди.

Оттогава религиозните традиции са станали копие на духовните действия, които човек е трябвало да изпълнява в сърцето си. Така е и казано в кабалистичните книги: „Напиши Тора на сърцето си“. Именно това се иска от човек.

Затова науката кабала се нарича вътрешна част на Тора, а това, което днес изучават и изпълняват в религията е външната част на Тора, която не задължава човек да се стреми към любов към ближния, а призовава просто да се изучават и механично да се изпълняват физически действия.

Но днес, когато вече сме преминали този период, е нужно съгласно закона на Природата да започнем да се издигаме от външното изпълнение на заповедите към тяхното вътрешно изпълнение. При това, условието „възлюби ближния както себе си“ трябва да стане нашият лозунг, нашата идея, да се проявява във всички наши действия като техен образуващ смисъл.

Въпрос: Ако човек преди не е могъл да издържи това ниво, ще го издържи ли днес?

Отговор: Днес нямаме друг избор. Вече сме провели цялата подготвителна работа, за да започнем постепенно да прилагаме този принцип, съединявайки си в малки групи, десятки. Така Моше обединявал народа при изхода от Египет.

Затова се стараем да реализираме закона „възлюби ближния“ в своите групи и се опитваме да го покажем и да обучим на него цялото човечество. Много се надявам, че така и ще се получи.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 21.12.2016
[201405]

Може ли мозъкът да бъде на 100% използван?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Според научните данни, ние използваме едва 3-5% от нашия мозък. Използва ли кабалистът 100% от мозъка си?

Отговор: Не, мозъкът ще се използва повече само тогава, когато станем интегрално взаимно свързани.

Всеки от нас трябва да влезе в система, в която oсвен него, ще има милиарди частици, които също са придобили желание и разум.

Всички ние трябва да се съединим помежду си, отчитайки нашите връзки с помощта на висшата светлина. Едва тогава на човека ще му бъде нужна по-голяма голяма повърхност.на мозъка

Когато се включваме един в друг чрез своите желания и разум, нашият мозък работи като модем. Тогава, както и сега ние имаме само чисто животински желания и реализиране на тези желания.

Въпрос: Означава ли това, че за да обслужвам желанията на милиарди хора, аз ще трябва да включа мозъка си с още допълнителни 97%?

Отговор: Проблемът не е в милиардите хора. Ти трябва да си изясниш много прост интеграл: на един аз мога да дам само чрез това, на друг чрез друго и т.н. Тоест ти започващ да се включваш в безкрайна верига, която трябва да бъде свързана с тебе и ти – с нея, без край, отчитайки всички варианти. А това не може да е по линеен начин, а само в духовен вид!

Но разчетът се осъществява не в разума ни. Разумът се наслагва върху желанието и се получава елементарна, интегрална, взаимно свързана, безкрайна верига.

Именно това изучаваме в науката кабала: връзките между парцуфите, между световете, където всяка частичка, в която се извършва някакво изменение, предизвиква изменение в цялата система.

Всяка промяна предизвиква буквално разтърсване на цялата система. И затова за всички разчети, пресмятания, усещания, как това се прелива в безкрайна вечна хармония, са необходими нашите огромни чувства и разум.

Кабалистът вижда по какъв начин всички частици на общото желание постепенно и постоянно се преразпределят, сякаш морето се прелива в милиарди свои капчици и всичко се усеща заедно. Това се нарича сиянието на Шхина.

От урока на руски език, 21.08.2016
[201445]

Средства за масова изолация

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Последните научни изследвания казват, че Туитър, Фейсбук и другите социални мрежи са не толкова средство за комуникация между хората, колкото разсадник за всякакви лоши неща. Казват, че те дори отглеждат терористи.

Отговор: Средствата за масова информация са средства за масово разделяне и отдалечаване на хората. В света няма нищо по-разделящо и вредно за всички, отколкото медиите, още повече, когато ги наричат средства за комуникация. Каква комуникация? Кого с какво свързват?

В средствата за масова информация работят тези, които могат красиво да говорят и събират или обратно, да настройват хората един срещу друг и по този начин да вдигнат рейтинга. Освен рейтинга, тях нищо не ги интересува!

Въпрос: Какви виждате медиите, за да работят за благото, за живота, положителното?

Отговор: Само не и такива, каквито са днес! Абсолютно в нищо!

Дори в научните средства за масова информация, които се отнасят към университетите, към изследователските институти, също седят един вид професионалисти-бизнесмени. А още повече в гражданските печатни и непечатни средства за масова информация, всичко се продава и купува, няма никаква идеология. И всичко това e само във вреда на човека.

