Всеки човек има своето предназначение, в света никой не е излишен.

Днес, когато чета колко много хора загиват за едно денонощие в различни катастрофи, произшествия, сблъсъци, се учудвам на спокойствието на обществото.

Някога в Ленинград съществуваха така наречените народни дружинки, следящи за реда в града и ни задължаваха да бъдем нейни членовe. Там, в милицията за първи път чухме съобщението: “спешно излизане на адрес, където има извършено убийство“. За това никъде не се пишеше, не се говореше. Ние бяхме поразени: “Има убийство?!“ Сега всеки ден съобщават за това,че да допуснем в Ливан са убити 1000 човека, други 1000 – в Сирия и т.н., но кой ли се вълнува от това, което се случва. След няколко седмици на много масови сблъсъци и големи загуби ООН започва вяло и мудно обсъждане на фактите за вандализъм, случващ се в някаква страна. Всичко това ми напомня за „справедливия гняв на съветските хора“.

В света няма нито един излишен човек, всеки изпълнява своето предназначение. И когато Висшето управление премахва тези хора по такъв кръвен начин, това значи, че ние не можем да използваме правилно този живот и за това ни лишават, коригирайки пътя, принудени да загинем от ужасна смърт. Едновременно с това, човечеството се отнася толкова пасивно към това, че даже в медиите не се споменава, че някакви международни организации са излизали навън с искания да се спрат убийствата и масите да се успокоят.

Никой към нищо не призовава. Всички са спокойни. Ако правителството не трябваше да реагира по някакъв начин на тия факти в рамките на международно-джентълменска дипломация, то медиите изобщо не биха споменавали за това.

В древноста, между другото, човешкият живот е бил по-тежък. Робите са стрували скъпо и са заработвали за себе си. Трябвало е да са нахранени, облечени, но за това са работили от сутрин до вечер и са били ценени. За това се споменава в много книги. В частност, в Талмуда се описва как трябва да се грижиш за роба си. Защото той може да донесе на хазяина си по-голяма печалба, отколкото обикновеното животно. С други думи, преданният, добър роб – това са добри пари. Затова пленените не са убивани, а ставали роби.

Животът е бил ценен и защото в тогавашните времена не са имали такава социална опора както днес. Ако мъжът в семейството е убит, то жена му и децата са умирали от глад, защото не е имало никакви социални организации и системи, които биха могли да ги подкрепят. Затова обществото е имало интерес животът на хората да бъде съхранен.

От ТВ програмата  ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[125758]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

[youtube id=“2Q6J_HgRmMM“ w=“495″]

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Колко бързо свикнахме с всичко това ! Бомбичка откъсва пръстите на охранител на баскетболен мач, един възрастен човек е жестоко пребит и ограбен в собствения си дом, мъж убива жена си само защото тя е „отказала да му даде пари за дънки“… Неудържимо насилие – то е следствие от неудовлетворен егоизъм. Нека по-скоро проумеем това, за да пристъпим към коригиране на  тези ситуации.

ВЗРИВЪТ

Трагично, но факт: битовите убийства станаха нещо като норма. За не по-малко „нормални“ се приемат убийствата на романтична и криминална основа. На някои от жертвите им провървява повече и ден след ден в болниците се стичат недоубити: старци, жени, деца… Скоро в България няма да остане и семейство незасегнато от тези „житейски дреболии“.

Насилието не е нещо ново, но мащабите му станаха безпрецедентни. Фитилът на тази бомба днес е по-къс от когато и да било. Всички ограничителни линии са изтрити и нищо не ни дели от един свят, в който няма нито защита, нито пощада. Хората твърде лесно се сриват и изливат своя гняв или отчаяние върху околните. Това в най-пълна степен важи за младежта, стремително освобождаваща се от сдържащите фактори и изцяло откъсваща се от условностите. (още…)

Filed under: Възпитание - Няма коментари→