Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N: 2

В тези дни, когато се събираме заедно, ние трябва да се постараем да се почувстваме ”прозрачни” за светлината и да се съединим. И не е важно, че сега не можем да направим това. Това е същото, както и при децата – трябва просто да играем на това, както е казано: ”Положил усилия – и намерил!”

Това се оказва много странно искане. Защото в обичайния живот, ние сме възрастните, сериозни хора, а не малките, наивни деца. Ние сме свикнали, че изпълнявайки някакви действия по определена програма, можем да достигнем до желания резултат.

А науката Кабала включва в себе си всички останали науки и ни обяснява цялото мироздание, включително и нашия свят – най-малкият от всички светове. И при това тя издига такова странно искане – сякаш това не е строг, научен закон, а някакво вълшебно чудо?

Но всъщност, този закон е изложен само в такава форма, колкото да преминем ние от една природа към друга. Ако ти изпълниш определени условия, работейки в това състояние, в което се намираш сега и положиш необходимите вътрешни усилия – тогава ще разкриеш следващата степен.

Твоят вътрешен потенциал достига то такова ниво, че ти се издигаш на по-високо стъпало. И всичко това се подчинява на ясен закон.

Макар и това да се нарича ”находка”, защото ти сега намираш това, което не си могъл по-рано да видиш, да почувстваш, да си представиш в себе си, в своя егоизъм! Но всички тези стъпала, по които ние се връщаме обратно към върха, издигайки се по светлинния конус, точно съизмерват ”твоите усилията и находката”, и новите ”усилия и находката” вече на следващото ниво. Така ние се издигаме.

Затова е необходимо днес да сключим между нас ”джентълменско споразумение”, всички ние да полагаме вътрешни усилия и да се съгласим, че сме се събрали днес тук, за да се постараем да се съединим.

И няма съмнение, че всеки един миг ние ще усещаме огромни спънки, отдръпване и ще забравяме за тези условия – но това не е важно! Това е знак, че ние все още не сме положили достатъчно количество усилия и трябва отново и отново да се обръщаме към тях: сякаш старт и стоп, старт и стоп – „вход” и ”изход”.

И колкото повече такива ”входове и изходи” има, колкото по-голяма бъде честотата им, толкова по-бързо ние ще успеем да напреднем. От това зависи и качеството на нашата работа. Ние виждаме даже в обикновените технически устройства, че колкото по-голяма е честотата, на която те работят – толкова по-качествен е приборът.

А духовния свят, е писал още Рамбам, велик кабалист от 11в., се намира на скорост по-висока от скоростта на светлината – и то във време, когато обикновените хора въобще не са знаели какво е това светлина, и че у нея има някаква скорост (още дълго време чак до Айнщайн и теорията за относителността).

И това действително е така, ние трябва да достигнем висока честота.

Затова, първо е необходимо да се включим в тази игра и да се постараем по всяко време да останем ”прозрачни” от егоизма, за да се съединим в своите точки в сърцето. Постоянно да проверяваме, изпълняваме ли тези условия, и във всеки миг да се стараем да достигнем все по-голямо съединение.

И в мига, когато приключваме с тази работа – ние се издигаме. В това се и заключава духовната работа, която остава такава до самия край на поправянето (Гмар тикун). На всички стъпала, по които се изкачваме, има ”усилие”, идвайки на едно стъпало, и след това скок на ново ниво – „находка”, и отново ”усилие – и находка”.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40055]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1989, статия 16, „Не трябва да извършваш благословия над празна маса”: Човек трябва да предостави празни съсъди, за да ги напълни Творецът с висше изобилие. Това се нарича „благословия”.

Духовният път се разделя на няколко етапа, преминавайки които ние се учим правилно да съставяме, да събираме всички части на реалността. С какви желания трябва да се запасяваме всеки път, за да се обръщаме с различни молби: за намиране на средства, за проявяване на свойства, за разкриване на единство?

