Мнение: Системната криза на глобалното общество става все по-мащабна и задълбочена. Методиката за опознаване на закономерностите за развитие на цивилизацията е определила целта на развитие на човешката система – да удовлетвори висшата потребност на човека, да стане съвършен в духовен, интелектуален и физически план с високо ниво на съзнание, за да реализира своя духовен и интелектуален потенциал. Всеки отделен човек трябва да достигне развитие на ниво Висш разум или да постигне образ и подобие със Създателя.

Всички проблеми свързани с кризата могат да бъдат отстранени само при условие, че всички решения осигуряват непрекъснато еволюционно (в съответствие с плановете на Природата – от автора на блога) движение за постигане на целите на развитие. Обществото трябва да се развива така, за да създаде за всеки човек равни условия за постигане на крайната цел на човека – да стане съвършен. Това е мисията на човека на тази земя, и той трябва да я изпълни.

Законите на природата и обществото са единни, светът е ценностна система, която може да бъде позната само ако се разглежда като едно цяло. Само чрез такова интегрално знание може да се разбере, че в света протича единна системна криза и всички съществуващи негативни явления са нейни съставни. От тук и решението за изход от тази системна криза трябва да бъде цялостно, системно и единно за целия глобален свят.

Реплика: Основна задача на ”Центъра за интегрално развитие на човечеството” ще се състои в оформяне на знанието за обединение и синхронизация на всички стремежи на човечеството за достигане на Единната Цел.

[136433]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок 3

Въпрос: В статията ”Няма никой освен Него” се говори за необходимостта от прилагане на собствени усилия в духовната работа. Но всички състояния идват от Твореца. Как тогава ще станем самостоятелни?

Отговор: Нашата самостоятелност се състои в това, от вътрешността на своя егоизъм да станем подобни на Него, включвайки в себе си двете противоположни сили. Ако премахнете силата на егоизма, то от вас няма да остане нищо. Ще съществувате в Него, като точка на зачатие, която Той е създал от нищото, и няма да имате и най-малкото лично усещане – нищо.

Изначално, въпросът на Твореца се е стоял в това, как да създаде творение, което да бъде самостоятелно, подобно и равно на Него. Именно това прави Той в цялата Вселена.

Постоянно, във всеки един момент от времето, се опитваме да постигнем състояние на пълно сливане с Него, с онези чувства и разум, които Той предизвиква в нас.

Сливане с Него означава, че и моите усещания, и разумът ми са дошли от Него по такъв начин, че чрез тях да се издигна над своя егоизъм и да започна реално да усещам неговото въздействие върху себе си.

Трудно е да се изрази. В нашия език няма такива думи.

Но по принцип, във всяка една секунда от времето трябва по всички параметри и сечения, в сърцата си и в разума, в желанията си и в мислите, постоянно да се устремяваме към съединяване с този единен корен, с този източник.

Тогава в нас ще се образува новото сърце и новият разум, които ще работят, отдавайки в съвършено друга координатна система, в друго измерение.

И само тогава ще започнем да разбираме от какво пространство работи тази сила. Ние самите вече ще започнем да влизаме в това пространство. Но само чрез системна работа върху себе си, довеждаща до осъзнаване на това, че всичко, което е в мен и около мен – всичко изхожда от Него, във всяка една секунда от времето, във всеки един момент.

От 3-я урок от конгреса в Новосибирск. 07.12.2012

[95168]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

”Творец” е общият, най-всеобхватен закон на Природата. Той се нарича ”Добър и Творящ добро”.

В този закон има различни части от неживото, растителното и човешкото ниво. Най-общо, става въпрос за желанията за наслаждаване. И на всички тях Творецът иска да даде добро. Той желае те да достигнат до най-добрите усещания.

С какво биха могли те да се насладят сега? – С нищо по-малко от пребиваването в Неговото състояние. Всичко по-малко от това вече не се брои за ”Добър и Творящ добро”, защото тогава оставяш нещо, което е нерешено.

И затова целта на творението не е в това то да изчезне, да се разтвори в Твореца. Напротив, то трябва да съществува и в същото време да е подобно на Твореца. Това ще стане най-висшето благо за творението: ”Отлично! Ти си ми дал най-доброто, което може да бъде – сега аз в нищо не ти отстъпвам, нито по един параметър – ни по форма, нито по изразяване, ни по действие, нито по състояние.” Ето какво трябва да постигнем.

За да се докара творението до такова усещане за съвършенство, преди всичко трябва то да си остане творение, противоположно на Твореца. И в същото време, без да отменя своята самостоятелност, да стане като Него.

