Прогрес или регрес?

Забележка: В земен план, човечеството никога не е живяло толкова добре, колкото сега. Ако в началото на ХХ век от „испанския грип“ загинаха 100 милиона души, почти 5% от световното население, сега това е невъзможно. Казвате обаче, че нашето време е по-лошо от миналото.

Отговор: Това, през което човечеството премина през последните 100 години, не може да се сравни с никакъв друг период. Всъщност преди 100 години хората бяха зависими от реколтата. Днес това не е така. Те зависеха от енергийните ресурси, петрола, керосина: „Как ще отопляваме домовете си, как ще ги осветим?“

Хората са живели доста примитивно, дори преди 100 години. Америка преживя голямата депресия, преживяхме Първата и Втората световни войни. А след това имаше период на развитие и през последните 50 години направихме голям скок.

Но от 80-та година, цялото това развитие е в упадък, с изключение на медиите и комуникациите. Човечеството започна постепенно да отстъпва от позициите си и днес ние не се намираме в устрем напред, както в онези години, а напротив, в регресия.

От урока на руски език, 13.01.2019

[243949]

От книгата „Завинаги с мен. За моя учител РАБАШ“, ч.44

Защо не си молил?

Спомням си, когато бяхме с него в гората Бен Шемен и аз бях  много ядосан за нещо, на всичко по света! И започнах да говоря, без да се сдържам, че всичко наоколо е лошо, и всички са лоши, и аз не напредвам, и всички сили се губят напразно…

РАБАШ не ме прекъсваше, гледаше ме, слушаше и когато спрях, изведнъж каза: „А защо не си молил?”

Той ме порази. Изведнъж разбрах, че съм бил изпълнен с този гняв и не съм молил, а съм изисквал всичко около мен да се промени.  Всичко, но не и аз.

„Защо не си молил?” – това за него беше толкова естествен въпрос. Защо човек не моли за поправяне? Не на всички наоколо, а на  себе си? На своя егоизъм, който го изяжда? Крещи, възмущава се… и не моли. И не разбира, че именно в това е цялата работа. В това да почувства, че врагът е в теб и само с него трябва да се бориш. И в същото време, че „няма никой, освен Него”, и само обръщението към Твореца е ефективно. Но молбата трябва да бъде от сърцето, не както е написано, не с молитва, научена по книжка, не, а от разбитото сърце.

Аз видях как го правеше РАБАШ. Правеше го през цялото време.

Следва продължение…

[244505]

От книгата „Завинаги с мен. За моя учител РАБАШ“, ч.40

Кафееното зърно

В това свое решение се държиш известно време, промиваш се с мисли за това, че всичко в нашия свят – са клони на духовните корени, но те вече се отнасят към егоистичното желание. Затова трябва изцяло да ги отрежеш в Песах…

И „режеш” – седиш, сортираш кафеени зърна, купихме кафето зелено, първо го сортирахме, гледахме да няма никакви недостатъци, буболечки, едва тогава го печахме, мелехме и след това го пиехме. И ето, сортираш тези зърна, сортираш… и изведнъж разбираш, че повече не можеш.

Помня, че по време на това сортиране аз се „счупих”. Паднах на облегалката на стола, гледах с омраза планината от непроверени зърна, пуших една след друга цигари и мислех: „Е, това е някаква глупост, глупост!..”

И тук дойде РАБАШ, седна срещу мен, взе в ръката си едно зърно, вдигна го на нивото очите си и каза: „Аз седя и проверявам зърна, ето тези малки зрънца кафе. Аз ги проверявам много внимателно, много!… Искам те да бъдат чисти и хубави, за да може кафето, което ще получим от тях, да го изпият моите другари, – остави зърното настрана, взе друго, – А това зрънце проверявам за моя учител, – каза той и ме погледна. – Моят учител много обича кафе. Правя го за него”

Това беше много трудно учение, много! Какво почувствах? Срам. В мен всичко отвътре гореше! А РАБАШ стана и си отиде.

Аз се притиснах до зърната. Думите на РАБАШ звучаха в мен, всяка дума.

Но това продължи само няколко минути.

Шокът премина  и аз отново не можех да се принудя да продължа!

Почувствах неземни препятствия.

Ако ми беше казал същото, когато току-що бях пристигнал в страната:  „Сортирай кафе и ще получиш пари за това ”,  –  бих се съгласил и бих го правил правилно и добре.

А тук – за да служиш на Учителя, когото смятам за велик, за най-великия! Седя и не мога да мръдна от мястото си.

И разбирам, че тук вече се включват неземни препятствия.

Следва продължение…

[244232]

От книгата „Завинаги с мен. За моя учител РАБАШ“, ч.10

Рабаш иска да говори с теб

Аз започнах да уча през зимата, а след два – три месеца, близо до Песах, Гилел ми каза: „Михаел, РАБАШ иска да поговори с теб насаме”.

Аз не се въодушевих много, напълно ме устройваше обучението при Гилел, то беше за мен. Но Гилел така странно ме погледна, че разбрах – трябва да отида при РАБАШ.

РАБАШ ме извика в кабинета си, седна срещу мен, отвори книгата и започна да учи с мен „Предисловие към книга Зоар”/1/.

Аз и преди се бях опитвал да чета това предисловие, но ми беше трудно да проникна в него.  Баал Сулам започва статията с това, че задава цяла поредица от въпроси: „Каква е нашата същност?”, „Каква е нашата роля в дългата верига на действителността, в която сме нейните най-малки брънки?”…

РАБАШ четеше тези въпроси и в движение обясняваше. „Как е възможно  от Вечното, което няма начало и край, да произлязат творения нищожни, временни и непълноценни?” – четеше той.

Той отговаря, аз слушам внимателно, и се хващам да мисля, че наистина не разбирам за какво говори.

А РАБАШ продължава да чете по-нататък.

От втория или третия пункт на това предисловие аз абсолютно спрях да го разбирам. Не възприемах думите. Не можех да ги съединя заедно, да ги свържа в разума, а още повече в сърцето. Хващах се за мисъл и веднага я губех.

Не, това не бяха тайните на Тора или нещо отвлечено. Но аз се чувствах пълен идиот. Тъй като бях свикнал да възприемам материала, да се обличам в него, да го изяснявам, да чертая, да пиша. А тук, с моето образование, дори нямаше за какво да се хвана.

Примерно след час, РАБАШ каза: „Добре, достатъчно за днес. Ще продължим следващия път”. Аз излязох със смесено чувство на раздразнение към него, към себе си, но с решение, че следващия път вече  ще разбера всичко.

Следващият път настъпи след няколко дни.

Гилел пак ми каза: „Ако искаш, днес, след нашия урок, можеш да отидеш при Ребе/2/”.

И отново имах урок с него, и отново нищо не разбрах.

След това Гилел повече не ми предложи да отида при Рабаш.

