Ода за завистта

Тъй като всички сме социални създания, чувството за завист е познато на всеки от първа ръка. Но можем ли наистина да оценим завистта? Не онова детско раздразнение, която натоварва сърцето с безплоден товар, а мощният източник на енергия, който трябва да бъде насочен в полза на работа?

–      Виж тези момчета, – казваше мама. – Те са добри, добре им се получава. И ти можеш да го направиш също толкова добре.

От детството се нуждаем от примери, насърчаващи ни да постигнем нещо повече. Човек се развива, завиждайки на другите – понякога осъзнато, понякога неосъзнато. За да се движи напред, трябва всеки път да се проникне от впечатлението от следващото състояние и да се устреми към него. Новото стъпало започва с това, че си го представяш, искаш го, завиждаш на онези, които го имат. Можеш да завиждаш дори на  себе си от бъдещето. Но без тези ярки илюстрации от днес не можеш да го направиш.

Завистта е лоша, когато изисква да принизиш „самозабравилите се от обкръжението ти или да слезеш на нивото на лошата среда. Но, ако искаш да станеш като на-добрите около теб, тогава завистта е полезно и незаменимо средство, което те подтиква към подем.

Помня, че родителите ми купуваха списания за наука и технологии, за медицина. Домът ни беше пълен с плочи, след това започна ерата на телевизията. Пред мен се откриваше свят, привличащ с безброй възможности и разпалващ желания. До сълзи завиждах на космонавтите: „Как може това да се случва без мен?“. Завистта ме буташе напред, дърпайки здраво платната на надеждата.

Ако вземеш завистта от детето, какво ще остане? Растение. Въпреки, че дори растението е от думата расти, то първоначално е пропито от образа на своята бъдеща зрялост.

Всяко постижение, всяка стъпка започва с потенциала, който се разкрива на човека, свири на струните вътре в него и предизвиква завист. Оттук и всички наши детски игри, в които се чувстваме по-силни, по-умни, по-възрастни, в нещо по-добри. Оттук са и нашите стремежи и амбиции.

Но човешкият егоизъм не спи и си присвоява този порив, яхва тази вълна, принуждавайки те да се съревноваваш,  да дърпаш одеялото към себе си, да мачкаш другите, да ходиш по главите им, да воюваш, да унищожаваш. Това, което би могло да бъде добро, е опорочено и извратено. Когато се комбинира с егоизъм, завистта става разрушителна.

Природата ни даде съкровище, а ние го развалихме, както и другите ѝ дарове. Животните се хранят едно с друго инстинктивно от насъщна необходимост, без доминиране, без желание да унижат някого, да навредят на някого. Човек от завист е готов да изкорени, да унищожи целия свят, само за да постави другите „на място“.

„Нека не аз да завиждам, а на мен да завиждат“ – това е жалкото мерило на нашите усилия. От хилядолетия егоизмът расте в хората, предизвиквайки войни, довеждайки до смърт цели цивилизации. Понякога, задушавайки се в страданието, ние спираме, успокояваме се. Но не за дълго. Новата касапница е само въпрос на време.

На тъмно

„Душата на човека е свещ на Твореца“

Мишлей

Лоша завист е, когато виждаме свещите на другите и усърдно ги гасим.

А добра завист е, когато се запалваме един от друг.

Може да ни стори, че няма защо да страдаме. Нека всички да са добре. Нека всички да бъдат вътрешно развити, толерантни, благосклонни, дори на елементарно ниво, за да живеем заедно в мир, правилно да използваме ресурсите и де се подкрепяме един друг.

Но нашата природа е структурирана по различен начин: тя се фокусира върху това, което имат другите и го сравнява със собствените ни достояния. Чуждото вади очите. Не може всички да бъдат добре, защото не го искаме. Ако всички са удовлетворени, то никой не е удовлетворен. Поне в нещо трябва да се откроявам, за да могат другите свещи да избледняват на фона на моята. А още по-добре е другите да угаснат. Нека завистта да свети в другите, а не светлината.

Така че, духайки свещите на другите, ние гасим нашите…

В този затворен кръг, в тези тъмни сенки на егоизма човечеството броди от незапомнени времена. Няма значение какво искам. Важното е какво ще ме издигне над другите. Моята цел не е да стана по-добър, а да стана по-добър от другите. И това разваля всичко.

При такива отношения е невъзможно да се изгради нормален живот. Дори на теория. Например, на мен и на съседа ми дават нов Кадилак. Аз търся разлики и не намирам. Абсолютно еднакви модели са. Всичко е абсолютно същото. Но поне в нещо неговият Кадилак трябва да бъде по-зле от моя. Поне с драскотина. Откъде се взе тя?…

Или да кажем, че всички получават по един милион в сметките си, без данъци и условия. Милионът, разбира се, е страхотен. Но гледайки другите,  все повече се убеждавам, че съм го похарчил погрешно. Глупаво се получи. По-добре да бяха дали хиляда, но само на мен…

Може да се бориш с природата си колкото искаш, но тя е по-силна, по-хитра, по-изобретателна. „Не искам да се показвам пред никого, не искам да се хваля с нищо, не искам да изпитвам завист и да бъда обект на завист…“ Чакай, а каква е тази твоя снимка във Фейсбук? За какво ти е нов модел смартфон? Сигурен ли си, че винаги критикуваш другите принципно, а не защото те, за разлика от теб, са успели да спечелят без последствия? И дори да си бял и пухкав, не гледаш ли какво правят другите? Не сравняваш ли успехите им с твоите в търсене на приятни различия?

Завистта не е порок

„Малцина от нас могат да понесат щастието. Имам предвид щастието на ближния“.

Марк Твен

Завистта може да тлее или да избухне, но във всеки случай рядко я използваме правилно. И проблемът не е в нея, проблемът е в нас. Нашите ужасни критерии са лишени от здрав разум, да не говорим за истинска човечност. Нашият тесен „перископски“ поглед не ни позволява да видим единния свят. Егоистичното възприятие го разчленява на фрагменти, разделяйки и насочвайки  хората към безкрайна надпревара за „личен успех“.

 Този „успех“ не е нищо повече от общ провал. Целият съвременен свят е формиран от тесни интереси. Той стои върху борбата за власт и статус, върху антагонизма, върху завистта, която изисква да се издигаме не над себе си, а над другите.

И спасението е само едно – единство.

Когато хората са сплотени, те не си завиждат „черно“. Напротив, стремят се да осигурят всичко необходимо един на друг, виждайки във взаимното отдаване залог за общ и личен успех. Единството не просто ни смекчава, то променя скалата на приоритетите, осветява качествено различни ценности и ориентири, насочва човека към развитие. И много улеснява живота, защото в общата грижа за другите всеки се чувства защитен, всеки е сигурен в днешния и утрешния ден, всеки има кауза, радост, цел.

