Въпрос: Каква е разликата между духовното ДНК на един човек и на друг?

Отговор: Духовното ДНК се определя от мястото, на което се намира човекът в общата система. Всички ДНК се събират в едно желание, в една форма, една мрежа, наречена Адам, човек.

Въпрос: Какво определя в какво семейство ще се роди човек?

Отговор: Духовното ДНК определя какви родители трябва да има детето, за да му се предоставят оптимални условия за неговата самореализация. Те трябва да способстват за това, неговото духовно ДНК да се развие и достигне до връзка с другите ДНК в отрано запланираната за нея форма.

Въпрос: Има ли такова понятие „духовна генетика“ и какво изследва тя?

Отговор: Разбира се, духовната генетика е науката кабала. Духовната генетика, подобно на материалната, също изследва пътя на развитие на ДНК, но 99% от дейността и е правилно, оптимално, практично и рационално изследване на личната ДНК и на общите гени, съединяващи се в групи и системи.

Въпрос: Материалната ДНК е необходима за построяване на тялото на човека. А за какво му е духовната ДНК?

Отговор: Материалната ДНК и целият свят е илюзорен и съществува само във въображението ни. В действителност него го няма. Той съществува само до тогава, докато не реализираме духовното си ДНК. Духовният ген е основата на творението, който реално съществува и който трябва да реализираме.

Нашият свят е сън, който ни се присънва само за да достигнем до правилна реализация на духовното ДНК. Всичко, което ни се струва в материалния свят, в действителност не съществува. С това дори вече се съгласява физиката.

Физиците изследвали материята и разбрали, че тя се състои от кванти, частици от светлина, които едновременно се явяват вълни и частици, без да имат никаква форма. А съединението на тези частици в една или друга форма зависят от това, кой следи за тях. Този свят няма никаква собствена форма – той просто не съществува.

Следва продължение…

От 745-та беседа за новия живот, 12.07.2016
[191260]

Filed under: Възпитание, Духовност, Наука - Няма коментари→

Въпрос: Кой е Творецът?

Отговор: Творецът е висшата сила, която съдържа в себе си цялата система на мирозданието, управлява я, храни я, както оживяващата сила на материалното тяло.

Нашето физическо тяло се състои от всевъзможни органи и клетки, абсолютно взаимосвързани помежду си. По тях протича някаква оживяваща сила, която се нарича „живот“. А ако тя изчезне, тялото умира.

Такава оживяваща сила напълва цялата природа и се нарича Творец. Тя не е само дихание на живота в природата, но и я управлява, създава, реконструира, постоянно променя творението, усъвършенства го и по такъв начин води към определена цел, зададена изначално от тази сила.

Въпрос: Какво е творение?

Отговор: Творение се нарича желанието да се насладиш, което съществува във всеки от нас в нежив, животински, растителен и човешки облик. Това желание съставлява целия материал на творението, а всичко, което го оживява, се нарича Творец или сила на творението.

Затова всичко, каквото и да е, се състои само от две свойства: от желание за наслаждение и от силата, която оживява това желание и го поддържа на определено ниво.

Въпрос: Къде отива после тази сила от човека?

Отговор: Тя или се намалява, или се увеличава. Ако се намалява, пада от човешкото и животинското ниво на растително, то човек умира. След това умира растителното ниво, остава само неживото. А след това неживото ниво постепенно се разсипва на прах.

Реплика: Получава се, че силата на Твореца влиза в материята, свързва я заедно и я оживява. От какво зависи, че тя изведнъж пропада?

Отговор: От много причини. Това вече е цяла система. Работата е в това, че пропадайки от една материя, тя създава друга, тъй като енергията не се губи, а се разсипва на съставните си части.

Въпрос: Тоест материята не може да съществува без оживяващата сила?

Отговор: Оживяващата сила е първична. Тя е създала материята, дала ѝ е живот и я превежда през всички промени чак до крайното състояние.

За да се облекат свойствата на Твореца в материята, тя трябва да ги придобие, да стане тяхно вместилище.

От урока на руски език, 13.03.2016

[183952]

Filed under: Творец - Няма коментари→

Въпрос: В последно време, в целия свят стана необикновено популярно вегетарианството и веганството. Тази вълна се надигна преди пет години, след нашумелия филм на американския евреин Гари Юровски за защита правата на животните. Само в Израел този филм е изгледан от 1 милион човека.

На много хора филмът е направил такова силно впечатление, че те съществено са променили своя живот и са станали вегетарианци. Някога вегетарианството е било много рядко явление. Защо днес се проявява като мощно течение, подобно на нова религия, ставаща популярна сред масите и особено сред младежите?