Следва продължение…

/1/Една от встъпителните лекции на Баал а-Сулам, с която започват да изучават кабала.

/2/Ребе – уважително обръщение към равин прието у ашкеназските евреи. Съответства на думата АДМОР. Така се нарича духовния водач при хасидите. Абревиатурата на думите е адонену морену ве-раббено: господин, учител и наставник наш.

[242364]

Безсмъртието ни привлича

Реплика: Известният физик Мичио Каку пише: „Днес всеки от нас оставя след себе си огромен цифров отпечатък. По кредитната ви карта може да се разбере кои страни посещавате, каква храна предпочитате, какви дрехи носите, къде учите. Има ваши постове в блогове, имейли, дневници, видеоклипове, снимки.

С цялата тази информация може да се изгради холографски образ, който да говори и да действа точно като вас, да има същите навици и спомени. А какво ще се случи, когато можем да възпроизведем неврон за неврона на вашия мозък?“

Тоест, говори за това, че по принцип, човек може да си отиде, но също и остава: остават всичките му желания. Това той нарича безсмъртие.

Отговор: Безсмъртието и без това съществува, защото нашите мисли и желания витаят във въздуха. Това наистина е така. Тоест,  духовните сърце и ум, тяхното напълване (желания и мисли) – всичко остава. Те не умират с тялото. Те не са в сърцето, а в друг носител. Можете да сложите помпа на мястото на сърцето, компютър на мястото на мозъка – това няма да промени нищо.

Реплика: Мичио Каку казва, че човешкото биологично тяло умира, а цялата информация остава…

Отговор: А как ще се включите в нея? Чрез кредитните си карти ?!

Реплика: Както чрез библиотека с данни, „библиотека на душата“ …

Отговор: Как? Къде се намира тя? В края на краищата, това, което си направил, не е записано някъде в библиотеки, в театри, на работа и т.н. Това е записано в духовна форма – в пространството, но не и в материалното.

Ние съществуваме, като че в материалното пространство, но в действителност, това е духовно пространство. Можем да кажем, че то е цифрово, матрично, т.е. пространство, което се измерва в десетки, стотици, хиляди свои единици.

Реплика: Тоест, аз не мога да създам друго биологично тяло и да  “вкарам” в него цялата информация от тялото на починалия човек: какво е мислел, мечтал, писал в блога …

Отговор: Не, няма да има съответствие с вътрешното напълване. Защото физическото тяло е напълнено в съответствие с вътрешното си напълване. И не можете да създадете същото. Нямате възможност да го създадете, защото по принцип то е реализирало ресурса си и няма никаква нужда от него.

Реплика: Значи, не може да влезете два пъти в една и съща река.

Отговор:  Не. Няма нужда!

Въпрос: Тогава какво е безсмъртието?

Отговор: Безсмъртието е съществуване в обема на желанията и мислите, които правилно корелират помежду си и са свързани с другите, защото вече не са разделени от тела, а всички заедно са чувствено-информационен облак.

Това не е тяло, а нещо, което съществува и преди раждането на тялото, и след неговата смърт: чувствено-информационен облак, нашите желания и нашите мисли.

Ако през живота си вляза в този информативно-чувствен облак и започна да се свързвам с него, да взаимодействам, съединявам, съществувам в него осъзнато и тялото не ми пречи в това, и дори може би помага в нещо, съпротивлявайки се, и с тази съпротива ме насочва, по този начин влизам в безсмъртието.

Срещам там информационните и чувствени данни на всички съществуващи, съществували и изобщо на всичко, което преминава през нашия свят и дори това, което не преминава през него, тъй като има много по-големи информационни и чувствени полета.

Въпрос: Можем ли да направим малко по-човешка тази картина? Мога ли да се срещна там с бивши лидери или с някой друг?

Отговор: Не, не е толкова материализиранo, колкото ни се струва. Там не можем да се срещнем с нашите майки, баби и дядовци. Така мислят  децата. Но това не е така.

Всичко това е на следващото, по-високо ниво. Защото всички чувствено – информационни малки полета, които се наричат ​​човешки записи (на иврит се наричат “решимот”), са включени в една обща система и съществуват постоянно в нея.

А нашето тяло, ако съществуваме в него, само ни отвлича от тази система.  Ние трябва да направим така, че в рамките на нашия живот тялото да не ни отделя от тази система, за да можем да се свържем един с друг в една единна чувствено-информационна система, която се нарича „душа”.

И нашето тяло (трябва да разберем, че то е само специална пречка) съществува само, за да засили връзката ни с всички тези разделени части, чувствено-информационни записи  с 620 пъти.

Струва ни се, че нашето тяло съществува, но всъщност го няма. Това е просто съпротивление на връзката с останалите информационни частици. А решимо (чувствено-информационният запис) иска да се свърже с другите части, стреми към това.

Тялото ми ме дърпа към смъртта, а моето решимо ме дърпа към безсмъртието! Нека да се вслушаме в него!

 

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман“, 28.11.2018

 

[238531]

Бащи под наем

Реплика: В Япония имало следния случай: малко момиченце израснало в непълно семейство. След като тръгнала на училище, се затворила в себе си. Оказало се, че е станала жертва. Съучениците ѝ започнали да я дразнят, че няма баща.

Майката много се развълнувала. Учителите не ѝ помогнали и тя се обърнала към агенция, която дава различни герои под наем. Избрала един от кандидатите: добър, позитивен, грижовен човек. Той бил актьор, който влязъл в ролята на баща и я играл пред момичето в продължение на десет години. През уикендите те ходели на кино, в парка, разхождали се, разговаряли, заедно ходили на срещи в училище. И било видно как момичето от затворено, плахо дете постепенно разцъфнало, станало по-уверено.

Така се появила нова тенденция – „бащи под наем“, фалшиви бащи, които, влизайки в роля, осигуряват както на възрастните, така и на децата, увереност и подходящо обкръжение.

Отговор: Ние разбираме колко е важно това за детето. И в същото време може да бъде много важно за жената – майката на това момиче.

Между другото, такива отношения могат да бъдат много по-дълбоки и много по-близки от естествените взаимоотношения в семейството, когато си мислиш, че всичко вече е твое, някак не те интересува, обезсърчава те. И кой обръща внимание на другия? Влизаш в апартамента, хвърляш обувките си, сядаш на масата или в креслото си.

А тук състоянието на вътрешна отдалеченост настройва на особена близост – не само контролирана, а развиваща, която трябва да се поддържа и постоянно да се укрепва. И това е много по-ценно, отколкото отношенията в нормалния брак.

Затова между тях могат да се развият много интересни отношения. Дори не интимна, а чисто вътрешна подкрепа именно благодарение на това, че те не са мъж и жена, а просто „сътрудници“ по създаването на особени семейни отношения.