Благодарение на единството всичко се трансформира, проявява се в друга светлина. Съвсем различен е животът: наистина съм необходим и ценен, и се радвам на това. Съвсем различни са критериите: не търсим нарцистично превъзходство, не съдим по себе си, ценим добрата връзка. Съвсем различно е обществото: не завиждаме за успехите на другите и в отдаване се стремим да ги повторим, да ги надскочим.

Мога да завиждам на учени, художници, артисти, дърводелци, спортисти – и това няма да навреди на никого. В крайна сметка се гордеем не с това, което имаме, а с това, което даваме на другите. И това ни помирява, окрилява, вдъхновява, възвисява всички.

Няма нужда от нравоучения и аскетизъм. Завиждайте на здравето, завиждайте повече, завиждайте по-силно. В крайна сметка това е бяла завист, напълнена с общ подем, общ смисъл, светлина. Тя не настоява за насилие, а ни призовава един към друг, към прекрасен, пълноценен живот. Трябва само да се държим заедно, въпреки всички различия, над тях. Ако се отнасяме правилно един към друг, значи завиждаме правилно.

 [278767]

Извънземните са между нас (клип)

Днес много отговорни учени говорят, че извънземните вече ходят между нас. Професор Хаим Ешед, той, между другото, ръководи космическата програма на Израел, достатъчно голям учен, твърди, че те са тук, но излизат извън рамките на времето и пространството и затова не са открити от нас. Заради това, че сме недостатъчно развити, за да ги приемем и разберем. Така казва той.

Те са предотвратили няколко ядрени катастрофи, неутрализирали са ги. Помолили да не се публикува, че са тук, тъй като не искат да се развива масова истерия и така нататък. Той казва: “Ако бях казал това преди пет години, щяха да ме вкарат в лудница.”…

[276368]

Очаква ни добро бъдеще

Колкото и да пренебрегваме същността на промените, те няма да отстъпят. Когато новото се бори с обичайното, въпросът не е в резултата от борбата, а в нейната продължителност.

Основният урок от миналата година е, че трябва спешно да се научим да мислим един за друг. Имам предвид да се грижим един за друг. В противен случай, дори и по някакъв фантастичен начин да правя всичко правилно, винаги ще има хора, които ще добавят лъжичка катран и ще развалят всичко. Или сам ще прецакам себе си и другите. Не е задължително да е от зло, а просто от невежество. Понеже никой от нас наистина не знае, как да живеем заедно в условията на глобален свят и глобални проблеми.

Нямаше да мислим за това, ако не беше пандемията. Тя волно-неволно ни накара да се огледаме наоколо и да видим, че сме твърде различни, твърде противоречиви и трябва да направим нещо по въпроса. Не разбира се, да подстригваме всички с един гребен. Има нужда от друго решение, което ще позволи на всеки да бъде себе си и в същото време да живее щастливо.

Защото точно това искаме – да бъдем щастливи, радостни, процъфтяващи, обичани. И колкото и да е странно, именно бедите на глобалния свят ни показват пътя към това добро бъдеще.

Година за размисъл

В борбата срещу коронавируса човечеството неволно откри, че грипът е победен. Макар и само в този сезон и на твърде висока цена. Но преди една година всички бихме казали, че е невъзможно.

Всъщност глобалният свят, със своята взаимозависимост ни предоставя не само заплахи, но и методи за тяхното решаване. „Вие сте в нова система от взаимоотношения – каза той. – И в тази система има различни закони, различни критерии и приоритети. Тогава ги проучете!“

Не е трудно да направим първите изводи: виждаме, че всяка страна, всяко общество, всяко семейство се бори с пандемията по свой начин и в крайна сметка се грижи само за себе си. Това важи за всички – от рекордьорите по ваксиниране до антиваксърите. И това е естествено, защото не сме се научили да действаме по друг начин. Въпреки, че имахме цяла година за размисъл.

Цяла година, използвайки остарели методи, човечеството се опитваше да реши глобалния проблем локално. В резултат на това времето минава, а ние все още живеем в илюзиите на миналото и таим напразни надежди да се върнем в него. Нашето лечение е погрешно в основата си. Сблъсквайки се с предизвикателството на новата епоха, се опитваме да се барикадираме от нея с ваксини и да останем същите.

Няма да стане. Новата епоха изисква повече. Тя изисква да започнем от себе си.

Етап на отричане

Представете си: консилиум от лекари стои до леглото на болен и не иска да признае, че не може да го спаси с традиционни методи. Защото да го спаси, не означава да удължи агонията, а да го излекува. И новото средство е в това, че първо самите лекари трябва да се променят, да се свържат вътрешно. Тогава, ставайки единно цяло, заедно ще проникнат в корена на проблема, който се изплъзва на всеки поотделно.

Това показва болестта на пациента. За това говори пандемията, която е обхванала цялото човечество. За да се стигне до корена ѝ, трябва самите ние да се променим, да се свържем истински. Вчера преследвахме лични цели, стремяхме се към личен успех, а днес дойде времето на единен свят, на единна интегрална цел и общ успех на всички.

Само не казвайте, че е невъзможно. Това е просто необичайно. Преди не мислехме по този начин, не вярвахме, смятахме, че е утопия. Но всъщност всички хубави неща в началото са били утопия. Освен това започна зле, защото трябваше да си пробие път през старото и закостенялото. Дори най-плавните исторически преходи не са лесни, да не говорим за резките скокове.

В началото на 2021 година все още е трудно да се забележи, но старите парадигми започват да се разпадат. В интегралния свят няма нищо лично, локално, очертано от ясна плътна линия. Всички влияят на всеки, всеки влияе на всички. И затова, да се възползват един от друг, е като да копаят общ гроб. Напротив, трябва да взаимодействаме правилно в един стремеж, в едно желание, като по този начин разкриваме самата единна природа, в която живеем. Човешката взаимовръзка решава всичко.

Светът сега е в процес на отричане на тази реалност. Дори без да се опитваме да разберем и реализираме новата концепция за съществуване, ако я забележим, я заклеймяваме като нереализуема, противоестествена, наивна и т.н. Както се казва: „не съм я чел, но я осъждам“.

На следващият етап, който вече е близо, ще започнем да разбираме. Ние не говорим за някакво абстрактно или формално обединение, а за реално, системно, всеобхватно единство на природата, в която човек, според неговата степен на развитие, трябва да участва сам, съзнателно и съзидателно.

Осъзнавайки това, ще спрем да се страхуваме от промените. В крайна сметка загубата на личните интереси изобщо не означава обезличаване. Напротив, на този общ път ще процъфтява индивидуалността и уникалността на всеки. И тогава ще видим, че нашето предишно егоистично „лично“ всъщност е изравнило и обезценило нашия потенциал, като го е вкарало в рамките на празното, безцелно консуматорство.

