Въпрос: Съвкупността от хора в интегралния кръг образуват нова сила – интегралност, т.е. разум и чувства на хората, поставени заедно?

Отговор: Те не просто са поставени заедно, а с взаимно допълващи се разум и чувства. Затова те образуват нова физическа интегрална сила. И това не просто е сума, а сума от всички усилия да се издигнат над себе си, за да се съединят с другите, т.е. духовна сила.

Духовна – означава, „откъсната от егоизма“, тъй като всеки трябва да се издигне, за да започне да се съединява с останалите.

Всички наши малки усилия се събират заедно и тогава в резултат на съединението между нас ние започваме да усещаме нещо ново – много хубаво, добро, приятно, безопасно.

Да допуснем, че в кръга седят десет човека, но при обсъждането се получава не просто комбинация от десет човека, а безкрайно пъти повече. Защото ако аз отменям себе си, за да се съединя с един, с втори, с трети, и те на свой ред правят същото и всеки от нас по такъв начин получава интегрално желание и затова с това интегрално желание ние отново „влизаме“ един в друг, в едно съпреживяване, то се получава многократно самоумножение – сякаш издърпваме себе си за косите си от нашия свят в духовния.

От ТВ програмата „Кадрови секрети“, 10.02.2013

[139151]

Filed under: Възпитание, Практическо обединение - Няма коментари→

Въпрос: Съединението става за сметка на всеки, който самоотменя сам себе си до нула. По какво се различава това от обичайната психология?

Отговор: Разликата е много проста: в името на какво се самоотменяме? Аз отменям себе си спрямо другите, и те –  себе си, е и какво се случва по-нататък? Това е само условие за разкриване на светлината.

За сметката на самоотмяната спрямо всички, в центъра на кръга възниква неутрална зона, на която не действат никакви егоистични сили. Това е област на общото ни желание, тъй като там се съединяваме и неутрализираме егоизма си. В тази област изграждаме новата реалност, новото пространство, в което разкриваме висшата сила.

Всички наши желания са устремени към центъра на кръга, в който има сила на желанието, съединението, самоотмяната, единството, поръчителството. От друга страна, казано е, че празно място няма – винаги присъства някакво качество, сила. Но тук в центъра няма нищо.

Място се нарича желание. А тук се концентрира желанието на всички, но то сякаш е анулирано. Защото никой от нас не желае да се ползва от своето желание, а желае само да отдава на другите. По такъв начин създаваме нова особена област в друго измерение, на друго ниво.

Започваме с Малхут, след това с Зеир Анпин, Бина, Хохма и достигаме до Кетер – ”крайната точка на буква йуд”. Тоест от десетте направени опита – йуд (числото 10), ние достигаме до ”крайната точка на буква йуд”, в която се разкрива Творецът. В това се състои  вътрешната същност на центъра на групата, в който изграждаме новия космос, ново пространство с особени свойства, благодарение на нашите усилия и самоотмяна. Там може да се разкрие висшата сила.

Затова, само след разбиването и поправянето ние получаваме средство, съсъд, в който да се разкрие Творецът. Иначе нямаше да имаме възможност да Го разкрием, тъй като в природата за това няма Негов детектор, орган за да Го усетим. Той се появява само за сметка на това, че го създаваме в такава форма: ние всички сме егоисти, но желаещи да се приповдигнем над своето его и да се самоотменим всеки относно всички. И всичко това, за да се уподобим на Твореца. Ние искаме да придобием неговите свойства, за да Му се уподобим.

По такъв начин създаваме ново състояние в центъра на групата, което се нарича ”майчино лоно”, Шхина. За сметка на взаимната самоотмяна създаваме ново пространство с нови свойства, в ново измерение, което до сега не е съществувало в Малхут на Безкрайността. Това място за разкриване на Твореца се появява само сега, благодарение на нашите усилия.

От урока по подготовка към конгреса, 02.01.2014

[124657]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→