Въпрос: Вчера на блога Вие написахте: „В духовният свят няма източник на светлина, тя изпълва цялото мироздание, нейното въздействие е еднакво, където и да се намираме”.

Затова ли, само във връзките между нас, ние можем да оценим, доколко се приближаваме към източника на светлината, Твореца?

Отговор: Правилно. Няма друго място, освен където се намираме сега. Това е единственото създадено място – Малхут на света на Безкрайността.

Но в резултат от постепенното съкращение на светлината в 125 степени, присъствието на Твореца в него, ние се намираме зад 125 филтъра, зад последната степен на скриване, в която дори не усещаме, къде се намираме спрямо всички останали степени.

За да започнем да разкриваме това място, Малхут на Безкрайността, през скриването, трябва да си представим, че като че ли се намираме в него, но не го усещаме, защото сме разединени един от друг поради егоизма ни.

А ако започнем да се съединяваме, според степента на съединението, по 125-те степени на разкриването, ще се възвърнем в усещането на Малхут на Безкрайността. Всъщност, ние се връщаме в осъзнаване, махаме завесите, скриването.

Но всичко се разкрива според силата на съединението между нас. При устремяване към единство, именно силата на противодействие на единството се нарича „зло начало”, и никакви други неща.

Желаейки да се съединим в стремежа си да се уподобим на Твореца, ние ще разкрием цяла система от неправилни връзки между нас, която се съпротивлява срещу съединението, ще разкрием системата на нечистите светове БЕА (БЕА де пруда – световете на разделението).

Изправяйки намеренията ни от „да получаваме” на „да отдаваме”, ние създаваме от нечистата БЕА, система на чистите светове БЕА (БЕА де кдуша, святост, отдаване).

Защото в действителност нищо не се е разбило, а само се е развалила връзката, станала е егоистична, а сега отново се е възстановила във форма на отдаване!

Ние не сме раздробени, а сме съединени един с друг, само че с неправилна връзка. Вместо аз да ти предавам добро, аз искам да го изтегля от теб и да ти предам зло. И така всеки от нас.

Това се нарича разбиване на системата. Но в действителност нищо в нея не се е разбило. Това е същата тази система, в която всички сме съединени един с друг, само че с неправилни връзки.

Когато разкрием, че връзките между нас са неправилни, това означава, че вече се намираме в нечистите светове БЕА. Това вече е духовно разкриване. А засега пребиваваме зад 125-те нива на скриването на тези връзки. Но това е само недостатък на осъзнаването ни.

Затова всичко зависи само от усилията ни да разкрием системата на правилните връзки между нас. Защото чрез тези връзки разкриваме силата управляваща творенията – Твореца. Няма друга възможност да разкрием Твореца.

Всъщност, ние създаваме отново нашето кли (общият съсъд на душата) от разбитото му състояние, в което всички негови части, подобно на органите на болен човек, работят неправилно – докато не достигнем хармония и правилна връзка.

Здравото състояние, в което се връщаме, нашето правилно функциониране, вътрешната сила, която ни управлява, необходимостта и целта на съществуването ни –всичко това се нарича „Творец”.

От урока по Книгата Зоар, 14.09.2010

[#21137]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да съхраня обкръжаващата светлина (О”М) в течение на целия ден, след като напусна урока в групата и се потопя във външния свят?

Отговор: Закон за всяко физическо поле: интензивността (светлина или всякакво друго въздействие), се намалява пропорционално на квадрата от разстоянието до източника.

При отдалеченост 2 пъти, интензивността се намалява 4 пъти, но ако се приближим 2 пъти, то интензивността се усилва 4 пъти!

В духовният свят няма източник на светлина, светлината изпълва цялото мироздание, нейното въздействие е еднакво, където и да се намира тя.

Струва ти се, че след урока излизаш във външния свят, но всички промени са вътре в теб. Преминаваш от едно желание в друго. Всички места – това са твоите желания. Пътешествие в себе си.

Затова всичко зависи от това, доколко в тези желания, ти, пробуждаш светлината, която се намира в тях равномерно, в цялата нейна пълнота.

