Рабаш, Шлавей Сулам, 1987/88, статия 13, „Предводителят – лице на народа“: Цялата трудност се заключава единствено в недостиг на вяра. И затова човек трябва да прилага цялото си старание и да извършва действия, за да придобие вяра в Твореца – защото само това ще му даде всичко.

Става дума за особена сила, която наред с всички беди и проблеми, с нажежаване и вътрешни търкания, удържа човек в състояние хафец хесед. С други думи, не облекчава живота му, а държи тежест над него.

Тази сила не отстранява материалните проблеми, не го освобождава от тях. Напротив, всяка духовна степен се строи именно над неразрешимите материални противоречия от текущата степен. Иначе човек не би бил принуден да се извиси над нея. От безизходност, под напора на егоизма му е необходимо състоянието хафец хесед – иначе просто не може да живее. А от друга страна, това е нужно, защото иначе няма да може никога да достави удоволствие на Твореца.

Такъв е изборът между тези два момента, две причини, от които човек се нуждае за да напредва в духовния живот.

Въпрос: В какво именно се заключава този избор?

Отговор:  Възможно е, да избереш хафец хесед, просто за да се разхождаш из гората, с дъхави незабравки в ръка и да не ти трябва нищо друго? Или не си в състояние да понесеш болката, която ти причинява животът, и бягаш там, където всичко се приема за благо, всичко е за добро, защото няма никой освен Него? Наистина, нима не си заслужил такъв „благодат?“

Или се стремиш към състоянието хафец хесед, защото това е по-висша степен, даваща ти възможност, независимо от всички неприятни усещания в желанието за получаване, да останеш над тях, в отдаване и да го цениш повече, отколкото получаването. Доста трудно ни е да си представим това, но то е вече начало на истинското състояние хафец хесед.

От урока по статия на Рабаш, 03.04.2013

[104195]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Даряване на Тора” п.8: Един богаташ довел в къщата си човек от пазара. Хранил го и го поил, и всеки ден му подарявал злато, сребро и скъпоценни камъни, и всеки път му давал двойно повече от своите дарове. Накрая богаташът попитал бедняка: ”Кажи ми, изпълниха ли се вече всичките ти желания?”

Беднякът му отговорил: ”Все още не са се изпълнили всичките ми желания. Щеше да бъде много добре, ако цялото това имущество и всички тези скъпоценности бях спечелил аз, подобно на теб, вместо да получавам милостиня от твоите ръце”. Богаташът му казал: ”Ако е така, то все още не е създаден такъв човек, който да удовлетвори желанието ти.”

Не е възможно да се очистиш от чувството за срам с каквито и да е външни действия. Единственият начин е получаване заради отдаване.

Въпрос: А нима състоянието хафец хесед (желаещ милосърдие) не неутрализира срама? Защо да се срамувам, ако желая само да отдавам?

Отговор: Да допуснем, ти си ми донесъл подарък, а аз ти казвам:

– Знаеш ли, този подарък не ми е нужен. Не обичам такова нещо. А и за какво са всички тези грижи, ако не ми трябва нищо? Остави ме на мира със своите подаръци.

– Но толкова много се старах, толкова дълго търсех, исках да ти направя добро и да изразя любовта си…

– Нищо не ми трябва. Не трябваше да идваш.

Или изхвърлям човека зад прага, ненавиждам го, или между нас няма никаква връзка и от моя страна няма никакъв зов за поправяне. А това означава, че това съвсем не е състоянието хафец хесед.

Всъщност става дума за моето желание, а не за знаците на любов, които обкръжението ми оказва. Като се намирам в състояние хафец хесед, т.е. желаейки само да отдавам, съм готов да получа от вас целия свят. Донесете ми го, аз имам нужните съсъди. Ще приема всичко с радост и любов, с безкрайно наслаждение – и при това ще остана ”желаещ милосърдие”.

Тук цялата работа е в моите желания, а не в проявата на връзката ми с останалите. Твоят подарък не ми е нужен лично, или много го желая, но се издигам и го приемам, но не заради себе си. Изкачвам се на нивото хафец хесед и още по-високо – и го получавам в съсъдите за отдаване, в отговор на това да ти доставя удоволствие.

Въпрос: Но нали целият се отдавам и се посвещавам на целите на творението…

Отговор: Да, в това състояние нищо не ти трябва, и все пак получаваш подарък, продължавайки да желаеш единствено милосърдие. Състоянието си остава – и покрай това работиш с допълнителни желания, постоянно добавяйки нови форми. Такава е духовната работа – многоъгълна и многослойна…

От урок по статията ”Даряване на Тора”, 24.10.2012

[91187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”. Предисловие. Статията „Кой ги е създал”, п.8:  „И има още един долу, и той се нарича МА (какво). Каква е връзката между този и другия? В първия, скрития, наречен МИ, има въпрос.

Тъй като човекът е питал и изучавал, за да види и знае от едно стъпало към друго, до края на всички стъпала, т.е. Малхут, след като е стигнал дотам, той е МА (какво). Което означава: какво си узнал ти, какво си видял, какво си изучил, защото всичко е скрито, както е било и в началото?”

Този пример показва, как висшият пробужда въпроси в нисшия, обличайки се в него. Там, където не възникват въпроси, там висшият не е облечен в теб, и затова нямаш въпроси. Защото това е Гар де-Бина, където всичко е „хафец хесед” (онзи, който не желае нищо за себе си). В „хафец хесед” няма въпроси – има само преданост и това е всичко.

А под това ниво, в ЗАТ де-Бина, вече възникват въпросите: защо, за какво, защо си струва, а защо не – всички въпроси, които могат да се пробудят в нисшия, за да се отговори на тях. И по тази причина, това се нарича „краят на небето” – там можеш да се издигнеш, да разкриеш. Това е ИШСУТ – нашият висш дом.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 10.12.2010

[29517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→