Въпрос: Има ли живот след смъртта?

Отговор: Да.

Въпрос: Защо използваме само 3% от потенциала на нашия мозък?

Отговор: Защото всички останали 97% са предназначени, за да разкрием духовното.

Въпрос: Мога ли да променя характера си

Отговор: Не. Но с помощта на висшите сили – да.

Въпрос: Защо има толкова зло и несправедливост в нашия свят?

Отговор: Защото ние сами го правим.

Въпрос: Според вас кой е израелтянин?

Отговор: Исраел в превод от иврит означава „Направо към Твореца“, т.е. това е всеки, който насочва себе си с помощта на изучаването на науката кабала направо към висшата сила – добра и творяща добро, към любовта и обединението.

Въпрос: Какво ви дразни повече от всичко?

Отговор: Противоположното от отговора на предишния въпрос.

Въпрос: Кабалистът наслаждава ли се от храна, секс и други наслаждения в живота?

Отговор: Кабалистът се наслаждава от всичко, като обикновен човек. А защо не?

Въпрос: Съблюдавате ли правилата за пътно движение?

Отговор: Да.

Въпрос: Коя единствена книга бихте взели със себе си, ако мислите да се уедините?

Отговор: Книгата на Баал а-Сулам „Шамати“.

От програмата по радио 103FM, 18.01.2015

[156077]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №6

За всяка дума, която четем в науката кабала, е необходимо да се даде точното определение, тъй като тя използва няколко езика, за да ни обясни цялото творение.

В нашия свят, за да предадем своето впечатление един на друг, изобретяваме различни методики – как да кажем нещо на другия, как да напишем, как да нарисуваме, как да изсвирим на музикален инструмент, как да изтанцуваме. Но по какъв ли начин можем да предадем един на друг впечатлението от това, какво усещаме в духовното?

Кабалистите са изобретили за себе си езика на клоните, и говорят, сякаш за произтичащото в нашия свят, но подразбират при това висшите корени. Има сили, управляващи нашия свят, и в нашия свят има следствия от тези сили.

Затова, кабалистите наричат самите сили с имената на следствията. От това възниква цялата бъркотия. Защото, следствието от висшите сили ние виждаме в нашия свят, а самите сили – не. И когато кабалистите говорят, използвайки имената на следствията – така наречените клони, те подразбират корените – силите.

Защото, науката кабала е физиката на висшия свят, тя говори за една сила, действаща в нашия свят, която в своите действия се разлага на множество сили. Тези сили, се съкращават и се концентрират около нас, като се намираме вътре, те идват към нас във всевъзможни съединения помежду си, във вид на различни въздействия.

Защото, в крайна сметка, всичко това е една сила, но тя се разделя на топло и студено, налягане и вакум, магнитни, електростатични, химически сили и множество други.

Ако не знаем за висшите сили и четем текстовете на кабалистите, то много се объркваме. Ние мислим, че кабала говори за нашия свят, за тялото на човека и неговите желания, за произтичащото тук. И в това е основният проблем, понеже кабалистите са писали своите книги за хора, намиращи се в осъзнаването на двата свята.

И затова, ако аз съм кабалист, отварям книгата и чета, какво пишат, нямам никакъв проблем – аз не гледам на този свят, а веднага разпознавам този духовен корен, за когото те говорят, от когото разглеждат силите, управляващи този свят.

Но днес се намираме в такова състояние, когато целия свят се устремява към разкриване мрежата на тези сили. И този свят, който не се намира в духовно осъзнаване, се обърква.

Затова, реших да направя кратък обзор на статиите от книгата “Шамати“ – във вид на основните принципи на науката кабала. Ако човек се старае през цялото време да се придържа към тези принципи – това ще му даде правилния подход за живота, към духовното постижение, и няма да му позволи да се обърка.

От 6-ия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55252]

Filed under: Духовна работа, Език на кабала, Изучаване на кабала, Кабала - Няма коментари→

Трябва винаги да помним само едно: има една причина, една сила, която въздейства върху нас и ни управлява. Тя има начало, има край и процес, през който ни движи. Никой не може да ѝ влияе, никой не може да я обърка, да я измени. Тази сила е абсолют.