Тъй като в същността си всичко се оказва вече подготвено за нас и само чака нашето желание. Откритията, които правим по пътя, се явяват такива само за нас самите. Наричаме тези етапи постижения, но в действителност всички стъпала вече съществуват и всички състояния, включително и  крайното, са предопределени по-рано.

И затова, издигайки се по стъпалата на стълбата, връщайки се от мрака и откъсването, все по-добре постигайки общата реалност на мирозданието, я разкриваме единствено за себе си. Все повече нови свойства, детайли, връзки, взаимодействия, части – така тя пристъпва пред нас от мрака, от скриването.

Накрая, когато човек види какво е приготвил Творецът за него, той достига до „благословията”. Но това е при условие, че той усеща това, което е получил от новите свойства. От стъпалото на духовното небитие, от неживото, растителното и животинското ниво той се ражда на бял свят и започва да събира себе си, всеки път съставляващ две части: получаващото желание и свойството отдаване, царуващи над тях.

Така човек напредва: тези две състояния – желание и намерение – идват към него свише, а той само ги превръща в свои потребности, за да се разкрият, съединят и напълнят. И всичко това при търсене на стремежа към отдаване във всичко, което се извисява над неговия „животнски”, материален живот.

Обаче не е достатъчно да се желае отдаване – нужно е още и да получаваш заради отдаване. Това състояние се нарича „съвършенната вяра”. А засега човек няма възможност да „извърши благословия”, доколкото той все още не е получил благодеяние от Твореца. На етапите на поправянето съсъдите /келим/ се напълват със светлината хасадим, а след това в тях се облича светлината хохма. И едва тогава човек идва към благословията.

От урока по статията на Рабаш, 13.01.2011

[32694]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах“, п.110: … Казано е: „Ето го великото море“, и свещенното животно над него– Нуква, разположена от гърдите на Зеир Анпин и нагоре, получаваща от трите животни на Зеир Анпин, а самата тя  е четвъртото животно.

Всички получават от него, даже колесниците на нечистите сили. И всички пълчища и станове (войски)  напредват по нейно указание, под нейната власт, и според нейната дума спират.

В същото време, когато тя напредва – всички напредват, тъй като всички те се съдържат в нея.

Ние изучаваме само отношенията между Зеир Анпин (З“А) и Малхут. З“А – това е Твореца (Кадош Бар Ху). Малхут – това е Шхина, съвкупността от душите.

Ние сме части от Малхут. Според това, как се включваме в Малхут – тоест желаем да се обединим помежду си, – ние се удостояваме с връзка със З“А, – и тогава той ни въздейства.

Разбира се, че всички получават от Нуква – Малхут на света Ацилут, но всеки получава в степента на своето сливане с нея, своето включване във връзката между Нуква и З“А.

Нуква със З“А се намират от най-малкото състояние, този свят, до съвършенното състояние, света на Безкрайността, пълното поправяне на своята връзка. Според степента на своето включване в Нуква, човек постига от нея всички стъпала на стълбата на духовното издигане.

Затова не ни трябва нищо повече – само да се слеем с Нуква. Степента на нашето сливане с Нуква, Малхут на света Ацилут, и определя височината на нашето стъпало по стълбата на световете, включително до окончателното поправяне.

От урока по книга Зоар, 24.10.2010

[24675]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако творението винаги си остава с желанието да получава наслаждение, как може да отдава?

Отговор: Всъщност, няма никакво самостоятелно желание за наслаждаване – има светлина, правеща от себе си своя обратна форма и тя се нарича желание за наслаждаване!

Светлината действа вътре в него в своята обратна форма – на получаване. Този обратен отпечатък на светлината, сякаш е направен върху восък – върху някакъв мек материал. Именно тази отпечатана форма, вдлъбнатина се нарича духовен съсъд.

А ако е така, значи вътре в желанието за наслаждаване винаги има светлина, там е Творецът, който напълно го управлява! Самото желание за наслаждаване няма никаква самостоятелност – това е просто копие, в което няма нищо от него самото.

