Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.23: Обличайки се в тялото на човека, душата поражда в него нужди, мисли и знания, призвани за напълване на нейното желание за отдаване.

Въпрос: От една страна, е казано, че трябва да се ръководим само от онова, което виждаме, а от друга страна, трябва да забравим досегашните материални понятия за ”тяло” и ”душа”. Как да съвместим това?

Ответ: Аз виждам материалния свят, в който сега се намирам, който се изучава в университетите, а не на уроците по кабала. Ние изучаваме неща, които са над него – духовната реалност. Тя не се намира пред очите ми, предстои ми да придобия ново ”зрение”, за да я видя. За това са необходими вече не материални, а духовни ”очи”.

Кабалистите ни обясняват, че аналогично на материалното тяло, има духовно тяло – отдаване. И животът в него е насищащата го светлина. Всъщност, духовното тяло по същество е отразената светлина (ор хозер), благодарение на която усещаме това тяло.

В зависимост от количеството светлина аз се стремя да отдавам на ближния. И отдаването на ближния е моята душа. Тя е тъкмо там – в другите, а не в плътта, която живее и умира. Плътта е необходима само за времето, което ми е нужно, за да отменя желанието си за получаване. А след това нуждата от плътта отпада: получавайки първото духовно стъпало, разбирам, че тя няма отношение към плътта. Просто са ми създали необходимите условия, в които да пребивавам до разкритието – състоянието, необходимо за стъпване в духовния свят, ”арена” за реализиране на предварителните условия.

С една дума, сякаш стоя пред вратата, и ми казват: ”Можеш да влезеш само ако имаш билет. А ти нямаш билет! Тогава върви да поработиш, за да си купиш билет – тогава ще влезеш!”. И ето аз работя в нашия свят, за да си купя билет за духовната реалност. И съответно, на уроците говорим за онова, което се случва зад вратата.

Въпрос: По какво тогава се различаваме от философите, които сякаш говорят за същото?

Отговор: Преди всичко, ние сме прави в това, че не желаем, подобно на тях, да си фантазираме, и разбираме, че предмет на разговора е усещането и видяното с очи. Това е здравия смисъл, който в крайна сметка ще ни предпази от грешките, и ще очертае ясните научни рамки.

Философите грешат точно там, че говорят за неща, които не са в техния диапазон на възприятие и са лишени от каквато и да е фактическа основа. Но те се задоволяват с това: първо, това за сега е платено, и второ, искат да имат някакво отношение към ”духовното”.

Принципно, човек се стреми към някакъв ”духовен плацдарм” – но без да работи със себе си. Затова, философията е толкова ненавистна за кабалистите. Във всеки от нас седи философ, тъй като и ние се стремим да попаднем в духовното без да прилагаме усилия и обичаме всичко да теоретизираме, без да имаме основание за това.

Затова всичко трябва да си отиде на място: ”Нека ме влече да пофилософствам, но това е моят егоизъм”. Истината е там, че не можем истински да обсъждаме духовния свят, докато не го постигнем. За това е казано: ”Онова, което не сме постигнали, не можем да назовем с име”.

Ние отхвърляме философския подход и ненавиждаме философа в нас, независимо, че без него не можем – тъй като всеки човек в себе си съдържа целия свят. И затова говорим само за онова, което минава през сърцето.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 12.01.2014

[125302]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Кабала и философията“: Философията обича да разсъждава за същността на Твореца, докато кабала изобщо не се занимава с това. Как е възможно да се определи нещо, което изобщо не се поддава на възприятие и постижение?

Кабалистите говорят за светлината на Твореца в реалността и различават в нея множество детайли. Става дума за всички тези светлини, по отношение на които те са достигнали до реално постижение – не по-малко от материалното възприятие.

Кабалистите постигат абстрактната светлина, когато тя се облича в съсъди и от абстрактна се превръща в осезаема, проявява се като едни или други явления в нас.

Казано е: „можеш да се ръководиш само от това, което виждаш“. Постигаме всичко, изхождайки от анализа в съсъдите за получаване – те са „очите“ ни, „зрението“ ни, виждането за света. Само при условие, че постигаме явленията, ние можем да ги изследваме, според степента на нашето участие – и така напредваме. Тук действа ясен принцип „По действията Твои ще Те познаем“. И затова винаги изхождаме от възприятията в съсъдите-желанията, вътрешния отклик на които е всъщност светлината.

Точно както разпознаваме, например, електричеството, не в същността му, а по резултата. Нещо се разпространява по проводника и поражда различни явления. Точно тях наблюдаваме. Баал а-Сулам пише за това в статията „Същност на науката кабала“.

