От книгата „Учение за Десетте Сфирот“, ч.1, Вътрешно съзерцание, п.6: От една страна, трябва да се молим: ”Опази ни от незаслуженото забогатяване”, а от друга страна, мъдреците са казали, че забогатяването във вид на незаслужен подарък е приготвено само за най-високите души в света.

И още по-тежко ни е да разберем тяхното обяснение, че незаслуженият подарък поражда голям недостатък, т.е. срам пред даващия, появяващ се при всеки, който получава нещо безплатно. За поправяне на този срам Творецът е приготвил този свят, в който ни се налага да прилагаме усилия и да работим за да може в бъдещия свят да получим възнаграждението като заслуга за своите страдания и труд.

Обикновено, религиите се спират на това утвърждение и не отиват по-нататък, твърдейки, че в този свят трябва да се работи за да може в бъдещия свят, след смъртта, да получиш възнаграждението. Излиза, че ние сякаш работим днес, а възнаграждението получаваме утре.

Тяхното пояснение е много странно, тъй като това прилича на човек, казващ на друг: работи за мен един кратък миг и за награда ще ти дам всички наслади на този свят, каквито пожелаеш, за цял живот.

И няма по-голям подарък от този, понеже възнаграждението съвършено е несравнимо с извършената работа. Тъй като работата се извършва в този смъртен и временен свят, нямащ никаква ценност относно наградата и наслажденията на вечния свят.

Затова усилията нищо не струват в сравнение с възнаграждението. Както е казано, че Творецът е приготвил за всеки праведник 310 свята, сякаш ги обрича на вечен срам пред даващия за такъв безплатен подарък. Но тези думи съвсем не са прости, а съдържат в себе си дълбок смисъл.

Срамът – това е отделно творение. Това е създаденото от Твореца усещане в душите за тяхната разлика, за откъснатостта им от Него. И затова, колкото по-високо се издига човек, по стъпалата на стълбата, толкова повече расте неговото усещане за срам, става по изтънчено и ясно. Затова е казано, че срамът е приготвен само за високи души.

Ако се чувствам отделен от Твореца, то в мен се появява усещането за моето човешко ”Аз” като отделно съществуващо. Разбирам, че това трябва да бъде отстранено, да бъде прекратено, нещо да се направи. И затова работя. Това усещане за разлика между мен и Твореца, между госта и Хазяина, чувството за срам ме кара да работя. Дотолкова, доколкото усещам този срам, съм готов да се трудя, до такава степен, че премахвам пречките между нас и достигам подобие по свойства с Твореца, т.е. ние се сливаме.

Всеки път, когато се чувстваме не особено добре – това е усещането за срам. Просто за сега не разбираме какво е това срам. В нашия свят сме готови да получим дори и ако се срамуваме. Понеже в този свят не съществува духовен срам, а само обичайното получаване. Камъкът, растението и животното от нищо не се срамуват.

Те усещат, че получават от Хазяина, който е отделен от тях. И само работниците на Твореца, започващи да работят и приближаващи се до отдаването, могат да почувстват своя недостатък и затова изпитват срам за миналото и настоящото. Те желаят някак си да загладят този срам, компенсирайки своето получаване с бъдещи заслуги.

Така човек постепенно се приближава до осъзнаване на необходимостта от действието отдаване, за сметка на което той отстранява пречките между себе си и Хазяина. Ако получава за да отдава, доставяйки с това радост на Хазяина, то извършва това в името на Хазяина, а не заради самия себе си. И по тази причина разликите се изтриват между тях, постига се подобие по свойства и се осъществява тяхното сливане.

Разбираемо е, че не става дума за седемдесетте земни години от човешкия живот в този свят и в бъдещия, след смъртта. Когато работя заради себе си, това се нарича този свят и аз съм длъжен да работя в него и да се поправям. Когато понякога ми се удава да поправя в себе си някаква порция срам, явното различие между мен и Твореца, с това извършвам своята работа в ”този свят”, и като резултат от това постигам подобие по свойства, сливане, което се нарича възнаграждение в бъдещия свят.

За това ”този свят” и ”бъдещия свят” човек е задължен да усети сега, живеейки в този свят. Разликата между тях е в това, че състоянието, в което човек усеща срама и работи по неговото отстраняване, отстранявайки разликата между себе си и Хазяина, се нарича този свят. В това се състои цялата работа в ”този свят” и усилията. А постигане на подобие и сливане се нарича бъдещ свят. На такъв принцип се разделят тези светове.

От подготовката към урока, 17.02.2014

[127612]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да се постигне правилно желание към духовното, без проблеми в материалния свят?

