Въпрос: Все още не разбирам къде, на кое място се намира нашият свят и къде относно него се намира духовният, висш свят, и къде се намира Творецът?

Отговор: Всичко е много просто! Всичко, което е сътворено, е желанието за напълване, за наслаждение. Всичко, което то може да усети, усеща в себе си, в своите усещания. Докато желанието е егоистично, онова, което усеща, се нарича ”този свят”. Когато стане алтруистично, това, което усеща, се нарича ”висш или духовен свят”.

Желанието се състои от пет части, нива 0-1-2-3-4, големина на желанието, по количество и по качество. При това, колкото по-голямо е качеството, толкова по-малко е количеството – както в нашия свят: камъни колкото искаш, но скъпоценните са малко. В тези 4 вида желание човек усеща неодушевената, растителната, животинската природа, хората. Нулевата част – това съм самият аз, първоначалната точката на отчитане.

В самия център на желанието се намира ”Аз-ът”, от който човек усеща света – своето желание, но като съществуващо извън неговото ”Аз”. Обичайното усещане на света се нарича егоистично (потребителско). Къде се намира Творецът? – Там, където ”Аз -ът” Му освобождава място!

[101134]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N:3 

В духовното, както и в материалното, аз не избирам своите изначални, базови свойства. Чувайки за някакво обкръжение, за някаква група, мен ме тегли натам – и това също не е мой избор. 

Изведнъж аз се оказвам сред другарите от световната група ”Бней Барух”. С какво се занимават те, аз и не знам, но чувствам, че тук се крият отговорите на моите въпроси, успокоение от разочарованията ми. Че нещо тук е способно да ме умиротвори. В живота си аз чувствам пустота, горчивина, а тук има някаква сладост. 

Аз не знам защо и откъде е това усещане. Ако попиташ новодошлите, те ще ти отговорят с думи, чути от нас, сами не разбирайки смисъла на казаното. Така човек започва духовния път: той идва, и сам не знае откъде и как. С какво се отличава това от материалния живот? 

В материалния живот аз се развивам без всякакъв избор. Родителите, обществото, просветната система – нищо от това аз не избирам. От друга страна, в духовното не мога и крачка да напредна от капката семе, от точката в сърцето, ако не направя избора – да се приобщя към духовното лоно. А лоното за мен – това е групата. Аз съм длъжен да се прилепя към ”стената на матката” в течение на ”трите дни на прикрепяне”, да се присъединя към групата така, както семето се прикрепя към стената на матката в материалния свят. 

А след това, във всеки миг от живота си аз съм длъжен още по-крепко да се споявам с групата, за да получа от нея храна, за да може всичко, което е в групата да протича през мен. И тогава аз ще раста в нея, както плода в майчината утроба. 

Как се случва това? Моят егоизъм постоянно расте и ме отблъсква от групата. А аз, в отговор съм длъжен, напротив, да се прикрепя към нея още по-силно. Прикрепяйки се към групата, чрез егоистичната си ”плът”, аз израствам в своите първи девет сфирот, докато не приключат деветте месеца от зачатието. И тогава се появявам в света. 

На този път аз преминавам през много процеси. Раста в положение ”главата нагоре” – с други думи, трябва да видя в групата всички желания и достижения. И да работя с другарите, издигайки ги над себе си. Затова аз и ги избирам в обкръжението си, намирайки се сред тях. Аз им се отдавам, подобно на това как зародишът е изцяло предан на майката в утробата ѝ. 

Благодарение на това тя не чувства в нея чужда част, тези няколко килограма плът не са чужди за организма ѝ. Плодът се отказва от себе си пред майката, а човек се отказва от себе си пред групата – и тогава получава всичко, което е в нея и така расте. 

А в края на деветия месец той се преобръща с главата надолу – забравя всичко, което е успял да научи, анулира ”АЗ-а”, който е бил у него на тази степен, и е готов да се издигне на по-високото стъпало.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39683]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Каква е целта, която искаме да постигнем на предстоящия конгрес?

Отговор: Ние всички очакваме, на конгреса да се създаде възможност за обединение, за да постигнем взаимно поръчителство. Поръчителството е силата на взаимно свързване, което определя степента на душата. Ние трябва да постигнем първата степен на връзка между нас, за да ни се разкрие Творецът, вътре в нея.

