Въпрос: Във всеки човек има психологическа матрица за възприемане на лидера. Когато човек вижда някого, стоящ „отделено“ от групата, той психологически го възприема като нещо отделно. Явява ли се открояването на фанатични лидери следствие от това, че така ги възприемат масите? Как може да стане хармоничен преход, за да може не фанатиците и не управителите, а именно мъдреците да идват на власт? Тоест, в психологическата матрица на хората те трябва ли също да бъдат лидери?

Отговор: Да. За това са необходими две условия. Първо, мъдрецът трябва да разбира какво му е необходимо, за да стане лидер, или даже, в някакъв смисъл, диктатор на своята идея и да я наложи на обществото, в името на неговото благо.

Трябва да излезе от тясното си пространство, да се спусне до такова ниво, че обществото да го разбере, и да започне да работи в широки кръгове на обществото. Той трябва да създаде малка група от единомишленици, ученици, които ще могат да проповядват неговите идеи.

Всъщност това са същите тези пророци, които идват в света и пророкуват, т.е. проповядват идеите на мъдреца. По принцип ние вече някога сме наблюдавали това в историята при възникването на религиите.

От една страна, това е сериозна, голяма работа, която трябва да проведе мъдрецът. От друга страна, той може да работи само при особена подготовка на обществото, в което трябва да се прояви социална, еволюционна необходимост, говореща за това, че обществото се нуждае от предлаганите от него знания.

Затова мъдрецът и обществото трябва да се пресекат: обществото трябва да „разбере“ предложенията на мъдреца, неговата концепция, като необходима за оцеляването. И тогава ще стане тяхното съвместно взаимодействие: обществото е съгласно да се учи при мъдреца, да бъде „под него“ или под неговите ученици.

И това зависи не от хората, а от нашето еволюционно развитие. Затова нашето развитие и се нарича кризисно, защото то е съвършено непрогнозируемо от нас и става неочаквано, разрушавайки нашия предишен начин на живот.

Скоро ще видим как ще лъснат противоречията между това, което е възможно, и това, което всъщност има в човека и в цивилизацията. В свят, пълен с изобилие, ще има глад. При безграничните възможности да бъде здрав, целият свят ще е болен. Независимо от наличието на огромни източници на енергия, ще страдаме от техният недостиг и т.н.

Объркано, обезкървено от междуособици и всевъзможни проблеми, обезсилено, на неспокойното човечество ще е непонятно: „Защо се случва това с нас? Към какво ни води всичко това?“. Но от друга страна, в него постепенно ще възниква вътрешен въпрос: „За какво съществувам? В името на какво страдам?“.

Така сме устроени в своето еволюционно развитие, че нашите вътрешни желания постепенно се трансформират, и в крайна сметка в човечеството възниква въпросът за разкриване на смисъла на живота. Затова нашият следващ етап се явява познанието, разкриването на смисъла на земното съществуване и съществуването на цялото мироздание.

В такъв случай на обществото няма да му е трудно да определи кой може да го ръководи – човекът, който ще напълни живота им със смисъл. И тогава се появява мъдрецът със своите пророци, ученици, ръководители, възпитатели, които като лидери на обществото ще могат да организират човечеството. Тази група, подобна на библейският Синедрион, ще стане духовният връх на света.

От ТВ програмата „През времето“, 18.03.2013

[108847]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание - Няма коментари→

Абстракт: Докато на жените им се отдава да бъдат по-щастливи от мъжете в ранна младост, то в средна възраст е точно обратно. Кабала обяснява, че разликата се дължи на различните желания на мъжете и жените. Какво може да направи жените истински щастливи?

Жената: Растящо желание за Щастие.

Съвременното изследване, което ще бъде публикувано в следващото издание на „Списание за Щастието“, показва, че докато жените започват съзнателния си живот по-щастливи от мъжете, в по-средна възраст, те са по-малко щастливи.
Защо жените са все недоволни?
Е, хубаво е че не сме, защото има мотивиращата сила, която стои зад цялото развитие! Всяко нещо, което усещаме като движение към някаква друга част на света или и най-малката промяна на вътрешното настроение, се случва само защото ние усещаме дискомфорт и не сме в състояние да изпитаме удоволствие в настоящия стадий, така че искаме да направим усилие за да достигнем ново състояние. Тази сила ни принуждава да растем и да се развиваме. Макар че съвременното изследване за щастието да е ограничено (то проследява само два фактора, които влияят върху усещането за щастие – финансии и семейство) то е важно, защото разкрива, че мъжът и жената формират стремежите си различно. С други думи, нашите желания са различни.
Ако търсим шаблон, то ще открием, че мъжете са често задоволени с играчки и игри, особено скъпо платени неща като дом, коли, пътешествия и спорт. Жените също си падат по някои от тези неща, но те също така мечтаят за нещо повече от това. С възрастта жената започва да разбира, че тези неща не водят до задоволяване на желанията. Особено ние започваме да разбираме, че независимо колко пари заработваме, колко сме случили на семейство или колко сме напреднали в кариерата, ние все още не сме напълно щастливи.
(още…)

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→