Има ли Бог или не?

Въпрос: Как да реагираме на вътрешните въпроси за съществуването на Бога. Има ли го или не? Възниква ли у вас такъв въпрос?

Отговор: Не, не възниква. Няма Бог.

Въпрос: Как да реагираме на този въпрос?

Отговор: Няма Бог – няма въпрос.

Въпрос: Може би трябва да намерим нещо друго, някакъв закон или нещо друго? Как така няма нищо?

Отговор: Наречете бог Вселената и нейния основен закон, който включва абсолютно всичко. Наречете го Творец.

Има сила – централна, вечна, съвършена сила, над която не знаем какво се случва.

Кабала ограничава това и казва: „Само след пълното поправяне в теб ще възникнат такива свойства, чрез които ще можеш да се издигнеш и да започнеш да изследваш самия Творец. А така изследваш самата висша сила на света, която влияе на теб и на целия материален свят.

Моля, изследвай я, достигни нейното ниво и след това ще говорим. Защото днес не можеш да разбереш какво се случва там, защото са ти необходими друг разум, други чувства, други свойства.

ОТ ТВ програмата „Попитай кабалиста“, 31.12.2018

 

[276722]

Моите мисли в Туитър, 07.01.2021

2021 година е преходът на света от пазарна и информационна икономика към лично и социално сближаване, чак до сближаване над всички граници. Това не е фантазия, а реална крачка в реализацията на естественото развитие на човека – до пълно обединение в системата АДАМ.

[276529]

Кабала е вглъбяване в природата

Въпрос: Възгледите на кабала са близки до будизма и до голяма степен до йога, католицизма и европейската алхимия, видимо според метода за постигане на светло бъдеще. Но доколкото разбирам, най-светлото бъдеще можем да постигнем само чрез обединение в кабала. Защо е така? Ако и другите школи го предлагат, защо не са в сметката?

Отговор: Кабалистите не отхвърлят никого. Но е очевидно, че има няколко начина за обединяване на човечеството.

Днес е ясно, че без единство просто ще загинем, ще се унищожим един друг. От всичко, което се случва с нас виждаме, че това е единственият път за спасение. Нито развитието на технологиите, нито нещо друго ще ни помогне. Трябва да развиваме човека към общуване, към по-добра връзка с другите.

Кабала обяснява как да се направи това. Тя се основава на скритата в природата добра сила, която може да ни обедини. Тази сила не съществува в човека. Колкото и да се занимаваме с медитация, различни методики и всякакви упражнения, няма да ни помогнат. Защото егоизмът ни пронизва буквално отгоре до долу.

Кабалистичната методика е изградена върху обединението на човечеството с помощта на добрата сила, съществуваща в природата, но скрита от нас. Затова кабала се нарича тайна наука. Защото разкрива тази сила и тогава, използвайки я, можем да се обединим. С това кабала се различава от другите учения.

Но тя не е медитация, не е физическо упражнение. Тя е истинско вглъбяване в природата. Но различно. Просто трябва да разберем какво е.

По принцип кабала не отрича нищо, както и всичко останали методики. Те също не се отричат взаимно, просто всяка от тях има собствен подход.

В човечеството има различни групи хора с различни наклонности и психологически заготовки от природата. Затова е необходим различен подход. Между другото, в кабала е казано, че има много пътища за постигане на единство.

От ТВ програмата „Попитай кабалиста“, 20.03.2019

[276407]

Задачата на жената в кабала

Въпрос: Каква е основната роля на жената в кабала днес?

Отговор: Същата като на мъжете: да се издигне над своя егоизъм, да се съедини с другите и да постигне Твореца.

Въпрос: Струва ли си жената да се обединява с другите жени, с които заедно се занимават с кабала?

Отговор: Да. Струва си. Ако има сериозна група, която е ръководена от сериозен преподавател, си струва. Ако е сама е много трудно. Или може да се занимава само през интернет.

От ТВ програмата „Попитай кабалиста“, 31.12.2018

 [276759]

Как да обясним самотата?

Въпрос: Как да обясним самотата, когато човек не може да намери дори взаимна симпатия? Сега има много такива хора. Това означава ли, че нямат сродни души и са самотни завинаги?

Отговор: Егоизмът в нас се развива непрекъснато, от началото на сътворението до наши дни и ще се развива все повече и повече.

С развитието на личния егоизъм всеки човек ще се чувства все по-отдалечен от другите хора. Ще му бъде все по-трудно да намери своята половинка и като цяло да се събира с приятели.

Ако човечеството не започне да се поправя, то бъдещето му, разбира се, ще бъде все по-жалко. Хората ще живеят в своите кутийки и това ще бъде тяхната участ.

Реплика: Но това е голямо страдание.

Отговор: Те ще свикнат, ще започнат да вземат наркотици или нещо друго. Какво можеш да направиш против егоизма? Или го поправи, или го остави такъв, какъвто е и бавно го приглуши.

ОТ ТВ програмата „Попитай кабалиста“, 20.03.2019

[276762]

Прераждане на душата: всичко се определя от крайната цел

Въпрос: Може ли душата да се превъплъти в друга раса, националност? Или има някакви ограничения?

Веднъж една жена от татарска националност ме попита: „Преместих се от Татарстан в Съединените щати. Сега ще се прераждам като американка или ще се появя отново в Татарстан в следващия си живот?“

Отговор: 🙂 Не. Тази жена няма абсолютно никакво задължение да се ражда със същите свойства, в същата националност и в същата държава, както миналия път.

За съжаление, ние сме много ограничени в разбирането си за света. Законите на Вселената са абсолютно еднакви във всичко и за всички. Така че, ние не се прераждаме в никого. Свойството на душата определя съдбата на човека.

Въпрос: Важат ли същите принципи за евреите?

Отговор: За евреите тези принципи са по-строги. Онези души, които трябва да приложат методиката за поправяне в този свят, се раждат като евреи. Съответно с това се позиционират в нашия свят.

Затова виждаме хора, които през този живот изведнъж са привлечени от методиката за поправяне. Но за следващия път това нищо не означава.

Въпрос: Полът на човека също ли е зададен или може да се промени?

Отговор: И полът се променя в зависимост начина, по който определена методика трябва да се изпълни в този свят. Затова човек се ражда или мъж, или жена, или от някаква националност, или с някакви свойства. Всичко това определя крайната цел и какво трябва да постигне точно в този живот. Всички параметри на нашето съществуване се проявяват в съответствие с това.

Но нека хората не се придържат към това! Важното е какво мога да направя от себе си! А всичко останало не е. Сред нас е имало представители на други народи, като рав Акива, които са станали велики кабалисти.

Всичко зависи само от човека.

От телевизионната програма „Попитайте кабалиста“ 31.12.2018

[276545]

Америка като огледало на света

Пробивът в Капитолия, който и да стои зад него, трябва да бъде пробив в съзнанието: старата система вече не работи, новата не е изградена.

Бомбата на Джокера

Зад външните бунтове в САЩ се крие основното вътрешно сътресение. В своята същност съвременна Америка открива, че вече не е Америка.

Не е тази Америка, която дълго време беше нарицателно име и пример за успех. Днес тя е пример за разделение, което разрязва обществото на две половини, на два ненавиждащи се лагера. Страна, в която преди време живееха заедно представители на почти целия спектър от човечеството, днес пред очите ни се превръща в клоака на раздора.

Американското общество е разделено по цвят, идеология, отношение към живота, културата, образованието и по много други признаци. Хората стават вътрешно чужди, противоположни, ненавиждащи се един друг.

Визуалната картина на този процес беше демонстрирана педи няколко години от анимацията „Лего филм: Батман“, в която град Готъм след експлозия на бомба буквално се разцепва на две и почти пада в бездната. Не остават връзки, мостове, нищо, което поне малко да свързва двете страни. Егоизмът е извън скалата, иска своето и не е готов на никакви отстъпки.

Трябва да разберем: тази бомба сега е поставена под всички нас. Америка показва бъдещето на света, състоянието, до което всички ще стигнем, ако не се замислим сериозно, как да поправим връзките между хората. Днес сме разпръснати на различните страни на барикадата и това далеч не е случайно.

Човешката природа се ожесточава, става безкомпромисна и вместо да създаваме единен, интегрален свят, ние се движим с пълна пара към неговата противоположност – непримирима враждебност, омраза и Голяма война.

