Въпрос: Известно е, че смехът помага да живеем. Учените смятат, че смехът изпълнява важна социална функция и обединява хората.

Може ли е да се каже, че смехът обединява хората?

Отговор: Смехът в нашия свят е израз на задоволство. Това може да бъде егоистично удовлетворение, саркастично, злобно, напълно непочтено, защото егоизмът се проявява в прост, неподправен вид. Смехът е по-скоро проява на радостта на егоизма.

Въпрос: Какви са корените на смеха?

Отговор: Самодоволство. Себеудовлетворение. Като правило, във всичко, което виждам, бих казал, че то е злобно.

Въпрос: Има ли по-високо състояние – добър смях?

Отговор: Добрият смях в кабала се основава на разбирането, на противоположността ни на Твореца, но когато човек едновременно с това осъзнава, как може да промени това. Както Сара е казала при раждането на Ицхак: „Творецът ме накара да се засмея“. Това вече е голяма стъпка.

В същото време се проявява нещо много добро, хубаво и радостно, което се основава на пълната невъзможност на това явление. Ето защо смехът е съединяване на две противоположности.

Всичко добро и положително може да произлиза само от лошото, вредното и тъмното.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 17.04.2018
[229118]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Животът в многоизмерния свят

Въпрос: С какво се отличава силата на висшия, интегрален разум, от простия, човешки, „линеен“ и какви възможности дава той?

Отговор: Силата на интегралния разум ни позволява да излезем от нашата степен на „плоския“ материален свят и да започнем да живеем в пространство с безкраен брой измерения.

Има насекоми, които пълзят по повърхността и не чувстват височината. А има такива, които дори не пълзят и затова не усещат повърхността, а само една точка. Ето така и човешкия живот е ограничен в трите измерения, от които не можем да се измъкнем.

Но благодарение на висшата сила ние излизаме в N-мерния духовен свят и можем да видим всичко, ставащо в миналото, настоящето и бъдещето. Аз получавам възможност да изследвам своя живот: миналия, настоящия и бъдещия, освобождавайки се от понятията на триизмерното пространство и време, от времевата ос, в която живея сега. Тъй като се отъждествявам и се сливам с реалността, която е над движението, времето и пространството.

Въпрос: Как тези промени влияят на повседневния живот на човека, на неговите планове и мисли?

Отговор: Аз започвам да устройвам живота си, в това число и обичайното си ежедневие, съгласно законите на висшия свят, по съвсем други разчети, ценности, програми, цели, съответстващи на многомерното духовно измерение.

Намирам се във висшата, затворена, интегрална сила, за която не съществува минало, настояще и бъдеще, никаква разлика между действията. Тя пребивава в абсолютен покой и не различава състоянията, не чувства понякога нещо повече, понякога по-малко, а именно това усещане създава в нас усещането за време.

Обикновено ние различаваме времената, защото ни се струва, че сега у нас има по-малко, а след секунда ще имаме повече, или обратното. Аз се оказвам в състояние, където няма нищо, освен висшата сила, управляваща всичко. Тази сила не може да се променя, тъй като тя е абсолютно добра.

И ако аз сам, със своите свойства, ставам подобен на тази сила, то се оказвам във света на Безкрайността. Започвам да разкривам, че целия свят всъщност, съм аз самия. Всички камъни, растения, животни, хора – са части от мен самия, отпечатъци от моето желание, части от висшия свят, на които трябва да помогна за да се повдигнат на степента на съвършеното и вечно съществуване. Човек, който така усеща света, се нарича кабалист.

Въпрос: Ако има сила на мислите по-висока, от човешката – една мисъл, запълваща цялото творение, цялата природа, то как се променя повседневния живот на човека, постигащ тази мисъл? С какво се отличава той от обикновените хора?

Отговор: Такъв човек иска да съедини двата свята: висшия свят, който той сега е разкрил, и нисшия свят, усещан от него чрез животинското му тяло. Той мисли как да издигне нисшия свят до нивото на висшия свят.

Нисшия свят е този, който всички ние усещаме в своите лични мисли, телесни сетивни органи, материални желания. Ако човек започва да усеща висшия свят, то той още от сутринта мисли за това как да направи целия си живот още по-приближен към висшия свят и включен в него.

Не е възможно да се обясни повече… Казано е: „Вкусете и ще се убедите колко прекрасен е Твореца“. Трябва да се разкрие висшата сила и тогава ще стане ясно за какво говоря – иначе, не.

Въпрос: Но това ще бъде хубаво усещане?

Отговор: ДА! Това мога да заявя с цялата си увереност. Няма нищо по-добро от това, вместо целия този свят да усещаш поне малка частица от висшия свят.

От 688-та беседа за нов живот, 09.02.2016

[177944]

Други публикации на тази тема:

Силата на мислите, ч.1

Силата на мислите, ч.2

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между книгата Зоар и глобалната природа?

