Entries in the 'Ханука' Category

Макавейската война в мене.

Не бяха случайни събития в историята: Макавейската война и празника Ханука. Пурим,

Този разказ е за това, как човек сътворява душата си и разпалва в нея светлина, символизираща онази свещена водна лилия с масло, която намираме вътре в себе си, в средата на общото разрушение.

В нас има такава част, която можем да разпалим стига само да я открием.

А когато тя се разгори и достигнем определено поправяне на своя егоизъм, ще получим възможност да приготвим свещено масло, т.е. сами да поправим Малхут.

Святото, свещено масло е желание за отдаване и любов, без каквато и да било изгода за себе си.

Маслото е желанието. Обикновеното масло са егоистичните желания. Святото масло е желание с намерение за отдаване.

Искрата, която получаваме за начало на своята вътрешна работа, това е същата, свята малка свещичка, която на всеки е нужно да открие в себе си.

Когато успеем да запалим тази искра, ще пристъпим към поправянето на своето основно егоистично желание и ще започнем да приготвяме от него маслото за светилника.

“Ханука”(от думата “хану-ко” – “установихме се тук”) е просто кратка почивка по средата на пътя между вътрешните състояния, които се наричат Йом Кипур (Рош Ашана, начало на пътя) и Пурим (окончателното поправяне).

При Ханука поправяме само отдаващите келим, запалвайки свещта над желанието да се насладим.

Когато пристъпваме към празника Пурим, то използваме само това желание.

Затова символ на празника Пурим вече не е свещта, горяща над маслото-желание, а виното, светлината напълваща желанието.

За да запалим свещта, трябва да съединим Малхут и Бина, получаващите и отдаващите желания, за да се разгори тя в Бина.

Това означава и празника Ханука, когато издигаме Малхут в Бина и тя се включва вътре в Бина, добавяйки към нея силата на своето желание.

Тогава там, в Бина, във фитила издигащ се от маслото, се разгорява светлината.

А фитилът – това е Зеир Анпин, който се нарича “средната линия” и съединява маслото, Малхут, със светлината, Бина.

Всичко това за сега се случва над нашето желание, това е поправяне в качеството отдаване, което получаваме над егоистичните свойства. (Тшува ми Ира, отдаване заради отвадането).

Празникът на светлината

Всички помним историята за стомната и маслото, което горяло в Храма осем дни подред. Горяло е, смеейки се над законите на физиката, съгласно които маслото в стомната следвало да стигне само за един ден. Човек, усещащ духовната степен, на която живее, винаги се сражава с „елините“ в себе си. Той се стреми да използва своите желания с намерение да отдава, а не да получава.

От Вавилон до Модиин

Всичко се започнало в Древен Вавилон, когато за първи път хората усетили у себе си рязък скок на егоизма. Дотогава те живеели като братя, но в един момент престанали да се разбират един друг. Разделило ги е порасналото его, и всеки един започнал да се грижи единствено за себе си, без да мисли за ближния. Тогава именно Авраам и създава първата кабалистична група, превърнала се с времето в народа на Израел. (още…)

Духовното противостояние

Ханука – първата спирка

Науката кабала обяснява постигането на реалността от една страна малко неочаквано от друга страна доста просто. Проблема е в това че човек може да възприема, да вижда, да чува само това което се намира вътре в него – т.е. съгласно вътрешен модел. И обратно, това което не се намира във вътрешния модел човек не възприема и не може да възприеме. По-точно изразено, съществуват сили, комплекс от сили, които рисуват в нас това, което ние възприемаме като реалност. Тези сили се делят на две основни групи: егоистична и алтруистична група.

Егоистичните сили са нашата природа, такива се раждаме, живеем и стареем. Алтруистичните – това са тези сили, които ние можем да придобием с помоща на кабала и които ни водят не само към избавяне от страдание, но и към съвършенство и щастие. Всички наши празници символизират предвижването на човек по пътя към съвършеното състояние. (още…)

Спиране за поправяне


„Великите кабалисти, които са въвели традициите, са направили така, че духовната светлина да се проявява чрез тях“ – Рав Барух Ашлаг, „Шамати“, статия 168

През вековете традициите на народа на Израел са се превърнали в рутинни ритуали, в обикновени церемонии, които повтаряме или не повтаряме от година на година без да им отделяме особено внимание. Много малко от хората знаят, че в основата на тези обичаи се крие дълбок вътрешен смисъл.

Традициите са създадени от кабалистите, гигантите на духа, открили универсалните закони които управляват на нашия свят. Гледайки реалността от височината на своите постижения те са вкоренили в съзнанието на народа определени стандарти, отбелязващи тези духовни състояния, които предстоят да се преминат от всеки от нас на поредната спирала от живота му. Ето какво пише по този повод Баал Сулам: „Всички форми , присъщи на Висшия свят, количествено и качествено се копират в нисшия свят в цялата си пълнота… Висшият и нисшият светове се наричат корени и клони“ (Баал Сулам, При Хахам). (още…)

Чудото на Ханука


През тази седмица отбелязваме празника Ханука. Празник, чиито символи говорят за това, че бихме могли да живеем по-добре отколкото сме живели досега. Този празник на светлината е бил въведен от кабалистите, които са послали за нас пътят към духовния свят. През поколенията те са призовавали народите да се обединят, за да се върнат към отреденият им духовен свят.

Така е постъпвал и Матитяг със синовете си. Те с болка гледали събратята си, които приобщавайки се към елините се отдалечават от връзката си с Висшите сили. Влизайки в безкомпромисна борба с елинската власт, Матитяг и синовете му успели да възвърнат у народа усещането за духовната връзка, която датира още от времето на Авраам. Именно в това се изразявала победата във войната на Макавеите, която по своята същност била война за духовност. (още…)