Единственото, което можем, е да изменим самите себе си, за да възприемем нейното въздействие в по-добър, приятен, подобаващ на тази сила вид – до такава степен, че да се отъждествим на нея, да станем като нея и тогава ще я разберем, ще я усетим и ще действаме заедно с нея, в хармония и подобие по свойства, което се нарича – в сливане. Тогава всичко, на което ни подлага тя, ще приемем вече подготвени, в правилно усещане, в пълно партньорство, действайки заедно с нея в унисон.

Няма друга власт, освен тази. Няма нищо друго, което би могло да бъде наш корен.

От 6-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55343]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Всички статии от книгата „Шамати“ са предназначени да настроят човека на правилното отношение към себе си (към моите вътрешни възможности, способности, сили, свойства) и към намиращото се извън мен (към хората, обществото, групата, учителя, Твореца, природата), за да разбера, как се изменям, за сметка на какво, по какъв начин трябва да действам, да се приведа в съвършено състояние.

Нашият проблем е в това, че, от една страна, ние нищо не можем да направим сами, защото ние сме само желание: желание за напълване, желание за наслаждение.

От друга страна, ако ние нищо не можем да направим сами, и представляваме само едно желание, което е създадено противоположно на Твореца, на светлината, то как можем да молим да променим себе си, да молим да се изменим, да изискваме, да действаме самостоятелно или чрез други системи?

Тоест, ние се намираме в двойствено положение. От една страна – аз нищо не мога да направя сам. От друга страна – трябва да доведа себе си до такова състояние, когато моята молба, моето желание ще предизвикат върху мен такова въздействие, с помощта на което аз ще се изменя.

Ето тази точка е много сложна за нас. В нея и става неразбирането на човека за неговото правилно взаимодействие със създалата го Висша сила.

Тоест, аз трябва да достигна такова състояние, в което усещам своята пълна несъстоятелност да поправя себе си, осъзнавам и разбирам, че моето изменение може да стане само под влиянието на външна сила.

От друга страна, тази външна сила, която се намира извън мен, е постоянна, и аз по никакъв начин не мога да й влияя. Тя е абсолютна. Аз мога да влияя не на нея, а на себе си, поставяйки се под нейното въздействие именно със своята молба.

Моята молба – това е и моето действие, когато аз променям своето отношение към тази Висша сила и по такъв начин изменям нейното въздействие върху себе си, и тя ме поправя. Тоест, практически, работата става вътре в човека и зависи от неговото желание, от неговото намерение, от силата, от направлението. И при това той се намира в абсолютно, съвършено, неизменно поле. Но работата извършва именно това поле, въздействайки на човека. А той се поставя под въздействието на това поле.

От гледна точка на желанието да се поправи, човекът – е активният елемент. А от гледна точка на поправянето на самия човек, той се явява пасивен – поправя го тази светлина, която се намира извън него, обкръжава го и е непроменлива.

Да се говори за това състояние може много, но то трябва постепенно-постепенно да се образува в нас като определено, точно, вътрешно състояние между мен и светлината, Твореца.

Статията на Баал а-Сулам „Ли шма – това е пробуждане свише, и защо е нужно пробуждане отдолу“ е една от тези, които говорят за правилното съотношение на човека с Твореца, на човека с висшата светлина. Под човек се има предвид нашето желание – по какъв начин то може да се измени, ако правилно насочим себе си под въздействието на светлината.

Свойството отдаване, което ние можем да достигнем и към което постепенно се приближаваме под въздействието на светлината, се нарича „ли шма“ – „заради Него“. А обратното му свойство се нарича „ло ли шма“ – „не заради Него“, тоест заради себе си.

Желанията възникват в нас независимо от нас, не можем да ги регулираме, а ние можем да регулираме само намерението – какво ние желаем във всеки момент, към какво се устремяваме.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.06.2011

[45560]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→