Отговор: Книгата Зоар обяснява как да се свържа с глобалната, съвършена природа и как да моля, да искам, да извлека тази особена обединяваща сила, за да ми подейства.

Книгата Зоар е свързващото звено между мен и глобалната природа. Иначе човекът в този свят няма връзка с нея.

Сега откривам, че природата е глобална, че целият свят е глобално село и всички сме свързани заедно, и аз завися от всички.

Ако аз завися от всички, то искам да бъда сред тях такъв, каквито са те, да стана приятел с всички, да се отнасям с добро към тях, за да се отнасят и те по същия начин с мен. Как да направя това?

За целта ми е необходима някаква инструкция за връзка. Трябва да знам как да се свържа с тях. Да допуснем, че има група хора.

Необходимо е да знам как да установя връзка с тях, да се сближа, да разговарям с тях, да разбера какво им е нужно от мен и какво аз бих искал от тях.

Цялата тази система, наречена „книгата Зоар”, е система за връзка между човека и природата, за да може природата (или Творецът) да въздейства на човека и да го направи интегрална част от нея.

Откъс от урока по книгата Зоар, 05.03.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Ти трябва да си представиш вътре в себе си Ноах и срещу него – свят пълен с грешници – тези две свойства са в теб.

И Творецът говори на Ноах, свойството на отдаването, как трябва да се скриеш в ковчега, в свойството Бина, отдаването.

Да се скриеш в Бина – това означава изцяло да отмениш себе си спрямо нейното свойство на отдаване, като зародиш в майката.

Творецът дава указание на Ноах в теб, как той, това свойство, да оцелее и да порасне. Ти трябва сега да построиш такъв ковчег, така че всички видове, всички части на твоето кли да могат да влезат вътре.

Ти трябва да приемеш върху себе си господството и властта на свойството отдаване – Бина, така че то да властва върху теб изцяло.

Против всички твои егоистични свойства, които в очите ти ще възраснат, издигайки се около теб (в теб) като води на потопа, като изтребваща сила.

И само ако се удържиш вътре в Бина и издържиш там нужното количество дни, след това ти ще се родиш! Ще излезеш в новия свят!

Това е много голяма работа, която трябва да бъде изпълнена от Ноах, това крехко свойство, в което има един слаб стремеж към Бина, към отдаването.

Но сега, за сметка на потопа и тази огромна работа, когато той е бил длъжен да се скрие вътре в Бина – той израства себе си. Той строи сам себе си за сметка на тези грешници, които остават отвън.

И тогава той излиза, стъпвайки на новата земя и започва да се размножава на всички нива: неживо, растително, животинско и човешко нива, затворени вътре в него, във всичките си свойства. Така започва новият свят!

А всичките му свойства, които са потънали в морето, във водите на потопа, той ще трябва един ден да върне и да изправи.

Но докато те за не съществуват за него, те не проявяват себе си! След това те отново ще оживеят.

Постарай се да напишеш вътре в себе си своят собствен роман. И въобразявайки си всички тези неща, не забравяй, че няма никой освен Него!“

Представяй си и групата, и целия свят, който ти изглежда външен, а всъщност целия е вътре в теб.

Най-важното е да не се объркаш, а да се придържаш към една картина, когато става реч за едно състояние, но описано с различни цветове.

Като че ли ти създаваш от него картина, а след това симфония, а след това разказ, но всички те говорят за едно и също състояние.

От урока по книгата Зоар 04.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Да допуснем, че ме е връхлетял някакъв удар. Уволнили са ме от работа. Чувствам се зле. И какво: аз въпреки това ли съм длъжен да се прилепя към Твореца?

Отговор: Именно това се случва днес със света. Светът получава удари. Ще има още много такива. Всичко това е необходимо, за да достигне човекът онази първа точка, където ще може да отмени своето его.
Възможно е много хора вече да не се нуждаят от повече удари – може би от съвсем малко. Нали всичко зависи от това, колко отдавам на другите. Може би отменяйки себе си, аз съм длъжен да получа от Твореца съвсем малко, подобно на клетките на костите, които живеят и съществуват в много ограничени рамки.
Затова съм готов да се откажа от своето его, което Творецът е поставил в мен, при това само за да се прилепя към Него. Възможно е с това да завърши поправянето на по-голямата част от света.
И това отказване е най-лекото за теб. Та нали няма от какво да се откажеш. Какво имаш? Нима това ти носи някакво удовлетворение? Погледни: вече целият свят разбира, че всички тези наслаждения нищо не струват. Все още ударите са малко, и хората вече са готови да се откажат от всичко.
По такъв начин Висшият ни приближава към себе си. Той ни казва: „Всички вие сте свързани заедно, и в тази връзка между вас всеки разкрива колко разрушително е неговото лично его“. Това постепенно се изяснява.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→