Въпрос: Вие обяснихте, че при съединение между двама се получава нещо трето, съвършено ново, а те двамата изчезват. Но защо не е така и в нашия свят: майката и бащата се съединяват и раждат дете, но при това продължават да живеят?

Отговор: Съединението не е свързване на физическите тела, а сливане на желанията. Физическите тела не се съединяват, тъй като може да се вземат клетки от бащата и от майката и да се създаде дете в епруветка.

Но това не се нарича съединение – съединението се осъществява в желанията. Всеки обработва желанието си така, че от две противоположни желания се ражда трето, включващо в себе си първите две.

Съединяването – това е съвместното съществуване на двамата на по-високо стъпало. Отстъпката и самоотмяната вътре в съединението не нанасят вреда, а тъкмо обратно, прибавят напълване, което позволява издигане на по-високо ниво.

Самото желание за наслаждение никога не изчезва – това е материалът на творението. Ние само временно отменяме тези желания, които все още не можем да използваме за отдаване. А желанията, които можем да използваме за отдаване, ние съединяваме в такава форма, че от тях получаваме трето тяло, което наричаме човек, Адам, включващ в себе си и мъжа, и жената.

От урок по статията ”Поръчителство”, 08.06.2014

[136853]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Раждане и откърмване“: Човек трябва да вярва, че преди своето раждане, тоест обличането на душата в тяло, тя е била слята с Твореца, и сега жадува да се върне и прилепи към Него така, както е била допреди своето спускане в този свят.

Душата е била слята с Твореца, защото е съществувал един общ съсъд, всички части на който са били единни и съвършени. Висшата светлина ги е напълвала всички тях в еднаква големина в състояние на “Творецът и името Му са единни“.

Това е най-статичното, постоянно, устойчиво състояние, заложено в основата на цялото творение. Затова, след разбиването, което раздробило съсъда на многобройни късове, всеки от тях мечтае да се завърне към предишното единство – след като станали отделни части, те престанали да чувстват удовлетворение. Сега те непрестанно усещат недостиг.

В този свят няма истинска радост, удовлетворение, съвършенство и не може да има. Всеки представлява само част от системата, и докато тя не стане пълна, в нея винаги ще се разкриват недостатъци, проблеми. Така ще бъде до самия край на поправянето.

Затова всяка частица, всеки човек, неосъзнато желае да се съедини с останалите. Но този вътрешен стремеж се разкрива постепенно, според степента на развитие на човека. В края на краищата, ще се разкрие тази нужда от единство, тъй като само в такава форма ще успеем да достигнем съвършенство.

Но за това трябва да спечеля войната между моя стремеж към съвършенство и единство, и моя егоизъм, който желае да властва. А това е против съединението, защото то е възможно само между равни. Затова трябва да определя какво избирам: едното или другото. Но ние не можем да разрешим тази вътрешна дилема.

До самия край на поправянето сме обречени да пребиваваме в такава вътрешна криза – от една страна, желая съвършенство, което може да се усеща само в интегрално, равно, обобщаващо съединение между всички заедно. А от друга страна, искам да властвам! Това може да бъде съединение, но вече такова, където аз управлявам, а не където всички са равни и интегрално свързани.

Ето защо човечеството се колебае постоянно ту в едната, ту в другата страна. И така ще продължава през цялото време дотогава, докато не достигнем до осъзнаването на своето зло.

От урока по статията на Рабаш 14.02.2014

[128073]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Един от моите ученици в Америка ми изпрати писмо. Той пише, че влязъл с жена си в един магазин и видял редяща се опашка за оръжие. Там имало различни видове оръжия, дори картечница. Наистина, все още не била купена. А продавачът казал, че е възможно някои от видовете оръжия да не стигнат в склада и че може би ще се наложи да почакат, докато бъде изпълнена поръчката.
И всичко това, защото хората като че ли са си изгубили ума и се втурват да купуват оръжие! Така както преди настъпване на глад, всички се запасяват с продукти – така и сега хората се снабдяват с оръжие. И срещу кого ще бъде насочено то?
Нима са изплашени, че някой ще нападне Америка? Те се страхуват, че гладът ще ги доведе до такова състояние, когато ще започнат да се нападат един-друг, да крадат един от друг! И така ще бъде по целия свят. Именно оттук ще дойде осъзнаването на злото!
Нали днес всеки човек иска да се скрие в своя дом (или бункер!), където до самата смърт ще има храна, лекарства и всичко останало. И този бункер ще може да издържи срещу целия свят. Именно това днес инстинктивно иска нашето его.
Човекът е длъжен да мисли за своя утрешен ден, длъжен е да се погрижи за себе си – но е длъжен да помисли и за това, че утре ще постигне съединяване с всички, и тогава няма да му се наложи да ги използва, за да напълни себе си с необходимото.
А какво правят днес американците? Все повече и повече се отделят един от друг. И затова се приближават към осъзнаването на злото. Но всичко това е преддверие към доброто състояние. Те ще открият, че пътя е грешен, но само след като го преминат.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→