Въпрос: Има ли възнаграждение в съответствие с приложените усилия?

Отговор: В духовното  за усилията се дава възнаграждение, но не в този вид, в който е прието в нашия свят: аз искам по-голямо възнаграждение за по-малко усилия, а ти, като собственик ми предлагаш  по-малко заплащане за повече усилия. И така ние се пазарим, договаряме се и се спираме на нещо.

Работата е в това, че в духовното аз работя срещу висшата светлина. И в степента, в която ставам подобен на нея, тя влиза в мен – това е възнаграждението. Тук е изключена каквато и да е търговия и  не може да има никакви верни, или неверни решения, действия и следствия. Всичко е  точно по законите на природата.

Въпрос:  Тогава как да разберем противоречието „направил усилия – и намерил“?

Отговор: Има се в предвид, че аз предварително не познавам тази светлина, която ще получа, доколкото никога  до сега не съм я усещал. Това постижение, което ще разкрия, за мен сега е тайна. Аз знам, че ще го получа, но какво именно и как, не мога да кажа, защото  още не съм готов, нямам никакви  „ средства“, в които  мога да получа тази информация, това усещане и да кажа: “Ето към това се стремя!“

Зная, че отивам на следващата, по-висока степен  на отдаване, свързвам се с цялата система, която се нарича любов. Любовта е зависимост вътре в системата.

Ако която и да е система, която сме създали /например кондензатори, съпротивления, намотки и т. н./ работи правилно, ние казваме, че в нея цари любов, тоест  пълно разбиране на взаимната програма, взаимосвързаност. Тук е същото.

Въпрос: Значи, аз правя усилия да отменя себе си и да мисля за другите?

Отговор: Самоотмяната  е задължителна, защото иначе няма да се включа в системата.

Реплика: Но аз не зная кога ще получа  възнаграждение за това.

Отговор: Включването в системата  е възнаграждение. Представете си, че има напълно взаимосвързана система, в която всичко се случва по жив аналогов режим. Ако аз се включа в тази система,  ще съществувам в нея. А съществуването  в нея е моето възнаграждение.

Ако  все още не се намирам в нея, трябва да работя със себе си, за да се включа към нея,  да се свържа интегрално. Това е моята работа.

Въпрос: Да допуснем, че съм приложил усилия. Но кога ще  се включа в системата това си остава  тайна за мен?

Отговор: Невъзможно е да се каже, защото аз дори не знам какви натъкмявания още трябва да направя, за да се интегрирам напълно в тази система. От всички кондензатори, съпротивления, намотки и хилядите други елементи, не зная какво точно трябва да взема  за своята промяна, така че да се включа в нея. Аз просто трябва да се анулирам, за да ме форматират като себе си.

По принцип, нашата задача се свежда до отмяна на своето „аз“. Нека останалата схема , електронна или човешка, няма значение каква, сама да ме формира като себе си, аз просто ѝ
се отдавам. Това е условието  на Първото Съкращение /Цимцум Алеф/.

От урока на руски език, 22.04.2018

[231403]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да кажем, че количеството и качеството на нашите усилия е резултат на завистта към приятелите?

Отговор: В това число и на завистта. Казано е: „Завистта, страстта и суетата ще изведат човека от света“.

Мислиш си, какво хубаво има в тези качества? Какво може да бъде по-лошо и по-осъдително, с изключение на загубата на човешкия образ? Човек, препълнен със завист, похот, суета и самомнение е лош човек, в състояние да причини зло на всеки, наслаждаващ се от унижението на другите, от разрушаването.

С една дума, говорим за най-ужасните свойства – но точно те извеждат човека от този във висшия свят. Защото те показват голям, „дебел“ егоизъм.

Как иначе мога да установя връзка с другите, ако в мен няма завист, страст и суета? В този случай никой не ми трябва, аз живея някъде в покрайнините, понякога отивам за храна и стоки от първа необходимост, а след това се връщам у дома.

Но, един ден, аз в моята пустош, се прониквам със завист към другите. Бих искал да постигна същото, каквото и те, дори и повече, за да бъда над тях. Тогава аз се премествам в града и започвам „кариера“…

Невъзможно е да напредваш, без да разкриваш лоши свойства в себе си. Трябва само да разбираш, че те са „помощ срещу теб от Твореца“. Не трябва да ги блокираш – напротив, нека излизат на светло. „Радвам се на разкриващите се недостатъци“ – пише за това Баал а-Сулам.

Въпрос: Как да съчетая завистта към приятелите и молитвата за тях, а не за себе си?