„В материалната действителност, възприемана в нашите усещания, съществуват реални неща, същността на които не ни е дадено да постигнем дори във въображението си – например, електричеството и магнетизма. Но кой би могъл да каже, че те не са реални, същевременно с това, знанието ни за тяхното проявяване ни удовлетворява напълно и за нас изобщо не е важно, че нямаме ни най-малка представа за същността им“.

Ние винаги изучаваме следствието на едни или други същностни категории, а не категориите като такива. Каквото и да погледна, не знам какво е това – аз знам как то действа. Проверявам усещанията си, отклика си на каквото и да е: нещо ми се струва, че е черно, нещо – че е твърдо, друго – че е дълго, някои неща мога да опитам на вкус, други – да помириша и т.н. Картината на реалността се образува от моите вътрешни реакции на определено въздействие, а не от самите факторите. И съответно, явленията, които разпознавам, са ефекти, производни на нещо, което е в мен.

По такъв начин, ние постигаме материала и формата, облечена в него, но никога не знаем какво представлява самата абстрактна необлечена форма, а още по-малко знаем същността ѝ.

Защо философите не искат да признаят това? Защото това ще ги задължи да станат кабалисти и да изучават науката кабала, да изучават духовния свят. Здравият подход веднага ще открие, че те нищо не знаят, нищо не разбират и няма какво да кажат. За какво да говорим, ако ти не живееш в духовното, не го проверяваш в своите съсъди-желания?

Към кабала не трябва да подхождаме, въоръжени с обичайния човешки разум, който не се намира в това измерение, за което тя говори. Може да си представяме, какво се намира на земното кълбо, да си въобразяваме живота на другите планети – тъй като тези сфери, макар и „с крайчеца“, попадат по някакъв начин в усещанията ни. Но духовния свят даже и на нокът не се вмества в тях. Нещо повече, ние нямаме никаква връзка с него: материалната реалност, такава, каквато ми се представя, е абсолютно откъсната от тази картина, която ми се рисува в духовните усещания. Как мога да разсъждавам за това, с което в момента нямам никакъв контакт?

Това е една от причините, поради която науката кабала е била скрита от човечеството в продължение на хилядолетия. Кабалистите са се страхували от многознайковци, желаещи да пофилософстват на кабалистична тема.

Това се отнася и към тези философи, които са ценили кабала – такива като Ройхлин, Гьоте, Пико дела Мирандола и др. Дори и те нищо не разбирали от тази наука и виждали само, че от нея произлизат общи, универсални знания, от които традиционните дисциплини са лишени. Техните разговори за това – по същество са също философия. Едни философи подлагат кабала на критичен анализ, основаващ се на субективни предпоставки, други ѝ придават важност, но и едните, и другите съвършено не разбират нищо от нея и техният подход е напълно лишен от рационалност, която е необходима във всичко.

Но истината, независимо от всичко, ще се разкрие и ние вече сме близо до това…

От урока по статията „Кабала и философията“, 02.07.2013

[112384]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек има разум и чувства, които съставят неговото „Аз“, а също и нещо, което лежи над разума и чувствата – духовна степен, духовен Човек.

През цялата си история, човечеството се е развивало егоистично: нараствали са разумът и чувствата и ние свикнахме с това, приемаме това положение и смятаме, че е правилно. За нас това е развитието: в чувствата си и разума си различаваме все повече щрихи на възприятие, все повече детайли от нашия свят и ни се струва, че по този начин прогресираме.

Действително, а какви други варианти може да има? Колкото по-добри са микроскопите, телескопите, толкова по-дълбоко проникваме в наблюдаемото; колкото по-ясни са радарите, толкова повече долавяме… В крайна сметка, разширяваме диапазона на петте си сетива, а разумът предоставя на този процес „интелектуално съпровождане“.

Но има развитие от абсолютно различен вид и за него говори науката кабала – развитие в други органи на чувствата, в други свойства, които днес нямаме и които наричаме „сила на отдаване“. Би ни се сторило, че такава сила има и в нашия свят, но казваме: „Не, тук става дума за намерение“. Защото ако разгледаме внимателно което и да е действие, което човек уж прави „въпреки егоизма си“, ще открием, че чистият алтруизъм е недостигаем и че в крайна сметка всички действат само заради собствената си полза.