Отговор: Няма чисто ”материални проблеми”. Материалният свят не съществува отделно от духовния. Всичко принадлежи на духовното. А материалната форма, която усещаме сега, само ни се струва такава, тъй като я възприемаме без правилно намерение, което трябва да бъде създадено с наши усилия. Ние просто сме се родили такива, с разбити желания.

Усещанията в разбития съсъд без всякакво собствено намерение, а само съгласно действащата в него програма – се нарича материален свят. Тоест материалното е това, което усещам, без да прилагам някакви усилия. А за духовно усещане ми е нужна определена настройка и само тогава ще мога до го усетя. Тези мои действия се наричат поправяне.

Но всъщност, нашият свят е базова точка, върху която е изградена цялата система на духовния свят. Системата на висшите светове се разкрива във вид на допълнителни връзки между всички елементи на този свят. Тази форма, тази картина от светове се запазва, и в допълнение на нея се разкрива свързващата мрежа между частиците на Вселената. Тази мрежа се нарича висши светове.

От урока по статията ”Тайните на сътворението”, 12.08.2013

[114963]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Единствената причина за присъствието ни в този свят, задължението за нашето съществуване тук е да разкрием Твореца. Това е определението на науката кабала – методика за разкриване на Твореца от творенията в този свят. И докато всички творения не разкрият Твореца, този свят ще съществува. Тъй като всеки от нас усеща такава реалност, докато не разкрие Твореца във всичките си желания. Тъкмо затова съществува този свят.

Затова в крайна сметка ние стигаме до работа с Твореца, т.е. до Неговото разкриване. Разкриването на Твореца е разкриване на свойствата любов и отдаване, противоположни на нашата природа – онова, което виждаме около себе си и откриваме вътре в нас.

Разкриване на природата на Твореца е възможно единствено по собствено желание, необходимост, потребност. Затова, според знанията, получени от науката кабала, човек започва да усеща, че не му достига разкриването на Твореца, силата на любовта и отдаването. А може ли да се случи такова нещо, че изведнъж да ми се прииска да обикна ближния, да му отдавам?

Възможно ли е да очаквам, че в крайна сметка, в следствие на цялата ми работа, на всички приложени старания, да мога да обикна всички: неживата природа, растенията, животните, хората! Мога ли да достигна до такова желание, да обичам всички и то безкористно, независимо от себе си и да получавам от това наслаждение? Какви условия, или каква ситуация трябва да създаде Творецът за мен, за да пожелая това?

Не мога да си представя това да се случи. Тъй като аз мога да обичам само онова, което ми носи наслаждение: риба или бонбони, храна, секс, пари, власт, знания. Невъзможно е да си представя, че мога да обикна нещо, което ни ми доставя наслаждение.

Аз чувствам своето желание напълно празно, без да получавам в него никакво наслаждение и дори да усещам страдание от празнотата, нищожност, разочарование. Моето его е пострадало, чувствам се опустошен, всичките ми планове, изхождащи от моята предишна природа, рухнаха. Чувствам, че няма бъдеще в моето желание  за наслаждение. Това състояние е по-лошо от смъртта – крушение на всичките ми надежди, просто някакви нечовешки страдания, като страданията на Йов.

Ясно ми е, че от това не мога да извлека никакво удоволствие. Но ако независимо от това, над всичко, все пак се стремя към отдаване и любов, към действия за благото на ближния, то тези действия наистина ще са за отдаване! В такъв случай аз мога да бъда уверен, че на моето егоистично желание нищо няма да му се случи. Тъй като не разчитам на бъдещо възнаграждение, а мисля само за самите действия, които завършват на някакво друго ниво и там се реализират.

И моята суета не трябва да се подхранва от това, което съм направил, с една дума като герой, гордеещ се с жертвата, която е направил. Защото това също е възнаграждение и то не малко. Тоест никой да не знае какво съм направил и дори на мен самия това да не ми е известно. Лишават ме от всяка и от най-малката възможност да получа компенсация в своя егоизъм. Ето това се нарича отдаване, до такова състояние трябва да достигнем и ние.

Това става постепенно, за сметка на случващите се в нас промени. Сега това крайно състояние ни се струва безкрайно абстрактно и невероятно, но всъщност то е доста вдъхновяващо. В зависимост от това, как напредва човек и разкрива условията, необходими за духовно действие, той открива в тях възможността да се уподоби на Твореца, намирайки се в такова състояние, в такава мисъл, желание. Тъкмо с тази сила той властва и обхваща цялото творение.

Ако човек произведе вътре в себе си такава психологическа промяна и предпочита насладата от отдаването, то разкрива това състояние. А всичко останало ще научим на място. Във всеки случай, целият този живот и целият този свят вече придобива смисъл.

