Кабала е теоретична и практична наука.

Когато човек започне да се занимава с кабала, отначало  изучава теорията: брой на световете, парцуфим, сфирот; как те се делят помежду си, как възникват и се разпространяват отгоре надолу по йерархиите от светлината към материята на нашия свят, и как от материята на нашия свят се издигат обратно към светлината. Това, по принцип, е науката кабала.

Тя се излага накратко в статиите на Баал Сулам ”Въвеждане в науката кабала”, паралелно на която е подобната статия на Рамхал  ”138 врати на мъдростта” и редица трудове на други автори, осветяващи кабала в съкратен вид. А в по-общ вид тя е разкрита в книгата на Ари  „Дървото на живота” и в шест томника на Баал Сулам  „Учение за Десетте Сфирот”.

Освен това, немалко други кабалисти са посветили на кабала сериозни големи трудове, излагайки ги от научна гледна точка, като система за управление на нашия свят, вътре в който се намираме. Но всички тези трудове са предназначени само за да си представим чисто умозрително духовния свят, макар с ума си да не го разберем и зрително  да не си го представим.

Както е казано в пункт 154 на „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, кабалистите винаги са писали и пишат само за тези, които вече се намират в постижение, в усещане, във виждане на Висшия свят. Когато такъв човек чете това, което е написано от друг, той абсолютно точно, ясно, явно си представят какво е искал да каже авторът.

По този начин кабалистите споделят своите знания, но те са разбираеми само за тях, доколкото те се намират в усещането на един и същи висш свят, на системите , които управляват нашия свят.

 А тези, които не се намират в това усещане, не могат да си го представят. Те чисто механично жонглират с различни понятия и определения, но това нищо не дава. Термините остават непонятни.

Затова е трудно да се каже, какъв е смисълът да ги изучават. Но, както пише  Баал Сулам в същия 154-и пункт на „Предисловие към Учението на Десетте Сфирот” , има голям смисъл да се отнасяме по-особено към трудовете на кабалистите. Защото хората, които са писали тези текстове, са били в постижение на висшите енергии, на висшата светлина.

По правило, кабалистичните книги са написани на иврит или на арамейски език. Арамит  е родствен  на иврита език, който се е употребявал още преди три хиляди и петстотин години в Древен Вавилон, успоредно с иврита.

И ако човекът в нашия свят изобщо не разбира и не знае, за какво става дума, и дори не знае езика, на който е написана книгата, това няма значение. Да допуснем, че той знае само китайски език, но ако  седи заедно с кабалистите и слуша какво говорят и изучават те, то със своето огромно желание към познанието ще започне да призовава към себе си висшата светлина.

Върху него ще слиза особено излъчване и под негово влияние човекът постепенно ще започне да усеща това, за което говорят кабалистите, дори да не разбира техния език, а с времето ще започне да разбира и езика. Аз вече съм разказвал, че когато се учих при Рабаш, получих писмо от човек от Русия, от далечен сибирски лагер. Той писа, че изведнъж му се разкрили знания на иврит, и той много искал да пристигне в Израел. Към писмото бяха приложени негови стихове написани на иврит. Когато аз ги показах на специалисти, те много се учудиха, защото те били написани на много висок иврит.

 Откъде е могъл той да го знае? А той и не го е знаел. Просто огромното желание предизвикало в него проявата на този език. Рабаш тогава казал, че чрез такова желание човек може да постигне  всички знания на кабала.

 Защото именно на желанието, а не на знанията и разбиранията идва висшата светлина, която започва да работи в човека.

Затова, който не познава езика, си заслужава да се безпокои само за едно – за малкото желание към постигането на света на Твореца. Ако то бъде постоянно в развитие, те ще постигнат всичко.

 Между другото, този човек от Сибир след това е пристигнал в Израел, публикувал стиховете си и изчезнал. Това показва, че докато е страдал в лагерите, той е имал желание, а когато пристигнал в Израел и всичко пред него се разкрило, желанието изчезнало.

От урока на руски език, 08.05.2016

[193378]

Filed under: Изучаване на кабала, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава поправяне в три линии?

Отговор: Поправяне в три линии е умението да разделиш влиянието на светлината, желанието за отдаване (дясната линия) от влиянието на желанието за наслаждаване (лявата линия) и способността да се задържаш по средата между тях, за да ги събереш и обединиш в средната линия.

