Целта на творението е да се уподоби на Създателя, което се постига само чрез поправяне на душата, умишлено разбита след прегрешението на Адам с Дървото на Познанието. Частите на общата душа са изгубили връзка помежду си и дори са станали противоположни една на друга.

А ние трябва отново да ги съберем в една душа, започвайки от най-леките до все по-тежките, тоест изискващи все по-точно съединение.

Ние постоянно събираме десетте сфирот, но първо приблизително и след това все по-внимателно и строго, което се нарича стъпала на духовната стълба. Все същите десет сфирот се свързват все по-тясно и по-точно, докато не станат десет изходни свирот на първородната АВАЯ.

Общият закон на съществуване и поведение на десетте сфирот се нарича поръчителство, както в идеалното човешко тяло, където всички клетки, всички системи трябва да се намират в пълна хармония и взаимно свързване. А това е възможно само при условие, че всяка част  знае и осъзнава своята връзка с всички останали.

„Поръчителството“ е законът за съществуване на интегрална система. Връзката между всички части от стъпало до стъпало по всички 125 стъпала става все по-сложна и вътрешна. Но работата започва с това, че ние приемаме този принцип като единствено правилен: признаваме, че първородната АВАЯ, душата, е разбита на десет части и трябва да започнем да я свързваме чрез условието на поръчителството на всеки за всички.

Това не е егоистично поръчителство, а съвсем друго. Затова в него има много различни условия: всеки трябва да принизи себе си пред останалите и в същото време да издигне себе си по определен начин, да се включи във всички и да се моли за тях, да почувства себе си отговорен за всички, да вижда другите като отражение на своите свойства.

Поръчителството е общ закон на цялото мироздание. Ако не е нашето развалено, изкривено от егоизма зрение, ние бихме видели системата, създадена от Твореца, като безгранична, идеална АВАЯ, всички части от която са свързани помежду си и работят като едно цяло.

Затова поръчителството е необходимо условие за получаването на Тора и подема по духовната стълба. Ако сме готови да изпълним това условие: да приемем поръчителството и да започнем да го реализираме, то за това се дава Тора със светлината, възвръщаща към източника. Всичко ще направи светлината, от нас се изисква само съгласие на условието поръчителство, т.е. на взаимно включване, свързване в една система като един човек.

Цялата Тора е изразяване на условието на поръчителството във всички възможни форми, с всички възможни условия и изисквания, все по-високи и точни от стъпало на стъпало.

Затова всичко, което сме научили за поръчителството и достигнали на предишното стъпало, изчезва на следващото. Ние падаме и губим постигнатото единство и поръчителство, като че ли започваме всичко от начало. В края на краищата, всички условия и закони, изпълнени на предишното стъпало и били очевидни, сега при по-висока и точна резолюция изглеждат по съвсем нов начин и ни се струват неизвестни.

Налага се всичко да се изучава отново, сякаш между нас и не имало никакво поръчителство. И наистина не е имало, защото всеки път – това е ново стъпало. Знакът за напредване е именно в това, че се изтриват всички минали успехи и работата започва отначало.

В това се състои трудността в работата ни, която в този смисъл е противоположна на материалната. Ние не сме свикнали на такива условия и това много ни обърква, и отслабва. Ние искаме да видим материални доказателства за своето духовно развитие, а това не се случва.

Работата е в постоянното обновяване на нашето поръчителство във всяко състояние, виждайки в него всички закони на Тора и законите на духовната реалност. От него ще ни стане ясно правилото за любовта към ближния като към самия себе си, всички закони на съединението. Защото условието за поръчителството е в основата на всичко.

Любовта към ближния като към самия себе си е следствие на най-високото и пълно поръчителство. А към това се добавят по-специфични закони за връзки между всички части на разбитата душа, които трябва да се събират все повече и повече.

След като успяваме да ги съберем на първото стъпало и да се убедим, че това работи, поръчителството изчезва и ние започваме отново да достигаме поръчителство, вече на по-високо ниво, което сега се изисква от нас – сякаш нищо не сме направили.

Това е подобно на развитието на неживото ниво, което изведнъж  преминава в растително. Растителното ниво сякаш се явява следствие на неживото развитие, но в същото време няма с него никаква връзка. А след това от растителното ниво става скок на животинското, което отново започва от нула. Защото това е новият живот, новите форми на съществуване. По същия начин се случва и  духовно развитие.

