Конгрес в България. Урок №4

Кръговратът на душите е подобен на кръговрата на водата в нашия свят. Това е постоянен обмен, който се осъществява между различните енергийни нива, на които се намират нашите енергийни вътрешни свойства, наричани ”душа”.

Душата не е нещо ефимерно, това е енергийно състояние на човека, което постоянно се издига и се спуска. Този кръговрат е необходим, за да се осъществява смесване, сливане и разделяне на всички души помежду им и през цялото време да се създава взаимно поправяне, взаимно включване и превеждане на всички частни души към едно общо състояние, към една единна душа.

Това състояние се нарича ”пълно поправяне” и ние скоро трябва да го постигнем. Затова се разкрива науката кабала и кризата в света. Днес ни остава малко време, за да достигнем до това състояние или под ударите на Природата, или изучавайки и правилно прилагайки методиката за интегрално възпитание и образование.

Въпрос: Има ли в нашия свят такива енергийни места, които да могат да напълнят душата?

Отговор: Не, никакви места в нашия свят не притежават такива особени свойства. Те влияят на нашите ментални, физически, душевни характеристики, но не на душата, не на духовността, т.е. не на подема на човека към свойството отдаване и любов.

Само в силна, правилно създадена група се намира епицентърът на такова състояние, когато човек може да влезе в това общество и много бързо да се развие.

Това не е географско място, а просто енергия, която се акумулира от много хора, стремящи се към разкриване на централната сила на света. Само кабалистичната група се явява благоприятно място за развиване на душата.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да разбера дали имам точка в сърцето?

Отговор: Ако ви привличат нашите материали. Тъй като в тях се намира това, което може да напълни тази точка.

Въпрос: Ако парите, властта, знанието никога особено не са ме интересували, но ме привлича към нещо друго от този свят, може ли това да означава, че имам точка в сърцето? Вие говорихте за това, че човек трябва да премине през желанията за пари, власт, знание.

Отговор: Не е задължително, зависи от свойствата на душата – от какво място в общата душа тя се е спуснала в този свят. Но искате ли вие напълване от източник, който се намира в този свят, или от неизвестен за вас източник?

[3184]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Кабала и философията“: Ако има някакво определение, позволяващо да разпознаеш и отделиш духовното от материалното, то такъв отговор може да даде само онзи, който веднъж е постигнал нещо духовно, и го е усетил – а такива са истинските кабалисти.

Материалният свят напълно е откъснат от духовния. Както ни обясняват кабалистите, всъщност материалният свят е илюзорен, и веднъж осъзнали се, ние ще видим, че съществуваме ”като в сън”. Този сън и нашето съществуване ни се струват като реалност, но нейната същност е мнима, въображаема.

Но за сега ние самите не можем да сме категорични. Имаме си действителност и пет сетивни органа, посредством които можем да я изследваме. Тези изследвания представляват науката – комплект от достоверни знания, с помощта на които може да се ръководим. С тяхна помощ създаваме промишленост, произвеждаме лекарства, строим къщи – с една дума, благоустройваме се. На основата на тези знания можем гарантирано да разчитаме, защото те са проверени и надеждни и затова ни придават увереност и напълно ни удовлетворяват.

Но освен това, ни посещават мисли за ”живота след смъртта”. Какво е това, ние не знаем. Физически ние умираме заедно с тялото, но има твърдения, че притежаваме още някаква част – духовна. Но реални доказателства за това няма, и както казва науката кабала, в човек няма никаква духовна част. Който не постигне духовното, той прекарва своя живот на физическо, ”животинско” ниво. Не случайно Баал а-Сулам е казал, че не го интересува къде ще заровят ”торбата” с кокалите му.

Но има възможност да се промени природата, естеството така, че в допълнение към нашето ”животинско” битие да придобием още една реалност – духовната.