Отговор: Завистта към приятелите е мощен катализатор за моя напредък. Но напредък към какво? Към отдаване. Не искам да ги превъзхождам в успехите им на материално ниво – икам да успея на духовно ниво. А в духовното успехът зависи от това, доколко отменям своето Аз.

В стремежа си да напредвам, правя ревизия на всичко това, което съм получил от приятелите посредством завист, страст и суета. И тогава започвам да разбирам, че духовен напредък, това е издигане над себе си.

По този начин, получавайки от приятелите желанието да се възвися, го тълкувам правилно: да се възвися – означава да се издигна над себе си и да се слея с тях.

По този начин, групата ми е дала „помощ срещу мен самия от Твореца“: тя предизвика в мен отрицателно пробуждане, което аз обръщам в положително, за да се върна, в крайна сметка, към сливането с приятелите.

Тук отново имам проблем – желанието да се издигна пак се увеличава и повтарям целия цикъл…

Въпрос: Как да насочвам завистта, страстта и амбициите в правилната посока? Защото е много лесно да се оправдаваш с благородна цел, и в крайна сметка да изпаднеш в пълно отричане или в изкривяване на пътя. Как да си изградя насочващи вътрешни рамки, в допълнение към учителя, групата, и книгите.

Отговор: Трябва ти самоотмяна пред тях. Въз основа на самоотмяната ти пробуждаш в себе си завист, страст и амбиции. Отваряш си очите и започваш анализ, а не оставяш всичко да се случи само. (още…)

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Конгрес в Лос Анджелис. Урок №3

Ако искаш да изследваш Висшата сила, казва науката Кабала, трябва да създадеш подходящ инструмент. Учените създават измервателни уреди: микроскопи, телескопи, ускорители на частици и т.н. Но те са подходящи само за физическата материя. Как да изследваме Силата, която действа в нас, в нашата природа?

За това кабалистите препоръчват да се създаде структура от десет човека (минян), които се стараят да създадат помежду си съвършено взаимно обединение. Те генерират в тяхната среда свойството на светлината – доколкото са способни на това и доколкото не, желаейки да направят от себе си едно цяло, намиращо се над техния егоизъм.

Тази структура съдържа вече две сили: нашата природна егоистична сила и общата сила на отдаване – Творецът. И сметката тук е проста: доколкото преодоляваме силата на разединение със силата на обединение, дотолкова съответстваме и сме подобни на висшата светлина.

Дори отдаването да е в повече само с процент, в същата тази степен сме подобни на светлината и я усещаме – чувстваме я в мярката, в която отдаващото желание надделява над получаващото.

Ако се стараем и полагаме усилия, въпреки че не можем да преодолеем своето егоистично желание, започваме да забелязваме къде имаме недостиг, колко все още сме слаби, защо не ни се получава. И тогава в нас се ражда вик, молба, молитва към светлината да ни помогне. Когато тя ни даде сили, тогава се обединяваме. Ние нямаме сила за единение, тя идва само от светлината.

Така вървим напред: светлината ни въздейства според нашата молба, преодоляваме своето получаващо желание, повече се проникваме с отдаващо желание, още по-силно се свързваме един с друг – още веднъж и още веднъж… За това е казано: „Грош след грош се натрупват в голяма сметка“.

А след това идва момент, когато наистина можем да се обединим. И тогава всеки чувства как изчезва в общата връзка между нас. Вече няма „аз“ и „приятелите“ – всичко се слива в едно. И в този момент, в това състояние „заедно“ чувстваме напълването, Висшата светлина, Творецът, който живее в нас.

И тогава можем да Го изследваме. С други думи, създали сме и сме използвали уред с името „група“, „десятка“, „минян“ и сега можем да продължим напред, формирайки себе си все повече и повече от всевъзможни видове връзки. И Творецът, според нашата взаимовръзка, ще се разкрива все повече и повече.

Разбира се, със своето въздействие светлината ще пробужда в нас и все по-дълбоки пластове на егоизъм. Ние ще изпитваме съпротивление, падения, различни пречки и това ще ни позволи с още по-голяма сила да се обръщаме към висшата светлина, за да дойде и да ни даде сили да видим нашите недостатъци и начините за тяхното поправяне.

Такъв е пътят – 125 стъпала, по които, изкачвайки се, ние вървим към подобие на свойствата с Твореца. И на този път откриваме колко е важно за нас свойството трепет. Само постоянната тревога „ще успея ли да отдам?“ ни тласка напред.