Реплика: Фалшивият баща говорел на момичето, че я обича, дори и вътрешно да разбирал, че това е конфликт и всъщност не е така. Но това, че ѝ е говорил емоционално, включвайки се в това състояние, помогнало за развитието не само на отношенията, но и на формирането на човека.

Отговор: Имаме ли право така да се отнасяме с детето? Да го лъжем?

Реплика: Да, защото последствията могат да бъдат различни. Той казва: минаха 10 години и аз разбирам какво може да се случи, ако истината се разкрие. 80% от мен смятат, че момичето ще бъде благодарно за целия път на грижи и внимание, който съм ѝ дал. 20% казват, че тя ще бъде опустошена, разрушена и много изгубена“.

Отговор: Той трябва да изчака, докато тя се омъжи и го замени съпругът ѝ. Трябва да я придружава, докато тя не бъде с друг мъж. Защото сега той за нея е и мъж, и баща, и всичко друго. Затова той не може да я остави така.

Реплика: Има и друга тенденция, според която е много популярна услугата възрастни мъже да се наемат като наставници. Канят ги да придружават млади хора, момичета, защото могат да им предадат опит, някакви знания.

Отговор: Аз много го подкрепям. Това е необходимо на нашето общество, защото никой в детството си не е получил от своите родители правилно наставление за живота. Това е цяла методика, философия за приемане на живота, за правилна адаптация към него и т.н. Съвременните деца го нямат, няма от къде да го получат: нито от телевизията, нито от компютъра, още по-малко от училище, от никъде.

Въпрос: Какви институции трябва да има около човека, за да израсне хармонична личност?

Отговор: За това е необходима много ясна възпитателна програма, която непрекъснато ще се провежда с него и с неговите верни учители, наставници, възпитатели.

Когато в едно време, в едно направление, ще работят и семейството, и обществото и групата от млади, в която той се намира, и средствата за масова информация, тогава може да се каже, че хората растат така, както трябва.

Въпрос: Какво ще възпитат те?

Отговор: Правилно поведение в „човешкото стадо“. И е желателно да го направят на нивото на инстинкта.

Въпрос: Какви закони трябва да действат в „човешкото стадо“?

Отговор: „Homo homini lupus est“. „Човек за човека е вълк“ – само че обратното.

Тоест, да се научи човека, че трябва да живее „в стадо“. А в стадото всички се поддържат, разбират важността на всеки, доколко всеки от тях носи определена обществена, семейна тежест и затова всички са важни. Вълците живеят много добре заедно.

Въпрос: Може ли да кажем в края: „Човекът да стане вълк, за да бъде човек“?

Отговор: Вълк – това е много хубаво, той ще знае как да държи в стадото. Това са много добри обстоятелства, състояния, когато има ясна субординация от горе до долу: родителите са горе, децата са долу, внуците още по-долу и така нататък, но всички се грижат отдолу нагоре един за друг.

 

Из ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 25.11.2018

 

[238692]

Японски мъдрости

Реплика: Загадъчната японска душа е много различна от европейската. И мъдреците са много различни от европейските, и тяхната мъдрост е различна. Ако може, коментирайте няколко изказвания на японски мъдреци.

„По-добре е да бъдеш враг на добър човек, отколкото приятел на лош.“

Отговор: Вярно е, за теб е по-полезно. От добрия човек можеш да научиш много. Да бъдеш приятел на лошия, разбира се е най-лошото от всичко.

Реплика: „Този, който иска да се издигне нагоре, измисля стълбата.“

Отговор: Да, ще намери как да се издигне.

Реплика: „Мъжът и жената трябва да бъдат като ръцете и очите: когато ръцете са болни, очите плачат, а когато очите плачат – ръцете избърсват сълзите.“

Отговор: Красиво!

Реплика: „Слънцето не знае правилното. Слънцето не знае грешното. Слънцето свети без цел да стопли някого.“ Така ли е?

Отговор: Всичко зависи от това, как го гледаме. Всичко е относно човека – без цел, с цел.

Реплика: Ако говорим за топлината на Твореца, произлизаща от него, нима това не е цел?

Отговор: Всичко е абсолютно обмислено и предварително предвидено. Изхождайки от крайната цел, от крайното състояние, към нас идват всички междинни състояния, движещи ни към тази цел.

Реплика: „Дори ако мечът ти е необходим веднъж в живота, трябва  да го носиш винаги.“

Отговор: Да, вярно. Точно защото ще го носиш винаги, ще бъдеш готов да го използваш веднъж в живота си.

Реплика: „Горестта е като скъсана рокля, трябва да я оставиш вкъщи.“ Но човек не може да не показва печал…

Отговор: Това е култура на отношение към света, към живота. Тоест, нищо няма да ме разколебае.

Реплика: „Когато има любов, язвите от шарката са толкова красиви, колкото трапчинките на бузите.“

Отговор: Да, любовта изглажда абсолютно всичко. „Всички прегрешения се покриват от любовта.“

Реплика: „Никой не се спъва, докато лежи в постелята.“

Отговор: Най- добре е да се лежи.

Реплика: „Давай път на глупаците и на лудите.“

Отговор: Да, вярно. Защото останалите могат да те разберат, а тези – не.

Реплика: „Когато родителите се трудят, а децата се наслаждават на живота, внуците ще просят милостиня.“

Отговор: Вярно е. Не бива да се дава на децата нищо безплатно. Трябва да се подтикват с всички сили да придобиват специалност и да овладяват живота, така че докато съществуваш, те вече сами да са се изградили. Това се нарича любов към децата.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 25.12.2018

 

[241211]

 

Отговорност за целия свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казано е, че целият свят е създаден за мен. Защо не чувствам това?

Отговор: Не усещаме, че целият свят е създаден за нас, защото не искаме да го усещаме, това ни задължава.

Ако започна непрекъснато да мисля за това, че съм отговорен за всичко, което се случва в света (въпреки, че в действителност е така), ще бъде много лошо за мен. Защо ми е необходимо това главоболие? Човек винаги търси топъл ъгъл.

Постепенно, в резултат на работата си, той започва да усеща, че целият свят наистина е проекция на неговите вътрешни качества. Вижда го пред себе си като на бял екран и затова започва да се чувства отговорен за него.

От урока на руски език, 04.11.2018

[240404]

Кабала и теорията за Големия взрив

Въпрос: Неотдавна разбрах за науката кабала и ми се стори, че тя не отговаря на въпроса за началото на зараждането на  цялото мироздание. Вие често споменавате теорията за Големия взрив, поддържайки по такъв начин учението на безбожните учени–материалисти.

А кабала казва, че Бог съществува. Въз основа на тази логика се оказва, че самолетът може да бъде произведен от експлозия на завод за самолети?

Отговор: Вие сте малко объркан.