Ако човек работи над знанието, съединявайки своите получаващи желания с присъстващата в него сила за отдаване, това означава, че се намира в средната линия, в своята централна точка и извършва поправяне в трите линии.

В този случай, той не се ползва от изконната Малхут, а само от Малхут, издигнала се в Есод. Тоест той изяснява такива желания, в които може да има правилни съединения на Малхут с Бина. Поправянето в трите линии е възможно само след второто съкращаване (цимцум бет), когато ни става ясно, че Малхут не е способна да получава никаква светлина в себе си, а само при условие, че се издигне на стъпалото Бина (издигане в духовното означава поправяне).

По времето, когато Малхут се издига в Бина, тя частично се свързва с нея. Малхут изяснява какви свойства може да използва, за да се намира в контакт със светлината, с Кетер.

За да се уподоби на Кетер и да стане отдаваща, като него, тя се задължава да се съедини с Бина и да се оприличи на нея. Както Бина, при спускането си отгоре надолу, е искала да се уподоби на Кетер, така сега и Малхут, при издигането си отдолу нагоре, се включва в Бина, искайки да се уподоби на Кетер, със своето огромно дълбоко желание (авиют). Правилното съединение между Малхут и Бина довеждат Малхут до преценка в средната линия.

Не може да има молитва (МАН) без поправяне в трите линии. Но Висшият приема нашата молитва само първия път, когато молим за първия си контакт и сме съгласни да станем духовен зародиш, който напълно се самоотменя, и се самосъкращава. За сега ние нямаме поправяне на трите линии: дясната, лявата и средната. От сега нататък започва развитието на тези три линии.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 29.01.2013

[99391]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Разбиването на съсъдите – това не е недостатък. То е било необходимо, за да се разкрие разликата между реалното творение, Малхут, и свойството Кетер, между коренния етап и четвъртия, бхина далет.

В Малхут на света на Безкрайността властвала светлината и удържала Малхут в сливане с Твореца. А след това на Малхут се сторило, че тя е готова и иска да действа заради отдаването. Светлината властва над каменното сърце, криещо се в Творението, и го потиска. И затова творението било готово да отдава на Твореца! Така се образували степените на световете отгоре надолу.

И когато творението е на път да завърши поправянето си и издига молитва (МАН) от НЕХ“И де-Галгалта, за да получи цялата светлина, то изведнъж за първи път вижда, че не може да моли за поправяне на всички свои желания.

То е мислело, че ще получи цялата светлина на Безкрайността във всички свои желания, но това е било, защото все още се намирало под влияние на светлината, под екран. Когато се появи тази светлина по моя молба, се оказа, че съм молил под влияние на светлината върху мен, на първите девет сфирот. Докато светлината действа, аз искам да отдавам. Вземи светлината и ще видиш, че не искам отдаването. В моята 10-та част, която е била потисната от светлината, аз не искам да отдавам – просто не съм я чувствал!

Можете да проверите това: вземи добро, забележително дете и го постави в общество на престъпници. След това се уверете в какво ще се превърне. Това е скритото в него желание, което се развива след като то попада в лоша компания.

И тук се случва същото. Идва Светлината в отговор на моето желание за отдаване под впечатление на деветте първи сфирот, но вътре в мен има 10 сфирот, включително и Малхут, каменното сърце. И частици от тази Малхут се разпространяват из тялото ми, прониквайки във всеки негов орган. И всяка сфира има своя собствена Малхут. И затова аз започвам да се разбивам. В тази десета част не мога и не съм заинтересован да получа, за да отдавам. „Лично аз“ не съм способен на това! И тогава става разбиване.

Разбиването разкрива каменното сърце във всеки отделен парцуф и сфира. Остава само да избереш тази разкрили се Малхут, да изчистиш от тях всичко останало и да ги сложиш всички долу. С това сякаш казвам: доколкото съм впечатлен от Твореца – мога да бъда в отдаване, а там, където не съм впечатлен – не мога да отдавам. Но аз преодолявам тази част в себе си и не я използвам. Използвам само това, в което мога да се уподобя на Твореца.

Оказва се, че имам много работа. Първо, да отменя своето каменно сърце – т.е. да се отменя пред обществото. А после да получа влиянието на светлината, деветте първи сфирот – да се включа в обкръжението, след като съм отменил себе си, и там вече да започна да работя като отдаващ.