От 3-я урок на конгреса в Лос Анджелис, 31.10.2014

[147099]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Има ли в кабала, като наука, точни предсказания? Например, Баал а-Сулам е знаел, че ще има световна война и затова се е опитал да отведе евреите от Полша в Израел. А след това е пътувал до Полша, за да пробуди стачкуващите работници към обединение. Знаел ли е, че неговата мисия е обречена на провал?

Отговор: Тук има по-различен, дори малко не научен подход от земна гледна точка, защото кабалистите взимат под внимание полаганите от тях усилия.

По принцип, и в нашия свят, за да постигнем нещо, трябва да приложим определено количество усилия.

Да допуснем, че за да разкрие нещо ново в природата, човечеството е могло, в течение на стотици години, да си блъска главата в стената, полагайки различни усилия. И ние не можем да предявим някакви претенции: „А за какво са правили те това?! Биха могли веднага с нещо да се сдобият.“ Ние разбираме, че всички тези усилия постепенно създават именно тази основа, благодарение на която някой прави откритие.

По такъв начин, съвкупността от човешките усилия довеждат света до нов етап, до нов подем. По същия начин е и в духовната работа.

Затова не мога да кажа, дали Баал а-Сулам е знаел, че усилията му няма да се увенчаят с успех. Аз видях как учителят ми, Рабаш, без да обръща внимание на каквото и да било, полагаше усилия, които, от моя гледна точка, са били съвършено нерационални. Но той така или иначе ги правеше, защото човек не трябва да разчита само на разума си – той трябва да премине сякаш на следващото ниво.

Въпрос: Тоест той е видял какво ни чака зад ъгъла?

Отговор: Не, не го е видял! Но дори и да го е видял, това не би анулирало усилията му. И въпреки, от гледна точка на нашия рационален подход, да ни се струва, че от тях няма никаква потребност, той е знаел, че при всички случаи, те са необходими.

От ТВ програмата „Кабала и наука“, 07.10.2015

[168374]

Filed under: Баал Сулам, Рабаш - Няма коментари→

Тора, „Левит“, 23:01 – 23:02: И заговорил Бог, обръщайки се към Моше: „Говори със синовете на Израел и им кажи: Божиите празници, които трябва да нарекат свещени събрания, това са Моите празници…“

 Свещени събрания на различни нива – това са празниците.

Преди да се съберат заедно, хората трябва сериозно да се занимават с духовна работа, опитвайки да се обединят. Този период се нарича разстояние между празниците. А периодът на обединяване на масите към ново по-високо ниво на единство между себе си олицетворява празника.

Тора описва какви жертви са направени, т.е. над какво ниво на егоизъм хората трябва да се издигнат, за да създадат определен стил на свещено събрание, което се нарича Песах, Шавуот, Сукот и т.н.

Въпрос: От духовна гледна точка, към какво водят човека веригата от празници?

Отговор: Към достигане на пълно съвършенство.

От всички празници има два най-незабележими: Шавуот и Пурим. Струва ни се, че има нещо особено в празникът Шавуот (получаването на Тора). Той продължава само един ден, през който се четат много малки откъси от молитви и се ядат млечни храни. Но получаването на Тора е огромен празник! Какво би могло да е по-важно от това?! Обичаят да се яде млечна храна на този ден произлиза от факта, че той символизира свойството отдаване, свойството разпространение на Тора.

А към Пурим ние се отнасяме като към някакъв детски празник. Това са двата най-скрити празника, защото трябва да бъдат достигнати чрез много сериозни вътрешни усилия. Като правило, колкото по-високи, по-дълбоки и духовно по-силни са някой състояния, толкова те са по-дискретни, скрити и скромни.

Реплика: Ние винаги говорим много за празника Песах, изходът от Египет, но това е само началото…

Отговор: Това е началото на всички духовни състояния. А също е и началото на годината, началото на месеца и началото на всяко изчисление в духовната работа.

От ТВ програмата „Тайната на Вечната Книга“, 28. 05. 2014

[154327]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Каква е ползата от това, че човек полага усилия и се опитва да ускори поправянето си, ако все едно, целият му път вече е прeдопределен, всички поправяния, през които той трябва да премине, всички негови грешки и престъпления?

Отговор: Ако не правиш усилия, никога няма да преминеш през тези грешки и поправяния. Да речем, учиш се в трети клас и трябва да преминеш в четвърти. Но ти не искаш да се учиш и не те допускат в четвърти клас! Тогава какво се случва? Ще получиш наказание и лошо отношение от всички: родители, учители, училищното настоятелство на училището. И ще повтаряш същия клас, докато не изпълниш всички задачи и не си готов да преминеш в следващия.