Поръчителството е нашата цел и нашата работа. Всички закони, които трябва да се изпълнят, се основават на същия този принцип, взаимно поръчителство.

От урока за подготовка за конгреса, 24.04.2018

[225605]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Когато вземат решения, хората разчитат на някакъв модел на света, който се е образувал в главата им. Всеки модел в някаква степен е лъжлив, защото отразява само определени свойства на действителността.

Бихме искали да разберем в каква част този модел е лъжлив и в каква е истински, макар и в процентно отношениие. Какво означава истина и лъжа по отношение на природата, на модела, в който ние я отразяваме?

Отговор: Кабала  разлежда две системи: висша (духовна) и нисша (материална).

Във висшата система всички интегрално сме свързани  един с друг, затова в нея не може да има никакви независими състояния.Това е идеалното ниво, така нареченият свят на Безкрайността, на съвършенството, на което  всички обекти от нашия свят, намирайки се на духовно стъпало, усещат своята пълна взаимна свързаност и съдба, постигат я и  затова правилно взаимодействат  по между си.

Това е идеалната система, в която всички нейни части се намират в много точна взаимно съгласувана връзка, която е описана в кабала.

Науката кабала говори за това, че в резултат на материалната еволюция, ние трябва да достигнем до тази система. Именно това ни очаква занапред. Или сами ще пожелаем да ускорим пътя на нейното разкриване в нас – в чувствата и в раума. Или на това ще ни научат ударите на съдбата – това, което виждаме сега. Така човечеството напредва.

Под съгласуваната, идеална висша система, се намира нашият свят, който се е образувал в   резултат на постепенна деградация и спускане на тази система по 125 стъпала  до  най-ниското   ниво –  това, на което днес  усещаме себе си, че  в него живем.

В този свят ние  се чувстваме абсолютно несвързани един с друг  с добри връзки, а ако  нещо  ни    свързва, то това е само  нашият  егоизъм. Всички наши усещания  са насочени само към използването на всичко  и  всички заради нашия личен интерес.

Естествено, истина ние можем да наречем само това, което съществува на висшето ниво. А това, което съществува на нашето ниво е абсолютна лъжа, защото всичко, което днес ни движи е личният егоизъм на всяко творение, който ни заслепява, отдалечава ни един от друг, заставя ни да се използваме един друг, доколкото е възможно.

Това и е „истина и лъжа” според кабала.

В нашия свят изобщо няма истина. Тя може да съществува само при хората, които постигат пълна взаимовръзка с природата, тоест с висшата система, която се опитват да разкрият в себе си. И тогава те се отнасят към всичко заобикалящо ги със съвсем   различни   стремежи: на дружба, любов, сътрудничество, взаимовръзки.

За това по принцип и се говори в Тора в оригиналната ѝ форма, макар че за съжаление, никой не го възприема на сериозно, а само на думи. В това е разликата между истина и лъжа.

Истина и лъжа не са субективните утвърждавания на човека, на когото нещо се струва истина, а друго лъжа.

Когато напълно съгласуваната система, обединената система на всички видове творения – нежива, растителна, животинска природа и човек се намират в хармонична взаимовръзка помежду си, – това се нарича истина, а абсолютно противоположното състояние  се нарича лъжа. А между тях има всички възможни степени – с малко повече истина, с малко повече лъжа.

От ТВ програмата „Заедно за главното. Александър Жданов“, 08.12.2017

[220403]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Защо на някои хора е дадена възможност да виждат бъдещето?

Отговор: Такива явления се случват действително, само че кабала не се занимава с предсказания. Тя работи само над това как да поправи света, а предсказанието тук не може да помогне, защото какво от това, ако само узная бъдещето? Нормалният човек е устроен така, че за него е по-добре, ако не знае какво го очаква.

Ако човек иска да се изгражда, то той обратното, всеки следващ миг строи сега, в настоящето и по такъв начин определя живота и бъдещето си.

Затова, няма смисъл да завиждаме на ясновидците. Техният живот обикновено не е много добър и в живота те не са толкова щастливи, както обикновените хора.