Затова останалите не трябва да злорадстват, гледайки Америка „от задните вагони“. Напротив, болно ми е да видя нейното потапяне и нежеланието на лидерите ѝ да се споразумеят помежду си. Когато страната се разпада на части, всяка победа е пир по време на чума. Официалната встъпване в длъжност на новия президент няма да реши нищо. Конфронтацията се изостря и ако днес някой е яхнал гребена на вълната,  само ще нажежи страстите.

В търсене на истината

Няма истина нито в десните, нито в левите, нито в републиканците, нито в демократите. Решението на проблема е на по-висшето стъпало. Истинското единство не се изгражда на нивото на противоречията, а над тях. Неслучайно, наводнявайки мостовете, жителите на Готъм първо строят във височина – още една аналогия, отразяваща грамотен, системен подход.

Но анимациите, разбира се, не се ограничени. А няма надежда за политиците. Затова е толкова важен днешният пример на Америка. Не трябва да го разглеждаме в кривото огледало на медиите и социалните мрежи. Той разкрива пороците на обществото, пороците на взаимоотношенията между хората и подчертава необходимостта от добра, интегрална връзка между нас, благодарение на която да престанем да бъдем чужди един на друг. В противен случай ни чака вътрешен разпад и външно объркване. Днес в Америка, утре навсякъде.

Всичко егоистично рано или късно се изражда. Американската конституция, някога прогресивна, днес разкрива друга страна: няма нито равенство, нито свобода, нито справедливост, докато егоизмът властва. Всички наши „прекрасни“ начинания в крайна сметка разрушават обществото, защото в основата им е едно и също завоалирано желание да се издигнем над другите, за сметка на другите. И дори патетично да го наричаме демокрация, то все пак ни води до задънена улица.

Време е за равносметка: идеалите се разпадат пред очите ни, омразата напротив, се засилва. „Просвещението“ се превърна в тъмна епоха на банково-корпоративната диктатура, стремяща се към световно господство под неолиберални лозунги. Хората се унищожават заради пари и власт.

Винаги е било така, само днес, в условията на глобалния свят окончателният срив също ще бъде глобален. Никой няма да спечели, никой няма да преживее. Старите, познати методи неуморно унищожават системата и не дават нищо в замяна, освен да се предадат на амбициите ба силните в този свят. Човечеството е изправено пред нова степен на развитие, която изглежда като стена, докато не вдигнем глава.

Същността на тази степен е отхвърляне на егоистичните отношения и съзнателен преход към законите на Природата, към принципите на единството, към ново, вътрешно сплотено общество, разрешаващо конфликтите не със сила и принуждение, а взаимно, с общ подем над тях.

За да се изгради такова общество, трябва да се отхвърлят егоистичните догми и навици. Те вече не работят, не помагат, а само влошават нещата. Нуждаем се от нови методи, не изсмукани от пръстите, а основани на здрав разум, насочени към вътрешния подем на човека и човечеството към взаимно разбирателство и мир.

Само тогава ще намерим истината, която ще позволи на всички да просперират.

Откриване на годината

Мнозина биха искали днес Америка да се срине в гражданска война. Мнозина са заинтересовани тя сама да се запали в огън, след като е запалила толкова много пожари в други региони. И това е напълно възможно, защото точно сега запалителите отново взеха властта.

Опасността е реална. Всеки има различни причини, но най-важната – отслабването на Америка, съвпада. В допълнение, южните ѝ съседи отдавна мечтаят да премахнат граничната ограда и ако това се случи през следващите години, разпадането ще се ускори.

Като цяло, падането на великите империи се е случвало неведнъж и винаги е било придружено от брожение в населението, което е изгубило ориентирите си. Древна Гърция, Древен Рим, Древен Египет… Програмата на Природата не се променя. И ето днес американците – както идеологизираните, така и останалите – почти не се замислят по какъв начин да въдворят истински мир в страната и да осигурят достойно бъдеще и надеждна основа за единство. За тях е много по-важен достъпа до държавната хазна, възможността да я поставят в услуга на себе си и на своите интереси.

Всъщност целият свят е в същото състояние. И затова 2021 година ще бъде годината на осъзнаване на злото, на осъзнаване на смъртоносната вреда от нашата егоистична природа и безпомощността пред нея. Каквото и да правим, следваме нейния повод срещу собствените си интереси.

Това откритие ще бъде диагноза, благодарение на която най-накрая ще разберем от какво лекарство се нуждаем и се надявам да го приемем преди да започне агонията.

Какво е това лекарство? Методиката, която ще позволи на обществото да създаде „златна среда“ или според термините на науката кабала, „средна линия“. Нейният смисъл е умиротворение, но не за сметка на слабите. Не лицемерен компромис, а издигане над противоположностите. Не напразна или показна борба срещу егоизма, а единство и равновесие на по-висша степен, където той вече няма да има власт над нас.

На това трябва да се научим и колкото по-скоро започнем, толкова по-добре. Защото ние навлизаме в криза в началото на новата ера, разтърсени сме от родилните болки на интегралния свят. На иврит криза или прелом (машбер) е място за родилки. С други думи, място, където се заражда новия живот. И дори да се ражда в мъки, мъките са различни. Много зависи от нас: готови ли сме да помогнем на раждането или обратното, противопоставяме му се?

Така или иначе, плодът повече не може да остане в утробата, времето му е дошло. Самата Природа ражда ново, единно човечеството и това прераждане, толкова кризисно в нашето възприятие, всъщност е прекрасно. Понеже разбиваме черупката на илюзиите, изхвърляме фалшивото, излизаме на светлина от разделението и разединението, свободни от дребнавото себелюбие и взаимно отчуждение в първото ни истинско единство.

То вече е узряло, готово за нас. Готови ли сме ние за него? Все още не. Процесът в стартиран, а това означава, че не може да бъде спрян.

[276738]

Директен въпрос

Коронавирусът е айсберга, с който се сблъска „Титаника“ на човечеството. Вирусът е отгоре, на видно място, а „короната“, „пълнежът“ са скрити от очите. Най-важното винаги е в дълбочина. Затова на всеки наш отговор Природата ще има друг въпрос. По-скоро същия въпрос. Вирусът може да изчезне, но „короната“ остава.

От новата година очакваме изцеление, край на пандемията. Сякаш цялата уловка е в „бодливия“ вирус. Като че ли преди него нещата са вървели добре и след него всичко ще се оправи.

Имайки почти година за размисъл, така и не разбрахме, че коронавирусът само маркира основния ни проблем – тотално разединение при глобална взаимосвързаност. И тъй като изводите не са направени, няма да стане по-добре. На всеки наш анти вирус ще има анти анти вирус. Не е важно какъв ще бъде. Важното е, че ще продължим да се хлъзгаме.

Пред нас има финансови, икономически, екологични и секторни кризи. Те ще прииждат на вълни, докато не разберем, че всички са част от една обща беда и че не съществуват отделни решения. Тогава в нас ще се роди нова вътрешна потребност – ясна и проста. Ще поискаме само едно – единство. Такова единство, в което никой няма да бъде забравен и притиснат, в което всеки обича и е обичан, в което всеки има място и работа.

Да, за това единство ще се наложи да се променим. Но няма друг начин. В противен случай сме загубени на тази планета. В противен случай просто нямаме бъдеще.

Край на лъжите

Ваксините са чудесни. Но основното лечение не трябва да бъде на биологично, а на човешко ниво. В противен случай не отговаряме на поставения въпрос, а просто го отричаме. И всяко наше лечение не е повече от болкоуспокояващо.

В действителност изходът от кризата зависи от нас, от всеки и от всички. И повярвайте ми, това е добре. Това е много по-добре, отколкото да зависи от фармацевтичните компании.

Помислете: ако създадем здрави отношение между нас, основани на взаимна подкрепа и взаимопомощ, ако вътрешно се сближим един с друг, лесно ще победим вируса дори без ваксина. Не е нужно много, просто трябва да бъдем достатъчно грижовни и отговорни, за да прекъснем веригата от заразяване.

Това е естествено: ако другите са ми близки като семейство, ще правя всичко правилно заради тях. А те за мен. Дори елементарният социален позитив би победил пандемията и би имал благоприятен ефект върху много други неща.