Такова пояснение е нужно да направим: да отсечем своето каменно сърце и да започнем да работим с всички останали свойства за отдаване. В тази работа човек изяснява своята същност, а също – по какво тя се различава от Твореца и в какво тя може да бъде подобна на Твореца. Така той извайва сам себе си, подобно на статуя, която стои на пиедестал, направен от каменно сърце.

От каменното сърце той не може нищо да направи, но то служи като основа, на която се опира цялата негова сграда.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 04.10.2012

[89651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли кабалистът да измери точно, също като в научен експеримент “чудотворната сила“ на висшата светлина, или и за него това е ”аксиома”, също както и за нас?

Отговор: Не, ние никога не знаем, как се издигаме на следващото стъпало. Както в примера с Раби Шимон, който преди да постигне най-високото стъпало на окончателното поправяне, паднал толкова ниско, че се превърнал в най-обикновен човек, просто Шимон – търговецът от пазара.

Относно следващата степен, ние винаги действаме с вяра над знанието и не знаем какво ще стане там. Аз вече имам опит и затова мога да кажа, че мен ме чака там голямото отдаване, голямата любов и съединението. Но тъй като, засега не усещам това реално, нямам никаква възможност да предскажа дори 1% какво ме чака там.

Това е винаги нещо съвършено неочаквано и ново – пълен „подем“, пълна промяна на всички мои съставни, усъвършенстване на всичките 10 сфирот. И нормално, това се усеща като такова силно обновление, чепросто поразява – толкова всичко се преобръща в сравнение с това, което е било.

Променя се цялото възприемане на действителността, всяко усещане и разбиране. И така става на всяко едно стъпало, не е важно къде се намира човек. Всеки път това е ново творение.

От урок на темата „Чудотворната сила на ученето“, 08.03.2011

[37433]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика ще се промени моят поглед, когато изляза от егоистичната любов и видя света през желанията на другите – ще виждам друга стая, друга чаша, която е пред мен, и всички хора – други?

Отговор: Животното, в това число и аз, си остава животно. Ти оставаш в точката на своето „Аз’’, но към нея добавяш съвършено друг орган (съсъд, кли) на възприятие – желанията на други хора.  

Творецът създал желание, състоящо се от десет части (сфирот, АВАЯ ). И сега аз се усещам в него, само че усещам най – ниският слой на това желание ( черната точка ).  

Аз се раждам, живея, умирам – връщам се в онези същите десет сфирот на своя егоизъм, в усещането на този свят – от поколение в поколение, от живот в живот (от парцуф в парцуф), преминавайки във всеки един през едни и същи състояния: зародиш, захранване, израстване (смърт – смяна на парцуфа) – и пак отново: зародиш, захранване, израстване…   

А как да почувствам света не от моята черна точка, а чрез желанието на другите хора, намиращи се извън мен? При това „Аз” все едно ще остана, моят свят няма да се промени!

Все пак ако изчезна, относително какво ще усещам другия? Аз трябва да го усещам срещу себе си, противоположен ми и ненавистен, все повече и повече. 

Няма по-голяма ненавист от онази, която се разкрила в групата на рабби Шимон. И когато над нея те построили любов помежду си, постигнали разкриването на светлината на Зоар.  

Огромната ненавист в нея и огромната любов над нея, дава различието между тях, в което свети Хохма, светлината на постижението. 

Вътре – огромен егоизъм, а над него екран – само така може да се разкрие голямата светлина.   

От урока по статията на Баал Сулам ‘’Даряване на Тора’’ 26.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - 4 коментара →

Въпрос: Съществува ли превод на 613-те желания – заповеди на Тора, на езика на 10-те сфирот?

Отговор: Вижте, например статията на Баал Сулам „Пкудин и Ейтин“ в края на „Предисловие на книгата Зоар“ (не го бъркайте с „Предисловие към книгата Зоар“).

Въпрос: Цитат от стихотворението на Баал Сулам „И тогава ще се появи пред вас особената кула Оз“. Какво означава „кула ОЗ“?

Отговор: Оз – това е сила, пълното проявяване на Твореца.

Въпрос: Сборник от трудовете на Баал Сулам, стр. 58, „Метод за въздействие чрез имената“. Бихте ли могъл да поясните какво се подразбира под това?