Първо, описаният в кабала Голям взрив, който се е появил в началото на творението, не е нещо, което е съществувало, след това е избухнало и е престанало да съществува, а e проникване на най-висшата енергия на най-ниското ниво – нивото на нашия свят и началото на нейното разпространение.

Преди това не е имало нито пространство, нито място, нито движение. Една микроскопична искра от висшата светлина, материализираща се  в нашия свят, е породила мястото, в което съществува нашата Вселена и всичко в нея, като се започне от водорода, хелия и другите елементи.

Второ, кабала обяснява как тази енергия се е спуснала през петте висши светове, от света на Безкрайността до последния духовен свят  Асия и след това е преминала бариерата между духовния и нашия свят, пораждайки нашия свят и това, което е в него. Всичко това се изучава в науката кабала.

От урока на руски  език, 11.11.2018

[241011]

Сурогатното майчинство

Реплика: В различни страни по цял свят расте потребността от сурогатно доброволчество. През последните години в Канада придобива все по-голяма привлекателност за бъдещите родители, които търсят алтруистични сурогатни майки.

Съгласно статистиката, по примера на същата тази Канада, ръстът на тези услуги е нараснал с 400% за последните 10 години.

Самите майки, които оказват услугата безвъзмездно, имат свои семейства, много деца. Те казват, че сурогатното майчинство е опит, който променя целия живот. Това може отчасти да обясни, защо заради това жените жертват времето си, потенциално и телата си.

Те казват: „Не мога да си представя живота без деца, дори в ролята на сурогатна майка. Това е като да връщаш светлината в света. Раждам дете за тези джентълмени, но освен това оставям следа в този свят“.

Отговор: Това е огромна услуга за хората, които се обичат, но не могат да имат деца по друг начин. Разбира се, това е огромна услуга.

Въпрос: Каква връзка има между детето и сурогатната майка, с родната майка? Коя всъщност е майката?

Отговор: Майка е тази, която отглежда. Майка е тази, след която детето върви, която се грижи за него, към която то изпитва привързаност, необходимост и т.н…

Въпрос: Коя е идеалната майка?

Отговор: Тази, която умее правилно да го възпитава, е идеалната майка.

Въпрос: Какво трябва да влага майката в детето, какво да предава, за да израсне хармонична личност?

Отговор: На първо място е любовта, отговорността и разбира се, саможертвата.

Освен това, работа над себе си, знание за какво подготвя детето, по какъв начин да го обучава, да го постави на крака и съпровожда през първите години от живота му. Как правилно година след година да изгражда в него самостоятелност и всеки път по малко да отстъпва на заден план, така че то да расте, да не го притиска.

Нужна е мъдра жена, която да може така да постави себе си, че на детето да му бъде добре и топло до нея. В същото време детето ще разбира, че майка му се грижи добре за него, тоест ще настройва своите любов и изисквания.

Реплика: В днешно време много семейства наемат бавачки, които идват, грижат се за децата и прекарват с тях повече време, отколкото собствените им родители. Възниква много плътна връзка между детето и бавачката. То расте под нейната опека, в рамките на нейното възпитание и така малко се разграничава от родителите.

Отговор: Всичко зависи от това, как се организира средата, в която детето расте. Не е задължително майка му през цялото време да седи до него и постоянно да се върти около него. Това може обратно, да развали детето.

Реплика: Сега се движим в някакъв нов модел на света, в който имаме всичко, всички услуги под наем. Всичко се купува в „супермаркета“: майка под наем, баща под наем, дядо под наем. Детето расте в социум от такива „продукти“, които родителят е взел от „супермаркета“.

Отговор: Лично аз не виждам в това никакъв проблем, тъй като във всеки случай всичко е под наем, само зависи как се разплащаме и доколко това ни е ясно или не. Ясно е, че ако отделям внимание на моя син, то е защото съм му баща.

Тук също има проблем – доколко го обичам и доколко трябва да прилагам усилия в обратното, да бъда твърд и последователен. Има баща, а има и възпитател.

Същото е и с майката. Майката може да бъде хранеща, сгряваща, грижлива, а може да бъде изискваща, наставляваща. Това са различни функции.

Изучаваме това от духовните обекти. Имаме духовни баща и майка, които се разделят на две части: баща – горна и долна система и майка – горна и долна система. Всичките четири системи влияят на детето и в това се разделят функциите им. Това е много интересна, сложна система.

Как влияят бащата и майката с горните си свойства и с долните си свойства. Или как се заменят с други хора, които трябва да изпълнят горните или долните свойства и от бащата, и от майката, и в никакъв случай не трябва да се бъркат. Така и се наричат „Аба ве-Има“, „Исраел Саба ве-Твуна“. Това са много сериозни, големи духовни обекти и всичките четири са насочени към развитието и възпитанието на душата.

Въпрос: Как човек да се прилепи към елементите, наречени „баща и майка“?

Отговор: В духовното ние се отменяме и в тази степен всичките четири духовни обекта ни възпитават. В нашия свят те трябва да бъдат създадени и да функционират по този начин по отношение на детето. На човечеството му предстои да го разкрие и изгради, да създаде такава система за обслужване на децата.

А сега съм много радостен, че има сурогатни майки, жени, които могат да окажат такава услуга на двойки, които по някаква причина не могат да имат деца.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.12.2018

[240482]

Как да предотвратим стреса на работното място?

Реплика: Един от най-големите проблеми на съвременното общество е стресът на работното място. Може да се занимавате с всякаква работа и в някакъв момент да настъпи изтощение, не толкова физическо, колкото емоционално. Дори емоционално прегаряне.

Учените казват: „За да победите постоянния стрес на работното място, практикувайте състрадателност и осъзнатост“. Тоест, прегарянето на работа, хроничните болести, са свързани с неправилния начин на живот, който може да се нарече чумата на ХХI век.

Ключът към победата над прегарянето и свързаните с него заболявания е състраданието. Основното послание на въпросното състрадание е: „Ако се чувствате зле, ако сте в стрес, изтощени – помогнете на ближния. Проявете състрадание и ще се почувствате по-добре“.

Отговор: За това няма да срещнеш никаква съпротива и самото твое действие, на първо място ще излекува теб.

Въпрос: За да се отнасям така към другите, на първо място, нужно ли е да проявя състрадание към себе си?

Отговор: В противен случай няма да тръгнеш към другите хора, за да направиш нещо за тях. Нуждаеш се от някаква основа, причина, за да започнеш изведнъж да се отнасяш добре към другите. А за това е необходимо да убедиш себе си, че имаш нужда от това за собствено добро, като самозащита.

Реплика: Когато сме под стрес, тялото активира вътре всички процеси и мускулна активност в състояние „удряй и бягай“. А когато проявяваме състрадание, тялото се отпуска и действа по противоположна система. Успокояваме се.

