Въпрос: В какво, според Вас, се състои коренната разлика между сърцето и разума на отделния индивид и груповия (колективния) разум?

Отговор: Именно в това, как формулирахте въпроса си: при съединяване в единна затворена система,„Аз“-ът на всеки напълно изчезва, т.е. сърцето (чувствата) и разумът (мозъкът) започват да работят само в обединени сърце и разум – работи мрежата от връзки между всички нас.

При това, тя не е просто мрежа от връзки между нас. Тъй като ние самите анулираме себе си и именно мрежата, поддържана от това, че изключваме себе си, само тя функционира. Случващото се в нея се нарича проява на Твореца в Душата. Творец – проявяващото се в мрежата – Душа.

[104838]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Върни се, Израел, към своя Творец„: Защо Творецът е наречен лечител на разбитите сърца? Защото най-важното в един човек е „сърцето“ – съсъдът, получаващ цялата святост свише. Но ако този съсъд е разбит, то всичко, с което го пълнят, изтича навън. Ето защо ако сърцето е разбито, тоест се намира под властта на егоистичните желания, в него не може да влезе никаква светлина или тя цялата ще стане нечисти сили. И това се нарича „разбито сърце“.

Докато сърцето не се почувства разбито – Творецът не помага на човек. Защото дотогава няма на кого да помогне. Сърцето се разбива отведнъж, но ние го поправяме на малки парченца и това е голямо облекчение за нашата работа. Тъй като не трябва да прилагаме големи усилия, за да поправим всичко наведнъж: от своето днешно егоистично състояние право до света на Безкрайността.

Вместо това, можем да извършим поправянето на стъпки, на малки порции, сякаш пренасяме по една монета от царската съкровищница от едно място на друго.

И все пак ни е трудно да направим първата крачка, защото това означава преминаване към противоположно намерение: от егоизъм към отдаване. И затова няма да се случи, докато не разберем своите желания, намерения, докато не отделим желанието от намерението, докато не разберем какво можем и какво не, къде сме ние и къде не сме.

Трябва да направим всички тези разяснения, за да определим точно какво се нарича разбиване на сърцето, какво именно трябва да се поправи? За да си изясним това понятие отнема време. Тъй като забравяме за групата, забравяме за другите, за това, че желанието трябва да бъде общо. Всеки започва да мисли за себе си, за това какъв е той отвътре. Но това съвсем не се отнася до разбитото сърце.

Сърцето е разбито, защото не може да се съедини с ближния. Само в това се състои неговото разбиване, но ние изобщо не мислим в тази посока. Опитваме се да си представим неговото лично разбиване. И отнема много време, за да видим това правилно. Но веднага след като това се случи, ни става ясно, че това е много прост и конкретен проблем, който трябва да поправим.

Нужна е много работа, за да разбере съсъдът, че в него не може да има нищо лично, а само общо: че той е само част от вътрешността на общия съсъд и част от вътрешността на светлината. Но веднага щом диагнозата е поставена, вече не е необходимо да каним лекар – веднага ще видим как на същото това място идва поправяне и напълване.

Затова е много важно да достигнем обща мисъл, едно общо усещане, за да може всеки да се почувства в полето на силите на взаимното поръчителство. В противен случай, всички наши търсения водят до неправилното място. Ние търсим в себе си, вместо да търсим между нас и по такъв начин губим всичките си сили напразно.

От подготовката към урока, 13.02.2013

 [100324]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Сърцето, като орган на тялото, се е развивало в продължение на милиони години. Първата необходимост от него е възникнала, когато клетките се обединили помежду си и станали многоклетъчен организъм. До тогава едноклетъчните нямали нужда от сърце. Какъв парарел може да бъде направен тук с човешкото общество?

Отговор: Именно в наше време достигаме до необходимостта от „сърце“ за човешкото общество. До сега не чувствахме нужда от него, защото не бяхме взаимосвързани. В действителност, ние самите представлявахме отделни клетки и макар и да печелехме един от друг, то не беше вътрешно, а външно, егоистично: аз на теб, ти на мен.

Обаче, от края на 20-ти век, цялото човечество се превръща в единно тяло, в едно семейство. И тъй като сме едно тяло, то между неговите клетки трябва да има връзка. И затова се нуждаем от общо сърце, от общ разум, от същите системи, които са характерни за тялото. В близко бъдеще човечеството ще трябва да ги създаде – в противен случай то просто няма да може да функционира.

Чрез страданията или по пътя на разбирането, съгласявайки се на обединение, то ще намери начин да се организира по аналогия с живото тяло, на което са необходими общи органи, такива като мозък, сърце, черен дроб, бъбреци, както и системи, които да осигуряват жизнената дейност на цялото… Без това, подобно на физическото тяло, общочовешкият, универсален организъм няма да може да съществува.