Моментът на истината

Смяната на епохите е неумолима. Старият свят вече не съществува. Отлетяхме от него преди година, но искаме да се върнем, вкарвайки новите реалности в старите шаблони. Но не можем да сложим новия свят в прокрустово ложе *, не можем да го опаковаме в клетките на съзнанието, свикнало с фрагментирано възприемане на детайлите. Той е един и трябва да отразим тази единна картина  в себе си – в обществото, в отношенията между нас.

Докато отхвърляме предизвикателствата, кризата няма да свърши. Тя просто ще приема различни форми. Това е кризата на целия ни предишен живот. Всички външни стимули, с които ни глезеше, вече не са актуални, не са релевантни. Стигнахме до момента на истината, до напълно различни ценности, дълбоки, непреходни, способни вътрешно да обединят всички, независимо от различията и конфликтите. И тъй като не сме се доближили до тях, не можем да продължим.

Новият свят няма да бъде добър с нас, докато не го разберем и не го приемем. Защото в него вече няма егоизъм, а взаимно отдаване – двигателят на прогреса. Можем да живеем в него добре само заедно. Не за сметка на другия, не в своето уютно ъгълче, а в общия дом, в общото семейство. И дори то да не е онова, с което сме свикнали, нямаме друг избор.

Историята върви по свой път, откази не се приемат. Сега всичко зависи от качеството на нашите връзки, от вътрешното сближаване между нас. То е нашето лекарство, издигащо ни над всички болести и препятствия по пътя. То не просто ни предпазва от беди, но и дава на живота ни нови стимули, нови радости, нов вкус и нов смисъл.

Нека да оставим познатото зад нас. Доброто бъдеще не е такова, каквото си го представяхме. То е каквото трябва да бъде.

* Изкуствена мярка, към която безполезно се нагажда нещо с насилствени мерки/ бележка на перводача

[20210218]

Сърцето на майката

Сърцето на майката се намира в централната точка на цялото мироздание и в материалното, и в духовното. Понеже именно от тази точка се случва духовното и материалното раждане. Няма нищо по-силно от майчиното сърце –  то е най-чувствителната, най-важната точка в цялата реалност. Твореца е създал желанието, което е в основата на сърцето на майката.

Следователно, ако жените започнат да мислят поне малко за обединение, те вече се докосват до тази централна точка на цялото мироздание, откъдето е започнало раждането на цялото човечество, общата душа. Светът ще стигне до поправяне само за сметка на жените.

Жената има огромна сила, която ражда, развива, организира. И обратното, ако жената не участва в това поправяне, тя се превръща в причина за раздори, в място отдалечаване и зло. Затова много се надявам, че жените ще се обединят и ще донесат на човечеството мир, спокойствие, единство.

От урока за жените, 29.08.2020
[270082]

Пет принципа на оздравяването (клип)

Петте принципа на оздравяването са:

1. Не си болен, а оздравяваш.

2. Не четеш за болестта и влизаш в ново обкръжение.

3. Няма нито вчера, нито утре, а само днес, това е единственият ти ден.

4. Ако действието, което си задължен да извършиш, ти е трудно, го направи два пъти.

5. Бъди постоянен, решителен и упорит.

Какви действия трябва да извършиш, за да приложиш тези принципи?

1.Всяка сутрин, ставайки, независимо от настроението и самочувствието, се усмихваш и на глас благодариш на Твореца, мирозданието. В началото механично. После, когато привикнеш, ще минава през сърцето.

2. До половин час – дишане, упражнения за дишане през диафрагмата.

3. Минимум едно осъзнато добро действие по отношение на някого.

4.Минимум 20 минути ходене извън дома.

5.Минимум половин час учене. Да изучаваш нещо ново, да е свързано с някаква наука.

Най-тежкият момент в излекуването ще бъде тогава, когато се почувстваш вече добре и трябва да намериш сили, въпреки всичко, да продължиш да изпълняваш петте условия.

Кабала заменя всичко това с едно намерение за добри мисли към всички. И всичко. Постоянно да бъдеш с добри мисли към всички хора! Така лекуваш себе си.

 

[274850]

Сънят в материалното и в духовното

Сънят в нашия живот е много сериозна дейност на мозъка, при която той обработва и съхранява цялата налична в него информация, натрупана за ден, а може би и за няколко дни. Мозъкът я поставя и сортира в архива си. При този процес възникват всякакви хаотични връзки, затова понякога сънищата ни се струват нереални.

Всъщност, в съня се случват много силни действия и решения. Мозъкът работи много интензивно на дълбоки, вътрешни нива, които все още не можем да изследваме. А когато тази информация вече е складирана, подсъзнателно вътрешно осъзната, човек е готов да се събуди.

Винаги виждаме сънища. Те непрекъснато преминават през нас, защото са блуждаещи процеси в нашия мозък.

И човек вече е готов за следващия ден, за следващото правилно възприемане на информацията въз основа на предишния ден и съня, който е преживял, т.е. към преоценка на информацията, възникнала по време на съня. По този начин сънят, изключвайки те от реалността, ти позволява правилно да рестартираш и да преминеш към ново състояние с нова оценка на реалността.

В духовния свят е същото, защото нашият свят е отражение на духовния свят.

В духовното, без да заспиваме и да се изключваме от реалността, както в нашия свят, ние съзнателно се издигаме на следващата степен, като че ли в следващия ден. Откъсвайки се от предишната степен и все още неиздигнали се на следващата степен, се намираме между тях и искаме съзнателно да прехвърлим едното в другото. Това е и нощта между два дни.

Но намирайки се между двете реалности можем да почувстваме състояния, за които вътрешно не сме готови. Можем да почувстваме неща, които все още не са влезли в нашето разбиране и да видим неща, за които още не сме готови. Още не сме готови за това.

Ето защо сънищата са много особено, красиво състояние, от което можем по-късно да направим дълбоки изводи, да стигнем до нови стремежи.

От ТВ програмата „Силата на книгата Зоар“ №5

[278131]

Ренесанс на любовта

За любовта са написани огромен брой книги, снимани са много филми, направени са много изследвания, но тя все още остава загадка. Става все по-трудно и по-трудно да изграждаме отношения между половете.

Дори когато между двама човека „прескочи искра“ и сърцата са „пронизани от стрела“, минава известно време и влюбените започват да се съмняват в истинността и силата на чувствата си.

В природата любовта е логична

В природата всичко е много по-лесно. Животните създават двойки в определен период, избирайки партньора по ясни признаци и критерии. Защото тяхната сметка е проста: ще донесе ли любовният съюз най-доброто потомство. Кой е по-подходящ за това, също е ясно. Който е по-силен или по-дебел, или по-млад, или по-високо по статус, той е по-добър. Природата не оставя тук място за грешки.

