Въпрос: В началото на урока вземах лист хартия и започнах да отбелязвам, колко пъти мисълта ми отиваше в страни. След 15 път съвсем се отчаях и спрях да отбелязвам.

Отговор: Но защо? Точно обратното! Ако излизането и влизането става хиляди пъти в секунда – това е още по-хубаво !

Нали е казано: „От Сиона излиза Тора”. Думата „Сион” (на иврит „Цион”) произлиза от думата „Изход„ („Еция”) .

Колкото по-често изключваш мислите си по време на урок и отново се връщаш към него, толкова по-голямо е твоето придвижване.

Така е и в техниката: колкото по-бързо се придвижваме, толкова на по-високи честоти работим .

Защо? Защото това говори за количество на вътрешните различия, които възприемаш за една секунда .

Можеш да ги обработиш и да ги преживееш . От тях получаваш информация, усещане, своето духовно ниво. Така количеството преминава в качество.

Затова не съжалявай, че имаш много такива входове и изходи. Напротив, колкото повече – толкова по-добре!

Откъс от урока по книгата Зоар, 13.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорите за два типа вътрешно търсене при четене на книгата Зоар.

Един повече от рационален – търсещ вътре в себе си всичко, за което в нея се говори. Другият – чувствен, опитващ се всичко това да усети.

Аз се опитвам да усетя и нищо не чувствам, старая се да го потърся в себе си и нищо не намирам. Какво да правя?

Отговор: Да се търси. Аз искам да потърся вътре в себе си всичко за което разказва книгата Зоар. Всичко това се намира в мен: Творец, човек, животно, риби, свят, хълмове, планини, дървета, крокодили – не е важно какво точно.

Няма нито една дума, казваща нещо извън мен. Та нали всяка дума се състои от букви. А буквите – това са желания, съсъди на възприятиято (келим), подредени съгласно светлината. Аз искам да си ги представя.

Всяка дума, това е някакъв код, модел, име на Твореца. Какво значи „име на Твореца“? Това е желание, получаващо някакво подобие на светлината.

Затова за него има дума и то вече съществува. Аз искам да узная тази дума, да я усетя -това значи да бъда вътре в тези букви – желания, напълнени със светлина.

Всяка дума, това е модел, връзка между мен и Твореца, висшата светлина. Аз искам да усетя този модел — къде е той в мен? Да допуснем, че аз чета думата „лимон“ и веднага усещам в устата си неговия вкус.

Точно така искам да почувствам всичко, за което чета в книгата Зоар – без излишни размишления. На мен ми е нужно усещане. А усещането е общо за всички. Всеки човек на света, чувайки думата „лимон“, ще почувства едно и също.

Може да се обърнете към учените и те ще обяснят, защо усещаме такъв вкус, какъв е химическият състав на лимона.Може да се обърнете към кабалистите и те ще ви кажат какво значи „лимон“ от гледна точка на каббала.

Може да се обърнете към домакинята, тя ще разкаже, как използва лимона в храната. Но у вас има някакво общо усещане.

Затова, четейки книгата Зоар, ние искаме да достигнем преди всичко такова общо усещане, а след това и неговото по-детайлно, дълбоко постигане, спускайки се по четирите стадия и изследвайки неговият корен. Но всичко това също се разкрива по естествен начин.

„Естествен начин“ означава, че ние се стремим към светлината, която въздейства на желанието и ни разкрива вътре в него всички корени на усещането, защо аз така чувствам.

Следствие усещането аз започвам да разкривам разума. И тогава мога да кажа, че когато ти чуваш думата „лимон“, звуковата вълна от тази дума достига тъпънчетата, предава се на главният мозък, сравнява се с информацията, която се пази в твоята памет, пробужда определен сигнал и в резултат ти действително чувстваш вкус на края на езика, като че ли вземаш в уста късче лимон.

В науката каббала достигаме до разбиране в резултат на развитие на желанието, а не в процеса на изучаване, както е в този свят.

Откъс от урока по книгата Зоар, 04.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Човекът, това е малък свят. Целият свят това съм аз, цялото мироздание, всичко което виждам! Всичко това може да съществува само вътре в моeтo желаниe.

Да достигнa последното поправяне (Гмар тикун), това означава напълно да разкрия своето желание чрез всичките възможни усещания.

Аз искам да увелича своето желание, доколкото е възможно и да усетя в него всичко, което е възможно. Това ще е и краят на моето поправяне.

Сега аз виждам около себе си хора, животни, машини, звезди, това са всичките мои желания: неживи, растителни, животински, човешки.

Аз съм длъжен всички тях да присъединя към себе си, да ги усетя в себе си, а така също и още няколко свята, които ще ми се разкрият още и ще ми се наложи да ги включа в своето вътрешно усещане.

И аз не деля реалността на вътрешна и външна, аз искам да я възприема, като едно цяло.

Съществува моето желание и освен него няма нищо друго. Вътре в него има такова свойство, което се казва Давид, Авраам, Ицхак, Моше, Йосеф, дясна и лява линии, ручей извиращ от Райската градина, Има-Бина,отгоре е Рая, отдолу е Ада.

Всичко това съществува вътре в моето желание. Не е възможно нищо да си представим и да помислим извън желанието. Това е единственото, което е било създадено от Твореца.

Длъжен съм да започна да опознавам своето желание! Та нали аз сега живея в него и сам не зная как. Аз го използвам, а то ме командва и така аз се въртя в този живот неосъзнато.

