Въпрос: Когато кабалистът вижда страдащи хора, как възприема това? Какво усеща?

Отговор: Той  усеща, каква огромна награда ги очаква в бъдеще. Всъщност, те вече я получават, но за сега не я усещат като благо, защото не са поправили своите съсъди – желания.

Да предположим, че давам на своя малък син 1000 доларова банкнота. Той знае, че това са само пари, но няма представа за реалната стойност на ”хартийката” и затова, след като си поиграе с нея, я хвърля на земята. Ако разбираше, какво съм му дал, то би си купил един тон сладкиши, сладолед, играчки… Но за сега той не знае как да превърне копюра, банкнотата в наслада.

И с нас е така, дори и по-зле, вместо да се наслаждаваме, ние страдаме. Да допуснем, че съм вложил море от усилия, а в резултат, получавам падение, неприятни усещания. ”Тогава, каква е тази награда?” Работата е в това, че сме направили всичко, но все още не сме се поправили, не сме извършили това самостоятелно, което би ни позволило да получим дължимото, наградата. И затова получавайки възнаграждението, не забелязваме това.

Представете си магаре, пред което са поставили сладкиш с крем. Но то не обича сладкиши, а обича зърно и вода. То не обича друго, това е предела на неговите желания.

Ето и пред нас са поставили разкошна ”торта”, но първо трябва да се поправим, за да съответстваме на това наслаждаване. Наградата е дадена, но за сега тя се усеща като страдание. Тъй като ние сме гладни и си търсим ”пшеничените зърна”, без да разбираме за какво е тази планина от крем.

”За какво ми е тя?” – удивявам се. А в отговор на това чувам: ”Изкачи се на стъпалото Човек и ще се насладиш на наградата”.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 20.01.2014

[125986]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.35: Неживото ниво е началото за разкриване на желанието да получаваме в материалния свят. То съдържа в себе си само общата сила, движеща всички неживи видове, а частното движение на неговите части е незабележимо. Тъй като желанието поражда потребностите, а потребностите пораждат движението, което е достатъчно, за да се достигне необходимото.

От това става ясно, че желанието задвижва всичко, дори и неживото ниво.

Въпрос: Електронът непрекъснато се движи. Това какво означава за неговото желание?

Ответ: Всички елементарни частици съществуват за сметка на непрекъснатото движение. Чисто хипотетично: ако биха престанали да се движат, то те биха изчезнали.

За начало се смята Големият взрив – искра духовна енергия, дала живот на цялата Вселена. От нея произхождат неживата, растителна, животинска и човешката природа, и тя е достатъчна за непрекъснато, безкрайно движение. Всичко започва от тази искра, пробила си път в пространството на този свят, създавайки ”мястото”, което напълва.

В основата на материята няма загуба на енергия. Нейното разпространение не е изчезване, първоначалната искра си остава и действа във всичко. Ето защо не можем да спрем  нито една елементарна частица.

Въпрос: Тогава с какво поправянето на простото желание се различава от поправянето на сложното желание?

Отговор: Простото желание е невъзможно да бъде поправено. Тъй като желанията на неживото, а също така и на растителното и на животинското ниво не са способни да осъзнаят собствените си потребности.

На неживото желание в статично състояние не му трябва нищо. Ако го преместиш на място, където усеща ”дискомфорт”, ще последва реакция – да речем, камъкът ще се търколи по склона. В случая не действа той, а природата действа върху него.

Растителното ниво поражда собствени действия, призвани да обезпечат оптималните условия за работа. При растенията вече има собствен разчет, но само в едно направление: как да достигнат до определена височина и да изпълнят вътрешната си програма. Ако тази програма се ограничава от нещо, то това препятствие трябва да бъде преодоляно. Ето защо, растенията се увиват около онова, което пречи на растежа им.

За разлика от тях, представителите на животинското ниво не могат да изпълняват своята вътрешна програма, оставайки на едно място. Те се размножават различно, различно живеят и умират.