Учените добавят, че освен състрадание трябва да използваме емпатия, тоест включване в хората, разбиране на техните ситуации, и по този начин да компенсираме стреса.

Отговор: Това не е лесно. Работата е в това, че не обучаваме хората как правилно да отдават, затова при нас възниква голям проблем. Принуждават ни да отдаваме на всякакви видове работа: независимо дали обработвам парче метал на струга или се грижа за крави, или се занимавам с пари, не е важно къде и как. Дори ако се занимавам с хора.

Не ни обучават да отдаваме. Обучават ни: „свършѝ си бързо работата и си получѝ възнаграждението“. А това не е правилно. Защото в този случай възниква противоречие между самата работа и моя стремеж да взема нещо от нея. Тоест, самата работа  за мен не е източник за напълване, а източник на опустошение.

Ако си върша работата по начин, по който чувствам, че отдавам, аз се напълвам, ще имам прекрасно настроение и в началото, и по средата, и в края на работата. Но не е лесно да се научат хората на това. Това е поправяне на моята природа.

Каквато и да е работа, на каквато и да е длъжност, където и да е, аз работя с удоволствие, чувствайки, че отдавам, аз се напълвам. Това е изкуство или науката за напълването, за получаването – науката кабала.

Въпрос: Какво е „да отдавам“?

Отговор: Ако се занимавам с моите деца и трябва през цялото време да им отдавам всичко, ще чувствам ли, че се опустошавам? – Не. Съвсем не. Защото аз и така отивам на работа заради тях, правя всичко заради тях.

Значи, целият проблем е само  да почувствам чуждия, другия близък.  А на това трябва да се науча. Необходимо е да обучаваме човека за системата, в която се намираме, че всъщност сме в интегрална система на връзки между нас и всеки, който напълва другия, чрез него напълва себе си.

Трябва просто да разкрием тази система, да започнем да я усещаме. И тогава за мен няма да има никаква разлика между чуждия и близкия. Ще чувствам, че всички сме в една система.

Въпрос: Вие обяснявахте в какво е разликата между животинската и духовната енергия: при животинския обмен на енергия, който се случва в обикновения живот, един отдава, а друг получава, тоест някой се опустошава, а някой се напълва. А при духовния обмен не е така. Енергията преминава през всички, като напълва всички и не спира в някой.

Как да стигнем до това? Как да се научим от какви точки се състои работата, за да започне човек да прилага тази методика?

Отговор: Аз съветвам хората да дойдат при нас на занятия и да се учат как да работят в истински колектив: когато отдавайки на другите, напълвам себе си, и така всеки от нас. В крайна сметка стигаме до състояние, когато всеки увеличава напълването в зависимост от броя на хората в групата.

Той чувства, че когато идва на работа уморен, след сън и т.н., той получава огромна енергия и излиза с горящи очи, бодър след осем или десет часа работа. И се прибира вкъщи пълен с енергия. И от вечерта мисли, как ще се върне на работа. И всичките негови роднини, семейство, се радват да го виждат и срещат такъв.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“

 

[238953]

Съвременен модел на Бог

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Учените си задават въпроса: как абсолютният Бог, пространствените размери, на който са равни на абсолютна нула, твори и управлява толкова огромен свят? Те привеждат пример: ако си представим, че скоростта на лека кола, обикаляща около квартала е да допуснем, десет километра в час и увеличим тази скорост до безкрайност, то в крайна сметка няма да можем да видим тази кола.

Отговор: Тя постоянно ще се намира, като че ли във всички точки, буквално размазана по целия обем. Както казва Айнщайн: масата ще се стреми към безкрайност.

Въпрос: Какво е Бог и къде се намира Той? Как управлява света, намирайки се в толкова абсолютно непонятно състояние?

Отговор: Откровено? Няма Бог.

Бог е силата, която съдържа в себе си цялата висша и нисша материя. Това е общата сила на Вселената, наречена Творец. И само по отношение на нас можем да я изследваме и възприемаме като Творец, и по никакъв друг начин. Свръх това не можем да постигнем, там Той вече не се отнася към нас. Какво друго, освен нас Той има и как Той се нарича там – ние абсолютно не знаем. Знаем само по отношение на нас и Го наричаме «Създател», «Творец».

Самият Той е мисъл, замисъл, само това. Тази мисъл е сила на творението, всичко е сътворено с нея, включително и ние. Ние се намираме в тази мисъл, в този замисъл, който се нарича «замисъл на творението».

Ние представляваме частички, които съществуваме в него и изпълняваме всички действия (замисляйки се, без да се замисляме, без изобщо дори да разбираме какво и как), всичко, което ни диктува този замисъл. Така, както той се реализира в нас, така и действаме.

Тази мисъл е абсолютно навсякъде, единствено само тя съществува. А всичко останало, освен нея, ни се струва, че съществува, защото ние не Го долавяме, не долавяме тази мисъл, този замисъл. А ако бихме я доловили, то преди всичко нямаше да има какво да питаме, ние бихме разбрали, че освен Него нищо друго не съществува.

Въпрос: Каква е управляващата сила на Твореца и как ни управлява?

Отговор: Творецът е всеобща сила, която в частност управлява всички. И управлява, и организира, и програмира! Той създава всички действия в нас, Той получава всички наши реакции. Той е абсолютно всичко!

Дадена ни е само една, единствена възможност: да мислим как можем да Го постигнем. Всичко останало извършва Той, а свойството ни да Го постигнем е свободно от Него, за да можем да го извършим в абсолютно свободен вид.

Въпрос: Как човек може да се научи да чете мислите на Твореца, на Създателя, тази глобална мисъл, за която говорите?

Отговор: За да можем да четем Неговите мисли, да Го разбираме, ще трябва да се издигнем на нивото на Създателя, трябва да притежаваме неговите свойства.

Въпрос: Как да направим това?

Отговор: Това вече е технология: как мога да направя от себе си творение, което да е способно да разбира Създателя, да Го чувства, да взаимодейства с Него. За това аз трябва да се променя. Да определя точно, кои мои свойства са противоположни на Него, не са подобни с Него и как мога да ги изменя, за да станат подобни на Неговите.

Въпрос: Какъв е списъка със свойства на Твореца, за да можем да го съпоставим?

Отговор: Не е нужен голям списък. Има само едно свойство. Неговото свойство е абсолютна любов, а моето свойство е абсолютна ненавист. Тоест, за да постигна Твореца, трябва да сменя ненавистта си с абсолютна любов.

Въпрос: Как да се съглася, че свойството на човека е абсолютна ненавист? Човек възприема себе си като напълно приличен.

Отговор: Това е период на превъзпитание, който се нарича осъзнаване на злото на собствената ни егоистична природа.

Въпрос: И как да премине от точката на разбиране на себе си към точката на Твореца?