И затова няма значение къде се намираш – на улицата или на урок в групата. Аз мога физически да съм с групата, а мислите ми да са някъде другаде. Мярката на връзката със светлината зависи само от намерението – доколко ти желаеш да си свързан с групата. 

От ежедневния урок, 08.09.2010г.

[#21087]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава казаното в „Зоар” (глава „Лех леха” п.359): „В часа, когато човек лежи и спи, душата излиза от него”?

Отговор: Душа се нарича светлината в желанието. Тъй като ние можем да поправим нашето желание само в сфирот Кетер, Хохма и Бина, а в сфирот Зеир Анпин и Малхут – само частично, то пълната, голямата светлина, която зaсега може да се появи у нас е светлината „нешама”, а светлините „хая” и „ехида” са само  малки допълнителни светлинки отдолу нагоре.

Затова нашето общо желание се нарича „душа” (нешама) – по името на най-голямата светлина, която то може да побере в себе си до края на нашето поправяне.

Ако желанието се намира в такова състояние, в което е способно да достигне светлината „нешама”, то се нарича душа (нешама), защото ние наричаме желанията с имената на светлините, които могат да ги напълнят.

Ако желанията не могат да поберат в себе си тези светлини, да се напълнят с тях, поради отсъствието на екран, то няма душа. Защото   екран и отразена светлина се нарича напълване, т.е. свойството отдаване.

Душа се нарича не моето получаване на светлина свише. Душата (нешама), както и цялата вътрешна светлина в желанията, се образува от това, че аз отдавам тази светлина някому, пропускам я през себе – и с това се напълвам.

Това се нарича моята светлина, която получавам. Аз получавам възможността да отдавам и това ме напълва.

Затова през „нощта”, когато още не мога да поправя своите желания, да ги овладея с помощта на екрана и свойството отдаване, получавам отрицателно впечатление в желанието – тъмнина.

Какво означава „тъмнина”? – Аз не мога да отдавам и затова определям това състояние като „нощ”, липса на отдаване от моя страна. Съжалявам за това и се подготвям за поправяне на своите желания.

А през „деня”, който съм постигнал чрез своята работа през „нощта” – станал съм  на разсъмване за урок, съединил съм се с другарите, направил съм поправяния и съм придобил нови желания и екрани – във всичките тези екрани и желания аз създавам нова форма на отдаване, която ме напълва. Това означава, че за мен е настъпил „ден”.

Затова „нощ” – това също е духовно състояние, подготовка на желанията. А ако човек няма желание да постигне отдаване, за него няма и „нощ”, защото „ден” и „нощ” аз определям според своите състояния.

От урока по книгата „Зоар“, 05.08.2010г.

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как човек може да провери доколко е напреднал от урок на урок?

Отговор: Човек трябва да работи, за да изясни това за себе си. Какво искам? Заради себе си ли го правя или заради отдаването? Изградил ли съм връзка с другарите си? Нуждая ли се от тях или не? Работя ли заради егоистичното си желание или заради намерението за отдаване, на страната на Твореца или творението, отвъд егоизма или вътре в него? Целият напредък се основава на такъв самоанализ.

Възможно е след хубав урок тези прояснения да разкрият лошото ми състояние, но те ще са по-прецизни. А това означава, че напредвам! Всеки ден трябва да ми дава простичък резултат: необходимо е утре да дойда на следващия урок с още по-изяснено желание. Имам или нямам желание няма значение, защото то се дава Свише. Възможно ли е обаче това състояние да бъде по-добре определено?

Този анализ ще ме доведе до задънена улица, където всичко става неясно и замъглено. Но това също показва по-голяма яснота и избистряне. Светлината, която идва до мен по време на урок, ми осигурява определения; дали те са позитивни или не няма значение. Тези дефиниции ми позволяват да правя по-чисто и точно изследване, за да оценя себе се, своето състояние по отношение на Твореца или целта – във всички насоки.

По този начин Светлината влияе на желанието. Когато Тя го освети, аз виждам повече. Дори да спра да разбирам каквото и да било и внезапно да се объркам, това също се нарича „да видя повече”. Тези ситуации също предлагат степен на разбиране.