Желанието за наслаждаване става самостоятелно само, когато към него се добави и желанието за отдаване – тогава в него се разкрива светлината.

Светлината е отпечатала себе си в желанието за наслаждаване като отпечатък и това желание е получило нейната обратна форма, вътре, в която обратно на желанието за получаване действа светлината. А ние не усещаме светлината, а само желанието, проявяващо се отвън!

В зависимост от степента, в която светлината се приближава и присъединява към желанието и разкрива, че именно Тя го определя, ние започваме да чувстваме някакво странично присъствие, Стопанина – започва играта между нас и Твореца.

И това продължава, докато напълно не се съединим с Него и станем като едно цяло, като между нас няма никакви различия – толкова се е приближил Той.

Творецът започва да се разкрива и все повече се приближава към нас – това означава издигане по стъпалата на световете, докато не се почувстваме абсолютно слети с Него.

Светлината, която действа отвътре се прилепя до желанието за наслаждаване. Тя свети и посочва себе си като негов представител, заявявайки: „То – това съм Аз!”. Както е казано: „Той и Неговото име са единни”.

А само по себе си, желанието не решава нищо – то е само материал.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 22.10.2010

[24544]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Наричаме светлината с имената на съсъдите: НЕХИ, ХАБАТ, ХАГАТ. Но защо винаги да не ги наричаме просто с техните постоянни имена: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида?

Работата е в това, че няма светлина извън съсъда! Нищо не можем да кажем за това какво представлява светлината сама по себе си. Светлината – това е впечатлението вътре в съсъда.

Аз усещам от него радост или трепет и без мен – тази радост не съществува. Затова Творецът се нарича „Бо–ре” („ела и виж”). Той се възприема само вътре в съсъда – желание.

Можем да говорим само за материята и формата, която е облечена в материя, но абстрактната форма е непостижима за нас. Затова, най-главното са съсъдите – желания и усещанията в тях.

А усещането зависи само от възприятието на самото кли. Ние не знаем какво всъщност се случва – ще го разберем само чрез своята реакция на ставащото. А що за явление се случва извън съсъда – за нас е неизвестно.

През съсъда ми протича някаква светлина и моята душа трепти. След това през мен протича друга светлина и аз се изпълвам с възторг.

В какво се състои разликата? Разликата е единствено в самия съсъд – аз не знам що за светлина протича и никога няма да мога да кажа нещо за Нея, а само за своята реакция.

А през цялото време, през мен протича една и съща светлина. Нима Тя не се променя?! Не ми е известно, защото не мога да измеря нищо в Нея… Измервам само моя съсъд – неговите впечатления и изменения.

Но какво принуждава моя съсъд внезапно да се промени? Той се променя под действието на духовните гени (решимот) и сам по себе си. Аз не знам точно как и от какво!

Но винаги говоря само за своя съсъд и това е много важно, защото определя целия принцип за възприемане на реалността, която се намира не някъде навън, а вътре в нас.

Затова, „всеки съди според степента на своите недостатъци” и всички изяснявания стават вътре в желанието, а светлината е усещането във съсъда.

Цялата ми работа е само вътре в моето желание и чувствителността към светлината зависи единствено от мен самия. Ако повиша своята чувствителност, значи се издигам по духовните стъпала от този свят до света на Безкрайността.

Разликата между стъпалата е само в моята чувствителност към случващото се. Аз и сега се намирам в света на Безкрайността. Но защо тогава вместо него, усещам този ужасен свят?

Причината е в моята безчувственост… Трябва да сменя очилата си с по-силни, после с бинокъл, след това с телескоп и ще видя другия свят.

Цялата реалност е усещането вътре в мен. Кабала се нарича вътрешна наука, тъй като разкрива само онова, което се скрито в нас. „Ела и виж” (Бо–ре) своя Творец вътре в самия себе си!

Всички религии, методики и вярвания твърдят, че трябва да се поправим по отношение на външния свят. А в науката кабала поправяме само себе си –  и групата и целият свят, всичко се намира в мен.