Отговор: В степента, в която постигам себе си като абсолютно егоистично свойство – свойство, което се грижи и мисли само за себе си и се наслаждава от това, колко по-висш е от другите или доколко може да унизи другите, в тази мяра, изхождайки от противоположните свойства мога да си представя, какво означава да бъдеш Творец или да бъдеш на мястото на Твореца и трябва да напредваш в тази посока.

Реплика: Тук трябва да има определена точка, която да се отключва…

Отговор: Ключовата точка в човека е пробуждането на въпросите за смисъла на живота, за смисъла на съществуването, за неговата безсмисленост и т.н. В такъв случай може вече да се говори за промяна на отношението му към живота, към света, към себе си, към Твореца.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.12.2018

[240556]

Къде е нашата душа?

Реплика: От 1995 година физиците от Оксфордския университет правят изследвания на душата.

В тяхната теория е казано: “Душата е нещо много повече от прост резултат на взаимодействието на невроните в нашия мозък и най-вероятно, всяка душа съществува не от момента на нашето раждане, а от началото на времето. В действителност нашата душа изобщо не умира, тя просто се връща във вселената“.

Отговор: Те вече са влезли във философията, а не във физиката. Те не могат да го измерят с никакви уреди. Това вече са чисто абстрактни изводи.

Въпрос: Какво е душата? Съществува ли от началото на зараждането на човечеството?

Отговор: Аз не съм физик, не  съм лирик и не съм философ, а още повече, не се отнасям към оксфордските физици, които вече са станали и физици, и лирици, и философи.
Аз съм кабалист, а кабала казва много просто: желанието е в основата на всичко, което имаме. Желанието и нищо повече.

Въпрос: Къде тук е душата?

Отговор: Особено състояние на желанието се нарича душа.

Въпрос: Какво състояние трябва да има в желанието, за да се нарича душа?

Отговор: Отдаващо, любящо, извън себе си.

Въпрос: Какво трябва да се направи за това?

Отговор: Трябва да се опитате да станете такива.

Въпрос: Това по силите на човека ли е?

Отговор: Не. Затова трябва да се занимавате по особена методика, която се нарича „кабала“. Тя привлича особена енергия, която така формира нашето желание, че то може да поиска да бъде в другия, да отдава на другия, да насища другия, да го напълва, да бъде свързано с другите.

Въпрос: Какво да правим? Това звучи мистично: „привличане на енергия“?

Отговор: Но тази енергия е около нас. Това е енергията на общуването, тя не е от друг свят, дори и да я наричаме висша светлина.

Това е свойството отдаване, свойството любов, което съществува в природата. Защо съществува? Защото цялата природа е изградена върху това свойство.

Въпрос: С какви уреди може да се улови тази енергия?

Отговор: А може ли да се улови как те обича детето, жената, майката?

Тази енергия съществува, тези сили съществуват и ние не можем да ги уловим с никакви уреди, да ги измерим, да заключим в някакви батерии тази добра енергия. Всичко това е само в нас, в нашите чувства. А чувствата са нашите желания, насочени по определен начин един към друг: или любов, или омраза. Тук няма нищо сложно.

Душа се нарича моята предразположеност към другия. Тоест, правилното, добро отношение към другия вече е зачатък на душата на човека.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.12.2018

[239383]

Нашето бъдеще са роботите

Въпрос: Швейцарска компания, една от най-големите в света производители на промишлени роботи, строи фабрика в Шанхай, в която роботи ще произвеждат роботи. Планира се заводът на бъдещето да произвежда 100 хиляди робота годишно, а по-нататък все повече и повече.

Народът, журналистите, учените са развълнувани: „Цялото ни бъдеще е в роботите. Те ще ни управляват!“ Какво ще бъде бъдещето ни с роботите?

Отговор: Бъдещето ни върви към това, че за човека няма да  остане никаква друга работа, освен духовната. Ще се занимаваме само с това, с което роботите не могат да се занимават – с правилно вътрешно, духовно обединение между нас.

Всичко останало ще поемат роботите. Като цяло, нашият свят постепенно приближава към това, че всички ще преминем в духа. В материята ще останат само роботите. След това и те ще изчезнат.

Тоест, по принцип, нашият свят ще се прояви като свят на сили, дух, мрежа от сили, а не материя. Всъщност, няма материя. Това го виждаме от квантовата физика.

Няма защо да се вълнуваме, че роботите ще ни заменят. Напротив, ще се стремим към това, всичко с което се занимаваме да предадем на роботите, а сами да се занимаваме с нещо, което никакви роботи не могат да извършат – духовна работа, обединение между нас и ще излезем на следваща степен на съществуване – в духовния свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 28.11.2018

 

[239303]

От миналите срещи: Ървин Ласло

Ървин Ласло, основател и ръководител на Будапещенския клуб, инициатор на създаването на Международната академия за системни изследвания многократно ме е канил да говоря на конференции на Световния съвет на мъдреците, посветени на оформянето на картината на бъдещия свят.

                                2018-12-16_laitman-laslo

Той често казваше: „Китайска поговорка предупреждава: “ Ако не променим посоката, най-вероятно ще завършим пътя си там, където отиваме. „

По отношение на съвременното човечество, това би било катастрофа. Така че, ако не променим посоката, ще се окажем на пътя към хаоса. И днес е настъпил решаващият период, когато е необходимо да се формира нов начин на мислене и актуализиране на модел на поведение, без тях нашата глобална система ще бъде погълната от хаос.

Всеки път, говорейки пред световната научна общност с предложение за решаване на кризата, се надявах, че ще ме чуят.

Говорех, че формирането на ново мислене изисква радикална промяна в образованието и възпитанието на човека. Тъй като, намирайки се само в усещанията на нашия свят, вътре в нашия егоизъм и не разбирайки целта на развитието на цялото човечество, никой не може да мисли за нищо.

За да се разработи наистина ефективна програма за развитие на човека, трябва да се тръгне от смисъла на неговото съществуване в този свят, от по-висшия смисъл.

Ние ще трябва да се издигнем над този живот, над този фрагмент, който се нарича наш живот, на друго ниво. Да се издигнем над егоизма. Егоистичните цели вече не ни удовлетворяват, и колкото по-далеч отиваме, те са повече.

Трябва да разберем системата, в която се намираме. Взаимосвързаната система, в която всеки от нас трябва да намери своето място, за да стане неразделна, хармонична част от нея.

Трябва да разберем основния Закон на Природата, в който съществуваме, да го приемем, да го приложим и да възстановим отношенията между хората в съответствие с него.

За да го направим, ще трябва да се движим един към друг.

Прилагането трябва да се извършва в няколко канала. Трябва да вземем предвид манталитета, диференцирания подход към всяка група от населението, да вземем предвид вида на професията, възрастта и т.н.

Да включим всички медии, постепенно да ги развиваме, да провеждаме ежедневни семинари на работните места.