При хората всичко в този смисъл е много объркано и проблематично. От една страна, можем да се издигнем над животинския алгоритъм, а от друга, можем да паднем още по-ниско, защото не можем да изградим нашите отношения дори на нивото, каквото е при животните. Животните не грешат, а ние колкото повече се развиваме, толкова повече грешим.

Затова е много желателно да разберем каква е добавката, която ни издига над животинското ниво и ни позволява или да се издигнем над него, или да паднем. Защо природата ни е направила такива? Става въпрос за най-силният инстинкт – сексуалната потребност следва веднага след потребността от храна. Човек не може да живее без храна, но ако храната е обезпечена, той веднага се устремява в търсене на партньор и секс.

Виражът на „основния инстинкт“

Бедата е, че този най-мощен инстинкт е „разфокусиран“. С храната всичко е ясно, главното е да се наситим, без значение с какво, дори и въпреки навиците си. Но „основният инстинкт“ на човека е объркан: от една страна, той се нуждае просто от секс, като на животинско ниво. И тъй като се нуждае от него, не поставя специални условия и е готов на компромис, само за да задоволи страстта си. А от друга страна, освен секс, той търси и някаква вътрешна връзка.

И тук партньорите правят грешки, не знаейки как да съчетаят двете искания. От „животинска“ гледна точка критериите са ясни: партньорът трябва да бъде от моята среда, със сходни навици, възпитание, хранителни навици (обикновено това важи за мъжете), сходни жизнени ценности… Мъжете в миналото не са гледали други неща, когато са избирали жените си.

Не случайно в животинския свят самките не се отличават с привлекателност, а напротив, самците са „красиви“. Тук не става въпрос за външна красота, а за физическо здраве, което и преди е било основен критерий.

Що се отнася до многократно възпятата любов, нейното „победоносно шествие“ не започва веднага. При хората при сключването на брак тя не е била разпространена и търсена, оставайки за забавление на аристократите, нещо като „съперничество на самците“, подобно на аналогичното поведение в животинския свят.

Като цяло, мъжът на практика е купувал жената, а след като тя е започвала да се грижи за него, в него са започвали да проникват чувства и той се е привързвал към нея. В повечето случаи е било въпрос просто на свикване. Това е било в естеството на нещата и докато егоизмът се е удържал в естествени рамки, хората са подхождали към семейния живот просто, практично и делово.

Обаче с времето кривата на егоистичното развитие е тръгнала нагоре и периодът на Средновековието е белязан от нов „тренд“. Отначало той е обхваща висшите слоеве на обществото, защото егото им расте по-бързо, а след това постепенно прониква и в другите слоеве. Но все пак, дори и днес може да видим, че хората в някои държави се отнасят към тази страна на живота просто, без големи въпроси, без да се бъркат в суматохата на чувствата. И между другото, доста добре се справят в това отношение в сравнение с тези, които са ги изпреварили в развитието на егоизма.

Стандарти на виртуалното битие

Днес нарасналото егоистично желание изисква от нас не сериозни, дългосрочни и дълбоки чувства, не любов, а моментни, силни емоции, които веднага след като преживеем, тръгваме да търсим нови. Също толкова ярки и мимолетни.

Само преди някакви сто години сме били далеч от това, а днес сме изненадани да открием колко бързо приключи шествието на любовта по света. С всяка изминала година ставаме все по-малко способни да създадаваме добра, трайна връзка между партньорите. Семейната институция се разпада и навлизаме в нова фаза.

Егоизмът ни се разви до такава степен, че вече не можем и не се опитваме да създадем директна връзка между нас. Вече е по-лесно да общуваме по телефон, в интернет. Струва ни се, че така имаме по-голям шанс да опазим егото си от щети. И дори и да протягаме романтични нишки между нас, някаква вътрешна защита сработва и не ни позволява истински да се разкрием един пред друг.

Каквото и да мислим, това са фактите. Желанието вътре в нас ни гложди, но не можем да го удовлетворим. В душата си, може би искам да се отдам изцяло на усещането за сливане с душата на моя партньор, но вече не мога да го направя. Просто съм неспособен. В мен има вътрешна бариера, която не ми позволява да се разкрия. Нещо повече, виждам, че същото се случва с моя партньор. Той също се затваря, криейки се зад различни маски, които е много трудно да свали.

В крайна сметка целият ни живот се състои от виртуални връзки. Особено днес, когато коронавирусът ни изпрати по домовете. Целият ни ден преминава в телефонни разговори, електронна кореспонденция, коментари в социалните мрежи.

Такава рутина сме изградили въз основа на вътрешната потребност от „филтрирана“ връзка чрез различни устройства. Нашият егоизъм, който те обслужват, изисква точно такива, делови отношения, когато оценяваме всичко по най-рационалния начин.

Гледам хората около мен и се чудя какво ще кажат. Ръководя се от „виртуалното битие“. И се оказва, че в крайна сметка не само не съм способен да познавам и изучавам противоположния пол, но дори не познавам душата си, вътрешните си искания.

И затова нашето общуване се свежда до празнословие и има външен, общоприет характер. Разменяме безсмислени фрази, дори не се опитваме да се потопим по-дълбоко. В това „плискане в плитки води“ няма никаква сериозна връзка. Човек вече не е в състояние да я създаде, защото не е в състояние да се разкрие и освен това не знае какво сам представлява там, вътре.

А ако сам не мога да се разкрия, какво мога да дам на другия?

Тук се сблъскваме с проблема на човека, който не познава себе си. Особено днес, когато нашият нарастващ егоизъм модернизира света, заради което животът ни става все по-примитивен.

Уподобили се на компютри, преминаваме към най-простите двоични формули на взаимодействие и светоусещане. Дълбоките чувства нямат място. От „аналогов“ формат всичко преминава на „цифров“. Вместо на хармонията на много части и компоненти, ние се подчиняваме на процесите на простите алгоритми – само те някак ни напълват.

Връщане „в детството“

За да променим това, трябва да върнем човека „в детството“, в истинската простота, в първичната любов, подобна на любовта на майката и детето. Тогава ще можем отново да усетим дълбоката, вътрешна връзка. Всъщност, във връзката с партньора търся същия източник на любов, който някога за мен е била майката, но вече на друго ниво.

Отношенията между хората са централен проблем в днешно време. И точно тяхната промяна трябва да стане основа на поправянето на света. Можете да започнете тази промяна с изграждането на правилна връзка в семейството. Всъщност, това вече е насъщна потребност, защото хората изпитват неудовлетвореност от семейния живот. Те вече не са в състояние да направят ясно разграничение между секса и духовната връзка (която може да се нарече любов). Затова трябва отново да се учим правилно да съчетаваме едното с другото.