От подготовка към урока, 02.08.2013

[113753]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От беседа на трапезата в Германия преди началото на конгреса

Въпрос: Как можем правилно да работим със следващото стъпало? Какво е това следващо стъпало? Как да се доближим до него, да го намерим, да го видим, да го разкрием? В какво се състои разликата между самото стъпало и онова, което се разкрива в него?

Отговор: Нашият свят е усещането за егоистичното ни разделяне, взаимното отблъскване. В такова състояние на взаимно отчуждение възприемаме всичко: един друг, неживата, растителната и животинската природа. И тава състояние се нарича ”наш свят”. С други думи, особено егоистично да притегляш всичко към себе си само заради самонаслаждаването, с това разделяме единния духовен свят на мънички дози и го възприемаме като обекти от неживата, растителната и животинската природа в нашия свят.

И обратно, ако започнем да съединяваме тези обекти заедно и да се отнасяме към тях като към едно, единно цяло, то ще започнем да усещаме следващото стъпало – висшия свят.

За да можем да открием как по друг начин да използваме обкръжаващото ни пространство правилно, ни е дадена групата. И накрая се получава, че ако се обединим помежду си, опитвайки се душевно да се обединим и си представим нашето обобщено желание, в мислите ни като едно желание, една, единна мисъл, като едно сърце и един разум, то по такъв начин изобразяваме пред себе си духовния свят. Така и малкото дете се стреми да заприлича на възрастните.

С този си стремеж привличаме върху себе си висшата светлина (Ор макиф), която поправя разделящия ни егоизъм и по такъв начин образува следващата степен, връзката между нас – АХАП на висшето стъпало.

Така се присъединяваме към следващото стъпало, само чрез нашето взаимодействие. И тогава започваме да усещаме циркулиращото поле между нас, енергията, вълните.

Проблемите между нас ще нарастват все повече, силите на отблъскване ще се проявяват все повече, а ние трябва тъкмо обратното, да се издигаме над тях и през цялото време да се съединяваме помежду си, докато отрицателните, отблъскващи сили на противодействието, от една страна, и силите на нашето взаимодействие, от другата страна – тези две противоположни сили не достигнат нивото на първото духовно стъпало. И тогава то ще се разкрие в средната линия.

И така, духовният свят се проявява във връзката между нас, при условие, че се издигаме над отблъскващите сили търпеливо, постоянно работейки над обединението, докато не се издигнем до нивото на първото духовно стъпало.

Тези натрупвания от стъпала, когато се опитваме да се съединим независимо от постоянните проблеми в групата – това е времето на вътреутробното развитие, което трябва да извървим.

И тогава се раждаме. Какво казват на новороденото, появило се на този свят? На добър час!

От беседа на трапезата в Германия, 21.03.2013

[103439]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да се старая да почувствам другите, ако усещам само себе си?

Отговор: Ако човек е открил, че усеща само самия себе си – това вече е голямо постижение. Сега само трябва да разбере, че с това усещане за самия себе си той завинаги ще остане в усещането за този свят. Това възприятие се нарича ”този свят”.

Ако човек е разбрал това – то вече е постижение. Когато разкривам, че усещам само себе си и чрез себе си възприемам всичко останало, вътре в себе си – това се нарича усещане на този свят. Това вече не е просто състояние.

Сега трябва да се вслушам в кабалистичните книги, които утвърждават, че духовният свят се намира зад пределите на това усещане, извън мен – в другите, и да се замисля как да ги усетя вместо себе си.

Всичко, което усещам сега, съществува само в мен, а не в реалността. Това са само образи, картини, нарисувани вътре в мен. Сега пред мен стои въпросът: Как да изляза извън себе си, навън?

За това са ми дадени другарите, групата, чрез съвместни действия да започнем да пробуждаме светлината, която ще ми помогне да изляза от себе си навън, при тях, както се казва, зад пределите на личните си интереси.

От урок по книга Шамати, 14.10.2012

[90334]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Висшите светове не съществуват във физическото пространство, те са подобни на свойствата, които нямат места, обем, тегло и размер.

Човек, пребиваващ в егоистично желание, дадено му по рождение, чрез своите свойства образува в усещанията си „този свят”. Ако в него се разкрие „точката в сърцето”, то той започва да  се стреми към постигане на висшето измерение.

Работейки върху себе си в група от хора, изучаващи кабала, човек започва да привлича върху си свише, през всичките светове светлина от нивото на „Безкрайността”.

Тази светлина създава в него потребност от взаимно постигане с групата на свойството отдаване – Малхут на света Ацилут. Достигайки нейното стъпало, той започва да усеща Твореца, да му отдава така, както Творецът на него.