Но това явление съществува от една страна, за да ни обърка още повече. А от друга – то ни приближава към осъзнаването, че в природата има сили, излизащи извън рамките на неживото, растителното и животинското стъпало, на които ние сме ограничени.

То ни заставя да се замисляме над това, как можем действително да се научим да управляваме бъдещето си, за да не сме просто като стадо, вървящо към постепенното си заколение в този живот, а да умеем да балансираме и формираме своето бъдеще във всеки миг и за по-продължителен период.

Въпрос: На хората е присъщо вроденото любопитство – да разберат какво ги чака…

Отговор: Разбира се! Но за какво ни е да знаем за събитията, които ни очакват? Човек би ли искал да знае, че след няколко месеца ще умре? Представете си какъв би станал животът му след такова известие! Ако той е сигурен, че предсказанието ще се сбъдне, това означава, че е съкратил своя живот до този срок – от деня, в който е научил вестта и до деня на смъртта си. Какво хубаво има в това?

Преди всичко, е нужно да получим сили, които ни издигат над природата и ни позволяват да я управляваме. В природата действат две сили: добра и зла, между които формираме своето състояние.

Ако с помощта на кабала се научим да управляваме тези две сили, като две юзди, и да водим себе си по добрия път, с ясна цел към пълното равновесие, което се нарича сливане, то тогава ще можем да виждаме всичко.

Още…

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор - Няма коментари→

Международен конгрес „Арвут“. Урок №8

Баал а-Сулам, писмо 13: Трябва да знаете, че множество искри на отдаване има във всеки от групата. И ако бихте могли да съберете тези искри на едно място, в братско единение, в любов и дружба, то, разбира се, в този важен за вас час ще имате духовно ниво от светлината на живота.

Не ни достига само едно – още по-тясно да свържем помежду си нашите искри. Няма пречки, никакви прегради – само още малко да се свържем в единно цяло, за да горим заедно.

Книгата “ Знаме стана Ефраим“: Който го тегли към Твореца, добре е винаги да се събира заедно, в една група. Обединявайки се долу, те предизвикват обединение на своя корен на върха.

Тогава този корен ни оказва своето въздействие и завършва започнатото, както е казано: „Въдворяващият мир във висотите Свои въвежда мир и над нас“. Издигаме молба за поправяне (МАН), пробуждаме долу своите желания – и тогава отгоре към нас слиза силата на обединение, завършваща действието.

По-този начин, от нас се изисква само „половин монета“, половината работа – да пожелаем единство. И реализирано то ще бъде отгоре, когато нашето изискване стане правилно.

Рабаш, „Необходимост от любов към приятелите“: Има особено свойство в сливането с другарите. Защото при сливането на мненията мислите преминават от един към друг, и затова всеки се прониква със силите на другите. Благодарение на това във всеки съществува силата на цялата група. И дори всеки – един, притежава всички сили на групата.

Нека всеки да се отличава от другите, но обединението му придава силата на всички другари. Представете си, какво е, когато всеки се преизпълва със силите на всички. Всъщност това е силата на Безкрайността. Защото  се присъединяваме към огромна група, към другарите от целия свят. Повече и не е нужно.

Сам никой няма сили, да премине дори на първото най-ниското духовно стъпало. Само обединявайки се количествено и качествено, постигаме света нефеш, руах, нешама, хая, йехида, преминаваме световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут и Адам Кадмон по пътя в света на Безкрайността.

Всичките 125 степени на духовно постижение се достигат по пътя на израстващото обединение. В него всеки път намирам особен съсъд, способен на още по-голямо отдаване, – и, съответно разкривам още по-голяма светлина.

От 8-ия урок на международния конгрес „Аравут“, 08.12.2011

[62743]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как поръчителството може да отчете коефициента във формула? Нима могат да се измерят човешките отношения: 50% поръчителство или 75% поръчителство…

Отговор: Разбира се, отношенията могат да се измерват: съществуват 125 степени на поръчителство ( тези същите 125 духовни степени, за които навярно си слушал). Всичко се поддава на точно измерване, нали всяка душа се състои от рош-тох-соф (глава, вътрешни части на тялото и окончания) съгласно отношението на човека към другите – има такива части, които той съкращава, други използва частично, наполовина или на четвърт.