Реплика: Може би все пак медиите тръгват от нуждите на хората?

Отговор: Не. Те създават нужди на обществото, а не обществото се нуждае от тях. За съжаление те възпитават обществото по такъв начин, че от няколко поколения подред става такава деградация, че няма повече накъде!

Въпрос: Тоест, вие мислите, че обществото не се нуждае от нищо жълто: слухове, клюки и така нататък?

Отговор: С каквото зареждаш хората, към каквото ги приучаваш, това и изисква обществото. Всичко зависи от това, какво има в Интернет. И при тази презадоволеност, какво бъдеще очаква нашите деца и внуци?

Аз гледам това, с което се занимават и ми е жалко и обидно, какво се случва с тях! И нищо не може да се направи, те са в такова обществото, че не се очаква да се случи нищо добро.

Въпрос: Вие възлагате по-голяма отговорност на средствата за масова информация, отколкото на правителствата, които ги оглавяват?

Отговор: Да, защото тук има много интересна връзка между медиите и правителствата. Правителствата плащат на различни средства за масова информация, всяко от които получава пари от някого и затова пропагандира неговата гледна точка. В крайна сметка, получаваме няколко основни направления: дясно, ляво, жълто, цветно и т.н.

И всичко това е само за да печелят повече. Затова в наше време журналистите, за съжаление, са най-продажните хора.

Средствата за масова информация трябва да бъдат напълно изключени от всякакви други цели, освен от развитието на обществото.

За да станат журналистите независими, трябва да ги възпитават. Те трябва да бъдат зависими от закона на природата и независими от правителствата и бизнеса.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 23.11.2016

[198808]

Духовният геном, ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако във всеки човек освен материалния геном има и духовна ДНК, как тя попада в него? Духовният ген също ли се предава по наследство от родителите на децата?

Отговор: Това е много трудно да се обясни. Може да се каже, че духовните гени не се наследяват, но се предават свойства, които допринасят за тяхното пробуждане.

Когато майката ражда нов живот, тя дава материално обличане на духовната ДНК. Разбира се, все още има някаква връзка между едното и другото, доколкото характерите на майката и бащата се предават на детенцето. Това е относно материалните свойства, но те също влияят на реализирането на духовният ген. Защото в крайна сметка абсолютно всичко е насочено към реализирането на духовната ДНК.

В материалният свят, сам по себе си, няма никаква важност, никаква собствена цел, всичко е предназначено само за това, за да се постигне реализацията на духовния геном.

Въпрос: Аз имам четири деца, но всички те са много различни. Те са получили същите гени от бащата и майката, защо са толкова различни?

Отговор: Но бащата и майката също са различни. Въпреки, че са едни и същи хора, но отвътре съдържат много различни свойства. А главното е, че всеки път в света трябва да излезе духовна ДНК, така нареченото „решимо“, което има специално предназначение.

Така, че в името на духовното предназначение на детето, от бащата и майката се избират не само доминантите, които се проявяват навън във видни за нас качества, а и тези, които са най-подходящи за правилното израстване на духовната ДНК на ембриона.

Духовният заряд определя всички останали качества. Ако нашите духовни ДНК са свързани помежду си, то ние сме длъжни да реализираме тази връзка. Но тъй като все още не сме готови за нея, ние се намираме в материална обвивка и ни се струва, че имаме материални тела и общи занимания, някаква си отношения.

Но всичко това е само въображаема реалност, създадена за да приближим духовните ДНК една към друга. В това се състои цялата функция на този свят. А след това той изчезва.

Въпрос: Излиза, че всяко сближаване с някакви хора: на работното място, със съседите по дом, с мъжа или жената – всякаква интеракция между двама души има за цел реализация на духовната ДНК, която стартира целия този процес?

Отговор: Разбира се. Нашият свят няма никаква друга функция, освен тази: да ни осигури място за работа и да ни приближи един към друг във времето, когато още не можем пряко да повлияем на нашите духовни ДНК и да започнем да работим с тях директно, като в лаборатория.

Следва продължение…

От 745-та беседа за Новия живот, 12.07.2016 г.

Да се учим от живота

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Вие казвате, че роботите скоро ще заменят човека. Един от постоянните ни слушатели пише, че дори днес това вече се вижда. Падането на цената на енергията води до това, че всяко нещо ще бъде равно на енергията, нужна за неговото създаване, т.е. напълно ще се обезцени, затова и цената на роботите ще падне.

