Помня, че по време на ливанската война с моя учител Рабаш постоянно слушахме новините и той споделяше впечатленията си как възприема всичко това. Тогава аз се чудех защо един кабалист дотолкова преживява за събитията в страната и света.

Но за него това беше „карта от бойното поле“. Той допълваше останалото със собствените си вътрешни разчети във висшите сфирот и това някак му се получаваше.

По време на военните действия Рабаш беше много съсредоточен и по-тих от обичайно. Той много обичаше да се шегува, но ако започнеше война, състоянието му рязко се променяше. То действително извираше отвътре. Той се разстройваше много и също много се радваше на победите и успехите на бойното поле.

Чувствах че това му е много много близко, не така както на всички останали, и особено на вярващите. По това време бях начинаещ ученик и много се учудвах доколко човек вярва или не в Твореца, в Неговата сила, в това, което се спуска свише.

Рабаш винаги искаше да е в течение на кратките, точни новини, без всякакви коментари, за да може правилно да им отреагира. И когато го питаха, за какво му е това, той отговаряше: „А ако вашите деца бяха там, вие пак ли така хладнокръвно бихте отреагирали, или не?„ Тоест, той искаше да каже, че там се намират неговите деца. Така той чувстваше това.

Из ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 20.12.2015

[172657]

Filed under: Кабала, Рабаш - Няма коментари→

Тъй като Надав и Авиу били големи познавачи на Тора, те решили, че съществува заповед да се постави на жертвеника още един огън, освен дадения свише. Те въвели този закон в присъствието на Моше.

Въпреки факта, че тяхното алахическо решение било правилно, те заслужили от Небето смъртна присъда, защото не може окончателно да се формулира тази заповед в присъствието на учителя си, без да се посъветваш с него. [М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“]

Не може да се изпълни заповед, без да се присъединиш към учителя. Не може да се повдигнеш над него. Тази Йерархия се запазва до пълното поправяне. В момента, когато ученикът не може да се справи с това, че желае да потисне своя учител, той изгаря.

Въпрос: Какво означава да ”потиснеш учителя”?

Отговор: Да проявиш своето недоволство, критика, отхвърляне: кога най-накрая той ще умре и ние ще заемем неговото място. Това е което се описва тук. Принципно, това са естествени свойства, които трябва да се разкрият и в съответствие с които трябва да се действа.

Въпрос: Какво да прави ученик с тези усещания, когато се разкриват в него?

Отговор: В този процес не може да се намесваш. Мнозина си мислят, че не виждам, не чувам, не разбирам състоянието на ученика, но аз нямам право да се меся, за да не ги лишавам от свободната им воля.

Работата е там, че ако това се разкрие предварително на човека, той ще постъпва така, както аз му кажа. Тогава, за какво съществува той? Той няма да има свой анализ, свои изяснения, свое поправяне на душата. Ти го ограбваш, отнемаш му живота.

Ако му кажеш нещо допълнително – край, значи вече си откраднал парченце от неговия живот и той ще трябва да го попълва следващия път. Затова има такива състояния, когато бих дал всичко за да кажа нещо, и в същото време съм задължен да мълча.

Например, нима Моше и Аарон нищо не могат да направят? Но синовете винаги трябва да минават през такива състояния, когато очакват смъртта на бащите си, за да се повдигнат по-високо от тях. Без това няма прогрес. Само така нашият егоизъм направлява човека. Това са все естествени свойства.

Въпрос: Как да работим с тези свойства?

Отговор: Като се подготвиш да заемеш мястото на учителя и да станеш по-висш.

Да се подготвяш – това означава да събираш единна група, основана на принципа на взаимовръзката. Но при това, да разбираш, че когато учителят си отива, той се повдига на следващото стъпало и ти освобождава място. Това не е смърт, а възвисяване. Това означава, че ти трябва да си готов да заемеш освободената степен.

Въпрос: Надав и Авиу, пожелавайки смъртта на своите учители (в духовен смисъл), за да заемат техните места или да се придвижат, сами се удостоили със смъртта. Излиза, че не са отработили тази степен?

Отговор: Да. Но принципно, в лявата линия да желаеш смъртта на учителя – това е естествено свойство и състояние на ученика.

Цялата тяхна работа е да привлекат дясната линия, да се слеят с учителя, разбирайки, че само в него и чрез него те ще имат инфузия за получаване на висшата светлина – както поправяне, така и напълване.