Неработещите хора трябва да присъстват на специални събития, клубове, където и да се обучават. Като Световен университет, в който всеки землянин е длъжен да премине този курс „нов човек“.

И това няма да е залепване на раните с лейкопласт, когато хората се събират в клубове, където просто общуват, за да не се изгубят от самотата. Това ще бъдат други „клубове“, където хората ще се обединяват на основата на Закона за Единството, осъзнавайки, че са вътре в него и е необходимо да му съответстват. Ние също се нуждаем от всякакви практически занимания.

Половината от учебните часове трябва да бъдат за такива занимания. Това трябва да стане най-важното в обществото. От всички страни човекът трябва да бъде проникнат от тази идея, общуване, връзка, взаимодействие, взаимопомощ. На първо място, той трябва да е вътрешно настроен към нея. Трябва постепенно да възстановим цялата система.

Промишлеността трябва да бъде реформирана, защото ние не сме в съответствие с природата не само в мислите си, но и на материалното ниво. Необходимо е да се премине към разумно потребление, като се взима от земята само това, което е необходимо за съществуването. Не в ограничен вид, а на нивото на консумация на нормалния човек. Но не и над това, съхранявайки нашата „майка земя“.

Трябва да научим хората на това. И постепенно, чрез училището, работата, телевизията, интернет, всеки ще започне да разбира какво означава да живееш в съответствие с основния Закон на Природата, закона на любовта и отдаването.

И тогава ще се открие добрата сила, която е скрита в природата, която ни чака само да се обърнем към нея. И тя, тази добра сила, ще ни издигне на друго ниво на свързване. И тогава наистина ще разберем, че сме родени, за да бъдем щастливи. Да започнем да живеем в хармония с всичко, което ни заобикаля.

[237880]

Имплантация на чип и пробуждане

Въпрос: Гражданите на Швеция сериозно са се увлекли по биохакинг. Биохакингът представлява имплантиране под кожата на чип, с размер на оризово зърно, на който са записани личните данни: номера на банковата карта, паспорта, други документи. Скандинавците твърдят, че животът им е станал много по-прост.

Накъде води такова по-голямо опростяване?

Отговор: Мисля, че това ще докара хората до разкриване на огромна вътрешна пустота. Ще им се наложи да направят нещо с това. Тук никакви чипове няма да помогнат. Ще трябва да потърсят по някакъв начин източник за напълване.

Човекът се изправя пред вечния въпрос: «А къде съм аз? За какво съм? Защо е всичко това? Всички тези чипове, компютърни екрани, телефони – към какво ме водят? Към това, че пред мен има всичко, мога да видя на малък или на голям екран практически целия свят, мога да се свържа с всички. А после какво? И защо? И седя пред празния екран и не знам нито какво да правя със себе си, нито с тях».

Това е добре. То ще ни доведе до търсене на правилния, истинския отговор на въпроса: «За какво е всичко това?».

Въпрос: Ако човек си задава тоя въпрос, той достига ли до отговора?

Отговор: Трябва да достигне. Няма да може изведнъж, отначало ще се мъчи, ще търси, но това е правилния път. Ще търси отговор за себе си! «А къде съм аз, къде е моето място в този свят?» това е потресаващо търсене и прозрение!

Въпрос: Но къде е тук щастието?

Отговор: Щастието е в това, че ще открие отговора. Изведнъж ще открие, че съществува такава сила, такава мисъл, която очаква този отговор и е готова да отговори на него. Това е среща със своя дух.

Въпрос: Човек ще разбере ли, че именно този дух го е насочвал към тази среща?

Отговор: Да. И тогава ще види всичко, ще осъзнае. Ще бъде като откриването на света – от началото, от зараждането, до края и всичко едновременно! Всичко ще стане ясно.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 27.01.2018

 

[242016]

 

Поръчителството като закон на живота

Целта на творението е да се уподоби на Създателя, което се постига само чрез поправяне на душата, умишлено разбита след прегрешението на Адам с Дървото на Познанието. Частите на общата душа са изгубили връзка помежду си и дори са станали противоположни една на друга.

А ние трябва отново да ги съберем в една душа, започвайки от най-леките до все по-тежките, тоест изискващи все по-точно съединение.

Ние постоянно събираме десетте сфирот, но първо приблизително и след това все по-внимателно и строго, което се нарича стъпала на духовната стълба. Все същите десет сфирот се свързват все по-тясно и по-точно, докато не станат десет изходни свирот на първородната АВАЯ.

Общият закон на съществуване и поведение на десетте сфирот се нарича поръчителство, както в идеалното човешко тяло, където всички клетки, всички системи трябва да се намират в пълна хармония и взаимно свързване. А това е възможно само при условие, че всяка част  знае и осъзнава своята връзка с всички останали.

„Поръчителството“ е законът за съществуване на интегрална система. Връзката между всички части от стъпало до стъпало по всички 125 стъпала става все по-сложна и вътрешна. Но работата започва с това, че ние приемаме този принцип като единствено правилен: признаваме, че първородната АВАЯ, душата, е разбита на десет части и трябва да започнем да я свързваме чрез условието на поръчителството на всеки за всички.

Това не е егоистично поръчителство, а съвсем друго. Затова в него има много различни условия: всеки трябва да принизи себе си пред останалите и в същото време да издигне себе си по определен начин, да се включи във всички и да се моли за тях, да почувства себе си отговорен за всички, да вижда другите като отражение на своите свойства.

Поръчителството е общ закон на цялото мироздание. Ако не е нашето развалено, изкривено от егоизма зрение, ние бихме видели системата, създадена от Твореца, като безгранична, идеална АВАЯ, всички части от която са свързани помежду си и работят като едно цяло.

Затова поръчителството е необходимо условие за получаването на Тора и подема по духовната стълба. Ако сме готови да изпълним това условие: да приемем поръчителството и да започнем да го реализираме, то за това се дава Тора със светлината, възвръщаща към източника. Всичко ще направи светлината, от нас се изисква само съгласие на условието поръчителство, т.е. на взаимно включване, свързване в една система като един човек.

Цялата Тора е изразяване на условието на поръчителството във всички възможни форми, с всички възможни условия и изисквания, все по-високи и точни от стъпало на стъпало.

Затова всичко, което сме научили за поръчителството и достигнали на предишното стъпало, изчезва на следващото. Ние падаме и губим постигнатото единство и поръчителство, като че ли започваме всичко от начало. В края на краищата, всички условия и закони, изпълнени на предишното стъпало и били очевидни, сега при по-висока и точна резолюция изглеждат по съвсем нов начин и ни се струват неизвестни.

Налага се всичко да се изучава отново, сякаш между нас и не имало никакво поръчителство. И наистина не е имало, защото всеки път – това е ново стъпало. Знакът за напредване е именно в това, че се изтриват всички минали успехи и работата започва отначало.