И става ясно, че без налагането в нашия живот на принципа на любовта към ближния като към себе си, не може да има никаква правилна връзка. Понеже истинската любов, духовната връзка, е когато всеки се наслаждава на другия, отдава му цялата топлина на своето сърце, радва се на неговата радост повече, отколкото на своята.

 

Пътечката между доброто и злото

Трябва постоянно да търсим как да балансираме всички лоши свойства в нас, като ги компенсираме със свойствата на светлината. „Любовта ще покрие всички престъпления“, тоест всеки път трябва да  изграждаме правилната връзка между всички части: вътре в нас самите и между нас и обкръжаващата среда.

В Тора са описани законите за това, как трябва да се отнасяме към неживата природа, растенията, животните, хората и висшата сила, Твореца, тоест как да организираме всички пет нива на желанието така, че природата да приеме формата на сфера, съвършенство.

Опитвайки се да създадем такава съвършена форма, ние разкриваме нейния източник, висшата сила, която е създала всичко. Нашият живот започва с Големия взрив, с пълното разбиване, с отрицателната сила, разпръснала всички частици във всички направления. И след това, когато частиците се съберат и се включат една в друга, започва творението.

Така трябва да виждаме нашата работа: да съберем всички противоположни части на природата и да ги свържем така, че да се поддържат  взаимно.

Злото не изчезва, защото доброто не съществува без зло. Докато човечеството не го разбере, ще се приближава към война. Защото ние не разбираме законите на природата, според които нашето разединение само ще расте, а над него ние трябва да стигнем до обединение и единство.

Малкото дете може да приема само доброто. Но възрастният човек разбира, че е невъзможно без проблеми. Според степента на своето развитие той осъзнава, че злото не е отвън, а вътре в него и за да поправи злото, трябва да го компенсира с любов, с обединение. Няма нищо друго, освен разделение и обединение.

„Мир“ (шалом) означава „съвършенство“ (шлемут), запълване. Злото си остава, защото е дошло от Твореца. Но ние молим Твореца да ни даде втората сила, добрата, за да построим средната линия между доброто и злото. Както Твореца няма отношение нито към злото, нито към доброто, така и ние не се отнасяме към доброто или злото, а само искаме да застанем между тях в средната линия.

В тази средна линия ние все повече разкриваме Твореца, работейки заедно с него. Покривайки цялото зло, което се разкрива, с добро, стигаме до средната линия и разбираме, че всичко е било, за да разкрием Твореца и да установим връзка с Него. Затова чрез отношението „любовта ще покрие всички прегрешения“ ние изграждаме връзка с Твореца и постигаме сливане с Него.

От урока за подготовка за конгреса, 08.02.2021

[278085]

Кое ще победи – егоизмът на човека или любовта… (клип)

Знаете ли, какво е „ваксинен национализъм”? Когато се разработва ваксина само за себе си, на първо място за себе си. Когато няма общо съгласие заедно да се създаде ваксина за всички, когато всичко се държи в тайна, когато всеки работи, не за бързото възстановяване на здравето на хората, а за политиката, за националните интереси. Това сега съществува в света, така се разработва ваксина.

Защо не се случва следното: да се съберат някъде най-великите човешки мозъци и целият свят да работи само за тях, да мисли само за тях, за да могат колкото може по-бързо да създадат ваксина. Ваксината би излязла десетки, стотици пъти по-бързо, отколкото сега…

[271995]

Мъглив проход

Когато пътят е в мъгла, първо трябва здраво да се хванем за ръце, за да не се изгубим поотделно. Живяхме с коронавируса една година, време е да си научим уроците. Какво научихме? До какво стигнахме? Разбираме ли какво предизвикателство ни е отправено? Готови ли сме за това, което ни очаква?

Всъщност, научихме много. На първо място осъзнахме, че всички наши основи са нестабилни и ненадеждни. Осъзнахме колко здраво сме свързани и как не искаме да признаем тази връзка. Разбрахме на какво сме способни и на какво не сме. Разбрахме колко струват нашите принципи и ценности и кой ги има.

Все още не осъзнаваме какви промени се случват с нас. В края на краищата, през тази година трябваше значително да намалим изискванията си към живота, летвите и очакванията си. Представете си: поръчвате пълен обяд в ресторант, а получавате салата. Първоначално възмущението ви е огромно, но няма друг ресторант, а магазините в града вече са затворени и не се знае кога ще отворят. С течение на времето продължават да ви сервират салати и неохотно свиквате…

Така е и с коронавируса: въпреки нервите и неприятностите, ние вече малко се успокоихме, поехме удара и „минахме в защита“. Да, ще трябва да продължим да живеем с него, неизвестно колко време, без никакви гаранции за бъдещето.

Пред нас е мъгла със съмнителни просветлявания. Може да се окаже, че 2021 година ще премине през нас още по-чувствително от миналата. Какво ще кажем за нея следващата зима? Ще продължим ли да вървим в неизвестност или малко ще излезем от мъглата?

Струва ни се, че малко зависи от нас. Но от друга страна, има нещо, което зависи само от нас.

Граници на самодържеца

На тесногръдия човек, по принцип, всичко му е ясно. Геният се съмнява дори в основите. Детето не се грижи особено за утрешния ден, защото живее в кръг от светлина – любовта и грижата на близките си хора. Границите на този кръг са много различни. Възрастният човек, напротив, вижда много по-сложна картина.

Кръгът на нашия живот до 2020 година беше ясен и разбираем. Но ето, дойде беда и ни въведе за ръка в един зрял, интегрален свят, където всичко зависи от всички, на всяко ниво, във всяка област. Границите на кръга се размиха, обхванаха планетата, но не изчезнаха и продължават да ни притискат с всякакви ограничения.

Парадоксалното е, че карантината стесни жизненото ни пространство, но хоризонтите, напротив, се разшириха. Преди ние, като деца, бяхме ограничени, но не го забелязвахме. Сега виждаме границите релефно засенчени от пандемията. Тези граници съществуваха и вчера, но не ги забелязвахме. Ясният вчерашен ден ни подведе, а днешната несигурност просто разкрива истината: ние сме ограничени, защото не разбираме законите на взаимосвързания свят. И може би този пласт от реалността все още не ни е познат, но поне започваме да си даваме сметка за него.

Излиза, че за една година не сме се върнали назад, а сме се придвижили напред. Нашата предишна детска увереност беше плод на незнание, на скрити граници на възприятие. Сега, когато те започнаха да се проявяват, ние се чувстваме затворени и в същото време започваме да порастваме, да надничаме от детството.