В духовните светове няма никакъв проблем да се измери поръчителството – то съответства на твоята степен. А ти питаш, как да оценим поръчителството вътре в икономиката на нашия свят? Но в нашия свят няма поръчителство и не може и да има. Първата степен на поръчителство – това е първата духовна степен.

Сега се намираме в преходен период, който се нарича „времева подготовка“ за встъпване в духовния свят. Когато говоря, че поръчителството трябва да внесе коефициент във формулата на икономиката, имам предвид, че целият проблем на разбиването и усещаната сега криза е в това, че  не ни достига един параметър от по-висока степен. Ако го получим, то за някакво време достигаме покой и насита, равновесие.

И всеки път ще се чувстваме като загубили това равновесие – недостатък на поръчителството и нестабилността на икономиката. Така ще произтича на всяка нова степен – докато не достигнем такова състояние, където всеки човек ще се удовлетвори на необходимите за живота нива, които той сам ще си назначи.

При това, всеки ще отдава максимума в степента на своите способности – и този максимум ще бъде определян от самия него. Доколкото всичко бъде поправено.

Но ако човек още не е достигнал това поправяне, тези желания, с които още не може да работи, те се намират под охрана. И тази охрана се произвежда не от неговите собствени сили, той не е способен на това – а за сметка на обкръжението, което му оказва натиск. Бал а-Сулам обяснява, че обществото на бъдещето ще проверява, колко е необходимо да се даде на всеки, също да се поощрява с награди, да се влияе на човека с поощрение или присъда.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 02.10.2011

[57526]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Конгресът в Торонто, урок N:4

Творецът ни е създал по такъв начин, че макар и да сме пребивавали в цялото пространство на света на Безкрайността, не сме могли да усетим нищо от него, освен мъничка черна точка, която не усеща даже самата себе си.

И тогава Творецът започнал да се съкращава. В степента на Неговото съкращаване започваме да се проявяваме все повече и повече.

Творецът скрива Себе си от 100% до нула, образувайки световете: Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия – 125 стъпала на съкращавания, скривания на Твореца. В тези стъпала творението все повече разкрива себе си и своя свят – от нула до 100%, докато не забележи себе си в нашия свят. А Творецът е скрит.

Сега трябва да извършим поправяне. Трябва постепенно, стъпаловидно да разкрия Твореца – но да Го разкрия вътре в себе си, за да не Му бъда противоположен, за да няма разделяща ни граница, за да побера в себе си всички свойства на Твореца – докато, стъпало след стъпало, не влязат в мен.

Мога да изобразя това и по друг начин – поглъщам в себе си свойствата на Твореца и те влизат вътре в моята точка, в моето решимо все повече и повече.

Главното е да се придържаме към ясни определения. Съществуваме в същия този обем, в същото това място, в същите тези условия. От страна на Твореца, на висшата светлина, нищо не се променя. Всичко зависи единствено от това, как включваме в себе си свойствата Му – свойствата на отдаване и любов, разширяване и безгранична връзка, за да може всички свойства, наричани отдаване и любов, съставляващи природата на светлината, да влязат в нас. И тогава ще усетим състоянието, в което се намираме в крайна сметка.

Не можем да променим нищо – намираме се на същото това място, сред същите тези сили. Има програма, караща ни да напредваме към развитие под въздействие на огромен натиск, който усещаме отвътре и отвън. Но можем да добавим към това собственото си развитие, да го представим като желателно и тогава ще се развиваме бързо, прекрасно и радостно. В това е цялата разлика.

Никой не ни е питал нито в началото, нито в края на процеса, никой не ни взема под внимание, освен тази, развиваща се в нас, механична сила. Защото у Твореца няма чувства, подобни на нашите, както е казано: ”законът е даден – и не може да се престъпи”. Но ние, като чувствителни и фини създания, можем да използваме този закон по ефективен за нас начин, за да ни помага да се развиваме бързо, прекрасно и лесно.

Затова всичко, което правим, ни разкрива съвършената реалност на света на Безкрайността, на Твореца и това се случва именно в нашето поколение.

От 4-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54970]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Светлината ни е създала с желание за наслаждение и същата тази светлина го поддържа и развива. Ние през цялото време се задълбочаваме в това желание все по-дълбоко и по-дълбоко – от нулево до последното 4-то ниво.

