Изследване: Когато новородено се ражда, в мозъка му се намират 100 милиарди неврони. Невроните са клетки, които отговарят за способността да се мисли, вижда, чувства, в процеса на живота броят им почти не се увеличава.

Невроните могат да образуват взаимовръзки чрез малки участъци в мозъка – синапси. Свързаните чрез синапсите неврони образуват системи, които осъществяват всички мозъчни функции. През първите осем месеца на човешкия живот невроните образуват до 1000 трилиони синапси. Но синапсите работят според принципа: „Ползвай ни или ще ни загубиш“.

За да работят дълго връзките между невроните, те трябва да бъдат укрепвани чрез ежедневни упражнения и стимулиране. Ето защо е толкова важно общуването на родителите с детето. Обикновено се запазват само половината от синапсите. Най-обикновеното общуване с детето може да се превърне в решаващо за образуване на връзките в мозъка.

Всички човешки деца се раждат недоносени в сравнение с другите бозайници – на тях им трябва приблизително една година, за да започнат да ходят, а животните вече ходят няколко часа след раждане. Ако човешките деца биха се раждали с мозък, развит по подобен начин, тогава главата им би била прекалено голяма, за да мине през родилния канал.

Това означава, че развитието на мозъка на детето пряко зависи от обкръжението, в което то се ражда, особено от неговото социално обкръжение. Човешкото дете не е окончателно формирано. То се явява на света готово към това, възрастните да го програмират. Синапсите, които се използват често, стават силни, а тези, които се използват рядко – отмират.

Ако погледът на родителите е доброжелателен, тогава мозъкът на детето асоциира добрия поглед с внимание от страната на родителите – и синапсите, които са свързани с този „урок“, стават по-силни. На тяхната основа се създава структурата на мозъка. Челната кора е една от мозъчните области, отговарящи за емоциите, тази област се развива най-бързо от раждането до три години.

По-малко развита челна кора означава, че ви е трудно да разпознавате емоциите у другите хора. Това води до недостатъчното съпреживяване, което се явява една от причините за насилието, в стресови ситуации човек се държи капризно или агресивно.

Реплика: Всичко се определя от възпитанието. Но кой се занимава с възпитанието на родителите, кой ги обучава как да създават правилни връзки помежду си, с децата…

Виж разделът „Интегрално възпитание“

[134346]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Човешкото общество неслучайно става все по-затворено, закрито и еднородно. Видимо, това е закономерен процес, запрограмиран в нашето развитие. Можем да го наблюдаваме отстрани, да го изследваме, анализираме – но това е факт. Не е важно искаме ли го или не, но съществува някакъв процес на развитие на нашата природа, който сме принудени да преминем, и съответно трябва да се разкрият такива форми.

Затова нямаме избор и видимо трябва да построим по-свързано, задружно, топло общество, основано на взаимно участие и поддръжка. Всички древни източници, всички религии и вярвания утвърждават, че в края на краищата, трябва да стигнем до любов.

Същото казват и хора, живеещи далеч от обществото, сред природата. Те чувстват любовта от страна на природата, нейната грижа към всичко, което се намира в нея. А ние се отнасяме един към друг егоистично и гледайки през нашите егоистични очила, не забелязваме тази любов.

Някога беседвах с Джейн Гудал, която около 17 години е живяла в джунглата сред маймуните и е получила Нобелова награда за своето изследване. Попитах я: какво е основното усещане, което научихте от живота си сред маймуните, в гората, където няма никой, и те са готови да ви приемат като своя? И тя отговори: „Любов – това е, което усетих между тях. Макар че през цялото време изясняват някакви проблеми и само крещят – но всичко това е само за да пробудят любовта. И точно това започнах да разкривам в дърветата, горите, небето, земята…”

аз и д-р Джейн Гудал, Форум Ароса, Швейцария 2006

Такова откритие е направила тя, въпреки че по характер съвсем не е сантиментална. Човек, преживял толкова години в джунглата и дошъл тук от други, каменни американски джунгли, постепенно разкрива, че природата е цялата изпълнена с любов.

И тук действително се оказваме пред голям проблем. Всички религии, вярвания, всевъзможни духовни практики казват в един глас, че човек трябва да достигне всеобщо съединение. Ако не любов, то в крайна сметка добри отношения, без които човечеството просто не може да съществува нататък.

Затова видимо преминаваме през такъв процес: за да почувстваме необходимост от това – да поискаме да преминем към любов, да развием нови отношения. Невъзможно е да заставиш някого да обича! Мога да заплатя с пари и да купя всичко, каквото ми е изгодно – освен любов. Възможно е да получа срещу пари някакво вежливо отношение, но любовта – това е много особено чувство, отделено от всички останали човешки чувства!

Да допуснем, чувствам, че ти си станал важен за мен, защото чрез теб узнавам, разбирам, достигам нещо ново в живота. Ти ставаш скъп за мен дотолкова, доколкото ми е скъп този предмет, който искам да получа с твоя помощ. Така между нас възникват добри отношения.