Тук нещата се опростяват: каквото придобиеш, това и ще имаш. Никакви фантазии не биха ни помогнали, нищо от нашия свят не може да се отнесе към духовното. Духовният свят съществува сам по себе си и ако не си в него, то не можеш да разсъждаваш за него. Като следствие, учените не се занимават с тази тема, поради липса на подходящи инструменти за измерване.

И все пак има особен подход към живота под наименованието ”философия”. Тя обича да мъдрува тъкмо за тези неща, които е невъзможно да бъдат изучени със средствата на традиционната наука. И в резултат на това, философите имат всевъзможни мнения за духовния свят, сякаш те наистина го усещат, разбират го и го изследват. Разбира се, това е анти научен подход, нямащ никакво отношение към науката, към здравия смисъл. Тук всичко е фантазия. И неслучайно ”философията” в наши дни се използва като нарицателна дума: ”философ” наричат онзи човек, който е откъснат от реалността. Това е правилно.

Ето защо Баал а-Сулам се обявява срещу философския подход. По-рано, когато не е било разрешено науката кабала да се разкрива, философите са имали възможност да разпространяват своите виждания колкото си искат. Но днес науката кабала излиза на светло, а философията продължава да разсъждава за неща, за които няма ни най-малка представа, само пречи и обърква хората.

Баал а-Сулам обяснява, че философията няма основа, на която да се базира, че не трябва да се ръководим от философите, защото те се самозаблуждават, и объркват и другите, с което лишават хората от възможността да форсират своя път към целта на творението. А тъкмо тази цел днес излиза на преден план и се извисява над всичко останало. И ако ние не побързаме, ако позволим на философите и по-нататък да ни объркват, то ще си докараме големи страдания. Тъкмо това е вълнувало Баал а-Сулам.

Между другото, възниква любопитен въпрос: как могат трезвомислещите хора да си фантазират за онова, което не са постигнали, без каквито и да е доказателства и проверки, без реален анализ и тест? Тази философска загадка все още чака отговор…

От урок по статията ”Кабала и философията”, 02.07.2013

[111309]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Следващият етап от развитието на човечеството е по-чувствен. Съществуват няколко тенденции, потвърждаващи това. Първо, съвременните деца са много по-чувствителни към приема на информация. Второ, виждаме, че по телевизията се появяват десетки шоута, свързани с екстрасенси и поява на множество хора с много тънка, явно не информационна чувствителност.

Създава се усещане, че човечеството се променя вътрешно, ако не на нивото на  вида, то на равнището на организацията на биологичното тяло или на метода за обработка на информацията. Дали има някаква закономерност?

Отговор: Всички тези проблеми започнаха да се появяват още преди стотици хиляди години при прехода от маймуната към човек. Слязохме от дърветата, постепенно престанахме да ловуваме, започнахме да се занимаваме със земеделие, преминахме към робовладелски строй, започнахме да издигаме градове, цивилизации, да печатаме пари, изобретихме писмеността и т.н. Всичко това е способствало за развитието на човека.

Затова в наше време в човечеството се появява потребност за усещане на управляваща сила, която би ни дала възможност да узнаем за какво живеем, възможност да усетим тази цел и да я достигнем през живота си в този свят, а не в света на бъдещето, както ни обещава религията. Трябва да достигнем следващото, висше състояние извън зависимостта от живота и смъртта на тялото, когато съществувайки във физическото тяло, всъщност се намираме сякаш извън него, близо до него, само асоциирайки себе си с тялото.

С помощта на особени занятия по интегрално обучение, помагащи на човек да отработи навиците как ”да излезе от себе си”, да усети другия, да живее в него, да го обича, да се включи в него, човек отработва технологията на психологическия изход от себе си.

И когато започне да я реализира, вижда, че той не е тяло, а дух, желание, разум, които не съществуват в тялото. Тялото се явява само негов временен носител, но този носител може да се премества, където е удобно, както всяка информация от един носител на друг, от един комютър на друг.

Когато човек започне да разбира, че той може да ”премести себе си”, тогава в него се появява усещането за свобода. И вече, изхождайки от нея, може да решава съвсем други задачи.