Недопустимо е да се мисли по друг начин, защото това ме задължава да поправя единствено самия себе си. И няма да разпилявам сили и да губя време за грешки, опитвайки се да поправя света и другите хора.

Този принцип действа както в общото, така и в частното – по отношение и на цялото човечество и на групата.

В крайна сметка, ние постепенно разкриваме истината, че човекът трябва да поправи само себе си, а чрез това ще се поправи и целия свят – от най-вътрешния кръг до най-външния. „Човекът е малък свят”.

От урок по книгата „Учение за Десетте Сфирот“, 13.10.2010

[23446]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В материалния свят всеки има тяло със собствено напълване. Биологически ние  сме отделени един от друг и психологически всеки се чувства личност със собствена индивидуалност.

В духовния свят всичко постоянно се променя, от състояние в състояние, светлината и съсъдите през цялото време са различни.

Ние се обличаме в някакво състояние, което назоваваме по име, като артист превъплъщаващ се в роля, или като във фантастичен филм, където влизаме в различни образи.

Няма понятие „лична постоянна душа”, която да съществува независимо и да се издига по степените и всеки път да запазва своята индивидуалност. За нас е трудно да разберем, как моето „аз” пропада.

Например, казано е в статията „600 хиляди души”, че всеки, който поправя душата си, ще разкрие Малхут в света и ще се нарече цар Давид…

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.09.2010

[21985]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В какво желанието за съединение се изразява по-силно – в мислите или в усещанията?

Отговор: Желанието да се съединим заедно се изразява в това, че аз искам да бъда в общо усещание,  където няма разделяне на „аз” и „ другите”, а има нещо общо.

Но не знам какво е това. Аз не желая да чувствам своето „аз”, а искам да усещам „ние”, където няма разделение на мен и другия. Това е нова реалност, родена от нас.

Защото на всяка по-висока степен, която ние пораждаме със своите усилия – желанието е неразделно в сравнение с нашата степен, като че ли множество капки вода се сливат в една голяма капка.

И тогава няма възможност да различим нашето предишно състояние, когато всеки от нас е бил отделно.

Невъзможно е точно да се изрази с нашия език, но аз, като че ли, изгубвам себе си, няма го моето „аз” – на следващата степен то се превръща в „ние”.

Но по отношение на още по-високата степен – отново, постепенно се разкрива нашето разделение.

Защото, когато постигаме по-висока степен, където всички се сливаме в една капка, в нас започват да се разкриват нови желания, нови пластове на егоизма.

От къде се разкриват те? – От АХАПа  на висшето, който ги осветява. Тогава аз започвам да откривам, че всъщност не съм свързан с останалите, че аз съм отделен, и другите – също.

Това се случва в нашия живот – искаш да се свържеш с някого от цялото си сърце и душа, а след миг вече, започват разни сметки, които ни разделят.

В духовното става същото, но именно за това, защото висшият започва да осветява твоите недостатъци в това състояние.

Струвало ти се е, че сте постигнали единство, а сега ти се показва, че не е така, – отново ви разделят егоистични сметки и дори ненавист, макар по-рано да си мислил, че между вас цари любов.

Както и в нашия свят – ние мислим, че през цялото време сменяме любовта с ненавист, а ненавистта с любов.

Но това не е така. Това са различни степени. Всеки път ни се разкрива по-голямо его и затова на всяка степен злото се обръща в добро, а после – доброто, отново в зло и така ние напредваме.

От урока по книгата Зоар, 18.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Скриването и разкриването са в нас. Това са единствените неща, на които можем да влияем. В крайна сметка, ние съществуваме в постоянна и вечна вселена, която няма начало и никога няма да има край. И въпреки, че говорим за факта, че някога творението се е появило и някога ние ще достигнем поправяне и ще изпълним плана на творението като станем напълно включени в Твореца, и ние си представяме това в границите на времето – това е неправилно.

