Фашизъм – това е много просто. Епидемиологично напомняне
Мнение (Борис Стругацки, писател): Чумата е в нашия дом. А ние не умеем да я лекуваме. Дори повече, не можем да поставим правилна диагноза. И който вече се е заразил, често не забелязва, че е болен и че е заразо-носител.
На него му се струва, че знае всичко за фашизма. Тъй като на всички е известно, че фашизмът – това е: черните есесовски мундири; лаещата реч; изпънатите по римски за поздрав ръце; свастиките; черно-червените знамена; маршируващите колони; хората – скелети зад бодливата тел; блажният дим, излизащ от комините на крематориумите; бесният фюрер с чуканчето; дебелият Гьоринг; проблясващите стъкълца от пенснето на Хитлер…
О, ние прекрасно знаем, какво е това фашизъм – немски фашизъм, или хитлеризъм. И на ум не ни идва, че съществува и друг фашизъм, такъв отровен, толкова страшен, но свой, домашен. И затова сигурно не го забелязваме от упор, когато пред нашите очи той се разраства в тялото на държавата, с една дума, като злокачествен тумор.
Ние различаваме свастиката, скрита зад руническите знаци. До нас достигат приглушените вопли, призоваващи ни към разправа с чужденците. Забелязваме ежедневно мръсните лозунги по стените на нашите домове. Но не можем да си признаем, че това също е фашизъм. Струва ни се, че фашизмът – това са: черните есесовски мундири, и лаещата чуждестранна реч, блажният пушек от комините на крематориумите, войната…
А, между другото, фашизъм – това е просто. Нещо повече, фашизъм – това е много просто! Фашизъм – това е диктатура на националистите. Съответно фашист е човек, изповядващ (и проповядващ) превъзходството на една нация над друга и при това – активен борец на ”желязната ръка”, на ”дисциплинирания ред” и други такива прелести на тоталитаризма.
Това е. Друго няма в основите на фашизма. Диктатура плюс национализъм. Тоталитарно управление на една нация. А всичко останало – тайна полиция, лагери, клади от книги, война – израства от това отровно зърно, като смъртта от раковата клетка. Това е най-важният признак на фашистката идеология – разделянето на хората на ”свои и чужди”. Много важен признак на фашизма е лъжата. Разбира се, не всеки, който лъже, е фашист, но всеки фашист обезателно е лъжец. Той просто е принуден да лъже.
Пътят на историята отдавна е навъртян, логиката на историята е безпощадна, и само при идването на власт на новите фюрери, ще заработи спреният конвейер: отстраняване на друго-мислещите, потъпкване на неизбежния протест, концлагерите, бесилките, упадък на световната икономика, милитаризация, война. А ако, опомняйки се, решите да оставите този страшен конвейер, вие ще бъдете безпощадно унищожен, като най- последния демократ-интернационалист.
Знамената ви няма да са кафяво-червени, а например – черно-оранжеви. На вашите събрания няма да викате ”хел”, а да речем ”слава”! Няма да имате щурмбанфюрери, а ще са, например, капитан-бригадири, но същността ще е фашистка – диктатурата на нацистите ще си остане, което ще рече, че лъжата ще си остане, кръвта, войната – сега вероятно ядрена.
Живеем в опасно време. Чумата е в нашия дом. На първо място тя се поражда от оскърбени и унижени хора, а те са толкова много сега.
Може ли историята да се върне назад? Сигурно може – ако това бъде пожелано от милионите. Тогава дайте да не си пожелаваме това. Тъй като това зависи много от нас самите. Не всичко, разбира се, но по-голямата част.
Източник: вестник „Невско време“ (СПб.). 1995. 8 Април (първа публикация)
[133769]
