Въпрос: Написано е за празника Сукот: „Излез от постоянното си жилище и заживей във временно жилище”. Вярвате ли, че един нормален човек може да напусне сигурен и комфортен дом и да се премести във времена колиба?

Отговор: Ние ще бъдем заставени да променим нашето егоистично жилище, въпреки желанията ни. Без значение, колко сигурен изглежда вашият дом сега, всеки знае, че той е временен и всички ние ще се преместим на друго, постоянно място.

Кабала приканва човек да „излезе от постоянното си жилище”, което изглежда толкова надеждно, и предварително да се премести във „временно”. Егоизмът ни обрисува нашия свят като постоянен, но изучаването на кабала разкрива различна връзка между световете: светът на отдаване е постоянен, защото човек в действителност се обединява с Твореца и постига вечност и съвършенство в света на Безкрайността.

Ние, като малки деца, сме привързани към сегашното ни жилище: страхуваме се да се изнесем от него, оставяйки любимата си играчка. Дори като възрастни имаме проблем да се откажем от настоящата ни представа и да погледнем различно на света. Разликата между постоянното и временното жилище е, че аз се опитвам с помощта на ново обкръжение да се отделя от предишното си обкръжение, моето „постоянно жилище”.

В предишното ми обкръжение аз съм бил под напрежение от медията, мнението на сътрудниците и съседите; аз съм бил задължен да бъда и мисля като всички останали. Аз съм бил зависим от множество фактори, определящи моето „постоянно жилище”. Аз съм бил задължен на всички и съм се въртял като всички останали. Всички разбират това и го одобряват.

И тогава постоянното жилище ми заприличва на концентрационен лагер и аз не мога да избягам! Аз започвам да виждам себе си отстрани и как този постоянен живот е всъщност временен и че скоро ще приключи. Под новото въздействие на книгите и мнението на групата, аз постепенно излизам от това „мишо състезание”, наречено живот и виждам „постоянното жилище” (състояние) във висшата светлина, в нейния абсолютен покой, в този свят и в бъдещия, сега.

От урока по писмата на Баал аСулам, 22.09.2010

[21766]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Написано е, че на празника Сукот трябва да се радваме. Какво е това радост на празника?

Отговор: Радостта е следствие от постижение и съединение. Радост от това, че си доставил радост на Твореца.

Има свят на Безкрайността, пуст – това е съсъда на Твореца. А аз Го напълвам чрез групата . Това напълване на Твореца предизвиква в мен радост.

Отначало съм се чувствал празен и съм искал напълване от Него. Но благодарение на обучението в група съм разбрал, че мога да се напълня само ако напълня Твореца. Отдаването на Твореца ме напълва, така както майката се напълва от напълването на младенеца.

За мен не е важно получавам ли или отдавам –  главното е да се напълня, а това мога да постигна само като напълвам Него. Като напълвам Него, аз пълня себе си. Но ако напълвам Него заради себе си – това е егоизъм (клипа), подобно на това, както аз работя за отплата.

А ако напълвам себе си, за да напълня Него – това е отдаване (святост). А ако напълвам Него, за да напълня себе си – това е получаване (нечистота).

Нечистота: 1-2) Аз напълвам Него, 3-4) за да се напълня аз самият

Святост: I) Отправям към Него МАН, II) за да ми даде Той напълване, III) за да мога за сметка напълването на себе си, IV)  да напълня Него.

И в този и в другия случай и двамата сме напълнени. Но всичко се определя от намерението – за кого извършвам това действие. Ако между нас има любов, то колкото повече се напълвам, толкова повече напълвам Него. В нашия свят няма друг пример, освен майката и детето.

От урока по писма на Баал аСулам, 22.09.2010

[21803]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос:  Какво е кабалистичното значение на Еврейските празници, които наближават?

Отговор:  Според програмата на сътворение целият живот представлява процесът на поправяне на създадения егоизъм, за да бъде използван за любов и отдаване на хората и от там – на Твореца. Няма друга цел, смисъл или напълнение в живота. Този процес се състои от обичайни действия на поправяне – дните от седмицата, и специални действия – Шабат и празниците.

Тората разделя празниците (специалните действия на поправяне) на Хагим (Пасха, Шавуот и Суккот) и Моадим. Моадим означава „свещени събирания“; те сa свещени, защото качеството „отдаване“ е наречено святост. При Моадим специалните поправяния сe извършват чрез по-голямо единение (събирания) на душите и по този начин те постигат една специална степен на близост с Твореца. В днешно време обаче, няма Моадим, защото няма Храм и ние не сме постигнали ниво на съединяване на душите в единна душа.

Освен това има празници, които следват календарните дати. Това идва да покаже, че те следват прякото осъществяване на програмата за поправяне. Такива са Шабат, Рош Ходеш (Новият месец), Рош а-Шана (Нова година) и Йом Кипур (Денят на изкуплението на егоизма). Така че, всичко на всичко, има пет празници: Пасха (през април), Шавуот (през юни), Рош а-Шана (през септември), Йом Кипур (октомври) и Суккот (отново през октомври). Всеки празник кореспондира със специфично ниво на издигане по 125-те стъпала на стълбата за поправяне на душите, от егоистичното ниво на нашия свят до абсолютното сходство на душата със свойствата на Твореца – Светът на Безкрайността.

Всички специални дни са състояния на издигане, дължащи се на особената връзка между душите, където те постигат по-силно единение в стремежа душата да се съедини в една, подобно на Твореца, който е само Един. Всички празници са били низходени до нас по времето, когато народът на Израел е бил в духовно постижение и е изпълнявал действия на поправяне съгласно Замисъла на Твореца. В наши дни обаче, вместо за поправяне на егоизма и съединяване на нашите души, тези действия са заменени с ритуални, молитвени събирания.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→