Отговор: Ако виждаме, че някакво течение изведнъж придобива необикновена популярност, то веднага възниква въпрос: „А за кого е изгодно, кой плаща за това?“ Видимо, зад това стоят мощни сили, плащащи научни доклади и изследвания за ползата от вегетарианството, статии във вестниците, изказвания на популярни артисти, разказващи за своите диети.

Вегетарианството е новата насока, новата мода и разбира се има хора, искащи да спечелят от него, доказвайки, че този продукт е най-прекрасения. Вегетарианството е такава стока, както и всички останали, а знаем, че в нашия свят нищо не получава от само себе си неочаквана популярност.

Половината от телевизионните канали са посветени на храната, а втората половина на спорта. Те са двата най-търсени продукта. Мисля, че вегетарианството е натрупало такава мощ, защото въпросът за храненето и приготвянето на храна, изобщо привлича много внимание към себе си.

В първия ми апартамент имаше малка кухня, два на два метра, с неголяма печка и хладилник, и това бе достатъчно. А в днешните домове кухнята заема най-важното място в центъра на салона. Това показва, че отделяме все повече и повече внимание на храненето.

Но, ако храната е станала толкова важна за нас, то се появяват много хора, които искат да спечелят от това и така изникват много, различни течения на вегетарианството, обхващащи целия свят, започвайки от Далечния Изток, Япония и Китай до Русия, Европа, Северна и Южна Америка.

А освен това, по степента на своето развитие, човечеството претърпява изменения и затова не е учудващо, че днес много хора усещат влечение към вегетарианството. Възможно е да е предизвикано от някакви промени в човешкото тяло, защото виждаме, че човекът се променя.

Още повече, станало е по-лесно да се откажем от месото, защото не е натурално и вече няма предишния вкус. В нито един от най-скъпите ресторанти не е възможно да се намери такъв вкусен шишкебап, както го приготвят в планинските грузински селища.

Вече сме забравили какъв вкус има истинското месо, вино, зеленчуци, хляб, дотолкова изкуствени са употребяваните от нас продукти. В близко време всяко блюдо ще може да се разпечата на 3D принтер: пиле с ориз и зеленчуци, с помощта на един барабан. Всичко ще бъде направено от един материал, единствено с примес на различни вкусови и ароматни добавки.

Някои хора се отказват от месото, обяснявайки го с това, че при съвременните методи на животновъдство, то съдържа много вредни добавки. Но зеленчуците, отгледани в съвременните оранжерии са не по-малко, а даже още по-вредни, отколкото месото. Защото месото, намирайки се вътре в животното, претърпява по-малко изменения от растението, растящо направо в земята, с всички внесени в нея химикали.

Следва продължение…

От 592-ра беседа за нов живот, 02.07.2015

 [164444]

Filed under: Здраве - Няма коментари→

Когато мисля за групата, то не виждам конкретни хора, мога да не помня лица, имена. А още повече, че хората се променят, не външно, а главно вътрешно. Затова виждам пред себе си не конкретни хора, а общото желание на групата,  на което трябва да предам много по-конкретна форма.

Затова трябва да мисля не за конкретни другари, а за цялата група, вече обединена в една интегрална сума. Отделните личности ще останат в лявата част на формулата, под интеграла, а аз мисля за дясната част на формулата, за нейния резултат – от него и нататък започвам да работя.

Въпрос: Но това обобщаване ми се струва като някакво абстрактно понятие?

Отговор: Това не е абстрактно понятие, а е най-живото! Тъкмо в обобщеното понятие група има живот, а всеки отделен човек е мъртъв. Това с една дума е като елементарните частици, атомите, които започват своето съединяване за сметка на някаква висша сила, която те самите не притежават. И изведнъж, от тези атоми се образува нещо живо, движещо се, вътре започва метаболизъм, обмяна на веществата – т.е. заражда се живот!

Една клетка получава от друга, поглъща и изхвърля навън веществата, пречещи на съединението с останалите. А онова, което им помага за съединението, те започват да търсят отвън. Всичко това е следствие на тяхното съединяване, преди което те са били мъртви, неживи, просто частици: електрони, неутрони, протони и т.н.! Това са само елементарни частици, в тях няма никакъв живот, и изведнъж благодарение на съединението помежду си те достигат такова развитие.

А след това за сметка на още по-сложни съединения се образуват вътрешните и външни усещания. Към такава необикновено сложна организация довежда съединението на органите, защото всеки е готов да приеме особена функция спрямо останалите и да не се грижи за нищо друго. Например, черният дроб пречиства кръвта, която сърцето изтласква. Но какво може да направи черният дроб без сърцето, а сърцето без черния дроб? Всички части на организма са достигнали до такова предано съединение, че всяка от тях е готова да се жертва за благото на другите.