Роботите свобождават време. Нищо не ни остава, освен да се учим как да бъдем хора и да подобрим технологията, която ни прави още по-свободни. Днес младежите в САЩ получават образование след образование, тъй като не могат да си намерят работа, а образованието им дава структура, прогрес, перспектива. Те живеят заради перспективата.

Затова тенденцията, за която говорите вие, че човечеството ще започне да се учи да бъде Човек, вече започва да работи.

Отговор: Говорим, не просто за обучение, за да създаваме по-сериозни роботи или компютри. Ние искаме да обучаваме хората, за да могат да разберат за какво живеят, каква е целта на еволюцията на човека, към какво води, защо сме преминали през такива формации и какво трябва да постигнем в бъдеще.

Това трябва да бъде осъзнато и да погледнем на целия процес отгоре, над себе си, за да можем още днес да създадем правилно общество и да го постигнем не чрез метода на проба – грешка, както е било винаги: чрез революции, войни, страдания.

Можем да моделираме всичко много просто и можем да направим правилни изводи.

Въпрос: Значи, човечеството само може да стигне до това, не е задължително да бъде насочвано от кабалистите?

Отговор: Не, ако човечеството върви към това по естествен път, то това ще е чрез големи страдания. Какъв е смисъла, ако хората изобретят още по-умни машини и заменят себе си с тях. Какво ще стане с тези милиарди хора?

Реплика: Можем да запълним тяхното време с постоянно обучение. Нека изучават география, история, устройство на света – какво лошо има в това? По-добре е, отколкото да стоят в дома си или да се бунтуват по улиците.

Отговор: Безперспективно е. Да допуснем, че днес задължим няколко милиарда човека да се учат – какво ще стане с тях след това? Човек не може да се занимава с безполезен труд, ако не чувства необходимост от това, ако никъде не може да бъде приложен.

Искаме да видим правилен резултат, или поне някаква печалба. А от това никаква печалба няма да има.

Въпрос: Каква печалба ще видят в това, да направят от тях Човек?

Отговор: Ще знаят, защо правят това – за да се издигнат на следващото ниво на съществуване, ще започнат да чувстват себе си в друга реалност. Но за това е нужно да бъдат обучавани.

Въпрос: А ако нямат такова желание?

Отговор: То може постепенно да бъде развито, защото зачатък на това желание има във всеки, но в някои то се намира по-дълбоко, а в други е на повърхността. Това е така наречената «искра на Твореца», която лесно може да бъде възбудена, защото във всички съществува неразбиране по отношение на страданията, на тяхното предназначение, на това, че всичко може да свърши и отпред е само смъртта.

А тук трябва не да потискаме, а обратно – да възбудим: «Напред към смъртта или към живота? Избирайте! Ние предлагаме – към живота, за да можете да видите своя свят и да разкриете още повече в този свят. Или към смъртта? Тогава знайте, че тя е пред вас».

Всеки човек има основание да му се обясни какво представлява истинският, вечният, съвършеният живот или неотвратимата смърт.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.12.2016

[200148]

Всичко произлиза от висшите корени

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: За какво ни е кабалистичната география? Има ли тя отношение към географията на материалния свят, която изучава координатите, ландшафта и всичко останало?

Отговор: Кабала изучава всичко, което произлиза от корена на творението. Корен на творението са четирите стадия на разпространение на пряката светлина, тоест, първите десет сфирот. Когато светлината е започнала да въздейства на точката в себе си, от този първи стадий произлязъл вторият, а след това третият, четвъртият, съкращението, а после всичко започнало да се развива по-нататък.

Разпространявайки се, светлината въздейства на възникналото желание, желанието за получаване, наслаждение, напълване. В съответствие с това то започва да се променя.

Защото от една страна светлината носи напълване, а от друга, свойството отдаване, т.е. своята същност и ги предава на желанието. Така в желанието възникват две реакции.

Първо, то се наслаждава от напълването със светлина, тъй като е създадено противоположно на нея, така че да получи удоволствие от нея. От друга страна, то постепенно се уподобява на светлината, възприема нейния характер, свойства и това намалява възможността за наслаждение.

От появяването в материята, в желанието да се наслади, на тези две противоположни свойства и изхождат всички останали степени в развитието на творението.

Творението се развива чрез петте свята. Разделя се на външна част, която се нарича „свят“, и вътрешна част, наречена „душа“, и така до най-ниската точка от духовното си развитие.