Книгата Зоар започва да ме довежда в съзнание!

Откъс от урока по книгата ЗОАР 21.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Често пристъпвайки към четене на книгата Зоар, човек се намира в „спящо” състояние и трябва да се настрои за четене, за проникване в материала.

От правилното си намерение, как да се определи, да промени посоката и да се подтикне в определената посока, натам и започва четене на книгата.

Затова е важно да разграничи своите чувства и мисли от земното и да ги събере отново в този ключ, с който е написана книгата Зоар.

Има много варианти да приведеш себе си в порядък, да се подготвиш за четене на текст от книгата Зоар. Ето още един от тях: създадено е само едно – желание, което да се напълни от светлината, от Твореца.

С това желание можеш да напълниш в себе си, в цялата негова големина, за да си по-голям, по-високо, по-силен, властващ над другите – измервайки напълването в себе си.

Това желание може да напълниш извън себе си, напълвайки другите, колкото повече ти напълваш, ти се напълваш с усещането за напълване на другите – измерваш това напълване в себе си, т.е. по този начин ти се напълваш сам.

И в двата случая ти използваш дебелината, 5-те нива (ломтей) на желания, към себе си или към другите.

В книгата Зоар се говори за усещанията в желанията за отдаване. В книгата Зоар се казва, че желанието да напълниш себе си е противоестествено, защото естественото, това е Творецът, а не както ние сме свикнали да усещаме, затова защото в такова усещане сме се родили.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Цялото ни възприятие е основано на сравнение между усещането ни в момента и усещането ни в миналото.

Когато се раждаме, родителите и близките ни дават всевъзможни модели на възприятие, съгласно които впоследствие разпознаваме света и всичко, което съществува в него.

Тези модели се намират в паметта ни и с тяхна помощ можем да определим, „на какво прилича“ тази или онази картина от реалността и „какво би могло да бъде това“.

Така винаги се срещам с нещо ново, сравнявайки го с вече намиращото се в паметта ми.

Но как бихме могли да възприемем духовното, ако вътре в нас не съществуват тези модели? Духовното и в момента се намира „пред мен“, но аз не го усещам, не го улавям. Защото няма с какво да го сравня.

Възможно е, че то преминава през мен, през всичките ми органи на чувствата, но аз не го разпознавам, защото в паметта ми липсват съответните модели, образи. Няма с какво да го сравня и затова не мога да го разпозная.

Когато четем книгата Зоар, тя започва да работи над нас, нейният текст ни показва в нас духовни образи, модели.

Все още не виждаме духовният свят. Но започваме да разбираме, че той представлява едно или друго духовно свойство: нагоре-надолу, хесед, кое се намира отгоре и кое отдолу, кое е вътре и кое отвън, кое е по-слабо и кое по-силно, кое е червено и кое бяло.

Зоар започва да ни напълва с такива модели, както ние постъпваме с децата. А след това, вече разбираме духовната картина, разделяйки я на познати ни елементи.

Интересното е, че и по-рано сме виждали тази картина, но не сме били способни да разпознаем нищо в нея.

Това е просто удивително! Духовното е било тук, а ние не сме могли да го усетим, защото вътре в нас не са съществували модели, позволяващи ни да го възприемем.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Къде е било творението до момента, в който Творецът го е създал? Хората възприемат усещането за съществуване като вечна реалност: възможно ли е преди Творецът да създаде душите, да не сме чувствали себе си? Да не сме чувствали нищо? Усещането изобщо да не е съществувало? Или сме били самият Творец и затова сме се чувствали като Него? Това е много объркващо…

Отговор: Вижте новороденото бебе – какво усеща то? Какво е усещало дo раждането си, в различните стадии на развитие – когато е било зародиш, или още по-рано, когато не е било създадено от родителите си? От къде започва всичко, от кой миг можем да започнем отброяването? А знаем ли къде съществуваме днес? Възможно е нашият свят също да се намира в нещо подобно на матка във висшата материя – Бина…

Въпрос: Когато говорите за Твореца и творението, Вие имате предвид усещането за живот, което се издига и спуска на определена степен. Когато усещането за живот се спуска на дадена степен, се нарича творение, а когато се издига – се нарича Творец. Получава се, че всъщност Творецът и творението са едно и също нещо. Просто творението е висшата действителност (Творецът), която се е спуснала долу?

Отговор: Абсолютно вярно. Тези понятия са относителни, както и всичко в нашето осъзнаване. Те се постигат само вътре в нас – в материята и формата, която приемат. Извън нашия съсъд (кли), ние нищо не можем да възприемем. Усещам – означава вътре в органа на усещане. Затова Творец на иврит е БОРЕ – от думите БО – ела и РЕ – виж, тоест, повдигни се и постигни в СЕБЕ СИ.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Окончателното поправяне на света ще настъпи тогава, когато всички народи се обединят в своя стремеж към Твореца. Както е написано от мъдреците: „И ще се изпълни земята със знание за Него и ще се устремят към Него всичките народи на света”. Баал Сулам, „Поръчителство”

От времето на разрушаването на Вавилонската кула човечеството мечтае за обединението на сърцата на хората от различни култури, различна възраст, с различно социално положение и говорещи различни езици. Една теория сменяла друга, донасяла страдание, герои са загивали за идеята, но взаимно разбиране и любов към ближния така и не са станали норма в живота ни. (още…)

Filed under: Любов - Коментарите са изключени за Като един човек с едно сърце