Без който и да е от основните органи на тялото организмът няма да може да функционира: без бели дробове, без черен дроб, бъбреци, сърце, мозък. Всеки по отделно, без другия, не струва нищо. Вижте колко са се сближили и са се съединили, че са готови да отдадат живота си на другия. Всеки изпълнява само онази мисия, която му е възложена и се грижи на 100%, смятайки се за отговорен пред всички останали. Ето това се нарича поръчителство.

А дотогава тела няма. Затова общото понятие група не е абстрактен термин, а единственото, което живее и съществува!

От урока по книгата Зоар, 10.03.2014

[129541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Следващият етап от развитието на човечеството е по-чувствен. Съществуват няколко тенденции, потвърждаващи това. Първо, съвременните деца са много по-чувствителни към приема на информация. Второ, виждаме, че по телевизията се появяват десетки шоута, свързани с екстрасенси и поява на множество хора с много тънка, явно не информационна чувствителност.

Създава се усещане, че човечеството се променя вътрешно, ако не на нивото на  вида, то на равнището на организацията на биологичното тяло или на метода за обработка на информацията. Дали има някаква закономерност?

Отговор: Всички тези проблеми започнаха да се появяват още преди стотици хиляди години при прехода от маймуната към човек. Слязохме от дърветата, постепенно престанахме да ловуваме, започнахме да се занимаваме със земеделие, преминахме към робовладелски строй, започнахме да издигаме градове, цивилизации, да печатаме пари, изобретихме писмеността и т.н. Всичко това е способствало за развитието на човека.

Затова в наше време в човечеството се появява потребност за усещане на управляваща сила, която би ни дала възможност да узнаем за какво живеем, възможност да усетим тази цел и да я достигнем през живота си в този свят, а не в света на бъдещето, както ни обещава религията. Трябва да достигнем следващото, висше състояние извън зависимостта от живота и смъртта на тялото, когато съществувайки във физическото тяло, всъщност се намираме сякаш извън него, близо до него, само асоциирайки себе си с тялото.

С помощта на особени занятия по интегрално обучение, помагащи на човек да отработи навиците как ”да излезе от себе си”, да усети другия, да живее в него, да го обича, да се включи в него, човек отработва технологията на психологическия изход от себе си.

И когато започне да я реализира, вижда, че той не е тяло, а дух, желание, разум, които не съществуват в тялото. Тялото се явява само негов временен носител, но този носител може да се премества, където е удобно, както всяка информация от един носител на друг, от един комютър на друг.

Когато човек започне да разбира, че той може да ”премести себе си”, тогава в него се появява усещането за свобода. И вече, изхождайки от нея, може да решава съвсем други задачи.

От програмата ”През времето”, 20.03.2013

[109251]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Казваме, че искаме да поправим човека. Коя част вътре в нас се нарича човек?

Отговор: Ако отделим трите физически потребности на човека, отнасящи се до физическото/ животинското тяло: храна, секс и семейство, то удовлетворяването на тези желания е нормалното животинско удовлетворение.

Следващото ниво на желанието: богатство, слава, знания – се отнасят към човешкия устрем, и трябва да го удовлетвориш само съобразно с обкръжаващата те обществена среда.

Можеш да удовлетвориш животинските си желания в семейството, независимо от това, къде живееш: в колиба, малко село или на необитаем остров. Имаш семейство – жена, деца, можеш да се издържаш и спокойно да си живееш. Но ако твоите желания са повече от това да имаш храна, къща, семейство, то ти няма да живееш на необитаем остров. Ти се стремиш към Манхатън, защото само там имаш възможността да реализираш своя стремеж към богатство, власт, слава, знание.

Въпрос: Какво лошо има в това, ако съм знаменит лекар – специалист и печеля сто пъти повече от останалите?

Отговор: Ако се намираш в животинско състояние на самотен остров, в равновесие с обкръжаващата природа, употребявайки толкова, колкото ти е необходимо, тогава ти не ощетяваш природата. Храниш, размножаваш се – всичко е нормално.

Но и в Манхатън с желанията си към богатство, власт и знания, също трябва да си в равновесие с обкръжаващата те материална природа. Озовал си се в нова ”джунгла”, но намираш ли се в равновесие там? Възниква въпросът, какво е това ”равновесие” в съвременното общество? Не някъде на някой остров или в някое село, а в Манхатън.

Това означава, че колкото получаваш, толкова и отдаваш. Такъв е основният закон на природата – законът на равновесието.