Защо да чакаме толкова? Ясно е като ден: всичко започва с отношенията между нас. Именно те определят живота ни. Те, а не вируса. Те, а не правителството. И докато не бъдат поправени, разрушителните процеси ще продължат както обикновено, прекъсвайки връзките и принуждавайки ни постепенно да деградираме – до средновековни смутове, до пост апокалиптични пещери.

Не, не ви плаша. Констатирам. Науката кабала точно е прогнозирала и глобализацията, и това което ще последва, ако не отговорим на основния въпрос на настоящия етап на развитие – въпросът за единството.

До момента този въпрос дори не е поставен на дневен ред. Засега само печелим време, забавяме катастрофата. И в същото време предизвикваме поредица от нови удари, които подобно на египетски наказания вече са подредени пред нас. Тези бедствия по един или друг начин ще засегнат всички, безмилостно ще обиколят човечеството. Но задачата не е в това. Те са предназначени „само“ да разбият сърцето на Фараона, да пробият нашата егоистична броня и да ни издигнат към единен свят.

Защо не сега? За какво е тази агония?

Досега или игнорирахме нещастната перспектива или примирено се съгласявахме с нея. Казвахме: „Дори и да е така, как да отговорим на това  предизвикателство? В крайна сметка то изисква общи усилия, взаимодействие, истинско участие – всичко, на което не сме способни…“

В действителност това е само жалко усукване от страна на егоизма, който не иска да загуби властта си и ще ни доведе до гибел, ако не спрем да го слушаме. Всеки ден той ни обещава, че „още малко“ и всичко ще бъде добре. Ще поседим под карантина, ще издържим локдауна, ще се ваксинираме… „Само не гледайте навътре, не се опитвайте да се докоснете до същността“, – ни казва той. Всъщност въпросът е, че той е виновен за всичко. И с него, под неговата власт нищо няма да е добре.

Време е да разкрием тази лъжа. Стигнахме до границата, отвъд която е невъзможно повече да живеем така. Самите ние плодим вируси на разединение от всякакви видове и нива и сами ги изпращаме един на друг по всички достъпни канали. Дълбоко в нас всичко е прогнило, всичко е разядено от отчуждението.

Затова единството е нашата основна ваксина

Тя се инжектира не на всеки поотделно, а на обществото като цяло. Тя действа между нас и в това е силата ѝ. Свързвайки се вътрешно, ние пренастройваме цялата система към разпространение на позитивното, към интегрална връзка, към цялостно разнообразие. И по този начин сами разрешаваме всичките си проблеми.

Нека да го наречем общо поле на добри отношения. Или просто семейство. Не става въпрос за името, разбира се. Трябва само да го разберем, да го почувстваме. Като начало да почувстваме необходимост от това още сега. Така ще съкратим пътя към израстването, който може да бъде много дълъг и много труден.

Фина пренастройка

Възрастният човек се различава от детето по това, че е в състояние съзнателно да участва в своето развитие, избягвайки крайностите и препъникамъните. Израстването не е просто растеж, а ново качество.

Например технологията, която преди се развиваше в „широчина“ и „количество“, инженерите се учеха да строят машини и колкото по-големи бяха те, толкова по-големи задачи решаваха. Дори радиотехниката и електронните компоненти се подчиняваха на това правило в зората на съвременната епоха. Но след това се появи съвсем различна, качествено нова техника, и „чуковете“ отидоха в миналото. Мощността и ефективността днес зависят от технологии, които понякога са недостъпни за окото.

Помня, че първите ми книги бяха отпечатвани на големи „бумтящи“ печатни преси. В днешно време типографското оборудване изглежда по съвсем различен начин. Същото важи и за фотографията, която почти изцяло се премести на цифрова платформа.

С една дума развитието ни води към ново качество, към нещо „по-фино“, деликатно и в същото време притежаващо несравнимо по-голям потенциал. Това се отнася и до човешкото развитие: светът днес преминава към „крехка“ зона, където качеството на връзката между хората определя всичко. В резултат на това сега зависим не толкова от „масата“ на системите и механизмите, които обезпечават „техническото“ съществуване на съвременното общество, колкото от полето на нашите отношения. То е главното, всичко останало са производни.

Това поле обаче е пропито с отрова. Между нас цари негативизъм, ние се заразяваме взаимно с равнодушие, злоба, омраза, нашите пориви, мисли и желания създават язвителна атмосфера на напрежение, раздори и разпад.

И затова при нас всичко става не както трябва. Такава е спецификата на епохата: на хората им липсва близост, топлина, искрено внимание, подкрепа. Вместо самореализацията да бъде в името на другите, заедно с другите, ни се предлагат животински удоволствия, фалшиви цели и мизерни отдушници. С всеки изминал ден в нашия живот остава все по-малко от истински човешкото.

Къде ще ни отведе това? Ясно е къде. В крайна сметка ще останем с празни обещания, а егоизмът ще нарасне до гигантски размери и ще стане наш общ гроб с прощална епитафия: „Поне нещо общо“.

Това, което се случва сега е само началото. Ние сме такива, каквито бяхме. Ваксинираме се от „короната“, но как да се ваксинираме от самите нас, от Фараона в нас?

С него можем да приключим само заедно. На първо място трябва да поправим корена на всички проблеми – връзката между хората. Това ще бъде новото качество, което ще промени всичко.

И на първо място на това е способен нашият народ – народът на Израел. Само ние познаваме цялата горчивина на враждата и сме се научили да установяваме мир над противоположностите. Само ние имаме и болестта, и правилната диагноза, и вярното лекарство. Не митична панацея, а методика за истинско обединение. Колкото и да я отхвърляме, в крайна сметка всички останали „опции“ ще се окажат илюзии и ще се наложи отново да я преоткрием за себе си.

А дотогава ще продължат да ни заливат вълни на кризи и сътресения. Понякога слънцето ще наднича иззад облаците, понякога ще ни се струва, че работата е безнадеждна, но течението ни носи някъде надолу и няма откъде да чакаме помощ…

Всичко това е егоизмът, обещаващ златни планини и обричащ ни на смърт.

И все пак трябва да помним и разбираме: лекарството е в нашите ръце, в нашите сърца, в мъдростта на единството, която се предава през поколенията, за да я предадем точно днес на цялото човечество. То и е отговорът на въпроса на самата природа, от който вече не можем да се скрием.

[276567]

Как да обичаме себе си?

Въпрос: Ако кабала се основава на принципа „обичай ближния като себе си“, тогава как да обичам себе си? Възможно ли е, без да обичаш себе си, да обичаш ближния си?

Отговор: Не. Това е погрешна формулировка на въпроса. Не трябва да се мразя, за да обичам другите. Просто ми се дава пример: както се грижа за себе си във всеки един момент, така трябва да се отнасям и към другите.

Трябва да се грижа  да се чувстват удобно, добре, безопасно, топло, да са удовлетворени, точно както се грижа за себе си за простите, елементарни неща.

Нещо повече, ако разбирам, че това не е най-важното в живота и освен минималното, нормално задоволяване на необходимото, останалото искам да отнеса към висшето постигането на моето вечно, съвършено състояние и да започна да се сливам с него, ще бъда готов да обясня същото и на други хора.

За да осъзнаят каква специална възможност се дава в нашия свят: да преминем от него във висшия свят и да започнем да съществуваме там във вечно, съвършено състояние.

От урока на руски, 27.12.2015

[176756]

Как да отглеждаме самоуверено дете

Реплика: Известният психолог Михаил Лабковски дава пет съвета на родителите, как да възпитат уверено в себе си дете.

Първи съвет: „Бъдете щедри на похвали, но хвалете правилно. Не „ти си най-добрата от всички, погледни каква си красавица, а не като съученичките си“. Вашето послание трябва да е затова, че детето е забележително, защото е именно то, а не защото е „най-най“.

Отговор: Вярно е. Разбира се, че не трябва да посяваме в детето идеята за превъзходство над другите, а да чувства, че само по себе има стойност, а не, че е по-добър от другите. Че такъв, какъвто е, може да бъде голям, велик, уверен, добър и така нататък.

Въпрос: Тоест да не го сравняваме с другите и дори да не споменаваме неговото „аз“?

Отговор: Да. Примерите трябва да бъдат абстрактни, не в превъзходство над другите.

Реплика: А на мен ми действаше стимулиращо, когато ми казваха: „Погледни този или онзи…“ „Виж колко е печен Сашо от другия клас. И ти можеш като него. Давай!“ Така окуражаваме детето. Не разбирам какво лошо има в това?