Но така или иначе, като цяло става дума за голямото желание за получаване, в което са включени тези три стъпала.

В дадения контекст не става ясно по какво се различава човекът от животните, ако той се грижи само за своето тяло, и за всекидневния си живот. Та нали и животните си осигуряват телесно и физическо съществуване, включвайки продължаването на техния вид.

Човек се нарича Човек (Адам), ако той желае да се уподоби на Твореца. В този случай няма да му помогнат навиците, ”запаметените движения на тялото”. Тъй като стъпалото Човек се намира извън тялото, то се отнася към неговата вътрешна искра, заложена по времето на Големия взрив. С нейна помощ той получава светлина от Кетер, от Даващия, съединява се с основата на Вселената, и започва да се издига.

А физическото тяло си остава там, където си е било. То не се отнася към това. В крайна сметка Човек изобщо ще изгуби всякакво усещане за съпричастност с него.

И така, Човек – това е стъпало за сливане с Отдаващия. Той излиза извън себе си и достига много по-високо стъпало. И в това е неговата особеност – той е способен да остави себе си и да се издигне нагоре.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 21.01.2014

[126071]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Мир в света“: Цялото противоречие между получаването за себе си и отдаването на ближния е чисто психологическо. И само ако се промени векторът от получаване за себе си на отдаване, човек ще се наслаждава на всичко, изработено от него без безбройните страдания.

Днес, когато произвеждаме много повече от необходимото за всеки един, животът ни, по идея би трябвало да е много щедър, изобилен, умиротворен. С такива ресурси бихме могли да се избавим от всякакви беди и проблеми, разбирайки, че тялото ни има нужда само от насъщното, а всички останали усилия трябва да влагаме в равновесие с Природата, с Твореца, уподобявайки Му се. Каквото и да ни разкрива Той, ние трябва веднага да се устремяваме към подобие по свойства, към сливане – нека да е дори егоистично. С това ние придобиваме здраве, добро отношение в семейството и т.н.

Всъщност тук, в този свят ние имаме едно единствено средство за постигане на спокоен живот – да произвеждаме насъщното и необходимото, а всичко останало да пренасяме в духовната сфера. В противен случай, ние сами си вредим, защото произвеждаме само излишни проблеми.

Какъв е правилният ред? Да допуснем, десет часа на ден посвещаваме на духовното и от време на време отделяме по някой час за материалните нужди на обществото. Автоматизацията напълно позволява да се премине на такъв режим.

Тогава ще видим, че нашият свят наистина е завършил предходния етап на индустриалното развитие и е преминал към следващия етап, към развитие на духовното. Такъв ще бъде финалният, поправен образ на живота в този свят: човек живее, за да подсигурява необходимото за своето ”’животинско стъпало” и за да се развие на стъпалото Човек – на нивото на подобие с Твореца. Ето какво е пред нас днес, съобразно с еволюционните процеси, и нищо друго не може да се добави тук.

И затова на дадения етап ние трябва все повече и повече да се включваме в работата за изграждане на новото общество, на нови отношения, на новия човек. Тогава ще видим, как се разкриват всички онези наслаждения, които така сме желали и не сме постигнали на предходния етап. Да ги постигнем можем само на човешкото стъпало, защото формата за тяхното реализиране трябва да е подобна на Твореца.

От тук ни става ясно, че няма за какво да чакаме нови наслаждения в този свят. Напротив, отсега нататък ни очакват само стадии на израстване, които все едно ще ни накарат да приемем вярната форма, или ще се потопим в беди. И бедите в крайна сметка ще извършат своето – чрез тях ще натрупаме нужния ум и разум и ще преминем към правилните решения.

