Въпрос: Вие обяснявахте, че текстът, който четем в ТЕС и Книгата Зоар, описва силата на връзката между нас. Може ли да приведете пример за такава връзка?

Отговор: Ако ти беше в духовното, то щеше да разкриваш на практика всичко, за което четеш в книгата. Ти би разкривал силите на връзките между нас, тяхната мощ, характер, как действат, как се съединяват заедно в свързваща ни мрежа.

Ти би участвал в системата на тези сили, в нейната работа – в светенето на Шхина. Ти би виждал доколко можеш да вземеш активно участие в нея, колко можеш да добавиш от себе си. Четейки текста, ти би виждал как се държи цялата тази мрежа.

Но ако не се намираш в духовно постижение, няма как това да ти бъде предадено. Както пише Баал Сулам в своето стихотворение: „Това, което ще видят вашите очи, ще видите вие и никой друг”.

Но докато не усещаш духовното, трябва да четеш тези текстове с надеждата то да ти се разкрие. Защото ние четем кабалистичните текстове в качеството на „сгула” (чудесното свойство), а не във вид на факти.

Например, аз съм сляп и слушам от учителя по физика за законите на оптиката: да допуснем – как лъч светлина се разцепва на няколко цвята. Но аз просто слушам. Аз не разбирам за какво става въпрос, а само слушам, че съществуват такива явления.

Така мога да се уча цял живот, без да разбирам за какво става въпрос. Но ако правя особени усилия и започна да усещам тези явления, за които съм слушал, те стават моя живот – това се нарича „Вкусете и се убедете колко сладък е Твореца”. Трябва да опитаме – да получим тези светлини и да усетим техния вкус.

Истинската наука Кабала започва чак след това усещане.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 06.12.2010

[28935]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, ако намерението, което ни давате преди урока, изчезва в следващия момент?

Отговор: Нищо не можеш да направиш – трябва да продължаваме да обновяваме намеренията! Аз давам направлението, а ти трябва да се придържаш към него. Ако го направиш, това означава, че ме следваш.

Това е причината да си на урока, а не за да си тренираш разума, като се ровиш из текста! Същността на твоята работа не е в използването на мозъка, а в полагането на усилия да се задържиш в намерението.

Ти трябва да съхраниш посоката и да ме следваш. Аз не мога да ти напомням за него всяка секунда – така аз ще те дърпам насила. Запиши намерението за себе си и по-късно се опитай да останеш в тази мисъл.  Няма значение колко разбираш от текста, който ще чуеш – главното е да работиш над съхраняване на намерението. Намерението е тази „магическа сила” (Сгула), която ти разкрива описаното в „Зоар“.

Ако намерението ти достигне до нужната степен, то ти разбираш „Зоар“ дори на език, който ти е непознат; ти го разкриваш и започваш да живееш във висшия свят, получаваш нови сетива, т.е. сам влизаш в духовното. Това няма нищо общо с интелектуалните догадки. Трябва да възникне ново сетиво. Затова трябва да положиш собствени усилия насочени именно в това и да чакаш светлината да се спусне и да те поправи с едно точно действие.

Аз не мога да го направя за теб – мога само да ти помогна и да ти напомня, но нищо повече. Затова е написано в „Коментар по завършване на „Зоар“” и в други текстове, че човек трябва да се придържа към учителя. Имено за това говорим.

Следва, че трябва да продължаваш да се придържаш към напътствията, които давам в началото на урока и да ги надграждаш. В това се състои нашата съвместна работа.

Всеки ден в тричасовия урок, ти трябва да останеш в същото намерение, но правейки го по-точно, усилвайки го малко по малко, ден след ден. Трябва да направиш така, че то да не изчезне, а да стане все по-ясно, кратко и лаконично, т.е. по-изяснено.

Запиши – аз ти давам съвет, който винаги ще те върне в правилното направление. Ако се изгубиш, запитай себе си: „Какво ще се случи с мен?!” Това е: ако те заболи, то ти не се нуждаеш от нищо друго.

От  урока по  книгата „Зоар“, 25.11.2010

[27664]

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение, Учител и ученик - Няма коментари→

Вместо предисловие

Доскоро беше прието да се възхищаваме на пионерите – на изкачилите се на Еверест, на покорилите Северния и Южния полюс, на летелите в Космоса, на стъпилите на Луната. Тези, които са вървели по стъпките им, са били съпътствани от средствата за масова информация. Героични постъпки – „серийно производство“-  стават рутина.

В наше време цялата повърхност на Земята вече е изследвана и описана, загадките са разгадани, а чудесата са станали предмет на строга експериментална проверка –  доказала, че те не съществуват. Малко са хората, които днес възнамеряват да повторят подвизите на Амундсен, Гагарин и Армстронг, а и въобще има ли смисъл те да се повтарят?

Скука, приятели! А представете си, че съществува едно ненадминато постижение, което всеки един от нас може да реализира в течение на отредения му кратък живот. Това постижение е чудото на откриването на един нов свят, безкраен по възможности за развитие, за постигане на съвършенство и за проникване в нови, непознати до сега състояния. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност - Няма коментари→