Отговор: Това превръща човека в егоист. Състезанията са хубави, когато правят човека по-добър от другите в полза на другите. А такъв вид сравнения са за да потискат другите.

Въпрос: Тоест в мен несъзнателно изниква мисъл да потискам този Сашо?

Отговор: Да. Защо да израсна над него? Ще го принизя и така няма да ми се налага да правя никакви усилия върху себе си.

Въпрос: Това ли е естественият отговор на егоизма?

Отговор: Да. Задължително е да покажа на детето, че то трябва да работи върху себе си, за да стане по-добро, а не да принизява другите, за да бъде над тях.

Реплика: Втори съвет: „Ако детето е извършило провинение, говорете не за детето, а за постъпката. Постъпката е лоша, а детето е добро. А „непохватен, тъп, досаден, безсрамен” – надявам се, че отдавна сте изхвърлили от речта си такива думи „. Ето това казва психологът.

Отговор: Това е голям проблем на много родители, които показвайки на детето по груб начин какво не може, че не струва нищо и така нататък, го лишават от чувството на увереност, безопасност и вътрешна вяра във възможностите му. Това е много важно да се запази в детето.

Много от нас грешат с това. Потискаме детето, казваме му: „Нищо не струваш, погледни как е правилно! Защо не можеш?“ – и т.н. Тоест правим от него абсолютно несигурно човече. И така той вече пораства и през целия си живот не може да се отърве от това.

Въпрос: И все пак, ако то, например, извърши лоша постъпка?

Отговор: Замажи я. „Направил си неправилно, сгрешил си. Не си могъл по друг начин, може би. Погледни сега как може това да се направи по друг начин.” За да се научи от това, а увереността да се запази в него.

Въпрос: Тоест да не закачаме самото дете и неговото малко „аз”, нали? Най-важният принцип е да не се докосваме до „аз”?

Отговор: Да. По планетата ходят точно такива – без вътрешна увереност, „убити“ от родителите си, ощетени от детството си хора. И за да могат поне някак да отстоят себе си, създават такива проблеми, само за да се издигнат поне малко над останалите. И не знаят как да го направят, за да се почувстват нормални.

Затова им се налага да принизяват и потискат другите, да ги унищожават и т.н. Който и изрод да вземеш, който убива и мъчи другите, ръководи някаква банда, ще го видиш в него, ще разбереш защо с него е станало така.

Ще погледнеш в детството му и ще видиш как са издевателствали над него.

Реплика: Трети съвет: „Никога с никого не го сравнявайте, дори ако сравнението е в негова полза. Това е прекият път към нарцисизма. А нарцисизмът е разрушение до основата на самооценката. Тоест, това е разрушена до основата самооценка. Детето рискува да порасне човек, който винаги ще се сравнява с другите и ще страда, ако някой е по-добър от него „.

Отговор: Да. Но ние все пак трябва да си представим и да направим така, че детето да има представа какво е съвършенството. И спрямо това съвършенство трябва все някак да се съизмерва.

Въпрос: Тоест трябва да дадем на детето някакъв еталон?

Отговор: Да, но не спрямо другите. Еталонът не трябва да бъде човек, а свойство.

Въпрос: А как да обясним на детето свойството, към което трябва да се стреми?

Отговор: Някога са го правили с помощта на някакви богове или велики кумири. Но такива примери могат да бъдат в нещо, в някакъв конкретен случай, не повече.

Въпрос: Какво това трябва да бъде това свойство? Например: както тогава са обичали, така да стигнем до такава любов”?

Отговор: Да.

Реплика: Четвърти съвет: „Хвалете детето не за резултата, а за смелостта и усилията, за това, че не се е изплашил и се е изявил, пробвал се е в състезанието, положил е усилия, старал се е. Това ще го научи да се подкрепя сам в бъдеще. И между другото, много ще помага за успеха му в живота, когато стане възрастен „.

Отговор: Да, задължително трябва да подкрепяме детето и да го вдъхновяваме. Независимо от резултатите, той трябва да усеща, че зад него стои някой, който вярва в него и не иска от него повече от това, той да полага усилие, усърдие.

Въпрос: Тоест не „браво, получи първо място, какъв красив медал, колко усилия вложи”?

Отговор: Да. Не заради това. Абсолютно. Трябва да бъде самодостатъчен и щастлив в действията си.

Реплика: Но ние се гордеем с медалите.

Отговор:  Такова е нашето обществото – тесногръдо, егоистично, което по такъв начин противопоставя  хората, издига конкуренцията  до такива нива, че човек посвещава целия си живот и здравето на това. И накрая какво? Виждаме, че това не носи щастие на никого.

Въпрос: Тоест ако детето разказва за победата си, то най-важното за него трябва да бъде, колко усилия е вложил, как е тренирал преди нея?

Отговор: Разбира се. Иначе ще вземе наркотици и ще побеждава само с тяхна помощ. Ето в какво превръща егоизма всеки от нас.

Реплика: Това беше много добра забележка. Всички тези анаболи, наркотици и всичко. И спорт вече не може да се гледа, там всичко е ясно. Сега има проблем как да се скрият наркотиците, а не как да не ги използват.

Отговор: Да.  За човека най-важни са постиженията му сравнение. Освен в груповия спорт. Груповият спорт е относително привлекателен.

Въпрос: Защото победата е на отбора?

Отговор: Да. Едното „аз” се размива сред останалите и самото съревнование на единия отбор срещу другия не е същото, както един срещу един.

Въпрос: А това, че пак се откроява един играч? Например Меси, още някой.

Отговор: Това е лошо. Все пак е спечелил отборът. Но все пак. Поне така.

Реплика: Петият и най-важен съвет: „Вие самите трябва да сте уверение в себе си. Родителите често ми пишат: „Уж правя всичко правилно, хваля го, подкрепям го, но детето през цялото време се държи неуверено“. Разбира се,  всеки конкретен случай трябва да се разглежда отделно, но ако вие наистина правите всичко за увереността на детето си, а то има нулева самооценка, това се нарича „Поздрав за родителите „. Какво мислите?

Отговор: При всички положения трябва да показваме на детето доверието си в него, любовта си към него и че го приемаме такова, каквото е. Най-важното е да не унищожаваме, да не нивелираме неговото „аз” и да не искаме от него някакви особени големи победи и постижения. Само в такъв случай може да направите от него уверен и нормален човек

Въпрос: А защо психологът започва така: „Вие самите трябва да вярвате в себе си „?

Отговор: Защото се  опитвате да превъплътите в детето това, което самите вие не сте достигнали някога.

Въпрос: Няма ли да се получи така? Дори ако играя пред него?

Отговор: Не.

Въпрос: А вие уверен ли сте в себе си?

Отговор: Не. Абсолютно уверен е просто глупакът, който е на ниво камък. Но моята увереност е, че съм неуверен, но ще успея да направя това, в което трябва да вярвам.

Реплика: Това не е лесно.

Отговор: Никой не казва, че можем да го постигнем. Но да се стремим. Животът е да се стремим.

Реплика: А изобщо целият този път от неувереност към увереност, после пак неувереност…

Отговор: Целият път на неувереност е в това, прилепваш ли се към абсолюта. И в това е твоята увереност. Така че, тук няма нищо страшно. Има Висша сила, трябва да знаеш по какъв начин можеш да се позиционираш спрямо нея и тогава ще получиш пълна увереност. Не своя собствена, а от това, че вървиш с Него.

Въпрос: Тоест тя е компас, през цялото време да държим посоката?

Отговор: Разбира се. И тогава всичко е много лесно. Държиш се като малко дете за ръката на големия.

Реплика: За учителя.

Отговор: Да.

Въпрос: А ако постоянно те изместват наляво или надясно?

Отговор: Нарочно го правят, за да се държиш все по-силно за Него, за да виждаш къде отиваш с Него и така да се учиш.

Изместват те от  Него, а ти трябва да се държиш по-здраво и да си коригираш посоката спрямо Него, след Него. И така се учиш и от превратностите на съдбата, и от Неговите реакции на тази съдба.

Въпрос: Този път на разума ли е или все пак на вяра над разума?

Отговор: Този път се върви по сливането с Висшия. Той ти показва две линии, а ти трябва да вървиш между тях.