От 80-а беседа за новия живот, 10.10.2012

[90110]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Започнали сме нашата работа върху изграждането на Кабалистична група. Ако през деня, ние мислим за статията на деня, която учим, ще видим огромна промяна в нас. Когато толкова много сърца и желания действат според метода на Баал Сулам, стремейки се към целта и изяснявайки я, самото действие вече ни обединява.

Заедно ние привличаме Светлината, която започва да действа върху нас и ние чувстваме огромни промени. Тези промени, обаче, може да изглежда, че са към по-лошо. И какво от това? Тяхната цел е да ни научат, че напредването става над нашия егоизъм, над нашето желание да получаваме наслаждение и да чувстваме егоистическа награда.

Работих много усилено, но на следващия ден почувствах дори повече тежест в сърцето, моята собствена незначителност, слабост, равнодушие, омраза и безразличие. Въпреки това, аз трябва да стана и да продължа да вървя. Това е подобно на скитането в пустинята, описано в Тора. „Открил си своето зло? Чудесно! Сега ще научиш как да го поправиш и да продължиш пътя.”

От урока по статията „Цел на обединението-1”, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

[youtube id=“jU9U1SQaWy4″ w=“495″]

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Когато преподаваш уроци аз не ги разбирам. Как да ги почувствам в сърцето си?

Моят отговор: Ще ти кажа една истина – никой не ги разбира и все още ги слушат. Слушат и неразбират, отново слушат и пак неразбират, и отново и отново. Но постепенно, мисълта се развива и едно чувство се заражда в човек даващо му възможност да усеща.

Бебетата също неразбират нищо в началото, но всеки ден те порастват, започват да ходят и говорят, а в последствие стават подобни на теб, бавно остарявайки.

Никой незнае какво ще му се случи утре. Човек живее, развива се, слуша и постепенно възможностите му се разкриват в сърцето, за да може той да почувства и разбере повече. Редица чувства се разкриват в сърцето и много идеи се пораждат в съзнанието. Така света става все по-голям и по-голям.

Но нашият свят има лимит и ние искаме да преминем отвъд този лимит. Застана ли сме на границата и копнеем да излезем извън нашият „балон”. За да бъдем свободни, ние трябва много да слушаме уроци и да се опитваме да усещаме, трябва да създадем голямо вътрешно напрежение насочено срещу въображаема преграда. Оказваме натиск отново и отново докато се пропука преградата и излезем навън в голямото външно пространство.

Малко отклонение за възрастните. Нашият живот в този свят започва, чрез навлизане на мъжкото семе в женската яйцеклетка, която изобразява проникване на малко количество отдаване в сфера или качество на приемане. По този начин започва развитието на нов живот.

Но днес ние трябва да напуснем този „балон”, който напълно се изду по време на развитието ни. Време е да излезем отново навън.

(От Детския урок (урок 4) на Северно Американския Конгрес в Бъфало 17.10.09)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Два въпроса, касаещи вътрешната работа:

Въпрос: Като части от единна душа ние зависим един от друг, без значение дали го осъзнаваме или не. Всяка личност съдържа в себе си целия свят. Каква е степента на зависимостта между нас? Трябва ли да я увеличим? Необходимо ли е да се считаме за индивиди, единствено съединявайки точките в сърцето си?

Отговор: Трябва единствено да обединим точките в сърцето си, защото всички други желания са свързани с телесните ни потребности. Чрез обединяване на стремежите ни към духовността ние създаваме съсъд, в който Светлината, Творецът, се разкрива.

Въпрос: Как системата на взаимната подкрепа между Световното Кли се реализира на практика по времето, в което човек не е ангажиран с груповата работа (учене, разпространение, конгреси), а е зает с битови задължения (работа, семейство и т.н.)?