Работейки във все по-голяма дълбочина на желанието и обръщайки го от получаване на отдаване, от зло в добро, разкриваме вътре в него нова реалност, която се нарича духовен свят.

Тоест реализираме и използваме това желание за наслаждение по степените 0-1-2-3-4, привеждайки го с помощта на светлината, изпод властта на първоначалното егоистично намерение: злото и ненавистта, разкриващи се в пластовете на това желание – в любов, добро, отдаване.

Вътре в това желание за наслаждение откриваме нов свят – 125 стъпала или 5 свята, в зависимост от това кое желание вече сме способни да обърнем от ненавист в любов към ближния или към Твореца, светлината и от получаване да го приведем към отдаване.

А злото, безусловно, остава! Иначе върху какво ще строим доброто? Как е възможно да оценим доброто, ако няма зло? Желанието за наслаждение не може да стане с добро намерение, ако не преминем всички негови противоположни състояния, на които стоим и се издигаме като по стълба, на височина на 125 стъпала, връщайки се обратно в света на Безкрайността.

Затова цялото това напрежение остава, целият потенциал, благодарение на който можем да се издигнем над ненавистта, всеки път разкривайки я на все по-голяма дълбочина.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 10.08.2011

[50951]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да заприличаме по строеж на безкрайния съсъд (желанието), в който съществуваме като една душа в света на Безкрайността, всеки от нас трябва да отмени егото си, егоистичното ”аз”, по 125 стъпала.

Падайки от света на Безкрайността, нашето ”Аз” е растяло и растяло, докато не достигнало този свят,  в който всеки се е превърнал в една малка точка. Когато обаче започнем да се повдигаме обратно, егото ни ще расте и расте, докато не стане огромно, но всеки път ще превръщаме егото в отдаване.

Затова работата против ”злото начало” върви постоянно, и да я изпълним можем само със съвместни усилия. Защото всяко стъпало на стълбата – това е определена форма на съединяване между частите на разбитата душа, желаещи да се обединят, независимо от егото си.

Не е възможно да напреднем без стремеж към взаимно обединение, в което всеки влага максимума от способностите си, даже и повече. Всеки трябва да направи своята вътрешна сметка и да прави всичко, което е по силите му.

Нека всичко се събере заедно: неговото желанието, старанието, ценността, която придава на състоянието си, обкръжението си, величието на отдаването, Твореца. Усещането за собствената нищожност и противоположността на всичко това, усещането на собствената пустота – и едновременно с това, очакването за напълване в общото желание, ако ни се удаде да достигнем съединяване.

В това се и състои работата: да обединиш това в себе си мислено, без всякакви думи, да поискаш да го предадеш на друг, усилвайки го, за да се осъществи и в него и той да разбере, че трябва да вдъхнови другите за величието на целта.

Но от друга страна, ние сме другари, и аз не съм по-голям от другите, а напротив – по-малък и искам да получа от тях поддръжка и помощ. Защото без поддръжката на другарите не ще успея да направя и една единствена мъничка стъпка.

В такива безкрайни, непрекъснати изяснения, вътрешна работа и анализ, човек определя всички детайли на съединяването си с групата, над всяко отблъскване, отделяне и получаваните пречки. Всички действия трябва да излизат от него самия, от неговия стремеж и вдъхновение, и разбира се при поддръжката на групата. Но той трябва да разбере, че всички пречки идват към него свише, от този съвършен, безкраен съсъд, към който всички ние трябва да стигнем.

Този безкраен съсъд е нашата цел, където се осъществява принципа: ”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”. Така и трябва през цялото време да си представяме напредването си.

Само ако той постоянно си представя това безгранично, съвършено състояние, където човекът, стремящ се към Твореца (исра-ел), светлината, възвръщаща към източника (Тора) и Творецът се сливат в едно цяло – значи действа правилно.

Светлината, която е създала желанието и го напълва – тя и е разбила това желание, и го поправя. А от страна на човека има само едно единствено действие: да помоли за поправяне. С това той изразява своята способност, цялото действие, цялото желание да наслади Стопанина, Твореца. Защото крайната цел е да достави удоволствие на Твореца, както е казано: ”От любов към ближния, към любов към Твореца”.