 [275711]

Какво ни очаква през 2021 година (клип)

Какво ни очаква през 2021 година? Какви ще бъдат новите заплахи и ще видим ли светлина в края на тунела?

[275803]

Пожелавам на всички особено чудо!

Пожелавам на всички нас особено чудо! Наистина голямо, голямо чудо през новата година. Едно! Да се издигнем над нашия живот и поне мъничко да разберем за какво е той. И тогава на всички ще ни стане добре. Във всички нас ще се появи цел. Ще разберем защо раждаме деца, възпитаваме ги, към какво ги водим.

Единственото, което трябва да направим, е да разкрием света, в който съществуваме. Трябва да разберем какво прави природата с нас, какво иска от нас, какви трябва да бъдем, за да се променим. Нека да помислим за това и да се опитаме да променим нещо.

Надявам се, че тази 2021 година, на практика първата година след удара, който получихме през 2020-та, ще стане година на някакво начало на прозрение. Това пожелавам на всички нас. Честита и истински нова година!

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 28.12.2020

[276503]

Пожелавам ви особено чудо (клип)

Пожелавам на всички нас особено чудо. Наистина голямо, голямо чудо през новата година. Едно! Да се издигнем над нашия живот и поне мъничко да разберем за какво е той. И тогава на всички ще ни стане добре. Във всички нас ще се появи цел. Ще разберем защо раждаме деца, възпитаваме ги, към какво ги водим.

Единственото, което трябва да направим, е да разкрием света, в който съществуваме. Трябва да разберем какво прави природата с нас, какво иска от нас, какви трябва да бъдем, за да се променим. Нека да опитаме да помислим за това и да се опитаме да променим нещо.

Надявам се, че тази 2021-ва, на практика първата година след този удар, който получихме през 2020-та, ще стане година на някакво начало на прозрение. Това пожелавам на всички нас. Честита и истински нова година!

[276249]

Незабравимата 2020 година

В навечерието на Нова година е обичайно да се обобщават резултатите от изминалата година. 2020 ще остане в историята като символ на епидемията от коронавирус, която обхвана целия свят.

Освен това годината беше богата и на други събития: войни, граждански вълнения в различни части на света, природни бедствия, обширни горски пожари в Калифорния и Австралия, икономическа криза, ужасно нарастване на безработицата по целия свят.

Въпреки това аз, като кабалист, мога да оценя изминалата 2020 година като най-прогресивната в близката история. В края на краищата човечеството започна да се отърсва, да се освобождава от безполезните навици: от преследването на пари, развлечения, ресторанти – от стремежа да се насити с удоволствия и да не мисли за нищо друго.

И тогава природата ни зашлеви шамар, принуждавайки ни да спрем. Нямахме друг избор, освен да спрем надбягването и да се приберем у дома. Епидемията ни принуди да се уединим и да се замислим за живота си или поне да оставим старите си навици. И това е добре, защото човечеството бе принудено да премине от живот в преследване на пари и власт към друго време, към нови ценности.

През тази година успяхме да го направим, макар и не по собствен избор, а по заповед свише. И в този смисъл коронавирусът наистина ни направи голяма услуга и днес сме в съвсем различно състояние. Закрихме много бизнеси, от които нямаше никаква нужда.

Спряхме да тровим и унищожаваме природата, да изсичаме дървета, да унищожаваме животните, поне драстично намалихме щетите. Земята започна малко да се възстановява след опустошенията, на които я подложихме през последните десетилетия.

Много се надявам, че тези положителни промени ще продължат. Епидемията няма да отмине просто така, защото тя не е катастрофа, а огромна помощ от природата. Казано е, че „Твореца ни лекува със своите удари“. А епидемията от коронавирус беше лекарството за нашия хипертрофиран егоизъм. Затова много се надявам, че ще си направим правилните и полезни изводи за по-нататъшното ни развитие.

От програмата „Свят“ , 27.12.2020

[276154]

Година на зануляване

За да коригирате системна грешка, трябва да нулирате настройките. За да започнете нова глава, трябва да обърнете страницата. Това беше направено през двадесетата година. И това е само началото.

Момчето играе на двора с приятели, забравяйки всичко на света. Но изведнъж излиза майка му и го прибира вкъщи, за да си подготви домашните. В този момент то изпитва неописуемо чувство на досада и объркване – животът му е бил спрян в разгара си.

Това беше състоянието на човечеството през 2020 година.

Светът на пауза

Миналата зима чухме за първи път за нов вирус, поразяващ дихателните пътища. Оттогава дъхът на човечеството стана конвулсивен и накъсан: държавите въведоха карантини и локдауни, цели сектори на икономиката бяха парализирани, други действаха в кризисен формат. Безработицата нарасна рязко, културният живот едва тлееше.

Трудно е да си припомним по-трудна година след Втората световна война. Човечеството се чувстваше като нещастно дете, което беше отлъчено от игрите. Но нека погледнем на всичко това през очите на майката.

Ако променим гледната точка, в нашата история не е имало толкова полезна, лечебна, оптимистична година. Тя спря света по пътя му да се срине и отвори нови перспективи, които предстои да осъзнаем. Тя демонстрира универсалната връзка, посочи социалната природа на всички наши проблеми, призова за реална равносметка и за преразглеждане на ценностите.

Без коронавируса щяхме да продължим да се забавляваме по детски в егоизма си, игнорирайки всички предупреждения. Но сега, независимо дали ни харесва или не, животът придоби ново, смислено измерение. Той изисква от нас взаимна отговорност, да не се ограничаваме само до моментното, да се измъкнем от „черупката“ си, за да видим общия план. Животът представя предизвикателства, с които не можем да се справим сами. Той разкрива значението на общността, в която живеем всички. Оказва се, че без висококачествени, човешки, интегрални отношения, тази общност не може да реши нищо правилно.

Но откъде можем да вземем тези отношения? В края на краищата, в продължение на десетилетия сме свикнали с потребителския индивидуализъм, омаловажавайки самата същност на всичко човешко.

В резултат на това се случва нещо прекрасно: ние неволно започваме да мислим. Ерата на меркантилното изчисление и сляпата вяра се заменя с ерата на разбирането. И това е страхотно. Вирусът ни кара да мислим за това, което наистина има значение в живота. Той разкрива слабостта и окаяността на системите, които сме изградили, показва задънената улица, в която се намираме, след като сме изчерпали всичко добро и лошо в себе си.

Подсъзнателно вече сме се съгласили да гаснем бавно, бягайки като мишка в колело, докато остареем, и ние, и децата ни. Но не ни се получи! Короната спря колелото и спря света. Паузата е събуждане, изплуване, излизане на светло, свобода. Ограничавайки, пандемията в същото време ни освобождава.

Разбиване на сърцето

Преди пандемията ние упорито и самоотвержено живеехме живота си с „предписани“ средства, живеехме по „щатно“ разписание, мислехме и чувствахме по стандартни модели. Въпросите „защо?“, „за какво?“ не бяха на дневен ред. Всичко течеше от само себе си, като детска игра в двора.

Днес, гледайки през прозорец вчерашния ден, мечтаем да се върнем там възможно най-бързо. Но този двор вече го няма. И тези игри вече няма да ни доставят предишното удоволствие. Въпросът тук не е в „короната“, а в самите нас. Растяхме, израствахме – и неусетно пораснахме. Може ни малко, но достатъчно за качествен скок. Коронавирусът просто прояви това, което е поникнало в нас отвътре.

Пандемията донесе преразглеждане на всички сфери на живота: от какво всъщност се нуждаем? От какво трябва да се откажем? Какво трябва да променим? И най-важното, с какво си струва да напълним живота си, за да е щастлив и да има смисъл?

Това са въпросите, пред които е изправен човекът и човечеството. И въпреки, че ние обикновено отхвърляме тези „дреболии“, те не изчезват, а напротив, разбиват ключалките, проникват в сърцето.

Младите поколения – зет, алфа, както и да ги наричат ​​- вече не знаят какво да правят със себе си, какво да правят за душата. В нашия свят им е тясно и задушно, но не намират нищо друго и са принудени да играят по старите правила. Те са естествено привлечени от виртуалността, но тя не е панацея, а само една от илюзиите.

Всички се лутаме в преходния период, все още не сме готови да си признаем какво се случва, все още пренебрегвайки изискванията на майката природа. В неравностойно положение, лишени от любимото ни забавление, ние се борим с нейните призиви, стремим се към двора си.