След това се извършва преход на нивото на нашия свят и разпространяване в неговата материя, която представлява отпечатък на духовния свят. При това материята на нашия свят представлява копие на съответствието между духовните сили.

Това, което се случва в духовния свят в съответствие между силите, в нашия свят се случва в съответствие между различните части на различните материи. Това е довело до много интересно явление: в края на някаква галактика се е появила достатъчно невзрачна, малка планета Земя.

Любопитното е, че макар съгласно нашите знания за Вселената, тя се намира някъде отстрани, всъщност, тя се намира в центъра на Вселената от гледна точка на въздействието на висшите сили в нашия свят.

Естествено, ние не го усещаме, защото нямаме научни уреди, позволяващи ни да го възприемем. За това пишат кабалистите.

След това на Земята са възникнали океаните, моретата, континентите, островите, всевъзможни огромни зони на растителния, животинския, подводния свят и в края на краищата, хората. Те исторически са се разпръснали по цялата планета и сега населяват цялото земно кълбо.

Съществуването на континентите, океаните, природните зони, четирите човешки раси, големия брой националности, етнически групи и всичко останало произлиза от висшия духовен корен. Съответствието на висшите сили в духовния свят се проявява в нашия свят във формата на такъв материален отпечатък, каквото е нашето земно кълбо, с всичко, което е в него и на него, включително и ние.

Ако вземем нашата малка система, включително Слънцето, Луната, планетите, Земята и всичко, което е на Земята, то кабала го описва достатъчно дълбоко и подробно. Понякога тя говори за такива тайни ъгълчета на Вселената, които сме открили съвсем скоро. Понякога за такива неща, за които можем само да гадаем и предполагаме, че вероятно някога ще ги открием.

Като цяло географията, както и астрономията са напълно описани от кабала. Още повече, в кабалистичните книги могат даже да се намерят корените на палеонтологията, антропологията, защото няма нищо ново под слънцето. Всичко се разпространява от висшия корен към нисшите клони, към неговото следствие.

Тъй като във висшия корен се намира само съответствието между силите, то в материала на нашия свят той дава отпечатък на тези сили и връзките между тях.

Всичко, което съществува в нашия свят, са отпечатъци на висшите духовни сили. Именно затова можем да описваме висшите духовни сили, изхождайки от обектите на нашия свят и тяхното взаимодействие.

От урока на руски език, 14.08.2016

Какво е омразата?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Фейсбук: Какво е омразата?

Отговор: Любовта и омразата са тези, които движат човека и управляват света.

Това, от което страдам, предизвиква в мен омраза към източника на страдания. Това, от което се наслаждавам, предизвиква в мен любов към източника на наслада. Така тези сили се изразяват в нашия егоизъм. Оценявам всичко само според това зле ли ми е или добре от едни или други явления, от напълването.

Реплика: Нормалният човек се плаши от думата „омраза“, за него тя е много крайно състояние: война, убийства.

Отговор: Човекът трябва малко да се повдигне на философско ниво, тъй като се намираме в природата, в която и двете усещания – любов и омраза или болка и наслада постоянно ни ръководят. Без усещането на тези две взаимно противоположни явления не можем да съществуваме.  Ние няма да се чувстваме живи, ако нямаме постоянно усещане за любов и омраза.

Въпрос: Защо винаги казвате, че истинската омраза съществува само по пътя към любовта?

Отговор: Защото тя е предназначена само за това. Ако нашето желание да се насладим не се напълва, ние страдаме. Ако се напълва, се наслаждаваме. Върху това е изградено всичко.

Много е просто. Съществува малка клетка. Ако не я напълваш, тя страда и се отнася към източника на своето не напълване с омраза. Тя иска да го промени, преобразува, унищожи, само и само да не страда. Ако се появи източник, който я напълва, то отношението към него се нарича любов. Няма нищо друго.

Наистина, в това съществуват още различни системи на памет и възпроизвеждане – това, което изгражда отношенията помежду ни и т.н.

Въпрос: Тоест, ние постоянно изпитваме любов или омраза към Твореца?

Отговор: Всичко, което усещаме в материалния свят, го изпитваме по отношение на Твореца, защото освен Него няма нищо. Всичко, което съществува наоколо са Негови прояви по отношение на нас. Той ни изпраща усещания за страдание или наслаждение, към които ние изпитваме омраза, отвращение, отблъскване или обратното – привличане и любов.

Въпрос: Оказва се, че ако мразим някого, то мразим Твореца?