Този закон действа също така и в нашия организъм. Всичко съществуващо: неживата, растителната и животинската природа се стремят към равновесие. А ако изведнъж равновесието изчезне – това се смята за временно състояние, за заболяване, както се случва с нашия организъм при нарушаване на вътрешните ни параметри.

Въпросът е в това, правилно ли е уредено всичко? Ако изхождаме от нашата вътрешна природна система, то можем да измерим здравословното състояние на обществото така, както здравето на нашия организъм. С тази система може да се научиш, как трябва да действаш в обкръжаващата те среда, т.е. със себеподобните.

Работата е в това, че вълците, мечките или тигрите няма да унищожат окръжаващата ги среда. Те вземат от нея толкова, колкото им е необходимо за преживяване, и не повече. А ние се намираме в неравновесие с нея, унищожаваме я. И затова погубваме сами себе си.

Представи си какво щеше да се случи, ако здравата мечка с лапите си убие всичките зайци. Какво би правила тя на следващия ден? Тя би умряла от глад. Затова природата инстинктивно създава в животните такива защитни рефлекси, че на ситата мечка да не и трябва нищо – тя може да си играе с тези зайчета.

Нейният инстинкт на ловец се проявява само при усещане на глад – тя не е враг на онзи, когото убива, тя не прави това, за да властва над другите. Тя не се стреми към власт, както това се показва в анимационните филми – това изобщо не е вярно! Тя гледа на другите животни като на източник за нейната енергия, и нищо повече.

А човек вижда в другия човек обект, над който може да властва – колкото го унижавам, толкова по-добре се чувствам. Готов съм и искам да подчиня целия свят. Искам да знам повече от останалите, да съм по-влиятелен, за да ми се прекланят всички, да съм най-богат. Искам да съм ”Аз”. Всички останали са просто мънички буболечки, лазещи около мен.

Разбира се, изначално не можем да виним човека за всичко това, тъй като всички тези желания са ни дадени от природата. Но защо тя ги развива в нас?

Дори и да не знаем за какво, то трябва поне да разберем причината за нашите страдания. А тя е само в това, че трябва да постигнем равновесие помежду си. Всяко състояние на неравновесие предизвиква големи проблеми, които ни водят към нашата гибел.

От ТВ програмата ”Медицината на бъдещето”, 07.04.2013

[105698] 

Filed under: Възпитание, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: С какво се различава интегралната методика от източните медитации, с помощта на които човек се опитва да влезе в хармония с природата?

Отговор: Източните медитации се основават на анулирането на егоизма – да се диша по-малко, да се слуша по-малко, да се яде по-малко. По този начин човек се отрича от всичко, затваря се в себе си, намалява своя егоизъм и става като част от света, възвръщаща се към животинско състояние, тоест влиза в своето тяло.

Докато в нашата методика е обратно, издигаме се над своето тяло, искаме да разширим нашите усещания и съзнание, основно за сметка на интегралността.

Не е ли парадоксално, че източните психологии говорят за издигането на човека, а на практика го принизяват до такова ниво, че той може дори да не диша, да не се храни, да не прави нищо. И най-важното е, че такива хора се откъсват от света, за да се занимават с това самостоятелно, някъде в своя ъгъл. Затова такава практика не е подходяща за нашия свят, тъй като е преди всичко успокояващ, психологически тренинг.

А методиката на интегралното възпитание говори именно за интегралността на природата, за интегралността на всички хора в нея, защото само по този начин ти можеш, заедно с цялото човечество, да се впишеш в общата картина, а сам – не. Трябва да създадеш макар и малка група, а после ще дойде разбирането, че трябва да се разшириш по-нататък, защото само в тази ситуация се преодоляват всички проблеми.

Започваш да виждаш, че природата има програма за нашето развитие. И тази програма специално ни е довела до огромен егоизъм, който се е развил в нас в продължение на хилядолетия, за да разберем, че трябва да се избавим от него, да се издигнем над него. Не да го унищожим, а да се издигнем над него! Ето това е основата на методиката.

[104884]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Къде са желанията на човек: в тялото, извън тялото, във въздуха, наоколо?

Отговор: В тялото няма желания. Можете да замените всички свои органи, да направите колкото искате трансплантации, но изобщо няма да засегнете човека в това тяло.

Спомням си, когато преди половин век професор Бернард в Южна Африка за пръв път направи сърдечна трансплантация, всички помислихме: „Какво ще се случи на човека, претърпял операцията?! Какво ще започне да чувства?“. Нищо! Сърцето е само помпа, която изпомпва кръвта и това е всичко.