Но уроците са на масата и не са научени. Затова надеждите за успокоение са напразни. Все още не сме се научили да живеем добре един с друг, за да можем заедно да влезем в новия свят.

Жажда за разбиране

За да не ни разочарова светът извън нашите прозорци през 2021 г., трябва да влезем в него по по-различен начин, отколкото през 2020 г. Не можем просто да се разделим с отминалата година и да забравим за нея като за лош сън. Всъщност разбрахме много неща: какво представляват нашите правителства, колко изкуствена е икономиката ни на излишъци, колко нагло ни заблуждават медиите и корпорациите.

И това е естествено, защото живеем в напълно егоистично общество, храним се с негативизъм и отричаме самата възможност за истински човешки отношения между хората.

Първата сериозна криза показа, че такова общество не е жизнеспособно. Ето защо майка ни ни прибра вкъщи – време е да научим уроците за бъдещето. Нека да погледнем през другия прозорец навън – в света, който е назрял.

На първо място, този свят възпитава човека и правилно го интегрира в общността, за да може той да разкрие своя потенциал в полза на всички. В този свят добрите ни отношения са по-ценни от всичко останало, защото гарантират щастието на всеки и на всички заедно.

Днес, застанали всеки в своя ъгъл, ние копнеем за предишното общуване, за всички наши „игри на двора“. Но в тази носталгия постепенно се очертава нещо ново: не ми липсва просто работа или игра – имам нужда от самата връзка. Няма значение дали съм общителен или необщителен по природа. Вглеждайки се в себе си, ще открия непознат дотогава копнеж за взаимно разбирателство, за взаимно участие, за зрели, позитивни взаимоотношения, за разбирателство с другите.

Защото всъщност не можем да живеем без другите. Никой не може. И сега, гледайки ги от висотата на изминалата година, усещаме нуждата от нещо по-висше между нас. Това желание неизбежно нараства в нас и вече не се нуждае от животинска, а от човешка храна, от близост на сърцата, без „карантинните“ ограничения на егоизма.

Така израства човекът – чрез подсказки и контрасти. В годината на нулиране природата „хитро“ разкри две противоположности в нас и сега ние самите трябва да издигнем значението на единството над разделението. Тя няма да го направи вместо нас.

Не случайно пандемията ни залива с вълни, състояния, възходи и спадове. Днес ни се струва, че краят вече е близо, но това е само рецесия преди новия скок. В крайна сметка, причината за нашите проблеми остава – все още сме чужди един на друг, кавгите ескалират, омразата расте.

Ето защо, борейки се с коронавируса през новата година, ние отново и отново ще се изправяме пред собствената си природа, пред необходимостта да се грижим за всички и желанието да отпратим всички надалеч.

Можем ли да изберем първото и да не си падаме по второто? Можем ли наистина да свалим маските и да отворим сърцата си за другите? Поне малко, за да предизвикаме промени, които в крайна сметка ще обновят системата на нашите отношения в семейството, в обществото, в държавата, в света. Именно това, а не ваксината, ще бъде истинското лечение. Природата изисква единство.

Междувременно засега тя ни показва, че старата тенденция за вечен раздор е приключила. Тези отношения ни доведоха до задънена улица и ще останем там, докато не ги изоставим. Това, което беше печеливша стратегия вчера, днес води до поражение.

Време е да сменим курса. В новия свят силната вътрешна връзка ще бъде основното условие и мярка за успех на всички нива. Без такава връзка всичко ще се разпадне, ще останат само руини. Осъзнавайки това, ще се научим да използваме двете сили, двете противоположности в себе си само за нуждите на единството. И тогава ще успеем.

За това бяхме „нулирани“ – за да можем по-лесно да осъзнаем проблема си и да започнем да го решаваме.

Предполагам, че 2021 г. няма да бъде повратна точка. Но нека се превърне в година на осъзнаване и да ни въведе в потока на интегралното човешко развитие. Важното е да не забравяме, че има неща, които никой няма да направи вместо нас.

 [276208]

2021 – година на прозрения за човечеството

Навлизаме в 2021 година, която ще ни разкрие колко затворен е светът, свързан в една система, всички страдат заедно и затова решението също трябва да бъде общо.

Всичко това ще се разкрие през 2021 година, която ще стане годината на прозрението за човечеството. На всеки ще стане ясно, че е невъзможно да успее, използвайки егоизма си. Напротив, целият успех зависи от това, доколко разрушаваме разделящите ни егоистични прегради.

Доколкото успеем да го направим в десетките, ще окажем влияние върху целия свят. И целият свят ще започне да усеща, че достатъчно е пилял пари за въоръжаване. Единственото, в което си струва да се инвестира, е обединението на хората. То е панацея за всички болести.

Няма да има нужда от никакви ваксини и лекарства против вируса. Защото това не е епидемия от коронавирус, а епидемия от глобален егоизъм, който се разкрива в света. И срещу тази болест има само едно лекарство – нашето обединение.

От урока на тема „Смирение“, 30.12.2020

[276189]

Кратка енциклопедия на възпитанието

Въпрос: Срещата на бъдещите родители в нашия свят предопределена ли е или не?

Отговор: Предопределена е. Това, че съм срещнал този човек, не е било случайно.

Въпрос: С каква цел се прави това? Защо двойките се събират точно така?

Отговор: В света няма случайности. Никакви случайности, в нищо! Както е казано в “Майстора и Маргарита”? “Тухлата не пада на главата на някого просто ей така”.

Въпрос: Ако е така, то  предопределено ли е раждането точно на това дете?

Отговор: На абсолютно всичко до края на времената. Няма нищо ново.

Въпрос: Може ли да се каже, че има добро време за зачеване на дете?

Отговор: Това също няма значение и това също не зависи от хората. Всичко се върти и върти отгоре, и така става. Всъщност човек нищо не избира.

Въпрос: Но когато родителите са решили, че искат да имат дете, за какво трябва да мислят?

Отговор: За това, че искат да направят добър човек, който да е полезен на света и да се наслаждава от това, че носи полза на света.

Въпрос: Какво е “да носи полза на света”?

Отговор: Сближаване на хората между тях.

Въпрос: Можете ли да си представите, че давате тази задача на родителите!

Отговор: Да мислят за това в акта на зачеване. Така, както е казано в “Еклисиаст”: “И на този ден беше казано: „Днес е заченат човек, в тази нощ.”

Реплика: Обикновено човек мисли повече за себе си, да бъде добро, приятно, сърдечно, любимо, здраво дете. Мисли повече за него.

Отговор: Не, с това правиш не дете, а животно. А ако мислиш за това, какъв ще бъде той в света, като човек за света, тогава правиш човек.

Въпрос: Какво да правят родителите, ако не могат да заченат дете, а много искат?

Отговор: Да опитват колкото могат. Нищо не можеш да направиш.  Дори днес това все още зависи от висшия замисъл.

Въпрос: А какво ще помогне повече в случая: ходенето при лечители или при лекари?

Отговор: Трябва да се обърнат към лекар, да направят всичко възможно.

Въпрос: А да помолят ли Висшия да помогне?

Отговор: Разбира се, всичко заедно.

Въпрос: В какъв случай Той ще чуе тази молба?

Отговор: Това не ни е известно. Колкото повече хората се стремят да правят добро помежду си и спрямо Твореца, толкова по-близо ще бъдат до изпълнението и на това свое желание, въпреки че няма гаранция.

Реплика: Това не е много ясно – “добро помежду си и спрямо Твореца”. Моля, обяснете този момент.

Отговор: Да действат помежду си така, както първоначално е било заложено от Твореца.

Въпрос: А как е заложено?

Отговор: Доброто е в основата на всичко.

Въпрос: Как бъдещите родители трябва да се държат в първите месеци на бременността? Изобщо по време на бременността?

Отговор: Трябва да бъдат внимателни един с друг, особено с жената. И да се опитват по време на бременността жената  да получава добри мисли, музика, четене. Като цяло, да ѝ се въздейства с положителни и по-възвишени емоции, знания. Всичко това много възпитава детето.

Въпрос: А вие за каква музика сте? Лично вие сте повече за класическа?

Отговор: Лично аз съм за класическа музика, защото тя е най-правилна, най-пълна. Разбира се, не тежка, а лека класика.