Дори ако не успеем да останем на тази степен постоянно, то поне ще бъдем временно. Възможно е също да се докоснем до това състояние, когато светлината ни озари, а след това изчезне. Въпреки това човек вече получава духовно впечатление. Той знае,че то съществува и разбира към какво се е устремил.

Това е много ефективно, когато се случи на голяма маса от хора. Аз се надявам, заедно с вас, да постигнем това. И разбира се, всичко зависи от нашата подготовка, вярата ни в успеха и увереността, че го заслужаваме!

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

„Грехът” се определя от това, дали ти молиш Твореца за силата да се издигнеш над твоите усещания за „добро” и „зло”. Първия  път когато направиш нещо не е грях! Може би ти още не си различил добро и зло в твоето отношение към Твореца. Но ако ти го направиш втори път, тогава става грях. И ако го повториш трети път, ти падаш от своята степен; не можеш повече да останеш на нея.

С първия контакт между наслаждението и желанието, се създава желание за наслаждение (съсъд, Кли). С втория контакт на наслаждението и желанието, човек получава усещане за престъпление (грях), получаване заради себе си. Но ако човек получи в желанието за трети път, тогава това не само означава извършване на грях, но и показва, че усещането за греха не е било достатъчно, за да се въздържи от него човек.

Това може да се уподоби на ситуация, където присъдата, дадена от съда, е по-слаба от желанието на престъпника и затова той не се отучва да краде. И тогава се взима решение да ме скрият в затвора на този свят.

От урока по Рабаш, 14.09.2010

[#21153]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това “включване душата на праведника” (ибур нешмат цадик)?

Отговор: Това означава, че човек, който иска да достигне целта и търси как да направи това, изведнъж чувства, че му помагат, поддържат го, че в него се “облича” висшата за него душа.

Както НЕХИ де-Има се “облича” в З”А или както в нашия свят, когато се роди малък човек, редом с него винаги има възрастни роднини, които го обичат и поддържат.

Те поемат върху себе си грижата за него, а той им се отплаща с преданост и любов. Така се изпълнява законът: “Заемайте Ми и Аз ще се отплатя”, т.е. човек приема тяхната помощ и грижа, а после връща не на тях, а на други души. Така се извършва този кръгооборот.

В този свят човек се ражда при родители, които се грижат за него, а в старостта им той се грижи за тях. Грижи се и за своите малки деца. Така се осъществява връзката на всички поколения от предишното и следващо стъпало.

Тъкмо това ни дава възможност да се повдигнем. Тъй като е невъзможно да се повдигнем, от стъпало на стъпало, без външна помощ.

Всеки път, когато се повдигам на ново стъпало, като че ли отново се раждам и се нуждая от помощ: от групата – чрез взаимно поръчителство; от Твореца, който ни въздейства чрез групата; от “специалните” души – нашите учители и помощници. Няма значение дали те се намират в нашия свят или ни помагат чрез системата от души.

Ние получаваме помощ от всички кабалисти, които са се поправили. Техните поправени души вече са в общата система Адам Ришон в света на Безкрайността и те ни помагат. Така ние се повдигаме.

Всичко това се нарича “каращия магаре”, тоест общата душа, общата помощ за поправяне на нашето “магаре” (материала).

От вечерния урок по статията на Рабаш, 02.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Цялото зло ни е подготвено още с разбиването свише. Затова как можем да говорим за Творението, че то прегрешава, ако това е създание на Твореца, резултат от Неговитe действия?

Каквото и да прави човекът, то винаги ще бъде следствие от Твореца. Винаги може да се посочи източникът, от когото идва всичко.

А и Той сам признава, че е създал Зло и само Зло – „Аз създадох  Зло!” (”Барати ецер ара!”).

Единствено свободната воля, позволяваща ни да избираме между доброто и злото и да изискаме от Твореца поправяне на Злото в нас, се реализира чрез обкръжението.

Обръщайки се към групата, човек открива,че има в него „празно пространство”, което не принадлежи нито на Твореца, нито на творението – „клипат Нога”. В него няма нито добро, нито зло, а ти го определяш със свободния си избор.

Работейки в група, ти започваш да виждаш, че има нещо оставено на теб от Твореца за вземане на решение. Това е особена точка – твоята независимост.

В нея ти ще се наричаш човек, ако започнеш да създаваш от тази „бяла”, свободна точка  образа на Твореца, ще вземеш  решение, че желаеш да станеш  като Него.