Свойството отдаване, лежащо над реалността, не може да бъде придобито с обичайните способи. Вследствие, аз изобщо не разбирам, не знам какво е това духовност. И за да разреша този проблем, ми е нужна особена, точна наука, която ме прекарва през „иглено ухо“ – през малка „вратичка“, водеща в духовния свят. Тя е малка, защото не мога да взема нищо със себе си, освен основното решимо – духовната искра, Божествената част свише. Тя е заложена в мен и именно затова мога да премина през едва забележимата пролука между световете.

И така, пред мен е стена, през чието отвърстие може да се провре само искра, докато всичко останало остава отзад. Действително след това, заради целите на взаимодействието с другите хора, които засега остават от тази страна на стената, ще ми се наложи да се „облека“ в предишната си „кожа“, но самият аз вече съм преминал в новия свят и той по никакъв начин не е свързан със стария – те действат по различни схеми, по различни принципи: тук цари получаване, а там отдаване.

Сега нямаме никаква възможност да разберем, да разпознаем принципа на отдаването, неговите свойства. По никакъв начин не можем да се приближим до него или да си въобразим нещо съответстващо на истинското. Всички наши материални усилия са призвани само да ни объркат, да се успокоим с някакви сурогати, и нищо повече. В действителност, светът на отдаването е „преобърнат свят“ и неговата противоположност се отразява на самата същност на нещата, а не на тяхната форма, както е в нашия свят.

(още…)

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Кабала и философията“: Ако има някакво определение, позволяващо да разпознаеш и отделиш духовното от материалното, то такъв отговор може да даде само онзи, който веднъж е постигнал нещо духовно, и го е усетил – а такива са истинските кабалисти.

Материалният свят напълно е откъснат от духовния. Както ни обясняват кабалистите, всъщност материалният свят е илюзорен, и веднъж осъзнали се, ние ще видим, че съществуваме ”като в сън”. Този сън и нашето съществуване ни се струват като реалност, но нейната същност е мнима, въображаема.

Но за сега ние самите не можем да сме категорични. Имаме си действителност и пет сетивни органа, посредством които можем да я изследваме. Тези изследвания представляват науката – комплект от достоверни знания, с помощта на които може да се ръководим. С тяхна помощ създаваме промишленост, произвеждаме лекарства, строим къщи – с една дума, благоустройваме се. На основата на тези знания можем гарантирано да разчитаме, защото те са проверени и надеждни и затова ни придават увереност и напълно ни удовлетворяват.

Но освен това, ни посещават мисли за ”живота след смъртта”. Какво е това, ние не знаем. Физически ние умираме заедно с тялото, но има твърдения, че притежаваме още някаква част – духовна. Но реални доказателства за това няма, и както казва науката кабала, в човек няма никаква духовна част. Който не постигне духовното, той прекарва своя живот на физическо, ”животинско” ниво. Не случайно Баал а-Сулам е казал, че не го интересува къде ще заровят ”торбата” с кокалите му.

Но има възможност да се промени природата, естеството така, че в допълнение към нашето ”животинско” битие да придобием още една реалност – духовната.

Тук нещата се опростяват: каквото придобиеш, това и ще имаш. Никакви фантазии не биха ни помогнали, нищо от нашия свят не може да се отнесе към духовното. Духовният свят съществува сам по себе си и ако не си в него, то не можеш да разсъждаваш за него. Като следствие, учените не се занимават с тази тема, поради липса на подходящи инструменти за измерване.

И все пак има особен подход към живота под наименованието ”философия”. Тя обича да мъдрува тъкмо за тези неща, които е невъзможно да бъдат изучени със средствата на традиционната наука. И в резултат на това, философите имат всевъзможни мнения за духовния свят, сякаш те наистина го усещат, разбират го и го изследват. Разбира се, това е анти научен подход, нямащ никакво отношение към науката, към здравия смисъл. Тук всичко е фантазия. И неслучайно ”философията” в наши дни се използва като нарицателна дума: ”философ” наричат онзи човек, който е откъснат от реалността. Това е правилно.

Ето защо Баал а-Сулам се обявява срещу философския подход. По-рано, когато не е било разрешено науката кабала да се разкрива, философите са имали възможност да разпространяват своите виждания колкото си искат. Но днес науката кабала излиза на светло, а философията продължава да разсъждава за неща, за които няма ни най-малка представа, само пречи и обърква хората.

Баал а-Сулам обяснява, че философията няма основа, на която да се базира, че не трябва да се ръководим от философите, защото те се самозаблуждават, и объркват и другите, с което лишават хората от възможността да форсират своя път към целта на творението. А тъкмо тази цел днес излиза на преден план и се извисява над всичко останало. И ако ние не побързаме, ако позволим на философите и по-нататък да ни объркват, то ще си докараме големи страдания. Тъкмо това е вълнувало Баал а-Сулам.