Общото желание на обединените в света Ацилут души, се издига към Зеир Анпин, и по-нататък, към Аба ве Има,  и по-нагоре, до света на Безкрайността. Тогава от света на Безкрайността се спуска светлината, минава през всичките стъпала обратно до душите и ги изпълва.

Получавайки напъването, душите растат и се свързват с Зеир Анпин, който им отдава. И това се нарича обединение между ЗА и Малхут, на Твореца (Кадош Бар Ху) с Шхина, сливането на душите с Твореца.

Необходимо е да бъдат извършени много такива действия, докато всички желания вътре в душата се реализират и постигнат сливане с Твореца. Когато всички желания се поправят и започнат да отдават на Твореца, така както Твореца им отдава, ще настъпи пълното поправяне (Гмар Тикун).

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Когато книгата Зоар е била скрита от хората, от времето на нейното написване и до нейното разкриване (от 2-ри до 13-ти век), никой не я е наричал скрита, за нея въобще не се е знаело!

Днес всеки човек по света може свободно да закупи книгата Зоар и да я чете. Защо тя се нарича тайна, скрита?

В тази книга има всичко. Зоар може да ни разкрие този и висшия свят в цялата им пълнота. Тя е написана за нивото на всичките 125 степени постижения на цялото мироздание, разказва ни за всичките наши пътища.

Проблемът е само това, колко тази книга е скрита, скрита за самия човек, който не е способен да се концентрира, да се настрои правилно, за да види описваното в книгата.

Читателят естествено сам не е способен, както при други четения, да постави себе си пред текста. Той се обърква в него, виждайки в текста образи от нашия свят, историята и географията, физиологията и анатомията. Той свърза понятия, обекти и действия със свойте земни разбирания.

Представете си електрическо устройство с много проводници и детайли, които вие свързвате неправилно. Нима можете някога да го приведете в действие? Разбира се че не!

Проблемът е в това, че всичко се намира пред нас, но ние не можем да го разкрием, неспособни сме правилно да задействаме нито себе си, нито тази система, която съединяваме в себе си неправилно. В нас няма правилен подход към книгата Зоар.

Човек е длъжен постоянно, до и по време на четенето да се учи да настройва себе си на нов фокус, разбиране, виждане и да се придвижва в това поетапно.

Настройката е задължителна, защото ако той просто отвори книгата Зоар и започне да чете, той само ще се обърка и след това ще му бъде много трудно да поправи това объркване и да се върне в началото.

Затова цялата трудност се състои в това, правилно да навлезне в книгата Зоар.

И затова книгата Зоар се съпровожда с материали по настройка на нашия инструмент за възприемане – душата.

Откъс от урока по „Въведение в книгата Зоар“, 21.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

„Всеки ловец би искал да знае, къде се намира фазанът “ – се казва в една детска приказка. Благодарение на нея дори най-малкото дете знае, че в дъгата има седем цвята. Дори и у възрастните това също не предизвиква съмнение, в руско говорящите възрастни. Но в английския език дъгата се състои от шест нюанса: синият (индиго) и светлосиният се обединяват в един цвят – blue (синьо). А в езика на индианското племе тарахумара, колкото и да ни се вижда странно, изобщо няма разлика между синия и зеления цвят. Анализирайки тези факти, учените стигнали до извода, че структурата на езика се определя не само от мисленето, но и от способността за опознаване на външния свят. Най-концентриран израз тази идея е получила в така наречената хипотеза на Сепира Уорфа (Sapir Whorf hypothesis).

(още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Епичната история на преселението (изходът) от Египет е много повече от крайъгълен камък на еврейския календар. Според кабала, той описва освобождението от егоизма, което предстои да изпита цялото човечество.

Всички светове (този свят включително) се посочва, че съществуват в нас – самите. Те се намират абсолютно никъде, извън нас. С други думи, не е от значение кой си мислим че се намира вътре в световете, от значение са световете, които са вътре в нас. Извън нас е само Създателят, „Възвишената светлина“, природата.

Хората в нашия свят са убедени, че те са в някакъв вид съществуване, реалност, че светът е бил създаден преди да „влезе“ човекът вътре в него. Но това е илюзия. Няма нищо извън нас, освен светлината на Създателя. Светлината именно се възприема от нашите сетива по такива начини, ние я чувстваме като твърди предмети, течности или газ, като растителност или като животински организми. Всичко, което ние можем да си представим и можем да видим, чуем, усетим около нас е изградено в нашите собствени сетива, които ни карат да чувстваме че всичко съществува извън нас. Но истината е, че няма нищо „отвън“, единствено – Създателят. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→