От програмата ”През времето”, 20.03.2013

[109251]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Днес възприемам картината на реалността в егоистичното желание, в следствие на което постоянно усещам умора и не желая да разтворя широко прозореца на своето възприятие, а някои предпочитат да се залостят. През цялото време се ограничавам, защото моето желание е много малко, много тясно.

Създаваме всякакви уреди, разширяващи погледа ни към света: телескопи, микроскопи, радио-приемници – и откриваме реалността, много по-разнообразна, отколкото онази, която усещаме сами. Но дори и този отрязък от действителността, попадащ в полезрението ни, се опитваме да съкратим и ограничим.

Накрая се уморявам и се затварям, докато не умра. Умирам, защото съм съгласен със смъртта, искам да съкратя своите инструменти за възприемане. Омръзва ми тази картина и постепенно угасвам заедно със залеза на живота си. Ето какво се случва с желанието за получаване.

От друга страна, започвайки формирането на желанието за отдаване над него, аз се разтварям и откривам реалността, намираща се извън мен, извън егоизма. Това е вечна реалност и тя започва да ми дава жизнена сила. Сега дори и тялото ми по естествен начин да умре, аз живея на друга територия, намираща се се над времето и пространството. И там получавам светлина, изливаща се отвсякъде.

В нашия свят се преместваме от едно място на друго, където виждаме някаква действителност. Но ако се движех със скоростта на светлината, то в следствие изкривяване на пространството, щях да видя реалността, обкръжаваща ме от всички страни. При това, проблемът не е в моето зрение, самата светлина би достигала до мен така. Аналогично на това, излизам от ”праволинейното” възприятие и встъпвам в окръжността, в обкръжаващата ме светлина (О”М).

Точно така съкращаваме времето. Тъй като при това пространството и времето ”се нулират”, и аз не просто получавам светлина отвсякъде, а започвам да възприемам цялата действителност, намираща се в окръжностите, и се издигам над времето. Сега за мен то не съществува, просто го няма. Няма повече промеждутъци между ”днес” и ”утре”, няма пролуки между два мига – получавам всичко по равно от всички посоки, всичко взаимно се компенсира, анулира се, и аз постоянно пребивавам във всичко, в целия комплекс, в неразделната реалност на Вселената.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 19.03.2013 

[103240]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Според напредъка си, човек започва да усеща, че духовното се намира извън неговото тяло, във всичко, което го обкръжава: в неживата, растителната, животинската природа и в хората. Това е онзи свят, онази област, към която трябва да се научим да се отнасяме с любов, със загриженост, като към велика ценност, за да стане за нас важен целият свят, намиращ се извън нашето тяло.

Усещането за съществуване във физическото тяло възниква единствено във въображението ни, благодарение на съвкупността от действащите върху нас сили. И затова усещаме, че сякаш живеем вътре в материалното тяло. А ако в човек се появи желание да живее извън своето тяло, във всичко, което го обкръжава, това вече е потребността да усети душата си.

Започвайки работа върху това, човек вижда, че цялата работа трябва да се съсредоточи върху правилното обкръжение, тъй като само от там може да получи помощ и поддръжка. Такова обкръжение, като представител на външния свят е групата, която може да реагира спрямо мен, притегляйки ме към себе си, помагайки ми да изляза извън себе си, навън.

И тогава възприемам групата като свой спасител, хвърлящ ми спасително въже, за да ме измъкне, като от кладенец. Вече не се свързвам с тялото и желая да изляза навън, а след това се хващам за въжето. А групата, другарите, намиращите се отвън, извън мен, ми помагат да се отскубна от това тяло.

Така работейки взаимно, помагаме на другите поред да се извисят и излязат навън. Тъй като само зад предела на кожата си, над личните си интереси, човек започва да усеща, че групата не е събрание на някакви си хора, а святата Шхина, в която се облича Творецът.