Между другото, възниква любопитен въпрос: как могат трезвомислещите хора да си фантазират за онова, което не са постигнали, без каквито и да е доказателства и проверки, без реален анализ и тест? Тази философска загадка все още чака отговор…

От урок по статията ”Кабала и философията”, 02.07.2013

[111309]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата от тези цитати на велики кабалисти. Обещавам да ви отговоря.

Забележките в скоби са мои.

Науката кабала и философията

Също така мъдреците на кабала. Те гледат на философската теология и се оплакват от това, че са отмъкнали горната обвивка на тяхната наука (външните общи положения), която била използвана (отнета и преработена от човешките егоистични умове) от Платон и неговите гръцки предшественици, при (тяхното външно, без възможност за проникване в дълбоката същност) изучаване на книгите от пророците на Израил.

Те откраднали основните положения от мъдростта на Израил (както по-късно религиите откраднали основните принципи на кабала) и облекли в обредни одежди (законите и свойствата, които трябва да се достигнат, във външни молитви, обреди и обичаи), които не им принадлежат.

И до ден днешен философската теология възсяда трона на кабала, като наследница на госпожата (истинската наука за мирозданието)….

Но кабала няма да може да докаже своята (висша) природа и истина. И няма да и помогнат никакви разкрития, които да бъдат достатъчни за запознаването на света с нея, докато не се изясни пред света нищожността и лъжата на философската теология, завзела трона.

(Защото имено чрез изясняване на заблужденията относно обратната на кабала философска теология, човечеството ще получи средства, с които да разбере същността на Кабала).

По такъв начин, нямало спасение за Израил (стремящ се към Твореца: Исраел = Исра-Ел, направо към Твореца ), докато не се разкрие материалистическата психология (изградена върху опитите и научните практически изследвания, а не върху догадки), с които да нанесе (чрез своите практически обяснения и факти) победния удар по (необоснованата и измислена) същност на философската теология.

Баал Сулам „КАБАЛА И ФИЛОСОФИЯ”

Filed under: Баал Сулам, Кабала - Няма коментари→

Баал Сулам пише, че народите на света «са откраднали» мъдростта на кабалистите. Какво означава «откраднали»?
Откраднали – означава да използват своето егоистично желание. Казано е, че Адам Ришон е излъгал Твореца – искал е да получи светлината хохма необлечена в светлината хасидим – да получи заради себе си, без намерение за отдаване.
В миналото до разрушението на 2-я Храм, евреите не са скривали науката Кабала, а охотно споделяли знанието с народите на света. От това взаимодействие е израснала цялата земна наука за природата (скрита форма на Твореца) и философията (домисъл на егоистичния разум за скрития от него Творец). За заимствуването на философията от Кабала пише рав Кук, а също и Йохан Ройхлин, велик немски философ от 16 век и други.
И само след падението от любов към ближния в ненавист, което е довело да разрушаване на 2-я Храм, Кабала е станала скрита. И плакал Рашби, авторът на книгата Зоар, как да опише Кабала, за да остане скрита до нужното време, до 20-я век, а след това да се разкрие в полза на целия свят.
Но до разрушаването на 2-я Храм не е имало нужда да се описва Кабала, доколкото хората са усещали Твореца и науката Кабала е била култура на тяхното общуване.
Но без «кражбата» на Кабала е било невъзможно развитието на човечеството: нали за развитието е необходимо, вътре в егоистичните желания да има макар и малка искра светлина, която да го подхранва, да го оживява.
Именно благодарение на искрата светлина, става развитие на егоистичните желания в човечеството, от поколение в поколение се развиват технологиите, културата, образованието, обществените отношения.
Но днес всичко, получено от тази искра светлина се е реализирало. Егоизмът нараснал и се съединил в единен строй, в една система. Оказало се, че когато егоистичните елементи (хората) се съединят между себе си, те не се развиват, а деградират, от тук се открива общият кризис във всички действия на човека – възпитание, култура, наука, търговия, икономика.
От този момент и по-нататък, използвайки науката Кабала можем да поправяме своето участие в глобалната система, докато достигнем нейната пълна хармония.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие приемате само въпроси и отговаряте лично. По този начин изключвате обратната връзка. Защо не приемате и не отчитате мнението на другите хора, виждащи този свят от друг ъгъл?

