Самото желание за наслаждение – не е преграда за съединение на Твореца и творението.

Пречи само неговата егоистична форма, противоположна на Твореца. А самото желание-това е като начало материал за възприемане на светлината.

Ако аз искам да разбера радиовълната, не ми е нужно да бъда вълна – нужно ми е да достигна в своята материя същото свойство, което притежава вълната.

Самият материал не е пречка, той именно е този носител, на който аз разкривам вълната.

Аз само трябва да направя този материал подобен по свойство на радиовълните и да разбера вътре в него тяхното въздействие, тази форма на вълните, която мога да уловя и разбера.

Ако не беше нашето желание за наслаждение, ние не бихме могли да разберем и почувстваме Твореца! Как бих могъл аз да Го възприема, нали Той-Твореца е нещо съществуващо извън мен?

За това аз трябва да Го приема в себе си, да го усетя вътре – а това е възможно само в моят материал, във вид на получаване на Неговата форма!

Аз никога няма да мога да Го усетя извън своят материал, нали аз съм творение и усещам в себе си. Но моят материал не ми пречи, а напротив,именно в него аз възприемам светлината.

Аз, като че ли съм радиоприемник, който се състои от метал, пластмаса и силикон (полупроводник), но улавя радиовълната, защото може да възпроизведе нейната форма в себе си.

Затова, трябва да мисля не за своя материал, а само за своето намерение! Намерението е действително форма.

Откъс от урока по „Предговор към книгата Зоар“, 26.01.2010.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

[youtube id=“9Us_Qzhr4_4″ w=“495″]

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Къде е било творението до момента, в който Творецът го е създал? Хората възприемат усещането за съществуване като вечна реалност: възможно ли е преди Творецът да създаде душите, да не сме чувствали себе си? Да не сме чувствали нищо? Усещането изобщо да не е съществувало? Или сме били самият Творец и затова сме се чувствали като Него? Това е много объркващо…

Отговор: Вижте новороденото бебе – какво усеща то? Какво е усещало дo раждането си, в различните стадии на развитие – когато е било зародиш, или още по-рано, когато не е било създадено от родителите си? От къде започва всичко, от кой миг можем да започнем отброяването? А знаем ли къде съществуваме днес? Възможно е нашият свят също да се намира в нещо подобно на матка във висшата материя – Бина…

Въпрос: Когато говорите за Твореца и творението, Вие имате предвид усещането за живот, което се издига и спуска на определена степен. Когато усещането за живот се спуска на дадена степен, се нарича творение, а когато се издига – се нарича Творец. Получава се, че всъщност Творецът и творението са едно и също нещо. Просто творението е висшата действителност (Творецът), която се е спуснала долу?

Отговор: Абсолютно вярно. Тези понятия са относителни, както и всичко в нашето осъзнаване. Те се постигат само вътре в нас – в материята и формата, която приемат. Извън нашия съсъд (кли), ние нищо не можем да възприемем. Усещам – означава вътре в органа на усещане. Затова Творец на иврит е БОРЕ – от думите БО – ела и РЕ – виж, тоест, повдигни се и постигни в СЕБЕ СИ.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→