Но ти си длъжен още да разкриеш тази точка. Засега в теб се разкрива решимо (спомен) от разбиването.

Тази  точка вече е зачатък на екрана, който ти си длъжен да изградиш от решимо. Тя се разкрива в работата ни с групата.

С вътрешните си усилия, ние разчистваме нападението на всевъзможни обвивки(клипот) и различни навици – и изведнъж откриваме под тях нещо, непринадлежащо на Твореца. Това действително е чудо.

В тази точка човек е длъжен да каже: „От мен зависи целият свят. Аз го накланям към добро или зло – чрез своите решения във всеки миг”.

Тогава, през цялото време, човек стои като въжеиграч върху въжето, и всеки път е длъжен да взема ново решение на страната на доброто, за да не падне от въжето. Това значи, че във всеки момент той избира да върви по пътя на истината.

Затова Баал Сулам казва, че пътят към Твореца е много тънка нишка и човек, ходейки по него, трябва много да внимава  да не се отклони нито вдясно, нито вляво.

Но всичко това е при условие, че той разкрива точката в началото на въжето – своята свобода на избор в работата с обкръжението си.

А след това всички следващи точки, по които той върви, са точките на правилното му съединяване с обкръжението, което той избира, реализирайки свободната си воля.

Чoвек сам строи това въже от точки, които разкрива. Той сам ходи по него,  като всеки път накланя себе си и целия свят към добро.

Всъщност пред него не съществува нищо – нито точката , която той разкрива, нито въжето от тези точки – правият път към Твореца. Защото пътят не се разстила от Твореца до нас.

Ние получаваме само решимот, който са останали на всяко стъпало при спускането отгоре надолу. Но въжето не съществува – самите ние го построяваме отдолу нагоре. В крайна сметка именно то се нарича „човек”.

Всички тези парцуфими, които ние пресъздаваме отдолу нагоре, не са парцуфимите, съществуващи при слизането отгоре надолу.

Наистина, изкачвайки се по стъпалата, ние разкриваме всяко стъпало 620 пъти по-голямо, отколкото е било при спускането надолу. Това е съвършено друга степен – ние самите я строим.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В науката Кабала ние действаме като учени. Откриваме нов свят, поправяме се, в процеса на това поправяне се учим и през цялото време растем.

Затова, никой не може да знае съществуващата степен предварително, преди да я достигне. Няма нищо такова, че пред нас всичко е открито – и ние вървим.

Нищо не е разкрито! Винаги идваме към нещо, което миг преди това е било непонятно и скрито.Така се придвижваме.

Откъс от  урока по книгата Зоар, 16.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че в духовното предвижване всяка степен започва от нулата и се „изтрива” всичко, което е било по-рано?

Отговор: “Започва от нулата” означава да се отмени старото виждане върху нещата. Започва нова степен, а старата е изчерпала вече себе си.

Как новото поколение трябва да расте по новому, а не под давление на старото. Всяка от 125 степени на духовното въздигане започват от нашия свят.

Както е известно, Нуква, Малхут на света Ацелут, всеки ден се превръща в девственица, т.е. всичко започва от нула – ново сливане.

Нито един детайл от контакта ти с Твореца не съдържа ниакъв отпечатък от предишното състояние. Всеки път се ражда нова душа.

Това се и нарича кръгооборот на живота. А всичко, което е било по-рано се смята само като подготовка към това ново състояние, дава на новото състояние само ниво.

Което било – било, а сега всички можем и сме длъжни да започнем наново! Всяко сътояние – това са нови 10 сфирот.

Такова обновяване е нужно, за да може качествено, а не количествено да се постигне Твореца, като се използват нови аспекти на егоизма, повдигайки се все повече над него. А не просто да изтриваме миналото, защото на мен не ми е приятно да си спомням.

Така, както в нашия свят, когато откриваш нова работа и търпиш загуби – трябва да я закриеш окончателно и да откриеш съвършено нова работа.

Невъзможно е да се постигне нещо, ако постоянно и напълно не обновяваш своето състояние.

Написано е: «Да бъде за теб всеки ден като нов». Но ние по природа се стремим да продължаваме всичко, както си е, по инерция.

Трябва да вземем пример от паденията си, как всичко изчезва и настава тъмнина вместо светлина, а след това всичко се сменя отново и едно състояние не напомня за друго!

Откъс от урока по писмо на Баал Сулам, 03.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→