Отговор: Естествено, защото „няма никой освен Него“, той ни организира всичко. Всички сметки трябва да се водят само с Твореца.

Ако човек започне да се насочва само към Твореца, осъзнавайки, че само Той съществува пред него, тогава всичко е спокойно и добре. Знае как да се държи. Знае как да се оформи в отношенията си с Твореца. Знае какво да прави така, че Творецът да стане по отношение на него добър, напълващ, любящ, любим. За това говори науката кабала.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 18.01.2016

Ханука – празник на победата над себе си

каббалист Михаэль ЛайтманХанука изглежда мил, детски, несериозен празник. Всъщност е най-сериозният празник, защото  говори за влизането на човека в духовната работа, за неговата първа крачка, за преминаването на границата между материалния и духовния свят.

За  да пробие границата, човек трябва да тръгне срещу „гърците“ в себе си, своя егоизъм. Той побеждава нечистите, егоистични сили благодарение на това, че въстава против тях без да се страхува.

Макар да разкриваме, че в себе си нямаме сили да се изправим срещу егоистичните желания. Откъде могат да се вземат, ако ние сме пълното пораждане на този егоизъм и в нас има само мъничка искра, действаща срещу него.

Ако  се държим и не отстъпваме, се случва чудо и идва помощ свише, давайки ни сила за отдаване, алтруистично намерение, вяра, благодарение на които можем да победим.

Победата идва, когато човек от една страна чувства, че трябва да спечели в тази война, а от друга страна няма сили и е дошъл до отчаяние, изчерпвайки всичките си възможности. От историята виждаме, че много евреи са оставили пътя на светлината и са приели гръцкия подход към живота. Останали са само макавеите, шепа от хора, които са започнали войната.

„Гърците ме нападнаха“ и в същото време човек чувства, че е длъжен да продължи да се бори с последни сили, без всякаква надежда за успех. Той не може да се предаде, защото иначе ще остане в робството на егоизма. Тогава се случва чудо и той побеждава в тази война. Изходът от Египет и Ханука, победата на макавеите над гърците са етапи от една и съща война.

Цялата тази война се води на границата на материалния и духовния свят, между силите на егоизма и силите на отдаване и любов. Човек вижда, че между него и духовния свят стои стена. И само ако може да се откаже от егоистичните си желания и мисли, на освободилото се място ще започне да усеща духовното.

Такова осъзнаване не идва веднага, а след дълго време и много усилия, защото трябва да придобием нови мерки и нови усещания, така че в човека да се появи връзка с духовното. Тук той открива „гърците“, които не е виждал преди и разбира, че му предстои война с тях.

Това е голяма радост, защото накрая разкрива, че пред него стои мощна преграда. Тази преграда се намира в човека, в неговото възприемане на света, реалността, ценностите, с които е живял преди.

Сега му е нужно да се облече в новия човек, мислещ и виждащ по-различно, предпочитащ други ценности. Да се облече в съвсем нови чувства, разум и възприемане на света. Така започва макавейската война със своите вътрешни „гърци“.

От урока на тема „Празника Ханука“, 20.12.2016

[199178]

Духовните корени на материалните обекти

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представлява „духовният корен“ на обект от нашия свят? Например, ако океанът има духовен корен, къде се намира той и какво е океан?

Отговор: В духовния свят няма „къде“? Океан – това са определени свойства, множество сили, свързани помежду си.

Водата символизира свойството отдаване (Бина), в което се проявяват различни животни (Малхут). Тоест Малхут се издига в Бина и във взаимодействието с нея привнася живот там, заставяйки Бина да се обърне към Кетер и да получи светлина.

Тази светлина се разпространява в Бина, произвеждайки в нея определени действия и се заражда животът: морски, речен – воден. Затова всичко произлиза от Бина, а след това постепенно се спуска в Малхут, тоест от водата, на земната повърхност постепенно излизат всички твари, започват да се размножават, да се обосноват и да живеят на нея.

Това е взаимодействието на Бина и Малхут – това, което изучаваме като Цимцум Бет (Второто съкращение).

Взаимодействието на силите дава такава картина в нашия свят, до такава степен, че намирайки се в духовно постижение човек гледа света и вижда какви сили стоят зад тези обекти, как те го управляват и как неговите определени духовни действия влияят на висшите корени.

Въпрос: Защо в нашия свят има планини, равнини, падини? Какъв е техният духовен корен?