От урок по статията ”Мир в света” 31.07.2013

[113477]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако попитате хора от различни страни дали имат надежда за мир, ще бъде трудно да предположим какъв ще бъде техният честен отговор. Много от тях напълно са се отчаяли от добри очаквания и не знаят какво може да им помогне. Това се отнася по еднакъв начин до „големите и малките в света“. Отчаяние завладява всички и ние като че ли забравихме основни неща: да създаваме семейство, да имаме деца, да гледаме напред към бъдещето… Човечеството е изправено пред сериозен проблем, и очевидно, той трябва да доведе хората до определено решение.

Междувременно, надеждите за добро утре се топят, да не споменаваме мира на Земята. Всъщност думата „мир“ на иврит (шалом) е съвършенство (шлемут).

В началото на миналия век, а също и в средата му, в края на Втората световна война, е имало високи надежди за благополучие и прогрес, дори за достигане до звездите. Но всичко приключи много бързо. Днес много биха предпочели да не мисля за утре. Днес не съществуват повече цели, които да привличат хората. Човек без всякаква цел се превръща отново в животно…

Можем непосредствено да наблюдаваме как човечеството потъва, свлича се в своето самосъзнание и самоуважение, въпреки демагогията си от красиви думи. Духът за живот го напуска и макар и различни „господари на света“ да се страхуват от тази тенденция, оставяща хората безпомощни, те няма какво да им дадат и затова се успокояват и се задоволяват с живота.

Всичко това може да доведе до една голяма експлозия. Ако човек няма какво да губи, той е способен на всичко. Той се чувства зле не толкова поради материална загуба, а защото няма с какво да задоволи своите човешки нужди, да знае причината и целта на съществуване.

От урок по стаията „Мив в света“, 24/07/2013

[112888]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Отстрани може да ни се стори, че сме въвлечени в луда надпревара за обединение, любов и отдаване. На какво всъщност разчитаме? Как да си представим възнаграждението?

Отговор: За тези усилия аз ще получа душа.

Или живея и умирам подобно на животно, само че без да ме изяждат другите животни, а се разлагам в прахта; или придобивам душа и живея вечно. При това, не след смъртта и не след избавяне от животинското тяло, а сега, в този живот, в този свят.

Например, растенията не чувстват това, което чувстват животните. Животинското съществуване е многократно по-богато от растителното. И точно така ”висшето двуного” не разбира, че в крайна сметка живее телесен живот, а би могло да придобие вечността.

Как да обясним, че вечният живот е безкраен: че не съм ограничен нито от тялото си, нито от своите желания, нито от времето и движението – от нищо. Издигам се над всички тези ограничения, излизам от собствените си предели.

Как така? Много просто. За мен вече всичко са приготвили: разбили са цялото на части. Всяка от тези части усеща своите граници и ограничения. Но ако тя иска да излезе извън тях – то моля. И този излаз извън ограниченията е същността на обединението с останалите.

Вървя срещу своето животинско желание, над него придобивам Човешко желание, висше желание – с други думи, нов съсъд. И в него виждам и усещам живот без ограничения. В него няма предели, поставени от времето и пространството, няма го днешното ми “аз“. Тъй като духовният свят съвсем не е моето “аз“. Там се води съревнование за повече единство, за по-голямо отдаване, водещо към безкрайността, към безкрайното измерение.

Това трябва да достигнем всички. Не можем да се ограничим с нещо по-малко. На това ни задължава целта на творението, неговата програма, съвременната криза, целият ни живот. И проблемът е само в това, как да организираме това дело. Всички необходими сили са приготвени, в очакване са – тогава какво чакаш, използвай ги. Но ние не искаме да ги привлечем и реализираме…

И все пак, каквото не е направил разумът, ще го направи времето. Така че все още нищо не е загубено и от всяко “животно“ все още може да излезе Човек.

От урок по статията “Поръчителство“, 05.05.2013

[106809]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Казваме, че искаме да поправим човека. Коя част вътре в нас се нарича човек?