Затова творението трябва да премине през състояние, обратно на Твореца, да запази това състояние, т.е. да запази злото начало в себе си, противоположните желания и над тях да изгради добро отношение. Само така, запазвайки и двата полюса, творението, от една страна, си остава същото, а от друга страна, се уподобява на Твореца.

И реализираме този процес в групата – в малката част на желанията от човешкото ниво, която се нарича ”Исраел”. Тъкмо тази част трябва първа да започне процеса, да премине през недостатъците и да извърши поправянето. След това, тя трябва да предаде плодовете от своята работа на цялото човешко стъпало, а тя, поправяйки се сама, едновременно ще поправя животинското, растителното и неживото стъпало. Такава е последователността на действието.

От урок по ”Даряване на Тора”, 21.10.2012

[90828]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Женското желание е разгърнато на 360 градуса. Жената е като мултисистема, способна да се съсредоточи над многобройни неща – как тогава мъжът се фокусира само над едно нещо? Защо е така? И за какво е предназначено това?

Отговор: И това също произтича от Малхут, която съдържа в себе си всичките разбити келим от световете БЕА. Тя е готова да получава от тях всички желания, да ги напълва и да поражда целия свят, надарявайки го от щедрост. В нея има място за всички души, и затова жената е способна да се справи даже и с двадесет малки деца.

А мъжът ще полудее и с едно единствено. И това също е вследствие от духовната природа, защото той трябва да е загрижен за децата чрез жената, а не направо – докато не започне тяхното възпитание.

И изобщо всички наклонности са заложени в нас само за да създадем ние правилното семейство, да се обезпечим и да достигнем целта на творението. В сегашната епоха ние се объркахме от собствените си играчки, но природата си остава неизменна.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37463]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Книгата „Зоар” описва връзката между нас. Нищо повече не обяснява. Дори тук, в този свят, ние постоянно си изясняваме в каква връзка се намираме един с друг.

Не го осъзнаваме, но през цялото време сме заети само с това. Дори да не знаем каква е движещата сила на всички наши действия и мисли, всички те са продиктувани единствено от желанието все повече да напредваме във връзката помежду ни или в обратната на нея посока.

Известно е, че хората, които се обичат помежду си, понякога преднамерено се спречкват, за да усилят връзката. Но това не е важно, защото при всички случаи става изясняване на връзката – и нищо повече.

Вижте единствено с какво се занимаваме! Средства за връзки, СМИ, политика, икономика, семейство – всичко това е всъщност връзката между хората. И не е важно дали е отрицателна или положителна – ние действаме само в тази област.

Сякаш сме болни от това, тъй като целта на творението ни насочва само към връзката между нас. Или напредваме към нея по добрия път, следвайки правилната методика и знаейки какво правим, или вървим по пътя на страданията. Но при всички случаи напредваме само към връзката.

Затова, отваряйки „Зоар”, ние трябва да мислим само за това. „Зоар” говори само за напредналите форми на връзката между нас, за всевъзможните и видове.

И затова, четейки „Зоар”, аз трябва да мисля, че се намирам заедно с другите души, съединен с тях, усещайки връзката между нас, и че искам да разпозная същата картина, същата форма на връзка, за която разказва „Зоар”.

Защото ако се приближим към нея, веднага ще разкрием Твореца и висшия свят. Затова, ние трябва да се стремим към разкриването – това се нарича „да желая да изпитам онова, което изучавам”, да се съединя с него.

От урока по книгата „Зоар”, 03.11.2010

[25788]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво намерение ще ми помогне да постигна „молитвата на мнозина” на предстоящия конгрес?

Отговор: Нашият конгрес е посветен на разкриването на връзката, основаваща се на любовта между нас: „Исраел са другари помежду си”. Исра-ел означава „право към Твореца”. Всеки човек в света се нарича „Исраел”, ако възнамерява да разкрие Твореца.

Ясно е, че „молитвата на Исраел” е винаги „молитвата на мнозина”, а намерението е да се постигне поръчителство, както е казано: „ще направим и ще чуем”, т.е. ще създадем връзка помежду си и вътре в нея ще разкрием Твореца, ще стигнем до сливане, до подобие на свойствата със силата на отдаването.

Предстоящият конгрес, както и всяка наша дейност има за цел да обясни на хората какво им предстои да изпълнят. Изгнанието приключи – ние се върнахме в Земята на Израел и трябва да се издигнем на нивото Исраел – право към Твореца.