Отговор: Това изучаваме в науката кабала. Всичко произтича от свойствата на две сили: Малхут и Бина или светлината Хохма и светлината Хасадим – свойството получаване и свойството отдаване. Изхождайки от техните взаимни свойства, в нашия свят се проявяват такива проекции.

И не е нужно нищо повече. Свойството отдаване и получаване рисуват помежду си абсолютно цялото множество свойства, характери, обекти на всички нива: неживо, растително, животинско, човешко.

В природата няма нищо повече от тези две противоположни сили: електрон и позитрон, плюс и минус.

От урока на руски език, 14.08.2016

[199992]

Ежедневен урок по Кабала – 15.02.2017 г.

Трудовете на РАБАШ, статия „Какво искаме от събранието на приятелите“ (1988)

icon for podpress Видео : Изтегли
 
icon for podpress Аудио: Изтегли
 

Трудовете на РАБАШ, статия „Стъпалата на стълбата“, статия 875 „Три линии“

icon for podpress Видео : Изтегли
 
icon for podpress Аудио: Изтегли
 

Подготовка към урока

icon for podpress Видео : Изтегли
 
icon for podpress Аудио: Изтегли
 

[202094]

Ежедневен урок по Кабала – 14.02.2017 г.

Трудовете на Баал а-Сулам, „Даряване на Тора“ пункт 16

icon for podpress Видео : Изтегли
 
icon for podpress Аудио: Изтегли
 

ЗОАР за всички, избрани откаси „Адам Ришон“ подзъглавие „Ръце човешки“

icon for podpress Видео : Изтегли
 
icon for podpress Аудио: Изтегли
 

Трудовете на РАБАШ, статиѝ „Етапи на възвишение“, статия „Какво се иска от събранието на приятелите“ (1988)

icon for podpress Видео : Изтегли
 
icon for podpress Аудио: Изтегли
 

Подготовка към урока

icon for podpress Видео : Изтегли
 
icon for podpress Аудио: Изтегли
 

[202006]

Ежедневен урок по Кабала – 13.02.2017 г.

Трудовете на Баал а-Сулам, „Даряване на Тора“

icon for podpress Видео : Изтегли
 
icon for podpress Аудио: Изтегли
 

Трудовете на РАБАШ, статия „Етапи на възвишение“, статия „Важността на приятелите“

icon for podpress Видео : Изтегли
 
icon for podpress Аудио: Изтегли
 

Трудовете на РАБАШ, статия „Етапи на възвишение“, статия „Какво ни дава правилото „Възлюби ближния както самия себе си““ (1984г.)

icon for podpress Видео : Изтегли
 
icon for podpress Аудио: Изтегли
 

Подготовка към урока

icon for podpress Видео : Изтегли
 
icon for podpress Аудио: Изтегли
 

[201950]

Защо човекът трябва да бъде възпитаван?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На хората не им харесва когато ги възпитават. Какво означава възпитание от гледна точка на кабала?

Отговор: Въпросът тук не е във възпитанието. Ако вземем за пример животните, те се развиват инстинктивно и все пак, тях също ги обучават на определени навици. Майката взема със себе си малките на лов, всячески им помага.

Самата природа ги обучава на правилно приспособяване към обкръжаващата среда. Ние виждаме колко е развито това при тях, особено при бозайниците.

При човека го няма. Естествено, ако останем на нивото на животните, бихме постъпвали така. Но тъй като ние се развиваме, при това много бурно и в най-различни посоки, понякога не ни достига разбиране, как да взаимодействаме помежду си.

При животните взаимодействието е много просто: приятел – враг, негово стадо – чуждо стадо. При човека съществуват огромно количество връзки. При това, ако при животните връзките са инстинктивни – положителни или отрицателни, то човекът ги развива по неизвестно каква система. Още повече в днешно време, когато светът става все повече взаимосвързан и интегрален.

Човешката същност е абсолютно противоположна на правилните връзки между нас, при които хората с добро се отнасят един към друг, мислят един за друг като добри роднини. Именно като „добри“, защото тяхната близост е сърдечна, притегателна, предизвикваща същото движение от страна на околните.

За съжаление, в нашата природа това не е програмирано. Ние сме най-разглезените животни, защото те нямат такива отношения един към друг, както при хората. Не си вредят един на друг, помежду им няма завист, ревност, а ако има, то е само на нивото на инстинктите. Например, водачът на стадото отблъсква другите или се опитва да ги победи в схватката. Всичко се случва на нивото на инстинктите, не повече. Така се проверяват един друг, кой е по-силен и кой не. Така си разпределят властта.

