Въпрос: Какви стъпки трябва да направим един към друг в семейството?

Отговор: Това е психологичeско обучение. Трябва да опознаем характера на партньора по-добре, да направим списък с изискванията му, с чертите от характера му според нас, да приемем слабостите му като даденост, която не трябва да променяме. Трябва да се научим да приемаме характера на партньора така, както майката гледа на любимото си дете.

Знаем, че в 2-3 годишното дете вече можем да видим чертите на неговия характер. А после, на 5-7 години, то ясно показва своя характер и повече нищо не може да се  направи. Трябва да го приемем и да се адаптираме. Виждаме, че едни качества то е взело от баба си, други от дядо си, от майка си, от баща си – и възприемаме всичко това с любов. Така и в партньора трябва да приемаме дори и такива качества, които не желаем.

Човек не може да промени характера си. До самия край на живота си, в човека остават същото това отношение, възглед, навици, които е получил от детството си. Поради това, само взаимните отстъпки са ключът към хармонията в семейството, формулата за успех.

Когато има две различни форми, всичко се определя от степента на взаимните отстъпки, които сме съгласни да направим помежду си.

От 40-а беседа от новия живот, 25.07.2012

[100741]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Във Франция тези деца ги наричат „тефлонови“, на Британските острови – „децата на хилядолетието“, в Русия те са „децата на светлината“. Но най-често тях ги наричат „децата индиго“. Но кои са те в действителност?

По думите на доктора по психология Дорин Верче (САЩ), лесно е да ги отличим от съучениците им. Това са деца, обладаващи творческа натура, висок интелект, решителен и настойчив характер. Те често виждат по-рационален начин как да извършат нещо, но обкръжаващите възприемат това като нарушение на правилата. Предишните начини на възпитание не действат върху такива деца – те съвършено не реагират на строгите възпитателни мерки, наказания, заплахи или унижение.

Децата индиго имат система от възгледи, която е невъзможно да се измени чрез  влияние отвън. Опитът дори в малка степен да се въздейства на възгледите на такова дете води или до агресия или до заключване в себе си.

За разлика от обикновените деца, при тях не съществуват абсолютни авторитети; те не считат за нужно да обяснят постъпките си; признават свободата на волята. Заедно с това, те са способни да взимат правилни решения, полагайки се изцяло на интуицията си. (още…)

Filed under: Възпитание - Няма коментари→