От урока по книгата „Зоар”, 02.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако след урока, в течение на деня на мен не ми се удава да остана настроен духовно?

Отговор: Човек преминава през различни периоди. Случва се да му се иска да се занимава с кабала с часове и да не се откъсва.

А после настъпва момент, когато той сякаш се отдръпва и не му се занимава с нея. 

Но в крайна сметка вижда, че всичко е устроено грижливо за всеки от нас, и ако човек правилно използва свободното си  време, то Творецът му дава такива часове за работа, за да може в тях да реализира онова, което е научил. 

На него му изпращат всевъзможни проблеми – и в работата, и в мислите, и в желанията, но той чувства, че именно с всичките тези проблеми на него му е необходимо да остане в духовно единение, и през цялото време да се удържа във връзка и в усещане с него.

Него го отвлича работата с всичките и проблеми, началници, чуждото обкръжение. Та нали след урока той излиза в големия свят, който веднага изтрива впечатленията от духовното и го обърква.   

Но тъкмо тези условия са най-ефективни за напредване, ако човек се опитва да бъде свързан с духовното и да помни откъде идва всичко това, кой изпраща тези пречки и защо, с какво той трябва да бъде свързан и защо, и какво означава „Няма никой, освен Него – добрият и творящия добро’’.

Той е длъжен постоянно да чувства вътрешната връзка с Твореца, както с някой любим и скъп.

Опитайте се да оставате в такова състояние през целия ден и вие ще почувствате, че всичките тези условия ви създава Твореца в някакъв въображаем свят, през всичкия този фалш, тази илюзорна картина, за да търсите постоянно връзка с Него.  

И тогава ще видите, че всичкият този измислен свят е външна обвивка – това са формите на вашите желания, които през цялото време се променят във вас. 

Именно тези желания е нужно сега да присъедините към Твореца, и тогава те ще се превърнат в духовни форми.

От урока по книга Зоар, 13.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли работата над намерението, да започва много преди урока за четене на Зоар?

Отговор: Аз бих казал, че над намерението трябва да се работи през цялото време. В нашият свят всичко е устроено така, че за много кратко време се намираме в контакт с групата и учението.

Хиляди хора от целият свят присъстват на уроците заедно с нас. Много слушат урока в синхронен превод. Има и такива, които трудно разбират дори и с превод, колкото и да е близко до езика.

Но това не е важно за духовното. По отношение на текста на Зоар, ние всички сме равни. Ние идваме на урок като на захранваща станция, за да се заредим, за да живеем с това през следващите часове.

Нашият свят е устроен така, че една трета от деня – спим, една трета – работим, една трета – изразходваме за разни глупости. И ни остава някакъв час, два, които откъсваме от съня и идваме за да учим.

Но пристъпвайки към ученето, трябва да разберем, че целият ни живот е устроен от Твореца специално. Ние не ходим на работа от безизходица.

И ако сме на урок за един час, това трябва да е достатъчно, така, че останалите 23 часа да се сливаме с целите, да се подготвяме за този час, когато ще отидем на урок.

Преди повече от 2000 години, в пустинята Наил е живял един човек, който се наричал Бар Би Йома (ученик за един ден). Той бил селянин. Работел в полето. Когато прекъсвала сезонната работа, можел да напусне дома си и да отиде до Йерусалим. След дългият път му оставал само един час за учене на Тора, а на сутринта тръгвал обратно към своята работа.

В негова чест и сега има обичай да се учим един път в годината всички. Тогава мъдреците казват, че неговото учене в един ден е равно на целогодишно обучение, защото през цялата година той се е стремил към това.

За това, ако 23 часа ние очакваме този един час от нашия урок, означава, че сме учили 24 часа. От тук може да се разбере, колко много желание е необходимо, за да се подготвим за този един час обучение. Всичко зависи от подготовката и през всички останали часове трябва да се готвим за урока по Зоар.

От урока по книгата Зоар, 23.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Натиснете тук за останалите лекции от курса.

Следващият урок ще се състои на 30/11 от 19:30ч. на сайта на курса.

Filed under: Виртуален курс - Няма коментари→