В човешкото стадо се появяват съвсем други пориви – жестоки, осъзнати, излизащи от нашия необуздан егоизъм, на който му е добре тогава, когато на другия му е зле.

При животните няма такова нещо. Те действат по много проста система от инстинкти. Искам да ям – убивам, но без желание да причиня зло на другия. Животното не убива повече от това, което му е необходимо за препитание. В същото време при човека всичко се случва необуздано. Той е готов да убива целия свят, макар че не му е нужно.

Затова човекът трябва да бъде възпитаван. В неговата жестока, отрицателна, егоистична природа трябва да се привнесе от околния свят силата на доброто. Тази сила се намира в природата, но е необходимо да се извлече от там.

Обаче, трябва да знае как да я извлече, по какъв начин да я противопостави на отрицателната сила и за сметка на връзката с двете сили да израства.

От урока на руски език, 03.07.2016

[198581]

Взаимовръзка между две сили

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представляват добрите отношения? Как са свързани с духовното?

Отговор: Духовният свят се разкрива тогава, когато човек може да се изгради за сметка на правилна взаимовръзка между доброто и злото. Да не убива злото и да не се прилепя към доброто, а да създаде такава връзка, така че те да се допълват едно друго.

Няма зло без добро и добро без зло, няма светлина без тъмнина и тъмнина без светлина, и средната линия между тях трябва да се поддържа правилно.

Ако човек правилно върви в самонастройка между тези две линии, неговият егоизъм през цялото време расте, а той може постоянно да извлича положителната сила, да я противопоставя на егоизма и да се изгражда в средната линия. В това се заключава цялата кабалистична методика. Това е самовъзпитание.

Щом човек започне правилно да възпитава себе си, тоест да се изгражда от трите линии (дясна – доброто, лява – злото, а средната е правилната връзка между тях), той започва да усеща в средната линия Висшия свят – такова състояние на природата, което действително се състои от явно равновесие между положителната и отрицателната сили.

На неживото, растителното и животинското ниво двете сили взаимодействат естествено, инстинктивно, и затова не се нуждаят от никаква работа. А на човешко ниво трябва да намерим тази добра сила в природата, да уравновесим с нея отрицателната сила и така да се развиваме. Човекът, бидейки по-лош от всички в нашия свят, може да се издигне по-високо от всички.

Двете сили се намират сякаш извън човека. Но когато започнем да ги изследваме, то определяме в себе си отрицателната сила и усещаме каква положителна сила ни е нужна, за да уравновесим с нея отрицателната.

Всичко това е възможно само, ако правилно взаимодействаме в групата, в десятката.

От урока на руски език, 03.07.2016
[198633]

Какво дава методиката на обединение

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Прага. Урок № 1

Методиката на обединението се основава на две линии: от една страна се развива егоизмът, а от друга страна свойството на отдаване.

И двете сили са сили на нашето развитие. Ние трябва постоянно да ги съединяваме една с друга, а след това те ще ни добавят още по-голям егоизъм, но заедно с него и още по-голяма сила за отдаване.

2016-09-09_rav_lesson_congress_n1_04

Колкото по-силно човек се свързва с групата, толкова ще бъде по-високо и така ще расте. Това са и 125 стъпала на развитие.

На първо място трябва да стигнем до осъзнаването на егоизма като зло, за да започнем да виждаме, че всичко, което се случва в нашия свят: разрушаването на семействата, проблемите с децата, между мъжете и жените, старите и младите, не е важно на какво ниво  взаимодействат хората помежду си, всичко се свежда само до едно: в нас се развива огромно егоистично желание.

При това трябва да вземем под внимание останалите, но не можем, не се получава. Ние сме свързани с тях с хиляди невидими нишки, напълно зависим от околните, но не можем да мислим за това, да им бъде добре. Всеки от нас мисли само за себе си.

Когато стигнем до това състояние в нашия затворен и интегрален свят, влизаме в криза.

Методиката за обединението е много древна методика, която идва още от Древен Вавилон. Той е представлявал събрание на почти всички народи на света. Тогава това не са били тези народи, а техните наченки под формата на огромни кланове и големи семейства. Именно в тези времена хората, които са живели във Вавилон, за първи път са почувствали своето егоистично развитие, отдалечаването един от друг.

Тогава и се е появил древно-вавилонският жрец Авраам, който е разкрил методиката на единството, която казва, че трябва да намерим сближаване именно над нашия егоизъм. Нейния девиз „всички прегрешения ще се покрият с любов“ Авраам е обяснявал на хората.