В това се състои трудността в работата ни, която в този смисъл е противоположна на материалната. Ние не сме свикнали на такива условия и това много ни обърква, и отслабва. Ние искаме да видим материални доказателства за своето духовно развитие, а това не се случва.

Работата е в постоянното обновяване на нашето поръчителство във всяко състояние, виждайки в него всички закони на Тора и законите на духовната реалност. От него ще ни стане ясно правилото за любовта към ближния като към самия себе си, всички закони на съединението. Защото условието за поръчителството е в основата на всичко.

Любовта към ближния като към самия себе си е следствие на най-високото и пълно поръчителство. А към това се добавят по-специфични закони за връзки между всички части на разбитата душа, които трябва да се събират все повече и повече.

След като успяваме да ги съберем на първото стъпало и да се убедим, че това работи, поръчителството изчезва и ние започваме отново да достигаме поръчителство, вече на по-високо ниво, което сега се изисква от нас – сякаш нищо не сме направили.

Това е подобно на развитието на неживото ниво, което изведнъж  преминава в растително. Растителното ниво сякаш се явява следствие на неживото развитие, но в същото време няма с него никаква връзка. А след това от растителното ниво става скок на животинското, което отново започва от нула. Защото това е новият живот, новите форми на съществуване. По същия начин се случва и  духовно развитие.

Поръчителството е нашата цел и нашата работа. Всички закони, които трябва да се изпълнят, се основават на същия този принцип, взаимно поръчителство.

 

От урока за подготовка за конгреса, 24.04.2018

[225605]

Откъси от сутрешния урок 08.06.2018

От урока на тема „Атака за обединение“

 

Когато човек се озовава в отчайващо състояние, без никаква надежда и подкрепа, обезсилен, с объркани мисли, не разбиращ в кой свят се намира и какво ще се случи с него, в пълна мъгла в душата и в ума, на него може да му помогне само едно: въпреки всичко да намери нишка, свързваща го с Твореца.

В края на краищата, Творецът му е изпратил това състояние. И вече от една такава мисъл, че това е предизвикано от Твореца, ще се запали искрата на светлината, ще се пробие лъч през пролуката, и човекът ще започне да се издига.

* * *

Във всеки от нас се крие змия, но освен нея има още искра, дадена от Твореца. И ако искаме да свържем нашите искри заедно в една обща искра, то всички наши змии също ще се съединят в една плетеница. И тогава ще усетим, колко те са противоположни на общата ни искра.

Излиза, че има една  голяма змия и една голяма искра, а ние започваме да работим: имаме лявата линия и дясна линия, молим третата сила – Твореца. Той създава злото начало, всички тези змии, и Той е внедрил в нас част от себе си – искра, част от божественото свише. Така, че можем да се обърнем към Него чрез тази искра и да поискаме да задържи змията.

Творецът все повече разкрива своето величие и това ни позволява да се издигнем над змията. Първият подем над егоизма е изкачване на първото духовно стъпало на отдаване. Там ние вече придобиваме вяра над знанието, желаейки да направим всичко заради Твореца, представляващ ни се велик.

* * *

Ако изведнъж се разкрива ненавист към другарите, тогава трябва да се молим, за да може тази ненавист да се превърне в любов. Разкриването на ненавист е знак за напредване. А ако наистина искаме да се придвижим, то трябва ненавистта да превърнем в любов.

* * *

Човек трябва да вижда себе си разделен на две: отдолу животно, магаре, а върху магарето седи моят егоизъм, огромната власт, която не ми дава да се свържа с другите, а също и искрата, която ме дърпа към обединение. А още по-нагоре е Творецът.

Магарето живее вътре в този свят и аз го обезпечавам с всичко необходимо, в оптимална форма. По-високо от това е моят егоизъм и точката в сърцето, над всичко това е Творецът.

Моето най-първото действие е да снабдя магарето с всичко необходимо, за да се държи тихо. Както е казано: „Няма хляб, няма Тора“. И след това мога да мисля само за това, колкото се може повече да порасне точката в сърцето, за да се свърже с другите точки в десетка и да достигне до Създателя.

И тогава се случва третото действие: пробужда се моят егоизъм и не ми дава да го направя. Тогава у мен се появява истинска възможност да се обърна към Твореца с молитва и аз получавам сила свише, която позволява да подчиня част от егоизма на точката в сърцето. От егоизмът се изгражда долната част на духовния парцуф, а от точката в сърцето – горната част, плюс частта, от която аз се обръщам към Твореца.

Оказва се, че вече имам всички части на духовния строеж: рош-тох-соф и аз започвам да изграждам духовния парцуф, душата. Всичко това трябва сега да се реализира на практика, ние стоим пред самия вход в духовното.

[227998]

Разумът от гледна точка на кабала

Въпрос: Какво е разумът от гледна точка на кабала? Единственото нещо, което различава хората от животните?

Отговор: Разумът е чисто спомагателна настройка, която ни помага да разграничим едно чувство от друго.

Сам по себе си разумът не съществува. Тъй като има различни желания с тяхно напълване, за да ги сравняваме, съществува разумът. Той само ги обслужва, като установява между тях система за сравнение и ни помага да се адаптираме. Желанието е първично, разумът е вторичен.

Колкото повече са желанията на човека, толкова разумът му е по-развит, защото тласка човека към възстановяване на мрежата от връзки. Затова е важно не едно голямо желание, а много различни и противоположни желания с всякакви видове напълвания и тяхно сравнение.

Въпрос: Може ли човек да развие желанието?

Отговор: Разбира се. Някога хората са били енциклопедисти, занимавали са се с абсолютно  всички науки, изкуства. В днешно време това е невъзможно, защото в противен случай няма да напреднеш. Но, по принцип, ако не си поставяме за цел постигане на егоистични върхове, то и днес можем да бъдем всестранно развити.

Науката кабала е против едностранното развитие, защото всички четири стадия в нас трябва да бъдат хармонично свързани.

От урока на руски език, 01.04.2018

 

[231107]

Творецът прави всичко

Въпрос: Как Творецът – добър, творящ добро, е могъл да измисли всички извращения, които се случват в света? Как кабалистите разглеждат това?

Отговор: Кабалистите разглеждат това като абсолютно добро. Те виждат от собствения си опит, колко са слаби и не могат да направят нищо – всичко прави Творецът. Правѝ каквото искаш и казвай:“ Това съм аз, аз, аз“ – всички действия идват от Твореца.

Проблемът е само в това,  сред всички влияния върху нас да започнем да изграждаме  система за правилно въздействие и обратна връзка, но само чрез групата. А преди това нищо не можеш да направиш. Така че, ние трябва да имаме правилно отношение към света и разбиране, че е възможно да се промени нещо само чрез обединение на хората в тяхно общото намерение, насочено към целта на творението.

 

[235232]