Можем да встъпим в такива отношения един с друг, когато ни трябва взаимно доверие. Доколкото се нуждая от теб, а ти от мен – между нас възниква доверие доколкото мога да разчитам на теб. Но ако след това дойде някой, който ще ти заплати повече или ще ти донесе по-голямо напълване и наслаждение, то цялото доверие и преданост от твоя страна изчезват.

Затова сега попадаме в много необичайна ситуация. Нашето развитие ни е довело до усещането, че зависим един от друг и трябва да създадем помежду си добри връзки, до такава степен, че трябва да се обичаме един с друг! Иначе няма да възникне правилно доверие, което е необходимо, за да можем днес да достигнем добър живот.

От 6-тата беседа за новия живот, 03.01.2012

[68431]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Думата „статистика“ в превод от латински означава „Наука за количествените изменения в развитието на човешкото общество“. И както ни е известно, статистиката е предмет с относителна независимост и постоянство. Възможно е, разбира се, средствата за масова информация да се настроят на позитивно съгласие, за да съобщават, че ето излизаме от кризата и можем да живеем както преди. Но колкото и да казваме „халва“, в устата ни по сладко няма да стане. Цифрите показват тъкмо противното. Надига се „втора вълна“ на кризата, а ние все още не сме готови. Въпреки обнадеждаващите доклади на някои експерти през последните месеци, рецесията в световната икономика продължава.За пример, само в Америка безработицата достигна рекордни за последните 26 години показатели и по думите на министъра на труда на САЩ Хилда Солис, нейното равнище вече надмина най-песимистичните очаквания на правителствените икономисти. От времето на Великата Депресия през 30-те години, светът все още не е преживявал такъв икономически спад. Антикризисните правителствени програми засега не дават желания резултат. Нали всички решения за изход от кризата си остават на старото равнище: как да върнем всичко в предишното му състояние. (още…)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да намразим своя егоизъм и едновременно с това да не намразим другите ?

Отговор: Проблемът на днешния свят е, че всеки смята другия за виновен. Но ако говорим за една затворена, интегрална система, то в нея няма прави и виновни – виновни са всички. Ако съществува злото, то е предизвикано от всеки един от нас.

Ако всички зъбни колела са зацепени помежду си, нито едно от тях не е освободено от възнаграждение или наказание – всички са свързани заедно. Не трябва да говорим, че някой е принуден да се върти заради останалите или да принуждава другите да се въртят – всички се движат едновременно. Затова поправянето трябва да става на взаимна основа. Това означава, че всички едновременно трябва да решат: “ Хайде да прекратим движението си един срещу друг и да започнем да го правим по друг начин, всеки заради останалите.“

Всички са виновни за случващото се в света. Няма престъпници, няма жертви, всички са еднакво отговорни и за доброто, и за лошото. Защото ние живеем в един интегрален свят, а свойството на интегралния свят е „кръга“, без начало и без край. Ето защо няма кого да обвиняваме, всички явления в човешкото общество са провокирани от всички.

Длъжни сме да постигнем природата на единната интегрална система и да започнем да се отнасяме по друг начин един към друг. И ако аз достигна осъзнаване на злото – т.е. признавам, че аз съм единствения престъпник в света.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Може ли логически да се обясни на човека, до идването на ударите, че понятието равенство, което му се струва толкова опасно и застрашаващо го, в крайна сметка не е толкова лошо? Че е възможно дори то да му донесе добро?

Отговор: Всеки иска да бъде над другите, да властва над всички, да ги използва. А ако стане равен с всички с какво ще напълни своето желание?
Равенството е необходимо не, за да бъде създадено съвършено човешко общество, а за да се слеем с висшата сила на природата, с Твореца и да напълним себе си с усещането за отдаване.
Човекът трябва да види, че отдаването го напълва. При такова отношение един към друг, хората ще почувстват, че дори ако те действат егоистично в отдаването, то все едно – получават наслаждение. Всеки усеща себе си голям, силен, отдаващ – повече от всички останали! Безусловно – това усещане е егоистично. А защо въобще хората извършват добри дела? Защото в тях има нещо ценно: признанието на обществото, уважение.
Например, какво ти дава наличието на милиони долари в банката? Какво ще стане с тези пари утре? Но ако ти ги използваш, за да помогнеш на другите, то какво отношение получаваш за това! Какво величие и чувство за собствено достойнство! Твоето семейство, твоите деца, всички, които те заобикалят те превъзнасят и уважават – това не е малко. Ако общественото мнение се промени, то хората ще ценят такова напълване като най-високото, та нали всичко зависи от признатите от обществото ценности.
Днес, под въздействие на общественото мнение ние ценим само парите – тяхното количество. Един има в банката милион, а друг – десет! И ти гледаш на него като на най-красивия, здравия, на най-умния от всички. А ако някой има милиард, той е просто ангел! Сякаш той вече не е човек от плът и кръв, а нещо недостижимо! Такава е нашата вътрешна природа. Ти може да го ненавиждаш и едновременно с това започваш да го цениш, уважаваш, искаш да се сближиш – нали всичко зависи от оценката на обществото!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→