Да не би да си спечелил от мързела си? Защо питаш каква е ползата от всичките ти усилия? Не можеш да преминеш към следващия етап, докато не си завършил предишния, защото не си подготвил съсъда за него. Как можеш да почустваш как се реализира в теб следващата степен?

Невъзможно е да се премине на следващата духовна степен „по фаворизация“. В нашия свят това е възможно, но в духовното не. Тъй като нямаш сетивни органи – ще трябва сам да ги развиеш, във възходи и падения, преминавайки през объркване и проблеми, вземайки решения и правейки грешки, опитвайки се да пробиеш с разни способи – като малко дете, което се учи на нещо.

В противен случай няма да има напредък, това са законите на природата. Следователно няма да има никакво снизхождение и милост, прошка за това, че си сгрешил поради незнание. Това е прието само между хората, а ние се подчиняваме на определен, ясен процес, където всичко е предопределено, стъпка след стъпка.

Невъзможно е да се премине на следващ етап, без да е завършил предишният, докато не си получил впечатление, знание, усещане от него, докато не се е врязал в паметта ти и не си готов да вървиш напред с този опит, събрал съсъда, в който сега чувстваш всички явления в самия себе си. Едва след това можеш да напредваш.

В нашия свят не става така, тук хората намират всякакви заобиколни пътища, тъй като те изобщо не разбират своите състояния. Когато дойде светлината и освети състоянието ни, ще разберем неговата причина, защо става така и за какво, каква е ползата от него, как да се отнасяме правилно към него. А до тогава, действаме на сляпо, в съответствие с  животинските си инстинкти.

От урока по „Предисловие към ТЕС“, 30.12.2012

 [96882]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да дам онова, което нямам, като изцяло се намирам в материалното?

Отговор: Не трябва нищо да даваш! Трябва само да знаеш как да се реализираш. От нас не искат желания, които нямаме. Наистина е написано: ”Възлюби ближния като самия себе си”, но от нас никой не изисква такава любов. От нас се иска само да разберем къде ще се реализираме най-добре.

Проблемът е в това, че извършваме множество действия, но не където трябва. С една дума, като дъжд, падащ в пустинята, вместо да завали над посетите площи. Всичко трябва да си е на мястото. Ако засаждаш зърно на правилното място, върху плодородна почва, съдържаща необходимата влага, то ще порасне. А ако го хвърлиш върху пясъка в пустинята, нищо не ще израсте.

В 90% от всичките ни усилия в този живот разчитаме на такива неща, от които нямаме никаква полза. Не си струва дори да се поглежда към тях, но ние гледаме… Затова проблемът не е в това, че не ни достигат сили, а в това, че ги харчим на вятъра и на неподходящи места. В това е цялата работа.

А там, където трябва да съсредоточим всичките си усилия, освен необходимото за нашето съществуване (храна, семейство) – това е групата. Ако вложим всичките си сили в групата, то ще непредваме с най-голяма скорост. А вместо това, през цялото време разпиляваме силите си и се мятаме в различни посоки.

И затова не трябва да се оплакваме, че не постигаме никакъв резултат. Силите ги има – трябва само да бъдат насочени в правилната посока.

От урока по ”Предисловие към ТЕС”, 20.12.2012

[95960]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, статия „Любов към другарите“: Има само един способ да преминеш в духовния свят, да получиш ново усещане и това е да се събереш с няколко човека, в които има малко желание да излязат от властта на егоизма. Едновременно при тях няма възможност да бъдат самостоятелни без външна помощ. Дори и да се опитват да се съберат заедно и да се съединят, не могат. За това е необходимо въздействие върху тях на общата светлина. Доколкото светлината идва към нас от един източник – Един Единствен Единен, то той и обединява нашите желания, в които всеки от нас усеща цялото мироздание, където се сливаме с желанията, и светлината ни напълва.

Във всеки от тях има като потенциал свойството отдаване, но те не могат да го реализират на дело. Затова всеки встъпва в група. Ако всеки влезнал в група се склонява пред нея, т.е. приема нейните условия, тогава тази група става едно единно тяло, едно единно желание.

Правете всичко, което е във вашите сили, а избавлението свише ще дойде мигновено, само като постигнете някакво определено усилие по обединението. Главното, което стои пред нас днес, – това е единството на другарите. Нашата единствена задача – е да достигнем такова единение, усилие, напрежение между нас, за да може напрежението да предизвика влияние на светлината върху ни, и светлината да завърши работата по нашето обединение. Прилагайте в това все повече усилия, и то ще изкупи всичките ви недостатъци. В края, когато се сливате, вие ставате подобни на светлината.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62485]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Торонто. Урокът преди конгреса.