Затова всички разяснения, на всички стъпала в крайна сметка се обединяват в един резултат: човек, група, светлина, възвръщаща към източника, се обединяват заедно, за да доставят удоволствие на Твореца и да достигнат същата тази форма, както Малхут в света на Безкрайността.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50139]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съществува мрежа от връзки между всички другари на световната ни група и има 125 стъпала на тази връзка. Засега се намираме на стъпало, на което висшата сила ни е свързала помежду ни, съединявайки ни с различни форми на връзката, когато вътре в тази мрежа един се намира близко, а друг далеко, не географически, а душевно. И така съществуваме вътре в свързващата мрежа, но тази висша сила ни е съединила заедно.

Сега трябва да се стараем да се съединим сами със собствени сили. В отговор на тези усилия ще ни подейства светлината и ще разкрием съединението между нас. Това съединяване трябва да достигне такива нива, че четейки Зоар да се намираме в тези състояния, за които се говори в нея.

Да кажем, ние четем: ”Слушай Исраел!”. Това е голямото състояние (гадлут) на Зеир Анпин на света Ацилут. А ние се намираме в него, това е степента на връзката между нас. Защото сам по себе си З”А се намира в малкото състояние (катнут), а всичко, допълващо го до голямото състояние идва от Малхут, от душите, желаещи да се съединят в него.

З”А получава желания от душите и им носи светлина, която ги съединява и цари между тях. Казва се, че З”А се възцарява в Малхут. Защото Малхут е само точка, нейните девет долни сфирот се намират долу, вътре в света БЕ”А, в разбитите души.

Всичко се случва тук, между нас. Ти започваш да усещаш, че ние сме построили тази връзка. Ако ние сами сме я построили, а не да ни заставя Творецът да бъдем свързани, то това вече е духовно стъпало, което сме постигнали със собствени усилия, желаейки да създадем единство, поръчителство.

Тогава започваме да усещаме, че говори Зоар. Но къде? Между нас, във всевъзможни действия, в разнообразни форми на връзките, променящи се между нас. Затова усещаш в групата сегашните материални отношения на този свят, а измененията на взаимното отдаване между вас – големи или малки, подеми и падения.

Тези отношения вече образуват море от Шхина (Малхут се нарича море) – общи духовни усещания между другарите, взаимно отдаване, в което усещаш присъствието на Твореца, царящото между нас море от отдаване.

Но всичко това се разкрива между нас при условие, че ни се удава да притеглим светлината, възвръщаща ни към Източника, когато не заспиваме на урока.

От урока по книгата „Зоар“

[48464]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 26: Какво е това ”нагоре”?

Изравняване на свойствата на низшия и висшия свят- това е неговият подем ”нагоре”.

Няма никакви подеми и падения, движения на дясно- на ляво, нагоре- надолу- всичко това се оценява единствено относно свойствата, и става въпрос за техните изменения, достигането на подобие на свойствата на низшия и висшия свят.

Но какво се случва, когато низшия се ”повдига” към висшия и става такъв като него? Той изцяло изчезва и се превръща във висш или съществува заедно с него?

У всеки остават неговите желания, стремежи, природни свойства, които не се променят. Материалът на желанието за наслаждение остава непроменен. У човека нищо не се променя, освен намерението, с което той използва всички свои желания и свойства.

Ако изравним намеренията си- по тяхната степен и мощност, означава, че ние се намираме на едно стъпало. Ако едно е по-ниско, а друго по-високо- означава, намерението на единия засега е по-слабо от намерението на другия.

Нисшият се устремява към висшия, става ”такъв, като него”- но не и като него самия. Разбира се, между тях остава разлика.

Когато аз се устремявам към Твореца по 125 стъпала на подобие, на всяко от тях, даже на най-малкото, аз вече Го усещам и се прилепям към Него в някаква форма. С всяко следващо стъпало, аз се съединявам с Него и го опознавам все повече и повече. Но все пак, остават Творец и творение и връзката между тях, която се нарича ”сливане”(двекут)- единият не изчезва вътре в другия.

В крайна сметка ”подем нагоре”- е изравняване на свойствата на нисшия и висшия свят. Те се изравняват само по формата си на отдаване, обаче всеки остава с природните си свойства.

[46139]

Из урока ”Учение за 10-те Сфирот”, 22.06.2011

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→