Отговор: Ако човек се грижи истински за своя духовен напредък през свободното си време, той си осигурява подкрепа, която ще го поддържа на правилния път и през останалото време. Нашият свят е формиран в резултат на спускането на Висшите сили и той напълно кореспондира със замисъла и целта на творението, при условие че го използваме правилно. Това ще се получи ако ние обвържем замисъла с целта, или с други думи, да постигнем целта, тръгвайки от замисъла.
Дадени са ни всички условия – тялото с неговия кратък живот, жизнени условия като семейство, усилия необходими за поддържане живота на тялото, както и препятствия и сили, които ни тласкат напред. Това само ни се струва телесно, но всъщност е начинът, по който духовните сили ни се разкриват на най-ниско ниво. Ние единствено трябва да се впишем правилно в тази картина и да попълним „празното пространство“ в нея с нашите свободни действия. В края на краищата всичко се свежда до обединяване на стремежите ни по отношение на Твореца – към отдаване и любов към ближния. Опитваме се да го направим, но виждаме, че не можем. Тогава молим за помощ и Творецът ни поправя!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос от Michail: В даден момент периодът на яснота, възход, озарение по пътя завършва. Плавно преминава в период на пустота и стагнация във всичко, свързано с кабалистичната работа. Настъпва някакъв нов етап, буквално „нощ“, във всички сфери на възприятията. Ужасът е в това, че тъкмо си овладял дара на молитвите и съзерцанието, а сега, като че ли си го загубил завинаги. От вътрешната висота, чието достигане ти е коствало толкова много усилия, душата изведнъж се оказва пропаднала до самото дъно. Вкаменено сърце, безпросветна тъга, апатия, самота – буквално потапяне в някакъв огън на пречистването. Какво е това? Как преминават тези участъци от пътя ? Какво го очаква човек след тях?

Отговор: Изпитах истинско удоволствие от прочитането на въпроса! Лошото – това е твоят егоизъм, а веднага след като се издигнеш над него, ще се почувстваш добре. Разликата между твоите състояния не е в това, че около теб свети променлива светлина – външно нищо не се променя, отвън съществува постоянна, равномерна светлина, а цялото мироздание се намира вътре в теб и всичко зависи от теб. Светлина или мрак – те съществуват само по отношение на теб. А ти си длъжен да се постараеш вместо тъмнина, да усещаш светлината. Усещаш мрак, защото чувстваш своя празен егоизъм. Когато го превърнеш в обратното – той ще се изпълни със светлината на отдаването и любовта към другите – ще усетиш вместо мрак – светлина! Но после егоизмът в теб още повече нараства, разкрива се – и ти отново ще усетиш мрак и пустота в него. И отново ще го превърнеш в обратното, отдаване – въобще, издигни се над него в желанието да живееш извън себе си, в другите хора – и изведнъж ти отново усещаш светлината! Ето това е нашият път! И така по 125-те степени до пълното поправяне, сливането с Твореца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Напълно съм объркан по отношение на правилната вътрешна работа. Привлича ме вътрешната Тора, като път към сливането с Твореца. Но съществуват още и теченията Бреслав, Хабад и др., както и пътят на Баал Сулам, между които има много разногласия. Всеки казва: „Истината е при мен!“. – Как да продължа да напредвам?

Отговор: В първоначалния си, истински вид, между всички направления, във всички техни вариации не са съществували никакви различия, защото те са били базирани върху Кабала на Ари и вътрешната работа на Баал Шем Тов – неговите ученици преподавали една и съща Кабала в цяла Източна Европа. Но навсякъде добавяли заради общата маса хора различни „минхагим“ – външни обичаи, обреди, за да могат чрез тях да ги привлекат. С течение на времето, масите приели тези обичаи и обреди, като нещо много важно, а изучаването на Кабала и вътрешната работа, като нещо второстепенно, което постепенно било забравено. Останали само външните думи и действия.
Днес всички хасидски течения се различават едно от друго само по своите обреди и обичаи. В тях отсъства вътрешната работа, т. е. постигането на сливане с Твореца. Баал Сулам е преразказал Кабала на Ари (в ТЕС), дал е основите на вътрешната работа (в неговите и на Рабаш статии и писма) – работата на човека за поправяне на неговата душа без каквито и да е външни действия, обичаи.
Ако Вашата душа е все още на ниво, на което ви привличат обичаите – отидете при Хасидите. А ако тя е вече дотолкова развита, че се нуждае от непосредствено разкриване на Твореца и целта, тогава не бихте могли да останете в никакво друго течение, освен в чистата (без външни ритуали) Кабала. Затова и съществува древният призив към човека: „Нека човек учи там, където желае неговото сърце.“ – избирайки самостоятелно мястото за обучение, без да се поддава на чужди мнения, защото това ще определи неговия път.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Окончателното поправяне на света ще настъпи тогава, когато всички народи се обединят в своя стремеж към Твореца. Както е написано от мъдреците: „И ще се изпълни земята със знание за Него и ще се устремят към Него всичките народи на света”. Баал Сулам, „Поръчителство”

От времето на разрушаването на Вавилонската кула човечеството мечтае за обединението на сърцата на хората от различни култури, различна възраст, с различно социално положение и говорещи различни езици. Една теория сменяла друга, донасяла страдание, герои са загивали за идеята, но взаимно разбиране и любов към ближния така и не са станали норма в живота ни. (още…)

Filed under: Любов - Коментарите са изключени за Като един човек с едно сърце