Отговор: Ако отделим трите физически потребности на човека, отнасящи се до физическото/ животинското тяло: храна, секс и семейство, то удовлетворяването на тези желания е нормалното животинско удовлетворение.

Следващото ниво на желанието: богатство, слава, знания – се отнасят към човешкия устрем, и трябва да го удовлетвориш само съобразно с обкръжаващата те обществена среда.

Можеш да удовлетвориш животинските си желания в семейството, независимо от това, къде живееш: в колиба, малко село или на необитаем остров. Имаш семейство – жена, деца, можеш да се издържаш и спокойно да си живееш. Но ако твоите желания са повече от това да имаш храна, къща, семейство, то ти няма да живееш на необитаем остров. Ти се стремиш към Манхатън, защото само там имаш възможността да реализираш своя стремеж към богатство, власт, слава, знание.

Въпрос: Какво лошо има в това, ако съм знаменит лекар – специалист и печеля сто пъти повече от останалите?

Отговор: Ако се намираш в животинско състояние на самотен остров, в равновесие с обкръжаващата природа, употребявайки толкова, колкото ти е необходимо, тогава ти не ощетяваш природата. Храниш, размножаваш се – всичко е нормално.

Но и в Манхатън с желанията си към богатство, власт и знания, също трябва да си в равновесие с обкръжаващата те материална природа. Озовал си се в нова ”джунгла”, но намираш ли се в равновесие там? Възниква въпросът, какво е това ”равновесие” в съвременното общество? Не някъде на някой остров или в някое село, а в Манхатън.

Това означава, че колкото получаваш, толкова и отдаваш. Такъв е основният закон на природата – законът на равновесието.

Този закон действа също така и в нашия организъм. Всичко съществуващо: неживата, растителната и животинската природа се стремят към равновесие. А ако изведнъж равновесието изчезне – това се смята за временно състояние, за заболяване, както се случва с нашия организъм при нарушаване на вътрешните ни параметри.

Въпросът е в това, правилно ли е уредено всичко? Ако изхождаме от нашата вътрешна природна система, то можем да измерим здравословното състояние на обществото така, както здравето на нашия организъм. С тази система може да се научиш, как трябва да действаш в обкръжаващата те среда, т.е. със себеподобните.

Работата е в това, че вълците, мечките или тигрите няма да унищожат окръжаващата ги среда. Те вземат от нея толкова, колкото им е необходимо за преживяване, и не повече. А ние се намираме в неравновесие с нея, унищожаваме я. И затова погубваме сами себе си.

Представи си какво щеше да се случи, ако здравата мечка с лапите си убие всичките зайци. Какво би правила тя на следващия ден? Тя би умряла от глад. Затова природата инстинктивно създава в животните такива защитни рефлекси, че на ситата мечка да не и трябва нищо – тя може да си играе с тези зайчета.

Нейният инстинкт на ловец се проявява само при усещане на глад – тя не е враг на онзи, когото убива, тя не прави това, за да властва над другите. Тя не се стреми към власт, както това се показва в анимационните филми – това изобщо не е вярно! Тя гледа на другите животни като на източник за нейната енергия, и нищо повече.

А човек вижда в другия човек обект, над който може да властва – колкото го унижавам, толкова по-добре се чувствам. Готов съм и искам да подчиня целия свят. Искам да знам повече от останалите, да съм по-влиятелен, за да ми се прекланят всички, да съм най-богат. Искам да съм ”Аз”. Всички останали са просто мънички буболечки, лазещи около мен.

Разбира се, изначално не можем да виним човека за всичко това, тъй като всички тези желания са ни дадени от природата. Но защо тя ги развива в нас?

Дори и да не знаем за какво, то трябва поне да разберем причината за нашите страдания. А тя е само в това, че трябва да постигнем равновесие помежду си. Всяко състояние на неравновесие предизвиква големи проблеми, които ни водят към нашата гибел.

