Въпрос: Вие казахте, че ако човек започне да действа за отдаването ще придобие жизнена сила и увереност. Какво именно ще се промени?

Отговор: Светът ще го приеме, ще го цени, ще го награди със знаци на уважение. Това ще бъде стимул за неговия егоизъм да се издигне по-високо, още повече да отдава, още повече да се гордее с това.
Мястото на злата конкуренция ще заеме добрата конкуренция и постепенно хората ще започнат да ценят свойството отдаване, носещо им уважение, значимост в очите на обществото, чувство за собствено достойнство. Усещането, че именно това свойство му носи добро, ще привлече към него всеобщо уважение. Човекът ще почувства в отдаването източник на жизнена сила и ще се стреми към нея.
Ти се опасяваш, че отдаващите ще бъдат използвани? Но ние говорим за общество, което чувства, че няма избор и само с помощта на взаимната връзка може да се спаси от унищожение. А днес никой не иска от теб такива действия – днес те не са нито ценени, нито необходими. Но няма да мине много време и в обществото ще се проявят такива проблеми, че ще бъде ценен всеки, който е способен да помага на другите.
Сега твоето отдаване не е нужно на никого. Ние сме отдалечени: ти не си ми нужен, аз не съм ти нужен. Ако ти искаш да ми помогнеш, това ми се струва подозрително. Но ако аз не мога самостоятелно да се придвижвам и някой е готов да ме поддържа, то аз го приемам като мой спасител! Затова ще чакаме, защото без потребност нищо няма да се реализира.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Не е ясно, какво ще се случи на междинния етап от прехода на обществото от стремежа да получава към стремежа да отдава. Человекът вече не получава наслаждение от пари и власт, задоволява се с необходимото, но още не знае, какво значи да отдава. Какво ще тласка към отдаване, какво ще му послужи за „гориво“ относно действието отдаване, как ще може да мисли за това, не получавайки наслаждение от тази мисъл?

Отговор: Обществото поощрява чевека, подбужда го, оказва уважение, награждава – и това напълва. Целта на нашето развитие е да достигнем такава връзка помежду си, когато именно самата връзка, нейното усещане, ще ни даде енергия за отдаване и любов.
В крайна сметка, човек желае вътрешно напълване, а не просто пари в банката, желае не слава и власт, а отношение на обществото. Всички наши напълвания, отгоре са необходими за съществуване на живото тяло, – напълванията са „виртуални“, не са осезаеми, а чувствени.
Когато човек говори, че е напълнен вместо пари с уважение и признание – това се възприема като истинска настояща ценност. Нали богатите и властващите искат същото, но не го получават, или получават признание и уважение, но фалшиви, за пари.
Порицание и унижение, презрение на обществото, на собствените деца е по лошо от смъртта, а обратното отношение, уважение, признание, благодарност – дават най-големите напълвания в живота.
Нашата задача е така да формираме общественото мнение, че то да ангажира всеки и всички да се изменят от получаване от обществото за отдаване на обществото и възможността за отдаване на обществото да се чувства от всеки като награда.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Два въпроса, които получих от начинаещи:

Въпрос: Чувствам се отчужден от моето обкръжение. Всички около мен, включително близките ми приятели, вършат неща, които нямат значение. Трудно ми е да поддържам контакт с тях, защото аз разглеждам всичко от гледна точка на целта на живота. Не ми се иска да имам желанията, присъщи на нормалното общество: не ме интересуват парите, секса или уважението на останалите. Какво става с мен?

Отговор: Вие все още търсите себе си, вашия път и вашата цел. Ако сте се опитали да бъдете като всички останали и не сте успели, то вие сте предопределен за духовно развитие. Отдайте цялата си енергия на това и ще откриете Съкровището!

Въпрос: Има ли опасност да се четат кабалистични текстове ако не ги разбираме?

Отговор: Моят съвет към вас е следният: ако сте уплашен, не ги четете! Хората, които изучават Кабала са тези, които се нуждаят да разберат каква е целта на живота им. От този момент нататък те вече не се страхуват от нищо – те се нуждаят от това.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→