Затова, природата постоянно ни оказва натиск – за да разкрием връзката помежду си и след това да обясним на народите на света целта на творението. Това означава „да бъдем светлина за народите” – да помогнем на цялото човечество да разкрие всеобщата връзка и да се издигне на духовното ниво.

Защото, както е казано в науката кабала, времето за съществуване на нашия свят е 6000 години, започвайки от първото поправяне и до края. Днес сме 5771 г. и в периода, оставащ до 6000-та година, ние сме длъжни да осъществим цялото поправяне.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 11.10.2010

[23546]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Книгата Зоар е написана за хора, желаещи да достигнат целите на творението, стремящи се към светлината, възвръщаща се към целта на творението, към източника.

Нали без светлина е невъзможно да поправим желанията си и да открием Твореца.

Затова Зоар, както и цялата Тора, могат да бъдат както „еликсир на живота”, така и „смъртоносна отрова”.

И човек трябва да проверява, с какви намерения пристъпва към изучаването на Зоар и Тора въобще.

Ако иска с помощта на ученето да постигне светлината, възвръщаща  към източника, Тора се превръща за него в еликсир на живота, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне, защото съдържащата се в нея светлина възвръща към източника”.

Ако човек не се стреми да стане отдаващ, т.е. да се възвърне към източника, а изучава Зоар, движен от желанието за наслаждение, за напълване, поставяйки си други цели, което се нарича „идолопоклонничество”, тогава неговото учене се превръща в „смъртоносна отрова” и отклонява човек от целите на творението.

Затова ние сме длъжни да сме внимателни и да помним, че нашето учене и особено четенето на Зоар, подготвят нашите желания, а Творецът ни дава сили да отдаваме, и тогава, се разкрива в тези сили на отдаване.

От урока по книгата Зоар, 27.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ако ние бихме освободили себе си от ненужната и излишна работа, която не е свързана с поправяне на отношенията между хората, то ние бихме се заели с необходимата работа и ще бъдем единствени, които проявяват свободата на волята си. На нас ще ни остане само това, което сме длъжни да направим, именно това, къде сме длъжни да поправим себе си.
Това е само неголяма област, но абсолютно на всеки трябва да е ясно, че тук се намира мястото на нашия избор. Ако ние поправим тези отношения, ще достигнем до Окончателно Поправяне и Целта на творението. А ако не изясним това, то всички наши действия ще са принудителни, както при животните.
На нас Природата ще ни покаже нашата негодност във всичките и аспекти: и в състоянието на икономиката, и в проблемите със здравето, и в системата на възпитанието, и в семейните отошения – във всичките форми на егоизма, съдържащи се в нас.
И ако не са ни поправени отношенията между хората – всичко останало ще ни бъде представяно от природата в разрушен вид.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е съпругата на човек, изучаващ Кабала да му бъде също и приятелка? Възможно ли е заедно с нея да постигне целта на творението? Ако не, какъв е смисъла на израза „Мъж, жена и Божественото присъствие между тях“?

Отговор: Може! „Мъж, жена и Божественото присъствие“ – истинският смисъл на този израз е, че желанията на душата (жената), екрана и отразената светлина (мъжът), съставят съсъд, условие за обединение с Висшата сила. Светлината се поражда от тяхното свързване (съсъд + екран = съсъд), съединение, в което се намира Твореца. В нашия свят, когато мъжът изучава Кабала, дори и не по свое желание предоставя на жена си духовна подкрепа, даже и тя самата да не се занимава с Кабала. Ако тя желае, той е длъжен да учи заедно с нея и така напредват заедно. Рабаш е съветвал учениците си да четат на жените си статиите му.

Въпрос: Дали мъжа, чрез поправяне и постигане на духовното, може да се научи да бъде наистина верен на жена си?

Отговор: Кабала не си поставя това за цел. Но постепенно, чрез поправянето, той се променя.

Въпрос: Рав, аз съм вече три години без приятелка. Дори и да срещам някоя, не върви, защото съм прекалено концентриран в света на Кабала. Какво иска да ми каже Твореца с това?

Отговор: Да намериш приятелка, означава да намериш някоя, която ти подхожда. Тоест концентрирана също в духовния живот и духовната цел.

Въпрос: Вие казвате, че за да може изучаването на Кабала да бъде ефективно, мъжът задължително трябва да е женен. Какво мога да направя, ако физически не съм способен да създам семейство, защото съм роден с недостатък?

Отговор: Тогава си освободен от това условие, ако недостатъка не ти позволява да построиш общ дом. Но не мога да си представя състояние, в което е невъзможно да създадеш семейство.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→