Отговор: Преди време провеждах дискусии и форуми. Това може да се види в архива на сайта и в двутомника “ Кабалистичен форум „. Аз чета въпросите ви. Нямам време и сили да водя спорове. Преди всичко спорещите, без да са вникнали в предложения им материал (в този случай Кабала, защото са необходими сили, време, образование), го отричат, за да продължат спора. Честичко прибягват към словесно жонглиране, към недоказани религиозни твърдения, към това, че “ така е казано „.

 Кабала призовава към използване на логиката, фактите, изследванията в съответствие с правилото „Съдията не разполага с нищо повече от това, което виждат очите му “ и “ Не назоваваме онова, което не сме постигнали „. Оперираме само с очевидното

След като се запознаете с науката Кабала, ще разберете, че тя цялостно, както никое друго знание обяснява човешката същност, неговото създаване, процес на развитие, усещането му за света, жизнената цел и как тя да бъде постигната – принудително или доброволно и осъзнато.

Освен това ще проучите основата на всички вярвания, религии, философии – защо човекът ги е създал и изградил в себе си.

Впоследствие ще започнете да чувствате силите, които управляват нашия свят, реакциите на света и обратната връзка на това висше управление, в себе си. Т.е., ще видите цялото творение като единна затворена система, която постепенно се разкрива пред вас динамично, в степента на вашите постижения. Включително всички светове, от началото на сътворението на духовната материя, нейното спускане надолу, до постепенната и материализация в нашия свят, неговата материя, поправянето на тази материя, и връщането и към началото на творението. Накратко казано – всичко, от началото до края.

Аз приемам вашите въпроси и им отговарям с любов, защото те ми помагат, принуждават ме още по-достъпно да представям Кабала. Благодаря ви за това!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Когато казвате, че Кабала е наука, Вие имате предвид, че тя е основа на всички знания (теоретическа и практическа мъдрост)? Или под това разбирате, че тя е съвременна наука също като химията, биологията, математиката и т. н…?

Отговор: Кабала ни разкрива природата на висшата светлина, на искрата, която е създала чрез взрив цялата наша Вселена и всичко, което изпълва тази Вселена – неживата, растителната, животинската (включително животинската част на човека) природа. Изучавайки основата на всичко съществуващо – материя (желание) и светлина (Наслаждение), ние изучаваме основата на всички обекти и явления в нашия свят. Вижте Статията на Баал Сулам „Кабала – основа на всички науки“, ТЕС, ч. 1. Вътрешното съзерцание.

Въпрос от английския блог: Кабала не е философия, но съществува ли някакво философско учение, което се приближава най-много до нея? Може ли да бъде намерена във философията някаква истина, въпреки че тя говори само за нашия свят?

 Отговор: Във философията няма нищо истинно, тъй като се занимава с измислени от нея въпроси или се опитва да отговори на въпроси, изхождайки от отвлечени, нямащи нищо общо с практиката предположения (отвлечена форма). Дори за нашия свят философията разсъждава не от практическа гледна точка, тоест във вид на отвлечени от материята форми или същности, а не за самия материал и формата на материала, както е при Кабала (вж. „Въведение в книгата Зоар“). По тази причина всички изводи на философията в течение на цялата история на човечеството са били погрешни или най-малкото неточни. Виж за това статиите на Баал Сулам.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Кратка история на божествената идея

Всички ние знаем за Него. Няма в света човек, не споменаващ Неговото име в молитва, в яда си или просто в разговор. Около Него се тълпят противници и поддръжници, ненавиждащи и поклонници. Той е завоювал огромна популярност, но и Го презират безжалостно. Освен това, мнозина заявяват, че са се срещали с Него лично и даже са водели беседи с необикновено съдържание.

Хиляди години хората съставят Неговия портрет, анализират и тълкуват Неговите действия, одобряват го, осъждат го, възхваляват го, проклинат го, но главното е, че непрекъснато  се молят, уверени в това, че Той може и иска да отговори на тези молитви. И въпреки всичко, Той както  и преди остава в сянка – най-голямата загадка на историята. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност, Наука, Природа - Няма коментари→

Думата „философия“ в превод от древногръцки означава „любов към мъдростта“. Известният германски хуманист Йохан Райхлин (1455 – 1522) в книгата си „Изкуството кабала“ пише: «Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е получил своите познания не от гърците, а по-скоро от евреите. Затова следва да го наречем кабалист… И той е първият, който превежда думата «кабала», неизвестна на съвременниците му, с думата «философия»

Кабала не ни позволява да прекарваме живота си в прахта, но въздига разума към върховете на познанието (Йохан Райхлин. «De arte cabbalistica») (още…)

Filed under: Егоизъм - Няма коментари→