Тялото се състои от ”клипа Нога”- такава част, която ми осигурява свобода на избора, и ”змийска кожа” – най-силният егоизъм, дърпащ ме назад, за да приложа правилно и достатъчно усилие, стараейки се да се отскубна.

С помощта на желанието си да се отскубна от своя егоизъм, от любовта към самия себе си, от мисълта за собственото си благо, да се измъкна зад пределите на своята кожа и да мисля за групата, другарите, света, аз пробуждам силата, идваща от групата, от учителя, Твореца, които ме спасяват от този затвор. Всичко това се случва за сметка на взаимната работа в групата, с учителя, книгите, благодарение на обучението, разпространението – на всички средства, в които се облича силата на Твореца и ми помага да изляза извън себе си.

От урок по книгата ”Шамати”, 13.03.2013

[102824]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

След разбиването, под въздействието на информационните гени, разбитите желания преминават през различни състояния на отделяне от духовното на неживо, растително и животинско стъпало.

И тогава те започват да разбират, че някой ги е потопил в нашия свят, в това състояние, в което те усещат себе си, вътре в особеното желание, наричано ”тяло”. Сякаш са хвърлили частица от висшия свят долу и са я потопили в някаква течност, където тя е останала.

Сега пред човек стои дилемата: или да работи за този свят, заради получената добавка, за благото на тялото – или да работи за благото на душата. Трябва да избере едно от двете.

И разбира се, този избор не зависи от човек, това е следствие от всички преминати кръговрати на живота на неживо, растително и животинско ниво, където той е изяснявал своите състояния. Душата, доближила се до своята реализация, се нарича извисена душа, душа, с която човек вече може да реши, че ще действа заради душата, а не заради тялото.

А за да действа за благото на душата, на него му е нужен целия този свят, който му помага да достигне трепет пред Твореца. Трепет е духовен съсъд, желание, насочено към отдаване. Вътре в това желание, по-точно е да се каже, вътре в построеното над него намерение, се облича светлината свише, наричана светлина на душата.

Това намерение, което се образува от дълбочината на желанието (авиют), екрана и отразената светлина – се явява духовен съсъд на човека. И естествено той може да се развие само в този свят – повдигайки се над него, нагоре, на височина 125 стъпала.

Хората, съгласно своите решимот, които са се доближили до тази реализация, се събират заедно. Висшата светлина въздейства на всички еднакво, но ако се разкриват информационните гени, които са узрели за поправяне, то те стават много близки помежду си и се стремят да се обединят. И като следствие в този свят, човек идва в групата.

Но след като е дошъл, над него действа вече друг разчет, предоставяйки му право на свободен избор. Тъй като реализацията на тези решимот трябва да се осъществява по желание на човек.

Независимо, че е казано, че ”Творецът е първи и последен” и ”няма никой, освен Него”, подготовката за това разкриване, за осъзнаване на величието духовната цел от тъмнината на изгнанието – се намира изцяло в ръцете на човека.

И тук вече нищо не може да бъде направено. Дали този товар ще изглежда на човек лек или тежък – зависи от висотата на целта, от неговата оценка за Онзи, на когото той служи. Ако той пренебрегва учителя, групата, а следователно и Твореца, никой не може да му помогне. Тъй като тези три компонента са неразделни един от друг и се явяват висши за човека. Ако той не ги цени, накрая ще се отдели от този път и ще остави духовното развитие.

Ако работи над това, прилагайки всички възможни усилия, то само това ще го спаси. Това ще му помогне не само да принизи егото си, своя земен разум, ”ценния му” животински опит, оказващ се напълно безполезен пред новото състояние, което му предстои да измине, ще му даде и сили, гориво, за да се движи по този път.

Всичко това е възможно само при условие, че величието на целта, на групата, учителя и Твореца означават много повече за човек, отколкото величието на собствения му егоизъм.

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2012

[89846]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В статията ”Тяло и душа” Баал а-Сулам ни обяснява объркването, което е характерно за представите на човечеството за душата и тялото.