Същото е и ако ви присадят мозък. Нашият мозък не е мислещ, защото мислите не се формират в него. Мозъкът е само проводник, който ни съединява с полето на вселенския разум, точно така, както и нашите желания се намират в същото това поле, а не в нашето тяло. Тялото ни сякаш съществува в това поле и само го приема.

А тази малка индукция, която се предизвиква в нас, е това, с което възприемаме живота.

Въпрос: Тоест в интегралния разум, когато човек влиза в общото поле на любовта, действително задейства охраната си на 100% и го развива по-нататък?

Отговор: Да, но това вече не е мозъкът, който имаме!

Ние имаме само инструмент, подобен на индукционна бобина, която улавя полето извън нас, и в нея се възбуждат токове. И тези токове, тази част от тях, която можем да научим, да овладеем, да разберем и т.н. – това е нещото, което чувстваме. А в действителност около нас е поле от огромни сили и напрежения.

Въпрос: Разширявайки своята бобина до 100%, разширяваме възможността за осъзнаване?

Отговор: Тя се разширява само от факта, че започваме да се свързваме с другите.

Така че, ако искаме да се „активираме“, да се превърнем в сериозен соленоид, тогава трябва да се проникнем от чуждите желания, да започнем да мислим и да чувстваме как да се сближим с хората и как да сближим хората.

От ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 11.03.2012

[92157]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Изучавайки анатомията на човешкото тяло, все още не сме наясно с връзката между всички негови системи. Да вземем например мозъка: из целия организъм има негови „посланици“, без които той не би могъл да знае какво и как трябва да прави. Така, както и главата на държавата има институт от пълномощни представители и те са нужни за пълноценната му дейност.

Освен това, погрешно вярваме, че „централният микропроцесор“ се намира в главата ни. Но ако се вгледаме, можем да видим че той въобще не съществува в телата ни. При по-внимателно вглеждане човек става „по-ефимерен“: не е ясно, от къде той получава командите, къде е заложена програмата.

В действителност, решаващите данни постъпват от обкръжението – именно то ни води към действие. Надявам се, че в близко бъдеще ще открием това: животът на човек зависи от неговата връзка и готовност за взаимодействие с обкръжението. От тук мозъкът получава команди, които са резултат от това, доколко дадена личност е необходима на общността. И обратно, не получава, ако няма такава необходимост. В тялото ни всяка секунда умират клетки и на тяхно място идват нови.  Така е и в обществото: докато има нужда от теб – си жив, а когато няма – мозъкът получава команда и започват процеси, в резултат на които човек се разделя със своята материална роля.

От 80-та беседа за новия живот, 10.10.2012

[90171]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Ако започнем да напредваме по правилния начин и станем интегрално свързани един с друг и с всички части на мирозданието, тогава ще започнем да разбираме света на ново ниво. Ние ще се издигнем над този мъничък свят, който възприемаме в нашето его, където всеки човек усеща индивидуално, и ще започнем да разкриваме един нов свят – вечен и съвършен. Ще го усещаме на ниво, наречено „човек”, вместо да възприемаме света само на животинско ниво чрез телата си.

Аз ще започна да усещам себе си на ниво на интегралното съществуване, свързан с всички чрез единно съзнание, една мисъл, общо мислене, едно желание и усещане. Тогава ще усещам всичко, случващо се на моето животинско тяло като ниво по-нисшо от мен и моето ново съзнание.

Сега, докато съществувам на нивото на животинското тяло, аз не усещам болка от нещата, случващи се на неживото или животинското ниво, като например подстригване на косата или рязане на ноктите. Така когато се издигна до човешкото ниво и вляза в общото, глобалното ниво на мисъл, желание и съзнание, аз не ще усещам как това животинско тяло живее или умира, защото ще възприемам себе си в по-висшe измерение.

Сега ние се намираме на прехода между тези две нива и той въобще не е лесен. Но колкото повече започваме да придобиваме осъзнаване за него, фокусирайки своето зрение на истинския свят, в който вече съществуваме, толкова по-лесно ще ни бъде да извършим този преход от сегашното ни състояние към по-висше, глобално, интегрално ниво, за да го направим по-бързо и по-лесно.

Тогава няма да се налага да преминаваме през проблеми, удари, страдания, катаклизми и революции, които вече започват, а ще напредваме по лек и прекрасен път, по-рано, преди да се случат катаклизмите. Ще го направим чрез поправяния в човешкото общество.

Ние можем да постигнем всичко това чрез изучаване на науката кабала, която е призвана да ни помогне да се издигнем от този егоистичен, индивидуалистки свят към интегралния свят. Да се надяваме, че ще можем да направим това. Това по същество е целта на науката кабала.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[34684]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→