Пандемията ни показва колко е ограничен човек и колко важни неща са останали извън полезрението му. Невидимата за погледа заплаха проби цялата ни защита и стигна до всички, спря планетата. В резултат на това осъзнаваме  малко по малко, че живеем не само в света, но и в Природата, в нейната неразривно сързана система, в мрежата от нейните сили и закони. И ако човекът се нарича цар на природата, венец на творението, то е дошло време да разберем какво стои зад всичко това. Да разберем не заради спорта, а за да продължим напред.

Преди всичко, нека да признаем фактите. Открихме, че сме напълно зависими от Природата и сме в нейната власт. Нейният „цар“ изобщо не е самодържец и най-накрая започва да го разбира.

Всъщност, станахме не по-ограничени, а по-осведомени. Може би дори малко по-умни. И с цената на това, нашата несигурност е в следващия момент. Така сред мъглата отваряме очи.

Като цяло, истината сама по себе си вече е голямо достижение. Илюзиите се разсейват, падат пиедесталите на догмите и стереотипите, разпадат се митовете – нима това е лошо? Напротив,  чудесно е, подтиква ни да разберем себе си и света, в който живеем. Всъщност, като цяло не знаем почти нищо за него.

И въпросът съвсем не е в това, какво има в центъра на Земята или колко галактики има във Вселената. Ние сме абсолютни невежи в най-важното – в глобалната мрежа на взаимосвързаност, която прониква през всички нива на Природата и през всички нейни части. Ние не знаем за това, което ни свързва извън времето и пространството – вътрешно, неизбежно, системно. Оказва се, че същността ни е убягнала. И това откритие има колосална ценност. То свидетелства за факта, че ние растем и напивайки границите на сегашния етап на развитие, за първи път се докосваме до следващия етап.

Краят на безразсъдството

Всъщност, властта на Природата не е проблем. Проблемът е, че не разбираме Природата, не разбираме как да живеем в нея, как да се свързваме правилно с нейната интегрална единна цялост. Това и е задачата на човечеството, „венецът на творението“ – да изгради между нас такива връзки, които ще позволят да се създаде позитивна връзка с Природата. Неслучайно всички древни учения говорят за това, защото преди хората са били по-близо до  нея и по-добре са разбирали нейните изисквания.

Вярвам, че 2021 година ще разнищи бъркотията в главите и сърцата ни и ще постави тази задача на първо място. Мъглата на несигурността няма да изчезне веднага, но ще разберем как да действаме заедно, за да създадем нови, истински човешки отношения, превръщайки обществото в единно, хармонично цяло, в подобие на самата Природа. Повярвайте, това веднага ще ни донесе голяма радост и облекчение. Защото вътрешно ще се издигнем над водовъртежа от събития, ще  намерим перспектива, ще поемем по правилния курс и ще видим първите резултати.

Най-важното сега е здравия, трезв подход, който няма да позволи предизвикателствата на времето да бъдат замъглени с лъжи и празни надежди. Няма нищо случайно в събитията и няма никакъв шанс да се върнем в детството. Игрите свършиха. Това вече е очевидно и „цялото кралско войнство“ от лъжливи медии няма да го скрие от нас.

Човечеството се чувства изтощено, изцедено като че ли от коронавируса, но в действителност е от лудостта от излишни потребности, които ни лишиха от нормален живот, положителни емоции, участие, разбирателство, истинска увереност в утрешния ден. Някой ден ще си признаем, че до 2020 година бавно полудявахме…

Отрезвяването вече започна. Човечеството, „царят на природата“ се превръща в гол крал пред очите ни. Лъжата постепенно изчезва, измива се от дъжда от проблеми и разкрива истината – раздробен свят, съсипан от егоизма. Остават ни все по-малко възможности да живеем по стария начин и в един прекрасен ден ще се почувстваме голи, лишени от обичайните „дрехи“ от статус, имущество, социална йерархия и дори социално разделение. Кризата изравнява всички.

Тогава ще пробваме други „дрехи“ – взаимно отдаване, топлина, единство. Всичко, което трябва да култивираме между нас още сега.

Без това ваксината няма да помогне. Понеже нямаме работа с коронавируса, а с Природата. И тя няма да отстъпи. По един или друг начин, ще продължи да пробужда човечеството да се замисли: „Какво ми е? Какво лекарство ще ме излекува?“

Това лекарство не се предлага от фармацевтите. Няма лечение за порастването. Трябва да го приемем в душата си.

[277439]

Лари Кинг и Михаел Лайтман (клип)

Какво се случва с нас след смъртта?  Какво се случва  с душата? Боите ли се от смъртта?

[168634]

Какво трябва да дадем на децата

От ранна възраст детето трябва да знае, че в човека не остава нищо друго, освен добрите дела, които е извършил.

На децата трябва да се даде добро възпитание, минимално, нормално право на съществуване. Малко над средното, но не повече от това. За да бъдат длъжни да полагат усилия, за да печелят, за да бъдат длъжни да съхранят себе си и семейството си, за да се предпазят от всички проблеми. Защото без това човек се увлича и вече не знае какво да прави и къде да избяга.

Реплика: Това развращава хората.

Отговор: Нищо не остава в човека! Абсолютно нищо, освен добрите дела. A добрите дела са само това, че е успял да тласне този свят към обединение. Това е всичко! Само това може по някакъв начин наистина да бъде записано в душата му. В душата му! Защото, участвайки в обединението на света, той включва своята душа, своите вътрешни свойства. Затова остава в него и смъртта няма власт над това.

Въпрос: Какво е обединението на света? Какво действие е?

Отговор: Това е взаимният стремеж на хората, дори на земно ниво, да си помагат един на друг. А най-важното е, в сближаването между тях да се разкрие висшия разум, висшето свойство, висшата сила – Твореца, тоест свойството отдаване и любов. Ако те насочат хората към него, това наистина ще остане с тях и ще бъде техният вечен, огромен принос в развитието на собствената им душа.

[23012021]

Осем принципа на успешните родители (клип)

В последно време широко разпространение са получили различни методики, които като че ли позволяват да се възпитат успешни деца.

[274008]

Има ли Бог или не?

Въпрос: Как да реагираме на вътрешните въпроси за съществуването на Бога. Има ли го или не? Възниква ли у вас такъв въпрос?

Отговор: Не, не възниква. Няма Бог.

Въпрос: Как да реагираме на този въпрос?

Отговор: Няма Бог – няма въпрос.

Въпрос: Може би трябва да намерим нещо друго, някакъв закон или нещо друго? Как така няма нищо?

Отговор: Наречете бог Вселената и нейния основен закон, който включва абсолютно всичко. Наречете го Творец.

Има сила – централна, вечна, съвършена сила, над която не знаем какво се случва.