В учениците през цялото време има вътрешна война. От една страна, те искат да заемат мястото на учителя, от друга, да привлекат дясната линия. Постепенно при тях трябва да дойде осъзнаването, че целият им духовен живот протича именно през него към тях, както в кръвоносната система.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.012014

[136899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора, Учител и ученик - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок 2

Въпрос: С какво духовността се различава от душевността? Има душевни, симпатични, приятни хора, а един духовен човек може и да не бъде много приятен. В какво е разликата между тях?

Отговор: Душевни наричаме хората, които са ти приятни във всекидневието, които са готови на някакво съчувствие. Такъв човек ще те разбере, ще ти стане близък, той може да помага, да съчувства и т.н.

А духовният човек – това е този, който чрез жестока работа над себе си, „трошейки зъби“, въпреки сeбе си, чрез и под огромно напрежение, прераства в нещо абсолютно различно от това, което е човекът в нашия живот – преминава в свойството отдаване, което не съществува в нашия свят.

Това свойство се изработва чрез огромен стремеж, огромно намерение, огромна концентрация на усилията, внимание, постоянна работа и възможно най-силен контрол над себе си.

Когато човек достигне това състояние, в него се появява особено отношение към другите – не душевно, не ласкаво, не любящо в нашите очи, защото той мисли как да направи от нас одухотворени хора, тоест притежаващи душа. А това е съпроводено със сериозно насилие над себе си, с напрежение, с напрегната работа. Затова такива хора не са от приятните. Мисията им ги задължава да се отнасят към нас като към малки, слаби хора, целеустремено.

Знам това по себе си. Моят учител гледаше на мен като на глина, от която той трябва да извая нещо, и оценяваше доколко тази глина ще издържи, ще започне да стене, докъде той ще може да извайва. Така се чувствах. От една страна, това е огромна любов, вътрешно участие и разбиране. Но в действителност външните проявления са много специални. Може да ги оцени само този, който разбира поставената цел, свойството на ученика и работата на учителя.

От втория урок на конгреса в Новосибирск, 07/12/2012

[95038]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

От книгата „Шамати”: Книга, автор, разказ. Книгата – това е състоянието до Сътворението (замисълът).

Автор – собственикът на книгата. Единството между автор и книга представлява „разказ”.

Трябва „да получим разказ”, т.е. Тора, заедно с Даващия Тора.

Ние се намираме в някаква реалност и сме длъжни да я изследваме, да разберем какво означава тя. Илюзия ли е или истина, или това е едно и също нещо? В мене се разгръща някаква програма с причини и следствия, но кой е нейният автор? Ще позная ли автора на разказа, който чета вътре в себе си?

Самата книга (цялата тази реалност) вече е съществувала, когато съм започнал да чета и да разказвам.

Но цялото разкритие е вътре в мен, от това как чета този разказ, преминавам през тази книга от начало до край и как се впечатлявам от нейните течения.

И вътре в този разказ, според мярката на моето познаване и включване – разкривам автора на книгата. Влизам вътре в книгата и разказът и започва да ме изгражда, и да ме подготвя, да стана неин автор (преписвач).

Разказът това е Тора, водеща ни към пълно разкритие на цялата книга, в която се намираме заедно с даващия Тора.

Всеки от нас я разкрива сам отново, но на него му трябва учител, който може да му прочете тази книга.

Както в нашия свят възрастният чете на детето, докато то не порасне и не се научи само да чете. Така и в науката Кабала, (духовно) възрастният, е длъжен да помогне на детето, защото то не може само да я открие, а само чрез преподаването на учителя.

Докато не се научи само да чете тази книга и да преминава през този разказ, за да разкрие автора.

Постепенно сами ставаме този автор, пишем Тора върху материала на своите желания, всеки път приемащи нови форми – букви.

Независимо, че книгата е написана от Автора, превръщаме се в неин автор и преминаваме този разказ от начало до край, сравняваме се и се обединяваме с книгата, и с автора, и с разказа.

Забележка: на иврит има дума Сойер , която означава едновременно автор и преписвач.

Счита се, че авторът е един – Твореца, който е написал само една книга Тора, която включва в себе си всичко, а ние само я преписваме – всеки в себе си.

От подготовка кум урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От книгата „Шамати”: Книга, автор, разказ. Книгата – това е състоянието до Сътворението (замисълът).

Автор – собственикът на книгата. Единството между автор и книга представлява „разказ”.

Трябва „да получим разказ”, т.е. Тора, заедно с Даващия Тора.