Въпрос: Какви трябва да бъдат мислите на жената през бременността?

Отговор: За това е казано в Тора, че всички мисли на жената трябва да бъдат само за това, което е в нея, което се е зародило и расте. Само за него. Природата го е предвидила, така че не трябва да се намесваме в това.

Въпрос: Кое време на бременността е най-критично?

Отговор: По принцип, това са първите месеци. Тогава се полага основата на детето.

Въпрос: Кога трябва да се даде детето на майката?

Отговор: Веднага трябва да се сложи детето върху нея, за да почувства, че все още е свързано с майката.

Въпрос: Това дава ли му по-голяма сигурност?

Отговор: И на нея, и на него. Трябва да има връзка. Тя е много важна.

Въпрос: Какво е майчиното мляко за растежа на бебето?

Отговор: Майчиното мляко не е задължително да бъде точно от тази майка, може да бъде и от чужда жена. Въпреки, че е за предпочитане бебето да получава мляко от своята майка. И това мляко е най-близката до детето субстанция, носеща такива съдържание и информация, за които дори не подозираме.

Въпрос: Какво получава детето с млякото на майката?

Отговор: Невъзможно е да се изрази. Висшата светлина, която се нарича „ор хасадим“, „светлина на милосърдието“, то  получава свише чрез млякото на майката.

Въпрос: Как майката контактува с бебето, което кърми?

Отговор: Тя разговаря с него по този начин. То я усеща чрез гърдите и тя го усеща през гърдите си. Това е невероятен механизъм както при животните, така и при човека.

Въпрос: Колко време майката трябва да кърми детето?

Отговор: Прието е до две години.

Въпрос: Никой не го следва.

Отговор: Разбирам, че не го правят. Но според духовните закони кърменето е до две години.

Въпрос: А ако трябва да ходи на работа, както сега?

Отговор: Е, така правят всички. В днешно време кой изобщо се съобразява с някакви си закони – духовни или природни?

Въпрос: Вие казвате, че всичко е предопределено и всички действия са предопределени.

Отговор: Ако съсипваш живота си,  не обвинявай природата за това.

Въпрос: Тоест, ние така ли сме съсипали живота си? Изпратили сме майката да работи след шест месеца, година и така нататък.

Отговор: Естествено.

Въпрос: Как трябва да бъде, за да е добре?

Отговор: Добре е жената изобщо да не работи.

Реплика: Това, разбира се, е невъзможно в наше време.

Отговор: А защо? Какво лошо има, ако мъжът работи и печели достатъчно за семейството и това е достатъчно, за да съществува семейството нормално, спокойно, тихо?

Въпрос: Кажете, ако майката е раздразнена или след кавга с таткото, в този момент да кърми или да не кърми детето?

Отговор: Това не е добре. Детето много ще го почувства върху себе си и затова такива състояния са абсолютно нежелани! Жената трябва да бъде защитена, изолирана от всякакви отрицателни, нежелани въздействия.

Въпрос: Значи всичко това влиза в детето: и раздразнението, и омразата, нали?

Отговор: Разбира се. Всичко това ще навреди на детето, ще се прояви в отрицателни последствия.

Въпрос: Кърмачето чувства ли изобщо, какво се случва у дома в отношенията на родителите?

Отговор: Разбира се. Всичко чувства. Всичко чувства “през въздуха”, дори ако е в съседната къща, град, не зная къде. Всичко това се предава. То е много чувствително. Майката за него е като приемник, който то слуша и възприема, дори ако тя не му говори нищо. Но то възприема всичко, което въздейства на майката.

Въпрос: Оказва се, че майката е като шести орган на чувствата за него?

Отговор: Разбира се. Струва ни се, че то е излязло от майката и пъпната връв е отрязана. Нищо не е отрязано.

ОТ ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 05.10.2020

[274965]

Пет принципа на оздравяването

Въпрос: Имам близък приятел, а той е и ваш ученик – Юра. Той има брат – Миша. Беше толкова здрав, усмихнат, забележителен младеж! В един момент той  се разболя от болестта на Шарко, при която мускулите атрофират. Води до парализа, атрофия на мускулите и се смята за нелечима.

На Миша, разбира се, не беше лесно. Веднъж при него отишъл мъж, болен от множествена склероза в последен стадий. Оставала му година живот.

И казал на  Миша: “Погледни ме. Ще идвам при теб безплатно и ще правя всичко безплатно. Ще бъда с теб през повечето време, само трябва да се съгласиш с пет условия. И тогава ще ти кажа пет действия.” И Миша, естествено, се съгласил.

Моля ви да кажете защо тези условия работят?

Първото условие към Миша било следното: “От този момент ти, Миша, не си болен от тази болест, а оздравяваш от нея”. Има ли тук молитва, когато човек влезе в това състояние?

Отговор: Разбира се. Вътрешна увереност, че върви нагоре. Не се дава на тази болест.

Въпрос: Тази молитва достига ли до върха?

Отговор: Вътрешната увереност на човека. Разбира се. Това, което мисли човекът, там и се намира.

Реплика: Второто условие. Той казал: “Ти, Миша, трябва да спреш да четеш за болестта. Няма да гледаш новини, фейсбук, форуми на болни. Влез в друго обкръжение”.

Отговор: Това е вярно. Същото е, продължение на същата идея. Казано е много просто: “Там, където са мислите на човека, там е и той”.

Реплика: Трето: “Живей само днес.  Няма нито вчера, нито утре, а само днес, сякаш това е единственият ти ден”.

Отговор: Да. Това се нарича щастлив човек. Когато сме добре, не мислим нито за миналото, нито за  бъдещето. Живеем в настоящето, това е всичко. Това ме поглъща. Това ме напълва. Нирвана.

Реплика: Четвърто. ” Ако действието, което си задължен да извършиш, ти е трудно, го направи два пъти“.

Отговор: Това е добра тренировка.

Реплика: После му казал: „Ти трябва да имаш постоянство, решителност и упоритост. Ето това  трябва да изработиш”.  Това са петте условия.

Миша, естествено казал : “Да”. Стиснали си ръцете. И той казал: “ Тогава имаш пет действия.”

Реплика: Много ви моля да ги коментирате. „Всяка сутрин, ставайки, независимо от настроението и самочувствието, се усмихваш и на глас благодариш на Твореца, вселената. В началото механично. После, когато свикнеш, ще минава през сърцето.”

Отговор: Точно това е оздравяването.

Въпрос: Но той го прави механично. Как така?

Отговор: Няма значение! Той се заставя.

Въпрос: А ако  не вярва на никого и в нищо?

Отговор: Няма значение. Той се опитва да се настрои на най-позитивното.

Въпрос: Тоест, трябва да каже: “Благодаря ти Мироздание, Природа, Създател”?

Отговор: Да.  Няма значение как ще го назове. Всичко това е Твореца, в който ние съществуваме.

Въпрос: А как да благодари?

Отговор: “Аз се  радвам, че мога да си помисля за Теб”.  Това е, нищо повече.

Въпрос: Ако се прокрадне мисълта, че съм толкова нещастен, толкова съкрушен?

Отговор: Това означава отново да се върне към същата мисъл за благодарността.

Въпрос: И през цялото време все така, нали? Както се тренират мускулите.

Отговор: Да. Разбира се. Това може да се тренира

Въпрос: Как се нарича този мускул? Какво е това? Духовен мускул?

Отговор: Това е намерение.

Реплика: След това мъжът казал: “До половин час  дишане, упражнения за дишане през диафрагмата.” Защо  много хора говорят за това? Работят ли тези дихателни упражнения?

Отговор: Те въздействат на цялото тяло.  Дишането е мускулно или телесно упражнение, най-близко до духовното. С помощта на дишането се променя цялата физиология, всичко, което се случва в организма. Правилното дишане влияе на всичко.

Реплика: Трето: “Минимум едно осъзнато добро действие към някого”.

Отговор: Да. Това помага и дава насока на целия ден. Сутрин е добре да се прави.

Реплика: Четвърто: “Минимум 20 минути разходка извън дома”. И пето: “Минимум половин час учене. Да изучаваш нещо ново, желателно е да е свързано с някаква наука”. През цялото време да правиш нещо ново.

Отговор: Да.

Реплика: Представяте ли си, идва някакъв мъж, който има съвсем малко до края на живота и той седи пред Миша абсолютно здрав му дава тази програма.