Отговор: Имена се наричат частичните постижения на Твореца, които след това се събират в едно Негово 4-буквено Име АВА“Я.

Въпрос: В „Книга на Създаването“ се говори за седем небеса, и във всяко по седем Луни, а на седмото небе се намират чистите души. И още се говори за завеси. Бих искал да знам повече за това. Какво всъщност се подразбира под небеса, Луни и завеси?

Отговор: Навсякъде се говори само за сфирот, парцуфим, оламот, масахим, решимот и т. н. части на желанието, което постепенно се изравнява с Твореца. Няма нищо освен Твореца и създаденото от него желание. 7-те небеса са 7-те сфирот на ЗОН. 7-те Луни са малхут във всяка сфира и т. н. Вижте написаното от Ари.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Вместо предисловие

Доскоро беше прието да се възхищаваме на пионерите – на изкачилите се на Еверест, на покорилите Северния и Южния полюс, на летелите в Космоса, на стъпилите на Луната. Тези, които са вървели по стъпките им, са били съпътствани от средствата за масова информация. Героични постъпки – „серийно производство“-  стават рутина.

В наше време цялата повърхност на Земята вече е изследвана и описана, загадките са разгадани, а чудесата са станали предмет на строга експериментална проверка –  доказала, че те не съществуват. Малко са хората, които днес възнамеряват да повторят подвизите на Амундсен, Гагарин и Армстронг, а и въобще има ли смисъл те да се повтарят?

Скука, приятели! А представете си, че съществува едно ненадминато постижение, което всеки един от нас може да реализира в течение на отредения му кратък живот. Това постижение е чудото на откриването на един нов свят, безкраен по възможности за развитие, за постигане на съвършенство и за проникване в нови, непознати до сега състояния. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност - Няма коментари→

Рав Йеуда Ашлаг (Баал Сулам) се е родил във Варшава през 1884 год. и още като младеж е бил забелязан от учителите си и оценен, като човек, който непрестанно се стреми към разкриване на тайните на мирозданието. Той е поразявал наставниците си с блестящите си знания по всички основополагащи книги на юдаизма, а също така и с познанията си в оригнал на произведенията на най-известните западни философи, Кант, Хегел, Шопенхауер, Ницше, и Маркс. В последствие, той пише статии в които съпоставя техните възгледи с тези на кабала. (още…)

Filed under: Велики кабалисти - Няма коментари→

„Великите кабалисти, които са въвели традициите, са направили така, че духовната светлина да се проявява чрез тях“ – Рав Барух Ашлаг, „Шамати“, статия 168

През вековете традициите на народа на Израел са се превърнали в рутинни ритуали, в обикновени церемонии, които повтаряме или не повтаряме от година на година без да им отделяме особено внимание. Много малко от хората знаят, че в основата на тези обичаи се крие дълбок вътрешен смисъл.

Традициите са създадени от кабалистите, гигантите на духа, открили универсалните закони които управляват на нашия свят. Гледайки реалността от височината на своите постижения те са вкоренили в съзнанието на народа определени стандарти, отбелязващи тези духовни състояния, които предстоят да се преминат от всеки от нас на поредната спирала от живота му. Ето какво пише по този повод Баал Сулам: „Всички форми , присъщи на Висшия свят, количествено и качествено се копират в нисшия свят в цялата си пълнота… Висшият и нисшият светове се наричат корени и клони“ (Баал Сулам, При Хахам). (още…)

Filed under: Духовност, Празници - Няма коментари→

между физика А. Айнщайн и Й. Ашлаг

Те са живели по едно и също време и са били почти на една възраст. Били са най-великите учени и мислители на своето поколение. В много аспекти интересите им пресичали, те имали общи познати сред учените, политиците и обществените дейци. Но, доколкото е известно, те никога не са се срещали. Ние ги „поканихме“ при нас – в нашия вестник и тази беседа предлагаме на вашето внимание.

А.Айнщайн: „Считам, че необичайният интерес, проявяван днес към науката от страна на широката общественост, и важното място, което се отрежда на науката в умовете на човечеството – се явява най-яркото проявление на метафизичните потребности на нашето време.“

Й.Ашлаг: „Кой не желае развиването на науката? И кой не осъзнава, че завистта между учените умножава мъдростта? (още…)

Filed under: Баал Сулам, Наука - Няма коментари→