Въпрос: Как човек формира в себе си свойството отдаване?

Отговор: Няма Творец без творение. А Творецът има това свойство на отдаване, което формираме. Ако не сме го сформирали – няма Творец.

А какво има? Съществува Неговата непознаваема същност, Ацмуто, изконният корен на всичко съществуващо, който никак не е свързан с нас. Ние формираме, създаваме Твореца, прилагайки усилия и извършвайки свойството отдаване. Генерираме това свойство чрез съвместната работа между нас. Ако го реализираме и пораждаме, то ще се нарича ”Творец”.

Духовният парцуф, който строим в отношенията между нас – това е нашето получаващо желание, което сме съкратили, напълнили с отразената светлина, с желание за отдаване и съобразно с това, сме разкрили вътре свойството отдаване, което се нарича ”Творец”. Казано иначе, ”Творецът” – това е светлината НАРАНХАЙ, която разкриваме в духовните си съсъди, поправени на отдаване.

В действителност ”Творецът”- това е общата светлина НАРАНХАЙ, която в крайна сметка ще достигнем. Така пише Баал а-Сулам: общата светлина НАРАНХАЙ, напълваща Малхут на света на Безкрайността, се нарича ”Творец”. А малките части на междинните етапи са мярката на Неговите постижения.

Творецът не е личност, в Него няма индивидуални черти, няма образ. И затова няма към кого да се обърнеш, ти сам Го създаваш. Творецът няма форма, сам Му я придаваш. Над получаващите си желания поставяш съответните даващи желания – това и означава, че си създал Твореца. Няма друг начин.

Ако смяташ, че Творецът има форма, още преди да си я образувал, означава, че се покланяш на някакъв образ, на идол. Това е ”чужда работа”, идолопоклонничество.

Такъв е принципът на правилното отношение към природата. Ето защо не бива да си въобразяваме всевъзможни образи и подобия. Това било първото откритие на Авраам, когато ”разбил идолите”, т.е. разбрал, че сам е формирал силата на отдаване. А до този момент съществува единствено някакъв изконен корен, който е невъзможно да си представим по някакъв начин.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54876]

Filed under: Велики кабалисти, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Даряването на Тора”: „Творението се развива, качвайки се по стъпалата и се издига по тях към висотите на величието, докато окончателно не унищожи в себе си всички искри на себелюбието.

И се възвеличават в него всички заповеди и всички негови движения – само заради отдаването. Дори насъщното, което получава, също се слива с намерението за отдаване. За това, мъдреците са казали: „Заповедите са дадени само, за да се изчисти с тях творението”.”

Посредством принципа за любовта към ближния като към себе си, ние стигаме до края на пътя – до сливането. Искаме или не, задължени сме да го постигнем. Свободният ни избор се състои в това да напредваме по-бързо, ако сме способни да се възползваме от обкръжението. В противен случай, природата ще ни подтиква, докато не ни принуди – и ние, все пак, ще поискаме да се движим по-бързо от нея.

Как напредваме? Благодарение на вътрешното развитие. Как става то? С помощта на „Тора и заповедите”, т.е. с методиката за поправяне, чрез която трябва да изчистим себе си. Разбира се, не става дума за външните действия на този свят. Баал а-Сулам посочва откъс от Гмара, за да можем точно да разберем: от нас се изисква именно вътрешно поправяне на нашите свойства. Това означава, че взаимоотношенията ни трябва да бъдат насочени изключително към отдаването на същата висота, на която е и Творецът.

Как да постигнем това? Поетапно. В началото, човек нищо не знае – като дете, което започва да расте. После, по малко започват да му обясняват и той постига все повече и повече. В крайна сметка, всичко зависи от обкръжението, от обясненията, от усилията, които полагат в неговото възпитание, и от собствените му усилия, когато се упражнява чрез поставените му задачи.

Всъщност, учат човека да се намира в обкръжение и правилно да го използва, съгласно принципа: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като добавка”. Човекът разкрива злото начало именно в обкръжението – друга възможност няма.

А освен това, за тази цел има нужда от Тора, в качеството й на „добавка”, т.е. светлината, връщаща към Източника. Защото, именно спрямо светлината, човекът усеща злото. Светлината проявява моите съсъди и от нея изисквам да ги поправи. А след това, същата светлина ще ги напълни.

Така поетапно, човекът стига до поправянето.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011

[46610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→