Кабала ограничава това и казва: „Само след пълното поправяне в теб ще възникнат такива свойства, чрез които ще можеш да се издигнеш и да започнеш да изследваш самия Творец. А така изследваш самата висша сила на света, която влияе на теб и на целия материален свят.

Моля, изследвай я, достигни нейното ниво и след това ще говорим. Защото днес не можеш да разбереш какво се случва там, защото са ти необходими друг разум, други чувства, други свойства.

ОТ ТВ програмата „Попитай кабалиста“, 31.12.2018

 

[276722]

Моите мисли в Туитър, 07.01.2021

2021 година е преходът на света от пазарна и информационна икономика към лично и социално сближаване, чак до сближаване над всички граници. Това не е фантазия, а реална крачка в реализацията на естественото развитие на човека – до пълно обединение в системата АДАМ.

[276529]

Кабала е вглъбяване в природата

Въпрос: Възгледите на кабала са близки до будизма и до голяма степен до йога, католицизма и европейската алхимия, видимо според метода за постигане на светло бъдеще. Но доколкото разбирам, най-светлото бъдеще можем да постигнем само чрез обединение в кабала. Защо е така? Ако и другите школи го предлагат, защо не са в сметката?

Отговор: Кабалистите не отхвърлят никого. Но е очевидно, че има няколко начина за обединяване на човечеството.

Днес е ясно, че без единство просто ще загинем, ще се унищожим един друг. От всичко, което се случва с нас виждаме, че това е единственият път за спасение. Нито развитието на технологиите, нито нещо друго ще ни помогне. Трябва да развиваме човека към общуване, към по-добра връзка с другите.

Кабала обяснява как да се направи това. Тя се основава на скритата в природата добра сила, която може да ни обедини. Тази сила не съществува в човека. Колкото и да се занимаваме с медитация, различни методики и всякакви упражнения, няма да ни помогнат. Защото егоизмът ни пронизва буквално отгоре до долу.

Кабалистичната методика е изградена върху обединението на човечеството с помощта на добрата сила, съществуваща в природата, но скрита от нас. Затова кабала се нарича тайна наука. Защото разкрива тази сила и тогава, използвайки я, можем да се обединим. С това кабала се различава от другите учения.

Но тя не е медитация, не е физическо упражнение. Тя е истинско вглъбяване в природата. Но различно. Просто трябва да разберем какво е.

По принцип кабала не отрича нищо, както и всичко останали методики. Те също не се отричат взаимно, просто всяка от тях има собствен подход.

В човечеството има различни групи хора с различни наклонности и психологически заготовки от природата. Затова е необходим различен подход. Между другото, в кабала е казано, че има много пътища за постигане на единство.

От ТВ програмата „Попитай кабалиста“, 20.03.2019

[276407]

Задачата на жената в кабала

Въпрос: Каква е основната роля на жената в кабала днес?

Отговор: Същата като на мъжете: да се издигне над своя егоизъм, да се съедини с другите и да постигне Твореца.

Въпрос: Струва ли си жената да се обединява с другите жени, с които заедно се занимават с кабала?

Отговор: Да. Струва си. Ако има сериозна група, която е ръководена от сериозен преподавател, си струва. Ако е сама е много трудно. Или може да се занимава само през интернет.

От ТВ програмата „Попитай кабалиста“, 31.12.2018

 [276759]

Как да обясним самотата?

Въпрос: Как да обясним самотата, когато човек не може да намери дори взаимна симпатия? Сега има много такива хора. Това означава ли, че нямат сродни души и са самотни завинаги?

Отговор: Егоизмът в нас се развива непрекъснато, от началото на сътворението до наши дни и ще се развива все повече и повече.

С развитието на личния егоизъм всеки човек ще се чувства все по-отдалечен от другите хора. Ще му бъде все по-трудно да намери своята половинка и като цяло да се събира с приятели.

Ако човечеството не започне да се поправя, то бъдещето му, разбира се, ще бъде все по-жалко. Хората ще живеят в своите кутийки и това ще бъде тяхната участ.

Реплика: Но това е голямо страдание.

Отговор: Те ще свикнат, ще започнат да вземат наркотици или нещо друго. Какво можеш да направиш против егоизма? Или го поправи, или го остави такъв, какъвто е и бавно го приглуши.

ОТ ТВ програмата „Попитай кабалиста“, 20.03.2019

[276762]

Прераждане на душата: всичко се определя от крайната цел

Въпрос: Може ли душата да се превъплъти в друга раса, националност? Или има някакви ограничения?

Веднъж една жена от татарска националност ме попита: „Преместих се от Татарстан в Съединените щати. Сега ще се прераждам като американка или ще се появя отново в Татарстан в следващия си живот?“

Отговор: 🙂 Не. Тази жена няма абсолютно никакво задължение да се ражда със същите свойства, в същата националност и в същата държава, както миналия път.

За съжаление, ние сме много ограничени в разбирането си за света. Законите на Вселената са абсолютно еднакви във всичко и за всички. Така че, ние не се прераждаме в никого. Свойството на душата определя съдбата на човека.

Въпрос: Важат ли същите принципи за евреите?

Отговор: За евреите тези принципи са по-строги. Онези души, които трябва да приложат методиката за поправяне в този свят, се раждат като евреи. Съответно с това се позиционират в нашия свят.

Затова виждаме хора, които през този живот изведнъж са привлечени от методиката за поправяне. Но за следващия път това нищо не означава.

Въпрос: Полът на човека също ли е зададен или може да се промени?

Отговор: И полът се променя в зависимост начина, по който определена методика трябва да се изпълни в този свят. Затова човек се ражда или мъж, или жена, или от някаква националност, или с някакви свойства. Всичко това определя крайната цел и какво трябва да постигне точно в този живот. Всички параметри на нашето съществуване се проявяват в съответствие с това.

Но нека хората не се придържат към това! Важното е какво мога да направя от себе си! А всичко останало не е. Сред нас е имало представители на други народи, като рав Акива, които са станали велики кабалисти.

Всичко зависи само от човека.

От телевизионната програма „Попитайте кабалиста“ 31.12.2018

[276545]

Америка като огледало на света

Пробивът в Капитолия, който и да стои зад него, трябва да бъде пробив в съзнанието: старата система вече не работи, новата не е изградена.

Бомбата на Джокера

Зад външните бунтове в САЩ се крие основното вътрешно сътресение. В своята същност съвременна Америка открива, че вече не е Америка.

Не е тази Америка, която дълго време беше нарицателно име и пример за успех. Днес тя е пример за разделение, което разрязва обществото на две половини, на два ненавиждащи се лагера. Страна, в която преди време живееха заедно представители на почти целия спектър от човечеството, днес пред очите ни се превръща в клоака на раздора.

Американското общество е разделено по цвят, идеология, отношение към живота, културата, образованието и по много други признаци. Хората стават вътрешно чужди, противоположни, ненавиждащи се един друг.