Просто ние, по силата на своята природа, не сме способни по друг начин да си представим случващото се. Случващото се не се случва, а съществува постоянно. Ние се намираме в уникална система, която се нарича „Природа” или „Творец”, където нищо не се променя. Само ние се променяме в нашите усещания! Как можем да започнем да се променяме съзнателно, по собствен избор, контролируемо, така че да не преживяваме никакви неприятни или нежелани изменения?

Съществуват такива изменения в моите вътрешни желания, които променят моето възприятие на реалността по такъв начин, че аз ги усещам като проблеми, войни и страдание. От друга страна, съществуват промени, които са добри, но кой знае как да ги управлява?

На това ни учи науката Кабала. Ясно е, че ако реалността е неизменима, тогава само чрез контрол над нашите собствени свойства можем да повлияем на нашата картина на света и да решим кой „сериал” искаме да гледаме под заглавието „Моят живот”. Обаче, това не означава, че аз съм свободен да гледам всякакъв филм от какъвто и да е жанр, който пожелая.

Вече има съставена програма и тя ме тласка към разкриване на истинската картина, където всички скривания ще изчезнат и аз ще разкрия вечното и съвършено състояние в неговата истинска форма. Тогава аз ще видя, че реалността е постоянна и неизменна. Ако разбера всичко това, аз мога да напредвам по добрия път. А ако не го разбера, тогава ще съм принуден да се движа напред по пътя на страданието.

Обаче, ние говорим само за промените вътре в човека, който съществува в някакво, все още непознато за него обкръжение. Това обкръжение се нарича Творец или Безкрайност. Не е по силите ни да променяме реда на нашите степени, този ред вече съществува в нас. И кои сме ние, че да знаем какъв е този ред?

Въпреки това, можем да ускорим процеса като се включим в него по собствено желание и като направим усилие. И скоростта на придвижването ще ни даде различно усещане. В крайна сметка, едно е да се движиш към фатално събитие без да си съгласен с него, но и без да можеш да го избегнеш, а друго е да се стремиш към желана цел! Тогава аз ще харесвам пътя и ще се движа по него с радост.

С други думи, всичко зависи от нашата подготовка за следващите състояния, които неизбежно ще дойдат. Обаче, моята подготвеност определя възприятието ми и бързината на моето придвижване. Затова ние се нуждаем от науката Кабала толкова много. Като учим Кабала ние ще можем да преминем нашето развитие по позитивен, приятен и кратък път, вместо по дългия път на страданието.

От ежедневния урок – 10/06/2010, Предисловие към учението за Десетте Сфирот

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: От време на време попадам на вашите обсъждания относно състоянието на групата и на всеки един поотделно, и съм поразен, какви сте неизправни все още, колко сте низки, доколко групата все още не е група, без приятелство, къде е вашият напредък?

Отговор: Благодаря ви за въпроса, вероятно от него ще разберете и своето състояние. Колкото по-високо се издига човек, толкова той и неговата група му изглеждат все по-порочни и слаби.

Защото висшата светлина О”М  им свети и те виждат себе си спрямо все по-висши степени.

А когато говорят за себе си, то на страничния слушател му се струва, че и той се намира с тях, на същото ниво и дори по-високо, тъй като не вижда в себе си такива проблеми, а измерва себе си, относително нивото, на което самият той се намира!!!

Казано е, че „по правите пътища на Твореца могат да вървят само праведниците”, които след всичко порочно  в себе си, което им се разкрива, оправдават Твореца, който им разкрива такива състояния, тъй като, ”Няма никой, освен Него”.

За пример, погледнете как народа на Израел греши на всяка крачка в Тора и в своят духовен път! Виж също ”Горящият храст в Коцк” и др.

На тези отстрани им се струва, че са по-добри от тези, които отдават всичко от себе си за духовното развитие. Защото в тях няма трите линии, да вървят над себе си, въпреки здравият смисъл.

И както е казано: ”Мнението на Тора е обратно на мнението на властелините” (даат Тора афуха ми даат баал абайтим). Тяхното неправилно (земно, егоистично) разбиране на нашите състояния, ги отделя  от нас, което е най-добре за двете страни.

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→