От ТВ програмата ”Медицината на бъдещето”, 07.04.2013

[105698] 

Filed under: Възпитание, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: По какво се отличава човекът от животното? Къде е това ниво, което наричаме „човек“? Ницше казва, че човек е животно с развалени инстинкти. Това е болно животно – в смисъл, че той не може да бъде животно. Трудно му е, защото трябва да се изкачва някъде нагоре.

Отговор: Животно плюс егоизъм се равнява на човек. Природата специално е развила в нас изкривен егоизъм, така че да можем да го използваме правилно. И ако следваме Ницше, тогава ние просто зачертаваме цялата природа, т.е. самите себе си, разума си, правилното си отношение и разбиране.

В природата нищо не се случва напразно. Смятаме, че това е така, защото наблюдаваме природата само в кратък исторически срок или не можем да обхванем всичко това изцяло. Както се казва: „Не показвай на глупака работата наполовина“. По-добре е да критикуваме себе си, отколкото природата, тъй като всичко, което се случва в нея, се случва в съвършена форма. Затова тук мога, меко казано, да не се съглася с Ницше.

Трябва да видим накъде води всичко това. Днес природата ни доведе до факта, че ние сме човешки същества. От една страна, аз преча на егоизма си, който е създаден в мен специално. От друга страна, виждам, че не мога да се измъкна, трябва да се превърна в  интегрален алтруист, в противен случай няма да оцелея.

Същият този егоизъм започва да ми подсказва, че трябва да се издигна над него: „Не можеш да избягаш. Не виждаш ли каква криза е и накъде отива всичко? В крайна сметка, ако действаш само с мен, ще се погубиш. Дадена ти е само малка част от космоса, това малко кълбо, и дълго няма да оцелееш на него“. Тоест, същият този развил се егоизъм сега ми показва как да работя правилно. Той, както казва Маркс, сам се погребва.

Той ни показва в каква посока да растем – противоположно на себе си. Сега мога разумно да се откъсна от него, да раста сам, имам основата за това. Аз съм егоист, много добре зная своите собствени желания – да използвам целия свят за себе си, да покоря всички, за да работят те само за мен, като старицата със златната рибка. И сега мога да разбера, че съм противоположен на интегралната, глобална природа и трябва да се променя. Мога да си представя как да направя това, какво ми липсва – именно самостоятелност.

Специално съм създаден такъв, за да бъда разумно същество. А днес съм неразумно същество, автоматично изпълняващо инстинктите, т.е. законите на природата, които през цялото време се възбуждат в мен. Дори не знам защо постъпвам така. Днес съм „неразумен човек“. Целият ми разум е насочен само към това, да обслужва животното в мен.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 26.11.2012

[96177]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Урок №4

В нашите ръце е велика сила, която няма равна на себе си. Науката кабала е в основата на природата, без никакви примеси от вярвания и митологии! Физичните закони, най-дълбоките закони за света – това е взаимодействието на две противоположни сили: светлина и съсъд (желание), свойството получаване и свойството отдаване – друго няма.

Наречете ги както искате: плюс-минус, северен и южен полюс, протон и електрон. Ние притежаваме методика за тяхното балансиране, обясняваща как с помощта на тези две тухлички се изгражда света и как е възможно сами да завършим този нарочно недовършен свят и по такъв начин да осъзнаем какво иска Творецът от нас.

Той иска да бъдем в състояние да го изградим. Както детето строи къща от конструктор или съединява нещо, подрежда лего или пъзел, така и ние трябва да го завършим!

Неживата, растителна и животинска част на този свят инстинктивно са в равновесие помежду си. Природата работи в тях така, че те не грешат и действат правилно. Някой някого улавя, някой някого изяжда – така ги управлява природата! Освен човека.

В нас са и животинското, и човешкото ниво. Трябва да доведем животинското ниво до състояние на равновесие с природата. Това означава разумна консумация – нещо, което светът ще бъде принуден да достигне или чрез страданията, криза, или по пътя на доброто. Мисля, че сега това развитие ще се ускори.