Визуалната картина на този процес беше демонстрирана педи няколко години от анимацията „Лего филм: Батман“, в която град Готъм след експлозия на бомба буквално се разцепва на две и почти пада в бездната. Не остават връзки, мостове, нищо, което поне малко да свързва двете страни. Егоизмът е извън скалата, иска своето и не е готов на никакви отстъпки.

Трябва да разберем: тази бомба сега е поставена под всички нас. Америка показва бъдещето на света, състоянието, до което всички ще стигнем, ако не се замислим сериозно, как да поправим връзките между хората. Днес сме разпръснати на различните страни на барикадата и това далеч не е случайно.

Човешката природа се ожесточава, става безкомпромисна и вместо да създаваме единен, интегрален свят, ние се движим с пълна пара към неговата противоположност – непримирима враждебност, омраза и Голяма война.

Затова останалите не трябва да злорадстват, гледайки Америка „от задните вагони“. Напротив, болно ми е да видя нейното потапяне и нежеланието на лидерите ѝ да се споразумеят помежду си. Когато страната се разпада на части, всяка победа е пир по време на чума. Официалната встъпване в длъжност на новия президент няма да реши нищо. Конфронтацията се изостря и ако днес някой е яхнал гребена на вълната,  само ще нажежи страстите.

В търсене на истината

Няма истина нито в десните, нито в левите, нито в републиканците, нито в демократите. Решението на проблема е на по-висшето стъпало. Истинското единство не се изгражда на нивото на противоречията, а над тях. Неслучайно, наводнявайки мостовете, жителите на Готъм първо строят във височина – още една аналогия, отразяваща грамотен, системен подход.

Но анимациите, разбира се, не се ограничени. А няма надежда за политиците. Затова е толкова важен днешният пример на Америка. Не трябва да го разглеждаме в кривото огледало на медиите и социалните мрежи. Той разкрива пороците на обществото, пороците на взаимоотношенията между хората и подчертава необходимостта от добра, интегрална връзка между нас, благодарение на която да престанем да бъдем чужди един на друг. В противен случай ни чака вътрешен разпад и външно объркване. Днес в Америка, утре навсякъде.

Всичко егоистично рано или късно се изражда. Американската конституция, някога прогресивна, днес разкрива друга страна: няма нито равенство, нито свобода, нито справедливост, докато егоизмът властва. Всички наши „прекрасни“ начинания в крайна сметка разрушават обществото, защото в основата им е едно и също завоалирано желание да се издигнем над другите, за сметка на другите. И дори патетично да го наричаме демокрация, то все пак ни води до задънена улица.

Време е за равносметка: идеалите се разпадат пред очите ни, омразата напротив, се засилва. „Просвещението“ се превърна в тъмна епоха на банково-корпоративната диктатура, стремяща се към световно господство под неолиберални лозунги. Хората се унищожават заради пари и власт.

Винаги е било така, само днес, в условията на глобалния свят окончателният срив също ще бъде глобален. Никой няма да спечели, никой няма да преживее. Старите, познати методи неуморно унищожават системата и не дават нищо в замяна, освен да се предадат на амбициите ба силните в този свят. Човечеството е изправено пред нова степен на развитие, която изглежда като стена, докато не вдигнем глава.

Същността на тази степен е отхвърляне на егоистичните отношения и съзнателен преход към законите на Природата, към принципите на единството, към ново, вътрешно сплотено общество, разрешаващо конфликтите не със сила и принуждение, а взаимно, с общ подем над тях.

За да се изгради такова общество, трябва да се отхвърлят егоистичните догми и навици. Те вече не работят, не помагат, а само влошават нещата. Нуждаем се от нови методи, не изсмукани от пръстите, а основани на здрав разум, насочени към вътрешния подем на човека и човечеството към взаимно разбирателство и мир.

Само тогава ще намерим истината, която ще позволи на всички да просперират.

Откриване на годината

Мнозина биха искали днес Америка да се срине в гражданска война. Мнозина са заинтересовани тя сама да се запали в огън, след като е запалила толкова много пожари в други региони. И това е напълно възможно, защото точно сега запалителите отново взеха властта.

Опасността е реална. Всеки има различни причини, но най-важната – отслабването на Америка, съвпада. В допълнение, южните ѝ съседи отдавна мечтаят да премахнат граничната ограда и ако това се случи през следващите години, разпадането ще се ускори.

Като цяло, падането на великите империи се е случвало неведнъж и винаги е било придружено от брожение в населението, което е изгубило ориентирите си. Древна Гърция, Древен Рим, Древен Египет… Програмата на Природата не се променя. И ето днес американците – както идеологизираните, така и останалите – почти не се замислят по какъв начин да въдворят истински мир в страната и да осигурят достойно бъдеще и надеждна основа за единство. За тях е много по-важен достъпа до държавната хазна, възможността да я поставят в услуга на себе си и на своите интереси.

Всъщност целият свят е в същото състояние. И затова 2021 година ще бъде годината на осъзнаване на злото, на осъзнаване на смъртоносната вреда от нашата егоистична природа и безпомощността пред нея. Каквото и да правим, следваме нейния повод срещу собствените си интереси.

Това откритие ще бъде диагноза, благодарение на която най-накрая ще разберем от какво лекарство се нуждаем и се надявам да го приемем преди да започне агонията.

Какво е това лекарство? Методиката, която ще позволи на обществото да създаде „златна среда“ или според термините на науката кабала, „средна линия“. Нейният смисъл е умиротворение, но не за сметка на слабите. Не лицемерен компромис, а издигане над противоположностите. Не напразна или показна борба срещу егоизма, а единство и равновесие на по-висша степен, където той вече няма да има власт над нас.

На това трябва да се научим и колкото по-скоро започнем, толкова по-добре. Защото ние навлизаме в криза в началото на новата ера, разтърсени сме от родилните болки на интегралния свят. На иврит криза или прелом (машбер) е място за родилки. С други думи, място, където се заражда новия живот. И дори да се ражда в мъки, мъките са различни. Много зависи от нас: готови ли сме да помогнем на раждането или обратното, противопоставяме му се?

Така или иначе, плодът повече не може да остане в утробата, времето му е дошло. Самата Природа ражда ново, единно човечеството и това прераждане, толкова кризисно в нашето възприятие, всъщност е прекрасно. Понеже разбиваме черупката на илюзиите, изхвърляме фалшивото, излизаме на светлина от разделението и разединението, свободни от дребнавото себелюбие и взаимно отчуждение в първото ни истинско единство.

То вече е узряло, готово за нас. Готови ли сме ние за него? Все още не. Процесът в стартиран, а това означава, че не може да бъде спрян.

[276738]