Тази тема вълнува много хората: ”Какво всъщност е моето АЗ, когато живея тук? Какво ще се случи с мен след смъртта?”. Животните това не ги интересува, те нямат подобни мисли, защото не усещат времето извън периода, случващ се в природата, не се издигат над нея. А при хората, редом с усета за живот, съществува и чувството за откъсване от него и оттук се поражда въпросът: ”Какво се случва зад тези предели?”. Тъй като всъщност принадлежим на вечния свят, затова в света на личната причастност си задаваме и съответните въпроси. Те могат да бъдат с различна сила, но всички ги имат.

Като следствие, хората са формирали различни теории и концепции. В света се наброяват няколко хиляди религии, вероизповедания, концесии и т.н., които Баал а-Сулам разделя като цяло на няколко вида:

• Някои смятат, че няма никаква душа, а тялото е „машина”, ”торба” от химически съединения, пронизани от електро-импулси.
• Други предполагат, че в тялото има душа, която влиза в него при раждане и излиза преди настъпването на смъртта.
• Трети не отричат душата и признават, че тялото може да съществува и без нея. Тъй като към него пришиваме откъснатите парчета, присаждаме му органи, дори изкуствени, а в бъдеще е възможно и сами да създаваме тела от комплектовани органи.

Накратко казано, хората са много объркани. Има ли душа или не? Намира ли се тя в тялото или е извън него? Никой не знае това, дори науката – и си избират или създават теории по техен вкус. Колко са се родили през изминалия век и колко пари са донесли на своите създатели… Но реален и достоверен отговор не дава никой. Тъй като нито една от тези концепции не разкрива онова, за което се говори.

Сега вече идва ред на науката кабала, благодарение на която на дело разкриваме действителността в пълен обем, самия Творец, душата – накратко казано, всичко. Нищо не остава скрито от нас. Затова кабала се нарича ”скрита наука” – тя се занимава със скритото и го прави явно. Който желае – нека заповяда. Разбира се, за това трябва да се вложат сили, затова по вложеното после ще се заплаща. Тук може да откриете истината.

Обаче разкриването е обосновано от вътрешни промени в самия човек. Науката кабала се занимава не с външните действия, не с обредите, не с амулети и тайнства. Просто точно и ясно, без каквито и да е заобиколки, тя предявява искане – да промениш себе си. Въпросът се поставя остро: ”Под властта на своето получаващо желание ти през цялото време мислиш и се грижиш само за себе си. Такова е то ”егоистичното желание”. Започни да мислиш за това, да проверяваш, да осъзнаваш злото си и да го поправяш на противоположното – на намерение за отдаване. Има особена сила, която осъществява това поправяне, когато работиш в група.”

Така или иначе, реализацията трябва да бъде много проста и ясна за всеки, който иска да научи нещо по този въпрос. А проблемът, да речем, е в мързела. И затова тези, които разкриват истината, за сега са малко.

От науката кабала разбираме, че няма душа, която да се намира в тялото. А има съсъд на душата, който се нарича ”тяло на душата” – получаващото желание е изцяло устремено към отдаване. То представлява поправен съсъд за душа, т.е. за светлината, напълваща го съгласно закона за подобието, и се нарича ”светлина на душата”.

По такъв начин, ако човек направи от себе си съсъд за светлината, то светлината влиза в него и тогава той има душа, отнасяща се към едно или друго стъпало, в зависимост от желанието, с което той работи. Има пет нива на светлината: нефеш, руах, нешама, хая и йехида. Като цяло, човек трябва да достигне голямата обща душа и във всичко да види своето духовно състояние.

Това, което се отнася до материалното, изчезва, престава да съществува. Тъй като материалните органи на чувствата са мними, те са дадени на човек за кратко, за да може от тях, от тяхната картина на реалността, той да избяга и да влезе в духовния свят.

От урок по статичта ”Тяло и душа”, 07.09.2012

[87875]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→