Най-малкото, сега вече всички говорят открито за това! Напоследък в новините и навсякъде съобщават, че през следващите години по-хубаво няма да става, а по-лошо. И не само в Европа, а вече и в Америка, и в други страни по света. Тоест, хората вече признават, че нямат решение за изход от това положение.

По този начин, природата ще ни доведе или съзнателно, или чрез удари до необходимостта от разумно съществуване, рационален начин на потребление: всичко по равно и тогава всеки ще има това, което му е нужно за живот. А всички останали сили и време ще бъдат отдадени само за постигане на следващото ниво, което се нарича „Човек“, който е подобен на Твореца в обединението между нас.

Трябва да изградим това сами. Трябва да достигнем това ниво, за  да съществуваме не инстинктивно в него, а разумно, така че да можем да достигнем нивото на Твореца – общата, единна сила, която ни заобикаля и ни управлява.

И в никакъв случай да не мислим за тази сила като за нещо материално! Материализирано може да бъде само желанието. Светлината, която го управлява, не е вещество, а само намерение за отдаване. С течение на времето ще го разберем.

От 4-ти урок на конгреса в Грузия, 08.11.2012

[93604]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какви са предпочитаните разговори в групата по интегрално обучение и кои не?

Отговор: Образно казано, говорим само за дружба и любов.

Не изследваме нашите състояния, защото всички те се намират на животинско ниво.

Първо трябва да се издигнем на ниво ”Човек”, да създадем неговия обществен образ, нашето общо свойство на отдаване и любов, отношението ни един към друг. Можем да разсъждаваме само на нивото на тази мрежа от правилни взаимоотношения между нас и само за това, което укрепва нашето съвместно състояние.

Защо? Защото укрепвайки се в него, започваме да генерираме или да освещаваме сегашното си животинско състояние и то също започва да се променя. Само и единствено чрез висшето състояние можем да променим сегашното си нищожно състояние. Всички конфликти или постепенно ще започнат да изчезват, или да се изострят, преди да изчезнат, и на този фон само развиваме нашето съвместяване.

От беседата за интегрално възпитание, 04.03.2012

[88484]

Filed under: Възпитание на децата, Практическо обединение - Няма коментари→

Всеки процес осъществяващ ръст и развитие в растителното и животинско нива, всяко изменение се състои от две степени: самото действие и резултатът, който вече е подготвен предварително и само се проявява.Куршумът попада в стъклото и то се разбива на парчета. Струва ни се, че причината за случилото се е в изстрела, а резултата – счупеното стъкло. Но не е така. Всичко е планирано предварително, резултатите от нашите действия вече съществуват и именно те предизвикват към действие причините, които виждаме.

Когато политиците по цял свят викат, махат с ръце и се опитват да направят нещо – това означава, че събития отдавна съществуващи в духовното, трябва да се осъществят в материалния свят и затова се задействат определени материални обекти. А на нас ни струва, че именно политиците определят тези събития. Но това е само илюзия – своеобразен театър на кукли. И така продължава по време на цялата човешка история, а целта на играта е да се подтикне човекът в антракта, по време на смяната на декорите, да се издигне над това, осъзнавайки Висшето управление.

Ние сме задължени да се издигаме от една степен към следващата, до окончателното ни поправяне и всички тези степени отдавна са подготвени за нас, всичко е решено още от момента на сътворението на света. На нас ни остава само да положим усилия. Всичко, което се изисква от нас е всеки път да се постараем да разкрием, да почувстваме, да си представим своето бъдещо състояние. Доколкото самите ние желаем да си представим своето бъдещо състояние, в същата степен ние израстваме и се придвижване към него, като дете, което иска да стане голямо. В това се състои разликата между животинското и човешкото ниво. Човекът чрез своите желания и усилия, приближава своето следващо състояние.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→