Най интересното е, че той казва: “Ако спре да го прави – той сам го усеща – отново ще се разболее.”  Има такова усещане.

И добавил, за в бъдеще: “най-тежкият момент в излекуването, когато вече ще се чувстваш добре, трябва да намериш сили да продължиш да ги изпълняваш”.

Отговор: Да.

Въпрос: Какво ще пожелаете на хората, които искат да излязат от състоянията, когато им казват, че е почти невъзможно да излязат от тях, че е нелечимо?

Отговор: Кабала заменя всичко с едно намерение за добри мисли към всички. И всичко. Постоянно бъдете в добри мисли за всички хора! И с това ще се излекувате.

Въпрос: Възможно ли е да го направи страдащ, болен човек?

Отговор: Мисля, че точно това са хората, които първо се нуждаят от това. Е, ако всички можеха…щяхме да имаме здрав свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 12.10.2020

[275161]

Какво ни очаква през 2021 година

Реплика: Наближава 2021 година. Наричат я година на изключителната несигурност.

И  тук има много предположения каква ще бъде. Борба за ваксини и колко човека ще се съгласят да бъдат ваксинирани. Пропастта между бедни и богати ще се увеличи,  ще се установяви нов световен ред.

Ще нарасне напрежението между САЩ и Китай, компаниите ще бъдат въвлечени в търговски войни, ускоряване на цифровата революция, светът ще стане труден за подем. Туризъм, полети – няма да ги има или ще намалят.

Има още и предсказание на Бил Гейтс, че ще бъде по-добре: ще бъдем по-добре подготвени за пандемията, светът ще стане по-добър, ще лекуваме болестите, диабета и така нататък. ”Аз съм оптимист” – казва Бил Гейтс.

Какви са вашите прогнози за 2021 година.

Отговор: Ако човечеството е такова, каквото го иска Бил Гейтс, то не виждам нищо хубаво в това. Така говори техничар, който изобщо не разбира посоката на развитие на човечеството. И какво от това, че ще се обзаведем с още някакви технически дреболии? И какво от това?

Въпрос: А каква виждате вие тази 21 година? Каква ще бъде според вас?

Отговор: Аз мисля, че това ще бъде първата година на отрезвяване от всякакви мъгли, в които сме се обвили и най-накрая ще започнем да разбираме, че и ваксината няма да ни помогне, и никакви трикове – да седим в изолация или още нещо. Ще ни помогне вероятно, само ако се променим и разбрем, че всъщност, този вирус е по-умен от нас.

Той е призван да ни издигне на следващото ниво на отношение към природата, за да започнем да мислим, как можем наистина да преминем правилна ваксинация. Тоест, как можем  да достигнем състояние, когато няма от какво да се страхуваме, няма къде да бягаме, просто трябва да живеем правилно. Това зависи само от нашето отношение един към друг.

Ако достигнем състояние, в което хората ще се отнасят един към друг с добри чувства, ще намерят от къде да ги вземат, как правилно да ги използват, това ще бъде нашата най-голяма победа над тази зла природа на егоизма, който е в нас. Тогава ще получим правилната ваксинация.

Въпрос: Значи вие мислите, че през 2021 година тази стъпчица ще бъде направена?

Отговор: Мисля, че ще започне постепенно да се проявява.

Въпрос: Мислите, че изходът е само един, нали?

Отговор: Изходът е само в правилното сближаване на хората един с друг. Да намерим какво ще намали разстоянието между нас, да се освободим от егоистичния вирус, който ни отблъсква, разделя, можем само, ако започнем над вируса да създаваме положителни чувства. Положителни чувства, само тогава. И ако това започне да се усеща в човечеството, то, разбира се, това е най-краткият път към правилното ваксиниране на населението на Земята.

Въпрос: Поне малко през 2021 година ще направим ли тази стъпка?

Отговор: Надявам се, че ще има някакъв обрат. Виждам го.

Реплика: Ако няма, тогава всички тези ужасии, за които е написано: войни, напрежение между САЩ и Китай…

Отговор: В действителност това, което се случи в света, е много интересно. Средствата за масова информация сами се натикаха в ъгъла. Те вече не са средства, не са масови и не са информация. И никой не им вярва, и никой  не ги поглежда. Тук е написана лъжа и там е написана също лъжа, и така нататък. Никой нищо не гледа. И ако те все пак объркват населението, това объркване не е в тяхна полза.

Въпрос: През носа им ли ще излезе?

Отговор: В крайна сметка, да.

Въпрос: Вече се вижда, нали?

Отговор: Да. Затова не мисля, че тези заплахи – Америка, Китай изобщо са нещо, от което милиардите хора се интересуват. Милиардите, в резултат на тази божествена пандемия, на този божествен вирус, искат да намерят все пак някакво успокоение.

А то ще бъде в новото бъдеще. Затова политиците като цяло приключват. И всичките тези международни организации – на всички вече е ясно, доколко всичко това е пропито с такъв дребнав егоизъм.

Въпрос: Тоест, търсенето на това успокоение за милиардите хора ще се увеличава и увеличава, нали?

Отговор: Търсенето на успокоение ще бъде не чрез политика, не чрез банки, не чрез някакви предприятия, не чрез правителства, не чрез всичко това. Всички тези егоистични системи на практика са се изчерпали.

Въпрос: Какво ще стане?

Отговор: Осъзнаване на отсъствието на всякакви системи за правилно управление. И от друга страна, никой няма да даде право на никого да властва неправилно. Ето такъв вакуум ще се създаде в света.

Въпрос: И до какво ще стигнем?

Отговор: До това, че никой няма да има възможност да управлява.

Въпрос: Кой ще ръководи хората?  Досега ги ръководеше правителство, пресата.

Отговор: Мисля, че обществото ще се стреми към някаква малка феодална система. Всеки ще търси за себе си някаква работа от ден за ден, която да му дава възможност да съществува, да получава необходимото. И в крайна сметка това ще ни доведе до установяване на нови връзки.

Тогава ще се появи необходимостта от тази добра, необходима връзка между хората. Аз мисля, че това ще започне именно отдолу. Именно защото сега възниква много интересен нихилизъм в целия свят. Това е интересно време.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 14.12.2020

[276033]

Законът на любовта в системата Адам Ришон

Ние не знаем какво е “любов”. Обичам да ям, обичам децата, обичам жените – обичам всичко, което ми доставя удоволствие, за да напълня егоизма си.

А в духовното под любов се разбира нещо съвсем друго: способността да напълниш другия, да почувстваш неговите желания и да се наслаждаваш, че ги изпълняваш. Затова посоката на любовта и нейното осъществяване са точно противоположни на материалната любов.

Любовта между приятелите  е съединяване на общите части на душата Адам Ришон, които чувстват отблъскване една от друга. Стремейки се да се обединят, те разкриват своето отдалечаване  и разединяване и трябва да поправят своята ненавист на любов. Именно до степента, в която омразата и неразбирането се разкриват между всички части, те могат да се обединят и напълнят взаимно.

Затова любовта е запълването и съединяването на противоположностите, които първоначално се ненавиждат една друга.

Ние трябва да възстановим връзката си в единната система Адам Ришон, според която е изградена цялата природа. Всички нейни частни и общи закони и принципи произтичат от тази система. И ако се стремим да свържем тези части заедно, въпреки противоречието им, ще поправим себе си и цялата реалност.

Приближавайки се един към друг, постепенно ще започнем да усещаме как се допълваме и се намираме в съвършен свят. Между противоположните части течат взаимни потоци: от минус към плюс и от плюс към минус. Затова се усещаме във вечен свят, където животът постоянно тече.

Никой не иска да унищожи и убие другия, а напротив: пресичаме определена граница (Махсом) и тогава чувстваме, че отрицателните и положителните сили се допълват и създават вечен поток, към който ние също принадлежим. Това дава усещането за вечен живот.

Всичко зависи само от степента на нашето обединение, когато преминаваме границата, до която сме чувствали своята противоположност и започнем да се напълваме един друг. Чувството за взаимно допълване ни дава усещане за вечност, където няма смърт.

Трябва само да се научим как най-добре да се свържем с другарите си за взаимно допълване, за да не виждаме недостатък в никого, а само покана за поправяне и единство.

От урока на тема “Законът на любовта в системата Адам Ришон”, 22.12.2020

[275819]