Той говорил, че и тези, които искат да реализират тази методика, и тези, които не искат, все пак, в края на краищата ще осъзнаят, че природата ни тласка към пълно обединение, ако не днес, то след известно време.

И сега това време е настъпило. Днес цялото човечество се намира в такова състояние, че ако не започнем наистина правилно да се сближаваме, изхождайки от вътрешните поправени човешки свойства, то светът го заплашват най-тежките проблеми.

Затова в наши дни се разкрива науката кабала. И ако започнем да я реализираме, то правим най-голямата крачка наред за себе си, за Твореца и за целия свят.

И най-главното, ние се включваме в това ниво, което се нарича „Творец“. С други думи, започваме да разбираме всичко, да виждаме, да осъзнаваме, да усещаме на нивото на вечността, на съвършенството, на безкрайността, където  възприемането на реалността не се случва вътре в нас, а извън нас, и става нашето нормално съществуване.

При това тялото не се променя, то остава на животинско ниво, защото най-важни са нашите мисли, разум и желания. Ако се устремяваме към ново ниво, към подобие с Твореца, то ставаме съществуващи във висшия свят. И животът на тялото, неговите страдания престават да се усещат от нас.

От 1-вия урок на конгреса в Прага, 09.09.2016 г.

[196713]

Няма нищо по-хубаво от това, което е приготвеното за нас

Знай със сърцето си, че както човек наставлява своя син, така Бог, твоят Всесилен, те наставлява. И спазвай заповедите на Бог, твоят Всесилен, и върви по Неговите пътища, и се бой от Него.

Бог, твоят Всесилен, те води в добра страна, в страна на водни потоци, извори и източници, които излизат по долините и планините. В страна на пшеница, ечемик, грозде, смокини, нар, маслини и мед.

В страна, в която без срам ще ядеш хляб, няма да имаш недоимък в нищо, в страна, в която камъните са от желязо и от планините ще добиваш мед.

И ще ядеш, и ще се насищаш, и ще благословиш Бог, твоя Всесилен, за хубавата страна, която ти е дал. [Тора, „Екев“, 8:05-8:10]

Потресаваща, разбира се, картина. Бих си помислил, че това е описание или на средиземноморско крайбрежие във Франция или на гръцки остров. Но е трудно да кажеш подобно нещо за земята на Израел. Разбира се тук се има предвид съвършено друго.

Действително е невъзможно по никакъв начин да се опише духовно, а не географски, земята на Израел, защото това са свойствата на човека, намиращ се в най-висшите си напълвания.

Това не е просто красиво литературно описание на някаква картина, а абсолютно точно, римувано, силно, научно-техническо описание на свойствата на човека, който по такъв начин функционира. Бих казал блика.

Тук се обрисуват всичките десет сфирот на душата на човека, който е напълно насочен към отдаване и любов към ближния, и така към напълно безкрайно състояние, защото всичко е насочено не в себе си, а от себе си.

Въпрос: Това усещане на конкретен човек ли е?

Отговор: Това, което се случва в желанието е и усещането. Освен желанието няма нищо друго.

Въпрос: Ние при всички случаи ли ще достигнем до това усещане?

Отговор: Това е заповядано на целия свят, записано е, предписано е и чака. А ние трябва да се опитаме със собствени усилия да го достигнем и то по-скоро. Няма нищо по-лошо от състоянието, в което се намираме. И няма нищо по-хубаво от това, което ни е приготвено.

Реплика: Но сега Творецът ни помага. Той ни показва какъв е светът. А по-рано това не го е имало…

Отговор: По-рано това не го е имало, защото не сме били развити, а не защото Той не го е показвал. Ние се развиваме по последователен еволюционен път до състояние, когато виждаме какво се случва с егоизма ни, усещаме криза и се развиваме по-нататък.

Така че напред, разбира се, има още много проблеми. Ако разберем какво ни е подготвено и се опитаме да приложим усилия към него, намерения и стремежи, помагайки си един на друг, тогава ще можем да преодолеем оставащия отрязък от пътя, който, по принцип, е най-сложния, защото тук има свобода на волята.

Ние сами трябва да го преминем със свободния си избор. А ако не, ще седим на едно място, като магаре, и ще получаваме удари, докато не поумнеем и не разберем, че трябва да използваме свободата си на воля. Да се надяваме, че ще се разсъним и ще се устремим напред.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 27.04.2016

[191980]