Ние се намираме в някаква реалност и сме длъжни да я изследваме, да разберем какво означава тя. Илюзия ли е или истина, или това е едно и също нещо? В мене се разгръща някаква програма с причини и следствия, но кой е нейният автор? Ще позная ли автора на разказа, който чета вътре в себе си?

Самата книга (цялата тази реалност) вече е съществувала, когато съм започнал да чета и да разказвам.

Но цялото разкритие е вътре в мен, от това как чета този разказ, преминавам през тази книга от начало до край и как се впечатлявам от нейните течения.

И вътре в този разказ, според мярката на моето познаване и включване – разкривам автора на книгата. Влизам вътре в книгата и разказът и започва да ме изгражда, и да ме подготвя, да стана неин автор (преписвач).

Разказът това е Тора, водеща ни към пълно разкритие на цялата книга, в която се намираме заедно с даващия Тора.

Всеки от нас я разкрива сам отново, но на него му трябва учител, който може да му прочете тази книга.

Както в нашия свят възрастният чете на детето, докато то не порасне и не се научи само да чете. Така и в науката Кабала, (духовно) възрастният, е длъжен да помогне на детето, защото то не може само да я открие, а само чрез преподаването на учителя.

Докато не се научи само да чете тази книга и да преминава през този разказ, за да разкрие автора.

Постепенно сами ставаме този автор, пишем Тора върху материала на своите желания, всеки път приемащи нови форми – букви.

Независимо, че книгата е написана от Автора, превръщаме се в неин автор и преминаваме този разказ от начало до край, сравняваме се и се обединяваме с книгата, и с автора, и с разказа.

Забележка: на иврит има дума Сойер , която означава едновременно автор и преписвач.

Счита се, че авторът е един – Твореца, който е написал само една книга Тора, която включва в себе си всичко, а ние само я преписваме – всеки в себе си.

От подготовка кум урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Започваме да изучаваме книгата Зоар. Как трябва да го правим?

Не е задължително в това време да чета текста, достатъчно е просто да слушам, за да може всичко, за което се говори там да мине през мен, да произтече вътре в мен, а аз да се стремя да усетя картината, за която се разказва в книгата Зоар.

Нека въобще да не разбирам за какво се говори в книгата Зоар. Сякаш ми се говори на чужд език. Но аз силно искам да знам, за какво се говори в нея.

Нали в нея се разказва за мен самия, за моя живот там…! И стремейки се да си представя от неразбираемия текст своето съществуване в друг свят, ето така… от нищо, от съвършена пустота и безчувственост, отвътре в мен започват да се пробуждат усещания, реакции на думите от тази Книга.

Книгата Зоар е написан на две нива, на два езика. Единият език ми описва ставащото в образите на моя, познатия ми свят. А другият, паралелен на него език, ме въвежда в духовните определения, показвайки ми два успоредни свята.

Но тези две нива на възприятие съществуват спрямо мене само относително, в действителност това е възприемане на една картина, която аз все още разделям на две.

За да вляза в новия свят, аз съм длъжен да си представя, да усещам в себе си първоначално, още едно ниво на описанието, от възприемане на духовното. Така че тези две нива да съществуват в мен паралелно и да се стремя да се издигна от материалното описание към духовното.

Учителят не е длъжен на практика нищо да обяснява. Ученикът е длъжен да поглъща текста, да открие всички свои „входове“ за него, така че текста свободно да протича през него, като широко и спокойно водно течение. И да очаква усещане на картини от новото възприемане.

Не трябва да си представяме физически образи и действия. Текста на книгата Зоар е едно пътешествие в дълбочината на душата, а думите му трябва непосредствено да предизвикват в мен усещания на ставащото в мен, в моите свойства, сили и като резултат в моите отношения с Твореца, най-вътрешният образ в мен.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

„Аха… Значи за това всъщност говори Кабала!“

Работейки върху този въпрос, нашия редакторски колектив остана удивен от факта, че където и да търсихме, ние попадахме на хора, които говореха за старите кабалистични принципи от преди 5000 години, при това съвсем несъзнателно.
Вземете например Щастието – широко дискутиран предмет в последно време. Съвременни психолози и икономисти, превърнали се в „изследователи на щастието“, твърдят, че съществува нещо в начина, по който се опитваме да получаваме удоволствие не позволяващо ни да за държим усещането за наслада.
Прочетете статията „Кодът на Щастието разшифрован“, за да научите защо именно Кабала („получаване“ на иврит) съдържа мъдростта, която ни учи как да получаваме дълготрайно удоволствие от всичко. (още…)

Filed under: Общи - Няма коментари→